Търсене в текстове за 'Бурен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях.
Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой. Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е. Духът лети на зов незрим и вдъхва сладост непозната.
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца.
Тия дни на новото време са за всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях. А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават. Те не са бездейните и мирни монаси в килиите, броящи сетните часове на своето време. Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си. Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите. Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца. Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща: 1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода. 2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята. 3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен?
към текста >>

3. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина.
Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж!
към текста >>

4. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
към текста >>

5. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
към текста >>

6. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!
към текста >>

Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят.
Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.
към текста >>

И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.
Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
към текста >>

Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове!
Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето.
към текста >>

Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени.
Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето!
към текста >>

7. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя!
Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството?
към текста >>

8. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

9. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено.
Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
към текста >>

10. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди.
Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини!
към текста >>

11. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Техният бурен гняв стига до лудост.
Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>

12. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина?
към текста >>

Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му.
към текста >>

Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите!
към текста >>

Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му.
Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
към текста >>

Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
към текста >>

И скоро ще изчезнат бурените.
Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате. Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно.
към текста >>

13. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно.
Колко „велики" и „свети" неща днес звучат като празни гласове на „кимвали, що дрънкат" - както се изразява великият бунтовник на духа, апостол Павел. Колко ценности дълбоко в нас се тачат вече за безценица - но пак мълчаливо, безшумно за да се не смути ревнивата и зла традиция, за да се не огорчат тия, които са им платили скъпа дан. Развихреният размах на времето премахва вече мъглата, която забулваше с някаква омая тия неща, които макар и тачени за свещени, са деца на вечната, бродещата по цялата земя лъжа. Да ги не споменаваме. Всеки от нас може да ги наброи с десетки и стотици. Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно. Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка?
към текста >>

14. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия.
Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия. Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз? Коя е моята родина? О, дали с вас, далечни звездни кервани, ще бъда друмник и аз, или земята ще ме погълне заедно с неспокойните ми помисли на вечен пилигрим!... Тежки мъгли пълзят над полето, където бранници оставиха строшени знамена.
към текста >>

15. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали.
Нали след последната стъпка ще бъдеш на върха, отдето лирата ти ще разлее стройни, хармонични тонове, отдето лирата ти ще запее, ще зареди безкрайните мелодии на едно любещо сърце и ще облее с незримите вълни на красотата душите на твоите братя! Поете, ти си в началото на пътя, в розовото утро на бленуващата младост и колко е ефирна одеждата на нейното опиянение! Когато слънцето достигна своя зенит и палещите лъчи с благодарности разляха по снагата на земята голямата чаша на Божието изобилие, ти поседна под сянката на могъщ бор и струите на близкобликащ извор те приканиха за почивка. Ти се унесе, потъна в безгрижието на вятъра, вълнуващ просторите. И когато отново отвори очи, погледна над себе си, пред себе си и потърси дълбокия лазур, с плаващите в него бели лебеди, остана учуден. Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали. Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни. На свиждане! Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш.
към текста >>

16. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър?
Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят!
към текста >>

17. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг.
Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа. В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая!
към текста >>

18. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци.
Те съобразяват, изчакват, отстъпват, когато трябва, но накрая спечелват. "Златото ще спаси света" - казват те, но тихо, не площадно, не често и банално, и то сама пред такива, които ще ги разберат и не ще ги упрекнат. Златото, в най-широкия символичен смисъл на думата е присъщо на тия, които знаят да изчакват и побеждават с търпение и такт. Те започват скромно, безшумно, с вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята. Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци. Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади. Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог.
към текста >>

19. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен".
„Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече". Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен". Десетки години разни експедиции са поглъщали изключително времето и мислите му. През 1919 г. — флотски презокеански полет; през 1925 г. — експедиция в Гренландия; през 1296 г. — Северният полюс; през 1926 г.
към текста >>

20. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но когато луната се смени, задуха студеният вятър от север и донесе буреносни облаци.
И синът говореше: — На север тая година пролетта настъпи рано. Снеговете се стопиха преждевременно. Почвата беше мека и годна за посев. Народът хвърли зърното и то набъбна. Животът потече по снагата на благодатната земя и селяните се радваха. Но когато луната се смени, задуха студеният вятър от север и донесе буреносни облаци. Земята като никога отвърна лице и семето загни. Сега е есен. Времето за жетва отдавна мина. Хората се готвят да посрещнат зимата с празни хамбари. Очаква ги глад.
към текста >>

21. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

По нивите на другите се опитвах аз да изкореня израствалите бурени, а моята нива стоеше непосята и неизорана!
Те така заглушително викаха всички, че аз престанах да чувам тихия зов на моята душа. И щом гласът на някое от тях смогнеше да се извиси над гласовете на другите, то започваше да властвува над всичките ми сили и време. О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда! Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца! По нивите на другите се опитвах аз да изкореня израствалите бурени, а моята нива стоеше непосята и неизорана! Но дойде ден, и аз чух отново тихия зов на моята душа. Тогава, в безмълвния нощен мрак поведох тежка борба с моите желания. Жестоко страдах, когато се опитах да разкъсам веригите, с които те ме бяха оковали! И в своята безкрайна мъка, изоставена от всички, аз възжелах само едно — свобода! И Ти, чието търпение е безкрайно, Ти се приближи до мене с нечути стъпки, Възлюблени мой, и в глъбините на моето сърце Твоите думи прозвучаха със съвършена сладост: — Аз ръководя съдбините на всички, Мен се пада да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца, а ти вложи надеждите на твоето сърце в Мене и поеми най-дългия, но и най-близък път, пътят към самия себе.
към текста >>

22. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър.
Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове.
към текста >>

23. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бурени и тръни.
Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място прави разни присадки, докато ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме.
към текста >>

24. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото благоденствие и щастие.
Тези хора, които могат да се жертват за народа си, които са способни за истински жертви пред олтаря на общото благо, тези хора, които са скромни, които не претендират за големи заплати, за автомобили, разкош; които не се стремят да натрупват лесно спечелени богатства, които никога, при никакви условия, няма да забравят своя обществен дълг, — тия хора само могат да създадат и закрепят онова обществено мнение, което може да изведе народа из днешното тежко положение. Как ще стане това и кога? — На този въпрос можем да не отговаряме напълно. Всеки майстор знае занаята си, и тези, които са се родили за да извършат едно велико дело за избавлението на своя народ, трябва да знаят начина на своята работа и времето, когато трябва да започнат. Така или иначе, българският народ чака. Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото благоденствие и щастие. Какво могат да направят те! Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал!
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има обществени и частни овощни градини, в които са застъпени най-разнообразни и ценни видове и сортове, без всякакво напояване, а само с разумно обработване на почвата, като се поддържа тя в разрохкано и чисто от бурени състояние.
3aбелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали много, са станали посредствени. Защо? — Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развива правилно. Затова докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите и за укорите. СТОПАНСКИ СЪВЕТИ Овощарство България с разнообразните си почвени и климатични условия може да стане първостепенна овощарска страна. Дъждовните области и тези, които може да се напояват, може да послужат за отглеждане на най-ценните ябълкови и крушови сортове, а по-сухите места — за орехи, череши, праскови, зарзали. Има обществени и частни овощни градини, в които са застъпени най-разнообразни и ценни видове и сортове, без всякакво напояване, а само с разумно обработване на почвата, като се поддържа тя в разрохкано и чисто от бурени състояние. След избора на мястото от голямо значение е подготовката му. То се състои в предварителното (2—3 месеци) изкопаване на дупки за посаждане дълбоки 60 — 80 см. и широки 1 —1,5 м. за да се разложи почвата. Трябва да се внимава дръвчето да не се посади по-дълбоко отколкото е било в разсадника, защото се задушва.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов.
Иди си сбогом, Лисо, отдето си дошла, не може да прониже душата ми твоята стрела! * * * Блажен е човек, който кат горния лъв разсъждава, и в изпитания големи съблазните си прокудява Дядо Благо Отзиви за Всемирното Братство В третата книга на „Окултизъм и Йога“ Мих. Никитин, разглеждайки — сп. „Житно Зърно“ и вестниците „Братство“ и „Frateco“. казва: „Петър Дънов и неговото „Бяло братство“ е явление съвършено изключително на фона на окръжаващата ни действителност. На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов. — е необикновена, апокалиптична. Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател. Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените.
В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници. Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта.
Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка.
— Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия.
Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д.
Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили. Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се.
Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения.
Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток.
Повдигнах очи и видях Царствената майка изправена близо до мене. Те държеше в ръката си запален факел и аз разбрах, че нейната светлина бе образувала звездата, която ме бе довела тук. Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и тръни, или пък най-вкусни и ароматни плодове!
Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила! Мъдростта е по-ценна от много злато! Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град. Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и тръни, или пък най-вкусни и ароматни плодове! Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре. Разбираш ли сега, какво трябва да правим и как да си помогнем? Ако хората разберат това, ще намерят време де четат и размишляват да работят за Възвишеното, Разумното и Доброто! Здравей брат! Колко си бодър и радостен!
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета.
Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота. Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб. Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и тръни. Хората са като градина. И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета. Всички трябва да насочат също поглед и към самовъзпитанието. То е мощно оръжие в ръцете на всеки. Ако човек не прави лични усилия да развива в себе си благороден характер, той не ще може да направи крачка напред. Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта.
Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война. Гледа потоците кръв, която се лее безспир. Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта . . . Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта. Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?! Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта. Когато не ще има братоубийствени войни. Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война. Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем.
Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си. Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива! * Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние да е там на Синай издълбан във велико предание, още в първия миг, от когато текат времената, той издялан е бил с огън написан в сърцата.
към текста >>

40. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос.
Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план.
към текста >>

41. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе!
Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей! * Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента! * Днес, когато пак настръхват лагери за кървав пир, твоя зов да не замлъква,— зов за братство и за мир! В. Недев Ж. Ж. Русо ИЗ „ВЕРУЮТО НА САВОЙСКИЯ ВИКАРИЙ“ Как може човек да бъде съзнателно и систематично скептик?
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко.
Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка!
към текста >>

43. -

И това творчество не само че няма д спре но ще продължава с бурен темп да се развива напред.
Плевен се състоя конференцията на кооперативите земеделски стопанства в Северна България, под покровителството на М-вото на земеделието и особените грижи на Плевенската областна зем. камара. Единодушно и ентусиазирано са констатирани неочаквани големи успехи на тия опити — на тия начални форми на новото стопанско устройство на селото — трудовите земеделски кооперации. Не е далеч времето, когато цялата ни страна ще се покрие от тези кооперации. Не е далеч времето, когато дейността на тия кооперации ще се разшири и вдълбочи, когато те ще станат нещо много повече от това което са днес, обгръщайки целокупния стопански и духовен живот на нашето село и изграждайки от него едно истинско ново село. В България се твори, защото народът е готов и назрял за творчество. И това творчество не само че няма д спре но ще продължава с бурен темп да се развива напред. С. К. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сегашното положение на човечеството е преходно. Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
към текста >>

44. -

Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина!
За сетен път ръката си жестока издига тя, но смъртно веч ранена. * И с ледений си лъх тя дръзва да попари красивия цъфтеж на слънчеви души, Но техний плам Божествен по мощно се разгаря и всеки бент пред тях той ще разтопи! * Души пробудени! Вий, прелестни градини! Незнайни, спотаени в забвение, тишина! Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта!
към текста >>

45. -

Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата.
Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо. А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна. Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат.
към текста >>

46. -

Когато една нива се оре не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея.
Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли като се посади боб да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно. — А при това все пак те се оплакваха. . . Когато една нива се оре не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват! Каквото и да правиш, прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще „правиш“ доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, който прави доброто — това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание.
към текста >>

Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват!
И когато ги запитвах може ли като се посади боб да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно. — А при това все пак те се оплакваха. . . Когато една нива се оре не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват! Каквото и да правиш, прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще „правиш“ доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, който прави доброто — това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на некой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са и много естествено е, че животът ще ни опровергава, в сека крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе: — всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе!
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука.
* Аз Бог съм строг от край света, но с правда движа таз земя, и теб не ще да прокълна, че кой е страдал и любил, на мене трижди е по-мил — Аз тебе ще благословя. . .“ ОЛГА СЛАВЧЕВА РЕЛИГИЯ И МУЗИКА Лекция, прочетена от А. Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката. Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека? Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения?
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв.
Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството. Свещени мигове Настават мигове, свещени мигове за страдното сърце — когато си обзет във вълните на живота, уединен и сам всред кряска на тълпите, въздигнат в светлини, свободен от хомота на страсти и врази, далеч от суетите — далече от света — пред Божето лице — във чисти мирове . . . Тогава ти копнееш, тогава ти трептиш за жертва и любов — сам жертва ти и жрец И всичко ти прощаваш, ликуваш ти тогава, и плуваш във блаженство, над тайни крепък маг, постигаш съвършенство, възлюбваш всяка твар, и Бога благославяш! ти нов си веч човек .
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля.
Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот. Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог. После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление. Звената в тази могъща еволюционна верига понякога може да се явяват като недостигащи ту тук, ту там. Ето причината, поради която може да ни се стори, че типовете в своята цялост не съществуват.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като външен израз на това са тежките тъмни и плътни буреносни облаци.
Електрическите сили в атмосферата вземат участие в обмяната на веществата на земята; те могат и трябва във всеки един момент да се възобновя-ват, защото земята е един жив организъм. В земната твърд живеят мисловните сили на цялата земя, а във ваденето и преставането на дъжда, както и в ритмичното спадане и покачване на въздушното налягане сутрин, обед и вечер, ние виждаме прояви на нейната (земната) ритмична система, и електрическите сили, които действат в заобикалящата я атмосфера, са резултат на обмяната на нейните вещества. Когато през лятото, вследствие дейността на слънцето, етерните строителни сили на земята изместят навън от земната повърхност сферата на действието си, тогава се забелязват и разстройства в иначе равномерното действие на силите, а тия разстройства се изразяват в натрупвания в системата на обмяната на веществата. Бурите се дължат на това, че иначе равномерно протичащото в атмосферата течение във вертикална посока достига голямо напрежение. Чрез това размера на силите неимоверно се повишава. Като външен израз на това са тежките тъмни и плътни буреносни облаци. Тогава се предизвиква един стремеж към изравняване и при силни разреждания бляскат мълнии към земята. След като премине това състояние, земята отново почва да диша, въздухът е пречистен, нарушената хармония е възстановена и в спокоен темп продължават пак чудно редуващите се явления. До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия свят. У човека е забелязано във време на буря сънливост и умора — признак за действието на това разстройство в обмяната на веществата на земята върху обмяната на веществата у човека. Разстройството в обмяната на веществата на земята се отразява и върху рибите и животните, които живеят във водния елемент, съответстващ на химическия етер.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27573013305664