Търсене в текстове за 'Вглъбяване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
към текста >>

3. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.
Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите. Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града. По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време.
към текста >>

4. 5_07 Закони на музиката

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор. Направете и вие същия опит и летувайте на Маричините езера. Ще имате подобно преживяване като нас. Старинна песен Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. 1. МЕР ХАИНЗИ 2. ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ 3.
към текста >>

5. 46. БЛИЗНАЦИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци.
Вторият Близнак навлиза в скалиста долина скалиста и сенчеста, заобиколена от отвесни скали. Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава. При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци. Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде.
към текста >>

6. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога.
Царят Симеон е също завършил Магнаурската школа, владеел е древногръцки език, латински език, бил е вегетарианец и не е употребявал спиртни напитки. Българите са го наричали полугрък и не са били доволни от него отначало. Но когато е започнал войните срещу Византия са се стъписали и уплашили от него. Тъй че едно влияние от бащата е останало в синовете. И тримата тръгват по свой път. Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога. Боян-магът е идеологът на Богомилското учение и създава школата на Богомилите. Поп Богомил е разпространител, а Боян е идеологът. Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години. Това е историята и легендата за Еленин връх.
към текста >>

7. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор.
Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
към текста >>

8. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка Неговите преподаватели са били още трима - пак чужденци. Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове!
към текста >>

9. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>

10. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение, никой да не те вижда.
Виждали ли сте един ангел как се моли? Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молим, никога няма да го изучим. Ние с молитвата изучаваме езика на Бога. Не Му знаем още езика! Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение, никой да не те вижда. Когато търговецът се моли той трябва да забрави всички вземания и давания. Има и колективни молитви. Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка.
към текста >>

11. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си.
Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3.
към текста >>

12. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи.
Колко стихотворения чуха нейните петунии и ендришета, когато им се радваше, гледаше различните им краски и ги изучаваше по своему! Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов.
към текста >>

13. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Когато най-после завършихме, в едно свещено (съсредоточаване) вглъбяване, прекрасният „Химн на Великата душа", скъпоценен дар, който напоследък Учителят ни даде - Той предложи да отидем да видим докъде бяха стигнали братята и сестрите, заети да оправят една малка част от пътя, които е в съседство с бивака.
Небето беше синьо. Птичките пееха. Върху най-високите точки на околните планини се забелязваха ясно куп дреболии, които черните облаци, веднъж решили да се настанят там, завистливо отнемат от нашия поглед. Хубавото разположение на всички не закъсня да се изрази в песни. Едва свършили една и някои братя, според своето желание започват друга, която безсъмнено всякога отговаряше на вътрешните нужди на неговото сърце. Когато най-после завършихме, в едно свещено (съсредоточаване) вглъбяване, прекрасният „Химн на Великата душа", скъпоценен дар, който напоследък Учителят ни даде - Той предложи да отидем да видим докъде бяха стигнали братята и сестрите, заети да оправят една малка част от пътя, които е в съседство с бивака. Щяхме да се върнем към 11 часа. След като разгледахме внимателно местността, ние направихме няколко обиколки, моята приятелка и аз, за да отидем след това и седнем върху някой хълм, откъдето би ни било лесно впрочем да наблюдаваме дрехите и другите предмети, които групата бе оставила под наш надзор. Малко преди уречения час всички бяха отново на мястото, весели и твърде оживени. Чакахме братята и сестрите, пръснати още от сутринта по разни височини. На пладне всички щяхме да идем да обядваме на бивака.
към текста >>

14. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир.
Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на Мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая светих" на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието.
към текста >>

15. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.
Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на боговете, тъй удобно е моленето там! " Разбира се, ние отдавна се считаме надрасли това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо би трябвало да се насочим - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху някое от току-що казаните изречения. В следващите редове излагам някои изказвания от Учителя за молитвите, по-специално и за „Добрата молитва", както и ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитане на „Добрата молитва" размишлявах. 2. НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, които съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли.
към текста >>

„Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите.
Тогава ние си припомняме задачите, които Господ и Учителят са ни дали. С изказването на тези „десет ключа" - изречения, ние разчитаме на помощта на нашите светли ръководители. Пожелавам на всички да се изпълни и казаното в „Добрата молитва": „Храни душите ние Небесния си хляб и ни укрепявай със силата си да успяваме в живота си". София-Витоша, 9 май 1965 г. Из лекцията „Устойчиви величини" - том „Простите истини": Общия окултен клас (1926-1927), стр. 133-134. „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила, да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли.
към текста >>

16. 3. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Николай Дойнов

Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в този свят на мистичното.
3. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Още като ученик 15 или 16 годишен, бях слушал и чел за идеини и духовни движения, за по-друг начин на живот и по-други мирогледи. Всичко това ми допадаше, жадувах и поглъщах всички тези влияния, които долитаха в дълбокия по онова време малък провинциален град Габрово. Бях и при това някак си самотен, саможив, такава ми беше природата, пък и нареждането на баща ми, след училището да отивам в магазина му, за да го замествам. Той имаше магазин за продажба на платове и все имаше някаква работа навън. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в този свят на мистичното. Между другото по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература засягаща въпроса за вегетарианството, въздържанието. Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец. Толстоисткото движение беше много силно. Издаваха книжки, имаха вегетариански ресторант в София, издаваха свои трудове.
към текста >>

17. 10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване.
Защото самата планета по своето съдържание, по своята изява, това което тя е, като едно творение, определя и естеството на силите, които са я създали, и които изтичат от нея. Тази планета има от всички планети от Слънчевото семейство най- малко относително тегло равно на 0,68, което показва, че тя има най- дебела въздушна обвивка. Древните мъдреци, всякога са определяли, че има една много тясна връзка между въздуха - независимо какви елементи има той и мисълта. Затова, когато те са определяли въздействието на зодиакалните съзвездия и планетите върху Земята на нея, живота и по- специално върху човека, са ги делили на четири дяла: Огнени, земни, въздушни и водни, като тези наименования са само символични. Те само по форма определят естеството на силите, които изтичат от тях и въздействието им върху съответен дял от човешката природа. Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване. Сатурн именно попада най- пълно и точно под категорията въздушен, защото има най-много, най- дебела обвивка. Друга една, ясно изразена характерност в него са неговите пръстени. Те са наредени в три пояса, като между най- вътрешният и средният имаме празно поле - процеп от 1600 километра широк, наречен процеп на Енке, а между вторият и третият имаме също празно пространство - процеп от 5000 километра, наречен процепа на Касини. В продължение на 300 години, откакто е могло да се наблюдава Сатурн с телескоп, в тези пръстени и процепи не са забелязани абсолютно никакви промени. И като се има предвид, че тези пръстени са съставени от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/.
към текста >>

18. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

Меланхолиците, като проява на елемента на земята, са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване.
Знаците на водния тригон са: Рак, Скорпион и Риби. Видяхме също, че четирите тригона като проявление на четирите елемента дават четири основни типа и четири темперамента. Холериците, които са проявление на елемента на огъня са: духовити, красноречиви, търсещи слава и почести, амбициозни, с високо мнение за себе си. Те са хора огнени, пламенни, като стихия. Сангвиниците, които са израз на елемента на въздуха, са дружелюбиви, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, те са интелектуални типове. Меланхолиците, като проява на елемента на земята, са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. флегматиците, като проява на водния елемент, са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха, Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата - Рак, Скорпион, Риби, и на земята - Телец, Дева, Козирог. Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева.
към текста >>

19. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Много пъти неговите близки го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване, размисъл, концентрация, че той не ги забелязвал, че са до него.
За този труден период от живота си Учителят отбелязва: „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всичките препятстващи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше, при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине.” Положението на Петър Дънов се подобрява след 7-годишната му възраст, до 10 години, когато Меркурий по дирекция прави съвпад със Слънцето. Напълно се стабилизира около 16 години (Уран прогресивен съвпад Меркурий). Както отбелязах. Учителят постоянно е ходел в гората на медитация и невидимият свят му е помагал и отговарял на непрекъснатите му молитви. Много пъти неговите близки го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване, размисъл, концентрация, че той не ги забелязвал, че са до него. В този труден период от живота си Учителят е събирал сили и енергия за бъдещата си активна проповедническа дейност, за изнасянето на 7777 беседи на Земята. (Меркурий образуващ се тригон ретрограден Юпитер). Дава най-добрите физически и духовни условия и възможности за правилното развитие на живота. Петър Дънов има весел, оптимистичен характер, винаги гледа добрата страна на нещата и никога не пада духом в часове на несполука. Притежава ум с широк кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение по въпросите след зряло размишление.
към текста >>

20. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

То има отношение към човешкото сьзнание Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието.
Който разбира, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата. Когато хората заспиват, листата работят. Това са звездите. Това са аналогии, сравнения, защо е създадено Слънцето. То има отношение към човешкото сьзнание Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някои път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход - никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш.
към текста >>

21. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата.
Петър преодолява тази трудност с говора**** Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България. Няколко години, до около 10 годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър е обичал разходките и постояно е ходил в гората и полето, където се е молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г.
към текста >>

22. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата.
Петър преодолява тази трудност с говора**** Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България. Няколко години, до около 10 годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър е обичал разходките и постояно е ходил в гората и полето, където се е молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г.
към текста >>

23. 13. ВЪЗПРИЕМАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Учителят отбелязва, че като играем Паневритмията, трябва да сме глухи и слепи за грешките на другите и да се стремим да играем с вътрешно вглъбяване и разположение, за да се ползваме напълно от силите на природата.
Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят Паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителят, като наблюдава как приятелите възприемат Паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера КОЙТО имат: „едни - бавно, вяло, а други - бързо и отсечено. Чрез Паневритмията Учителят хармонира и изглажда нашите характери. Той е жив пример на подражание на мека и хармонична игра. Учителят отбелязва, че като играем Паневритмията, трябва да сме глухи и слепи за грешките на другите и да се стремим да играем с вътрешно вглъбяване и разположение, за да се ползваме напълно от силите на природата. Учителят показа Паневритмията на приятелите и ги остави всеки да играе както я е разбрал. На никого не правеше бележки, но Той беш е живия образец, който играеше пред музикантите, и аз го наблюдавах как изпълнява упражненията. Грешката на всички, които описаха Паневритмията като Милка Периклиева, Катя Грива, Ярмила Менцелова*** и др. е. че те не взимат нещата от извора, а са описали как играят някои братя и сестри, а не Учителят, който даде Паневритмията. Затова има много грешки и спорове, които ще спрат, когато ни се отворят духовните очи и започнем да виждаме как ангелите я играят.
към текста >>

24. 2. Рилската школа на Бялото братство

Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март-Пролетното равноденствие - Новата духовна година; 19 август- посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември- есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа; 10.
Излизаме общо в планините на екскурзии, 5. Организираме палатков лагер за общ живот; 6. Празнуваме общо годишните събори; 7. Посрещаме заедно изгрева на слънцето; 8. Играем заедно Паневритмия; 9. Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март-Пролетното равноденствие - Новата духовна година; 19 август- посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември- есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа; 10. Празнуване празника на Учителя -1 2 юли по нов стил Петровден, имен и рожден ден на Учителя; 11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят; 12. Общо отпразнуване на именни рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Айтоското братство от различни братя и сестри.
към текста >>

25. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева

Изразът на лицето Му говореше за някакво дълбоко вглъбяване в Себе Си.
В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може нещо да се добави. Да, една от най-сполучливите песни е песента за Изгрева на Слънцето. Какви ли още мисли минаваха през съзнанието на Учителя, та след малко добави многозначително: - Бавен е процесът. Все още не можех да доловя истинския смисъл на тези думи. Стоях смълчана и следях всеки Негов жест. Изразът на лицето Му говореше за някакво дълбоко вглъбяване в Себе Си. - Нивата е засята. Наближава жътвата, а все още жътварите са малко. Едва сега долових, че Учителят си дава сметка за онова, което е извършил на Земята и какво още предстои да се прави. Ние, Неговите ученици, винаги се стараехме да следим мисълта Му и да проникнем в това, за което ни говореше. Съдържанието, обаче, на сегашния ни разговор в мълчание-за мен беше тъй многозначителен.
към текста >>

26. 6.2. В стан Изгрев край София

Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си!
Абонирайте се! Най-великата лаборатория на днешното време. Новото учение и България. - Кой е Учителят Дънов? "Ако човек напише една по-хубава книга, държи по-добра проповед или направи по-добър капан за мишки, отколкото съседът му, и макар да построи къщата си в гората, светът ще направи отъпкана пътека до вратата му." Ралф Уалдо Емерсон Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха. Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си! " Събуй си обувките, защото къпината гори. Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук.
към текста >>

27. 103. Шепотът на Утешителя

Весела Несторова

Това бяха часове на вглъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота.
103. Шепотът на Утешителя В тихата вечерна самота на селцето, където работех, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на вглъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж.
към текста >>

28. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Часът бе 9 и 3 минути по „Балкан”, когато в една необикновена обстановка, до мен достигнаха Вашите трептения: „Час на вглъбяване в онова, което е било и онова, което ще бъде - сред светлината.” След 16 минути (9 и 19) предадох Вам следното: „Душата ми е Звездица сред пет свои дружки и лъчи от нея отлитат, отлитат към Хелмира!
ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 9 декември 1927 г. Само Божията Любов носи пълния живот ! „Да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта за да приемем милост...” Евреем 4; 16. Хелмира! Сестрице мила! Да Ви говоря ли за неочакваното възрастване на нашият четвъртък, което ако не повече, може да се изрази с отношението пет към едно! Часът бе 9 и 3 минути по „Балкан”, когато в една необикновена обстановка, до мен достигнаха Вашите трептения: „Час на вглъбяване в онова, което е било и онова, което ще бъде - сред светлината.” След 16 минути (9 и 19) предадох Вам следното: „Душата ми е Звездица сред пет свои дружки и лъчи от нея отлитат, отлитат към Хелмира! ” Ще очаквам да прочета и Вашето съобщение за преживяното тази вечер. Първото нещо, което искам да разгледаме от Вашето последно писмо, това е интереса Ви за Мелхиседек. Вашето откритие ме интересува, затова моля при пръв случай да ми го явите. Междувременно имах случай да поговоря с Учителя, комуто казах, че желаете да научите нещо повече на тая тема. Мислех по най-лесния път да се доберем до тия знания, затова питах Учителя дали да се явите при Него и Ви разкаже всичко.
към текста >>

29. 1. “Аз съм един прост събеседник

Глава 2. По следите на казаното

Когато намираме тези пасажи, ние ги събираме като скъпоценни късчета, които ни дават подтика и възможността, да разкажем за него онова, което в моменти на вглъбяване и съзерцаване се разкрива пред нас.
Всичко лежи удивително ясно и просто -материалите са натрупани. Всичко е кристално чисто, всякаква фалшификация е изключена, невъзможна. Нищо романизовано, нищо преувеличено, нищо с дъх на мит или легенда. За да освободи и обезоръжи волнодумците, Той говори за себе си. От казаното се опитваме да изградим реалната сграда на един живот, който нямаше да престане да звучи във всички гами, винаги свеж и нов. Когато намираме тези пасажи, ние ги събираме като скъпоценни късчета, които ни дават подтика и възможността, да разкажем за него онова, което в моменти на вглъбяване и съзерцаване се разкрива пред нас. Не веднъж темата щеше да ни грабне и покори и не веднъж щяхме да потопим перото в мастилото и отбележим ярко ония кратки и скромно изразени сигнали, които не могат да бъдат отминати и хронологически наредени като цитати. Нямаше да има човек, който познава постановката да не се спре развълнуван пред тях, както се спираме пред великолепен пейзаж от който премного се вълнуваме. Биография не пишем, а до историята не сме стигнали, това е задача на историците. Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя. Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на живота, който звучеше и пееше край нас.
към текста >>

30. 3. От непоръчаните

Глава 2. По следите на казаното

Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен живот бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове.
Нощем от небесното пространство се разливаше необозрим покой и красота, звездните кервани караха човека да бленува за велики неща и звездният блясък се изливаше направо в сърцето. Човекът се чувствуваше малък и голям в необятните зали на природата, където всичко беше премного чисто, свежо, уханно. Дали съществуваше друг храм подобен на този? Природата беше истинска църква. Учителят не само го каза, но и го доказа като изведе човека от душните градове, за да му покаже най-величествения храм - природата. Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен живот бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове. Всяка дума и всяка идея, която Той нахвърляше беше опитана, изживяна, приложена, за да се изпита здравата основа върху която Той градеше. Едно ново отношение се раждаше не само към природа, но и към Великата Първопричина и оттам и към човека. Формите на новата мисъл бяха чисти, свежи, здрави. Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание. Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на характерните й принадлежности.
към текста >>

31. 7. Жажда към знание

Глава 4. Мъдростта

Тези хора мислят елементарно и не са успели да преживеят краткия и великолепен миг на самовглъбяването.
7. ЖАЖДА КЪМ ЗНАНИЕ Устремът ни към знание е устрем към мъдростта. В света съществува един обикновен живот, където формите на мисълта са статични. Езикът с който си служим относно светлината, за тези хора звучи неразбран и чужд. Тези хора мислят елементарно и не са успели да преживеят краткия и великолепен миг на самовглъбяването. Затова и реалността за тях не е реалност. За тях всичко е ясно, просто, не е нужно човек да мисли и троши ума си. Те не се вълнуват, когато земята се облива със светлина, те не реагират и когато живеят в пълна тъма. За тях не е интересно да знаят, че целия органически мир почива върху принципа на светлината, принципа на мъдростта. Как ще ни разберат те, когато се докосваме до скрития смисъл на живота и се опитваме да се изкачим на високите върхове на познание, което привлича погледите само на известна категория хора?
към текста >>

32. 16. Ученикът и новите методи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Ученикът не променя отношението си към горите и към планините, съзерцанието, мълчанието, медитацията си остават елементи на неговото ученичество, те се превръщат за него на условия за самовглъбяване и защита, ала той решително се обявява против зависимостта от условията - не бяга нито от грохота на шумните столици, нито от кипежа на многото хора, събрани на едно място, за да се отдаде на работа.
Неговият поглед не е обърнат навън, а навътре. Ученикът знае, че силата не е вън от него, а вътре в него - в живителната клетка на неговия мозък, неговото сърце и неговата воля. Той се стреми да оперира правилно с тия скрити сили в самия него и разчитайки само на себе си, той си проправя пътя напред. Вътрешната сила не се храни с нищо, което идва отвън, а от онова, което лежи вътре в него - дар скрит в неговия ум, сърце и воля. Той може да манипулира с тази скрита мощ, която се крие в мислите, чувствата, желанията, постъпките - те са фактическия капитал с който той разполага и на който разчита, богато съкровищница за която не е нужно да се рее в непристъпните лесове или в пазвите на планините, за да я открие и използува. Ученикът не променя отношението си към горите и към планините, съзерцанието, мълчанието, медитацията си остават елементи на неговото ученичество, те се превръщат за него на условия за самовглъбяване и защита, ала той решително се обявява против зависимостта от условията - не бяга нито от грохота на шумните столици, нито от кипежа на многото хора, събрани на едно място, за да се отдаде на работа. Напротив, той се старае да изработи вътрешна охрана, да кали волята си, да насмогне по такъв начин натиска на външната обстановка. За него всяка дадена обстановка в която е принуден да живее и работи, представляват най-благоприятни условия, независимо от мъчнотиите, независимо от промените и противоречията които налитат върху него. Той разбира и се стреми да запази пълно спокойствие и самообладание, вътрешна дисциплина и готовност да се справи с всичките неблагоприятни условия - условия при които ученикът ще развие самообладание, мълчание, търпение, концентрация на мислите, чистота; тъкмо неща които съставляват същината на неговото ученичество. Никога и никъде ученикът не би се изпитал така добре, както при външните неблагоприятни условия. А и никога сякаш противоречията и депресиите не са били толкова много, както през нашето столетие - тъкмо естествени условия за една школа, за учение, за изпитване, за каляване, за укрепване духовното тяло.
към текста >>

33. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши... И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа.
И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора. Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши... И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа. Колкото и странно да е това. колкото и обидно да е за самоуверените, пипащи с пръсти и доверяващи се само на своите пет чувства хора на „положителното” - един богат, неизчерпаем извор на мъдрост, една пълна с дълбоки истини област представляват народните и общочовешки митове, легенди, приказки, в чиято тъмна обвивка проницателния взор на този, който има светлина, ще открие истинните отговори на редица въпроси, които още дълго ще бъдат загадки и ще дават простор за най-разнообразни заблуждения на тия, които мислят, че вървят по най-верния „научен” път на търсене истината. Обаче, истинския, непосредствения източник, от когото най-добре и направо могат да се черпят истините на живота, т.е. да се намират правилните разрешения на въпросите, които ни вълнуват, това е Природата - живата, разумна, съзнателна Природа, в чиято свещена книга е записано всичко, от което човек е успял да откърти само нищожни отломъци и чиито свещени писмена биват разбирани само от ония, които имат светлината, нужна за да се ориентират в нейните лабиринти, т.е. имат знание и методите на изследване - ключовете, с които стъпка по стъпка, могат да проникнат в най-далечните, най-тъмните и най-ревниво пазени нейни светилища.
към текста >>

34. 13. С нови сили напред / Пламен. – В: .Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Животът е вечен процес на все по-голямо и по-голямо самовглъбяване, издигане, усъвършенствуване.
13. С НОВИ СИЛИ НАПРЕД Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 1. Животът е вечен процес на все по-голямо и по-голямо самовглъбяване, издигане, усъвършенствуване. Земята е велико училище, в което ний продължаваме безспирно пътя си към по-доброто, по-красивото, по-съвършеното: от живот в живот, от култура в култура, от народ в народ, от раса в раса, в течение на безкрайния ход на столетията и хилядолетията. Ний няма да умрем, но ще се изменим. Животът е вечен. И в този вечен живот, и в това вечно велико училище, устроени от Бога с непонятни за човека разум и съвършенство, ние ще вървим винаги напред, правейки усилие след усилие, минавайки живот след живот, като вечни ученици, от един в друг, по-горен клас. Ние няма да умрем.
към текста >>

0.88033199310303