Търсене в текстове за 'Вдишка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото Бог е в тях и когато приемаме съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Не се бори със злото, а иди при Доброто. Щом се бориш със злото, нищо няма да придобиеш. Насреща ти иде един порой; не се бори с него, остави го да се изтече. Не се бори със суеверието на хората, но внасяй Истина. Когато някой е в утешение, в подтиснато състояние на духа, обновлението може да дойде по много начини, от които ще спомена следните: чрез вдишване на въздух, чрез ядене на малко плодове, чрез ядене на малко хляб, чрез пиене на чашка гореща вода и пр. Защото Бог е в тях и когато приемаме съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Имате известни отрицателни желания или състояния; отворете Библията и вижте как с известен пасаж или думи ще трансформирате вашето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Друг метод: когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: „На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие“, защото дървото е много спокойно и става едно преливане от дърво в човек. А дървото се справя лесно с твоята скръб. Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко в градината и те ще преминат в пръста.
към текста >>

2. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти.
16.3. Всяка вечер да си мият краката с топла вода, и то пак съвсем бавно, като движат ръцете си по краката с бавни движения; така с воля ще привикнат към нужната умереност. 16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят леглото, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм. В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство. 16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“. По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „радост, светлина“. 17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова.
към текста >>

3. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката.
Въздухът трябва да се поема бавно, да се чувства как влиза в белодробните крила – тогава в капилярните съдове на дробовете нахлува достатъчно количество кръв. При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа. Преди всичко човек трябва да се стреми да изпразва белите си дробове колкото му е възможно повече: това улеснява навлизането на по-голямо количество чист въздух при вдишване; така и обмяната се извършва по-пълноценно. Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“
към текста >>

В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите.
При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа. Преди всичко човек трябва да се стреми да изпразва белите си дробове колкото му е възможно повече: това улеснява навлизането на по-голямо количество чист въздух при вдишване; така и обмяната се извършва по-пълноценно. Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек.
Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“ Щом човек почне да диша бързо, това изобщо не е добър признак. Нека той да се заеме с възпитаването си да задържа въздуха по-дълго време в дробовете си. Колкото човек става по-спокоен, толкова и дишането му се извършва по-правилно – дълбоко и плавно, а щом се повишава нервността му, тогава то е плитко и учестено. Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено.
към текста >>

Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено.
За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“ Щом човек почне да диша бързо, това изобщо не е добър признак. Нека той да се заеме с възпитаването си да задържа въздуха по-дълго време в дробовете си. Колкото човек става по-спокоен, толкова и дишането му се извършва по-правилно – дълбоко и плавно, а щом се повишава нервността му, тогава то е плитко и учестено. Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено. При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива.
към текста >>

Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута.
Колкото човек става по-спокоен, толкова и дишането му се извършва по-правилно – дълбоко и плавно, а щом се повишава нервността му, тогава то е плитко и учестено. Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено. При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно.
към текста >>

Разбира се, с практиката може да се увеличи броят на упражненията и времетраенето на задържането, но освен това редно е в течение на деня човек често да се спира и да поема по една дълбока вдишка.
Добре е да се поема дълбоко въздух и след това да се произнася подбран текст, като същевременно се издишва. Така след системни упражнения е възможно човек да се приучи, като направи дълбоко вдишване, да изговори доста дълъг откъс, без да поема наново въздух – това е доста полезно както за нагласата, така и за своеобразен дихателен тренинг. VIII. Ритмичност на дихателните упражнения през деня Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3 пъти на ден по 6 дихателни упражнения. Разбира се, с практиката може да се увеличи броят на упражненията и времетраенето на задържането, но освен това редно е в течение на деня човек често да се спира и да поема по една дълбока вдишка. По този начин се коригира естественото дишане, придава му се желаният ритъм и то постепенно става все по-правилно. Добре е за дихателните упражнения никога да не се пренебрегват часовете при изгрев слънце, защото тогава има прилив на прана. През летния сезон упражненията могат да се правят на открито, а през зимния – в отоплена и проветрена стая, при отворен или полуотворен страничен прозорец. Дихателните упражнения трябва да се изпълняват преди хранене или да се изчака да минат най-малко 1-2 часа. IX. Положение на тялото при дихателните упражнения
към текста >>

„Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат.
Дишането развива и оформя характера. В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната мисъл на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие: и преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели.“ XVIII. Опити „Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще се уверите, че всяка от тях се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично. Когато човек живее в областта на груби и низки чувства, пулсът му е дисхармоничен. (“Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора)
към текста >>

Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света.
към текста >>

При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика.
Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм
към текста >>

5. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

И като приемем съзнателно вдишка въздух, вода, плодове и хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Второ, чрез ядене на плодове; Трето, чрез ядене на малко хляб; Четвърто, чрез пиене на една чашка гореща вода, и пр. Защо? - Защото Бог е във въздуха, в плодовете, във водата, в хляба. И като приемем съзнателно вдишка въздух, вода, плодове и хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи и вижте как с този пасаж ще трансформирате своето състояние. Тези стихове трансформират. Например, седим и не можем да оправим нещо.
към текста >>

6. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъде човек здрав, една вдишка, една задръжка и една издишка заедно трябва да завземат 20 секунди - всичко три вдишки в 60 секунди.
Главоболието, гръдните болести, стомашните болести, парализата - всичко това ще изчезне. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко." За бързината на обикновеното дишане (т.е. не във време на дихателни упражнения) Учителя дава следните упътвания (виж неделната беседа "Съкровището на човека" от 25 май, 1941 година): "Ако човек в минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова той по не здрав. За да бъде човек здрав, една вдишка, една задръжка и една издишка заедно трябва да завземат 20 секунди - всичко три вдишки в 60 секунди. Дишането на всички нетърпеливи хора е неправилно. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко". Има връзка между дихателната система на човека и широчината на носа. Начинът на дишането се отразява върху широчината на носа. Ето осветлението на Учителя по това (6): "Колкото са по-добре развити дихателната система и кръвообращението у човека, толкова и ноздрите у него са по-здрави; и носът, и ноздрите му имат задоволителна широчина.
към текста >>

7. 04. Още няколко думи за темпа на дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня (т.е.
Човек трябва да поема въздуха полека и да чувства как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях. По-горе казахме, че човек при естественото дишане, т. е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня (т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи, при естественото дишане) да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързото дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв.
към текста >>

8. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи.
Постоянствайте ден, два, три, четири и т. н., докато се свържете с мисълта на по- напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогава тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си?
към текста >>

При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната природа.
Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогава тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на Новия живот на земята. Учителя казва по това (8): "Като приемеш въздух и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: "Искам да мисля добре.
към текста >>

9. 09. Опити - Боян Боев (1883 – 1963)

(14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии.
Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение. Изучавайте разните методи за дишане, за да видите кои методи можете да приложите като най-добри". Учителя дава, между другото, и интересни опити със светлината. (14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят (12): "Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят.
към текста >>

10. 11. Някои практични правила - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, може да направи следното предварително упражнение: да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения.
Някои практични правила Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения. Например, може да направи следното предварително упражнение: да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения. Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане. Добре е да се спазва следното правило: преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете. Това улеснява дихателните упражнения.
към текста >>

Но освен тях хубаво е човек в течение на деня от време на време да се спира и да прави по една дълбока вдишка и после пак да продължи естественото си дишане.
Добре е да се правят дихателните упражнения преди ядене. А ако някой път се правят след ядене, то най-малко след минаване на 1-2 часа. Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна. Специалните дихателни упражнения се правят обикновено три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер. Но освен тях хубаво е човек в течение на деня от време на време да се спира и да прави по една дълбока вдишка и после пак да продължи естественото си дишане. По този начин и естественото дишане постепенно ще става все по-правилно - по-дълбоко и по- ритмично. Човек може да прави дихателните упражнения при три вида положения на тялото си: легнал, седнал и прав. Когато човек при дишане е легнал, той е повече във връзка със земните сили; когато е седнал, повече се засяга симпатичната нервна система, а когато при дишане е прав, повече се засяга главният мозък. Дихателните упражнения трябва да се правят на чист въздух. Лятно време могат да се правят на открито, а зимно време - в отоплена стая, но добре проветрена - при отворен или полуотворен страничен прозорец.
към текста >>

11. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има хора, които правят една вдишка в минута.
Ако дишаш по-малко, скъсяваш живота си. Ако дишаш повече, животът ти се продължава. Който диша бързо, умира по-скоро. Туберкулозният прави 20-25 вдишки в минута. Един здрав човек трябва да прави три вдишки в минута. Има хора, които правят една вдишка в минута. Има адепти, които могат да правят една вдишка на 20 минути, а някои и на един час. Който иска да развие търпение, трябва да диша дълбоко. Колкото по-дълго време задържа човек дишането си, толкова по-голямо търпение има. Като диша правилно, човек се освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му.
към текста >>

Има адепти, които могат да правят една вдишка на 20 минути, а някои и на един час.
Ако дишаш повече, животът ти се продължава. Който диша бързо, умира по-скоро. Туберкулозният прави 20-25 вдишки в минута. Един здрав човек трябва да прави три вдишки в минута. Има хора, които правят една вдишка в минута. Има адепти, които могат да правят една вдишка на 20 минути, а някои и на един час. Който иска да развие търпение, трябва да диша дълбоко. Колкото по-дълго време задържа човек дишането си, толкова по-голямо търпение има. Като диша правилно, човек се освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му. От въздуха човек приема освен кислород, още и жизнена сила - прана, и идеи.
към текста >>

12. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото Бог е във въздуха, във водата, в плодовете, в хляба и като приемем съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
1. Чрез вдишване на въздуха. 2. Чрез ядене на малко плодове. 3. Чрез ядене на малко хляб. 4. Чрез пиене на чаша гореща вода и пр. Защо? Защото Бог е във въздуха, във водата, в плодовете, в хляба и като приемем съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Има известни отрицателни желания или състояния. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи, вижте как с този пасаж ще трансформирате вашето състояние. Тези стихове трансформират. Например стоиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе.
към текста >>

13. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия.
След това цялата духовна същност на човека преминава в сърцето и се скрива от злите духове, които се нахвърлят на тялото, подобно на това, както ястребът се нахвърля върху скрития в своето гнездо гълъб. Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата душа се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и нисшите телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото. Руах, бидейки орган на волята, съставя човешката личност. Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица. След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб.
към текста >>

14. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка.
Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни.
към текста >>

15. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото във всяка вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ Преди да започна изложението на методите, ще цитирам няколко мисли на Учителя за разцъфтяването или пробуждането на човешката душа, изнесени на Първия младежки събор през 1923 г. • 1 • Разцъфтяване на човешката душа. Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне в Ангелския свят е известно под името “Зазоряване на Живота”, а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от Първоизточника тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния Космос, в обширната Вселена на своята еранда или на своята предопределена работа, която има за задача да завърши. Досега човешката душа е била като една пъпка. Едва сега човешката душа е започнала да се разпуква. Разпукването на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти в този Космос, наречено “Разцъфтяване на човешката душа” или “Пробуждане на човешката душа”. И всички Възвишени Същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

16. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души.
Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа". Прочете се „Добрата молитва". Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа". Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши." Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта?
към текста >>

При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят.
Прочете се „Добрата молитва". Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа". Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши." Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията.
към текста >>

17. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От първата дълбока вдишка на детето, до последната въздишка на умирающия, животът преминава в един процес на непрекъснато дишане.
Колкото по-правилни са линиите, които оформят носа на даден човек, толкова по-правилни и фини са мислите и чувствата му. Дължината на носа определя интелигентността на човека, а ширината - активността на неговите чувства, неговата жизненост и издържливост. Носът, както отбелязахме, е орган преди всичко на дишането, а дишането е най- важният процес в живота. Има ли дишане, има и живот. Ето защо най-важно е правилното функциониране на този процес, който трябва да се осъществява само през носа. От първата дълбока вдишка на детето, до последната въздишка на умирающия, животът преминава в един процес на непрекъснато дишане. От правилното дишане зависи и продължителността на живота, предпазването от болести, увеличаването на жизнените сили, способността за съпротива, самообладанието, проницателността на човешкия интелект, нравственият устой и удовлетворението от този живот. Небрежното и непълно дишане съкращава нашия живот, понижава жизнеността ни и предразполага към заболяване. Човек при нормално състояние не се нуждае от особени наставления за дишането. Той е създаден да диша свободно и с пълни гърди, но това е деформирано от неестествения начин на живот, донесен от криворазбраната цивилизация. Неправилното дишане създава вдлъбнати и огънати плещи, а също и болестите на дихателните пътища и белите дробове.
към текста >>

18. Необходими познания - Сава Калименов (1901 - 1990)

За да бъде човек здрав, една вдишка, една задръжка и една издишка заедно трябва да завземат 20 секунди — всичко в 60 секунди три вдишки.
Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една минута, докато дойде най-първо до 3 въздишни обяда на минута, а после и до два. Това се постига постепенно, с течение на времето. Човек като достигне до задържане на въздуха даже до 30 секунди, той ще се справя с много от своите неразположения и болести“. На друго място Учителят казва: „Ако човек в минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова той по не е здрав. За да бъде човек здрав, една вдишка, една задръжка и една издишка заедно трябва да завземат 20 секунди — всичко в 60 секунди три вдишки. Дишането на всички нетърпеливи хора е неправилно. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко“. „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, на речена от индусите „прана“. Други учени я наричат „животворно електричество“ и животворен магнетизъм“.
към текста >>

19. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

“Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда.
По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места. Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем преходността на времето, съпоставено с вечността на Бога. Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа. Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят. Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23190593719482