Търсене в текстове за 'Вдишка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

Вдишка след вдишка и най-после той се гради; той не знае, какво се гради.
Няма да бъдем рекламаджии, да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате Ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, служение на Духа. Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради; той не знае, какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл рлед мисъл, съгражда нещо. Нишка по нишка се образува. Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма.
към текста >>

2. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 941-960

Савка Керемидчиева

945 Първото нещо, като станеш сутрин от леглото си, поеми една дълбока вдишка, 10-15 сек.
Трябва да изучавате житните зърна. Житото е дошло да прогресира в света. Това са първите стъпки на жертвата. В тази жертва те носят Божествения живот, който раздават и като раздават този живот, те се учат. Едно житно зърно, като го изяде какъвто и да е човек, житното зърно изучава характера му. Правило. 945 Първото нещо, като станеш сутрин от леглото си, поеми една дълбока вдишка, 10-15 сек. И този въздух, като го пуснеш, кажи една хубава мисъл. Дишането показва, че е събудено съзнанието. „Аз живея и Бог живее в мен и всички праведни хора живеят в мен." Обновяване. 946 Като обича себе си, човек се обновява, и като обича ближния си, той се обновява, и като обича Бога, той се обновява. Да обичаш Бога, то е злато.
към текста >>

3. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Във вдишката и издишката.
Душата е по-материална, отколкото тялото. Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна. Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат. Във вдишката и издишката. Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне. Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат ат вас, от методите ви. Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят.
към текста >>

4. 29. Новата култура

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците.
Реално е това, което чувствуваме в духовния свят. Идеално е, което мислим, в умствения свят. Сега ги смесяме. Вечността не е безкрайна. Бог казал: „Вечно няма да ви простя." Една вечност какво е? За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците. Телевизията ще обясни телепатията. Муха не бяга от човека, защото не го вижда, но от пръста му бяга, защото пръста вижда. И ние малките неща виждаме, малките идеи. Големите идеи не виждаме. Любовта е първичният Божествен импулс, Който осмисля живота, та тя трябва все да го подтиква към деятелност, за да тече.
към текста >>

5. 2. Планетни влияния

ГЕОРГИ РАДЕВ

Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество.
Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата когато им скимне, както върши днешният човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все на сполуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на Слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня миговен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проглежда в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговия живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение. Много се е писало, спорило, разисквало върху това - не е ли учението на астрологията учение фаталистично, сиреч не се ли обуславя живота само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля. Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя може да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг.
към текста >>

6. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

знакът, който в момента на раждането, респективно първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал.
Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т. е. знакът, който в момента на раждането, респективно първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал. Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията - асцендента. „Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72 %.
към текста >>

7. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си.
Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение.
към текста >>

8. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

– Това е първата вдишка на новороденото!
За часа обаче на такова твърдение не може да се осланяме. Защо? - Защото попълването става след като събитието е минало отдавна. Този, който попълва документите, слага часа на попълване на акта за раждане за час на раждане. Ако е по-съвестен, връща назад времето по предположение или каквото му интуицията подскаже. А кой е моментът на раждането? – Това е първата вдишка на новороденото! Е, кой стои там, в родилната зала, и с хронометър в ръка да засича този съдбовен момент? -Никой!!! Да не говорим и такива подробности, че съществува лятно и зимно часово време, което никъде не се отчита. Тогава? - Тогава на кого правим ние звездна карта? На този, на когото искаме, на този, който е пред нас, на този, който иска това от нас или на някого, който изобщо не съществува.
към текста >>

9. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Когато детето поеме първата вдишка въздух, сьрцето му започва вече да бие — проявило се е.
Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуват краищата, ръцете и краката, после се образуват останалите органи: черният дроб, дихателната система, а най-после и сърцето. Сърцето се образува в момента, когато се прояви волевата деятелност у детето. Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сьрцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно, проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действува вьрху съзнанието му.
към текста >>

10. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед.
«Слънчевите лъчи» се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. «Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» се изпълняват непосредствено след 28-те фигури на Паневритмията. Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме. Ето какво разказва брат ми Борис Николов: «Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение.
към текста >>

11. 22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Една вдишка, една капка вода, една хапка хляб, един лъч - през това утро се събраха там, за да подарят на ученика Новия завет на онова, което посети земята и озари небето на ученика за вечни времена.
Книгата: “Пътят на ученика” беше факт. Превърнала се на фар и на извор, на всичко ново, жизнеспособно, което щеше да влезе като градивен материал в живота на ученика. “Говори, Учителю! “... Имаше усещането, че сме казали много малко - нещо съвсем малко и скромно, за този изживян миг, за тая среща, която събра съдбата на Учителя, с тая на ученика. Който драсна клечката и запали огъня, който никога вече нямаше да изгасне. Една вдишка, една капка вода, една хапка хляб, един лъч - през това утро се събраха там, за да подарят на ученика Новия завет на онова, което посети земята и озари небето на ученика за вечни времена. Път и небе. Учител и ученик и една песен, която никога нямаше да стихне от страниците на този великолепен съборен дар през лятото на 1927 година.
към текста >>

12. 52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек".
И не сме ли ний, хората, почти също така несъзнателни, както растенията и животните, по отношение на ония блага, с които сме отрупвани, нямаме ли ний почти същото несъзнателно, лишено от чувството за благодарност отношение към Първоизточника на живота и благата, както тия „по-нисши твари"? Понеже ние, обикновено, сме свикнали да разполагаме безпрепятствено и всекидневно с тия блага, те не ни правят никакво впечатление и нам се струва, че ние не дължим никому благодарност за тях, или пък погрешно отправяме нашата благодарност към земни фактори, към земни личности и сили. Понеже ние, с всичката си дълбока наука и философия, до които сме достигнали днес, си мислим, че всичко това, с което разполагаме, е станало и става от само себе си, ей така просто си съществува като нещо отначало дадено или пък е достигнато по силата на някакъв механически развой на нещата, по силата на една механическа, несъзнателна, неръководена от никого и от нищо еволюция, то ние забравяме или по-скоро не чувствуваме нужда да благодарим за това, което непрестанно ни се дава. И най-характерното в случая е това, че не само невярващите, но и тия, които се наричат религиозни и вярващи, дори в тяхното съзнание, обикновено, не минава нито сянка от благодарност за изобилните, неизчерпаеми блага, с които са заобиколени и от които се ползуват всеки ден, всеки час, всяка минута. Първото нещо, за което ние трябва непрестанно да благодарим на Бога, това е въздухът, който навсякъде и винаги дишаме и чрез който частички от Неговия живот, от Неговата сила, от Неговата любов непрестанно, всеки ден, всеки час, всяка минута, се вливат в нас, поддържат нашия живот, осмислят нашето съществуване. Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек". Човек, мислящо и съзнателно същество, е този, който съзнава, който познава Източника, от който непрестанно черпи живот и сили, тъй, както бозайничето познава своята майка, която го кърми със своето мляко. Няма никакво значение, съвършено безразлично е в случая, дали ние ще се наричаме и считаме за религиозни, за вярващи или не. Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани, езичници, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник... Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас. И ако ние не съзнаваме, че всеки слънчев лъч, който слиза от небесата към нас, е любовен поздрав, е любовен подарък, е изпълнената със свята обич жертва на Бога за нас, и ако ние не благодарим за тази жертва, за тоя поздрав, за тоя подарък, то ние сме още полусъзнателни същества, не знаещи своето място, своята роля и своята зависимост в живота на земята и всемира... Третото нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е хляба, това е храната, това е онова безкрайно разнообразие от плодове и храни, необходими за подържане на живота ни, за които непостижимото по своята дълбочина и мъдрост Божествено Провидение е промислило още от началото на вековете на земния живот, и които щедрата ръка на Божествения промисъл разлива изобилно по земята... Ние много грешим, когато мислим, че ние, хората, сме тия, които произвеждаме хляба, плодовете и другите храни, които са необходими за живота ни. Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното произвеждане трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели... Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес.
към текста >>

13. 5.8. Яж с любов!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

всяка вдишка въздух, всеки лъч светлина.
Това е Жертвата на Бога. това е Любовта на Бога към теб. Обикни и с любов, със свещен трепет приемай всяко късче хляб. всеки плод. всяка храна, всяка капка вода. всяка вдишка въздух, всеки лъч светлина. Това е тялото на Бога - това е живота на Бога, Любовта на Бога. Това са плътта и кръвта на Бога, в абсолютно реален, в буквален смисъл на думата. „Разумното ядене т.е. яденето с любов, е благо, а яденето без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш, ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш".
към текста >>

14. 68. Вярата, беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г.,

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Казват: „Бог вдъхнал душа в човека.” Сега Бог прави нова вдишка.
Като ме слушате сега, вие си казвате: „Ако това е истина, голяма лъжа.” - както гласи турската пословица. Ако имате вяра, ще направите опит и ще се уверите, но ако имате само вярвания, ще кажете според турската пословица: „Ако това е истина, голяма лъжа е.” Не, не е лъжа това. И тъй, да се повърнем на мисълта си. Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От тоя първоизточник иде сега една нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека.” Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа - че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна Интелигентност. Тази Интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит Учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си да видите тези същества, и вие ще ги видите.
към текста >>

0.61714506149292