Търсене в текстове за 'Власти'

Галилей Величков (1911-1985)

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите." Ние сме замлъкнали. Мълчим.
Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират. По този начин ще знаят развоя на събитията, ще се ожесточат още повече и кръвопролитията ще продължат още по-ожесточено. А като не знаят - залъгват се едни-други. И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството. Всички ще се нахвърлят върху нас. И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите." Ние сме замлъкнали. Мълчим. Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз. "Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли?
към текста >>

2. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.
Те се потвърдиха дословно. Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева". Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това. Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
към текста >>

3. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3.
Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години. Салонът на "Изгрева" 1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет 2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
към текста >>

4. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това.
Елена Андреева бе македонка. Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа.
към текста >>

5. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и.
към текста >>

6. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия.
От Сирия отива в Мала Азия. 4. От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги. Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия. Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа.
към текста >>

7. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги.
Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги. Те бяха допуснати да покажат своето умение и изкуство в цирковете, като техният номер беше последен. Ние, които бяхме чели като млади литература за йогите и които бяхме преминали Школата на Учителя, се решихме и отидохме да посетим представленията на цирковете и да видим тяхното умение. Тяхното умение и изкуство беше зашеметяващо и поразяващо за човешките очи. Ние се усмихнахме и казахме, че това е вярно, но е за едно друго човечество от преди няколко хиляди години преди Христа. И това беше така.
към текста >>

8. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Всяко нещо, което се намираше у нас при обиските, се прибираше и се изгаряше от властите.
Ние с Борис останахме свидетели на една цяла вътрешна мистерия на Духа, когато Той трябваше да се освободи от тялото Си. Да се разберем - това го оценихме по-късно. Много неща Борис Николов записа, стенографирайки в едно тефтерче с черни корици. И когато го намери, някой от вас трябва да го разчете и да го покаже на света. Събитията така се развиха, че ние бяхме прибрали това тефтерче и го криехме от последващите гонения и обиски срещу нас. Всяко нещо, което се намираше у нас при обиските, се прибираше и се изгаряше от властите. Така че Борис бе скрил това тефтерче и той лично, въпреки настояването на един брат, който работеше с него, не можа да го намери. След заминаването на Учителя той не смееше да дешифрира това, което бе стенографирал, защото там имаше записани такива неща, които можеха да се предадат само при известно обяснение и разясняване. Така че, това ще го направи едно следващо поколение, ако се намери това тефтерче, стига Небето да съизволи в това. Това е съкровищница на Духа от последните мигове, когато пребиваваше в плът на земята. Учителят седеше срещу мен и изведнъж каза: "За вас идват светли дни, но за мен ..." и замълча.
към текста >>

9. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците.
" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя. Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година.
към текста >>

10. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта.
А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка. Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия.
към текста >>

11. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат.
Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки течаха, защото все не се намираше онзи, който да ги поправи и смени керемидите. Веднъж дойде някаква милиционерска проверка, правиха обиск по всички бараки, търсеха нещо, но не казваха какво. Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат. Така тази група от проверяващи властници и техните служители се насочи към една от бараките, където бяхме скрили хартията. Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова.
към текста >>

Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.
Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите. Издаването на песните беше една смела акция. Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери. По тази стълба преди това бе качена цялата хартия - 1500 кг - на двете таванчета на двете съседни бараки, понеже беше използувана една и съща стълба. На другата вечер след тази проверка, през нощта ние изнесохме хартията и я прибрахме на още по-скришно място.
към текста >>

Когато дойде време да се печатат песните на Учителя, Неделчо Попов организира нещата така, че хартията бе закарана нощно време и се печаташе в полиграфическия институт - там, където се печатаха топографските карти на военните власти - това беше секретна печатница.
Издаването на песните беше една смела акция. Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери. По тази стълба преди това бе качена цялата хартия - 1500 кг - на двете таванчета на двете съседни бараки, понеже беше използувана една и съща стълба. На другата вечер след тази проверка, през нощта ние изнесохме хартията и я прибрахме на още по-скришно място. Когато дойде време да се печатат песните на Учителя, Неделчо Попов организира нещата така, че хартията бе закарана нощно време и се печаташе в полиграфическия институт - там, където се печатаха топографските карти на военните власти - това беше секретна печатница. Беше заявил, че това са песни на Синода и понеже бяха с религиозен текст, те не можеха да различат дали това е така. При печатането беше паднал един стих и печатарят го беше залепил не както трябва и затова излезе от печат погрешно. Там отпечатаха колите и очаквахме там да ги подвържат. Но по редовен график печатницата трябваше да се ремонтира и боядисва и спряха всякаква дейност. Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една каруца с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли.
към текста >>

12. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан.
До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове? Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето.
към текста >>

13. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците. Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство.
към текста >>

14. 5_43 Учителят за Втората световна война

Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това.
А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават. Тази война е на духовете. Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза Добруджа от България. Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това. Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат Добруджа. Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо. Провидението е турило сега злото да работи отвън, а доброто отвътре, за да не се види, иначе останалите лоши хора ще реагират. Сега доброто иде под маската на злото. Никой човек не трябва да коригира Божият План.
към текста >>

15. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

И властите правиха открити опити за сближение с нас.
И ето, трябваше да се вземе решение от онзи, който знаеше как стоят нещата и от онзи, който има право да взима решение. Тогава някой подхвърли: "Да знае някои от нас какво е мнението на Учителя по този въпрос? " Аз станах, разказах им целия случай с оградата и накрая свърших с думите на Учителя: "Никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Това е Воля на Учителя! И аз я изпълних! След заминаването на Учителя, много от комунистите на "Изгрева" правиха различни опити за сближение с властта и срастване с нейните организации. И властите правиха открити опити за сближение с нас. Искаха да ни сложат юлар върху братския живот, за да теглим след това тяхната кола. Аз не се съгласих. Противопоставих се. Някои бяха уредили официални срещи между ръководството и властите без да ме питат. Аз не отидох на тези срещи.
към текста >>

Някои бяха уредили официални срещи между ръководството и властите без да ме питат.
След заминаването на Учителя, много от комунистите на "Изгрева" правиха различни опити за сближение с властта и срастване с нейните организации. И властите правиха открити опити за сближение с нас. Искаха да ни сложат юлар върху братския живот, за да теглим след това тяхната кола. Аз не се съгласих. Противопоставих се. Някои бяха уредили официални срещи между ръководството и властите без да ме питат. Аз не отидох на тези срещи. В тези уречени дни аз и сестра Мария Тодорова отивахме на екскурзия на Витоша и се разхождахме по поляните на свобода. Там бяхме свободни. А долу, в града, искаха да ни сложат юлар, да ни впрегнат и да теглим чужда кола. Така навремето конете или воловете теглеха колите на господарите си.
към текста >>

Дойде време, някои исках а д а вземат разрешение о т властите, д а и м отстъпят някои о т техните партийни клубове, за да може Братството да се събира там на братски събрания.
Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха. След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години. Вероятно там трябваше да науча някакъв урок, а приятелите, които останаха на "Изгрева", трябваше да научат друг урок. Минаха години и нас с Жечо Панайотов ни пуснаха от затвора, излязохме навън и що да видим? През това време приятелите не си бяха научили урока. Дойде време, някои исках а д а вземат разрешение о т властите, д а и м отстъпят някои о т техните партийни клубове, за да може Братството да се събира там на братски събрания. Бяха решили и щяха да го направят, защото властите бяха съгласни с такова съжителство. Щяха да ни дадат някакъв партиен клуб около "Изгрева" и нашите щяха да се събират там, да четат Словото на Учителя и да пеят песните Му. Но Небето ги спря. Как ли? Точно по това време се взе решение да се разтури "Изгревът" и да се направят там легации и посолства на Съветска Русия и на други страни.
към текста >>

Бяха решили и щяха да го направят, защото властите бяха съгласни с такова съжителство.
След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години. Вероятно там трябваше да науча някакъв урок, а приятелите, които останаха на "Изгрева", трябваше да научат друг урок. Минаха години и нас с Жечо Панайотов ни пуснаха от затвора, излязохме навън и що да видим? През това време приятелите не си бяха научили урока. Дойде време, някои исках а д а вземат разрешение о т властите, д а и м отстъпят някои о т техните партийни клубове, за да може Братството да се събира там на братски събрания. Бяха решили и щяха да го направят, защото властите бяха съгласни с такова съжителство. Щяха да ни дадат някакъв партиен клуб около "Изгрева" и нашите щяха да се събират там, да четат Словото на Учителя и да пеят песните Му. Но Небето ги спря. Как ли? Точно по това време се взе решение да се разтури "Изгревът" и да се направят там легации и посолства на Съветска Русия и на други страни. Това обърка приятелите, понеже всеки започна да се спасява кой как може.
към текста >>

Това Братство не е на съда, нито на властите, нито на комунистите, нито на българския народ, нито на никого.
Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран. И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него. А това решение на съда бе вярно. И те размахваха нашир и надлъж това решение на съда. Въпросът е друг. Това Братство не е на съда, нито на властите, нито на комунистите, нито на българския народ, нито на никого. Това Братство, това Учение е на Учителя и това Слово е на Учителя и на Бога. Само Учителят и Бог може да взема решение. А Учителят го взе това решение навремето, когато каза: "Никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Аз им го разказах, те го знаеха, те не оспорваха това, което казвам и което е най-важното, те знаеха, че това са думи на Учителя. Но не им изнасяше. Защо ли ?
към текста >>

Ръководството на Братството не се определя от човеци, не се определя от властите и управляващите в даден исторически етап.
А други си бяха свободно влезнали от улицата през вратника в същия двор. Учителят ме избра да накова тогава тази ограда и чрез мен Той даде това Свое решение. Аз го провеждах досега и не се отклоних. Учителят бе този, който ме постави на този пост да ръководя Братството след Неговото заминаване. Учителят определя кой каква работа да върши и кой каква воля да изпълнява. Ръководството на Братството не се определя от човеци, не се определя от властите и управляващите в даден исторически етап. Духът е този, който избира ръководителя и го ръководи. Това го разказвам за онези, които ще дойдат след нас, защото приятелите от моето поколение правиха много опити да съжителстват с Третия интернационал. И точно когато правеха опити, тогава комунистите започнаха да правят обиски, да издирват и да пленяват и унищожават малкото останали от времето на Учителя беседи. Това ги стресваше, те спираха и се чудеха какво ли става пък точно сега? Учителят бе казал, че в бъдеще комунистите ще се коригират.
към текста >>

16. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение.
Навън времето е хубаво, слънчево, а те се заврели вътре в нея. Аз никога не съм влизал в тази дупка. Другите говореха, че тази землянка представлява нещо като катакомба на първите християни. Хайде де, къде са първите християни, а къде сме ние и къде е Школата на Учителя! Учителят не позволи такова извращение и опорочаване на нещата. Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение. Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички камъни на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона. Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра. Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона. Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите.
към текста >>

Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите.
Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение. Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички камъни на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона. Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра. Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона. Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите. Ние бяхме разгонени оттам. Кои "ние"? Онези, които влизаха в лисичата дупка. А за нас какво остана? За нас остана да се движим по пътеките на Витоша, да бродим по ливадите и склоновете й да се качваме по върховете, да дишаме свободно въздуха и да дочакваме изгрева на слънцето там, където желаехме и можехме да отидем.
към текста >>

17. 5_53 Учителят е болен

Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Бях дежурен и стоях тихо, не мърдах, а до мен тефтерчето бе отворено. Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото.
към текста >>

18. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

С нея трябваше да се получи разрешение от властите.
Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева". След като получава тази телеграма, връзката отново се прекъсва за няколко дни. Това е първата телеграма-отговор, получена в този ден от Москва. И единствената телеграма за цели седем дни. Един брат веднага донася на "Изгрева" телеграмата-отговор. С нея трябваше да се получи разрешение от властите. Ами как да стане това и кой да го вземе това разрешение? Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата. Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов. Тогава той беше министър на вътрешните работи. А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт.
към текста >>

А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.
към текста >>

Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време.
Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост.
към текста >>

19. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време.
Неговото име е Беинса Дуно! Бог е Един и Въздесъщ! Всемировият Учител Беинса Дуно е Един и Въздесъщ! Амин! Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка.
към текста >>

20. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите.
Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година. Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година". След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая. След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите. Ще дойдат и други години, когато нас няма да ни има, но други поколения ще летуват горе на Рила, ще вървят по стъпките на Учителя и ще търсят Духа на Общението. А това е Христовият Дух, Който присъствуваше там и обединяваше Битието и Небитието чрез присъствието на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

21. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата.
Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите.
към текста >>

Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено!
След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите. Но след като духовенството се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата.
към текста >>

22. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели.
"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1.
към текста >>

Това беззаконие ли беше от страна на властите?
Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети. Какво стана по-нататък? Уставът бе предложен на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви. Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък. Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
към текста >>

Трима финансови ревизори представиха своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството.
С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Трима финансови ревизори представиха своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството. В този период се инвентаризира цялата братска литература. В следните девет помещения бяха описани следните количества издадени беседи на Учителя. Ето този протокол: Протокол от 28 ноември 1957 година 1. Книговезница 5 531 кн. 95 390 лв. 2.
към текста >>

След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото.
8 120 лв. 9. Склад в антрето и стаята на Учителя 1 384 кн. 75 238 лв. Общо 163 004 книги за 779 017 лева Тогава заплатата на един учител беше 585 лева. Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има предвид, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя. След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса.
към текста >>

23. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието.
А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя. Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост!
към текста >>

А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната.
На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година. И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон.
към текста >>

24. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина.
Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото?
към текста >>

25. 9_03 Дяволът и неговите два крака

Борис Николов- Блага Тачева

В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти.
Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град.
към текста >>

26. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки.
към текста >>

27. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Шестия салон бе на Изгрева, който бе построен през 1927 г., който бе разрушен от властите през 1972 г.
Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета. Как се натъкнаха всички тия неща на това свято място може да отговори само онзи, който е бил съвременник и е бил свидетел на онези сили, които воюваха срещу Братството и Учителя. Шестия салон бе на Изгрева, който бе построен през 1927 г., който бе разрушен от властите през 1972 г. Където и да ходехме и където да се преместим от салон на салон, то винаги се явяваше противодействие, което се изразяваше в отделни конфликтни положения между учениците и главно поради тяхното непослушание, след което обстоятелствата се стичаха тъй, че трябваше да напуснем поредния салон, за да отидем в следващия. Най-интересното е, че на съдебния процес 1957/58 г. срещу Братството, ни заяви от трибуната самия прокурор Руменов, че салон за нас в бъдеще ще има тогава, когато цялото небе ще стане салон за нас, а земята ще бъде негово подножие. Ние тогава протестирахме, че бяха ни затворили салона на Изгрева. Това лично го спомена прокурора Руменов, който ни обвиняваше и водеше делото срещу нас.
към текста >>

28. 90. НАРЯДИТЕ

Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството.
Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места. Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството. Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви.
към текста >>

29. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата.
Второ - да отида и да бъда в чужбина. Трето - да съм богат. Учителят му каза: „Добре". Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя.
към текста >>

30. 156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА

А точно в това време властите издирваха и съдеха хора, които имат връзки с чужбина, обявяваха ги за шпиони.
Много приятели си направиха снимки с него за спомен. Не щеш ли една такава снимка попада в една доносничка на властта. Имаше такива в нашите среди. Извикват сестрата заснетата снимката с индус в милицията и започват разпит. Обвиняват я, че има връзка с чужденци и че е шпионка на англичаните, понеже Индия преди това беше английска колония. А точно в това време властите издирваха и съдеха хора, които имат връзки с чужбина, обявяваха ги за шпиони. Що молитви, що плач е изплакала сестрата. Накрая семейството й намират още няколко снимки на които индуса се е заснел с други лица, включително и с Учителя и ги носят в милицията. Тогава следствието разбира, че това е един донос и я освобождава, но я предупреждава да внимава в картинката, защото я има на снимката. Това е един израз, което значи да си опичаш акъла, защото да не ти го опичат други. А всеки знае, че опичането става на огън.
към текста >>

31. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Като адвокат написва подходяща молба до властите и обвини Учителя, че е търгаш и мошеник.
Той хвърли око на онези доброволни вноски, които правеха приятелите на Учителя. А това беше техният десятък за Бога. Искаше от тези суми да се отделят за неговото списание. Учителят отсече: „Десятъкът на Бога е за Неговото Слово, а не за списание на окултисти". Толев се засегна много, след това дойде един друг повод, той се озлоби срещу Учителя, обяви се срещу Братството и изкара Учителя, че обсебва чужди средства. Като адвокат написва подходяща молба до властите и обвини Учителя, че е търгаш и мошеник. Това беше добре дошло за църквата, за съдебните власти, за прокуратурата, за да атакуват официално Учителя. Започнаха следствия, викаха Учителя в следствените власти и разпити, следствия, прокурорски проучвания. Това донесе на Учителя затруднение в Неговата работа. Ние бяхме изумени от този обрат на нещата. Как така преди това беше брат, учен брат, заслужил брат, издава списание по окултизъм и то солидно списание, помества уводни статии на Учителя и сега всичко това го захвърля и се обявява срещу Братството и Учителя.
към текста >>

Това беше добре дошло за църквата, за съдебните власти, за прокуратурата, за да атакуват официално Учителя.
А това беше техният десятък за Бога. Искаше от тези суми да се отделят за неговото списание. Учителят отсече: „Десятъкът на Бога е за Неговото Слово, а не за списание на окултисти". Толев се засегна много, след това дойде един друг повод, той се озлоби срещу Учителя, обяви се срещу Братството и изкара Учителя, че обсебва чужди средства. Като адвокат написва подходяща молба до властите и обвини Учителя, че е търгаш и мошеник. Това беше добре дошло за църквата, за съдебните власти, за прокуратурата, за да атакуват официално Учителя. Започнаха следствия, викаха Учителя в следствените власти и разпити, следствия, прокурорски проучвания. Това донесе на Учителя затруднение в Неговата работа. Ние бяхме изумени от този обрат на нещата. Как така преди това беше брат, учен брат, заслужил брат, издава списание по окултизъм и то солидно списание, помества уводни статии на Учителя и сега всичко това го захвърля и се обявява срещу Братството и Учителя. Обвиняваха Учителя във всички всевъзможни нарушения и че Той е виновен за цялата бъркотия в България по онова време.
към текста >>

Започнаха следствия, викаха Учителя в следствените власти и разпити, следствия, прокурорски проучвания.
Искаше от тези суми да се отделят за неговото списание. Учителят отсече: „Десятъкът на Бога е за Неговото Слово, а не за списание на окултисти". Толев се засегна много, след това дойде един друг повод, той се озлоби срещу Учителя, обяви се срещу Братството и изкара Учителя, че обсебва чужди средства. Като адвокат написва подходяща молба до властите и обвини Учителя, че е търгаш и мошеник. Това беше добре дошло за църквата, за съдебните власти, за прокуратурата, за да атакуват официално Учителя. Започнаха следствия, викаха Учителя в следствените власти и разпити, следствия, прокурорски проучвания. Това донесе на Учителя затруднение в Неговата работа. Ние бяхме изумени от този обрат на нещата. Как така преди това беше брат, учен брат, заслужил брат, издава списание по окултизъм и то солидно списание, помества уводни статии на Учителя и сега всичко това го захвърля и се обявява срещу Братството и Учителя. Обвиняваха Учителя във всички всевъзможни нарушения и че Той е виновен за цялата бъркотия в България по онова време. От тогава имаме един протокол за разпит на свидетели от 21 .VII.1925 г., където Учителят отговаря на всички зададени Му въпроси.
към текста >>

32. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Подкокоросваха властите да спират съборите в Търново и София.
163. ПОДПАЛВАЧИТЕ Ред години, като се почне от 1922 до 1927 г. вестниците бълваха огън и жупел срещу Учителя и Братството. Подкокоросваха властите да спират съборите в Търново и София. Поставяха една след друга прегради пред Учителя. Част от тези прегради падаха при намесата на други сили, които стояха зад Учителя. Много от тези нападки срещу Учителя се изразяваха и в действие, които ние малка част сме описали. А след време българите ще проверят лично какви хули е писано във вестниците срещу Учителя от 1922 до 1944 г. Те трябва да бъдат извадени и публикувани в отделна книга.
към текста >>

33. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе.
1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII. 1944 г. Времето течеше и спомените за Учителя ни спохождаха често.
към текста >>

34. 74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА

Когато Го запитахме как така е станало, че военните власти не Го закачат, Той ни разказа този случай.
74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА Имаше един старинен военен закон според който на всеки 25 000 новобранци, един се освобождаваше от военна служба, ако изтегли билетчето на което пише: „Да". Учителят се явява пред комисията и казва: „Аз ще изтегля билетчето! " Бръква в сандъчето, изважда билетчето и го подава на комисията - „Да", тъй се освободи Учителят от военна служба. След това Той никога не бе викан от военните нито през войните, нито след това. Когато Го запитахме как така е станало, че военните власти не Го закачат, Той ни разказа този случай.
към текста >>

35. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил.
Дават му парите. Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир.
към текста >>

36. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

когато направиха тотален обиск на Изгрева и властите му взеха всички тетрадки.
Много пъти му казвах: „Брат Боян, дай да ти приберем тези тетрадки! " Боян ги поглеждаше, беше сраснал с тях и не можеше да ги изтръгне от себе си. Изохкваше и казваше: „Нека да постоят още, после ще ги прибереш". Но дойде онзи ден на 6Х11. 1957 г. когато направиха тотален обиск на Изгрева и властите му взеха всички тетрадки. Всички папки и всичко, което имаше написано от него, включително и Братският архив. Сложиха го в чували и го прибраха. Изчезна всичко. Боян беше като болен. Прежали всичко, но не можа да прежали тетрадките.
към текста >>

37. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

властите направиха обиск и ги прибраха.
След като излезе от затвора дойде при Боян Боев и се свърза с Учителя. Боян Боев имаше около 200 тетрадки със стенограми. Той не пишеше красиво, но четливо. За един стенограф не е проблем да ги разчете. Но на 6 декември 1957 г. властите направиха обиск и ги прибраха. Дали ги унищожиха, това едно друго поколение ще каже. „Изворът на доброто", това са разговори на Боян Боев с Учителя в Мър-чаево. Там Учителят откри един малък извор, който Учителят нарече „Изворът на доброто". Доброто се проявявя в най-малките неща. „Изгревите на слънцето".
към текста >>

38. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Бе позорен процес за властите и за онези, които измениха на Учението.
Всички го знаеха, че е човек на Бялото братство. По селата имахме много последователи благодарение на неговата работа там. По време на съдебния процес срещу Братството 1957/58 г. той дойде и застана зад нас доблестно и честно. Целият съдебен процес от началото до край беше монтиран по сценарий. Бе позорен процес за властите и за онези, които измениха на Учението. Това не ни засяга, не ни обижда, защото измяната не е срещу нас, а срещу Делото Божие. Изкарах четири години в затвора и през цялото време съм работил. Имаха толкова много облаги от моята работа. Но процесът бе един политически скалъпен процес срещу Братството. През този процес брат Георги Куртев се държа като истински ученик на Учителя.
към текста >>

39. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Но това не бе взето предвид от властите.
От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията.
към текста >>

40. 19. ЗАКАНАТА

Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето. Ние не му позволихме, но тая закана остана да виси във въздуха. Значи над 40 години тя витае във въздуха и ето намери се човек, който я хвана и реши да я реализира. Хубаво е, че това стана, за да се видят българите кой за какво беше по времето на Учителя.
към текста >>

41. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Това го водеше финансовия съвет, но нямаше оправдателни документи пред финансовите власти на страната.
Братският съвет беше единодушен, когато се отделяха средства за откупуване на хартия било с документ, било без документ. Обикновено хартията се купуваше без документ, Значи тези средства, които финансовия съвет намери при Учителя, описа и прибра се пазеха за купуване на хартия. Бяха около шест милиона лева. Не беше малка сума. И за нея имаше счетоводство, но то бе вътрешно счетоводство на Братството. Това го водеше финансовия съвет, но нямаше оправдателни документи пред финансовите власти на страната. Аз не съм участвувал във финансови въпроси никак. Други отговаряха, а след това натовариха мен с финансови задължения. Като стана процеса срещу Братството аз мълчаливо приех стоварената вина, за да не стават разправии и скандали в Братството. А за това ще стане дума по-късно.
към текста >>

42. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

И точно в този момент стана обиск на едно място и бе прибрана много литература на Учителя от властите.
Но аз трябваше да направя опис на материалите. Братът се разсърди, че аз се бавя с описите и ме упрекваше, че накрая материалите няма да дойдат при него, а ще отидат на други места. Аз го уверявах, че това не може да стане, защото бяха при брат ми и аз там командвах. Направих опис на два куфара, дойде този брат и ги прибра. Останаха шест куфара. И точно в този момент стана обиск на едно място и бе прибрана много литература на Учителя от властите. Ние се уплашихме да не би да дойдат и да вземат куфарите чрез обиска. Този млад брат работеше и живееше в провинцията и не можехме да се свържем с него, за да дойде и прибере куфарите. Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник. Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав.
към текста >>

Спомням си как Никола Антов, за да ни попречи занесе две раници беседи, за да ги покаже и да ни издаде на властите, че въпреки забраната да ни се дава хартия, то ние печатахме.
От 1951 до 1981 г. изминаха тридесет години. Комунистическата власт не разрешаваше печат на Словото на Учителя. Времето още не бе дошло за печат. Определеното време за печат от нашето поколение бе изтекло. Спомням си как Никола Антов, за да ни попречи занесе две раници беседи, за да ги покаже и да ни издаде на властите, че въпреки забраната да ни се дава хартия, то ние печатахме. Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши предателство спрямо Братството. Но беседите бяха вече напечатани. А след това ни забраниха да печатим на хартия дори и от изрезки, които получавахме от печатниците, които им бяха ненужни. А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани. Дочакахме и друго време, когато се унищожаваха томчетата, беседи, които ние бяхме отпечатвали.
към текста >>

43. 7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Беше направен един редовен обиск от властите при едного и бяха взети много беседи от Учителя.
Но това не бе сторено понеже Борис държеше да направи опис на куфарите. Аз непрекъснато възразявах върху забавянето, но той беше непреклонен. Предупредих го, че той ще носи вината ако те не дойдат при мене. Той не вярваше, че това нещо може да се случи. Но това се случи. Беше направен един редовен обиск от властите при едного и бяха взети много беседи от Учителя. Тогава Цанка се уплашва, че могат да дойдат властите у тях и да вземат куфарите, уведомява Борис, а той от своя страна нарежда на Боян Златарев, който беше негов личен куриер да пренесе куфарите на безопасно място. Той намира някакви познати живущи в някаква къща около Руски паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка. След като научих, че куфарите са изчезнали аз настоявах да ми се предадат. Борис от своя страна нареди на Боян Златарев да ми се донесат и предадат, но Боян отлагаше по различни причини. Той беше под влиянието на Петър Филипов и на Лалка Кръстева и не пожела да ги предаде.
към текста >>

Тогава Цанка се уплашва, че могат да дойдат властите у тях и да вземат куфарите, уведомява Борис, а той от своя страна нарежда на Боян Златарев, който беше негов личен куриер да пренесе куфарите на безопасно място.
Аз непрекъснато възразявах върху забавянето, но той беше непреклонен. Предупредих го, че той ще носи вината ако те не дойдат при мене. Той не вярваше, че това нещо може да се случи. Но това се случи. Беше направен един редовен обиск от властите при едного и бяха взети много беседи от Учителя. Тогава Цанка се уплашва, че могат да дойдат властите у тях и да вземат куфарите, уведомява Борис, а той от своя страна нарежда на Боян Златарев, който беше негов личен куриер да пренесе куфарите на безопасно място. Той намира някакви познати живущи в някаква къща около Руски паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка. След като научих, че куфарите са изчезнали аз настоявах да ми се предадат. Борис от своя страна нареди на Боян Златарев да ми се донесат и предадат, но Боян отлагаше по различни причини. Той беше под влиянието на Петър Филипов и на Лалка Кръстева и не пожела да ги предаде. Накрая Борис Николов разбра, че е изигран и че неговия план се проваля.
към текста >>

44. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Властите видяха, че са ни изпуснали и веднага взеха мерки.
Той ги разпръсна навсякъде. Имаше и каталог на книжарница „Братство" на ул. „Гурко", София на Атанас Николов, който бе редактор на в-к „Братство", но в момента бе станал книжар. Голям каталог за чудо и приказ. И докара белята с колата. Властите видяха, че са ни изпуснали и веднага взеха мерки. Закриха всички печатници в България. И така ние сами си докарахме колата с белята на Изгрева. Другото, което стана бе развръзката. Тя се развърза както трябва. Вече имаше и причина и повод, който бе на лице.
към текста >>

45. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат.
С Боян се работи леко и с Методи също. Те не са хора, които да подчертават своята личност и да се налагат и всички търсехме кое е най-добре и кое е справедливо. И в нашите общи разговори идвахме до принципни заключения. Така работата мина напълно спокойно. Но работехме в пълна тайна. Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат. А печатът тогава не беше свободен. Трябваше разрешение. Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите. Дава му се една малка бележчица, едно малко листче с неговият подпис и печат. Това е малко листче, широко пет см и дълго 10 см, но с голяма сила.
към текста >>

книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя? Ето тридесет години печатът е забранен. Хайде де, издайте сега през 1975 г. книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Хайде де, издайте книга за Учителя сега! Видяхте ли, че не можеше? Видяхте ли, че съм прав? А знаете ли, че брат Борис сам, самичък финансира и двете книги? С мои пари спечелени с мой труд.
към текста >>

46. 10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ

Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ Издаването на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия. Постепенно те бяха превъзмогнати. Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства.
към текста >>

47. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат.
Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас.
към текста >>

И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите.
22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда. Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор. И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите. След време някой от вас трябва да се зарови в този архив и да извади не само имената на всички, които свидетелстваха срещу Братството, но и да се изнесат думите им пред съда. Защото техните думи бяха думи на предателство към Делото на Учителя. Следващите поколения трябва да знаят как са били нещата, защото тези Сили съществуват и те отново ще чакат своето време и онези хора, чрез които да се проявят. И за това трябва да знаете какво е било по наше време, защото същото беше и по времето на Учителя. От една страна бе Духът на Истината и Учителя, а от друга Духът на Заблуждението.
към текста >>

48. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Властите искаха да се компрометира Братството и да кажат: „Ето тези хора приказват за идеи, но и те злоупотребяват със средства." Това беше смисъла на процеса.
На 6.ХИ. 1957 г. беше направен обиск на целия Изгрев и бяха иззети всички беседи на Учителя. След това бе започнато следствие срещу мен. Аз бях арестуван и престоях девет месеца в затвора. Властите искаха да се компрометира Братството и да кажат: „Ето тези хора приказват за идеи, но и те злоупотребяват със средства." Това беше смисъла на процеса. Накараха Антов и другите около него да откажат, че аз съм върнал средствата, които съхранявах и да излезе един вид, че аз съм задържал Братски средства, които не съм върнал. А братските средства бяха се свършили още през 1948 г. Ако имаше братски средства те щяха да ги искат още тогава. Аз не заведох спор, а оставих нещата така да тръгнат както искат и не допуснах разправии в Братството. Понесох присъдата си както виждате без да съм виновен.
към текста >>

49. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

За властите това бяха ценности, които струваха пари.
Те бяха сложени в една кутийка с опис и подпис от мен и Петър Филипов. Той я извади и ми я подаде, а аз я предадох на следователя. Той отвори кутийката, намери същите неща и се успокои след като прочете протокола и прибра всичко. Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си. На мен също нищо не казаха, не ме упрекнаха, че ги съхранявам след като ги прибраха. За властите това бяха ценности, които струваха пари. За мен бяха ценности като лични вещи на Учителя. Аз ги опазих, а други от Изгрева ги предадоха чрез донесение до властите и накрая милицията ги прибра и след това следите им се загубиха в милицията. Сега мога ли да попитам кой носи вина и отговорност, че се унищожиха вещите на Учителя? Кои ги предадоха? Кой наклевети, кой ги прибра и кой ги унищожи?
към текста >>

Аз ги опазих, а други от Изгрева ги предадоха чрез донесение до властите и накрая милицията ги прибра и след това следите им се загубиха в милицията.
Той отвори кутийката, намери същите неща и се успокои след като прочете протокола и прибра всичко. Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си. На мен също нищо не казаха, не ме упрекнаха, че ги съхранявам след като ги прибраха. За властите това бяха ценности, които струваха пари. За мен бяха ценности като лични вещи на Учителя. Аз ги опазих, а други от Изгрева ги предадоха чрез донесение до властите и накрая милицията ги прибра и след това следите им се загубиха в милицията. Сега мога ли да попитам кой носи вина и отговорност, че се унищожиха вещите на Учителя? Кои ги предадоха? Кой наклевети, кой ги прибра и кой ги унищожи? Това не бяха чуждоземни завоеватели, а бяха българи по плът и кръв. Но те бяха служители на Духа на Разрушението и Опустошението.
към текста >>

50. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ Финансовата ревизия съставена от трима ревизора бе дошла на Изгрева и работеше непрекъснато. Всички бяхме спокойни. Аз отначало не смятах, че нещата ще се развият по един специално подготвен сценарий. После разбрах каква бе целта на сценария. Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас. Но аз приех друга тактика. Аз взех цялата вина върху себе си. Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки. Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане.
към текста >>

Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки.
Аз отначало не смятах, че нещата ще се развият по един специално подготвен сценарий. После разбрах каква бе целта на сценария. Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас. Но аз приех друга тактика. Аз взех цялата вина върху себе си. Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки. Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане. Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева.
към текста >>

Та властите си заплатиха.
Така Димков бе принуден да служи на властта, за да не го подведат за онези 30%, които е вземал от печалбата на магазина. По този начин Димков се отърва от затвора за моя сметка. И понеже властта на комунистите винаги се отблагодарява на онези, които й помагат, то дойде време през 1977 г. когато лично Тодор Живков, който управляваше страната като Генерален секретар на комунистите изпрати едно писмо до БАН и с него се нареди да се издадат двата тома на Димков, които бяха издадени преди 40 години. Така том I излезна 1977 г., II том - 1978г., III том - 1979 г. Та властите си заплатиха. И се отчетоха пред Димков. Това трябва да им се зачете. А това бяха времена, когато Братството се гонеше и ежегодно се изземваше литература от Учителя и се унищожаваше. От 15 000 български лекари на държавна служба никой не смееше да се занимава с билколечение. Това беше табу.
към текста >>

51. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Ние знаехме, че трябва да се печатат беседите на Учителя и за да не бъдем зависими от банките и властите, решихме да ги съхраняваме в отделни лица.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО След заминаването на Учителя бе направен опис на парите от Братския съвет и от финансовия съвет, в който влизаше Жечо Панайотов, Никола Антов и Манол Иванов. Получена бе една голяма сума. Беше направен години по-късно през 1948 г., антидатиран протокол за 5.I.1945 г. на намерените суми след заминаването на Учителя. След обсъждане от Братския съвети по решение на финансовия съвет бе решено тази голяма сума да не се осчетоводява, а да се почне от салдо нула, за да може да разполагаме с тези пари както намери за добре Братския съвет. Ние знаехме, че трябва да се печатат беседите на Учителя и за да не бъдем зависими от банките и властите, решихме да ги съхраняваме в отделни лица. Всички приеха общо решение и се подписаха всички. Но това не беше в съгласие със закона, който не допускаше двойно счетоводство. А ние го направихме, понеже така смятахме, че е по-добре за Братството. Тогава бе решено да се раздадат на отделни лица определени суми пари обозначени поименно в протокола. Освен това касиера бе задължен да заведе в тефтерче писмено на кои доверени лица са дадени суми за съхранение, кога са връчени и за какво са изразходвани.
към текста >>

Но съдът и властите решиха, че аз трябва да отговарям за счетоводството до ревизията през 1957 г., за допуснатите финансови нарушения.
Тодор Стоименов си замина и аз станах председател на Братския съвет. А всички разходи на оставените пари от Учителя бяха до 1948 г., за което имаше протокол, че всички суми са отчетени подписани и от Никола Антов. Значи отговорност носеше Никола Антов за периода до 1948 г., когато парите бяха похарчени. През 1954 г. бе назначен друг счетоводител - Коста Стефанов, който ръководеше счетоводството до ревизията през 1957 г. Но съдът и властите решиха, че аз трябва да отговарям за счетоводството до ревизията през 1957 г., за допуснатите финансови нарушения. Понеже Никола Антов предизвика ревизията на Братството и според властите човек, който търси законност значи е чист пред закона. А нещата бяха точно обратно поставен. Кой ги бе поставил? Онзи, който работи с обратни методи. По-късно след като бе направена ревизия и след като съгласно тази ревизия всички документи бяха изпратени в Министерството на финансите, което от своя страна задвижи своите органи, то се започна следствие от милицията.
към текста >>

Понеже Никола Антов предизвика ревизията на Братството и според властите човек, който търси законност значи е чист пред закона.
А всички разходи на оставените пари от Учителя бяха до 1948 г., за което имаше протокол, че всички суми са отчетени подписани и от Никола Антов. Значи отговорност носеше Никола Антов за периода до 1948 г., когато парите бяха похарчени. През 1954 г. бе назначен друг счетоводител - Коста Стефанов, който ръководеше счетоводството до ревизията през 1957 г. Но съдът и властите решиха, че аз трябва да отговарям за счетоводството до ревизията през 1957 г., за допуснатите финансови нарушения. Понеже Никола Антов предизвика ревизията на Братството и според властите човек, който търси законност значи е чист пред закона. А нещата бяха точно обратно поставен. Кой ги бе поставил? Онзи, който работи с обратни методи. По-късно след като бе направена ревизия и след като съгласно тази ревизия всички документи бяха изпратени в Министерството на финансите, което от своя страна задвижи своите органи, то се започна следствие от милицията. Започна се едно дълго следствие, което продължи девет месеца срещу мен в затвора.
към текста >>

52. 19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

Властите решиха че машината е купена с парите оставени да се съхраняват по 600 000 лв.
1953 г. А след това счетоводител бе Коста Стефанов. Като е подписвал всяка година не е ли знаел, че не са вписани тези суми в счетоводството? Ето този отговор е важен. И така изкараха мен виновен, че аз съм задържал 1 милион и 200 хиляди лв. Властите решиха че машината е купена с парите оставени да се съхраняват по 600 000 лв. в Манол Иванов и 600 000 лв. от Никола Антов. А това не бе вярно. А тази сума бе много голяма тогава и при самото й споменаване човек си представяше, че с нея купува триетажна къща. Така тук Антов обсеби 600 000 лв.
към текста >>

53. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт.
Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари. А общата сума, която бе намерена при Учителя и описана бе към 6 000 000 лв. След разговори и убеждавания Антов се съгласи и ние внесохме сума от 900 000 лв. Тази сума бе внесена от мен, от онези пари, които аз пазех на 1.III.1945 г.
към текста >>

Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари.
И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари. А общата сума, която бе намерена при Учителя и описана бе към 6 000 000 лв. След разговори и убеждавания Антов се съгласи и ние внесохме сума от 900 000 лв. Тази сума бе внесена от мен, от онези пари, които аз пазех на 1.III.1945 г. и с нея бяха купени облигации от „Заема на Свободата" за 900 000 лв. Занесох парите и донесох облигации и ги предадох на финансовия съвет.
към текста >>

Реши да откупи онзи чифлик от посегателството на властите, който не беше негов, а беше само негов управител.
Така с тези облигации спасихме голямата сума. Отървахме се, но трябваше да заплатим за това и то скъпо. В това време Минчо Сотиров беше отишъл да ръководи един чифлик в село Нейчево при една своя позната. На него му беше предадена да съхранява една сума от 500 000 лв. Но когато всички богати хора, фабриканти и чиф-ликчии трябваше да се откупват от новата власт чрез пари вложени в този заем то Минчо Сотиров реши да се откупи също. Реши да откупи онзи чифлик от посегателството на властите, който не беше негов, а беше само негов управител. И той не го откупи с пари на чифлика, а с братски пари, с онези пари, които му бяха предадени. Без някого да пита той купи облигации за 100 000 лв. от предоставената му сума да съхранява 500 000 лв. Ето така полека, полека сумата оставена от Учителя се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за ученици на Учителя. В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея.
към текста >>

И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина.
Ето така полека, полека сумата оставена от Учителя се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за ученици на Учителя. В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него също му бе връчена една сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов ги напъха в една раница и му ги занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина. И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят.
към текста >>

54. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия.
Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия. Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г.
към текста >>

Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца.
Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия. Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка.
към текста >>

А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона.
Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186.
към текста >>

55. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

Ако са ви взели други книги освен беседите подайте молба до местните власти, ще ви ги върнат.
Останалите не иззети беседи у приятелите, се оставят за вътрешно ползване на Братството. Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда. Животът на Братството не се изменя. Събранията продължават, беседи се четат. Дават вид като че ще се ограничат само с тази мярка, но може ли да им се вярва след туй, което направиха. Ако са ви взели други книги освен беседите подайте молба до местните власти, ще ви ги върнат. Това е гонение против идеите. Идеологична борба. От учениците се иска смелост, самообладание, вяра и упование в Бога. Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло. Поздрав на теб и на всички братя и сестри.
към текста >>

56. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ В ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА Част втора 27. ГОЛЯМАТА И ШИРОКА ДЛАН

Но това обвинение тогава водеше до брутални действия от страна на властите.
Но аз поех всичко на себе си. Следователят беше много ядосан от тази моя тактика. Това го вбеси и започва да ме обвинява, че съм син на бивш фабрикант, че аз съм фабрикант, че съм бил предприемач и съм експлоатирал труда на работниците, а това за онези години беше голямо обвинение. Баща ми имаше малка фабрика, но той фалира. И другите обвинения бяха донякъде верни, но по същество не отговаряха на истината. Но това обвинение тогава водеше до брутални действия от страна на властите. След 9.IХ.1944 г. комунистите национализираха фабриките, взеха богатствата и парите на богатите, а фабрикантите и богаташите ги натикаха в затворите. Той се чудеше как досега аз не съм бил в затвора. Аз протегнах дългата си ръка и му я показах: „Знаеш ли какво значи това? " Той се стресна.
към текста >>

57. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите.
Назовах го „Окованият ангел". Да, този окован и прикован ангел бях привидно аз. Но той бе написан за онзи ангел, който влизаше в затвора изпращан от Висините, който влизаше ту в един, ту в друг надзирател, началник и променяше някои тяхни и предишни решения и ми съдействаше за добро. Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения свят трябваше да влиза в различни хора. Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на Онзи, който Го бе изпратил. А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите. А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и спасение. Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела.
към текста >>

Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя.
„Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор. Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя. Но ангел Господен бе влезнал в него и той с власт и сила разпореждаше съдбините на света. И този ангел Господен ние го видяхме в Сила и Мощ как ни свали веригите и ни изведе от затвора на свобода. На 31 .ХII.1962 г. вечерта аз пристъпих в моя дом. С песни и молитви дочакахме Новата 1963 г.
към текста >>

58. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници.
38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ? В затвора аз бях поставен да излежавам присъдата си заедно с политическите затворници. А бях получил присъда за криминално деяние т.е. присвояване на пари, укриване на злато и още много неща, които може да прочетете в присъдата. Според присъдата аз съм криминален престъпник. Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници. Някой от вас да даде тълкуване на този факт? При нас имаше затворени земеделци. Между тях имаше няколко фракции, които жестоко воюваха помежду си и се обвиняваха едни други в предателство и измяна на земеделската идея. Но те влезнаха в бригадата, която организирах и започнаха да работят много добре и за награда бяха пуснати три години по-рано заради отличната работа, която дадохме на строежа. Тук се срещнах и с г-н Попов, секретар на проф.
към текста >>

59. 41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК

А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея.
Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен. Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии. Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада.
към текста >>

60. 63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА

Така тези Сили периодически се явяват и намират съответно личности и власти чрез които да се проявят.
63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев Това са мисли на ученикът Борис Николов, които той е записал през време на затвора от 1959-1962 г. Тук са включени една незначителна част от онова, което той е написал. Мислите са подбрани и се отнасят за онази епоха, при която бяха развързани Силите, които трябваше да унищожат Братството като форма, като присъствие и като Школа. Така тези Сили периодически се явяват и намират съответно личности и власти чрез които да се проявят. Затова смятаме, че не ще бъде далеч времето, когато тези сили отново ще се явят, за да се опитат да посегнат отново върху Словото на Учителя. И тогава онези, които са прочели тези редове на „Окованият ангел" ще разберат, че и други преди тях са минали през изпитания, за да защитят името си на ученици от Школата на Учителя. Като пример ще разкажем един случай, който многократно ми е бил разказван от онези съвременници на Учителя, които бяха целували десницата Му и бяха слушали живото Му Слово. Един ден, по времето на Учителя, на Изгрева около Него са се били събрали една групичка от няколко братя и сестри. Водил се е някакъв разговор.
към текста >>

61. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства.
Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! IV. ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г. на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха.
към текста >>

62. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

А неговите служители са и официалните власти.
Ето това е техния план. А ще се изпълни ли? Ще го проверите лично. Който иска да се продава за панища леща - да се продава. Но Небето ще вземе мерки срещу опорочението на Словото на Учителя. А неговите служители са и официалните власти. Те ще изпълнят волята Му. Досега са се справяли отлично! Изкочи и друг проблем за хармонизацията на песните на Учителя. Не може да се хармонизира музиката на Учителя и песните Му ако човек не познава Словото на Учителя, историята на музикалния живот на Изгрева, историята на всяка една песен, кога е дадена, при какви обстоятелства и за какво е дадена. Тези сведения не се знаят от днешните музиканти, защото няма от къде да ги знаят.
към текста >>

63. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Властите му показаха по какъв начин да работи.
Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа. Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец." Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там. Хайде сега отидете и обяснете на атеиста и невярващия как може да се случи такова нещо. Е, може! Така дядо Влайчо помагаше на всички. Властите му показаха по какъв начин да работи. Да се крие и скришно от погледа на обществото да работи. Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават Братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя. Е, някои се опитваха да изпълнят съветите му, но после се отдалечаваха. Те бяха от друг свят.
към текста >>

64. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание.
Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас.
към текста >>

65. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Властите бяха решили да направят един показен процес, като осъдят един - двама спекуланта.
51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН Имахме един брат, казваше се Николай Дойнов. По едно време започна да се занимава с търговия, успя и преуспя, че се замогна, стана дори милионер с много милиони. Около него се бяха задвижили много хора - търговията вървеше добре, даваше големи доходи. Но тогава излезе закона срещу спекулата. Властите бяха решили да направят един показен процес, като осъдят един - двама спекуланта. Понеже Николай беше забогатял много бързо, като беше развил голяма търговия, имаше опасност да бъде подведен и изваден на съд и да отиде в затвора. А той беше ученик в Младежкия Окултен Клас. Знаеше постановката на Учителя за богатството, но искаше да опита, да стане богат, да разполага с пари. Веднъж Учителят го беше запитал пред всички: „Николай, ти какъв искаш да станеш? " „Да стана най-богатият човек в България".
към текста >>

66. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища.
Нямаше вода, водната канализация бе разбита. Софиянци пиеха минерална вода от централна баня. Страх и ужас. Развалини и разруха над града. Единствено Изгревът бе останал незасегнат, макар че бяха паднали няколко бомби около него. По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи - скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30-40 м от салона, източно от него, на малка озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи.
към текста >>

67. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА.
97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА Ние продължавахме да се вълнуваме от тази предизвикателна дързост. Ние не можехме да се примирим с вдигнатия юмрук срещу лицето на Учителя. За стоварените юмручни удари върху лицето на Учителя ние нямахме никакво обяснение. Това доведе до смут между нас. Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА. Как бе допуснал да се извърши това покушение към Него? Ето че се върнахме с мислите си 2000 години назад, по времето на Христа. Знаехме как Той пое кръста на страданието и разпятието и го понесе към ГОЛГОТА. Кожата на лицето, поела юмручните удари, бе издържала. Тя не се пукна.
към текста >>

68. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

По време на обиска на 6.ХII.1957 година властите прибраха 180 хиляди отпечатани томчета на Учителя, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха в книжната фабрика на гара Искър, където ги унищожиха, като ги претопиха на книжна каша.
Така се отвори път за издаването на нови беседи. По този начин в провинцията се пръснаха много беседи. Но много от тях останаха неизкупени. Българският народ още не беше готов за Словото на Учителя. Това се доказа десетки години след заминаването на Учителя. По време на обиска на 6.ХII.1957 година властите прибраха 180 хиляди отпечатани томчета на Учителя, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха в книжната фабрика на гара Искър, където ги унищожиха, като ги претопиха на книжна каша. Инквизицията от средните векове, която изгаряше книги и живи хора продължаваше да действа и днес. Затова бъдете внимателни, когато ви се отдаде време за печат, не губете времето си и не печатайте големи тиражи, защото българският народ в никакъв случай няма да се юрне да купува беседи на Учителя. Ще ги купуват само онези души, които са родени между този народ и имат за задача да се срещнат със Словото на Учителя. И понеже ние, учениците от Школата на Учителя, също не изкупувахме редовно беседите, то вероятно и другите след нас ще да направят същата грешка. А може и да не е грешка.
към текста >>

69. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Той получава разрешение от властите да се проведе такова събрание.
Един срещу всички. Това е невъзможно. През 1956 година беше излезнало решение на Правителството да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти и църкви. А ние се бяхме зачислили към църквите. Поради тези причини, а и поради други съображения, Никола Антов като председател на финансовия съвет и Коста Стефанов като счетоводител на Братството, правят доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя от 1.I.1945 до 9.VI.1957 година. Той получава разрешение от властите да се проведе такова събрание. Но има други, които са против четенето на този доклад. Те увличат и останалите. И тогава се случва най-невероятното. Разрешение за провеждането на събрание от властите е дадено от Никола Антов и това означава, че той трябва да го води. А Коста Стефанов трябва да прочете доклада си по финансовите въпроси.
към текста >>

Разрешение за провеждането на събрание от властите е дадено от Никола Антов и това означава, че той трябва да го води.
Поради тези причини, а и поради други съображения, Никола Антов като председател на финансовия съвет и Коста Стефанов като счетоводител на Братството, правят доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя от 1.I.1945 до 9.VI.1957 година. Той получава разрешение от властите да се проведе такова събрание. Но има други, които са против четенето на този доклад. Те увличат и останалите. И тогава се случва най-невероятното. Разрешение за провеждането на събрание от властите е дадено от Никола Антов и това означава, че той трябва да го води. А Коста Стефанов трябва да прочете доклада си по финансовите въпроси. Но всички се наговарят, че трябва да му се попречи да води събранието. Затова се посочва от тях Илия Узунов да води събранието, а стенографката Елена Андреева да бъде протоколчик. Това е първото нарушение, което се одобрява от всички. Второто нарушение започва оттам,ченесе позволява да се чете доклада.
към текста >>

Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите.
Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите. На тяхно място се избират други двама човека - Никола Гръблев и Желю Ганев. Но властите не ги признават. След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството. След като Никола Антов и Коста Стефанов биват изгонени от салона, след няколко дни той се запътва към салона, за да присъства на беседа, както се е случвало винаги. Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя.
към текста >>

Но властите не ги признават.
А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите. На тяхно място се избират други двама човека - Никола Гръблев и Желю Ганев. Но властите не ги признават. След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството. След като Никола Антов и Коста Стефанов биват изгонени от салона, след няколко дни той се запътва към салона, за да присъства на беседа, както се е случвало винаги. Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона.
към текста >>

Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите.
Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон. След това той бе разрушен. Въпросното събрание стана на 9.VI.1957 година. Има протокол за него. На процеса ме бяха писали свидетел, да каже, че след смъртта на Учителя Дънов аз съм бил очевидец и съм видял как намерените пари от Учителя са пренесени в дома на Манол Иванов още на 27.ХII.1944 г.
към текста >>

Властите с разрушението на Изгрева присъстваха на финала за разказа за белия костюм на белия брат.
Ето една загадка за разрешаване. Много мъчна и много проста. Дойде време, Изгревът бе разрушен и вече го няма. Пита се: Кой го разруши? Помислете добре и си отговорете сами. Властите с разрушението на Изгрева присъстваха на финала за разказа за белия костюм на белия брат. Та внимавайте в бъдеще, когато някой се облече в бял костюм и се нарече бял брат, не му пожелавайте костюма, нито се опитвайте да му го съблечете, защото не знаете чий е той служител и каква служба изпълнява с този бял костюм. А по делата хората се познават кои са, кому служат и кой им е господар. Тази случка с белия костюм ще се повтори и по ваше време. Силите на противодействията са едни и същи, но по различни времена те действат по различен начин. А силите на Съзиданието са едни и същи и действат по един и същи начин, защото съграждат и управляват живота.
към текста >>

70. 3.02. Болният фабрикант

Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти.
Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето. Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке?
към текста >>

71. 3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов

Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия.
"Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий.
към текста >>

72. 3.14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?

Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша.
По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време. Макар че България е малка страна, бе окупирана от германците, разбира се, пак "доброволно", имайки предвид мощта и силата на Германия. Така съществувахме ние, българският народ, но по едно време, както евреите от Гърция, Македония, Югославия, така и от другите окупирани от германците страни, бяха изпращани в тези лагери в Полша. След известни разисквания тука, в Народното събрание и от опозиционните народни представители, пледираха от нашата страна да не бъдат изселвани евреите, а да си останат тук, тъй като ние, по принцип, нашият българският народ е толерантен към всякакви, всички националности, независимо какви са. Особено като виждахме последиците от изпращането им в тези, не искам да кажа грозната дума - в тези „лагери на смъртта" в окупираната Полша. Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша. И по дунавските пристанища да бъдат там натоварени в кораби. Един наш приятел съмишленик д-р Методи Константинов, работеше тогава в една организация, казваше се „Национална пропаганда". В „Национална пропаганда" знаеха, че д-р Методи Константинов е следвал и защитил докторат в Полша, разбира се, знае полски език и му дават командировъчно, той да съпровожда корабите по Дунава за Полша. Разбира се, Методи взема командировъчното писмо и отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ето, имам командировъчно да отида, да съпровождам евреите за Полша." -„Така ли? " Учителят пита, кой реши това.
към текста >>

„Има декрет, Учителю, след голямо давление и принуда от германските власти върху цар Борис и той прави този декрет да бъдат изселени евреите в Полша, и аз да ги съпровождам с корабите по Дунава за Полша." Учителят казва на Методи: „Върви, извикай Лулчев." Методи веднага изтичва да извика Лулчев и Учителят казва на Лулчев: „Върви да кажеш на царя, че ако се реализира декретът, който е подписал за изселване на евреите за Полша, ако се реализира, от династията му помен няма да остане, а страданията на българския народ ще бъдат неописуеми." Лулчев веднага излиза и отива в двореца, разпитва, обаче царят се е скрил, за да няма върху него давление.
И по дунавските пристанища да бъдат там натоварени в кораби. Един наш приятел съмишленик д-р Методи Константинов, работеше тогава в една организация, казваше се „Национална пропаганда". В „Национална пропаганда" знаеха, че д-р Методи Константинов е следвал и защитил докторат в Полша, разбира се, знае полски език и му дават командировъчно, той да съпровожда корабите по Дунава за Полша. Разбира се, Методи взема командировъчното писмо и отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ето, имам командировъчно да отида, да съпровождам евреите за Полша." -„Така ли? " Учителят пита, кой реши това. „Има декрет, Учителю, след голямо давление и принуда от германските власти върху цар Борис и той прави този декрет да бъдат изселени евреите в Полша, и аз да ги съпровождам с корабите по Дунава за Полша." Учителят казва на Методи: „Върви, извикай Лулчев." Методи веднага изтичва да извика Лулчев и Учителят казва на Лулчев: „Върви да кажеш на царя, че ако се реализира декретът, който е подписал за изселване на евреите за Полша, ако се реализира, от династията му помен няма да остане, а страданията на българския народ ще бъдат неописуеми." Лулчев веднага излиза и отива в двореца, разпитва, обаче царят се е скрил, за да няма върху него давление. Търси го тук и там. Лулчев се връща на Изгрева и казва: „Учителю, никой не знае къде е царя, за да му кажа." Учителят отива в другата стая, постоява известно време, връща се и му казва: „Царят е в Кричим." И Лулчев взема таксиметрова кола и отива в Кричим. Царят го пита: „Кой те прати? Кой ти каза тука да дойдеш? " Лулчев му казва: „Аз идвам да ти кажа само две изречения, препоръка от Учителя и се връщам, ко-лата не освобождавам".
към текста >>

73. 3.38. Фотографът Васко Искренов

Но предварително поискали да станат западно германски поданици в Италия и те получили поданство западно германско и отиват в Германия, обаче западно германските власти, където се настаняват, ги питат: „Кои сте вие, откъде сте".
Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един художник и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време. Разбира се, че остават там и не се върнаха. Тука държавата им отне апартамента, който имаха в кв. „Лозенец" в София. В Италия остават известно време, но понеже жена му е западно германка, има сестра в западна Германия и поискали да отидат при сестра си в Западна Германия. Но предварително поискали да станат западно германски поданици в Италия и те получили поданство западно германско и отиват в Германия, обаче западно германските власти, където се настаняват, ги питат: „Кои сте вие, откъде сте". „Ние сме българи, от България сме дошли тука." „Ами имате ли пенсия? " „Нямаме". „Ами имате ли германско поданство? " „Имаме". „Ако не бяхме имали, щяхме да ви дадем една брутна сума, за да може да имате средства".
към текста >>

74. 4.03. Идеи и дела

ИЛИЯ УЗУНОВ

Тогава всички смятахме, че всичко ще се умири, че предишните гонения срещу Братството от свещениците и властите ще изчезнат.
3. Идеи и дела Беше дошъл 9.IХ.1944 г. Руските войски навлязоха в България, а с тях комунистите взеха властта. Тогава всички смятахме, че всичко ще се умири, че предишните гонения срещу Братството от свещениците и властите ще изчезнат. Но не минаха един-два месеца и започнаха нови гонения срещу Братството, и то от новодошлите на власт комунисти. Аз и Христо Цонзоров, който бе агроном, отиваме в с. Мърчаево при Учителя и споделяме тази неочаквана развръзка за всички нас. „Учителю, досега ни гонеха, да не би да сме комунисти. А сега започнаха да ни гонят, защото не сме комунисти.
към текста >>

75. 4.06. Силата на идеите и силата на вярата

ИЛИЯ УЗУНОВ

Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия.
6. Силата на идеите и силата на вярата Имах един познат. Казваше се Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията. Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ.
към текста >>

76. 5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото

беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя.
Братята от провинцията бяха разочаровани от софиянци. Отидоха си обидени. И какво стана по-нататък. Стана това, което аз казах. Мястото на Учителя до 1970 г. беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя. Имаше и милиционер, който обикаляше и не позволяваше да се ходи, нито да се прескача през телената ограда. По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при Кючуков, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение. Каква е поуката. Навремето им казах: „Недейте, не правете това. Не заключвайте, защото и за вас ще заключват.
към текста >>

77. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

Едно явно и официално за пред властите, а другото тайно и потайно, за вътрешните хора.
Не даваха пари. Пазеха ги за „черни дни". Пазеха "бели пари за черни дни". Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите, да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства. Едно явно и официално за пред властите, а другото тайно и потайно, за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя, кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го изнасям, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука.
към текста >>

78. 5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

ходехме на Рила и после отново забраниха, понеже нямаше кой да отговаря пред властите за този лагер.
И ние се събирахме редовно. Даде ни разрешение да ходим да летуваме на Рила. За пръв път през 1970 г. Така от 1970 г. до 1973 г. ходехме на Рила и после отново забраниха, понеже нямаше кой да отговаря пред властите за този лагер. Горе на лагера се явиха десет ръководители и се караха помежду си, кой да бъде по-горен, но когато дойде време някой от тях да отговаря пред властите за лагеруването на Братството, съгласно тогавашните закони, тогава всички се отдръпнаха. А предварително се бяха изпокарали помежду си. Брат ми Иван си замина от този свят на 29 октомври 1972 г. След като си замина, отидохме при Кучуков да питаме, какво да правим. Искахме да го замести или д-р Кадиев, или Томалевски.
към текста >>

Горе на лагера се явиха десет ръководители и се караха помежду си, кой да бъде по-горен, но когато дойде време някой от тях да отговаря пред властите за лагеруването на Братството, съгласно тогавашните закони, тогава всички се отдръпнаха.
Даде ни разрешение да ходим да летуваме на Рила. За пръв път през 1970 г. Така от 1970 г. до 1973 г. ходехме на Рила и после отново забраниха, понеже нямаше кой да отговаря пред властите за този лагер. Горе на лагера се явиха десет ръководители и се караха помежду си, кой да бъде по-горен, но когато дойде време някой от тях да отговаря пред властите за лагеруването на Братството, съгласно тогавашните закони, тогава всички се отдръпнаха. А предварително се бяха изпокарали помежду си. Брат ми Иван си замина от този свят на 29 октомври 1972 г. След като си замина, отидохме при Кучуков да питаме, какво да правим. Искахме да го замести или д-р Кадиев, или Томалевски. А той ни каза: „Вие ще бъдете!
към текста >>

79. 5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По мое време се правиха опити за регистрация на Братството пред официалните власти.
Те пророчески се сбъднаха изцяло. Учителят остави пари, средства, Салон, ученици, Школа на Изгрева. Изчезна всичко. Няма и следа. Само спомени останаха, които описваме. По мое време се правиха опити за регистрация на Братството пред официалните власти. Но опитът не излезна накрая сполучлив. Цареше разединението, макар че имаше регистрация чрез брат ми, чрез мен и сестра ми. След събитията от 1990 г. година се правеха опити за обединение, но отново се разцепиха на две. Караха се за ръководство.
към текста >>

80. 6.16. Звездният свят

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

в една книжка около 250 страници, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков. Всичките идеи, които Учителят очертаваше пред мене в разговорите си с Него - това бяха материалите за книгите, които аз трябваше да напиша. Всички тези проблеми аз съм ги разработил в един научен стил, за да бъдат те по-добре разбрани от човечеството. Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология", излезнала в Париж през май 1972 г. в една книжка около 250 страници, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
към текста >>

81. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В последните си години, с още някои негови съвременници, той правеше опити пред властите - комунистите, да ни регистрират някъде и да ни дадат условия отново за братски живот.
Беше есперантист, ходеше по конгреси. Нямаше някаква ясна концепция за Учението. Той искаше Учението да се облече в някаква дреха и да го изнесе на външния свят. Минаваше като особняк. Не се чувстваше в неговата мисъл пулсът от Словото на Учителя, затова аз доста критично се отнасях към него. В последните си години, с още някои негови съвременници, той правеше опити пред властите - комунистите, да ни регистрират някъде и да ни дадат условия отново за братски живот. Но нищо не стана. А защо? Защото се сбъднаха неговите думи, които лично д-р Стефан Кадиев бе изнесъл в своя реферат на V Младежки събор, 1927 г. „Ние, Учението и живота". Ще цитираме от стр.
към текста >>

82. 6.75. РАЗРИВЪТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт.
Ангел Вълков, който се грижеше за мястото, се приближава към тях и ги заговорва. Единият му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко. Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах. Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт. Казах му: „Жалко, че преди духовенството, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко. И затова идвам да се поклоня на гроба на г-н Дънов. Но решенията се взимаха от друго място, от най-високо място, а ние бяхме слугите, които трябваше да ги проведат." Аз останах да гадая, кое е това най-високо място - на небето ли е, или на земята? Така че, ако трябва да търсим обективно причините за процеса срещу Братството, те са на съвсем друго място. Обществото представлява цялото човечество.
към текста >>

Разрушеният Изгрев говори за това, както и палежи - изгорените от властите 180 хиляди книги говорят за това.
Вижте в едно Християнство колко мъченици създаде. На Петър му отрязаха главата с трион, а Йоан го изгориха. Тази идея, за да се утвърди в съзнанието на хората трябваше да минат три века. Днес с Учението на Учителя е същото. Гонения, разрушения. Разрушеният Изгрев говори за това, както и палежи - изгорените от властите 180 хиляди книги говорят за това. Гоненията, разрушенията и палежите се повтаряха и сега. Погледнато на дълбоко и на високо това Учение не е само за българския народ, а и за цялото човечество. Разрушиха Изгрева и на негово място построиха легации на различни народи - руска, германска, унгарска и т.н. Те се явяват като наследници и приемници на туй Учение. Това е един символ.
към текста >>

83. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Но той бе откаран в концлагер от властите заради някакви прегрешения пред тях и там си замина".
Тя също придружава д-р Стратев при изхвърлянето на книгата. Това бе една много яростна атака срещу книгата. Нейните възражения бяха за едно изречение на стр. 608.„Савка Керемидчиева си беше заминала 1945 г. Наследи я нейният брат Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите заради някакви прегрешения пред тях и там си замина". Скандалът, който вдигна племенницата на Савка бе за това, че нейният баща, който е бил в концлагер, не е починал в концлагер, а е починал впоследствие. Това е вярно, при направената проверка след това. Но това са спомени на Елена Андреева, които тя е разказвала през 1975 г. - 30 години след тези събития и е допусната грешка. По-късно успяхме да се свържем с нея, поканихме я в дома на Марийка Марашлиева, за да се изясни случая.
към текста >>

Защото, в онези години, ако не бяха влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото искаха този въпрос да се разреши по един легален начин.
Но по-късно остана само платното. Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него. Питам, кой бе този, който ги натика в този клуб? Чия Воля и чие Поръчение той изпълняваше? Защото, в онези години, ако не бяха влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото искаха този въпрос да се разреши по един легален начин. С влизането в този партиен клуб и в този трафопост онези, които влезнаха, си отрязаха пътя за всякакви постъпки пред властите. Този ход на Онези Сили, Които ги вкараха в този партиен клуб, беше напълно успешен и трябва да им се отдаде заслуженото. Този ход бе на Тайните служби, за да може по тозй начин да се задоволи желанието последователите на Петър Дънов да се събират някъде и да не могат след това да предявяват претенции, че Изгревът им е отнет и да отклонят възможността да искат компенсация за отнетите имоти. Точно това стана. А Председател на Братския съвет по онова време бе д-р Илия Стратев.
към текста >>

С влизането в този партиен клуб и в този трафопост онези, които влезнаха, си отрязаха пътя за всякакви постъпки пред властите.
Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него. Питам, кой бе този, който ги натика в този клуб? Чия Воля и чие Поръчение той изпълняваше? Защото, в онези години, ако не бяха влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото искаха този въпрос да се разреши по един легален начин. С влизането в този партиен клуб и в този трафопост онези, които влезнаха, си отрязаха пътя за всякакви постъпки пред властите. Този ход на Онези Сили, Които ги вкараха в този партиен клуб, беше напълно успешен и трябва да им се отдаде заслуженото. Този ход бе на Тайните служби, за да може по тозй начин да се задоволи желанието последователите на Петър Дънов да се събират някъде и да не могат след това да предявяват претенции, че Изгревът им е отнет и да отклонят възможността да искат компенсация за отнетите имоти. Точно това стана. А Председател на Братския съвет по онова време бе д-р Илия Стратев. По-късно в салончето се настани бюфет, където се продава вече алкохол, седят пияници, пушат, разговарят, пеят и даже влизат някой път по време на събранията, за да смущават.
към текста >>

84. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Пеню и домашните му се опасяваха, къде ще отидат тези снимки, да не би да попаднат у властите, та да направят обиск и да изземат всичко и след това да накажат синът му Петърчо, като го изключат от Консерваторията.
И двамата стояха с наведени глави и мълчаха като виновни. Аз негодувах, но после Пеню каза: „Ех, това, което е останало, не е малко. Поне него да запазим." Синът му Петърчо след упорита работа успя да извади около 400-500 броя негативи по 4 броя. А това беше една голяма поръчка, за още по-солидна сума. Още в самото начало се появиха затруднения. Пеню и домашните му се опасяваха, къде ще отидат тези снимки, да не би да попаднат у властите, та да направят обиск и да изземат всичко и след това да накажат синът му Петърчо, като го изключат от Консерваторията. Тогата бяха започнали отново гонения, обиски и конфискуване на беседите на Учителя. Уверявах, убеждавах, че това е моя инициатива и че всичко ще бъде прибрано за следващите 30 години. Точно по това време се играеше Паневритмия в гората, която точно сега бе разрешена от властите да се играе. Слагаха един магнетофон по средата и той възпроизвеждаше един сполучлив запис на Паневритмията от Филип Стоицев. Но точно тогава се разбира, че батериите на транзистора са се изтощили и че трябва да се купят нови.
към текста >>

Точно по това време се играеше Паневритмия в гората, която точно сега бе разрешена от властите да се играе.
А това беше една голяма поръчка, за още по-солидна сума. Още в самото начало се появиха затруднения. Пеню и домашните му се опасяваха, къде ще отидат тези снимки, да не би да попаднат у властите, та да направят обиск и да изземат всичко и след това да накажат синът му Петърчо, като го изключат от Консерваторията. Тогата бяха започнали отново гонения, обиски и конфискуване на беседите на Учителя. Уверявах, убеждавах, че това е моя инициатива и че всичко ще бъде прибрано за следващите 30 години. Точно по това време се играеше Паневритмия в гората, която точно сега бе разрешена от властите да се играе. Слагаха един магнетофон по средата и той възпроизвеждаше един сполучлив запис на Паневритмията от Филип Стоицев. Но точно тогава се разбира, че батериите на транзистора са се изтощили и че трябва да се купят нови. Пеню тръгнал с една шапка да събира стотинки, за да събере към два лева, толкова, колкото струват осем батерии по 1 волт и половина за магнетофон. Но биват наклеветени от платени доносници, че Пеню събирал много пари на „дискус" и поради това един ден го посещава вкъщи един агент от милицията, от тези специални служби, които се занимават с контрола над Братството. Легитимирал се и поискал да го разпита за събирането на парите.
към текста >>

85. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски.
Разбрах, че го прави нарочно, за да ми попречи на работата. Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г. помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от спомените на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева. А отдолу беше написано: „Спомените, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на спомените на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства. Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски. Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него спомените му. Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност. Петко Кралев започна да им идва на гости. Казвам на Мария и Борис: „Слушайте какво, „отгоре" него го изпращат, за да ни пречи.
към текста >>

86. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му.
Обикновено той взимаше един обиколен билет за цяла България, който за пенсионерите беше с голямо намаление и така обикаляше приятелите в цялата страна. Престояваше по някой и друг ден на гости и продължаваше по-нататък. Така той обикаляше почти всички живи, останали от Школата на Учителя и поддържаше връзката си с тях. Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет.
към текста >>

87. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му.
Обикновено той взимаше един обиколен билет за цяла България, който за пенсионерите беше с голямо намаление и така обикаляше приятелите в цялата страна. Престояваше по някой и друг ден на гости и продължаваше по-нататък. Така той обикаляше почти всички живи, останали от Школата на Учителя и поддържаше връзката си с тях. Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет.
към текста >>

88. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички.
Така започна първия ми ден на моето битие. Това е денят на светлината. Нали така се казва в началото на Библията рекох: „Да бъде виделина". И тази виделина пребъдна в мене още от първия ден и до днес тя е в мен. След като се върнах от беседа аз се промених коренно, започнах да посещавам беседите му. Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички. Аз бях млада, хубава, с възможности и смятаха, че именно там ще се проваля. Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън. Аз не можех да се примиря, че ще ме ограничи някой и реших по-добре да се убия, отколкото някой да ме ограничи. Взех един нож, затворих се и исках да се самоубия с него. Знаех, че животът ми имаше смисъл само при Учителя.
към текста >>

89. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

По-нататък този скандал се разрасна и мъжът й потърси отговорност пред държавните власти и се оплака, че му отнели жената.
Ами къде отиде тогава този Висок идеал на душите, къде отиде цялото това Слово, което непрекъснато се изливаше от устата на Учителя като непресъхващ извор? Къде отиде всичко това? Ами къде сме ние тогава? Аз съм попарена отвън и изгоряла отвътре и едвам се дотътрих у дома. Няколко дни не мога да се оправя от онова, което чух от Учителя. По-нататък този скандал се разрасна и мъжът й потърси отговорност пред държавните власти и се оплака, че му отнели жената. Беше написал писмо и до синода понеже имаше църковен брак с нея, беше направил молба и до съда. И всичко това се прехвърли върху Учителя и че всички негови последователи са развратници и отнемат жените на честните граждани. Това бе една такава атака срещу Учителя, която бе предизвикана не от някой друг, а от ученик от специалният младежки клас от Школата на Бялото Братство по време на Учителя Дънов. Ще кажете лесно ли му е било на Учителя за тези грехове, опущения и нарушения на учениците му? Накрая Тодора се раздели с Тошо-гледача, той си остана при децата, а Тодора се премести да живее при Ангел.
към текста >>

90. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София.
Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите. Фердинанд прави груби грешки, не приема предложението от страна на Турция за мир. След което след избухването на холерата турците предприемат нападение срещу българските позиции на Чаталджа, отхвърлят ги и българите дават много жертви както от холерата, така и от куршумите. Спирането на събранията на Учителя са причина и за последващите събития и избухването на Междусъюзническата война. По този повод на 21 януари 1915 година в град Бургас Учителят дава разяснение на горния случай така: „Ние сме в Сила и който би противодействувал на Царството Божие главата му ще бъде смачкана, тялото стрито.
към текста >>

Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите.
Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите. Фердинанд прави груби грешки, не приема предложението от страна на Турция за мир. След което след избухването на холерата турците предприемат нападение срещу българските позиции на Чаталджа, отхвърлят ги и българите дават много жертви както от холерата, така и от куршумите. Спирането на събранията на Учителя са причина и за последващите събития и избухването на Междусъюзническата война. По този повод на 21 януари 1915 година в град Бургас Учителят дава разяснение на горния случай така: „Ние сме в Сила и който би противодействувал на Царството Божие главата му ще бъде смачкана, тялото стрито. Така стана заради двама души в София през 1912 година, които пречеха.
към текста >>

На 18 август 1914 година в четири часа след обяд Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите.
Приветствувам от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първият събор по рода си в Новата епоха. Вие сте сега в Новият завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам е първо по рода си, защото е само в България". Тези думи на Учителя се отнасят за това, че от 1914 година започва епоха на Водолея. На 18 август 1914 година в четири часа след обяд Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите. А какво следва по-нататък в България. На 15 юни 1914 година е убит в Сараево Австро-унгарския престолонаследник. На 15 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия и започва Европейската война (Първата световна война). Оформят се два лагера. В Централните сили са: Германия, Австро-Унгария и Османската империя, а в Антантата (Съглашението) са Англия, Франция, Русия и САЩ.
към текста >>

Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта.
„Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение. Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза. Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г. е началник на военното духовенство при главната квартира на войната.
към текста >>

Според това писмо Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов затова, че той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и го глобява със сума 25 лв., която е не малка сума за онова време.
той скоропостижно си заминава както и синодалният чиновник Ласков, който пише нападки срещу Учителя. Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето. През 1916,1917 и 1918 година - няма събори. На 25 юни 1917 година с писмо N 70-50 на градоначалника на град София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи, до Радославов, който заема този пост и е министър-председател от 1913-1918 г. като заема и поста министър на външните работи. Според това писмо Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов затова, че той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и го глобява със сума 25 лв., която е не малка сума за онова време. В същото писмо той предлага да се интернира Петър Дънов в родното му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя Дънов се застъпва госпожа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и госпожа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време. Затова изявление той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък?
към текста >>

Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града.
" където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който е бил познат на Учителя и за да се застъпи за него той се отклонява и отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение и че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного.
към текста >>

През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора.
Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор. Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит. Учителят прави постъпки да се разреши събора на 9 септември 1923 година, но той също не се разрешава. Тогава се поканват ръководителите на братствата и те идват в София и Учителят държи няколко беседи пред тях. През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август. По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново. През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен.
към текста >>

По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново.
Тогава се поканват ръководителите на братствата и те идват в София и Учителят държи няколко беседи пред тях. През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август. По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново. През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен. През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори. Първи събор - от 1 до 5 юли 1923 г.
към текста >>

През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен.
През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август. По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново. През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен. През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори. Първи събор - от 1 до 5 юли 1923 г. „Разцъфтяване на човешката душа" Втори събор - от 6 до 7 юли 1924 г.
към текста >>

91. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора.
Учителят разгледа много принципни въпроси. Спомена, че Бялото Братство сега отваря за пръв път тази Школа и че досега тя е била закрита и то за пръв път в света. Спомена също, че всичко онова, което е писано в окултните науки и окултната литература, всичко това е рожба на Черното Братство и че това е черна магия с цел да отклони онези, които трябва да дойдат в Школата на Бялото Братство. От друга страна в Търново се дойде до едно сражение на Бялата и Черната ложа, случаи, които описахме, но трябва да се обърне внимание, че войната не свърши, а тя продължаваше денонощно. На първо време тя се водеше от свещениците начело с митрополити, които подведоха общественото мнение срещу Учителя. Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора. Този събор през 1922 г. не прави изключение. Затова ще говорим по-късно. Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него. „Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото.
към текста >>

92. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ Може би най-вълнуващите мигове в братския живот бяха съборите в Търново, но под влияние на духовенството търновското гражданство се под-' писа в една петиция до официалните власти да се забранят съборите.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ Може би най-вълнуващите мигове в братския живот бяха съборите в Търново, но под влияние на духовенството търновското гражданство се под-' писа в една петиция до официалните власти да се забранят съборите. По този начин то се определи не само за възбрана на съборите, не само за изгонването ни, но и срещу Бялото Братство и Учителя. Подписите бяха подписи на гражданството, където срещу всяко име имаше адрес и подпис. Че свещениците бяха тръгнали от къща на къща и събираха тези подписи бе ясно, но накрая се оказа, че и една възмутена делегация от цивилни граждани също е събирала подписи. Учителят беше много недоволен и огорчен не само от свещениците, не само от онези, които го гонеха, но и от гражданството в Търново. За този случай Учителят сподели: „Те се определиха срещу Бога и се подписаха.
към текста >>

93. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

От амвоните на църквите свещениците хулеха Учителя, настройваха обществото, клеветяха Учителя и приятелите пред обществените власти и търсеха начин да се спрат съборите.
„Марийке, какво има? " „Учителю, дойдох при слънцето." Той отново се усмихна: „Марийке и то те поздравява чрез един ангел, който слезна по един лъч от слънцето и ти донесе един поздрав от слънцето." По-голямо откровение не можех да търся и то не се повтори. Но Учителят отвори в мене един малък прозорец, за да видя едно от изявленията на Светлината, която бе акт на Божествения свят. Охраната на лагера по време на съборите се извършваше и бе поверена на младите братя. По това време българското духовенство се бе развихрило и водеше жестока борба срещу Учителя и неговите привърженици както в страната и по-точно по време на съборите. От амвоните на църквите свещениците хулеха Учителя, настройваха обществото, клеветяха Учителя и приятелите пред обществените власти и търсеха начин да се спрат съборите. А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на лозето. Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него. Веднъж попитах Учителя: „Ама, Учителю, какво ще кажат за вашето Учение, когато онези от града видят сопите?
към текста >>

94. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите.
Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме.
към текста >>

95. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>

С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване.
Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство г.
към текста >>

96. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети.
но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави. За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети. Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки. Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода на съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя смисъл чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника. А да може всичко това да стане, нужно е да не се прибързва с никакви репресивни мерки, каквито градоначалника препоръчва. Право и уместно ще е да не се позволява нито на Дънов, нито на когото и да било да правят публични събрания на открито извън града. Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция.
към текста >>

97. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти.
Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт.
към текста >>

Гр. Пловдив, 9 октомври 1925 г, С почит: Член на Бялото Братство Послеслов: Търновските граждани, които прочетоха това „Отворено писмо" и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите в Търново на дъновистите.
С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно. Един е Съдията, който ще съди по делата - това е Бог. Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това Учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора. Това неща ви не съблазнява! Гр. Пловдив, 9 октомври 1925 г, С почит: Член на Бялото Братство Послеслов: Търновските граждани, които прочетоха това „Отворено писмо" и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите в Търново на дъновистите. Събора от 1925 г. бе последен в Търново. След това те се провеждаха в София до края на Школата. Писмото е написано от Д-р Михаил Стоицев.
към текста >>

98. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3.
Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството." Веднъж дойдоха на Изгрева и му връчиха призовка за следствие. На следващия ден Учителят замина в града, отиде в полицията, даде показания и се върна. Сега ще поднесем пред вас тези показания: 2.Х1.1937 г. Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с Беседите Му печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
към текста >>

99. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството.
Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена. По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том. Този случай трябва да го разкаже Борис Николов с по-големи подробности. Него хванете да ви го разкаже понеже е поучителен този случай за всички. По-късно през време на процеса всички се бяха отдръпнали, той бе чужд гражданин, трябваше да стои настрана и доколкото си спомням беше в чужбина. По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството. От време на време Бертоли ни идваше на гости и Борис му съдействаше за издаването на неговото малко списание „Житно зърно", на френски, като понякога в него се превеждаха и някои случки с Учителя. Но това беше нещо много мъничко и превода, който се правеше на френски беше доста свободно редактиран от дъщеря му Анина Бертоли, която по това време вече живееше във Франция. Беше 1972 г. Бертоли дойде у дома и обеща да донесе грамофонни плочи със запис на двама музиканти братя Янкови - пианист и цигулар, които навремето излязоха от нашите среди, за които Учителят беше казал, че са дошли на земята с обещание да работят заедно като музиканти. Така че те познаваха песните на Учителя и бяха направили запис като единия свиреше на цигулка, а другия съпровождаше на пиано.
към текста >>

100. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ