Търсене в текстове за 'Въже'

Галилей Величков (1911-1985)

Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже.
"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"? Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса. Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже. Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята. Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител.
към текста >>

2. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета!
Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва." "Учителю, ние заслужаваме ли тази жертва от Вас? " - Го запитвам аз. "Вашето присъствие тук в Школата не е случайно. Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята. Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години.
към текста >>

3. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят.
И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
към текста >>

4. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват.
По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък.
към текста >>

5. 5_50 Отклонението

Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението.
Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението. За това са необходими много неща. Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си имат свой път. Ние нямаме нищо общо с тях, защото ние сме Школа и Духът на Истината е Учител в тази Школа. А Словото Му е Слово на Бога!
към текста >>

6. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята.
Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията.
към текста >>

7. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже.
Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално. Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността. В този триъгълник е вписана една моряшка котва. Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже. Това означава кораба да бъде закотвен, т.е. привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието.
към текста >>

привързан към земята чрез котвата и въжето.
Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално. Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността. В този триъгълник е вписана една моряшка котва. Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже. Това означава кораба да бъде закотвен, т.е. привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо.
към текста >>

Така че в триъгълника има котва с въже.
Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността. В този триъгълник е вписана една моряшка котва. Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже. Това означава кораба да бъде закотвен, т.е. привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо. Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост.
към текста >>

Котвата и въжето е с бронз.
Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо. Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е. тя тръгва от кръга и се насочва към центъра.
към текста >>

Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема.
Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника.
към текста >>

Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа.
мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника.
към текста >>

Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба.
Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува.
към текста >>

Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника.
Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува. В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух. Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е.
към текста >>

8. 175. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки.
Учителят наблюдава, след това се разгневява и казва много строги думи. За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята?
към текста >>

9. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви.
Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина. Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете. Така ние се разплащахме с власите и с тях никога не сме имали разправии. Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето.
към текста >>

10. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
към текста >>

11. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване.
Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин. Това беше една наша рецепта. Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката. След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя.
към текста >>

12. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета.
Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото.
към текста >>

13. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

Един брат отиде и преряза въжето, поставиха тялото на земята.
А те чакаха най-малкия повод. А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя. А такива имаше в София и даваха мило и драго само и само да им се отдаде някакъв повод, или подобен случай. А случаят вече го имахме и той не беше какъв да е случай, а цял обесен човек на бесило - виси и се поклаща. Един брат отиде и преряза въжето, поставиха тялото на земята. Докараха ковчег, натовариха го и го закараха в Слатинските гробища, и го погребаха. Всички мълчаха и никой не продумваше дума за случая. Как го погребаха, кой даде смъртен акт, как се узакони всичко, никой не смееше да попита, защото всички знаеха какво значи едно такова разгласяване. Но всичко мина по законен ред. Като минаха 10 дни, всички се успокоиха.
към текста >>

14. ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ

Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята.
От простотия ли го правят, или противодействат на традицията? " Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно. „Кръщават ги по спомените си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада. Той добави: „Този народ не е случаен. Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята. Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам. В главата ми има също един предварително приготвен въпрос: „Учителю, защо на българския герб има лъв, когато тук в България няма лъвове? От къде е дошло това? Измислено ли е? " „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно с Мойсея и са чували рева на лъвовете.
към текста >>

Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам.
" Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно. „Кръщават ги по спомените си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада. Той добави: „Този народ не е случаен. Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята. Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам. В главата ми има също един предварително приготвен въпрос: „Учителю, защо на българския герб има лъв, когато тук в България няма лъвове? От къде е дошло това? Измислено ли е? " „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно с Мойсея и са чували рева на лъвовете. Духът, който дойде при тях да пробуди българите от робството на турците, дойде от Невидимия свят.
към текста >>

15. 4.17. Кредитори и творчество

ИЛИЯ УЗУНОВ

Докато не се освободиш от онези вътрешни връзки, с които като с въжета си завързан за стария живот, ти не можеш да се освободиш и да тръгнеш по нов път.
Учителят я прехвърлил лист по лист, прочел заглавието, огледал я оттук, оттам и казал: „Кажи му да си уреди сметките с кредиторите." Дойде сестрата, предаде думите Му и ми върна книгата. Тя имаше заглавие: „Ново творчество на нов живот". Прибрах книгата и се замислих. Значи човек докато не си плати полиците от стария живот, не може да твори нещо за новия живот. Това го изпитах на гърба си и до днес. Докато не се освободиш от онези вътрешни връзки, с които като с въжета си завързан за стария живот, ти не можеш да се освободиш и да тръгнеш по нов път. Този нов път е разгледан от Учителя, като път на ученика, още през 1927 година. Само свободният човек може да твори, защото творчеството е вътрешен процес. Завързан ли си отвътре с въжета, ти можеш да се справяш, единствено ако започнеш да развързваш въже след въже. Това ще бъде пътят на твоето освобождение и този път може да бъде полезен за другите, които вървят след теб. Ето това е най-важното - това означава приемственост на опита.
към текста >>

Завързан ли си отвътре с въжета, ти можеш да се справяш, единствено ако започнеш да развързваш въже след въже.
Значи човек докато не си плати полиците от стария живот, не може да твори нещо за новия живот. Това го изпитах на гърба си и до днес. Докато не се освободиш от онези вътрешни връзки, с които като с въжета си завързан за стария живот, ти не можеш да се освободиш и да тръгнеш по нов път. Този нов път е разгледан от Учителя, като път на ученика, още през 1927 година. Само свободният човек може да твори, защото творчеството е вътрешен процес. Завързан ли си отвътре с въжета, ти можеш да се справяш, единствено ако започнеш да развързваш въже след въже. Това ще бъде пътят на твоето освобождение и този път може да бъде полезен за другите, които вървят след теб. Ето това е най-важното - това означава приемственост на опита.
към текста >>

16. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
към текста >>

А въжето е връзката на човека с неговата душа.
Котвата бе очертана с чимове. Нямаше други средства, освен трева и цветя. Обаче, когато беше построена, даваше формата на една истинска морска котва. Но това е символ, даден от Учителя. Котвата представлява слизането на човешкия дух на земята. А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта. Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията. На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една скала. От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака.
към текста >>

17. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки.
към текста >>

18. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината".
Теофана винаги ме посрещаше на вратата с песента „Бог е Любов" и на стената на антрето й стоеше окачен един картон с петолиние с три ноти „До - Ми - Сол". Веднъж ме попита: „Знаеш ли какво значи това? " „Не зная". „Ами това е гамата До-мажор, върху която е построена песента „Бог е Любов". И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора.
към текста >>

19. 13. ТЕОФАНА САВОВА

А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината".
Теофана винаги ме посрещаше на вратата с песента „Бог е Любов" и на стената на антрето й стоеше окачен един картон с петолиние с три ноти „До - Ми - Сол". Веднъж ме попита: „Знаеш ли какво значи това? " „Не зная". „Ами това е гамата До-мажор, върху която е построена песента „Бог е Любов". И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора.
към текста >>

20. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми.
Бях първолаче, ученичка в първо отделение и ме запитаха от къде съм родена. Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението.
към текста >>

21. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето.
Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той също ще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън.
към текста >>

Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви.
След тебе като дойде друг и пие той също ще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това.
към текста >>

Тук примерът с въжето играе ролята на вярата.
Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това. Това, което ти давам сега ще го внасяш и към другите братя, сестри да се ползват от него.
към текста >>

Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината.
Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това. Това, което ти давам сега ще го внасяш и към другите братя, сестри да се ползват от него. Няма да се страхуваш.
към текста >>

22. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Те искат да те накарат да пуснеш въжето и да се наместят те.
Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види. В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място. Те искат да те накарат да пуснеш въжето и да се наместят те. После като дойде Учителят и види, че те няма ще спечелят те. Съмнението показва, че и Истината е там. Има три вида ключове. Едни могат да заключват, но не могат да отключват. Други могат да отключват, а не могат да заключват, а трети могат и да отключват и да заключват.
към текста >>

23. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания.
Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости. Сега се срамувам, че тогава така сме мислили. А какво се оказа, че онези прости задачи не можахме да ги изпълним. Започвахме и все нещо не достигаше, за да ги направим така както трябва. Част от тези задачи ще ги намерите в беседите.
към текста >>

24. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета.
Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял втрещен и изумен, а вързопът е опакован и стои там до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Учителят присъства на финала. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя.
към текста >>

25. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета.
Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял втрещен и изумен, а вързопът е опакован и стои там до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Учителят присъства на финала. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя.
към текста >>

26. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

А те не бяха малко, но това бяха последици от ред прераждания от много връзки от миналото, които ме обвиваха с въжета и ме задушаваха.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК Да не смятате, че бидейки около Учителя и в Школата му съм била цялата изтъкана от добродетели и то от най-висш порядък или пък съм била толкова изрядна, че от мене е греело слънце или месечина, както обикновено казват тук шопите в Софийско. Напротив имаше дни, че и месеци не можех да се справя с моите вътрешни състояния. А те не бяха малко, но това бяха последици от ред прераждания от много връзки от миналото, които ме обвиваха с въжета и ме задушаваха. Освен това в Школата имаше противоречия, които идваха не само от нейните членове, но и от самите нас с нашите несъвършенства и разбира се от нашето непослушание към думите на Учителя. Че какви ли нямаше при нас. Това бяха представители и души преминали всички окултни школи на земята, че Източни, че Западни, че африкански, че хималайски и не знам какви си още. Души въплътили се и родили се като българи и дошли при Учителя да учат. Но каквото и да правеха и как да учат, когато все избиваха натам от където бяха дошли и носеха не само влиянията от миналото, но и със своята деятелност се насочваха натам и отклоняваха мнозина.
към текста >>

27. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето.
Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак. Случи се така, че аз имах талант за музика, който се разработи много и се стигна дотам да давам самостоятелни концерти в офицерския клуб и то в неделя сутрин. Пред мен се очертаваха светли хоризонти или на гастролираща артистка, или на образована жена, или на светска дама. Записах да следвам висше образование, а майка ми нямаше нищо против, беше доволна, че се развивам всестранно. Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях студентка. Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето. Изведнъж се запитах: „Защо го няма сега Исус Христос, за да му стана ученичка? " Това нещо го казах пред себе си сутринта. Вероятно тогава успях да издърпам и отмотая това невидимо за мен въже, идващо от миналото. И него ден се случи, в същия ден успях да чуя за Учителя от една приятелка и да се срещна с него. Да, в същия ден.
към текста >>

Вероятно тогава успях да издърпам и отмотая това невидимо за мен въже, идващо от миналото.
Записах да следвам висше образование, а майка ми нямаше нищо против, беше доволна, че се развивам всестранно. Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях студентка. Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето. Изведнъж се запитах: „Защо го няма сега Исус Христос, за да му стана ученичка? " Това нещо го казах пред себе си сутринта. Вероятно тогава успях да издърпам и отмотая това невидимо за мен въже, идващо от миналото. И него ден се случи, в същия ден успях да чуя за Учителя от една приятелка и да се срещна с него. Да, в същия ден. Сутринта успях да отмотая въжето, идващо отпреди две хиляди години, сутринта изрекох тази фраза, идваща от дълбините на моята душа, а на обяд чух за него, а след обяд към привечер се срещнах с Учителя. Е, какво ще кажете сега? Ще кажете, че случайни неща няма, Да, няма.
към текста >>

Сутринта успях да отмотая въжето, идващо отпреди две хиляди години, сутринта изрекох тази фраза, идваща от дълбините на моята душа, а на обяд чух за него, а след обяд към привечер се срещнах с Учителя.
Изведнъж се запитах: „Защо го няма сега Исус Христос, за да му стана ученичка? " Това нещо го казах пред себе си сутринта. Вероятно тогава успях да издърпам и отмотая това невидимо за мен въже, идващо от миналото. И него ден се случи, в същия ден успях да чуя за Учителя от една приятелка и да се срещна с него. Да, в същия ден. Сутринта успях да отмотая въжето, идващо отпреди две хиляди години, сутринта изрекох тази фраза, идваща от дълбините на моята душа, а на обяд чух за него, а след обяд към привечер се срещнах с Учителя. Е, какво ще кажете сега? Ще кажете, че случайни неща няма, Да, няма. Но да имате такава опитност, ето това е важното. Душата изисква, има потребност, душата, която търси и душата, която е дошла на земята. Търси да намери Бога.
към текста >>

28. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Ама как така, че не се свършиха тези връзки от миналото и тези въжета, които ме държаха вързана десетки години.
Аз сега се срещнахме долу на земята и се видяхме закачени като ченгели и вързани в една верига. През този период Учителят беше много внимателен с мен, защото знаеше, че бях слезнала отгоре, от един духовен свят на хармония и ме пазеше да не изгоря тук, сред огъня. След тази предварителна подготовка, която имах при него, той ме свали на земята и аз вече не се загубих в света, макар че понякога тръгвах и по погрешни пътеки, загубвах се, но с молитва и вяра в Него, отново намирах правия си път. Минаха години, Учителят държеше своето Слово, ние започнахме да остаряваме и с всяка измината година виждах, как тези връзки от миналото, направени с много хора излизаха една след друга. Таман се отвържа и откопча от едната връзка, ето ти задава се и следващата. Ама как така, че не се свършиха тези връзки от миналото и тези въжета, които ме държаха вързана десетки години. Дано съм се развързала и дано правилно съм разрешила задачата си. Спомням си веднъж дойде едно младо момиче, току що прочело за първи път една беседа от Учителя. Беше дошла възторжена, душата й летеше горе в невидимия свят. Аз я гледах отдолу, понеже съм стъпила на земята и вече съм на 75 години, вързана съм за земята и света, поглеждам я нагоре към оная млада душа, която се рее свободно във висините. Гледам момичето, то цялото цъфнало, грейнало като слънчице и казвам й: „Блажена си ти, сестра, защото душата ти пее химни за Божествената Любов.
към текста >>

29. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Трябва да спуснем много дълго въже, за да те извадим." „Учителю, вие ще спуснете и аз ще излезна на видело." „Ще спусна, щом ти искаш.
Предстои ти сериозна работа. Приятна е, не е мъчна. Човек да хармонизира себе си -това е работа приятна, по силите му е, не е извън неговите сили. Много отдалеч слушаш. Слезла си дълбоко в материята. Трябва да спуснем много дълго въже, за да те извадим." „Учителю, вие ще спуснете и аз ще излезна на видело." „Ще спусна, щом ти искаш. Кожата на краищата на ръцете ти, краката ти, главата и шията ти, а на останалата част на тялото ти е груба. Има някои неща в човека красиви, а които са груби трябва да ги види както си са и да се постарае да ги пречисти. Трябва много да страдаш, за да превърнеш тази груба материя в светлина. Страхът ти показва, че има същества в теб, които ги е страх. Страхът естествено възниква, но той показва, че дето има да минаваш, то минаваш през област дето има опасности.
към текста >>

30. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги".
Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух. Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците. Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги". Тези хора написали устава и взели участие при съставянето му отпаднаха от само себе си, както отпадна и този устав. Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав. В това бях убедена напълно, а след това властта предприе мерки срещу нас и ние се чудехме защо всичко става така. Веднъж Учителят бе казал: „Всяка праведна власт е от Бога дадена". И аз тук виждах намесата на Учителя и на Бога чрез властта, за да въведе правда, че Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да му се кланят.
към текста >>

Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав.
Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците. Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги". Тези хора написали устава и взели участие при съставянето му отпаднаха от само себе си, както отпадна и този устав. Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав. В това бях убедена напълно, а след това властта предприе мерки срещу нас и ние се чудехме защо всичко става така. Веднъж Учителят бе казал: „Всяка праведна власт е от Бога дадена". И аз тук виждах намесата на Учителя и на Бога чрез властта, за да въведе правда, че Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да му се кланят. Аз съм пред Учителя на разговор. „Задачата може да се решава малко по малко.
към текста >>

31. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Беше жестока титанична борба в мен, борба на живот и смърт, от вътре ме разкъсваха не на кръст, а хиляди въжета и това бяха нишките на кармата, с която се бях обвързала.
Дойдоха и вътрешните противоречия у мен в резултат на кар-мата ми. А бях млада, че като се развихреше в мен онази моминска страст и желание не е за приказване. Вие да не мислите, че ето аз влизам в Школата и всичко от вън и от вътре в мен се канализира и ставам както майка ми ме наричаше „правоверна дъновистка". Няма такова нещо. Няма такива положения. Беше жестока титанична борба в мен, борба на живот и смърт, от вътре ме разкъсваха не на кръст, а хиляди въжета и това бяха нишките на кармата, с която се бях обвързала. А когато Учителят ми каза, че ме изпраща в света аз бях в недоумение. Аз бях в Школата и всички си вървеше естествено и изведнъж той ми каза, че ме изпраща в света. Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно.
към текста >>

Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах.
Няма такива положения. Беше жестока титанична борба в мен, борба на живот и смърт, от вътре ме разкъсваха не на кръст, а хиляди въжета и това бяха нишките на кармата, с която се бях обвързала. А когато Учителят ми каза, че ме изпраща в света аз бях в недоумение. Аз бях в Школата и всички си вървеше естествено и изведнъж той ми каза, че ме изпраща в света. Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение.
към текста >>

Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва.
Аз бях в Школата и всички си вървеше естествено и изведнъж той ми каза, че ме изпраща в света. Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена.
към текста >>

Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи.
Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
към текста >>

32. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка.
След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват. Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и момичето ще оздравее. Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях. Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят. Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при момичето". Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях.
към текста >>

33. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен. После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака? " После погледнеш нагоре капака е отворен и се поуспокоиш малко. След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже. Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето? " Онзи те извади навън горе, ти пак се зарадваш, но после пак дойде съмнението: „Дали няма да ме тури отново в кладенеца? " Това са съмненията, които естествено идат. То е хубаво, че е дошло съмнението. Това е изпит, през който ученикът ще мине, а за да премине успешно му е необходимо вяра, а като имаш вяра това е въжето, което свързва ученика с неговият Учител, а връзката се осъществява чрез Словото му."
към текста >>

Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето?
„Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен. После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака? " После погледнеш нагоре капака е отворен и се поуспокоиш малко. След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже. Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето? " Онзи те извади навън горе, ти пак се зарадваш, но после пак дойде съмнението: „Дали няма да ме тури отново в кладенеца? " Това са съмненията, които естествено идат. То е хубаво, че е дошло съмнението. Това е изпит, през който ученикът ще мине, а за да премине успешно му е необходимо вяра, а като имаш вяра това е въжето, което свързва ученика с неговият Учител, а връзката се осъществява чрез Словото му."
към текста >>

Това е изпит, през който ученикът ще мине, а за да премине успешно му е необходимо вяра, а като имаш вяра това е въжето, което свързва ученика с неговият Учител, а връзката се осъществява чрез Словото му."
След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже. Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето? " Онзи те извади навън горе, ти пак се зарадваш, но после пак дойде съмнението: „Дали няма да ме тури отново в кладенеца? " Това са съмненията, които естествено идат. То е хубаво, че е дошло съмнението. Това е изпит, през който ученикът ще мине, а за да премине успешно му е необходимо вяра, а като имаш вяра това е въжето, което свързва ученика с неговият Учител, а връзката се осъществява чрез Словото му."
към текста >>

34. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога.
След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша". Учителят го поглежда, усмихва се и добавя: „Ами да, оцапал се е нашият хубавец.
към текста >>

35. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света.
\ Та в разказа за съня ми или видението имаше момент когато аз бях застанала в двора пред тази къщичка и чаках младежа да си свърши работата, която така или иначе не свършваше, а Христа ме чакаше вече изнервен от моето забавяне и заради което си тръгна бавно, полека-лека по своят път. Та тук символично ми бе показано, че стоейки пред къщичката означаваше какво ще предпочета - света ли или Бога. Предпочетох Бога и тръгнах след Христа. А щом тръгнах след Христа и онзи младеж след време постоя, постоя, замисли се и тръгна след Христа. Щом човек предпочита Бога, то онзи, който е свързан с него кармически ще трябва да тръгне или към Бога, или към света. А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света. Тежък е света и остава долу под краката ни. Но че тръгна онзи младеж с мен, след Христа, бе едно правилно разрешение на задачата. Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата. Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света.
към текста >>

36. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли.
Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю.
към текста >>

37. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Какво търсят от него и какво целят с това, че са го вързали с въже и се държат за него?
И те се държат за него и с каква цел? Заради материална цел. Не, те бяха богати и заможни, а Борис работеше като мозайкаджия и беше черноработник. С каква друга цел? Защо се държаха за него и какво получаваха от него? Какво търсят от него и какво целят с това, че са го вързали с въже и се държат за него? Той върви по своят път, а те се държат за въжето, за което са го завързали. Тук трябваше да има причина и съответен отговор. Трябваше да се търси онзи, който издаваше командите да се кара завързаният Борис да вършее чуждо гумно. Навремето така българите вържат някой кон, завържат въжето на стожера на гумното, извадят дълъг камшик, подкарат коня и той трябва да вършее хармана. Тук беше станало същото.
към текста >>

Той върви по своят път, а те се държат за въжето, за което са го завързали.
Заради материална цел. Не, те бяха богати и заможни, а Борис работеше като мозайкаджия и беше черноработник. С каква друга цел? Защо се държаха за него и какво получаваха от него? Какво търсят от него и какво целят с това, че са го вързали с въже и се държат за него? Той върви по своят път, а те се държат за въжето, за което са го завързали. Тук трябваше да има причина и съответен отговор. Трябваше да се търси онзи, който издаваше командите да се кара завързаният Борис да вършее чуждо гумно. Навремето така българите вържат някой кон, завържат въжето на стожера на гумното, извадят дълъг камшик, подкарат коня и той трябва да вършее хармана. Тук беше станало същото. Борис бе принуден да вьршее чужд харман.
към текста >>

Навремето така българите вържат някой кон, завържат въжето на стожера на гумното, извадят дълъг камшик, подкарат коня и той трябва да вършее хармана.
Защо се държаха за него и какво получаваха от него? Какво търсят от него и какво целят с това, че са го вързали с въже и се държат за него? Той върви по своят път, а те се държат за въжето, за което са го завързали. Тук трябваше да има причина и съответен отговор. Трябваше да се търси онзи, който издаваше командите да се кара завързаният Борис да вършее чуждо гумно. Навремето така българите вържат някой кон, завържат въжето на стожера на гумното, извадят дълъг камшик, подкарат коня и той трябва да вършее хармана. Тук беше станало същото. Борис бе принуден да вьршее чужд харман. А аз исках да го отвържа, за да може да вършее друг харман, хармана на Братството. Ето там беше развръзката, която развръзка продължава вече 50 години. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

38. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Обърнах се и казах: „Момиченце, ние сме вързани с невидими въжета, защото те са вълшебни".
Този човек е парен локомотив на влака. Той върви и другите вървят след него. Другите са вагони". А детето пита: „Мамо, ама как ги тегли локомотива тези хора, когато не са вързани един за друг? " А майката се чуди какво да отговори. Обърнах се и казах: „Момиченце, ние сме вързани с невидими въжета, защото те са вълшебни". Отговора задоволи детето, а майката ме погледна ужасено. По-късно там в центъра на Чам Курия се стоварваха камионите с багажа ни и след кратка почивка тръгвахме към Мусала. Но за тях ние бяхме цяло посмешище, защото освен разнородния ни състав, за който споменах имаше и една друга причина. Ние тогава не бяхме екипирани. Всеки тръгваше с каквото намери и понеже тръгвахме на път далечен и труден ние си взимахме най-старите дрехи и обувки.
към текста >>

39. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

На самарите се слагаха денкове, които се привързваха с въжета.
На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко, сирене и масло. Янко с неговите коне започна да ни изкачва багажа. Отначало той имаше три коня, но като видя, че работата е много, взе на заем от селяните, купи още няколко коня и направи един керван от 30 коне. Този керван се качваше сутрин от Самоков до 7-те езера за 4-5 часа и към 10 часа сутринта беше на езерата. Конете бяха със самари и от двете страни им се слагаха по два големи коша, в които се слагаха продукти за кухнята. На самарите се слагаха денкове, които се привързваха с въжета. Организацията бе много точна и бяха заангажирани много хора. Това бяха Славчо Печеников, Галилей Величков, Николай Дойнов. Имаше приятели, които непрекъснато сновяха с Янко нагоре и надолу. Един от тях бе Крум Въжаров. Багажът пристигаше с камиони опакован с денкове и с надписи.
към текста >>

Имаше мъгли и за да не се загубят конете ги връзваха по два коня с въже.
Сестрите подскачат от радост, виждат чудо на чудесата сътворено от ръцете и труда на младежите. Понякога се наемаше един автобус, над чийто покрив имаше багажник и се слагаше багаж. Побираше 80 човека, а шофьора бе Начев. С него транспорта бе най-добре организиран, защото вътре сядаха около 30 човека и имаше място за багаж. Понякога време не беше благосклонно към нас. Имаше мъгли и за да не се загубят конете ги връзваха по два коня с въже. Не смееха да завързват повече коне да не би някой да се подхлъзне и да повлече и другия кон, Янко като се изкачи горе с конете отива при Учителя, целува му ръка, докладва му колко коне и колко багаж е докарал и какво е докарал за кухнята. Учителят се интересуваше живо за проблемите на Янко, за конете му и за семейството му. Това беше една двупосочна грижа. Янко се грижеше за лагера, а Учителят се грижеше за него. С него работеха и двамата му сина.
към текста >>

Когато трябваше да ги събере, той се качваше на един кон, който оставяше вързан на лагера за едно въже достатъчно дълго, за да пасе свободно.
Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг. Не мърдат, не шават, а само въртят опашки. Съобщават на Учителя. Всички гледат и се чудят на тази гледка. Всички знаеха, че Янко пуща конете на паша и те свободно се разхождаха. Когато трябваше да ги събере, той се качваше на един кон, който оставяше вързан на лагера за едно въже достатъчно дълго, за да пасе свободно. С този кон той обикаляше езерата, ослушваше се за звънците и така намираше конете. А сега те стояха наредени в редица пред нас. Учителят се обръща, вдига ръка и ги поздравява. „Поздравяваме малките братя, които ни служат и бяха дошли на Паневритмията да ни гледат. За тази тяхна постъпка в следващия си живот те няма да се родят като коне, а ще се родят в човешка форма и ще бъдат човеци, понеже са служили на Бога и са стояли чинно пред нозете на Великия Учител." Оглеждаме се и се питаме, та ние ли бяхме тези, които видяхме, които чухме и трябваше да засвидетелствуваме всичко това за следващите поколения.
към текста >>

40. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни.
След това той свика всички и даде беседата „Отклонението на ученика от пътя към Бога". Това бе основната тема на беседата. Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември.
към текста >>

41. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Докато по-рано се движех в същата среда и на никого не правех впечатление, а изведнъж след като Учителят ми каза: „Сега те пращам в света" и след като ме изпрати като че ли по невидим начин изведнъж тези невидими за мен връзки из-кочиха вън и вътре в мен и аз се видях обвързана с тях и трябваше да се отвързвам, защото бях вързана с въже подир въже.
Все пак изнесох го, но не бе с радост. Така че не можах да изпълня онова, което ми беше казал Учителя. Чак след 1958 г. разбрах, че Учителя през онази вечер на Рила ми бе определил пътя в Школата и беше ме подготвил за онова, което трябваше да премина. Изведнъж се оказах на път пълен с външни противоречия. Докато по-рано се движех в същата среда и на никого не правех впечатление, а изведнъж след като Учителят ми каза: „Сега те пращам в света" и след като ме изпрати като че ли по невидим начин изведнъж тези невидими за мен връзки из-кочиха вън и вътре в мен и аз се видях обвързана с тях и трябваше да се отвързвам, защото бях вързана с въже подир въже. Все пак отивах при Учителя и споделях с него за това, че моето поведение не отговаря на отношението, което имаха към мен. И вместо Учителят да ме охрабри в моят труден път ми каза точно обратното: „Когато една кост е оголена, хвърлена, непотребна, то хората няма да ти я дадат ако ти я искаш". Ами сега? Ето ти ново положение. Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват?
към текста >>

Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват? Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
към текста >>

42. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

„Те всички искат да ме вържат с канапи, каиши и въжета, но аз ги късам за няколко минути." „Как така да ви вържат, Учителю?
Всичко това беше за мен непознато. Не можах да разбера какво означава този метод на Учителя. Накрая събрах кураж и отидох при него. „Учителю, аз нищо не разбирам, на какво се дължи целият този скандал? Моля ви обяснете ми го." Погледна ме и се усмихна. „Те всички искат да ме вържат с канапи, каиши и въжета, но аз ги късам за няколко минути." „Как така да ви вържат, Учителю? " „Ето така, искат да ме вържат, да ми наложат ярем и да тегля тяхната кола. Но Божественото не се връзва. То се втича. Не го ли приемеш, то се отклонява и отива да напоява там където има разкопана градина където е посадено и където трябва да възрасне и даде плод." Разговорът беше свършен. Случаят бе разгадан.
към текста >>

Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета.
За вас ще остане случката с бастуна, но за мен ще остане друго, че ние със своите мисли, желания и постъпки ограничавахме Учителя. От една страна ние го ограничавахме, от друга страна общественост, държава и други личности се стремяха да му пречат. И ние отвътре и те отвън - всички му пречеха. Окастриха България чрез Берлинския конгрес и тя не можа да се обедини в територията на Сан-Стефанска България, в която бе дошъл Учителят да работи. Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война. Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета. Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество. Какъв бе урока? Божественото не се връзва. А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата. И колко тежаха казаните думи от Учителя: „И на Великия Учител не му е дадено някой път кой трябва да седи при него".
към текста >>

43. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Ако някоя сестра тръгна по плажен костюм по Изгрева, ти ще има да обикаляш ден и нощ около Изгрева и да цвилиш като жребец, който е вързан с въже за стожера.
След малко излиза обут в дълъг панталон и се приближава до Учителя, който го чака на същото място. Учителят държи бастуна, за да го наложи. Игнат се приближава, обръща си гърба и чака присъдата си. Чува глас: „Игнате, Игнате, защо изкушаваш сестрите с тези голи крака. Та малко ли са им другите съблазни тук? Ако някоя сестра тръгна по плажен костюм по Изгрева, ти ще има да обикаляш ден и нощ около Изгрева и да цвилиш като жребец, който е вързан с въже за стожера. Иди си и мисли върху това". На следващият ден Учителят в беседа каза: „Божестрената Любов е извор - неизчерпаем и голям, Огън неугасим, Слънце, което никога не залязва. Светлина непреривна, безгранична, необятна, безсмъртна, включваща благото на всички. Тя е онзи свещен огън, който носи живот и възкресение за човешките души. Човешката любов е като малък извор, който едвам цицирика докато пресъхне.
към текста >>

44. 34. НА ВЕЛИКДЕН

Обаче като някакъв гем, две невидими въжета непрестанно ме дърпаха назад.
И не. В никакъв случай, не. Ще ми мине и без това. Няма какво да Го занимавам със себе си. И отминах Изгрева, излязох на шосето. Обаче като някакъв гем, две невидими въжета непрестанно ме дърпаха назад. „Ако не се върнеш да Му се обадиш ще се случи нещо по-лошо. Ще станеш играчка на духове, които и друг път ще те разиграват.", мина ми тази страшна мисъл през ума и веднага се върнах. Масите препълнени в двойни редици с братя и сестри - чакат Учителя. Той.обаче е още в стаята си. Помислих, че има някой при Него.
към текста >>

45. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Околовръстна палатката отвътре вързахме въженца и си накачихме по тях дрехите.
Настаниха ни трите в една палатка. „Боже, че хубаво било на палатка." Аз бях през 1925 г. на Търновския събор на палатка, но тогава бяхме много души в една голяма палатка, та не можах да почувствувам всичката красота. А сега сме само трички и то приятелки. Бучка като по-сръчна и по-пъргава от нас ни направи едно общо, меко и удобно легло на земята. Околовръстна палатката отвътре вързахме въженца и си накачихме по тях дрехите. Това беше в нашият гардероб. Олга, която беше много духовита, подхвърля всевъзможни шеги, Бучка възклицава от радост и удоволствие и реди, и подрежда палатката, аз помагам по нещичко и само слушам, гледам, вълнувам се мълчаливо и си мисля: Какъв красив живот. Къде щях да го имам аз, ако не бях попаднала в това общество. Денем взимахме участие в почистването на Изгрева, полянката, вечер почивахме и разговаряхме дълго преди да заспим, за особения, красив живот, който намерихме. Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде.
към текста >>

46. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена.
А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята. Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад! Същински ад! Страх да те съвземе.
към текста >>

47. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Цанка Екимова

Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си.
Около мен имаше много хора от братството,които в онази епоха бяха възторжени, с широки усмивки и обятия, можеха да подслонят всеки и да утешат обезсърчените. Външно бях устроена така, че трудно бях контактна. Чудех се защо. По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен. Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си. Аз бях дошла в България заради Школата на Учителя. Бях работник на Школата. Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово". И наистина аз имах онази склонност да преписвам и да разпространявам Божието Слово на Учителя. Когато бях в Габрово, минавах от къща в къща и в пощенските им кутии пущах по една тъничка беседа.
към текста >>

48. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността.
Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години. След като прекарате 80 г. вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си. Те са едни от най-умните и благородни животни. 22.VII.1935 г. Щом искаш ти си ограничен.
към текста >>

49. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Велик Георгиев Константинов

Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан.
Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм.
към текста >>

50. 6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ

Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна.
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна. И в туй време майка ми, която плачеше от радост им каза: „Как не му вярвате, не виждате ли, че точно е както разправя, защото е паднал върху преспата, че с лицето върху преспата е обрал калта, ето вижте му лицето и дрехите какви са кални. Значи точно там е слязъл". И то се оказа, аз съм слязъл точно от Езерния връх, което е много рисковано и което аз смятам, че само с присъствието на Учителя е могло да ме спаси.
към текста >>

51. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

" Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах.
Аз току-що бях завършил гимназия през 1922 г. Баща ми ме заведе при него и каза: „Виждаш ли този Арбанашки разбойник и безбожник. Ако го направиш верующ ще ти призная богословието и ректорската титла". Ефтимий ме погледна, поглади си главата и каза: „Когото го вържем тука, не може да се отвърже. Правиме го поп и половина! " Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах. Останах със средно образование, Ведньж на един имен ден на Ефтимий беше поканил свои велможи, познати, приятели на една голяма софра с печени агнета, вина, мезета, баклави и още други лакомства. Аз бях поканен там, за да му пея, понеже имах хубав глас и той ме оценяваше заради него и бе ме поставил на стол, точно срещу него. Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях вегетарианец и нито пиех, нито пушех. Нарушавал съм понякога само дребни работи във вегетарианството. Тогава един мой състудент семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм вегетарианец и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен.
към текста >>

52. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Ще завържеш снопите и ще ги пренесеш на хармана като резултат на твоя труд ще вържеш коня си с въже за стожера на гумното и ще вършееш.
Аз съм едно нищожество за света и нищожество за Вас". Учителят ме повдигна и каза: „Точно такива като теб ми трябват. Страданието не е само право на учениците, а то е широк харман и за човеците. Всеки трябва да овършее хармана си сам. Ще ожьнеш това, което си посял в живота си. Ще завържеш снопите и ще ги пренесеш на хармана като резултат на твоя труд ще вържеш коня си с въже за стожера на гумното и ще вършееш. Конят ще бъде твоят ум, а въжето, което ще се навива на стожера и отвива ще бъде твоята воля, която ще навива и отвива въжето на хармана, докато разрешиш задачата си. А стожера на гумното, около който се въртиш е твоят висок идеал на земята, който си свалил от Небето чрез Словото на Учителя". Ето така недостойният свой роб Симеон-дякона, Бог избра да се прояви чрез мен, не аз не успях да овършея своят харман. Спомням си, когато четях история на светците и стигнах до св. Франциска, който е бил богат и живеел в разкошен живот.
към текста >>

Конят ще бъде твоят ум, а въжето, което ще се навива на стожера и отвива ще бъде твоята воля, която ще навива и отвива въжето на хармана, докато разрешиш задачата си.
Учителят ме повдигна и каза: „Точно такива като теб ми трябват. Страданието не е само право на учениците, а то е широк харман и за човеците. Всеки трябва да овършее хармана си сам. Ще ожьнеш това, което си посял в живота си. Ще завържеш снопите и ще ги пренесеш на хармана като резултат на твоя труд ще вържеш коня си с въже за стожера на гумното и ще вършееш. Конят ще бъде твоят ум, а въжето, което ще се навива на стожера и отвива ще бъде твоята воля, която ще навива и отвива въжето на хармана, докато разрешиш задачата си. А стожера на гумното, около който се въртиш е твоят висок идеал на земята, който си свалил от Небето чрез Словото на Учителя". Ето така недостойният свой роб Симеон-дякона, Бог избра да се прояви чрез мен, не аз не успях да овършея своят харман. Спомням си, когато четях история на светците и стигнах до св. Франциска, който е бил богат и живеел в разкошен живот. Идва един момент, преминал през вътрешна борба и просветва в ума му една светлина и, той раздава цялото си богатство и става най-големия просяк.
към текста >>

53. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Маргарита Рангелова Стратева

Вече се успокоиха, че мечката няма да ни нападне и бях спокойна и нямах хабер тогава, че е скроено от Митко това и че с въженце ставал тоя номер.
Вечерта късно, а ние си бяхме легнали изведнъж започнаха да се търкалят отгоре от баира едни камъни, които стигаха отгоре направо към палатката. „Мечка, извика Митко Кочев. - Мечка, бързо прибирай се при нас". Набързо изведнъж отидох при тях, че мечка търкаля камъни отгоре. Наредихме се: Жоро, аз, Славчо, Митко, Лъвчето. Вече се успокоиха, че мечката няма да ни нападне и бях спокойна и нямах хабер тогава, че е скроено от Митко това и че с въженце ставал тоя номер. Това било, за да бъда по-близо до Жоро. Милата нежност, а те се споглеждаха и се подсмихваха, а аз си нямах хабер. И кой е искал да види и да прозре шегата. Така Жоро имаше възможност поне да държи ръката ми и да ме погледне така някакси по интимно. Така се сприятелихме и от Рила, а това не беше малко.
към текста >>

54. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

И тъй брат ми като се събудил започнал да говори: „Майко, виждам, ето виж, двама души се люлеят на въжето!
Майка ми се е събудила от вика на тъмничаря, когото чула в съня си да вика: „Емил Стратев прибери си вещите и излез! " След това брат ми се е събудил извикал и тя светнала нощната лампичка. Това нещо тя ми е разказвала много пъти, че е чула гласа, който е извикал баща ми. Това ми е правило много силно впечатление, защото има характер на тия случки, които често пъти са описвани в сп. „Житно зърно" и другаде, но точно така го е преживяла. И тъй брат ми като се събудил започнал да говори: „Майко, виждам, ето виж, двама души се люлеят на въжето! " Двама души е видял той и всъщност двама души са били убити. Брат ми в просъница е извикал. И наистина единият е бил помилван. И още нещо е казал брат ми: „Майко, една лампичка загасна, аз ти казвам, една лампичка загасна! " И в това време нощната лампа наистина изгаснала и майка ми я обхванал ужас.
към текста >>

55. 2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...

Геновева Жекова

На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета.
„Ама като влизаше в казармата, като, че не влизаше фелдфебел, ами като че ли влиза императора", казва. „Като сложи ръцете на кръста с ония златни пръстени наредени и ботушите лъщят, а той с такова самочувствие влиза, че да побеснейш от яд. Един обикновен фелдфебел. Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва. Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти. На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години.
към текста >>

И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах.
„Като сложи ръцете на кръста с ония златни пръстени наредени и ботушите лъщят, а той с такова самочувствие влиза, че да побеснейш от яд. Един обикновен фелдфебел. Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва. Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти. На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години. Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло.
към текста >>

Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите.
Един обикновен фелдфебел. Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва. Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти. На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години. Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло. Като имаш да плащаш, ще плащаш.
към текста >>

56. 16. Слънчевият лъч

Ангел Вълков

Така, както хората се спускат по някое въже, от някое високо място.
Всички ахнали от тези думи. Учителят леко погледнал Василка и тя разбрала, че тези думи се отнасят за нея и са разяснение на това, което е видяла. Затаила това в момента за себе си. По-кьсно тя ни го разказа. Има и други подобни случаи с братя и сестри, които са виждали как Учителят понякога е слизал внезапно от небето. Така, както хората се спускат по някое въже, от някое високо място. По човешки обясняваме, с човешки думи разказваме за явление от друго естество и от други измерения, които нашите сетива не могат да видят и да различат.
към текста >>

57. 38. Сестрата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Преди да стигнем на върха по хребета имаше опънато телено въже, по което ние се придържахме, за да преминем това разстояние.
За нагоре нямаше никаква пътека. Всичко беше покрито със сняг. Хижарят ни посочи откъде можем да минем направо, защото пътека не се виждаше. Вървейки нагоре по едно време Тодора хлътна с единия си крак до кръста в преспата. Аз отдалеко предпазливо да не хлътна и аз й подадох ръка и я изтеглих. Преди да стигнем на върха по хребета имаше опънато телено въже, по което ние се придържахме, за да преминем това разстояние. Тук пътека нямаше, а склона е отвесен. А от другата страна е пропастта. Бавно стигнахме до наблюдателницата на връх Мусала. Пазачите на наблюдателницата бяха мъж, жена и 6-7-годишно момиченце, които ни посрещнаха много любезно. Като ни видяха се изумиха как можахме в това зимно време да се качим горе.
към текста >>

58. 40. Из дневника на Учителя

При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а пък те му напълвали джобовете с пари.
Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? “ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари. Когато го питали колко пари иска, той мълчал, а те сами му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с пълни джобове с пари и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а пък те му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа,считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им. Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като излезли из града Петър Дънов го повел през едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро.
към текста >>

59. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци.
Във въздуха човека да вижда диханието на Бога; също и в светлината. Тук ще ви изложа някои мисли от беседите и разговорите с Учителя: „Вие имате всички възможности в себе си, обаче не ги познавате. Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят.
към текста >>

60. 9. Съдбата на едно списание и нещо друго

Анина Бертоли

Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше.
9. СЪДБАТА НА ЕДНО СПИСАНИЕ И НЕЩО ДРУГО В: Как подготвяхте вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“? А: Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега. Аз всичко сама си върша, абсолютно всичко. Както казвам с количка карам пакетите до пощата. В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши.
към текста >>

61. 33. УПЛЕТЕНА КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА

От кълчищата тъчеха чували, а бедните хора -ризи, кълчищата се предяха, правеха се върви и най-важното въжета и канапи.
Това нещо съм го показвала и пред Учителя при нашите разговори. Обичах да разнищвам нещата докрай. Но като ги разнищвах, разплитах онези конци и връзки чрез които тези неща бяха скрепени и ушити. Но пък се заплитах в освободените конци като петел в кълчища. На село хората садяха гръсници (коноп), порастваше, отскубваха го след това го потапяха в реката, стоеше няколко седмици, изваждаха го .сушаха го и след това го кълцаха в едно устройство така, че стеблата му, наречени пъздерки се трошеха на парченца и оставаше онова лико, което дава кълчищата. От кълчищата тъчеха чували, а бедните хора -ризи, кълчищата се предяха, правеха се върви и най-важното въжета и канапи. Тогава обикновено кокошките се ровеха в пъздерките и най-вече петлите се уплитаха в кълчищата, падаха по гръб, вдигаха краката си и крякаха. Беше много смешно и забавно. Тогава стопанина отиваше при падналия и уплетен петел, повдигаше го, слагаше го между краката си и с двете си ръце го разплита, като бавно и бавно изтегля уплетените кълчища от пръстите на краката му. След това го повдигаше, хвърляше го във въздуха, петелът хвърчи, приземява се, започва да подскача и да кукурига. Ето, това означава уплел се като петел в кълчища Отивам при Учителя и подробно разглеждам една така разплетена от мене бърканица между нас и показвам как съм се уплела и че не мога да се справя с последиците, защото имам силно главоболие, болки в очите и съм влезла в депресия.
към текста >>

62. 57. МОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

След малко паяжината се задебели и стана като канап, че после се превърна на връв и накрая от нея излезе въже.
Сядам да пиша. Но какво? Нищо не ми идва на ум. По едно време дойде една мисъл тънка като паяжина. Поех я, взех я и започнах да я размотавам и да я записвам. След малко паяжината се задебели и стана като канап, че после се превърна на връв и накрая от нея излезе въже. Като написах всичко за въжето, което ме бе опасало и завързало то тутакси се освободих. При следващия случай аз вземах перото и пишех и така се освобождавах. По този начин се раждаше моята проза, есета, размишления. Чрез моето освобождение се роди и моето творчество. Затова моето творчество е изповед на освободената душа търсеща свободата.
към текста >>

Като написах всичко за въжето, което ме бе опасало и завързало то тутакси се освободих.
Но какво? Нищо не ми идва на ум. По едно време дойде една мисъл тънка като паяжина. Поех я, взех я и започнах да я размотавам и да я записвам. След малко паяжината се задебели и стана като канап, че после се превърна на връв и накрая от нея излезе въже. Като написах всичко за въжето, което ме бе опасало и завързало то тутакси се освободих. При следващия случай аз вземах перото и пишех и така се освобождавах. По този начин се раждаше моята проза, есета, размишления. Чрез моето освобождение се роди и моето творчество. Затова моето творчество е изповед на освободената душа търсеща свободата.
към текста >>

63. 74. СЕСТРА СТОАНКА И СТО ЯНИ

Въжетата свистяха.
Ха да ме глътнат. Извиках от изненада и се прибрах в палатката уплашена. След малко задуха силен вятър. Започна да плющи дъжд и вятър по палатката. Започна бурята. Въжетата свистяха. По едно време чух писък: "Бурята ми отнесе палатката". Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета. Ха да видим сега кой ще ми се присмива, че коловете ми за палатката били не колове, а диреци". Ту плющи дъжд, ту свисти вятър и така цяла нощ без да се мигне. На следващата сутрин всичко утихна.
към текста >>

Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета.
След малко задуха силен вятър. Започна да плющи дъжд и вятър по палатката. Започна бурята. Въжетата свистяха. По едно време чух писък: "Бурята ми отнесе палатката". Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета. Ха да видим сега кой ще ми се присмива, че коловете ми за палатката били не колове, а диреци". Ту плющи дъжд, ту свисти вятър и така цяла нощ без да се мигне. На следващата сутрин всичко утихна. Излизам зашеметена от палатката и що да видя. Много палатки бяха разцепени на две, други разкъсани на парчета, встрани се виждаха скъсани въжета, извадени колчета и хора, които се лутаха около разхвърления багаж.
към текста >>

Много палатки бяха разцепени на две, други разкъсани на парчета, встрани се виждаха скъсани въжета, извадени колчета и хора, които се лутаха около разхвърления багаж.
Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета. Ха да видим сега кой ще ми се присмива, че коловете ми за палатката били не колове, а диреци". Ту плющи дъжд, ту свисти вятър и така цяла нощ без да се мигне. На следващата сутрин всичко утихна. Излизам зашеметена от палатката и що да видя. Много палатки бяха разцепени на две, други разкъсани на парчета, встрани се виждаха скъсани въжета, извадени колчета и хора, които се лутаха около разхвърления багаж. Обикалям палатките и ги оглеждам. Чак сега виждам колко лекомислено някои са се отнесли към опъването на палатките, както и с материята, от която те бяха ушити. Палатките си шиехме сами. Те трябваше да бъдат ушити от здраво памучно платно, което по-късно се импрегнираше с парафин по позната рецепта. Тогава платното ставаше здраво и не пропускаше дъжд.
към текста >>

Оглежда дебелите въжета, после ги опипва.
Това бяха бури, хали и великани", обажда се онази сестра, чиято палатка бе отнесена от вятъра. Учителят посочва мен: "Виж Стоянка, отиди и провери защо при нея всичко е спокойно". Сестрата тръгна с мен, оглежда ми палатката и цъка с език. Пита и разпитва, как съм я ушила. Обяснявам подробно. Оглежда дебелите въжета, после ги опипва. Но като видя с какви колове е закрепена, хвана се за главата. Отидохме при Учителя. А тя подхваща отдалече. "Учителю, тази наша сестра Стоянка не е никакаква Стоянка, а е 100-Яни и на всяка Яна има по едно въже и по един забит кол за нея". Учителят се усмихва: "Да, Стоянка.
към текста >>

"Учителю, тази наша сестра Стоянка не е никакаква Стоянка, а е 100-Яни и на всяка Яна има по едно въже и по един забит кол за нея".
Обяснявам подробно. Оглежда дебелите въжета, после ги опипва. Но като видя с какви колове е закрепена, хвана се за главата. Отидохме при Учителя. А тя подхваща отдалече. "Учителю, тази наша сестра Стоянка не е никакаква Стоянка, а е 100-Яни и на всяка Яна има по едно въже и по един забит кол за нея". Учителят се усмихва: "Да, Стоянка. Името означава да стои и да отстои. Но може да означава и 100-яни, но зависи от това, дали Стоян ще устои или ще пусне при себе си 100-Яни, та да му раздуват палатката и накрая на Стоян да му се отнесе палатката като твоята". Аз ахвам от целия този обрат на нещата. Сестрата е недоволна, че е потърпевша от бурята и сега е без палатка.
към текста >>

64. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Понякога дъждовни капки ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне.
Дребни, но важни. Защото Рила е една от високите планини, а в планини като Рила има изненади. Ту дъжд ще завали, ту вятър ще завее. Че буря някога, град понякога, сняг. Това са все непредвидени неща, които се отразяват съвсем различно на малките палатки. Понякога дъждовни капки ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне. Та трябваше да се мисли по-сериозно за палатки, да се предвиждат всички беди и все пак, въпреки всички предвиждания, бедите си оставаха беди. Приготовляваха се за Рила топли завивки за през нощта и здрав екип за през деня. През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето.
към текста >>

65. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска.
Георги Томалевски когато му правиха операцията - трепанация, разбиваха му ухото. Те тогава бяха много опасни. Пеницилин нямаше още тогава и Учителят му изпраща в болницата една малка книжка, заглавието й "Отец ме люби", една беседа. Под възглавницата я държи Георги. Като оздравя той му я занесе и пред мене Му каза, имаше и други братя и сестри: "Сега един празен кораб пътува през океана за Америка да кажем. Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " "В кораба, в кораба", каза. "Е, добре. Но теб те няма тук 10 години." Това значи, че той е бил на дъската отзад. Георги се беше увлякъл в светския живот, той се беше оженил за една еврейка, всъщност тя не беше еврейка, това не беше еврейка, но той се беше оженил за целия род Бергщайн.
към текста >>

66. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Д: Томалевски, когато му правиха операция, трепанация, тогава Учителят му прати беседата "Отец ме люби", да я тури под възглавницата, тя е много опасна операция за онова време и той дойде всъщност с вързана глава на Изгрева и Учителят му каза: "Слушай, един кораб пътува през океана, отзад с едно въже е вързана една дъска, ти къде искаш да бъде - отзад на дъската ли или в кораба?
Не мога да си обясня какво иска да каже. Но аз помня даже всичко, което е казал. Дори веднъж припомних нещо, което е казал на Томалевски. Томалевски беше го забравил. В: Какво беше забравил? Д: Томалевски, когато му правиха операция, трепанация, тогава Учителят му прати беседата "Отец ме люби", да я тури под възглавницата, тя е много опасна операция за онова време и той дойде всъщност с вързана глава на Изгрева и Учителят му каза: "Слушай, един кораб пътува през океана, отзад с едно въже е вързана една дъска, ти къде искаш да бъде - отзад на дъската ли или в кораба? И в двата случая ще стигнеш". И той каза: "В кораба, в кораба". Георги се беше отдалечил от Изгрева така малко тогава. Всъщност той бе един качествен общественик, имаше чувство към тези неща и неговия Юпитер и неговото Слънце са на "Медиум цели" горе в хороскопа му и трябва да блести в обществото пък. А в семейството, в което попадна, беше неудачно.
към текста >>

67. 22. НЕОБЯСНИМОТО

Д: И дойде на Изгрева, така срещу мене имаше една стая, там се сприятелихме с него и той беше още с вързана глава ми се струва и Учителят му казва: "Слушай, един кораб пътува през океана до Америка, зад него е вързана на едно въже една дъска.
В: Ама Учителят изпратил една сестра да му занесе тази книжка. Д: Тази книжка "Отец ме люби". Знаеш го този том. И след това той дойде на Изгрева. В: Той си я сложил под възглавницата. Д: И дойде на Изгрева, така срещу мене имаше една стая, там се сприятелихме с него и той беше още с вързана глава ми се струва и Учителят му казва: "Слушай, един кораб пътува през океана до Америка, зад него е вързана на едно въже една дъска. Ти къде искаш да бъдеш? На дъската или на кораба? Защото пак ще стигнеш до брега? " "На кораба, на кораба." Не знам какво иска да каже, щото може би Георги беше много заангажиран в света гдето се казва. Беше се натоварил с много проблеми, той беше много активен човек, един хубав интелект имаше и понеже той имаше в хороскопа си един хубав Юпитер и Слънце на Медиум Цели, той блестеше в обществото.
към текста >>

68. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска.
Аз живеех на Изгрева вече, това беше някъде 1936-1937 г. той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н. и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби". Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева. Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата. И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня. Два такива случая особено когато става с мои близки хора, в паметта ми някакси мъчно се изтрива. И затова като си замина Учителят, направихме такъв един малък съвет, научен съвет, една група, в която беше Борис Николов, Георги Томалевски, Кръстю Тюлешков, Борис Рогев и Димитър Кочев, хората с различни професии и с много различни характери, мога да ти кажа, че ако не бяха идеите на Учителя, като че ли с изключение на мене и Георги мъчно бихме общували даже, толкова бяхме различни. С една такава идея, такова сцепление се получи.
към текста >>

69. 56. НЕМА ЛАБАВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

"Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш.
Но днес той е свободен. Той беше заслужил пред Някого за финала на своя живот. За мен неговия подпис под тази заповед, която отмени вдигането к разрушаването гроба на Петър Дънов, се оказа най-печелившия му подпис както за него, така и за българския народ, така и за цялото човечество. Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб. От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани. Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от житото и т.н. Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво".
към текста >>

70. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета.
Казвам: "Учителю, искам движение, искам да бъда отвързана". Учителят ме погледна сериозно и дълбоко. В такъв случай виждах очите Му тъмно сини, дълбоки, които проникваха в мен. Учителят продължи разговора си с Георги Радев. По-късно Учителят отиде в салона, беше заобиколен от много братя и сестри. Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета. Учителят изсвири на пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене.
към текста >>

71. 57. НЕВЕРИЕТО

Не режи въжето!
И ги навързал. И после като се събудили, видели, че и той, и те са вързани. Вие трябва да имате 7 костюма, за да ги обличате: месечината, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн, слънцето. Нощта обира, денят дава. Щом се свличаш надолу, ти си под наклон. Не режи въжето! Качи се на балона, който Господ ти е пуснал. В един момент, когато ще дойде красивото, ти се обърнеш и го изпуснеш. Не се обръщай! Учителят влезна в приемната стая, обува обувките си. Тук е Неделчо Попов.
към текста >>

72. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш.
И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации.
към текста >>

Дебело въже е думата "обичен".
Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле.
към текста >>

Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода.
Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква. Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. Думата скъп е отиването напред и назад на войника.
към текста >>

73. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

То е въженцето, но когато вече се запознах с Учителя, така съм се чувствала винаги, че това беше една благодат да бъда при Учителя, толкоз години.
Ние така случайно влязохме, нали? Паша случайно, аз случайно. Нали защото имаше нужда, поканиха ни, а пък то „Избрах", много значи. Но когато станах стенографка, брат аз почувствах, че мене са ме взели с едни щипци от село и са ме довели тук в България при това, именно затова, за да се срещна с Учителя. Че това ми е нещо, което ме е извело, а пък любовта ми към знанието беше лентата за което ме измъкнаха. То е въженцето, но когато вече се запознах с Учителя, така съм се чувствала винаги, че това беше една благодат да бъда при Учителя, толкоз години. Сега как съм го използвала, колко съм била благоразумна, за да се уча и да спечеля, това е друг въпрос. Но благодатта която съм получила съм много благодарна за това.
към текста >>

74. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш.
Аз например не можах брат, Той ми каза веднъж нещо и аз можах да го направя чак след 10 години, да. Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше. Аз се опитах, но такава болка изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра. Такова нещо беше. Сега поводът го има за това нещо. Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш. Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш". Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш. Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих.
към текста >>

75. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш".
После в 1926 год. Той сам ми каза да се отделя. Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава. Знаеш ли, усетих, като че ли ще ми извадят сърцето. Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш.
към текста >>

В.К.: Дебелото въже.
Той сам ми каза да се отделя. Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава. Знаеш ли, усетих, като че ли ще ми извадят сърцето. Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш. В.К.: Връзки.
към текста >>

Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш.
Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш. В.К.: Връзки. Е.А.: Връзка, да. В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже?
към текста >>

В.К.: Дебела връзка, дебело въже.
Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш. В.К.: Връзки. Е.А.: Връзка, да. В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже? Е.А.: Не го знам. Разбира се, не го знам. В.К.: Конец по конец. Е.А.: Конец по конец.
към текста >>

Откога идва това дебело въже?
Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш. В.К.: Връзки. Е.А.: Връзка, да. В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже? Е.А.: Не го знам. Разбира се, не го знам. В.К.: Конец по конец. Е.А.: Конец по конец. И аз го направих.
към текста >>

76. 146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ

След това ходихме, дето сега минава въжената линия.
А после те го направиха на чешма. И затуй сега не е както беше тогава. Като стигнахме, никой не знае пътя. И тогава знаеш ли, направи ми впечатление Учителят тръгна пръв, право нагоре, ама така нагоре и разбира се всички тръгнаха след Него, но не беше място за лагер. Това беше една пробна екскурзия. След това ходихме, дето сега минава въжената линия. Нали има поляни там. Там отивахме на тези поляни. Тогава нямаше въжена линия. Ние отивахме на тия поляни. От тия поляни ходехме нагоре, нагоре, скитахме, търсехме място, което да има вода и където да има простор.
към текста >>

Тогава нямаше въжена линия.
И тогава знаеш ли, направи ми впечатление Учителят тръгна пръв, право нагоре, ама така нагоре и разбира се всички тръгнаха след Него, но не беше място за лагер. Това беше една пробна екскурзия. След това ходихме, дето сега минава въжената линия. Нали има поляни там. Там отивахме на тези поляни. Тогава нямаше въжена линия. Ние отивахме на тия поляни. От тия поляни ходехме нагоре, нагоре, скитахме, търсехме място, което да има вода и където да има простор. И като търсехме, отидохме така с Учителя на това, на Бивака и Учителя като се обърна и каза: „Тук ще бъде! " И така бе с Бивака. Щото ние търсехме.
към текста >>

77. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
В.К.: Значи пада и умира. Е.А.: Значи, това е помощ от Невидимия свят, да не изживее мъката, която преживяха всички арестувани. Още там е било подигравка, там е било отвратително нещо е било в съда. А после, когато ги заровили телата, някои говореха, че виждали и да се движат още. Значи недостатъчно убити. Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
към текста >>

78. 21.Казах на Учителя

Учителят веднъж ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, а сега искаш с едно дърпане да го скъсаш.
След това у мен настана такова объркване, аз правех такива неща, за които съм мислила, че никога няма да постъпя така. Това ми поведение вътрешно ме тормозеше, аз решавах, че няма да постъпвам вече така, а после пак го правех. Аз исках да си върна предишната свобода, постъпките ми на мен самата ми бяха чужди и въпреки това ги правех. Вземах решения, не ги изпълнявах. Това ме тормозеше. Учителят веднъж ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, а сега искаш с едно дърпане да го скъсаш. Та не ще можеш. Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш". Този образ ми помогна. Беше един метод. Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя.
към текста >>

Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя.
Учителят веднъж ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, а сега искаш с едно дърпане да го скъсаш. Та не ще можеш. Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш". Този образ ми помогна. Беше един метод. Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя. Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм. Учителят ми говореше за Божията Любов, аз бях роб на човешката. Понякога чувствах, че съм влезла в едно тресавище, в един батак и се питах как ще изляза от него и ще мога ли да изляза. Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си.
към текста >>

Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя.
Та не ще можеш. Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш". Този образ ми помогна. Беше един метод. Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя. Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм. Учителят ми говореше за Божията Любов, аз бях роб на човешката. Понякога чувствах, че съм влезла в едно тресавище, в един батак и се питах как ще изляза от него и ще мога ли да изляза. Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си. Мислено проследявах живота си, преценявах къде какво съм вършила и какво трябва да направя за да изляза от тая бъркотия, в която съм влязла.
към текста >>

Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец.
Основна грешка. Казах си: Заслужени са ти страданията, как ти е че страдаш сега. Дори малко ти е. „Защо не обърна внимание, когато Учителят те предупреди? " У мене е имало нещо скрито, което съм носила в себе си и което не съм познавала. Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец. Почнах работа. Една вътрешна работа на преценка, на чистене съзнанието си от чуждото влияние върху мен. Много пъти се питах: Ще успея ли? Ще мога ли да възстановя в себе си оня живот, който съм загубила, ще се върне ли радостта ми, с която живях преди? Разбира се, че в този път имах и надежди, и разочарования, и преодолявания.
към текста >>

79. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

По всички правила сюжета на романа се заплита и се завързва с въжета.
Те се поместват за да дадат по-пълна представа за развоя на любовния роман. През 1932 год. през лятото Елена Андреева е на Рила, където Братството с Учителя са на лагер. Оттам тя изпраща писма до Лулчев, които поместваме. Там е и Невена Неделчева, която също участвува в романа, защото е също любима на Лулчев. По всички правила сюжета на романа се заплита и се завързва с въжета. Две любящи жени, един и същ мъж! Тук е мястото да споменем и една драматична развръзка, която ни бе разказвана. Елена Андреева забременява от Любомир Лулчев. Кармичният възел се заплита. Повече от уплашена тя отива при Учителя и му съобщава, че е бременна от Любомир.
към текста >>

80. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Мойта я овързах с въжетата и си стои ка то лодка всред океана люшкана от вълните.
Снощи слушам Савка говори на Паша, че някой си питал кога ще стават сутринта и не само питат, а и дават нареждане да се става в 4 1/2 и да се ходи на изгрев и да се правят гимнастики. „А Учителят мълчи и нищо не казва" -разправя Савка. Онзи, незная кой, пак викал „Нали Учителят в толкова часа? " А Учителят мълчал и после казал: „Ще видим". А тая сутрин от вятъра, като налягали сума палатки, не могат да ги вдигнат. Мойта я овързах с въжетата и си стои ка то лодка всред океана люшкана от вълните. Не ми се стои тук самичка и мисля, ако искаш да ме посрещнеш в Дупница да ми пишеш кога за да си тръгна. Елена бърза незная за какво, а ето и че я викат. Ще да държи свещта да запечатим писмото. О, какъв вятър. Много, много мерси на моят мил татко.
към текста >>

81. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В съня той извлече сам колата на баира, а в живота си той изчака 15 години тези приятели, накрая написа писмо, пусна им спасително въже и ги извлече на баира и на видело.
Спасението на един, е спасение за всички. Ти не можеш да спасиш и повдигнеш света около себе си, ако не повдигнеш себе си и не спасиш себе си. С твоето повдигане и с твоето спасение ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога. Повдигането на един е повдигане за всички. " Така брат Куртев беше разрешил въпроса в съня си, така разреши въпроса и в живота си. В съня той извлече сам колата на баира, а в живота си той изчака 15 години тези приятели, накрая написа писмо, пусна им спасително въже и ги извлече на баира и на видело. Сънят стана реалност. Той ги извлече по закона на синархическата верига, който гласи: „Един за всички и всички за един. " Този закон е Христовия закон: „Един в Христа и всички в Христа. " „Аз и Отец едно сме! " Сбъдна се онова пророчество на Учителя от преди много, много години, когато айтозлии бяха отишли при Учителя и бяха съобщили на Учителя че брат Крум Илиев се готвел да стане ръководител на Братството в Айтос.
към текста >>

82. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

То мяза на една вещ, вързана с въже и като теглят всички, привличат я при себе си, а ако теглят на разни страни, нищо не се постига.
На кои Господ помага? На мечтателите, които страдат! Страданията винаги се произвеждат от едно разумно същество. Колкото страданието е по-голямо, то съществото, което го произвежда, е по- разумно, но всичко това е за добро. Когато мисълта на всички е насочена в една цел, всичко се постига. То мяза на една вещ, вързана с въже и като теглят всички, привличат я при себе си, а ако теглят на разни страни, нищо не се постига. В 8-та серия, 24 беседа, 27 страница казва: БОГ, Който живее в мене, ТОЙ НЕ УМИРА. БОГ, Който живее в мене, сиромах не става. БОГ, Който живее в мене, роб не може да стане. БОГ, Който живее в мене, не може да се обезсили, не може да се обезсърчи, не може да се отчае. ПРАВИЛО ЗА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ: Искай Любовта.
към текста >>

83. 09 - 30.ТРИНАДЕСЕТ ОСЪДЕНИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ.
Когато вече дошъл неговият ред, телефоните тревожно звънели. Съобщавало се нещо много важно и тревожно. Всички се разбягали и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие. И от тоя случай ние пак се уверяваме, че за Бога невъзможно няма. Той има хиляда възможности. И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ. Разказал: Б. Боев.
към текста >>

84. 09 - 317. ВНУКЪТ НА ЕДИН ПРАВЕДНИК

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Това направих, за да спасим внука на бай Георги от въжето.
Трябваше да се бърза. Върнах се веднага и отидох при съответния началник, мой близък. Казах му името на арестувания, като му заявих, че той е човек от Братството и че същият е направил една глупост, като е разпространявал позиви в казармата, позиви с нелегално съдържание. Поисках да го махнат от това място. Послушаха ме и веднага го пратиха в Сливенския затвор, докато му излезе присъдата. Това направих, за да спасим внука на бай Георги от въжето. Учителят без друго е знаел мъката на брат Куртев, затова ме изпрати и му помогна чрез мене. Искано му е смъртно наказание, което после бе заменено с доживотен затвор. Осъденият лежа в затвора седем месеца, дойде девети септември и остана жив. Когато човек се моли и вярва. Бог ще намери начин да помогне.
към текста >>

85. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Купихме си от халите храна, въже си купих аз на раницата и други работи, провизии си купихме, но като сложих въжето да стегна раницата, изпращя и аз казах: „Станало е нещо." Това е било понеделник в 8 и половина часа, в това време е починал Жорж, после се установи това.
Цялата група - Буча Бехар, една група сестри. В.К.: Вие пътувахте с камион до Чам Курия. Верка: До Чам Курия. Тръгваме, но слизаме най-напред на халите да си вземем продукти. Не от Изгрева тръгваме с камион, а от Халите. Купихме си от халите храна, въже си купих аз на раницата и други работи, провизии си купихме, но като сложих въжето да стегна раницата, изпращя и аз казах: „Станало е нещо." Това е било понеделник в 8 и половина часа, в това време е починал Жорж, после се установи това. В.К.: Значи, когато раницата изпращя. Верка: Предварително получавам сигнал, в тоз момент тя изпращя, да, и след това се качваме на един камион и отиваме на Боровец. Из пътя взеха да си приказват това-онова. Аз рекох: „Да запейме Запали се огънят на огнището", щотоУчителят като я даде, Жорж я записа и я пееше много хубаво. Свързвам го всичко вече с Жорж.
към текста >>

86. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш.
Ще свикнеш с таз борба и в мозъка ти няма вече да бучи като страхотна буря тя, като борба на светлина и тъмнина и няма тя да свива сърцето ти в страх и смут. Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната змия. Но остави борците да се борят. Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път. Не се меси, не бой се, недей участва в тяхна та борба, носи ги само, защото те те движат, в твоя път не се съмнявай. Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш. Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред. Казах ти, пак ти казвам: смело кръста ти метни на своя гръб и ме последвай. Сега ти знаеш вече как се носи кръст, по тесний път ти тръгни, защото води той до оня връх. където аз те чакаш." В.К.: От кого е това? Верка: От Жорж.
към текста >>

Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред.
Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната змия. Но остави борците да се борят. Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път. Не се меси, не бой се, недей участва в тяхна та борба, носи ги само, защото те те движат, в твоя път не се съмнявай. Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш. Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред. Казах ти, пак ти казвам: смело кръста ти метни на своя гръб и ме последвай. Сега ти знаеш вече как се носи кръст, по тесний път ти тръгни, защото води той до оня връх. където аз те чакаш." В.К.: От кого е това? Верка: От Жорж. Тук пише: Рилски езера, 1935 година.
към текста >>

87. 28 - 4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ако това не направите, то означава, че вашият Господар ви е вързал отвътре и отвън с много дебели въжета и сте негови роби до края на живота си.
Изпратете ни ксерокс-копие от писмата на онези българи, които са писали срещу Вергилий Кръстев да не му предавате архива - като Милка Кралева, Георги Петков и др., за да бъдат публикувани в „Изгревът". Така една голяма организирана лъжа ще падне и ще се види от всички, че е лъжа. И само така може да се измъкнете от клопката и да се оправдаете после, че сте били подведени от враговете на Вергилий Кръстев. Друг изход нямате. А следващият ваш печеливш ход е да предадете архива на Вергилий Кръстев. Ако това не направите, то означава, че вашият Господар ви е вързал отвътре и отвън с много дебели въжета и сте негови роби до края на живота си. А това е защото първом сте вързани в Невидимия свят, още от самото начало. Истината е една. А лъжата има много лица. Изпратете ми писмата на лъжата, да ги публикуваме, защото те сега тук отричат, че са писали писма срещу Вергилий Кръстев. Отричат, а ние знаем, че те лъжат, затова чакаме писмата им.
към текста >>

88. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават.
Така че този стълб бе езически на Римската империя, на тези стълбове са стояли изваяните от камък образи на римските императори, които са обръщали себе си в живи божества и властта си обявявали за божествена. Тук в подножието на стълба има Свитък, хартия за написване волята на кесаря, императора. Над свитъка има напряко поставен меч, то е въоръжение на войниците, с който са пазели тълпата, за да може да бъде разпънат на кръст Исус. По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване. По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават. От едната страна на стълба виси сноп от тръни, като от него ще се сплете трънен венец на Исуса. Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите. Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван. А когато се е клел за вярност пред Исус, Той му е предсказал, че преди да пропее петелът три пъти, той ще се отрече от Него.
към текста >>

Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича.
30, ст. 88). А Йоан Богослов говори как ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвата, която се намирала пред престола на Бога. (Откровение, гл. 8, ст. 3). Тази горяща кадилница с тамяна символизирала, че ще дойде онзи, който ще кади, ще прави молитви пред пасхалния агнец, който се принася в жертва пред стълба езически и стълба старозаветен. Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича. А снопът тръни ще бъде взет и сплетен на трънен венец и ще бъде положен на главата на Исуса от римските войници.
към текста >>

89. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

През прага на патриаршеската врата било прехвърлено въже.
Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа. Тук е държан, докато не бил избран следващия патриарх Евгений. От двореца той бил откаран с лодка до Патриаршията. Разстоянието от пристанището до Патриаршията била 200 крачки. Палачът вървял отпред, зад него патриарх Григорий V и отзад стражата. През прага на патриаршеската врата било прехвърлено въже. Няколко евреи, искайки да покажат своята ненавист към гърците християни и патриарха, та помагали в приготовлението на бесилката. Така че тази гледка е могла да напомня за първия небесен мъченик и за разпъването на Исуса Христа. Християните отдалеч наблюдавали гледката с печални и строги лица. Когато е било всичко готово, палачът е снел връхната дреха на партриарха и започнал да бърка в джобовете му за пари. Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията.
към текста >>

90. IV. 16 август, четвъртък

Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Бог, Който е всесилен, ще избави всичките. Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие не Го познавате. Ако вие съзнаете, че Бог е у вас, по светлината, която ще излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е, също ще може да видите как сте скубали косите на някой ваш приятел и в тази светлина именно ще виждате и ще се разкаете за всичко, което сте вършили. Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш власт над мене. Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятствуват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така при скарването някой те обиди и ти постоянно мислиш защо да те обиди така. Ако искаш да се освободиш от тази мисъл и от обидата, трябва или в него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да живеете в Божествена хармония, трябва да държите винаги връзка с главния център.
към текста >>

България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с която сме го вързали, и вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса.
За да живеете в Божествена хармония, трябва да държите винаги връзка с главния център. Например направете един такъв опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас няма да е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са, знай, че ти сам не може да бъдеш спасен; а когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти покрай тях си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с която сме го вързали, и вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана. Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение за всинца. Може да попитате: „Та ние ли сме най-добрите хора? " Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни.
към текста >>

91. IV.16 август 1907 година, четвъртък

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Първото въже, с което земната душа ни държи, е леността.
От леността можете да се освободите с прилагане всяка добра мисъл без отлагане. Слабата воля е дело на леността. Добродетелта и леността са несъвместими. Учителите ще ви посочат как да се освободите от властта на великата блудница. Тя се проявява в нисшите съзнания - лошите духове. Първото въже, с което земната душа ни държи, е леността. Който люби, не е ленив. Любовта е лек против леността.
към текста >>

92. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

- Но ти, докторе, да ти кажа, играеш на въже, шегаджия си, голям си шегаджия.
Ти за да заминеш, трябва да си купиш билет, а за това трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук, на Земята, трябват ти 25 години, за да дойдеш тука. Т. Стоименов: - Ей, че много, докторе. 5, 6, 10, разбирам, но 25? - Хе, тогава, ако искаш по-рано, трябва да се самоубиеш. - Но ти, докторе, да ти кажа, играеш на въже, шегаджия си, голям си шегаджия. - Ти искаш да заминеш по-рано, та да се въплътиш и да можеш да излекуваш ръката. Тази е причината, по която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на място, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките припаси. Но гимнастиките, които ги дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат. К.
към текста >>

93. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са питали като как да впрегнат духовете.
към текста >>

94. IV.18 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Смъртта, това са въжетата на греха, които свързват човешкия живот.
Един милион от тия 100 милиона, които са с Христа, са въплотени в човеческа форма. Казах, че сте били в Египет преди 6000 години и аз ще ви дам даже датите, кога сте пребивавали във Вавилон, Гърция, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-късно. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се разпусна. Преди 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в Горницата, гдето Духът манифестира присъствието Си чрез твърде интензивната и прочувственост на молещите се, у които се забелязваха необикновени духовни усещания и настроения умиление и възхита. След това забележително моление се върнахме в салона, гдето дойде г-н Дънов и каза: - Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжетата на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие, през всичките години да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: - Амин! - Тази вечер няма какво да се каже, освен да размишлявате за всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително тази вечер бе не само горното благословение, но още и това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първом пред г-н Дънов, пред когото направи няколко поклона, след това обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието и най-после, [след] едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, най-сетне се събуди.
към текста >>

95. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали.
Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.
към текста >>

Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето.
А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа.
към текста >>

Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа.
" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.
към текста >>

96. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа. Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони.
към текста >>

97. IV.16 август, събота 1914г.

Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре.
То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
към текста >>

Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали.
Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.
към текста >>

Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето.
А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа.
към текста >>

Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към текста >>

98. IV.17 август, неделя 1914г.

Та затова трябва да се държим за вярата, както човек в бурно време се държи за въжето.
Той е, Който ще ви упътва. Във време на страдание ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем, вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човек в бурно време се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, всред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често човъркаме това въже, уж под предлог да го изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права или не. Вярвайте обаче, че Христос е, Който може да ви даде сила, вярвайте, че Той слуша вашия глас.
към текста >>

Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка.
Във време на страдание ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем, вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човек в бурно време се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, всред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често човъркаме това въже, уж под предлог да го изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права или не. Вярвайте обаче, че Христос е, Който може да ви даде сила, вярвайте, че Той слуша вашия глас. Не искам да философствувам по въпроса доколко Той е далече от нас.
към текста >>

С критическото си ножче ние често човъркаме това въже, уж под предлог да го изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права или не.
Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човек в бурно време се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, всред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често човъркаме това въже, уж под предлог да го изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права или не. Вярвайте обаче, че Христос е, Който може да ви даде сила, вярвайте, че Той слуша вашия глас. Не искам да философствувам по въпроса доколко Той е далече от нас. Но аз зная едно нещо: Щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж. А например, изгубим ли вярата си, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали.
към текста >>

99. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Онзи, който те открадна от мен, бе Черният магьосник майстор Борис, защото преди това бе завързал с дебели въжета отвътре Милка Кралева.
Ти, Богдана, беше открадната от мене и захвърлена в Бургас и то чрез съдействието на майстор Борис. А Бургас е седалище на Черната ложа и този център и преди, и сега работи на пълни обороти. Виж „Изгревът", том IX, стр. 825-831 и особено стр. 829-831. 8. Онзи, който те открадна от мен, бе Черният магьосник майстор Борис, защото преди това бе завързал с дебели въжета отвътре Милка Кралева. Умишлено, преднамерено, с една-единствена цел! Да я обсеби! 9. Той след смъртта на Мария Тодорова през 1976 година в разстояние на 3 години ходеше през месец в Бургас, за да иска Милка Кралева за жена. Той беше на 76 години, а тя бе на 25 години. Беше преминала през първия си брак.
към текста >>

100. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?