Търсене в текстове за 'Вдясно'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Причината за това изместване е, че между великите човеци, някога в една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие - едните са тръгнали „вляво", другите - „вдясно".
Като резултат от мисловната дейност на великите човеци се явява в органическия свят мозъкът. Чрез своята мисъл великите човеци са организирали мозъка. Като резултат пък от действието на техните чувства, са се появили в органическия свят белите дробове и сърцето. Споменавайки за сърцето, ще дам едно бегло обяснение за един факт. Знаете, че сърцето у днешния човек е изместено на ляво. Причината за това изместване е, че между великите човеци, някога в една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие - едните са тръгнали „вляво", другите - „вдясно". И понеже левите първоначално са взели надмощие, изместили са сърцето вляво. В бъдеще, обаче, когато великите човеци на десния път вземат отново надмощие в развоя на земното човечество - нещо което вече става - човешките мисли и чувства пак ще се уравновесят и сърцето ще дойде в своето нормално положение. Когато - в пътя на своята инволюция – великите човеци са слезли на земята, за да я устроят, те са създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трябва, обаче, да споменем, че слизането на великите човеци на земята е било за тях само един епизод. То е един от последните етапи на тяхната творческа дейност в света.
към текста >>

2. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
към текста >>

3. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е.
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно.
НАКЛОН НА ПОЧЕРКА Наклонът на почерка е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи. Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно. Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи.
към текста >>

Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно.
към текста >>

Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр.
– Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво.
към текста >>

Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно.
Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период.
към текста >>

Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон.
Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави.
към текста >>

Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави.
Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави. Очевидно, такива почерци издават една постоянна борба между волята и чувствата. И тук срещаме най-различни случаи у най-различни почерци – нещо, което ни води до най-различни тълкувания. Има, запример, почерци, които започват с прави букви и след това, по-рязко или постепенно, изменят своя наклон, като полягат вляво. Задържащите импулси, силни отначало, постепенно отслабват и човек се оставя на свободното течение на своите чувства и на волната игра на фантазията. Контролът на ума и волята, силен отпървом, постепенно изчезва.
към текста >>

От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси.
Среща се обаче и обратното – наведените букви, течещи като буен поток, тук-там се препречват от прави букви, които играят ролята на спирачки. Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията. Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
към текста >>

5. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така увлечен в разглеждане украсите на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отбори една от страничните врати на олтара и погледна натам.
Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор. Църквата "Св. Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсите на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отбори една от страничните врати на олтара и погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му.
към текста >>

6. -

В училището са ни учили да пишем наклонено вдясно, намирайки, че това е най-удобното писане (буквите с наведени вдясно сиреч по посоката на писането).
У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове. НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната линия. В училището са ни учили да пишем наклонено вдясно, намирайки, че това е най-удобното писане (буквите с наведени вдясно сиреч по посоката на писането). Ала мнозина от нас не са могли да се подчинят на общото правило и са пишели отвесно. Очевидно, те безсъзнателно със следвали своя вътрешен нагон, който е по-силен от натрапения навик. Трудно е само да се обясни, защо същия този нагон не действа еднакво у всички. Възниква, освен туй. въпроса, защо не всички обладават еднаква наклонност да пишат букви и защо онова, което е естествено за едного, е неудобно за други.
към текста >>

Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането.
Възниква, освен туй. въпроса, защо не всички обладават еднаква наклонност да пишат букви и защо онова, което е естествено за едного, е неудобно за други. Като че ли, колкото и да се мъчат да обучават децата на определен начин на писане, ръката си избира свой начин, който е най удобен. Повечето почерци с наведени от 45о — 50 о (наклонени почерци), но има и отвесни почерци, образуващи прав ъгъл с редовете (прави почерци), има и почерци наклонени в ляво до 125°. Съществуват, разбира се, и много още преходни степени и комбинации на тия основни форми*). Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%. Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**). Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление. Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост.
към текста >>

Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно.
В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав. Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания. Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно. Надеждата на човечеството Заплашителното разпространение на материализма, поради факта, че хората вече не чувстват. Божественото присъствие във вселената, е довело днешната цивилизация до една опасна криза. Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък. Днес ние се намираме пред едно подобно положение. Силно развития интелект направи чудеса в областта на науката, но нравствената страна на човешкото същество е изоставена вече и затова е неспособна да направлява външна.
към текста >>

0.29084897041321