Търсене в текстове за 'Вдишка'

Всяка вдишка, това е любов, а издишането, това е мъдростта.

I.1938 г., Младежки Окултен Клас, София Я сега ние да направим едно упражнение. Всяко едно дишане е свързано със закона на любовта. Ти не може да изучаваш любовта, ако най-първо не приемеш въздуха. Не може да изучаваш и мъдростта, ако не издишаш навън. Всяка вдишка, това е любов, а издишането, това е мъдростта. Знанието – това е светлината. Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш. Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете. Ще хванете горните два пръста с палеца. Туй е вземане.
към текста >>

За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците.

За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците.
Реално е това, което чувствуваме в духовния свят. Идеално е, което мислим, в умствения свят. Сега ги смесяме. Вечността не е безкрайна. Бог казал: „Вечно няма да ви простя." Една вечност какво е? За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците. Телевизията ще обясни телепатията. Муха не бяга от човека, защото не го вижда, но от пръста му бяга, защото пръста вижда. И ние малките неща виждаме, малките идеи. Големите идеи не виждаме. Любовта е първичният Божествен импулс, Който осмисля живота, та тя трябва все да го подтиква към деятелност, за да тече.
към текста >>

От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед.

«Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» се изпълняват непосредствено след 28-те фигури на Паневритмията. Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме. Ето какво разказва брат ми Борис Николов: «Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение.
към текста >>