Търсене в текстове за 'Боб'

Йордан Бобев 33.
Илия Узунов 30. Борис Ст. Димитров 31. Иван Ил. Митков 32. Йордан Бобев 33. Йордан Иванов 34. Йончо Цв. Йончев 35. Антон Николаев 36. Филип Славов 37.Гради Минчев Сестри: 1.
към текста >>

2. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил!
към текста >>

3. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр.
От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен. Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък. Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде. Той употребяваше много плодове. От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието.
към текста >>

4. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Като че ли обобщава всичко, върху което е говорил.
Тези разговори са много важни. Тези разговори ставаха в стаята на Учителя когато бяха лични, но понякога ставаха вън, на масите, на двора, където се издигаше един голям орех. Имаше маси, пейки, на които насядаха 50-60 човека и тогава Учителят говореше общо. Боян записва всичко. В тези разговори Учителят прави един общ преглед на Словото, което е държал. Като че ли обобщава всичко, върху което е говорил. Това са важни разговори. Някои от тези разговори аз съм ги разчел от тетрадките на Боян. Аз можех да разчитам неговите стенограми съвършено свободно. Дешифрирал съм и някои стенограми на Савка. От този период са записките на Боян Боев „Изворът на доброто".
към текста >>

5. 200. НОВАТА ЕПОХА

Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя.
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит.
към текста >>

6. 19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Накрая да обобщим равносметката: Така аз лично предадох на Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет 800 000 лв.
от касетката на Учителя - всичко 900 000 лв. Сума за една къща. И наистина с тези пари се построи къща. Но това бе вече къщата на Никола Антов. Всеки може да провери нещата подробно след като се запознае с архива по делото. Накрая да обобщим равносметката: Така аз лично предадох на Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет 800 000 лв. в присъствието на Петър Камбуров. После той си замина и нямаше кой да свидетелства за това. Така че аз предадох онези 800 000 лв., които бяха при мен и още 1 534 000 лв., които Жечо ми беше донесъл на съхранение, плюс 200 000 лв. от мен, които прибавих в касетката от Учителя. Та сумата, която връчих беше 2 534 000 лв., защото финансовия съвет, който беше много ревнив още в първия месец изтеглиха всички суми.
към текста >>

7. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Бобошевски и Тодор Павлов.
Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов. До лятото на 1945 г. Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата - закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II.
към текста >>

8. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил.
А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София.
към текста >>

9. ІІІ.123. Биографични бележки

Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа.
Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей.
към текста >>

10. 7.14. БУЧА БЕХАР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
към текста >>

11. 14. БУЧА БЕХАР

Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
към текста >>

12. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол.
Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване. Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя.
към текста >>

Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл.
Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
към текста >>

13. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Ето пример, тук имаше астролози, после хироманти, трето гледачи на кафе, на боб, четвърти гледаха на карти, пети станаха ясновидци и когото хванеха за слушател му разкриваха тайни земни и неземни.
Освен това в Школата имаше противоречия, които идваха не само от нейните членове, но и от самите нас с нашите несъвършенства и разбира се от нашето непослушание към думите на Учителя. Че какви ли нямаше при нас. Това бяха представители и души преминали всички окултни школи на земята, че Източни, че Западни, че африкански, че хималайски и не знам какви си още. Души въплътили се и родили се като българи и дошли при Учителя да учат. Но каквото и да правеха и как да учат, когато все избиваха натам от където бяха дошли и носеха не само влиянията от миналото, но и със своята деятелност се насочваха натам и отклоняваха мнозина. Ето пример, тук имаше астролози, после хироманти, трето гледачи на кафе, на боб, четвърти гледаха на карти, пети станаха ясновидци и когото хванеха за слушател му разкриваха тайни земни и неземни. На други казваха, че имат възможност да слушат как чрез техните уста говори Духа и човек отстрани като ги гледаше се чудеше от къде накъде дойдоха всички тези неща. А да не говорим за разните медиуми, за спиритизма, който беше се настанил на Изгрева и за още много-много такива отклонения. След заминаването на Учителя се явиха ясновидци и всеки един говореше как чрез него говори Учителя. Явяваха се духове, които взимаха името на Учителя и говореха общи неща, понякога взимаха някаква негова терминология, но ако по-специално човек реши да разучи това, което те говореха ще види, че това не беше никакво знание. Това бяха изречения и приказки наредени едно след друго.
към текста >>

14. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Искам да почна с едно обобщение, което Учителят даде две години преди да си замине от този свят през 1942 г.
Един от най-мъчителните. Но трябва да се изнесе. Той е част от личния ми живот и в този живот никой нямаше достъп до него. В него беше допуснат само онзи, който бе определен за това. А това бе Борис Николов. Искам да почна с едно обобщение, което Учителят даде две години преди да си замине от този свят през 1942 г. Споменах, че Учителят бе този, който ме събра за съжителство с Борис Николов и така той веднъж ме среща пред чешмичката и казва: „Аз съм много доволен от вашата дружба с Борис и бих желал да има още такива двойки на Изгрева". Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици. А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад".
към текста >>

15. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Но ако трябваше да даде някое мнение по ежедневните въпроси щеше да е само едно обобщение и нищо конкретно.
Но след като Борис слезна от горе и стъпи на земята и ако го запитам отново по същия въпрос, той даваше съвсем други отговори. Това ме смущаваше много отначало, но после свикнах и в такива случаи изобщо не се доближавах до него или ако се приближавах бе, за да му подам сако, палто да се облече, да пие някой чай или да закуси леко. Той се усмихне лъчезарно, благодари и аз го оставях сам. При тези състояния имаше нещо много специфично. Той можеше да бъде много продуктивен в духовната област, да мисли, да съзерцава и да записва всичко това в своят бележник. Но ако трябваше да даде някое мнение по ежедневните въпроси щеше да е само едно обобщение и нищо конкретно. Аз свикнах с тази негова особеност, но за онези, които контактуваха с него той беше непознат, недостъпен и можеха да стоят с него един-два часа и онзи посетител да разговаря и да споделя какви ли не въпроси. Борис го изслушваше, кажеше му нещо, онзи го приемаше като чиста монета и тръгне да го изпълнява. Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която преди това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин. Онзи се обръща и недоумява какво ли значи всичко това - един път така, а после иначе - никаква последователност. Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички.
към текста >>

Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава".
та чак до 1958 г. А оттогава като се мине през процеса и затвора тези капани се повтарят дори досега -1972 г. Спомням си, че навремето отидох при Учителя и му казвам: „Прави ми впечатление, че Борис не е като другите братя и сестри, все стои настрана и ето при вас не идва и не прави контакт, а като че ли ви гледа все от далече". Учителят ме погледна, после изгледа Борис, който стоеше настрани и го наблюдаваше, на 15-20 крачки от нас. Вместо да се приближи, да му целуне ръка и да се включи в общия разговор и така да слуша Учителя. Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава". Да, така беше устроен, ако се приближаваше вътре към нещата оставаше и попадаше под чужди влияния и се объркваше и за да се освободи от тях се отдалечаваше в своя свят и от там разглеждаше нещата. Трябваше да ги разглежда отдалече. Но този метод за работа не беше пригоден за земята, не беше пригоден и за Школата с нейната динамика, особено след заминаването на Учителя. За Борис бе съвсем естествено да стои в страни и да гледа, да наблюдава и Учителят трябваше накрая да отиде и да му втикне десницата в устата и да му каже: „На, дръж, вземи и целувай! " Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение.
към текста >>

16. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

С една дума може да се обобщи „В Школата, в която сте ще имате духовни деца." Имаше сестри, които правеха извадки от мисли на Учителя за брака, за майчинството, за обучението на децата.
На други не разрешаваше, когато търсеха съвета му, но това бе строго индивидуално за всеки. Тук няма противоречие в това, че Учителят на едни разрешаваше брак, а на други не. Зависи от неговата еволюция и карма. Той веднъж каза така: „Онези, които трябваше да се оженят не се ожениха, а се ожениха онези другите, които не биваше да правят това и затова всичко се обърка тук на Изгрева." Ето това създаде много проблеми на родителите, за да отглеждат децата си, с които имаха карма и трябваше да я разрешат по правилата на учението, но без изключение всички приятели страдаха и си припомняха думите на Учителя и то онези, които го бяха питали и бяха получили от него отрицателен отговор. Най-много Учителят говори за женитбата на събора в Търново през 1922 година. С една дума може да се обобщи „В Школата, в която сте ще имате духовни деца." Имаше сестри, които правеха извадки от мисли на Учителя за брака, за майчинството, за обучението на децата. Това е едно голямо знание, но това знание е предназначено за следващото човечество, макар че ние и нашите съвременници се опитаха да се възползват от него. Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор. „Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията.
към текста >>

Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя.
Зависи от неговата еволюция и карма. Той веднъж каза така: „Онези, които трябваше да се оженят не се ожениха, а се ожениха онези другите, които не биваше да правят това и затова всичко се обърка тук на Изгрева." Ето това създаде много проблеми на родителите, за да отглеждат децата си, с които имаха карма и трябваше да я разрешат по правилата на учението, но без изключение всички приятели страдаха и си припомняха думите на Учителя и то онези, които го бяха питали и бяха получили от него отрицателен отговор. Най-много Учителят говори за женитбата на събора в Търново през 1922 година. С една дума може да се обобщи „В Школата, в която сте ще имате духовни деца." Имаше сестри, които правеха извадки от мисли на Учителя за брака, за майчинството, за обучението на децата. Това е едно голямо знание, но това знание е предназначено за следващото човечество, макар че ние и нашите съвременници се опитаха да се възползват от него. Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор. „Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно. По някой път има възможност да расте и да се развива едно цвете - това са условия.
към текста >>

17. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата.
И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата.
към текста >>

А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем.
А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека.
към текста >>

По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години.
Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно. Всички се огледаха, от къде на къде на една студентка може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят. По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години. Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата.
към текста >>

18. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски.
към текста >>

Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията.
към текста >>

Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя.
Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя. Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества. И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева.
към текста >>

19. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни обобщения и на външна оценка.
Те бяха верни по идея, верни в Дух, верни в дело, но те работеха в различни сфери в българското общество. За тях не бе противоречие, че изповядваха идеите на Учителя, че служеха на тези идеи, но работеха по различни методи и те бяха отдалечени от нас и от нашият живот на Изгрева. Противоречието бе у нас, защото ние ги смятахме, че са се отдалечили от нас, че са изменили на Учителя и че са се отклонили. А те копаеха като онези копачи на Божията нива. Важното е да работиш където си поставен и когато си извикан за тази работа и да работиш докато я свършиш. А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни обобщения и на външна оценка. Накрая оценката се извършва по свършената работа и по делата на хората. Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво.
към текста >>

20. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ Най-труден бе въпросът, който имахме да разрешаваме с брака в различните му видоизменения и форми на общуване между някои братя и сестри. Имаше и се създаваха връзки, които Учителя не одобряваше. Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички. Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство". Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има смисъл. Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви пътища - няма смисъл. И с какво чувство го пипаш.
към текста >>

21. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши.
Георги Томалевски. 6. Петър Камбуров. Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито. Комуната в Русе бе по време на студентската ваканция. Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя.
към текста >>

22. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше. Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя. Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство.
към текста >>

23. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите.
Казвам му: „Първо ми кажи опитността, пък после ще видим". А той се смее: „А-а, няма да ме излъжеш - искаш да я чуеш и после да избягаш". Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме. Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците? И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против".
към текста >>

" Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал.
Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме. Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците? И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против". Целият ораторски план на Белев изчезна пред нас в разстояние на секунди и той изведнъж се сепна, неговият ораторски жар секна и полека-по-лека се свлече надолу и седна на един празен стол. Това стана не за секунди, а за миг.
към текста >>

24. 214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА

Ние още не можехме да обобщим в себе си целият този материал, защото бяхме вътре в събитията.
Какво има да доказва. Истината не се доказва. След като Методи написа отново първата част, то Борис редактира целият материал. Единствено съжалявам, че не написахме нещо за вътрешната Школа на Учителя. Но сега виждам, че така можехме да се спънем. Ние още не можехме да обобщим в себе си целият този материал, защото бяхме вътре в събитията. Ето 25 години след това можем отчасти да говорим за вътрешната Школа на Учителя. Жалко, че много приятели си заминаха и не си написаха опитностите, но нямаше кой да ги задвижи. Борбите за ръководство излезна-ха на преден план и те насочиха събитията в друга посока. Така се пропиля много време, да се докаже кой е прав, кой колко е прав и така пропуснахме времето за работа. Та родът на Борис скочи отново върху мен, да покаже, че всичко това го е направил Борис, а за само съм се подписала.
към текста >>

25. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Изникнаха разни ясновидци, гледачи на кафе, на карти, че накрая и гледачи на боб.
Помнете ми думата - ще се случи. И тогава вие ще си прецените на коя страда да застанете. На Изгрева имаше изострени личности, които искаха да се проявяват по начин несъвместим с Школата. Търсеха да се изявят, да се лансират и да завъртят около себе си последователи и да създадат групи. Какви ли не опити се правеха - спиритистите се събираха на сеанси, астролозите бяха много дейни. Изникнаха разни ясновидци, гледачи на кафе, на карти, че накрая и гледачи на боб. Веднъж Учителят за Лулчев ми каза така: „Какво е той? Гледач на боб". С това се изчерпиха неговите претенции за ясновидство и пророчества. По-късно той заплати с живота си за своето отклонение. Особено бяха дейни ясновидците на Изгрева.
към текста >>

Гледач на боб".
На Изгрева имаше изострени личности, които искаха да се проявяват по начин несъвместим с Школата. Търсеха да се изявят, да се лансират и да завъртят около себе си последователи и да създадат групи. Какви ли не опити се правеха - спиритистите се събираха на сеанси, астролозите бяха много дейни. Изникнаха разни ясновидци, гледачи на кафе, на карти, че накрая и гледачи на боб. Веднъж Учителят за Лулчев ми каза така: „Какво е той? Гледач на боб". С това се изчерпиха неговите претенции за ясновидство и пророчества. По-късно той заплати с живота си за своето отклонение. Особено бяха дейни ясновидците на Изгрева. Тук всеки се стараеше да показва колко е духовно издигнат, като борави с пророкуване, с предсказания, с ясновидство. А това бяха обикновени личности, които имаха известни долавяния от Невидимия свят, които се усилваха понеже бяха тук на Изгрева в аурата на Учителя, която аура действуваше като трансформатор и засилваше и увеличаваше тези техни долавяния.
към текста >>

26. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост.
И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни.
към текста >>

Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек.
Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя.
към текста >>

Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога.
Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя. На всички се хареса тази идея, но не знаеха чия е, а тя бе толкова обикновена, бе достъпна всекиму, но трудно да се види от обикновените човешки очи. Ако бях казала чия е идеята, всички щяха да скочат и да се обявят срещу нея.
към текста >>

27. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Не, аз не ги преповтарям дори не ги обобщавам, макар че трябва да се обобщят.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ Навярно ви прави впечатление, че като че ли преповтарям някои случки и събития. Не, аз не ги преповтарям дори не ги обобщавам, макар че трябва да се обобщят. Защото това бе път, път на ученика преминал през различни етапи на старозаветния, новозаветния, праведния човек и ученика, т.е. в този живот при всяка своя опитност човек борави със своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, което се отнася до ученика. А как ще постъпи, от къде ще тръгне, как ще работи зависи от самият него и зависи от опитностите, които трябва да изнесе, задачите, които трябва да разреши и онова, което трябва да придобие. Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя.
към текста >>

28. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения.
Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята. Това по-късно го проумяхме след като издадохме последните му слова под надслов „Заветът на Любовта". Ето Учителят е отново при Владо: „Е, сега Владо, можеш да бъде доволен. Русия ще ти бъде признателна, защото чрез теб тя видя какво значи работа и труд". Учителят правеше разлика между работа и труд.
към текста >>

А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята.
Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята. Това по-късно го проумяхме след като издадохме последните му слова под надслов „Заветът на Любовта". Ето Учителят е отново при Владо: „Е, сега Владо, можеш да бъде доволен. Русия ще ти бъде признателна, защото чрез теб тя видя какво значи работа и труд". Учителят правеше разлика между работа и труд. Когато човек работи за себе си е труд, а когато работи за Бога е работа.
към текста >>

29. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

" Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения.
Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най-забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г. Славчо отиде в другият лагер срещу нас. Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място.
към текста >>

30. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения.
Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята. Това по-късно го проумяхме след като издадохме последните му слова под надслов „Заветът на Любовта". Ето Учителят е отново при Владо: „Е, сега Владо, можеш да бъде доволен. Русия ще ти бъде признателна, защото чрез теб тя видя какво значи работа и труд". Учителят правеше разлика между работа и труд.
към текста >>

А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята.
Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко. Учителят забеляза промяната у него, а ние му докладвахме за това, защото чакахме какво ще стане по-нататък с Русия. Да, с Русия, а не с Владо. Бяхме стигнали до епохата на велики обобщения. А между другото цялото пребиваване на Учителя в Мърчаево беше обобщение на неговото пребиваване на земята. Това по-късно го проумяхме след като издадохме последните му слова под надслов „Заветът на Любовта". Ето Учителят е отново при Владо: „Е, сега Владо, можеш да бъде доволен. Русия ще ти бъде признателна, защото чрез теб тя видя какво значи работа и труд". Учителят правеше разлика между работа и труд. Когато човек работи за себе си е труд, а когато работи за Бога е работа.
към текста >>

31. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

" Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения.
Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най- забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г. Славчо отиде в другият лагер срещу нас. Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място.
към текста >>

32. СЪДЪРЖАНИЕ

Йордан Бобев ......................................... - 509 16.
Велик Константинов ................................ - 392 11. Симеон Арнаудов...................................... - 400 12. Райна Стефанова....................................... - 459 13. Надежда Кьосева...................................... - 471 14. Жеко Вълканов.......................................... - 504 15. Йордан Бобев ......................................... - 509 16. Донка Илиева ......................................... - 514 17. Панка Славов............................................... - 524 18. Олга Байрамова........................................ - 527 19. Иван Сечанов ......................................... - 532 20. Колю Йорданов......................................... - 535 21.
към текста >>

33. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба.
9 от 1965 г., стр. 12-13) Илия Величков подробно изнася този случай. Кой е този мълчалив герой и какъв подвиг е извършил той? Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г.
към текста >>

34. 33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ

Петър Камбуров

Колибарят ни посрещаше с вкусно сготвен боб - такъв боб само там, на Рила може да се приготви и яде.
Работата ми беше надзирател в сечището, контрольор върху обработването на трупите високо горе в планината.. Наистина, след един месец аз бях вече доста добре. Здравето ми чувствително се подобри. Живеехме в дървени бараки. Сутрин излизахме. Цял ден прекарвахме в планината и вечер се връщахме. Колибарят ни посрещаше с вкусно сготвен боб - такъв боб само там, на Рила може да се приготви и яде.
към текста >>

35. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

" Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора!
Никой не знае какво стана с тези пари, освен законния наследник. Най-интересното е, че никой досега не остави поне един лев за издаването на поредицата „Изгревът". Мнозина от представените от мен автори имаха къщи, апартаменти, пари, които оставиха на наследниците си, но никой не даде лев за отпечатването на собствените им спомени, които аз записах или които ми оставиха за съхранение и печат. Не дадоха нито един лев, всичко аз финансирах! Спомням си, когато запитвах Мария Тодорова, която посрещаше и изпращаше гости от сутрин до вечер: „Е, добре, за какво говорите през цялото това време? " Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора! Значи приказки за бедни духом хора. Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега. Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен.
към текста >>

36. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

И ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като коригирах тези грешки, които бяха допуснати.
Една моя позната българка, която живее във Франция вървяла с една приятелка и трима души се нахвърлят, повалят ги, вземат чантите им и бягат. Добре, че не са ги пребили. Затова аз не се учудих, че за да я оберат бяха извършили насилие. Изненадах се, че я пребиха насред Париж и тя трагично загина и не можа да участвува в последните етапи на книгата. Затова бяха допуснати известни грешки, известни размествания, които след това аз ги оправих. И ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като коригирах тези грешки, които бяха допуснати. Когато получихме книгата тук специално Галилей Величков ми обърна внимание върху някои музикални текстове, които не бяха точни. Бяха разместени. Аз също видях някои допуснати грешки при отпечатването на книгата. Имаше грешки и в обясненията. После ние изправихме тия грешки, след като с моя помощ Антония Бобекова я преведе на български.
към текста >>

После ние изправихме тия грешки, след като с моя помощ Антония Бобекова я преведе на български.
И ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като коригирах тези грешки, които бяха допуснати. Когато получихме книгата тук специално Галилей Величков ми обърна внимание върху някои музикални текстове, които не бяха точни. Бяха разместени. Аз също видях някои допуснати грешки при отпечатването на книгата. Имаше грешки и в обясненията. После ние изправихме тия грешки, след като с моя помощ Антония Бобекова я преведе на български. Имаше някои коли, които бяха разместени. Имаше някои малки грешки при описание на самите упражнения и всичко успяхме да уточним и да коригираме и да изправим пропуските при превода. Ярмила се завърна в България за постоянно през 1943 г. и познаваше много малко Учителя докато беше жив. Докато аз съм от 1927 г.
към текста >>

37. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна.
Също и Минко. Сутринта като станахме отново тръгнахме на път до съседната махала, където живееше друг учител, с когото се познавахме. Той ни прие, стояхме при него около един час да починем, стоплихме се и хапнахме, след което поехме отново пътя към Власина планина, който беше общо около 40 км. Ние бяхме установени в с. Власина, махала Рит. Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна. Толкова бях болна, че цяла се бях схванала. От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава. Казваха си, че няма да ме бъде. Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше.
към текста >>

38. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива.
Те стояли и чакали. След време Той си отворил очите и казал: „Рекох, същата душа ще дойде и до пет годишна възраст три пъти ще се изяви. Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема".
към текста >>

39. 8. ПОЛИЦИТЕ

Той започна да Му показва някои линии на пръстите и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща".
8. ПОЛИЦИТЕ Веднъж около Учителя се бяха събрали приятели и стана дума за науката хиромантия, доколко тя е вярна и доколко може да тълкува миналото и да предсказва бъдещето на човека. Тогава Учителят започна да си служи с примери, като започна на всеки един от присъствуващите да му разглежда линиите на ръцете и да дава своя преценка. Дойде ред и на ръцете на Симеон Арнаудов. Той започна да Му показва някои линии на пръстите и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща". Аз като чух това се уплаших и избягах, да не би и на мене да каже същото. А по-късно Савка ми прочете от стенограмата си какво е казал Учителят за мен: „Тя обича хората". Тогава аз се успокоих, но то беше много контрастно с това на Симеон. Само с любов може да се изплаща полица и с много, много търпение.
към текста >>

40. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ БОБЕВ БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ Роден съм в село Посадино, Поповско на 27 юли 1906 г.
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ БОБЕВ БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ Роден съм в село Посадино, Поповско на 27 юли 1906 г. Работил съм най-различна работа по селата - орал съм, сеял съм, копал съм, бил съм и овчар. Всичко, което се работеше на село съм го вършил и аз. В София когато дойдох пожелах да стана шофьор. Харесаха ми хубавите коли и тази професия да седиш, а колата да си върви сама. На село съм карал конски каруци и волски каруци, ама като видях леката кола, реших, че това е моята професия.
към текста >>

На Изгрева си построих барака, но после я изградих, направих къща, в която после живееше брат ми Димитър Бобев със семейството си.
Това ми подействува много силно. Започнах да чета книгата и не мина известно време и аз започнах да разбирам, че това не е учение, което заблуждава, а напротив, то ориентира хората много правилно. По-късно напуснах Методий Попов и дойдох да живея на Изгрева. Петър Дънов беше вече за мене Учител, а дъновистите бяха за мене братя и сестри. Аз разбрах, че по-добри методи за повдигане на човека от тия на Учителя няма по света. На Изгрева си построих барака, но после я изградих, направих къща, в която после живееше брат ми Димитър Бобев със семейството си. Така аз дълго време съм обикалял край Изгрева, но не съм обръщал внимание да видя кои живеят там и къде живеят, а знаех за тях по онова, което се говореше за тях в града, за дъновистите. Така че първия дъновист, когото срещнах беше Цочо Диков и докато не се скарах с него не можа да ми се отвори път към бараките на Изгрева. Ето виждате ли как по някой път работи Небето? Е, какво ще кажете за тази поговорка: „Всяко зло за добро! " Та аз така дойдох на Изгрева чрез тази народна мъдрост.
към текста >>

Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабадживе, Михаил Ангелов, Сошо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчески, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо.
Групата се казваше „Упанишада". Така се пишеше, защото е индуска дума. Ама ние си я казвахме „Опанишада". Някакси по шопски, по народному. Веднъж питам брат Лулчев какво значи „Опанишада", а той ми каза: „Това значи да си опъваш ума, да мислиш". Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабадживе, Михаил Ангелов, Сошо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчески, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та този, който организира опанишадата беше Йордан Андреев. На него му викаха Адютанта. А генералът беше разбира се Лулчев. Та много приказки се изприказаха за тази група. Защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляха брат Лулчев, който ни разясняваше беседата.
към текста >>

41. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб.
Но до каква степен те ме пазеха да видиш. В параходството имахме стол. Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш? " Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи. Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано". Значи виж до каква степен са внимателни. Тя може да ме мине както си иска, да не ми каже и аз да не зная, обаче колко е важно честно да ги настройваш хората за това вегетарианство. Ами да оставим това, ами в кораба, казвала съм ти го, да не го повтарям.
към текста >>

Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано".
Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш? " Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи. Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано". Значи виж до каква степен са внимателни. Тя може да ме мине както си иска, да не ми каже и аз да не зная, обаче колко е важно честно да ги настройваш хората за това вегетарианство. Ами да оставим това, ами в кораба, казвала съм ти го, да не го повтарям. Но тук сега се записва, ще го повторя. Права си.
към текста >>

42. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Такива разумни растения са бобовите растения.
Там на едно зло, поставят друго зло да се бори. Със закон нищо не става. Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки.
към текста >>

Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие.
Със закон нищо не става. Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки. Пускат прасковите да текат по наклонени решетки отначало с малки дупки и постепенно към по-големи.
към текста >>

Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие.
Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки. Пускат прасковите да текат по наклонени решетки отначало с малки дупки и постепенно към по-големи. Така прасковите, които са дребни падат още отначалото през малките дупки, после по-големите и най-сетне остават да паднат през най-големите дупки най-големите, най-хубавите.
към текста >>

43. 2. Колю Драгнев

Стоянка Цанева Драгнева

Първо в Бобов дол и после ги преместват.
ги видяхме, той се противопостави, а те го изключват от партията и започва тормоза. Обявиха го за техен враг. През 1947 г. него време и през една вечер отиват по етапен ред, взимат го и без присъда го пращат в концлагер. Така процедираха. Първо в Бобов дол и после ги преместват. Макар че е бил комунист, че е бил техен съратник, наказаха го и го пращат в концлагер. Те го изпращат, защото той приема идеите на Учителя. Те го изпращат, защото той е плувал в техните води, те тогава пазеха да не се изнасят техните деяния навън и започнаха да го преследват и го пращат без присъда в концлагер. Когато го пращат той ги пита, защо, каква му е вината. Те му отговарят: „Дошъл си тука и още питаш“.
към текста >>

44. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Имаше един период когато превозвахме багажа за Рила с колата на брат Йордан Бобев.
„Хайде ела с мене“, казва той. И тръгнахме по шосето, после се изкачихме нагоре и така като излязохме, то е към стотина метра една височинка и той се отби вдясно, гдето се отива към реката и край нея зад един голям бор сложил сандъка, набрал папрат и шума и го покрил по тоя начин. Да имаше 150-200 метра разстояние, ама нямаше. Вземахме сандъка и го занесохме на шосето, сложихме го на камиона и после с шофьора се прибрахме. Та и с тоя сандък имах една опитност и едно преживяване. Имаше един период когато превозвахме багажа за Рила с колата на брат Йордан Бобев. Колата беше веднъж пред неговата къща. Натоварихме всичко. По едно време брат Йордан изчезна и след малко се връща. А той бил при сестра Невенка Неделчева и сестра Анка Иванова (Шишкова) идва и нарежда: „Братя, от тоя багаж ще трябва да свалим известна част, защото сестра Невенка ще трябва да натовари друг някакъв багаж“. Аз го гледам така и му викам: „Виж какво, за този камион аз те ангажирах, аз ще ти плащам, аз го натоварих с багаж.
към текста >>

45. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр.
Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ. цигулката, която и до ден днешен не я е върнал, та по тези лични неприятности създадоха шантаж. Брат Антов зададе въпрос на Елиезер Коен: Учението на П.
към текста >>

46. 12. Астрология и френология на Изгрева

Той идваше вкъщи и диктуваше ни и имам една тетрадка, в която е така синтезирано, дадено, обобщено нещата.
Ние бяхме тримата с Христо и с Благовест Жеков, но всеки си живееше своя живот, аз единствен останах при него. Така се получи в нещата, че се наложи аз с Христо да живеем у Благовест, защото да му запазим къщата, щото имаше много такива политически събития, които се вмъкваха там и условията бяха трудни. Но всеки случай бай Иван диктуваше на Христо и на мен, по едно и също време ни диктуваше. Ние се събирахме, той идваше. Аз отивах да го взема. Той идваше вкъщи и диктуваше ни и имам една тетрадка, в която е така синтезирано, дадено, обобщено нещата. Знам само, че Благовест неговият екземпляр го затри. Той самия ми казваше, но аз как да кажа тоя е единствения екземпляр, който го имам и си го пазя. При положение, че има условия ще се издаде тази астрология. Може да се помисли. Трябва този свитък от 400-500 листа, заедно с онази тетрадка, която имах и заедно с други неща, за които може да се намерят да се попълнят, да се направят.
към текста >>

47. 45. Падналият ангел

Ангел Вълков

45. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ Когато Учителят беше още на земята, ние работехме и ремонтирахме една землянка близо до поляната, в която прибирахме зимнината от онова, което се раждаше в градината на Изгрева: картофи, лук, боб и други неща.
45. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ Когато Учителят беше още на земята, ние работехме и ремонтирахме една землянка близо до поляната, в която прибирахме зимнината от онова, което се раждаше в градината на Изгрева: картофи, лук, боб и други неща. Аз бях облечен с една синя престилка и се бях доста изцапал с вар. Трябваше да отида към салона, за да взема нещо. Отивайки там аз минах край Учителя и Симеон Симеонов, които се бяха спрели при втората чешма, която е до пътя и нещо приказваха. Спрях се и аз при тях. Стана въпрос, че много съм се изпръскал с киреч, а Симеон се обръща към Учителя и казва: „Ангел сега се е изцапал, ама в неделен ден като се облече с чисти дрехи и се издокара, представлява много хубава картинка“.
към текста >>

48. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

Там беше този шофьора Йордан Бобев, как да кажа в оная среда, в която живеехме ние, това явление никакво впечатление не ни правеше на нас.
Сигурно това ще стане. В: Сега тука понеже споменахме и да приключим с Любомир Лулчев. Да питам, какви са вашите впечатления за него и около неговите последователи, които се въртяха около него, така наречените "Упанишади"? Вие сте присъствали може да имате бегли впечатления. Д: Бегли впечатления, ами как да ти кажа, Лулчев беше един доста щестлавен човек, с доста противоречия вътре в себе си и това, което се беше събрало около него бяха доста така елементарни момчета. Там беше този шофьора Йордан Бобев, как да кажа в оная среда, в която живеехме ние, това явление никакво впечатление не ни правеше на нас. Никакво впечатление, които бяха там. Имай предвид, че Учителят ни учеше на свобода. Че като някой слуша беседа да има нужда да слезе долу там при траповете гдето беше бараката на Лулчев, да му доуясни Лулчев, това си е негова работа. Това не ни смущаваше, щото пред Учителя и той си беше като нас, сваляше шапка и целуне Му ръка, така че как да ти кажа, това е рисковано човек да говори на тая тема, защото аз отблизо с Лулчев близък не съм бил, не съм бил просто, нямахме нужда от това. Той прояви един интерес да ме привлече и се разбра, че няма да стане тая работа.
към текста >>

49. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя, когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ.
към текста >>

50. 13. АНИНА (АННА) БЕРТОЛИ

Всъщност тя обобщи всичките тези части от беседи, които изнасяше в списанието "Житно зърно" в две книги - I и II том,които издаде.
Не се разбираше нито с Ярмила, нито с Анна Бертоли. И тя участваше по издаване на беседи и по преводите на известни материали на Учителя и беше много предана към Делото на Учителя. Жалкото е, че тези три сестри всъщност не се обединиха, за да може да се създаде така един по-мощен център в Париж, свързан с Делото на Учителя Петър Дънов. Помагала съм в дейността на сестра Анна Бертоли с каквото мога, но в действителност тя много не държеше на контакта си с българите, а държеше повечето на контакта с латинските народи. Тя беше по произход италианка. Всъщност тя обобщи всичките тези части от беседи, които изнасяше в списанието "Житно зърно" в две книги - I и II том,които издаде. И всъщност в тези две книги ги имаше цялостно преведени тези беседи, върху които тя беше работила, които беше изнасяла в списанието. Можеше да се разчита на тази сестра Анна Бертоли. Тя беше много сериозна и много вярна на Учителя, просто беше безупречна. Във всичките ни разговори сутрин, докато се изкачим до поляната в парка където играем Паневритмията, тя непрекъснато ни разказваше примери с Учителя, за Учителя и Рила и имаше едно такова велико вдъхновение. Тя се молеше, за да бъде хубаво времето.
към текста >>

51. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни.
Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните.
към текста >>

52. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Да речем лятно време ще сготвим грах, ще сготвим зелен боб, ще сготвим чушки, нещо яхния картофена.
Аз съм прала, но по-рядко. Иначе за готвене, много пъти съм Му готвила. На Изгрева и горе на езерата също така. В.К.: Какво готвехте обикновено? Е.А.: Ами вижте, готвехме зарзават, както ние си готвим. Да речем лятно време ще сготвим грах, ще сготвим зелен боб, ще сготвим чушки, нещо яхния картофена. Той всичко ядеше, с много хубаво разположение се хранеше Учителя. Това за мене е било образец, храненето на Учителя. Даже когато е сериозен нали, някога дойде Учителят, мълчи, не говори. Много сериозен е, разбираме че си има нещо с което се занимава, но храната винаги, с много хубав апетит се хранеше. Така, да ти е драго да Го гледаш.
към текста >>

53. 53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И боб бях сготвила, и какво не бях направила, за отпостване което никак не е препоръчително.
Ще почнеш първият месец-един ден, вторият месец-два дни и ще почнеш когато почне разсип на луната. Ще продължиш третия месец-три, четвъртия-четири и чак десетия месец - десет". И аз почнах от есента, но даже мисля че почнах от три дни, защото бях карала два дни преди така по един два дни бях карала пост. Даже бях изкарала един път три дни пост и не знаех как се отпоства. Че като бях сготвила супата. И боб бях сготвила, и какво не бях направила, за отпостване което никак не е препоръчително. Ами не знаех. Щото виждате ли, ние много ненаучно сме се отнасяли към това. Един човек трябва да знае, защо ще почне да пости, да го проучи въпроса, да знае какво, а ние така казано и някак по подражание сме го правили. И когато отидох при Учителя и ми каза този начин нали да отпоствам, аз вече знаех. Отпостването става при по-дългият пост.
към текста >>

54. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Не шофьора, шофьора е Йордан Бобев.
Много неща им говоря. Чета беседи, но покрай това много неща им обяснявам". Сега може да им е дал известна култура на тях, може би затова така се бяха привързали към него и така го тачеха. Нещо им е дал, щото ако нямат храна няма да отиват. Повече бяха братя, млади братя, но най-верен се оказа Аню, Йордан Андреев се казва той, даже той написал 4000 страници за Лулчев, за живота му -биография. Не шофьора, шофьора е Йордан Бобев. Не другия Йордан Андреев. Даже той ми предлагаше да ме лекува, че аз да му проверя това, което е писал, страниците. Но да ви кажа, което съм чула, така от някои хора, той го е поставил на мястото на Учител, толкова високо. Значи, нищо не е видял от него, това е моето впечатление, е какво да ви кажа, субективност има, субективно гледане. Сега може да каже и за мене някой, че е субективно, аз не претендирам за това, но не е така.
към текста >>

55. XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Вергилий Кръстев

Ще намерите там съвсем различен текст, за да бъде всичко насочено в съвсем друга насока и със съвсем други обобщения.
И Христос казва: „ Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане." А сега проверете как завършва тази беседа в томчето „Новата мисъл" на Общия окултен клас, год. XII, 1932-1933 год. т. I, стр. 130. Ще намерите там съвсем различен текст, за да бъде всичко насочено в съвсем друга насока и със съвсем други обобщения.
към текста >>

56. СЪДЪРЖАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Бобеното зърно 48.
С кондурите 43. Като индийски мъдрец 44. Изпълнено обещание 45. За обяд коприва 46. На обяд при бедните 47. Бобеното зърно 48. Кибритената клечка 49. Двамата учители 50. Дванадесет учители 51. Трите круши – с. 151 52.
към текста >>

57. 07 - 45. ЗА ОБЯД КОПРИВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти.
45. ЗА ОБЯД КОПРИВА Един хубав пролетен ден, през месец март, дежурните сестри при братския стол на Изгрева се чудели какво меню да приготвят за обяд. Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти. Трябвало да се измисли нещо ново, но какво точно да бъде, не се сещали. Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят. -„Откъде ще намерим толкова коприва? Тя още не е пораснала." - „Рекох, Ради, да отидеш на цариградското шосе. Селяните носят", казал Учителят.
към текста >>

58. 07 - 47. БОБЕНОТО ЗЪРНО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

47. БОБЕНОТО ЗЪРНО Случило се тъй, че веднъж една посетителка подарила на Учителя пакет бял боб, който бил прибран в едно шкафче при други продукти.
47. БОБЕНОТО ЗЪРНО Случило се тъй, че веднъж една посетителка подарила на Учителя пакет бял боб, който бил прибран в едно шкафче при други продукти. Но при местенето и подреждането пакетът се скъсал и едно зърно се усмихнало на пода. Видял го Учителят и пожелал да го прибере. Но то сякаш искало да се пошегува и скочило на пода, а оттам - на балкона. Още само един скок и се намерило вън, на двора. „Ради, къде е брат Ради?
към текста >>

Търсили сте ме." - „Там падна едно бобено зърно.
Но то сякаш искало да се пошегува и скочило на пода, а оттам - на балкона. Още само един скок и се намерило вън, на двора. „Ради, къде е брат Ради? Нека дойде", казал Учителят, в очакване на неговото идване. - „Какво обичате, Учителю? Търсили сте ме." - „Там падна едно бобено зърно. Донесете го." Когато Ради му го подава, той казал: „Знаете ли колко енергия е скрила природата в това бобено зърно? Хората нямат представа за това. Всяко зрънце е склад на Божествена енергия, която ние трябва да ценим." Бобеното зърно ни навежда на мисълта, че дребните наглед неща раждат големи последствия. Както малката искра ражда големия пожар. Както малката капка образува океана и малката песъчинка - пустинята.
към текста >>

Донесете го." Когато Ради му го подава, той казал: „Знаете ли колко енергия е скрила природата в това бобено зърно?
Още само един скок и се намерило вън, на двора. „Ради, къде е брат Ради? Нека дойде", казал Учителят, в очакване на неговото идване. - „Какво обичате, Учителю? Търсили сте ме." - „Там падна едно бобено зърно. Донесете го." Когато Ради му го подава, той казал: „Знаете ли колко енергия е скрила природата в това бобено зърно? Хората нямат представа за това. Всяко зрънце е склад на Божествена енергия, която ние трябва да ценим." Бобеното зърно ни навежда на мисълта, че дребните наглед неща раждат големи последствия. Както малката искра ражда големия пожар. Както малката капка образува океана и малката песъчинка - пустинята.
към текста >>

Всяко зрънце е склад на Божествена енергия, която ние трябва да ценим." Бобеното зърно ни навежда на мисълта, че дребните наглед неща раждат големи последствия.
Нека дойде", казал Учителят, в очакване на неговото идване. - „Какво обичате, Учителю? Търсили сте ме." - „Там падна едно бобено зърно. Донесете го." Когато Ради му го подава, той казал: „Знаете ли колко енергия е скрила природата в това бобено зърно? Хората нямат представа за това. Всяко зрънце е склад на Божествена енергия, която ние трябва да ценим." Бобеното зърно ни навежда на мисълта, че дребните наглед неща раждат големи последствия. Както малката искра ражда големия пожар. Както малката капка образува океана и малката песъчинка - пустинята.
към текста >>

59. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

„Бобеното зърно".
Той ял само лук и хляб. Когато сестрите разтребвали масите, забелязали, че Учителят е ял само това. Запитали го дали не е одобрил яденето, та се е хранил само с лук, а той отговорил: „Не, яденето е хубаво, но аз бях днес на обяд при бедните, които ядат хляб и лук и днес." В. К.: Аз го знам другояче: „Разделих обяда си с бедните." Г. С.: Аз го зная: „Бях на обяд при бедните." Кой ми го разказа, не знам. „Бобеното зърно". Брат Ради занася на Учителя бобеното зърно и тогава Учителят му казал: „Природата е вложила толкова много енергия в него, затова всичко трябва да се пести." Учителят понякога с нашите хора постъпва съвсем като обикновен човек. Ужким е Учителят, а се държи като обикновен човек. Един път брат Ради констатирал, че някой влиза в лозето да бере или пък да взема от плодовете в братската градина. Ние завардихме и го хванахме, той беше един евреин от Враца, но му забравих името и отидох да кажа на Учителя. И Учителят не можа да разбере, че аз съм от тия, които пазят градината и Той каза: „Защо влизаш в градината?
към текста >>

Брат Ради занася на Учителя бобеното зърно и тогава Учителят му казал: „Природата е вложила толкова много енергия в него, затова всичко трябва да се пести." Учителят понякога с нашите хора постъпва съвсем като обикновен човек.
Когато сестрите разтребвали масите, забелязали, че Учителят е ял само това. Запитали го дали не е одобрил яденето, та се е хранил само с лук, а той отговорил: „Не, яденето е хубаво, но аз бях днес на обяд при бедните, които ядат хляб и лук и днес." В. К.: Аз го знам другояче: „Разделих обяда си с бедните." Г. С.: Аз го зная: „Бях на обяд при бедните." Кой ми го разказа, не знам. „Бобеното зърно". Брат Ради занася на Учителя бобеното зърно и тогава Учителят му казал: „Природата е вложила толкова много енергия в него, затова всичко трябва да се пести." Учителят понякога с нашите хора постъпва съвсем като обикновен човек. Ужким е Учителят, а се държи като обикновен човек. Един път брат Ради констатирал, че някой влиза в лозето да бере или пък да взема от плодовете в братската градина. Ние завардихме и го хванахме, той беше един евреин от Враца, но му забравих името и отидох да кажа на Учителя. И Учителят не можа да разбере, че аз съм от тия, които пазят градината и Той каза: „Защо влизаш в градината? " И се отнесе, като че аз съм крадецът.
към текста >>

60. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът.
Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе. Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят. Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка. Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас.
към текста >>

61. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всичко се привърши: леща, боб, захар, ни хляб, ни юфка, нито пък сухар, нищо бе в склада.
Камбуров с кавала често се увлича, „Идилията овчарска" най-много обича. Леля Миче Златна концерти изнася, тъй за колектива много допринася. Леля Драга готви. Все пълни казана, таз работа за нея сякаш най-отбрана. Борба с турдностите /Как се калява стоманата/ Един ден се случи, складът се опразни, нищо не остана от продукти разни. Всичко се привърши: леща, боб, захар, ни хляб, ни юфка, нито пък сухар, нищо бе в склада. Нищо в казана. Униние общо всичките обхвана. Брат Желев: - Братчета, сестрички, днес сме без храна, нека не ни плаши. Малка е беда. Ний ще се помолим на Наший баща помощ да ни прати.
към текста >>

62. 09 - 48. ДНЕС ЩЕ МЕ УБИЯТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

При него е бил съгражданинът му Боби Иванов Делипенев, който пратил писмо на домашните си и ги уведомил за последното желание на убития му приятел.
48. ДНЕС ЩЕ МЕ УБИЯТ Нашият съгражданин Ганю Цанев Христов, който е бил на фронта при Люлебургас през време на Балканскта война, една сутрин, като станал от сън, заявил на другарите си: „Днес ще ме убият. Кажете на жена ми да учи децата." През този ден, щом се почнало сражението, той паднал убит. Същият бил сънувал, че черно куче го бе ухапало. При него е бил съгражданинът му Боби Иванов Делипенев, който пратил писмо на домашните си и ги уведомил за последното желание на убития му приятел. Разказал: Пеню Ганев
към текста >>

63. 09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

боб, кафе и чай и 1 кг.
И вечерта в съня му се явила жена, която му казала улицата и номера на нашата къща. Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило сирене, 1 кг. захар, 1 кг. ориз, 1/2 кг. кашкавал, 1 кг. боб, кафе и чай и 1 кг. бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба. Когато г. Чифликчиев донесе кошниците, ми каза как вечерта се помолил, как му се явила жената и му поръчала какво да донесе. И ние, и той бяхме благодарни, че се бяхме молили и молбата ни бе чута. Той си излезе с празни кошници, но с препълнено от радост сърце.
към текста >>

64. 09 - 134. НОСЕНА ОТ ДУХА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци.
134. НОСЕНА ОТ ДУХА Сестра Бонка от гр. К. на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая. Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци. Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята. И ето след малко тя се намира пак коленичила в своята молитвена стая у дома си.
към текста >>

65. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И само варял чорба от боб.
И той, къдрокосият младеж, много фин, и той със сърпа се включва във всякаква работа. Но вечер той си носел челото и там си свирел, и работи със звездния свят. Тука пише за тоя звезден свят в „Житно зърно", което е много хубаво. В.К.: После те се връщат. Верка: Не, те са изкарали жътвата и не им дал пари за пътни. Нищо. И само варял чорба от боб. Толкова се отнасял грубо с тях, за да вземе много пари. И Томалевски е бил, Борис, Александър Стрезов, един брат от Варна, не знам как се казваше, много, много наши братя са били в село Ачларе и са изкарали опита за комуната. Това е грешката, че моите сестри отидоха в София двете, а пък аз трябваше да отида. Щото аз винаги съм бивала посрещната от приятелите най- добре, като пристигнахме в София. Те малко по-специални бяха и не можах да го видя Жорж там.
към текста >>

66. 12 - 20. ГОНЕНИЯТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

„Елате с мен." Носим в една кошница 1-2 кг захар, кашкавал, носи и други още работи, каквито е имало, лук, боб, леща, така и 500 лева пари.
Вика: „Наде. другаде не мога." Мъжът и седи в къщи, плаче, две дечица, няма пари, нищо няма. Един ден тати идва у дома и казва: „Наде, какво стана с Коларов? " Рекох: „Сигурно го преживява трудно. Еленка я уволниха, бягат, тичат, да може да се настани тя поне като учителка на работа." Така, Добри, и той беше в къщи. „Елате с мен." Носим в една кошница 1-2 кг захар, кашкавал, носи и други още работи, каквито е имало, лук, боб, леща, така и 500 лева пари. Ние отиваме у тях и „Добър вечер" - той седнал така. клюмнал и дечицата наоколо. „Къде е Еленка? " - „Ами, Наде, ходи да купи лимони за татко им." Казвам: „Бай Славко, баща ми ви поздравява и от него ви носим една кошница продукти." Дадохме 500-те лева и това, което носим. Значи глобата от 50 лева, за нея той се сети, Рекох: „Няма нищо, недейте си спомня това." И след малко дойде Еленка, и тя се разплака и така.
към текста >>

67. 12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Надка: На обед боб, сиренце.
Брат Божил ще дойде: „Какво правите бе, братя? Бай Георги 7 деца има, вие сте седнали тука. Защо тъй правите? Така ще ги притеснявате." - „Ама ние само пеем, не им пречим." А в къщи бе тясно за тозкоз хора. В.К.: Какво ги хранехте толкоз хора? Надка: На обед боб, сиренце. В.К.: Качамак. Надка: А, качамак не сме правили. Но боб, сготвен, картофи, гювечи, бъчва със зеле, сърми, нашите храни са били това. В.К.: И така се изхранваха на събора. Надка: И така си идваха.
към текста >>

Но боб, сготвен, картофи, гювечи, бъчва със зеле, сърми, нашите храни са били това.
Така ще ги притеснявате." - „Ама ние само пеем, не им пречим." А в къщи бе тясно за тозкоз хора. В.К.: Какво ги хранехте толкоз хора? Надка: На обед боб, сиренце. В.К.: Качамак. Надка: А, качамак не сме правили. Но боб, сготвен, картофи, гювечи, бъчва със зеле, сърми, нашите храни са били това. В.К.: И така се изхранваха на събора. Надка: И така си идваха. В.К.: И те са били по дванадесет дена. Надка: По десет дена седяха от село, но и те си донасяха от селата. Разбира се, те не идват празни.
към текста >>

68. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос.
б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството" в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос". д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос". е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел. И. Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични.
към текста >>

69. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

ТОМ 11

Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания.
Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания. Дали неговите предричания се основават върху известия, получени от турската столица за решението на цариградските българи от март 1860 г. - да се откажат да признават цариградския патриарх'за свой духовен началник, или обер-прокурорът е имал предвид вече станалия на 3. април с.г. акт. не се види от Записката му, макар последнята и да е била писана на 30. април, т.е.
към текста >>

70. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

ТОМ 11

А разумният читател ще проучва, ще анализира, ще резюмира, ще обобщава, ще заключава, ще решава и тогава ще вярва.
Когато Паисий Хилендарски пишел „История Славянобългарска", описал само възходящите периоди от нашата история. Така историята му била приятна за четене и слушане, но не била вярна. Но такава е била целта на Паисий. Затова пък сборникът „Изгревът" е верен и реален. Лицата, които разказват събитията, са участници в тях и ги предават така, както са ги видели, почувствали и разбрали. А разумният читател ще проучва, ще анализира, ще резюмира, ще обобщава, ще заключава, ще решава и тогава ще вярва. А на другия читател, на читателя, ратуващ за идеалния порядък, порядък без тъмни краски, на него ще кажем: Юда Искариотски предаде Христа с целувка. Точно в стила на тия, дето не обичат негативните страни! Интересно е, че един ученик, ученик на окултна школа, предава Учителя си за нищожната сума от 30 сребърника. Но точно тук Юда има първото си разочарование. Уговорката му е била за голяма сума.
към текста >>

71. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът - пътя на душата, а мъчението - пътя на тялото, или физическия свят, т.е живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се.
към текста >>

72. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

После ще му кажа: „Насечете малко дърва, да стане по-скоро.“ После ще купя малко боб, ще го сваря.
Дойде някой просяк. Няма да му дам пари аз. Аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по 1 лев и аз ще дам 1 лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще наклада огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: „Насечете малко дърва, да стане по-скоро.“ После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек.
към текста >>

Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва.
Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: „Насечете малко дърва, да стане по-скоро.“ После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец. Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас.
към текста >>

Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас.
Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец. Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето 3 часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще занесе.
към текста >>

73. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот?
Питам: Какво зло има в това? Господ знае, че този момък ще развали тази мома. Той е за друга, а не за тебе. Ти казваш: „Аз без него не мога! “ Ако ние искаме другите да са криви, а ние все прави, тогава де е любовта, де е погрешката? И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот? Оттам насетне „многолюбезната“ става „любезна“. След забележката за яденето и той става любезен. Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става? Гърците имат една дума, казват „Иванаки“. Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки.
към текста >>

Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става?
Ти казваш: „Аз без него не мога! “ Ако ние искаме другите да са криви, а ние все прави, тогава де е любовта, де е погрешката? И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот? Оттам насетне „многолюбезната“ става „любезна“. След забележката за яденето и той става любезен. Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става? Гърците имат една дума, казват „Иванаки“. Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки. Отначало има „Иванчо“, после само „Иване“. Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: Всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки работи нарушават закона на Любовта.
към текста >>

Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки.
И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот? Оттам насетне „многолюбезната“ става „любезна“. След забележката за яденето и той става любезен. Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става? Гърците имат една дума, казват „Иванаки“. Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки. Отначало има „Иванчо“, после само „Иване“. Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: Всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки работи нарушават закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяй препятствие на една чиста вода.
към текста >>

74. 16. НЕЩО ВЕЛИКО СТАВАШЕ Спомен от далечното минало, от 1923 година, 22 март.

Паша Теодорова

Всички слушахме жадни думите на Учителя, слушах и аз, дълбоко в себе си обобщих мислите, които ме занимаваха тази вечер, паметна и незабравима.
Следователно, основната мисъл минава и в друго време. В настоящето нещо велико става. Глас, гласът на Бога не само минава и отминава и край ушите на хората, но те започват да се вслушват в този глас и да го разбират. Какво по-велико от това, да слушаш гласа на Бога, да Го разбираш поне отчасти и да изпълняваш волята Му... И най-после мисълта ми минава в бъдеще време: Нещо велико ще стане. Бъдещето ще ни зарадва, защото тогава гласът на Бога ще проникне дълбоко в нашите съзнания, ще го прилагаме, ще изпълняваме волята Божия и ще тръгнем по определения от Него път. Всички слушахме жадни думите на Учителя, слушах и аз, дълбоко в себе си обобщих мислите, които ме занимаваха тази вечер, паметна и незабравима. Значи нещо велико ставаше, нещо по-велико става и нещо най-велико ще стане. Позволих си в себе си да изкажа следното пожелание към всички присъствуващи на вечерята, към всички, които взеха участие в чистенето, в приготвяне на самата вечеря, всичко да бъде толкова светло и тържествено, осветено от светлото присъствие на нашия обичен Учител. След благодарствената молитва всички започнаха бавно да се разотиват. Излизам и аз от салона, и поемам по булеварда „Евлоги Георгиев" за у дома. Мисълта: „Нещо велико ставаше" и тук не ме напусна, обаче нещо ме спря още до моста на улица „Гурко".
към текста >>

75. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Имаше за всеки клас поотделно, а една обобщителна част, обобщителен учебник за целия курс на гимназията нямаше.
Сега Паша учи химия при професор Райков. Завършва химия - висше образование и става най-напред стажантка в Русе, а след това учителка в Първа девическа гимназия в София. И когато дъщерята на професор Райков също става химичка, той й казва: „Ще отидеш при Паша като стажантка." Значи тя е била толкова добра студентка и толкова добра ученичка, че е правила впечатление на професора си. Тя е автор на учебник по химия за осми клас - последният клас в гимназията. Такъв учебник тогава не съществуваше. Имаше за всеки клас поотделно, а една обобщителна част, обобщителен учебник за целия курс на гимназията нямаше. Тя беше автор. След това не съм виждала вече такъв учебник. После става стенограф. В.К.: Сега тя е стенограф. Къде учи стенография?
към текста >>

Та аз готвих боб.
Г.П.: Тя там е учителка по химия, нали? Правеше ми впечатление с нейната скромност, с нейното отношение към учениците, с всичко. Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски. Имаше практика на учениците, ходехме на работа, както сега има бригади, и аз като не й знаех убежденията, пък ме наредиха и да готвя, защото те са малки ученички, майките им не са ги учили. Аз съм селянка, всичко знам. Та аз готвих боб. Та го готвя с мас. И на нея слагам повече мас така нали, защото аз си я обичам. Горката, и тя го ядеше заради вниманието, което й се отделяше. Толкова деликатно същество беше. А иначе в къщи, каквото правя аз сега, на постни чорбички.
към текста >>

И да не ми накърни любовта към нея, тя го яде тоя боб.
И на нея слагам повече мас така нали, защото аз си я обичам. Горката, и тя го ядеше заради вниманието, което й се отделяше. Толкова деликатно същество беше. А иначе в къщи, каквото правя аз сега, на постни чорбички. Тя беше много стилен човек, значи. И да не ми накърни любовта към нея, тя го яде тоя боб. В.К.: Значи първите ви контакти с нея са в Русе. Г.П.: В Русе. В.К.: Като ученичка. Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе.
към текста >>

76. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Стефан Паскалев иска да се жени за Аня, а Аня - къде е бобровя.
Г.П.: Гайда имаше. Паша беше много весела и недостъпна. Ще ви разкажа един случай. Аня имаше една приятелка, която се казваше Пия Паскалева. Пия Паскалева имаше брат, който се казваше Стефан Паскалев. Стефан Паскалев иска да се жени за Аня, а Аня - къде е бобровя. А оня веселяк. Идва една вечер със сестра си и както нашите му отварят, нали влизат на гости хората. И той се хвърля и почва да ги целува. Надя, Аня, стига до Паша. Изправя се и вика: „Не мога.
към текста >>

77. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Знаеха много добре какво е състоянието, когато по едно време казаха, колкото голямо бобено зърно.
Но защо й е трябвало, не знам и с каква упоритост, и вече на възраст, може би към 37 години. И още едно искам да ви кажа. Много съм заета и не ми е всичко в ред. Но мога документално да ви покажа с фотографии, че аз имах в единия от бъбреците си голям камък. Аз висях по поликлиниките, по институтите тук, когато беше нашата академия, поликлиниката беше на „Московска", там имахме ние поликлиника, там ми правиха снимки. Знаеха много добре какво е състоянието, когато по едно време казаха, колкото голямо бобено зърно. Сега аз не знам в кой от бъбреците беше, защото мина време. Аз трябваше да се оперирам, преди да отида при Христов и Паша. Това е рискован момент. А аз трябва да отида. От една страна Мария Тодорова и Борис Николов не могат вече да държат Паша, от друга страна и аз съм задължена, Христов ме чака.
към текста >>

78. 20. ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА

Сега фактически да обобщим.
Което е още по-интересно, никой не е написал нищо за Паша. Поне един очерк да направи, бележки биографични и затова се насочих към вас и чаках години. Г.П.: Вий вече го имате. В.К.: Имам, да. Исках да запитам друг въпрос. Сега фактически да обобщим. Когато Паша отива при Христов и вие отивате да я гледате, Пашини неща, от така наречения неин архив, писма, кореспонденция, няма нищо. Г.П.: Нямаше. В.К.: Нямаше. И след като си замина Паша, фактически вие нищо не поехте от нея, освен нейните спомени. Г.П.: Нищо не поех освен това, което имам в ръка и което коригирах, защото още долу като пишеше, тя ще пропусне някоя буква и т.н., като отида, ще го прочетем, ще направя съответни корекции, но нещо като такава архива, която търсите, не ми е предала.
към текста >>

79. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Аз знам за Бобов дол от 1949-1950 година.
В.К.: Добре де, мен много ми е интересно, нали. Аз не съм бил партиен, но съм софианец. Аз за лагерите знам още от 1956-1957 година. На моята улица имаше много хора, които бяха пострадали. Аз знам за Ловеч от 1961-1962 година. Аз знам за Бобов дол от 1949-1950 година. М.Г.: Аз нищо не съм знаела. В.К.: Аз знаех за това, макар че съм безпартиен. М.Г.: Само знаех за Анина Бертоли, че е била на лагер, затова, защото Анина като италианка е работила в италианската легация. И затова са я пратили. И казвах, че какво и говорех открито пред другарите, че какво от това?
към текста >>

80. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Когато имаше тайни срещи с царя, Йордан Бобев, шофьорът, го придружаваше.
А тя беше гъркиня от Пловдив. Брат Михаил Стоицев беше много привързан силно и правеше благодеяния на някои, за които знаеше, че са материално зле. Синът му Филип Стоицев се изявяваше като музикант при празници и концерти. Той имаше разработки върху песните на Учителя. Лулчев беше съветник на царя. Когато имаше тайни срещи с царя, Йордан Бобев, шофьорът, го придружаваше. Веднъж като не намери Йордан, Лулчев покани мене да го придружа. Когато отидохме, а то беше едно време, лапавица, сняг. За д-р Йончо. Двулична личност. Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият.
към текста >>

81. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

Помня боб беше.
М.Д.: А Той каза: „Благодаря, сестра" и попита: „Ами бурканчето, сестра? " Отговорих: „Като се върнете." - „Така да бъде." А аз кога ще отида от Учителя да искам буркан, Боже. Веднъж отидох да помагам в кухнята, а Жекова ме пъдеше. Тогава Учителят каза: „Влезте да помогнете." Та когато можех, отивах да помагам, нали имах малки деца. Един път се храним на масите. Помня боб беше. А тоя боб как го правеха, Боже, тоя боб бе тъй вкусен. И аз с децата там, ядем и Ангелчо до мене, вече по-големичък. Мънинкият се наяде, ама застанал срещу Учителя, но облечен целия в бяло, чистичък, русичък, и си държи така ръцете и Го гледа Учителя, а и Учителят го гледа. „Знаете ли какво, казва, благодаря, Господи, за хубавата храна! " Учителят го каза това.
към текста >>

А тоя боб как го правеха, Боже, тоя боб бе тъй вкусен.
" Отговорих: „Като се върнете." - „Така да бъде." А аз кога ще отида от Учителя да искам буркан, Боже. Веднъж отидох да помагам в кухнята, а Жекова ме пъдеше. Тогава Учителят каза: „Влезте да помогнете." Та когато можех, отивах да помагам, нали имах малки деца. Един път се храним на масите. Помня боб беше. А тоя боб как го правеха, Боже, тоя боб бе тъй вкусен. И аз с децата там, ядем и Ангелчо до мене, вече по-големичък. Мънинкият се наяде, ама застанал срещу Учителя, но облечен целия в бяло, чистичък, русичък, и си държи така ръцете и Го гледа Учителя, а и Учителят го гледа. „Знаете ли какво, казва, благодаря, Господи, за хубавата храна! " Учителят го каза това. После когато започнах да играя гимнастики на колелото горе една ми каза: „Какво се перчиш, не можеш да играеш!
към текста >>

82. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя.
Въпреки че не споделяха напълно идеите на Учителя, но тези сериозни и достойни хора се отнесоха много положително и даже почтително към него. Тяхното отношение ме насърчи да потърся лична връзка и личен контакт с този странен човек. Мой близък родственик - варненец, духовник и отдавнашен личен познат с Учителя, ми предложи да ме заведе на Изгрева, и ме запознае с Петър Дънов. Бързо се съгласих. Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя. Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност, характер и Дух. Характеристиката „изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек. Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр. Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да характеризираме особено редките и нови явления около нас. Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите.
към текста >>

83. Приложение Второ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тогава историците имат думата да обобщят материала. 21.
Къде си ти, Павлино, от преди 30 години? Къде си? Аз имам за задача да събереме всички опитности по времето на Школата. Следващата задача е да се издадат историите на всяко едно Братство. И чак тогава едно следващо поколение ще може да пише история на Бялото Братство в България. Тогава историците имат думата да обобщят материала. 21. Що се отнася за книгата „Изгревът", мога да кажа следното: Много хора не искат да я купят и не искат да я четат, защото не могат да се примирят, че аз, който уж не съм от тяхното Братство, съм свършил тази работа. Други не могат да се примирят, че авторите на тази книга вече имат историческа проекция за следващите поколения. Трети казват, че се повтарят много неща и казват още, че книгата трябвало да се намали с 80%. Следващите разказват, че изобщо не е трябвало да я има. Още по-следващи разказват, че няма стил, че няма еди- какво си и еди-що си.
към текста >>

84. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Но Цветана имаше син болен от захарна болест, Боби се казваше.
И имаше един в милицията, на когот о майка ми много помагаше, сестра Люба я помоли да подпише декларация, че ги изисква в Търново. М.М.: Люба или Милка? П.Д.: Люба, понеже с мама бяха големи приятелки. Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в Добруджа. И мама отиде при този човек, на когото преди време е правила услуги и го помоли да подпише там някакъв документ, за да дойдат в Търново и ги настани да живеят в една съседна вила, до брат Стамат за известен период. Но Цветана имаше син болен от захарна болест, Боби се казваше. Малкият й син се казваше Панайот, че му викахме Ото. Понеже мъжът й беше изнервен, изтощен, по- възрастен от нея, отношенията им бяха много изострени, просто се разведоха, без да имат официален развод. Цветана си дойде в София, а децата останаха при баща си. Цветана си дойде в София и живееше при Милка. Това беше вече след смъртта на Люба.
към текста >>

85. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

6 часа вечерта Обобщение Казах си още веднъж гласно Добрата молитва, Отче наш, Бог царува на Небето, стихът Праведният и Mein Guter Zehrer, Guter Zehrer, прости!
В представения текст тук имаме 5 изречения, 4 точки, 1 удивителна и 12 запетайки. ІV. Праведният чрез вяра ще бъде жив. 6 думи, 30 букви, 14 гласни и 16 (7) съгласни. От 12 гласни 7 са употребени 14 пъти, от 20 съгласни 11 са употребени. е - 4 пъти в - 3 пъти ъ - 3 пъти р - 3 пъти а - 2 пъти д - 2 пъти и- 2 пъти б, ж, з- 1 път Ь -1 пъти н, п, т -1 пъти я -1 пъти ч, щ -1 пъти ъ -1 пъти г, к, л, м - няма й, о, у, ь, ю - няма с, ф, х, ц, ш - няма V. 6 часа вечерта Обобщение Казах си още веднъж гласно Добрата молитва, Отче наш, Бог царува на Небето, стихът Праведният и Mein Guter Zehrer, Guter Zehrer, прости! 6 думи, 32 (5) букви, 12 гласни и 20 съгласни. е- 7 6 - r о- 1 п - 1 u- 2 2-g,z и- 1 р- 1 1-1 2-t,h с -1 1- m т- 1 1- n В моята мъничка молитвичка обилстват съгласните. 12 гласните са употребени, числото на гласните и 20 съгласни - числото на съгласните. В 6.30 часа вечерта си свърших упражнението доволна и благодарна на Бога. И с дълбока мисъл върху буквите. VI.
към текста >>

Обобщение трябва - работа, превръщане, възкачване нагоре и все напред!
А въздухът обгръща всичко. А има още едно, продължава Учителят, това е Светлината! Тя е навсякъде и от всичко трябва да се получи. - Чрез работа и дейност. Да не пренебрегна и моята специалност - психологията. Обобщение трябва - работа, превръщане, възкачване нагоре и все напред! Новото трябва да расте! Постоянно растене трябва да има в новото. От ново в ново! Според Учителя. Отиване от съвършенство към съвършенство!
към текста >>

86. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Бобев - шофьор. 55.
Михаил Добрев. 51. Георги Константинов. 52. Стойо Чалпанов. 53. Стоян Георгиев Кунов - дърводелец. 54. Юрдан Т. Бобев - шофьор. 55. Георги Тахчиев - учител. 56. Георги Петров Сотиров - работник в книговезница. 57. Димитър Стоянов - словослагател. 58. Д-р Илиян Стратев - стажант лекар. 59. Васил Георгиев. 60.
към текста >>

87. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Димитър Бобев 2.
Сийка Каназирева 6. Петра 7. Радка Герова (плетачката) 8. Анка Динова. Прави: 1. Димитър Бобев 2. Мария Шопова Софето 4........ 5...... 6..... 7. Коста Стефанов Снимка 32. Веска и Жечо Панайотови, от Изгрева към София, 20 август 1941 г. Снимка 33. Веска и Жечо Панайотови всред разцъфналите дървета на Изгрева Снимка 34.
към текста >>

88. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

Щом донасяха на обед храната, запитвах дали боба или картофите не са готвени с мас.
Човек привиква и на това, но за мен беше тягостна обстановката в първият неделен ден, дойдоха и дните около 9 септември. Свиреше радиото, вън празнуваха, някой надуваше гръмогласно тръбен инструмент, навярно валдхорна. Часовете бавно минаваха. Грижеше ме също и храната, която се донасяше от кухнята на затвора. Исках да спазвам вегетарианството. Щом донасяха на обед храната, запитвах дали боба или картофите не са готвени с мас. Когато не бях уверен за чистотата на яденето, предпочитах да си ям хляб с масло или други някои работи, които съм си купил. Имаше ли месо в яденето, давах го на човека, който беше при мен, а той с охота изяждаше всичко. Безпокойството у дома е било немалко. Още първият ден, Веска е разбрала где съм и ми изпрати една фланела, вълнени чорапи и други; всичко донесено ми предадоха в ред. С никого от своите, обаче не се виждах при този режим.
към текста >>

По едно време, беше вече минало повече от месец както сме там, съквартирантът ми извади от бобената чорба доста бобени зърна и ги отдели настрана.
Аз му влизах в положението, също и той се опитваше да ми съчувства и така, уж един-други си помагахме. Аз сутрин и вечер си правех молитва, както си е нашата братска програма. Казвах и на него, че само Господ ще му помогне и го поканвах да застава при мен на молитва. Той не отказваше и даже споменавахме в молитвата и името на жена му - Господ да я утешава! Така той спечели доверието ми и върна ли се от следователя, казвах му докъде е стигнала работата ми. По едно време, беше вече минало повече от месец както сме там, съквартирантът ми извади от бобената чорба доста бобени зърна и ги отдели настрана. След час-два, като изсъхнаха тези зърна, почна да ги нарежда на редове 3 по 3 и тълкуваше съдбата си. Ставаше нещо като гледане на кафе или на боб. Правехме си това развлечение, разбира се, започна и за мен да нарежда тия бобени зърна, а това ни даваше повод и повече да разговаряме за патилата си - той за своите и аз за моите. Други порядки в този наш живот: на десетина дни, идваше милиционер, обръсваше ни, ас ножица изрязваше ноктите ни, но дълбоко до болка. Изохквах, че ме боли от така дълбокото рязане, а той възразява: „Ти това като не търпиш, как ще издържиш на другото!
към текста >>

Ставаше нещо като гледане на кафе или на боб.
Казвах и на него, че само Господ ще му помогне и го поканвах да застава при мен на молитва. Той не отказваше и даже споменавахме в молитвата и името на жена му - Господ да я утешава! Така той спечели доверието ми и върна ли се от следователя, казвах му докъде е стигнала работата ми. По едно време, беше вече минало повече от месец както сме там, съквартирантът ми извади от бобената чорба доста бобени зърна и ги отдели настрана. След час-два, като изсъхнаха тези зърна, почна да ги нарежда на редове 3 по 3 и тълкуваше съдбата си. Ставаше нещо като гледане на кафе или на боб. Правехме си това развлечение, разбира се, започна и за мен да нарежда тия бобени зърна, а това ни даваше повод и повече да разговаряме за патилата си - той за своите и аз за моите. Други порядки в този наш живот: на десетина дни, идваше милиционер, обръсваше ни, ас ножица изрязваше ноктите ни, но дълбоко до болка. Изохквах, че ме боли от така дълбокото рязане, а той възразява: „Ти това като не търпиш, как ще издържиш на другото! " По-нататък - беше минало повече от месец и тогава за пръв път ни заведоха на баня. Вървим един след друг, както сме в килията, слизаме в долните етажи, всичко цимент, а от двете страни килии с железни врати.
към текста >>

Правехме си това развлечение, разбира се, започна и за мен да нарежда тия бобени зърна, а това ни даваше повод и повече да разговаряме за патилата си - той за своите и аз за моите.
Той не отказваше и даже споменавахме в молитвата и името на жена му - Господ да я утешава! Така той спечели доверието ми и върна ли се от следователя, казвах му докъде е стигнала работата ми. По едно време, беше вече минало повече от месец както сме там, съквартирантът ми извади от бобената чорба доста бобени зърна и ги отдели настрана. След час-два, като изсъхнаха тези зърна, почна да ги нарежда на редове 3 по 3 и тълкуваше съдбата си. Ставаше нещо като гледане на кафе или на боб. Правехме си това развлечение, разбира се, започна и за мен да нарежда тия бобени зърна, а това ни даваше повод и повече да разговаряме за патилата си - той за своите и аз за моите. Други порядки в този наш живот: на десетина дни, идваше милиционер, обръсваше ни, ас ножица изрязваше ноктите ни, но дълбоко до болка. Изохквах, че ме боли от така дълбокото рязане, а той възразява: „Ти това като не търпиш, как ще издържиш на другото! " По-нататък - беше минало повече от месец и тогава за пръв път ни заведоха на баня. Вървим един след друг, както сме в килията, слизаме в долните етажи, всичко цимент, а от двете страни килии с железни врати. Разбира се, в момента никой няма там.
към текста >>

89. 72. БЕЛЕНЕ

Жечо Панайотов

На обед, донесоха храна - боб или картофи-чорба.
- Целият остров беше обраснал с върби - все стари дървета. Бригадата отива на определен район, носеха големи триони - „жаги". С тях отрязваха от дъно дърветата, други с брадви отсичаха клоните, а трети пренасяха и разпределяха този материал, използваше се една част за нарязване дъски, други за горене, а най-после, подходящи се отделяха и за плетене кошници и други неща. В тия места, човек трябва да бъде обут със здрави обуща, както и да има работни дрехи, каквито се дават от службата там. Ходих и аз, пренасях клони и така нататък, както другите. На обед, донесоха храна - боб или картофи-чорба. Вечерта се завърнахме в помещенията и започваше почивката. Всеки се разговаряше тихо с другаря си, не се чуваше песен или веселие! Не се чуваше и радио. Имаше лавка, но слабо снабдявана с продукти. Отдалечеността от селото влияеше, защото не се разполагаше и с много транспорт.
към текста >>

90. 24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

Николай Дойнов

Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба.
Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея. Пък и времето, беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук от града наши приятели гости. И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите. В залисията си, бяхме забравили за тази официалност - да го поканим. Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах.
към текста >>

91. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XVI

Бащата на Пеню Ганев, отбелязан с кръгче - Ганю Бобев Пенев.
Снимка 80 а. Пеню Ганев запасен войник, в средата с каската. Снимка 80 б. Пеню Ганев запасен войник, вдясно с обикновена военна униформа. Снимка 81. Бащата на Пеню Ганев, отбелязан с кръгче - Ганю Бобев Пенев. Заграденото с колелце лице, седнало на масата, е бащата на Пеню Ганев, назоваем Ганю Бобев Пенев. Снимката е направена пред кафенето на Христо Сташев Керанаджията в село Водица, Поповско. Снимка 82. Помен за заминаването на родоначалника Ганю Бобев Пенев портрета е на бащата на Пеню. Помен за заминаването от този свят на Ганю Бобев Пенев, баща на Пеню Ганев, с целия род, държащи портрета на родоначалника Ганю.
към текста >>

Заграденото с колелце лице, седнало на масата, е бащата на Пеню Ганев, назоваем Ганю Бобев Пенев.
Пеню Ганев запасен войник, в средата с каската. Снимка 80 б. Пеню Ганев запасен войник, вдясно с обикновена военна униформа. Снимка 81. Бащата на Пеню Ганев, отбелязан с кръгче - Ганю Бобев Пенев. Заграденото с колелце лице, седнало на масата, е бащата на Пеню Ганев, назоваем Ганю Бобев Пенев. Снимката е направена пред кафенето на Христо Сташев Керанаджията в село Водица, Поповско. Снимка 82. Помен за заминаването на родоначалника Ганю Бобев Пенев портрета е на бащата на Пеню. Помен за заминаването от този свят на Ганю Бобев Пенев, баща на Пеню Ганев, с целия род, държащи портрета на родоначалника Ганю. Снимка 83.
към текста >>

Помен за заминаването на родоначалника Ганю Бобев Пенев портрета е на бащата на Пеню.
Снимка 81. Бащата на Пеню Ганев, отбелязан с кръгче - Ганю Бобев Пенев. Заграденото с колелце лице, седнало на масата, е бащата на Пеню Ганев, назоваем Ганю Бобев Пенев. Снимката е направена пред кафенето на Христо Сташев Керанаджията в село Водица, Поповско. Снимка 82. Помен за заминаването на родоначалника Ганю Бобев Пенев портрета е на бащата на Пеню. Помен за заминаването от този свят на Ганю Бобев Пенев, баща на Пеню Ганев, с целия род, държащи портрета на родоначалника Ганю. Снимка 83. Къщата на Пеню Ганев на Изгрева. Снимка 84. Сватбена снимка на Каменка и Пеню Ганев - 14.1.1949 год.
към текста >>

Помен за заминаването от този свят на Ганю Бобев Пенев, баща на Пеню Ганев, с целия род, държащи портрета на родоначалника Ганю.
Бащата на Пеню Ганев, отбелязан с кръгче - Ганю Бобев Пенев. Заграденото с колелце лице, седнало на масата, е бащата на Пеню Ганев, назоваем Ганю Бобев Пенев. Снимката е направена пред кафенето на Христо Сташев Керанаджията в село Водица, Поповско. Снимка 82. Помен за заминаването на родоначалника Ганю Бобев Пенев портрета е на бащата на Пеню. Помен за заминаването от този свят на Ганю Бобев Пенев, баща на Пеню Ганев, с целия род, държащи портрета на родоначалника Ганю. Снимка 83. Къщата на Пеню Ганев на Изгрева. Снимка 84. Сватбена снимка на Каменка и Пеню Ганев - 14.1.1949 год. Снимка 85.
към текста >>

92. 1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ

Баща ми се казваше Ганю Бобев Пенев.
1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ Вергилий Кръстев (ВК): - Какво ще кажете за Вашите младенчески години, Вашата биография, Вашия род, детство и юношество? Пеню Ганев (ПГ): - Родил съм се на 4 октомври 1897 г. в с. Водица, околия Поповска. Баща ми се казваше Ганю Бобев Пенев. Корените на нашия род са от Дряновския балкан. Моят прадядо Пеню по характер бил строг и правдив човек, спазвал до педантичност обществения морал. Отишъл една сутрин у съседа си. Повикал, повикал, но съседът не се обадил. Покачил се по стъпалата и надникнал през отворената врата.
към текста >>

Също и синът на дядо Пеню във Водица, дядо Боби, родил четирима сина и две дъщери.
Един от братята се заселва в с. Юпер, Русенско, а вторият брат - Пеню Дели-Пенюв, дохожда и се заселва в с. Водица, Поповска околия. От тия двама братя се наплодили много хора. Половината селяни в село Юпер носят прякора Дели-Пенюолу. Също и синът на дядо Пеню във Водица, дядо Боби, родил четирима сина и две дъщери. Те са Ганю, Иван, Рали, Колю, Неша и Стойка. Когато турците започнали да си продават имотите, за да се изселят в Турция след Освобождението на България от турското робство, двамата ми чичовци Рали и Колю закупили на евтина цена къщи, ниви и ливади в село Посабина, едно съседно село на Водица. Чичо ми Колю имаше четирима сина и две дъщери. Те образуваха една славянска задруга. Като седнеха да обядват или вечерят, отделяха на отделна трапеза осемнадесет деца, а възрастните образуваха отделна трапеза.
към текста >>

93. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

По нея бе по-големият ни брат Боби.
Четири от тях умрели, а четири са останали до дълбока възраст. Имахме 105 декара земя, която работехме и се прехранвахме. Отглеждахме 10 - 15 овци за вълна и мляко. Имахме 17 говеда, коне, биволици и крави. Сестра ми Неда бе най-възрастната - кака. По нея бе по-големият ни брат Боби. По брат ми Боби сме аз - Пеню, и по-малкият - Иван. Чичо ни Иван имаше двама синове и три дъщери. Отначало живеехме заедно, голяма фамилия. А към 1901 година баща ми купи голяма градина с дворно място, построихме си нова къща и се разделихме с чичо ми Иванови. Моите родители всякога ме плашеха, че ще дойде време да ходя на училище и че там учителите ще ме бият.
към текста >>

По брат ми Боби сме аз - Пеню, и по-малкият - Иван.
Имахме 105 декара земя, която работехме и се прехранвахме. Отглеждахме 10 - 15 овци за вълна и мляко. Имахме 17 говеда, коне, биволици и крави. Сестра ми Неда бе най-възрастната - кака. По нея бе по-големият ни брат Боби. По брат ми Боби сме аз - Пеню, и по-малкият - Иван. Чичо ни Иван имаше двама синове и три дъщери. Отначало живеехме заедно, голяма фамилия. А към 1901 година баща ми купи голяма градина с дворно място, построихме си нова къща и се разделихме с чичо ми Иванови. Моите родители всякога ме плашеха, че ще дойде време да ходя на училище и че там учителите ще ме бият. Първия учебен ден ме заведе брат ми Боби Ганев.
към текста >>

Първия учебен ден ме заведе брат ми Боби Ганев.
По брат ми Боби сме аз - Пеню, и по-малкият - Иван. Чичо ни Иван имаше двама синове и три дъщери. Отначало живеехме заедно, голяма фамилия. А към 1901 година баща ми купи голяма градина с дворно място, построихме си нова къща и се разделихме с чичо ми Иванови. Моите родители всякога ме плашеха, че ще дойде време да ходя на училище и че там учителите ще ме бият. Първия учебен ден ме заведе брат ми Боби Ганев. Щом удари училищният звънец и учениците се събраха и подредиха за влизане, понеже аз знаех, че в училище учителите бият, ударих да бягам към дома. Един млад учител се затече подире ми, стигна ме при кръчмата на Бояджи Рали и ме дигна на рамо. А аз ритам и скачам. Децата бяха навлезли и като ме видяха, че плача, ритам и скачам, се разсмяха. А аз вдигах шум, от което се засрамих и млъкнах.
към текста >>

94. 3. СТАРАТА ЧЕШМА

А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма.
3. СТАРАТА ЧЕШМА В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с биволски кервани до гр. Варна. А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма. Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев.
към текста >>

Дядо Боби е син на Дели-Пеню.
3. СТАРАТА ЧЕШМА В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с биволски кервани до гр. Варна. А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма. Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев. И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма.
към текста >>

В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато.
3. СТАРАТА ЧЕШМА В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с биволски кервани до гр. Варна. А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма. Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев. И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма. Така я наричаха водата на дядовата Бобева чешма.
към текста >>

Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев.
А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма. Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев. И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма. Така я наричаха водата на дядовата Бобева чешма. На Крайната чешма направиха перално корито, където лятно време жените избелваха платната.
към текста >>

И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма.
Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев. И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма. Така я наричаха водата на дядовата Бобева чешма. На Крайната чешма направиха перално корито, където лятно време жените избелваха платната.
към текста >>

Така я наричаха водата на дядовата Бобева чешма.
В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев. И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма. Така я наричаха водата на дядовата Бобева чешма. На Крайната чешма направиха перално корито, където лятно време жените избелваха платната.
към текста >>

95. 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

А пък чичо ми Рали Бобев от село Посабина ми каза: „Слушай, Пеньо, три години ще те издържам със собствени средства и ще те изпратя в Бачковския манастир да следваш за поп.
Запитал и му отговорили, че Поповската гимназия е отворена за всеки, който иска да учи. Явиха се и други предложения. Свещеникът поп Никола бе стар и скоро селото щеше да остане без свещеник. Предложиха ми да ме направят поп във Водица. Щяха да ме издържат от специалния фонд на кредитната кооперация и от общинския бюджет. А пък чичо ми Рали Бобев от село Посабина ми каза: „Слушай, Пеньо, три години ще те издържам със собствени средства и ще те изпратя в Бачковския манастир да следваш за поп. Като свършиш, ще те направим поп в Посабина. Ще ти дадем дворно място и ще ти направим къща. Ще те издържам за душата си. А ако искаш да учиш в гимназия, ще ти давам пари срещу полица без лихви, но един ден ще ми ги върнеш." Намерих се на кръстопът. Реших да се обърна за съвет към Учителя, Който в момента се намираше в гр.
към текста >>

На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка.
ПГ: Учителят - много спокоен, така, весел и ми обяснява фактически какво нещо е духовенството и с какъв манталитет те разсъждават. Те са против всяко ново нещо, защото са с фарисейски идеи. „И затуй, каза Той, те няма да те търпят." Новите хора не могат да бъдат търпени от сегашното духовенство. Това ми каза. Пристигнах у дома. На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка. Седнахме да закусим. Аз попитах батю и буля: „Съгласни ли сте аз да стана ученик, да завърша гимназия? " Те и двамата ми казаха, че щом искам да уча, нямат нищо против. Закусихме, аз ги оставих ги да копаят царевицата, отидох си у дома, взех си ядене и отидох в Попово. Колю Ралев ми намери учебници за четвърти клас - сегашния осми клас - и аз започнах да чета, да уча.
към текста >>

96. 24. МАТУРАТА

Написах заявлението и го дадох на братята си Иван и Боби да го предадат на председателя на училищното настоятелство, а аз заминах за София.
ВК: Коя е тази Щиляна Русева? ПГ: Една сестра, която работеше в Министерството на земеделието и която вече не е жива. С каруцата си прибрах багажа от Попово. Отидох да ора на другия ден. Когато си дойдох вечерта, братята ми съобщиха, че столарят Колю дошъл у дома и поръчал на домашните ми да ми кажат да подам заявление до училищното настоятелство, че решили да ме назначат учител в прогимназията в моето село. Написах заявлението и го дадох на братята си Иван и Боби да го предадат на председателя на училищното настоятелство, а аз заминах за София. От София с няколко големи автобуса братството потегли за Боровец. Годината бе 1923. Не помня колко бяхме, но може би имахме около 200 души, братя и сестри. Аз, младият гимназист, пълен с енергия, взех няколко раници на възрастни сестри и им ги изнесох до мястото, където е построена сега хижа „Мусала". През нощта започна да вали дъжд.
към текста >>

97. 34. РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ

Бобутанова, за обяснение и обмяна на мисли и Вие сте отказали?
5. Вярно ли е, че Вие сте съветвали и учили учениците да не берат цветята, защото душите на малките дечица, които умират, се прераждат в тях (цветята)? 6. Вярно ли е, че сутрин рано сте излизали да се молите пред изгрев слънце с хазяйката Ви Ваца Симеонова с бели кърпи на глава и че един път сте прогонени от каменоделеца Тодор Пейчинов и др.? 7. Вярно ли е, че Вие сте се заканвали пред дъновистката Ваца Симеонова, че ще хвърлите бомба в църквата? 8. Вярно ли е, че сте били канени от енорийския свещеник в присъствието на учителките в с. Владая: Люба Дундорова и Йорд. Бобутанова, за обяснение и обмяна на мисли и Вие сте отказали? 9. Ако всичко това е вярно, смятате ли, че е съвместимо със званието учител? 10. Посещавате ли сказките на Дънова? с. Мърчаево, Софийско 27.V.1926 г. I соф. пом. окр. учил. инспектор
към текста >>

98. 67. ОБЪРНАТАТА КОЛА

Прадядо Пеню ражда дядо Боби.
Когато стават въстанията, в Дряновския манастир се заграждат околните хора. Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли. И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението. Прадядо Пеню ражда дядо Боби. Аз се казвам Пеню Ганев Бобев. Дядо Боби ражда четирима синове: моя баща Ганю, чичо ми Ради, чичо ми Колю, чичо ми Пеню. И баща ми решава да стане пособчанин (жител на село Посабина), да отиде при братята си. Отива вечерта и говори за една къща. Обаче не дава капаро и през нощта дохожда друг, който дава по-голямо капаро, повече пари на оногози и той признава него.
към текста >>

Аз се казвам Пеню Ганев Бобев.
Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли. И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението. Прадядо Пеню ражда дядо Боби. Аз се казвам Пеню Ганев Бобев. Дядо Боби ражда четирима синове: моя баща Ганю, чичо ми Ради, чичо ми Колю, чичо ми Пеню. И баща ми решава да стане пособчанин (жител на село Посабина), да отиде при братята си. Отива вечерта и говори за една къща. Обаче не дава капаро и през нощта дохожда друг, който дава по-голямо капаро, повече пари на оногози и той признава него. Така ние останахме в старото село - Водица.
към текста >>

Дядо Боби ражда четирима синове: моя баща Ганю, чичо ми Ради, чичо ми Колю, чичо ми Пеню.
И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението. Прадядо Пеню ражда дядо Боби. Аз се казвам Пеню Ганев Бобев. Дядо Боби ражда четирима синове: моя баща Ганю, чичо ми Ради, чичо ми Колю, чичо ми Пеню. И баща ми решава да стане пособчанин (жител на село Посабина), да отиде при братята си. Отива вечерта и говори за една къща. Обаче не дава капаро и през нощта дохожда друг, който дава по-голямо капаро, повече пари на оногози и той признава него. Така ние останахме в старото село - Водица. Посабина е турско село и е богато.
към текста >>

99. 74. ГИМНАЗИСТ

„Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи.
Аз ще ти давам пари, когато можеш, ще ми ги върнеш." А пък синът му Митю е кръчмар. „Хайде сега да отидем при бати ти Митю, да направим полица и аз да я подпиша, че някога ще ми ги върнеш." И отидохме, бати Митю направи полицата, аз я подписах. „Ха да отидем сега у дома да обядваме"- у чичо ми, на баща ми брат. И богат, заможен човек. Обядвахме там. „Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи. „Ето, даваме ти и боб да си вариш, да вървиш в Попово." Имах пък един познат, който беше кум на чичо, кръщавал го, казва се Колю Ралев. Колю беше писар на общината. Бяха го взели войник, ходил войник и се върнал. И отидох при Колю в Попово. И той се беше записал да си продължи образованието.
към текста >>

„Ето, даваме ти и боб да си вариш, да вървиш в Попово." Имах пък един познат, който беше кум на чичо, кръщавал го, казва се Колю Ралев.
„Хайде сега да отидем при бати ти Митю, да направим полица и аз да я подпиша, че някога ще ми ги върнеш." И отидохме, бати Митю направи полицата, аз я подписах. „Ха да отидем сега у дома да обядваме"- у чичо ми, на баща ми брат. И богат, заможен човек. Обядвахме там. „Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи. „Ето, даваме ти и боб да си вариш, да вървиш в Попово." Имах пък един познат, който беше кум на чичо, кръщавал го, казва се Колю Ралев. Колю беше писар на общината. Бяха го взели войник, ходил войник и се върнал. И отидох при Колю в Попово. И той се беше записал да си продължи образованието. Пък той беше писар, преди да отиде войник.
към текста >>

100. 9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ