Търсене в текстове за 'Впечатление'

Галилей Величков (1911-1985)

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.
към текста >>

2. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят.
Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето.
към текста >>

3. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат.
Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям. Всяка седмица Учителят държеше четири беседи. А Школата продължи двадесет и две години. С годините се натрупа огромен материал. Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат. Тогава аз се заех да изуча този проблем основно. Ето как стоят нещата след проучване от около десет години. 1. Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите.
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". И стана точно така. После името му вече не се чу. Нито името му се чу, нито пък той се видя. Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот.
към текста >>

5. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават.
Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва.
към текста >>

6. 3_20 Души в почивка

Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки.
Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо.
към текста >>

7. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг.
към текста >>

8. 3_68 Самозванецът

А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление.
Защо ги наричам така? Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство.
към текста >>

9. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.
Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66. Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ.
към текста >>

10. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
към текста >>

11. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера.
Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни. Това създаде голямо оживление. Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя. Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика. Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха и умуваха, и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжалява за непослушанието си години след това. Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки.
към текста >>

12. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо.
Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка.
към текста >>

13. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Защото при нас се пишеше едновременно на няколко пишещи машини, имаше циклостил, с който се правеха резюмета на беседите и всичко това бе свободно у нас, на "Изгрева", и не правеше впечатление на никого, че тук се печата нещо нелегално.
Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Печатницата на комунистите бе на "Изгрева" и тук те печатаха своите позиви. Хартия набираха от нашите запаси. Защото при нас се пишеше едновременно на няколко пишещи машини, имаше циклостил, с който се правеха резюмета на беседите и всичко това бе свободно у нас, на "Изгрева", и не правеше впечатление на никого, че тук се печата нещо нелегално. Тук на "Изгрева" освен, че всеки имаше цигулка, имаше бележници, тетрадки, листове и моливи за писане. Това бяха необходими учебни помагала на учениците в Школата. Та затова на никого тук не му идваше на ум, че се върши нещо нередно. Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя.
към текста >>

14. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Много начетен човек със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси.
Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, за известно време е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била последователка на Учителя. Казваше се Мария, а ние я назовавахме "генерал Стоянова". Лулчев е бил близък на семейството на генерал Стоянов и често е посещавал неговия дом. При тези посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Много начетен човек със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник. Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха.
към текста >>

15. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле. Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода.
към текста >>

16. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса.
Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът.
към текста >>

17. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи.
към текста >>

18. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?
Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път! " Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път! " Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих.
към текста >>

Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян.
Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе? " "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода. Учителят се качи запъхтян до горната стая. Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян. Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до масичката и до печката. "Ще запалите ли печката? " - запита Той. "Ще запаля, Учителю!
към текста >>

Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил.
Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух.
към текста >>

Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление.
Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден.
към текста >>

19. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето.
На другия ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла. Едвам се виждахме. Движехме се чрез опипване и се намирахме чрез извикване. Тогава Учителят застана на едно място и ние го наобиколихме. Той започна да ни говори. Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето. Учителят продължаваше да говори Словото Си. Ние се върнахме в София и се разотидохме по домовете си, кой откъдето бе дошъл. Всеки продължаваше да си живее, както преди. Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя. Винаги си спомнях онзи случай на хижата на Мусала, когато в непрогледната мъгла и тъма, Учителят започна да говори, мъглата се разсея и изгря слънцето.
към текста >>

20. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен.
Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст!
към текста >>

21. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди.
Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора - пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса.
към текста >>

22. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Едно нещо ни правеше особено силно впечатление.
Неговите Слова бяха Откровения за нас. А ние, младите записвахме. Аз бях стенограф още от тогава и записвах всичко, което чувах от Учителя. Тук съм чувал едни от най-хубавите беседи, които Учителят е държал, които ни очароваха, които ни възхищаваха. Тук се натъкнах на едно явление, което беше странно за всички ни. Едно нещо ни правеше особено силно впечатление. Ние на нашите събрания от младежката група в 6 часа, в неделя преди беседата на Учителя, в квартирата на един от нашите младежи, на нашето събрание разисквахме и разговаряхме по различни въпроси и изнасяхме теми. Чудното бе това, че въпросите, които засягахме на нашите събрания и за които разговаряхме и спорехме, то тук Учителят ги засягаше в беседите. Той ги развиваше вече много по-задълбочено и много по-простор-но, но вече в светлината, която носеше. И затова за нас всичко туй беше едно чудо. Като че ли Учителят е присъствал на нашето събрание и като че е слушал какво сме си говорили.
към текста >>

23. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим.
към текста >>

24. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека.
Главно за тях се грижеше брат Ради. Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от всякъде и след Паневритмията ще занесе на поляната. Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот.
към текста >>

25. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар. Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот. През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа.
към текста >>

26. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни.
Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта. След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни. На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят.
към текста >>

27. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея.
И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
към текста >>

28. 17. СРЕЩА С ХРИСТА

Направило му впечатление лицето.
Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание. А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати! " На Пеню този отговор харесал.
към текста >>

На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш?
А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати! " На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда! " Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се.
към текста >>

29. 63. СРЕЩАТА

Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят. Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън!
към текста >>

30. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА Първите години Учителят като се е върнал от Америка, посещавал понякога събранията на евангелистите. Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави.
към текста >>

31. 22. БУДНО СЪЗНАНИЕ

Всеки е под впечатление на прекарания ден.
Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе. Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим. Но дрямката трудно идва в такива вечери. Всеки е под впечатление на прекарания ден. Как ще заспиш при това. А ето до мен една сестра е полегнала, тревожи се за лични грижи, които носи от София и не може да заспи. Не може да заспи понеже грижите са големи и неразрешими. На два метра до нас Учителят също е полегнал на дясната си страна, завил се е с перелината и спи покрай огъня. Уж спи, а по едно време отваря очи, леко си повдига главата, обръща се към сестрата и в тъмнината казва: „Няма какво да се безпокоиш.
към текста >>

32. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота.
Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото.
към текста >>

33. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Правеше впечатление тази непокътнатост на природата.
Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна. Имаше някои картини толкова чудни, толкова хубави, че ние се спирахме възхитени да се любуваме на тях така че ставаше една пълна обмяна между нас - нашата мисъл, нашия живот и животът, който тук присъствуваше. Безкрайни гори се разпростираха до върховете, долини дълбоки и недостъпни, далечни върхове със снегове останали от зимата. Като навлизахме в горите дойдохме до една хубава поляна сред самата гора и видяхме, че с някои наши поправки по пътя може до тук да идва нашата кола.
към текста >>

34. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо.
към текста >>

35. 26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха.
26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ София-Изгрев, 7.IV.1959 г. „Любезни брат, Делото на брат Борис Николов и Жечо Панайотов се гледа от 18 до 20 март 1957 г. и се отложи. Още не е съобщено за кога е насрочено. Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха. С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях.
към текста >>

36. 28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ

Интересното бе, че на никой не му направи впечатление както на следователите така и на управителите на затвора, че това е една голяма придобивка за мен.
Това ме спаси. Наистина разбрах, че ангели Божий слизат в ада. По-голям ад от този не можеше и да се измисли за мен. Ангелът отгоре бе изпратен, той беше влезнал в полковника и този ангел го докара и накара да премине на обиколка в затвора, да чуе моето желание и да го изпълни. Повтарям: този термус с топла вода ме спаси. Интересното бе, че на никой не му направи впечатление както на следователите така и на управителите на затвора, че това е една голяма придобивка за мен. Те знаеха, че не ям, че повръщам, бяха видели това и за това ме оставиха да пия топла вода. Според тях да пие човек топла вода през цялото време в затвора е цяло мъчение. Затова ме оставиха с това мъчение, което бе спасително за мене. Поемах течности и полека лека се стабилизирах. Видях нагледно как Божии служители се изпращат и в ада, за да изпълнят волята на Бога.
към текста >>

37. 35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление.
Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек". Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.
към текста >>

38. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате!
- Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате! - Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията. Но не само те идват да ме слушат, идвате и Вие, а заедно с Вас идват всичкй разумни и будни души! Така, че ако на физическото поле не се възприема новото учение, работата продължава в невидимия свят. Ето как се работи за повдигане на човечеството! Училищният инспектор бе изненадан от отговора, подаде ръка и тръгна замислен... Учителите, обаче бдха твърде доволни от разговора.
към текста >>

39. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

Прави особено впечатление, че тези народи, които не познават пеенето, имат развито чувство за ритмика.
А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука. При европейските народи музикалното изкуство е достигнало най-голямо съвършенство. Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си служим със седем - тонната музикална гама, а китайците - пет - тонната, а има народи, които ползват три - тонната гама, а африканските народи си служат с крясъци и викове. Прави особено впечатление, че тези народи, които не познават пеенето, имат развито чувство за ритмика. Така например, особено африканските народи са известни с богатото разнообразие на ритмите. Ето какъв е изминатият път на музикалното изкуство. УЧИТЕЛЯТ изгледа замълчания художник и го попита: - Разбрахте ли, защо едвам през последните векове се появи цветната живопис и изобщо, живописта? - Пътят към изкуството, към съвършенството е път, изминат от хилядолетия на много народи. Ето защо всяко изкуство добива планетна гражданственост.
към текста >>

40. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх.
към текста >>

Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.
Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните, слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.
към текста >>

41. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

На следващата сутрин аз наблюдавам Учителя и се стараех да не правя впечатление някому, че нещо съм видял и чул през нощта.
Това продължи около 10 минути. После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката. Беше изпратил госта си и си легна, и заспа, отново според нашите човешки разбирания. Той беше отишъл отново да работи някъде. Къде? Това никой от нас простосмъртните не можеше да каже. На следващата сутрин аз наблюдавам Учителя и се стараех да не правя впечатление някому, че нещо съм видял и чул през нощта. За мен това беше нещо повече от откровение. Такова нещо едва ли някому се бе случило. Аз бях ревностен и го пазех в себе си, и не желаех да го споделя с другиго. Издебнах момента, когато около Учителя за минутка нямаше никой, пристъпих към Него и Му разказах всичко, което съм видял през нощта. Учителят ме погледна учудено и каза: „Това, което разказа, ти го видя?
към текста >>

За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата.
Не можах да разбера. Целунах ръка на Учителя и се отдалечих. В мене беше настанала тишина и бях навлезнал в един свят на безкраен мир и аз се чувствах прашинка, която бе в съзвучие и хармония с този океан. Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да усетя и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа. Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи. Но за вас, които не сте виждали Учителя, за вас оставяме Неговото Слово и някои от нашите опитности. За вас те са необходими, за да знаете какво нещо е човека пред необятното Слово на Учителя. Днешният човек е прашинка сред безкрайния океан от знание от Словото на Учителя.
към текста >>

42. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Това правеше впечатление на всички.
Учителят се усмихнал и казал: „Добре". И той стана. Учителят имаше хубаво отношение към него. През време на Младежкия Окултен Клас, когато трябваше да се напишат математически формули, геометрични фигури и да се даде обяснение, то винаги Николай беше на дъската и учителят го изпитваше, така както се изпитва в едно обикновено училище. Имаше и други математици, но Учителят извикваше него и с него работеше. Това правеше впечатление на всички. Учителят го обичаше и го закриляше. Той беше се запознал с една сестра - Дора Карастоянова. Искаше да се жени. А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят.
към текста >>

43. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление.
Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас.
към текста >>

Тогава това на всички направи потресающо впечатление.
Само Борис стоеше в страни и ни наблюдаваше. Всички го гледахме и чакахме, че ще дойде да целуне ръка на Учителя. Но той не дойде и не си помръдна краката. Като видя това Учителят, упъти се към него, отиде до него, сви ръката си в юмрук, протегна я под носа му и каза: „На целувай! " Борис нямаше какво да прави и целуна ръката Му. Тогава това на всички направи потресающо впечатление. Той винаги странеше още през време на Учителя от общата група. И така си остана до края. А след заминаването на Учителя той стана председател на Братския съвет. Този характер да страни от другите си го запази до края на живота си. Една година бяхме на Рила.
към текста >>

44. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Решават първо да отстранят жена му, но за да не прави впечатление, че това е насочено срещу нея, ръководството закрива книговезницата с мотивите, че книгите не се купуват, и че тя е на загуба.
Всички му оглеждат костюма и вместо да се зарадват, че му е ушит хубаво и че му стои добре, то срещу него се надига една вълна на озлобление. „Вижте го, с братските пари си ушил бял костюм, а ние нямаме пари да си купим хляб и картофи". Това вече не е завист и не е преминало озлоблението, а нещо повече. Решават, че на това положение трябва да се сложи край. А как да се сложи край, като той е директор на печатницата, председател на финансовия съвет, а жена му работи в книговезницата. Решават първо да отстранят жена му, но за да не прави впечатление, че това е насочено срещу нея, ръководството закрива книговезницата с мотивите, че книгите не се купуват, и че тя е на загуба. Оттук започват борбите и ожесточението между Никола Антов и останалите. Той им доказва обратното, че книговезницата може да работи. Накрая тя минава на самоиздръжка и след това е закрита. Антов им заявява: „Ако вие закриете книговезницата, ще ме обидите смъртно и ще ме направите враг." Всички му се смеят зад гърба и са единодушни, че това не може да стане, защото той е сам, единак, а останалите са мнозинство. И че не може да се бори срещу тях.
към текста >>

45. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията.
Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи. Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти. Паневритмията е свещен предмет от висок разред в Школата на Учителя и всички ученици и привърженици трябва да се отнасят сериозно и задълбочено към нейните музикални мотиви и ритмични движения. Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности. Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията. А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции. Обезателно отговарящият за подобен запис да има на разположение таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис. Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване. От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1.
към текста >>

46. 3.32. Ангели ходят по Земята

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Наистина и аз имам скромно впечатление за него, имаше той особени обноски, особено поведение, изключително щедър човек в нашите житейски човешки обноски.
Нашият приятел Го пита: „Ама, Учителю, вярно? " „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята? " „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар. „Ето, казва, един ангел". „Наистина и аз имам скромно впечатление за него, имаше той особени обноски, особено поведение, изключително щедър човек в нашите житейски човешки обноски. Това бе мое впечатление. Та така разбрах и аз впоследствие, че и аз съм видял един ангел на земята в нашите среди". Да, ангели Божий ходят по земята. Те не само ходят, но служат Богу чрез делата си.
към текста >>

Това бе мое впечатление.
" „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята? " „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар. „Ето, казва, един ангел". „Наистина и аз имам скромно впечатление за него, имаше той особени обноски, особено поведение, изключително щедър човек в нашите житейски човешки обноски. Това бе мое впечатление. Та така разбрах и аз впоследствие, че и аз съм видял един ангел на земята в нашите среди". Да, ангели Божий ходят по земята. Те не само ходят, но служат Богу чрез делата си.
към текста >>

47. 3.38. Фотографът Васко Искренов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно.
В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко Искренов е 90-годишен. Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно. Нищо друго, както ние, обикновено, хората, говорим помежду си. И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше. Това означава обхода. Обхода към ближния, обхода към себе си и обхода към Бога.
към текста >>

И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше.
Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно. Нищо друго, както ние, обикновено, хората, говорим помежду си. И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше. Това означава обхода. Обхода към ближния, обхода към себе си и обхода към Бога.
към текста >>

48. 3.40. Македонци на Изгрева

НЕСТОР ИЛИЕВ

Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%.
След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%. Няма половинчати работи. Аз от моето пребиваване от 1940 г. в Братството досега, толкова много хора са минали в Братството и са заминали. Но ние, от Македония, които сме видели Учителя, чули сме Неговите беседи, от начало до края на живота си сме негови последователи. И с най-голяма признателност и благодарност към Бога, че сме дошли тук, за да видим Учителя и да се храним от Неговото Слово, което е Божествено.
към текста >>

49. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат.
в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново. През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат. Предположих, че има някаква сказка и реших и аз да отида да я слушам. Влязох в салона, където имаше доста хора седнали, намерих си подходящо място и седнах, готов да слушам. Излезе един човек, средна възраст, с посребрена, дълга коса, чийто външен вид издаваше, че е необикновен човек. Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора.
към текста >>

Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител.
Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството.
към текста >>

Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета.
Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството. И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите.
към текста >>

След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка.
По такъв начин аз навлязох вече в активния братски живот. Посещавахме екскурзии на Витоша и на Рила. През това време аз имах първата среща разговор с Учителя. Разправих Му какъв съм, с какво се занимавам, че съм от Търново, че желая да слушам беседите Му и говорихме още много други неща, които вече съм забравил. Този разговор проведохме в приемната стая долу, в която аз бях влязъл за първи път и видях скромната обстановка. След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка. Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели.
към текста >>

Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя.
Посещавахме екскурзии на Витоша и на Рила. През това време аз имах първата среща разговор с Учителя. Разправих Му какъв съм, с какво се занимавам, че съм от Търново, че желая да слушам беседите Му и говорихме още много други неща, които вече съм забравил. Този разговор проведохме в приемната стая долу, в която аз бях влязъл за първи път и видях скромната обстановка. След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка. Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме.
към текста >>

50. 4.16. Една идея и нейната реализация

ИЛИЯ УЗУНОВ

А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота.
По-късно направих опит да направя едно друго моделче, направих някои опити, но и него не го довърших, и така престанах да се занимавам с конструкцията на стана. По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва. Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса. А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота. Той вземаше участие в разрешаването на нашите трудни задачи и по такъв начин Той живееше непрекъснато с нас. За да реализира човек нещо, освен идея трябва да има духовен капитал и разрешение от Невидимия свят. След това трябва да има качества и вътрешна организация, за да може да организира нещата в себе си. Чак тогава идват и се откриват пред него външните условия, за да реализира тази идея. Скъса ли се веригата отгоре надолу, то реализацията се преустановява.
към текста >>

51. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Това направи невероятно впечатление на учениците.
Биволарят маха с ръце, иска да освободим биволите. Обръщам се: „Замълчете! " Песента секна и биволите тръгнаха. После пак запяха и биволите пак спряха. После отново спряха, а биволите тръгнаха. Това направи невероятно впечатление на учениците. Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език. Казваше се Барухчийска. Беше голяма комунистка и ме предаде.
към текста >>

52. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Това ми правеше силно впечатление.
Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война. В големите градове на България имаше кръжоци, които Учителят Дънов посещаваше. В Казанлък този кръжок се намираше в дома на един много стар наш приятел, който се казваше Камбуров. Средата, в която бе този кръжок, бе много интересна. Тук влизаха хора, много издигнати, тук беше д-р Дуков, началникът на пощата, двама гимназиални учители и други все изтъкнати хора в този малък град. Това ми правеше силно впечатление. И когато научих, че тук ще дойде човекът, когото наричаха Учителя Дънов, за да им говори, то в мен се зароди дълбок стремеж. На всяка цена исках да отида и да слушам това събрание. Това ставаше в дома на Камбуров, където се четяха беседите на Учителя Дънов. Камбуров имаше един син, който беше завършил естествени науки и беше директор на гимназията. Сприятели се с мене и започна да ми дава литература.
към текста >>

53. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм.
То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи. В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част студенти и висшисти. В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото. В Неделните беседи вземаха участие тези, които симпатизираха на идеите на Учителя.
към текста >>

54. 6.08. КОТВАТА

Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки.
Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
към текста >>

55. 6.10. Младежките събори

Направи ми много силно впечатление онази голяма загриженост за народите и човечеството.
Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г. присъствам на общите събори в гр. Търново. Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание". Направи ми много силно впечатление онази голяма загриженост за народите и човечеството. Тук присъстваха много крайни елементи. Имаше много комунисти, както и анархисти. А духовенството искаше да попречи на беседата на Учителя. Но тези крайни елементи - комунисти и анархисти, не позволиха на свещениците да попречат. Те защитиха Учителя и Му дадоха възможност да говори.
към текста >>

56. 6.15. Космичната вълна на любовта

Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори.
към текста >>

57. 6.18. Едностранно действие

Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение.
За тяхна изненада, както ходя така, изправен, с твърда стъпка, пристъпвам към катедрата на Учителя и се качих до второто стъпало на катедрата. На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
към текста >>

58. 6.20. Международната обстановка и България

Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя.
Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси. Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт. Къде са тези материали, днес никой не знае. Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя. Учителят се бе разсърдил и беше му казал, че втори път кракът Му няма да стъпи в Обществената безопасност. При този случай аз придружавах Учителя. И следователят, като дойде при мене, ми каза: „Защо г-н Дънов ме заплашва, че ще ми се случи нещо, ако държа този тон с Него? Та аз съм служебно лице." Аз тогава казах на следователя: „Вие си отбележете това, което г-н Дънов Вие е казал, защото много рядко се случва да каже на някой човек действително онова, което го заплашва." Не се мина известно време - този човек, който се казваше Шкутов, го убиха в Пловдив. Комунистите му направиха атентат, заради убитите комунисти по онова време.
към текста >>

59. 6.25. Змията ментора

Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света.
Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество. Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност. Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света. Била е много пъти издавана. Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли". Този роман има особен чар. Особена мистичност и загадъчност. Когато се чете, упражнява много силно въздействие на човешкото съзнание.
към текста >>

60. 6.26. Погледът на мъдреца

Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура.
Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй". По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха.
към текста >>

61. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Днес Аз направлявам и едните, и другите." Това ми направи най-силно впечатление.
Затова Учителят никога не реагираше така остро към тези неща. Изучаваше и двете сили на Доброто и Злото и ги направляваше. Още на първия събор Той каза: „Аз знам всичко. Аз съм бил в ложата на Бялото Братство и в ложата на Черното Братство. Знам законите на едните и законите на другите. Днес Аз направлявам и едните, и другите." Това ми направи най-силно впечатление. Мислил съм, за да го разгадая с дълбока мисъл. Туй показва, че светът не е такъв, какъвто си го мислят хората днес. Когато пред Исус се явява изкушението, Той му казва: „Махни се, Сатана! " А днес Учителят идва да научи Злото как да стане слуга на Доброто. Това е един друг свят, който днес се разкрива на човечеството в един съвсем друг мащаб.
към текста >>

Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града.
Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради.
към текста >>

А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи.
Дойде дядо Ради, да ме види какво правя. Разбра, че го копая много дълбоко. Помолих го да ми помогне. Той дойде, помогна ми и двамата го изкопахме. Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи. След години разбрах тайната на тази магическа операция. Целият Изгрев изчезна, а останаха само тези 300 кв. м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му.
към текста >>

62. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно.
И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно. Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник.
към текста >>

63. 6.31. Няколко бележки

За него това е нещо обикновено и не правещо впечатление.
Значи, до 80 години, човек трябва да чете по една беседа на ден. Това не е малко, а дори много. Затуй за беседите Си Учителят казва: „Аз понякога в една беседа изнасям две-три основни мисли, които са окултни закони. Ако ги намерите и ги научите, и след това ги приложите със себе си, ще си спестите труда на 25 000 човешки години, докато я намерите тази основна мисъл и я реализирате. По този начин ще съкратите времето." Затова е много мъчно за един външен човек да чете беседите на Учителя. За него това е нещо обикновено и не правещо впечатление. Но за един посветен човек - той вижда в тези обикновени неща грандиозни величини. Учителят казва: „Ако имаш известно неразположение, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво. Ще облегнеш гърба си на него и ще почерпиш енергия от него, а притеснението, което имаш, ще го предадеш на него и то с корените си ще го препрати надолу в земята, и след това листата на клоните ще го изхвърлят във висините". За един астролог и посветен е знайно, че това дърво е свързано с известни космически енергии и с планетите. Знайно е, че тези центрове у човека, които дават тези болезнени състояния, са свързани и с дадени енергии.
към текста >>

64. 6.35. Mладежките събори

Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата.
След това ученици от Младежкия окултен клас изнесоха своите реферати. Добран Гарвалов. Той изнесе реферат на тема „Ученичество". За него говорихме. Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта.
към текста >>

Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист.
За него говорихме. Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия.
към текста >>

Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев.
Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев. Той даде добри отзиви за него в списание „Философски преглед". Михалчев имаше едно отрицателно отношение към Учителя и Учението, въпреки това, в своето отрицание, изтъкваше положителната страна на социалния живот на братството. Но той към тази книга се отнесе с голяма благосклонност и написа хубава статия за нея. Това беше цяло чудо, защото Михалчев беше мастит философ. Паскалев много млад си замина.
към текста >>

65. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Това ми направи силно впечатление с неговата ерудиция.
Извън тези две течения анархизмът беше много силен. Там имаше села като Енина, Мъглиж, както и в Казанлък съществуваха много кръжоци. На мен най-силно ми упражниха влияние двама човека за идеята на анархизма. Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата. Обратно на Дарвиновата теория, Кропоткин по такъв документален начин констатира, че съществува една необятна, необхватна взаимопомощ между всички видове в животинския свят. Това ми направи силно впечатление с неговата ерудиция. В един период аз бях под давление на тези свободни анархистични движения. После дойде един контраст в мене. По природа аз бях изключително против насилието. А когато виждах индивидуалния тероризъм на анархистите по онова време, това ми даде тласък да се откажа, защото видях практичната страна на анархизма. Но като идеология, като един полет и възторг на моята младежка душа, отначало, той упражни много силно влияние върху мене и затова аз изнесох този реферат.
към текста >>

Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж.
Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23.IX.1923 г., където куминисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства. Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж. Той, Стамболийски, се срещна с Учителя в Чам Кория. Беше Му изпратил един бял кон и Учителят отиде на срещата и се видя с него. Това стана на 26 юли 1922 г. Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота.
към текста >>

66. 6.40. Външният кръг на света. равносметка на личности и съдби

А това ми направи много силно впечатление.
За пръв път виждах Учителя да не иска някого да приеме, когато Неговите врати бяха отворени за всички. И като се размислих, си помислих, че този човек, ако беше направил връзка с Учителя, може би ще се измени неговият мироглед, защото тогава той беше млад учител и не беше се пряко насочил към марксизма и комунизма. Отначало клонеше ту към толстоизъм, ту към комунизъм, като ги проучваше. Беше в едно хаотично състояние, докато най-сетне се избистри мирогледът му и той стана марксист - комунист. Само така си обяснявам защо Учителят не пожела да го приеме. А това ми направи много силно впечатление. Значи той трябваше да върви по своя път, определен му от съдбата. Трябваше да бъде марксист - комунист и идеолог на това учение в България. Той е бил подготвян в Невидимия свят за този пост. Ако беше се срещнал с Учителя, можеше да тръгне по друг път и неговото място щеше да се заеме от човек, който не е бил подготвен за тази мисия. Ето Кой ръкополагаше съдби и личности в техния път.
към текста >>

67. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Освен туй, правеше впечатление в обществото около Учителя и се говореше на длъж и шир в Братството, че аз 17 години следвам в университетите непрекъснато.
Кой ме издържаше в чужбина? Действително Учителят е бил най-главният фактор за следването ми в чужбина. Ако Той не нареждаше на Тодор Стоименов, който държеше братските средства, за да ми изпращат пари, аз нямаше откъде да взема. Моите родители не бяха в състояние да ме издържат. Бяха бедни. Освен туй, правеше впечатление в обществото около Учителя и се говореше на длъж и шир в Братството, че аз 17 години следвам в университетите непрекъснато. Нито работех, а само учех и учех. Наричаха ме „вечния студент". Туй не ме смущаваше, защото аз вътрешно само търсех. Търсех във всички области онова, към което се стремях. И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен.
към текста >>

68. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й.
44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА Когато се завърнах от Полша, имах една необикновена връзка. Запознах се с едно девойче, което се наричаше Димитрина Захариева, но искаше да се нарича Деметра. Беше едно русо, симпатично, енергично момиче, което се движеше около Учителя. Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта.
към текста >>

69. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Като влезна в кабинета ми, направи ми силно впечатление - не много висока, интересен тип, челото като брилянт, много будна мисъл, жена с една голяма ерудиция.
Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари. Обаче не мина много време и идва веднъж при мен. „Г-н Константинов, дойде тук една секретарка на консула, много интересна жена, аз не я познавам. Но като видя, че превеждам тази книга, ми каза: „На всяка цена дайте да я прочета". Тя се казваше Евдигия Ворска и като прочела книгата, пожела да се срещне с мен. Като влезна в кабинета ми, направи ми силно впечатление - не много висока, интересен тип, челото като брилянт, много будна мисъл, жена с една голяма ерудиция. Разговаряме се с нея на полски. Дори се сприятелих с нея. Тя започна да идва при мен, а аз ходех при нея. И накрая какво се случи. Един ден тя ми казва така: „Г-н Константинов, аз съм завършила 14 окултни Школи в Париж, била съм представителка на обществото на теософите в Полша.
към текста >>

Книгата не ми произведе някакво впечатление, защото аз знаех много повече неща за Агарта от Учителя и затова с известна критичност се отнесох към книгата.
Ако той прочете някоя моя книга, тогава на базата на нея можем да водим кореспонденция". И тя ми даде списъка на неговите книги. Писах в Париж и оттам ми изпратиха една от неговите книги - „Царят на света". Тази книга, която не е много обемиста, прочетох с голямо внимание. Третира въпросът за Агарта, за която много окултисти са писали. Книгата не ми произведе някакво впечатление, защото аз знаех много повече неща за Агарта от Учителя и затова с известна критичност се отнесох към книгата. Започнах да пиша писмото си до него, с което да изкажа мнението си за неговата книга и трябваше да го предам на полякинята, да го препрати по нейните дипломатически канали. Крайно интересно беше, че след като отидох при нея, тя ми се оплака. „Г-н Константинов, да знаеш, че аз ще напусна България. Дойде един нов консул, с когото имам много тежка карма, когото не мога да понасям и си взех 15 дена отпуска, за да се ориентирам, къде мога да отида в друга страна на работа". И този консул след няколко дни умря.
към текста >>

Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление.
Но го запомних с най-големи подробности. „Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление. Аз го казах на Боян Боев, а той го изпрати по цяла България. Рене Генон го познават като голям окултист в Европа. Интересно бе, че тази жена изчезна, замина за Варшава и не се обади вече. Аз не зная адреса на Рене Генон, написал съм му писмо и се чудя какво да правя. Тогава реших да питам за него един мой приятел, известен астролог на запад.
към текста >>

Направиха ми много силно впечатление неговите книги.
Интересно бе, че тази жена изчезна, замина за Варшава и не се обади вече. Аз не зная адреса на Рене Генон, написал съм му писмо и се чудя какво да правя. Тогава реших да питам за него един мой приятел, известен астролог на запад. Казваше се Арманд Барбо, той имаше астрологична академия в Париж. Той бе инженер - химик, но бе поставил астрологията на естествената й база. Направиха ми много силно впечатление неговите книги. И аз се сприятелих с него писмено. Дори той ми беше направил един подробен коментар на мята небесна карта - хороскоп. През 1947 г. в Париж става един конгрес, който го организират Михаил Иванов и Маха Чохан. Този Маха Чохан е твърдял, че държи печата на Агарта.
към текста >>

70. 6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ

Когато Учителят му позираше, направи ми силно впечатление, че Учителят седи на стола със затворени клепачи.
Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира. Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един художник да нарисува образа на Учителя. Това беше след Първата световна война през 1922 г. Когато Учителят му позираше, направи ми силно впечатление, че Учителят седи на стола със затворени клепачи. Питам: „Учителю, защо си затваряте очите? Портретът няма да излезе хубав. Къде се е виждало портрет със затворени очи? " А Борис Георгиев е до статива и Го рисува. А Той ми казва: „Затварям ги, защото не искам да гледам човечеството пред тези големи страдания, които го очакват." Тогава разбрах защо портретът на Борис Георгиев за Учителя бе нарисуван със затворени очи.
към текста >>

Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен.
Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София. Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър. Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му. Говореше на английски и имаше преводач, но говора му едвам се чуваше. Салонът бе претъпкан с хора, а тогава нямаше микрофони.
към текста >>

71. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

А пък Доброто обяви война на България." Туй ми направи особено впечатление, върху което мислих много.
обяви война на САЩ и Англия. България влезе във война почти с целия свят, освен със Съветския съюз. На 16 юни 1942 г. нелегалното радио „Христо Ботев" обяви програмата на Отечествения фронт. Лично на мен Учителят каза следното, след като България, под давление на Германия обяви война на Англия и на САЩ: „България обяви война на Злото. А пък Доброто обяви война на България." Туй ми направи особено впечатление, върху което мислих много. Това е много важно, защото на 13.XII.1941г. България обяви война на САЩ и Англия. А САЩ обявиха война на България на 5.VI.1942 г., след което започнаха бомбардировките над София. А СССР - Русия, обяви война на България на 5.09.1944 г. Ето, имате от една страна - изказването на Учителя за Доброто и Злото, а от друга страна - България и онези, които я бомбардираха и след това руснаците я окупираха.
към текста >>

72. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън.
На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица. Виждах войските му, самолетите, подводниците, и цялата тази картина нямаше Небе. В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън. След като ме изслуша, Учителят ми каза следните думи, които имат историческо значение. „Небето ти е дало да видиш неговия край, тази картина представлява образният език на Небето - Той ще бъде нападнат от три страни и ще бъде сломен..." След няколко дни един наш професор Владикин ме срещна и сподели с мен следното: „Бях в Берлин и се срещнах с Гьобелс и той ми каза: „Господ стана болшевик! " Защо? Германците са обкръжили Москва и са били 100%сигурни, че Москва ще падне. Генералът наредил да спят войниците и на другата сутрин да нападнат Москва.
към текста >>

73. 6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ

Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа.
Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на руски, че е печатано в Съветския съюз. Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа. Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето. Докара онази кола, срещна ме с Кирсанов, който оглавяваше Посолството на СССР, чух мнението му за Багрянов и накрая чух решението на Учителя за правителството на Багрянов. На 26 август правителството решава да излезе от войната и обявява неутралитет. Кирсанов напуска България, както и съветският представител в Кайро, изпратен за преговорите. СССР взима друго решение - да действа сама.
към текста >>

74. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Като предадох думите на Учителя на Стоил Стефанов, на него това му направи много силно впечатление, не очакваше такъв ход, но се подчини на думите на Учителя.
Не ми го чете. После ми каза, че всяка глава от Откровението съответства на сто години от Християнската епоха, и че 20 глава съответства на 20 столетие. След малко стана и ми рече: „Отиди и му кажи на Стоил Стефанов, че той няма да заминава за Кайро, но само Стойчо Мошанов, но без всякакви пълномощия, а ще отиде само за сондажи". Значи, ако имаше пълномощие, може да сключи договор за мир и България да излезе от войната. А сондажите са само размяна на мисли. Като предадох думите на Учителя на Стоил Стефанов, на него това му направи много силно впечатление, не очакваше такъв ход, но се подчини на думите на Учителя. Стоил Стефанов се оттегли от преговорите, а в действителност Стойчо Мошанов заминава за Кайро. Какво става по-нататък? Крайно интересно е, че Стойчо Мошанов непрекъснато телефонираше на правителството на Багрянов от Кайро, че трябва да му се изпрати пълномощно за водене на преговори. Но Учителят не позволява. Багрянов, като министър-председател, послуша Стоил Стефанов, а пък Стоил послуша Учителя.
към текста >>

75. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева.
Тогава Учителят казал на Невена: „Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен. „Няма да му трябва. Той сега ще се върне". Това ми го разказаха, след като се завърнах и двете. И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го бе направил това, не зная. Дали да изпита моята вяра, или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да го изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Когато отидох при Учителя, с такава Любов ме прие, както никога досега.
към текста >>

76. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах.
Ти ще го поздравяваш." Наистина заканата на Елиезер Коен се сбъдна. Аз наистина бях арестуван и заедно с Лулчев преспахме една нощ в Обществена безопасност. Спаси ме Учителят и балтона на Учителя. Елиезер по-късно се опълчи против Изгрева, Братството и Учителя. Всички го намразиха. На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах. Тогаз разбрах каква динамична сила има този закон. Дори Учителят ми каза още: „Има светии, които търсят начин как някой да дойде от черните адепти, та да ги обиди, оскърби и унижи, за да им дадат материали за работа, за да могат да превърнат Злото в Добро." Ето така Учителят даде този велик закон. Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете.
към текста >>

77. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Този разговор ми направи колосално впечатление.
Запознах се с него и тогава Учителят ми обърна внимание, че в бъдеще ще работя с него. Боян беше събрал всички материали, които ги беше писал и бяха разхвърляни по различни списания, особено във „Всемирна летопис". Като ги събра аз видях, че от тях може да излезе едно крупно съчинение. Отидох при Учителя и Го помолих да ми съдейства. Той извика Боян и мен на един разговор. Този разговор ми направи колосално впечатление. Видях тази широта на Учителя, тази дълбочина и перспективност на бъдещето. Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ". Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите".
към текста >>

Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност.
Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология. Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа. Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел.
към текста >>

78. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му.
Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката. В обществото около Учителя, както и в средите на българския народ книгата беше приета с отворени обятия. Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения.
към текста >>

79. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна.
Аз се изненадах. За мен Йорданка Жекова беше неписмена. През 1972 г. аз я накарах да си напише опитностите, но тя ми каза, че не можела да пише, понеже била слабо писмена. Тогава накарах Цанка Екимова да отиде при нея и лично да запише нейните опитности, които тя направи и след това бяха ми връчени. Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна. По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет. Такива случаи има към десетина. Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена.
към текста >>

80. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Иска беседи, разговаря се с мене, разказва какво впечатление им е направила книгата.
Така се разделихме с него и дълго време не приказвахме. Сега, от известно време, той по телефона се обажда и търси Йоанна и пита: „Кина, ти как си? " Аз отговарям, така еди - какво си, приятели сме, но това се случи с книгата и пак повтаря: „Вергилий не е от Братството! " Значи с първия том това стана, но пак искам да повторя, че много хубави отзиви имаше от братя и сестрички, и външни хора. Тази сестричка днеска дето дойде, Теодора се казва, така книги си взема, взе си тогава и първи том, понеже беше излязъл. Иска беседи, разговаря се с мене, разказва какво впечатление им е направила книгата. „Ние, като младежи, разни проблеми ни вълнуват, като почнем да четем от всички тия неща, които са дадени вътре, така се поучаваме и така ни е леко, и се отправяме по един сигурен път, да не се отклоняваме". Толкова много са поучителни тия книги и толкова много са доволни хората от това. Единствен брат Стратев не е доволен от тая книга. Сега вече имаме втория и третия том. Много ми харесва това, което е писано, много силно преживях особено разговорите на Учителя с Духа.
към текста >>

Значи на мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме живота.
Единствен брат Стратев не е доволен от тая книга. Сега вече имаме втория и третия том. Много ми харесва това, което е писано, много силно преживях особено разговорите на Учителя с Духа. Така вечерно време като почета малко, пък то се унасям и като гледам, станало вече два, три часа. И си казвам, чакай, защото утрешния ден ме чака друга работа. Значи на мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме живота. Той просто ни е очертал пътя, а ние само да се стремим, да вървим и да изпълняваме. Много съм доволна от тези книги, пожелавам на брат Вергилий да му дава Господ сили и здраве да продължава това. Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава живота на Братството и история на Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане на ученика. Аз така една благодарност към него имам, че съм се записала ученичка в първи клас, за да мога като ученичка да изпълнявам нещата вече съзнателно. Тези книги пробуждат съзнанието на човека.
към текста >>

81. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Тя е говорила с Учителя: „Учителю, тия работи, които са писани в „Агни Йога" и на мен ми е правило впечатление, че са същите неща, както Вашите.
правехме комуна, другите се разпиляха, но той остана. След туй е печатана тази „Агни Йога". Въпрос: Какво е писано в писмото? Отговор: Тя (Амалия Вайланд) ми обърна внимание, че е имала разговор с Учителя по този въпрос. Тя даже цитира в писмото. Тя е говорила с Учителя: „Учителю, тия работи, които са писани в „Агни Йога" и на мен ми е правило впечатление, че са същите неща, както Вашите. Учителят й казва: „Не! Не! Не! " Имай предвид, че тя е един много издигнат духовно човек. Тя бе зъболе-карка по професия, но духовно издигнат човек.
към текста >>

Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми.
Има и по други въпроси, по които не съм могъл да ги разреша. Но цялата литература е писана от жената на Николай Рьорих - Елена Шапошникова, като тя служи за медиум и тъй да се каже, други чрез нея, други сили работят. Въпрос: Значи за Бо-Ин-Ра аз бях чувал, че Учителят е казал, че е един окултист, обърнат с главата надолу. Какво ще кажеш по този въпрос? Отговор: Аз ако мога да намеря и да ти покажа нещо, и ще видиш нещо. Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми. Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше. Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно".
към текста >>

82. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление.
И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващи- я ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам.
към текста >>

83. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление.
И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите." Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващия ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам.
към текста >>

84. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Така че това не направи някакво впечатление на майка ми.
Влизаме вътре и кого виждаме - случайно тук е седнал Учителя, а до него е Петко Епитропов. А Петко е познат на семейството, ние сме му кумове от втория му брак с жена му, за което майка ми се зарадва много. После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност. Аз целувам ръка на Учителя, докато майка ми разменя няколко думи с Петко. Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на възрастен мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя. Така че това не направи някакво впечатление на майка ми. След като си размениха по няколко думи за любезност майка ми ни в клин, ни в ръкав така изневиделица се обръща към Учителя и му казва: „Господине, поверявам дъщеря си на вас". Учителят кимна с глава, усмихна се и каза: „Хубаво". Та така стана, че майка ми без да познава Учителя ме повери в неговите ръце. И много по-късно, когато тя ме заключваше, за да не ходя на беседи на Учителя, когато поведе война срещу мен да не излизам от вкъщи, за да посещавам беседите му, аз веднъж й казах: „Чудно ми е, че ти навремето ме повери във влака на Учителя, когато за пръв път го срещна, а сега воюваш срещу мен и срещу него". „Да, ама аз не знаех кой е този господин, вие ме заблудихте".
към текста >>

Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила.
Аз седнах срещу Учителя, а Петко Епитропов беше седнал до Учителя. По едно време Петко заспа, а ние с Учителя приказваме. Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в другия свят как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно. В миналото си се издигнала много. Стигнала си до средата на пътя. Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила. И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този свят, за да не съгрешиш повече". Влакът си пътуваше, чичо Петко спеше, а аз седях срещу Него и слушах едно откровение. После си припомних като дете винаги съм преживявала в себе си, че умирам рано и винаги над гроба съм виждала, че идва млад човек с цветя в ръце и безутешно е плакал. Това бяха онези картини, които виждах като дете. А тук във влака разбрах, че това беше едно истинско преживяване от моите предишни прераждания, умирала съм млада, защото са ме прибирали рано, за да не се отклоня от пътя, по който съм тръгнала и да падна и да изгубя онова, което съм придобила.
към текста >>

85. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях момиче в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление.
Ето едно разрешение, което бе дадено от Учителя. Когато бях малка и ученичка исках да стана балерина. В мен идваше нещо като подтик отдалече и този подтик ме обхващаше и аз подскачах, опитвах се да играя и да си тананикам някакви мои познати мелодии много отдавна и да си играя някакви танци. По това време родителите ми изобщо не обърнаха внимание на моето тананикане и на моите танци. Аз се въртях ту надясно, ту наляво после правех някакви кръгове, движех си ръцете насам и натам и като че ли всичко това някога и някъде го бях научила и сега го преповтарях. Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях момиче в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление. Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя. Отговарям, че танцувам, защото искам да стана балерина. Но в тези години и времена се смяташе балерината като професия недопустима за едно семейство от нашата среда. Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно момиче имам и балерина да го дам.
към текста >>

86. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого.
Онези, които се добраха до Учителя завариха възрастни приятели, които бяха в различна възраст. Те съпътстваха Учителя от началото на века и десетки години те го придружаваха и постепенно техния брой нарастваше, за да стигнат в съборите на Търново на 500-600 човека. Тези възрастни приятели за нас бяха израз на авторитет, който изискваше безпрекословно подчинение и съобразяване с онези норми на морал, който те изповядваха. Техният морал за нас, младите беше едно ограничение и беше един затвор. За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък. А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас. И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за етиката.
към текста >>

87. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Ние бяхме свикнали на всичко туй и не ни правеше впечатление, защото живеехме в тази среда, а човек когато е потопен в тази среда той не обръща внимание на нея смята, че тя му е дадена, така както човек не обръща внимание на светлината, на въздуха, който диша и храната, с която поддържа живота си.
Учителят държи беседата си, говори и изведнъж се отклони и отговори на мисленият въпрос на онзи, който седи в салона и чака Учителят след беседата да го приеме. Учителят задава неговият въпрос гласно, после отговаря в една друга духовна светлина разглежда закона, окултният закон, чрез който онзи приятел там в салона трябва да си разреши задачата. Затова в беседите ще намерите такъв словоред от Учителя, който като че ли прескача от случка на случка, но това е само отговор на онези въпроси, които задават мислено слушателите към него по време на беседата. А това бяха 22 години и 7500 беседи. Разбирате ли колко хиляди задачи и човешки съдби е разрешавал Учителят. Ние бяхме свикнали на всичко туй и не ни правеше впечатление, защото живеехме в тази среда, а човек когато е потопен в тази среда той не обръща внимание на нея смята, че тя му е дадена, така както човек не обръща внимание на светлината, на въздуха, който диша и храната, с която поддържа живота си. Но веднъж Учителят приложи един нов метод към мене, който искам да споделя. Той беше не само по-особен, но и нов метод и непознат, както за мен, така и за другите. Но можете да го намерите в някоя от беседите. Вероятно аз бях омръзнала на Учителя с моето ежедневно досаждане и моите ежедневни срещи при него. Вероятно Той искаше да ми покаже, че има и друг път за разрешаване на моите неразрешени задачи и съществува друг метод, който аз не познавах.
към текста >>

Беше направило вече впечатление, че аз седя и чакам дни наред да ме приеме Учителят, а той минава покрай мен, а това означаваше в очите на останалите посетители, че аз съм направила някакво прегрешение и Учителят ме е наказал, като не ме приеме докато не си изкупя и поправя грешката.
Вторият ден аз отивам отново и Учителят пак не ме приема и след 5-6 часа чакане излиза и казва: „Елате утре". Вече разбрах, че това не е случайна работа и че това е някаква задача и че трябва да се въоръжа с търпение и трябва да издържа всеки ден и с упорство и с чакане. И това се повтори десет пъти. Повтори се десет дни, аз идвах и чаках и все Учителят излизаше и казваше: „Елате утре". Може би след петия ден, макар че Учителят приемаше други посетители аз започнах да усещам, че стоя като отхвърлена, като низвергната, изритана и осъдена от всички. Беше направило вече впечатление, че аз седя и чакам дни наред да ме приеме Учителят, а той минава покрай мен, а това означаваше в очите на останалите посетители, че аз съм направила някакво прегрешение и Учителят ме е наказал, като не ме приеме докато не си изкупя и поправя грешката. Горкана аз - какво ли не изтърпях. А във този период аз нямах никакво прегрешение, за да се упреквам, а имах мои вътрешни неща и въпроси за разрешаване. И аз бях отишла именно заради тях. Отначало посетителите ме поглеждаха с интерес, усмихваха ми се, но после престанаха да ме поглеждат и минаваха покрай мен като че ли съм стълб на пътя и се отместваха да не би да се бутнат в мен и да си счупят я крак, я глава. Приближаваха се до мен и изведнъж завързваха, поглеждаха настрани и изчезваха.
към текста >>

88. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата.
Един се развърза, но друг възел се завърза. Така е в Школата - разрешаваш едно, а се объркват следващите неща, които следват. Току-що отдъхнеш, идва друга грижа за разрешение. Тук вътрешният живот бе много интензивен и няма отдих. Тук задачите следваха една след друга. Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата. И като си я свърша онази работа, която трябва да приключа това същество отива някъде и докладва и веднага се връща при мен. Това беше не само мое вътрешно усещане, но това беше една даденост. Веднъж срещам Учителя и го питам: „Учителю, това същество, което стои до мене и ме наблюдава кой го изпрати и то каква роля изпълнява - на надзирател или на помощник". Учителят се усмихна: „Не, това е ангел-хранител". Благодарих му за помощта.
към текста >>

89. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен.
И останаха да повтарят в първо отделение. А защо в първо отделение? Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида? Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен. Но дали ще бъдат школа за другите това ще го реши друг, а не аз и не моето безпогрешно мнение. И не оценката, дадена ми от Учителя за моето безпогрешно мнение ще разреши въпроса, а ще реши онова - как се справих с тази оценка и какво направих с това знание и успях ли да реша собствената си задача, а с нея да спомогна за решаване на общите задачи на Школата. Тук има думата Учителя. Дано да зачете моето трудолюбие и отстояване. По този повод той ми каза: „Аз не искам мен да обичате, но да обичате Бога.
към текста >>

90. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Спомням си, че навремето отидох при Учителя и му казвам: „Прави ми впечатление, че Борис не е като другите братя и сестри, все стои настрана и ето при вас не идва и не прави контакт, а като че ли ви гледа все от далече".
Ето това беше задачата на една жена от народа и на един принц, комуто не бе позволено да се жени за жена от народа. Не му беше позволено ако си беше сам и ако не бе натоварен с друга задача, с братска работа. Но щом се бе натоварил трябваше някой да му казва, че той отива в капан, а капаните бяха заложени един след друг с най-различни примамки, като се почне от 1945 г. та чак до 1958 г. А оттогава като се мине през процеса и затвора тези капани се повтарят дори досега -1972 г. Спомням си, че навремето отидох при Учителя и му казвам: „Прави ми впечатление, че Борис не е като другите братя и сестри, все стои настрана и ето при вас не идва и не прави контакт, а като че ли ви гледа все от далече". Учителят ме погледна, после изгледа Борис, който стоеше настрани и го наблюдаваше, на 15-20 крачки от нас. Вместо да се приближи, да му целуне ръка и да се включи в общия разговор и така да слуша Учителя. Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава". Да, така беше устроен, ако се приближаваше вътре към нещата оставаше и попадаше под чужди влияния и се объркваше и за да се освободи от тях се отдалечаваше в своя свят и от там разглеждаше нещата. Трябваше да ги разглежда отдалече.
към текста >>

91. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Написаното направило впечатление на поета и той поискал да узнае кой го е написал.
Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее. След това се отдалечил. Обаче на мястото идват и други. Когато поетът се върнал видял, че е идвал и друг някой, който написал отдолу така: „Животът няма смисъл за този, който го не разбира, но за този, който го разбира има дълбок смисъл". Написаното направило впечатление на поета и той поискал да узнае кой го е написал. Така се родил у него стремеж. Та всякога идва една такава идея, за да се напише противоположната на нея. Когато двама души се обичат те трябва да имат абсолютно доверие и двамата един на друг, иначе се раждат такива отношения на противопоставяне. По какво хората обикновено съдят дали ги обичаш или не? Например, имаш приятел бакалин.
към текста >>

92. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Но другите подозрително ме оглеждаха и това ми създаваше впечатление за неудобство, което растеше с всеки ден.
Всеки поемаше каквото може и каквото му бе нужно от него. Да, това бяха благата на Бога за човеците. Или по-точно казано: благата на Бога за човеците и за Бога. Пак по онова време поради това, че Учителят ме обгръщаше с много голямо внимание и то особено когато родът ме гонеше ожесточено, то Учителя ме обграждаше с чутка обхода и другите ме гледаха и наблюдаваха така, че на мен ми ставаше неудобно. Аз знаех, че имам нужда от неговата помощ и виждах как той ми я даваше и ме обгръщаше с вниманието си, а това бе благословение и закрила към един от неговите ученици. Но другите подозрително ме оглеждаха и това ми създаваше впечатление за неудобство, което растеше с всеки ден. Във връзка с това Учителят се обърна и каза: „Аз на всички ще покажа Божията Любов". И наистина той показа на всички тази Божия любов, даде я и се раздаде като Любов от начало до край при пребиваването му при българите. Сега ще повторя един предишен случай, но ще добавя и някои други неща към него, защото ще го разгледам в друг аспект. Веднъж ръководителите на братските кръжоци от провинцията се бяха събрали и Учителят им изнасяше беседа. Аз отидох на „Опълченска" 66 обаче кака Гина ми каза авторитетно: „Учителят изнася беседа на ръководителите.
към текста >>

93. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Направи впечатление на всички, но не смееха да протестират, защото аз сама не бях искала нищо, бях застанала най-отзад и изправена, а Учителят ми даде мястото и ме сложи до себе си.
Говорът на Учителят беше пренесен в пространството и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна. Друг път на „Ел Шадай" - Витоша, бяха се събрали около Учителя много братя и сестри. Изправих се аз най-отзад, нямаше къде да седна, всички места до Учителя бяха заети и аз реших да стоя изправена, за да виждам и чувам по-добре Учителя. Той ме видя. „Ела, Марийке, и седни." Отидох и седнах до него. Направи впечатление на всички, но не смееха да протестират, защото аз сама не бях искала нищо, бях застанала най-отзад и изправена, а Учителят ми даде мястото и ме сложи до себе си. Това бяха дни на благословение на Учителя към мен и тези дни не бяха един след друг, но бяха разделени чрез дълги години. Та това бе Школа от 22 години. Така се подреждаха годините на благословения и години на изпитания. Редуваха се в един цикъл и за всеки човек този цикъл бе различен. Това не беше само с мен, но бе и с другите.
към текста >>

94. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богатата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал на вън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: „Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга.
към текста >>

95. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат.
Отново е при него. Учителят й казал: „Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет морета, та чак от десето тръгнах". Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: „Този е".
към текста >>

96. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

На следващия ден отивам при Учителя и споделям впечатлението ми от скандала.
В Младежкият клас беше станал скандал и побой между двама братя. Поводът беше незначителен, но причината бе една млада сестра. Скараха се, имаше повод, наговориха си разни неща, всеки искаше да унищожи другия, да го унижи, за да изпъкне той пред очите на тяхната обща възлюбена. Караха се за нещо незначително, но те знаеха за какво се карат, че се карат за момата, която беше в сестрата. И те знаеха това, и ние виждахме това, и също знаехме това. На следващия ден отивам при Учителя и споделям впечатлението ми от скандала. Тогава той ми каза: „Чакай, чакай, вие още не сте били в Школата. Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца". Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде".
към текста >>

97. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума.
Онези го бяха обсебили изцяло". Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя.
към текста >>

98. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града.
" където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който е бил познат на Учителя и за да се застъпи за него той се отклонява и отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение и че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного.
към текста >>

99. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Отива при Учителя, среща се, споделя впечатлението си от това, което е усещал като празнота, на което Учителя се усмихнал и му казал: „Това състояние, което ти си преживял не е твое и затова сега го няма у теб.
Накрая всички си тръгваха заедно с Учителя. Понякога Учителя е оставал и още една седмица в Търново, друг път е тръгвал да посети някои градове в страната по покана на приятели. Един от братята след години разказваше, че когато си отишъл от събора в родното си село изведнъж цялото му въодушевление и вътрешен плам и онова състояние, което е изпитвал в Търново и което го е съпровождало по време на събора то внезапно изчезнало. Изчезнало изведнъж и той отново се озовал като обикновен човек в своето ежедневие. Чудел се каква ли е причината, молел се дълго, за да добие същото вътрешно разположение, но нищо не сполучил. Отива при Учителя, среща се, споделя впечатлението си от това, което е усещал като празнота, на което Учителя се усмихнал и му казал: „Това състояние, което ти си преживял не е твое и затова сега го няма у теб. Това състояние не се дължи на теб, а това се дължеше на присъствието на Белите Братя, които бяха дошли на събора от края на Вселената, за да присъствуват на откриването на събора и на откриването на Школата. И те влезнаха във вас, бяха около вас и с вас по време на целия събор, но вие не ги виждахте, защото очите ви са затворени. Събора приключи и те си отидоха така, както и вие си отидохте по домовете". Братът отворил уста, ококорил очи, гледа, слуша и не може да проумее за цялата тази истина. „Учителю, ами сега накъде без Белите Братя?
към текста >>

100. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ