НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
6
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
063 ВСЕОБЩИЯТ ЕЗИК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И най-малките
буболечици
разбират от Любовта.
'' Учителят каза:'' – Любовта е вложена във всяко Същество. И дървото чувства, когато му помагат. И то има език, с който изказва нежните си чувства. Само че много е тих езикът му.
И най-малките
буболечици
разбират от Любовта.
Няма Същество в света, което да не разбира, какво нещо е Любовта! Тя е единственото нещо в света, което всички добре разбират.
към текста >>
2.
Бъди като Слънцето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Господ обича
буболечиците
, и аз ги обичам.
Любовта към всички хора да бъде еднаква, не по количество, но по качество. Ние не се занимаваме с количеството, но с качеството. В качеството е силата. Каквото прави баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията, и аз ги обичам.
Господ обича
буболечиците
, и аз ги обичам.
Когато попитат защо обичаш буболечиците, ще кажа: Защото Бог ги обича. Когато обичаш всички същества освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог е и в това същество. Някои казват за някого: „Аз от него не се интересувам. “ Че как така? Господ иска да знае за него, а ти на какво се правиш, че не се интересуваш?
към текста >>
Когато попитат защо обичаш
буболечиците
, ще кажа: Защото Бог ги обича.
Ние не се занимаваме с количеството, но с качеството. В качеството е силата. Каквото прави баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията, и аз ги обичам. Господ обича буболечиците, и аз ги обичам.
Когато попитат защо обичаш
буболечиците
, ще кажа: Защото Бог ги обича.
Когато обичаш всички същества освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог е и в това същество. Някои казват за някого: „Аз от него не се интересувам. “ Че как така? Господ иска да знае за него, а ти на какво се правиш, че не се интересуваш? Така не трябва да се мисли.
към текста >>
3.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само по този начин ще дойдат във вашата чашка онези малки
буболечици
и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят.
И всички Възвишени Същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов. Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света - разцъфтяването на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте души и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят.
Само по този начин ще дойдат във вашата чашка онези малки
буболечици
и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, на Божественото у човека, за да съберат от нея тези сокове. А с тяхното идване те ще внесат Новата култура, която ние наричаме “Култура на Божествената Любов”. Искам да остане у вас следната съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде тъй силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които
към текста >>
4.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ние сме още малки
буболечици
по отношение на великите същества, населяващи Слънцето и Сириус." (64)
109) „ Сириус е 100 хиляди пъти по-голям от Слънцето и със своята култура направлява нашата галактика. Ако най-ученият професор на Земята, който познава цялото знание и всичките науки, отиде на Слънцето, той ще бъде малко дете на няколко месеца. Ако най-ученото същество на Слънцето, което знае науките на Слънцето и Слънчевата система, отиде на Сириус, то ще бъде едно малко дете на няколко дена. Можем да си представим сравнително каква велика култура има на Сириус. Понеже една слънчева година е равна на 200 милиона наши години, то един човешки живот на Земята не представлява дори и секунда от слънчевата година.
Ние сме още малки
буболечици
по отношение на великите същества, населяващи Слънцето и Сириус." (64)
Земята както е населена със своите държави, представлява големият земен човек Адам Кадмон, в който всяка държава изпълнява специфична функция. Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система на общия организъм, а българите — черният дроб, по-специално жлъчката. Понеже жлъчката е свързана със съществата на доброто, със Силите от ангелската йерархия, българите трябва да бъдат носители и изпълнители на Доброто и Любовта, за да имат успех навсякъде в живота и да изпълнят правилно задълженията си към цялото." (64)
към текста >>
5.
Вятърчо
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
хъррр ... — хъркали
буболечиците
и сладко на топличко си спели.
— Хей, Вятърчо, ела да ни върнеш на нашите дървета, изморихме се, доспа ни се! — молели се тъжно листенцата, но никой не ги чувал, Станало съвсем тъмно. Млъкнала гората. Всички животинки се прибрали в къщичките си и заспали. Хъррр . . .
хъррр ... — хъркали
буболечиците
и сладко на топличко си спели.
Само палавите листенца останали да мръзнат навън и едно по едно започнали да лягат на студената земя. Сгушили се, прегърнали се, като сестрички, да се стоплят, и уморени от игрите, скоро заспали. Така заспали палавите листенца първия есенен сън върху студената, земя. И както спели, дочули глас изпод земята: — Златни листенца, сладко спете, добре ни топлете! Поразбудили се, поразмърдали се заспалите листенца и гледат, че се разсъмва. Задал се отдалеч Вятърчо с прозрачната си дреха и весело извикал: — Фиу-у-у.
към текста >>
НАГОРЕ