Търсене в текстове за 'Впечатление'

19. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше.
Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене. Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката. Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива.
към текста >>

20. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е следната: Когато беше на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си".
И Аз ще бъда с Вас до скончанието на Века". Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е Въпрос за вашия ад, вътре във Вас, ключът на ада държи Христос, и тогава - отнесете се до Него! А вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е следната: Когато беше на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си". Тук е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се". Човек докато не каже: „Свърши се" и „В Твоите ръце предавам духа си", до тогава не е разбрал нещата. * Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, са същите, които сега причиниха Втората световна война.
към текста >>

21. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще видите много подробности и много интересни закони, които са вложени в тези прости на вид места.
Когато се правят екскурзии на планината, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се укрепява месността и се добива хубава вода, а от друга страна, самата работа при изворите, потоците и чешмите въздействува върху човека - той става здрав, пълен с енергия. Чрез тези чешми, които ние правим на планината, идеите ни се разнасят надолу. Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-добре ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в по-дълбокото познание на природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще видите много подробности и много интересни закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в природата - ако човек знае как да чете. * При Мусала казахме, че има нужда от хижа - ия направиха. При хижа „Скакавица" казахме, че трябва да се направи мост - и направиха мост.
към текста >>

22. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение.
Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата. Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г. и 1934 г. на палатки. Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели.
към текста >>

23. 25. ДРУГ ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще прочетете 3 пъти Евангелието от Йоан и ще отбележите стиховете, които са ви направили най-голямо впечатление.
ДРУГ ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪПРОС: Кажете ни някои методи, с които да работим върху себе си. Ще прочетете 3 пъти Евангелието от Йоан и ще отбележите стиховете, които са ви направили най-голямо впечатление. Всеки ден ще четете по една глава и ще размишлявате върху прочетеното. Всеки ден ставайте в 4 часа за размишление и размишлявайте най-малко по 1/2 час — 1 час. Вашата активност е придружена с нервност, затова най-напред трябва да въдворите хармония в себе си. Само по този начин можете да възприемете мислите, които идват отгоре — иначе атмосферата ще е размътена. После, мислете върху седемте добродетели.
към текста >>

24. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Впечатлението е незабравимо.
Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ.
към текста >>

25. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ми направи силно впечатление.“
Един познат ми разправяше:“Пътувах в горещината един ден, нямах нищо за ядене. Минавам край ниви, всички круши обрани. Казах си: Да имаше поне 2-3 круши. Спирам се при една круша да си почина, дойде един ветрец, разлюля дървото и 7 -8 круши паднаха долу. Като че ли мене чакаха. Това ми направи силно впечатление.“ Щастието на човека е в любовта, която има към Бога. Това е великият закон. Важно е, докато човек разбере закона. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Когато от невидимия свят ви пращат на работа някъде, то ще ви дадат нареждане какво да правите.
към текста >>

26. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще се усмихне.
При прозрение в невидимия свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават пo-красиви. И краските се преливат. И когато трептенията стават още по-високи, те вземат формата на едно много красиво същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще се усмихне. А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха, с мантия и с колан. И тогава започват тревите, цветята, дърветата, полянките да ти говорят. Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всичко в природата: и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл или лошо чувство към когото и да е.
към текста >>

27. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче.
Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза: Да прави човек опити. Ето какви опити: Като видиш цвете, полей го.
към текста >>

28. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Впечатлението е незабравимо.
Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна.
към текста >>

29. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички бяха под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи в школската лекция.
КОЙТО СЛУЖИ НА БОГА Изгрев, 10 декември 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона с Учителя. Всички бяха под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи в школската лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във връзка с разговора. Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам, ако клонът или листът живеят само за себе си, няма ли да загинат.
към текста >>

30. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои братя и сестри разправяха опитности или изтъкваха кои идеи в днешната лекция на Учителя са им направили най-силно впечатление.
Изгрев, 28 май 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Ние сме на общ обед на външните маси пред салона. След свършването на обеда изпяхме няколко песни. Някои братя и сестри разправяха опитности или изтъкваха кои идеи в днешната лекция на Учителя са им направили най-силно впечатление. След това стана въпрос за работата на ученика върху себе си. Учителя каза: Човек трябва да знае кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всички ученици трябва да знаят върху кое в себе си да работят. В човека има нещо животинско.
към текста >>

31. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой от града дойде тук, прави му впечатление мирът, който е тук.
Днес сме на обед на външните маси. Пред нас е градината с цъфналите рози, чиито аромат достига и до нас. Розите са с разни краски - бели, розови, червени, жълти. Всичко тук има приказен вид, като че сме в един неземен свят. На Изгрева царуват тишина и мир. Когато някой от града дойде тук, прави му впечатление мирът, който е тук. Учителя веднъж каза: „Изгревът е оазис в пустинята“. Една сестра запита: „Защо нашият събор става през месец август? “ Учителя каза: Началото на физическата година е първи януари, началото на духовната година е 22 март.
към текста >>

32. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление.
Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.
към текста >>

33. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление.
Излязох и се прибрах вкъщи късно вечерта, като си легнах гладен. А на сутринта, едва що съм се събудил, застава пред мен баща ми смутен и ми казва: "Нощес сънувах много ясен сън. Сънувам, че съм те натиснал и искам да те вържа с едно въже и в този момент идва при мен един човек и строго ми казва: "Остави го свободен, не го връзвай! " Разбрах - продължи баща ми, - че се отнася за снощния случай. Щом не искаш да ядеш месо, недей яж - свободен си! " От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън, като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец. Друга една намеса на Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми. Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже.
към текста >>

Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление.
През този събор времето беше все хубаво. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>

34. 07 ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛНИТЕ КЛАСОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едно нещо прави особено впечатление.
Преди това в някои от младите се заражда идея да образуват група, която редовно да се събира поне един път в седмицата, за да обменят мисли по разни въпроси от духовен характер. Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група, наречена "духовна група", решава да се събира всеки неделен ден в осем часа, сутринта, в дома на един от тях. Към работната задача на групата са включени изнасяне на беседи, песни и молитви. След това те посещават беседата на Учителя, която започвала в десет часа. Едно нещо прави особено впечатление. Много често въпросите, които засягат на духовните си събрания, Учителя ги разисква в беседите. Каква интересна връзка! Тогава Учителя открива Школата за младите. Тези, които могат да влязат в нея са лично поканени от Него, направо или чрез изпратен от Него човек. По това време сестра Маркова, която води курс по френски език в своя малък салон на улица "Цар Шишман", го преотстъпва вечер за провеждането на Школата.
към текста >>

35. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато.
Косите са антени за долавяне на Божественото, казваше Той, а духовете - обратното. Тези и още много други противоречия разколебаха вярата ни в изказванията на духовете. Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене.
към текста >>

36. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото.
Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото. Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори. Списанието му се посрещаше много добре. Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка. За тази своя цел той поисква от Учителя скромните братски средства да се вложат при него. Учителя отказва да удовлетвори това негово желание - от тогава адвокатът не само че се оттегли от братските среди, но определи и едно отрицателно отношение към делото и спря издаването на списание "Всемирна летопис".
към текста >>

37. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това направи лошо впечатление на моя работодател.
Затова думите Му се плъзнаха през съзнанието ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм необходим служител за работата на моя работодател. Съвсем не намирах да помисля, че ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се събрах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон.
към текста >>

38. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко това ми направи толкова силно впечатление, че никога през живота си не можах да го забравя.
В този момент вратата от стаичката на Учителя се отвори и Той излезе навън. Обърна се към мен, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен и изразителен глас: "Помни, такъв велик ден не сте имали! " Аз Го погледнах и се изненадах - приличаше на някакво неземно същество, идващо от някакъв далечен мир. Очите Му отразяваха светлина, носеща се от безпределни глъбини. Той всякога ходеше с добре вчесана коса, но този път тя беше някак бухнала и малко разрошена. Всичко това ми направи толкова силно впечатление, че никога през живота си не можах да го забравя. След като ми каза тези думи, Той се прибра. Този път имах чувството, че не трябва да питам нищо за пояснение. След това поседях още малко, изненадан и възбуден от това, което беше станало. Какво ли не ми минаваше през главата! Но имах чувството, че някакво епохално събитие е случило в света.
към текста >>

39. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Моето впечатление беше, че предпочиташе дини.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДИНИТЕ Учителя имаше голямо разположение към плодовете. Моето впечатление беше, че предпочиташе дини. Затова щом те се появяваха на пазара, правеше ми голямо удоволствие да Му занеса някоя голяма, добре оформена диня. По това време нашата земя раждаше прекрасни дини - сочни и големи, по 10-15 килограма. Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде.
към текста >>

40. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха.
Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме.
към текста >>

Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч.
към текста >>

41. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи.
" След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи. Най-сетне – пак знак на Учителя, тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: "Само Божията Любов е Любов". С това свърши тази паметна за нас вечеря на Белите Братя. След вечерята полковник Б. ме разведе да прегледам лагера. Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота.
към текста >>

42. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук.
По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб.
към текста >>

43. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси.
И те са българи“. Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била последователка на Учителя. Лулчев е бил близък на семейство Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много след първата среща на царя с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наистина царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова среща с него. Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го привлича за свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започнали да стават по-редовни, една близка на Лулчев, също последователка на Учителя, го запитва: „Ти за това нещо попита ли Учителя? Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя.“ Учителя му отговорил: „Не те съветвам.
към текста >>

44. 74 РАБИНДРАНАТ ТАГОР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
към текста >>

45. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка.
И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното). Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода. За голямо съжаление успя. Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?
към текста >>

46. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда.
С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове.
към текста >>

47. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив.
Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него.
към текста >>

48. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра.
към текста >>

49. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в душата ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект.
В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер: „Така че Битието и цялата Библия ни описват реални факти, както ги съзерцава един високо напреднал ясновидец. И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в душата ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект. При тълкуването на Библията трябва да се дава ясна сметка за това, че даже в първите векове на християнството още не е съществувал библейски текст, който да е бил съставен, както текстът, който ние днес четем. Най-напред в еврейския език не е имало гласни букви, а след това е трябвало да се въведе разделение между думите и едва по-късно е направен превод, в който са поставени гласните и препинателните знаци. Трябва да си дадем сметка също така, че Библията е резултат на едно древно ясновидско изследване. Фактите, които ни се описват в Библията, са били възприети първоначално чрез ясновидско изследване. Ако се върнем първоначално към нашата Земя, ще дойдел; до епохата, описана от Библията, която представя духовната фаза на земното развитие и е очертана в седемте дни на творението.
към текста >>

50. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей.
Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла". Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност. Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>

51. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас.
"Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. ) До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество! През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие.
към текста >>

52. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете.
към текста >>

53. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много често употребяване на думата веднага, която предизвиква на много малки интервали впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието.
Но неговата краткост е езикът на една мощна космическа волева концентрация. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Затова можем да кажем, че то е римско Евангелие. Така, както това на Лука е гръцко, а това на Матей юдей- ско. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много често употребяване на думата веднага, която предизвиква на много малки интервали впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Първата фраза на Евангелието на Марко е една окултна волева формула, която с две думи ни показва началото на една нова епоха, на едно ново отношение, което настъпва в света между човеците и Ангелите. Защото думата Евангелие е съставена от двете думи ев и ангели, което може да се преведе с израза ново действие на Ангелите между човеците. Цялото Евангелие на Марко не е нищо друго, освен описание за навлизане на великата космическа свръхземна Воля в развитието на земята и човечеството. И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос.
към текста >>

54. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората.
Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност.
към текста >>

55. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода.
към текста >>

56. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта.
Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука. За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието. Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото сам той е бил лекар. Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието.
към текста >>

57. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг?
Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос?
към текста >>

58. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа.
Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи. Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл.
към текста >>

59. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието.
Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел.
към текста >>

60. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек е в къщи и се занимава окултно, окръжаващите обикновено имат впечатление, че той не е на себе си.
Това са все окултни факти с голямо значение. Тук между другото, за изяснение на горното, ще кажа, че според окултната наука, и Учителят го потвърждава, на планината има най-благоприятни условия за окултна работа, да работи човек над себе си. Защото първо, на планината атмосферата е по-чиста, така да се каже Небето е по-близо до Земята, защото планините са обиталище на светли същества и тъмните същества не се качват там, за да смущават човека. Също така на морето има добри условия за окултна работа, защото контактът с морето благоприятства проявлението на окултното виждане и приложението на окултните сили. Най-трудно се проявяват окултните способности, когато човек е у дома си, вкъщи. Когато човек е в къщи и се занимава окултно, окръжаващите обикновено имат впечатление, че той не е на себе си. Затова за окултно обучение са най-подходящи усамотени планински места, на второ място морето. А най-неудобен за окултна работа е градът. По-нататък следват забележителни неща. В 20-ти и 21-ви стих е казано: "И дохожда в една къща. И пак се събра народ, така щото те не можеха нито хляб да ядат.
към текста >>

61. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез предателството на Юда и човек остава с впечатление, че това хващане твърде много прилича на истински крамол.
Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо? Той действа така, че показва по един превъзходен начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на света, като казва " Първите ще бъдат последни и последните - първи". Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо. А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез предателството на Юда и човек остава с впечатление, че това хващане твърде много прилича на истински крамол. Има нещо потресаващо на това място. "А предателят бе уговорил с тях знак и бе казал: когото целуна, Той е, Него хванете и Го заведете под строга охрана. И като дойде приближи се до Него и каза: Учителю! И Го целуна. А те сложиха ръка на Него и Го хванаха.
към текста >>

Това прави едно потресаващо впечатление.
Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет. Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със Сина Человечески. Това прави едно потресаващо впечатление. И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на кръста? - Сина Человечески". "И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот.
към текста >>

62. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие.
При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества.
към текста >>

63. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората.
От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области.
към текста >>

64. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо прави впечатление, че числото 7 играе голяма роля в книгата.
Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител. Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в гръцкия оригинал. Значи, откритото чук е под формата на знаци. Значи, тук не трябва да търсим буквален смисъл, а трябва да търсим по-дълбок такъв зад знаците. Най-първо прави впечатление, че числото 7 играе голяма роля в книгата. То е едно мистично число, което съдържа в себе си покрай другите Тайни и Тайната на човешката седморна природа. Така има 7 Послания, 7 Печата, 7 Тръби, 7 Чаши на Божия Гняв, 7 Ангела, 7 светилника, 7 звезди и пр. Йоан се обръща към 7-те Църкви. Най-първо той се обръща към Ефеската Църква. Когато говорих за Посланията, предадох неговото съдържание.
към текста >>

65. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

" Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт.
" показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната. Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец. Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито.
към текста >>

66. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози.
След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността. При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози. Венци от рози - мисли си ученикът. Те минават като стрела през световете на духовете и на душите. Мисъл-форми хвърчат покрай тях. но в неимоверната бързина с която се движат, ученикът едва може да различи нещо. Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща.
към текста >>

67. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Прави впечатление, че тринадесетият Аркан, Смъртта, идва след дванадесетия план, който е наречен обесеният или изпитанието и това не е случайно, а показва вътрешна връзка мужду тези два Аркана, защото след изпитанието често в живота идва Смъртта.
неговото преминаване от един свят в друг. Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо. Сегашната част се връща обратно в земята, а другата, вечната, нерушимата отива в непознатите за смъртните светове, но познати на ученика, достигнал тази фаза на развитие. Смъртта значи не край, а само един преход. Грубата материална част се превръща на прах, а вечната част се превръща в безплътен дух. Прави впечатление, че тринадесетият Аркан, Смъртта, идва след дванадесетия план, който е наречен обесеният или изпитанието и това не е случайно, а показва вътрешна връзка мужду тези два Аркана, защото след изпитанието често в живота идва Смъртта. Понякога изпитанието може да бъде много тежко и настъпва смърт. Но изпитанието може да бъде блестящо издържано и ученикът да премине в по-висш курс на обучение и да се стигне до по-високо Посвещение. Не винаги ученикът вижда още в този живот плодовете на своите страдания. Много често това се вижда в едно следващо прераждане. Също така има връзка между тринадесети Аркан и десети Аркан - Колелото на Живота, понеже Животът ражда Смъртта, а Смъртта ражда Живота.
към текста >>

68. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

Прави впечатление, че картините от Пътя на Озирис имат тайнствена математическа връзка помежду си.
В това описание на картината не ни е показана окултната страна на картината, а самото съдържание на Аркана, отразено в заглавието му. Тази картина е наречена Слънцето на Озирис и означава целостта на Живота. Тя представя края на Пътя на Озирис. Този Път обхваща следните картини: първата - Озирис, четвърта - Фараонът, седма - Колесницата на Озирис, десета - Колелото на Живота, тринадесета - Смъртта, шестнадесета - разрушената Кула и деветнадесета - Цялостния живот. С други думи казано, Бог чрез Законите изпълнява Своите планове и води света и човека чрез обръщането на Колелото на Живота през Смъртта и разрушението към цялостния живот. Прави впечатление, че картините от Пътя на Озирис имат тайнствена математическа връзка помежду си. Чрез своите числа всички картини на Озирис ни връщат обратно към първата картина. Освен своята числена стойност, всяка картина има още и окултна стойност. За да я открием, трябва да си послужим с така нареченото окултно или Божествено смятане. При четвърта картина имаме: 1+2+3+4=10, равно на 1, което е числото на първата картина. При седма картина имаме: 1+2+3+4+5+6+7=28, равно на 10, равно на 1.
към текста >>

69. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно.
Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване." В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост. Боян беше с пробудена душа и в минали прераждания беше опитал всички тези неща, които му предлагаха тези две лица. Той беше с отворени очи за възвишения свят, където съзерцаваше много по-голяма красота и много поголяма и жива мъдрост.
към текста >>

70. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение /Богомилството/, се посяло във френската земя в околностите на Хесе и Турингия. Всред Турингската гора е бил замъкът на семейство Гермелхаузен. Цялото това семейство приема учението на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината.
към текста >>

71. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото присъствие навсякъде произвеждало дълбоко впечатление.
Той е бил един от съвършените. Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад. Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. В 1167 година той отива в Ломбардия, където присъства на събора в Сан Феликс дьо Кампан. Там той държал една блестяща реч. Неговото присъствие навсякъде произвеждало дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отива в Сицилия. Морис Магр описва трогателната история на албигойката Есклар Монда. И от тази история се вижда, какво голямо влияние е упражнил Никита. След като избили по-голямата част от албигойците, част от тях останали в най-южните френски области, близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклар Монда.
към текста >>

72. Християн Розенкройц израства между Богомилите - Влад Пашов (1902- 1974)

На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло на френска земя в околностите на Хесе и Тюрингия. Сред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелхаузен. Цялото това семейство приело мистичното учение на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината.
към текста >>

73. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила.
Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа. Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум.
към текста >>

74. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас.
Който прави това упражнение 1-2 години, ще има отличен стомах. Когато кръвообращението ви е слабо и имате сърцебиене, ходете по планините и въобще там, където има извори, и ги изчиствайте хубаво, за да могат да текат нормално и изобилно. Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра. Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас. Например, видите на улицата счупения крак на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи. И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава.
към текста >>

Например, видите на улицата счупения крак на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи.
Когато кръвообращението ви е слабо и имате сърцебиене, ходете по планините и въобще там, където има извори, и ги изчиствайте хубаво, за да могат да текат нормално и изобилно. Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра. Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас. Например, видите на улицата счупения крак на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи. И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка, несъзнателно може да спаси човека.
към текста >>

75. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним.
Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието.
към текста >>

76. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

впечатление от това посещение те били възбудени и неспокойни.
Тогава едната сестра упрекнала другата, че е оставила вратата на стаята незаключена. Но Василка казала: „Иди и провери - ще видиш, че и сега вратата е заключена. Учителят е дошъл по друг начин." Под впечатление от това посещение те били възбудени и неспокойни. След половин час Учителят отново се появил при тях по този тайнствен начин и пак им донесъл нещо за ядене. Това се повторило още веднъж. Примерът показва, че Учителят
към текста >>

77. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

да види и прочете формулите, но останал с впечатление, че са стихове от
че една дума само да произнесеш от него, пак ще подейства." През Втората световна война, по време на големите бомбардировки над София брат Д-ски бил при Учителя на разговор и когато си тръгнал той му поръчал: „Ще ти дам окултни формули, написани на листчета, които ще поставиш на различни места в града, в къщи на твои познати." Братът не полюбопитствал да види и прочете формулите, но останал с впечатление, че са стихове от псалмите. Учителят му казал още: „Следи да видиш, че къщите, в които поставиш тези формули, няма да бъдат засегнати, дори около тях да падат много бомби и много други къщи да бъдат разрушени." Братът направил това, поставил листчетата с формулите в къщи от различни места на града и след бомбардировките сам проверил - нито една от тях не била пострадала, макар че
към текста >>

78. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като я чел, направило му впечатление, че на 16 април 1942 г.
Било на 16 април 1942 година. Отишъл да търси вестници, но в тях нищо не открил. Дълго време след това, може би след 15 години, му попаднала една книга за атомната енергия. Като я чел, направило му впечатление, че на 16 април 1942 г. някакъв американски професор, който работел върху откриването на атомната енергия, получил първата верижна реакция, с което се доказвало, че може да се използва енергията на атома. Тогава братът си припомнил онзи случай и си казал: „Ето защо Учителят тогава ми рече, че днес е най-великият ден!
към текста >>

79. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост.
В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>

80. Път към истинското познание - Влад Пашов (1902- 1974)

Оставете този образ или тялото на вашия приятел да направи известно впечатление върху нас, както правят децата.
• 396 • Път към истинското познание. Всеки от нас представлява един жив образ на Природата. По тяло вие сте живи образи. Вие, като срещнете един ваш приятел, искате веднага да го разберете. Не, не се стремете към това. Оставете този образ или тялото на вашия приятел да направи известно впечатление върху нас, както правят децата. Този е най-простият начин, за да разберете даден образ и най-естественият път за придобиване на истинско знание. Оставите ли вашата философия на обективния ум да вземе надмощие във вас, тя ще ви тури в един крив път и ще направите една грешка. Съвременните учени хора именно тук правят погрешка: те искат да обяснят философски какви са крайните цели на Природата.
към текста >>

81. ЗАДАЧА ЗА ДЕСЕТ ДЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви.
• 537 • Задача за десет дена. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му. Като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви. Същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите на коя страна на пътя е камъкът – отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не насред пътя. Ако сте имали добра, възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер.
към текста >>

82. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се изменя съществено при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се прояви стремеж да проникне в материята или когато други се опитат да го заинтересуват, той става флегматик по отношение на собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическо развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интересът към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото наблюдава неохотно своя вътрешен живот.
към текста >>

83. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си като гледа своето несъвършенство. Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в Пътя на Окултното развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, към която е склонен, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в Окултния Път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма, или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представя най-лоша основа за Окултно развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интересът към Окултната Наука, но не за дълго. Когато влезе в пътя на Окултното Развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот.
към текста >>

84. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Има един закон: Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас.
Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа. Духът ги носи в себе си. 396. Значението на рефлекса. И доброто, и злото по рефлекс се предават. Всяко влияние се предава неизбежно; всяка форма се предава неизбежно. Има един закон: Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова, именно, сърцето на Ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина. Защото всяко нещо, което прониква в празнината, непременно ще се прояви. Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят. 397. Стремежът на Ученика. Всички трябва да имате един определен вътрешен стремеж.
към текста >>

85. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре.
Всеки човек, който не може да премахне някоя своя болест, не е разумен и следователно разумния живот не е в него. Всяка сила, която лекува хората, идва отвътре. Всяка сила, която прави хората разумни, също иде от вътре. Любовта, която може да повдигне човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи за Любовта, отвън съществуват само поводи за знанието. Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре. А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният. 445. Нормален човек. Нормален човек е онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т.е. тялото е подчинено на ума, а умът е подчинен на сърцето. Ще кажете, че сърцето трябва да се подчини на ума.
към текста >>

86. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва!
Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл. Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата. Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване.
към текста >>

87. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат,
Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща.
към текста >>

88. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед.
В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни. По това време е бил дегизиран, досущ образа на Учителя с орлов поглед. Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед. Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно. Всичките му работи бяха такива. Той стана причина за едно дълбоко разцепление на братството в София. От него се започна и с други се разтури.
към текста >>

89. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера.
Аз помня като отидох във Франция седем години след туй не съм идвала в България. Първата година като дойдох беше края на август и Методи Константинов веднага ме завежда на Рила, веднага построява палатка. Там бяха останали само Борис Николов, Мика (Мария Тодорова) и брат Боев беше и Методи и веднага ме разпитват за Михаил. Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата.
към текста >>

90. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление.
Утре ние няма с какво да се противопоставим. А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Омораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно", как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество" и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици.
към текста >>

91. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права.
МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи.
към текста >>

Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.
Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него.
към текста >>

92. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство.
Но се случваше на тези курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон Фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
към текста >>

93. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Той отговори: „Ние говорихме с д-р Давидова за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с.
Казах, че ще остана, и се върнах пак в стаята, за да изчакам, докато той си изпрати гостите. След всяка беседа той се ръкуваше с всички и им благодареше. В стаята бяха останали още няколко братя, които седяха на столовете си. Влезе Антонов и ме попита дали познавам братята, които бяха останали. Отговорих, че сестра Радка Давидова ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам. Той отговори: „Ние говорихме с д-р Давидова за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с. Сестра Давидова е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас. Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството. Ние сме с добри впечатления от вас, ето, идвате само от няколко седмици, а вече научихте песните и молитвите, много сте старателна, затова решихме да ви запознаем с част от ръководството. Това са Жельо Желев, Георги Йорданов, Кирчо (Лъвчето), Възкресен и аз. Двама отсъстват, защото починаха.
към текста >>

Направи ми силно впечатление, че възрастните братя си заминаваха на групи.
Накрая ще опиша и заминаването на Драга, но преди това имам още какво да разкажа, защото с Драга работехме много. Разказвам всичко това, след като си замина брат Иван Антонов, защото бях дала обещание пред цялото ръководство, че ще помагам за всичко, което е по моите сили и възможности. Брат Иван Антонов Михайлов си замина в края на 1971 година, получил инсулт, както пътувал в трамвая. Ръководството на Братството реши сестра му Драга Михайлова да стане председател, защото е по-млада, изключително борбена, запозната е с всичко – и това беше добро решение. Братството наистина имаше врагове – и то такива, които искат да се издокарат пред някои хора. Направи ми силно впечатление, че възрастните братя си заминаваха на групи. Не съм записала за всички, но ще ви разкажа за няколко случая. През 1978 година си замина Софка, която всеки ден беше при Йорданка Жекова, веднага след нея си замина и Йорданка, а след нея – еврейката Буча. След тях си заминаха трима братя, до края на годината заминаха още трима. Попитах един брат: „Какво става, защо така си заминават по трима? “. – „Не мога да ти отговоря, сестра, на въпроса – отвърна той.
към текста >>

94. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Направиха ми впечатление и ги запомних.
Аз слушах с интерес хубавия разказ на сестра ми за Учителя. Бях вече чула от нея няколко от песните, които тя беше научила от своите колеги. Но моята сестра не беше виждала още Учителя, а аз не бях виждала даже неговите ученици. Бях вече опитала за малко време учителството, опитвах и чиновничеството, но желанието ми беше да продължа образованието си и вече се интересувах от София. Все около това време аз сънувах три интересни съня. Направиха ми впечатление и ги запомних. Сънувах първо, че една луна се смени с друга. Изтълкувах го, че ще има някаква смяна в религиозните убеждения. Но не го разбрах. Сънувах после, че баща ми, не моя роден баща, последователно, в три различни съня, е потънал в кладенец и прави усилия да излезе. Силно впечатление ми направиха и дори се изплаших за човека, който едва дишаше.
към текста >>

Силно впечатление ми направиха и дори се изплаших за човека, който едва дишаше.
Направиха ми впечатление и ги запомних. Сънувах първо, че една луна се смени с друга. Изтълкувах го, че ще има някаква смяна в религиозните убеждения. Но не го разбрах. Сънувах после, че баща ми, не моя роден баща, последователно, в три различни съня, е потънал в кладенец и прави усилия да излезе. Силно впечатление ми направиха и дори се изплаших за човека, който едва дишаше. Наскоро след това аз сънувах най-хубавият си сън, - че намерих в Гетсиманската градина нещо мое, което там съм изгубила. И вече се приготовлявах за София. - Ще видиш Учителя! - радваше се сестра ми, когато тръгнах за София. - Зная номера - 66, но как се казва улицата?
към текста >>

95. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Всичко, особено пеенето, ни направи особено впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица, екзалтирани и унесени.
След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна; ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, се изпяха възторжено, с участието на всички, няколко свещени песнй. Всичко, особено пеенето, ни направи особено впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица, екзалтирани и унесени. Най-сетне, по знак на Учителя, сигналът ни изправи пак на крака и съборяните изрекоха едногласно: „Само Божията Любов е Любов." С това не свърши тая паметна за нас вечеря с белите братя. След вечерята полковник Б. ме разведе да разгледам лагера.
към текста >>

96. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден.
И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни. Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя. На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали. Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват. А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха.
към текста >>

97. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

След като чуха впечатлението й от приятната обстановка в трапезарията, запитаха я как е пътувала.
Отвън се чуха стъпки и една врата се отвори. Оказа се, че една сестра от провинцията беше пристигнала и сега искаше да се срещне с Учителя. - Поканете я да влезе - каза той. Сестрата влезе, целуна ръка на Учителя и поздрави присъстващите. Тъй като всички мълчаха, без да чака въпроси, тя заговори. След като чуха впечатлението й от приятната обстановка в трапезарията, запитаха я как е пътувала. Не е било много приятно, но с Божията помощ всичко е минало добре. После разказа как и кога е видяла Учителя за първи път. Това станало в нейния град, когато правел френологически измервания на нейните деца. - Учителю, колко време сте работили в тази област? - Запита един студент по математика, който до този момент бе мълчал.
към текста >>

98. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност.
Домът се намираше край млада борова гора. Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички. Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета. Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда. Той имаше вид на услужлив и делови човек. Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек.
към текста >>

99. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Те бяха все още под впечатлението на сутрешното слово на Учителя и разговорът им се движеше около новите идеи и мисли, които силно ги бяха впечатлили.
Както обикновено една част от тях още разговаряха оживено на поляната, а пред приемната на Учителя имаше няколко братя и сестри. В една къща, скромна според своя външен вид и обзавеждане, се бяха събрали гости на обща закуска. Някои от тях бяха донесли храна, други - сладки. Домакинята бе приготвила чай и закуската вече бе в ход. Гостите едва се събираха около масата, но не отдаваха внимание на това. Те бяха все още под впечатлението на сутрешното слово на Учителя и разговорът им се движеше около новите идеи и мисли, които силно ги бяха впечатлили. - Колко интересно беше словото на Учителя тази сутрин - каза една от сестрите - особено мислите му за координирането на силите. - Да - поде друга, която държеше тетрадка в ръцете си. - Ето, аз ги записах. Например: „Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят.
към текста >>

100. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

При завършване на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стане велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34896612167358