Търсене в текстове за 'Власти'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган.
За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица.
към текста >>

2. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева.
Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си душа този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина. От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказването Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година. Оформената вече група около Учителя от редовни посетители остана без ръководител. Тогава Бай Дончо, ревностен и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ.
към текста >>

3. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад.
към текста >>

Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими.
По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес. В Лунния период са завършили своята човешка еволюция ангелите, които са най-близо до човека. В Слънчевия период са завършили своята човешка еволюция архангелите, а в Сатурновия период са завършили своята човешка еволюция началствата. В настоящия Земен период нашето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция. А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества.
към текста >>

Под тях се намира втората тройка, образувана от господства- та или духовете на интелигентността, сили или духове на движението, наречени добродетели; и власти или духове на формата, наречени още могъщества.
Затова е необходима известна степен на ясновидство, за да съзерцавала това, което се описва в първа глава на Битието. Библията ни описва как сетивното произлиза от над сетивното. Така че първоначалното състояние на нашата планетна система в началото се явява като спомен в ума на елохимите. Този спомен първоначално е общата маса. състояща се от смесването на топлината, въздуха и водата, които Под тях се намира втората тройка, образувана от господства- та или духовете на интелигентността, сили или духове на движението, наречени добродетели; и власти или духове на формата, наречени още могъщества. Най-ниската тройка включва началствата, наречени още духове на личността или духове на времето, архангели и ангели. Последните са най- близо до човека. Човек е десетата степен в тази йерархическа стълба. Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества. Те стоят непосредствено над началствата или духовете на личността.
към текста >>

В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими.
По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват. Престолите дават основната субстанция, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми. Силите на тези йерархии, за които споменах, че са дейс- твували в процеса на еволюцията за кондензиране на различните елементи, тези сили не са достатъчни да ни обяснят настоящия процес на кондензация, който става в пространството. Казах, че във въздухообразния елемент действуват силите на духовете на движението. Но за да се кондензира сега във вода този газообразен елемент, тук вече действуват и по-висши духове, наречени херувими.
към текста >>

4. Петдесетте врати на разума - Влад Пашов (1902- 1974)

45 - Серафими - власти.
Петият клас разглежда деветте ангелски чина: 41 - Хайот-Хакодеш или живите Святости, серафими. 42 - Офаними или колела, херувими. 43 - Аралими или ангели велики, силни, престоли. 44 - Хашмаим - господства. 45 - Серафими - власти. 46 - Малахими - сили. 47 - Елохими - началства. 48 - Бне-Елохими - архангели. 49 - Херувими - ангели. Шестият клас е посветен на безконечния Бог - Ен-Соф.
към текста >>

5. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие.
И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
към текста >>

6. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята.
Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси. В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна. Затова Учителят казва, че ако не беше предателството на Юда, съдбата на човечеството щеше да бъде сто пъти по-лоша.
към текста >>

7. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете.
Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7) "И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.
към текста >>

8. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи".
че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас".
към текста >>

9. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/.
Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/. "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е Славата и господството до вечни векове.
към текста >>

10. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава.
защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това. Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух.
към текста >>

Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.
А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст."
към текста >>

И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти."
"Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя.
към текста >>

На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
към текста >>

11. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими.
"Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/ В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/.
към текста >>

Част от началствата, властите и силите падат.
И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/ В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/. "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/.
към текста >>

И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл.
В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/. "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/. "Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.
към текста >>

12. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/.
С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/.
към текста >>

Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/.
Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/. "Стойте, прочее, препасани с Истина през кръста си и облечени в Правдата за бронен нагръдник." /6;14/. "И с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира." /6;15/. "А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия." /6;16/.
към текста >>

Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество.
"Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/. "Стойте, прочее, препасани с Истина през кръста си и облечени в Правдата за бронен нагръдник." /6;14/. "И с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира." /6;15/. "А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия." /6;16/. "Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово."/6;17/.
към текста >>

13. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/..
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /1;13/. "В Него имаме изкуплението си, прошението на греховете." /1;14/. "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, първороден преди всяко създание." /1;15/. "Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/.
към текста >>

14. 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила.
Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава."/3;16/. "А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е пригоряла."/4;1-2/. "Да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин." /6;14-16/.
към текста >>

15. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар.
Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го! " Когато той запитва: „Да разпна вашия Цар ли? ", първосвещениците отговарят: „Ние нямаме друг цар, освен Цезаря." Най-висшата еврейска инстанция прокламира подчинение под култа на Цезаря, което никога не е било изразено така открито. Между другото Пилат, като облича Христа в пурпурната мантия и Му туря трънения венец, казва знаменитите думи: „Ето Човекът!
към текста >>

16. БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Власти — Братя на външните форми и изкуствата;
„И според степента на знанието и развитието си, и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархическа стълба, в едно органическо Чиноначалие, чиито степени са познати под имената: Серафими — Братя на Любовта; Херувими — Братя на Хармонията; Престоли — Братя на Волята; Господства — Братя на интелигентността и радостта; Сили — Братя на движението и растенето; Власти — Братя на външните форми и изкуствата; Началства — Братя на Времето, състоянието и такта; Архангели — Братя на Огъня и топлината; Ангели — носители на Живота и растителността. Последният, десетият чин ще се заеме от напредналите човешки души." „Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко едно от тях знае кога, как и какво да работи.
към текста >>

И видях тука извънредно голяма светлина и цялото огнено Войнство на велики архангели и безплътни сили, господства, началства, власти, херувими, серафими, престоли и много ...* и всички небесни войнства пристъпиха и стояха наредени на десет степени, според чина си."
Последният, десетият чин ще се заеме от напредналите човешки души." „Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко едно от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на мировия организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." И богомилите са познавали тези същества и са ги наричали със същите имена, които имена са дадени от християнския езотеризъм. В книгата Видение на Еноха, която не е от богомилски произход, но богомилите са си служили с нея, Енох казва: „И дигнаха ме двама мъже оттук и занесоха ме на седмото небе. И видях тука извънредно голяма светлина и цялото огнено Войнство на велики архангели и безплътни сили, господства, началства, власти, херувими, серафими, престоли и много ...* и всички небесни войнства пристъпиха и стояха наредени на десет степени, според чина си." Учителя продължава: „И Небето, за което се говори в Свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своето действие. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя по целия Космос и движи като колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове.
към текста >>

17. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие.
Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх. Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие. Цар Петър отказва. Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани. И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението.
към текста >>

18. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици.
Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност.
към текста >>

19. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите.
Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата. Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи. Петият свят е този на Марс, управляван от Силите. Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите. Тези светове са на формата Над тях идват четирите висши светове, за които е невъзможно да се говори и да се именуват. Осмият свят е съставен от хиляда и сто звезди и е областта на Херувимите, деветият принадлежи на неподвижните звезди, понеже разстоянието пречи да се изброят, са подчинени на Серафимите. Десетият свят е съставен от невидими звезди, които могат да се вземат за облаци, толкова са натрупани в области, че са наречени Млечен път и това са звездите на Луцифер, които са увлечени от него в ужасна гибел. За онова, което идва след това, то е твърде далече, за да могат сирийците да кажат нещо. Те знаели само, че започва обширният, необятен Океан на Безкрайността, обител на истинските божества, без граници и край.
към текста >>

20. ДВЕТЕ ТВОРЧЕСКИ ЙЕРАРХИИ, ОБЕДИНЕНИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ - Влад Пашов (1902- 1974)

6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата.
Тези три чина образуват първия клас на тези възвишени същества, които работят във великия Космос и са изразители на трите Велики Божествени Принципа — Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Четвъртият чин се наричат Господства — Братя на Радостта и интелигентността. Те образуват колективната интелигентност в Природата. 5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето. Те дават силите, които действат в една планета. 6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета. Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите. А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата планета, както и във всички форми, които съществуват на нея.
към текста >>

Властите дават формата на планетата и образуват всички форми.
5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето. Те дават силите, които действат в една планета. 6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета. Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите. А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата планета, както и във всички форми, които съществуват на нея. 7. Седмият чин се наричат Началства — Братя на Времето, състоянието и такта, затова се наричат още Духове на времето и на епохите. Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една планета, респективно епохите в развитието на човечеството. 8. Осмият чин се наричат Архангели — Братя на Топлината и Огъня.
към текста >>

21. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния.
В КАКВО СЕДИ СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
към текста >>

22. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват
той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват да говори на открито - можело, но само в салона. А хората били много и салонът не ги побирал. Учителят държал беседата на една поляна и говорел на тема „На открито и закрито", като доказал, че са били на закрито.
към текста >>

23. Добрата молитва - Влад Пашов (1902- 1974)

“Добрата молитва” е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили.
• 94 • Добрата молитва. “Добрата молитва” е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата Воля.
към текста >>

24. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Властите - Братя на външните форми и изкуството; 7.
Серафими - Братя на Любовта; 2. Херувими - Братя на Хармонията; 3. Престоли - Братя на Истината и Волята; 4. Господства - Братя на радостта и интелигентността; 5. Силите - Братя на движението и растенето; 6. Властите - Братя на външните форми и изкуството; 7. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 8. Архангели — Братя на топлината и огъня; 6. Ангели – Братята, които носят живота и растителността, които приготовляват живота; 10. Последния - десетия чин, ще заемат напредналите човешки души - посветените от нашата човешка раса. Глава на това Велико Братство е Христос.
към текста >>

25. НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Власти - братя на Формите и Изкуствата - черен дроб.
* Серафими - братя на Любовта - нервна система. Херувими - братя на Хармонията - бели дробове. Престоли - братя на волята - сърцето. Гоподства - братя на Радостта и Благородството - стомаха. Сили - братя на Движението, Доброто, Растенето - жлъчка. Власти - братя на Формите и Изкуствата - черен дроб. Началства - братя на Времето, Състоянията и Такта - далак. Архангели - братя на Огъня и Топлината - бъбреци, ръководят народите. Ангели - приготовляват и носят Живота - възвишените мисли, растителността. Последния чин ще заемат напредналите човешки същества. * Има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които стоят една степен по-високо от нас.
към текста >>

26. Великото Всемирно Братство - Георги Радев (1900–1940)

радостта; Сили – Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и
работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: Серафими – Братя на Любовта; Херувими – Братя на хармонията; Престоли – Братя на волята; Господства – Братя на интелигентността и радостта; Сили – Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и изкуствата; Началства – Братя на времето, състоянието и такта; Архангели – Братя на огъня и топлината; Ангели – носители на Живота и растителността. Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представляват великият Космичен
към текста >>

27. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат.
Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас.
към текста >>

И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите.
22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда. Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор. И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите. След време някой от вас трябва да се зарови в този архив и да извади не само имената на всички, които свидетелстваха срещу Братството, но и да се изнесат думите им пред съда. Защото техните думи бяха думи на предателство към Делото на Учителя. Следващите поколения трябва да знаят как са били нещата, защото тези Сили съществуват и те отново ще чакат своето време и онези хора, чрез които да се проявят. И за това трябва да знаете какво е било по наше време, защото същото беше и по времето на Учителя. От една страна бе Духът на Истината и Учителя, а от друга Духът на Заблуждението.
към текста >>

28. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност.
И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов".
към текста >>

29. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Властите - братя на външните форми, изкуството.
Серафимите - братя на Любовта. Херувимите - братя на хармонията. Престолите - братя на волята. Господствата - братя на радостта, интелигентността. Силите - братя на движението и растенето. Властите - братя на външните форми, изкуството. Началствата - братя на времето, състоянието и такта. Архангелите - братя на топлината, огъня. Ангелите - носители на живота и растителността, те приготовляват живота. Десетия чин ще заемат напредналите човешки души. Да се съединим с тези братя.
към текста >>

Власти или Божествена сила - Черният дроб е свързан с Властите; добри чувства.
Чрез белите дробове човек се свързва със серафимите. Престоли - Божествен разум. Чрез сърцето човек се свързва с тази иерархия. Същества на Благородството - Чрез стомаха човек е свързан със Съществата на Благородството. Човек е готов да жертва. Власти или Божествена сила - Черният дроб е свързан с Властите; добри чувства. Същества на Доброто - Чрез злъчката човек е свързан със съществата на Доброто. Когато злъчката е нормална, добротата и любовта се увеличават. Началства - наречени Божествена правда и победа в света. Далакът е свързан с началствата. Архангели - същества на Божията слава.
към текста >>

30. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти.
И рече Бог: да будет свет: и быст свет." - Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на урока. - Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5. Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти. - И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци. Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра?
към текста >>

Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти.
Раковски, който тласка българския народ към въстание и под чието ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове през 1841 г. и дейността на българската легия в Белград, формирани са и четите на филии Тотю (1862) и Панайот Хитов (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и др., за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев. Това революционно движение в последствие минава под ръководството на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна. Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски. Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде?
към текста >>

31. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне!
Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица. Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне! Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси. 1 Масичка, където се продават свещи (б. р.).
към текста >>

32. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало.
към текста >>

33. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш.
Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г.
към текста >>

Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници.
към текста >>

Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла.
Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви.
към текста >>

Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти.
При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго. При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост. През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна. Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти. В началото на Руско-турската война (1877 г.) той бил задържан от турците и като опасен за властта човек бил хвърлен в затвор, където прекарал 7 месеца. Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство. Изправен пред военния турски съд, едва не са го обесили. Положението му е било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци. Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив.
към текста >>

34. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество.
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни.
към текста >>

35. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К.
Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в. сл. Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К. З.) - носители на живота и растителността. Последния, десети чин ще заемат напредналите човешки души." В Словото на Учителя П. Дънов членовете на ВВБ са назовани "ангели" - термин, възприет от християнската Църква за обозначаване обитателите на невидимия, духовен свят (именно по тази причина православните богослови и църковници го наричат още и "ангелски" свят). Интересен е портретът на тези свръхразумни същества, нарисуван от Учителя П.
към текста >>

Последвал период на гонения срещу Църквата от страна на римските власти, продължил до обнародването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.), с който християнството било провъзгласено за официална религия в пределите на Римската империя (т. е.
Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.). За рожден ден на християнската Църква се смята празникът Петдесетница, на който Св. Дух се спуснал във вид на огнени езици над апостолите. Тогава те проповядвали на различни езици и три хиляди души едновременно приели християнството. Последвал период на гонения срещу Църквата от страна на римските власти, продължил до обнародването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.), с който християнството било провъзгласено за официална религия в пределите на Римската империя (т. е. на целия тогавашен цивилизован свят). Понастоящем християнството е водещата, най-разпространена световна религия с над два милиарда последователи. От тях над 1 млрд. са римо-католици, между 500 и 600 млн. протестанти, ок.
към текста >>

36. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване.
Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.
към текста >>

37. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

2. Относно държавата, организацията, властите и законите в страната.
А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г. и засягащи отношението на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и надстройката на обществото. Въпросите са следните: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Църквата. 2. Относно държавата, организацията, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната българска армия. 6. Относно брака, семейството и морала на страната. Ето и подробния отговор на Учителя П.
към текста >>

38. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян.
2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм. В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове към Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от това права: конституционни, законови и подзаконови.
към текста >>

39. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи.
И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание.
към текста >>

В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път.
Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше. Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение. Веднаж в летния лагер при Седемте езера на Рила Учителя дава знак на младежите, че хлябът е на привършване. Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни.
към текста >>

Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство.
" Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота. Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа. Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината. По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция. Поводът е следният. Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба! " Тази е позицията на силния, на свободния човек и на идеалиста, който знае, че ако сам не постигне свободата си, никой няма да му я поднесе на тепсия. А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на душата. За Вено духът на свободата е Дух и на величествената Рила, където космическият пулс на живота се долавя по високите върхове и плата на планината. И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира.
към текста >>

Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?
По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание.
към текста >>

Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството.
Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина. След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред кухнята на летния лагер в Рила. Вено настоява да не се прави това. Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството. Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело. На следващата година обаче лагеруването при „Седемте рилски езера" е забранено. Да се лишим от живота на планината за нас беше толкова убийствено и тъжно, колкото да се отнеме майката на невръстни деца или светлината, въздуха и водата на разцъфтели цветя.
към текста >>

40. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Постепенно отново оформят лагера без никакво разрешение на властите.
Спял на открито. Когато валял дъжд, си правел навес с брезента. През цялото време се молел усърдно. На следващата година други смели ученици на Учителя го последват и те по същия начин остават на Рила няколко седмици. Това се раз- чува и много ученици на Учителя започват сами да се организират да прекарат известно време на Рила. Постепенно отново оформят лагера без никакво разрешение на властите. Били са преследвани и са криели палатките нагоре по хълма над второто езеро, даже и откъм страната на Съзерцанието. Така лагерът, който първоначално бил около второто езеро, а само палатката на Учителя била горе, се изместил нагоре, където и сега се намира. Постепенно се възстановява братският рилски живот. Крум активно участва в организирането на високопланинските лагери. Въпреки трудностите за съхранение на багажа на групите при тръгване, а също така и на хранителните продукти за общите обеди, Крум и други от учениците на Учителя много умело преодоляват проблемите, за да може всички да се радват на прекрасния рилски живот.
към текста >>

41. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Общо взето, лагерът беше затворен по много причини, но най-основната беше преследването от властите.
От по-възрастните ученици на Учителя в Мусаленския лагер са участвали Крум Въжаров, Стефка Няголова, Пенка Петкова (майката на Георги Петков), Весела Несторова и др. От по-младите приятели в началото бяха Величка Няголова, Данаил Жеков, Благовест Жеков и Мария Митовска. Крум няколко години беше с приятелите на Ястребец, а после се премести при нас на Мусаленския лагер. По-късно се включиха Павел Желязков, Григорий Кьосев, Дора Иванова и др. Данаил и Величка заминаха за чужбина, но лагерът продължи и главно се поддържаше от Крум Въжаров, Мария Митовска, Павел Желязков, малко по-късно се включи и Георги Петков (Жоро). Общо взето, лагерът беше затворен по много причини, но най-основната беше преследването от властите. Крум не допускаше хора, които могат да провалят лагера. Едно от основните качества на ученика е мълчанието. Крум беше изключително стриктен в това отношение и в лагера бяха главно хора, които са минали през този изпит и които поемаха риска да лагеруват на Рила въпреки забраната. Мусаленският лагер беше на сравнително скрито място и не се виждаше от хижата. През лятото на 1980 г.
към текста >>

42. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите са големи, отворени, определящи жаждата за власти материални придобивки - стремеж за богатства.
Тези типове са обикновено хора по ръководните места на стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр. Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото име голямо, с добър интелектуален израз, слабо набръчкано, защото поради Добрия си контакт с идейния свят (макар и да имат моментни напрежения) идеите и методите за решаването на поставените задачи идват бързо. Не става нужда продължително да се напрягат и мислят, което създава и по- дълбоките бръчки на челото. Веждите са гъсти и добре оформени, почти хоризонтални, показващи задълбочени и богати чувства. Очите са големи, отворени, определящи жаждата за власти материални придобивки - стремеж за богатства. Носът е едър, като при някои типове горната част (костта на носа)с добре развита, показваща амбиция за постигане на целите и заемане на големи постове. При други случаи долната част е по- добре развита и е месеста, показваща човек, който обича удоволствията и преди всичко добрата трапеза. У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко.
към текста >>

43. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя говори за достойнство, себевластие, доброта.
Изразът на очите е сериозен, но приятен. Веждите са почти хоризонтални или пък описват лека крива с доста гъсти косми. Тези вежди изразяват енергия дори в спокойно състояние, без да има нужда да се навъсват. Носът е прав или леко заорлен, но не е заострен. Устата е хубава, средно голяма. Тя говори за достойнство, себевластие, доброта. Усмивката е твърда и добра. Брадата е кръгла и малко издадена напред. Зъбите са с красив цвят и добре запазени. Бузите са месести и здрави. Гласът е доста силен, плътен, но приятен, звучи пълноценно.
към текста >>

44. Цар на Мрака - Николай Райнов

И каза Авенир Авадону: „Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци.
И повика Авенир първия от Владиците на Гръма. Името му бе Авадон, което значи Ангел на Бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му — гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха. Като видя гневен Авенира, запита го ангелът кой го е наскърбил. И каза Авенир Авадону: „Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци. Ето — тези сенки, те са наши слуги. Просторни бяха небесата за Седмината Синове на Пламъка, за Владиците на Гръма и за Вождовете на Божия Меч. Тесни са те за Авенира — и няма място за мене тук. Да съградим Ново Небе, Земя да съзидаме — и да въплътим създания там! За творчество жадува Бащата на Светлината — и за път, по който няма умора, — за бездни, издън които не проглежда изход. Авадоне, ела с мене — ти и твоите пълкове!“ И поведе Авадон шестимата Владици на Гръма и пълковете на Мълнията с тях.
към текста >>

45. Три Небеса - Николай Райнов

И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си.
Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му. На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма. Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв. Защото убиец го сгради. Обърна се тогава отново към Ада сърцето Каиново — и отново я възлюби Каин, защото тя умееше да милва и добре редеше своя дом.
към текста >>

46. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя.
Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен нард Му кадеха иноците на Запад. Защото от едно Слънце е бил вредом посян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. *** От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа. Той е Агнето, заклано в жъртва, когато се е създал светът : Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.
към текста >>

Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове.
*** От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа. Той е Агнето, заклано в жъртва, когато се е създал светът : Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи.
към текста >>

Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство.
Той е Агнето, заклано в жъртва, когато се е създал светът : Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! *** Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас! Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! *** Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. Я после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име.
към текста >>

47. Песен за Девата - Николай Райнов

Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света.
Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа. Тя е страшното „Нима? “ на всяка вяра — и светлото „Може би!“ на всяко отчаяние.
към текста >>

48. Книга на загадките - Николай Райнов

Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура, жрец на Шамаша.
Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен. Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба. Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха. Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура, жрец на Шамаша. Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене. И много народи победих. С меч изтребих враговете си: ни един се не избави.
към текста >>

49. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран.
И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея".
към текста >>

50. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Става дума за софийския митрополит Доротей, който е запален туркоман и туркофил, доносник на властите.
Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската църква от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия. С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия. За съжаление в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия. Става дума за софийския митрополит Доротей, който е запален туркоман и туркофил, доносник на властите. В истерията си да се добере до екзархийски сан - Доротей оклеветява доктора в политическо заговорничество, и Миркович бива осъден на смърт. С огромните усилия и влиянието на брат му и други представители на българската тежка артилерия смъртната присъда бива сменена с вечна каторга. След две години затвор в Цариград Миркович е препратен на заточение в Мерден (Диарбекир). През 1875 г., фигуративно казано, напълно му махат оковите, и той започва да лекува местното население. При помилването си Миркович оставя спечелените си средства като лекар от 3000 турски лири на тамошната арменската църковна община за строеж на нови църковни имоти.
към текста >>

51. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Освобождават „опасния арестант“ от щабното помещение, но... когато на другия ден преди тръгване няколко братя и сестри сядат да го изпратят с малък обяд, нахълтва напълно паникьосан един от братята (доколкото си спомням Деню Панев) и настоява Учителят веднага да си тръгне, защото поповете отново са го наклеветили и охулили пред търновските власти.
Военните отново виждат, че няма нищо нередно и си отиват, но при закриването на събора пак нахълтват, този път водени от агресивно настроеният офицер Харлаков. Дънов ги изчаква с Ватев, който спи в колибата, и когато военните искат да видят „салона“, Ватев, Ковачев и Епитропов отварят молитвената стаичка. Оказва се, че там няма нищо повече от няколко денонощно горящи свещи пред една братска картина на хармонично развит човек. Харлаков се връща навън и арестува Учителя, след което го повежда с войниците си към казармата. Братята се разтичват да търсят помощ. Освобождават „опасния арестант“ от щабното помещение, но... когато на другия ден преди тръгване няколко братя и сестри сядат да го изпратят с малък обяд, нахълтва напълно паникьосан един от братята (доколкото си спомням Деню Панев) и настоява Учителят веднага да си тръгне, защото поповете отново са го наклеветили и охулили пред търновските власти. Двете сестри домакинки се разплакват. Учителят се сбогува с думите: „За нищо не нарушавай вътрешния си мир. На парчета да те късат, „Ох!“ да не кажеш!“ С това временно идва краят на съборите в Търново. Оттук нататък те се провеждат в София, а Учителят вече не посещава Търново, въпреки че официално никой не му пречи да го направи. През лятото след две години, градоначалникът на София също забранява публичните беседи на Дънов, и той е интерниран във Варна.
към текста >>

52. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат.
Когато София става столица на турските владения в Европа и турци. В подобни случаи, ако подстъпната посока е сравнително ограничена, са правили преградни стени като на Ню-Иоркския Уол Стрийт, или Сливенския Шаранпол зад Новоселската река например. Ако е много широко за стена - правили са верига от отбранителни редути. Най-високата част на софийския изток е преградена с такива редути от мястото на сегашната ж.п. гара до Лозенец. Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат. Запазен е от такава верига, кажи речи до днес, Слатинския редут. Следващата гърбица към Витоша също имаше редут. Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят. Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни.
към текста >>

53. Заключение - Атанас Славов

Но в такъв случай пред очите на света щеше да стане ясно, че новите български власти унищожават една огромна, авторитетна, напълно аполитична верска общност.
Имотите в Айтоско... Колко просто е всъщност! Ако Антовският братски съвет легално не съществуваше, „раздаването“ на братските имоти нямаше да може да се осъществи. Идва момента на крайната цел на тази шарада. Имотите са подарени, но никой не ги пипа поради необходимостта в цялата игра да се включи така наречения държавен Комитет за Вероизповеданията. Именно Комитетът най-накрая изпраща искане до Братския съвет имотите на Изгрева да се поднесат на тепсия като подарък за постройката на посолство. Всъщност това абсолютно не е нужно, тъй като имотите са си държавни. Но в такъв случай пред очите на света щеше да стане ясно, че новите български власти унищожават една огромна, авторитетна, напълно аполитична верска общност. А така формално погледнато самата общност подарява с угодническа усмивка имотите, за които става дума, за построяването на Съветско посолство. Отделни членове на братския съвет, заедно със стотици братя и сестри подписват декларация, в която категорично изразяват своето несъгласие: „Изгревът е вече заето място в историята. Там години наред е било център, в който учителят Петър Дънов проведе своето велико дело... и създаде духовното общество на Бялото братство. Това място и сега продължава да бъде център на това общество.... Изгревът не може да се подарява... Историята не може да се заличава.“ Салонът беше затворен, разбира се, и всяка дейност на Изгрева се забрани. На вратите увиснаха тежки катинари, заразхождаха се намусени пазачи.
към текста >>

Братските събирания на Витоша на „Ел-Шадай“ също продължиха да привличат братята и сестрите въпреки непрекъснатите заяжданици от властите: да не се играе Паневритмията, после да не се четат беседи, после да не се пали огън, после да бъде разрушена малката барачка, която беше изградена както за Братството така и за всички витошки туристи.
На вратите увиснаха тежки катинари, заразхождаха се намусени пазачи. Бай Ради вече се беше поминал, а стенографките и сестра Ганка бяха изпъдени от жилищата си. Както казахме по същия начин бяха иззети братските имоти в Търново: Вилата и двете лозя. Същото стана и по пътя за Свищов, и така нататък. Братята и сестрите кажи речи веднага намериха подходящо място в Парка на свободата (бившата Борисова градина) за провеждане на гимнастическите си упражнения под музиката на Паневритмията. Братските събирания на Витоша на „Ел-Шадай“ също продължиха да привличат братята и сестрите въпреки непрекъснатите заяжданици от властите: да не се играе Паневритмията, после да не се четат беседи, после да не се пали огън, после да бъде разрушена малката барачка, която беше изградена както за Братството така и за всички витошки туристи. Това вече няма значение! Това вече не е част от историята на Изгрева, а и на бъдещето на Бялото братство. Край Снимки към глава осма: Мърчаево и Заключението
към текста >>

54. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа.
Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти. Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци. Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им.
към текста >>

Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението.
1848 в Троян се ражда Илия С. Йовчев, първият утвърден американски журналист от български произход. 1848 във Варна се завръща след двадесет и четири годишна неизвестност отвлеченият син на Райе Папафотиоглу Фотий (вече като архимандрит Филарет) и майка му едва го познава по стара рана на крака. 1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище. Екипажите обаче успяха да се спасят с плаване или като скочиха върху натоварени и хвърлили всичките си котви кораби, поради което и по-спокойни. Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок. Тази вихрена буря трая цели три дни, докато от съседното пристанище Балчик корабите се намираха в пълна безопасност. 1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов.
към текста >>

Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява?
Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си. Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява? Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.
към текста >>

В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”).
В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски.
към текста >>

55. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

се съгласява отново да служи в параклиса на руското консулство, това става претекст властите да го арестуват като руски агент веднага щом руско-турската война започва.
Загърбени са лъкатушенията на четирийсет-петдесетте самотни български семейства, които искат да имат училище и църква. Сега - през 1870 година - семейството на Петър е едно от тристата български семейства във Варна и децата на поп Константин ще имат достатъчно голям хинтерланд да се развиват между свои. Ще бъде пресилено, разбира се, да се каже, че нещата текат по мед и масло. С поп Константин това никога не може да се очаква. Нека кажа само, че когато през 1876 г. се съгласява отново да служи в параклиса на руското консулство, това става претекст властите да го арестуват като руски агент веднага щом руско-турската война започва. Седем месеца лежи в затвора и изправен пред военен съд, го чака бесилката. Спасява го това, че като човек с чар е приятел на всички хубави хора и като възпитаник на тъст си в дипломацията знае, че успехът е по-важен от патетичната поза. Когато гръцките градски плямпала се стремят да го очернят, холандският консул - пак грък, но негов приятел - му отървава кожата, като измисля подписването на някаква декларация, че се отказва от всички лошотии, дето ги е направил. Константин смирено подписва - какво от това? Руските войски вече са пред вратите на Варна и започва коренно нов живот.
към текста >>

56. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов.
Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов. През 1881 г. в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира, училището е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо. През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите.
към текста >>

57. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък.
Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания.
към текста >>

И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел.
Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша.
към текста >>

Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти.
Хенри А. Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю. Между последователите и учениците на Дънов този документ се цитира като свидетелство за завършено духовно образование; говори се, че две години е учил в протестантска семинария в Ню Джърси. Всъщност това е невярно. Петър Дънов е учил четири години в семинария Дрю и този документ не е атестат за завършено образование, макар че когато тръгва за Америка, е предвидено след две години да се завърне в България и да се заеме с проповедническа работа. Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти. Петър на този етап не може и да помисли да се връща; едва е навлязъл в това, което ще бъде негово бъдеще и смисъл на живота му. Едва се е открехнала вратата, през която трябва да мине, и той иска да остане и да учи. И да участва... Във всичко, което семинарията може да предложи. На първо място обаче е разширяването на специалните му знания с това, което любимият му „Дикенсов герой“ професор Крукс може да го научи за световната литература в извънпрограмния си курс. В неговата група той е заедно с още петнадесет старши студенти на курса.
към текста >>

1892 в Полша руските власти започват масовото изселване на евреите от страната.
1892 (есента) в Русия масовият глад достига връхната си точка и в САЩ частни организации започват организирането на помощи. 1892 в. „Ню Йорк Таймс“ започва нова дискусия по дипломатическия конфликт с Турция за правата на американските протестантски мисии в тази страна. 1892 в Бостън сп. „Методист Ривю“ публикува специално изпратената от България статия на учителя на Дънов от Свищов Стефан Т.омов за панславизма. 1892 в Полша руските власти започват масовото изселване на евреите от страната. 1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда.
към текста >>

58. 2. Статия втора - Георги Христов

Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции.
Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони.
към текста >>

59. 3. Статия трета - Георги Христов

Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
към текста >>

60. 5. Синархия на практика - Георги Христов

В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна.
Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народ- но представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и органи, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
към текста >>

61. Георги Томалевски - Георги Христов

Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение.
Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах.
към текста >>

62. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски.
От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо.
към текста >>

От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество.
Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди. Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката. Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци. За нас в идеите няма недостатъци, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът. Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята. Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие.
към текста >>

63. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е.
„Русенска поща“ в началото на август 1923 г. се появява редакционна статия под заглавие „Сезонът на Дъновистите. Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той вероятно щял да приеме. В един от следващите броеве на вестника се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от последователите, той е забранен от правителството. Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е. не се знаело „каква организация са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“. В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г. След приключването на събора, преди заминаването си на 29 август, Учителя е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове. Есента на с.г. е обискирана вилата, където се провеждат търновските събори, и се конфискуват някои окултни предмети на Учителя.
към текста >>

64. Братска комуна в Казанлък - Георги Христов

Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен.
Братска комуна в Казанлък Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм, искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри, запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки.
към текста >>

65. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество.
- Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79. От това Вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. ...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим.
към текста >>

66. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими).
Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и др. Главни категории в учението са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, схващани като атрибути на историческия, космическия и мистичния Христос. Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето), чувство (в душата), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа). Основен космогоничен възглед е т.нар. Велико Всемирно Братство. То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Според Учителя Беинса Дуно върховен ръководител на Великото Всемирно Братство е Христос. Историята на световната култура се разглежда като проекция на космически ритъм, структуриран от глобални периоди и подпериоди. Периодите са: полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми. Подпериодите в настоящия пети период се наричат културни епохи: епоха на Рак (древноиндийска). Близнаци (древноперсийска).
към текста >>

НАГОРЕ

0.35130095481873