Търсене в текстове за 'Бурен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_07 ) Отношение между Учител и ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Второ, в бурен облачен ден да посрещнеш изгрева.
Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога. Първо посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в мир, равновесие и радост. Второ посвещение за ученика е да мине през радостта и пак да устои, без да се разколебае. Сестрата каза: „Вие говорихте в една от последните лекции за значението на формулата „Бог е Любов“. За произнасяне на формулата Бог е Любов трябва да се направят три подготвителни упражнения: Първо, посещение на един беден. Второ, в бурен облачен ден да посрещнеш изгрева. И трето, да видиш едно малко дете, което лази и гледа нагоре. Посещението на бедния значи следното, да намериш човек, който няма нищо, а е доволен. Също така и ти, когато си лишен от всичко, да си доволен, а не да си обезсърчен. Като преживееш всичко това, ти си вече доста подготвен, за да произнесеш с резултат формулата Бог е Любов. Посрещането на изгрева в бурно време означава да можеш във време на големи изпитания да имаш вътрешен подем, просветление.
към текста >>

2. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите!
При изкачване бяхме наведени надолу, а при слизане – изпъчени. При тази буря не остана нито един мускул нераздвижен, направиха се най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но никога няма да те блъсне в някой камък, а на меко. И какъв разкошен изгрев посрещнахме при село Симеоново. Беше величествена картина: небето на изток почервеня пред очите ни и на една голяма височина – светлината обхващаше една третина от небесния свод. Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите! “. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу. Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота.
към текста >>

3. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби.
Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия.
към текста >>

4. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър?
Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят!
към текста >>

5. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат. Ще оставим манастира встрани и отгоре, нагоре, право при нея. Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща, ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато съзира върху широката си готварска печка нашите чайници, нашите лъскави гюмчета, котлета... Остана със зяпнала уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица навън. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор? Где е видял той такова чисто веселие? Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви за нас, за да се напием с чай.
към текста >>

6. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това място беше пусто, занемарено, почти празно, цялото буренясало.
Веднъж сестра Елена, стенографката, запитва един от членовете на Синедриона защо не са послушали да закупят онези места, които Учителя посочваше. Братът с искрено съжаление отговорил: "Ние се смятахме за много умни, мислехме, че много разбираме и си казахме кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци? " Освен поляната, Братството успя да закупи само някои съседни места до нея. Учителя е посочвал да се закупи също така и цялото място зад линията - до рекичката, където сега е къпалнята "Дианабад". Това място беше пусто, занемарено, почти празно, цялото буренясало. То беше собственост на някакъв софийски богаташ, който си бе построил там вила, но при пожар, тя изгаря до основи и оттогава той всичко изоставил. Макар и така опустошено, това място беше голямо и между другото покрай него минаваше бистра рекичка. Чух един път Учителя да казва, че е дал идеята на един богат наш брат да закупи това място, но той все отлагал и накрая не приел.
към текста >>

7. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение.
Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор.
към текста >>

8. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“
Извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания. „Един ден се прибирам от града за Изгрева - казва тя. - По пътя ме застигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“ Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие.
към текста >>

9. ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази бавна промяна продължава през целия живот и колкото той е по-бурен и разнообразен, толкова промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл.
Такова развитие на черепа е представено на Фигура 1. Пълните планетни влияния създават добре оформени мозъчни центрове. Когато те се активират (възбудят), започва силно прииждане на кръв в тях с последващо разширение, което упражнява натиск върху черепните кости и главата нараства. Това нарастване има, разбира се, разумен предел. При благоприятни аспекти то е оформено и хармонично, а при неблагоприятни аспекти се демонстрира с по-остри и дисхармонични черти. Тази бавна промяна продължава през целия живот и колкото той е по-бурен и разнообразен, толкова промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява и интересите на човек отслабват, размерите на главата бавно намаляват. При раждане, най-първи се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомаха. Те именно подтикват детето към нуждата и необходимостта да се храни. След това се проявяват силовите течения на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля. Следват теченията на Венера - чувствата и любовта, после - тези на Марс: жажда и подтик към активност, към движения, а в някои случаи (при лоши аспекти) към разрушение и жестокост.
към текста >>

10. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъмни буреносни облаци покриха цялата околност и се чуваха такива гласове, които човешкото ухо никога не е чувало.
Останах самичък пред палата си. Стана тихо, сякаш беше измряло цялото население на града. Даже и моите телохранители, заедно с конната ми стража бяха отишли на Голгота, под командата на единствения ми капитан, за да се запази по възможност ред и спокойствие. Сърцето ми се късаше. Чувствах, че тук се върши такова нещо, на което имат право само боговете, но не и човеците. Тъмни буреносни облаци покриха цялата околност и се чуваха такива гласове, които човешкото ухо никога не е чувало. През първите часове на нощта тайно слязох към портата на Голгота. Несправедливата присъда вече беше изпълнена. Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат.
към текста >>

11. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

След известно време те започват да сеят към житото и бурени."
В Катарския требник тези три групи са наречени слушатели, вярващи и съвършени. Също и Зигавин говори за три вида богомили. „На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин. В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро. Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи.
към текста >>

Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени.
В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро. Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи.
към текста >>

12. Изпълнение на задачите и упражненията - Влад Пашов (1902- 1974)

Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в Астралния свят.
Тогава ще имате обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се постигат при обикновените школи. Ако Любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си. Ако Любовта не присъства в душите ви, ще се колебаете, ще мислите да станете или да не станете, какво е времето и т. н. През това време ще дойдат изкушения и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Когато ученикът не работи с Любов, идват изкушенията. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в Астралния свят. Следователно, когато в Окултната школа се дават упражнения или задачи, едновременно с цветята се събуждат и бурените, които започват да растат и да се развиват. В този смисъл бурените представляват голяма опасност за развиване на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.
към текста >>

Следователно, когато в Окултната школа се дават упражнения или задачи, едновременно с цветята се събуждат и бурените, които започват да растат и да се развиват.
Ако Любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си. Ако Любовта не присъства в душите ви, ще се колебаете, ще мислите да станете или да не станете, какво е времето и т. н. През това време ще дойдат изкушения и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Когато ученикът не работи с Любов, идват изкушенията. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в Астралния свят. Следователно, когато в Окултната школа се дават упражнения или задачи, едновременно с цветята се събуждат и бурените, които започват да растат и да се развиват. В този смисъл бурените представляват голяма опасност за развиване на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.
към текста >>

В този смисъл бурените представляват голяма опасност за развиване на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.
Ако Любовта не присъства в душите ви, ще се колебаете, ще мислите да станете или да не станете, какво е времето и т. н. През това време ще дойдат изкушения и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Когато ученикът не работи с Любов, идват изкушенията. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в Астралния свят. Следователно, когато в Окултната школа се дават упражнения или задачи, едновременно с цветята се събуждат и бурените, които започват да растат и да се развиват. В този смисъл бурените представляват голяма опасност за развиване на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.
към текста >>

13. МЕТОДИ ЗА ЧИСТЕНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

имате в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести.
• 586 • Методи за чистене. Като ученици вие трябва да разбирате символите, чрез които Природата говори. Тя говори всеки ден по различни начини. Всички имате в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги очистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове вие подобрявате вашия вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и
към текста >>

14. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви.
към текста >>

15. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него.
Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си! Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде. Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него. Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте. Сега ние искаме животът ни да се оправи, да бъдем щастливи, да дойдем на власт, да оправим другите. Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е?
към текста >>

16. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям. А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма.
към текста >>

Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
към текста >>

Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора".
Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите.
към текста >>

Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените.
Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите. По онова време по съборите всички се хранеха общо. Само онези двамата - Кръстю и Михаил се хранеха отделно и караха сестрите да им готвят отделно и да им носят отделно храната в стаята.
към текста >>

Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите.
Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса.
към текста >>

А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори.
Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса.
към текста >>

17. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето.
Лекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта. Словото на Учителя: „Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи: Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво. Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето. Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула на живота - Бог е Любов! Щом произнесете тази формула по този начин, в света ще стане велико, небивало досега чудо. Ще изгрее слънцето във вашите души тъй, както никога досега не сте виждали. И оттам ще чуете гласа на всички ония, които са минали през вашия път и са завършили развитието си.
към текста >>

18. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил.
Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4, ст. 5, и глава 5, ст.
към текста >>

19. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести.
Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Когато сте неразположени, хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърляте, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си." („Закони на доброто", стр. 356) „За пример като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко което става в природата, става и у човека. Затова именно ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове." („Закони на доброто", стр. 355) „Като се освобождавате постепенно от накитите си (болестите), вие ги хвърляте настрани от вас и оставате само с божественото, което ви следва навсякъде... Щом човек започне някаква работа (на Рила), състоянието му се изменя.
към текста >>

20. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост.
Понякога е достатъчно да пошепнеш тези имена, за да се почувствуваш в един одухотворен свят, където обитават същества от по-висока еволюция, които обичат езерата и вземат по някакъв начин участие в живота и школата на Бялото Братство. Дали тогава край тези езера не се осъществява една обща аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от далечни светове? Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие във величествения прелюд към симфонията на деня. С внимателни и бавни стъпки учениците крачат към върха по тясната пътека на каменната катедрала. Изненадите на времето не са в състояние да ги откажат от участието в посрещането на деня. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост. Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат.
към текста >>

21. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“.
Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента. А за този инструмент той често споменаваше, че е символ на човека. В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“. Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати. Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г. В клас той влезе с цигулка в ръка. Учениците заеха места в салона. След обичайната молитва Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудният син“, който не е изпълнявал повече от тридесет години.
към текста >>

22. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Често си задавам въпроса: Как ли бихме изживели този бурен период, ако не бяхме в школата?
За окултната школа и за декември 1944 година През изминалите двадесет и две години от съществуването на окултната школа - 1922-1944 г., в България станаха много събития от вътрешен и международен характер, които не ние, но историята е вече отбелязала. Учителят обаче ги следеше с голямо внимание. По тях той мереше ръста на българската духовна и оттам политическа проникновеност. Често по лицето му се четеше дълбока загриженост заради прояви, които бяха в грубо противоречие с изискванията на учението, което имаше задача да повдигне човешкото съзнание на по-голяма висота. Често си задавам въпроса: Как ли бихме изживели този бурен период, ако не бяхме в школата? Мнозина от нас може би щяха да се втурнат във вихъра на това, което се случваше, обхванати от някаква груба емоционална вълна, която изобщо увлича хората, а дори и народите. Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране. Архитект на душите ни беше мъдростта на Учителя, често загатната с кратки на вид, бегли бележки, а те разкриваха неизразимия с думи и скрит от погледа ни свят на причините, където всяко нещо е резултат и плод на нещо друго - вече невъзвратимо и влязло в неотменния конвейер на закона за причини и последици. Някои от тези, които съвсем повърхностно наблюдаваха живота на Братството, а и самите ученици не осъзнаваха точно какво представлява една окултна школа. Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си.
към текста >>

23. 19. РАСТЕЖ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Спре ли да работи със силите на доброто и да развива добродетелите си, зародишите на злото израстват като бурени в него и той попада изцяло под тяхна власт.
Ти или възлизаш, или слизаш. Това са течения в човешкия живот, с които ти се сливаш. Ако се определиш към положителните, градивните сили в живота, ти получаваш съдействието на разумните сили в природата, които създават възходящото течение, и обратно. Растежът е процес на градивните сили, които имат превес над разрушителните сили с ограничена дейност. Човек носи в себе си зародиши на доброто и злото. Спре ли да работи със силите на доброто и да развива добродетелите си, зародишите на злото израстват като бурени в него и той попада изцяло под тяхна власт. Историята неведнъж ни е показвала демони на злото в лицето на царе и управници — тирани. А и в ежедневния ни живот ние постоянно се срещаме с необузданите прояви на злото, което израства в несъзнателните хора до големи размери. Законът на развитието изисква от човека ежедневна съзнателна работа над себе си — плевене на отрицателните издънки и грижи и усилия над дарбите и добродетелите, вложени в нас, за да изпълним призванието си на истински човеци.
към текста >>

24. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични.
И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота. Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата. Тепърва и въздушното пространство ще стане среда за новата дейност на израсналия човек. Новата култура ще се вдигне във въздуха. 07.07.1983 г.
към текста >>

25. 64. НОВИЯТ ЖИВОТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Слънцето еднакво огрява и бурена, и цветето, а той не търси и не вижда злото у хората, защото всеки е в процес на развитие към съвършенство.
И този нов живот, който сега бликва на земята, е предвкусие на вечния, безсмъртния живот, обещан ни от Христа, за който сме призвани. Явява се дълбок копнеж в човека да изправи всичките си грешки, извършени в състоянието му на непробудено съзнание. Той непрестанно благодари на Бога за живота си и за условията да разбере каква е волята Божия и да я изпълни. Той заживява за Цялото — за Благото на всички. Всяка негова подбуда за действие се ръководи от висшия принцип — от любов към Бога за благото на всички. Слънцето еднакво огрява и бурена, и цветето, а той не търси и не вижда злото у хората, защото всеки е в процес на развитие към съвършенство. Злото е незавършен процес, неузрял, стипчив плод. Един ден този плод ще стане сладък, защото Великият Баща превръща всичко, което е създал, в добро и е допуснал всичко за доброто на човека. Той не наказва, а поучава. Като паднеш, ти казва да станеш отново и да продължиш пътя си. Любящ и благ е нашият Баща и иска само да се научим да Го познаваме и да вървим в пътя на светлината, която ни праща непрестанно.
към текста >>

26. МИХАИЛ КОВАЧЪТ - Борис Николов

Бурен живот беше прекарал той.
Той беше чист татарски тип – мургав, скули изпъкнали, вежди сключени, мустаци увиснали. Но очите му – всичко беше в очите. В този поглед се четеше непоколебима жестокост. Но същевременно се прокрадваше и милост, съчувствие. Цялото му лице беше като написана книга. Бурен живот беше прекарал той. Всичко това беше изрязано дълбоко в чертите и представляваше трагична смесица от стихнала суровост и нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизхождение, милост. Този път в ковачницата беше тихо – от комина не се издигаше пушек, наковалнята не пееше. Помислих, че е заминал някъде, но като надникнах, видях, че Михаил беше вътре. Той седеше на стария плетен стол, облечен празнично – чист, измит, сресан. Пред него на масичката – отворено Евангелието, единствената книга, която четеше.
към текста >>

В неговия бурен живот такива имаше много.
Сам той, със затворени очи, беше в размишление или молитва. Разбрах. Михаил имаше свои празници. Той си определяше дните сам. Това бяха някакви възпоменания за далечни събития – това бяха дни на разкаяние. В тях той отдаваше почит на отдавнашни спомени. В неговия бурен живот такива имаше много. Той ги преживяваше отново – преценяваше, изпросваше милост от Бога. В такива дни Михаил постеше и се молеше, не ядеше, нито пиеше. „Постя и се моля за тях“, казваше той. И в такива дни не биваше да му се говори за работа. Аз влязох тихо и приседнах на сандъчето срещу него.
към текста >>

27. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те.
Всички празнично облечени, особено момите – в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хорàта – гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори!
към текста >>

28. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история.
Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св.
към текста >>

29. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем.
- сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека. Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля. Да оставите и другите да се проявят свободно."
към текста >>

30. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик.
Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва. Ако не се постави на тяхно място, той би се отнесъл негативно към тях. Така би постъпил той в заслепението си, ако не умее да прозира смисъла на земните ни роли, които твърде често и понякога драстично рязко се сменят.
към текста >>

31. Раздвояването, разцеплението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бурени и тръни.“[116]Когато имаме някакъв проблем, Крум казваше, че ние трябва да направим всичко, каквото можем, т.е.
Раздвояването, разцеплението Крум многократно повтаряше: „Няма празно пространство.“ Да не се лакомим за повече, отколкото се нуждаем. Всичко, което имаме, трябва да се обработи, да се посее с доброто семе. Според Учителя: „Не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото, ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни.“[116]Когато имаме някакъв проблем, Крум казваше, че ние трябва да направим всичко, каквото можем, т.е. да засеем нивата, и да оставим останалото в ръцете на Бога. Крум ни учеше, че раздвояването е опасно и когато се появи, трябва много да се молим за единство на съзнанието и действията. Крум разказваше, че когато Учителят е говорел, е влагал точен и еднозначен смисъл във всяка дума: „Дойдете ли в школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи.“[117] Трябва да бъдем много внимателни да не се отклоняваме от основните принципи на учението. Защото тези, които се отклоняват, се отцепват от тези, които устояват, и това води до разединение.
към текста >>

32. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този процес на бавна промяна съществува през целия живот на човека; колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл.
Това разширение има свой изначален и разумен предел, т.е. не може непрекъснато да се развива. Този разумен предел отнема възможността на главата рано да се втвърдява, когато планетните влияния са ясно изразени. При благоприятни аспекти това разширение и оформяне на черепа и лицето е хармонично, меко, приятно за гледане. При неблагоприятни аспекти разширението и оформянето на черепа и лицето са по остри, дисхармонични и неприятни. Този процес на бавна промяна съществува през целия живот на човека; колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява, тогава интересите на човек се притъпяват, променя се и главата му. която бавно намалява. При раждането на детето най-рано се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомашната система; те именно тласкат детето към ядене, към нуждата и необходимостта да се нахрани. След това идват теченията на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля; на Венера - чувствата, любовта; следват и тези на Марс - жаждата и подтика към активност, движения, а в някои случаи на лоши аспекти - да руши и да прибягва към жестокости. Ако Звездното тяло е оформило мозъчни центрове, създадени и от другите Планети, то по-късно постепенно се проявяват и способностите, които те дават.
към текста >>

33. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако при говорене енергично се жестикулира, това говори за човек с бурен темперамент и една по-емоционална натура.
Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда. Всички Велики Учители, които са посветили безкористно своята дейност и своя живот за благото на човечеството, са придружавали учението си с меки жестове и открити длани. Човек, който има навик да държи ръцете си зад гърба, обикновено е зает с мисли и планове, които укрива и е дълбоко вглъбен в тях. Този жест е бил характерен за Наполеон. Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено. Ако при говорене енергично се жестикулира, това говори за човек с бурен темперамент и една по-емоционална натура. Когато един човек при посещение докосва с ръка ухото си, чертае линии с пръстите на краката си по земята или пък държи двете си ръце скрити зад гърба си, това показва, че целта на неговото посещение има скрит характер - говори за едно, а иска да подразбере нещо друго. Ако пък се стреми да държи ръцете си затворени и да ги крие, то това е признак за желание да ни измами. Ако ръцете са отворени и се клатушкат свободно, това показва нерешителност, изобщо колебливи движения. Нормалното затваряне на ръцете показва решителност. Неспокойните ръце показват емоционалната природа у човека.
към текста >>

34. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва душата, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи.
Ръцете си усещам много силни. Леко повдигам снопите и ги качвам на колата. Тръгваме. Колелата скърцат, люлее се високият товар и, легнал върху снопите като във вълшебна люлка, аз гледам в дълбоката синевина и си мисля колко прекрасен ще стане някога животът на хората. Вечерта върху морната жълта светлина на газената лампа отбелязвам нещо в моя дневник. Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе. Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва душата, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи. Аз зная, че те са ми подарени от една много щедра ръка заради голямата любов, която приех в душата си. Аз зная, че тази любов съществува. За нея Кирил ми каза на планината, а Учителя непрестанно говореше за любовта в своите беседи. И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива душа. Сега аз виждам навсякъде само него - безкрайния Вечен Дух на битието.
към текста >>

35. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден.
Привидната строгост на неговия външен вид не отговаря никак на тишината и благодушието, което той нерядко показва. Казвам „нерядко“, с други думи понякога, защото има моменти, когато от него лъха нещо доста динамично и трудно укротимо. Този приятел е Кръстю108 . С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна. Кръстю, който прави впечатление, че нищо не гледа, вижда всичко. Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден. Кръстю за мен е един от много интересните братя. Той се явява в различни гами и се приема винаги със симпатия и абсолютна вяра. Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било брашното. Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари. Той всякога подлага на анализ и посреща с проверка предложенията на бай Жечо, защото е убеден, че в тях винаги има нещо, което подлежи да се промени.
към текста >>

36. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

„След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва.
Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива.
към текста >>

Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове.
А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното, погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2).
към текста >>

НАГОРЕ

0.269446849823