Търсене в текстове за 'Воюване'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем.
Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор: Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем. Където искаме да отидем – на Марс ли, на някоя друга слънчева система ли, всичките ще можем да ги посетим. Каквото искаш, ще го постигнеш. Земята в своя строеж трябва да се измени. Има нещо в строежа ѝ, което не достига, но за в бъдеще ще се постигне. Решихме да обядваме при езерото „Окото“.
към текста >>

2. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Частното воюване между индивидите ражда колективното.
Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота. Новото учение е живот на красивото, на радостното, на веселото, на доброто. Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен. Частното воюване между индивидите ражда колективното. Бог не създаде света за роби, за слуга, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на своите деца.
към текста >>

3. 014 ВОЙНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Със сегашните технически средства за воюване – земни, водни, въздушни и подводни – се горят толкова материали: газ, масло, бензин!
Енергията, която се е събирала у хората, крие големи опасности. Тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. След това се оправдават с външни причини. Със сегашните технически средства за воюване – земни, водни, въздушни и подводни – се горят толкова материали: газ, масло, бензин! Това е прахосничество. Природата е строго определила, колко може да се използва от тези блага, които тя дава. И като прекаляват с прахосване, тя строго ги наказва. Човечеството ще понесе последствията на прахосничеството на тези горивни материали. Хвърлят бомби върху беззащитни градове.
към текста >>

4. МАРСОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Контактите на Черното слънце с Марс, е създало в психологията на тези типове отрицателни черти, които те (особено по-низшите) проявяват: стремеж към воюване и грабеж, рязко, дръзко и твърдо отношение към всички и всичко, голяма енергия, която в по-низшите типове се изразява в разрушителност, оскъдица на материални средства в живота.
Устните са притиснати, изразявайки безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което също изразява непоклатимост и устойчивост в решенията. Долната челюст е силно развита, широка и с четвъртити задни ъгли. Тялото на марсовите типове е средно на ръст, със здрави, добре развити еластични мускули и със здрави кости. Марс въобще управлява костно-мускулната система. Контактите на Черното слънце с Марс, е създало в психологията на тези типове отрицателни черти, които те (особено по-низшите) проявяват: стремеж към воюване и грабеж, рязко, дръзко и твърдо отношение към всички и всичко, голяма енергия, която в по-низшите типове се изразява в разрушителност, оскъдица на материални средства в живота. Не обичат да се съветват, нито да им се противоречи; в такива случаи много бързо кипват. Недоверчиви и фанатични са те. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания.
към текста >>

5. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието.
То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена.
към текста >>

6. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс.
А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
към текста >>

7. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения.
А последните се увеличават и усложняват, паралелно с разширение на пазарите и разширяващата се производствена техника. Техническата революция далеч не е един преходен момент в развитието, а е процес, който продължава и днес. Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-производствения процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия. Паралелно с тези мощности се разрастна и пазарът. С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи. Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения. За причина на кризата 1929-1930 г. бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери.
към текста >>

8. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой.
Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: „Човек трябва да мисли! " Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: „Ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! " Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една, две рани, този човек започва да мисли. Питам: Струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно. Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли какво нещо е абсолютна свобода?
към текста >>

9. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител.
Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение. За човека върху пътеката на изпитанията проблясъците на Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни.
към текста >>

10. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество.
Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа.
към текста >>

Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем.
И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените закони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата. Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива към хоризонта на съвършенството. Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем. Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя към Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос. А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля.
към текста >>

11. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни.
Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение.
към текста >>

12. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Завоюването му се явява отправна точка за всички останали придобивки в Духа.
“ Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и пътя си към Истината, рано или късно застава върху пътеката на окултното ученичество. И този път не е лесен, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение. Ала в същото време целите му са ясни, както определени и целенасочени са и средствата за тяхното постигане. В Словото на българския велик Посветен са изложени проникновени разсъждения относно вътрешния мир и неговото култивиране и съхраняване. Завоюването му се явява отправна точка за всички останали придобивки в Духа. Същевременно то изменя съществено облика на овладелия го: „Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир. Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните“ (Учителят П. Дънов). Привидността е приоритет на лицемерите, включително и на имитаторите на духовни постижения. С нея бихме могли да заблудим наивни или слепи човеци, но не и Бога.
към текста >>

13. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога.
а) вътрешна: Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: „Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става.
към текста >>

14. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Контактите на Черното слънце с Марс са създали в психологията на тези типове отрицателни черти, които те проявяват, особено по-нисшите: стремеж към воюване, грабеж, рязко и твърдо отношение към околните и към всичко.
Устните са стиснати - израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което също изразява безогледна непоклатимост. Долната челюст е силно развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави, добре развити еластични мускули и здрави кости. Марс изобщо управлява мускулната и костната система. Контактите на Черното слънце с Марс са създали в психологията на тези типове отрицателни черти, които те проявяват, особено по-нисшите: стремеж към воюване, грабеж, рязко и твърдо отношение към околните и към всичко. Черното слънце е придало голяма енергия, която при по-нисшите типове е разрушителна, също и оскъдица на материални средства в живота. Те не обичат да ги съветват, да им противоречат и да ги поправят; при такива случаи много бързо кипват. Недоверчиви и фанатични са. По-чистите и интелигентни марсови типове са способни да посрещат и най-големите опасности в живота си и да се пожертвуват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, самодоволни, оптимисти, горди, говорят високо, ясно и чисто.
към текста >>

15. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Клонки на Сатурновата линия към Марсовия хълм показват склонност към воюване.
Ако към Сатурновата линия имаме успоредни линийки, това показва разнообразие в професиите. Ако тези успоредни линийки са ярко набелязани, то тези промени ще бъдат благоприятни. Ако тези паралелни линийки са малки, разпокъсани и разхвърляни, то в професиите ще има неприятни, положения. Кръст или звезда върху Сатурновата линия показва скръб, несполуки. Остров на Сатурновата линия показва измама. Клонки на Сатурновата линия към Марсовия хълм показват склонност към воюване. Ако напречни линийки пресичат Сатурновата линия, това означава пречки в постигане на поставените задачи. Ако пръстенът на Нептун, намиращ се в Нептуновата област, прерязва линията на Съдбата, то голямата чувствителност в този човек създава известни препятствия в живота му, които трудно се превъзмогват. Клонки към Лунния хълм показват пътуване в чужбина. Ако линията на Съдбата има вилка горе и долу, то успехите и богатствата ще бъдат по-големи, отколкото ако има вилка само горе.
към текста >>

16. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато в звездната карта на новородения човек Марс се намира в съединение или противостоене със Слънцето, когато Марс е в силна позиция в тази карта /изгрява, залязва или е в зенита и надира/, тогава това дете при добра организация на двойника си наистина проявява сила, енергия и издържливост, а при лоша - грубост, бруталност и устрем за завоюване, разрушения и кражби.
Основоположниците на съвременната астрономия Коперник, Галилей, Нютон и особено Йохан Кеплер, които ние смятаме за гениални, са приемали астрологията и усърдно са се занимавали с нея. На червената планета от Слънчевата система е дадено името на бога на войната Марс. Това нито е случайно, нито е произволно, както се пише в трудовете по астрономия. Древните мъдреци са дали това име на планетата, защото са установили, че силовите полета, които тя излъчва, носят грубост, бруталност, устрем към раздори, кавги, убийства, войни и грабежи. До този извод те са стигнали след дълги наблюдения и изследвания. Когато в звездната карта на новородения човек Марс се намира в съединение или противостоене със Слънцето, когато Марс е в силна позиция в тази карта /изгрява, залязва или е в зенита и надира/, тогава това дете при добра организация на двойника си наистина проявява сила, енергия и издържливост, а при лоша - грубост, бруталност и устрем за завоюване, разрушения и кражби. Същото имаме по отношение на цялото човечество и на някои човешки общества, когато Марс е в своето велико противостоене. Когато той е бивал близо до Земята, древните са забелязали възбуда на човешкия род и желание за диктатури и военни разправии. Тези именно убедително повтарящи се събития, както в звездната карта на отделния човек, така и в проявите на човешкото общество, когато планетата е в по-специално положение, са били причината да й се даде името на бога на войната. Че наистина в древността е имало хора с разбиране по този въпрос, особено във Вавилон, и с големи познания върху физиологията на небесните светила, говори историята с мъдреците, написана в Евангелието. Те по положението именно на Марс и на Юпитер в съзвездието Риби, което е имало своето влияние върху Юдейската земя, са установили раждането на велик цар на Земята.
към текста >>

17. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Така завоюването на периферни терени несъзнателно се превръща във форма на спасение.
В Бостън ясно разбираш, че никога няма да бъдеш един от първенците на тази среда; никога няма да бъдеш приет изцяло. Ще останеш чужд, външен. Може да те уважават и да са любезни с теб, но никога няма да станеш един от тях. Това създава една вътрешна липса на самочувствие и неувереност; ако искате - неудовлетвореност от това, което знаеш, че си, и което знаеш, че можеш. И понеже стената, която не можеш да прескочиш, е надменността на тези, които са дошли тук първи, твоята защита става надменността ти за терена, върху който ти стъпваш първи. Така завоюването на периферни терени несъзнателно се превръща във форма на спасение. Когато идва време за дърваря Бътлър да се откаже от секачеството, той знае, че няма да бъде повече от слязъл от горите дървар в Сан Франциско и ето че става „отшелникът Бътлър“ в гората и всички онези санфранцисковци и санфранциски там долу не са никакви отшелници и отшелнички и не могат да бъдат, защото нямат духовните измерения на Световния водач на движението на „Езотеричния окултизъм“ отшелника Бътлър. Емерсън, Торо, Уитман са в американската традиция. Те са просто най-далечният пробив напред в търсенето на границите на залегналото в унитарианската църква чувство за естественост и природност. Обаче десетките ордени на магиите, съюзите за езотерични окултизми, розенкройцери, масонски ложи, спиритуалистически кръжоци, хинду-хинду- бхай-бхай и така нататък в повечето случаи са предимно меки възглавници за падане от високите надежди на неуспелите в това бясно надбягване в най-динамичния континент в края на века за заемане на предно място. Петър Дънов точно в края на дългите си академични занимания в Америка е попадал във вихрушката на всичко това, видял е всичко, докоснал се е до всичко.
към текста >>

0.35387301445007