Търсене в текстове за 'Воюване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата.
Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
към текста >>

2. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ - П. М. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Колко латински имена трябва да тежат на паметта му; колко автори, дати, числа са нужни за извоюване една научна титла!
Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота. И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов? Колко от стотиците хиляди научни трудове са плодове на работа с любов? Давано е и се дава ход на много други подтици: себелюбие, тщеславие, материални интереси; от тук и резултатът: с много мъка — малко съществени придобивки. Колко много систематичен материал трябва да познава един съвременен естественик? Колко латински имена трябва да тежат на паметта му; колко автори, дати, числа са нужни за извоюване една научна титла! А простата истина, резултатният метод — съзнателна работа от любов и с любов — от колко малко души се спазва. Огюст Роден — знаменитият френски скулптор —казва в една своя лекция към учениците си: „Светът ще бъде щастлив, само, когато всички хора ще имат душите на художници, с други думи, когато всеки с радост ще върши своето дело". Влезте в някое учреждение и се взрете във физиономиите на десетките чиновници, насядали тук и там по бюра и маси. Колко от тези хора изглеждат да работят с радост? Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля.
към текста >>

3. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Tози, който мисли да воюва, трябва първо да седне и премери силите си и да види дали може да издържи воюването.
Вие имате много добри черти във Вашия характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във Вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Tози, който мисли да воюва, трябва първо да седне и премери силите си и да види дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повечко да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно положително убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня: -Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света?
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Инак живота ще му се види без това тъй безсмислен и малоценен, че той ще предпочете да го хвърли в борбата за извоюване на подобри условия.
Или може би, най после, като апотеоз на всичко — целта е да се вмъкне по-лесно този народ отново по кървавите полета да разрешава великите национални идеали? ... Във всяка къща има основа, има и настройка. Когато се преправя надстройката е лесно, но когато рухва основата — рухва всичко! В една държава тия които изкарват хляба са основата, другото всичкото е кичене - надстройка. Не отнемайте на народа възможностите да оплаква писмено дните си и да мечтае за утрешно щастие. Инак живота ще му се види без това тъй безсмислен и малоценен, че той ще предпочете да го хвърли в борбата за извоюване на подобри условия. Огънят на когото още може да се сготви нещо, не превръщайте в пожар. Защото тогава който има много — за много ще жали. А които нищо нямат — може само да спечелят! За тънкото ухо, и комарът е музика! Любомир Лулчев Мисълта ... Добра или лоша, това е човешката мисъл.
към текста >>

5. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот.
Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса. Но нас ни интересува в случая онзи спонтанен напор на масите към хляб и свобода. И прав е този напор на народа, защото това е естествено право на всеки човек. Според новото схващане на живота, цялата природа представлява един велик жив организъм.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието.
Ние останахме изолирани, а това е истинска опасност за нас, като се вземат пред вид идващите събития. България против всички. България отделена от всички не Балканския полуостров. Възможно ли е това? Да престанем да се надяваме на случайности. Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието. Нам е нужна разумна външна политика. Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват. Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът чака водител, който би го повел в борбата му за извоюване свобода и домогване до нови истини. Джалма.
Да, разбирам те вече. Живата вода са моите сълзи. Майя. Джалма, ти си велик! Народът страда. Той роптае и дига метеж против Мирза, който потъпка всичките му правдини с безумната си власт. Народът чака водител, който би го повел в борбата му за извоюване свобода и домогване до нови истини. Джалма. Майя, моя вечна и неизменна любов, през изгнаничеството ми, през бягството ми от себе си и от света, зърното на истината покълни в духа ми . . . Благодатна роса освежи пустинята и подкрепи със силите си попълнилото зърно. Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка!
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване.
Затова всеки който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е образец на тия добродетели. Да му се говори за разумното хранене — какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използва слънчевата светлина. След това, които са по готови и почувстват вътрешен потик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото го крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита. Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, истината и правдата са стълбовете в живота. Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване. Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава! Накрай ще кажем че не е далеч деня, когато много чисти и верующи души от най-различни среди — православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци — които за сега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдейства за непрестанното усъвършенстване на всичко съществуващо, ще схванат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все напред и все напред, без да може тъй наречената „смърт“ (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия, Тогава живота ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им.
Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност. И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им. Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно. В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота.
към текста >>

10. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят.
Ако днес народите употребят тия средства и сили за културни цели, за подобрение, за благоустройване, света ще стане на рай. За тая цел не липсват средства и сили. Те са на лице, но те трябва да се канализират, и отпра-вят към творчество. Да се отби-ят от областта на разрушението и да се отправят към творчеството. Нужна е разумност и повече светлина в умовете на днешните управници на света. „Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята.
към текста >>

Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил?
Те са на лице, но те трябва да се канализират, и отпра-вят към творчество. Да се отби-ят от областта на разрушението и да се отправят към творчеството. Нужна е разумност и повече светлина в умовете на днешните управници на света. „Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята. На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата.
към текста >>

И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята.
„Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята. На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата. На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва.
към текста >>

11. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме в епохата на воюването.
Ние се интересуваме от сегашната война, как ще се разреши тя. Ако в тази война поставят любовта, като принцип, да разреши войната, ако поставят и мъдростта като принцип и най-после ако поставят и истината като принцип, това е Божествен път за разрешение на войната. Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия. Вие питате; да воюваме ли? Казвам: войната е неизбежна сега. Ние сме в епохата на воюването. Не само ние воюваме, но и на всички слънчеви системи воюват. Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване. Запример, между най-близките звезди до слънчевата система има такова разстояние една до друга, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата. За да стигне светлината до това място, нужни й са цели три години. Можете да си представите тогава, каква експедиция трябва да се предприеме, за да мине човек това пространство и да завладее слънцето.
към текста >>

Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване.
Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия. Вие питате; да воюваме ли? Казвам: войната е неизбежна сега. Ние сме в епохата на воюването. Не само ние воюваме, но и на всички слънчеви системи воюват. Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване. Запример, между най-близките звезди до слънчевата система има такова разстояние една до друга, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата. За да стигне светлината до това място, нужни й са цели три години. Можете да си представите тогава, каква експедиция трябва да се предприеме, за да мине човек това пространство и да завладее слънцето. И най после, какво иска човек да завладее? Много трябва човек да завладява, но не е въпросът там.
към текста >>

12. -

От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца.
Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европееца. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители. И въпреки страданията, света ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо ще поправи и забрави загубите и разрушенията, резултат на едно безлюбие и себичност култивирани от години. Да работим и да се надяваме! София. 14. II.
към текста >>

13. -

Сега е време за извоюване и полагане духовните основи, върху които утре ще бъде изградено величието на страната и народа ни.
Любовта е, която иде да обнови света, Любовта е която носи мир и свобода. Любовта е, която проправя пътя през сърцата и душите за Оня който иде благословен в Името Господне. Благословения, под чието върховно разпореждане се ражда новия свят. Неделчо Попов ____________________________ Сега е време за градеж! За вътрешно съсредоточение на духовните сили. Сега е време за извоюване и полагане духовните основи, върху които утре ще бъде изградено величието на страната и народа ни. Сега е време, когато трябва да проявим всичките сили на характера си, да до кажем, че сме взели поука от миналото, че сме зрели, и че сме достойни за по-добра участ. НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО България — това е преди всичко българското село. Докато то не се издигне, докато неговото културно равнище не достигне едно много по-високо ниво от досегашното, ние не бихме могли да кажем. че България е направила големи стъпки по пътя на свои напредък. Не могат да се отрекат големите грижи, които днешното правителство и особено Министерството на земеделието, полага за издигането на българското село.
към текста >>

14. -

Туй воюване е на място Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин.
Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода. Туй воюване е на място Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин. Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде.
към текста >>

15. -

Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта!
До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много учене и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето. И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно. Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия. В света съществува вечна борба между всички същества. И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства.
към текста >>

Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото.
Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства. Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото. Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното. Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня. Смелият и умният съзнателно минават през нея. Само доброто минава неуязвено през огнената зона. Колкото и да минава човек за начетен, добър, силен и високопоставен, не е ли справедлив към всички същества, той що бъде изненадан от едно голямо корабокрушение.
към текста >>

16. -

То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи.
Едното течения е насилието, влиянието на Марс — войните, битките, завоеванията. То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване.
Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите.
към текста >>

0.34277391433716