Търсене в текстове за 'Власти'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 82 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
към текста >>

2. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил.
Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил. Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки.
към текста >>

Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна.
Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава.
към текста >>

Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят.
С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където се чува вече, как шуми реката. Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока.
към текста >>

Властимир: Не, не!
Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където се чува вече, как шуми реката. Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока. Десирад: Благодарим ви за честта висока.
към текста >>

Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил!
Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока. Десирад: Благодарим ви за честта висока. И княза най-подире, слава Богу, да видим между нас. Навярно много от път сте уморени. Поседнете, тъй както Бог е дал да поговорим. Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
към текста >>

Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя.
към текста >>

Властимир: В града понявга странници дохаждаха.
Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя. И възжаждах при вас да утоля неутолима жажда.
към текста >>

Властимир: Отсам обходих всичките страни.
Но от държавата си вън, помни, не можеш никога излезе ти. Че зад реката пак е тя. Все тя и тя, докле се слее с безпределността – без граница и без предел навред. А там е друг закон и друг е ред: Страната е отвъд на светлината жива. Тя всичко денем и ноще обвива. Властимир: Отсам обходих всичките страни. Победна диря вред след мен застина. Да бродя, диря в нови далнини. – Отвъд реката искам да премина. Десирад: Но няма брод, ни мост, нито ладия. Властимир: Ще мина сам, без лодка, без кормчия.
към текста >>

Властимир: Ще мина сам, без лодка, без кормчия.
Властимир: Отсам обходих всичките страни. Победна диря вред след мен застина. Да бродя, диря в нови далнини. – Отвъд реката искам да премина. Десирад: Но няма брод, ни мост, нито ладия. Властимир: Ще мина сам, без лодка, без кормчия. Десирад: Вода пенлива не протича, княже, в нея: в коритото ù разтопен метал се лее. Преди да се решиш, ти първо размисли се. Властимир: О, мойто тяло в жежката пустиня и затвърдя добре, и обгори се. Не може нищо да ме спре – ще мина! Десирад: От всяка корист ти отвърна ли лице?
към текста >>

Властимир: О, мойто тяло в жежката пустиня и затвърдя добре, и обгори се.
– Отвъд реката искам да премина. Десирад: Но няма брод, ни мост, нито ладия. Властимир: Ще мина сам, без лодка, без кормчия. Десирад: Вода пенлива не протича, княже, в нея: в коритото ù разтопен метал се лее. Преди да се решиш, ти първо размисли се. Властимир: О, мойто тяло в жежката пустиня и затвърдя добре, и обгори се. Не може нищо да ме спре – ще мина! Десирад: От всяка корист ти отвърна ли лице? – Защото е верига користта. Плувец! Тя би могла да свърже твоите ръце. Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист.
към текста >>

Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист.
Властимир: О, мойто тяло в жежката пустиня и затвърдя добре, и обгори се. Не може нищо да ме спре – ще мина! Десирад: От всяка корист ти отвърна ли лице? – Защото е верига користта. Плувец! Тя би могла да свърже твоите ръце. Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист. От тогаз до днес безкористно посрещам дните. Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията.
към текста >>

Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията.
Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист. От тогаз до днес безкористно посрещам дните. Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега.
към текста >>

Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
– Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч.
към текста >>

Княз Властимир става.
Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч. Бъди благословен! Напред сега. Осанна!
към текста >>

3. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно.
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления.
към текста >>

4. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба.
В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
към текста >>

5. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен.
към текста >>

6. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс.
* * * Миналата година излязоха на естонски някои от беседите на Учителя. Осовецки и загиването на самолета на Лот в България В. "Дневник* описва така последната опитност на полския ясновидец Осовецки: В. "Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета!
към текста >>

7. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран.
И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея".
към текста >>

8. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота!
Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?
към текста >>

9. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски.
Бил в Петербург и бил страшно закъсал. Багажът му бил откраднат. Една случайност го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба. Той го прибрал при себе си. Дълги дни прекарвал само с чай и хляб. Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски. Вътре имало 100 рубли. От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си. Тогава баща му разправил, че го видял на сън в положението и мизерията, в които се намирал, потърсил му адреса чрез полицията и му изпратил стоте рубли. Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал. Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството.
към текста >>

10. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена; за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили.
Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живота, когато всички същества, от най-малките до най-големите отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се Заключава в това, човек да схване този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към когото всички се отправят в този момент. При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима Сега, нека Всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Tози, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена; за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се разбиваме съобразно Неговата воля. Беседа от Учителя, държана на 23 ноември 1930 година, 9 ч. в София, на Изгрева (Отпечатва се с малки съкращения)
към текста >>

11. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбирам онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Козмичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. "Глава на Бялото Братство е Христос" А според нас има три вида слънчеви системи.
към текста >>

12. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Очаква се „Светия Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти.
ПРЕГЛЕД Какво се очаква! На 19 т. м. следва да се състои събора на Бялото Братство в България. По този случай, както винаги, очаква се протоирей Тулешков да произнесе още един път в Военния Клуб известната си многошумна реч против „дъновистите“. Вземайки акт от нея, очаква се, родолюбивите организации да вдигнат тояги и бастуни и да заявят, че на никаква цена няма да допуснат да се състои събора и че, ако правителството го разреши, то насила ще го разгонят! Очаква се „Светия Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти. А ако всичко това не помогне, очаква се, запасните офицери на бързо да свикат в София един извънреден конгрес с делегати от цяла България, да се прогласи „дъновизмът“ за „най-опасната, най страшната язва, с която не е достатъчно да се води най-безпощадна борба, но е необходимо из дъно да се изкорени“. Очаква се тогава, няколко генерали от запаса, да отидат, като пратеници от конгреса при г. Ляпчев и да го „убедят“ да забрани конгреса. След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво? — Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят?
към текста >>

13. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последователите на движението, както и самия Дегучи трябвало да понасят всевъзможни нападки, присмехи, обиди и, обвинения от страна на духовенство, журналисти и официални власти.
От тогава той тръгва да проповядва и не след дълго време отива при Нао Дегучи. която веднага познава в него този, когото е очаквала толкова дълго. Той бива осиновен от нея и приема нейното име — Дегучи, — до тогава се е наричал другояче. Вследствие усилената деятелност, която е последвала, движението се е разрасло извънредно много из цяла Япония и скоро се явява реакция от страна на местното духовенство и някои официални среди. Почва се ожесточена кампания против Дегучи и против движението изобщо. Последователите на движението, както и самия Дегучи трябвало да понасят всевъзможни нападки, присмехи, обиди и, обвинения от страна на духовенство, журналисти и официални власти. Като резултат на всичко това, в 1921 година, (три години след смъртта на Нао Дегучи) бил възбуден съдебен процес против движението, което било обвинено в заговорничество против държавата и вседствие на това водителя Онисабро Дегучи затворен. Същевременно бил разрушен и храма на движението, построен на върха Хонгу. Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ. Писание на Оомото Онисабро бил наречен помазан от Бога цар. След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год.
към текста >>

Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ.
Вследствие усилената деятелност, която е последвала, движението се е разрасло извънредно много из цяла Япония и скоро се явява реакция от страна на местното духовенство и някои официални среди. Почва се ожесточена кампания против Дегучи и против движението изобщо. Последователите на движението, както и самия Дегучи трябвало да понасят всевъзможни нападки, присмехи, обиди и, обвинения от страна на духовенство, журналисти и официални власти. Като резултат на всичко това, в 1921 година, (три години след смъртта на Нао Дегучи) бил възбуден съдебен процес против движението, което било обвинено в заговорничество против държавата и вседствие на това водителя Онисабро Дегучи затворен. Същевременно бил разрушен и храма на движението, построен на върха Хонгу. Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ. Писание на Оомото Онисабро бил наречен помазан от Бога цар. След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год. последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции.
към текста >>

След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год.
Последователите на движението, както и самия Дегучи трябвало да понасят всевъзможни нападки, присмехи, обиди и, обвинения от страна на духовенство, журналисти и официални власти. Като резултат на всичко това, в 1921 година, (три години след смъртта на Нао Дегучи) бил възбуден съдебен процес против движението, което било обвинено в заговорничество против държавата и вседствие на това водителя Онисабро Дегучи затворен. Същевременно бил разрушен и храма на движението, построен на върха Хонгу. Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ. Писание на Оомото Онисабро бил наречен помазан от Бога цар. След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год. последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г. Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен Китай и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението.
към текста >>

14. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота.
Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине. Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов. могат да бъдат почти напълно избегнати. И ний твърдим, че това ще бъде от полза и за двете борещи се в съвременното общество сили. Нужно е съзнание! Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота. Ако те имат съзнанието и силата да направят доброволно тия жертви, то от това те само ще спечелят, ще избегнат много страдания и може би, ще станат едни от ръководителите на новото преобразувано общество. Не ли — толкова по-зле за тях! — Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота. Но, още по-важно е поведението на бедните, малоимотните, слабите и на всички които са с тях. Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали.
към текста >>

15. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува.
* На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда. Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти. Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник? Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува. Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда? Преви или криви, работниците имат право на свободен живот е тая страна. Ако празнуването беше разрешено, то повече от вероятно е, че то щеше да мине мирно и тихо, без кървавите инциденти, които станаха поради забраната. А сега пролятата кръв остава като пасив на властта.
към текста >>

16. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По цял свят милиони духовници и миряни говорят за християнство и християнски добродетели, но думите толкова са последвани от дела, че ако днес Христос се яви в света, държавните и църковни власти, сдушени в трогателно единомислие и загриженост за правовия ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник.
П а м п о р о в Всред океана без компас Това е точната характеристика на положението в света днес, изразена с четири думи. И тя не е пресилена ни най-малко. Дезориентацията във всички области на живота е пълна. Противоречията и абсурдите изобилстват. Неискреността и лъжата в блестящи мантии са навред приети с почит и респект. По цял свят милиони духовници и миряни говорят за християнство и християнски добродетели, но думите толкова са последвани от дела, че ако днес Христос се яви в света, държавните и църковни власти, сдушени в трогателно единомислие и загриженост за правовия ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник. По цял свят се говори за свобода и правда, а се търпят диктатори и насилия. Постоянно се пише за финансова и стопанска криза, свикват се международни конференции, а нищо не се предприема за отстранението й. Тия, които създадоха кризата в света, имат в ръцете си и силата да я отстранят, но те не ще направят това, защото носят някогашните си умове и разбирания, а на хора с други умове и разбирания не дават път. И така, не остава друго, освен да чакаме войни и революции, които да коригират световния ред на нещата. Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния.
Ракитин (Плевен) и секретар Дим. Добрев, ред. в. Светлоструй (с. Щръклево, Русенско). Словото на Учителя В какво седи свободата на човека Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да оставим, за сега, настрана тия, които говорят за съветска власт и за безвластие.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Реформи и приложението им Лековитостта на утринната светлина Словото на Учителя. Защо са изпратени хората на земята (По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.) Книжнина РЕФОРМИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ Мнозина днес говорят за реформи, но малко са тия, които имат ясна представа за това, което е необходимо. Едни говорят за корпоративно устройство на държавата, други за съсловно представителство при нейното управление, смесвайки двете понятия. Да оставим, за сега, настрана тия, които говорят за съветска власт и за безвластие. Печалното във всички тия случаи е това, че тия които говорят за реформи, действат по подражание, учат се на тях при хора, чийто ум е прозрял, повече или по-малко, нещо ново и целесъобразно, но забравят да потърсят и почерпят знания и сили, образци и упътвания при единствения върховен учител на всички, при единствения източник на всяка мъдрост и знание, на всяка разумност и целесъобразност — природата. Природата е нашата велика учителка, в която ние всички можем да намерим отговор на ония наболели въпроси, които ни занимават. В нея ще намерим разрешението на всеки вид проблеми. Единствена тя ще ни научи да постъпваме разумно и целесъобразно при изграждане на новото, което животът иска. Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пенков — Габрово ЕДНО ОТ ОНОВА, КОЕТО ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ Болшинството от хората ядат месо, а почти всички употребяват мляко, Всички ядат месо и употребяват като храна млякото спокойно, когато знаят, че те произхождат от здрав добитък и продуктите са освидетелствани от ветеринарните власти и таксувани от последните, като здравословни.
Бъди дълбок в Бога, както е дълбоко морето! Към там, на където светът те забравя Нека бъде твоето желание, твоят копнеж … Знай, че дълбината е височина. Бъди, бъди винаги като морето, В Бога спокоен, широк, дълбок. И знай, че няма да отседнеш в безнадеждност На брега на вечността. От немски К Пенко К. Пенков — Габрово ЕДНО ОТ ОНОВА, КОЕТО ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ Болшинството от хората ядат месо, а почти всички употребяват мляко, Всички ядат месо и употребяват като храна млякото спокойно, когато знаят, че те произхождат от здрав добитък и продуктите са освидетелствани от ветеринарните власти и таксувани от последните, като здравословни. Но това достатъчно ли е, за да сме сигурни в здравословността на тия продукти? — Не, отговаряме. Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение. Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената.
Остана тайна, до като най-после не се добрах до спиритуализма или окултизма и чрез него си обясних всичко това, и се добих до много ценни за мене истини. съобщава В. Хараланов Шумен Черният хляб Френската медицинска академия и заседанието си от 17 юни, м г. е взела единодушно решение да се препоръча на народа употребата на черния хляб, който с триците си заедно съдържа в достатъчно количество минерални соли, белтъчини, тлъстини. витамини и разни ферменти, вън от голямото количество нишесте от средата на житото. На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената. А другите обществени и частни заведения да улесняват приготовляването и употребяването на такъв хляб, като се наблегне, че от белия хляб са отнети много от хранителните вещества и че той отслабва естествената съпротива на тялото и намалява силата и раждаемостта на расата. Изгрев слънце в Рига 22 март. Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот. Рано през нощта — още в 2 ч.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва тогава властите обърнали внимание на неговите непрестанни молби относно жена му и детето му, за които той знаел, че умират от глад в тази отдалечена — пуста страна.
Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана. Едва тогава властите обърнали внимание на неговите непрестанни молби относно жена му и детето му, за които той знаел, че умират от глад в тази отдалечена — пуста страна. Изпратена била експедиция до колибата, обаче тя намерила там само скелетите на жената и детето. През това време бащата на г. Роберт починал, и макар че той го бил лишил от наследство, братята му дали неговия дял и след това той заминал за Америка като разбит и отчаян човек. По желанието на г. X. той взел своя фотография и тази на жена си, и, след като ги сложил между други портрети, показали ги на малката.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През тези дни българското въздържателно движение, при сътрудничеството на всички официални и обществени власти и институти, предприема повсеместна културна акция за широко проагитиране идеите на въздържанието и призоваване народа ни към здрав трезвен живот и труд за успеха на родината.
Аз бях ням, главата ми натежа като през сън. В разстояние на няколко секунди аз заспах. (следва) ДЕНЯТ НА ТРЕЗВОСТТА — 7 Април (Благовещение) По решение на общия федерален конгрес на Българската въздържате пие федерация, за в бъдеще общия най-голям идеен празник не българското въздържателно движение — Деня на трезвостта ще се чества неизменно на Благовещение — 7 април, предшестван от обща агитационна седмица на движението, т. г. от 29. Ill — 6 IV. През тези дни българското въздържателно движение, при сътрудничеството на всички официални и обществени власти и институти, предприема повсеместна културна акция за широко проагитиране идеите на въздържанието и призоваване народа ни към здрав трезвен живот и труд за успеха на родината. По всички градове и села ще бъдат организирани тържествени събрания, утра и манифестации, разпространена книжнина и множество позиви и агитационни материали. По този случай Министерствата на просветата и търговията са издали специални окръжни до всички училища, с които се нарежда учителите да окажат пълно сътрудничество при провеждане на акцията, като във всички училища в специален час се говори върху празника. Дирекцията на народното здраве от своя страна също така обявява седмицата на трезвостта до своите органи и нарежда същите да подкрепят акцията, а там където няма въздържателни дружества сами да изнесат сказки и събрания. Радио София ще предаде специална програма със сказки и съобщения за въздържането и делото на българското движение. КОНФЕДЕРАЦИЯ ЗА КУЛТУРНО-НРАВСТВЕНА РАБОТА Инициативата на Българската въздържателна федерация Последният конгрес на Българската въздържателна федерация е решил.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф.
То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха. Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време. СЛАВЯНИ Божествен пратеник вий сте, и ролята ви е съдбовна: да създадете векове на премъдростта върховна. * О, вий, славяни, вдъхновени от своя идеал велик, знаете ли, че сте родени: народ, герой и мъченик?
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста.
Эти совершенные существа несравненно более передовые, чем самые великие гении земли, ибо они вышли из Первичнаго Принципа гораздо раньше людей. Все они должны были пройти путем определенного развития, под управлением Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь. И когда мы говорим о Высшем Всемирном Братстве, мы подразумеваем эту йерархию разумных существ, находящихся на разных ступенях развития, совершивших свою еволюцию миллионы и миллиарды лет раньше нашего человечества которые управляют теперь всем Космосом. Они управляют им потому, что они принимали участие в его созидание под прямым руководительством Величественаго Божественаго Духа. Если мы раземотрим мудрую организацию всей вселенной, со всеми ея млечными путями, со всеми ея безчисленными солнцами и планетами, если мы только раземотрим высшую механику и совершенство техники, с которыми построена земля, мы остановимся в восхищении перед могуществом мысли и ра зума, перед могуществом духа и воли этих гениальных сози дателей, которые работали над осуществлением Божественнаго плана Творения Вселенной. По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста. Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств. Последняя десятая ступень будет занята душами воздвигнутых людей. А все они в своем целом представляют Великаго Космическаго Человека Деятельность этих существ так гармонично распределена, что каждый из них знает, что он должен делать, когда и как должен работать. Они руководят функциями великаго мирового организма, который содержит в себе все солнечные системы. По моему, есть три рода солнечных систем.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата!
И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери!
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— тържествено откриване на конгреса с приветствия от официалните власти — граждански и военни и културни организации.
се състоя вечер на взаимно опознаване. В неделя в 7 ч. посещение на гроба на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г. през м. април. В 10 ч. — тържествено откриване на конгреса с приветствия от официалните власти — граждански и военни и културни организации. След това г. Клаич, председател на Белградското есперантско д-во, един от най-старите и най-заслужилите пионери на есперанто в Югославия, приветства с топли думи първо гостите от странство — Швейцария, Унгария, България, а после и всички есперантисти — делегати и гости из Югославия. Представяйки по отделно г. Ханс Якоба, той изтъкна неговите заслуги за U. Е. А.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе!
Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето!
към текста >>

Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове.
* Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи.
към текста >>

Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство.
По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси.
То идва от „малките величини“ на живота, чиято огромна роля на ферменти, на катализатори на новия живот не всички могат да разберат. И кой, наистина, би поверявал, че новото няма да дойде от лабораториите на учените, от кабинетите на държавниците, от висотата на общо признатите авторитети, а наопаки, ще дойде от това, което е отхвърлено, отречено, презряно, осмяно? Кой би помислил, че новото, което всички очакват като спасител, не ще дойде от шумно оповестяваните днес програми на леви и десни политически течения, не ще се въплъти на земята чрез идеите и делата на общопризнатите и тачени от всички водачи на народите, а наопаки, ще дойде по един съвършено незабелязан за „учените“ и „интелигентните“ хора път, ще дойде чрез това, на което днес никой не обръща внимание? Кой би повярвал, че и този пят „камъкът, когото зидарите отхвърлиха“. тъкмо той ще стане глава на ъгъла? Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси. Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове.
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са били на всякъде братски, и то не само от чиновниците по железниците, но и от властите, добри приятели и разни дружества.
в първия дом се намира знака Дева, във втория дом Везни и т. н. ЕДНА КРАТКА ОБИКОЛКА ИЗ ЮГОСЛАВИЯ Не отдавна, по покана на Етичните Вегетариански дружества в Белград и Загреб, един наш добър приятел, с другарката си, името на когото по негова молба не съобщаваме, са посетили Белград, Нови сад, Суботица и Загреб. В тия градове брата е държал между гражданството и отделни духовни дружества няколко сказки: за нравственото усъвършенстване на човека, вътрешния смисъл на живота и проблема на храненето. Неговото впечатление е отлично от всякъде. След като са узнали за задачата, с която той отива в Югославия, уважението, улеснението, свободата гостоприемството и пр. са били на всякъде братски, и то не само от чиновниците по железниците, но и от властите, добри приятели и разни дружества. Пресата на Югославия също с радост е давала достъп да се печата в резюме почти всичко, каквото е говорено. Навсякъде той е срещал пробудени, чисти и копнеещи души за доброто на ближния, за прилагане в живота на любовта, мъдростта, и истината, за да настане сближение между отделните човеци, народи. И особено това сближение да стане между българския и югославския братски народи. И как няма да възбудят интерес подобни сказки, които са като балсам за душите на човеците, особено в тия анормални времена и проява на грубият материализъм и егоизъм! Да се говори за един по-висш морал, вътрешния смисъл на живота и да се почне от най-елементарното, но най-важното —как и с какво да се храним, как да използваме силата на тази храна; какво и как да пием, как да дишаме и как да използуваме слънчевата енергия, като основа на всичко, в духа на новото учение, което сега Учителя на Всемирното Братство в България изнася, това с действително интересно и полезно!
към текста >>

30. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота.
Стани, ми каза бодърстващият дух! Виж твоят великолепен храм как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък. Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина . . . Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!...
към текста >>

31. -

Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици.
Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията. Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи. Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията. Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас. Учителството трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни. Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание.
към текста >>

32. -

Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти при водоснабдяване, когато усилията на инженерите укажат безрезултатни, де се прибягва към помощта хората, които си служат вилката.
Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години, непрекъснато. (Барон Моргю, Граф де Тристан, Втория Интернационален конгрес по експериментална психология, познатия учен Густав Льо Бон и т. н. ) и са определили до някъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които по своему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая — важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдяване, било за изнамиране жили, пластове или слоища от руди, метели и заровени металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти при водоснабдяване, когато усилията на инженерите укажат безрезултатни, де се прибягва към помощта хората, които си служат вилката. (Магическата пръчка), (решение на комисия при министерството на земеделието от 7 IV. 1913 г.) Преди Европейската война. Франция много искаше да има поташ, който се намираше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове. Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове в Франция. Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка!
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество.
На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г. в Европа ще настъпят опасни кризи. В края на 1914 г. трябваше част от кризите да е изминала.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл.
към текста >>

Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции.
Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам.
Аз се гордея с висотата на тази стена и с пясък и глина замазвам и най-малката пукнатина в нея; и губя от погледа си истинската своя същност. 30. Аз излязох сам да отида на среща. Но кой е този, който върви след мен в безмълвния мрак на нощта? Аз се отбивам на страна, за да го избегна, но напразно. Той дига прах със своя крак и присъединява своя висок глас към всека дума, която аз произнасям. Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам. Но аз се срамувам да се доближа до Твоята врата заедно с него. 31. „Кажи ми, затворнико, кой те хвърли в окови? “ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
Реката извършва своя обикновен труд и бърза през поля и села; и все пак нейното неуморно течение се стреми да умие Твоите нозе. Цветчето подслажда въздуха със своя аромат; и все пак неговата последна цел е — да се принесе в жертва на Тебе. Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе. Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти. 76. О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? В твоя свят на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице? 77. Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар.
към текста >>

Но то не е изгубено, Властителю мой.
Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81. През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време. Но то не е изгубено, Властителю мой. Всеки миг от моя живот е в Твоите ръце. Скрит в сърцето на всичко, което съществува, Ти правиш семето да расте в стъбло, пъпките — в цветове, цветовете — в плодове. Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени. Сутринта се събудих и видях, че градината ми е пълна с чудесни цветя. 82. Времето е безкрайно в Твоите ръце, Властителю мой.
към текста >>

Времето е безкрайно в Твоите ръце, Властителю мой.
Но то не е изгубено, Властителю мой. Всеки миг от моя живот е в Твоите ръце. Скрит в сърцето на всичко, което съществува, Ти правиш семето да расте в стъбло, пъпките — в цветове, цветовете — в плодове. Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени. Сутринта се събудих и видях, че градината ми е пълна с чудесни цветя. 82. Времето е безкрайно в Твоите ръце, Властителю мой. Няма кой да брои Твоите минути. Дните и нощите минават и вековете цъвнуват и вехнат като цветя. Ти умееш да чакаш. Твоите векове следват един след друг, като да усъвършенстват мъничък див цветец. Ние не трябва да губим време.
към текста >>

То означава ангелския чин на Властите.
Чрез тях Бог Ел представлява образите на телата и всевъзможните форми на материята. Изчислението му е Хйосед, което значи доброта, Атрибутът е Гедула или великодушие. 5) Хе — ה. Името е Хадом, т. е. красив, величествен. То означава ангелския чин на Властите. С тяхната служба Бог Елохим -Ликбор произвежда елементите (стихиите). Изчислението му е Пахад, т. е. боене и съд: лявата страна на камъка. Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество.
към текста >>

Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг.
Тази нощ цялото село било неспокойно и никой не спал. Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг. Изпратени били чиновници да успокояват селското население. Въпреки уверението, че Русия не мисли да води война, и че видяното на небето трябва да се дължи на някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал на властта. „Каквото видехме, ние си го знаем добре. Ще има война и туй то, И ако губернаторът твърди противното, той се лъже сам.. . Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - * и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - * или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий!
Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? * Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. * Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. * * * БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме и плакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... * Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - * и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - * или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! Иван Толев Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84. Мъката на разединението се разпространява по целия свят и поражда неизброими образи в безкрайното небе. Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли.
към текста >>

Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата.
Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце. Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87. С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи. О, потопи моя опустошен живот в лоното на този океан! Дай ми да почувствам загубената сладост от допирането до вселената! 88. Божество на разрушения храм!
към текста >>

Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите.
Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова.
към текста >>

То значи властител, цар.
Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва).
към текста >>

Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд.
В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед.
Трупът стоял във водата три деня. Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед. На 25 октомври вечерта във воденицата били само двамата гореспоменати воденичари. Във воденицата имало две огнища, от двете страни на воденицата, едно срещу друго. При всяко огнище имало по една врата, Двамата воденичари си легнали да спят от двете страни на едното огнище. Посред нощ около 12 часа по-малкият брат чува силен женски плач, като плачи на момиче. Заедно с плача започнало да се блъска вратата при другото огнище.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм.
— „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал.
към текста >>

А земните властители, политически и духовни, се съюзили и „потъпкали" с огън и меч „опасното“ за църквата и държавата учение.
— Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите. — Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава? Защо почитате мъртвите кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие? Тъй говорили новите духовни революционери. А земните властители, политически и духовни, се съюзили и „потъпкали" с огън и меч „опасното“ за църквата и държавата учение. На богомилите рязали езиците, живи ги горили, с камъни ги убивали, дамгосвали ги с нагорещени железа, конфискували имотите им, т. е. направено било всичко, за да се прекрати и „богомерзката ерес“. За прекратяване на ереста спомагали царе, папи, патриарси. В доброто тия хора не се разбират, а да мъчат и уби- ват, горят „опасните“ еретици се съюзяват и целуват. В XIV в., поради „преправославен“ живот на балканските християни, азиатци турци подчиняват Балканите.
към текста >>

г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с.
Митю (братчето й) се търкаляше по земята, като да беше ранен. . .“ и, като затули очите си с две ръце, каза: „лош, много лош беше сънят ми, оставете, не ме питайте“. А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох на детето си, за да види какво ще сънува, не се замислих върху този сън ни най-малко. Три месеца подир това — на 13 март 1916 г., сгодих дъщеря си и на 24 април с. г. я задомих, а на 14 август с. г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с. г., н. с. децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр. Тутракан, 3 часа след пристигането на син ми Митю от гр. Ловеч, за да се сбъдне напълно сънят на дъщеря ми Райна — да види Пенка и Марийка затрупани и убити, а братчето си Митю, да се търкаля ранен тежко, да ги остави мъртви в разбитата къща и тя сама, тежко ранена, да умре в Разградската държавна болница на 5 декем. н. с- 1916 год.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта.
I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек. Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство. С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на механиката и на обществените институции.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те имат свои водители и власти, свои царе и царици.
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици. Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна.
Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. А и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези къси разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар.
към текста >>

И, под окото бдеше на Властител свят, изтръпваше сърцето в сладка мъка .
Из „Трепети на една душа“ сън в лятна нощ „Сине мой, дай ми сърцето си“ . . . Притчи — 23; 26. Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шепата ти там, при здравеца, посред ухание благо . . . И, под окото бдеше на Властител свят, изтръпваше сърцето в сладка мъка . . . „Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка . . .“ Но ти изля през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам — и отлете мечтата бързокрила . . . Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там .
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане.
има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X. заплашвал, че ще го пребие, ако го види, че се разхожда по тая улица. Вярно е, че отиването на А.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:?
.. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века.
към текста >>

Исус получава от сега всички власти, на които има право.
Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света. Исус получава от сега всички власти, на които има право. Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята. Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона.
към текста >>

Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието.
Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия.
към текста >>

Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи.
Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи. Това е било към края на 15-то столетие пр. Христа. Тутанхатон става зет на Ехатона като взема дъщеря му Анхезенамон за жена. Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ И властите - духовни и мирски мълчат.
Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! “ И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). А Църковен вестник, официален орган на „Св.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение.
За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите.
Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта. като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1). Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4910991191864