Търсене в текстове за 'Бонбон'

След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца.
Понякога братята поканват Учителя да Го разходят из езерото с лодката. Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му. Следим с радост разходката и пеем. Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко пъти езерото и спира пред нас. Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката. След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца. На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото. Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук. А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността.
към текста >>

6. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др.
Там се приготвяла само вегетарианска храна. Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя. Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др. купени от Русе. Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев. С всеки изминат ден растяло у него желанието да отиде в София, да види Великия Учител. За тая цел си купил един кон и една каручка.
към текста >>

7. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

Марийка Великова Марашлиева

" „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички".
Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на гробищата. Ний ако искаме да идем". Отивам аз и при Данчо, той щото близко живее. Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш? " „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички". Вземах сирене, кашкавал и поканихме този-онзи. Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души. Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба.
към текста >>

8. 8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ

На 28 август на именния си ден бях получила бонбони и др.
Веднъж Му подварих млякото, което тя купи от един млекар-селянин и Му го занесох. Навярно Той беше поискал това. Учителят по същото време искал да Му изпере един панталон, но Ганка предложила, понеже беше шивачка; да го обърне и ушие наново. С разпарянето се залових аз като свърших тая работа много внимателно. След това тя го уши. На 28 август на именния си ден бях получила бонбони и др. от родителите си от Русе в колет. Тогава имаш криза и много неща се продаваха на „черна борса". Бонбони трудно се намираха. Та те не бяха от добро качество, но все пак сложих ги на една чинийка и ги поднесох на Учителя да го почерпя. Дали имаше и нещо друго не си спомням.
към текста >>

Бонбони трудно се намираха.
С разпарянето се залових аз като свърших тая работа много внимателно. След това тя го уши. На 28 август на именния си ден бях получила бонбони и др. от родителите си от Русе в колет. Тогава имаш криза и много неща се продаваха на „черна борса". Бонбони трудно се намираха. Та те не бяха от добро качество, но все пак сложих ги на една чинийка и ги поднесох на Учителя да го почерпя. Дали имаше и нещо друго не си спомням. После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало. Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят. А денят беше събота и Той се беше къпал, което разбрах по-късно.
към текста >>

После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало.
от родителите си от Русе в колет. Тогава имаш криза и много неща се продаваха на „черна борса". Бонбони трудно се намираха. Та те не бяха от добро качество, но все пак сложих ги на една чинийка и ги поднесох на Учителя да го почерпя. Дали имаше и нещо друго не си спомням. После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало. Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят. А денят беше събота и Той се беше къпал, което разбрах по-късно. Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление. По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се простудявала. Учителят може би е искал и да се изпоти?
към текста >>

9. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

Тогава вземах една кутия бонбони и отидох на събранията в сряда, които ставаха и почерпих приятелите с бонбони и им казах: „Честито, имате вече братско място!
Казана дума, хвърлен камък. И отивам, и възложих задачата на един брат Марков Светослав ли беше, юрист, адвокат. Пълномощно му дадох и той действуваше за туй място докато го уреди. Аз стоях там една седмица. И като го уреди, вземах нотариален акт на мое име. Тогава вземах една кутия бонбони и отидох на събранията в сряда, които ставаха и почерпих приятелите с бонбони и им казах: „Честито, имате вече братско място! " Те останаха така малко изненадани. И тъй, на другия ден аз вече пътувам за София и отивам при Учителя. Учителят беше на поляната, там, където имаше пейка, при стълба, на поляната, където се играе Паневритмията. И като ме видя Учителят стана. Там беше сестра Савка с Него.
към текста >>

10. 22. Наместеният камък в човешкия двойник

Георги Йорданов Добрев

Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането.
В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата. Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането. Още един случай, който ми го разказа Галилей. Още един случай, който случил със самия Галилей. „Аз страдах от камък в бъбрека. Остър камък, като дойде кризата умирам от болки. И веднъж такава криза имах, че просто умирам и казвам на сестричката си: „Бягай, казвам, тя живее в Красно село.
към текста >>

11. 2. Нерадостно детство

Гради Колев Минчв

Като отидем при бати Стоил, той ще ни даде по една кутия локум, ще ни даде бонбони и др.
Тогава баща ми купил една шевна машина „Сингер“, която съществува и до днес - у Юлия, снаха ми. Бях може би 9-10-годишен, понеже мама беше много работлива, идваха сватовници от разни села, да я сватосват. Имаше един човек, казвахме му бачо Стоил, приматарин-амбулантен търговец. Той продаваше платове, пестил, на който викахме габровски шоколад, сладкиши и др. Той обикаляше с каруцата си селата, поставяше сергия и продаваше. Като отидем при бати Стоил, той ще ни даде по една кутия локум, ще ни даде бонбони и др. На другите деца не даваше. Ние отивахме при мама и й казвахме това нещо. Ние нали не разбираме, а той пращал сватове, мама да му стане жена. Обаче нищо не стана. Така една вечер пристигнаха от село Даутлий две жени с мъжете си.
към текста >>

12. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Това много ми хареса .защото като ми се прияде локумче или бонбонче бръквам в лъжичника и си взема някоя стотинка, отивам при бай Пею и си вземам нещо да си хапна.
4. ЛЕЧИТЕЛИ, ЯСНОВИДЦИ И ФОКУСНИЦИ Ние имахме на село една голяма кутия направена от дъсчици, която беше закачена на един пирон. В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки. Това много ми хареса .защото като ми се прияде локумче или бонбонче бръквам в лъжичника и си взема някоя стотинка, отивам при бай Пею и си вземам нещо да си хапна. Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех. Добре, но веднъж гледам бай Пею пише на тефтера нещо и аз питам мама: „Защо бай Пею на някого пише нещо на тефтера, а на други не пише? “ Викам си на ума, да не вземе и мене да запише. А мама ми разправя, че тези, които нямали пари в момента той им записва какво купуват и колко струва и като имат пари тогава плащат. Значи мен не ме записваше.
към текста >>

13. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

Те освен, че работеха пасти и торти, но работеха и бонбони, разни видове, които продаваха в сладкарницата и провинцията.
та до 1947 г. В дирекцията имаше един архитект Банков с когото бях обикновено във връзка. Брат Петър Филипов беше в Русе. Той работеше в сладкарницата и работилницата за сладки с братята си: Стефан, Ною и Илия. Имаше и други работници и работнички. Те освен, че работеха пасти и торти, но работеха и бонбони, разни видове, които продаваха в сладкарницата и провинцията. В Русе имаше братски салон, голям, добре обзаведен на ул. „Мария Луиза“, сега ул. „Найден Киров“. С брат Петър ходехме на събрание, на лекции, на местността „Свирчовица“, където имаше братски лозя. Там се запознах с ръководителя на братството брат Никола Ватев, братя Маркови - Симеон, Никола, Стою, Рашко и Йордан, брат Георги Димитров и др.
към текста >>

14. 1. Най-добрият хиромант

Анка Тодорова Петрова

Ами продавал семки и бонбони.
Баща й, т.е. моя дядо по чехли я изгонил от къщи. Майка ми била много хубава и имала дълга коса до петите. Сестра ми също беше много хубава. Дядо ми какъв е бил в Лозенград? Ами продавал семки и бонбони. Аз не го познавах. Той дойде по-после и живееше в Бургас. Тогава ние бяхме мънички. И в Хасково е идвал. Сега най-голямата ми сестра се казва Мария.
към текста >>

15. Съдържание

Шепа бонбони 42.
36. Кошницата 37. Почерпушка с един локум 38. Сполучливият опит 39. Моите братовчеди 40. Законите на окръжността и пергела 41. Шепа бонбони 42. Що за логика? 43. Каква е тази логика? 44. Финалът на един живот 45. Тиквите на плета 46. Отхвърленият жених 47.
към текста >>

16. 41. ШЕПА БОНБОНИ

41. ШЕПА БОНБОНИ Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри.
41. ШЕПА БОНБОНИ Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри. Учителят разговаряше с нас на общи теми. По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните.
към текста >>

По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони".
41. ШЕПА БОНБОНИ Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри. Учителят разговаряше с нас на общи теми. По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка.
към текста >>

Отиде и се върна с един плик бонбони.
41. ШЕПА БОНБОНИ Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри. Учителят разговаряше с нас на общи теми. По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст.
към текста >>

С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони.
41. ШЕПА БОНБОНИ Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри. Учителят разговаряше с нас на общи теми. По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст. Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик.
към текста >>

Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните.
41. ШЕПА БОНБОНИ Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри. Учителят разговаряше с нас на общи теми. По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст. Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик. Но другите не се усмихнаха, вероятно ревността у тях заработи.
към текста >>

Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик.
С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст. Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик. Но другите не се усмихнаха, вероятно ревността у тях заработи. А как си разреши задачата Савка с тази шепа бонбони, аз не мога да кажа. Но видях нещо друго и то само след няколко дни, което ме накара да се замисля. Виждам Учителят застанал пред Савка и й се караше много строго за някаква нейна погрешка. Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони.
към текста >>

А как си разреши задачата Савка с тази шепа бонбони, аз не мога да кажа.
Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст. Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик. Но другите не се усмихнаха, вероятно ревността у тях заработи. А как си разреши задачата Савка с тази шепа бонбони, аз не мога да кажа. Но видях нещо друго и то само след няколко дни, което ме накара да се замисля. Виждам Учителят застанал пред Савка и й се караше много строго за някаква нейна погрешка. Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони. Има един окултен закон, според който щом небето ти дава много преизобилно, то и много ще изисква от теб. Значи тука имаше нарушение на закона.
към текста >>

Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони.
Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик. Но другите не се усмихнаха, вероятно ревността у тях заработи. А как си разреши задачата Савка с тази шепа бонбони, аз не мога да кажа. Но видях нещо друго и то само след няколко дни, което ме накара да се замисля. Виждам Учителят застанал пред Савка и й се караше много строго за някаква нейна погрешка. Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони. Има един окултен закон, според който щом небето ти дава много преизобилно, то и много ще изисква от теб. Значи тука имаше нарушение на закона. Савка стоеше, а Учителят я гълчеше. На другия ден аз срещам Учителя и Му казвам: "Учителю, за мен е напълно достатъчно, че мога да изям дори и един бонбон даден от Вас". Той се усмихна: "Законът за Божието изобилие е много строг и взискателен.
към текста >>

На другия ден аз срещам Учителя и Му казвам: "Учителю, за мен е напълно достатъчно, че мога да изям дори и един бонбон даден от Вас".
Виждам Учителят застанал пред Савка и й се караше много строго за някаква нейна погрешка. Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони. Има един окултен закон, според който щом небето ти дава много преизобилно, то и много ще изисква от теб. Значи тука имаше нарушение на закона. Савка стоеше, а Учителят я гълчеше. На другия ден аз срещам Учителя и Му казвам: "Учителю, за мен е напълно достатъчно, че мога да изям дори и един бонбон даден от Вас". Той се усмихна: "Законът за Божието изобилие е много строг и взискателен. Ако изобилието се изсипва чрез теб и ти го спреш у теб, то ще те разруши. Но ако го пуснеш да изтече от теб към останалите, ти ще получиш Божието благословение, че си бил проводник, чрез което се е изпълнила Волята Божия". Всички минавахме през такива задачи ежедневно и ежечасно. Това бе Школа.
към текста >>

17. 18. В СТОМАХЪТ НА ПРИРОДАТА

И детето, с поглед на дете, се почувствува като дете и извади няколко бонбона от чантата и ги подаде, така по детски.
И чувствувайки Неговото бащинско отношение, ние забравяме, че не сме деца и се проявяваме като деца. Неочаквана среща! Бях със сестра си. Целият двор светна. Изобилието от благодат, което излива върху нас и навсякъде изисква, предизвиква у нас чувство на най-висша признателност, и пожелава човек да даде, да поднесе нещо срещу скъпоценния дар. И детето, с поглед на дете, се почувствува като дете и извади няколко бонбона от чантата и ги подаде, така по детски. Но великата Любов се съпровожда от велика Мъдрост! Великият поглед съгрява по-топло. Наоколо става по-светло и благословената Уста изговаря: "Рекох, изяжте ги вие! Все едно. В стомаха на природата ще отидат".
към текста >>

18. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Учителят отвори вратата на салона и видяхме, че Той носеше кутия с бонбони и ни почерпи за хубавите разговори.
Така увлечени ние не сме забелязали, че часът е 12 през нощта. Горе Учителят скръцна с вратата. Ние се ослушахме. Учителят започна да слиза по стълбите. В първия момент ние си помислихме, че Го смущаваме, въпреки че говорехме доста тихо. Учителят отвори вратата на салона и видяхме, че Той носеше кутия с бонбони и ни почерпи за хубавите разговори. Ние се смеехме, макар че бяхме хванати в нашият заговорнически кроеж, да построим нещо хубаво в мечтите си. Ние започнахме да Му разправяме за какво сме говорили, като всеки от нас разправяше мечтите на другия. Аз първа казах: "Учителю, Асен иска да ви подари един бял роял". Учителят ни гледаше с много любов и се усмихваше. Беше истинско съзвучие.
към текста >>

19. 23. ДЕЦА НА ИЗГРЕВА

Даде на децата по една бонбона.
И тя посочи, струва ми се, някъде към врата. А пък другата ми племенничка Санка изтича и каза: "Боли я ръката, боли я ръката". Тя дойде до мене и посочва на Учителя дясната ми ръка. Учителят ме поглежда. Усмихнат е. Даде на децата по една бонбона. А когато бяхме на последните стъпала, Санка запя песента "Изгрява слънцето". А когато Санка беше на около две години, бях я завела при Учителя и Той тогава каза: "Тя е на сърцето дете. Чиста храна". Беше съборен ден през 1938 г. и бяха дошли и чужденци.
към текста >>

20. 65. ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕННИЯТ БАЩА

Виждам, че това е бонбон.
65. ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕНИЯТ БАЩА Влизам веднъж в стаята при Учителя. Той ми посочва стола и аз сядам. После Той отива при масата си и отключва чекмеджето си, изважда нещо и го турга в устата си. Виждам, че това е бонбон. В същия момент Той ме поглежда и много хубаво се усмихва. Аз също се усмихвам. Знам, че това бон-бонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед.
към текста >>

Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя.
После Той отива при масата си и отключва чекмеджето си, изважда нещо и го турга в устата си. Виждам, че това е бонбон. В същия момент Той ме поглежда и много хубаво се усмихва. Аз също се усмихвам. Знам, че това бон-бонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед. Аз черпя за имения ден на баща си. След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна. Аз изтръпнах, защото познах погледа. Обръщам се към Паша, която седеше до мен и прошепнах: "Тати ме погледна!
към текста >>

След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна.
Аз също се усмихвам. Знам, че това бон-бонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед. Аз черпя за имения ден на баща си. След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна. Аз изтръпнах, защото познах погледа. Обръщам се към Паша, която седеше до мен и прошепнах: "Тати ме погледна! " Баща ми предния месец си беше заминал от този свят. Учителят с погледа си беше изпратил погледа на баща ми. Как ставаше това аз не знаех.
към текста >>

21. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие.
В: Коен си замина. Веска: Коен си замина. Заболя от рак на черния дроб и си замина, да. В: А във вашите разговори преди той да срещне тази жена и тази жена да го обърне на друго място и в друга посока, спомняте ли си някоя опитности той да ви е разказвал? Веска: Не, нали ви казвам, че той беше така разговорлив, интелигентен, находчив, обичаше да се шегува, обичаше музиката и много хубави разговори сме имали. Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие. Беше във възторг от всичко. Те бяха една хубава група така от интелектуалци: брат Борис Николов, Жорж Радев, той. След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти. Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли?
към текста >>

22. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

Тя беше проста женица, която продаваше семки и бонбони на сергия, но притежаваше и ясно-видска дарба.
2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ Аз път имам даден логос, спиритическо предсказание от една пловдивска ясновидка, която беше говорящ медиум, от рода на Ванга. Тя беше проста женица, която продаваше семки и бонбони на сергия, но притежаваше и ясно-видска дарба. При нея се събираха пет пловдивски съпружески двойки, наши сестри и братя два пъти седмично и тя им говореше слова, които се записваха. Печатаха се на машина и се раздаваха на братята. Учителят знаеше, че съществува такава групичка, но не обръщаше явно внимание на тях. А татко мислеше, че словата на Еленка един ден ще бъдат второто Евангелие. По това време аз бях още ученик в гимназията.
към текста >>

23. 19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тя беше съвсем необразована жена, продаваше даже семки, бонбончета на една сергия вънка, събираха се в неделята един-два пъти в определени дни, застава тя права след молитвите и казва: "Имаме посещение от този и този.
И кои са се явявали духове, изобщо какво беше мнението на Учителя по този въпрос? Филип Стоицев: В Пловдив имаше една група, наши приятели, привърженици на Учителя, последователи на Учителя, които освен, че посещаваха беседите, които неделен ден се четяха в братския салон, но имаха един кръжок отделно. Те бяха към пет семейства. Моят баща с моята майка, брат Куюмджиев, брат Георги Стайков, брат Винаров, това бяха 7-8 души, които се събираха у една ясновидка. Те не правиха сеанси, спиритически в истинския смисъл на думата, но заставаха прави, изпеят няколко песни на Учителя, кажат няколко молитви и тази ясновидка, която се наричаше Еленка, живееше у един от братята - Георги Стайков. Тя беше съвсем необразована жена, продаваше даже семки, бонбончета на една сергия вънка, събираха се в неделята един-два пъти в определени дни, застава тя права след молитвите и казва: "Имаме посещение от този и този. От архангел, ангел" и т.н. и често пъти и сам Учителят й се явяваше. Казва: "Имаме посещение на Великия Учител" и даваше известни слова, които наричаха логос, тя говореше, а те двама или трима души сядат бързо и пишат колкото могат, не бяха стенографи, но записваха колкото могат. И след това ги печатаха тези слова на машина. Всичко обаче е загубено.
към текста >>

24. 167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР

" Имаше така, първото отделение беше и по празници, и ние вземахме оттам бонбони, шоколади, всичко, което са носили да черпим приятелите.
Е.А.: Имаше. В.К.: На този таван какво се държеше? Е.А.: На този таван се държаха всички неща, които не трябваха да бъдат на открито, палатките се държаха там, щото е сухо. После Учителят държеше продукти. Например всички неща, които Му носеха, като се съберат много Той казваше: „Изнесете ги на тавана! " Имаше така, първото отделение беше и по празници, и ние вземахме оттам бонбони, шоколади, всичко, което са носили да черпим приятелите. Питаме Учителя: „Учителю, има много бонбони, дето ще ги хвърляме после, разрешавате ли да почерпим приятелите? " „Да"- и толкоз. И сме черпили. В.К.: Тук отвора какъв беше? И той ли беше малък?
към текста >>

Питаме Учителя: „Учителю, има много бонбони, дето ще ги хвърляме после, разрешавате ли да почерпим приятелите?
В.К.: На този таван какво се държеше? Е.А.: На този таван се държаха всички неща, които не трябваха да бъдат на открито, палатките се държаха там, щото е сухо. После Учителят държеше продукти. Например всички неща, които Му носеха, като се съберат много Той казваше: „Изнесете ги на тавана! " Имаше така, първото отделение беше и по празници, и ние вземахме оттам бонбони, шоколади, всичко, което са носили да черпим приятелите. Питаме Учителя: „Учителю, има много бонбони, дето ще ги хвърляме после, разрешавате ли да почерпим приятелите? " „Да"- и толкоз. И сме черпили. В.К.: Тук отвора какъв беше? И той ли беше малък? Е.А.: Малък.
към текста >>

25. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Например Луков, се сърдеше че царя „дал едно бонбонче на Красновски", а не дал на него.
ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР Тогава съществуваше една особена борба между министрите. По специално между Къосеиванов, Луков и Красновски. Царят ги беше толко отпустнал, че те му се налагаха. Например Луков, се сърдеше че царя „дал едно бонбонче на Красновски", а не дал на него. „Царят се оправдаваше, че не можел да слуша да кашлят хора около него и за това дал на Красновски бонбонче да се успокои". Между Къосеиванов и Луков имаше спорове заради братята им. Цярят ги беше предупредил да се споразумеят, а Луков му беше отговорил, че между неговото семейство и това на Къосеиванов не трябва да става никакво сравнение, защото Лукови били дали досега трима генерали, а Къосеивановци нищо. Царят позволи да се създадат такива управленчески династии, които ни донесоха досегашното положение. Аз се помъчих да спомогна за нормализиране на положението като чрез едни избори се стигне наново до народно управление.
към текста >>

„Царят се оправдаваше, че не можел да слуша да кашлят хора около него и за това дал на Красновски бонбонче да се успокои".
ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР Тогава съществуваше една особена борба между министрите. По специално между Къосеиванов, Луков и Красновски. Царят ги беше толко отпустнал, че те му се налагаха. Например Луков, се сърдеше че царя „дал едно бонбонче на Красновски", а не дал на него. „Царят се оправдаваше, че не можел да слуша да кашлят хора около него и за това дал на Красновски бонбонче да се успокои". Между Къосеиванов и Луков имаше спорове заради братята им. Цярят ги беше предупредил да се споразумеят, а Луков му беше отговорил, че между неговото семейство и това на Къосеиванов не трябва да става никакво сравнение, защото Лукови били дали досега трима генерали, а Къосеивановци нищо. Царят позволи да се създадат такива управленчески династии, които ни донесоха досегашното положение. Аз се помъчих да спомогна за нормализиране на положението като чрез едни избори се стигне наново до народно управление. Наистина избори станаха, но не така, както аз предлагах.
към текста >>

26. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Имало е и други случаи, когато Учителят дошъл при „Парахода" през отворения прозорец ни хвърля шоколадови бонбони.
Разбира се, че аз съм на това, което за мене е казано. Не помня за другите. Щото Той е казвал и за другите така. При друг разговор Учителят каза, че на всяка една от нас, коя е основната добродетел, за която работи. На Паша каза, че тя работи за Мъдростта; на Савка, че работи за Истината, а на мене каза, че работя за Любовта. Имало е и други случаи, когато Учителят дошъл при „Парахода" през отворения прозорец ни хвърля шоколадови бонбони. Ние не сме усетили кога се е приближил, но при шума от падането скочихме и трите, излизаме да видим, но Учителят беше вече на поляната и ние питаме: „Вие ли хвърлихте бонбоните? " Той се смее и казва: „Кой знае кой ви ги е хвърлил! " Но наоколо нямаше никой и ние разбрахме, че Той ни ги хвърлил. Учителят имаше бащинско отношение към нас. Помня, дойде веднъж в „Парахода" и ми каза: „Еленке, ще идеш да купиш плат за трите ви за по една рокля".
към текста >>

Ние не сме усетили кога се е приближил, но при шума от падането скочихме и трите, излизаме да видим, но Учителят беше вече на поляната и ние питаме: „Вие ли хвърлихте бонбоните?
Не помня за другите. Щото Той е казвал и за другите така. При друг разговор Учителят каза, че на всяка една от нас, коя е основната добродетел, за която работи. На Паша каза, че тя работи за Мъдростта; на Савка, че работи за Истината, а на мене каза, че работя за Любовта. Имало е и други случаи, когато Учителят дошъл при „Парахода" през отворения прозорец ни хвърля шоколадови бонбони. Ние не сме усетили кога се е приближил, но при шума от падането скочихме и трите, излизаме да видим, но Учителят беше вече на поляната и ние питаме: „Вие ли хвърлихте бонбоните? " Той се смее и казва: „Кой знае кой ви ги е хвърлил! " Но наоколо нямаше никой и ние разбрахме, че Той ни ги хвърлил. Учителят имаше бащинско отношение към нас. Помня, дойде веднъж в „Парахода" и ми каза: „Еленке, ще идеш да купиш плат за трите ви за по една рокля". Даде ми средства за това.
към текста >>

27. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пуснат кутия бонбони, локум, сладкиши и те обикалят от човек на човек.
В.К.: Само вечеря. Е.А.: Аз го казвам изрично това и даже можеш да го запишеш някъде, защото за покойниците само вечеря се даваше, да. В.К.: Защото има си правила. Учителят има съображения. Аз гледам сега по провинцията направо го удариха на тържества или помени за покойници, като почнат да разнасят. Пуснат кутия бонбони, локум, сладкиши и те обикалят от човек на човек. Онзи ги разнася и ги поднася, всеки си вземе и си ги увие в книжка и си го носи у дома. Е.А.: Моля ти се. В.К.: На тоя му се родило дете. Е.А.: Хайде за живо ако е, нека да черпят. В.К.: Този умрял, оня умрял.
към текста >>

28. 09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба.
Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило сирене, 1 кг. захар, 1 кг. ориз, 1/2 кг. кашкавал, 1 кг. боб, кафе и чай и 1 кг. бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба. Когато г. Чифликчиев донесе кошниците, ми каза как вечерта се помолил, как му се явила жената и му поръчала какво да донесе. И ние, и той бяхме благодарни, че се бяхме молили и молбата ни бе чута. Той си излезе с празни кошници, но с препълнено от радост сърце. Разказала: Гиргина Стефанова.
към текста >>

29. 09 - 132. СПАСЕН ОТ АРЕСТУВАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Свирих им с цигулката, свирих им с кавала, пяхме есперантски песни, почерпихме се с локум, бонбони, фъстъци, тъй че всички останахме много доволни.
132. СПАСЕН ОТ АРЕСТУВАНЕ През 1938 година живеех в Казанлък. Там ръководех курс по есперанто. Веднъж курсистите решават да се съберем една лятна вечер в боровата гора, североизточно от града, да си посвирим и попеем. Събрахме се. Свирих им с цигулката, свирих им с кавала, пяхме есперантски песни, почерпихме се с локум, бонбони, фъстъци, тъй че всички останахме много доволни. Млади хора, това събиране им харесало и следната седмица решили пак да се съберем. Кой отде ме срещне, ми напомня, да не забравя. Но мене внезапно ме заболя здрав крак, отече ходилото и едва се движех из града с един галош на болния крак. На топлата и сърдечна покана аз отговарях, че крак ме боли и ако оздравея, ще дойда. Не отидох тая вечер.
към текста >>

30. 11 - 4. ИДВАНЕ В СОФИЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

И казвам: „Мамо, дай да ти купя захар, да купя две кутии шоколадови бонбони, кафе, пет кутии локум, ориз, там които неща няма в селото, ориз, халва, тахан." Имаше една търновска халва с орехи, аз от нея си купих.
Този Иван Димитров го назначиха учител в едно село, Ченге, които са цялото село почти все наши хора, пък баща ми всички ги лекува. И го знаят баща ми, известен е. Аз бях с майка ми, бяхме в Ченге. И все лежа болна у една баба Петранка, синът й ръководител на Братството в Ченге, но много фино семейство. Както си седях, рекох, чакай да си сляза аз в града, имаше една Събка, имаше кон с двуколка така, качих се да отивам аз. И казвам: „Мамо, дай да ти купя захар, да купя две кутии шоколадови бонбони, кафе, пет кутии локум, ориз, там които неща няма в селото, ориз, халва, тахан." Имаше една търновска халва с орехи, аз от нея си купих. На тях купих едно кило и на мене едно, заедно де, но аз тая халва много я обичах. Сега я няма. Много ми е мъчно, че няма такава халва, с фъстъци беше. Сега я няма и много ми е мъчно. Тази халва много я обичам.
към текста >>

31. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само.
И както така си вървяхме, реши се да отидем ние с Борис. Учителят се съгласи, отиваме там на Боровец, Чам Курия. Слави каза, че ще дойде там с неговото „Бе-Ка-Ве" му казваха - не беше лека кола, ами едно таквоз скърпено между лека кола и друго нещо, дойде с едни тъмни очила със зет си, Кьосев Георги и така ме погледна, надменно. Но аз бях с Борис. Викам: „Борисе, ако не взема някой камък да го прасна - точно така, както беше - ще вземем една лека кола и ще си отидем заедно." Пък аз имах към 300 лева пари в себе си, така съм си сложила и по 20 лева много. Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само. Да, но пред външния свят. Тогава бяха по- обикновени хората, сега малко по-друго вече е. В.К.: Качихте се на колата, отидохте. Верка: И тръгваме, отиваме на Белово. Оттам слизаме, намерихме една кола - Жоро Кьосев, аз, Борис и Славчо - четиримата бяхме и отиваме вече на мястото.
към текста >>

По 20, по 20, по 20 лева им дадох и бонбони нося, раздавам.
Завъртяхме се, по едно време неговите близки вече знаеха, Славчо им съобщил. Три негови сестри дойдоха, малко неприятности имахме с тях. Още от Юндола те тръгнаха подире ни и за да избегнем тяхната среща, най-вече искаха мен да ме пощадят. Дойдоха чак там, мен искаха да ми помогнат да не изживявам това и тръгнах аз надолу. Заобиколиха ме помачетата, към 20-30 момиченца, на всички им дадох по 20 лева тогавашни пари, така на всички деца, около 30 деца ли бяха. По 20, по 20, по 20 лева им дадох и бонбони нося, раздавам. Имах симит, гевреци, които носех. Жорж не е ял. Взема да пия чай, горчи ми чаят, взема мляко да пия, пия, пак горчи. Рекох си, че кравите сигур горчива храна са пасли, така си го обяснявам. Наредила съм тука гевреци, гевреци и ги раздадох и нищо нито ядох, нито пих нищо.
към текста >>

32. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Носеха много бонбони и черпеха.
И така по цял ден в песни и молитви минаваше времето. Сега разбирам колко са били предани на делото на Учителя. Тогава всички се хранехме отвън, пред къщата. Постилаха едни такива дълги месали, трапезите заемаха едно голямо пространство. Готвеше се в големи казани и оттам се сипваше на всеки в чиния и така минаваше обедът в песни и интересни разговори. Носеха много бонбони и черпеха. Така минаваше весело денят. Някои разказваха свои случки и преживявания и спомени с Учителя. Спомням си, например, една жена от село Карагеоргиево, която ми е разказвала, че имали една нива, която продали и парите разделили с няколко души, за да отидат на събор в София, за да видят Учителя. Те много жадували да видят и чуят Учителя. Въодушевлението на братската градина беше голямо.
към текста >>

33. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

Петър се отделил и му дал една бонбона, като му поръчал да я даде на хазайката, защото бил доволен от мен.
Завързал се спор. Доказвали му чрез пасажи от Библията, че той действа против Божия закон да не се убива. Сутринта гостенинът разказал съня, който сънувал. Видял двама души да вървят. Единият бил Христос, а другият се казвал Петър. Петър се отделил и му дал една бонбона, като му поръчал да я даде на хазайката, защото бил доволен от мен. Тогава те му казали, че този Петър е тяхният Учител. Петър Камбуров отива няколко дена преди събора в Търново да помогне за подготовката на лагера за гости. Трябвало да препокрият покрива на вилата. Задала са голяма буря. Учителят дошъл и попитал колко време още е необходимо за довършване на работата Отговорили му - около два часа.
към текста >>

34. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

ТОМ 12

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това, числото 3 не е всякога върх на Пентограма. Някой път числото 1 но става главен център, друг път - числото 2 или 4 илй 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни, например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговия Пентограм се е завъртял. Тъй щото, вашите чувства, вашите отношения, както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи, центровете 1, 2, 3, 4, и 5 в Пентограма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новият център се сформирува и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации.
към текста >>

35. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Но беше в такъв вид, и аз казвам: „Много е силно." - „Ами видиш ли, аз страдах по тоя човек." А той мисля, че с малко ирония към нея беше, защото от Париж й праща, тя ми показа, някакви си дребни бонбончета, някакви-си мъниста.
За Милка Аламанчева си спомням, че тя ми е разправяла, не знам имам ли право аз да го разправям, тя имала връзка с този Иванов, в Париж. В.К.: Михаил Иванов. М.Г.: Да. И си спомням един ден, че тя ми чете едно стихотворение, нали, едно с което казва, тя пишеше хубави стихове, че за любовта си жертва и Бога ли, нещо от тоя род. Не помня, ще сгреша, ако кажа. Но беше в такъв вид, и аз казвам: „Много е силно." - „Ами видиш ли, аз страдах по тоя човек." А той мисля, че с малко ирония към нея беше, защото от Париж й праща, тя ми показа, някакви си дребни бонбончета, някакви-си мъниста. Той, милионерът там. Викам: „Милке, аз, ако бях на тебе, щях да му ги върна в плик обратно." Но тя беше много развълнувана от това. И тя каза, че сънувала един сън, тогава ми разправя: „Аз, каза, сънувах един сън. В миналото съм била някаква принцеса и съм била жена, която блудствува с тоя, с оня, и се видях в това си състояние, видях." И тя си замина. В.К.: А нейната сестра?
към текста >>

36. 12. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПЕВЕЦ НА ИЗГРЕВА

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

На всекиго казваше по една блага дума, даваше им по едно бонбонче и казваше: „Да сте здрави, да сте весели." Пътник или турист посрещаха го с недоумение, събуждаше в тях нещо ново.
На Витоша Учителят попитал: „Кой е на-големият певец на Изгрева? " Изреждали всички музиканти, академици, на Той все не одобрявал, най-сетне каза: „Бай Васил." Казали му това мнение на Учителя за него. Когато разсъждавах върху тези думи, разбрах, че това се отнасяло за живота му. Той живееше музикално, мъчнотиите ги превръщаше в песен. Кой от нас е живял така? На всекиго казваше по една блага дума, даваше им по едно бонбонче и казваше: „Да сте здрави, да сте весели." Пътник или турист посрещаха го с недоумение, събуждаше в тях нещо ново. Той имаше невидими приятели, които му говорели. Казвал: „Моята бригада." Всеки понеделник ходеше на Витоша и ми носеше послания - какво са му казали съществата за мен. Веднъж каза: „Слушай, казаха, ако се освободи от сръднята, страха и ядосването, много хубаво бъдеще я очаква." Следваха и други. Връзка с небесните същества, дадени на бай Васил за мен: 1. Да се справя със страха, гнева и сръднята. 2.
към текста >>

37. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Правило XIX: Никога да не ми даваш бонбон или каквото и да е, което е дадено за тебе.
сутринта след закуската почнах пост, за да изпитвам Любовта си към Учителя. Любовта да се преодолява. Мъдростта да се уравновесява. Истината да се изявява. 15.ІХ.1922 г., В. Търново. Правило XIX: Никога да не ми даваш бонбон или каквото и да е, което е дадено за тебе. Ти знаеш ли го какво е? То е отрова. И ти не взимай от другиго нещо, който е получил. Ако имаш нещо твое, дай го на мен. Правило XX: Когато чакаш Учителя, никога не оставай къщата сама.
към текста >>

38. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

На онези, които лазят - чрез играчките, чрез плодове и бонбони, а на онези, които са проходили вече чрез плодовете.
Това лесно се постига с плодовете. Децата обичат плодовете и за това с тях лесно се трансформират състоянията им. Всяка форма, всеки плод има специфично предназначение. Чрез плодовете природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. На малките деца, бозайничетата, природата трансформира състоянията им чрез майчиното мляко. На онези, които лазят - чрез играчките, чрез плодове и бонбони, а на онези, които са проходили вече чрез плодовете. Последната категория деца най- много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на Земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота. Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност. Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство.
към текста >>

39. 28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ

Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона.
Десет пъти да сляза от върха и да изнеса вода от първото езеро под върха, което Учителят нарече „Окото". Пътеката от „Окото" до върха горе се върти като серпантина, лъкатуши с много извивки, за да излезе на върха. Аз се чувствувах енергичен, силен и не се изкачвах по серлантината, а направо по урвата, която водеше от върха към езерото. Като слязох 5-6 пъти, усетих умора, глад, силите ми ме напуснаха. Искаше ми се да хапна нещо, но не носех нищо за ядене. Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона. Трябва да забележа, че също като мен, друг един брат, Михаил Краев от град Оряхово, и той решил да полее десет пъти камък на връх Мусала, Той вървеше по лъкатушната пътека нагоре и надолу. И той не си бе взел нищо за ядене. И той се почувствувал без сили. Аз изядох единия бонбон, а втория дадох на Михаил Краев. Макар и само по един бонбон да изядохме, но известни сили придобихме, за да можем да се изкачваме и слизаме до езерото.
към текста >>

Аз изядох единия бонбон, а втория дадох на Михаил Краев.
Искаше ми се да хапна нещо, но не носех нищо за ядене. Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона. Трябва да забележа, че също като мен, друг един брат, Михаил Краев от град Оряхово, и той решил да полее десет пъти камък на връх Мусала, Той вървеше по лъкатушната пътека нагоре и надолу. И той не си бе взел нищо за ядене. И той се почувствувал без сили. Аз изядох единия бонбон, а втория дадох на Михаил Краев. Макар и само по един бонбон да изядохме, но известни сили придобихме, за да можем да се изкачваме и слизаме до езерото. Понеже аз слизах и се изкачвах по урвата, когато бях се изкачил 6-7 пъти, братът Михаил Краев се бе изкачил само 3- 4 пъти. Вече нямах сили да се спускам и изкачвам по стръмната урва и започнах да се изкачвам по лъкатушната пътека към върха. Сядам, почивам и едва-едва мърдам краката си нагоре и надолу. Чувствувах се съвсем изтощен.
към текста >>

Макар и само по един бонбон да изядохме, но известни сили придобихме, за да можем да се изкачваме и слизаме до езерото.
Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона. Трябва да забележа, че също като мен, друг един брат, Михаил Краев от град Оряхово, и той решил да полее десет пъти камък на връх Мусала, Той вървеше по лъкатушната пътека нагоре и надолу. И той не си бе взел нищо за ядене. И той се почувствувал без сили. Аз изядох единия бонбон, а втория дадох на Михаил Краев. Макар и само по един бонбон да изядохме, но известни сили придобихме, за да можем да се изкачваме и слизаме до езерото. Понеже аз слизах и се изкачвах по урвата, когато бях се изкачил 6-7 пъти, братът Михаил Краев се бе изкачил само 3- 4 пъти. Вече нямах сили да се спускам и изкачвам по стръмната урва и започнах да се изкачвам по лъкатушната пътека към върха. Сядам, почивам и едва-едва мърдам краката си нагоре и надолу. Чувствувах се съвсем изтощен. Най-после изкачих десетия път, слязох близо до езерото и се проснах на земята по гръб.
към текста >>

40. 57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА

После извадиха удостоверение сестрите й и не купиха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите.
Дохождам всеки ден, обаче няма вакантно място, няма легло в болницата. Не я приемат. Най-после, като дойдох един път, казаха: „Сега се помина някоя си и има легло свободно, тъй че докарай твойта болна." И аз я докарах и я оставих тука, в неврологичната болница. И я оставих там, но тя още същата нощ се помина. И понеже не можахме да повикаме нотариуса, да изповяда пред него, че иска парите й да ги дам на Борис Николов, затуй парите й отидоха при рода й. После извадиха удостоверение сестрите й и не купиха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите. Всичките пари си ги поделиха нейните сестри. ВК: В коя година си заминава тя? ПГ: Не мога да ти кажа. Та така стана. А пък литературното творчество - тя имаше един голям куфар, даже куфарът й у мене остана, подарили й го някои си и тя го напълнила с тетрадки, поезията й написана в тетрадки.
към текста >>

Два пъти идвай приказвахме, с него че не дадоха нищо сестрите й, не дадоха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите.
ПГ: Олга пееше хубаво, много сърдечно ги пееше, песните. ВК: Тетрадка с нейни песни имаше ли? ПГ: Нямаше. Всичките ги дадох на Сава Калименов. Дойде тука Сава, каза: „Аз само куфара не мога да нося, той е много тежък." Той донесе чанти и на два пъти пренесе тетрадките. Два пъти идвай приказвахме, с него че не дадоха нищо сестрите й, не дадоха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите. Тя, същата нощ, когато я оставихме в неврологията, и тя се помина. Сега думата става за биографията на Учителя. Всеки се интересува. И Томалевски се интересува. Пък Савата, миналата година го видях, като дойде на Паневритмията.
към текста >>

41. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони?
Така и с песни го завършвам. Изобщо, моите деца пееха много добре, а всички се учудиха как е възможно такова нещо. Та това бяха деца от първо до четвърто отделение, т. е. на възраст от 8 до 12 години. Докато аз говорех на учителите вътре в салона, децата ме чакаха вънка. Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони? Радват се децата на бонбоните, подскачат от радост. Учителките също се радваха, защото от опит знаеха, че това е голямо постижение и необикновено вдъхновение. Излизам аз и като ги гледам как се прегръщате моите деца, нещо в мене също заплака от радост. Върнахме се на село и месеци и години децата си спомняха за този необикновен ден на всеобща радост. За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време.
към текста >>

Радват се децата на бонбоните, подскачат от радост.
Изобщо, моите деца пееха много добре, а всички се учудиха как е възможно такова нещо. Та това бяха деца от първо до четвърто отделение, т. е. на възраст от 8 до 12 години. Докато аз говорех на учителите вътре в салона, децата ме чакаха вънка. Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони? Радват се децата на бонбоните, подскачат от радост. Учителките също се радваха, защото от опит знаеха, че това е голямо постижение и необикновено вдъхновение. Излизам аз и като ги гледам как се прегръщате моите деца, нещо в мене също заплака от радост. Върнахме се на село и месеци и години децата си спомняха за този необикновен ден на всеобща радост. За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време. Моят час по пеене бе най-строгият ми час.
към текста >>

42. 1929 година - продължение

Георгьовците черпят с бонбони.
От разни страни се сбира народ. Любезните братя се разтичали, насъбрали дърва. Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска. Отседнах при брата Боев. Сестра Витанова отрязала козунак носи. Георгьовците черпят с бонбони. Всеки гледа да ти даде нещичко. На обед се наредихме по нареждане от Учителя на голям кръг. След това Учителят даде гимнастически упражнения 4 -5 вида, които каза да се употребяват при новото възпитание - за учителите важно. След това Учителят покани: „Кой иска да направи една жертва? " Аз изявих желание.
към текста >>

43. 1930 година

Изработихме си шестоъгълна масичка, бонбонерка, панерка за хляб, пешкирник, пазарна кошница и една друга кошница като цветарник.
С няколко думи ще изложа това, което съм правил това лято и къде съм ходил. На 31-й май си отидох от Губеш за София. На 2 юний отидохме с Еленка в Новоселци в кошничарския курс. В курса ни занимаваха Палавеев от Копривщица по кошничарство и Божанчев по пеене, от Саранци, Новоселско. От курса се завърнахме на 22 юний в София. Изработихме си шестоъгълна масичка, бонбонерка, панерка за хляб, пешкирник, пазарна кошница и една друга кошница като цветарник. В София стояхме, докато мина младежкият събор и чак на 19 юлий потеглихме към Еди-гьол с трена до Радомир и с теснолинейката до Дупница. Вечерта спахме на Паничище, над Дупница. На Еди-гьол стояхме тъкмо месец с Учителя и други братя и сестри. Говориха ни се от Учителя хубави беседи за природата и новото време, за значението на Бялото Братство, значението на нашето представяне тамо. Задачи за разрешение ни се даваха.
към текста >>

44. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро.
За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място.
към текста >>

45. 1934 година Продължение

След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.
Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах. 8.IV.1934 год. Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони. А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми". Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство". Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село.
към текста >>

46. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни.
Турих котела на печката и стоплих вода. Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен. 15.XII.1936 год., вторник Станах в 6 ч. Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата. Дойдоха и някои ханъмки, обаче не се криеха, както всъщност се крият кадъните. И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с.
към текста >>

Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен. 15.XII.1936 год., вторник Станах в 6 ч. Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата. Дойдоха и някои ханъмки, обаче не се криеха, както всъщност се крият кадъните. И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.
към текста >>

47. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

A. Астролозите на Изгрева

Тръгна ли за Сурдулица, те ми поръчваха да им взема бонбони.
Те си били помислили, че съм щял да ги напусна. След Великдена си донесох фотографическия апарат, та фотографирах народа, мъже и жени, за легитимации и вечер заедно с момичетата на хазяйката ги промивахме, като те идеха да ме раздумват, за да не ми се спи. Почти всяка вечер прекарвах до 12 ч през нощта в работа. Понеже дене учех и се изморявах, ако не дойдеха момичетата, то аз заспивах, както промивах стъклата. Славка, Надя ми донасяха вечер вода за изкисване на стъклата. Тръгна ли за Сурдулица, те ми поръчваха да им взема бонбони. Така прекарах цялото лято, като през жетва бях ангажиран по реквизицията да броим снопите, да определяме средното производство и пр. С реквизиционната комисия - хора, определени от самото село, заедно с тамошния свещеник, всеки ден бяхме по нивята. На 23 август 1942 год. си потеглих за София. На 26.VIII.1942 год.
към текста >>

48. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Лъже я, мами я, показва й пастърмица, шоколадчета и бонбони, докато я хване в своите нокти.
Те чакат своите синове по цели нощи и като си дойдат, те дигат ръка да я бият. А тя мълчи и търпи. При кого да иде? Късало се от нея, гледала го е със сетня сиромашия и като стъпва той на нозете си, изтезава я. И този момък лъже друга мома. Лъже я, мами я, показва й пастърмица, шоколадчета и бонбони, докато я хване в своите нокти. А и тя не пада по-долу: маже се, лустросва се, гледа се по петдесет пъти на ден в огледалото и то все за него, който бие майка си, който я изтезава, който я държи в яхъра при магарето. Тя се гласи и чудо прави за него. Е, за Бога, такива бракове могат ли да отгледат чисти потомци? Ти си въобразяваш, че нещо хубаво ще вземеш, но само с въображение не става. Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въображение ли го вземаш?
към текста >>

49. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

ТОМ 19

Петър отишъл до бараката, в която отседнал, да вземе бонбони и да почерпи.
Знаел, че Учителят обича да пие по някоя чашка кафе и му изпращал. Слагал кафето в кутия от ванилия и за няколко месеца кафето се напоявало от хубавата миризма и ставало много вкусно за пиене. Учителят много харесвал това ванилиено кафе. Като получил веднъж такова кафе, Учителят казал на приносителя: „Значи този брат иска да му се дава, защото който дава за Господа, непременно и на него ще му се даде.” Петър посещавал Изгрева, особено за братските празници. На Петровден той присъствал на беседата и Паневритмията и след свършването й всички приятели наобиколили Учителя при пейката и пеели „Химн на Великата душа”. Петър отишъл до бараката, в която отседнал, да вземе бонбони и да почерпи. Той отчете тази своя грешка, но великите моменти с Учителя никога не се повтарят. Брат Петър участва редовно в лятната школа на езерата и отдава своя труд при всички братски мероприятия по организиране и уреждане на лагера. Редовно носел със себе си зехтин. Лятото на 1933 г. сестра Янакиева отишла при него и го помолила да й услужи с малко зехтин.
към текста >>

50. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

ТОМ 20

Сподириха го весели смехове, като на деца, получили бонбони, и засмени погледи.
Колко ли е хубава, ама нали не я виждам.» И взели двамата да се молят на Бога, единият - да прогледне, другият - да прочуе. Но Господ им казал: «Не струва! И така си ви е добре.» Щели да си развалят щастието. Добрият човек трябва да бъде глух и сляп за погрешките на хората. И той отново вдигна ръка за поздрав, и се заизкачва по стълбата. Сподириха го весели смехове, като на деца, получили бонбони, и засмени погледи. Генко стоеше и неволно си повтаряше последната фраза. И това като че му се струваше, че криеше нещо дълбоко в себе си, тъй дълбоко, че той нямаше възможност и да го помисли и обхване колкото трябва. То като че беше някакъв облак, който се разширяваше по всички страни едновременно и изчезваше от шепите му, изпълваше всичко като дим, но светъл, радостен дим, който даваше смисъл на всичко минало досега. Когато се обърна, Генко мигна няколко пъти, като човек, излязъл от силна светлина, преди да познае групата на Иванка. Те живо си говореха помежду си и споделяха впечатленията си с Аннина баща.
към текста >>

51. X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ

ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО

ТОМ 20

Види се, работа на Мичето и Анна: кутия с бонбони, пухена възглавничка, пликове и книга за писма и две тетрадки чисти... Засмях се.
Моята беше малка палатка - аз бях си искал и направил такава. Другите бяха по-големи. Но аз мислех, че предостатъчно е, ако има човек къде да си завре главата. Аз съм спал по камънаците и шубраците. Като разопаковах багажа си, намерих и неща неочаквани. Види се, работа на Мичето и Анна: кутия с бонбони, пухена възглавничка, пликове и книга за писма и две тетрадки чисти... Засмях се. Но на едната пиша и смятам, че надписът на нея - «Дневник» - не е турен случайно. Все пак това ми даде една идея... Вечерта накладохме огън и около него, след като вечеряхме, пихме чай. Небето полека тъмнееше. Звънците на конете бяха почти едничкият шум освен тоя на промъкващата се между камъните вода на езерото и шума на водопадите - близки и далечни. Показаха се звездици.
към текста >>

52. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Понякога ни черпеше с бонбони.
118; том VII, стр. 376 ÷ 380. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 53. Анка Шишкова Имаше една сестра – „Миличката”- Анка Шишкова, с много хубава обхода. На всеки казваше „миличък” и винаги беше готова да услужва. Понякога ни черпеше с бонбони. Беседите слушала с голямо внимание, силно концентрирана. Някои „сестри” я наблюдават и решават да проверят колко е вглъбена и я уболи с игли. Тя не мръднала, а продължила да гледа Учителя и възприема Словото Му.* ________________________________ * Виж „Изгревът”, том XVIІ, стр. 325 ÷ 424, снимка № 66 ÷ 68. 54. Бай Васил (Вуйчото) Бай Васил (Вуйчото) беше пощаджията на Изгрева и когато ни срещнеше, вадеше от джоба си и ни даваше по един бонбон.
към текста >>

Бай Васил (Вуйчото) Бай Васил (Вуйчото) беше пощаджията на Изгрева и когато ни срещнеше, вадеше от джоба си и ни даваше по един бонбон.
Понякога ни черпеше с бонбони. Беседите слушала с голямо внимание, силно концентрирана. Някои „сестри” я наблюдават и решават да проверят колко е вглъбена и я уболи с игли. Тя не мръднала, а продължила да гледа Учителя и възприема Словото Му.* ________________________________ * Виж „Изгревът”, том XVIІ, стр. 325 ÷ 424, снимка № 66 ÷ 68. 54. Бай Васил (Вуйчото) Бай Васил (Вуйчото) беше пощаджията на Изгрева и когато ни срещнеше, вадеше от джоба си и ни даваше по един бонбон. Продаваше и беседи в големия салон. Вдясно от вратата имаше две шкафчета, в които държеше печатаните беседи. След беседата на Учителя приятелите отиваха при него и си купуваха новоизлезлите беседи. Ходеше постоянно на екскурзии на Витоша и Рила, По-късно се сприятели със сестра Лидия Аладжем и заедно обикаляха по планините. Към 1960 г.
към текста >>

Премръзналите гълъби По това време Любомир яде бонбон лукче и го глътва и се задушава.
не може да се ползва повече. * Виж „Изгревът”, том VI, стр. 347 ÷ 348; том VII, стр. 158 ÷ 160. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 71. Премръзналите гълъби По това време Любомир яде бонбон лукче и го глътва и се задушава. Майка ми веднага смело го обръща с главата надолу и с пръст изважда бонбона, който го задушава, и той оживява. Същата година - 1950, през зимата валя дъжд, през нощта - сняг и гълъбите, измокрени от дъжда и снега, почнали да падат от дърветата на земята и да замръзват. Сестра Йоанна Стратева, като минавала покрай гората, вижда бедственото положение на гълъбите и съобщава на приятелите на Изгрева. Притичват се десетки братя и сестри да спасят почти замръзналите, изпопадали по снега гълъби. Слагахме ги в кафези и ги носехме на топло в дома.
към текста >>

Майка ми веднага смело го обръща с главата надолу и с пръст изважда бонбона, който го задушава, и той оживява.
* Виж „Изгревът”, том VI, стр. 347 ÷ 348; том VII, стр. 158 ÷ 160. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 71. Премръзналите гълъби По това време Любомир яде бонбон лукче и го глътва и се задушава. Майка ми веднага смело го обръща с главата надолу и с пръст изважда бонбона, който го задушава, и той оживява. Същата година - 1950, през зимата валя дъжд, през нощта - сняг и гълъбите, измокрени от дъжда и снега, почнали да падат от дърветата на земята и да замръзват. Сестра Йоанна Стратева, като минавала покрай гората, вижда бедственото положение на гълъбите и съобщава на приятелите на Изгрева. Притичват се десетки братя и сестри да спасят почти замръзналите, изпопадали по снега гълъби. Слагахме ги в кафези и ги носехме на топло в дома. Ние събрахме няколко кафеза и ги внесохме в голямата ни стая на топло.
към текста >>

53. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Месец след това дойде в командировка в София и ми донесе бонбони.
Постепенно проходи и оздравя. На мястото на Учителя срещнах преди този случай голямата дъщеря и видях в ириса й, че има проблеми с функциите и болки. Не пожелала да й помогна. След като привърших с разтриването на малката, тя се престраши и ме помоли да я разтрия. Раздвижих я основно до изпотяване. Месец след това дойде в командировка в София и ми донесе бонбони. Благодари, че болките, които имала 2 години, престанали и функциите станали нормални. По-късно лявата й гърда се увеличила и станала почти двойно по-голяма от дясната. Лекарите прогнозирали, че това е рак. Отидох у тях, разтрих я добре и за няколко дена гърдата стана нормална. Разрешиха се и други подобни проблеми с разтриване.
към текста >>

54. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички.
Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички. Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани. Еленка е много трудолюбив човек и отлична домакиня. Много добре се грижи както за мъжа си Светозар, така и за Павел.
към текста >>

55. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Тя ми подаде кутия бонбони, прегърна ме и взе да ме целува.
Синините ги разкарвах с ръка. Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и кракът й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка. Тогава сестра й Радостина ме помоли да я разтрия и нея. След месец дойде на командировка в София и дойде в дома ни. Посрещнахме я с Павел. Тя ми подаде кутия бонбони, прегърна ме и взе да ме целува. Павел се зачуди на това нейно поведение, Аз разбрах, че от разтривката, кръвоизливите са спрели, болките престанали и функциите й нормални. При посещение в Поморие по-късно я намерих, че лявата й гърда се провиснала надолу и станала двойно по-голяма от дясната, Лекарите прогнозирали, че това е рак, и й предложили да я отрежат. Разтрих я със зехтин повече от час и вечерта лявата й гърда беше в нормален вид. На срещата за Петровден в градината разговарях с тях и им казах веднага да се запишат да следват икономика, да завършат висше образование. Дотогава не са могли да влязат, понеже бележките от дипломите им са ниски.
към текста >>

56. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията, или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при З и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграмът. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н. Съобразно това движение вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията, или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2,3,4, и 5 в Пентаграмът постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации.
към текста >>

57. 3. ЗЕМЯТА НЕ Е ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде в къщи, изважда из джеба си едно бонбонче, държи го нагоре в ръката си, и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето.
в гр. В. Търново , 19-24 август . [София . 1920]. с. 12 „Като погледнем вечерно време нагоре, ние виждаме Божието лице осеяно с множество звезди. Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде в къщи, изважда из джеба си едно бонбонче, държи го нагоре в ръката си, и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето. Тези многобройни звезди по небето, аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе, и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди." Но вие казвате: „Тук, на земята, да ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път." Земята е само една работилница , на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността . Земята е едно велико училище , и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти, нищо няма да вземеш със себе си.
към текста >>

Тези многобройни звезди по небето, аз ги наричам бонбончета.
Търново , 19-24 август . [София . 1920]. с. 12 „Като погледнем вечерно време нагоре, ние виждаме Божието лице осеяно с множество звезди. Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде в къщи, изважда из джеба си едно бонбонче, държи го нагоре в ръката си, и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето. Тези многобройни звезди по небето, аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе, и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди." Но вие казвате: „Тук, на земята, да ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път." Земята е само една работилница , на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността . Земята е едно велико училище , и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти, нищо няма да вземеш със себе си. И тъй, Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Христос и ние, това сме едно и също нещо.
към текста >>

Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе, и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди." Но вие казвате: „Тук, на земята, да ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път." Земята е само една работилница , на нея не може да имате собственост.
1920]. с. 12 „Като погледнем вечерно време нагоре, ние виждаме Божието лице осеяно с множество звезди. Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде в къщи, изважда из джеба си едно бонбонче, държи го нагоре в ръката си, и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето. Тези многобройни звезди по небето, аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе, и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди." Но вие казвате: „Тук, на земята, да ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път." Земята е само една работилница , на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността . Земята е едно велико училище , и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти, нищо няма да вземеш със себе си. И тъй, Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Христос и ние, това сме едно и също нещо. Как разбираме това? Ако може да любим всички хора, да се жертвуваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри.
към текста >>

58. 6. АМЕРИКАНСКИТЕ САМОЛЕТИ ПУСКАХА ПИСАЛКИ И ДЕТСКИ ИГРАЧКИ, КОИТО ЕКСПЛОАДИРАХА В РЪЦЕТЕ НА ЛЮБОПИТНИТЕ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Някъде пущаха от самолетите различни предмети: писалки, бонбониери за деца, играчки.
1943 г. - В: Новото начало . Утринни слова . София .1943.C. 139-140 „В сегашната война неприятелят устройваше различни примки. Някъде пущаха от самолетите различни предмети: писалки, бонбониери за деца, играчки. Но всяка играчка или писалка струваше един живот. Те бяха пълни с взривни вещества. Едно докосване до тях причиняваше голямо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятелят ви е подхвърлил. И в човешкия живот има мисли и чувства, които съдържат взривни вещества.
към текста >>

59. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов.
Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества, какво ще кажат те за вашето благородство. Всички овци, волове, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношения с нас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество. Ако попитате дърветата, и те същото казват: ужасен е, безпощаден е той. Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем с хляб, житни зърна и всякакви плодове. * * * Гледам, в градината двама млади се разговарят, а до тях стоят няколко агънца и си казват: «Културни са тези хора, но нищо не им пречи в един момент да ни одерат кожите.» Те много добре знаят помислите на техните господари. ... Ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: «Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца», взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време, и у тебе се заражда една необяснима тъга. ... Днес всички се запитват кои са причините на страданията.
към текста >>

60. А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Самият Учител не беше се сетил за деня ми, но когато му поднесох в стаята му карамели и бонбони, за да го почерпя, той се изненада весело и когато му казах, че и Юрданка пък вчера празнуваше деня си, то той ми каза да те поздравя от негова страна, което сега с това писмо изпълнявам волята му.
'Но за съжаление не намерих никакво писъмце, но се успокоих веднага с мисълта, че безсъмнено си получила писмото с парите, защото в него писмо бях ти писал да ми изпратиш дрехите. И при това допущнах, че до 2-3 дена ще получа писмото ти, с което ще ми съобщиш за получаванието на парите. Аз не се съмнявам вече, че си получила парите с писмото ми затворено, но ми става мъка защо до днес не ми съобщи с две-три думи за получаванието им и как ще стане идванието ти тука. И при това продадохте ли вече волчето, както ми писахте? Аз вчера по обед, когато ядях, получих телеграмата за именния ми ден, която ме много зарадва и всички сестри и братя, които бяха дошли тука, в Изгрева, за да видят Учителя. Самият Учител не беше се сетил за деня ми, но когато му поднесох в стаята му карамели и бонбони, за да го почерпя, той се изненада весело и когато му казах, че и Юрданка пък вчера празнуваше деня си, то той ми каза да те поздравя от негова страна, което сега с това писмо изпълнявам волята му. Аз не те поздравих телеграфически, защото пропуснах времето, за да получиш телеграмата ми в деня ти, но мислено бях все при тебе в кьошка през всичките празници. Независимо това аз допущах, че телеграмата ми по- късно ще пристигне, отколкото писмото ми, а колко повече мисълта ми. На новата година, както ти писах, бяхме с Учителя у Люба Чакалова, гдето ми се падна една пара, и у Юрдана Узунова, гдето отидохме с автомобил, нает от брата Коста Руссев и жена му, които взеха Учителя у тях на вечеря, а аз пък предпочетох да отида на гости у братовчедката си Руска, гдето намерих всички братовчеди и майка им, която имено посрещаше гостите на имения си ден - Василка. Аз стоях до 1 часа след среднощ там и на отивание всички ме задължиха да ти пратя техните поздрави и желания да те видят по-скоро тука. Нощувах в 66, а Учителят - в Коста Руссев.
към текста >>

61. 3. УЧИТЕЛЯТ ВИЖДА ЛИ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ?

Милка Периклиева

ТОМ 23

със сълзи на очи и с кутия бонбони ме молеше да попитам Учителя къде е сега Дорчето, какво прави и защо не я сънуват поне.
Стана ми съвестно, жално. - Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си. Денят преди великденската ваканция г-жа П. със сълзи на очи и с кутия бонбони ме молеше да попитам Учителя къде е сега Дорчето, какво прави и защо не я сънуват поне. Този път бях решила на всяка цена да попитам. В последния ден от престоя ми в София отидох да се сбогувам с Учителя и след разговора, който водихме, престраших се и Му казах за молбата на едни нещастни родители, за смъртта на дъщерята, на неутешимостта на двамата и че майката пита къде ли е тяхната Дорка и защо поне не я сънуват. Докато говорех, Учителят проницателно ме гледаше и слушаше. - Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. «Е, това е много общ отговор, всеки може да го каже» - помислих си аз.
към текста >>

62. 48. Години на интензивен труд и обществена дейност

Весела Несторова

ТОМ 24

Не учеше, а излизаше постоянно с колата на годеника си и се връщаше вечер с цветя и кутии шоколадови бонбони.
Започнах и тези уроци отгоре на всичката друга работа. Навсякъде говорех безплатно, та пари никога нямах, дрехи нямах, но не съзнавах, че съм бедна като църковна мишка. Първата година се паднах в една стая с красиво русо момиче, годено за милионер, което имаше цял гардероб рокли и голяма кръгла кутия с шапки. Лилиан беше избрана за майска царица поради красотата си. Тя бе безгрижна като птичка. Не учеше, а излизаше постоянно с колата на годеника си и се връщаше вечер с цветя и кутии шоколадови бонбони. Почти не я виждах. Тя не завърши колежа, а още третата година се омъжи и замина за Германия да я рисува някой голям художник. Моите настойници скоро се преместиха в Елмайра и Ма Търнър ме вземаше у тях всяка събота, за да пея неделен ден в църквата им. За Коледа получих първите си копринени рокли, подарък от църквата. Каква радост изпитах тогава!
към текста >>

63. 61. Завръщане в България

Весела Несторова

ТОМ 24

Дълго стоях на перилата на палубата, и чак когато се прибрах в каютата си и намерих там кутии шоколадови бонбони и картички за сбогуване, разбрах, че не само настойниците ми са дошли да ме изпратят, а и приятели, които не съм видяла.
Още неизправена от операцията стоях на палубата на парахода, който потегли в 12 часа в полунощ. В шумотевицата загубих настойниците си и не се сбогувах с тях. Зашумяха водите на кея и изпращачите вземаха последното си сбогом с пътниците. Свиреше оркестър и се чуваха викове. Сърцето ми преливаше от радост, че се връщам отново в родината си. Дълго стоях на перилата на палубата, и чак когато се прибрах в каютата си и намерих там кутии шоколадови бонбони и картички за сбогуване, разбрах, че не само настойниците ми са дошли да ме изпратят, а и приятели, които не съм видяла. Но този параход бе толкова голям, че те не са могли да ме намерят При монотонния шум на моторите и люлеенето на парахода веднага се унесох в дълбок сън, за да се събудя почти по пладне на следния ден. Бях сама в каютата си и пътувах спокойно цели шест дни до Шербург. Лежах по цял ден на шезлонга слаба и изтощена, но морското слънце чистия въздух вливаха нови сили в слабото ми тяло. Отидох да лежа на горния етаж при задното кормило и спасителните лодки. Там двама английски моряци ми разправяха интересни истории из живота си по море.
към текста >>

64. 208. Човешкия свят е като Божествения, но обърнат обратно

Весела Несторова

ТОМ 24

Да се освободим от многото и големите желания - те са опаковка на Божественото, то е човешката любов, като бонбон, който ядеш с книгата, после трябва да плюеш.
бях дошла в София само за един час и трябваше да се върна в колежа. Отидох веднага при Учителя горе и Той ми даде ключа на салончето и ме помоли да запаля печката. Като я запалих, Той слезе. "Човек трябва да използва моментите, случаите, един малък случай цяла епоха може да създаде. Една искра запалва много нещо. Да се освободим от многото и големите желания - те са опаковка на Божественото, то е човешката любов, като бонбон, който ядеш с книгата, после трябва да плюеш. Страдаме от опаковки, да се освободим от тях. Възпитание е, когато едно дете иска цял кош ябълки, но му трябва само една, тогава ще му туриш коша да го носи. Да се научим какво и колко ни трябва. Човешкото е краткотрайно, един килограм захар ще ти стигне за една седмица, а Божественото е безкрайно. Изобилно ще вземеш Любовта и изобилно ще даваш - то е Божествено.
към текста >>

65. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

„Вуйчо” ми поднася още и пакет с бонбони и сладкиши.
Изнася ръцете си напред този красавец и ми поднася грамаден букет от най-избрани цветя. Изведнъж сядам върху леглото. Никаква болка. Нищо, ама нищичко. Сякаш не съм била болна. „Вуйчо” ми поднася още и пакет с бонбони и сладкиши. Всички се зарадваха, че „седнах”. Едни го отдават на общата задушевна молитва, други - на букета. Нито този, нито другия ден се яви треската - краставицата изчезна. 6 НОЕМВРИ 1920 г. Звъни се на вратата.
към текста >>

66. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Сотирка мълчаливо ме приближава и слага бонбон в устата ми.
На връщане някои се сдругаряват, но това разваля „стила” на задачата. Смятайки, че задачата е завършена, щом веднъж си се изкачил. Това не ми харесва. Не се присъединявам към никого. Капнала от умора лягам на земята. Сотирка мълчаливо ме приближава и слага бонбон в устата ми. Все тъй мълчалива и сама слизам в София. Тази задача се поде и от общата школа. Цели седмици - върволица към Витоша от среднощ до зори. Някои имаха ясни нощи, а някои вървяха в пълен мрак. Ще ми се да направя още една, но съвсем сама и то не в тиха, спокойна нощ, а в буря и гьрмотевици.
към текста >>

Брат Стоименов ме изчаква по пътищата, Пеню се нарамва с раницата ми, братята ми дават по един бонбон; пиленцата ми се усмихват, а моята душа, сега царица на света, лети сега над Рила и Балкана - лети над милата родна земя. Царица!
Целувам земята - най-високата точка на Балканския полуостров - Мусалла! О, Богове на светлината, о, Господи на Любовта, кой дойде и докосна сърцето ми с безсмъртен пламък. Как така при мен -нищожната, самотна душица... И сълзи щастливи по бузите ми. - Радвай се, казва сестра Писинова; нов път ти се отваря, ново бъдеще, велико. Цялата атмосфера е вече променена. Брат Стоименов ме изчаква по пътищата, Пеню се нарамва с раницата ми, братята ми дават по един бонбон; пиленцата ми се усмихват, а моята душа, сега царица на света, лети сега над Рила и Балкана - лети над милата родна земя. Царица! Постилам си пелеринката в галерията на салона и там нощувам-дни, цяла седмица. Не ми се ходи у дома-тук сама, съвсем сама с милото видение. Седнала на пода, държа тетрадка върху коленете си и пиша, ако словото е достатъчно да изкаже това, което вижда душата. Но ето ме при Него. По една случайност там е брат Стоименов, Учителят пита как сме прекарали на Мусалла.
към текста >>

67. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

А от него чудесни бонбони.
Младият Владигеров ни свири на цигулка, г-ца Виятова - на пиано. Горе у хазаите имаше елха. Имаше - не я видях. Само когато извлякоха изсъхналото дърво и го нацепиха за печките, видях тази хубава стройна елха, върху която някога е пяла птичка... Дали върху блестящия паркет горе са и стъпалцата на някое бедно дете!? Дафинка ми подари копринено платно за блуза, което бързам да увековеча с красива българска бродерия. А от него чудесни бонбони. Сега съм обута красиво и топло. Господи, Господи колко е хубаво това! Ето аз мога да излизам вън, свободно да газя из снега, да се радвам и аз на зимните хубости. Колко много нощи зъзнех в леглото и не можех да заспя от студ. Но тая мой непозната приятелка, но тая голяма и велика Душа, която през рамото ми е надникнала и прочела тъжните редове.
към текста >>

68. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ето хвърля ни нещо завито в хартия - шоколадени бонбони.
Защо си излязла тъй рано? Славчо и Милка ме изтеглиха на двора да си поиграем. Колко добри, обични деца! Колко много съм щастлива с тях! Майка им гледа от балкона и ни се радва. Ето хвърля ни нещо завито в хартия - шоколадени бонбони. 19 ФЕВРУАРИ 1928 г. Случайно днес между книгите си открих една бележка от него, когато учеше български. Тя гласи следното: „Ако замина за Италия, аз пак ще се върна назад.” Пророчество ли е това сега? Как ме ободриха тия слова. Развеселих се.
към текста >>

Дадох му от неговите бонбони.
Може би косата ми до тогава ще стане бяла като вълна, но душата ми зряла, хубава ще се подмлади във вечния живот и красота. Що са множеството години до тогава. О, ще изхвръкнат те като пилци. * * * Ах, тоя Сали, това красиво турче кафеджийче, колко малък, а как почитателно умее да говори с по-голям. То чакаше брата си, отишел да донесе чутура за кафето, и ние се разговаряхме. Дадох му от неговите бонбони. То лакомо я глътна. Сали, красиво и чисто дете, което гледаше с такова доверие на света. Те кълцат още и чер пипер за дюкяните. Те, брат му и баща му. Милите красиви уломки от едно велико минало!
към текста >>

Сега пазя още лъскавата лентичка що огръщаше бонбона.
Белите му ситни зъбки блещят под усмивката му. У него няма тъга по древно величие. Той чака брата си, който ще донесе специална чутура за кафе; за чер пипер си имат вече. Така те се прехранват, отдали съдбата си в Божиите ръце. Заспах с щастлива усмивка за Сали. Сега пазя още лъскавата лентичка що огръщаше бонбона. Това ми остана за спомен. Скрила го бях и сега между страниците го намерих. Колкото пъти излизах, все му давах по нещо. Първом бяло ръбче от хляб, после шепа орехи... Но той беше вече офейкал. Научи ме, Господи, да Те откривам между тия Твои малки чада.
към текста >>

69. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Златно чедо друговерче, ето я бронзовата лентичка от бонбоната; върху нея съм написала: „Сали, 17.II.28 г., петък”.
И това ли не достигаше? Наистина съм презряно куче, никому необично и ненужно. Сълзите ми се ронят. Падат върху рисувателния лист на любимата ми таблица. Отдавна не си спомням радостен миг, освен, когато срещнах Сали -турчето. Златно чедо друговерче, ето я бронзовата лентичка от бонбоната; върху нея съм написала: „Сали, 17.II.28 г., петък”. Тя има особена марка „Mauxion А. ElERcogna”. Той ми я даде някога и аз съм я запазила, види се, за да я дам на турчето, милото мюсюлманче. Взимам Библията и си гадая със стихове: 3 гл. Захария, 1-7 ст. Колко се зарадвах!
към текста >>

70. 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава.
Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост. Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак. Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане... Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода. Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно. Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.
към текста >>

71. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.
Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче. Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор.
към текста >>

72. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк.
Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране. Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст. Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк. Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме. Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои. Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне.
към текста >>

Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме.
Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране. Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст. Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк. Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме. Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои. Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне. Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа.
към текста >>

Стенографките на Учителя днес празнуват 8 годишен юбилей, затова раздават бонбони, локуми и малки късчета плодове.
Нареждаме се по един по цялото крайбрежие до езерото на Божествената песен Махабур. Засвири рог. Първом по три пъти мием лицето си, после по три пъти мием ръцете си и после - нозете си. Езерото отразява нашите фигури в себе си. Като че ли от водата ни гледат други същества - чисти и красиви, които ни кимат отвъд този свят. Стенографките на Учителя днес празнуват 8 годишен юбилей, затова раздават бонбони, локуми и малки късчета плодове. Този ден и дъждът ни окъпа. Моята колибка е мокра, подобно всички самодивски жилища. Разговаряме се за предстоящето пътуване. Болка свива сърцето ми. Нима ще напуснем това райско място.
към текста >>

73. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат да се изкачат по-скоро.
Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото. Потекла е от него бистра водна струя. Капе, капе снежния бряг, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота. А поточето се радва, радва. Почивам си по камънаците и се радвам на крадливите слънчеви лъчи, надникващи от облаците. Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат да се изкачат по-скоро. Аз не бързам. Тъй е хубаво! Разговарям се с цветята, целувам набъбналите клонки и милвам обкичените с мъх и лишеи камъни. Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре. Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а?
към текста >>

74. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове.
Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”. Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно. С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите. Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме.
към текста >>

75. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

Сестра Сотирка от Варна, мълчаливо слага бонбон в устата ми.
Поемаме стръмна пътека по „Вади душа” и „Зеленка”. Дордето се изкачим всички - някои вече се връщат от прицелната точка. През това време слънцето е изгряло и всички ние от различни места го посрещнахме. Като че не съществуваме един за друг - всеки вглъбен в дълбоко размишление. Ако те надвие умора, никой ти не пречи да отдъхнеш, нова сила да вземеш и съобразявайки се с разстоянието, пак тръгваш напред. Сестра Сотирка от Варна, мълчаливо слага бонбон в устата ми. Свърши се задачата, всеки отива у дома си с много впечатления: от великото звездно небе, от свежия въздух, от младата зелена шума по дърветата и свежа млада трева. Но в мене веднага остана идеята, самичка да изпълня задачата в бурна нощ, тъй както отначало я изрече Учителя. Наскоро, връщам се въодушевена от изложбата на Борис Георгиев; мисля си за неговите бели сърнички, за неговите неземни образи, които рисува той, като че с неземна ръка. Слизам от Рисувалното училище към площад „Цар Освободител”. Момиченце ми предлага теменуги.
към текста >>

76. 4.2. Писмо на Петър Филипов до Олга Славчева (28.02.1942, Русе)

4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

Преди три дни Ви изпратих един колет с халва, локум и бонбони и малко соленки.
ПИСМО НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА 28 февруари 1942 година, Русе Русе Люб. сестро Олге! 28.11.1942 г. Преди три дни Ви изпратих един колет с халва, локум и бонбони и малко соленки. - Прощавай, че се забавих, но много съм ангажиран с работа! Не те забравих, почти винаги беше в мисълта ми! Сега пиша много набързо. - Днес У-ля каза: "У-ка трябва да бъде душа, а не мъж или жена". Но друг път ще ви пиша по тия въпроси.
към текста >>

77. 13. Булката, която избра баща ми / разказва Сава Калименов.

ТОМ 30

След няколко месеца отивам на Изгрева, купувам плодове и бонбони да черпя Паша и останалите стенографки в „Парахода”, заради това, че съм се оженил.
Но стана точно така както Учителят каза. Аз си отидох в Севлиево. Баща ми имаше печатница и там едно момиче работеше в нея. Баща ми я беше харесал като много трудолюбива. Какво стана с мене не зная, но ме омотаха родовите духове и аз се ожених. След няколко месеца отивам на Изгрева, купувам плодове и бонбони да черпя Паша и останалите стенографки в „Парахода”, заради това, че съм се оженил. А те се заливат от смях. Аз също се усмихвам. Питам ги: „Сега зная защо се смеете, но тогава защо всички ми се смеехте? " - „Ами брат Сава, ти беше тогава толкова величествен като че ли бе яхнал бял кон и летеше по висините, а над тебе бяха облаците и със сабя ги разсичаше. А когато Учителят ни каза, че баща ти те чака да те ожени, то ние те видяхме, че си слезнал на земята и се възмущаваше, че си слезнал насила.
към текста >>

78. 10.3. Пътници в пътя на отклонението

Вергилий Кръстев

А пък, че на пазара имаше различни неща като бонбони, като бисквити и други, други неща, смятаха, че те трябва да го подготвят като знак на уважение.
Тези теми седнахме и се уточнихме. Но се оказа, че точно тогава в нейния дом се създаваха съвсем други проблеми, които я откъсваха от този план. А тя беше домакиня, трябваше да се грижи за дома си, да се грижи за Борис, който сам не можеше да се справя с житейския си бит, а чакаше всичко на готово. И освен това, трябваше да се посрещат непрекъснатите посетители, които освен, че трябва да се посрещнат, трябва да се нагостят, че трябва най-малко да се направи едно кафе или чай, пък непременно да им се направи баница, че да им се направи някакъв десерт, някакво лакомство. Така се приемаше навремето, че това трябва да бъде. А пък, че на пазара имаше различни неща като бонбони, като бисквити и други, други неща, смятаха, че те трябва да го подготвят като знак на уважение. Но, за да се подготвят, трябваше хора, трябваше време и това време изяждаше онова другото време, което беше й отпуснато, за да свърши някаква работа с мен. Така, че и този опит пропадна и изобщо тя не можеше да работи по тези теми. Аз не можех да се стърпя, аз възразявах, негодувах, дори правех остри забележки. Аз бях напълно свободен пред тях, както и тя със годините също се освобождаваше от някои вътрешни задръжки и направо, и откровено, и искрено разказваше всичко. Слушайки, разбирах, че това, което излизаше от нея, това, което излизаше от нея като откровение, като разказ и опитности, тя го правеше с много големи усилия.
към текста >>

79. 6. Пророчеството на Славчо Радомирски

Вергилий Кръстев

Майка ми ми нареди да купя кутия бонбони.
се върнах в България. Минаха няколко месеца и майка ми ме заведе при единствения верен останал приятел на баща ми. Казваше се Иван. Баща ми често е споменавал за него, че само той му е останал като приятел. Отидохме, за да вземем издънки от неговите хубави вишни, които растяха в двора му. Майка ми ми нареди да купя кутия бонбони. Седим на пейката, и майка ми разговаря с него. По едно време Иван се обръща към мене и изтърсва: „Да знаеш ние с баща ти навремето не можахме да се ориентираме и изостанахме по пътя." Аз се стреснах и му казвам: „Баща ми беше вечната опозиция. Комунистите го викаха при тях. Но той не беше идеен човек. Трябва да имаш идея вътре в себе си, за да жертвуваш живота си за нея.
към текста >>

80. 2. За Светозар Няголов от брат му Любомир

Любомир Няголов

Те никога не са стъпили при него да му благодарят, да му донесат една кутия бонбони, да го попитат: „Как си?
Той я разпитва за работата й и разбира, че там е проблема. Каза й: „Веднага напусни тази работа! " И тя успя да роди момче и момиче, и сега има внуци. Когато Светозар описа този случай в томовете на „Изгревът", Живка дойде при Светозар да се кара, защо той е писал, че й е помогнал. Сега, след толкова години, трябва да ви кажа, че аз дълбоко съжалявам, че Светозар спаси Славка и Радостина! Те никога не са стъпили при него да му благодарят, да му донесат една кутия бонбони, да го попитат: „Как си? " Това беше част от жизнения път на Светозар. Може много да се говори за издателската му дейност, за молитвите на Рила по време на съборите на Бялото Братство, с които молитви той подобряваше времето. 13 март 2013 г.
към текста >>

81. 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар

Вергилий Кръстев