Търсене в текстове за 'Боб'

13. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр.
Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас? ” Никога не говорех на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си. Това ново тяхно отношение към цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре. В градината учехме геометрия: квадрати, триъгълници, ромбоиди и пр. при правене фигури в градината - лехи, алеи и пр. Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр. Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички, орехи, зарзали пр. Когато някои дървета не се хващаха, изчислявахме, колко дървета остават - правехме изваждане. Някои дървета измръзваха. Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има.
към текста >>

По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има.
Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр. Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички, орехи, зарзали пр. Когато някои дървета не се хващаха, изчислявахме, колко дървета остават - правехме изваждане. Някои дървета измръзваха. Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има. В градината учехме и умножение. Например, имаме четири лехи. Във всяка леха има по 15 глави лук. Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават.
към текста >>

14. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Този факт, немаловажен като документ, не променя идейната претенция на книгата - да бъде заключителен, обобщаващ акорд на цяло едно Учение.
През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България. Блажени са спасителите на записаното Слово; с евангелисткия си подвиг те се благословиха през вековете. За съжаление, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево. Този факт, немаловажен като документ, не променя идейната претенция на книгата - да бъде заключителен, обобщаващ акорд на цяло едно Учение. Нито една дума от късите текстове на съставителите не е променена, въпреки че читателят може да ги намери твърде наивни и нелитературни. Убедени сме, че те носят своеобразна автентичност, изразявайки характера на Учителовото обкръжение - детински чисто, смирено и вярващо. Със съвсем малки изключения, изнесените в разговорите идеи не носят конкретно документално съдържание и би било погрешно да се търсят в тях или да им се приписват някакво директни политически внушения. ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944). Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект.
към текста >>

15. 002 ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците.
Учителят мълча дълго, после промълви: -Кажете му, че концертът свърши. И пак повтори тихо: -Концертът свърши вече. Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт". В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците. Разговорите "Изворът на доброто", както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води. Този Живот иде сега за всички човеци братя.
към текста >>

16. 047 ТОЙ ИДЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ги подхващаше, както великият музикант подхваща една простичка мелодия, облича я в нова хармония, разкрива все по-пълно и по-дълбоко съдържанието й, свързва я с други, обобщава и изтъква нови отношения и зависимости, разкрива цял един свят, неподозиран досега.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ТОЙ ИДЕ ''Учителят хвърляше всякога нова светлина върху проблемите, които ни занимаваха, макар и друг път да се беше спирал върху тях. Той ги подхващаше, както великият музикант подхваща една простичка мелодия, облича я в нова хармония, разкрива все по-пълно и по-дълбоко съдържанието й, свързва я с други, обобщава и изтъква нови отношения и зависимости, разкрива цял един свят, неподозиран досега. Учителят отклоняваше разговорите от обикновеното, делничното, с което хората само се суетят и безпокоят. Той насочваше мисълта към същественото, в което човек придобива нещо ново, расте и се развива.'' – Новораждането - това е Любовта, която ще се прояви по нов начин. Сега започва раждането от Любовта. В бъдеще ще живеем между хора, които обичаме и които ни обичат.
към текста >>

17. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват: ”Не искаш ли кокошка?
Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме, какво желая да ми сготвят. Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват: ”Не искаш ли кокошка? ” Не. Когато те гощават, много добре гощават и постоянно те канят: „Защо не ядеш от това, от онова? ” На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде - когато те обичат. Когато ходиш и говориш на народа, българинът иска да знае, дали с пари работиш, или без пари. Питат ме: „С пари ли мериш главата?
към текста >>

18. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой, който е хармонизиран с тебе, ще ти донесе прясна пита и гърне с боб.
Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората. За да не стане това, трябва да му липсва нещо. Вие искате да не ви липсва нищо. Но тогава ще бъдете нещастни хора. Ако влезеш в хармония с природата, с разумните същества, ще ти се помогне. Някой, който е хармонизиран с тебе, ще ти донесе прясна пита и гърне с боб. Ако си в хармония с природата, ще дойде точно навреме. Това може да опитате. Ако ние работим за любовта, то всичко, което е навременно, ще дойде. Има неща, които не са потребни, или не са навременни. Някои неща могат да станат може би след няколко хиляди години, някои след една година, някои след 10 години, след 15 години, след 22 години.
към текста >>

19. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Гадание - врачуване на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството.
Господи Исусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята воля. Но Твоята воля на две не става. Всяка сутрин при ставане от сън кажи си: Мъдростта на Духа е съградила своя дом и затова всичко в моя и общия живот е уредено и ще се уреди. След всяко ядене измивай устата и почиствай зъбите. Сладката храна дава мекота, а киселата дава активност - деятелност. Гадание - врачуване на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството. Вложи в сърцето си милосърдието като първо условие за придобиване на любовта. Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум, кой със сърце, кой с воля, кой с душа и дух, а кой с всичките заедно. Когато имаш мъчноразрешими въпроси и не знаеш как са постъпиш, не бързай да ги разрешаваш, остави ги за другия ден. Вечерта преди лягане се помоли сърдечно и чакай през нощта насън да ти каже Господ как да постъпиш в дадения случай. Всяка вечер след молитвата преди лягане изговаряй формулата: Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя.
към текста >>

20. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба.
Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах.
към текста >>

21. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб.
Те изучавали наизуст стихове от Омир и Хезиот. Сутрин, а често пъти през целия ден, те се занимавали с музика, един от главните предмети на гръцкото обучение и образование изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения. Те се хранели заедно и също в това отношение се отличавали с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането."
към текста >>

22. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото.
Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса. Той е говорил за Духа на Слънцето, Ахура Мазда и за великите духовни същества, които работят под негово ръководство. Той е говорил за духовните причини, които са създали както космоса, така и човеците. Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото. Те работят в цялата вселена едни срещу други. Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си.
към текста >>

23. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят.
От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни. Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят. Това естанало под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, който събудил интерес и към древните мистерии, в които духът се проявявал. Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието. Понеже за тях говорих в първия том, затова сега само споменавам за пълнота на изложението. В една руска философска енциклопедия дават известни сведения за неоплатонизма, които са интересни, затова ще ги предам накратко:
към текста >>

24. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Караиванов имал зъбобол и баща му го завел
Към житото някои прибавят ябълки и орехи. По този повод Учителят разясняваше какво е значението на тези три храни: „Ябълките влияят за тонизиране на нервната система, орехите влияят добре на мозъка като храна, а житото влияе добре на сърцето." Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: „Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: „Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката
към текста >>

25. 6. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЗНАЦИТЕ И ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин:
В знака на екзалтацията планетата често проявява внезапно и стихийно своите положителни качества. Знаците на екзалтацията не трябва да се смесват със знаците, които планетите управляват. В екзалтация планетите се намират в знаци, сходни по природа. Знаците, противоположни на знаците на екзалтацията, ни дават четвъртото отношение, което съществува между знаците и планетите, наречено в природата „падение” на планетите. В знаците на падението планетите губят значително силата си и се проявяват много слабо. Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни на тях по природа, те проявяват своите положителни качества в най- пълна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите. Когато планетите се намират в несходни на тях по природа знаци, те не могат да проявят своите добри качества или съвсем не могат да се изразят. Това се нарича заточение или падение на планетите. Сега ще разгледаме по-конкретно тези четири вида отношения, които съществуват между знаците и планетите.
към текста >>

26. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като обобщим, имаме следните аспекти:
Две планети се намират в опозиция, когато са в два противоположни знака и имат съответните градуси. Например Сатурн на 10° в Козирог е в опозиция с Луната, която се намира на 12° в Рак. От 10° Козирог до 12° Рак има 182°, значи 2 градуса повече. Но понеже Луната се движи по-бързо и е пред Сатурн - то опозицията е разрушаваща се. Някои астролози взимат под внимание друга два слаби хармонични аспекти - квинтил (37 градуса) и биквинтил (72 градуса). Като обобщим, имаме следните аспекти: Съвпад - от 0°-5° между планетите и до 10 градуса между Слънцето и Луната и планетите - характерът му е в зависимост от планетите, които го образуват. Паралел - когато две планети имат еднаква деклинация с орбис до 1°1/2 - хармоничен или дисхармоничен в зависимост от планетите. Полусекстил 30° - хармоничен, с орбис 2 градуса. Полуквадрат 45° - дисхармоничен, с орбис 3-4 градуса. Секстил 60° - хармоничен, с орбис 6-8 градуса.
към текста >>

Имайки предвид горното, не е трудно да добием едно обобщително заключение относно значението на различните аспекти на планетите.
6. Юпитер - като символ на благородството, религиознос- тта и правото. 7. Сатурн - като символ на себелюбието и разумността. 8. Уран - като символ на висшия ум и мъдростта. 9. Нептун - като символ на висшата Любов. 10. Плутон - като символ на висшата Воля. Имайки предвид горното, не е трудно да добием едно обобщително заключение относно значението на различните аспекти на планетите. Така една квадратура на Слънцето със Сатурн ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека - като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат от себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва една борба, която се е родила между висшите и нисшите наклонности, при която висшите са взели надмощие и по този начин сами сме си създали пречки и ограничения по пътя, с които сега трябва да се справим. Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурн. Този аспект се проявява в характера като прямота, съсредоточеност, задълбочаване на мисълта - качества, добити от по-раншен живот.
към текста >>

27. АСТРОЛОГИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Когато садите боб, царевица, дини или други растения, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Като се създаде втората Луна, няма да има никакви престъпления, хората ще бъдат без престъпни наклонности. * Всички трябва да се интересувате от Луната, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека. Щом мисленето, дишането и храносмилането не функционират в човека правилно, и в обществата не стават правилно. За да се изправят семействата, обществата и народите, първо трябва да се изправи отделният човек, да си създаде здрав организъм с правилни мисли, чувства и постъпки. Когато се празни Луната, оказва един род влияния върху явленията в природата, когато се пълни - съвсем други, противоположни. Когато садите боб, царевица, дини или други растения, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. * Астрологичните знаци са не само извън човека, но и вътре в него, в мозъка му. В мозъка на човека има слънце, около което се движат всички планети. Каквото виждаме на небето, това го има в мозъка. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Силите на Сатурн - черния дроб и костите.
към текста >>

28. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Нека да обобщим.
РЕЗЮМЕ Нека да обобщим. През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното, общественото и личното подсъзнание. Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд. Преди да направим окончателните си изводи, ни се налага да повторим следните твърдения. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си.
към текста >>

29. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ.
към текста >>

30. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Тръгнахме си за домовете, Йорданка каза: „Не, отиваме у дома, аз съм приготвила много вкусен райкин боб.“ Отидохме у тях, прочетохме една малка беседа, хапнахме си и се прибрахме доволни.
Като стигнахме до мостчето, аз казах: „Йорданке, днес ти ме изуми! “ – „Не аз, Учителя ме накара да ви покажа как трябва да живеят хората на Земята. Колко хубаво се живее с любовта! “ Качихме се на рейса и се прибрахме в София. Тръгнахме си за домовете, Йорданка каза: „Не, отиваме у дома, аз съм приготвила много вкусен райкин боб.“ Отидохме у тях, прочетохме една малка беседа, хапнахме си и се прибрахме доволни. С Йорданка имам смайващи неща. Бог благославя, но и жестоко наказва, когато го похулиш. Ето един такъв случай със същата сестра Янка, приятелката на Йорданка. Обикновено в събота аз ходех при Йорданка и четяхме беседа. Една събота пристигам у нея, за молитва и беседа, чакаме и Янка да дойде.
към текста >>

31. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

- Бобко - каза той, като погледна към сложеното ястие.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ Разумната природа е помислила за своите деца и сега е обсипала с плодове трапезата пред салона на братството. Настроението на всички е добро. Учителя е сред нас, неговото присъствие е осезателно и ни радва. - Бобко - каза той, като погледна към сложеното ястие. Той лекува бъбреци. - Лекува ли? - възкликнаха някои. - Да, който страда от бъбреци, да яде боб. Последваха въпроси, на които Учителя не отговори, защото в този момент дежурната сестра отиде при него и започна да му сервира основното ястие, гарнирано с въпроси относно качеството на храната.
към текста >>

- Да, който страда от бъбреци, да яде боб.
Учителя е сред нас, неговото присъствие е осезателно и ни радва. - Бобко - каза той, като погледна към сложеното ястие. Той лекува бъбреци. - Лекува ли? - възкликнаха някои. - Да, който страда от бъбреци, да яде боб. Последваха въпроси, на които Учителя не отговори, защото в този момент дежурната сестра отиде при него и започна да му сервира основното ястие, гарнирано с въпроси относно качеството на храната. Не само Учителя изрази задоволство от вкусната гозба, но и други с добрия си апетит похвалиха дежурните. Един брат се обърна към Учителя: - Учителю, в провинцията намерих много едър фасул, какъвто не бях виждал досега. Да поръчам ли да ни изпратят?
към текста >>

32. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя.
Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона. Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
към текста >>

33. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване.
В същия момент в болницата на град Сливен умря една жена. Аз взех нейното астрално тяло, вложих го в тялото на припадналата ти жена и тя се съживи. Ще следиш след колко време тя ще придобие първоначалните си качества." Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес.
към текста >>

Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб.
Аз взех нейното астрално тяло, вложих го в тялото на припадналата ти жена и тя се съживи. Ще следиш след колко време тя ще придобие първоначалните си качества." Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание.
към текста >>

Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб.
Ще следиш след колко време тя ще придобие първоначалните си качества." Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев, се притичва на помощ.
към текста >>

34. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

н." Накрая Учителя обобщава: „Всичко хубаво, само да не беше от Габрово." Какво значи това?
Почти с никого не се съветва освен с Мария Тодорова. Голяма негова грешка е, че не се вслушва в мъдрите й съвети, като по този начин усложнява живота и на двамата. Учителя е на пейките пред салона с група братя и сестри от провинцията и разговарят по належащи въпроси. Минава Борис, добре облечен, поздравява ги и си заминава. Всички от провинцията започват да изтъкват положителните му качества: „Какъв добър ученик, сериозен човек, как хубаво работи в братството и т. н." Накрая Учителя обобщава: „Всичко хубаво, само да не беше от Габрово." Какво значи това? Като повечето габровци той е горделив, надменен, тщеславен, със строго установени възгледи и разбирания и не се съобразява с мнението и съветите на никого. Борис има голямо желание да постигне всичко в живота и затова работи повече, отколкото трябва, преуморява се. Като младеж е много здрав, вдига воденични камъни по 150 килограма. Два пъти Учителя му се кара, че прекалява в работата си и по този начин ще изгуби силите си. Той не го слуша и продължава да работи с голям ентусиазъм, без почивка.
към текста >>

35. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки.
След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеяло в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев.
към текста >>

36. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със зеле, баници и други.
Накрая им съобщава, че няма печка, и те й купуват нова нафтова печка. На 27 декември 1971 г., сутринта, Станка Тотева, като се моли, вижда пред себе си образа на Учителя от кръста нагоре в бяла светлина. Той й казва: „Хубаво е, че се приготвяте в мое име да празнувате, но идете при сестра Йорданка д-р Жекова и й кажете да повика на празника и Симо от Мърчаево. Всички ще дойдат на вечерята с краката си, а Симеон ще дойде с главата си. Всички, които дойдат, ще бъдат благословени, дори и ония, които дойдат само за молитвата и си отидат по работата си, но ако не дойде брат Симо, никой няма да бъде благословен." Образът на Учителя се изгубва и Станка Тотева отива при Йорданка Жекова да предаде поръчението на Учителя. Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със зеле, баници и други. Тя й съобщава желанието на Учителя, а Йорданка отговаря: „Кой ще се занимава със Симо да го вика, когато имам толкова още работа да свърша? " Станка Тотева си отива вкъщи и на другата сутрин научава, че в къщата на Йорданка дошла милицията и им забранила да се събират. Така вечерята не се провежда. До края на живота си Йорданка събира приятелите на общи вечери по различни поводи в старата и после в новата си къща. Особено тържествено се отпразнува отпостването от житния режим, който тя ръководи.
към текста >>

37. 7.41 Мария Златева - Светозар Няголов ( -2013)

В беседа Учителя се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси — как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т.н.
На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много? " Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителя се намръщва. В беседа Учителя се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси — как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т.н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например — как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник? " Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие. Написва си 12 духовни въпроса и отива при него. Целува му ръка, изведнъж пред нея пада бяла пелена и забравя всичко.
към текста >>

38. 7.85 Стефан Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване.
Стефан Камбуров Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>

Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб.
Стефан Камбуров Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>

Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб.
Стефан Камбуров Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>

39. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек.
В него втичанетo на водата става от 3 езера: от 5-ото, 6-ото u 7-ото езеро. Северната половина обикновено е покрита с цъфтящи бели лютичета, докато южната част е чиста. При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва. Учителя нарече петото езеро Махабур, което означава „Големият и силният", „Мястото на Духа". Свързано е с причинния свят и бъбреците от човешкото тяло. То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-то езеро, на 2282 метра надморска височина. То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август. Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата.
към текста >>

Учителя му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др., бързо напускат лагера.
Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и по лицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена към Учителя. Много такива случаи има, когато Учителя променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му. На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителя му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др., бързо напускат лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва ,братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото ако продължи още малко, ще помете целия лагер. Учителя излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята ,и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителя, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера?
към текста >>

отидохме на езерата с брат Йордан Бобев u се включихме активно в общата работа.
Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на летуването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме, с каквото можем, в общия живот. През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобев u се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене.
към текста >>

В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много студено.
При приключване на лагера в него се оказва остатък на повече от 8000 лева, които няма на кого да отчете. (Понеже ни гонеха и разваляха лагера, отиването на Рила беше повече спонтанно, а не организирано и на място се правеха сметките за храна и други разноски.) Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят. При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу. В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много студено. След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме багажа до „Вада" и София. На Рила при мене, в палатката ми, имаше около 10-15 братски палатки, които, щом пристигнеха някои приятели в лагера, аз веднага ги раздавах. Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу.
към текста >>

40. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата.“
Учителят ръководи изпълнението на свещения танц По-долу в текста на послесловието се казва: „Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Движенията ни при всекидневния живот за един наблюдателен човек говорят много. Движенията на ръцете, краката, неволното ни попипване по главата или другаде представляват движения, чрез които се разнася или набрана енергия, или пък се внася енергия там, където има недоимък. Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата.“ Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един актьор при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“ „Всяка идея, всяко душевно качество - е казано в текста на изданието - съответствува на известно движение. Има движения на доброто, на милосърдието, на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата също.
към текста >>

41. Божествена Любов ме озари - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сервираха чорба от зрял боб.
– И аз си отивам! Излязох също на двора, като застанах до брат Христо. – Новобранци! – назова ни Учителят и ни покани в трапезарията, да се нахраним. Аз седнах до него; а брат Христо – от дясната страна на масата. Сервираха чорба от зрял боб. Брат Христо тихо напомни: – Учителю, аз не ям фасул! – Можеш да ядеш от него! – отговори Учителят. След това взе три хапки бял, мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата и ги подаваше една след друга на брат Христо, като пресягаше пред мен и ми каза:
към текста >>

42. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

И в заключение нека проследим обобщителните сведения, които предлага Учителят на ББ у нас, относно Всемирната ложа - майчинската космическа Свръхструктура, породила от недрата си ББ и ЧБ: "Освен тези две школи има и една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две.
И едните, и другите сили, обаче, са нужни засега (курсивът мой; К. З.) за проявата на живота. Службата им е строго разпределена." Наречието "засега" в горния текст обуславя действието на доброто и злото като първични принципи в света на относителността. От една определена област на духовната Вселена, обаче, тези два привидно антагонистични принципа се доближават постепенно по същността си един към друг, за да се слеят напълно, непротиворечиво и безконфликтно в съвършената хармония на Божието битие. И в заключение нека проследим обобщителните сведения, които предлага Учителят на ББ у нас, относно Всемирната ложа - майчинската космическа Свръхструктура, породила от недрата си ББ и ЧБ: "Освен тези две школи има и една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство (Всемирната Космическа ложа, която споменахме в началото на тази тема; К. З.), които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в т.ч. и нашата.
към текста >>

използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К.
в) III клон на Бялото братство - Български (Богомилски) За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А "богомили" в широк смисъл на понятието Учителят П. Дънов назовава представителите на ББ като цяло, т. е. използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К. З.) Той (III клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България." Според Учителя на ББ в нашата страна: "Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството." По времето на появата на богомилите - началото на Х век - християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. "Богомилите не са успели в България - казва Учителят П. Дънов - поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура."
към текста >>

43. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното.
Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г.
към текста >>

44. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание.
Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано. "При четене трябва да се мисли и да се прилага" (П. Дънов). За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение.
към текста >>

45. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П.
Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безграничното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)."
към текста >>

46. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

В тази насока на анализ и обобщение Учителят П.
Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие.
към текста >>

47. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

В този ред на мисли е и обобщението на Учителя П.
Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и окончателна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Никоя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици. Жертвата в името на Доброто е най- благоуханната пред Божието лице. В този ред на мисли е и обобщението на Учителя П. Дънов: "Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят. Не може да успяваш, докато не жертваш." За да допринесе за освобождаването на духовната природа на човека от земните ограничения - ограниченията на материалната действителност, - Доброто следва да бъде извършено: 1) навреме - в такъв дух са и наставленията на Учителя П.
към текста >>

48. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир. Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и широта на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! " 7. Свободата като отрицание на насилието и ограниченията Да си свободен означава не само да имаш възможността да упражняваш необезпокоявано свободата си.
към текста >>

49. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П.
В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса.
към текста >>

Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане".
Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
към текста >>

50. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н.
Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св. Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

51. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека.
Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове. а) Любовта като стремеж
към текста >>

Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта.
Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича.
към текста >>

52. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П.
(Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход.
към текста >>

Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П.
към текста >>

53. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат."
...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед.
към текста >>

54. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа."
Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата. Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота. Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа." Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П.
към текста >>

55. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса.
В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот.
към текста >>

В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>

56. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев