Търсене в текстове за 'Вечното'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички!
Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички! Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив. Знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети.
към текста >>

2. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите.
Челото, после очите, ушите. Има признаци, има пропорции, има музикалност във формите. Който има това знание прави различие. Синовете Божии имат звезда на челото си. Зад временното, което виждаме, има нещо вечно, което не виждаме. След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите. Има закони за това, има закони, които определят времето. Живей с Вечното, а не с временното! От временното се ползувай, но живей с Вечното! Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи. Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им!
към текста >>

Живей с Вечното, а не с временното!
Който има това знание прави различие. Синовете Божии имат звезда на челото си. Зад временното, което виждаме, има нещо вечно, което не виждаме. След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите. Има закони за това, има закони, които определят времето. Живей с Вечното, а не с временното! От временното се ползувай, но живей с Вечното! Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи. Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им! Школат а на Всемирови я Учител и ученицит е Учителя т казва : "Защо съм ви събрал в Школата? Първо: Да образуваме едно ядро от хора, които имат Велика Любов един към другиго.
към текста >>

От временното се ползувай, но живей с Вечното!
Синовете Божии имат звезда на челото си. Зад временното, което виждаме, има нещо вечно, което не виждаме. След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите. Има закони за това, има закони, които определят времето. Живей с Вечното, а не с временното! От временното се ползувай, но живей с Вечното! Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи. Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им! Школат а на Всемирови я Учител и ученицит е Учителя т казва : "Защо съм ви събрал в Школата? Първо: Да образуваме едно ядро от хора, които имат Велика Любов един към другиго. Да се образува тук една среда на Любовта, за да може оттук да се изпрати мощна вълна по целия свят, да се излее тази Любов по света, за да достигне до душите и да ги събуди.
към текста >>

3. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6.
Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

4. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов.
Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
към текста >>

5. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота".
Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
към текста >>

6. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз Съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.
Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвувания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш!
към текста >>

8. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа.
към текста >>

9. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога.
към текста >>

10. 09. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство.
„г-н Данаиле, мъжо любезни". Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите. Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство. Не е било време, когато Бялото Братство да не е работило и няма да бъде време кога да не работи. Не е казано да знаем, и не е речено на хората да знаят какво дължат на Бялото Братство. Един ден човеците, които са се ползвали от благата ще бъдат души спечелени, придобити за Братството. Брат Теодоси винаги е бил свързан с Братството.
към текста >>

11. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>

В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>

Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11).
За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител.
към текста >>

И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>

12. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото.
С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни. С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът!
към текста >>

13. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се.
към текста >>

14. 6.08. КОТВАТА

В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
към текста >>

Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите.
По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове. Нямаше други средства, освен трева и цветя. Обаче, когато беше построена, даваше формата на една истинска морска котва.
към текста >>

15. 6.10. Младежките събори

Той е символ на вечното.
Това е гневът и опрощението на гнева. Страданието е един от етапите на посвещението. Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите. А това са сили, които минават през него. Това е вътрешното разпъване заради Христа. Кръгът. Той е символ на вечното. Квадратът е символ на слизането на човешкият дух в материята. Човек, когато започва да работи чрез квадрата, то силите, които минават през диагоналите в него, го разпъват на кръст. Той разрешава въпроса чрез кръга, който може да се впише в квадрата. Този кръг се явява като символ и път на издигане на човешката душа. Тук се крият много дълбоки мистерии.
към текста >>

16. 6.22. Голямото знание

Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното.
22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието. За разлика от другите братя, той не беше роб на авторитета, нито омотан в обществените предразсъдъци. Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното. И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител. Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози.
към текста >>

17. 6.39. Равносметката

Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото.
Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
към текста >>

18. 32. РАНИЦАТА

А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа.
Тя го черпеше със сладкиши, а той й помагаше в мъжката работа - да насече дърва, да донесе вода, да донесе продукти и още много други неща, които се вършеха от силни хора, какъвто бе той. Ето ви един малък пример за методите на Учителя, съвсем естествени в случая идваха съвсем случайно, но на своето си място за строго определени хора и събития. Ето в една обикновена екскурзия се решиха толкова много неща. А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя. А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята. „След като си се качила на един параход, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не? Ако параходът не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли? Ако издържи, има ли смисъл твоето безпокойство?
към текста >>

19. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Така веднъж стенографите решиха да си преместят масата по-напред до катедрата на Учителя, за да могат да слушат по-добре, а с това накърниха честолюбието на двама възрастни приятели, а това беше семейство Белови и то стана такъв скандал в салона заради тази маса, защото с поставянето на тази маса се отнело вечното право на семейство Белеви за техните вечни запазени места в салона.
По-възрастните приятели вече си бяха приобщили привилегията да имат постоянни места и ние не смеехме да седнем на техните столове, защото получавахме остри забележки, стигаше се до скандал, а с това нахълтваше дисхармония в салона и Учителя като идваше виждахме строгото му лице и тогава употребявахме доста усилия чрез песни и молитви да възстановим хармонията в салона. Иначе нямаше да има беседа Чувствувахме се всички виновни и затова ние, по-младите оставяхме тези места да стоят празни, дори когато някой от възрастните приятели и да не присъствуваха в салона. Някои си бяха донесли специални столове с облегалки от вкъщи. А да знаете как ни се искаше на нас, младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща. Но бяхме правили опити и разбрали какво означава един скандал в салона. Така веднъж стенографите решиха да си преместят масата по-напред до катедрата на Учителя, за да могат да слушат по-добре, а с това накърниха честолюбието на двама възрастни приятели, а това беше семейство Белови и то стана такъв скандал в салона заради тази маса, защото с поставянето на тази маса се отнело вечното право на семейство Белеви за техните вечни запазени места в салона. Учителят видя скандала и напусна салона и до края на годината не се яви на беседа в салона. А това беше 1936 г. и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте Рилски езера. И ето защо след този скандал салонът практически бе затворен за беседи от Учителя. Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха.
към текста >>

20. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

Мирът на вечното благо да бъде с вас!
Мир, в който Любовта цари. Светлина, в която Мъдростта обитава. Свобода, в която Истината живее. От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето. От всичко към човека - Синът Божи. Мирът на вечното благо да бъде с вас! От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г. /Свещения подпис/ Забележка: Поради големият обем на книгата не бяха включени още няколко раздела както и не бе поставено съдържание на книгата, за което се извиняваме на читателите. Благодаря на онези, които дадоха своята лепта според своите възможности за издаването на том V: Марийка Марашлиева, Мария Арсова -София, Кина Стоянова - гр. Раднево, Жанета Йорданова Новакова - гр. Русе и Величка Няголова - Франция, * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Глабен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант от том I до том V Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том I, II, III, IV по 3000 броя.Том V по 2000 броя.
към текста >>

21. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

Мирът на вечното благо да бъде с вас!
Мир, в който Любовта цари. Светлина, в която Мъдростта обитава. Свобода, в която Истината живее. От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето. От всичко към човека - Синът Божи. Мирът на вечното благо да бъде с вас! От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г. /Свещения подпис/
към текста >>

22. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното!
Ето, това ни завеща Той! Нетленното! Духа на нещата! Красотата на живота! за което другите хора са слепи. А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното! Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия път, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците. Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера. Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано?
към текста >>

23. 83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

Учителят Изгрева „Само, който познава любовта, познава Бога, Вечното Начало на живота." 21.XI.1941 г.
" Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение. „След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината вечно остава. А Господ на време всичко ще уреди. Той е твърдост моя. Благословен Господ Бог и мой Отец." 10.Х1.1941Г. Учителят Изгрева „Само, който познава любовта, познава Бога, Вечното Начало на живота." 21.XI.1941 г. Учителят ПОСЛЕСЛОВ Написах тези мои спомени от признателност към Учителя. Той не се нуждае, разбира се, от това. Неговото дело е толкова огромно, че то само ще говори за себе си - за Него. Но аз, най-малката от всичките Негови последователи, искам да изкажа по такъв начин своята благодарност към Него. За Учителя, за Учението Му, за Неговото дело огромно и необхватно, за общия братски живот има хора, които ще кажат много повече и ще го кажат много по-хубаво от мене.
към текста >>

24. 84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Наталия Чакова

Душата расте, умът се развива и духа крепне, а човек се повдига към вечното към Истината, която носи свобода.
На живота може да се гледа от много страни. Здравия, болния, богатия, бедния, учения и невежия, добрия и лошия, любящия и мъдрия разно схващат проявите на Божествения живот. Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра, надежда, търпение е от Бога. Тъмните облаци не са нещо лошо, те носят блага, бурите не са вестители на нещастието, те прочистват атмосферата, освежават въздуха! В живота на Божественото всичко си има своето място. Душата расте, умът се развива и духа крепне, а човек се повдига към вечното към Истината, която носи свобода. Ти обичай работата си, обичай децата. Учителството е добро занятие. Гледай на светлата страна на живота. Другото само ще дойде. Светлината на живота да те огражда." 25.II.1933 г.
към текста >>

Любов към вечното това дава смисъл." 25.IX.
(Свещеният подпис) * * * „Наталия, Животът върви по един определен път. Това, което може да го смущава е преходно. Всеки трябва да се стреми да разбере вътрешния смисъл. Онова, което е разумно у него то може да задоволи неговите стремежи. Вяра в Бога, вяра в себе си. Любов към вечното това дава смисъл." 25.IX. 1932 г. (Свещеният подпис) * * * „Любезна Наталия, Животът е най-мощната сила в света оставете го сам да се справя с всичките мъчнотии. Всичките нездравословно състояния произтичат от човешките мисли, чувствувания и постъпки сегашни или минали. Всяко живо същество на земята пресиля условията и всеки трябва да се учи да употребява добре възможностите вложени в неговата душа. Ти си по естество здрава само, сама не можеш да повярваш в това.
към текста >>

25. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота.
Той бе така добър да ни предаде снимков материал на семейството му както и оригиналния запис направен на магнетофон на изпълнение на Петър Камбуров, включая и „Идилията", която бе прехвърлена на нотен текст от Йоанна Стратева, и публикувана в „Изгревът", том I. Чрез Петър Камбуров е предадена също песента „Идилията" (виж. N9). Тази песен посочва пътя за слизането на човешката душа на земята. Това е песен за задачата, която трябва да разреши целокупната българска душа чрез разрешаване противоречията в живота. Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане. Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота. Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез страданието, чрез великата скръб, докато се добере до изходния път към Светлината. А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода. „Помни само едно, ти си жива душа, която'люби Бога".
към текста >>

26. РАЙНА КАМЕНОВА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж.
A3 СЪМ ВИНАГИ С ВАС! " На Тебе Боже, Който ни излъчи от същността си свята като мънички, но безсмъртни искрици, и ни даде битие в Живота на Земята, на Теб Върховния Промислителю - Душа на душите, БЛАГОДАРИМ!.. За благоволението Твое - Благодарим!... Чети ни изпрати Учителя любим!... И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят. - Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта. Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!.... Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден!
към текста >>

27. 5. Уважението

ТОМ 7

Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение.
В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му.
към текста >>

28. 16. Писмо на Учителя до учениците

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

Временните мъчнотии и страдания - това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното.
Тия ваши братя ви поздравяват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дните на благословението и Господ ще обнови всичко. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Местото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания - това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във вашите сърца. Господ Бог Мой ще ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш Верен Ж.К.В.О. П.К.Дънов 7.II.1918 г.
към текста >>

29. 81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ - ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ

ТОМ 8

За Вечното благоденствие само един е говорил, само един говори, само един ще говори - Учителят е Той.
81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ -ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ За пролетното равноденствие всички знаят по нещо - учители и ученици, астрономи и физици и всички учени, от всякакъв род и ръст - малки и големи - всички говорят за пролетното равноденствие. За Вечното благоденствие само един е говорил, само един говори, само един ще говори - Учителят е Той. Нощ и ден. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Нощ в деня и ден в нощта! Дан-дан-дан! Дванайстия час удря и пролетта пише на своя циферблат: Иде Вечният ден, в който слънцето никога не залязва. Иде Вечното благоденствие.
към текста >>

Иде Вечното благоденствие.
За Вечното благоденствие само един е говорил, само един говори, само един ще говори - Учителят е Той. Нощ и ден. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Нощ в деня и ден в нощта! Дан-дан-дан! Дванайстия час удря и пролетта пише на своя циферблат: Иде Вечният ден, в който слънцето никога не залязва. Иде Вечното благоденствие. Тъмнина и светлина. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Тъмнина в светлината и светлина в тъмнината". Дванайстия час удря и пролетта в книгата на живота пише: "Иде Вечната светлина, носителка на знание и свобода. Иде Вечното благоденствие! " Зло и добро.
към текста >>

Иде Вечното благоденствие!
Дванайстия час удря и пролетта пише на своя циферблат: Иде Вечният ден, в който слънцето никога не залязва. Иде Вечното благоденствие. Тъмнина и светлина. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Тъмнина в светлината и светлина в тъмнината". Дванайстия час удря и пролетта в книгата на живота пише: "Иде Вечната светлина, носителка на знание и свобода. Иде Вечното благоденствие! " Зло и добро. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зло в доброто и добро в злото! Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота. Иде Вечното благоденствие! " Безлюбие и любов.
към текста >>

Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота.
Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Тъмнина в светлината и светлина в тъмнината". Дванайстия час удря и пролетта в книгата на живота пише: "Иде Вечната светлина, носителка на знание и свобода. Иде Вечното благоденствие! " Зло и добро. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зло в доброто и добро в злото! Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота. Иде Вечното благоденствие! " Безлюбие и любов. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Безлюбие в любовта и любов в безлюбието! " Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие!
към текста >>

Иде Вечното благоденствие!
Дванайстия час удря и пролетта в книгата на живота пише: "Иде Вечната светлина, носителка на знание и свобода. Иде Вечното благоденствие! " Зло и добро. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зло в доброто и добро в злото! Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота. Иде Вечното благоденствие! " Безлюбие и любов. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Безлюбие в любовта и любов в безлюбието! " Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие! " Смърт и живот.
към текста >>

Иде Вечното благоденствие!
Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота. Иде Вечното благоденствие! " Безлюбие и любов. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Безлюбие в любовта и любов в безлюбието! " Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие! " Смърт и живот. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Смърт в живота и живот в смъртта! " Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие! " Скръб и радост.
към текста >>

Иде вечното благоденствие!
" Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие! " Смърт и живот. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Смърт в живота и живот в смъртта! " Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие! " Скръб и радост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Скръб в радостта и радост в скръбта! " Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига. Иде Вечното благоденствие! " Зима и пролет.
към текста >>

Иде Вечното благоденствие!
" Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие! " Скръб и радост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Скръб в радостта и радост в скръбта! " Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига. Иде Вечното благоденствие! " Зима и пролет. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зима в пролетта и пролет в зимата! " Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие!
към текста >>

Иде Вечното благоденствие!
Иде Вечното благоденствие! " Зима и пролет. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зима в пролетта и пролет в зимата! " Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие! " Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов!
към текста >>

Иде вечното благоденствие!
Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зима в пролетта и пролет в зимата! " Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие! " Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка?
към текста >>

30. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ТОМ 8

Земята като се върти образува вечното подмладяване и вечното остаряване.
В останалите дроби, напр. 3/4, 4/5, 5/6 и пр. 4 души са в предприятието, а 3 души работят. Пролетта е Изгрев, лятото е ден. Използвайте четиритех години времена, използвайте денят и нощта. Земята като се върти образува вечното подмладяване и вечното остаряване. Каквото прави земята, това го прави и човешката душа. Скърбиш, защото слънцето залязва; радваш се, защото слънцето изгрява. Това, което става в човека не е произволно. При залеза ние сме най-скържави, даваме най-малко; при изгрева даваме повече, а на обед - най-малко." Сега нещо по-възвишено: „Във всички хора има желание да бъдат обичани. Всеки иска слънцето да го огрява.
към текста >>

31. 31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Ами спиралата е символ на вечното движение.
Защото, нали за да не седнат на земята, които не могат да се сгъват, сядаха така по него. В.К.: По тази спирала? Е.А.: По тази спирала, да. В.К.: Символично какво е била? Е.А.: Ами вижте какво, може да е казал Учителят. Ами спиралата е символ на вечното движение. В.К.: Питам, дали нещо така конкретно? Е.А.: He. В.К.: Сега там е бил някакъв голям камък, който искали да го разрушат в начало, на който са написали север-юг. Е.А.: То беше на огнището, на хижата. Като решиха къде да правят хижата, имаше камък, който така пречеше, но после го изместиха от строежа, остана встрани.
към текста >>

32. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е.А.: На моята пише: „Пътят Елена, Пътят на Любовта е път на вечното служение на живота и познаване на Бога и Христа" и следва духовният подпис на Учителя.
И когато имахме „Клас на добродетелите", имаше един „Клас на добродетелите" и там пак беше така. Аз работех с Любовта, щото там всеки един работеше, по пътя на една от добродетелите. И тука така Учителя каза, а пък на Паша, после каза че Той искал и тогава да ни даде, но е нямало. И затова после като дошли ни подари. В.К.: Какво пише на Вашата? Е.А.: На моята пише: „Пътят Елена, Пътят на Любовта е път на вечното служение на живота и познаване на Бога и Христа" и следва духовният подпис на Учителя. В.К.: Ще ни разкажете ли за този духовен подпис, кога за пръв път се е явил? Е.А.: А, не, кога, не мога да кажа, има го в голямата Пентаграма, значи от тогава е, да. Това, какво означава, и тука има котва това, като „Д" е първото, ама какво е, незная. В.К.: Беинса Дуно ли или не? Е.А.: А не Беинса Дуно, Той го даде Беинса Дуно много по-късно.
към текста >>

33. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето.
Тия Ваши братя Ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов към Господа, изпълнявайте Неговата Воля. Местото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички Вас и съм уверен, че Вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите.
към текста >>

34. ИЗВАДКИ ИЗ БЕСЕДАТА „ИЗРАИЛ И БЪЛГАРИН /9.1Х.1940 год., 10 ч. - Изгрев/

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал.
Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент „Л", означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво означава думата „Израил"? Кои са елементите на Израила?
към текста >>

35. 03 - 04. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Това е вечното движение, това е животът във Вечността.
Последните звуци на Божествената музика бавно замират. Отново живият кръг на братята и сестрите опасва цялата градина. Започват поздравленията. Това е гениално хрумване, гениална идея, съдържаща в себе си, в своето реализиране неизчерпаем източник на сила и живот, на обновяване, на ободряване, на правилна обмяна; съдържаща в себе си великата реалност на единството, свещен символ, свещен израз на неразкъсваемата верига на Братството... Раздвижва се кръгът. Свързва се началото с края. Това е вечното движение, това е животът във Вечността. Всеки един брат, всяка една сестра, следвайки непрестанно движещото се начало на кръга, ще мине по целия кръг и със сърдечно ръкуване, със свещения поздрав на уста: „Няма Любов като Божията Любов! ", приемайки отговора: „Само Божията Любов е Любов! ", с радостна усмивка налице ще поздрави един по един всички останали братя и сестри. Това е постижението на идеала, приело физически образ. Това е пълнотата на единството.
към текста >>

36. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното!
Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце. Като че ли проникваш великите пътища на Безграничния ! Как не искаш да се разделиш с това свещено място. В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното! И после, когато се отдалечиш оттам, тая неземна картина, която си съзерцавал, постоянно изпъква пред тебе! И нещо повече! Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир! Стоя пред чешмата, гледам как бликат кристалните й струи.
към текста >>

37. 09 - 105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Погребалната кола отнасяше тленните останки на скъпата покойница към вечното жилище.
105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА Сираците и недъгавите са под крилото на съдбата. Народна мъдрост Беше есен. Погребалната кола отнасяше тленните останки на скъпата покойница към вечното жилище. Това бе майката на Мирчо. От днес той оставаше без майка, без топла майчина грижа, без ласка, под грижите на пиян баща. Не беше минало една година и ето, баща му се ожени за друга жена, която имаше свое дете, почти колкото него. Братчето на Мирчо се казваше Щерион. Щериончо се ползваше с вниманието от страна и на двамата родители.
към текста >>

38. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Събужда се вярата, която усеща, възприема и знае за вечното, разумното, непоклатимото в него.
А тези, които притежават милосърдие и любов, възприемат единството на живота - Великият разумен дух, който ги изпълни. Те живеят за цялото и цялото е техен живот и радост. Тази изява на духа е видимото и невидимо битие на живота. Този дух е основата, върху която е изградено това голямо разнообразие насилите и законите, тяхната хармония и единство на безсмъртието и вечната светлина. Това възприема новият човек, това е Любов, която се събужда. Събужда се вярата, която усеща, възприема и знае за вечното, разумното, непоклатимото в него. Като видение то озарява надеждата за неговото бъдеще, облечено в светлина, могъщество, радост и величие. Тези три категории са нови сили, които се събуждат в човека. Те са първите кълнове на свърхсъзнанието. Те са новото, което идва и ще преобрази света. На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това.
към текста >>

39. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

То ще бъде богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто и най-благото, което Неговата любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизразима любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той треба да се съобразява с човешките постановления и човешките закони? Разбира се, че не. То ще бъде богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто и най-благото, което Неговата любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли, че е такъв, но онзи, за когото истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от любов за Неговото Име, пребъдва в Него самаго, а който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А славата на Отца е истинска слава на живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото Тя е испълнение на закона.
към текста >>

40. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вечният живот седи във вечното развитие на съзнанието на духа, а това се появява чрез възприемане Бога в себе си.
10 август, неделя В 4 часа подир обяд, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва, г-н Дънов прочете 17 гл. от Йоана и между другото каза: - Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." И първият въпрос, който се подига, е: какво нещо е вечният живот? Вечният живот седи във вечното развитие на съзнанието на духа, а това се появява чрез възприемане Бога в себе си. Всякой дух, който възприема Бога в себе си, произвежда това, което се нарича вечен живот. Вечният живот има тясна свръзка с всякой един дух, защото духовете вън от вечния живот са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие.
към текста >>

41. IV.Второ събрание, 13 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

В Него е добродетелта и предвечното спокойствие.
Ние тук, на Земята, сме в отрицателния полюс, а положителният полюс е горе, в небето. Към него трябва да се стремим. Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната сила, корона, която почива върху неизменната Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата. В Него е добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество, тайна, която е над всяка наука; Промисъл, който превишава всеки разум; съвършенство, което надвишава всяко понятие.
към текста >>

42. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1908 година ВАРНА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

- Вечният живот се състои във вечното развитие на съзнанието, на Духа и това се проявява чрез възприемане Бога в себе си.
В 4 часа и 30 минути след обяд. Присъствуваха 14 души. Прочете се от г-н Дънов 17 гл. от Йоана. Първият въпрос, който се подигна, беше: какво нещо е вечен живот? - Вечният живот се състои във вечното развитие на съзнанието, на Духа и това се проявява чрез възприемане Бога в себе си. Вечният живот има тясна свръзка с всякой един дух, защото духовете вънка от вечния живот са мъртви'. Във вечния живот първо се явява желанието у човека да твори, да създава. Духовете отгоре искат да повдигнат человечеството. Човек, който иска сам да се усъвършенствува, не може, трябва да върви хармонично с другите. Бог праща страданията, за да прогресират.
към текста >>

43. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.
Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед. В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка: Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страдащи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях заедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето. Амин. - Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден и час, който вие ще си изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите наедно.
към текста >>

44. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Най-великото в света, това е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъл.
Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА, КОЯТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОТПРАВИ КЪМ БОГА, Е ДА ИСКА СВЕТЛИНА И РАЗБИРАНЕ, ДА ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Който изпълнява Волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия, да му се помогне. Най-великото в света, това е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъл. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Като прочетеш „Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.
към текста >>

45. V.II.13 ЛОЗИНКА

И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и светлите духове, комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога и през всичките векове. III.
Молим се на Отца нашего небесного за идването на Царството Божие на земята, между человеците, и в сърдцата на верующите, и в душите на избраните, 2. И да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина. 3. И да се възцари Господ Бог наш. 4. И да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство". 5. И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас. 6. И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и светлите духове, комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога и през всичките векове. III. Трето 1. Молим се на Отца нашего небеснаго за изпълнение Волята на Господа нашего на земята, както е горе на небето, между светлите ангелски ликове. 2. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. 3. И да се въдвори ред и съзвучие, песни и хваление, да ни се даде знание да го славим. 4. И да се радваме всички на Господа и неговите дела. 5.
към текста >>

46. V.II.41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ

Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8.
Запри заблудения ни ум и сломи силата на тези постоянни изкушения. 3. Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата съвест. 4. Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятърът - не духай вече и ще стане голяма тишина. 5. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6. Излей Твоята благодат отгоре и ороси сърдцето ми с небесната роса, излей на тази безводна земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове. 7. Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8. Вдигни ме, отдели ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори, или да насити всецело сърдцето ми. 9. Съедини ме с Тебе, Боже посредством неразрушимата свръзка на любовта, защото само Ти стигаш на онзи, който Те обича, а без Тебе, Боже, всичко е суета. Амин.
към текста >>

47. V.III.V Господният Дух се проявява

Светлина, която носи новия ден на живота; Ден на вечната Божия радост; Ден на вечното Божие веселие; Ден, който слънцето никога не залязва; Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си.
Размишление през целия ден: 1. Любов за работата на Духът Христов. 2. Любов за приложение, Любов за изпълнение.. 3 .Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърдца. *** 3. Да бъдем като Бога; Да бъдем като Любовта му; Да бъдем без страх и без тъмнина; Да бъдем с обич и със светлина. Светлина, която носи новия ден на живота; Ден на вечната Божия радост; Ден на вечното Божие веселие; Ден, който слънцето никога не залязва; Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си. *** 4. Любовта ще ви даде Чистота; Мъдростта ще ви даде Светлина; Истината ще ви даде Свободата. (23 септември 1923 година, София.) 5. Новия живот в себе си носи нови форми. Възлюбил ви е вас Христос и започва първия разговор: Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш ще я придобиеш.
към текста >>

48. НАРЯД за 1899 година

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител над мъртвите, Който ви е отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас и постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител над мъртвите, Който ви е отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>

49. НАРЯДИ за 1914 година

И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлината и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение, сега, всякога и през всичките векове. III.
За идването на Царството Божие на земята между человеците и в сърцата на вярващите, и в душите на избраните. И да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина. И да се възцари Господ Бог наш. И да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас. И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлината и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение, сега, всякога и през всичките векове. III. За изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на небето между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и съзвучие, песни и хваление, да ни се даде знание да Го славим. И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си.
към текста >>

50. НАРЯД за 1916 година

Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното.
Тия ваши братя ви поздравяват. След големите скърби ще дойдат дните на благословението и Господ ще обнови всичко. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е да бъдете чисти и святи и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой да ви благослови и изведе в безопасност всички ви. Ваш верен: Ж.К.В.С. (Свещеният подпис.) 2) ВЪРХУ 20 ГЛАВА НА ОТКРОВЕНИЕТО 20 глава съответствува на 20 век. В тази глава се говори за змията - символ на светската мъдрост, която сега ще изчезне.
към текста >>

51. Наряди за 1922 г.

И тъй, ние ще мислим за вечното начало.
Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота. Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година, да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов - за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного.
към текста >>

Да бъдем с обич и светлина, светлина, която носи новия ден на живота, ден на вечната Божия радост, ден на вечното Божие веселие, ден на вечното Божие блаженство, ден, в който слънцето никога не залязва, ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот.
Да възсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов, начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си,Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната проявена Любов,която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, светлина, която носи новия ден на живота, ден на вечната Божия радост, ден на вечното Божие веселие, ден на вечното Божие блаженство, ден, в който слънцето никога не залязва, ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз. Ние сме проявената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са. Амин. 4.
към текста >>

52. Наряди за 1927 г.

Той носи вечното благословение и радост за душите.Добрата молитва.„Благословен Господ Бог наш".„В начало бе Словото".
2) НАРЯД за събора 19-25 август 1927 година Петък, 19 август 1927 г. 4ч. с. Размишление: Бог е Любов, Светлина, Мир и радост за душите. Господ владее Небето. Господ владее Живота. Той носи вечното благословение и радост за душите.Добрата молитва.„Благословен Господ Бог наш".„В начало бе Словото". Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Събота, 20 август 1927 г. 4ч. с. Размишление: Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих.„Духът Божий".Добрата молитва.Отче наш.
към текста >>

53. Наряди за 1945 г.

Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година.
Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани. Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите. Работата в това отношение върви добре. Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година. Тази работа Просветният съвет изпълни добре. След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред коятоеживяли работил Учителят тъй, както си ебила. И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре. И може да се каже, че въпреки сушата тази година, то е в добро състояние, за което най-много трябва да се благодари на нашия отличен работник брат Ради.
към текста >>

8.„Вечното благо", стр.
7) ОБИЧНИ БРАТЯ, По случай три месеца от заминаването на Учителя, на 27 март т. г. ще има събрание в 5.30 ч. сутринта за изпълнение на следната програма:„Духът Божи".Добрата молитва.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Матея, 28 гл., 16-20 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 23-28 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 44-50 ст.Послание към Ефесяните, 6 гл., 10-18 ст.„Чист и светъл", стр. 3-4.„Царският път на душата", стр. 99.„Големият брат", стр. 8.„Вечното благо", стр. 24.„Устойчиви величини", стр. 73.. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." В 6 часа след обед ще има братска вечеря, при която ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 12 март 1945 г. Изгрев.
към текста >>

62-63).„Вечното благо", стр.
с., ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред:Добрата молитва.„В начало бе Словото".Пътят на живота. -Евангелие от Лука, 10 гл., 17-24 ст.Евангелие от Матея, 10 гл., 5-13 ст.Евангелие от Йоана, 14 гл., 10-21 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.„Духът Божий".„Възможности за щастие", стр. 112, от първия нов ред до края на страницата.„Големият брат", стр. 37, от първия нов ред до стр. 38, до първия нов ред.„Опорни точки на живота", беседата „Красотата на живота" (стр. 62-63).„Вечното благо", стр. 203, от последния нов ред до стр. 205, до първия нов ред.„Към новата култура", стр. 35, от предпоследния нов реддо края на книгата.„Свещени думи на Учителя", четивото „На работа", стр. 123.„На Учителя покорен".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта.
към текста >>

54. Наряди за 1946 г.

Аз зная, че Ти ме обичаш." През този ден да бъдем изпълнени с любов към всички, които срещаме, да виждаме в тях доброто, възвишеното, вечното, Божественото.
Сутринта ученикът да си каже тайно в себе си, с всичкото присъствие на съзнанието: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко през днешния ден ще считам, че е хармонично създадено." През този ден в речника си ще употребяваме най-хубавите и най-добрите думи. Всичко, което ни се случва през този ден, ще считаме за добро. Ще изключим от своето съзнание всички противоречия, с които живеем в другите дни. Един вид през този ден съзнанието ни ще пребивава в света на Хармонията, Красотата и Любовта. При всяко нещо, което ни се случи през този ден или при отрицателни думи, които ни се кажат, да си казваме: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил със Своята Любов. Аз зная, че Ти ме обичаш." През този ден да бъдем изпълнени с любов към всички, които срещаме, да виждаме в тях доброто, възвишеното, вечното, Божественото. През този ден да бъдем в рая. За да има съединителна връзка между всички братя и сестри, то сутринната молитва в петък да става в един и същ час, а именно в 5 ч. с., отделно или на групи. Поради важността на днешното време, сутрин или вечер, по свобода, могат да се правят от тези, които чувствуват вътрешен потик, молитвени събрания на групи. 22. IX.
към текста >>

Само така той ще свърши успешно изпитите си, ще мине от преходното към вечното.
Със светлината на своя крепък дух Той оправя обърканите пътища на човечеството, за да минат през тях всички ония, които искат да бъдат носители на светлината, на мира и на радостта. По тоя път минават и учениците, съработници на Бога и на своя Велик Учител. Какво иска Учителят от своя ученик? - Сърдце, което да пулсира в хармония с неговото; ум, който да се направлява от мъдростта на неговия великУчител; душа, широка и благородна, да обхваща цялата вселена и дух, светъл и мощен, да преодолява мъчнотиите в живота. Само така ученикът ще броди по пътеките на своя Учител. Само така той ще свърши успешно изпитите си, ще мине от преходното към вечното. Той ще изпие горчивата чаша на живота и ще се облече със светлата дреха на милосърдието. Само тогава ученикът може да се моли за ония, които го гонят и да каже: „Отче, прости им; те не знаят какво правят." Така каза Синът Божи -Христос. Хвала на Бога! Вечна и безгранична благодарност към нашия обичен и светъл Учител за извършеното от Него светло и велико дело! Ние чувствуваме Неговото невидимо присъствие, живеем в Неговия Дух, продължаваме и ще продължим Неговото дело, за което Той е бдял зорко през вечността.
към текста >>

55. Наряди за 1948 г.

Те са като огъня, който отделя същественото от несъщественото; непотребното изгаря, а вечното влиза в новия живот.
Днес в живота се извършват велики промени, подготвят се условията за идването на новата култура. Винаги преходното време се характеризира с това, че силите, които тогава са действували скрито отвътре в подсъзнанието, се изявяват навън, очертават се ясно. А в съзнателния живот става едно строго самоопределяне. Някои казват, че старият свят загива - светът се преобразява и възражда под действието на Божия Дух, т. е. под действието на онези разумни сили, които работят в живата природа. Те са като огъня, който отделя същественото от несъщественото; непотребното изгаря, а вечното влиза в новия живот. В това важно преобразяване учениците на Божествената школа имат голям дял. Когато говорим за учениците на Божествената школа, разбираме онези души, които са се учили и работили в миналите култури и сега държат своя изпит, за да влязат в новата култура, която Христос нарича Царството Божие. Мнозина седят и изчакват Царството Божие, но ние знаем, че всичко добро и красиво в живота е резултат на усилията на разумни напреднали същества, които работят. Следователно Царството Божие с изглеждане няма да дойде, а с учение, приложение и работа. С тези обикновени разбирания, с тези обикновени мисли, чувства и желания, които днес хората имат, Царството Божие няма да дойде за тях.
към текста >>

Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното.
В нея се разви главно умът, неговите сили и способности, оформи се човешката индивидуалност. Човек се почувствува самоуверен, силен, господар на природата и се възгордя. Той не се приобщи към живота на Цялото, а напротив, отдели се, противопостави се на него. Оттам започна онази борба, външна и вътрешна, в която седят всичките противоречия на съвременния човек. Западният човек попадна в затворения кръг на личния живот, въздигна себе си в култ, достигна до самообожествяване и вместо да се движи към Великия Разумен Център, да бъде в съгласие с Неговите закони, сам пожела да бъде център, да наложи свой закон, свой ред и порядък в живота. Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното. Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува. Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества.
към текста >>

Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува.
Той не се приобщи към живота на Цялото, а напротив, отдели се, противопостави се на него. Оттам започна онази борба, външна и вътрешна, в която седят всичките противоречия на съвременния човек. Западният човек попадна в затворения кръг на личния живот, въздигна себе си в култ, достигна до самообожествяване и вместо да се движи към Великия Разумен Център, да бъде в съгласие с Неговите закони, сам пожела да бъде център, да наложи свой закон, свой ред и порядък в живота. Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното. Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува. Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви.
към текста >>

Дълбоко в човешката душа се събужда отново копнежът към вечното, непреходното, човек се обръща към извора на живота и знанието, потърсва пътя към съвършенство.
Може ли тя да бъде идеал за човека? Какъвто израз и да й даде, човек не може да живее без идеята за Бога. Тя го прави човек. Днес възраждането вече се чувствува, както най-ранната пролет. То се подготвя отдалече. Дълбоко в човешката душа се събужда отново копнежът към вечното, непреходното, човек се обръща към извора на живота и знанието, потърсва пътя към съвършенство. Или както казва Учителят: „Любовта почва да действува в живота." Човек е в предверието на една нова култура, не на ума, а на сърцето, където предстои да изучава нова наука, да развива нови сили и способности, да дойде до едно ново познание за Вечния. За идването на тази култура работи Учителят. За нея работят всички напреднали същества. За нея работят учениците на Божествената школа. Малкият Божествен потик работи вече отвътре - Вярата се възражда.
към текста >>

56. Наряди за 1950 г.

И ако човек трябва да пази нещо свято и нерушимо, това е връзката с Вечното Начало.
Така постепенно той намира своето място във великата стълба на живота. Животът е йерархически устроен, той е един, единен, цялостен и неделим. Каквото положение и да заема, човек е силен, когато е свързан с Цялото. Откъснат от Него, той не може да постигне нищо. Докато е свързан с Него, той се храни от соковете на живота, черпи сили и знание, има Неговата помощ. И ако човек трябва да пази нещо свято и нерушимо, това е връзката с Вечното Начало. Вярата, знанието, силата и свободата произтичат от Него. Школата на Учителя, Божествената школа, продължава и ще продължава, докато съществуват човешките души. Защото тя дава знанието за пътя към Великия Център на живота. Ако човек се стреми към нещо тук, на земята, под каквато форма и да му се представи то, това е Великият Източник на живота. Този стремеж определя мястото му в Школата.
към текста >>

57. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Туй само Вечното може да го даде.
Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хора. Тъй зная аз. Милиони минути трябва да се живее при хората, за да ти дадат една минута при Бога. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Те трябва да работят много време, за да може да дадат това нещо. Туй само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога, понеже съкратяваме времето си. В Писанието сте чели, дето Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат върху вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни“ и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: Силен е онзи човек, който може да влада себе си. Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме. На, вие се страхувате кой ще свърши работата ви.
към текста >>

58. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване.
Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл? “ Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?
към текста >>

59. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Вечното не може да се измери с късата мярка на времето.
Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Бог е неузнаваем. Той е Абсолютната Истина, Абсолютната Мощ и Неизменното абсолютно не може да се разбере на земята. Бог може, наистина, да прояви някои свои качества, за да схване няколко лъча от своето върховно съвършенство, но няма думи, с които да могат да се преведат нематериалните образи, които са ги предизвикали. Могат да се обяснят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта. Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята.
към текста >>

60. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

Стефан Тошев

22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Из „Лозинката": „Молим се на Отца нашего небеснаго: ... и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините." Из „Молитвата за плодовете на Духа": Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодът на любовта, благото на мира и' радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие.
22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Из „Лозинката": „Молим се на Отца нашего небеснаго: ... и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините." Из „Молитвата за плодовете на Духа": Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодът на любовта, благото на мира и' радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дарът на вярата, кротостта и въздържанието... " В книгата на пророк Исая е дадена една от проявите на Духа: В глава 50, стихове 4-5 четем: „Той събужда всяка заран ухото ми, за да слушам, като един от „учениците". Господ Йеова ми отвори ухото и аз не се възпротивих, не отстъпих назад." Като се старая да хвърля известна светлина по въпроса, че духовните хора проявяват добродетелен живот и различни дабри не чрез ума и сърцето си, а чрез проявения Дух в тях; че сърцето и умът на духовния човек са само помощници, слуги на Духа. По-долу давам илюстрации за проява на Духа в наше време чрез мене и чрез мои близки: 1. Когато аз диктувах на един наш духовен брат да ми преписва на пишеща машина „Съчинението ми 1960 г." в един момент Духът в мене ми проговорй по един категоричен и заповеднически начин: „Изостави всичките тези материали за морални падения на попове, калугери и владици! " А доста обширен бе този материал.
към текста >>

61. 30. СТЕНОГРАФИРАН МАТЕРИАЛ ОТ ТЪРНОВСКИЯ СЪБОР ПРЕЗ 1922 г.

Стефан Тошев

Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слънцето никога не залязва, Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия Живот.
Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов; Начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си; Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слънцето никога не залязва, Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия Живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които му служат, трябва да му служат в Дух и Истина. Духът и Истината е нашият девиз. Ние сме появената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любозта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин!
към текста >>

62. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Това го наричам Вечното начало.
Знанието иде от Бога. 7.08.1929 г, сряда Размишление върху доброто в света. Докато човек се безпокои, той не е свободен в каквото и да е направление. Това ще трае докато влезе в хармонична среда. Тая среда съществува. Това го наричам Вечното начало. Истината е най-висшето изявление на Вечното. Всеки един иска да бъда свободен. Тая външна свобода се обуславя от други, една вътрешна свобода. Човек, който не обича истината и не е готов да пожертва всичко заради нея, той не е готов да види Божието лице. Някой много хубаво яде, но като дойде до молитвата, не работи.
към текста >>

Истината е най-висшето изявление на Вечното.
7.08.1929 г, сряда Размишление върху доброто в света. Докато човек се безпокои, той не е свободен в каквото и да е направление. Това ще трае докато влезе в хармонична среда. Тая среда съществува. Това го наричам Вечното начало. Истината е най-висшето изявление на Вечното. Всеки един иска да бъда свободен. Тая външна свобода се обуславя от други, една вътрешна свобода. Човек, който не обича истината и не е готов да пожертва всичко заради нея, той не е готов да види Божието лице. Някой много хубаво яде, но като дойде до молитвата, не работи. Яденето е на място, но и работата е на място.
към текста >>

63. 6. ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА

Първият ден на любовта - вечното благоденствие.
6. ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината не я обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща на пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на Великото - идване на Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие?
към текста >>

Де е вечното благоденствие?
6. ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината не я обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща на пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на Великото - идване на Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество.
към текста >>

Де е вечното благоденствие?
6. ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината не я обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща на пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на Великото - идване на Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество. Той посади семката на това учение, от което израстна дървото на живота. Блажен е онзи, който е вкусил от плодовете /на това учение.
към текста >>

Де е вечното благоденствие?
Първият ден на любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината не я обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща на пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на Великото - идване на Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество. Той посади семката на това учение, от което израстна дървото на живота. Блажен е онзи, който е вкусил от плодовете /на това учение. Той е придобил вечният живот и нов човек се е нарекъл. 22 март 1962 година, София
към текста >>

64. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Грубите човешки занаяти пък превръща в музика и наука, под чиито тонове обикновеният работник става одухотворен деец, зидар на новото, на вечното в света.
9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила." „Да възлюбиш ближния както себе си." (Матея 22:37, 38.) От десетки години насам в България изниква самобитно, мощно и величаво по форма, съдържание и смисъл - Новото учение - неподражаем, картинен и жив превод на Христовото учение, според езика на Разумната, Велика и Жива природа - език, който майсторски във форма на светлина, образи и картини в целокупния живот: ту в обществения и политически живот, като някой гигант държавник и общественик, който посочва забравените кодекси и правила, написани дълбоко в сърцето от мощната ръка на Великия Създател; ту в семейния живот, във форма на вечногорящ светилник и топло огнище, като условия за създаване на велики добродетели, които творят и отглеждат младото поколение; ту в религията и науката, чиито мъртви форми оживява и одухотворява, като прави от тях нещо цяло и неразривно; непримиримото от вековете примирява, като дава нови импулси за работа, за творчество, за нов живот. Наред с достойните за човешката личност професии - музика, художество, архитектура и ред още изкуства, този език прониква и в най-грубите човешки занаяти: първите от тях преобразява под действието на светлите игриви лъчи на Слънцето; тук ще чуете ритъма на душата и на духа, пулса на сърцето и на ума, стройно съчетани в нова Божествена песен на Любовта. Грубите човешки занаяти пък превръща в музика и наука, под чиито тонове обикновеният работник става одухотворен деец, зидар на новото, на вечното в света. Новото учение в България е създадено от Учителя Петър Дънов. Ново е само това, което Любовта носи. Това учение не е забравило и жената, майката, сестрата и девицата. На времето си и до днес още Христос работи за жената. И Учителят продължава великата мисия на Христа - да събуди жената, ако е заспала, да я повдигне, ако е паднала; да я възкреси, ако е мъртва и да й подаде ръка, за да я заведе при Онзи, от когото е излязла.
към текста >>

65. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Младият пое пътеката на вечното зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване.
Социологът намери безболезнено разрешение на всички социални въпроси. Педагогът откри вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. При новата светлина на вечногорящата свещ, музикантът промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен на благодарност към онзи, който го е дарил с този Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас и потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата, разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечното зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува; здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните. Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият - смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ - наследство за целия свят. До тук бих свършила да говоря, ако в този момент не виждам въпросителния поглед на българския народ и на България.
към текста >>

66. 12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Сега, обични братя и сестри, аз използувам случая да ви поздравя с настъпилата вече пролет, 22 март, като първи ден на очакваната с радост и с нетърпение пролет, като първи ден на Новата духовна година, като ден от вечната пролет, като един от дните на вечното благоденствие, за което Учителят говори.
Иде новият живот! Идат светли дни! Тази песен ще се пее по всички краища на света." Учителят престана да й говори и с погледа си като че искаше да й каже: Сега си свободна, ако искаш, можеш да си отидеш. Тя, успокоена на вид, не каза нито дума, леко се поклони и бавно се отдалечаваше с лице към нас и с гръб към вратата, която тихо се отвори и затвори след нея. Без никакви коментарии и никакви разговори от наша страна, Учителят, пак тих и спокоен, както по-рано, продължи беседата. Сега, обични братя и сестри, аз използувам случая да ви поздравя с настъпилата вече пролет, 22 март, като първи ден на очакваната с радост и с нетърпение пролет, като първи ден на Новата духовна година, като ден от вечната пролет, като един от дните на вечното благоденствие, за което Учителят говори. Хубав беше и месец февруари, хубави са всички дни пред нас и след нас, защото всеки изминат и всеки настъпващ ден носи нещо ново за човека. Всички дни ни поднасят нещо скрито, но велико. Те ни откриват по един или няколко реда, или най-много по един лист от книгата на живота, в която се крие някакъв ценен урок. Каква по-велика книга можем да търсим от книгата на разумната природа, от необятния космос? Днес множество учени посвещават целия си живот да изучават тази книга, да проникнат в гънките й, да намерят там онази светлина, която посочва пътя на малки и големи.
към текста >>

- ИДЕ ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ - носителка на вечното благоденствие.
Ето пролетта, която очакваме. Колкото и да е кратка, тя ни говори за вечната пролет, дето слънцето вечно свети за човешкия ум и осветява пътя му към света на Истината; дето слънцето вечно грее и стопява онзи мраз от човешкото сърце, който пречи на неговото добро разположение към всичко живо на земята, към творенията на Великия разум. Това слънце вечно свети и грее, за да укрепява човешката воля към постоянен труд и работа. Нека човешките ръце не отслабват, но да укрепват заедно с неговата воля да твори и създава, да учи и прилага. Позволявам си да Ви поздравя за пролетта с думите на Учителя: ИДЕ ПРОЛЕТТА! - ИДЕ ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ - носителка на вечното благоденствие. ИДЕ НОВИЯТ ДЕН - идат новите условия на живота за работа и учение. ИДЕ НОВИЯТ ЖИВОТ - който ще преобрази човека, да стане нов човек. И земята ще се преустрои, да стане нова земя и ново небе. ИДАТ СВЕТЛИ ДНИ! - Когато истината и светлината ще господствуват в света; когато доброто ще тържествува над злото; когато любовта и приятелството ще бъдат разменна монета между хората.
към текста >>

67. 19. ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТТА

Първият ден на Любовта - вечното благоденствие.
19. ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТТА Обични братя и сестри, По случай Новата духовна година - денят на пролетта, изпращам моите топли чувства и красиви мисли към всички с най-хубави пожелания за здраве, духовен подем и светлина. Споделям следните размишления: Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на Любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината я не обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща в пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на великото - идване Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие?
към текста >>

Де е вечното благоденствие?
19. ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТТА Обични братя и сестри, По случай Новата духовна година - денят на пролетта, изпращам моите топли чувства и красиви мисли към всички с най-хубави пожелания за здраве, духовен подем и светлина. Споделям следните размишления: Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на Любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината я не обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща в пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на великото - идване Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество.
към текста >>

Де е вечното благоденствие?
19. ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТТА Обични братя и сестри, По случай Новата духовна година - денят на пролетта, изпращам моите топли чувства и красиви мисли към всички с най-хубави пожелания за здраве, духовен подем и светлина. Споделям следните размишления: Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на Любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината я не обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща в пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на великото - идване Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество. Той посади семката на това учение, от което израстна дървото на живота. Блажен е онзи, който е вкусил от плодовете на това учение.
към текста >>

Де е вечното благоденствие?
Първият ден на Любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината я не обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща в пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на великото - идване Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество. Той посади семката на това учение, от което израстна дървото на живота. Блажен е онзи, който е вкусил от плодовете на това учение. Той е придобил вечния живот и нов човек се е нарекъл. Блажени сме ние, които видяхме Учителя като изправен, ненадминат връх.
към текста >>

68. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Това е Новото Верую, това е Вечното Верую.
Ние го опитваме и познаваме. Това не може да се отрече. Животът произтича от Любовта. Любовта е плод на Духа. Божият Дух е начало на всичко. Това е Новото Верую, това е Вечното Верую. Помислете само какви са онези същества, които са създали растенията и животните. Каква интелигентност, какво знание и сила имат. Това е великият Разумен свят, който ни обгръща, пази и ръководи. Имайте вяра и упование в Него. В това се изразява законът на Единството.
към текста >>

69. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината.
не чужди препоръки, но своя Божествен Дух. Чуждото е от Лукаваго. Пази сърцето си. пази душата си, пази ума си от поквара. Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ.
към текста >>

От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас.
(Свещеният подпис) 30.VI.1931 г. Привет на всички. Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д.
към текста >>

70. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина.Човешката, лична воля - за Божията воля.Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог.Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата.Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник.Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата.Човекоугодничеството за Богоугодничество.Шегобийството - за искреността.Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост.
- Под звучната хармония на тоз език расли сме и всякога ще растем - слава и хвала Богу да отдадем! За всичко благодаря! Целувам Ви ръката: Вашата ученичка Паша. София, неделя 26. VIII. 1928 г., Изгрев Принос на Господа В знак на благодарност За новата светлина и новия живот, Който всеки ден внася в душите ни чрез нашия Учител Жертрувам за Господа и за своя Учител: Човешкото сърце, с неговите желания и копнежи - за разумното ново сърце, с нови желания и копнежи.Низшия обективен ум. със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина.Човешката, лична воля - за Божията воля.Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог.Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата.Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник.Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата.Човекоугодничеството за Богоугодничество.Шегобийството - за искреността.Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост. Господи, Учителю, бъдете с мен в моите дела и аз във Вас в изпълнение волята Ви! Паша
към текста >>

71. 3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША

която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното.
След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всички. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчения и страдания, това са Божията ръка. която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете честити и свети, и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе е безопасност всички. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 19.II.1918 г. Поздравете всички приятели.
към текста >>

72. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото.
Така почва да рисува. Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии.
към текста >>

Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му.
Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той.
към текста >>

73. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното, във външните форми.
Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа. Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед. Ето защо в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот. За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното, във външните форми. Същевременно той трябва да живее в Любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на Божественото! * * * Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби: на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски. Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други. Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски.
към текста >>

Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното.
Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини.
към текста >>

В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното.
Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация" е изразен молитвения, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината представя ранна пролет.
към текста >>

74. СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА ПРИВЕТ КЪМ УЧЕНИКА I ЧАСТ

Елате в страната на вечното подмладяване!
СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА Савка Керемидчиева записала от 1922 - 1944 г ПРИВЕТ КЪМ УЧЕНИКА I ЧАСТ София - 1938 година КЪМ ДУШИТЕ, КОИТО ЧАКАТ Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден! Елате в страната на вечната пролет! Елате в страната на вечното подмладяване! Елате в страната на радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас! Там няма болести и смърт. Елате и приемете съкровищата, които ви се падат.
към текста >>

75. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността.
Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171.Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята.
към текста >>

76. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500

Сряда - Вечното Добро, в което Божието благо царува.
3,5) 4. Понеделник - Истината, в която душата живей и Бог царува. (Иоанна 13,3) 5. Вторник - Вечната Правда, в която всичко се придобива, дето всички неправди изчезват. (Лука 6,17) 6. Сряда - Вечното Добро, в което Божието благо царува. (Матей 12, 6) 7. Четвъртък - Милост, която се хвали над всичко, в което Бог се проявява. (Йоан 17,17) 23.08.1926 г. Правила. 511 В пълната и съвършена Любов расте и се развива сърцето. Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум.
към текста >>

77. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 581-600

Не на тялото, но на душата; не във временното, но за вечното.
Когато съзнанието налага своите ограничения, то е хармонично, когато друг налага своите ограничения, те са дисхармонични. Обичаш някого - ограничаваш се. Мразиш някого - ограничаваш се. Разумно служене. 589 Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и мисъл към невидимия свят за повдигане на нашата душа. Не на тялото, но на душата; не във временното, но за вечното. Тази вечер, в хармония да бъдете и да няма дисхармония. Бог не забравя. 590 Бог доброто не забравя и злото не забравя. За туй, бъдете внимателни - да бъдете в съгласие. Бог държи всичко в съгласие; другояче пак може да ни тури, но ще бъде чрез насилие.
към текста >>

78. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 761-780

Вечното обновяване на човека - то е смисълът, а това ние наричаме Любов.
Божият глас. 777 Няма по-хубаво нещо от това да чуеш гласа на Този, който те обича: „Ела, всичко това съм създал за теб." Обнова. 778 Човек има повече от стотина органи, през които трябва обновата да влезне. Ако чрез органа на милосърдието не влезе, тази сила на милосърдието, обнова не може да стане. Ако чрез този орган на Вярата, на Надеждата, на Любовта - тези сили трябва да влезнат и да обновят човека. Вечното обновяване на човека - то е смисълът, а това ние наричаме Любов. Постоянно изявление на Бога, постоянно обновяване. Светлината. 779 Светлината е носителка на Божествените мисли, чувства и идеи в цялата вселена. Любовта. 780 Любовта е единствената сила, в която горението не оставя никаква пепел, никакъв дим. Единствената сила в света, в която няма обратни реакции. Светлината в ума е любов.
към текста >>

79. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 841-860

848 „Онези, които чакат Господа, ще се подмла- дят." Вечното подмладяване, това е стремеж към Бога.
Вземете два кърчага и носете вода, поливайте цветята, растенията - много от вашите болести ще изчезнат. Новата философия. 847 Няма по-хубаво нещо от това да съзнаваш: Благородството на Духа, достойнството на душата си, достойнството на ума, достойнството на сърцето. Всички трябва да бъдат смели в доброто, което трябва да правят. Вечно подмладяване. 848 „Онези, които чакат Господа, ще се подмла- дят." Вечното подмладяване, това е стремеж към Бога. В света освен Бога няма друг стар, а за нас хората, това е нашето предназначение - вечно млади! „Търсете ме, докато съм близо." 849 Сутрин, като изгрява слънцето, иди го пос- рещни! Човек, който не посреща Слънцето, не може да приеме благата на Слънцето. Доброто. 850 Доброто е изкуство. Ти, като правиш добро на земята, в Духовния свят си художник - най- хубавите картини ще нарисуваш там.
към текста >>

80. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1001-1020

1006 Когато говоря за Бога, за любовта на Бога, разбирам Вечното Начало.
Малката молитва. 1004 „Господи, само Ти си Едничкия, който мо- жеш да оправиш всичко. Научи ме да те обичам, както Ти ни обичаш." Основата. 1005 Аз наричам онази основа истинска, в която човек вечно се подмладява. Това е основата на живота, с която трябва да започнете. Бога. 1006 Когато говоря за Бога, за любовта на Бога, разбирам Вечното Начало. Твойто съзнание така се разширява, че почваш да обичаш всички хора. Основен тон. 1007 Като станеш сутрин, да знаеш какъв тон да вземеш. Всяка сутрин ще отиваш при Господа, ще видиш как Той мисли и постъпва. Ще вземеш Него за образец.
към текста >>

81. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1081-1100

Вечното обновяване на човешката душа.
1085 Благодарете на Бога за всички онова, което става в света. Всички неща, отвън съответствуват на онова, което имаме в ума си, в сърцето, в тялото си. Всеки трябва да работи, да учи, да изучава доброто. Силен човек е, който може да пресъздаде своето тяло; да пресъздаде своето сърце; да пресъздаде своя ум. Задача на всякого е постоянно обновяване. Вечното обновяване на човешката душа. Условия да бъдеш здрав. 1086 Човек трябва да бъде добър, за да бъде здрав. Без добродетели не може да има здрав народ. формите на Живота. 1087 Животните са форми, през които е минал човек.
към текста >>

82. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260

Деца - то е закон на вечното подмладяване.
През мене ако влезе някой, спасен ще бъде и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам, и те идат след мене, и аз им давам живот вечен; и няма да загинат. Никой няма да ги грабне от ръката ми. Това е волята на Отца. Съвети. 1243 Служете на Бога и при добрите условия, и при лошите условия. Деца - то е закон на вечното подмладяване. Всичко онова, което Бог е създал, небесните деца го използуват. Да се не обезсърчавате! При всичките условия бъдете готови да работите! Градина с плодове. 1244 Чувствения свят, аз го представям свят на Любовта.
към текста >>

83. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1381-1400

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Преминете от временното към вечното!
Христос в ума си винаги държи образа на своя Баща. „Както ме е Отец научил." Христос имаше в себе си една идея: Да служи на Бога. Да се прояви в света не Той, Бог да се прояви. Единственото, което Бог изисква от нас, да проявим Неговата Любов. Да изпълня Волята Божия не к а к т о аз мисля, а както Бог иска. Преминете от временното към вечното! Запалената свещ. 1391 Всеки един човек има една свещ, запалена в себе си. Всички форми в природата са тъй създадени, че да може Божественият живот да докосне всяко същество. Да може Божията Любов да достигне всякого. И този свят и онзи свят са едно цяло, ако има кой да те обича.
към текста >>

84. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1861-1880

- Вечното Добро, в което Божието благо царува. 7.
Понеделник - Иоанна, 13 гл.: 3 ст. - Истината, в която душата живее и Бог царува. 5. Вторник - Лука, 6 гл.: 17 ст. - Вечната правда, в която всичко се придобива, дето всички неправди изчезват. 6. Сряда - Матея, 12 гл.: 6 ст. - Вечното Добро, в което Божието благо царува. 7. Четвъртък - Иоанна, 17 гл.: 17 ст. - Милостта, която се хвали над всичко, в която Бог се проявява. * Упътване: 1. Чете се стиха на посочения цитат от Евангелието и се размиш- лява върху него. 2. Четат се дадените цитати - с какви качества умствени и добро- детели духовни трябва да се сдобие ученикът, чрез работа върху избраните стихове.
към текста >>

85. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 201-220

220 Егоизмът е лош, защото иска да ограничи Вечното в конечно.
217 Човек трябва да свързва фактите със зако- ните, законите с принципите, а принципите с Великата Божия Любов. 23.III.1922 г. Любов. 218 Колко е велика Любовта! Любовта лекува всичко, тя може да носи всичко, и всичко в нея се топи. Дружба. 219 Да дружи човек с добър човек, то е благословение. Егоизъм. 220 Егоизмът е лош, защото иска да ограничи Вечното в конечно. А то е невъзможно, затова усилията на егоизма са напразни и резултатът на егоизма е все недоволство. 25.III.1922 г.
към текста >>

86. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 11-40

Вечното Добро.
34 Вечната Правда, в която всичко се придобива, дето всички неправди изчезват. (Евангелие от Лука, гл. 6: ст. 17) „И като слезна с тях, спре се на едно място равно и там бяха мнозина от учениците негови и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелеят от болестите си. 24.VІІІ.1926 г., вторник. Вечното Добро. 35 Вечното Добро, в което Божието Благо царува. (Евангелие от Матея, гл. 12: ст. 6) „Но казвам ви, че има Един тука по-голям от храма." 24.VІІІ.1926 г., сряда. Милост Божия.
към текста >>

35 Вечното Добро, в което Божието Благо царува.
(Евангелие от Лука, гл. 6: ст. 17) „И като слезна с тях, спре се на едно място равно и там бяха мнозина от учениците негови и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелеят от болестите си. 24.VІІІ.1926 г., вторник. Вечното Добро. 35 Вечното Добро, в което Божието Благо царува. (Евангелие от Матея, гл. 12: ст. 6) „Но казвам ви, че има Един тука по-голям от храма." 24.VІІІ.1926 г., сряда. Милост Божия. 36 Милост, която се хвали над всичко.
към текста >>

87. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Мирът на вечното благо да бъде с вас.
1 ч. след полунощ. Изгрев 16 . ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВА Привет към всички. Мир, в който Любовта цари; Светлина, в която Мъдростта обитава; Свобода, в която Истината живее; От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека - синът Божий. Мирът на вечното благо да бъде с вас. 30.06.1931 От седмострунната Рилска арфа 17 . ПИСМО НА САВКА ДО ПАША ТЕОДОРОВА 27 октомври 1934 г. събота, 4 ч.с. Небето чисто, ясно, светло е. Месецът се празни - грее!
към текста >>

88. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158.
Даже най-болната стадия на Любовта е блаженство в свръзка с всички други блага в света . Но оня , който е вкусил по-възвишена Любов, разбира дълбоката смисъл на думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата . Както казва и Писанието, не от този, който знае и пита, но от този, който милва.
към текста >>

89. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Той носи вечното благословение и радост за душите. 2.
Много слаб западен ветрец. Размишление. 1. Бог е Любов. Светлина, мир и радост за душите. Господ владее небето, Господ владее живота. Той носи вечното благословение и радост за душите. 2. Добрата молитва /ръцете свободно отпуснати/. 3. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 4. В начало бе Словото. 5. Гимнастически упражнения /старите 6, с изговаряне мотото за всяко упражнение/.
към текста >>

90. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва.
Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън. Като четем беседите и лекциите на Учителя, виждаме, че има и духовна същност в четирите елементи, и от това още повече трябва да се възхищаваме, че сме потопени в такъв свят. Стигнем ли до възхищението, неминуемо и ще славословим Бога. В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва. ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ: „ОСВЕТЯВАЙ ДУХА НИ, ПРОСВЕЩАВАЙ СЪРЦАТА НИ И УМА НИ ДА ПАЗИМ ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ И ПОВЕЛЕНИЯ" Човешкият дух е оная свещена Божествена искра, която при създаването му е вложена от Бога. Имало е грехопадение, имало е много отклонения през дългата душевна еволюция на човека. Само святостта наДуха е един постоянен процес и към него ни насочва Учителя. Да бъдем в това състояние, Бог винаги да осветява Духа ни. Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството.
към текста >>

91. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов

Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6.
Взаимодействието между Природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представят един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенството. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: Природата, изгряващото слънце, пробуждането на Душата. Паневритмията носи хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

92. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

Есеите са вярвали в закона на вечното възнаграждаване и наказание - закона за кармата, както го наричат индусите.
Четвъртото е, казва той, светлинно състояние на материята. Какво нещо е светлината? Науката едва сега напипва, но не е още усвоено. И какво е това влияние на светлината, това четвърто състояние на материята. Как тя действува със своите качества на човека, това добре са разбирали братята есеи и първите християни, а ние тепърва ще учим. Есеите са вярвали в закона на вечното възнаграждаване и наказание - закона за кармата, както го наричат индусите. Ти си свободен да направиш всичко, каквото искаш, но и с тебе ще правят това, което не искаш - не си свободен от последствията на постъпките си. То е законът за възмездието, както казва Учителя. Изгревът на слънцето, първите му лъчи внасят едно велико богатство в човека, което той още не може да оцени. И при залеза е същото, но Учителят казва, че изгревът е по-добър. Светлината е четвъртото състояние на материята. В.К.
към текста >>

93. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници „Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7(22.III.1922), с. 133-135 Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

94. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата живите организми и съществата, и напълно контролира живота им.
Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най- голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата живите организми и съществата, и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея". Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трубда да се живее, но не знаем защо". А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, Божественото в нас. А Божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
към текста >>

95. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта.
Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си". Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта. Най-сетне, на трето място, Христос е заповядал: „Любете и враговете си", защото „ако любите само приятелите си, каква заплата ще имате на небеса? " Един велик подвиг на душата е да възлюбиш врага си. Това е необходимо за всекиго, който иска да бъде действително религиозен човек. Защото и врагът е брат, но само че е закъснял в своето развитие. Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си.
към текста >>

96. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
към текста >>

97. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански.
Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
към текста >>

98. 3. POESIA MYSTICA

С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот.
Щях да литна и да си почина" (Пс. 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голем, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откров. - 21; 10-11). С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

99. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

"Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21).
Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията.
към текста >>

100. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.