Търсене в текстове за 'Буболечици'

От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата.

Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата. И паднах аз в благоговение и казах: Кой си Ти Великий, за да те славословим? Кой си Ти, в Когото се държи слънцето, всяка мушица, без Когото елхата не би сътворила своите игли. Кой си, Ти да принесем Тебе сърцата си. Кой си, да отдадем Тебе своята воля? Аз съм в гората.
към текста >>

О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца?

Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш?
към текста >>

Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота.

Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.
към текста >>