Търсене в текстове за 'Вероятност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 101 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.
Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог. Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания.
към текста >>

2. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус!
към текста >>

3. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наопаки, аз съм на мнението на д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма.
Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт . Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне. Наопаки, аз съм на мнението на д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма. Това схващане ми се струва тверде логично, твърде правдиво и тверде приемливо. Само че, слага се един въпрос: отде идат тези електроидни вълни? От слънцето или от планетите? Вероятно и от двата източника. Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че пораждат вълни, по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос.
към текста >>

4. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични.
към текста >>

И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията.
към текста >>

Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията.
И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси. Видяхме в миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане", свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е напр.
към текста >>

Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание.
Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора.
към текста >>

Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия).
9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А.
към текста >>

При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна.
11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад.
към текста >>

По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото.
и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18.
към текста >>

Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента.
Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°.
към текста >>

каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc.
към текста >>

Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18.
По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи.
към текста >>

Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°.
Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната.
към текста >>

Такава е астрономичната вероятност напр.
Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, напр.
към текста >>

Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност.
Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, напр. няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната.
към текста >>

Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи.
Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, напр. няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Аsc напр.
към текста >>

Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната.
Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, напр. няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Аsc напр. общата вероятност възлиза пак на 5•5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°).
към текста >>

общата вероятност възлиза пак на 5•5%.
Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, напр. няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Аsc напр. общата вероятност възлиза пак на 5•5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека.
към текста >>

Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°).
Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Аsc напр. общата вероятност възлиза пак на 5•5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc.
към текста >>

Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност.
Така изследванията показват, че за Аsc напр. общата вероятност възлиза пак на 5•5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
към текста >>

В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека.
общата вероятност възлиза пак на 5•5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица.
към текста >>

Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е.
Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото.
към текста >>

случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%.
не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват.
към текста >>

И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват.
случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой).
към текста >>

Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум.
Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%.
към текста >>

Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%.
Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти.
към текста >>

Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%.
Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр.
към текста >>

Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18).
Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
към текста >>

(Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992).
Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини.
към текста >>

5. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона.
Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2). Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен йон с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи. Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера.
към текста >>

6. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вероятностите и наблюдателните науки и Астралното влияние и вероятностите от p.
Нови насоки в космогонията прави опит да даде подпредседателя на астрономическото дружество във Франция Emile Belot, автор на разни съчинения, в които се стреми да обясни познатите астрономически факти, понякога и противоречиви, с една по-широка хипотеза, която ги примирява и прецизира. (Виж „Произходът на световете според дуалистичната космогония на Е. Бело” в настоящата кн. на сп. „Житно Зърно”.) Някои от съчиненията му са следните: L'essai de Cosmogonie dualiste et tourbillonaire (1911) Опит за дуалистична и вихрова космогония; Origine des formes de la terre (1918) (Произход на земните форми); Произход на световете според откритията на модерната наука (1919); Дуалистичният произход на световете (1924). Вероятностите и наблюдателните науки и Астралното влияние и вероятностите от p. Choisnard (edit. Alcan.) В първата книга авторът обяснява, че в науките, които се градят на наблюдението, но не разполагат със средства за опит, вероятностите играят най-важната роля. Излага същината и начина за използване на единствения сигурен метод при тия науки – статистиката. Продължава се записването абонати на ЖИТНО ЗЪРНО окултно месечно списание Годишен абонамент 60 лева Редакция „ВЕСЛЕЦ” 47, СОФИЯ. Двоен брой 15 лева ==================== ПЕЧАТНИЦА „АВРОРА”—ВЕСЛЕЦ 21
към текста >>

Alcan.) В първата книга авторът обяснява, че в науките, които се градят на наблюдението, но не разполагат със средства за опит, вероятностите играят най-важната роля.
Бело” в настоящата кн. на сп. „Житно Зърно”.) Някои от съчиненията му са следните: L'essai de Cosmogonie dualiste et tourbillonaire (1911) Опит за дуалистична и вихрова космогония; Origine des formes de la terre (1918) (Произход на земните форми); Произход на световете според откритията на модерната наука (1919); Дуалистичният произход на световете (1924). Вероятностите и наблюдателните науки и Астралното влияние и вероятностите от p. Choisnard (edit. Alcan.) В първата книга авторът обяснява, че в науките, които се градят на наблюдението, но не разполагат със средства за опит, вероятностите играят най-важната роля. Излага същината и начина за използване на единствения сигурен метод при тия науки – статистиката. Продължава се записването абонати на ЖИТНО ЗЪРНО окултно месечно списание Годишен абонамент 60 лева Редакция „ВЕСЛЕЦ” 47, СОФИЯ. Двоен брой 15 лева ==================== ПЕЧАТНИЦА „АВРОРА”—ВЕСЛЕЦ 21
към текста >>

7. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6.
Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11.
към текста >>

8. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
към текста >>

9. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет.
към текста >>

10. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност.
Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани.
към текста >>

11. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки.
Как да се излезе от този затворен кръг? Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века. Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото.
към текста >>

12. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях.
Обаче, докато в грамадното болшинство на случаите светиите получават дара на чудодействието в резултат на извънреден пост, покаяние и молитви, той живееше по най-обикновен начин; приемаше своите посетители безразлично де, безразлично кога и едвам молбата биваше формулирана, отговаряше с няколко думи: „Небето ви дава това и това." Или: „Върнете се у дома си; вашият болен е оздравял." Неговата дума се реализираше в самия момент. След това се укриваше от благодарността на задължените му. Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите. Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно.
към текста >>

13. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик).
Това вече го приемат и новите изследователи[11]. Розенкройцерите на запад като продължение на богомилството работеха в същия дух: подготвяне на съзнанието на човечеството за реализиране на божественото учение. Под тяхно влияние са били много окултни общества в Европа. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са действували съживително чрез внасяне новите идеи. Те работеха между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека от божествения живот. Той пази две години мълчание и после влезе в обществото на „Божите приятели". Това общество беше по характера си като албигойското".
към текста >>

14. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
към текста >>

около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай.
към текста >>

Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е.
На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително.
към текста >>

Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир.
Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство.
към текста >>

Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения".
Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
към текста >>

Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето.
Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход.
към текста >>

Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица.
към текста >>

И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица.
Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973.
към текста >>

С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно.
Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка.
към текста >>

И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане.
То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит.
към текста >>

Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973.
И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
към текста >>

Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка.
С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н.
към текста >>

15. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той се опира поне на известни конкретни вероятности.
Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива.
към текста >>

Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем?
Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи.
към текста >>

16. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето.
Няколко дни преди смъртта му бях при него. Той се чувствуваше добре, та поседях при него по-дълго време. Измина се около седмица. Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой. Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето. Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта.
към текста >>

17. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне.
предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление.
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания.
Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността" на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения? Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но, тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? ft самият проф. Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение. С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания? „Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер).
към текста >>

Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал.
Селва, в Австрия - фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време. Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин.
към текста >>

19. СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни.
Едни приемат, че младият организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр. – е особено чувствителен към новите условия. Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X.
към текста >>

И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка.
към текста >>

в който срещне Марс силен в Близнаци, има най-голяма вероятност да поднесе редица абсурдни предсказания.
Така, дава ни се една неизменна характеристика на квадратурата между две дадени планети, като че ли е все едно, в кои знаци и в кои домове ще се намират те. Не по-добре стои работата и когато въз основа пък само на два елемента, се теглят далечни заключения, които биха могли да се направят само с оглед на всички фактори. Напр, един голям автор, само въз основа на обстоятелството, че Марс е бил добре поставен в Близнаци, вади заключение за интелект и семейство, за приятели и подчинени, за съюзници и брак, за смърт и пр. Разбира се, самият той ще вземе от всички изброени възможности само една или две, които, с оглед на останалите фактори, ще бъдат верни за някой конкретен случай. Учащият се, обаче, като вземе да преписва цялата "рецепта" от учебника за всеки хороскоп. в който срещне Марс силен в Близнаци, има най-голяма вероятност да поднесе редица абсурдни предсказания. Обръщаме вниманието върху горните грешки, за да не бъдем криво разбрани, когато и ние поднесем елементарни астрологични комбинации. Винаги ще трябва да се помни, че те са само помощни, средства, а не окончателна преценка. Те могат да послужат само като опора, въз основа на която ще се дири действителната крайна резултантна, която важи в конкретния случай. Това ще стане, обаче, само след като се вземат пред вид всички фактори, ане само тия, взети под внимание във въпросната елементарна комбинация. Как трябва да се извърши тая синтетична работа, най-добре е показал Морен до Вилфранш в своята детерминационна теория.
към текста >>

20. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е.
На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е. съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион. 1 септ. 1939 г. - начало на враждебните действия между Германия и Полша.
към текста >>

21. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма.
За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа." Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества Г.
към текста >>

22. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели.
В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство.
към текста >>

23. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Схващанията на Питагор за една изключително астрономична или, по-право, астрологична музика, които са легнали в основата не само на елинската, но и на римската музикална теория, се коренят, по всяка вероятност, в тайните учения на египетските и на вавилонските звездобройци.
стр. 195). Ето що пише по тоя въпрос и Теодор Ренак в „Ревю филозофик" (Париж, 1900 г.): „В една философска система, която, по всичко изглежда, вече се е ползувала с предпочитанията на Платон, на „мелодията на сферите” се е приписвал един обем, който е могъл да достигне до четири октави и една квинта, но в който само така наречените неподвижни (основни) тонове са били смятани достойни за светостта на небесните тела... Някои са открили в тая формула клавиатурата на усъвършенствуваната осемнайсет-струнна китара, която служи за основа в таблиците на Алипиус. Така може да се установи, че различните формули на сидералната гама съответствуват на разните строеве на лирата, които са се практикували у гърците от шестия до първия век преди нашето летоброене. Всевъзможните формули, предлагани за мелодията на сферите, са само едни проекции в Безкрайното пространство на ония гами, които в даден момент били най-много тачени сред елинския свят". От тия свидетелства, а и от много още, които не можем да приведем тук, се вижда, че старите народи са имали едно много по-дълбоко разбиране за тоновото изкуство и едно много по-сериозно отношение към него, отколкото представителите на днешната музикално-научна мисъл. Схващанията на Питагор за една изключително астрономична или, по-право, астрологична музика, които са легнали в основата не само на елинската, но и на римската музикална теория, се коренят, по всяка вероятност, в тайните учения на египетските и на вавилонските звездобройци. ------------------------------------ [1] Paul Verlain: Art poetique
към текста >>

24. DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма.
Легнал, съвършено спокоен, със затворени очи слушах по радиото, какво става в „Славянска беседа". Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея. В този момент аз търсех мислено това лице, исках да узная цифрата, която той вижда вече и мисли за нея, преди да бъде произнесена от него. И действително, при затворени очи аз видях една цифра. В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата. Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна.
към текста >>

Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна.
И действително, при затворени очи аз видях една цифра. В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата. Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука.
към текста >>

Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна.
Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки. Те са именно клетките на организма, където жизнените процеси се извършват най-усилено, в които обмяната, приходът и разходът на енергията са сравнително най-усилени; по отношение на митогенните лъчи пак те се оказали най-дейни.
към текста >>

Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди.
По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки. Те са именно клетките на организма, където жизнените процеси се извършват най-усилено, в които обмяната, приходът и разходът на енергията са сравнително най-усилени; по отношение на митогенните лъчи пак те се оказали най-дейни. Твърде допустимо е, следователно, че и по отношение на евентуално излъчване на радио лъчи, разбира се невероятно къси, те ще могат да играят особено важна роля. Заставайки на тази основа, за нас няма да бъдат „чудеса" някои факти на телепатия, на които мнозина могат да бъдат свидетели: при особено положение в живота, при голяма опасност, пред смърт на близък някои могат да почувствуват нещо, неочаквано да им дойде на ума някоя мисъл, за която после да се потвърди, че е във връзка с другото лице".
към текста >>

При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука.
Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки. Те са именно клетките на организма, където жизнените процеси се извършват най-усилено, в които обмяната, приходът и разходът на енергията са сравнително най-усилени; по отношение на митогенните лъчи пак те се оказали най-дейни. Твърде допустимо е, следователно, че и по отношение на евентуално излъчване на радио лъчи, разбира се невероятно къси, те ще могат да играят особено важна роля. Заставайки на тази основа, за нас няма да бъдат „чудеса" някои факти на телепатия, на които мнозина могат да бъдат свидетели: при особено положение в живота, при голяма опасност, пред смърт на близък някои могат да почувствуват нещо, неочаквано да им дойде на ума някоя мисъл, за която после да се потвърди, че е във връзка с другото лице". Както от тая статия на професор Консулов, тъй и от статията „Професор Оливер Лодж за ясновидството" печатана в настоящия брой се вижда, че днешната наука все повече се приближава до окултната, като почне да приема телепатията, ясновидството, аурата и пр.
към текста >>

25. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г.
Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта! Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях.
към текста >>

26. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора.
Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо. Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека. Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Американците, по всяка вероятност, са били смаяни от тоя царски прием, оказан им от жителите на Булгаристан, а посрещачите лека полека взели да изтрезняват от своето опиянение и да се чувстват като попарени.
хора от средна ръка, които в едно по-дълго пътуване използват лятната си ваканция. Нищо особено, нищо необикновено. Никакви милиони, никакви политически или стопански интереси или възможности. Но, изработената програма се изпълнява. Автомобили, разходки, банкети празнична украса с американски и български флагове. Американците, по всяка вероятност, са били смаяни от тоя царски прием, оказан им от жителите на Булгаристан, а посрещачите лека полека взели да изтрезняват от своето опиянение и да се чувстват като попарени. — „Няма ги очакваните милионери! Отиде и тази топурдия напразно“. И наистина, шумът, подготвян цял месец преди това, минал и заминал за половин ден до вечерта, без де остави никакви реални дири. От „златната манна“ нямало ни следа. Напротив, от наша страна са били похарчени навярно доста големи суми за банкет, автомобили и други.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото повече се шири шовинизмът по света, колкото повече всичко международно му е отвратително, толкова по-малко вероятност има Есперанто да победи да се наложи.
Ако днес Христос дойдеше по света с евангелието си на мир и любов, може би биха го затворили като революционер в някой концентрационен лагер. И в такава епоха, в такъв свят, на такива люде, може ли Есперанто да не изглежда подозрителен? Това състояние на духовете е най-големият враг на Есперанто. То препречва пътя ни по-вече, отколкото всички организационни и лични въпроси. Против това състояние на духовете ние сме длъжни да се борим. Колкото повече се шири шовинизмът по света, колкото повече всичко международно му е отвратително, толкова по-малко вероятност има Есперанто да победи да се наложи. Борбата за по-международен дух е борба за самия Есперанто, а борбата за самия Есперанто логически е неделима от борбата за по-широко, по-човечно светоразбиране. На този дух на международно разбирателство и зачитане, който ни подтиква и вдъхва смелост в нашата работа, ние даваме обикновено названието: „Вътрешната идея на Есперанто.“ Международния език и вътрешната му идея не са две различни неща, от които можем да потулим, според както ни допада. едната в чекмедже, а да покажем на хората само другата. Те образуват едно живо цяло, чийто тяло е езикът, а душа —духът. Ако се отдели тялото от душата, нищо не би останало освен труп, обречен на изгниване.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка.
Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме. Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни. Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив. Полека бързай.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото. Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми. В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ще ни увери, че тя е проникнала интуитивно до много окултни истини, без, по всяка вероятност, да ги познава по външен път.
Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф. Великата шведска писателка Лагерльоф е истинска окултистка — по живот и разбирания. За нея окултният свят не е теория, заучена от книгите, а реалност, в която тя всекидневно живее. Едно старателно проечаване творенията на Селма Лагерльоф, като напр. „Невидими връзки,“ „Легенда за един чифлик“, „Ингмарови синове“, „Корабокрушение“ и др. ще ни увери, че тя е проникнала интуитивно до много окултни истини, без, по всяка вероятност, да ги познава по външен път. И тъкмо това непосредствено разкриване на окултните истини на една душа, е доказателство за тяхната реалност. Легенда за едно имение, С. Лагерльоф. Тясната врата, от Андре Жид. „Тясната врата, това е самопожертването“. Призрак, от Герх. Хауптман.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са математически вероятности.
Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън. Сега това са твърдения, които още не са доказани. За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели. Ако си купи такъв билет, в деня на тегленето на лотарията, с мисълта си, той ще изкара в барабана тъкмо тези топки, какъвто е номера на неговия билет. Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите Ако някой невежа ви определи номера, вие ще изгубите. Един химик, наш познат, ми разправяше една опитност. Когато следвал в университета и трябвало да се яви на изпит, професорът му, това било в странство, му дава една трудна задача, за разрешаването на която са били нужни ;около 7 — 8 часа.
към текста >>

Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели.
Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън. Сега това са твърдения, които още не са доказани. За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели. Ако си купи такъв билет, в деня на тегленето на лотарията, с мисълта си, той ще изкара в барабана тъкмо тези топки, какъвто е номера на неговия билет. Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите Ако някой невежа ви определи номера, вие ще изгубите. Един химик, наш познат, ми разправяше една опитност. Когато следвал в университета и трябвало да се яви на изпит, професорът му, това било в странство, му дава една трудна задача, за разрешаването на която са били нужни ;около 7 — 8 часа. Студентът започва да решава задачата и в половин час я решил — всички действия били извършени.
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те мислят за неща, чиято вероятност е едно към два милиарда.
Като дишаш, постоянно мисли за тази Божествена енергия, която е скрита във въздуха, и че тя влиза в тебе, за да подкрепи организма ти. Ти дишаш без да съзнаваш какво благо ти е дадено, какво благо приемаш в дробовете си. Ти дишаш и мислиш за съвсем други работи. Това не е дишане. Запример, мнозина мислят, какво ще стане с тях, ако земята се сблъска с некоя комета или планета. Те мислят за неща, чиято вероятност е едно към два милиарда. Некога човек мисли, че ще постигне големи работи в света. Той мисли, че ще стане поет, философ, министър, цар и какво ли не още, но като види, че нищо не е постигнал, той почва да се утешава с този или с онзи. Той казва: Ето, нашият Драган и той не успя, и той е като мене, и той е закъсал. Всяко закъсване показва, че този човек не е живял добре. Погрешната е в него.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност.
Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим. Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му.
към текста >>

35. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози.
Ето защо. ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната астрономия към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с астрономията.“ Знае се, че в миналото астрономията и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира. Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози. Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот? Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт).
към текста >>

36. -

Той между другото казва: При днешното положение на астрономията могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове.
Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения плам на новото учение и вдъхновени от високият идеал за служене на Бога. Те ще разкажат на сънародници, че в малка България има нещо велико — учението на Учителя на всемирното Братство, чиито свещени принципи: любов, мъдрост и истина въздействат здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички хора, които ги прилагат в живота си. — Благодаря ви още веднъж, мили брат, за хубавите думи. Идеята за оградата залегна като един жив образ в моето съзнание, за да ми напомня всякога за да ми напомня, че наистина „ограда“ се слага за да не влизат животните и хората, а „врата“ – за да влизат человеците. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Има ли живот в другите планети Шведския астроном Лундморк, не преди много, написа една статия озаглавена: „Живота в другите планети“, в която разглежда въпроса дали планетата Марс може да бъде обитаема от живи същества. Той между другото казва: При днешното положение на астрономията могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове. Установено е, че най-силните земни телескопи, ония бисери на оптиката, които се намират в американските обсерватории, не са ми открили и най-малката следа за съществуванието или не на някакви градове или обитатели в другите планети, въпреки голямата им сила да проникват в дълбочините на пространството. Народите преди още учените да се произнесат, винаги са подържали предположението, че человекът трябва да има братя живущи в другите звезди. Това предположение нивга не е било изоставено. Преди 2200 години гъркът Метродор от Лампсакос е казал: „Лудост е да се вярва, че съществува само един обитаем свят, защото в една засята нива не растат само няколко стръка жито“. А Кант не каза ли: „По голямата част от планетите са сигурно обитаеми.“ От време на време този проблем се слага на ново разглеждане и се искало да се обърне вниманието на обитателите от планетите, които ни обкръжават с разновидни знаци, а ето, че и трепет обхвана целия земен глобус, по силно забиха сърцата на човечеството, когато през 1924 година Марс се приближи към земята... Фридрих Хаус, царя на математиката, както и други великани не науката, не отрекоха възможността да съществуват мислещи творения в другите светове.
към текста >>

37. -

И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма.
Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено. По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а лъчисти въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа. В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми. Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо вещество на газ. И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло. Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото.
Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот.
към текста >>

Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита!
Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е. на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука. Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка).
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия.
Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето!
Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом.
Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл. Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред. Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя. Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом. Колкото се отнася до първите два слога на думата Парацелзус. забележително е, че те са употребявани от време на време от самия Парацелзус за ла даде название на медицинските си трактати. По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни.
Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече.
към текста >>

В последната хипотеза има по-голяма вероятност.
Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При всичко това, нашите знания за атома не са нито толкова пълни, нито толкова дълбоки, за да ни позволят друго освен да си въобразяваме само възможности и вероятности.
Радиоактивността дойде да ни донесе, за тридесетте елементи, които е открила, прякото и осезателно доказателство за сродството им. Може би същото това превръщане е било реализирано и за нерадиоактивните тела, тъй като Сър В. Рамзей претендира да е направил хелий от неон и от аргон с водород. Това единство на материята, което науката ни позволява днес да приемем, можем да опитаме да го реализираме с нашия материал от положителни ядки и отрицателни електрони. Доктор Ашалм току-що е предприел това в една наскоро излязла своя книга: „Атомът, неговата структура и форма“ (Издание на Пейо, 1921), която прави голяма чест на французката наука. При всичко това, нашите знания за атома не са нито толкова пълни, нито толкова дълбоки, за да ни позволят друго освен да си въобразяваме само възможности и вероятности. За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия свят. Тази мъглявост е била съставена, несъмнено, както ония, които телескопът ни открива в дълбочините на небето, от два елемента, малко гъсти — водорода и небулиума, чийто атом притежава атомно тегло равно на 3. От тия два елемента е произведена нашата вселена, през един дълъг период от атомно сцепление, за което не знаем нищо. Делата материя тогава е била радиоактивна. Многобройните изотопи са свидетели на тия еволюции.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако е опасно, че първата памет, тая на нашия мозък се поврежда и угасва в момента на смъртта, както от най-малката болест се повреждаше или угасваше приживе, не е ли повече от сигурно, напротив, че другата, великата, която нищо не може да повреди, никаква болест не може да смути, противостои също успешно и на страшния удар на смъртта, и няма ли голяма вероятност да я намерим непобутната от другата страна на гроба?
Единствено върху нашата съзнателна памет, понеже не познаваме друга, и тази памет — видехме го вече — сравнена с другата, е съвсем ненадеждна и недостатъчна. Не е ли вече време да се запитаме, де се намира наистина нашето „аз“, де обитава нашата истинска личност? Дали в малката несигурна и ненужна памет или във великата, непогрешима и непоклатима? Кое „аз“ ще изберем след смъртта си? Това ли, което е съставено от колебливите несигурни възпоминания, или другото, което ни ги представлява изцяло без прекъсвания в тяхната последователност, което не е оставило да се изгуби ни един факт, ни едно зрелище, ни едно чувство от нашето съществувание и пази в себе си азът на всички тия, които са умрели преди нас? Ако е опасно, че първата памет, тая на нашия мозък се поврежда и угасва в момента на смъртта, както от най-малката болест се повреждаше или угасваше приживе, не е ли повече от сигурно, напротив, че другата, великата, която нищо не може да повреди, никаква болест не може да смути, противостои също успешно и на страшния удар на смъртта, и няма ли голяма вероятност да я намерим непобутната от другата страна на гроба? Инак, защо е тази страшно голяма работа за отбелязване, това невероятно събиране на клишета без употреба? Защото в нормалното си съществуване ние никога ги не вадим от праха на забравата, когато няколкото ориентировъчни точки на нашето мозъчно съзнание са достатъчни да поддържат съществените линии на нашата идентичности? Позволено е да допуснем, че природата не прави нищо безполезно и тогава не трябва ли, прочее, да предположим, че тези клишета ще послужат по-късно, че те ще бъдат необходими другаде и това „другаде“ де ще бъде освен в един друг живот? Ще ни направят неоспоримата бележка, че само мозъкът е, който запазва клишетата на тая памет и че той веднъж мъртъв и — прочее. Това е възможно, но не е ли твърде чудно, че той е трябвало най-грижливо да прави това нещо, да поглъща изцяло всичките ония операции, които не го интересуват и които минута само след това като че ли забравя, без да си даде сметка за това?
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност.
Когато бях дете, говорех като дете, седях като дете, размишлявах като дете. Но когато станах мъж, аз се отказах от всичко детинско. Апостол Павел (I Послание към коринтяните, гл. 13, ст. 11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност. И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност. Дори и геометрията почива върху един постулат. Нищо не доказва, че няма повече от три измерения в пространството. В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността. Мъчно е да се дойде до там в психологията. Цялото психологическо учение в училищата и класическите съчинения трябва да се допълни и даже да се реформира.
към текста >>

Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически.
Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор. Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава. Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на идеите. Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности. Но най-напред аз бих желал да отбележа известни неизследвани или малко изучени способности, метапсихическите способности, според твърде сполучливия израз на професор Шарл Рише. Например, умствената сила да се усещат непознати неща или, по-добре, да се предчувстват. Какво е предчувствието?
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От самата нея, по всяка вероятност.
Катерина от Фирбоа; същите са я събудили в Орлеан, когато, капнала от умора, се хвърлила на леглото, без да знае за нападението на бастилията в Сен-Лу: същите я предупредили, че ще бъде ранена от една стрела, на 7 май 1429 год., при нападението на Турнел. При обсадата на Орлеан, тя предупредила Гландал, че той ще изчезне „безкръвно“ в продължение на три дни. И действително, при превземането на Турнел, Гландал паднал в Лоара и се удавил и пр. и пр. От къде идели тия гласове? От самата нея, по всяка вероятност. Но те засягали от близко невидимия свят. Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние. Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно.
към текста >>

Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка.
Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него. Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата. Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение.
„От тридесетина години насам настъпи едно възраждане в астрологичното движение. Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват. Те разбраха, че онези, които я практикуваха, не познаваха нейните основи и съдят за нея напрезум; те установиха освен това, че е невъзможно да се практикува тази наука, без да се схване нейната обосновка, а затова мнозина от тях се запретнаха да я проучват и подлагат на опит. Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят. Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки.
към текста >>

Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир.
Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят. Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На другия ден с голяма вероятност ще видим там много гробари събрани.
На фигура 5 виждаме насекоми от разреда на ципокрили, заловени с челюстите си (мандибулите) за някое клонче. Така те спят! Изучавания върху бръмбара-гробар. Да го намерим, не е лесна работа. Обаче, нека поставим некъде по полето някое умряло врабче или друго животно. На другия ден с голяма вероятност ще видим там много гробари събрани. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По всяка вероятност, същото това развитие се извършва и в наше време в кораловите образувания в морето.
Във вторичните планински формации, винаги редом с пясъка и шистите, се намират и каменни въглища и в тях отпечатъци от гигантски папрати, блатни растения и пр. В по-младите пясъчници се срещат и вкаменели растителни стъбла, клони от дървета и др. Тъй че, изхождайки от тая база, ние можем да кажем, че растението дължи своето съществувание, като растение, на шистите. Варовитата формация, която е застъпена в исполинските планински маси, също съдържа остатъци от изчезнали животински видове и се намира към техъ1 в същото отношение както шистите към растенията. Това изпъква при разглеждането на вкаменелостите от животни, риби, охлюви и миди. По всяка вероятност, същото това развитие се извършва и в наше време в кораловите образувания в морето. В главата на човека най-силно е изразено втвърдяването на физическото вещество; мозъкът е вложен като в костна стена. Тук са застъпени най-много веществата, които най-малко вземат участие в жизнения процес — черепа, преди всичко, костите и зъбите. Главната съставна част на космите и зъбите са калциевите съединения; костите съдържат около 93 на сто от тях и само 2 на сто други съединения. Виждаме от това, че при образуването на черепа са се извършвали същите процеси, които са се извършвали и при образуването на минералите в природата. И в двата случая това са процеси на вкаменяване, при които всички други вещества, вземащи участие, са се втвърдявали.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35405206680298