Търсене в текстове за 'Воюване'

Живата разумна природа днес не допуща саморазправа - воюването в нея е абсолютно изключено.
А аз ви казвам пътя - и ключа ви давам: Който повярва в Първопричината и се възроди - той ще се излюпи от тялото на звяра, ще се отърси от животинското минало! С борба ли? С изтезание на тялото ли? С поклони и тамяни ли? Истина ви казвам - не! Живата разумна природа днес не допуща саморазправа - воюването в нея е абсолютно изключено. Тя казва: във всяко същество се крие нещо по-високо от всяко оръжие, по-силно от всяко насилие. Кое? - Разумното Божествено Начало! Сега на вас казвам: развърнете крилата на това Начало у вас, дайте му път да се прояви - и ще паднат веригите, мъките ще станат спомени и препятствията - детски играчки! Приближете се до вашата майка, Природата, като нейни умни деца, и ще видите, че по-мека от нея няма, но и по-строга няма! По-чувствителна няма, но и по-безчувствена няма.
към текста >>

24. 7. ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ

Воюването, да се бият, то е нещо случайно.
Понеже любовта разрешава всичките въпроси - имам ли любов, аз ще разреша всичко в света. И тъй, любовта разрешава въпроса. За пример, често се прави възражение: «Какво е предназначението на военните? » За военните во-юването е случайно. Предназначението на военните е да пазят реда и порядъка. Воюването, да се бият, то е нещо случайно. Следователно туй означават военните. Първоначално тази сила се е употребявала, за да пази реда и порядъка в света. Лекарите, че трябва да лекуват, и то е случайно. Предназначението на един лекар е да посочи на окръжающите законите, по които трябва да живеем, за да бъдем здрави. Че той може да лекува, то е друг въпрос.
към текста >>

25. 22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

Относително закачката за г-н Бадев ще кажем: - дълг не всяка значи воюване и проливане кръв, както и не всякога Голгота е видима Голгота, и всяко разпъване-физическо разпъване; всяко възкресение-телесно възкресение.
На един брат от «Свобода» не му харесали някои работи. Ний ценим неговото мнение и нас ни радва, че с толкова малко го е незадоволил първият ни брой. Така нему не харесало, гдето сме употребили думата «Божи гроб» в една статия. Наистина Господ няма гроб, но той няма и каменна «църква», няма и «владици», няма и духовници, няма и християни (освен отделни индивиди) - и все пак ний условно употребяваме всички тия думи, защото пишем за хората, между които живеем и с езика на които се съобразяваме. Но ако знаехме, че не ще се хареса тая дума, бихме казали само «Иерусалим». Относително закачката за г-н Бадев ще кажем: - дълг не всяка значи воюване и проливане кръв, както и не всякога Голгота е видима Голгота, и всяко разпъване-физическо разпъване; всяко възкресение-телесно възкресение. Погрешно е обаче схващанието на Детелин, че «Алфа» излиза за защита на г-н Дънов. «Алфа» няма цел да защищава никого. Истината се защищава сама. Животът е, който доказва или опровергава нейната стойност. Най-голямата привилегия обаче, която мислим, че можем да имаме, то е да изнесем тази истина в света.
към текста >>

Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно.
Начинът, с който ни по необходимост - липса на място -си послужихме - взимание, откъснати отделни пасажи - е всякога съпроводено с недоразумения, изкълчвания на мисълта. Така е станало и с фразата «во-юването е случайно». Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е. неотговарящо на общия характер на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно. А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно. Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин. Нима Толстой не бе военен? А и пишещият тия редове бе от същото министерство. Една малка искрица бе само достатъчна да проникне в душата му, за да се сети и той за нуждата от единния фронт, защото няма друга сила като Божата любов!
към текста >>

26. 23. Днешното време

От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци, в борби и воюване се роди Американецът.
Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно-патриархални задруги и ги беше подкрепила, днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертвуват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци, в борби и воюване се роди Американецът. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европеецът. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители. И въпреки страданията, светът ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо ще поправи и забрави загубите и разрушенията, резултат на едно безлюбие и себичност, култивирани от години. Да работим и да се надяваме! София, 14.II.1941 г. Л.Л.
към текста >>

27. (32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.

Но той вече разбира, че много се изтощи с воюването.
Точно и последователно не мога си спомни разговора, но ще го запиша, както ми дойде на ума. Най-напред започна с това, че вече в Италия се чуствува мръщенето на интелигенцията. Огромна работа е направена по земледелието. От министър синдикалист, бивш анархист, който сега се е опомнил и работи много добре, като смята, че организиране с помощта на природните сили и правилното разпределение на плодовете може да тури ред в държавата. Направено е много за бедните и те крепят Мусолини. Но той вече разбира, че много се изтощи с воюването. Те имат повече от 15 000 ранени и убити, сега - трима генерали и пр. - то това се отразява. Мусолини е доста остарял. Но за това, което имат, е направено извънредно много. Тяхната земя е много по-лоша от нашата.
към текста >>

28. (56) Среща с Учителя на 21.IX.1939 г., 9 часа сутринта

Чудя се, от чисто човешко гледище, как англичаните не подготвиха Полша и не й дадоха план за воюване, а я оставиха да бъде разгромена?
Мост да има, както правят англичаните - човек за министър отляво (работнически среди). Искаха да потиснат комунистите, но не можаха да ги потиснат - те взимат от богатите и дават на бедните.»373 Учителят извади една Библия и ми прочете 44 стих от II глава от Данаил, като ми каза, че кал и желязо е бетонът [в] сегашно време - като е видял краката и пръстите... «Правото за всички е новата идея. Тука под думата «слънце» се разбира светската власт, държавниците; месечината - религиозните системи, а звездите - учените хора като потънат, тогава ще дойде, ще се яви знанието на Човешкия Син. Значи, като се изтощят светските, религиозните и учените хора, тогава ще се яви на сцената Божественото.374 1939 година се започна с едно... подшушване, което ако не се канализира, ще донесе лошо за всички народи. Подпушване е това, сега всички са под-пушени, а като се отпушат всички, да му мислят. Чудя се, от чисто човешко гледище, как англичаните не подготвиха Полша и не й дадоха план за воюване, а я оставиха да бъде разгромена? Може би искаха да стълкновят Русия с Германия, като дойдат едни до други в съприкосновение и да се сбият? Големи, а се самоизлъгаха. Хитлер е съдебният пристав.375 Казват, че единият му адютант е убит. Русите дойдоха на румънската граница и ще си теглят новата граница направо до морето. Румънците излязоха много егоисти.
към текста >>

29. (74) Срещи с Учителя

Ганди прилага Толстоя: воюване без пушки - умират, без да се бият.507 Когато добър човек умира, той е като бомба - влиза в лошите хора - само тях засяга.
Сега Англия насъскваше Германия против Русия, но Хитлер преодоля... Сега дърпат Мусолини. Сега са натясно. Подкупите играят. Трябва да се въздействува.506 Англичаните са досетливи - когато бяха арестували Ганди и го затвориха, казах им да го пуснат и го пуснаха веднага. Те имат нужда от съветници. Ганди прилага Толстоя: воюване без пушки - умират, без да се бият.507 Когато добър човек умира, той е като бомба - влиза в лошите хора - само тях засяга. В християнството така се създадоха мъченици. Сега е критическа година за царя - не да се плаши, а да бъде разумен. Създадени са много противоречия, които мъчно може да се предвидят и избягват.508 Избиването на комунистите в България беше английска политика. Разделението на Сан-Стефанска България, детронирането на Александра, изпъждането на Фердинанда беше все английска работа. Англичаните не можеха да дадат по-добър съветник на Хитлер от Фердинанд - сега той държи с Германия, а син му - с Англия... Ужасен е политическият живот - най-низките престъпления са там - с един обед или закуска може да те принесат жертва на боговете...»
към текста >>

30. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Казах му да се не сърди, защото причината не е само в царицата, а е и кармична - нейната династия е свалила тая на майка му и сега той е господар тука - воюването продължава, въпреки волята...573 Той се изненада и после каза: - Сигурно - и продължи разговора.
- Те искат да ми направят трюка, както направиха с Телекнис, Шушин, с... - той ги изреди мнозина. - Да ме викат набърже, да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова. - Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13-и с.м. във Варна да празнуват рождения й ден). - О, това е феноменално - и започна да ми разправя за нея, за Симеон-чо, който гледал лошо селяните и те го гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал - него и децата му...572 Разговорът мина върху интимни работи. Казах му да се не сърди, защото причината не е само в царицата, а е и кармична - нейната династия е свалила тая на майка му и сега той е господар тука - воюването продължава, въпреки волята...573 Той се изненада и после каза: - Сигурно - и продължи разговора. Минахме после на отиването му. Казах му, че вероятно го викат да му кажат каква ще е ролята му и че сигурно ще искат да издрънчат нещо от това, което ни е признато вече, за да кажат после пред русите, че ние сами сме им го признали като отстъпка в тяхна полза, от някаква признателност... - Да, и мойто впечатление е същото - каза той. - Аз исках това и на Кока (Евдокия). - Вие ще бъдете буден, няма да взимате решение. - Да, аз и затова взех със себе си не Филов, а ще взема Попов, за да има нужда от министерски съвет и пр.
към текста >>

31. 21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.

ТОМ 21

Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата.
Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата! ” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата. Плеядата ратници на свободата, загинали за нея по един или друг начин, завещаха нам - последующето поколение, да обичаме свободата и ратуваме за нейното запазване; защото тя е скъпо и прескъпо откупена с кръвта на хиляди и хиляди паднали ратници. Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата. Днес, когато ний се считаме свободни, не трябва със скръстени ръце да гледаме хладнокръвно на всичко онова, което става в нас.Всички ний трябва да ратуваме за запазване на свободата, защото без това ни й оскърбяваме паметта на всички паднали за свободата ратници. Днес ний сме свободни - имаме свобода; обаче всъщност тази свобода действителна ли е? Дотогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода. За да имаме истинска свобода, свобода в пълната смисъл на думата, ний преди всичко трябва да бъдем проникнати от онази Божествена Любов, която Спасителят е изпратил в душите: „Обичайте се един друг. Обичайте враговете си.” Ето защо, преди всичко ний трябва да бъдем изпълнени от любов към ближния си, към враговете си, и само тогаз ще можем да живеем свободно - Истински свободно.
към текста >>

Часът наближава, и когато отидем пред вечния съд, ний ще бъдем осъдени не че сме ратували за извоюването на свободата, а че не сме я запазили, че не сме я прилагали в пълната смисъл на думата.
Дотогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода. За да имаме истинска свобода, свобода в пълната смисъл на думата, ний преди всичко трябва да бъдем проникнати от онази Божествена Любов, която Спасителят е изпратил в душите: „Обичайте се един друг. Обичайте враговете си.” Ето защо, преди всичко ний трябва да бъдем изпълнени от любов към ближния си, към враговете си, и само тогаз ще можем да живеем свободно - Истински свободно. Време е да се опомним и заживеем като хора и братя, за да можем да кажем, че не напразно са паднали толкоз ратници за свободата. Без това ние ще тъпчем на едно място, ще се ядем един друг, ще се изтрябваме един друг и всичко ще става все в името на свободата. Часът наближава, и когато отидем пред вечния съд, ний ще бъдем осъдени не че сме ратували за извоюването на свободата, а че не сме я запазили, че не сме я прилагали в пълната смисъл на думата. Време е за опомнюване. Който има уши да слуша - нека слуша!
към текста >>

32. 53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.)

ТОМ 21

Цяла година управителните тела на дружества на пострадалите от войните се тъкмяха като млади булки и не се решаваха да предприемат една смела борба за извоюване сносен живот за пострадалите от войните.
19, 10.VІ.1924 г., София, стр. 1) Над гърба на пострадалите много са се учили, живеяли и живеят за тяхната сметка. След като бяхме лъгани от Радославовото правителство, подигравани от Данев, Ляпчев, Турлаков, П. Янев, моите добри другари не можаха да разберат, че желязото се чука, дорде е горещо. Цяла година измина откак правителството на „реда” и „законността” не се сети за нас. Цяла година управителните тела на дружества на пострадалите от войните се тъкмяха като млади булки и не се решаваха да предприемат една смела борба за извоюване сносен живот за пострадалите от войните. Те се задоволиха да направят едно-две изложения пред парламента, един събор да свикат от цяла България, нещастни инвалиди, вдовици и сираци. Събор, на който много сълзи се проляха за героите, много хубави думи казаха и речи безброй, но полза никаква, освен тази, че всеки дошел на събора похарчи толкова, колкото му се падаха за една година, ако бяха ни изпълнили желанието. В този събор липсваше енергичният тон и дела, по- право, той приличаше на една просия, унизителна просия. Героите, тези които не са искали милост дори когато смъртта е била ясно над главите им, сега на събора те плачеха. „Милост искаме” - се чувашеот устата на ораторите.
към текста >>

33. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Целта му ще се постигне само с воюване и чистене от човешките наслоявания - от отрицателните човешки мисли, които пречат много за придобиване на знанието.
Ако човек започне режимът в неделя, той се свързва със Слънцето, Духът и Светлината в живота и тогава е много подходящо да чете и проучва Библията. После ще завърши във вторник, ден на борба, в която активно ще участва умът на човека. Ако житният режим започне в понеделник, човек ще се свърже с развитието на своята душа, ще възприеме любовта в сърцето си и ще пречисти всичко около себе си. Ще завърши в сряда - денят на Природата, с която човек трябва да се свърже. Ако житният режим започне във вторник, човек ще работи активно за развитието на своя ум и придобиване на положително знание за живота. Целта му ще се постигне само с воюване и чистене от човешките наслоявания - от отрицателните човешки мисли, които пречат много за придобиване на знанието. Режимът ще завърши в четвъртък - ден на благородството и развитието на човешката личност чрез волята. Ако житният режим започне в сряда е най-добре, защото влизаме в лечебницата на природата за 10 дни и завършваме в петък - денят, в който е създаден човека. Тогава, ако искаме да постигнем нещо в живота си трябва усилено да работим за развитието на сърцето си и животът ни да стане напълно съзнателен. Целта ни ще бъде постигната с усилена умствена работа и системни сериозни занимания. Ако житният режим започне в четвъртък, ние ще проявим своята воля, ще придобием сила, с която ще превъзмогнем мъчнотиите, изпречили се в пътя на живота ни.
към текста >>

34. 4. За прераждането на човешката душа и за възмездието

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване.
Затова всеки, който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е образец на тия добродетели. Да му се говори за разумното хранене - какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използува слънчевата светлина. След това, които са по-готови и почувствуват вътрешен подтик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото то крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита. Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, истината и правдата са стълбовете в живота. Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване. Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори, но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава! Накрай ще кажем, че не е далеч денят, когато много чисти и верующи души от най-различни среди - православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци - които засега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдействува за непрестанното усъвършенствуване на всичко съществуваще, ще схванат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все напред и все напред, без да може тъй наречената «смърт» (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия.
към текста >>

35. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване.
Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже къде е нейният прав път, т. е. - че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко - и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия - и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - ИМПЕРИЯ на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България - тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже - и тя бие!... На славяните липсва трезвен ум!... На тях бърка националният фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите.
към текста >>

36. 6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )

ТОМ 24

Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски.
При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ. В земетресението през 1894 г., хиляди къщи са разрушени и 1 500 човека загубват живота си, д-р Лонг е пак там. На 22 август 1896 г. са изклани 75 000 арменци, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград. Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски. В 1872 г., на 40 годишна възраст, д-р Лонг е избран за професор по естествени науки в Роберт Колеж (Цариград). Въпреки, че е освободен от Американската мисионерска мисия, той всяка година до 1895 (или 23 години подред) прекарва летните месеци в България, в срещи с мисионери и проповедници. Д-р Лонг е познавал духовното и културно ниво на народа ни и проблемите, които трябвало да се решават. Въпреки извоюваната църковна независимост, той е разбирал недоволството сред народа преди всичко от липсата на подготвени свещенослужители, ръкополагането на случайни хора за митрополити и неразбирането от народа на Божието слово, четено в Църквите на църковнославянски език. Това са и причините, заради които д-р Лонг прекарва сред българския народ, за да напътства и ръководи.
към текста >>

37. 185. Бог е хармония

Весела Несторова

ТОМ 24

Сърцето има 72 удара, седем плюс две равно на девет - марсово число, воюване.
Седем е възвишено състояние, виждаш смисъла, завършени неща. Обяснение трябва да се даде на една музика, за да се разбере. Вярата е дясната ръка, десния крак, дясното око, а надеждата - лявата ръка, левия крак, лявото око. Животът изисква борба. Трябва да воюваш за свободата си. Сърцето има 72 удара, седем плюс две равно на девет - марсово число, воюване. В музиката се търпят най-малките дисонанси, противоречията са примирени." Учителят пее: "Кажи ми какво мислиш за мене". Най-ниско е мъжът, по средата е жената, а най-горе е девата."
към текста >>

38. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и патриотично българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в живота.
Само далечните едва доловими зари показват, че ще имаме добро слънце през деня. Българинът знае закона и го изпълнява: "Който иска да бъде здрав, слънцето в леглото да не го заварва." Така и старите църковници и служители Божи, при изгрева на слънцето са възгласили "Благословено Царство ... Благословен Бог Господ Наш ... Благословено Царство на Бога Триединния," Каква дълбока мистика се крие тук в душата на българина, каква ненарушима връзка с неумолимите, наглед тайнствени закони на Живата Природа! Заради спазването на тия закони именно от человеците е имало изобилие във всичко. А сега? Чиста храна трябва за душата, изобилие ще даде земята когато се прилагат на дело законите на живата природа, от която сме произлезли и която е неумолима в своите искания, а щедра в своите давания... Слънчевите зари предизвестиха за настъпването на един хубав тих есенен ден. Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и патриотично българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в живота. От пунктовете, вчера заети от четирите роти на дружината, предстоеше усилен марш, за да не се даде възможност на противника да отстъпва безнаказано или пък да спира и се укрепява, а трябваше да се преследва енергично и безспирно. За това и се налагаше непременно да се заеме Малко Търново и предстоящите му висоти - преход от 25 до 40 км. за разните роти. Късовременното макар общуване с опълченците, доброто ни веч опознанство, даваше непоколебима вяра на к-ря на дружината, че и днес въпреки умората на напредналите по възраст "чичовци", те ще проявят "момчешка" упоритост и енергия и дружината до вечерта докато е светло, със залеза на слънце, ще заеме своя обекти ще си осигури спокойствието с необходимите мерки за охрана. Така и стана.
към текста >>

39. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

1248, явния гоним обект на тяхната досега подготовка и воюване и което вече им костува грамадни загуби на хора и материали... Ясно личеше как те вливаха последователно пресни части в предните си бойни редове.
Защо да се има доверие в един само подчинен, а да не се вярва на донесенията на други трима още отговорни началници, все по същия въпрос. Какъв може да бъде резултата в подобни случаи... , на какво се базира подобно недоверие?.. , 16 март 1917 година на в. 1248 Бдински полк. От ранна утрин още, по всичко личеше, че днес противника - французите са решил и да предприемат решителна атака и на всяка цена да заемат в. 1248, явния гоним обект на тяхната досега подготовка и воюване и което вече им костува грамадни загуби на хора и материали... Ясно личеше как те вливаха последователно пресни части в предните си бойни редове. Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки.
към текста >>

40. 1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!

Ал. П. Игнатиев

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината.
какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд. Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия. В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец.
към текста >>

41. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Той казва: "Получих вашето писмо, вие сте пак на фронта, живота на Земята е един обширен фронт на воюване." Той казва в писмото от 21-ви, 1917 г.
Аз не му разбирам, нали и така в унес, пак така се помолих на Учителя, и видях също главата му така мина. Но вече имах опит, и казах значи: "Спасен си! " И вместо 8 дена, както обикновено седене в интензивното отделение, и както ми каза доктор Косетасев, аз така бързо се съвзех, че на 6-тия ден заранта се преместих в болничната стая. В: Голяма помощ. Искам да ви питам, тук ето едно писмо на Учителя до баща ви от 6.12.1916 г. Той казва: "Получих вашето писмо, вие сте пак на фронта, живота на Земята е един обширен фронт на воюване." Той казва в писмото от 21-ви, 1917 г. следното: "Ти сега минаваш през изпита на посвещението, който води до пътя на безсмъртието. Аз ще бъда с вас.! Д: Да. В: Интересно, че това е през време на войната. Баща ви е командвал полк, казвал огън срещу врага, а човек, когато минава през страдания, минава през посвещения.
към текста >>

42. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

Кажи, защо е таз борба жестока, и воюване на брата срещу брат?
Не са ли всички братя на земята? Пред Теб не са ли всички равни? Защо в човека те не виждат брата и един към друг да се изправни? Защо до днес сърцата человешки не се от обич всеотдайна сгряха? Защо се търсят винаги погрешки, чрез любовта, защо се не познаха? Кажи, защо е таз борба жестока, и воюване на брата срещу брат? Защо се движат всички без посока? Кога ще дойде желания обрат? Защо Те вече всички не възлюбят? Защо не тръгнат смело в Новия път? Кажи!
към текста >>

43. 47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 декември 1916 г., сряда, София

Минчо Сотиров, писма

Живота на Земята е един обширен фронт на воюване.
Бдински полк; получено на 9 декември 1916 г., събота, София чрез подофицер от 3 пехотен полк Йосиф Леви, конен ординарец към щаба на полка) София 6 Дек. 1916 г. Любез. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Вий сте пак на фронта. Живота на Земята е един обширен фронт на воюване. Всяка година измират близо около 35 милиона хора и се раждат нещо близо около 40 милиона. И тъй резервите превишават с 5 милиона. Каква грандиозна война между смъртта и живота, между злото и доброто, между омразата и любовта. Борба за право и свобода, която Истината води. Велики са пътищата на провидението.
към текста >>

44. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

III. В Кабинета на Учителя

Няма впечатление, нито са свързани с остарелите методи за воюване от Първата световна война. 7.
Този факт беше наистина поразяващ и беше над всяка представа за земния човек. Аз също бях изненадан, макар и предварително да бях предупреден за това. Аз разбрах, че за Учителят няма време и пространство, че Той присъствува всякога и всякъде, когато пожелае и че Неговите възможности бяха неизмерими и са над всяка човешка мисъл и представа. Моята вяра в Учителя беше вече напълно утвърдена. Предварително Учителят ми беше казал още, че Франция воюва със стара армия, нейните войници са участвували в Първата световна война, а Хитлер воюва с млада армия, те не са участвували в Първата световна война. Няма впечатление, нито са свързани с остарелите методи за воюване от Първата световна война. 7. След разгромяването на Франция агресията на Хитлер не спираше, Европа тръпнеше пред неизвестността. Между другото Италия, която се беше настанила на Балканите, и беше заела Албания се опита да направи и тя нещо грандиозно, макар и в по-малък мащаб. Италия обяви война на Гърция и се насочи към Солун. Всички мислеха, че велика Италия бързо ще се справи с малка и слаба Гърция, действувайки по хитлеристки маниер. Мнозина даже смятаха, че Гърция без бой ще капитулира, под впечатлението на военните операции на Хитлер.
към текста >>

45. 3. Човекът с една пушка

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

На предателство, на воюване с две пушки.
Например би им разказал, как се воюва с една пушка, без да стреляш и без да убиваш брата си. Учителят ще е харесал този човек, иначе, не би разказал случая така трогателно и не би похвалил човека, който решително се бе отказал да воюва с две пушки. Така ще е било. Нещастията на хората се дължат на неиздържани изпити. На липса на убеждения. На предателство, на воюване с две пушки. Случаят с Юда, който предал Христа, първият в новата история е типичен. Но да бе само той... Историята се разгръща дълга и широка... Предателството дори се превърна на професия, на занаят, на служба почетна официална и неофициална. Всичките хора, които не издържат на своите убеждения са хора с две пушки. На такива не може да се разчита, от тях здраво общество не може да се изгради. Те са хора без морален устой, по нищо не приличат на този безимен герой, човекът от равното поле, човекът с едната пушка, човекът със здрав гръбнак.
към текста >>

46. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 31

132-133 – стр.478 Светлите духове и черните духове НОВО ВОЮВАНЕ.
и до 2035 г. – стр.475 Самолетите търсят Учителя ЧОВЕШКА И БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, беседа от Учителя, държана на 28 ноември 1943 г. - В: Дънов, Петър. Новото начало, утринни слова. София : [б.и.], [1948], с. 132-133 – стр.478 Светлите духове и черните духове НОВО ВОЮВАНЕ. 20 година, 37. лекция на Общия окултен клас, 25 юний, 1941 год. сряда, 5 ч.с., Изгрев. - В: Дънов, Петър. Прав път.
към текста >>

47. IV. ДОМЪТ ГОСПОДЕН И СЪДБАТА НА СВЕТА

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

132-133 – стр.478 Светлите духове и черните духове НОВО ВОЮВАНЕ.
и до 2035 г. – стр.475 Самолетите търсят Учителя ЧОВЕШКА И БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, беседа от Учителя, държана на 28 ноември 1943 г. - В: Дънов, Петър. Новото начало, утринни слова. София : [б.и.], [1948], с. 132-133 – стр.478 Светлите духове и черните духове НОВО ВОЮВАНЕ. 20 година, 37. лекция на Общия окултен клас, 25 юний, 1941 год. сряда, 5 ч.с., Изгрев. - В: Дънов, Петър. Прав път.
към текста >>

48. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А продължение на тази причина виж следващите пасажи: СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ И ЧЕРНИТЕ ДУХОВЕ НОВО ВОЮВАНЕ.
Светлина има в ума, чистота - в сърдцето." * Бележка на съставителя: Виж „Изгревът", том I, с. 56; том II, с. 307-308 под № 188. 8.4.17. Светлите духове и черните духове. А кой е този, който разпалва II Световна война, виж „Изгревът", том I, с. 447-449. А продължение на тази причина виж следващите пасажи: СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ И ЧЕРНИТЕ ДУХОВЕ НОВО ВОЮВАНЕ. 20 година, 37. лекция на Общия окултен клас, 25 юний, 1941 год. сряда, 5 ч.с., Изгрев. - В: Дънов, Петър. Прав път.
към текста >>

49. 85. Кога се получава посвещението

ТОМ 33

Съвременното знание е разказване за война, история на войната, която всеки може да научи, а знанието получено при посвещението е воюване, което не всеки може да направи.
Това той може би не знаеше или го знаеше, но смяташе, както мнозина на негово място, че той е силен и ще преодолее трудностите, ще съумее да се справи със семейните задължения: жена, деца - и ще успее да получи посвещение. Защото посвещението не е знание само на интелекта и паметта, то е знание, което дава сила! Да притежаваш това знание, означава да знаеш и да можеш! Знание, при което приказките нямат никакво значение или имат дотолкова, доколкото се покриват със силата и моженето. При това познание - моженето е, което говори по категоричен начин! Съвременното знание е разказване за война, история на войната, която всеки може да научи, а знанието получено при посвещението е воюване, което не всеки може да направи. Евреинът мислеше, че е много силен, защото беше много чел, и защото околните се възхищаваха на знанията му, без да разбира, че четене на книги и знания без можене и притежание на сила е излишно бреме, че всичките му знания, получени от книгите и живота, мислите му за себе си и отношенията на хората към него могат да подигнат самочувствието му!... Но всичко това е абсолютно без значение, ако той не притежава съответните сили на знанието, ако мислите му за самия него не се покриват с истината за него, ако на мненията на хората в него, не отговаря съответното съдържание! В такъв случай, ако няма силата на знанието, което притежава, ако не отговаря с нещо реално на мислите за себе си и на мненията на другите, всичките му знания са един много тежък товар който, за да го носи и подържа, трябва да изразходва големи сили. Такъв човек едва се движи в обикновения път на живота, колко по-трудно би се движил той, ако понесе и товара на една жена, на деца, на семейство! Още повече, като му предстои да се движи не по обикновените пътища на живота, които са асфалтирани, а по планини, чуки и места без прокарани пътища, места, където още човешки крак не е стъпвал, места през които той трябва пръв да мине и да направи пътека за другите след него!
към текста >>

50. 86. Как се получава посвещение чрез Духа

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Съвременното знание е разказване за война, история на войната, която всеки може да научи, а знанието получено при посвещението е воюване, което не всеки може да направи.
Това той може би не знаеше или го знаеше, но смяташе, както мнозина на негово място, че той е силен и ще преодолее трудностите, ще съумее да се справи със семейните задължения: жена, деца - и ще успее да получи посвещение. Защото посвещението не е знание само на интелекта и паметта, то е знание, което дава сила! Да притежаваш това знание, означава да знаеш и да можеш! Знание, при което приказките нямат никакво значение или имат дотолкова, доколкото се покриват със силата и моженето. При това познание - моженето е, което говори по категоричен начин! Съвременното знание е разказване за война, история на войната, която всеки може да научи, а знанието получено при посвещението е воюване, което не всеки може да направи. Евреинът мислеше, че е много силен, защото беше много чел, и защото околните се възхищаваха на знанията му, без да разбира, че четене на книги и знания без можене и притежание на сила е излишно бреме, че всичките му знания, получени от книгите и живота, мислите му за себе си и отношенията на хората към него могат да подигнат самочувствието му!... Но всичко това е абсолютно без значение, ако той не притежава съответните сили на знанието, ако мислите му за самия него не се покриват с истината за него, ако на мненията на хората в него, не отговаря съответното съдържание! В такъв случай, ако няма силата на знанието, което притежава, ако не отговаря с нещо реално на мислите за себе си и на мненията на другите, всичките му знания са един много тежък товар който, за да го носи и подържа, трябва да изразходва големи сили. Такъв човек едва се движи в обикновения път на живота, колко по-трудно би се движил той, ако понесе и товара на една жена, на деца, на семейство! Още повече, като му предстои да се движи не по обикновените пътища на живота, които са асфалтирани, а по планини, чуки и места без прокарани пътища, места, където още човешки крак не е стъпвал, места през които той трябва пръв да мине и да направи пътека за другите след него!
към текста >>

51. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

За да ги увери, че това е непоколебимо решение от негова страна, той им изважда и връчва всичките си махзари (адреси), що притежавал из цяла Българиа и които го упълномощавали да действува като може и както знае за извоюване на религиозните ни права, като им казал: „Наместо моя подпис, на ви с хиляди подписи, основан на които аз смея да пристъпя към подобно дело; идете там, дето трябва, и с тях в ръка извършете потребното.” Снабдени с подобни документи, епитропите нямало освен да извършат и приготвят, което им се изискваше.
Българите, смаяни и като стреснати от това ненадейно известие, не знаеха, какво да мислят и правят. Владиката Иларион, уплашен до немай-къде, да не би да се случи нещо с него в късо време, незабавно повиква черковните епитропи Манола64 и Сапунова65, и ги помолва да известят всички български еснафи, щото на утрешния ден, по 9 часа преди обед, да бъдат без друго в оградата на метоха; освен това, да видят още да приготвят и всичко нужно за обряда на съединението с папата, което ще стане в същия ден.66 Тая ненадейна и необмислена новина не малко зачудва и смайва епитропите, които се съпротивили и отказали. Но стареца настоявал толкова силно на своето решение и ги уверявал тъй много, че колкото по-скоро, толкоз по-добре, че всяко тяхно постоянство и колебание си нямало повече място. За да избегнат всяка отговорност, те го помолили да им го даде писменно. Владиката изпълнил това им желание. За да ги увери, че това е непоколебимо решение от негова страна, той им изважда и връчва всичките си махзари (адреси), що притежавал из цяла Българиа и които го упълномощавали да действува като може и както знае за извоюване на религиозните ни права, като им казал: „Наместо моя подпис, на ви с хиляди подписи, основан на които аз смея да пристъпя към подобно дело; идете там, дето трябва, и с тях в ръка извършете потребното.” Снабдени с подобни документи, епитропите нямало освен да извършат и приготвят, което им се изискваше. След като съобщили на българските еснафи да присъствуват в девет часа утрината за обряда, епитропите дохаждат най-сетне в Пера за да приготвят католишката страна с новото известие; но понеже никой от тях не беше запознат с католическите водители, необходимо беше да се срещнат с нас, за да ги поведем и улесним. Това беше часа по девет вечер. Колкото и да бяхме за идеята, но тая ненадейна новина и нас очуди. Ний не можихме така леко да се изложим, без да ни се даде време да обмислим положението. След един сериозен разговор, ний решихме да поискаме, щото без друго да се отложи церемонията за подир един ден; но пратениците, които бяха всичко приготвили за уречения ден и които бяха твърдо уверени в сериозната и честна дума на владиката, постоянствоваха и налягаха да се съобразим с желанията на Илариона.
към текста >>

52. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и утвърждаване на българската нация.
Соколски той изпраща специален „Адрес на българите до княз Чарториски”, (публикуван по-късно във вестник „Свобода”). Този документ показва ясно, че негов автор е в същност Цанков, защото немислимо би било на крайно ограничения дядо Йосиф да си приписва подобно съавторство. Тук той отново изразява дълбока признателност към полската нация „за братските симпатии, които тя не е престанала да... свидетелствува” на българите, изтъква помощта й в борбата на своя народ за отхвърляне на фенерското иго. Ръководен от прозападната си ориентация по църковния въпрос и в съгласие с концепциите на Чарториски, Цанков подчертава: „Не само кръвта ни свързва днес, княже, с полската нация, а също религията и всички политически симпатии. Ние си простряхме ръцете към този Запад, гдето вий ни показвахте винаги нашето спасение.” Адресът, страстен зов към ръководителя на полската емигрантска централа в Париж - „наш естествен посредник”, - разкрива целенасочените му усилия чрез Чарториски да се осигурят външните фактори - Турция, Франция, Англия, за обезпечаване успеха на българската църковно-национална борба, горещо призовава за съдействие „България... да стъпи в пътя на прогреса”. Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и утвърждаване на българската нация. Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение.
към текста >>

53. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

-Да.нямада скрия положението си, в което се намерих два-три дена, от понеделник насам, смутих се, сломих се до отчаяние, загрижих се и се уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; но като разпитах и узнах какви лица и как се е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояването на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз се успокоих.
Всички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; всички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенията за независима йерархия по честен начин, а не с измяна на вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към българския народ, за да се не заблуждава, което се и подписва от всички, както и от разкаяните се десетина-петнадесет духовни и миряни. Христо се среща с Илариона. - Този ден Христо издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, озадачен, а пък то, напротив, го намери бодър, дързостен, готов да се бори за справедливите домогвания на българите и да отстоява на всички удари, идещи от страна на Патриаршията или на правителството, също и на посегателствата от страна на пропагандите, католишка и протестантска. - Вие ме очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христо Илариону, особено сега след изпъкването на унията. -Да.нямада скрия положението си, в което се намерих два-три дена, от понеделник насам, смутих се, сломих се до отчаяние, загрижих се и се уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; но като разпитах и узнах какви лица и как се е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояването на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз се успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течение на църковния ни въпрос, но аз съм убеден, че тя няма да хване корен между народа. Ето на, половината от подмамените се върнаха вече, също и двама свещеници, с които се готвим да служим за Коледа. От друга страна пък, тя ще стане причина да престанат русите да галят толкова усърдно гърците и Патриаршията им, която ще накарат да се съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор се прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия.
към текста >>

54. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

-Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих.
Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий. Сички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; сички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенната ни независима йерархия по честен начин, а не с измяна във вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлий и младежи, които усъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към Българския народ, за да ся не заблуждава, което ся подписва от сички, както и от раскаялите ся дестина-петнадесят духовни и миряни. Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска. - Вий мя очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията. -Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течението на църковния ни въпрос, нъ аз съм убеден, че тя няма да хвани корен между народа. Ето на, половината от подмамените ся върнаха вече, също и двама священници, с които ся готвим да служим за Коледа. От друга страна пък тя ще стане причина да престанат Русите да галят толкова усърдно Гърците и патриаршията им, която ще накарат да ся съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор ся прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия.
към текста >>

55. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода.
36, 1861 г., според която мнозина Свищовци били наклонни да пригърнат унията, за да не се заблуждава българския народ в империята, за да се разубличала тая неистина, свищовци пратили „протест”, който бил напечатан във в. „Дунавски Лебед”, бр. 32, год. 1861. Наистина, в Свищов станало събрание от някои подържници на Др. Цанков, но от долуизложения документ и от устни сведения151, става ясно, че интимните замисли на Др. Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода. Цялата тази акция е била само един дипломатически похват, да се сплаши патриаршията и да отстъпи пред исканията на българите. Такива са били замислите на Цанкова и на всичките му сътрудници по тоя въпрос. Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св.
към текста >>

56. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

Кръстович, Чомаков и Раковски са еднакво необходими за извоюването на българска черква.
Докато за Кръстовича Раковски има някои резерви (срв. поведението на К. към Георги Мамарчов, Гзрски пътник, и мнението му по Хати-хумаюна, което сведочи за незнание или дори за нещо по-лошо (срв. Глас едного българина, „Съчинения”, 111, 342-343), за Чомакова той изпитва високо уважение, брои го „истинно българско сърце” и очаква от него необходимата твърдост по народното село (срв. писма от 11 април и 6 юний 1861 г.). Кръстович, Чомаков и Раковски са еднакво необходими за извоюването на българска черква. Такт и енергия у първите двама, легални вожди на българския народ, и остро перо на втория, авторитетен като нелегален публицист, нанасят непоправим удар на католишкия сепаратизъм у българите и подготвят триумфа на българската екзархия в 1870 г. Към историята на черковния въпрос Борбата около унията е само един епизод от дългата история на българския черковен въпрос. Тази история е твърде поучителна, като пример за това, как с постоянство и с общо съгласие могат да се преодолеят и най-големите пречки по пътя на народното развитие. Раковски е горд като българин за успехите на движението за независима черква и храни пълна увереност, че при решително отстояване и при готовност за самопожертвуване на водителите (Неофит Бозвели, Иларион, Авксенти) успехът може да се смята от напреж за осигурен. Отказът от фенерската патриаршия в 1860 г.
към текста >>

57. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.