Търсене в текстове за 'Бонбон'

Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му.

032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета.
към текста >>

Как никога не свършваха тези бонбони!

Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>

И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета.

Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>

Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета?

Човек трябва да се храни с такава храна, от която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено е природното им състояние. Днес е изопачен естественият усет за храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има 100 пъти по-голяма възможност да стане виден професор. Шоколадената кашица е едно модерно изобретение. Ако се храниш с българска пита, и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Какво седи зад този хляб?
към текста >>

Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор?

Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено е природното им състояние. Днес е изопачен естественият усет за храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има 100 пъти по-голяма възможност да стане виден професор. Шоколадената кашица е едно модерно изобретение. Ако се храниш с българска пита, и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Какво седи зад този хляб? Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб.
към текста >>

Това близане мога да ви го преведа така: когато на някой сърцето му е скръбно, кажете му една сладка дума и тя ще му подейства като същинско бонбонче.

Разбирате ли? Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който сега живее вътре в нашите души във всяко наше благородно проявление, това е то живият Христос. Дали той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на беден човек или животно все едно. Виждал съм как кучета ближат раните на своя господар. Кучето съзнава и казва на своя си език: "Господарю аз зная, имам опитност, като съм ранено и започна да ближа , ближа, ближа и тя зараства". Това близане мога да ви го преведа така: когато на някой сърцето му е скръбно, кажете му една сладка дума и тя ще му подейства като същинско бонбонче. А след това му напомнете, че има един брат в света, който ще даде половината от имота си на него. Това са сладките думи, това е Любовта... Аз бих ви говорил още и за космическия, и за историческия Христос, но сега ще ви кажа няколко думи за апостол Петър. Знаете ли колко са последователите му в християнския свят? 250 милиона католици и 100 милиона православни или всичко 350 милиона.
към текста >>