Търсене в текстове за 'Вглъбяване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози.
Долу ниско се вижда всред горите "Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко!
към текста >>

2. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво хубаво условие за самовглъбяване!
Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намята своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм. * * *
към текста >>

3. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение.
Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия.
към текста >>

4. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в света на мистичното.
Този по-друг мироглед ми допадаше. Жадувах и поглъщах всички тези влияния, които долитаха в малкия и дълбоко провинциален град Габрово. Бях и при това някак си самотен, саможив, пък и след училище замествах баща си в магазина. Продавахме платове и все имаше някаква работа за мен. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в света на мистичното. Между другото, по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието. Една среща, която имах в габровския манастир с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини. Пред мен беше богато наредена трапеза, с най-различни безупречно направени яденета.
към текста >>

5. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.
По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
към текста >>

6. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота.
Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл.
към текста >>

7. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете.
към текста >>

8. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа.
В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне.
към текста >>

9. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване.
Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва.
към текста >>

Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва.
където става дума за изкуството за молене. Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство. Тогава множеството замлъква, остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство. В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра.
към текста >>

Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване;
В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина.
към текста >>

10. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си.
Първо, имаме пълномощието в Тайнството на тази вечеря, след това следва пълномощието в учението, в ръководството на Петър. От това, което Христос говори на Тайната Вечеря на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за физически неща - кесии, тържик, меч. Тук се намираме в сферата на образното съзнание, на образното виждане, което дава изразните средства за разговор. Христос се позовава на думите, които някога беше казал на 12-те и на 70-те при тяхното изпращане. Тогава Той ги изпрати в света, но всъщност това беше изпращане в един вътрешен път. Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши.
към текста >>

11. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез него ние се абстрахираме от емпиричния свят и по пътя на подражаването на небесните тела и вътрешното вглъбяване достигаме до истинското познаване на истината и Необходимото Същество.
Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество. Който притежава истинското познание, той обладава действителността, истинската същност на Необходимото Битие. Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно претопяване в лоното на Безкрайното и Всемогъщото Същество - Бог. Мистичната форма, в която се постига това, е така наречения екстаз. Чрез него ние се абстрахираме от емпиричния свят и по пътя на подражаването на небесните тела и вътрешното вглъбяване достигаме до истинското познаване на истината и Необходимото Същество. Така човек отстранявайки всички връзки със сетивния свят. затваряйки очите си, запушвайки ушите си, напрягайки всички усилия, отказвайки се от въображението, стеремейки се със всички сили да мисли само за Бога и за нищо друго и нищо мислено да не присъединява към Него. Така се стига до състоянието на екстаза. Такава е в общи линии философията на Ибън Туфаил. 3. Философията на Ибън Рудж - Авероес
към текста >>

12. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си.
трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си. Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение. А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо. При тези сурови изисквания броят на съвършените богомили бил сравнително малък. Според Иречек през 12-ти век те били около четири хиляди. Презвитер Козма казва за тях: „Еретиците са външно като овце, кротки и смирени, мълчаливи, на глед лицата им са бледи от лицемерен пост, дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед.
към текста >>

13. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието.
При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил.
към текста >>

14. Самовглъбяване - Влад Пашов (1902- 1974)

• 140 • Самовглъбяване.
• 140 • Самовглъбяване. Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка.
към текста >>

Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си.
• 140 • Самовглъбяване. Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по пет-десет минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато работа и да е, може да направи това.
към текста >>

15. Основната мисъл в Живота - Влад Пашов (1902- 1974)

А това разумно Знание, за което ви говоря, се добива по пътя на опитностите и по пътя на дълбоко размишление и вглъбяване, концентриране в себе си.
Умът на човека трябва да се запали, т. е. сам по себе си трябва да дава Светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо Знанието, което от старо време още наричат Знание на Разумното сърце. Аз и друг път съм ви говорил, че ви трябва един ум не обикновен, какъвто и животните имат, но разумен ум. Обикновеният ум не разрешава нещата в Природата. А това разумно Знание, за което ви говоря, се добива по пътя на опитностите и по пътя на дълбоко размишление и вглъбяване, концентриране в себе си.
към текста >>

16. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение.
Съвсем друго нещо е човекът на холеричния темперамент. На холерикът много трудно му се отдава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и дори не иска да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.
към текста >>

17. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ме- ланхолиците като проява на елемента на земята са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване.
4. Знаците на водния тригон са: Рак, Скорпион, Риби. Видяхме също, че четирите тригона, като проявление на четирите елемента, дават четири основни типа и четири темперамента. Холериците, които са проявление на елемента на огъня, са: духовити, красноречиви, търсещи слава и почести, амбициозни, с високо мнение за себе си. Те са хора огнени, като стихия. Сангвиниците, които са израз на елемента на въздуха, са дружелюбни, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, интелектуалци. Ме- ланхолиците като проява на елемента на земята са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. Флегматиците като проява на водния елемент са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха - Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата - Рак, Скорпион, Риби, и на земята - Телец, Дева, Козирог. Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева.
към текста >>

18. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности.
към текста >>

19. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красотите на природата.
Няколко години, до около 10-годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър обичал разходките и постоянно е ходил в гората и полето, където се молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красотите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България през 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г.
към текста >>

20. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя отбелязва, че като играем паневритмията, трябва да сме глухи и слепи за грешките на другите и да се стремим да играем с вътрешно вглъбяване и разположение, за да се ползваме напълно от силите на природата.
Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителя, като наблюдава как приятелите възприемат паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра я изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера, който имат: едни — бавно, вяло, а други — бързо и отсечено. Чрез паневритмията Учителя хармонира и изглажда нашите характери. Той е жив пример за подражание на мека и хармонична игра. Учителя отбелязва, че като играем паневритмията, трябва да сме глухи и слепи за грешките на другите и да се стремим да играем с вътрешно вглъбяване и разположение, за да се ползваме напълно от силите на природата. Работата по паневритмията не е още довършена. В 1934 г., когато Учителя дава движенията и музиката, той извиква поетесата Олга Славчева и я пита дали може да напише думи за музиката на паневритмичните упражнения. Олга се смущава и отговаря, че това е трудна работа: „Страх ме е, Учителю! Дали ще мога да подредя думите в хармония с мелодията и ритъма? " Учителя се усмихва и казва, че ще изпрати едно същество, за да й помогне в текста.
към текста >>

21. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

9. Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март - пролетното равноденствие - новата духовна година; 19 август - посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември - есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа;
4. Излизаме общо в планините на екскурзии; 5. Организираме палатков лагер за общ живот; 6. Празнуваме общо годишните събори; 7. Посрещаме заедно изгрева на слънцето; 8. Играем заедно Паневритмия; 9. Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март - пролетното равноденствие - новата духовна година; 19 август - посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември - есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа; 10. Празнуване празника на Учителя - 12 юли по нов стил Петровден, имен и рожден ден на Учителя; 11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят; 12. Общо отпразнуване на именни и рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри.
към текста >>

22. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва към духовен живот и мистично себевглъбяване.
Първоначалното си образование Константин Дъновски получава в килийното училище в Устово. През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф. д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва към духовен живот и мистично себевглъбяване. Това възпитание оказва силно въздействие при формирането на характера му. С особена благодарност и въодушевление, свидетелствува проф. д-р Ников, си спомняше Константин Дъновски за своя някогашен първоучител монах. Той е бил светогорски таксидиотин, възпитан в духа на строгите канони на монасите от Света гора. Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин.
към текста >>

23. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества.
За него не беше трудно да разчете скритото в свещените слова на библейските пророци и по-късно в посланията на Христовите ученици и апостоли. Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език виделина. Както за Христа ние получаваме елементи от вдъхновеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях. Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите. Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля.
към текста >>

24. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик.
Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели.
към текста >>

25. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми.
За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с.
към текста >>

26. Самовъзпитание – самовглъбяване, съзерцание, размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

• 507 • Самовъзпитание – самовглъбяване, съзерцание, размишление.
• 507 • Самовъзпитание – самовглъбяване, съзерцание, размишление. Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение - добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние “скриване в тайната стаичка”.
към текста >>

Всеки ден, при всякакво разположение - добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си.
• 507 • Самовъзпитание – самовглъбяване, съзерцание, размишление. Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение - добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние “скриване в тайната стаичка”. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Каквото и да прави, човек не трябва да забравя да отдели всеки ден по пет-десет минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня.
към текста >>

Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си.
Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение - добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние “скриване в тайната стаичка”. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Каквото и да прави, човек не трябва да забравя да отдели всеки ден по пет-десет минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувства добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има предвид самовъзпитанието си.
към текста >>

27. Молитва - Влад Пашов (1902- 1974)

Самовглъбяване 13 9
Разположение за молитва 76 Разумната молитва 7 2 Растене 9 5 Реална молитва 85 Резултат на Живота 8 9 Самовглъбяване 13 9 Светлина и Топлина на безсмъртието 8 3 Скришната стаичка 6 8 Стимулът на молитвата 7 7 Тайна молитва и медитация 3 0 4 Тайните 9 1
към текста >>

28. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507
Размишлението на ученика - eзикът на Природата 0 2 Разположение на ума на ученика 4 1 1 Разумните същества зад мислите и чувствата 1 8 1 Регулиране на чувствата 1 2 1 Резултатът от размишлението за Бога 2 5 5 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Светът на Великите души 1 3 1 Силата на думата и фразата 1 0 3 Силата на положителната мисъл 3 4 1 Смисълът на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4 Теми за размишление 1 6 1
към текста >>

29. С ъ з е р ц а н и е - Влад Пашов (1902- 1974)

Самовглъбяване 14 0
Образът на Христос 1 3 2 Опит за наблюдение на небето 4 3 6 Органи в теменната област 1 0 0 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Път към истинското познание 3 9 6 Самовглъбяване 14 0 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Съзерцанието като метод за справяне със страданията 5 1 2 Упражнение за съзерцание 3 3 7 Форми в Природата 10 4
към текста >>

Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507
Опит за наблюдение на небето 4 3 6 Органи в теменната област 1 0 0 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Път към истинското познание 3 9 6 Самовглъбяване 14 0 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Съзерцанието като метод за справяне със страданията 5 1 2 Упражнение за съзерцание 3 3 7 Форми в Природата 10 4
към текста >>

30. Сатурновият пръст (средният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Според това първата фаланга на Сатурновия пръст означава духовната възприемчивост, втората - емоционалното вглъбяване, а третата - практичната работа, умението системно и задълбочено да се извършва всяко нещо.
Такива хора са с големи способности към техниката и механиката. Ако Сатурновият пръст в сравнение с другите пръсти е по-дебел и някак прави впечатление на тежък, това говори за тежки и мъчителни преживявания и меланхолия. Успее ли човек да преодолее тези вътрешни тежести, той и без друго ще изпъкне със своята мисъл и философия. Такъв пръст е имала, както се вижда от повечето фотографии, основателката на Теософското общество Блаватска. Докато за Юпитеровото влияние е характерно „Напред", то за Сатурновото е характерен стремежът да се възприема, да се разбира, да се вглъбява. Според това първата фаланга на Сатурновия пръст означава духовната възприемчивост, втората - емоционалното вглъбяване, а третата - практичната работа, умението системно и задълбочено да се извършва всяко нещо. От медицинска гледна точка Сатурновият пръст има отношение към кожата, костите, ставите, зъбите и слуха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38450694084167