Търсене в текстове за 'Вечното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете.
към текста >>

2. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

вечното обновяване.
Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.
към текста >>

Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога.
Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко. Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически.
към текста >>

3. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва. Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
към текста >>

4. 2_26 ) Мома, огън и вода - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи, че ще прояви Божественото, вечното в себе си, ще прояви душата си, така че всеки, който се приближи до нея, ще се преобрази, Божественото ще се събуди и ще заговори в него.
Една мома е обичана от двама души. Двамата се ревнуват един друг и са скарани заради нея. Какво отношение трябва да държи към тях? Учителя зададе този въпрос на сестрата, но тя мълчеше и сам отговори така: Тя трябва да стане и Огън, и Вода; по този начин ще разреши задачата си, ще ги примири. Това значи, че ще прояви Божественото, вечното в себе си, ще прояви душата си, така че всеки, който се приближи до нея, ще се преобрази, Божественото ще се събуди и ще заговори в него. Тя трябва така да прояви Божественото, че тези двамата млади да се издигнат и да се примирят.
към текста >>

5. 2_29 ) Вечното благо - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕЧНОТО БЛАГО
ВЕЧНОТО БЛАГО В частен разговор с един брат Учителя каза: Любовта е вечното благо. Тя постоянно приижда в човека. Когато обичаш някого, ти помагаш на неговите мисли, чувства и постъпки, внасяш подем в тях. В бъдеще Любовта ще бъде основа на целия Живот и на просветата, и на социалния живот и пр.
към текста >>

Любовта е вечното благо.
ВЕЧНОТО БЛАГО В частен разговор с един брат Учителя каза: Любовта е вечното благо. Тя постоянно приижда в човека. Когато обичаш някого, ти помагаш на неговите мисли, чувства и постъпки, внасяш подем в тях. В бъдеще Любовта ще бъде основа на целия Живот и на просветата, и на социалния живот и пр. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш в името на Любовта и тя да бъде стимул. Вашата задача е да пробуждате, като еманирате Любов.
към текста >>

6. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

То е вечното, мощното.
“ Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам.
към текста >>

7. 2_32 ) Ела с мен при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Красиво е вечното разнообразие в Доброто.
Начинът, по който ти можеш да направиш добро, е само твой; всеки да прави добро, както знае. Аз минавам покрай някого, давам му една ябълка и си отивам. Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже: „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в Доброто. Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро. Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро. „Аз съм правил, правил добро и какво от това? “ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.“ Онзи го попитал: „Като ти направих добро, защо стана хайдутин?
към текста >>

8. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез гледане на звездите ние се свързваме с Вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на Светлите същества, които ги населяват.
Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В Природата има Същества, които могат да осветляват света навред. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче Провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото това действа възпитателно. Чрез гледане на звездите ние се свързваме с Вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на Светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига и облагородява. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Стана въпрос за земетресенията. Европа се движи към екватора и вследствие на това стават размествания, земетресения. Слънцето ще почне да изгрява от друго място, което ще стане след много време.
към текста >>

9. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Духът на Вечното изпълваше душите ни.
Тръгнахме в 10 ч. и през целия ден до 18 ч. стояхме там. Каква тишина цареше! Леки вълни играеха по синята езерна повърхност. Духът на Вечното изпълваше душите ни. При това свещено езеро Учителя каза: Изучавайте психологически планините. Това става като на всяка местност в планината ще прекарвате известно време и ще видите какво разположение ще имате, какви идеи и подтици ще се родят във вас. По това ще познаете какво е психичното действие на мястото. Отначало на Земята е съществувала Слънчева култура.
към текста >>

10. 7_14 ) При страданието остава божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граница, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към Духа.
“ Един руснак ме попита докога ще страдаме и му казах, че докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граница, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към Духа. Те не трябва да ви плашат. Като страдате, трябва да знаете, че вече сте близо до Царството Божие. Погледнете сливите край полянката, покарали всред боровете – нали са на сянка, израсли са тънки и високи, чак до върха на боровете; понеже са в утеснено състояние, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се разклонят, ще се освободят. Така е и с хората: в света хората, които са при добри условия, в охолен живот, растат физически, нашироко, а тези, които са в утеснение, растат нагоре, към Бога, растат духовно.
към текста >>

11. 19) Да съградим мост на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечното благо, което хората търсят, е извън доброто и злото.
Всички народи си имат особена мисия и един ден техните придобивки ще бъдат общо достояние на човечеството. Човек трябва да повярва в онзи план, който съществува – той е един обширен план. Ние се отдалечаваме от известни слънчеви системи и се приближаваме към други. По време на ледената епоха цялата Слънчева система е минала през едно черно слънце, което е погълнало много енергии от нея. Хората се заблуждават, като мислят, че ще бъдат щастливи в злото. Вечното благо, което хората търсят, е извън доброто и злото. Що е вечно благо? Да се научиш да обичаш хората, без да им заявяваш това. Вечното благо е в Любовта! Как ще познаете дали някой човек ви обича, или не? Все едно да не можете да познаете дали една печка гори, или не.
към текста >>

Вечното благо е в Любовта!
По време на ледената епоха цялата Слънчева система е минала през едно черно слънце, което е погълнало много енергии от нея. Хората се заблуждават, като мислят, че ще бъдат щастливи в злото. Вечното благо, което хората търсят, е извън доброто и злото. Що е вечно благо? Да се научиш да обичаш хората, без да им заявяваш това. Вечното благо е в Любовта! Как ще познаете дали някой човек ви обича, или не? Все едно да не можете да познаете дали една печка гори, или не. Слънцето има милиони отражения, то се отразява в хиляди и хиляди извори, но това не са различни слънчица, а едно и също слънце. Когато забележиш, че някой те обича по-малко, ти се радвай, защото той обича някой друг. После ще те обича, но много повече.
към текста >>

12. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното.
НА РАЗСЪМВАНЕ36 Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37.
към текста >>

Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното.
Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба.
към текста >>

13. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване.
Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие.
към текста >>

14. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души.
“, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава.
към текста >>

15. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света.
Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
към текста >>

16. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечното благо е в Любовта, при Любовта ние сме в градина, където има зрели плодове и изворите текат, там няма смърт и разлюбване.
Криво е да търсим щастие там, където не е. Трябва да покажем на хората къде е щастието – да обичаме Бога и ближните си. Човек не би могъл да бъде щастлив, докато не познае Духа, Душата, ума, сърцето и тялото си. Хората се заблуждават, като мислят, че могат да бъдат щастливи в злото или в доброто. Щастието е в Любовта. Вечното благо е в Любовта, при Любовта ние сме в градина, където има зрели плодове и изворите текат, там няма смърт и разлюбване. Човек трябва да бъде смел. Някои се грижат какво ще кажат хората. Какво мнение ще има светът за нас не трябва да ни притеснява, понеже нашите идеи са Божествени. За да бъде човек смел, той трябва да има основа, а такава основа има, когато има Божествен тил, и има Божествен тил, когато проявява Божията Любов. Като влезеш в Любовта, ще бъдеш щастлив.
към текста >>

17. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>

18. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното.
Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Учителя отиде в гостната стая и прие гостите. След като прие още няколко души, Учителя се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събраха около Учителя доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което Учителя свиреше. Той по едно време започна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъстващи.
към текста >>

19. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”.
Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темелко беше обширен. Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора.
към текста >>

20. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя.
към текста >>

21. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното.
Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори.
към текста >>

22. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло?
към текста >>

23. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.”
Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота.
към текста >>

24. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното.
Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
към текста >>

Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.”
Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

26. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува.
към текста >>

27. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня. Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир. Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море.
към текста >>

28. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното.
— Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато. Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин.
към текста >>

29. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.
Страданията неутрализират греха. Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
към текста >>

30. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното.
С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по- жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!
към текста >>

Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето.
Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи.
към текста >>

31. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността!
към текста >>

32. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>

33. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове.
към текста >>

34. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– В що е вечното благо?
Да обичаш някого, това значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото. Защото като обичаш хората, ти се оглеждаш в тях. Като ги обичаш, ти обичаш себе си – Божественото, което работи в тебе. То работи и у тях. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях – Вечната Красота в света. – В що е вечното благо? – Човек трябва да се научи да обича хората, без да им казва това. Вечното благо е в любовта! В любовта ти си в една градина, дето птичките пеят, изворите бликат, дърветата цъфтят и зреят. Те са покрити със зрели плодове. Там няма смърт, няма умиране, няма разлюбване.
към текста >>

Вечното благо е в любовта!
Като ги обичаш, ти обичаш себе си – Божественото, което работи в тебе. То работи и у тях. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях – Вечната Красота в света. – В що е вечното благо? – Човек трябва да се научи да обича хората, без да им казва това. Вечното благо е в любовта! В любовта ти си в една градина, дето птичките пеят, изворите бликат, дърветата цъфтят и зреят. Те са покрити със зрели плодове. Там няма смърт, няма умиране, няма разлюбване. Човек трябва да влезе в една школа на любовта. Любовта, мъдростта и истината не допущат противоречия.
към текста >>

35. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само при нея е възможно вечното обновяване на човека.
Любовта е това, което гради. Тя е това, което внася винаги нови ценности в човека. Всички усилия на любовта вървят във възходяща линия. Любовта на човека трябва да върви във възходяща степен, т.е. всеки ден човек да има ново прозрение, ново откровение за нея. Само при нея е възможно вечното обновяване на човека. Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея, ще вървиш от светлина към светлина! Любовта е влизане в живота! Хората не слушат вътрешния си глас и затова страдат. Дойде ти някоя хубава мисъл, а пък ти я отхвърлиш; искаш нещо грамадно, но то няма да дойде.
към текста >>

36. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

— Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване.
Не бързай да знаеш, какво нещо е житното зърно. Посви го, и като израсне, тогава ще видиш, какво нещо е то. Не питай, какво нещо е любовта. Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите.
към текста >>

А вечното подмладяване е в любовта.
Посви го, и като израсне, тогава ще видиш, какво нещо е то. Не питай, какво нещо е любовта. Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите.
към текста >>

Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота.
Не питай, какво нещо е любовта. Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота.
към текста >>

Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване.
Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота. — За всеки човек има приготвени големи съкровища, но те се пазят от настойници, докато той стане пълнолетен.
към текста >>

37. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!
Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва:
към текста >>

38. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света.
Изгревската полянка е обляна от слънчевите лъчи. Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва:
към текста >>

39. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува.
към текста >>

40. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

86. Вечното жилище
81. Божественото Учение 82. Българските народни песни 83. Влизане в един велик свят 84. Новите отношения 85. Истинският човек 86. Вечното жилище 87. Невидимият Свят 88. Двете основни правила 89. Всемирното Бяло Братство 90. Учителят 91. Истината
към текста >>

41. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Що е вечното благо?
Бог върши, това е великата истина. Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина. Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно. Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си. Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи.
към текста >>

Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно.
Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина. Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно. Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си. Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите.
към текста >>

42. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Прочетете страница 100 от томчето "Вечното благо".
Тук възникваха оживени разговори. Приливът беше не само в Природата, но и в душите, умовете и сърцата. Един нов Живот се посяваше сега като малко семенце, което на своето време ще принесе плод. Учителят даваше пояснения, направляваше и ръководеше чудното явление, което не зависеше от нас.'' ''Учителят каза:'' – Прочетете страница 100 от томчето "Вечното благо". Човек с обикновени разбирания не може да изяви Божествената Любов. Само когато в него се всели едно напреднало Същество, макар и за миг, той може да прояви Божествената Любов. Аз съм ви говорил за Любовта, но същественото още не съм казал. Аз съм още в предисловието на Любовта. Ако произнеса думата Любов както трябва, знаете ли какво ще стане с вас?
към текста >>

43. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.
Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича. Светът страда от малката Любов и благува от голямата. Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.
към текста >>

44. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава.
– Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този стремеж се нарича Любов. Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава. Любовта е най-великата Сила. И в малка доза да я приемете, като повярвате, тя се увеличава. Единствената сила, която всякога се усилва, е Любовта. Не търсете голямата Любов. Малката Любов за кратко време може да се развие.
към текста >>

45. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ ''Лятната вечер се спускаше от планината. Свирци свиреха в ливадите. Затихваше шумната човешка деятелност. От небето идеше последното сияние на отминаващия ден. Ние седяхме около нашия обичан Учител и разговаряхме:''
към текста >>

46. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“.
Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора.
към текста >>

47. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да влезе в пътя на вечното обновяване.
Когато човек стане като дете, тогава е свободен. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние. Учителя каза: Човек може да влезе в пътя на вечното обновяване. То иде от Духа, който изхожда от Бога. Бъди благодарен и признателен в дадения момент на онова състояние, което имаш, понеже то няма да бъде с часове. В следващия момент ще бъде друго. Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има.
към текста >>

48. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Духът на вечното изпълва душата.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед. Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити.
към текста >>

49. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване.
Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува. Здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните. Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ наследство за целия свят.
към текста >>

50. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.
Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете. Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се освободят. Така е и с хората.
към текста >>

51. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество.
към текста >>

52. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>

53. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното.
Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Той отиде в гостната стая, където ги прие. След като прие още няколко души, той се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно около Учителя се събраха доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри-музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което той свиреше. По едно време Учителя почна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъствуващи.
към текста >>

54. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за великото, вечното, разумното.
1. Взаимодействие между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всички упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за великото, вечното, разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. Паневритмията носи хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята, за да работят в хармония. Ние правим тези упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

55. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество.
Къде е връзката между силовите течения на Слънцето, на членовете на неговото семейство и на човека? Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това, науката познава т. нар. "Брауново движение". След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество. За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система. Тъй като всяка слънчева система има за цел да реализира една Негова идея, затова Силите, които създадоха нашата слънчева система, създадоха и човека, т. е. човек на Земята е само част от великата идея "Човек". Земният човек не е само триизмерното физическо тяло пред нас, но включва и друг образ, недостигаем за нашите пет сетива. Този именно образ е същественото, което създава и поддържа тялото, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през даден негов живот.
към текста >>

56. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в Живота.
- Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. "Аия" е Любовта навсякъде в Божествения мир. А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в Живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и за помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива, затова ти помагаме. - Но кажи ми - казал Абу - как ще разбера, че ти си един от Великите синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка - в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител.
към текста >>

Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява.
към текста >>

57. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга.
Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното.
към текста >>

Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното.
Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се поставя името на покойника.
към текста >>

58. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество.
По-чисти се запазват останалите в Иран арийци. Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света."
към текста >>

13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите."
10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара. Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят.
към текста >>

Аз съм също Вечното време, аз съм Вседържателят, чието лице е обърнато навред.
„Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - началото, средата и края на всички същества." „След като изрежда всичко най-велико и славно, което се е проявило в света, и че всичко това е Той, Кришна казва: На творението началото и краят, а също и средата, съм Аз. От науките Аз съм науката за Себето. Аз съм речта на ораторите. От буквите Аз съм буквата А. Аз съм също Вечното време, аз съм Вседържателят, чието лице е обърнато навред. И това, което е семе на всички същества, то съм Аз. Нито има някъде нещо, подвижно или не, което може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите Божествени сили. Това, което ти изказах само указва за Моята безконечна Слава. Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето великолепие.
към текста >>

Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен.
Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето великолепие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, Аз пребивавам в нея." „Само чрез преданост към Мен, човек може да Ме съзерцава и да Ме познае, и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен. Които с ум приковани в Мен, винаги уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра, по Мое мнение, са най-добри в йога. Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
към текста >>

59. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата.
Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше.
към текста >>

60. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното.
Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения?
към текста >>

Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното.
Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените." В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път.
към текста >>

Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното.
Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето.
към текста >>

Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще.
По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето. В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството. Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи.
към текста >>

Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало.
В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух. Любовта привлича едно същество към друго.
към текста >>

61. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог.
Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
към текста >>

Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях.
Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща.
към текста >>

Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност.
По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог.
към текста >>

Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето.
Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там."
към текста >>

„Съзерцанието на Вечното гори и изпояжда измамливата идея, която обикновено човек си създава за нещата.
„И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там." „Съзерцанието на Вечното гори и изпояжда измамливата идея, която обикновено човек си създава за нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата, той ги разтапя. Той е унищожителен огън." Според Хераклит борбата е бащата на нещата. Той казва: „Ако нямаме противоречия в света, светът на създаването и на нещата не би съществувал. Но това, което се проявява в борбата, в стълкновението, това, което го открива и обгръща не е борбата, а хармонията.
към текста >>

Така той се намира и открива в себе си Духа, който се корени във Вечното.
Според Хераклит борбата е бащата на нещата. Той казва: „Ако нямаме противоречия в света, светът на създаването и на нещата не би съществувал. Но това, което се проявява в борбата, в стълкновението, това, което го открива и обгръща не е борбата, а хармонията. Тъкмо защото борбата е в самите неща, Духът на Мъдреца трябва да мине през тях като огън и да ги превърне в хармония." Според Хераклит човек е образуван от противоречиви елементи, в които се изляла Божествеността. Така той се намира и открива в себе си Духа, който се корени във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои елементите. Творческата природа на човека сама се надминава. Всемирната сила е породила стълкновението и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното.
към текста >>

Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното.
Така той се намира и открива в себе си Духа, който се корени във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои елементите. Творческата природа на човека сама се надминава. Всемирната сила е породила стълкновението и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено. От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното.
към текста >>

Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено.
Този Дух укрепва в борбата на елементите помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои елементите. Творческата природа на човека сама се надминава. Всемирната сила е породила стълкновението и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено. От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното. Духът действува в човека, но той действува по особен начин.
към текста >>

Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното.
Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено. От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното. Духът действува в човека, но той действува по особен начин. Той действува чрез временното. Отличителната черта на човешката душа е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи средата между Бога и животните.
към текста >>

Вечното, което е целта.
Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл по следния начин: Към трите елемента - огън, въздух и вода, всеки един от които е бил считан преди него от един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил още и земята като четвърти елемент. И той казва: Това са елементите, които винаги съществуват, които не възникват, а само се съединяват или разединяват, в по- големи или по-малки количества, сливат се в едно или излизат от едното. Той е въвел като принцип не само четирите елемента, но и „дружбата и враждата", т.е. доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му."
към текста >>

Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
към текста >>

62. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие.
Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва: В началото, Словото Божие сътвори небето, което се състои от най-чисто битие и където живеят най- чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите. Така че, Създателят направи преди всичко идеалния свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за въздуха, след това телесната същност на водата и една нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко това.
към текста >>

63. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание.
По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога.
към текста >>

Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник.
Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
към текста >>

64. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността.
Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът.
към текста >>

65. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече."
към текста >>

66. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост.
към текста >>

67. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е.
Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си.
към текста >>

68. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
към текста >>

И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление.
към текста >>

Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието".
към текста >>

69. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония.
"Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония. Затова е създаден света, за да минат сърцата на хората от Първия Принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с Христа, иначе пътят ни е изгубен". "Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си".
към текста >>

70. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение.
Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал.
към текста >>

71. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят.
При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука.
към текста >>

72. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия.
Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят.
към текста >>

Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие.
И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията.
към текста >>

73. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното.
Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение.
към текста >>

Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното.
Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала през вековете. Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците.
към текста >>

74. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му.
към текста >>

Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг.
Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот.
към текста >>

Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен.
Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното.
към текста >>

75. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало.
Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Евангелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга. Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива на своите посветени. Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало. Тук също е изнесена идеята за отношението на Сина към Отца и за отношението на Отца и Сина към тези, които Синът е посветил в Тайните на Отца. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, и няма място за тълкуване и коментарии, защото мисля, че всяко тълкуване и коментар, биха опетнили това, за което се говори. Изнесените тука истини са такива, които трябва да се преживеят, за да бъдат разбрани. А преживяването е процес на Посвещение. Тук се намират думите: "А това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил".
към текста >>

76. 3.17. Изцеление на слепия просяк - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага.
Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението. По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях.
към текста >>

77. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
към текста >>

78. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/.
С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/.
към текста >>

79. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за безсмъртен живот, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват.
Благата вест е съобщена вече и този, който има уха да слуша, може да дотърчи и да разбере Тайната й. Няма да се водят вече отделни хора в Храмовете за Посвещение. Словото е казано за всички и всеки ще го разбира според силите и възможностите си. Зависи от Ангела, който обитава във всеки от нас, да реши до каква степен всеки трябва да бъде посветен. Цялата Вселена е Храмът на Мистериите. Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за безсмъртен живот, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват. Никому нищо не трябва да бъде отказано. Пътят е открит за всички. Завършекът на Апокалипсиса рисува опасностите, с които враждебната сила заплашва Християнството и как последното ги побеждава. Тайната на Откровението на Йоан е, че Мистериите не бива вече да останат закрити и запазени само за избранници. Това той изразява с израза: „И Той ми каза: Не запечатвай пророческите думи на книгата, защото Божественото е близо."
към текста >>

80. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост.
Тя държи два ключа в лявата си ръка и един свитък книга в дясната. Тя казва на ученика, който влиза в пътя: Искаш ли да знаеш какво има зад завесата, да опознаеш световете, които още са невидими за твоето око? Искаш ли да учиш и да развиеш намиращите се в спящо състояние способности в тебе? Чети тогава книгата, която аз държа в дясната си ръка, чети книгата на "Тот - Хермес. И тогава, когато ще настъпи времето за това, с двата ключа, които държа в лявата си ръка, аз ще ти отворя вратите към духовните царства. Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост. Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

81. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е вечното действие върху света, което тя ръководи.
Луната в краката й олицетворява плодовитостта в природата. Орелът, който може да лети високо, показва пространството, което царицата владее. Царицата, която владее над всичко, е Природата. Картината се нарича също така и Духът - всепроникващата жизнена Сила, която царува в мислите, в думите и в делата. Изида-Урання носи жезъл, над който има кълбо. Това е вечното действие върху света, което тя ръководи. В другата ръка тя носи един Орел, символ на Духа и на Живота. Луната под краката й представя още материята, подчинена на господството на Духа. Озирис-Мисълта, Изида-Словото и Хорус-Духът образуват Божествения триъгълник. Духът излиза от лоното на Бога, Който създава и направлява вечните закони. В Божествения свят този Аркан символизира висшата Мощ, уравновесена от активния Ум и от абсолютната Мъдрост.
към текста >>

82. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало.
Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело. Коронованият шлем символизира победата на силата. Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н.
към текста >>

В Божествения свят този Аркан символизира Вечното и йерархично осъществяване на добродетелите, съдържащи се в Абсолютното.
Ръцете образуват с главата един триъгълник. Кръстът, образуван от краката представя четириъгълника. Значи Божественото, триъгълникът, владее над квадрата - сътворената Вселена. Като наблюдаваме Вселената, ако искаме да опознаем нещо от същността на Божественото, трябва най-напред да проучим законите, с които Божественото владее Вселената. Законите на Божеството са първото нещо, което се изпречва на търсещия в Пътя на Истината. В Божествения свят този Аркан символизира Вечното и йерархично осъществяване на добродетелите, съдържащи се в Абсолютното. В умствения свят - осъществяване на идеите, тяхната същност и съответно четворната работа на ума: потвърждение и отрицание, разглеждане и решение. Във физическия свят - осъществяване на действията, направлявани от науката за Истината, от любовта на волята и от работата на органите. В хороскопа този Аркан казва: нищо не се противопоставя на една твърда воля, която има за лост науката за Истината и Справедливостта. Да се иска това, което е вярно и справедливо и да се бори човек, за да осигури съществуването му, това е повече от право - това е задължение и дълг. Човек, който побеждава в тази борба, е изпълнил своята мисия и си спечелва безсмъртието.
към текста >>

83. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо.
Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е. неговото преминаване от един свят в друг. Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо. Сегашната част се връща обратно в земята, а другата, вечната, нерушимата отива в непознатите за смъртните светове, но познати на ученика, достигнал тази фаза на развитие. Смъртта значи не край, а само един преход. Грубата материална част се превръща на прах, а вечната част се превръща в безплътен дух. Прави впечатление, че тринадесетият Аркан, Смъртта, идва след дванадесетия план, който е наречен обесеният или изпитанието и това не е случайно, а показва вътрешна връзка мужду тези два Аркана, защото след изпитанието често в живота идва Смъртта. Понякога изпитанието може да бъде много тежко и настъпва смърт.
към текста >>

84. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете.
Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин. '"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия. Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете. И тази Тайна знае защо съществуват влечуги и защо те трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо съществуват животни и защо трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо има стада и защо има птици; и тази Тайна знае защо има планини и защо те съдържат свещенни камъни; и тази Тайна знае защо съществува веществото на златото и онова на среброто; и тази Тайна знае защо има вещество на медта и защо има вещество на желязото и защо има вещество на оловото. И тази Тайна знае защо има стъклено вещество и защо восъчно; и тази Тайна знае защо съществуват водите на земята и всички неща, които се намират в тях и защо Земята съществува. И тази Тайна знае защо съществуват животните, които се намират в морето. И тази Тайна защо съществува веществото в света и защо то ще трябва напълно да се разложи. "Мария Магдалина проиближавайки се към Исус му казва: "Господи, колко световни години се съдържат в една година на светлината?
към текста >>

85. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното.
Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий.
към текста >>

86. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство.
Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
към текста >>

87. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др.
Той е истински енциклопедист. Написал е много съчинения в различните области на знанието. Написал е около 66 съчинения: философски - 30, по медицина - 17, по право - 9, по теология - 3, но астрономия — 3, по математика - 2. Ето някои от имената им: "Опровержение на опровержението", написана против Ал-Газали. Това е най-крупното му произведение по философия. Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др. Той прави обширни коментари на Аристотеловите съчинения, на съчиненията на Гален, на произведенията на Платон, Птоломей и др. Чрез неговите коментари Западна Европа се запознава с произведенията на Аристотел и посредством него и с другите гръцки философи. С него започва един нов етап в развитието на арабската философия и възраждането на Европа. Той прави първите крачки към аналитичното и експериментално изследване, което се подема францисканския монах Рожер Бекон, с което се отваря пътя на човешката мисъл. Учението на Авероес е опит да се изясни отношението между теологията и философията.
към текста >>

88. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

Като че ли всичко идва от един общ източник, всичко като че ли сочи на вечното, което стои отвъд Смъртта.
Изглежда, че каменоделците са вградили в камъните цялата пищна растителност. Всичко диша движение и ритъм — ритъмът на Живота. А често се срещат и спирали. Те още от Древността са били символ на отвъдния живот на душите. 7. При цялото богатство на различните сцени, символи и орнаменти се чувства нещо общо. Като че ли всичко идва от един общ източник, всичко като че ли сочи на вечното, което стои отвъд Смъртта. На някои места са дадени сцени и елементи от Космогонията на богомилите. 8. "Във връзка с въпроса за отричане на култа към иконите от богомилите, образите на евангелистите в едно Евангелие, което е било преписано от Богомил, предназначено за техните проповеди, лицата на евангелистите са били заменени с техните символични изображения във вид на животни. В две...* богомилски Евангелия от 14 век, от богомилски произход, може да видим тези изображения. Изглежда, че като отричали изобщо иконите, богомилите не били против религиозната живопис." Когато говорех за първата епоха на богомилите, споменах, че Симеон Антипа е нарисувал образите на Боян и Богомил и на други богомили, което показва, че не са против живописта. Тези изображения на животни на местата на лицата на евангелистите са стари окултно-християнски символи и се срещат още при първите християни.
към текста >>

89. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява.
Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина.
към текста >>

90. БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно.
И богомилите, като езотерично общество, не могат да правят изключение от това. И те, като окултна християнска школа, имат в основата на своята космогония учението, което е споделяно от всички езотерични школи на древността, а именно, че светът е създаден от Бога, от Логоса и чрез този Логос се проявява Абсолютният Бог на Битието. В следващите страници ще се опитам да покажа това. А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за Сатанаил, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността. Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно. Но светът се развива отвътре навън, като всеки един жив организъм. Тази идея има нужда от обяснение, което в следващото изложение ще изясня, доколкото ми е възможно. И Богомилството, като тайно учение, има своя космогония, която е дадена в легендите на Боян. Тя изхожда от западното предание, което има за основа седемте принципа на Природата и езотеричното християнство, изнесено в Евангелието на Йоана и Посланията на апостол Павел. Изхождайки от тези основни положения, ще се опитам да възстановя богомилската космогония, а оттам и богомилското тайно учение.
към текста >>

91. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение, на вечната Божествена Хармония.
Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на Втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение, на вечната Божествена Хармония. Затова е създаден светът, за да минат умовете и сърцата на хората от Първия принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този Принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лявата страна.
към текста >>

92. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното.
- Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем. Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си.
към текста >>

93. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата.
Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие.
към текста >>

94. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота.
Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво.
към текста >>

95. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог.
Бога отвън не можем да го намерим. Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия.
към текста >>

96. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало.
Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия.
към текста >>

97. Въведение в свръхсъзнателния живот - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя ни свързва с Бога, с туй Вечното в нас, което ни дава смисъл.
Яденето е въведение в подсъзнателния и съзнателния живот. Яденето, това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение в умствения живот, а молитвата е въведение в Божествения, в свръхсъзнателния живот. Следователно най-необходимо е яденето, най-приятна е музиката, а най-велико е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с туй Вечното в нас, което ни дава смисъл. Някой ще каже: “Защо трябва да се молим? ” – Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
към текста >>

98. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На постоянните промени, които претърпяват силите в Природата, се дължи културата и вечното развитие.
За пример сиромашията е отрицателна сила в Природата, а богатството – положителна. Зад тези сили се крие нещо велико. Както и да мисли човек за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, поначало е добър, богат, силен и разумен. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна, тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в Природата, се дължи културата и вечното развитие. На тази промяна именно разчита и бъдещата култура на човечеството. Някои се оплакват, че тежки мисли ги нападали. Тежките мислиподразбират гъстата материя, а леките – рядката материя. Злото, както и отрицателните сили в Природата, понижават душевното състояние на човека, вследствие на което той влиза в гъстата материя на Живота. Доброто, както и положителните сили на Природата, повдигат човека, въвеждат го в областта на рядката материя.
към текста >>

99. Размишление върху Новия ден на Живота - Влад Пашов (1902- 1974)

Ден на вечното Божие веселие,
Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и тъмнина. Да бъдем с Обич и Светлина, Светлина, която носи новия ден на Живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който Слънцето никога не залязва, Ден, който обръща и запълва всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия Дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: “Бог е Дух и които Му служат, трябва да му служат в Дух и Истина”.
към текста >>

Ден на вечното Божие блаженство,
Да бъдем без страх и тъмнина. Да бъдем с Обич и Светлина, Светлина, която носи новия ден на Живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който Слънцето никога не залязва, Ден, който обръща и запълва всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия Дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: “Бог е Дух и които Му служат, трябва да му служат в Дух и Истина”. Духът и Истината е нашият девиз.
към текста >>

100. Молете се един за друг - Влад Пашов (1902- 1974)

С една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване.
Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: “Ние можем да направим всичко”. Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, ще прояви Любовта си, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на Новия човек. Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване. С една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на Живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28128814697266