Търсене в текстове за 'Вероятност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Въпреки всички горепосочени предпазни и контролни мерки, а и възможността при някои случаи мислите да се предават от умрели, изтъква Дриш, с голяма вероятност може да се твърди, че има установени истински случаи на ясновидство.
Друг случай на ясновидство: метагномът попипва един предмет, принадлежащ на един младеж, който при нещастен инцидент по време на воаяж бива изяден от акула. Метагномът вижда нещастието, случило се в пристанището Сидней, описва подробностите и заявява, че след известно време акулата ще бъде хваната. Така става: в стомаха ѝ намират остатъци от дрехите на младежа. При този случай трябва да се допусне или истинско ясновидство, или психометрично предаване от страна на умрелия. Но и в двата случая вече се доказват известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Въпреки всички горепосочени предпазни и контролни мерки, а и възможността при някои случаи мислите да се предават от умрели, изтъква Дриш, с голяма вероятност може да се твърди, че има установени истински случаи на ясновидство. При изследване на ясновидството в бъдещето, или на прорицателството, трябва да се изключат случаи на самовнушение и внушение. Например предричането на заболяване не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушение, въпреки че лицето заболява точно в посоченото време. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат внушението и телепатичното предаване на мислите. Обаче в някои случаи, когато се предскаже една случка, независеща от волята на потърпевшия, това пак не е доказателство. Например ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи, че тази мисъл може да бъде възприета от лицето, което подпалва къщата.
към текста >>

2. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Безмесната храна намалява вероятността от заболявания.
Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н. месно изтощение, което се характеризира в много случаи в нечиста и бледна кожа, развлеченост, угнетеност, безсъние, нервозност, раздразняемост и преждевременна старост. В здравия човек микробите не могат да виреят лесно. Само когато организмът е отслабнал поради нарушение на природните закони, само тогава могат да виреят успешно микроби в него. Месната храна е една от причините за отслабване на тялото поради натрупване на отрови. Безмесната храна намалява вероятността от заболявания. Отровите, които се вкарват в тялото чрез месна храна, намаляват способността на организма да унищожи отровите, образувани при болестта. Наблюдавано е, че многото пикочина в организма пречи на тялото да се съвземе след сериозна операция или повреда. Белите кръвни телца са пазители на тялото. Те изяждат микробите, влезли в него. А отровите на месната храна парализират белите кръвни телца и ги правят неспособни да изпълняват най-важната си функция - унищожението на микробите.
към текста >>

3. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари.
А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата.
към текста >>

4. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета.
Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух.
към текста >>

5. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там ме тласнаха в един арест, толкова мръсен и ужасен, по всяка вероятност непочистен още от времето, когато нашите възрожденци са лежали там.
Беше около единадесет часа преди обед. Легитимираха се и заповядаха да преустановя всякаква работа. Почнаха да описват всичко каквото имаше там. Късно вечерта свършиха и ме откараха в полицейския участък. Участъкът беше стара, останала още от турско време сграда, която се намираше на мястото, където днес е построен хотел "Балкантурист". Там ме тласнаха в един арест, толкова мръсен и ужасен, по всяка вероятност непочистен още от времето, когато нашите възрожденци са лежали там. Сам бях, дойде нощта, за сън не можех и да мисля. Приседнах малко на един нар, по който имаше дебела кора мръсотии, а като се огледах, останах поразен, по стените над него една до друга пълзяха хиляди дървеници. Станах и цяла нощ останах прав. Призори те изчезнаха и можах само за кратко време да поседна и да подремна. Дни и нощи прекарах там самичък.
към текста >>

6. МАРС В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В шести дом, Марс дава на родения неприятни и дразнещи конфликти с братя, сестри и близки роднини, а също и вероятност за сериозна травма, нерядко със счупване на кост, операция или други мъчителни сътресения в живота.
Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или занаятчии, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива. В четвърти дом, Марс определя, че роденият ще живее при крайно остри, неприятни и конфликтни отношения между родителите си, между които в повечето случаи ще последва развод, а понякога и предварителна смърт на един от тях. В по-напреднала възраст роденият ще води напрегната борба, за да си осигурява необходимите условия за живот. В пети дом, Марс определя лоши и конфликтни отношения с противоположния пол: поне една връзка ще бъде прекъсната с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията към децата ще бъдат студени и неприятни. В шести дом, Марс дава на родения неприятни и дразнещи конфликти с братя, сестри и близки роднини, а също и вероятност за сериозна травма, нерядко със счупване на кост, операция или други мъчителни сътресения в живота. В седми дом, Марс определя нещастия в женитбата поради задълбочена връзка с противоположния пол и в повечето случаи - неизбежен развод, скъсване с партньора или преждевременната му смърт. Изключение правят случаите, когато Луната и Венера са в този дом и то при положение, че партньорите са интелигентни и възпитани. В осми дом, влиянието на Марс, както вече отбелязахме и при другите членове на Слънчевото семейство, е притъпено и отслабнало. Роденият няма да обича разправии, дразги, резки и груби отношения. В девети дом, Марс, особено ако е близо до зенита, дава дръзко и критично отношение към всички и всичко, склонност към командване и разпореждане, много пътувания.
към текста >>

7. АСПЕКТИ НА МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) имаме резки и дръзки действия, голяма вероятност за оперативни намеси върху тялото,неочаквани и неприятни събития в живота.
При неблагоприятни аспекти имаме човек, който обича чуждото и има склонност да си вземе от него. При примитивни типове са налице направо добре обмислени разбойнически акции. При някои случаи на зле аспектирани Марс и Сатурн, предимно с Нептун, се наблюдава клептомания. С Уран. При съвпад имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) имаме резки и дръзки действия, голяма вероятност за оперативни намеси върху тялото,неочаквани и неприятни събития в живота. При благоприятни аспекти имаме енергичност и бърз подход към всяка работа. С Нептун. При съвпад е налице голяма емоционалност и сензитивност: личността е склонна да се развълнува от най-малките събития и винаги с преувеличаване на техния ефект. При неблагоприятни аспекти имаме хладно и неприязнено отношение към околните, липса на съчувствие, внимание и уважение. При благоприятни аспекти имаме топло, дружелюбно, пълно със съчувствие и отзивчивост отношение към всички и всичко.
към текста >>

8. НЕПТУН В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В единадесети дом, Нептун определя връзки с хора от идейни течения и вероятност самата личност да се включи в тях.
В седми дом, Нептун определя добър семеен живот, топли и добри отношения с партньора, но без брачни предрасъдъци, което често кара тази личност да има платонична връзка с друг любим човек, нещо като домашен приятел, без да е в състояние да разкъса брака. В осми дом, влиянието на Нептун е притъпено и качествата, които той носи и дава, са по-слабо проявени. В девети дом, Нептун определя човек, който има топло и добро отношение към всичко и всички, предразположение към идейни общества и много пътувания. В десети дом, влиянието на Нептун създава възможност за изява в изкуството, т. е. във всяка дейност да се внася изкуство. В единадесети дом, Нептун определя връзки с хора от идейни течения и вероятност самата личност да се включи в тях. Низшите типове се подават лесно на лоши влияния от лоши хора и много трудно се освобождават от тях. В дванадесети дом, Нептун се изявява в своята най-добра форма: способност към литературно творчество, отзивчивост и приятни отношения към всичко и всички.
към текста >>

9. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта.
Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ламбардия, св. Виктор, св. Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта. Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство.
към текста >>

10. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав.
Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата сцена, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението. Защото западната езотерична традиция е жива и е носителка на вечно живото Учение, което от Божествения Дух и се предава чрез различни посветени. Според окултната наука в областта на Дамаск в Сирия има един окултен център в етерния свят, който ръководи Западна- та традиция. Затова там апостол Павел получи своето посве- щение и откровение от Христа. Там по-късно Християн Розен- кройц получава своето посвещение и откровение. Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав. Затова в Богомилството ние трябва да търсим ученията на Западната езотерична традиция или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии. Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането .
към текста >>

11. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените.
Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си.
към текста >>

12. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Данте е бил по всяка вероятност ръководител на мистичния орден Верните в Любовта." (Горните цитати взимам от.
Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св. Виктор, св. Франциск Азийски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно — катари." Данте е бил по всяка вероятност ръководител на мистичния орден Верните в Любовта." (Горните цитати взимам от. книгата на Седир Розенкройцерството — история и доктрина.) Според френския окултист Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука. Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява
към текста >>

13. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/.
ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от Розенкройцерството, а понеже последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от Богомилството. От друга страна се знае, че розенкройцерите и другите окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже оттам са излезли, пряко или косвено, всички импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действали ползотворно за прогреса на човечеството. Розенкройцерите със своите идеи са проникнали във всички области на живота и навсякъде са действали обикновено като са вдъхновявали различни философи и учени, поети и художници и общественици. За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството." Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.
към текста >>

14. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото. Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми. В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят.
към текста >>

15. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го
отдавали чест и той отминавал. Като стигнал до „Опълченска" 66 Учителят влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братя обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма.
към текста >>

16. Математическите действия като методи за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

На първо място ще знаете, че законите имат сила, само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности, това са само вероятности.
Това са четири закона, чрез които можете да правите опити, за да премахнете известна ваша мъчнотия. И обратното е верно: вие можете да усилите известна ваша добродетел чрез закона на делението, друга – чрез закона на умножението, трета – чрез закона на изваждането, четвърта – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите способностите си пак с тези методи. Например вие може да усилите паметта си със закона на делението или със закона на умножението. Едновременно вие можете да употребите и четирите метода, но това представя вече един сложен процес. На първо място ще знаете, че законите имат сила, само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности, това са само вероятности. Вие ще считате тези числа за живи сили и с тях ще работите. Така единицата е жива сила в Природата. За да схванете положението на тези четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тези закони са неприложими.
към текста >>

17. Вътрешна опитност - Влад Пашов (1902- 1974)

Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е абсолютна истина не знаете.
Такава опитност всеки от вас може да има. Например колцина от вас имате опитността да знаете, че някъде извън Земята имате един добър приятел, един ръководител, един Ангел-хранител или, както го наричат, Аза. Той е онова Същество, което взема най-голямо участие във вашия земен живот. Той се интересува от всичко коло вас и всякога в най-големи мъчнотии ви идва на помощ. Той е първият и последният приятел в живота ви. Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е абсолютна истина не знаете. Затова трябва да имате опитност, съзнателна среща с него, за да бъдете положителни.
към текста >>

18. НОВИЯТ ЧОВЕК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- По всяка вероятност след един месец.
Пред приемната му имаше приятели. Дойде и моят ред. - Учителю, ще разрешите ли да включа някои от упражненията Ви в моя сборник или на някои от песните Ви да сложа движения? - Кога ще се печати книгата? - беше първият му въпрос. - По всяка вероятност след един месец. - Ще ти дам специални упражнения. След тези думи той затвори очите си за няколко минути. Наблюдавах очудена: какво става? Мислеше ли Учителя или бе задрямал, уморен? Не можех да разбера, стоях, без да мърдам.
към текста >>

19. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Тема: „Разлика между математическите вероятности и духовните възможности."
23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта Тема: „Разлика между математическите вероятности и духовните възможности." „Разрешението на всеки въпрос седи в причинния свят. В духовния свят има два вида запалки. Една, която веднага изгасва, и друга, която и при най-голямата буря не изгасва. По-добре по-малка свещ, но да не загасва. По-добре верую, което расте и се развива.
към текста >>

20. Средното евангелско училище в Свищов - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят по всяка вероятност, а това е много близо до ума, като се има предвид начина, по който той провеждаше по-късно беседите си, е харесал и приел опростената форма за формиране на едно духовно общество, като, разбира се, духът, вътрешното съдържание е съвсем ново, негово и специфично.
Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот. Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим. В православието и католицизма има манастири, където хората, отдалечени от шумния живот, вършат подвига на самоотричането, но пък там са възможни поради еднообразието и скуката известни непрепоръчителни и неприятни отклонения. Учителят по всяка вероятност, а това е много близо до ума, като се има предвид начина, по който той провеждаше по-късно беседите си, е харесал и приел опростената форма за формиране на едно духовно общество, като, разбира се, духът, вътрешното съдържание е съвсем ново, негово и специфично. По-нататъшното развитие на нещата, както ще видим в настоящата книга, потвърждават напълно такова допущане. Завършилите Богословското училище в гр. Свищов през месец юни 1886 г. Отляво надясно на долния ред: Иван Димитров, Петър Василев, Бане Тодоров, Иван Тодоров; на горния ред: Христо М. Бъчваров и Петър К. Дънов
към текста >>

21. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение.
Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията! “ Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележително завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеалист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение. Платон - баща на диалектическия метод, доказваше с него съществуването на творческото начало. Как ние трябва да разчитаме неговия завет? В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията!
към текста >>

22. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант.
От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели. Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение.
към текста >>

23. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено.
Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед. Светлината на очите му проникваше дълбоко в събеседника. Този светлик носеше мир и успокоение.
към текста >>

24. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация.
Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата.
към текста >>

Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот.
Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда.
към текста >>

25. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар.
Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! Нека той пази вътрешната Светлина (курсивът мой – К.З.). Ученикът очаква този момент в своя живот.“ Учителят П. Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването.
към текста >>

26. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Докато по-рано някоя пакост, която имаше вероятност да направя, можеше да остане незабелязана от нея, сега аз я чувствах винаги до мене.
Това беше тежък удар за майка ми, която заболя от рак в гърдата и след две операции и тя си замина. Остави ме, когато бях на 11 години. За мен обаче отвъдният свят беше вече реалност. Чувствах майка си до мен по-живо отпреди. Нейното невидимо присъствие беше много осезателно за мен. Докато по-рано някоя пакост, която имаше вероятност да направя, можеше да остане незабелязана от нея, сега аз я чувствах винаги до мене. Виждаше всичко, което аз правя, така че не правех нищо, което би я наскърбило. Тази невидима връзка с майка ми продължи дълго време. Крум Въжаров с родителите си, 16 ноември 1919 г. Моят най-близък приятел ми каза, че майка му и сестра му (5 години по-голяма от нас) правели сеанси и викали духове. Той предложи и ние да се научим да ги викаме и да ги питаме, когато имаме класно, какви задачи ще ни дадат.
към текста >>

27. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В шести дом роденият ще има неприятни, дразнещи разправии с братя, сестри, с близките си роднини, а също и вероятност за сериозно падане, не рядко със счупване на кост, операция, изобщо - мъчителни сътресения в живота му.
Хора с Марс в този дом са обикновено хирурзи, зъболекари, машинни инженери и конструктори, занаятчии, които в своята дейност боравят предимно със сечива. В четвърти дом роденият ще бъде при крайно остри, неприятни, кавгаджийски отношения между родителите му, като в много случаи между тях ще дойде и развод. При по-напреднала възраст роденият ще има борби и напрежения, за да придобие необходимите му условия за живот, В пети дом връзките му с противоположния пол ще бъдат лоши, кавгаджийски. поне при една връзка той скъса, ще се раздели с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията му с неговите деца ще бъдат студени и неприятни. В шести дом роденият ще има неприятни, дразнещи разправии с братя, сестри, с близките си роднини, а също и вероятност за сериозно падане, не рядко със счупване на кост, операция, изобщо - мъчителни сътресения в живота му. В седми дом ще бъде нещастен в женитбата си поради задълбочените си връзки с противоположния пол и в много случаи го очаква неизбежен развод и скъсване с партньора или преждевременна смърт. Изключение от това, и то при редки случаи, е ситуацията, когато в този дом са Луната и Венера, и то при положение, че партньорите са интелигентни и възпитани. В осми дом влиянието на Марс, както вече отбелязахме и при другите членове на Слънчевото семейство, е притъпено и отслабено. Роденият няма да има разправии, дразнения и резки, груби отношения. В девети дом, особено ако е близо до Зенита, роденият ще има дръзко, критично отношение към всички и всичко.
към текста >>

голяма вероятност за операция по неговото тяло.
При примитивните типове са налице направо добре обмислени разбойническа акции. При някои случаи, когато тези Планети са зле аспектирани предимно с Нептун, имаме клептомания. При съвпад с Уран имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При лоши аспекти. особено когато са точни, имаме резки действия, подтици. голяма вероятност за операция по неговото тяло. Също и резки, неприятни, неочаквани събития, в живота на този човек. При добри аспекти имаме енергичност и бърз похват към всяка работа. При съвпад с Нептун имаме голяма емоционалност и сензитивност - най-малкото събитие е готово да го развълнува и винаги с едно преувеличаване на неговия ефект. При лош аспекти имаме хладно, неприязнено отношение към околните, липса на съчувствие, внимание и уважение. При добри аспекти имаме топло, дружелюбно, пълно със съчувствие и отзивчивост отношение към всички и всичко; това са приятни хора.
към текста >>

28. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо - в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление.
Това не може да ни даде основание да приемем, че и самата Планета се завърта около своята ос за същото време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлина, а светлинните петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи, говори (както и при Юпитер), че при тази Планета има процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са концентрирани при Сатурн, то по него започва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток - източник на сила. Такова нещо имаме и при Юпитер и Слънцето, изобщо при всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо - в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето.
към текста >>

29. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В десети дом роденият ще има връзки с хора от идейните течения, идейните общества и той по всяка вероятност ще се включи в тях.
топли и добри отношения с партньора. Но такъв човек някак не може да приеме, че е свързан здраво в тази колективна форма - женитба, и често пъти си има друг любим - нещо като домашен приятел, връзка, която е на по-платонична основа и не е в състояние да развали брака. В осми дом влиянието на Нептун е притъпено, качествата, които той носи и дава, са по- слабо проявени. В девети дом имаме човек, който има топло, добро отношение към всичко и всички. Той има известно предразположение към идейни общества и към много пътувания. В десети дом роденият ще има връзки с хора от идейните течения, идейните общества и той по всяка вероятност ще се включи в тях. В единадесети дом Нептун се изявява в своите най-добри форми - способност към литературно творчество, отзивчивост, приятно отношение към всичко и всички; идейното също го привлича. АСПЕКТИТЕ НА НЕПТУН С ПЛУТОН Пои съвпад всичко, което Нептун дава и носи, е парализирано в този човек и много често определя лоши постъпки. При добри аспекти имаме голямо активизиране в природата на всичко, което Нептун носи и дава. При лоши аспекти дава заболявания от най-странно естество, също и склонност и подтик към неразумни решения и действия, като напускане на работата (службата). смяна на професията, смяна на партньора (разводи).
към текста >>

30. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Има вероятност този човек да загине от насилствена смърт, ако това е и на двете ръце.
Това показва също и оскъдни материални условия през началния период от живота на този човек. Ако линията на живота в началото си е разделена от линията на ума, показва ранно развитие на интелекта, самостоятелност, решителност и в много отношения привързаност. На такива хора се препоръчва да не прибързват в отговорите си. Колкото това разделение е по-голямо, толкова тези качества повече се усилват. Когато в началото на животната линия умствената и сърдечната линии са събрани в една точка, това е много лош белег. Има вероятност този човек да загине от насилствена смърт, ако това е и на двете ръце. Това е, общо взето, белег за лоши черти в характера и израз на презрение към околните. Когато животната линия минава много близо до палеца, в такъв случай Плутоновият участък и Венериният хълм са тесни и малки. Това показва липса на енергия и сила за осъществяване на поставените задачи, неспособност за творческа работа, произлизащо от тесния Плутонов участък, а също така и безсърдечие, хладина, а при жените - безплодие, произлизащо от тесния Венерин хълм. Животната линия, която минава далеч от палеца, огражда голям Плутонов участък и голям Венерин хълм, което показва способност за творчество, сила и енергия, дадени от големия Плутонов участък, също и сърдечност, плодовитост, топлота в отношенията с хората, дадени от големия Венерин хълм. Когато краят на животната линия не се разклонява и завива нагоре, това е неблагоприятен признак.
към текста >>

31. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човеците се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е. около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма.
към текста >>

около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човеците се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е. около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
към текста >>

Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е.
На факта, че откак човеците се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е. около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство.
към текста >>

Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително.
Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини.
към текста >>

Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“.
Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример един български влак в течение на 30 дни, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а два пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, именно тя е 29/32 или 0,906.
към текста >>

Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето.
Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример един български влак в течение на 30 дни, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а два пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, именно тя е 29/32 или 0,906. . . Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
към текста >>

Ако запример един български влак в течение на 30 дни, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а два пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, именно тя е 29/32 или 0,906.
Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример един български влак в течение на 30 дни, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а два пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, именно тя е 29/32 или 0,906. . . Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие.
към текста >>

И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица.
Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е.
към текста >>

С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно.
Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е. още веднъж.
към текста >>

И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане.
То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е. още веднъж. пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден.
към текста >>

пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968.
Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е. още веднъж. пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло“. Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си грамаден опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно, каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите, и закона за вечното настояще, който — твърдят — съществува в абсолютния свят — твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
към текста >>

Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка.
При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е. още веднъж. пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло“. Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си грамаден опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно, каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите, и закона за вечното настояще, който — твърдят — съществува в абсолютния свят — твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите“, за щастливите или злощастни „съвпадения“ и т. н.
към текста >>

32. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

Той се опира поне на известни конкретни вероятности.
И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива.
към текста >>

Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем?
Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи.
към текста >>

33. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне.
предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление.
към текста >>

34. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Краят на есента на 1944 - Съветският професор по история Державин сондира възможността да посети Изгрева, за да провери вероятността дали дъновизма носи следи от българското богомилство.
Глава осма МЪРЧАЕВО 1944 Автоматична фотокамера 10 януари 1944 - След най-опустошителната бомбардировка на София Учителят се настанява с група ученици в дома на Темелко Стефанов в Мърчаево. 17 август 1944 - Учителят довършва песента „Моето слънце днес ще изгрее,“ дава последните си песни и пред братята Методи и Недялко, изпява последните думи на песента „Аум“. 20 август 1944 — - Казва пред Кр. Въжаров, че е решил да пусне руснаците в България. 24 септември 1944 - Изнася беседата „Зовът на Новото.“ 19 октомври 1944 - Учителят се завръща на Изгрева. Краят на есента на 1944 - Съветският професор по история Державин сондира възможността да посети Изгрева, за да провери вероятността дали дъновизма носи следи от българското богомилство. 2 ноември 1944 - Провежда среща с активисти на новата власт по тяхно искане. 10 декември 1944 - Изнася беседата „Нова Земя.“ 20 декември 1944 - Изнася последната си беседа „ Последното слово.“ 25 декември 1944 - Учителят от няколко дни е на смъртно легло със спорадично проясняване на съзнанието. Борис Николов непрекъснато е при него и записва последните му думи: „Една малка работа за Господа се завърши добре.“ 5:45 часа, сутринта на 27 декември 1944 г. - Дънов умира. Когато започват въздушните нападения, Дънов необичайно често, кажи го всеки ден, излиза на Витоша с придружаващите го ученици.
към текста >>

35. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм.
Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г. и чрез създаването на земеделско стопанство към общинския магазин се опитват да намалят пазарните цени на зеленчуците, за да облекчат по този начин прехраната на гражданството. Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност. Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм. Все пак, не може да се отрече, че етатизмът и колективизмът печелят многобройни привърженици сред българската общественост в условията на тежката следвоенна криза. Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Учителя в началото на 20-те години на миналия век поставя началото на т. нар. „Арбанашка комуна“. В края на септември 1920 г.
към текста >>

36. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха.
Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа. С други думи, ние трябва да търсим импулса на Бодхисатвата някъде в Източна Европа. Това е напълно приемливо разсъждение, защото, от една страна, самият Бодхисатва е изявител на източно-християнската мъдрост и на духовно-братския начин на живот (особено като се има предвид есей-ската му историческа изява). От друга страна, Източна Европа с нейните черноморски области е изключително подходяща среда за една мощна духовна изява. Гаутама Буда фокусира работата си в черноморските области във физически проявените езотерични школи през VII и VIII век сл. Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха. Така географският диапазон на културологичното проявление на езотерико-християнския импулс на Бодхисатвата значително се стеснява. Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене. Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята. И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи. Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време.
към текста >>

" Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах.
При един личен разговор, от който са запазени спомени и стенографски бележки, Щайнер запитал Боев откъде идва. На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го упътил да се върне и да намери Петър Дънов. След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? ". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ. Това изказване може да се интерпретира по много начини. Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея. Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред балканските планински масиви Карпати92. Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус.
към текста >>

37. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество.
С парализирана дясна ръка, ден след ден, черта по черта, в продължение почти на един месец той изписва върху една тетрадка: Богъ е Любовь. На 12 август напълно възстановява здравето си и слиза в София на 14 август. На 19 август Учителя Беинса Дуно открива на Изгрева годишния събор на Бялото Братство с беседата Да им дам Живот. Според спомени на редица очевидци, самият Учител Беинса Дуно нарекъл събитията от 1936 г. Нова Голгота. По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество. Видимите му прояви наподобяват Голгота, но явно това е мистерия, в която кръвта се излива не навън към Земята, а вътре към мозъка (по-точно в лявото му полукълбо), т.е. там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло. На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване. Период 1938-1944. Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31173706054688