Търсене в текстове за 'Вглъбяване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим.
към текста >>

2. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание.
Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е.
към текста >>

И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път.
Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност? „Сляпа и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма. Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот.
към текста >>

3. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност!
това е, което ни учи тя. Не парите стоят в средоточието, но душата. Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора! И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди.
към текста >>

4. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването.
Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика. Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател.
към текста >>

5. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Хората с такива пръсти обичат да разсъждават, обикновено те са склонни към мълчание, концентрация и вглъбяване те са често тъжни, уединени и замислени.
Хора с такива пръсти не са способни за тежка, груба, материална работа. Техните импулси идат повече от душата и ума. Стремежите и вкусовете им са по-изтънчени. Тънките пръсти показват също не много здрава и стабилна физическа конструкция, деликатен организъм. Възлести пръсти. Хората с такива пръсти обичат да разсъждават, обикновено те са склонни към мълчание, концентрация и вглъбяване те са често тъжни, уединени и замислени. Аналитическата им способност е по-голяма, отколкото у хората с дълги пръсти. В тях има ред и метод. Много учени, математици, философи и аскети, но и много маниаци и дребнави хора имат такива пръсти. Гладки пръсти се срещат у хора отличаващи се със своята не много голяма загриженост. Те са повече спонтанни, по природа впечатлителни, вдъхновението често ги посещава.
към текста >>

7. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история.
Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси. Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-нисш характер. Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух!
към текста >>

8. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Какво вглъбяване настъпва в човека, когато го съзерцава.
Външната тишина ще му даде спокойствие след работата в шумния ден и свят. Тя ще обнови тялото. Вътрешната тишина ще му посочи пътя към истинския себе, към богатите творчески възможности на душата, към един живот на градяща хармония и музика. Един символ на тишината е звездната нощ. Каква хармония се лъчи от това чаровно звездно небе. Какво вглъбяване настъпва в човека, когато го съзерцава. Акорди на неземна музика затрепват в твоята душа. Тишината е път за обнова и в природата. След буря в нея винаги настъпва тишина. И всичко цъфти, развива се и зрее в дивна хармония и радост. Искаш ли да се освободиш от всичко гнетящо в живота, търси пътя на тишината.
към текста >>

9. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози.
Долу ниско се вижда всред горите „Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко!
към текста >>

10. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А истинската молитва почва в себевглъбяването.
И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието. Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни.
към текста >>

11. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си.
Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си. Защото тайната на Вселената, към чиято разгадка ние се стремим, е тайна на нашия дух. И тъй, опознали себе си, ние ще опознаем и вселената. Тази идея е изразена в следния дистихон: "Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си".
към текста >>

12. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора.
Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
към текста >>

13. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота.
Мисълта ни не е да отречем съвременния живот с неговите форми и порядки. Напротив, в него има нещо много хубава Пулсът на днешното време ни говори, че човечеството чрез общественото изравняване се освобождава от онова робско състояние на миналото. Какво по-красиво от това! Естествено е, че наред с това освобождение ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер. Ще се разшири съзнанието на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение. Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота. Ще дойде една нова преоценка на ценностите, каквато става и днес. Един поглед върху самата същина на това изравняване. - То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви индивиди. Ние виждаме изравняването в уеднаквяване на удобствата, за постижение и притежаване на някои общи блага, В знанието изравняване е невъзможно. Енциклопедизмът е абсурден и вреден.
към текста >>

14. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието.
Ала вие чувствувате, че навремени отстъпвате от това светло и добро в сърцето си. Защото в живота има коравини и хлъзгави места. И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас. Чувствувате дъхът, присъствието на Бога до вас. Неговият нов импулс и творческа радост. При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието. Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „трънеста почва". Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига.
към текста >>

15. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Какво хубаво условие за самовглъбяване!
Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи.ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намета своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм. * * * Тихо спуща нощта своите крила над планината! Всички сме в хижата.
към текста >>

16. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат.
Вземете за пример днешната западно-европейска война, която разрушава безмилостно всичко. Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и справедливостта ! За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди. Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат. Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието. Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни. Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си.
към текста >>

Нуждата от себевглъбяване Б.
през 1934 г. Изживяванията и опитностите си той е изложил в дивната си книга „Сам", излязла през 1938 год. „Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече". Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен". Десетки години разни експедиции са поглъщали изключително времето и мислите му. През 1919 г. — флотски презокеански полет; през 1925 г.
към текста >>

17. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Истинската, духовната действителност може да бъде схваната чрез дълбокото вътрешно преживяване, чрез вглъбяване в себе си, в своята собствена свободна вътрешна същност.
му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия. Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното. То е първично, действителното в света. Със своята философия, той се стреми да превъзмогне механистичното и материалистичното схващане на естествознанието. Истинската, духовната действителност може да бъде схваната чрез дълбокото вътрешно преживяване, чрез вглъбяване в себе си, в своята собствена свободна вътрешна същност. Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието. За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията. Трайността според Бергсон е понятие, различно от физикалното понятие за време. Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване.
към текста >>

Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието.
Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното. То е първично, действителното в света. Със своята философия, той се стреми да превъзмогне механистичното и материалистичното схващане на естествознанието. Истинската, духовната действителност може да бъде схваната чрез дълбокото вътрешно преживяване, чрез вглъбяване в себе си, в своята собствена свободна вътрешна същност. Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието. За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията. Трайността според Бергсон е понятие, различно от физикалното понятие за време. Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето.
към текста >>

18. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За специалиста-експериментатор тук се откриват особени перспективи, а за философската мисъл — нови стъпала към вглъбяване върху проблемите на живота.
Холандският ботаник Хюге де Фриз въведе в биологията понятието „мутация", т.е. еволюция чрез скокове. Доказва се експериментално, че ако облъчваме растение с къси ултравиолетови лъчи, изменят се наследствените им вещества — гените — и се получават мутации, т.е. нови наследствени признаци." От този реферат на Кнап виждаме тясната връзка между биологичните явления и лъчистите енергии. Късите ултравиолетови лъчи предизвикват мутации. За специалиста-експериментатор тук се откриват особени перспективи, а за философската мисъл — нови стъпала към вглъбяване върху проблемите на живота. Ултравиолетовите лъчи не са само произведение на кварцовите лампи в лабораториите, но те в самата природа обливат всяка жива твар. Някои животни и растения получават ултравиолетови лъчи и други подобни енергии но високите планински склонове; други едвам биват докоснати от тях. Навлиза се в нова област —- динамичната биология — дето голямо значение ще се даде при физиологичните процеси на лъчистите енергии, които проникват цялата природа. Д-р Д. Кочов Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>

19. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата.
Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нареди тъй, както би трябвало." Учителят „Изгряващото слънце." Когато човек рече да помисли върху някои въпроси, които засягат душата, които по самото си естество вглъбяват човека, тогава и само тогава той чувствува, че го стягат и обвързват големи психически вериги. Ако постоянствува в размишлението си, той забелязва, как тези вериги постоянно разслабват и падат. Той се чувствува свободен, като че ли е отишъл в друг свят, по-ефирен, по-чист — един свят, в който същностите не можеш да ги вържеш, да ги стягаш, да ги ограничиш. Виждаш, че в този свят нещата са много близки едни до други, проникват се даже, но не са преплетени. Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата. В този свят, макар че нещата взаимно се проникват, те стоят на големи разстояния едни от други. Тия разстояния, мерени с наши земни мерки, получават се грамадни, астрономически числа. За да имаме една представа за този особен свят, нека погледнем на устройството на звездното небе. Там планетите и звездите отстоят на милиони километри едни от други, влияят си, обаче, без да се докосват — силовите им полета взаимно се проникват. Съществата и нещата в света, за който е дума, никога не се досягат.
към текста >>

Затова с право може да се нарече „свят на свободните, отношения." Като пряк резултат от вглъбяването се явява този мир, който обгръща цялото човешко същество.
В този свят, макар че нещата взаимно се проникват, те стоят на големи разстояния едни от други. Тия разстояния, мерени с наши земни мерки, получават се грамадни, астрономически числа. За да имаме една представа за този особен свят, нека погледнем на устройството на звездното небе. Там планетите и звездите отстоят на милиони километри едни от други, влияят си, обаче, без да се докосват — силовите им полета взаимно се проникват. Съществата и нещата в света, за който е дума, никога не се досягат. Затова с право може да се нарече „свят на свободните, отношения." Като пряк резултат от вглъбяването се явява този мир, който обгръща цялото човешко същество. Всякога, когато човек мисли върху подобни въпроси, винаги го обладава този дълбок мир и едно вътрешно освобождение. Учителят привежда една легенда, в която се разправя, че когато Господ е създал човешките души, направил ги е всички еднакви. Те по нищо не се различавали едни от други. Представете си, казва той, десет автомата в една стая, които могат да говорят и да се движат. Отива някой при тях, разговаря се с някой от автоматите.
към текста >>

Процесът на вглъбяването в себе си, това е освобождаване от тангентите, това е намаляване радиуса на окръжността, това е пътят към безкрайно малкото, към душата, която има и свойството да стане и безкрайно голяма.
В живота на човека има също такива тангенти, които влияят върху неговия добър ход. Всяка мъчнотия, всеки разрив, всеки неуспех, всяка излишна връзка, всяко отношение с другите, това са все тангенти. Как може да се освободи човек от тях? — Да ги отмахне, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да намали радиуса на своята окръжност и ще се освободи от въздействието на тангентите, а те ще отидат в безкрайността. Процесът на вглъбяването в себе си, това е освобождаване от тангентите, това е намаляване радиуса на окръжността, това е пътят към безкрайно малкото, към душата, която има и свойството да стане и безкрайно голяма. В живота човек не може да бъде винаги като точка. Той трябва да се придвижи, да създаде радиус, да дойде в общение с живи същества, да работи. В работата той непременно ще се оцапа, ще има и неприятности и ограничения. За да запази съзнанието си чисто, човек трябва да се върне пак към точката, да се освободи от всичко, което е оставило своя белег върху него. Това е чистене на самия себе, това е пресъздаване на характера.
към текста >>

А това се постига само чрез себевглъбяването, чрез молитвата, разбрана в най-широкия смисъл на думата.
Той трябва да се придвижи, да създаде радиус, да дойде в общение с живи същества, да работи. В работата той непременно ще се оцапа, ще има и неприятности и ограничения. За да запази съзнанието си чисто, човек трябва да се върне пак към точката, да се освободи от всичко, което е оставило своя белег върху него. Това е чистене на самия себе, това е пресъздаване на характера. Човек трябва най-малко три пъти на ден да се чисти, той трябва поне три пъти на ден да влезе в себе си — сутрин, на обед и вечер. А това се постига само чрез себевглъбяването, чрез молитвата, разбрана в най-широкия смисъл на думата. Само молитвата, освободена от личните чувства, е в състояние да отведе човека в храма на Вселюбещия, където свещенослужител е душата. Молитвата е път към Бога, тя е единствената връзка. Чистотата, това е самата душа. Чист е слънчевият лъч, чиста е капката роса, чист е белият снежец, чист е планинският въздух. Чисто е всичко онова, което може да запази своя първичен произход, всичко онова, което може да запази единството на своята синовност.
към текста >>

20. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа.
Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Меланхолиците като проява на елемента на земята са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване.
Знаците на земния тригон са: Телец, Дева и Козирог. 3. Знаците на въздушния тригон са: Близнаци, Везни и Водолей. 4. Знаците на водния тригон са: Рак, Скорпион и Риби. Видяхме също, че четирите тригона като проявление на четирите елемента дават четири основни типа и четири темперамента. Холериците, които са проявление на елемента на огъня са : духовити, красноречиви, търсещи слава и почести, амбициозни с високо мнение за себе си Те са хора огнени, пламенни, като стихия Сангвиниците които са израз на елемента на въздуха са дружелюбни, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, те са интелектуални типове. Меланхолиците като проява на елемента на земята са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. Флегматиците като проява на водния елемент са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха, Овен , Лъв , Стрелец , Близнаци , Везни , Водолей а женски са тези на земята Рак , Скорпион , Риби , и на водата Телец , Дева , Козирог . Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са : Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева.
към текста >>

22. -

Г. Тахчиев С НОВИ СИЛИ НАПРЕД Животът е вечен процес на все по-голямо и по-голямо самовглъбяване, издигане, усъвършенстване.
Идеята за схващане света като едно цяло има за резултат събуждане в човека доброто. Идеята за Бога, идеята за цялото, идеята за доброто и жертвата се взаимно проникват. Който е тръгнал по пътя на доброто пред него скоро ще се разкрие един вълшебен свет на хармония и блаженство. Доброто прави живота пълен и осмислен и води човека към безсмъртие. Бог е добро! Г. Тахчиев С НОВИ СИЛИ НАПРЕД Животът е вечен процес на все по-голямо и по-голямо самовглъбяване, издигане, усъвършенстване. Земята е велико училище, в което ний продължаваме безспирно пътя си към по-доброто, по-красивото, по-съвършеното: от живот в живот, от култура в култура, от народ в народ, от раса в раса, в течение на безкрайния ход на столетията и хилядолетията. Ний няма да умрем, но ще се изменим. Животът е вечен. И в този вечен живот, и в това вечно велико училище, устроени от Бога с непонятни за човека разум и съвършенство, ние ще вървим винаги напред, правейки усилие след усилие, минавайки, живот след живот, като вечни ученици, от един, в друг, по-горен клас. Ние няма да умрем.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези свръзки са от различен вид, чрез вшиване или вглъбяване, чрез хрущелни спойки и чрез подвижни стави.
Структурата на стъпалото, както ще се види, е еднаква със структурата на ръката. Коленното похлупаче се нарича сезамоидна кост. Има осем такива кости в човешката система. Те са малки костни маси, образувани в сухожилията, които упражняват известна сила върху повърхността, върху която се хлъзгат и служат да предпазят стаената част от вредно притискане. Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя механика и никой артист не биха могли да постигнат. Тези свръзки са от различен вид, чрез вшиване или вглъбяване, чрез хрущелни спойки и чрез подвижни стави. 2. Сухожилията. —Те служат, както се вече каза, за образуване на свръзките и се наричат собствено съединителни органи. Тяхната якост и жилавост са толкова големи, че е почти невъзможно да бъдат разкъсани с една обикновена сила. Един бележит медицински писател казва: „Чудно е да се види, как великолепно са наредени ципите, за да отговорят на целите, за които са предназначени! Където краищата на две кости се срещат, както е в некои от ставите, връзките минават кръстосано от едната към другата и те са толкова солидни в своя строеж, че никога не позволяват на ставите да се разслабват, колкото много и да бъдат движени.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло.
Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него.
Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката. Според него, тя може да задоволи само хора, като неговия ограничен другар, които, като се врат из прашните книги, мъчат се да съградят нещо, твърде малко, върху това що знаят. Но той цени Вагнеровци, защото много добре съзнава, че без тях не би могъл да съществува сам. Те знаят само едната страна. Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него. Фауст е метафизик. „В начало бе деянието“, тъй превежда тоя метафизик началните думи на Св. Писание; този, който не цени словото, който не вярва в творческата сила на разума, който се съмнява в значението на силата. „В начало бе деянието“. Даже Бюхнер и Хекел биха се съгласили с това, а старият Лукреций би ръкопляскал.
към текста >>

Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата.
от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свиване, вглъбяване.
6 Схема от един опит с непряко възбуждане Чертеж 6-и добре показва тези явления. Ако един светлив лъч удари върху известна точка на стъблото, разположена диаметрално срещу известен лист, служещ за показател, забелязва се най-напред върху този лист движение на обтягане, показваше увеличение на подутостта. Ако възбуждането е слабо и кратковременно, отговорът е обтягане или положителен. Ако се продължи възбуждането, то преминава през стъблото и предизвиква вторично намаление на подутостта свиване и навеждане на листа. Тези явления могат да се резюмират в следната таблица: Близко пряко възбуждане Намаление на подутостта. Свиване, вглъбяване. Отрицателна електрическа промяна. Далечно пряко възбуждане Увеличение но подутостта. Разширение, изпъкване. Положителна електрическа промяна. Ако възбуждането е силно и трае дълго време, то действа върху отсрещната страна, като неутрализира или обръща смисъла на първоначалния отговор.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах.
По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир.
Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39913821220398