НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
94
резултата в
63
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Той се хванал до онова частно
впечатление
и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Той се хванал до онова частно
впечатление
и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
към текста >>
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с
впечатлението
и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с
впечатлението
и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>
6. Първото нещо, което се забелязва и което прави
впечатление
в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
6. Първото нещо, което се забелязва и което прави
впечатление
в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия. Тук цари единство.
към текста >>
2.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Първото си
впечатление
, първият съвет на твоя Ангел Хранител пази.
Никога и никъде не с.6 упорствувай против истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От человек двое личен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щеславен стой на страни.
Първото си
впечатление
, първият съвет на твоя Ангел Хранител пази.
Това, което ти кажи за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност.
към текста >>
3.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Първото си
впечатление
, първият съвет на твоя ангел хранител пази.
Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.
Първото си
впечатление
, първият съвет на твоя ангел хранител пази.
Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.
към текста >>
4.
Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)
Дънов от този период, оставаме с
впечатление
, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П.
Дънов от този период, оставаме с
впечатление
, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
към текста >>
Това
впечатление
се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това
впечатление
се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>
5.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дънов от този период, оставаме с
впечатление
, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П.
Дънов от този период, оставаме с
впечатление
, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
към текста >>
Това
впечатление
се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота." ................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това
впечатление
се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>
6.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Този факт му прави много дълбоко
впечатление
.
Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава.
Този факт му прави много дълбоко
впечатление
.
До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град.
към текста >>
7.
№104 (Пеню Киров)
Прави
впечатление
с културата си.
245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост.
Прави
впечатление
с културата си.
Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов.
към текста >>
8.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Прави
впечатление
с културата си.
245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост.
Прави
впечатление
с културата си.
Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов.
към текста >>
9.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел
впечатление
на всички със занаята си.
Образованието си получил в Устово, в килийното училище, открито от светогорски монах, след това учил в гръцкото училище в Пловдив и завършил образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в Пазарджик. През 1840 г. неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски.
Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел
впечатление
на всички със занаята си.
По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г.
към текста >>
10.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Този факт му направил дълбоко и трайно
впечатление
и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил.
Този факт му направил дълбоко и трайно
впечатление
и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г.
към текста >>
11.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Георги имаше три дъщери-моми, които ми направиха силно
впечатление
, защото бяха облечени в черни рокли и черни забрадки.
Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет. Казах му, че и аз желая да я имам. Той ме покани да отида в неговия дом на улица „Ангел Кънчев". Един неделен ден отидох нагости у тях. Посрещнаха ме много любезно.
Георги имаше три дъщери-моми, които ми направиха силно
впечатление
, защото бяха облечени в черни рокли и черни забрадки.
Това характеризираше разбиранията на домакина. file:///C:/Users/Vatev/Desktop/Uchitelia_vav_Varna_files/Uchitelia_vav_Varna-266.png Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам.
към текста >>
12.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Направили му
впечатление
неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта.
Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов.
Направили му
впечатление
неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта.
— Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя.
към текста >>
13.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Иззад завоя се зададе един възрастен човек, който ми направи странно
впечатление
- облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята.
По-късно разбрах, че всичко беше наредено от Горе: съдбата ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята. В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна. Мина известно време. Една нощ сънувах, че вървя по планински път и безгрижно си тананикам. От едната ми страна се издигаше много висок планински рид.
Иззад завоя се зададе един възрастен човек, който ми направи странно
впечатление
- облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята.
Когато ме настигна, махна с ръката си, каза ми да го последвам, прескочи потока, който разделяше високия рид и пътя и бързо се за-изкачва нагоре. Аз също прескочих потока и почти тичешком тръгнах след него. Беше чудно красиво: клекове, цветя, прекрасен птичи хор. Искаше ми се да спра, да се порадвам, но ме беше страх да не загубя следите му. *Люба Венкова Стойкова - родена на 29 ноември 1910 г.
към текста >>
Още от начало ми беше казано във всяка лекция да подчертавам мислите, които ми бяха направили
впечатление
при дешифриране.
Събирахме се пак, четяхме лекции, а аз продължавах да преписвам на машината. Двадесет години прекарах в усилена духовна работа. Страниците се редяха една след друга. Лекциите от Вътрешната Школа събрах в десет тома, а тези от Върховната Вътрешна Школа - в осем тома. Но работата не приключи с това.
Още от начало ми беше казано във всяка лекция да подчертавам мислите, които ми бяха направили
впечатление
при дешифриране.
Когато завърших петнадесетте тома, някой отвътре ми казваше: „И все пак работата ти не е довършена". Много размишлявах върху този въпрос. Какво остана несвършено? И под едно вътрешно внушение започнах да изваждам подчертаните мисли от първата до последната лекция на Вътрешната Школа. Подредих ги на пишещата машина, получи се още един том.
към текста >>
Когато завърших двата тома с избрани мисли и ги прочетох, едва тогава разбрах защо ми беше казано да подчертавам онова, което ми е направило
впечатление
.
И под едно вътрешно внушение започнах да изваждам подчертаните мисли от първата до последната лекция на Вътрешната Школа. Подредих ги на пишещата машина, получи се още един том. Същото направих и с лекциите от Върховната Вътрешна Школа. И от нея извадих още един том. Станаха всичко двадесет тома - десет плюс един от Вътрешната Школа и осем плюс един от Върховната Вътрешна Школа.
Когато завърших двата тома с избрани мисли и ги прочетох, едва тогава разбрах защо ми беше казано да подчертавам онова, което ми е направило
впечатление
.
Всъщност те са предговор, въведение към лекциите, които трябва да се разучават. Ученико, започни с избраните мисли, после пристъпи към лекциите, разучавай ги задълбочено, за да ти се открият тайни, за които досега никой не е мислил.
към текста >>
14.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи
впечатление
, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения.
И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдейства. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както Отгоре нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в Живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен.
Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи
впечатление
, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения.
Глава 12-а се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене - не"118 . Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними.
към текста >>
15.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Ами че какво ще е
впечатлението
, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!
И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата. Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъства там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света.
Ами че какво ще е
впечатлението
, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!
" Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път.
към текста >>
16.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо
впечатление
, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат.
Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо
впечатление
, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове.
към текста >>
Прави ви
впечатление
, без да знаете защо, а апелира към вас.
Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл.
Прави ви
впечатление
, без да знаете защо, а апелира към вас.
И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство.
към текста >>
17.
ВЪВЕДЕНИЕ
Сега, след като посветих много време на тази работа и прочетох толкова много страници, ми се иска да отбележа тези моменти, които правят най-силно
впечатление
при пребиваването на Учителя във Велико Търново.
Предостави ми и ценни фотографии, за което й благодаря още веднъж. Не успях да се свържа с роднини на търговеца Иван Дивитаков и жена му Венета, както и с близки на Здравка и Драган Попови, които сигурно биха допълнили още повече картината от онези години. Изчезнаха и историческите записки на брат Николай Нанков, а това усложни много възстановяването на събитията по години. Изминалите от тогава повече от седемдесет години бяха направили своето и ни изправиха пред куп препятствия. Като събрахме по-важните биографии, ние, членовете на Търновската група, ги отпечатахме на машина в четири екземпляра и ги подвързахме, та който има желание, да може да ги прочете, да направи справка, да си спомни за някои хора и събития.
Сега, след като посветих много време на тази работа и прочетох толкова много страници, ми се иска да отбележа тези моменти, които правят най-силно
впечатление
при пребиваването на Учителя във Велико Търново.
От началото на века до 1925 година Той е бил по няколко месеца в годината тук. Предпочитанията му към В.Търново не са свързани толкова с ролята на града в историята на България, а преди всичко с особеното му физикогеографско положение - важен магнетичен център на земята. Така търновци са имали щастието да общуват с Учителя, ценейки го като лечител, френолог, малко по-късно като ясновидец. Присъствието му оказва осезателно влияние върху живота в града, а това предизвиква завистта и реакцията на Светия Синод. Така през годините 1913, 16, 17, 18, 23 и 24 години съборите на неговите ученици и последователи, обединени от началото на века във Веригата, а по-късно в духовно общество „Бяло Братство" или „Всемирно Бяло Братство", са забранени.
към текста >>
18.
ОЛТАРА
Прави
впечатление
, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията.
В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“
Прави
впечатление
, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията.
Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня.
към текста >>
19.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
от Йоана и нека през време на прочитането й, каквото на всекиго направи
впечатление
, да си го отбележи, та от тия бележки ще станат някои разяснения.
Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както от Горе нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12 гл.
от Йоана и нека през време на прочитането й, каквото на всекиго направи
впечатление
, да си го отбележи, та от тия бележки ще станат някои разяснения.
Глава 12 се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: — Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене — не“. Това значи, че сиромасите и грешните хора са едно и също. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними.
към текста >>
20.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо
впечатление
, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат.
Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо
впечатление
, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Искам да кажете истината. (П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена). И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове.
към текста >>
Прави ви
впечатление
, без да знаете защо, а апелира към вас.
Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. (П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена). И тази форма има своя смисъл.
Прави ви
впечатление
, без да знаете защо, а апелира към вас.
И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното Братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство.
към текста >>
21.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Мен не ми направи толкова особено
впечатление
, че даже ме учуди.
Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс.
Мен не ми направи толкова особено
впечатление
, че даже ме учуди.
Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен.
към текста >>
22.
1921_4 Спомени на Николай Дойнов
Специално образът на Христа ми направи много силно
впечатление
.
При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа.
Специално образът на Христа ми направи много силно
впечатление
.
Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал. На другата страна беше окачена и картината, наречена Антиминс.
към текста >>
23.
1921_6 Спомени на Никола Гръблев
Като влязох в конюшнята, направи ми
впечатление
един грамаден кон – жребец с кръвясали очи, който гледаше кръвнишки.
Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Ходех да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон, или с двуколка, или с кон. Една заран отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, за да отида с него на гарата. Беше пристигнала композиция от тридесет и няколко вагона и аз трябваше да я получа. Друг път пращах войник да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема.
Като влязох в конюшнята, направи ми
впечатление
един грамаден кон – жребец с кръвясали очи, който гледаше кръвнишки.
Казах на фелдфебела на нестроевата рота: – Оседлай ми този звяр! – Господин поручик, не го вземайте, защото ще ви убие, много е лош, не е язден от три - четири месеца! Обаче аз се амбицирах и казах: – Не, него ще ми оседлаете!
към текста >>
24.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
През време на беседата на всички направи
впечатление
, че владиците заспаха.
Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит."
През време на беседата на всички направи
впечатление
, че владиците заспаха.
Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата.
към текста >>
Направиха ми силно
впечатление
думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
"Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
Направиха ми силно
впечатление
думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
" Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч.
към текста >>
25.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Преди всичко правят
впечатление
теоретическите различия между двете учения.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
Преди всичко правят
впечатление
теоретическите различия между двете учения.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
към текста >>
26.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Изглежда, че моето изказване направи много силно
впечатление
на шефа и като се обърна към стоящия до него чех, каза:
– Защо у вас за честност не се говори? – За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най-дебелите греди, върху които се изгражда учението на цялото Братство. Това е в реда на нещата, затова у нас за честност не се говори – обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка.
Изглежда, че моето изказване направи много силно
впечатление
на шефа и като се обърна към стоящия до него чех, каза:
– Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие. След това се обърна към мене и рече: – Момко, не би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти.
към текста >>
27.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното
впечатление
(ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво.
Семейство Елена и Тодор Попови, учители, се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града. Тодор Попов, химик-учител, беше станал директор на захарни заводи. Жена му Елена свиреше хубаво на пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19.
Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното
впечатление
(ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво.
ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик. Баща ми и чичо ми държаха хотел „България". По време на съборите аз бях малко момче, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден. КИНА ПАРАСКОВА, родена в с.
към текста >>
28.
002. Увод
Прави
впечатление
, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята.
Прави
впечатление
, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света.
Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци.
към текста >>
Без да имаме намерение да разглеждаме честването на Първата българска държава, ще си позволим волността да кажем нещо, което прави
впечатление
относно числото 1300.
Тук става дума за свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които задружно се включват във възрожденските дела и до края на живота си остават верни на народа си. И двамата са действали във Варна и Варненско, където са били на почит и всеобща признателност. Тяхната обществена дейност е включена в няколко печатни издания и статии от вестниците. Рано или късно обаче историята повдига завесата на забвението и прави достояние на човечеството много отминали неща.
Без да имаме намерение да разглеждаме честването на Първата българска държава, ще си позволим волността да кажем нещо, което прави
впечатление
относно числото 1300.
При съпоставяне хронологията на историческите събития на българския народ, оказа се, че сборът на годините на свободното съществувание на България е точно толкова, колкото е сборът на годините на България под робство. Срещу 650 години свобода на българския народ, съответстват 650 години на робски гнет. Свободно съществувание на българския народ: Първа българска държава 681-1018 г. 337 години
към текста >>
29.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи
впечатление
, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним.
Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи
впечатление
, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина. Прави впечатление, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски. Какви са били съображенията за това не се знае, но вероятно е искал да се освободи от звукосъчетанието ски.
към текста >>
Прави
впечатление
, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски.
Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина.
Прави
впечатление
, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски.
Какви са били съображенията за това не се знае, но вероятно е искал да се освободи от звукосъчетанието ски. В духа на казаното по-горе ще отбележим, че родопският диалект както фонетически, така и грамати-чески е най-близък до църковния старобългарски език, на който се превеждат от Св. равноапостол Методий и учениците му църковните книги от гръцки език.
към текста >>
30.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е
впечатлението
на проф.
Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др. Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски. Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на живота му.
Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е
впечатлението
на проф.
д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край.
към текста >>
31.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
Неотразимо
впечатление
– пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство.
Започва вторият период от неговия живот, изпълнен с надежди и разочарования, с опит за отдаване на монашество, последван от остър завой за борба срещу верските неправди и национална робия. Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия. Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом.
Неотразимо
впечатление
– пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство.
В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението.
към текста >>
32.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Походката на Учителя ми правеше
впечатление
още от самото начало.
Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота.
Походката на Учителя ми правеше
впечатление
още от самото начало.
Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота.
към текста >>
Правило ми е
впечатление
, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта.
Правило ми е
впечатление
, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги?
към текста >>
Искам да опиша своето
впечатление
, когато за пръв път видях и чух Учителя.
Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
Искам да опиша своето
впечатление
, когато за пръв път видях и чух Учителя.
Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи.
към текста >>
Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно
впечатление
, незабравимо
впечатление
израза на лицето Му.
Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса.
Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно
впечатление
, незабравимо
впечатление
израза на лицето Му.
Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува. По време на молитвата и докато пееха, Той беше все така концентриран. Понеже бяхме прави зад седналите, можех хубаво да го наблюдавам. Лицето беше спокойно, бледо. Започна беседата си.
към текста >>
33.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Правеше ми голямо
впечатление
, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си.
Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби.
Правеше ми голямо
впечатление
, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си.
Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата.
към текста >>
Правеше
впечатление
на абсолютно чист човек и естет.
Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек.
Правеше
впечатление
на абсолютно чист човек и естет.
В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!
към текста >>
34.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи
впечатление
, бе лицето на Учителя.
Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи
впечатление
, бе лицето на Учителя.
Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе.
към текста >>
Много силно
впечатление
ми направи.
Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми.
Много силно
впечатление
ми направи.
След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг.
към текста >>
35.
УЧЕНИЦИ
Това ми направи
впечатление
и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата.
Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му: - Дядо, аз нямам време да чета Библия. - Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтвориш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това,което си прочела.
Това ми направи
впечатление
и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата.
- Виж тоя дядо какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше. Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път?
към текста >>
Направи ми
впечатление
, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него.
- Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето. Тогава Учителят заговори. Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше. Мисълта, че Той бе говорил с мене, без да ме познава и ми каза нещо, което аз дори бях забравила - че имам Библия в чекмеджето, ме правеше да слушам с особен трепет и внимание. В салона беше абсолютно тихо.
Направи ми
впечатление
, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него.
По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза: - Тук е дошла една душица, която, когато заключвала вратата си, помислила дали няма да направи грях пред Христа, като дойде тук, за да слуша моята беседа. Не мога да обясня с думи какво преживях в този момент. Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене. От очите ми бликнаха сълзи.
към текста >>
Онова, което ми направи
впечатление
най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно красиви, като че бяха изваяни.
Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога. Цели девет месеца аз непрекъснато се молих Бог да ми се изяви и да ми помогне материално, понеже бях много затруднена. Точно на деветия месец една заран чух мъжки глас в стаята си и се събудих. Гледам, високо над мене някъде към тавана бюста на жив, интелигентен старец, облечен в чисти шаечни дрехи.
Онова, което ми направи
впечатление
най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно красиви, като че бяха изваяни.
Той ми рече: "По пътя на дъновистите". Запомних думите без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари, от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "Изгрев".
към текста >>
Направило му
впечатление
лицето - хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре.
Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин.
Направило му
впечатление
лицето - хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре.
Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечетление, приближил се до него и го попитал: "Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: "Ходя, където ме Господ изпрати! " Този отговор харесал на Пеню и му казал: "Би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: "Ще дойда!
към текста >>
Направило им
впечатление
, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки.
Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос.
Направило им
впечатление
, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки.
А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
към текста >>
36.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Правеше ми
впечатление
на човек, който знае.
Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец.
Правеше ми
впечатление
на човек, който знае.
Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя.
към текста >>
37.
АСЕН АРНАУДОВ
Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под
впечатлението
на тези чувства, облечени в стихове.
"Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под
впечатлението
на тези чувства, облечени в стихове.
Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цяла нощ. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка.
към текста >>
38.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Това е правело
впечатление
на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова.
Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я вкарал, за да се обучава в Школата. Но тя го разглеждала като свой син, когото може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син и да му се бърка в работата на Учител.
Това е правело
впечатление
на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова.
Вергилий Кръстев
към текста >>
39.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти
впечатление
, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна.
На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти
впечатление
, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
" Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи? " Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя. Елена Андреева
към текста >>
Правеше ми
впечатление
, че езикът, на който са говорили, не е на висота и го попитах: "Ама така ли говориш с царя, както на мене ми казваш, с тия думи?
" Това се отнасяше за Лулчев и беше истина. Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина. Учителят говореше винаги истината. Елена Андреева Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя.
Правеше ми
впечатление
, че езикът, на който са говорили, не е на висота и го попитах: "Ама така ли говориш с царя, както на мене ми казваш, с тия думи?
" Той потвърди, че така говорел с него. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни и отговорни въпроси. Аз намирах, че езикът, на който си говорят, не съответства на въпросите, с които се занимават. Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи. Понеже от историята, която изучавахме, бях разбрала, че много престъпления са ставали в дворците и имах чувството, че те не са чисти места.
към текста >>
Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо
впечатление
на Изгрева.
Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: "Няма да му трябва. Той ще се върне". Това ми го разказаха и двете след като се завърнах.
Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо
впечатление
на Изгрева.
Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го беше направил, това не зная. Дали да изпита моята вяра или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Методи Константинов
към текста >>
40.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Нашият селски ерген чул всичко, направило му
впечатление
, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа.
Нашият селски ерген чул всичко, направило му
впечатление
, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря".
към текста >>
41.
МУЗИКА
Правеше
впечатление
, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера.
От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му.
Правеше
впечатление
, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера.
А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него.
към текста >>
Аз съм още под
впечатлението
на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене.
Аз съм още под
впечатлението
на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това.
към текста >>
42.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Тогава никому не направи
впечатление
, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора.
Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него.
Тогава никому не направи
впечатление
, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя
към текста >>
43.
ЯСНОВИДСТВО
Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо
впечатление
.
ЯСНОВИДСТВО Спомени на ученици
Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо
впечатление
.
Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение. При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная.
към текста >>
44.
ЧУДОТВОРСТВО
Никому не правеше
впечатление
как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека.
Юрданка Жекова и Борис Николов Брат Ради набере една-две кошници с плодове неделен ден, когато идваха приятелите отвсякъде и след Паневритмията ги занесе на поляната. Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка. Интересно бе, че те точно стигаха, никой не оставаше без плод. Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там.
Никому не правеше
впечатление
как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека.
Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече. Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас.
към текста >>
45.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Когато се върнал на работното си място, му направило много силно
впечатление
, че никой от колегите му не го попитал дори къде е бил през тия десет дни.
Не си спомням коя година е било. Съборът трябвало да продължи десет дена, обаче той нямал отпуска за толкова дни. По тоя повод се обърнал към Учителя със съжалението, че трябва да си тръгне. За негово учудване, Учителят му казал да остане, защото това ще се уреди. При това положение той останал през цялото време и се успокоил.
Когато се върнал на работното си място, му направило много силно
впечатление
, че никой от колегите му не го попитал дори къде е бил през тия десет дни.
Магдалина Григорова На събора на Духовната верига през 1912 г. в Търново присъстват седемдесет човека. Всеки получава лична покана от Учителя с името му, написано на една малка картичка. Съборът продължил три дни.
към текста >>
46.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно
впечатление
.
Излиза монахът. Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало. А като излезе, то клекна между краката на Учителя.
Учителят беше на първата линия и на монаха му направило силно
впечатление
.
"Туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му? " - чудел се монахът. Николина Попова Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях започва да лети неспокойна пчела.
към текста >>
С такова силно
впечатление
останах и реших тогава, че няма да се женя.
Ябълката оттогава всяка година раждала. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие. Нестор Илиев Това беше в 1920 г. Учителят държа беседа в салона в Айтос и говори за женитбата.
С такова силно
впечатление
останах и реших тогава, че няма да се женя.
Малко дете бях. От 4-то отделение съм решила да не се женя. Вечерта Учителят пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до минералните бани. С файтон от Бургас идват да посрещнат Учителя и ние отидохме сутринта много рано да го изпратим. Качиха се на файтона, защото в Айтос нямаше тогава леки коли, и помолих баща ми да отида и аз с Него, но баща ми не ме пусна.
към текста >>
47.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Той ми огледа хубаво стаята, това ми направи
впечатление
и се отдалечи.
Когато нямаше пердета, отвън се виждаше всичко в стаята. Аз седях до прозореца и четях вестник. Изведнъж някой се приближи до прозореца и заговори. Погледнах - руски войник, питаше ме зная ли къде е Руският дом. Отговорих, че не зная.
Той ми огледа хубаво стаята, това ми направи
впечатление
и се отдалечи.
След малко някой отвори външната врата, влезе в антрето и отвори без да потропа на вратата в стаята ми. Погледнах - същият войник. Скочих и го попитах какво търси в стаята ми. Той пак ми зададе същия въпрос - зная ли къде е Руският дом. Отговорих, че не зная.
към текста >>
Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от Неговата уста не бях чула и това ми направи много силно
впечатление
.
Те трябваше да минат близо до бойното поле и затова бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито за своите възможности.
Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от Неговата уста не бях чула и това ми направи много силно
впечатление
.
Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше: да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням, това беше между 9 и 13 септември 1939 година. Това, че Учителят им обеща помощта си открито и ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене. И аз не се стърпях и им обърнах внимание да помнят това, което Учителят им е казал, но и аз го запомних. И както се борех с войника, спомних си тия думи на Учителя и извиках силно, колкото мога: "Учителю, Учителю!
към текста >>
48.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ
Направи ми
впечатление
и друго - в селото ябълките ги пръскат по четири-пет пъти и пак една голяма част от тях са по земята, а тези ябълки, които са извън селото, никой не ги пръска и въпреки това, плодове по земята има малко.
Плодовете на тези ябълки бяха едри и с добри вкусови качества. Освен това, всяко дърво ражда нов сорт ябълки, различен от съществуващите. През тази година набрах около 500 кг. ябълки от такива дървета и доста хора ядоха от тях. Направих и някои снимки, които са показани в цветното приложение.
Направи ми
впечатление
и друго - в селото ябълките ги пръскат по четири-пет пъти и пак една голяма част от тях са по земята, а тези ябълки, които са извън селото, никой не ги пръска и въпреки това, плодове по земята има малко.
По отношение на родовитостта на тези ябълкови дървета мога да кажа следното: Те растат при лоши условия между други дървета и храсти и затова не раждат всяка година. Има обаче една ябълка от семка, която е израснала в един двор. Тази ябълка толкова много ражда, че едва издържат клоните. Докато в същия двор има облагородени ябълкови дървета, които една трета не раждат, колкото нея. Така и второто становище, че ябълкови дървета, израснали от семка, не раждат, се оказа неправилно.
към текста >>
49.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Дойде втори и той изказа
впечатлението
си от борбата.
Такива случаи бяха по-редки, в сравнение с това, което Той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание. Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и ни- кога не изказа недоволство. Той можеше да изтърпи всичко. Веднъж присъствах, когато няколко души дойдоха последователно и Му разказваха едно и също нещо - за борбите на Дан Колов. Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и Той го изслуша с внимание.
Дойде втори и той изказа
впечатлението
си от борбата.
Учителят го изслуша със същото внимание. Дойде трети и той Му разказа същото. Учителят не пресече никого, не каза, че знае, но всеки изслушваше с внимание и търпение, без да се отегчи. Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха. Хората не обичат да им разказват това, което знаят.
към текста >>
50.
ДУХОВЕНСТВОТО
Направиха ми силно
впечатление
думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
Няма нищо скрито-покрито." "Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме за Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и по различно време - и в дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболял, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са калени и дисциплинирани."
Направиха ми силно
впечатление
думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди 2000 години евреите, като отхвърлиха Учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре за вас! " С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание. Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст.
към текста >>
51.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Толкова красиво беше, на мен такова хубаво
впечатление
ми направи!
Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да крещят, да говорят лоши думи, след което си заминаха. Разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакахме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа, по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка и Го попитахме: "Учителю, казаха ни, че няма да има беседа." - "Рекох, ще останете и за беседата." Дойде неделя сутринта, в целия Изгрев е чисто, хубаво, пеят "Росна капко, свят лазурен".
Толкова красиво беше, на мен такова хубаво
впечатление
ми направи!
Започна беседата и към средата пристигна една грамадна жена с табела на гърба "Жертва на Дънов", влезе и извика: "Какво го слушате тоя магесник! " Въобще, говори такива думи, че не искам да ги повтарям. Братя излязоха и й казват с добро: "Моля ви се, чакайте да свърши беседата. После говорете! " - "Не!
към текста >>
52.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Нали бях шофьор - това веднага ми направи
впечатление
и се загледах натам.
Но Бог съизволява да открие плана им. А Учителят избира сам пътя си към Голгота, който трябва да извърви." Симеон Арнаудов Аз бях на Изгрева пред салона. По едно време от гората излезе лека кола.
Нали бях шофьор - това веднага ми направи
впечатление
и се загледах натам.
Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към салона.
към текста >>
Това ми направи
впечатление
, но не разбрах какво става - Учителят ускори ход.
Елена Андреева Учителят пое пътя към планината с множество братя и сестри. Аз вървях след Него. По едно време видях, че срещу нас тича един брат - някак разтревожен. Спря се, пошепна нещо на Учителя, бързо се обърна и пак - тичешком назад.
Това ми направи
впечатление
, но не разбрах какво става - Учителят ускори ход.
Той започна да тича като не обръщаше внимание какво среща по пътя си - камъни, големи и малки, вода, дървета. Всичко това Той преодоляваше, като че тича по чист, легален път. Започнах и аз да тичам, но не можах да стигна Учителя. И това не беше днес, а преди 30 години, когато и аз можех да тичам. Настигнах Го, когато Той вече беше седнал на земята пред брата, който Му казваше нещо на ухото.
към текста >>
53.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Това прави
впечатление
на властите и било наредено на двама полицаи да противодействат на тези събирания сутрин рано извън града.
И моят повереник каза: "Да заведем дело." - "Не, казвам, да платим." Два милиарда и половина лева наложиха на България глоба заради тези 25 лв. Ще кажете - една случайност, съвпадение, но нека направят още един опит - пак същото ще дойде." По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели разкаваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други - забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел "Лондон" на последния етаж, в една малка стая и се отоплява с мангал. Обикновено Го посещават приятели и сутрин излиза с тях да посреща изгрева на Слънцето на Ташлъ тепе.
Това прави
впечатление
на властите и било наредено на двама полицаи да противодействат на тези събирания сутрин рано извън града.
Връщайки се от такъв излет, двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който бил познат с Учителя. За да се застъпи за Него, той отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение, че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела, Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но жандармът бил много ядосан, не Му позволил и дори с приклада на пушката си Го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно, като Му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започват разпит, но се намесват прия- тели-офицери и Учителят е бил освободен.
към текста >>
Правеше ми
впечатление
, че където и да се спре и с когото и да започне разговор, Иван Филипов говореше на висок глас за Бога.
Той веднага се зае да ме просвещава. Разясни ми, че "тяхната църква е единствената, чрез която човек се спасява, че той е спасен и името му е записано в "Книгата на живота", че: "той, жена му и децата му ще бъдат в Рая." При една от нашите срещи, го запитах дали помага материално, както по-рано на по-бедни хора от него. Той отговори: "А, не. Тези хора идват при мене само за да ме използват."
Правеше ми
впечатление
, че където и да се спре и с когото и да започне разговор, Иван Филипов говореше на висок глас за Бога.
Попитах го за това и той ми разясни следното: "Така иска Бог. Бог иска от нас да го изповядваме с устата си." Аз мисля че последната дума на тази фраза е сгрешена. Според мен трябва да бъде така: "Бог иска от нас да Го изповядваме чрез делата си." Петко Стоянов беше офицер в криминален отдел на бившето Окръжно управление на МВР, Стара Загора.
към текста >>
54.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
А също така, внимателно се отнасяйте към количеството храна по време на хранене и от количеството, което дава
впечатление
за ситост, изяжте не повече от една трета.
И когато вие приемате храна, никога не яжте до насита. Избягвайте изкушенията на сатаната и слушайте гласа на Божиите ангели. Защото всеки момент сатаната и неговата власт ви въвеждат в изкушение, за да употребявате все повече и повече храна. Живейте с Духа и се съпротивлявайте на желанията на тялото. Вашият пост е винаги приятен в очите на ангелите Божии.
А също така, внимателно се отнасяйте към количеството храна по време на хранене и от количеството, което дава
впечатление
за ситост, изяжте не повече от една трета.
Нека теглото на вашата ежедневна храна да бъде не по-малко от една мина, но се предпазвайте то да не превиши две мини (около един килограм). Тогава ангелите Господни ще ви служат постоянно и вие никога не ще попаднете пак в робство на сатаната и неговите болести. Не пречете на действието на ангелите във вашето тяло, прекалено често приемайки храна. Защото истина ви казвам: този, който яде повече от два пъти на ден, изпълнява в себе си замисъла на сатаната. И тогава ангелите на Бога ще напуснат неговото тяло, а сатаната веднага ще го овладее.
към текста >>
55.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
" Веднага след беседата отидох при Паша: "Паша, направи ли ти
впечатление
какво каза Учителят?
Един месец преди да напусне Земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек Земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически, крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това Учителят добави: "И аз търся път! " Запитах се: "Защо Учителят търси път? Какво мисли да прави?
" Веднага след беседата отидох при Паша: "Паша, направи ли ти
впечатление
какво каза Учителят?
" Тя не беше запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми - и двете бяха записали този израз дословно: "И аз търся път! "
към текста >>
56.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Едно ми направи много силно
впечатление
.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ След като си замина Учителят, по-нататък думата имаха възрастните братя и сестри, които знаеха какво се прави в такива случаи. Братята изкъпаха, облякоха в бял костюм тялото Му и го положиха за поклонение в салона. Махнахме столовете и остана само един одър, на който тялото бе положено. Обстановката бе добре подредена за поклонение.
Едно ми направи много силно
впечатление
.
Освен целият салон, но и целият Изгрев бе пълен с хора. И аз, която съм присъствала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя да Го изпратят. Много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си помислих: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме." Това бе един студен декемврийски ден и да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на почит, на признателност и обич към Учителя.
към текста >>
Направи ми
впечатление
, че когато минавах покрай Учителя, като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс.
Петия ден вече всички се прощават. Приближих се и аз да целуна ръката на Учителя и като всеки химик, съзнателно поех дълбоко въздух, сама лично да се уверя дали не е започнал вече процесът на разлагането. Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма. Но никакво разлагане не беше започнало. Паша Теодорова
Направи ми
впечатление
, че когато минавах покрай Учителя, като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс.
Лиляна Младенова На Изгрева понякога Учителят отиваше в овощната градина. Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място.
към текста >>
57.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Прави
впечатление
факта, че неделните беседи, в които Учителят Петър Дънов разяснява Закона за хляба, не бяха преиздадени!
Трети реагират остро и заемат поза на обидени или се озлобяват. Различни са отговорите и реакциите на различните ученици, но положението е същото, както някога. Сред днешните ученици не се намериха такива, които да спазват Закона за хляба. Но думите на Учителя са ясни и недвусмислени: "Законът за хляба е първото условие за учениците на Новото Учение." Когато в едно духовно учение влязат хора, които не желаят да се променят и не искат да се откажат от своето старо естество, те се стремят да променят духовните учения и да ги нагодят към себе си.
Прави
впечатление
факта, че неделните беседи, в които Учителят Петър Дънов разяснява Закона за хляба, не бяха преиздадени!
ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ "Моята задача е да ви предам Божественото Учение. Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си.
към текста >>
Когато го запитали какво е неговото
впечатление
за събора на Бялото Братство, той отговорил: "Аз никога не съм виждал толкова много учители, събрани на едно място."
Тези ученици, които са взели ролята на духовни ръководители на своя живот, трябва да знаят, че човешкият интелект не може да проникне в духовните полета, нито пък може да управлява процесите в тях. Затова всеки ученик, който следва "собствено духовно ръководство", се самоограничава, себеутвръждава и засилва личния егоизъм в себе си. Той "прескача" целия етап на ученичеството и става "учител". На един от първите събори на Рила след 1989 г. присъствал представител на някаква източна школа.
Когато го запитали какво е неговото
впечатление
за събора на Бялото Братство, той отговорил: "Аз никога не съм виждал толкова много учители, събрани на едно място."
Никой ученик не може без Учител да намери правилната посока в духовния път. Учителят е категоричен по този въпрос: "Колкото детето може да се роди без майка, толкова и ученикът може да отиде при Бога без Учител." Някои ученици още по времето на Учителя са казвали: "На мен не ми трябва Учител, на мен ми говори Духът." Днес също има голям брой ученици и вярващи, на които "им говори Духът". Духът не говори на обикновени хора. Духът е говорил само на онези Божествени пратеници, които идват на Земята с някаква мисия.
към текста >>
58.
ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
Когато го запитали какво е неговото
впечатление
за събора на Бялото Братство, той отговорил: "Аз никога не съм виждал толкова много учители, събрани на едно място."
Тези ученици, които са взели ролята на духовни ръководители на своя живот, трябва да знаят, че човешкият интелект не може да проникне в духовните полета, нито пък може да управлява процесите в тях. Затова всеки ученик, който следва "собствено духовно ръководство", се самоограничава, себеутвръждава и засилва личния егоизъм в себе си. Той "прескача" целия етап на ученичеството и става "учител". На един от първите събори на Рила след 1989 г. присъствал представител на някаква източна школа.
Когато го запитали какво е неговото
впечатление
за събора на Бялото Братство, той отговорил: "Аз никога не съм виждал толкова много учители, събрани на едно място."
Никой ученик не може без Учител да намери правилната посока в духовния път. Учителят е категоричен по този въпрос: "Колкото детето може да се роди без майка, толкова и ученикът може да отиде при Бога без Учител." Някои ученици още по времето на Учителя са казвали: "На мен не ми трябва Учител, на мен ми говори Духът." Днес също има голям брой ученици и вярващи, на които "им говори Духът". Духът не говори на обикновени хора. Духът е говорил само на онези Божествени пратеници, които идват на Земята с някаква мисия.
към текста >>
59.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно
впечатление
при нашето пристигане тук!
Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност. Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.
Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно
впечатление
при нашето пристигане тук!
Ето отговора: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие. Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.
към текста >>
Това, което ни направи най-силно
впечатление
, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.
Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:
Това, което ни направи най-силно
впечатление
, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.
Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет. Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие.
към текста >>
“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме
впечатлението
, че сме станали вече жители на Небето.
Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.” Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:
“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме
впечатлението
, че сме станали вече жители на Небето.
Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот. Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност.
към текста >>
60.
16 август 1912, четвъртък
Какво
впечатление
би направило едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че съществуващ!
Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там. Ние трябва да разберем, че Бог съществува като един принцип, който е извън нашите възможности ia познание и съждение, който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В нашето неразбиране на този принцип понякога, неволно възприемаме отрицателни възгледи и това ни пречи да си създадем правилни представи. Господ е Този, Който всяка сутрин ви събужда. Той е първият, Който се явява на всеки в света.
Какво
впечатление
би направило едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че съществуващ!
" Това сравнение заслужават само децата. Но като метод, той е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом се намерят на тясно, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! ". Трудностите предизвикват устрем на съзнанието към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота. Ние не трябва да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото той е тъй близо, че само да протегнем ръцете си и ще го докоснем.
към текста >>
61.
Шеста част
Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно
впечатление
.
Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот.
Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно
впечатление
.
Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето.
към текста >>
62.
II. Слънчеви лъчи - Описание
** Описанието на „крачка назад“ е неточност, която би могла да създаде погрешно
впечатление
.
Песента и петте движения се повтарят още веднъж. Забележка: Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да се даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са по естество непрекъснати и плавни. Ето защо желателно е оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, след което настоящият текст ще му служи за припомняне. _______________________________________________________ * Уточнението отразява единствения и правилен начин, по който е изпълнявано това упражнение от създаването му до днес. Стъпването е винаги на първо време от такта (бел. състав.).
** Описанието на „крачка назад“ е неточност, която би могла да създаде погрешно
впечатление
.
Това описание вероятно е целяло да подчертае, че няма пристъпване напред при сваляне на крака (бел. състав.).
към текста >>
63.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Първото отрадно
впечатление
на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща.
Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. текстът за изтегляне на pdf София-Изгрев, 27август 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори.
Първото отрадно
впечатление
на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща.
Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи. Имаше и една група братя и сестри, които една седмица преди събора посетиха върха Мусала. Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т.
към текста >>
НАГОРЕ
