Търсене в текстове за 'Бонбон'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Например туриш в една кутия бонбони и ти се радваш на кутията, а не на бонбоните.
Като мине време, ще видите, че те са за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат. Когато обичаш Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но теб ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа“. Вие наричате Любов това, което не е Любов, а същността на Любовта не засягате. Например туриш в една кутия бонбони и ти се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на място, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Някой човек идва при теб и ти не искаш да го приемеш; тогава и Господ няма да те приеме.
към текста >>

2. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Все едно, да туриш В една кутия бонбони и да се радваш на кутията, а не на бонбоните.
Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат. Като обичаш Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но теб ще обичаме и ти ще ни научиш как да обичаме Него". Вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате. Все едно, да туриш В една кутия бонбони и да се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на място, но сама по себе си тя нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва да правиш и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Някой човек идва при теб и ти не искаш да го приемеш.
към текста >>

3. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Например туриш в една кутия бонбони и се радваш на кутията, а не на бонбоните.
Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат. Като обичате Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но тебе ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа. “ вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате. Например туриш в една кутия бонбони и се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на мястото си, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Като идва новото, то има една тъмна част: Това, когато се събаря старото.
към текста >>

4. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На онези, които лазят - чрез играчките, чрез плодовете и бонбоните.
Това лесно се постига с плодовете. Децата обичат плодовете и за това с тях лесно се трансформират състоянията им. Всяка форма, всеки плод има специфично предназначение. Чрез плодовете природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. На малките бозайничета природата трансформира състоянията, чрез майчиното мляко. На онези, които лазят - чрез играчките, чрез плодовете и бонбоните. А онези, които вече са проходили - чрез плодовете. Последната категория деца, най-много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на Земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота. Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност.
към текста >>

5. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне!
Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално. - Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си. Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне! Този път бях решила на всяка цена да попитам. Последният ден от престоя ми в София отидох да се сбогувам с Учителя и след разговора, който водихме, престраших се и му казах за молбата на едни нещастни родители, за смъртта на дъщерята, за неутешимостта на двамата и че майката пита, къде ли е тяхната Дорка и защо поне не я сънуват. Докато говорех Учителя проницателно ме гледаше и слушаше. - Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. „Е, това е много общ отговор, всеки може да го каже" - помислих си аз.
към текста >>

6. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

“. Взех от ръцете им ръчния багаж, на аптекарката давах бонбони да смучи, на брата – аспирин и бонбони, но те едва вървят.
Аз им казах: „Хайде да тръгваме, дълъг път ни чака.“ И двамата бяха над седемдесетгодишни, братът – билкар, а сестрата – аптекарка, вървят и говорят непрекъснато, едва се движат нагоре. Братът, където види борово дърво, отива при него да търси смола, чопли я с ножче, а ние стоим и го чакаме. Минаха два часа, ние сме още в гората. Аз го подканвам: „Брат, хайде да вървим, защото още половината път не сме минали, а нагоре е много стръмно.“ Два пъти сядахме, за да се хранят. Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала? “. Взех от ръцете им ръчния багаж, на аптекарката давах бонбони да смучи, на брата – аспирин и бонбони, но те едва вървят. Вече стигнахме долу в ниското на езерото, вода тече отвсякъде, не виждам пътеки. Започнах да викам, колкото сили имам, за помощ. Обадиха се от хижата с клепало. По едно време чувам, че се говори – явно някакви хора се движат. Аз съм ги хванала двамата под ръка, за да не падне някой, и едва пристъпваме.
към текста >>

7. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи.
Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините." След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас. Аз ще говоря с общината на Изгрева и ще видим какво можем да направим, но ще направим, обещавам ви. Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета. След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи. Изпихме си кафетата и на сбогуване ни каза: „Чакам да направите това, което ви казах, и да го донесете при нас." Ръкува се с нас и ни изпрати до вратата. Като излязохме, започнахме да се смеем. „А бе, Драга, и друг път ли така са ви посрещали? - попитах аз. „Никога не е бил така любезен, обикновено ни казваше две-три думи, стоейки прав, без да ни покани да седнем!
към текста >>

8. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм.
Един ден аз поседнах около половин час на пейка в градината да си отпочина, една възрастна сестра дойде при мен и ми каза: „Сестра, искам да ти кажа нещо, една млада, много хубава рускиня ме попита: „Вярно ли е, че като се помолиш на вашия Учител за нещо, което много желаеш, ще ти се сбъдне? ". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе? ". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко! " След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе! " - „Иди благодари на Учителя и не го разказвай" - посъветвах я аз. „Много хубаво си й казала, сестра" - добавих след разказа й. По-късно се запознах с градинаря на Руското посолство, той ме помоли да му дам пръчки от нашите рози - да си произведе калеми. Обещах му, че като изрежем през пролетта розите, ще му дадем колкото иска пръчки.
към текста >>

9. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграма. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н. Съобразно това движение вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2, 3,4, и 5 в Пентаграма постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации.
към текста >>

10. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава аз бързо изтичах до моята палатка, скрих томчетата с беседи във възглавницата и донесох кутия с бонбони.
Милиционерът каза: „Веднага събирайте палатките и се махайте от тука! “ В лагера бяхме около 10-15 човека, а другите не бяха се върнали от екскурзиите по върховете. Имаше и гости от Съветския съюз. Ние точно обядвахме на голямата каменна маса. Поканихме ги да седнат и да хапнат с нас, но те отказаха. Тогава аз бързо изтичах до моята палатка, скрих томчетата с беседи във възглавницата и донесох кутия с бонбони. Започнах да ги черпя, да им пращам много любов и мило да разговарям с тях. Първо започна да говори този от Санепид станция, каза, че замърсяваме района и поиска да види тоалетните. Те бяха абсолютно изрядни в скалите, всичко беше чисто, почти не личеше, че има тоалетни. Наоколо нямаше никакви отпадъци. Боклукът от храни заравяхме в ями с пръст.
към текста >>

Само той отказа да вземе бонбон.
Показахме им огнището. То беше изградено на плосък голям камък и отстрани имаше две големи скали. Горският гледа, гледа и каза: „Подпишете се тук, че отговаряте да няма пожар.“ След това така говорих с всеки поотделно. Въобще не помня точно какво съм говорила, защото някой друг говореше чрез мен. Най-труден беше разговорът с този от Държавна сигурност. Само той отказа да вземе бонбон. Изведнъж тези зле настроени мъже постепенно се смекчиха и казаха: „E, преместете си палатките до хижата, дайте си паспортите на хижара и там летувайте.“ След още разговори, които главно аз водех, другите мълчаливо и силно се молеха, а Крум Въжаров стоеше като скала и вероятно е трансформирал всичко това, изведнъж те казаха: „Останете тук до края на вашия лагер, дайте си паспортите и платете на хижаря за престоя.“ Ние почти не вярвахме на очите си. Те си отидоха и нищо не ни сториха. На следващата година Крум Въжаров ни каза: „Пращайте багажите за Рила.“ Другите младежи не възразиха, но аз не исках и протестирах: „Как мога да пратя над 200 кг багаж по пощата до Боровец? След това да го товарим и качим с конете до Мусала - и отново да дойдат и да ни свалят.“ Но Крум настояваше:Пращайте багажа! “ Тогава опаковах около 15-20 пакета, защото пощата имаше лимит до 15-20 кг.
към текста >>

11. 17. Последният ден - забава - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Кошничките с бонбони.
Забавата продължи един час. След определените номера запитах: — Някое дете иска ли да каже още нещо? — Да изпеем „За гъбката" — обади се Здравко. Изпяхме я. — Сега идва най-важното — свидетелствата. — Кошничките с бонбони. — Радвам се дечица, че мога да ви видя здрави и весели. Цяла година идвахте на училище, играхте пяхте и се учихте добре. Сега всички сте порасли и минавате в първо отделение с шест. Слушайте вашите родители и учители и минавайте всяка година с отличен успех. Ще ви раздам свидетелствата наред.
към текста >>

12. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

(Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона).
В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината. — Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички. — Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога. — На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"! При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода. Така завърших учебната година с децата тази година. Резултатите бяха отлични и от тогава практикувам подобен начин при свършване.
към текста >>

0.33497595787048