Търсене в текстове за 'Буболечици'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Това - ще кажете вие - са Божествени неща." Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо.
Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща." Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действува.
към текста >>

2. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Микроби, извержения, буболечици, паяци, глисти.
Следователно искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат. (Обаждат се: - Амин.) Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги изнесем. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все гореливи излизаме из тях. Какво може да намерите в един стар осемгодишен вмирисан мях? Микроби, извержения, буболечици, паяци, глисти. Кой от вас би замазвал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги туряме в пещта, а пещта ги обръща на бяла вар. И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е решил да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят.
към текста >>

3. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици.
Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал. Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици. Калта е изложена на постоянни страдания, разлагане и пр. Същият закон важи и за човека. Ако човек не се стреми към Бога, ще има постоянно тези страдания. Страданията са, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога, то е да добием богатствата, които Бог е приготвил.
към текста >>

Всички се интересуват, и животните и буболечиците.
Никой не му носи вода. Някой няма орехи и няма никой да му носи вода. Никой тогаз не се интересува от дядото. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Интересуват се. Всички се интересуват, и животните и буболечиците. Но, като престане водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, и млад, и стар, трябва да бъде извор. Тогава няма да бъдете стари. И тогаз, като дойдат децата, и вода и всичко ще ви донесат. Не чакайте да остареете.
към текста >>

4. 23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Паша Теодорова

Понякога на нас, обикновените хора ни досаждат мухите, буболечиците, с една дума по-малките същества от нас, но не е така и за мъдреца.
23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ София, 1924 година ли, не помня точно Лято е. Достатъчно е да излезеш на двора, в градината, дори в стаята, да кацнат на тебе една, две или повече мушици - и те имат право да се ползуват от хубавите топли дни, които природата щедро дарява на всички живи същества, малки и големи. Понякога на нас, обикновените хора ни досаждат мухите, буболечиците, с една дума по-малките същества от нас, но не е така и за мъдреца. Той използува малките същества в своята велика работа. За него те са символ. С тях той се разговаря, вместо да говори на по-големите същества - хората. Вън е топъл, хубав юнски ден, но не и за мене. Пчелички, пеперуди, мухички летят свободно, весело прехвъркват от цвят на цвят, но на мене като е топло нито весело, някакво особено психическо състояние ме гнети.
към текста >>

5. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Ние сме още малки буболечици по отношение на великите същества, населяващи Слънцето и Сириус.
109) „Сириус е 100 хиляди пъти по-голям от Слънцето и със своят а култура направлява нашата Галактика. Ако най-ученият професор на Земята, който познава цялото знание и всичките науки, отиде на Слънцето, той ще бъде едно малко дете на няколко месеца. Ак о най-ученото същество на Слънцето, което знае науките на Слънцето и Слънчевата система, отиде на Сириус, то ще бъде едно малко дете на няколко дена. Можем да си представим сравнително каква велика култура има на Сириус. Понеже една слънчева година е равна на 200 милиона наши години, то един човешки живот на Земята не представлява дори и секунда от слънчевата година - една секунда слънчева е равна на 75 години човешки живот. Ние сме още малки буболечици по отношение на великите същества, населяващи Слънцето и Сириус. (64) Земята, както е населена със своите държави, представлява големия земен човек Адам Кадмон, в който всяка държава изпълнява специфична функция. Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система на общия организъм, а българите черния дроб - по-специално жлъчката. Понеже жлъчката е свързана със съществата на доброто, със Силите от ангелската йерархия, българите трябва да бъдат носители и изпълнители на Доброто и Любовта, за да имат успех навсякъде в живота и да изпълнят правилно задълженията си към цялото." (64) * Виж « Изгревът» том IV стр. 88-91 «Нестинари» N 14. **Виж « Изгревът» том I стр.
към текста >>

6. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици.
Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили. И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици. Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича? Нима не съм и там, в тях, както и във всичко? Бръннаха струните на моята душа, зазвуча музика в сърцето ми - някакви врати се разтвориха и пред мене се разкри светът на светлината, радостта и обичта, която е във всичко и към всичко... Земята пееше, звездите трептяха в радост, нощта отстъпи на зараждащия се ден за моята душа... И чувах като дивна мелодия да се повтаря: «Аз съм и ще съм, навсякъде и всякога... Намери ме и обикни ме във всичко...» О! Приятелки мои, отворете сърцата си и споделете моята безгранична радост.
към текста >>

7. 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца.
Свечерява се. Приятна, милваща дрезгавина обвива планините и пълзи по пътеките. Селото е зад нас. Пътят е пресполовен. Бодри стъпки ни отвеждат към града. О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух. Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен. Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде. Сбогом, планинско съкровище!
към текста >>

8. 3.2.1.4. Разказът на едно детенце

3.2.1. Изповеди

Лъчите му са толкова силни, че аз гледайки го кихнах от набрани сълзи в очите и мене, мъничката буболечица ми беше добре от лъчите му, които при светлината си изпускаха и мегка топлина, която топлеше мене, майка ми и всички буболечици - мои братчета и сестричета.
Думата ми е за зеления костюм. Не мога да кажа само зелен, защото има и други цветове, втъкани в плата - разни: розови, жълти, червени, бели, всякакви, всякакви... Общата гледка е, че всичко е хубаво, хубаво, хубаво... По стройната й талия дълги сребърни ленти се проточват, на някои места цяла градина от рози са затъкнати по величествения й стан... аз се покатервам по влажния плюш на мегката й дреха, оросена от нощните сълзи, цалувам я, цалувам ненаситно, лягам цяла върху нея, мириша я, дишам от нейната сила и красота и се радвам, радвам... косата й е малко влажна - тя ме милва и муши главата ми из розите, играе пред мене с лентите си и те блещят, блещят... Пак вуал, пак брилянта блещи на челото й. Нежно син, изпъстрен с бели вълни или нежно розови къдрави главички е вуала, който окичва милата ми майка сега. Но светящия брилянт е нещо невъобразимо по сила. Блещи, блещи! Лъчите му са толкова силни, че аз гледайки го кихнах от набрани сълзи в очите и мене, мъничката буболечица ми беше добре от лъчите му, които при светлината си изпускаха и мегка топлина, която топлеше мене, майка ми и всички буболечици - мои братчета и сестричета. Тази дреха най обичам..Тя е най-чудната. Някой път ставам рано и гледам как магически изплаваше из вълните на нежно синкав вуал чудесният брилянт. Цялото тяло на майка ми като че потрепваше и като сънлива красива девойка протягаше към него ръце. И в сълзите й пролени през нощта се къпеха лъчите от този брилянт и цялата й дреха тогава заприличваше на нещо невъобразимо прекрасно... Аз се търкалях из това бисерно зелено кадифе, пиех светлото украшение... Мама пееше тогава. Всичко пееше в нея.
към текста >>

9. 3.3. „Във време на земетресение се отделя голямо количество енергия

Вергилий Кръстев

Започне ли земята да се тресе, всички живи същества бягат: и хора, и животни, и буболечици.
Понякога човек сам себе си не разбира и се чуди, защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бъде господар, да бъде щастлив, без да се подчинява на вътрешните закони. Какъв господар е този, който при най-малкото изпитание бяга? Къде остава неговата сила и мощ, неговото господарство? Започне ли земята да се тресе, всички живи същества бягат: и хора, и животни, и буболечици. И щурецът бяга от дупката си. Всичко живо излиза от скривалището си и бяга." 2) „Коя е причината за страха от земетресенията? Във време на земетресение, се отделя голямо количество електричество. Животните, както и хората, възприемат това електричество и, за да се освободят от него, като от голям товар, те бягат. При движението си от едно място на друго, те се освобождават от излишното електричество.
към текста >>

10. 22. Пеенето и говорът. (23.05.1942, събота, София - Изгрев)

Да любиш всичките части на Бога: хората, малките буболечици, мушичките, тревичките, камъчетата, водните капчици, прашинките, малките цветенца.
Те се уголемяват излитайки и изпълват цялото пространство около певеца. Над него, около него, се движат напреднали, светли гении. Те пеят чрез певеца - той е инструментът, чрез който те се проявяват. - Учителю, какво да правим, за да не изгубим тези ангели, които живеят в човешкото гърло? - Да любиш Бога, да не се привържеш към никое смъртно същество. Да любиш всичките части на Бога: хората, малките буболечици, мушичките, тревичките, камъчетата, водните капчици, прашинките, малките цветенца. Да помогнеш на мравката, като се дави. Улови я, извади я от водата! Както тялото ти, тъй и устата ти да бъдат светилища, от които да излизат красиви и хармонични слова. Ще внимаваш какво влиза и какво излиза от устата ти. - Учителю, като се изсвирят едновременно два съседни тона, защо звучат тъй неприятно?
към текста >>

0.63738083839417