Търсене в текстове за 'Вдясно'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

Има условия на Рупите, после вдясно от Мусала, дето има върхове между Мусала и Рупите – в местността Скакавците; там човешки крак рядко стъпва.
Никой да не знае и да не види, че ви се явяват. Екскурзиите на Рила, които правим, имат тази цел! Който разбира, разбира. На Рила има по-добри условия, отколкото на Витоша, за явяване на Съществата. Като отидем на Езерата, аз ще ви покажа къде може да се осъществи тази цел. Има условия на Рупите, после вдясно от Мусала, дето има върхове между Мусала и Рупите – в местността Скакавците; там човешки крак рядко стъпва. Можем да отидем някой път. Човек постоянно трябва да поддържа връзката. Той трябва да мисли. Като не мисли, не може да поддържа връзката. Мойсей, за да види горящата къпина, трябваше да отиде в пустинята – значи на чисто място.
към текста >>

2. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме на една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“.
Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът щом обича Бога, ние служим и нему. Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме на една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“. Беше станало 1 ч. по обед, времето беше хубаво, слънчево. Почна разговор. Един гениален човек е като дете – на всичко вярва и прави опит. Например пада ябълка; тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
към текста >>

3. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред.
Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време.
към текста >>

З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред.
В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време. 14. Възпалени венци
към текста >>

И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред.
Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време. 14. Възпалени венци Да се жабурят с отвара от лайка.
към текста >>

4. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят.
Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е.
към текста >>

5. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Спряхме се на една красива полянка, вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко".
Това е педагогика, възпитание на кучето. Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога. Ако народът обича Бога, ние служим и на народа. След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре. Спряхме се на една красива полянка, вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко". Беше един часа след обяд. Времето беше хубаво, слънчево. Почивахме и разговаряхме. - Някой казва: „Ще ви изколят! " - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!...
към текста >>

6. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката.
Изгрев, 15 януари 1955 г. Любезни брат, Сега ще ви опиша една екскурзия на Витоша на 1 ноември 1927 г. В тези ранни години отивахме на екскурзия през Драгалевци, понеже Изгревът не беше населен. Потеглихме рано сутринта. Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа. Над вади душа има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме. Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
към текста >>

След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре и се спряхме на една красива полянка вдясно от шосето, малко под хижа “Алеко“.
Това е педагогическо изпитание на кучето. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, ние служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът, като обича Бога, ние служим на народа. След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре и се спряхме на една красива полянка вдясно от шосето, малко под хижа “Алеко“. Беше 1 часа следобед. Времето беше хубаво, слънчево. Почна разговор. В разговора между другото Учителя каза: Методите ще дойдат, не може да се кажат изведнъж.
към текста >>

7. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров на известния лондонски вестник "Таймс". Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си. И когато Баучер разбира, че идва краят на живота му, подарява поляната на своя доверен прислужник. Баучер умира през 1920 година. Когато Учителя се установява в София, е правил утринните си разходки именно до тази поляна и е посрещал слънцето там.
към текста >>

8. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия.
По това време, в неделните дни, посрещахме изгрева на слънцето особено тържествено. Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия. В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше. От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен хармониум.
към текста >>

9. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-после в тъмнината едва напипах вратата вдясно.
Най-после колата спря, когато се отвори и слязох, бях вече в малкия двор на Търновския затвор - стар турски зандан. Отвори се една тежка желязна врата, през която ме вкараха и аз влязох в тъмен и непрогледен коридор. "Там в дъното от дясната страна има врата, ще влезеш в нея! " - изрева някакъв суров глас зад гърба ми. Закрачих с чувството, че отивам в ада. Най-после в тъмнината едва напипах вратата вдясно. Плахо я отворих и за моя изненада видях зала, не много добре осветена, пълна с хора, седнали, полегнали на нарове един до друг, които съвсем нямаха вид на много опечалени. Те възбудено ме приветстваха, като че ли бях техен близък, член от тяхното голямо семейство. Това беше едно голямо облекчение в тежкото ми потиснато състояние. Един приветлив човек, когото не бях виждал никога, но той ме познавал, даде разпореждане да ми се стори място. И аз се намерих на един от наровете, между хората със съдба, подобна на моята.
към текста >>

10. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите.
след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа. По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита. Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт: първи дом е първият сектор под хоризонта, една дванадесета от целия кръг или една трета от първата четвъртина; втори дом е втората дванадесета от целия кръг или втората третина от същата първа четвъртина; трети дом е третата дванадесета или последната трета от първата четвъртина. По същия начин следват и другите домове: четвърти дом е четвъртата дванадесета от кръга или първата трета от втората четвъртина и т.н. Изтъкнахме, че Земята се приема за додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени, поради което се подчинява на законите на кристалологията. Известно е, че ако въздействаме върху един кристал чрез механично налягане, температура и друго, от ръбовете и върховете му започват да изтичат сили.
към текста >>

11. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство.
Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там.
към текста >>

12. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби.
Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов. Този риболов е необикновен. Езерото, в случая, представя етерния свят, където учениците са се събрали през нощта. На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа. Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там говори с тях.
към текста >>

13. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво".
И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво". И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса.
към текста >>

14. Положение на главата на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате под растителното царство, под закона на случайностите, т. е.
• 295 • Положение на главата на ученика. Когато правите някакви упражнения или размишлявате, или се молите, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате под растителното царство, под закона на случайностите, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
към текста >>

15. Опити, наблюдения и размишление върху промяната на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата.
Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя, защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тези наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се изменя. То наблюдава другите състояния, а само остава неизменно. Ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата. Ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво, те представляват движение към корените надолу, към центъра на Земята. Всички приятни състояния са вдясно, те представляват движение на клонищата нагоре към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и какво е времето, да видите какво влияние оказва времето върху състоянието на човека.
към текста >>

Всички приятни състояния са вдясно, те представляват движение на клонищата нагоре към центъра на Слънцето.
То наблюдава другите състояния, а само остава неизменно. Ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата. Ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво, те представляват движение към корените надолу, към центъра на Земята. Всички приятни състояния са вдясно, те представляват движение на клонищата нагоре към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и какво е времето, да видите какво влияние оказва времето върху състоянието на човека.
към текста >>

16. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така, когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която с намира в някой от водните знаци вляво или вдясно от земния знак.
Секстилът е 60 градуса и показва, че две планети се намират на разстояние два знака една от друга. Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект. Орбисът му е до 6 градуса. Две планети се намират в секстил, когато са в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род са мъжките (огнените и въздушните) или женските (земните и водните) знаци. Следователно, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата - във въздушен, те могат да бъдат в аспект секстил. Също така, когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която с намира в някой от водните знаци вляво или вдясно от земния знак. Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитер, който, да кажем, се намира на 15° от Риби, и с Марс, да кажем, на 5° от Скорпион. За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на часовниковата стрелка, тоест от запад на изток. Планетите заедно със знаците и цялата небесна сфера се движат привидно от изток на запад, но ако наблюдавате по-бързите от тях, които се виждат, например Луната и Венера, ще забележите, че по отношение на някоя неподвижна звезда те са се придвижили на изток. Най-ясно се вижда при Луната, която, както видяхме, се движи с 13-14 градуса за 24 часа. В нашия случай Сатурн се намира на 10° от Козирог и се движи към Юпитер, който се намира на 15° от Риби.
към текста >>

17. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Вървяхме по шосето за Симеоново, стигнахме до една малка портичка вдясно и спряхме.
Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария Големият брат на Учителя ни беше кум, той беше търговец на брашно и имаше две деца. Сестрата на Учителя – Мария, също имаше две деца. А третото дете на поп Константин Дъновски е Учителя – вървейки по пътя, Йорданка ми разказваше тези неща. Вървяхме по шосето за Симеоново, стигнахме до една малка портичка вдясно и спряхме. – Тук – каза Йорданка – живеят брат Борис и Мария, има и една сестра възрастна при тях. Като застанахме пред портичката, Йорданка се опита да я отвори, но Борис ни видя и дойде да ни посрещне. Той много се зарадва на Йорданка, тя ме представи, запознахме се. Излезе и Мария на вратата усмихната и каза: „Каква гостенка ни идва! “ Прегърна Йорданка и после се запозна с мене.
към текста >>

18. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

Те някой път вървят вляво, някой път кървят вдясно.
Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката па младините. Те някой път вървят вляво, някой път кървят вдясно. „Младини", те не са нито вляво, нито и дясно. Младини, това е равнодействуваща линия. Това е линия, която определя всичките посоки на битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното.
към текста >>

На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно."
Младини, това е равнодействуваща линия. Това е линия, която определя всичките посоки на битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното. Христос е казал: „Блажени децата, на такива е Царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно." И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива душа и че само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока. Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои." Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество".
към текста >>

19. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Ще има и вляво, и вдясно, но все е в правия път.
При вас идва един приятел, иска нещо. Не му отказвай, ако можеш, защото и ти искаш от Господа. Плачй и върви напред. Не се спирай! В правия път няма значение ляво и дясно. Ще има и вляво, и вдясно, но все е в правия път. Това не е прегрешение, само отклонение. Но все е в правия път. Всички желания се постигат, но времето се удължава. Ако имаш едно нисше желание, пресади го, но не го изкоренявай. Много е мъчно да се изкоренява желание.
към текста >>

20. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната.
Учителя извади часовника си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито. Радост озари лицата. Усмивката на Учителя стопли сърцата на учениците. Отиваха на среща с вечността, и която секундата е равна на един човешки живот, и трябваше да бъдат абсолютно точни. Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя път. Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната. Друга, по-голяма група, вече бе пристигнала тук. Навсякъде имаше цветя, окъпани в брилянтена роса. Някои от хората целунаха ръка на Учителя, другите останаха смирено встрани. Копнежът на всяка човешка душа е да срещне своя Учител. Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва.
към текста >>

21. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква.
След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова.
към текста >>

22. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото.
През 1970 г. отидохме в х. „Мусала", където заварихме Стефан Дойнов - Тената, и две млади сестри от Cm. Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение.
към текста >>

Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека.
Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта 6 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи. През 1977 г. заведох Павел Светозаров на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години.
към текста >>

При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител.
Тогава Ангелина и Емилия тръгнаха по пътеката, понеже нямаше и лифт. Скоро за мен дойде моторна шейна, карана от началника на ПСС Петър Терзийски. Заведоха ме до шейната и ме качиха на еня. Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха.
към текста >>

23. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу.
Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор." Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.
към текста >>

Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник.
Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор." Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита. На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
към текста >>

Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия.
Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита. На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си. На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земятa. Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу.
към текста >>

Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу.
Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си. На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земятa. Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-високата точка на живота и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най-ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство (хубави условия) постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията (големите страдания). Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят. Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката (1930 г. 25.7.12).
към текста >>

Учителя нарежда да се започне строеж на северната страна на езерото вдясно от оттока на езерото, където има много камъни.
Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят. Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката (1930 г. 25.7.12). Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с червена точка. Честите превалявания от дъжд по време на лагеруването на приятелите ги кара да се замислят - да направят един постоянен навес. Учителя нарежда да се започне строеж на северната страна на езерото вдясно от оттока на езерото, където има много камъни. Братята събират дървета от изгорялата гора под първото езеро за гредоред на покрива, донасят хубави плочи за покриване от 5-о и 6-о езеро. Така без шум и без заповеди всеки извършва необходимата работа и се подготвят условията за строежа. Започват да градят стените. Един брат пита: Учителю, какво правим? Учителя слага показалеца си на устните и казва: „Тихо!
към текста >>

Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север.
Мъчно стигнахме до нея в мъглата и дъжда. Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „фир фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени. Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празника на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседи, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции.
към текста >>

Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток.
Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „фир фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени. Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празника на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседи, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции. Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен u се раздаде безплатно топъл хляб.
към текста >>

Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята.
1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята.
към текста >>

24. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря.
Константин все още размишляваше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор? Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на Свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му.
към текста >>

25. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Вдясно от Учителя е Боян Боев
“ - „Искам, Господи – отвърнал болният - но няма кой да ме натопи във водата, след като ангелът я раздвижи.“ Този болен бил от категорията на тези, на които е възможно да оздравеят. Болестта бе вече извършила своето, но за него бе необходимо да прояви един малък тласък и да прояви воля. Христос му казва: „Вземи одъра си и върви! “ То ще рече, остави това състояние на инертност и очакване и направи сам първата стъпка. На Изгрева в полите на Витоша. Вдясно от Учителя е Боян Боев Животът на Христа - учи Учителят - е показателен за всеки човек, който трябва да върви в духовния път на възхождане. Учениците на Бялото Братство трябва да бъдат далече от лековерните и лениви сектанти, които се боят да направят трудната стъпка и казват: „Ние повярвахме в Христа и сме спасени“. Когато им се възрази, какво е това спасение, те отговарят: „Нали заради нас, повярвалите, Христос бе разпнат на кръста? “ Мнозина от учениците на Бялото Братство са срещали в живота си такива сектанти, които разправят, че от еди коя си година, месец и ден са „вече спасени“, а други казват „новородени“. Гледаш го новороден, пък живее по стария начин.
към текста >>

26. ДЯДО РУСИН - Борис Николов

Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява.
Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно. Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство!
към текста >>

27. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

да ги освободят вляво и вдясно на тялото.
Учителя Преди години присъствувах на спектакъла на един илюзионист, когото наричаха, хипнотизатор та дори и факир. Той подбра между зрителите най-податливите на внушение по един много прост, но ефикасен начин. Помоли всички зрители да поставят вплетени пръстите на двете си ръце върху главата. Когато всички направиха това, в хода на обясненията си ги помоли да свалят ръцете си, т. е. да ги освободят вляво и вдясно на тялото. Всички, с изключение на десетина зрители, изпълниха успешно това. Онези, които останаха с ръце на главата, бяха поканени да се качат на сцената. Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума. Това бяха хора силно податливи на влияние и внушение. В една доста характерна поза, която причинява пасивност и свежда до минимум будността на съзнанието, те много скоро попаднаха във властта на Морфея.
към текста >>

28. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Днес дотам върви лифт от Боровец, но тогава още го нямаше и ние се качвахме пеш до едни поляни вдясно, доста преди хижа „Мусала“.
После, когато видях в България Маричините езера, се удивих колко по-див и суров е Кавказ в сравнение с Рила. Тук се катерехме почти без пътеки. В лагера бате Крум постоянно разговаряше с нас, понякога четяхме беседи от Учителя, превеждайки ги на руски направо от книгата, пеехме песни, играехме Паневритмия. Доколкото си спомням, Крум повече не е идвал в Русия. По-късно сме се срещали с него неведнъж в България - най-често на любимото му място в планината около Ястребец. Днес дотам върви лифт от Боровец, но тогава още го нямаше и ние се качвахме пеш до едни поляни вдясно, доста преди хижа „Мусала“. Там, между клековете, близо до едно ручейче, имаше няколко палатки. Крум беше в една от тях. Но за това е по-добре да разкажат българските братя, които са прекарвали там. Миша Папуш * * *
към текста >>

29. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там.
При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“. Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка. Тази точка наричаме „3 е н и т“ или „Медиум цели”. Противоположната точка, в която тази вертикална отсечка пресича окръжността, е най-долната точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат и посочва градусите на Зодиакалното съзвездие там. Там е среднощната точка, наречена „Н а д и р“ или „И м у м ц е л и“.
към текста >>

30. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В краката ти пътят се вие надолу; отсреща се белее безкрайна висока крепостна стена и вътре бели минарета и ниско под тях сплескани тъмни керемидени покриви, разлени между десетината големи сгради! И вдясно, далече вдясно, додето ти поглед стига, море, мъгла, тъмни вълни, разбъркани и залети от разбърканата пяна.
Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач. Реки - също оловни. В краката ти пътят се вие надолу; отсреща се белее безкрайна висока крепостна стена и вътре бели минарета и ниско под тях сплескани тъмни керемидени покриви, разлени между десетината големи сгради! И вдясно, далече вдясно, додето ти поглед стига, море, мъгла, тъмни вълни, разбъркани и залети от разбърканата пяна. И тътен. Ритмичен като глухо бумкане по полупразен кадоз. Какъв град! Какво бъдеще? ! * Варна от дни я блъскаше буря, каквато варненци не помнеха. Откак е почнала, пристанището е мъртво.
към текста >>

Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила.
Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа.
към текста >>

0.43646693229675