НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Душата по всяка
вероятност
трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.
Душата по всяка
вероятност
трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване.
към текста >>
По всяка
вероятност
те се различават по вид и степен, но не и в същност.
Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика.
По всяка
вероятност
те се различават по вид и степен, но не и в същност.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината.
към текста >>
2.
Писмо № 11
Вождът по всяка
вероятност
е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма.
Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел. Не ся ми отговорили. Вашите съобщения ме радват. Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето. Денът и часът ще се открие сам кога дойде.
Вождът по всяка
вероятност
е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма.
Дали това ще е пълно изявление или отчасти, това не мога да кажа. Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние. Ако помниш всичко което бех ти казал по-преди, непременно ще се сбъднат думите ми. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
3.
УВОД
Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че
вероятността
на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада.
юни положението е следното: от с. 34 до с. 68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г. Изведнъж този порядък се нарушава и на с. 68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]".
Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че
вероятността
на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада.
В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
към текста >>
4.
Петър Дънов - №20 (отворена карта)
80. По всяка
вероятност
става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
* Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.)
80. По всяка
вероятност
става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат.
към текста >>
5.
Петър Дънов - №21
84. Липсва местописането, но по всяка
вероятност
е Варна.
К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе. ..................
84. Липсва местописането, но по всяка
вероятност
е Варна.
Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П.
към текста >>
6.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
80. По всяка
вероятност
става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
* Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.)
80. По всяка
вероятност
става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат.
към текста >>
84. Липсва местописането, но по всяка
вероятност
е Варна.
К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе. ..................
84. Липсва местописането, но по всяка
вероятност
е Варна.
Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П.
към текста >>
7.
№115 (Петър Дънов)
210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка
вероятност
е написано в края на м.
[Варна, края на м. юли 1906 г.] Тръгнете на 8-и [август] идущий за Варна211. [подпис на П. Дънов] ----------------------------------------------------
210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка
вероятност
е написано в края на м.
юли 1906 г. 211 Съборът се е състоял във Варна от 11.08. до 15.08.1906 г.; освен П.Дънов присъстват още 11 човека.
към текста >>
8.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка
вероятност
е написано в края на м.
Може би е като отзвук на обръщението „Петре“ в писмото от 11 юли 1906 г. на П. Киров (вж. бел. № 205).
210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка
вероятност
е написано в края на м.
юли 1906 г. 211 Съборът се е състоял във Варна от 11.08. до 15.08.1906 г.; освен П. Дънов присъстват още 11 човека. 212 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
9.
ПРЕДГОВОР
По всяка
вероятност
през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна.
Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
По всяка
вероятност
през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна.
Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна.
към текста >>
По всяка
вероятност
през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна.
Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
По всяка
вероятност
през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна.
Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна.
към текста >>
10.
14 ПИСМО
Делото по всяка
вероятност
е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но се таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите И ако многомилостивият и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл, да тръгна да посетя България и да разглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието. И не Ми е известно още дали сам ще Ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене заедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата Воля.
Делото по всяка
вероятност
е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но се таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите И ако многомилостивият и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му.
Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от побуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко, не според человеческа Мъдрост, но според Бога, не според человеческа сила, но спород Божията.
към текста >>
11.
БЕЛЕЖКИ
13. По всяка
вероятност
споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя.
Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърдцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението..." „Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, Той ще ги избави от ръката на тоя измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... "
13. По всяка
вероятност
споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя.
14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16.
към текста >>
12.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
По всяка
вероятност
тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г.
Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
По всяка
вероятност
тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г.
пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос. Втори културен импулс.
към текста >>
13.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Делото по всяка
вероятност
е трудно, съвпрегнато с много мъчнотия и страдания; но, все таки, някой ще трябва да пожертвува живота си за Слава Божия и доброто на другите.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание, да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл да тръгна да посетя България И да възглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали и големи, що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата Воля.
Делото по всяка
вероятност
е трудно, съвпрегнато с много мъчнотия и страдания; но, все таки, някой ще трябва да пожертвува живота си за Слава Божия и доброто на другите.
И ако многомилостивий и бла-гоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото Вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от под-буждението на Духа Божий.
към текста >>
14.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Приблизително през същия период по всяка
вероятност
Анастасия Узунова-Желязкова изучава спиритичес-ка и теософска литература, дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г.
От този период е запазен „ Трендафил. Комедия в три действия със стихове от М. Leopold Laluye. Превела от френски Анастасия Д-р Желязкова Издава Варненското Благотворително дружество „Майка", Варна, Печатница Л. Нитче, 1894".
Приблизително през същия период по всяка
вероятност
Анастасия Узунова-Желязкова изучава спиритичес-ка и теософска литература, дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г.
я нарича „известната спири-тистка". Нейни са преводите на „Защо живеем? Разумно и правилно разрешение проблемата на съществуванието" от Леон Денис (Варна, Печатница Л. Нитче, 1899), „Раят. Мисловният мир" от К. У.
към текста >>
15.
1914_1 Спомени на Елена Иларионова
Учителя посреща по всяка
вероятност
в Търново, понеже още на 7.01.
Стенограф е Гълъбов. От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло. До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Новата 1914 г.
Учителя посреща по всяка
вероятност
в Търново, понеже още на 7.01.
пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април. А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото на годишната среща. Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове на Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости. В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза. Казва, че са свидетели на едно велико събитие – идването на Христа.
към текста >>
16.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка
вероятност
е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет.
3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството.
Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка
вероятност
е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет.
“Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти.
към текста >>
По всяка
вероятност
нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка.
Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква.
По всяка
вероятност
нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32
към текста >>
17.
ЧУДОТВОРСТВО
Първата
вероятност
е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава.
По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде.
Първата
вероятност
е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава.
А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви.
към текста >>
18.
Шеста част
Земният ни живот е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или е едно съвпадение, възможност или
вероятност
.
Онези деца, които не срещат противоречия, и не мислят, както и възрастните хора, които живеят в лукс, притежават само един възглед. Философите обясняват противоречията по един начин, а религиозните по друг. Прагматичните хора също имат свои възгледи. Религиозните отдават всички противоречия на греха. Аз не поддържам нито едните, нито другите, а казвам това, което е.
Земният ни живот е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или е едно съвпадение, възможност или
вероятност
.
Сега се наблюдават тези два възгледа. Едните казват: всичко е случайно хората се раждат случайно, хранят се случайно, женят се случайно и умират случайно. А другите казват всичко е строго определено и нищо не е случайно... Следователно идеите са нещо, което трябва да разберем в света. И това става по пътя на противоречията.
към текста >>
НАГОРЕ