Търсене в текстове за 'Бурен'

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
към текста >>

2. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано.
към текста >>

3. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

" Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него. Е, само малко музика".
към текста >>

Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците.
След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него. Е, само малко музика". Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя.
към текста >>

4. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата.
И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
към текста >>

5. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели.
Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство.
към текста >>

Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас.
Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички. То излизаше от нея като от извор и се разливаше около нея и това бе приятно за всички, които я наблюдавахме и се радвахме за това изживяване.
към текста >>

Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак.
Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири.
към текста >>

6. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива.
Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти. И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това.
към текста >>

Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели.
И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София.
към текста >>

Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори.
Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София. Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога.
към текста >>

Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това.
Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София. Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога. А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания.
към текста >>

В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота.
Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов. Методи знае, че това се отнася за него, но другите в салона не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган. След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо. В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота. Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд.
към текста >>

7. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска.
Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай.
към текста >>

8. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев.
Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев. Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници. Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война. Учителят казал: „Навремето, когато трябваше, говорих на Хитлер да не започва война, но той не искаше да слуша. А когато почна войната говорих на Сталин.
към текста >>

9. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува.
След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение. После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше. Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя. По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува. Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака. Така го обясни Учителят.
към текста >>

10. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените.
Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик. Още през 1925 г. на 29 март 1925 г. теософите празнуваха 25 години от първата теософска сказка в България. Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените. Ето ние през 1925 г. празнувахме трета година от началото на Школата, а теософите празнуваха своята 25-годишнина. Тези сравнения не са случайни. Това са сили, които се явиха да отклонят представителите на този народ, които имаха духовна нагласа и трябваше да бъде живата аудитория на Учителя. Теософите имаха международна организация и бяха създали „Ордена на звездата на изток".
към текста >>

11. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове.
към текста >>

Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя.
към текста >>

Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си.
Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова.
към текста >>

Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове.
Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка! " Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът.
към текста >>

12. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

А какъв бурен живот имаше само той.
той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този занаят. Но през останалия си съзнателен живот той служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той. Пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го пита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му казва: „Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. А той отишъл, за да го пита, дали да се ожени.
към текста >>

Какъв бурен живот преминаха нашите приятели по времето на Школата на Учителя.
Преди да се ожени той отново отива при Учителя. А Той му казва: „Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха онези разбойници, които бяха най-великите корсари на Средиземно море и от които се страхуваха три флоти - английската, испанската и френската. Три империи трепереха на времето от тези двама корсара, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Какъв бурен живот преминаха нашите приятели по времето на Школата на Учителя. Преминаха през всички етапи - от просяка та чак до Царя на Духа - Учителя! Той си замина на 24 май 1968 г. в София.
към текста >>

13. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа.
Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи. Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание. А за да продължи след това мисълта на Христа, иде друг от авторите на прочетения текст в чудна беседа, произнесена с магнетичния тембър на Неговия спокоен и милващ глас. Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема.
към текста >>

Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите.
А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове.
към текста >>

14. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание.
12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата.
към текста >>

15. І.14. НЕСТИНАРИ

Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц.
Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят. Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове. Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите! Братът музикант бе Димитър Грива. А другият, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
към текста >>

16. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле.
Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи. Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка.
към текста >>

17. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

А денят беше бурен, ветровит, начумерен.
Учителят ни чакаше. Нямах никакво време да се отбия при Савка и да подредим нещо за из път. Тръгнахме през гората. Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя. А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина.
към текста >>

А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново.
Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло. Сутринта бурята утихна. На следващата година бурята на войната премина през България и се занесе на запад.
към текста >>

18. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното.
Великият християнски принцип на любов към ближния беше основата на живота му, а Словото на Учителя беше за него хляб и живот. От 1945 г. до 1985 г. живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници.
към текста >>

19. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период.
Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност. Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период. Противоречията на живота не могат да се разрешат по пътя на мистицизма и умиращата религия. Само острието на революционния меч може да разкъса възлите на социалните противоречия." Мъдрецът ме погледна твърде снизходително, като ми каза само следните думи: „Вашата глава ще узрее след десет години." Независимо от репликата, която се разви между мен и Мъдреца, когото окръжаващите зовяха Учителя, тази среща беше съдбоносна за мен. Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война. В големите градове на България имаше кръжоци, които Учителят Дънов посещаваше. В Казанлък този кръжок се намираше в дома на един много стар наш приятел, който се казваше Камбуров.
към текста >>

20. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
към текста >>

21. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Имала е един много бурен живот.
Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек. Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ

Бурените в Божията нива 145.
Необявената война 140. Съборите на Бялото Братство и високият идеал на учениците 141. Черният котарак на събор в Търново 142. Ангели и ученици на път 143. Светая Светих в Горницата 144. Бурените в Божията нива 145. Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149. Кръстоносни походи 150.
към текста >>

23. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне.
Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис.
към текста >>

Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото.
Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам. По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
към текста >>

Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева.
Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам. По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата. Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях.
към текста >>

24. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас.
Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа.
към текста >>

25. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Накрая той излезе, че е плевел и бурен.
И те точно така идваха последователно с годините. Този неразбираем процес беше вътрешен космически процес, Небето изпращаше онези души, които бяха предопределени да бъдат ученици в Школата на Учителя. Така българската нива бе посята, но нали в нивата растат и плевелите, които някой ги бе посял предварително та между житните класове поникнаха и плевелите, а плевелите израснаха, станаха буйни и задушиха пшеничните класове. Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България.
към текста >>

Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина.
Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство.
към текста >>

Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива.
5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали. Но какво излезе от тази „Ангелска тръба". Ето какво. Един от нейните привърженици дойде на Изгрева, мъжага и половина, отива при Учителя и започва да говори срещу него.
към текста >>

Противното е една обикновена лъжа и тази лъжа ние я видяхме, защото с житните стръкове на Божията нива израснаха и плевелите и бурените.
Това не трябва да се забравя. Тези сили съществуваха по време на Учителя, но тези сили останаха и след закриването на Школата. Тези Сили влезнаха в новата власт, обсебиха някои представители от нея и с властта, която те имаха организираха нашето физическо унищожение като присъствие и като Школа. Сега всичко на Изгрева е разрушено и то бе разрушено от онези служители дето надуват разни тръби, тромпети, за да известят своята правда. А в света и в живота има само една правда и това е Божията Правда и Учителят казва: „Всяка праведна власт е от Бога", но онази власт, която има правдата в себе си и която чрез властта си я прилага в живота на своите граждани. Противното е една обикновена лъжа и тази лъжа ние я видяхме, защото с житните стръкове на Божията нива израснаха и плевелите и бурените. А Христос дава разрешение на задачата. Ще се чака краят на века. Аз съм пред Учителя на разговор. „Може ли майката, която е цапала ръцете си в парфюмите на детето си да го не обича? Вяра трябва да имаш.
към текста >>

26. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям. А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите.
към текста >>

Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
към текста >>

Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора".
Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите.
към текста >>

Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените.
Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите. По онова време по съборите всички се хранеха общо. Само онези двамата - Кръстю и Михаил се хранеха отделно и караха сестрите да им готвят отделно и да им носят отделно храната в стаята.
към текста >>

Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите.
Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса Този пост е редактиран от Albena: 30 октомври 2011 - 21:56
към текста >>

А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори.
Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса Този пост е редактиран от Albena: 30 октомври 2011 - 21:56
към текста >>

27. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Лозето Христово е буренясало. 13.
Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението.
към текста >>

28. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Или пък ако посееш нещо в тях то не пониква и какви ли не неща не срещахме и вместо да израсне и да изкласи житен клас, то от човека излизаха вместо житни класове - плевели и бурени.
Тук на Изгрева бе света, тук бе стълпотворението на света и на цялата цивилизация на земята от веки веков до сега. Да, тук на Изгрева като че ли бе изнесена и представена на изложба пред Учителя всички тези личности от хилядолетия и той работеше чрез тези съзнания и даваше Словото си и чрез Учителят се изливаше това Слово и трябваше да приложим Словото му именно тук в тази жива лаборатория и този жив разсадник. На стотина метра под Изгрева в Борисовата градина имаше разсадник на дръвчета и на различни видове горски материал. Този разсадник бе играчка за деца - посадиш семена, израснат дръвчета и след това ги разсаждаш тук и там. Ами тук тези живи хора как да посадиш нещо в тях, когато те не искат да го приемат или ако посадиш след време го изваждат. Или пък ако посееш нещо в тях то не пониква и какви ли не неща не срещахме и вместо да израсне и да изкласи житен клас, то от човека излизаха вместо житни класове - плевели и бурени. А техните семена бяха посети от преди векове и сега бяха намерили подходящи условия в Божията нива и отново израстваха. Та ние бяхме първите ученички ама не затова, че бяхме най-послушните и най-кадърните, не затова, че бяхме най-ученолюбивите, а затова, че нашият стремеж бе непреривен, постоянен и денем и нощем. Ето това Учителят оцени и видя у нас, а как този стремеж се изявяваше чрез нас беще вече отделна работа и ще го четете в моите бележки и настоящото изложение. Разнообразие на форми и методи от самото начало до края на Школата. Както слънцето е едно, а растителния свят е многоброен и разнообразен, така Учителят бе за нас едно слънце и при него разнообразието бе многолико и неповторимо в срещите си както с нас, така и с приятелите.
към текста >>

29. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА По времето на Школата, когато всеки се съревноваваше пред другите, за да бъде пръв ученик и когато никой не правеше изключение в този вътрешен стремеж започнаха постепенно да излизат плевелите на общата нива, защото вътрешният свят се разбуди, намери благоприятна почва, слънцето го огря, поляха го дъждовете от сълзи и бурените избуяха.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА По времето на Школата, когато всеки се съревноваваше пред другите, за да бъде пръв ученик и когато никой не правеше изключение в този вътрешен стремеж започнаха постепенно да излизат плевелите на общата нива, защото вътрешният свят се разбуди, намери благоприятна почва, слънцето го огря, поляха го дъждовете от сълзи и бурените избуяха. Единствено Учителят успяваше да се справи с нашите общи състояния. Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата посока. Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли?
към текста >>

30. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

Надвесиха се буреносни облаци.
Савка сяда, Галилей веднага сяда до нея и изведнъж се оказва, че за мен няма място. Получи се конфузно положение. А пейката широка и дълга. Но от дясната страна на Учителя е седнал Борис и до него е поставена голямата и тежка раница. Нещата така се подредиха, че аз се сепнах от това поведение на Галилей получи се конфузно положение, което обхвана всички. Надвесиха се буреносни облаци. И всеки момент може светкавици и гръм да падне от небето. Учителят седи на пейката, мълчи и нищо не казва.-Аз стоя пред Учителя, а на пейката няма място за мене и всички седят и ме гледат безучастно, показвайки, че аз съм тук излишна. Излишна в собствения си дом и то при положение, че Учителят е дошъл специално на посещение при нас, за да си почине. Аз не очаквах такава постъпка от Галилей и не бях подготвена за такъв обрат на нещата. Та аз бях в собствения си дом и нали си спомняте за онази приказка дето стените на дома помагат на стопанина му.
към текста >>

31. 267. АПАРТАМЕНТЪТ НА ЦЕКО

И наистина какви ли не буреносни облаци преминаваха у нас, какви ли не гърмежи, че тътени, че светкавици се развихряха понякога у нас и над нас, накрая идваше дъжд и много от потърпевшите плачеха и ронеха сълзи.
И това бе негова заслуга. Учителят отначало не беше съгласен да се прекарат електрически жици и да се прекара ток на Изгрева, защото атмосферата и аурата на Изгрева беше друга, тук духовното излъчване от присъствието на Учителя бе такова, че прекарването на електрически ток означаваше, че като се прекара електричество то във въздуха ще се проектират и двата проводника на електричеството - положителния и отрицателния. А ние достатъчно си бяхме наелектризирани с нашите състояния, които често отиваха в отрицателна посока и да се прекарат жици оголени върху покривите означаваше да спим и да живеем под един такъв похлупак на двуполюсни електрически заряди. Във връзка с това Учителят каза: „На Изгрева не трябва електрическо осветление, не трябва електричество, защото много го има тук". Учителят се усмихна, огледа всички и каза: „Има го много у братята и сестрите". И наистина какви ли не буреносни облаци преминаваха у нас, какви ли не гърмежи, че тътени, че светкавици се развихряха понякога у нас и над нас, накрая идваше дъжд и много от потърпевшите плачеха и ронеха сълзи. А това беше символичния дъжд на Изгрева. Веднъж Учителят срещна този брат Цеко и му каза: „Цеко, да знаеш приготвил съм ти апартамент". Цеко отваря уста, иска да каже нещо, но немее. Но Учителят повече не повтаря. Братът се чудеше после какво е искал да каже Учителят с това и е успял само да възкликне: „Ами, Учителю, от къде на къде апартамент, та аз едвам направих една барака?
към текста >>

32. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Учителят приемаше извиненията само тогава, когато погрешката бе поправена и изпита бе издържан и тогава всичко се разсейваше, буреносните облаци отлитаха към Витоша, слънцето отново изгряваше и осветяваше всички на Изгрева.
Учителят беше недоволен от проявите на някои от приятелите за някоя тяхна постъпка и тогава той се затваряше в стаята и не излизаше с цели дни. Тогава той там работеше по свой начин. Онези, които се грижеха за него занасяха му храната в такива случаи, но както занасяха блюдата, така ги и връщаха обратно - храната бе недокосната. Учителят през това време работеше и те го виждаха непрекъснато занят. Тогава онзи или онези, които бяха причина за бурята дошла над Изгрева идваха, чукаха, търсеха Учителя, за да му се извинят като искаха да поправят грешката си. Учителят приемаше извиненията само тогава, когато погрешката бе поправена и изпита бе издържан и тогава всичко се разсейваше, буреносните облаци отлитаха към Витоша, слънцето отново изгряваше и осветяваше всички на Изгрева. По ред обстоятелства Савка бе поставена от Учителя най-близко до него. В това нямаше нищо лошо. Един от нас трябваше да изпълнява тази роля. Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края съвестно като ученик. Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея.
към текста >>

33. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Сега, когато свърших ученическия живот и навлязох в живота на големите, аз се почувствувах като малка рибка напуснала малката бистра рекичка и навлязла в огромния, тъмен, мътен и бурен океан, където дебнат хиляди опасности!
Много мислех. Особено се беше раздвижила моята мисъл тогава. Като ученичка като че бях спяща. Учех уроците си и чаках да свърша училище, без да си задавам по-дълбоки въпроси за живота. Страдах, плачех, но се утешавах, че скоро ще свърша училище и като че с неговото свършване ще свършат и страданията и несгодите ми. Сега, когато свърших ученическия живот и навлязох в живота на големите, аз се почувствувах като малка рибка напуснала малката бистра рекичка и навлязла в огромния, тъмен, мътен и бурен океан, където дебнат хиляди опасности! Животът ми в болницата беше изпълнен с толкова нови неща, но не примамливи, а страшни и опасни за едно младо, неопитно, самотно момиче от провинцията, че аз се изплаших. Брат ми беше също изплашен от големия град. Той се движеше в по-друга среда от моята, в среда на другари, но дълго време не можеше да си намери работа. Когато се срещахме виждахме колко сме безпомощни и изплашени и двамата. (Той гостуваше у някакъв приятел, не беше при вуйна ми.) Крепеше ни обаче взаимната любов и загриженост един за друг.
към текста >>

34. 8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

Цанка Екимова

Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе трънлив, каменист, бурен, пълен със страдание и мъчение.
Около мен слезнаха и ме заобиколиха светли същества. Бяха орисници на съдбата. Едната орисница започна да ми говори и да ми представя в образи един свят на жена поставена при много благоприятни условия и материално изобилие, която бе заобиколена от висше общество и с подходящ външен блясък. Отвориха ми и другата страница на предстоящия ми живот, за да видя и вътрешното съдържание на този светски живот. Видях никаква придобивка за душата и живот без съдържание и кух отвътре, от беден победен на празнота и безсмислие! Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе трънлив, каменист, бурен, пълен със страдание и мъчение. Сурови условия - ледени блокове от човешки сърца, които с човешки сълзи трябва да се разтопяват. Отвориха ми и другата страница, показаха ми вътрешното съдържание на този живот: богати опитности, дълбочина на мисълта и съдържание. След това светлите същества - орисници ме запитаха: „Кой път желаеш да избереш? От тебе зависи да си избереш. Имаш привилегията да избираш.
към текста >>

35. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Аз бях бурен, непослушен и своенравен.
Едва ли! Само Учителят знаеше какво става с мен и затова беше бащински разположен към мене. Това може да се вземе и като самохвалство сега. Но може да се вземе и като велико унижение и оскърбление към Духа Господен на Учителя. Имаше братя, които бяха по-уравновесени на Изгрева и може би по-духовни от мене. Аз бях бурен, непослушен и своенравен. Аз се раздвоявах много от тези сили, които протичаха през мене и които се сменяваха много бърже. Имаше моменти когато аз много обичах Учителя. Имаше моменти и когато воювах срещу Него. Да, аз воювах срещу Него. Това бяха сили, които преминаваха през мене и тези сили воюваха срещу Него и аз бях техен проводник.
към текста >>

36. 17. БРАКЪТ

Симеон Арнаудов

Нарушение на окултните закони

Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен просто се чудя.
След известно време изникна един семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплаквам. „Ако ти беше приятелка и сестра щеше да ти бъде по-полезна отколкото като жена. Тя има качества да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: „Но понеже Бог те обича ти е дал добра жена". Наистина тя е добра жена с прекрасен характер, но аз не съм си на място. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му. Отговори ми: „Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най- голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание.
към текста >>

37. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Целта беше да се обработят местата и да не стоят празни обрасли с бурени.
Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода - батмишка вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и студена. Братя Маркови работеха градината (зеленчуковата) и ни продаваха хубав пресен зарзават. Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града. Тогава бяха ни дали от братството три декара място, на Иван Петров 5 декара, на Георги и Васил Константинови десетина декара и на Георги Димитров и Никола Ватев не зная колко декара земя. Стою Марков облагороди пръчки лозови, а раздадените места бяха обърнати два пъти с лопати и през пролетта бяха засети с лозя. Целта беше да се обработят местата и да не стоят празни обрасли с бурени. Тогава имаше евтина работна ръка от съседното село Липник, сега Николово и другото село Гагаля. Като се разболя брат Райчев една вечер баща ми го покани на вечеря, защото при братя Маркови готвели като за здрави хора - лютичко, соленичко и т. н. След това брат Георги Димитров го взе в Русе в домът си и от там брат Райчев си отиде в София. Било е 1935/36 г. И докладвал на Учителя, че са го изгонили братя Маркови.
към текста >>

38. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

И той взима и направя за четирите стенографи по една касичка във вид на буренце.
Аз все с много хубави хора дружех в нашето братство. Македонците, Колю Каишев сте го чули, а тоя беше женен за една Катя Велева, пък те един голям македонски род от Александър Протогеров, неин вуйчо. За Колю Каишев, някакви опитности с Учителя? А, Колю беше един екземпляр неповторим, неповторим. Учителят задал задача на всички, в касичка да си събират, всеки ден да пускат по някаква монета и с пускането на парата и съответна формула. И той взима и направя за четирите стенографи по една касичка във вид на буренце. Ама така елегантно направено, така фино, полирано, с разните му обръчи, разкошна работа, бижу, бижу направени касички. И един ден, казва Паша: „Няма я Савка, няма я Еленка, никой няма около мене“, а те имаха на ул. „Карл Шведски“ къща-близнак, която половината беше тяхна, а половината на генерал Заимов. „Требват ми пари, а нямам. Сега тук е комичното: няма от кого да взема, а ми трябват.
към текста >>

39. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4.
Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал.
към текста >>

40. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

ТОМ 8

- Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания.
Спящите се пробуждат. Едни се заслушват, очароват и бързат да се приготвят, да участват в тази велика симфония. Други? - Те размахват ръце около ушите си. Те протестират. Какъв е този шум, който ги събужда от вековния сън. - Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания. Едните осъществяват идеите, превръщат ги в дела и се радват на своите постижения. Другите назначават за свой господар стомаха и тръгват по неговите наредби. И човекът, откритият човек е в борба. Борбата на двадесетия век. Едните внимават да не изпуснат хармонията от звуци на симфонията, другите навлизат в школата на кулинарното изкуство.
към текста >>

41. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава.
Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там, дето Господ не е орал. Та, преди да отидем на работа негде, трябва да внимаваме дали Господ е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог превръща в добри. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналите си животи вие сте били грешни, а от тия ваши грехове трябва да извлечете поучение, като се ползувате от живота, без ни най-малко да се връщате назад. Дяволът може да се подчини само като го държите гладен, не да го храните добре, а му давайте по малко хлебец, както що старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината, Пентаграма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към правдата.
към текста >>

42. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър.
Никога не примамвайте дявола. Защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, че да се ползувате. Сега се заемете да приложите тези прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи. Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим. Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
към текста >>

43. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено.
Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме. Този стих иска да каже: На тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи. И така, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та то да ви въздигне и помогне. Светът, в който сте поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено. Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението. Няма нужда и излишно е всички да бъдат учени, а порядъчно е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
към текста >>

44. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота?
Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дърветата, имат два периода на садене. Земледелците също имат два периода на садене: зимно и лятно садене.
към текста >>

45. 9. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27 декември 1961 г.

Паша Теодорова

И в наше време - сегашния век - небето се отвори и оттам слезе Учителят, носейки в ръцете си образеца на новата школа, школата на Бялото Братство, да научи хората да живеят по нов начин, да се изработи истинския човек и всеки смело да каже: „Човек за човека е брат." Тогава потече Божието Слово изобилно и щедро, както текат планинските потоци при бурен и проливен дъжд.
Не, Учителят е жив, живее и вечно ще живее и работи за велокото дело Божие, чиито основи Бог сам е положил преди хиляди години, преди незнайно за нас начало. Изграждането на това дело Той е оставил в ръцете на Великия Учител и неговите помощници, та един ден в този грандиозен Божествен храм да се приютят всички онези, които жадуват за Словото Божие, които търсят Истината, които живеят в любовта. Тази дата е дълбока, защото тя откри на човека онази бездна на човешката душа, дето е складирано цялото съкровище, дето се крие истинското богатство на живота. Тази дата е велика, защото повдигна човешкото съзнание на онази висота на живота, дето светлината никога не се помрачава, дето мъчнотиите и противоречията се топят, както снегът и ледът - на пролетното слънце, дето страданията са истинска привилегия за човека. Преди няколко хиляди години Мойсей възлезе на Синай, за да приеме скрижалите с написаните 10-те Божи заповеди и ги свали на земята да се учат от тях хората как да живеят и работят. И в наше време - сегашния век - небето се отвори и оттам слезе Учителят, носейки в ръцете си образеца на новата школа, школата на Бялото Братство, да научи хората да живеят по нов начин, да се изработи истинския човек и всеки смело да каже: „Човек за човека е брат." Тогава потече Божието Слово изобилно и щедро, както текат планинските потоци при бурен и проливен дъжд. И стичат се хора да чуят това Слово; да го възприемат всеки според възможностите си и да го обработи - да станат те едно с Него, да го превърнат в нова плът и кръв в себе си, т.е. да се новородят. Това е периодът на приемане и обработване на Словото. Той продължи до деня 27 декември, сряда, 6 часа сутринта. И наистина, два-три дни преди заминаването на Учителя дойде на Изгрева едно външно лице с желание да се срещне с Учителя и да се посъветва с него за някои работи.
към текста >>

46. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

В.К.: Минали сте много бурен живот, изпълнен с много драматични обрати.
В.К.: Вашият път на човека е низ от опитности. Г.П.: Ей сега имам големи неприятности там, на мойто място. Изгрева ни го платиха по 4 лева, взеха ни мястото, а аз купих по три лева камъни. В.К.: Това е друго вече. Ха-ха. Г.П.: Такива са цените, това го правят, не съм крива, че такива ситуации създават в обществото. В.К.: Минали сте много бурен живот, изпълнен с много драматични обрати. Г.П.: Аз казвам пълен живот. Пълен живот. Благодаря на Бога, даде ми сили, дано мога сега да довърша това, което съм започнала.
към текста >>

47. 6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА

Милка Говедева

„Шар планина", да поставя винаги между двата прозореца едно пръстено буренце-касичка.
Достатъчно е да се споменат само някои от заглавията на статиите, за да се види неговата тематика: „Икономически борби в Софийски окръг", „Съветският национален въпрос като част от въпроса за пролетарската революция", „Септемврийското въстание" - уводна статия, „Владайското въстание", „Мирът, набучен на щикове", „Реч на Маро Джафери в защита на Георги Димитров и другите подсъдими в Лайпцигския процес", „Стачките в София", „Парижката комуна и Октомврийската революция", „Борбата против фашизма у нас" и други. Полицията ме търсеше упорито. Арестуваните комсомолци и комуната бяха разпитани къде се намирам, но никой не издаде моите следи. Трябваше да се действува твърде предпазливо. Уговорих се със сестра ми, с която живеех на ул. „Шар планина", да поставя винаги между двата прозореца едно пръстено буренце-касичка. Липсваше ли то, значи полицията е идвала. Буренцето се виждаше добре от тротоара на улицата. С всеки изминат ден положението ставаше все по-тревожно. Зачестиха блокадите. Трябваше да се правят нелегалните срещи в околните села или в горичките на Витоша.
към текста >>

Буренцето се виждаше добре от тротоара на улицата.
Арестуваните комсомолци и комуната бяха разпитани къде се намирам, но никой не издаде моите следи. Трябваше да се действува твърде предпазливо. Уговорих се със сестра ми, с която живеех на ул. „Шар планина", да поставя винаги между двата прозореца едно пръстено буренце-касичка. Липсваше ли то, значи полицията е идвала. Буренцето се виждаше добре от тротоара на улицата. С всеки изминат ден положението ставаше все по-тревожно. Зачестиха блокадите. Трябваше да се правят нелегалните срещи в околните села или в горичките на Витоша. На една среща научих тревожната вест - на 19 май 1934 година печатницата на „Комсомолска правда", преместена в квартирата на Йоско, била разкрита, а Тошко и Йоско били арестувани. В тази квартира беше отпечатан брой 4 на в.
към текста >>

От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място.
на „Комсомолска правда" останал недовършен. Настъпиха дни на тревога и напрежение. Безпокойни мисли ме обзеха - не един път бях се движила с младите печатари. Полицията вероятно подозираше връзката ми с тях и сега ме търсеше... С тези мисли наближих квартирата си на ул. „Шар планина". От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място. Реших да отида във фабриката, където работеше сестра ми и да разбера какво е станало. Вмъкнах се в един тъмен вход на сградата, за да не предизвиквам любопитството на хората. Успях да съобщя на сестра си по един работник и тя слезе. На въпроса защо го няма буренцето, Вяра ми отговори, че мила прозореца и просто забравила да го постави... Вечерта се отправих на уговорената нелегална среща. Към мен се доближи мъж, когото подозирах, че е агент.
към текста >>

На въпроса защо го няма буренцето, Вяра ми отговори, че мила прозореца и просто забравила да го постави... Вечерта се отправих на уговорената нелегална среща.
„Шар планина". От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място. Реших да отида във фабриката, където работеше сестра ми и да разбера какво е станало. Вмъкнах се в един тъмен вход на сградата, за да не предизвиквам любопитството на хората. Успях да съобщя на сестра си по един работник и тя слезе. На въпроса защо го няма буренцето, Вяра ми отговори, че мила прозореца и просто забравила да го постави... Вечерта се отправих на уговорената нелегална среща. Към мен се доближи мъж, когото подозирах, че е агент. Опитах се да отбягна срещата, като преминах на другия тротоар, но той ме последва. Нашата гоненица продължи дълго. Трамваят за Княжево от площад „Свети крал" (сега „Ленин") току-що бе потеглил. Аз скочих в първия вагон.
към текста >>

48. ДИМИТЪР КОЧЕВ (17.09.1912 г. - 25.11.1980 г.)

Димитър Кочев

Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове: Забележки на редактора Вергилий Кръстев. V.
Духовният облик на Учителя Дънов. II. Бялото Братство. III.Зима е. Всичко в природата спи и почива: Писмо. IV.Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове: Забележки на редактора Вергилий Кръстев. V. Спомени на съпругата Иванка и сина Владимир. VI. От Ел Шадай до Махабур.
към текста >>

49. 4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ ЗАБЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1.
4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ ЗАБЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Аз заварих през 1967 г. едно разрушено т.н. Братство на последователите на Учителя Дънов, както и отвън, така и отвътре. Изгревът като селище го имаше, но това бяха дървени бараки, в които живееха хора, които бяха се определили в своя житейски път. И всеки един от тях трудно можеше да работи с другите.
към текста >>

Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове.
Борис Николов имаше един хубав израз за онези години на гонения и непрекъснати обиски от страна на властта, която се бе ожесточила срещу последователите на Учителя Дънов. Борис Николов казваше така: „Сега е зима. Всичко в природата спи. Природата почива. Когато дойде пролетта и се разтопят снеговете, тогава ще дойде и нашият ред да поникнем на земята и да се възродим отново." Това време дойде след 1990 г. Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове. Бурените и тръните покриха всичко и затриха всичко. Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата!
към текста >>

Бурените и тръните покриха всичко и затриха всичко.
Борис Николов казваше така: „Сега е зима. Всичко в природата спи. Природата почива. Когато дойде пролетта и се разтопят снеговете, тогава ще дойде и нашият ред да поникнем на земята и да се възродим отново." Това време дойде след 1990 г. Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове. Бурените и тръните покриха всичко и затриха всичко. Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха.
към текста >>

Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата!
Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове. Бурените и тръните покриха всичко и затриха всичко. Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът".
към текста >>

И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът".
Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът". И го направих. Въпреки съпротивата на бурените! И благодаря, че Стопанинът на Дома Господен избра именно мен! Амин! 11-12.12.1999 г. София.
към текста >>

Въпреки съпротивата на бурените!
Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът". И го направих. Въпреки съпротивата на бурените! И благодаря, че Стопанинът на Дома Господен избра именно мен! Амин! 11-12.12.1999 г. София.
към текста >>

50. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека.
Когато някоя канара се търкаля, слиза - има ли избор в своя път? Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става. У човека има постоянно едно вътрешно забравяне, той се стреми постоянно към външни впечатления. Онзи, който иска да се се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задача на IV-та раса е да изправи мислите и желанията. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява. Всеки един човек трябва да внесе известно самовъзпитание, за да даде възможност на своите способности, благородни чувства да се проявят, развият правилно. За самовъзпитание, ако искаш да бъдеш умен човек, седни и пиши внимателно и красиво. Навикът не е един закон.
към текста >>

51. 1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

Туй именно, направи така, че аз не разбирах този бурен, приятен живот на младежите.
По онова време в Габрово се основа туристическото дружество. Бях голям планинар, жадувах за планината и се записах в дружеството. Ходех на екскурзии с големия ми брат и неговите приятели, а после и самичък. Така премина. Обаче, туй, което беше най-интересното, баща ми беше наредил, като свърша училище да отивам в магазина, да му помагам. Туй именно, направи така, че аз не разбирах този бурен, приятен живот на младежите. В междучасието, в училището, те оживено разказват за своите приключения, за своите връзки с момичета, а аз гледах така малко, съвсем неподготвен за такава тема. Туй именно, ме накара аз да не познавам тази страна на младежкия живот. Така свърших гимназия. Едва свършил и хайде в Балкана, в дърводелската работилница. Там изкарах около две години съвсем сам в планината.
към текста >>

52. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас.
Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, бил човек религиозен, с интерес към духовното, възвишеното, светлото. Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ характер. Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция.
към текста >>

53. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие. Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви, за да се напием с чай.
към текста >>

54. 62. СИНЕДРИОНЪТ

Това място беше пусто, занемарено, празно, буренясало на някакъв софийски богаташ, който си бил построил там вила.
Но точно затова желание на Учителя тя не се постара да изпълни в точ. Събитията за закупуване места около Изгрева, се развиха стихийно и когато малко по-късно, възможността за изпълнение на плана, който Учителят искаше да се приложи, не бяха вече налице, сестра Елена - стенографката, опитна и с умение в практичните дела човек, запитва Начо Петров - един от членовете на Синедриона: „Вие защо не послушахте Учителя, за да закупите местата, за които Той казваше? " Братът със съжаление отговорил: „Ние се смятахме за много умни мислехме, че много разбираме и си казвахме, кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци? " Освен поляната братството успя да закупи само някои съседни места до Изгревската поляна. Учителят е искал също да се закупи и цялото място зад линията до рекичката, където сега е къпалнята „Диана Бад". Това място беше пусто, занемарено, празно, буренясало на някакъв софийски богаташ, който си бил построил там вила. Но при един пожар вилата се запалва и изгаря до основи. Оттогава всичко там било изоставено. Макар и така занемарено, това място беше голямо и с ценни качества, между другото и с минаващата покрай него тогава бистра, чиста рекичка. Чух един път Учителят да казва, че е дал идеята на един богат наш брат, да закупи това място, но той отлагал и не приел.
към текста >>

55. 63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.

Военният център на партията не оставя без отговор и започва един бурен процес на отмъщения.
С това те са посветени и в най-тайните дела и решения на партията. По този начин те имат възможност да донасят за всичко на властта. За тактиката и преките оперативни задачи, съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегални квартири, явки, канали. Имайки тези сведения властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засада на видни членове на партията, арести, съдебни процеси. Военният център на партията не оставя без отговор и започва един бурен процес на отмъщения. Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва от януари и февруари 1925 г. решава да препоръча настоятелно на ЦК на партията, да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти, емигранти, които да занесат това решение. Но, докато тези пратеници преминат по околните дълги и бавни нелегални канали до България, те закъсняват.
към текста >>

56. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки.
Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери отзивчивост в мене разговора бързо привърши, извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева ми разказа за него. също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно.
към текста >>

57. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи.
Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните. В този смисъл на Изгрева сега живей този Владо Симеонов. Учителят искаше да го привлече. И даже беше застанал заедно Учителя с Владо Симеонов. Той и Учителя бяха фотографирани на едно място. Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи. Този фотограф не го дал. Туй беше един опит да го привлече, защото вярно разбираше от композиции този човек. Това се отнася за Владко Симеонов. След туй на един обед Веселин Стоянов - беше някакъв роднина на Сийка Динова. И как е станало тя ли го е поканила, Учителят ли беше направил нещо, не мога да ти кажа.
към текста >>

58. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Иван Толев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв.
Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат отдалеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да се съединим и ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството. ------------------------ * Уводна, редакторска статия без подпис. **„Пролетарий от всички страни съединявайте се" е лозунга на Комунистическия интернационал.
към текста >>

59. 1923 година

ТОМ 16

занемарено, запустяло, буренясало лозе. (Бел.
Днес дохождаха Дюлгера и Ст. Александров да видят цигулката ми. Хареса им се. 2.V.1923 год., сряда Станах рано, умих се и попреговорих дескриптивната [геометрия] и направихме молитвата вкъщи. _________________________________________________________________________________________________________________ *Нерез - диал. занемарено, запустяло, буренясало лозе. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). *недостатък (от рус.) - остар. Недостиг. (Бел. М. И.) *шанц - землен окоп, канавка за полагане на тръбите. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
към текста >>

60. 1929 година

ТОМ 16

Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям студ, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от студ.
Днес на този ден - петък, от сутринта от 11 ч пр. обед докъде 9 ч вечерта писах писмо на Сестрата Елена X. Григорова, учителка в с. Равна - Царибродско. Аз писах за много работи, за моите вътрешни борби и пречки, за моите падения и необузданости. Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям студ, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от студ. През 1926 през лятото мен ме назначиха в турското училище в Крепча. При дохождането ми имаше големи пречки, от страна на турците, които не ми позволяваха да живея в училището, но аз преодолях. Запознах се нея есен с Опаченската учителска колегия. Където и през нея зима ходих често у Стефанка Пенева, която живееше с Хриска Драгнева от гр. Ески-Джумая. Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре.
към текста >>

61. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала.
Законът дойде чрез пророците, а благодатта е от Бога. Ограничението е от нас, а свободата -от Бога в нас. *** 8.VIII.1943 год., неделя, София От 21 .VII. до днес прекарах отпуската си в София. Ваканцията прекарах в свирене, пение. Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала. През целите двадесетина дни ядох сливи и круши от нашата градина. Ходих един ден на баня с Игната и неговия другар Сандю, на Панчарево. Друг ден същите ходихме в Кумарица, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год. Учителят даде нова мелодия на песента „Божието слънце грее днес". Научих новите песни: прибавката на песента „Аз мога да любя" и песента „Правда".
към текста >>

62. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува!
към текста >>

63. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен.
Калугеринът не ми отговори нищо на това мое питане, а само повдигна десната си ръка от гърдите, та ми направи знак с показалеца си да тръгна след него. Една чудна сила, която и до сега не мога да разбера, какво би и що би, ме караше, и против моята воля, да го послушам и да тръгна подире му. Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил. Отключих, отворих вратата и пустнах да мине по-напред калугерина, па, след него тръгнах и аз. Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен. И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него. Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна.
към текста >>

64. 2. Съзнанието

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено.
Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа, в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна^ както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
към текста >>

65. III. Женитбата на Изгрева

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

Това са млади момци и моми, влизащи в досег до онази Божествена аура на Учителя, при което всички заложби в зачатък започват бурно да се развиват и заедно с покълналите стръкове жито израстват и бурените, чиито семена са носени през вековете.
През 1921-1922 г. изведнъж се изсипват множество млади хора, отначало в София са били около 200 души, но постепенно онези, които остават, образуват Младежкия окултен клас, наброяващ 60 младежи и 60 девойки. Виж „Изгревът" том II, с. 124-126, том XIV, с. 571-574. Но тяхната бройка е около 200 души. 4. Това са млади момци и моми, влизащи в досег до онази Божествена аура на Учителя, при което всички заложби в зачатък започват бурно да се развиват и заедно с покълналите стръкове жито израстват и бурените, чиито семена са носени през вековете. И това е най-големият проблем на Учителя с тези млади хора, които се влюбват, които се разлюбват. Мнозина от тях си заминават от този свят именно заради това, че не разрешават задачата си с мъжа и жената в окултната Школа на Бялото Братство. Може със сигурност да се каже, че това е най-големият провал на последователите на Учителя Дънов. Трябва да се каже и посочи, че това е така. 5. Последователите на Учителя са били атакувани отвън - от църквата, властта, общество, полиция, войска.
към текста >>

66. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос.
Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план.
към текста >>

67. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

ТОМ 18

Дисхармонията между Луната и добротворците, според своята сила, показва какви творчески сили, качества и свойства е изгубил главния мозък, поради което е станал подобен на най-бедна почва или е заприличал на пустеещо поле, където никнат само плевели и бурени.
Ако Слънцето има най-силно хармонично съчетание с Луната, устройството и формирането на главния мозък и на цялото тяло ще бъдат най-хармонични и кръвта на човека ще притежава достатъчно количество органическо злато, което гарантира здравето на човека. Органическото злато в кръвта показва, че човек е придобил много органически качества - основа за развитие на най-висшите дарби и способности, на най-висока интелигентност и на най- висша нравственост. Ако преобладаващи са хармоничните съчетания с Юпитер, главният мозък на човека ще бъде устроен и формиран под Юпитерово влияние, ще съдържа преобладаващите творчески сили, качества и свойства на Юпитер, такъв човек ще има най-добрите възможности да развие Юпитеровите добродетели, дарби и способности - философски способности, религиозни чувства, духовни стремежи, любов към обществена дейност, щедрост, милосърдие, интуиция. Когато Луната има най-силна хармония с Венера, главния мозък на човека съдържа предимно творчески сили, качества и свойства на Венера и дава най-добрите условия и възможности за развитие и прояви на Венерините дарби и способности: любов към всички изящни изкуства и прояви, и успехи в изкуствата (артистични стремежи и прояви). Дисхармонията между Луната и добротворците показва, че в минали животи такъв човек е имал благословения от висшите светове, но не се е ръководил от висш идеал и е пропуснал да развие способностите си, не е използвал добрите възможности и условия. Дисхармонията между Луната и добротворците, според своята сила, показва какви творчески сили, качества и свойства е изгубил главния мозък, поради което е станал подобен на най-бедна почва или е заприличал на пустеещо поле, където никнат само плевели и бурени. За количеството, силата и качеството на творческите сили, както и за условията и възможностите за развитието и проявите на висшите дарби и способности, съдим от количеството и силата на хармоничните съчетания между Луната и добротворците. Защото добротворците са представители на висшите светове, а хармонията между Луната и добротворците е свидетелство за задружната и плодотворна дейност между човека и висшите светове. С други думи казано, хармонията между Луната и добротворците е заплатата, която човек получава от висшите светове, когато става изявител и служител на мислите, идеите, чувствата, стремежите и желанията, които получава от тях. Отличителните качества на идеите, мислите, чувствата, желанията и стремежите, които човек приема от висшите светове, са вдъхновението и радостите. Дисхармонията между Луната и добротворците, според нейната сила, е свидетелство за дадени, но неизпълнени в минали живот обещания пред висшите светове.
към текста >>

68. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

ТОМ 18

На Луната бледа те очертаха службата, и на петте планети - движенията свойствени, аспектите различни: шестина, четвъртина, трета, противостояне вредително, вмениха им кога да се събират в синод злокобен, както и звездите неподвижни кога да пръскат пагубно влияние, кои в изгряващото и кои в захождащото слънце да бъдат буреносни, всички ветри отделиха по ъглите им, дадоха им срок кога да смесят море, ефир и суша, гръм кога да проечи с ужасен грохот в мрака на въздушния чертог.
Тема, зададена от Иван Антонов по време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) .................................................................................................................. 813 3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Бележки - Вергилий Кръстев ................................................................................................................................................................. 826 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов Тодор Ковачев Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън: “Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега. На Слънцето бе първо предписано тъй да се движи и така да грее, че да извиква на Земята студове и жеги непоносими, да докарва грохналата зима от севера, а пък от юга - зноя нетърпим на лятното слънцестояние. На Луната бледа те очертаха службата, и на петте планети - движенията свойствени, аспектите различни: шестина, четвъртина, трета, противостояне вредително, вмениха им кога да се събират в синод злокобен, както и звездите неподвижни кога да пръскат пагубно влияние, кои в изгряващото и кои в захождащото слънце да бъдат буреносни, всички ветри отделиха по ъглите им, дадоха им срок кога да смесят море, ефир и суша, гръм кога да проечи с ужасен грохот в мрака на въздушния чертог. Той, някои твърдят, накарал ангелите свои с над две по десет градуса да извъртят Земята от слънчевата осис труд централното кълбо навели те; а други казват, че самото Слънце от равноденствения път накарано било да свърне също толкова нагоре през Телеца, Атлантовите дъщери, Спартанските близнаци, та до тропическия Рак, а после да се спусне стремглаво пак през Лъв, през Дева и Везни надолу до Козирога, та така във всеки край промяна на времената да донася; инак пролет свежа безспирно щеше да цъфти по цялата Земя с еднакво дълги дни и нощи вред освен отвъд полярните е кръгове - там щеше вечен ден, непомрачен от нощ, да грее, слънцето снишено, макар и тъй далечно, щеше винаги пред тях да обикаля хоризонта, без дори да знае какво са изток или запад, сняг не би валял отсам Естотиландия на север, а на юг - под Магелан.” Така в поетична форма ни реди Миятън промените, настъпили в астрономията, когато бе отхапан онзи плод. А той безспорно е прав, защото както казва Учителят, е един от синовете на Адам и Ева, а написаното в “Изгубеният рай” е един далечен спомен (“Благословен”, с, 241 - Неделни беседи)*, В потвърждение на казаното от Милтън, нека прочетем от “Наука за живота”† какво е написано на с. 114 ÷ 115: „Когато растенията дойдоха на Земята, Северният полюс на друго място беше. И растенията показват къде е бил Северният полюс. Той е бил долу.
към текста >>

69. 3. ПЛАНЕТИТЕ

ТОМ 19

Този процес на бавна промяна е през целия живот на човека, като колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия и в лошия смисъл.
Пълните планетни влияния създават добре оформени мозъчни центрове, когато те се възбудят - имаме силно прииждане на кръв в тях и в резултат едно тяхно разширение, което напъва на черепните кости и главата се разширява. Това разширение има отнапред даден разумен предел, той не може непрекъснато да се развива. Този разумен предел отнема възможността на главата рано да се втвърди, когато планетните влияния са ясно изразени. При благоприятни аспекти това разширение и оформяне на черепа и лицето е хармонично, меко, приятно за гледане. При неблагоприятните аспекти, разширението и оформянето на черепа и лицето са по-остри, дисхармонични и неприятни. Този процес на бавна промяна е през целия живот на човека, като колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява, тогава интересите на човека се притъпят, променя се и главата, като бавно намалява. При раждането на детето, най-първо се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове и на стомашната система. Те именно тласкат детето към ядене, нуждата и необходимостта да се нахрани. Идват след това тези на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля. На Венера - чувствата, Любовта.
към текста >>

70. 5. ДУНАНМА

ТОМ 19

Създава се бурен процес на обмяна и връзки, създаване на нови активни елементи, готови за обмяна и обединяване, в резултат на което имаме видимия свят.
Те са, които създават съединението и обединението на елементите, за да могат да се създадат форми-общежития, в които животът да може да се прояви. Те са, които обръщат пасивните, затворени, неспособни за обединение и връзка помежду си атоми в активни, отворени - готови за обмяна и връзка йони, като избиват по един или няколко електрона от извънредно здравият атом. По този начин, от пасивните електрически неутрални атоми, се получават йони с положителен заряд, които вече са извънредно активни и способни за обединение и обмяна. И електрони, които заредени с отрицателен пълнеж също са активни, влизат във връзка с атомите, като им прибавят отрицателен пълнеж. Равновесието, неутралността на атома се нарушава и той става също така активен, способен за обмяна и връзка йон, само че с отрицателен пълнеж. Създава се бурен процес на обмяна и връзки, създаване на нови активни елементи, готови за обмяна и обединяване, в резултат на което имаме видимия свят. Да вземем за пример азота, които имаме в атмосферата - той е един крайно инертен газ. Ако от неговия атом се избие един електрон, получаваме нещо ново - получава се кислород и то активен, готов да влиза във връзка с другите елементи, готов да дава своя принос в изграждане на живота. А когато избитият електрон се прилепи до атом на азота, получаваме въглерод, също активен, със същите способности, или така нареченият „активен въглерод”, Той е готов да се приеме от растенията, годен да служи на живата клетка. Нищо не би могло да съществува в света, ако елементите не са активни, което ги прави способни за обединяване и обмяна. Това се дължи на въздействието на космичните лъчи, идващи както от тези избухващи слънца, така и от нашето Слънце.
към текста >>

71. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

ТОМ 19

По това време, тази област от Земята, връзката между трите континента - Азия, Африка и Европа, земите между Средиземно море, Червено море, Индийския океан, Черно и Каспийско море беше арена на бурен човешки живот.
Своето учение той проповядваше всред един народ, населяващ земята около дълбокия залив, където се вливаха реките Тигър и Ефрат, а също и земите около техните долни течения. Този народ, беше жизнена клонка от семитската раса и се наричаше халдеи, което ще рече - народ, стремящ се към светлината. Неговите последователи бяха будни и интелигентни хора, защото за разбиране на учението му се изискваше буден и подготвен за трезва мисъл ум. Учението му получи голямо разпространение всред този народ, където имаше ревностни и предани ученици: след като Саабей се пресели в онзи свят, неговите ученици положиха усилия не само да разпространят идеите му, но продължиха системно и задълбочено да изучават онова, което техният учител им беше дал. Това усърдие им даде възможност да се домогнат до все нови и нови открития, които оформиха учението, като една странна и величава наука, изградена върху знания, придобити от опита и последователната мисъл. По това време, тази област от Земята, връзката между трите континента - Азия, Африка и Европа, земите между Средиземно море, Червено море, Индийския океан, Черно и Каспийско море беше арена на бурен човешки живот. Боговете на светлината правеха всичко възможно да озарят човешкия ум и го тласнат към знание, прогрес и творчество. Докато злото се стремеше да го тласне към мрака и устрема да граби, убива и руши, доброто и злото си бяха дали среща тук, за да господстват над човешкия ум. Създаваха се цветущи селища и градове, центрове на наука, създаващи улеснение за човешкия живот и изкуства, които го възпитаваха и облагородяваха. Най-голямо издигане от всички градове от този край във всяко едно отношение достигна Вавилон. Разположен на двата бряга на реката Ефрат, той смайваше със своите постройки, храмове, палати, градини, тържествени площади и улици, украсени със статуи, барелефи.
към текста >>

72. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него.
Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доброто или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си! Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде. Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него. Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте. Сега ние искаме животът ни да се оправи, да бъдем щастливи, да дойдем на власт, да оправим другите. Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е?
към текста >>

73. ОТКРОВЕНИЯ

И това ще стане скоро, но има да мине първом огън, който ще изгори всички бодли, бурени и разруши всичкото временно.
- Ако обичаш, поясни ми - помолих Го аз. Той ме погледна строго и ми каза: - Това, което си видял, това е! Лозата е посадена и пръчките растат, но са още малки и затова стават така работите на хората, които те потресоха с вида си. А Лозата ще възмогне, ще расте и разклонява. И ще даде живи гроздове, като тия, както е «Изгревът», гдето е брат ти. И това ще стане скоро, но има да мине първом огън, който ще изгори всички бодли, бурени и разруши всичкото временно. Тогава ще излезе вятър и буря, която ще разпали пламъка до невидими размери. А после ще дойде вода да отнесе пепелта. И тогава Великата Лоза ще разклони и обхване целия свят. - А много ли време ще мине дотогава? - побързах да питам аз.
към текста >>

74. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

(Вестник «Живот», бр. 3, 5.IV.1929г, стр. 1)

Ние трябва само да помогнем доброто, което всеки носи в себе си, да вземе надмощие над злото, както цветята - над бурените в една градина.
Защото, ако всичките обичаше, ти нямаше да ги осъждаш. Ти може да не им съдей-ствуваш, но всичките щеше да разбираш и тогава никого нямаше да осъждаш. Защото кои сме ние, та да съдим брата си? И ако някой греши и върши престъпления - това е неговото минало, което сега се изявява. Сегашното му ще се изяви в бъдещето. Ние трябва само да помогнем доброто, което всеки носи в себе си, да вземе надмощие над злото, както цветята - над бурените в една градина. - Но злото е толкова силно, Учителю! - Силно! Та ако една отрова, и най-силната, е в своето стъкло и седи в някой шкаф на химическия кабинет или аптеката - какво лошо има в това? Всичко е да не я туриш в стомаха или тялото. А и тя си има своето предназначение, но с нея ще оперират лекарите, учените.
към текста >>

75. 5. Тайната на живота (от Алфиеро Бертоли)

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

1) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Старият човек е извървял дълъг път, минал е през планини и полета, чудесни градини са го радвали, бурени и тръне са го спъвали, и накрай е стигнал до вратата, която води към незнайното, към задгробния живот, към тъмнината... за незнающите.
5. (Вестник «ЖиВот», бр. 3, 5.IV. 1929 г., стр. 1) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Старият човек е извървял дълъг път, минал е през планини и полета, чудесни градини са го радвали, бурени и тръне са го спъвали, и накрай е стигнал до вратата, която води към незнайното, към задгробния живот, към тъмнината... за незнающите. Над него висят плодовете на неговите дела и придобита опитност. Над Младия стоят цветя. Надежден, жизнен, бодър той излиза от тъмната врата; пред него стои дълъг, светъл път, водещ нагоре към живота, към нова опитност и нови придобивки. Дано и ние, когато стигнем на мястото на стария човек, да погледнем с радост и благодарност изминатия път, знаейки, че ще излезем пак от дясната врата подмладени и обновени, готови да вървим пак. Животът няма спиране, той е велика тайна. А.
към текста >>

76. 11.Реално и нереално

А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея.
11 (292), 10.V.1942 г, стр. 3-4) СЕЙ ЧИСТО СЕМЕ! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват! Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще «правиш» доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, Който прави доброто - това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание.
към текста >>

Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват!
Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват! Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще «правиш» доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, Който прави доброто - това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на някой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са, и много естествено е, че животът ще ни опровергава, на всяка крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе - всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе!
към текста >>

77. IV. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Беше създаден отделът «Духът на Истината и Духът на Заблуждението», защото 1999 година създаде условия да се проявят и да израснат с житото също и бурените и плевелите, които задушиха житните класове.
бяха отпечатани 59 томчета. Как бе организирано отпечатването и самия каталог на томчетата виж в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905 г. 4. През 1999 г. се подготвиха и отпечатаха 4 тома от «Изгревът» - томове IX, X, XI, XII. 5. Беше създаден отделът «Духът на Истината и Духът на Заблуждението», защото 1999 година създаде условия да се проявят и да израснат с житото също и бурените и плевелите, които задушиха житните класове. А за справка си проверете в «Изгревът», том IX, стр. 756-859; том X, стр. 743-776; том XI, стр. 791-834; том XII, стр. 871-902; том XIII, стр.
към текста >>

78. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

Беше направен там навес, под който имаше няколко лимона в големи буренца.
Учителят с децата, на „Изгрева" (Виж „Изгревът", т. XXI, с. 612 (от оригинала, а тук е стр. 591 – ГСК)) На 12.07.1941 г, събота, отпразнувахме празника на Учителя - Неговия рожден и имен ден. След хубавия обед под лешниците брат Бертоли събра децата от Изгрева и ни снима с Него до Неговата приемна отляво. Беше направен там навес, под който имаше няколко лимона в големи буренца. На снимката прави отляво надясно: 1. Стефан Лазаров Опев. 2. Васил Станимиров Василев. 3. Ирина Тилкова Тилева. 4. Веса Стефанова.
към текста >>

79. 17. ОПОМНЯНЕ ТРЯБВА (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)

2) Когато сеят жито, требят го най-напред - чистят го и отвяват - да няма боклук, чужди примеси - никой не иска къклица, плевели и бурени.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) Когато сеят жито, требят го най-напред - чистят го и отвяват - да няма боклук, чужди примеси - никой не иска къклица, плевели и бурени. Когато потрябва да се развъждат телета, търси се породист бик. През няколко села даже разкарват крави, за да станело добиче „от порода”; също тъй търсят за овците - овен, за конете... Та даже за кучета и котки - всички, които разбират, днес искат да бъдат „породисти”... Само човек се развъжда наглед как да е. Днес, като събират момък и мома, най-малко мислят за „добичето”, което ще се роди (добиче не значи животното иде от „добива” - придобива, затуй употребяваме тая дума). Всички други съображения са налице - но за това даже и не се мисли - и даже ако се мисли, то е само как да се премахне детето още като е малко... защо? Едни не щат деца, защото щели да си развалят „фасона” или „линията на тялото” - това са цивилизовани престъпници, кокони, за които и най-строгото наказание ще е малко - такива или да се не женят, или да се скопяват и да се поместват в домовете за удоволствия - за да ги знае целия свят какъв им е идеалът.
към текста >>

80. 49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени.
” Докога ще лягаме, без да знаем как ще осъмнем? Докога? Докога?... Това са всекидневните въпроси, с които всяка чиста, събудена българска душа се запитва; това са въпроси, които интересуват и вълнуват цял народ... За да престанат тези въпроси да вълнуват и тровят народа ни и да го карат да трепне пред утрешния пълен с неизвестности ден, нужно е: повече светлина, правда, обич, истина, всяко нещо на мястото и на времето си и още е нужно пълно съзнание на всеки син и дъщеря на Родна земя да знаят и помнят, чете са творци създатели на днешното и утрешно. Повече съзнание към всяка работа и съвестно изпълнение на всеки възложен дълг. По-голямо съзнание на отговорности във всички, защото днешното е следствие вчерашното, а утрешното ще бъде следствие днешното. Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени. Не можем да имаме мир в душата си, ако сме вършили престъпления и чакаме наказания. Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга.
към текста >>

81. 58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени.
На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини. За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето... Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото. Ето, което трябва да прави всяка майка, всеки баща, всеки младеж и всеки човек, всеки: като оправи себе си, ще оправи дома си; оправи ли дома си, ще оправи селото, града, околията, окръга - България. Тръгнат ли всички работи в ред, и България ще тръгне, и младежта ще се коригира, а останалото ще дойде от само себе си. Рибата се омирисва от главата. * Има младежи, които кината, булевардите, оргиите, лекият живот не ги вълнува.
към текста >>

82. 13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

трета част - писма 1915г - 1918г

Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога.
Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ! ” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас! Дава се на тоя, който вярва и работи. Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в живота си - опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва.
към текста >>

83. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Плачът е потребен както дъждът за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените.
Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях? Нима той не страда и не се самоосъжда? Не съдете - казва Господ. Аз казвам: помагайте на Господа да осъществи вечното Благо. Плачът е потребен както дъждът за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените. Хубаво е човек да полива сутрин или привечер своята градина - но не и на обед. Не съм против плача, но навреме да е, да принесе благословение. Господ Бог Мой да ви учи всички на това, което е благородно и възвишено в живота. Само тогава ще бъдете щастливи и весели. За мен думите: Вяра, Надежда, Любов, Чистота, Святост, Милосърдие, Правда и всички други имат особено значение.
към текста >>

84. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

Беше направен там навес, под който имаше няколко лимона в големи буренца.
Когато свършвахме 1 и 2 отделения отлично, занасяхме му удостоверенията да ги види и Лулчев ни даваше по една монета 50 лева. Като минавах сутрин покрай югоизточния ъгъл на братската градина, виждах брат Любомир Лулчев, който говореше на „Упанишадата”, съставена от около десетина души. 56. Снимка на децата на Изгрева с Учителя (Сн. 76. Учителят с децата, на „Изгрева") На 12.07.1941 г, събота, отпразнувахме празника на Учителя - Неговия рожден и имен ден. След хубавия обед под лешниците брат Бертоли събра децата от Изгрева и ни снима с Него до Неговата приемна отляво. Беше направен там навес, под който имаше няколко лимона в големи буренца. На снимката прави отляво надясно: 1. Стефан Лазаров Опев. 2. Васил Станимиров Василев. 3. Ирина Тилкова Тилева. 4. Веса Стефанова.
към текста >>

85. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

[Учителят] е още много бурен, т. е.
Като го нямаше, внесох я в стаичката до твоята стомна и си казах, че време е вече да се видим, нали всички нови плодове започваме заедно? Ти ще чакаш ли? Младежкият събор ще почне на 10-и идния месец, след 25 дни. Могат ли да се съкратят някак? (Вечерта му поднесох лубеницата - с много здраве мислено и от тебе - и твоята стомничка.) Отначало помислих да отида веднага на Витоша, а после... после си останах, върнах се вкъщи и четох беседите на Събора. Уч. [Учителят] е още много бурен, т. е. духовете развързани атакуват. Преди да тръгне, е бил трима (сестри) - нещо незапомнено! Кражбите продължават. Сега е дигнато 2 одеала на С-ка [Савка] и чантата с беседи на П-ша [Паша] (Това между нас да си остане само.) Вечерта отидох наново над чешмата и посрещнах Уч. [Учителя]. Той беше спокоен. Говорихме.
към текста >>

В далечината е Витоша, обвита с мъгли и облаци, а още по-далеко... Бебо... Бурен и силен е дъждът, но скоро минава.
Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 19 юли 1927 г. Вали дъжд. 121/4 обед 19.VІІ. 1927 Изгрева В неделя седнах на масата и имах щастието да гледам през единия прозорец изгрева на слънцето, през другия - вълшебния образ на Витоша - това, което съм мечтал от години... Вчера ти писах, отворих прозореца си, когато валеше - и водните капки добавили на писмото ми достатъчно, докато съм излезнал навън, за да не мога да ти го пратя. Сега пак вали дъжд, но пиша ти при затворен прозорец. В далечината е Витоша, обвита с мъгли и облаци, а още по-далеко... Бебо... Бурен и силен е дъждът, но скоро минава. Дано скоро мине бурята и в мен - доста нещо отвлече със себе си. И от мойто тяло доста клетки си заминаха... Вчера ходих - па и всяка сутрин отивам редовно, често с У. [Учителя] с твоята стомничка за вода - само с нея. И да знаеш каква радост ми е! Но някои, които я познават, а нямат смелостта да кажат друго - питат ме защо ходя с толкова малка стомничка за вода.
към текста >>

86. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил.
Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4. стих 5 („ И от престола изхождаха светкавиц и и гърмежи и гласове .
към текста >>

87. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил.
Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4. стих 5 („ И от престола изхождаха светкавиц и и гърмежи и гласове .
към текста >>

88. 12. Задачи,които планината възлага

Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести.
Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Когато сте неразположени , хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърляте, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си." „За пример като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност , те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко, което става в природата, става и у човека. Затова именно ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове." /"Закони на доброто", с. 356, 355/ „Като се освобождавате постепенно от накитите си /болестите/, вие ги хвърляте настрани от вас, и оставате само с Божественото , което ви следва навсякъде... Щом човек започне някаква работа /на Рила/, състоянието му се изменя.
към текста >>

89. Вергилий Кръстев Е. ИДЕЯТА ЗА КОМУНИТЕ И КАК ТЯ БЕ ПРОВАЛЕНА ПРИ БЪЛГАРИТЕ

Разрушиха всичко и сега земята пустее, обрасла с тръне и бурене.
За да се прибере реколтата, се правеха бригади от ученици, студенти, работници, чиновници, и така се прибираше реколтата. Аз съм участвувал всяка година по няколко бригади за прибиране на сеното, на картофите, на зеленчуците и на плодовете. Тези бригади бяха задължителни. 8. След 1989 г. разтуриха ТКЗС, които имаха машини за обработване на земята. Разрушиха всичко и сега земята пустее, обрасла с тръне и бурене. А се внасят жито, зеленчуци, плодове от чужбина, докато при социализма внасяха само банани и портокали за Нова година. И се редяхме на опашки за тях. Чудя се само едно. Откъде намират валута за внесените от чужбина стоки? Отговор няма!
към текста >>

90. XI. ЖАДУВАЩАТА ОБИЧ И АНГЕЛЪТ НА ЛЮБОВТА - 1. Молитва на жадуващата обич

Невена Неделчева

ТОМ 23

Като че ли в мене има един бурен живот, който кипи и иска проявление.
О, Боже, Ти си по-непридирчив и от хората. Колко бих искала да притежавам макар една твоя черта, да съм добра, о, колко много искам да съм добра, и не мога. Все негодувам, Господи, все негодувам. Това е ужасно, ужасно просто. А все си мечтая да съм тиха, кротка, смирена, но пък тогава ми се струва, че няма да живея. Като че ли в мене има един бурен живот, който кипи и иска проявление. Като че ли ми трябват простори, за да се развия. В мене има мисъл, че тоя живот, който го живеят другите, е рамка и ограничение за мене. В мене има понякога нещо, което пищи, когато искат да го ограничат. То иска простор, жадува за творчество, за свобода, иска да се прояви и да действува. И питам се, питам,Господи: право ли е това?
към текста >>

91. 6.10. Елена М.Стоун

След тоя бурен живот, пълен с приключения, тя не намери за добре да се върне в Мисията.
Тук те изведнъж се събраха с приятели и познати, светът най-сетне чу за освобождението им. Заслужава да се забележи, че съгласно даденото й пред четниците обещание, мис Стоун никога и пред никого не изяви имената им. С изтощено и преуморено тяло, тя побърза да се върне в отечеството си, дето всички ожидаха да я видят. След заслужената почивка тя държа много речи, и писа много статии, в които без преувеличение изложи опитностите на своето пленение. В речите си, тя не еднаж се е застъпвала за правата на измъчения македонски народ. След тоя бурен живот, пълен с приключения, тя не намери за добре да се върне в Мисията. Последните години от живота си прекара в родното си място Челси, при Бостон. Тук тя е продължавала да се интересува от България и най- вече във вървежа на Евангелското дело в нашето отечество. През последните години телесните й сили постоянно намалявали, и когато краят настъпил, тя имала пълно съзнание. Почина с мир в Господа на 81 годишна възраст. Ив. Я.
към текста >>

92. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир?
Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената. През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас".
към текста >>

93. 174. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода

Весела Несторова

Веднъж отидох до Него с лопата и двамата копахме, после Той спря и отиде до лехата с магданоз да изскубне бурените.
Бог, когото най-много обича, най-трудни задачи му дава и при най-лоши условия го туря, за да изпита користна ли е любовта му. Бог от камъка вода вади. Да извадиш тресчицата от окото си и от окото на неприятеля си, другото ще се нареди. Природата те оставя да изживееш резултата на действието си." Неколкократно виждах Учителя в градината на работа. Той вземаше лопата и отиваше да копае. Веднъж отидох до Него с лопата и двамата копахме, после Той спря и отиде до лехата с магданоз да изскубне бурените. Започнахме да ги изхвърляме от магданоза на пътечката и Той заговори: "Сега растат заедно, но така ще бъдат отделени лошите духове от добрите на земята." Всяка дейност на Учителя бе на всички полета и винаги търсех значението на действията Му. Символи на живота бяха движенията Му, погледа Му, думите Му.
към текста >>

94. 194. В човека също работят бурени

Весела Несторова

194. В човека също работят бурени На един лист Учителят бе написал с мастило думи за една нова песен "На ранна пролет", и ми ги даде да ги подредя поетично и създам съответна мелодия за тях.
194. В човека също работят бурени На един лист Учителят бе написал с мастило думи за една нова песен "На ранна пролет", и ми ги даде да ги подредя поетично и създам съответна мелодия за тях. "Песента трябва да започва тържествено, мажорно", ми каза Той. "Думите са дадени по-преди." Тогава Учителят донесе една чиния, пълна с прясно набрани ягоди и ги сложи на масата, като каза: "Работили сте за тях и сега ще опитате плодовете на труда си." Изядохме ги заедно и ме изпрати в градината още да си набера. Той сам дойде, набра няколко и ми ги даде. Имаше лехи магданоз, които полях. Преброих ягодите, които Учителят ми даде, бяха 19.
към текста >>

Докато вадехме бурените от магданоза, Той каза: "По този начин злите ще се изкоренят от добрите и ще бъдат хвърлени извън техните предели.
"Песента трябва да започва тържествено, мажорно", ми каза Той. "Думите са дадени по-преди." Тогава Учителят донесе една чиния, пълна с прясно набрани ягоди и ги сложи на масата, като каза: "Работили сте за тях и сега ще опитате плодовете на труда си." Изядохме ги заедно и ме изпрати в градината още да си набера. Той сам дойде, набра няколко и ми ги даде. Имаше лехи магданоз, които полях. Преброих ягодите, които Учителят ми даде, бяха 19. Докато вадехме бурените от магданоза, Той каза: "По този начин злите ще се изкоренят от добрите и ще бъдат хвърлени извън техните предели. Сега те гордо мислят, че управляват земята, а добрите ги оставят да правят каквото си искат, защото са самопожертвувателни. В човека също растат бурени, те обичат цветята и също растат сред тях. Злото няма нужда от култивиране, то расте навсякъде, където си иска. Ние имаме работа, която трябва да свършим и Бог има работа, която той в нас върши. Наша работа е да разорем нивата си и да я посеем, а Бог има грижата за останалото.
към текста >>

В човека също растат бурени, те обичат цветята и също растат сред тях.
Той сам дойде, набра няколко и ми ги даде. Имаше лехи магданоз, които полях. Преброих ягодите, които Учителят ми даде, бяха 19. Докато вадехме бурените от магданоза, Той каза: "По този начин злите ще се изкоренят от добрите и ще бъдат хвърлени извън техните предели. Сега те гордо мислят, че управляват земята, а добрите ги оставят да правят каквото си искат, защото са самопожертвувателни. В човека също растат бурени, те обичат цветята и също растат сред тях. Злото няма нужда от култивиране, то расте навсякъде, където си иска. Ние имаме работа, която трябва да свършим и Бог има работа, която той в нас върши. Наша работа е да разорем нивата си и да я посеем, а Бог има грижата за останалото. Наша работа е да сдъвчем храната, а смилането й е от Бога, но ние никога не вършим своята работа, а я оставяме Бог да я свърши. В младия ще търсиш енергия, подтик, а в стария - благородна обхода." В.К.: На с.
към текста >>

95. 5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков

Весела Несторова