Търсене в текстове за 'Вечното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.
Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа.
Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си.
към текста >>

3. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата.
Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея? Съществува ли форма, вън от нашето съзнание?
към текста >>

4. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент.
Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна. Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни. Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент. * Духовен живот, това е освобождение на съзнанието. Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата. До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността. Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща.
към текста >>

5. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
към текста >>

Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
към текста >>

6. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим.
Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак.
към текста >>

7. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини.
За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено. Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой. Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини. Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>

8. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя ни свързва с Бога, с Вечното.
Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш".
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията!
Тоя закон в живота, законът за вечната правда, всеки от нас може да опита. Та ние и без това го изпитваме върху нашия гръб, но не знаем само откъде идва. Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост? Ще отговорят, че за края не се грижим. Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек? Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията! Докъде ще се иде по тоя път? Разсъждавайки по същите мерки на ума, тогава ще кажем, че сега се гради едно ново отмъщение, т.е. гради се кървавото право на тия, които днес са отдолу. Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това. Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно.
към текста >>

10. ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор. - Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния носител като вечна индивидуалност.Индивидуалността търси само ония ценности, които водят към издигане на всяко битие, неговото изливане в по-чисти, по-завършени форми.Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".Вечна индивидуалност и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.Личността е тясно ограничена! А индивидуалността е безкрайна по време и пространство.Ни една индивидуалност не може да попречи на друга да се развива.Затова всяка си има своето безкрайно царство! Съединена с другите индивидуалности, проникваща всички и проникната от тях, тя изживява всички в себе си.Произлязла от едничко Съществуващия, тя изгражда сама себе си, като една от безчислените форми на вечно Пребъдващият.И все пак тя изживява вътре в себе си всички други форми и знае, че формално е тъждествена с тях.Нищо извън нея не може да и попречи и не може да я унищожи, защото тя се покори сама на себе си.
към текста >>

11. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ориентиране спрямо вечното Човешкият живот може да се разгледа от хиляди страни.
Ориентиране спрямо вечното Човешкият живот може да се разгледа от хиляди страни. И всеки, който наблюдава живота, наблюдава го от оная точка, до която той е достигнал в даден момент. Затова единствено и съществуват разногласията между хората. Социологът разглежда живота от свое гледище, а именно: той гледа как човекът е ориентиран спрямо обществото, в което е поставен. Биологът разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което неговата специалност поставя. Моралистът, търговецът, занаятчията, свещеникът и т.н.
към текста >>

То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното.
Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата. Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма. Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна. Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога. — Някой ще каже: Нали помагайки на хората се служи на Бога? Да, така е, но ние трябва да научим по-напред, какво е необходимо на човека, какво е нужно на душата преди всичко.
към текста >>

Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното.
Бог е онова у нас, което дири не наситата, що имаме в своя ден, а малката тиха радост, прилична на радостта що се ражда в урината на събуждащия се ден! Колцина от нас са сведущи да могат да даряват ближните с тая неоценима, спокойна радост, за да ги направят щастливи! Ние правим все големи неща. И не е злото, че ги „правим" но злото е, че задължаваме и другите да приемат и тачат онова, което ние тачим. От друга страна животът, истинският живот не изисква от нас и да избягаме от всички занимания, за да се скрием в отшелническа самотност. Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното. Това е първата стъпка. Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по него. Ориентиране спрямо вечното. Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот. Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки.
към текста >>

Ориентиране спрямо вечното.
И не е злото, че ги „правим" но злото е, че задължаваме и другите да приемат и тачат онова, което ние тачим. От друга страна животът, истинският живот не изисква от нас и да избягаме от всички занимания, за да се скрием в отшелническа самотност. Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното. Това е първата стъпка. Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по него. Ориентиране спрямо вечното. Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот. Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки. Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време. Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание. Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота.
към текста >>

Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот.
От друга страна животът, истинският живот не изисква от нас и да избягаме от всички занимания, за да се скрием в отшелническа самотност. Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното. Това е първата стъпка. Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по него. Ориентиране спрямо вечното. Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот. Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки. Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време. Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание. Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота. Мнозина от днешните герои, са герои само на своето време и при определени граници.
към текста >>

Да се ориентираме с нашият живот към онова, що иска вечното.
Те падат, умират, а заедно с тях умира и всичко друго извършено за тях. Колкото едно дело има повече правда, повече истинност, толкова то е по-трайно, по-велико. Ние може да направим иначе много нещо, да проглушим света с трясъка на нашата постъпка, но пак ще си останем като Нерон, който запали Рим за да се прослави, но който зарови под пепелището и своето име на велик човек. Ще отминат дните, ще се отмият браздите на безумието от спокойното и плавно течение на времето и в страниците па голямата житейска книга нищо не ще остане написано, защото там се пише с правда. Нека проследим делата на всички бележити хора, навсякъде ще открием присъствието на великото, което ги е ръководило и което ги е вдъхновявало. Да се ориентираме с нашият живот към онова, що иска вечното. Този е пътят, по който ще спечелим безсмъртието. Хората са сътворени за да проумеят безсмъртието, но умират, защото смъртни, преходни закони са техните ръководни истини. Правдата никога не изчезва. Кога е загинала и най-малката усмивка в тоя свят породена от любов? Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път.
към текста >>

Нека се ориентираме към онова що иска вечното.
Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път. Но има ли живо едно поне от делата, в които не е трептяла живата струя на правдата и любовта? Не, над тия дела тежат тежки каменни плочи, кръстове и проклятието заедно със сълзите на много, много човеци. Нека не забравяме утрешния ден! Той може да ни донесе изненадата, която никога не сме очаквали – един въпрос за нас самите, който ще се роди от нейде и ние не ще можем да му дадем ответ. Нека се ориентираме към онова що иска вечното. Не е важно за това да се отдръпнем в самотата на отшелници. Не, трябва да внесем само в делата на катадневния си живот друго нещо. Да внесем правда. От тоя миг ще наченем да живеем. Всичко до тогава ще ни се стори сън.
към текста >>

12. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето.
Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола.
към текста >>

Да бъде благословен мигът, когато слънцето, сияйно, мощно влезе в първия знак на вечното колело.
— Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци. Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела! Да бъде благословен тоя миг, когато стана чудото в тайната съкровищница на природата. Да бъде благословен мигът, когато слънцето, сияйно, мощно влезе в първия знак на вечното колело. Пролет, Ариес, глава на всяко начинание. Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми.
към текста >>

Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той!
Не ме спирайте по моя път! Тъмни и печални ми се виждат дните, в които гинат душите ни, задушени от нашето безумие. Не ми показвайте пъстрите светлини на измамата в нощта, защото не ще успея да достигна мястото, откъдето се вижда изгрева на моя вечен ден! Аз нявга загубих заедно с всички вас в далечната и мрачна далнина онова, що трябва всеки пак да намери. Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при Него! Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той! Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си. Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас! А колко пъти Той ни е приказвал в нашия земен път посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца! Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност! И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа.
към текста >>

Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си.
Тъмни и печални ми се виждат дните, в които гинат душите ни, задушени от нашето безумие. Не ми показвайте пъстрите светлини на измамата в нощта, защото не ще успея да достигна мястото, откъдето се вижда изгрева на моя вечен ден! Аз нявга загубих заедно с всички вас в далечната и мрачна далнина онова, що трябва всеки пак да намери. Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при Него! Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той! Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си. Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас! А колко пъти Той ни е приказвал в нашия земен път посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца! Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност! И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа. Хиляди миражи са ни викали към тях във времето на дългата духовна нощ.
към текста >>

13. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи.
Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни.
към текста >>

14. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
към текста >>

15. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К.
В хармония със законите на живата природа. Георги Северов. Из „Приказки и песни". Бор. Ник. Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2.
към текста >>

16. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна.
към текста >>

17. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното.
ІІ Видях вълшебна светлина, която разтапя безумната жажда и мътния взор на окото в своята мека топлина. Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми. Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите. Гореше и не догаряше. Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата. /\з я познах. Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що китеха нозете ù. Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали. Безумно притисках края на светлата ù одежда и казах: „Приеми дарът ми.
към текста >>

18. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег.
Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва.
към текста >>

19. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път.
Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

20. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте! " И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота. Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване. Силата на човека седи в постоянното обновление Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване. Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство?
към текста >>

В безсмъртието се крие законът на вечното обновление.
Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот. В безсмъртието се крие законът на вечното обновление. Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека.
към текста >>

Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

21. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето.
Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе. Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ. Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ! С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн.
към текста >>

22. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно.
Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай. Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга.
към текста >>

23. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието.
към текста >>

24. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата.
Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях. Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание. Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление?
към текста >>

Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия.
Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание. Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността.
към текста >>

Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното.
Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот.
към текста >>

- Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността.
Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието.
към текста >>

Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното.
Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде. И всеки, който търпеливо чака и работи, ще получи нужното. При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него. Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното. Той дохожда до друга оценка и друго разбиране на света, отколкото по-рано. Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща. То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното.
към текста >>

Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното.
И всеки, който търпеливо чака и работи, ще получи нужното. При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него. Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното. Той дохожда до друга оценка и друго разбиране на света, отколкото по-рано. Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща. То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното. И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение. Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности. Той го вижда в истинската му светлина.
към текста >>

И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща.
При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него. Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното. Той дохожда до друга оценка и друго разбиране на света, отколкото по-рано. Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща. То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното. И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение. Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности. Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач.
към текста >>

По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък.
По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното.
към текста >>

А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното.
По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки.
към текста >>

Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното.
Той има нова родина и става съзнателен жител на свръхчувствения свят. Отсега източникът на духовното проглеждане се влива в него от по-високи сфери. Светлината на познанието не му свети отвън, а той сам се пренася в източника на тази светлина. Загадките за света се явяват в нова светлина. Сега той говори не с нещата, които са създадени от Духа, а със самия Дух строител. Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне. Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество.
към текста >>

25. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното.
Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност.
към текста >>

26. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е вечното обновяване.
Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено. Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея.
към текста >>

Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване.
Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна.
към текста >>

27. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие.
Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема. Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо. И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото.
към текста >>

И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си.
Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в.
към текста >>

28. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз.
Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността! А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното. Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа. Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум.
към текста >>

29. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора.
Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора. Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души. Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми.
към текста >>

30. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Georg Noedmann Псалми за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми.
към текста >>

За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем!
Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора.
към текста >>

31. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх.
Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята. Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина.
към текста >>

32. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие.
То е великото възхождане на душите към недосегаемите висини на съвършенство и красота... Разтворете широко душите си, братя, за чудодейните зари на това дивно слънце, за неговите творчески сили. Отворете сърцата си за струите, които то навред разлива - струи на божествена любов и светлина! Отворете всички кранове на своето сърце, за да забликат из тях свещените дарове на това слънце за благото на всички същества. Защото това е великият закон за приобщение с могъщия живот на това единно слънце, за растене и разцъфтяване в неговите всеоживяващи и всеподемащи сияния на вечна светлина, любов и красота. Живейте в неговата светлина! Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие. II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега". Човек живее само „сега". Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той Божията любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега". Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе.
към текста >>

33. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство.
на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват.
към текста >>

34. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За великото, вечното, непостижимо прекрасното!
В него говори нежното чутье към божественото! А как-трепти от вълнение и блаженство пробудилата се душа пред всеки образ на божествената любов, истина, правда, красота! С каква велика радост я облъхват те! Как ги жадува и следва! Те постоянно ù говорят за предвечната ù родина. За великото, вечното, непостижимо прекрасното! За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар! Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата! Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне. Да расте и разцъфтява ! А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота.
към текста >>

35. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си.
Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл!
към текста >>

36. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да познаем човешката душа, значи да разберем Вечното, Разумното.
Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори. Пробуждането на душата - това е възкресение, влизане в живота на безсмъртието, новораждане. Когато душата проговори, човешкото съзнание обгръща всички същества, човек чувствува, че във всички същества живее Единният живот, животът на Бога. Да познаем човешката душа, значи да разберем Вечното, Разумното. И това познание ще роди любовта към всички същества. Новата култура ще бъде култура на Душата.
към текста >>

37. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество!
А. Т. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те!
към текста >>

Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те!
Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга.
към текста >>

38. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост.
Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми. Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост. Аз те чакам. Ела в моя дом, защото днес денят е чист и ясен! Псалом тридесет и първи: МЪКА Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене. Отровен нож е забит в моето сърце и диханието ми е тежко като на роб, що влачи тежко бреме. Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни.
към текста >>

39. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак.
И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз. Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя. Стои тя под сянката на любовта. Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак. Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка". * * * Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там. Там потоци от светлина текат във всички посоки.
към текста >>

40. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие.
Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души.
към текста >>

Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това.
Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души. Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон. Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това. Наричайте Го Върховна Истина. Защото Той е мярката на висшата истина; Той е великото слънце на истината, що озарява всички души; що сияе през всички светли духове; що изгрява през неизмерими времена сред разгръщащи се култури и цивилизации; Защото Той е самата жива, разкриваща се върховна истина. Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота.
към текста >>

41. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.
Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие. * Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно. Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
към текста >>

42. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества.
Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота! И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях. Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар. Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества. Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито вашите очи, нито вашите сърца биха издържали истинската красота. Погледнете малкото цветенце! То ви се усмихва, то ви говори за Вселюбящия.
към текста >>

Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя!
То ви се усмихва, то ви говори за Вселюбящия. Мислите ли, че виждате пълната му красота и всичкото величие на Всевеликия в него? Цяла вселена е то, о братя мои! Непостижимо чудо на чудесата е то! А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота! Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния! Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре!
към текста >>

43. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Подигнете се над това и живейте във вечното.
Служете и помогнете винаги и доверявайте се на Бога, който е във вас. Бъдете силни и непоколебими във вашето старание и все повече ще съзнаете единението си с нас. В тоя свят на скръб и вълнения, вие трябва да се съедините всецяло с нас и нашето дело. Вгледайте се в непостоянството на земните неща около вас и знайте, че те са действителни само за едно късо време. Недействителното не трябва да има занапред каквато и да е власт върху вас. Подигнете се над това и живейте във вечното. Първо издигнете вашето съзнание тъй високо, че да можете да се вслушвате и слушайте моя глас. Това правете, когато се съсредоточите във вашата работа. Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите. Правете го все по-често, докато започнете да го правите винаги. Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас.
към текста >>

44. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята.
Но мислете за всички ония, които преди вас са изминали същия път, а също и за тия, които ще дойдат след вас – така не ще се колебаете. Бодро вървете напред, нека нашата любов ви бъде достатъчна, за да поемете борбата. Ако обърнете съзнанието си към нас, не ще чувствате болките от борбата. Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте. ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти. И ваша длъжност е сега да осъществите това и да изявите способностите, които ще ви доведат до там. Развийте вътрешните си сили. Дайте израз на всичко, що чака да бъде развито.
към текста >>

45. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той в този момент ще почувства лъха от Абсолютното, Неизреченото, от Вечното и ще се преобрази!
А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри! Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му! Ти ще раздрусаш всичките му стари идеи, вярвания, с които е живял! Той ще долови тогаз нежния зефир на вечната пролет, който иде от върховете на „Химават"! И ще се раззеленят сухите до тогаз полета на душата му, и ще се покрият с благоуханни цветя и красиви плодове! Той в този момент ще почувства лъха от Абсолютното, Неизреченото, от Вечното и ще се преобрази! Щастието не е нещо външно, но вътрешно. То произтича от даване ход на Възвишеното, Разумното в нас да се прояви. А това става при новите форми на труда! Всяка човешка постъпка не е нещо изолирано, откъснато от всеобщия живот; тя е свързана с живота на другите. Когато извършиш лоша постъпка, ти вече насърчаваш друг някой да извърши същата постъпка или даже по-лоша, понеже с това ти вече изпращаш известни течения в пространството.
към текста >>

46. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да растете от днешното несъвършенство към утрешното съвършенство и вечното повдигане.
Истинският дух, стремейки се към безконечното, надживява времената. Вечната справедливост учи Духа правилно да употребява силите си. Безконечният ни казва: „Отдайте ми се без резерва. И аз ще направя да забравите всяко съкрушение, разкаяние и покаяние. Ще ви направя да познаете и да се радвате на познанието. Да растете от днешното несъвършенство към утрешното съвършенство и вечното повдигане. Печалното ви разкаяние да се превърне в радостно знание. Така че да не бъдете вече отговорни за всичко, което бяхте, мислихте и правихте в миналото – действие на една нисша, неразвита и следователно по-груба форма на живот. Ето вие надраснахте вече тая форма и сега станахте по-светли, по-добри и по-чисти. И винаги ще ставате по-светли, добри и чисти. Не ще чувствате никакво разкаяние, когато познаете.
към текста >>

47. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното!
Това, което око не е видяло и ухо не е чуло. Това са всичките възможности в бъдещите векове. Защо в младежкия период човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството? Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия? Защото тогаз е периодът, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре. После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното! Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали, които черпи из почвата.
към текста >>

48. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято".
Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
към текста >>

49. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Истинският живот е живот на вечното обновяване.
Цялата разумна, жива природа съдейства на този красив процес на разцъфтяване на човешката душа. В растежа е смисълът. И ако днес ти не си притурил нещо на твоя растеж, този ден е изгубен. Всеки ден човек трябва да расте, да прибави нещо ново, колкото и да е малко. И това е процес на подмладяване. Истинският живот е живот на вечното обновяване. Има един живот по-красив от онзи, в който сега живеем. И ние тъй скоро можем да преминем в него, стига да се освободим от старите възгледи и да почнем с новите методи. С досегашните възгледи и методи, какво сме постигнали! Ако за един роман ти пожертваш всички свещени книги, които имаш в библиотеката си, тогаз какво си спечелил? Под думата божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето грехът и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа.
към текста >>

50. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– Това е вечното начало.
И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока. Духът, Духовното не искат доказване. – Това е вечното начало. Материалистичната наука в стремежа да го отхвърли идва до него. Развитието не е нищо друго, освен осъзнаване на нещата и овладяване на природните възможности т.е. пълното им опознаване. Духът е вечната загадка, вечният двигател на всяка материална култура. Черковната религия е едно материалистично изопачаване на духовното – създание на охолството и на безсъвестността.
към текста >>

51. ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

То са съвършените, които живеят в света на вечното деяние.
, МАГИЯТА НА СЛОВОТО И рече Бог: Да бъде Светлина, и биде Светлина. Битие Има човеци, които каквото кажат, става. То са съвършените, които живеят в света на вечното деяние. Синовете Божии, които носят качествата и силите на Бога. „И рече Бог: „Да бъде светлина! И биде светлина! " И те казват: „Да бъде! " И става.
към текста >>

52. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми.
Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта.
към текста >>

53. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното.
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното. „Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца?
към текста >>

54. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

" Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека.
Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора! И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди. Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада! Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в тялото на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло!
към текста >>

Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното.
И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди. Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада! Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в тялото на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло! " Когато, обаче, Европа се съзнае и се претвори, когато кризата на запада води към едно обновление на мисъьта и с това към новораждане на западните страни, тогава Азия ще каже: „Вижте, как западът се пресъздава... нашият Брат намери отново себе си!
към текста >>

Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди.
Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди. Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада! Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в тялото на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло! " Когато, обаче, Европа се съзнае и се претвори, когато кризата на запада води към едно обновление на мисъьта и с това към новораждане на западните страни, тогава Азия ще каже: „Вижте, как западът се пресъздава... нашият Брат намери отново себе си! Настава времето на едно ново човечество!
към текста >>

55. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство.
Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни.
към текста >>

56. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н. Думата „случайност”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред”, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват.
към текста >>

57. СТЪПКИ - ТЕОФАНА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е Пътят ти, ученико, към Вечното!
Ти любиш само Бога – ти живееш. *** Тя слезе от планината, дето първият небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи Великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му. Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш Учител на пътя си. Вече тя мълчи и благодари, защото умът ù се изпълня. Това е Пътят ти, ученико, към Вечното! Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога, – там е домът ти; ще намериш Учителя си – там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!
към текста >>

58. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дългият живот има отношение към доброто, към вечното благо.
То е привилегия за човека. Злото пък съкращава живота. Доброто е майка, която дава живот на детето си, но същевременно дава условия на този живот да се развива, да се прояви. Доброто не създава живота, то е условие да се прояви и продължи този живот. Вие не можете да имате дълъг, щастлив живот, ако не поставите доброто за основа на този живот. Дългият живот има отношение към доброто, към вечното благо. Доброто трябва да доведе човека до вечното начало на живота – любовта. Щом влезе в областта на любовта, той придобива безсмъртие, става всесилен. Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия. Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>

Доброто трябва да доведе човека до вечното начало на живота – любовта.
Злото пък съкращава живота. Доброто е майка, която дава живот на детето си, но същевременно дава условия на този живот да се развива, да се прояви. Доброто не създава живота, то е условие да се прояви и продължи този живот. Вие не можете да имате дълъг, щастлив живот, ако не поставите доброто за основа на този живот. Дългият живот има отношение към доброто, към вечното благо. Доброто трябва да доведе човека до вечното начало на живота – любовта. Щом влезе в областта на любовта, той придобива безсмъртие, става всесилен. Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия. Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново.
към текста >>

59. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното.
Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни!
към текста >>

И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява.
Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие? Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр. Той отива в един храм! Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото!
към текста >>

60. НА СВОЕТО МЯСТО Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Антонова Вечното начало – Еделвайс Вести и книгопис Le Maître parlе. L'Аme
Ат-ва За натюрелите – Д-р Е. Рафаилова Ръката на жената – Д-р Г. Ломер Нови пътища при отглеждане на растенията – Боян Боев Учителят говори – Мъдростта.За Музиката Из нашият живот – Върхът на изгряващото слънце – Ели Емануил Сведенборг – животопис, идеи и значение Той – Теофана Пришествие. Посещение – О. Славчева Вечната – Д. Антонова Вечното начало – Еделвайс Вести и книгопис Le Maître parlе. L'Аme
към текста >>

61. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Еделвайс Вечното начало.
Еделвайс Вечното начало. ИМА една вътрешна усмивка в естеството на човека, родена в детинство, родена във вечността. В големите изпити на живота ти трябва да запазиш нейния образ, защото ти си пътник, замръкваш и осъмваш. До като слънцето свети, до като хиляди звезди блестят на небето, до като чуваш в себе си тихия глас и пазиш свещена тая усмивка - не бой се от нищо. * ИЗКАЧИ се на върха и отправи поглед на далеч в синьото небе. От висините ще почерпиш свежест и сила.
към текста >>

62. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество.
Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще.
към текста >>

63. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

душа, дето живее хубавото, вечното, светлото, чистото, и което е гаранция за красивия утрешен ден.
Ние се радваме, че благодарение на новите факти все повече днешният човек идва до окултните схващания. Обстоятелството, че нашите професори медици дават място в своето списание на една подобна статия, показва, че те имат желание да добият по-широко разбиране на нещата. "ПРИ СПОРНАТА ГОРА", разказ от Любомир Лулчев Цена 5 лева. Авторът в този разказ ни разкрива новото, което се ражда сега в съзнанието на съвременния човек, това ново, което ще донесе красивата култура на братство на земята. С увлекателен художествен език авторът ни въвежда в скритите глъбини на чов. душа, дето живее хубавото, вечното, светлото, чистото, и което е гаранция за красивия утрешен ден. Препоръчваме тая книжка на читателите си. „МНОЗИНА КАЗВАХА", беседи от Учителя, десета серия, том първи, стр. 225. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска", 66, София. Цена 30 лева.
към текста >>

64. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Често издигай мисълта си към Вечното, към Възвишеното!
Човек трябва да изхвърли всички свои идоли, за да стане здрав. И трябва да се освободи от всички гривни и букаи на краката си. Трябва едно знание, за да поправим живота си. Щастието на човека - това е наука. Хубавото в живота произтича от един хармоничен свят. Често издигай мисълта си към Вечното, към Възвишеното! Молитвата прилича на онази река, която тече, на онзи извор, който извира. Този извор прави големи добрини. И ако той престане да тече, страданията идват. Иде нещо много по-велико, отколкото си мислим! Иде култура на братство и сестринство!
към текста >>

65. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо! Вече няколко деня сме тук.
към текста >>

Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното.
Паневритмията почва. Потопяваме се в един музикален мир. И как подхождат тези музикални движения на тая обстановка. Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни!
към текста >>

Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в свята.
Ако в света човек няма кого да обича, той не може да живее. Той трябва да следва великите закони на живота, за да живее. Далечният, Божественият идеал е да обичаш всичко! Любов към едного е любов към всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в свята. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Някой може да се спре върху завършените резултати и да каже: „Какво ще постигна, като обичам? " Всичко!
към текста >>

Бъди като нас и ще влезеш в живота на вечното подмладяване!
Ще влезеш в живота на вечната радост! Вземай от божествените извори на живота и раздавай това, което получаваш! Раздай всичко! Раздай и себе си! Влез в новия красив живот на даването и поезията на Новото Слово ще прозвучи в душата ти! Бъди като нас и ще влезеш в живота на вечното подмладяване! Бъди като нас и тогаз ще ти разкрием тайната на твоята същина и ще влезеш в свръзка с всички, които работят за Безграничния! " Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на самоотричане, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата! Занесете новите идеи долу и внесете светлина в душите на търсещите, надежда в душите на обременените, радост в душите на отчаяните! Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата реалност и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя. * * * И сега, когато сме вече долу, на полето, ние постоянно живеем там горе.
към текста >>

66. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното.
С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по-жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!
към текста >>

Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето.
Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи.
към текста >>

67. Списанието PDF Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата.
Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят. Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата. Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна". "Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия. Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т. рисува на края на тази книга, някои глави от която сме помествали, още преди да излезе от печат, в списанието "Житно Зърно": "Сърцето е, което ще ни поучи да хвърлим кървавия нож и да изпълним шепите си със златните зърна на светлината и да закрачим по дългите бразди на разораната нива, която копне за своя сеяч".
към текста >>

68. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е.
Искат да турят основа на нови отношения между душите! След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ.
към текста >>

" Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало!
Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

69. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината.
към текста >>

70. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината.
Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти.
към текста >>

71. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското.
Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото.
към текста >>

72. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.
Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - „микрокосмоса". Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува съзнателно с цялата Жива Природа. Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път, или от коя да е галактична система си има своите приемници в човешкия мозък.
към текста >>

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота.
В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват. В тях трептят милиони същества, които имат много по-висока култура от човешката. И така, помнете, това което е проявено, ние наричаме разумна Жива Природа. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова , някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

73. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

от царството на разединението към царството на вечното единение и хармония.
А сега, борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вторият принцип, принципът на Христа вземе надмощие и организира не напълно организираните още мозъци и сърца на човеците. Стремежът на Христа е да вземе надмощие над всички съзнания, над всички монади, над всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Само тогава човечеството ще мине целокупно от преходното към непреходното, от смъртния към вечния живот. от царството на разединението към царството на вечното единение и хармония.
към текста >>

74. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само чрез търпение човек познава вечното в живота, великото, което остава неизменно всред всичките промени.
Гениалният човек не се нуждае ни от златни люлки, ни от царски палати. Златната люлка, царският палат - това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание. Търпение се изисква днес от всички пробудени хора! Като душа, човек има велико предназначение на земята. Но за да се подготви да изпълни това си предназначение, трябва да придобие търпение! Само чрез търпение човек познава вечното в живота, великото, което остава неизменно всред всичките промени. В наши дни, когато светът страда от толкова бедствия, когато хората са обхванати от един дух на безпокойство и страх от живота, когато те са разпокъсани от какви ли не вражди, човек повече от всякога трябва да има търпение. Търпение - да дочака хората да изпитат докрай всички свои теории, всички свои вярвания, всички свои системи, всички методи, всички примамливи пътеки. Търпение, за да долови, всред тази привидна, външна разпокъсаност на нещата и явленията, онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Три думи са само в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов , Мъдрост и Истина.
към текста >>

75. БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред.
Г. Събев В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА „Животът е най-добрият учител на човека", казва народната мъдрост и тия, които от съвет не се научават, тях животът ще ги научи чрез страданията. Защото, страданията и противоречията са методите, чрез които природата възпитава непокорните си деца. Те са, които пречупват нашата гордост и своенравие и ни учат на смирение. Те са, които пречупват воли, амбиции и отслабят огъня на всяка страст. Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред. „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи. За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука. От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде. Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил.
към текста >>

76. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността!
към текста >>

77. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.
Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства. Защото да се следва една благородна и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска. Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението. Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата поука. Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.
към текста >>

78. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.?
Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа.
към текста >>

79. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто.
към текста >>

80. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
„Така прави и ще живееш". „Така прави! " Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика.
към текста >>

81. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание ! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове.
към текста >>

82. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното.
Боян Боев НА РАЗСЪМВАНЕ Всичко, което става, е символ на вечни истини. То съдържа в себе си зародиша на бъдещото. Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното.
към текста >>

Във всеки момент са преплетени преходното и вечното.
Боян Боев НА РАЗСЪМВАНЕ Всичко, което става, е символ на вечни истини. То съдържа в себе си зародиша на бъдещото. Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук?
към текста >>

Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното.
Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека. Първите християни даже са употребявали рибата като свещен символ.
към текста >>

83. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но ние не разбираме това в пълнота... – Една култура на вечното, на разумното, един живот с пълна светлина за неговата неизменна същност, за всичките негови прояви и видоизменения, това е смисъл, това е велика човешка цел.
В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява. Когато просветне и го огрее, било от лична опитност - защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма опитност за своята вечна духовна същина, било от придобитата опитност на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот. Той вижда, че животът не е само формата на нещата, той почва да изучава хилядите прояви на тази вечна, разумна същина, която е всичко. Той придобива нов смисъл, нова вяра, която от ден на ден става все по-голяма и по-творческа. Той започва нов живот, в който всичко суетно изчезва и бавно, но сигурно започва да твори основите на нова култура, в която материята става пластична глина в ръцете на духовното, на разумното. Но ние не разбираме това в пълнота... – Една култура на вечното, на разумното, един живот с пълна светлина за неговата неизменна същност, за всичките негови прояви и видоизменения, това е смисъл, това е велика човешка цел.
към текста >>

84. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света.
Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса.
към текста >>

85. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото.
Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни. Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия свят отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва. Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога. При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност. В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото. Идеалът, комуто служим, трябва да е вечен, непостижим, защото, ако нашият идеал е граничен, ако е тленен, какво тогава ще стане с нас, след като го осъществим! Ние тогава не ще имаме повече цел, към която да се стремим, и тогава ще дойде смъртта. Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж. - "The Psychologist" July 1937 стат.
към текста >>

86. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта.
Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас.
към текста >>

87. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Целта е вечното добро и разрастването му.
Инак тя е на вид консервативна. Трудно и бавно се променят нещата в нея. Тя е майстор на великото търпение да изгради нещо величествено, грандиозно, хубаво. Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея. – Духът на развитието, духът на по-съвършеното, на по-доброто ! Целта е вечното добро и разрастването му. Целта е красотата и пълното разцъфтяване на живота. В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на последователно, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието. Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински свят, очертание на терена, на земната повърхнина. Това е, така да се рече, все пак една мода. И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко.
към текста >>

В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова.
Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем.
към текста >>

88. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В този процес на вечното творчество вземат участие всички.
„Отец ми работи, и Аз работя". – № 333 – от Учителя. Из книгата „Свещени думи на Учителя". Светът не бе сътворен тъй, както разбират някои ограничени преводачи на Писанието. Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава. В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената.
към текста >>

89. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете.
Гласът ми чуваш ли как блика? Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика... И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята. * * * МЛАДОСТ Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост! Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко. Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете. Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S.
към текста >>

90. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота.
Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание.
към текста >>

91. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух.
Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и народите в печална развалина. Тоя специален страх и световна загриженост проявяват най-често, кабинетните учени. Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него. Разбира се, науката никога не пита, кое е по-важно, кое – по-маловажно Науката само търси, разкрива и нарежда. Науката, така да се каже, иска само да знае и нищо повече. Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух. Често се срещат в научните страници на вестниците и списанията сведения, че каменовъглените басейни на земята се изчерпват, че ако върви така, светът ще живее още само толкова и толкова хиляди години, че запасите на каменното масло ще се свършат и т.н. Като че мисълта на тия наши съвременни статистици иска да проникне в мрачната панорама на бъдещите столетия, за да предпази човешкия род, па и целия живот от някаква грозяща го опасност и гибел. Интересни и забавни статистики, но в тях от едно друго гледище, липсва нещо, и затова те изглеждат малко наивни. За да отговорим на въпроса, кое ги прави такива, ще се спрем на един факт в науката, известен под името ентропия. Знае се, че основните закони на живата и мъртва природа са закони за съхранение и превръщане на веществото и тоя за съхранение и превръщане на енергията.
към текста >>

92. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят.
към текста >>

Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота.
Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си.
към текста >>

Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо.
И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>

93. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота.
С това отношение към деня вчера и към деня утре, тя живее само в настоящия ден, което е едно трезво отношение към живота. И тук е смисълът на мисълта на старите да не мислим за утрешния ден. Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден. Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на човека. Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота.
към текста >>

За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното.
Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден. Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на човека. Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота. Жизнената сила става неувяхващата любов, която обединява всичко в едно. Двигател става неведомата Истина, допирът до която прави човека свободен.
към текста >>

Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти.
Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота. Жизнената сила става неувяхващата любов, която обединява всичко в едно. Двигател става неведомата Истина, допирът до която прави човека свободен. Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре. Погледът на човек добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен.
към текста >>

Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот.
Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи. Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот. Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес. Навсякъде, във всички форми на обществеността, човекът-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди. Ние виждаме, че една човешка общност се крепи на общата нужда да се запази частния интерес на всеки член на общността. Така се е зародил специфичният егоизъм на всяка общност. В резултат от които, през всичките векове разните човешки общности са само враждували.
към текста >>

94. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Отстъпване на север на южната граница на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А.
Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен. Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр. през март 1930 година средната температура в Малките Кармакули надвишава средната многогодишна температура с 10 градуса. Не само в Ледовития океан, който мие Сибир, но и в Баренцово море и при бреговете на Гренландия през последните години е имало по-малко ледове. В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица. Отстъпване на север на южната граница на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А. Шренк, който е посетил този град през 1837 година, сега, близо след 100 години, по данните на академичната експедиция през 1933. година, отсъствува. Ледове на острови били забелязани през 1933 година едвам на 40 километра на север от град Мезен. Напоследък се пише за "деградация" на границата на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало. И тая "деградация" се извършва не през време на дълга историческа епоха, а се извършва пред нашите очи, тъй да се каже, през последните две десетилетия особено, във връзка със затоплянето, което е започнало в средата на миналия век.
към текста >>

Напоследък се пише за "деградация" на границата на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало.
В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица. Отстъпване на север на южната граница на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А. Шренк, който е посетил този град през 1837 година, сега, близо след 100 години, по данните на академичната експедиция през 1933. година, отсъствува. Ледове на острови били забелязани през 1933 година едвам на 40 километра на север от град Мезен. Напоследък се пише за "деградация" на границата на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало. И тая "деградация" се извършва не през време на дълга историческа епоха, а се извършва пред нашите очи, тъй да се каже, през последните две десетилетия особено, във връзка със затоплянето, което е започнало в средата на миналия век. Затопляне на умерените пояси Процесът на затоплянето е обхванал не само Арктика, но и по-умерените области. Напр. по изследванията на Д. Кайгородов зимата в Ленинград през периода 1894 - 1920 г. има тенденция да се скъсява.
към текста >>

95. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя се преселва в света на вечното и се слива с великата, вечната майка на всичко живо.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И ИНИГОПИС Безсмъртната - роман от Г. Томалевски - издание на "Вестник на жената" - цена 30 лв. Това е романът на едно дете, останало от малко без майка, сиротно. Тя се преселва в света на вечното и се слива с великата, вечната майка на всичко живо. В детето заляга дълбоко в душата голямата всеотдайна любов на майката. То расте, минава през разни страдания, преживява борбите и противоречията на живота, изживява любовта, минава дори през смъртта и стига до дълбокия мир в себе си - чрез който се слива с целокупния живот в битието - и във всяка своя крачка, то има невидимото ръководство на любящата невидима майка, на великата майка на живота. То е свързано с нея, защото в душата му трепти безгранична любов към майката. Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него.
към текста >>

На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него.
Тя се преселва в света на вечното и се слива с великата, вечната майка на всичко живо. В детето заляга дълбоко в душата голямата всеотдайна любов на майката. То расте, минава през разни страдания, преживява борбите и противоречията на живота, изживява любовта, минава дори през смъртта и стига до дълбокия мир в себе си - чрез който се слива с целокупния живот в битието - и във всяка своя крачка, то има невидимото ръководство на любящата невидима майка, на великата майка на живота. То е свързано с нея, защото в душата му трепти безгранична любов към майката. Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на човека.
към текста >>

96. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото.
Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото. В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон. Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичните състояния се основава върху наблюдения на болни, които почти моментално са били излекувани от различни поражения, като костна или перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гнойни рани, лупус, рак и пр. Процесът на излекуването се различава малко при разните индивиди.
към текста >>

97. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Виждаш го само в един даден миг на вечното, неспиращо съграждане.
Ето по този начин се съграждат нови земни пластове, които дават началото на нови планини, на нови обекти за разрушението... творческото разрушение. Процесът на съграждането и на разрушението се повтаря във всички кътчета и сфери на организованата и неорганичната природа. Той е тъй вечен, разнообразен и чудноват. Размишляваш върху него и виждаш, че е необхватен. Разбираш го само в някой свой откъс, в отделен само момент на съграждането или на разрушението. Виждаш го само в един даден миг на вечното, неспиращо съграждане. Защото този даден миг е една малка гранка от вечното дърво на живота. Така се нижат дните, един след други, годините, една след друга. Те отминават в своя път. Ние виждаме това, що те ни оставят – за едни добро, за други лошо. И се занизват нови години и години... В тях се повтарят същите неща.
към текста >>

Защото този даден миг е една малка гранка от вечното дърво на живота.
Процесът на съграждането и на разрушението се повтаря във всички кътчета и сфери на организованата и неорганичната природа. Той е тъй вечен, разнообразен и чудноват. Размишляваш върху него и виждаш, че е необхватен. Разбираш го само в някой свой откъс, в отделен само момент на съграждането или на разрушението. Виждаш го само в един даден миг на вечното, неспиращо съграждане. Защото този даден миг е една малка гранка от вечното дърво на живота. Така се нижат дните, един след други, годините, една след друга. Те отминават в своя път. Ние виждаме това, що те ни оставят – за едни добро, за други лошо. И се занизват нови години и години... В тях се повтарят същите неща. Те носят пак за едни добро, за други лошо!
към текста >>

98. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани.
И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
към текста >>

Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното!
Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света.
към текста >>

99. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане.
Но когато то е вече възмъжало, същите форми са вече негодни, те не могат да задоволяват неговите потребности. Требват нови дрехи. Поддръжниците, обаче, на старото, се страхуват, че като пропаднат старите форми, ще пропадне и религията. Нищо подобно. Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило.
към текста >>

100. МАЛКИЯТ ДАР - Е. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Различават временното от вечното и никога не жертват великото зарад преходното.
От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение. Пробудените души пазят живота като нещо свещено. Това правило се е считало за върховно и в будистката религиозна философия. Там го намираме изразено по следния начин: „Животът е тайнствен дар, свещен, На всички същества еднакво драгоценен, Да се отнема, е грях неизплатим". Пробудените души приемат смирено неизбежното, търсят само необходимото и правят възможното за днес. Различават временното от вечното и никога не жертват великото зарад преходното. Те добре виждат, малко говорят, добре слушат и разумно постъпват. Тъй чертаят те мълчаливо пътя на възхода, по който рано или късно всички ще минат. Пробудените души са светлината и радостта на живота. Те са желаното „утре", към което душите мълком се стремят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17016196250916