НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
88
резултата в
61
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани
обобщения
и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр.
И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват.
Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани
обобщения
и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр.
Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света.
към текста >>
Теоретическите
обобщения
обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения.
Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва.
Теоретическите
обобщения
обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения.
Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика.
към текста >>
2.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати:
бобът
под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже.
За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина.
Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати:
бобът
под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже.
Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
към текста >>
3.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните
обобщения
и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните
обобщения
и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка.
към текста >>
4.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно
обобщени
.
При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно
обобщени
.
Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания.
към текста >>
5.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един
обобщаващ
ги принцип – духа.
Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един
обобщаващ
ги принцип – духа.
И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
към текста >>
6.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните
обобщения
с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните
обобщения
с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия.
Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот.
към текста >>
7.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Анри: Опити за
обобщаване
теорията на излъчванията и т.н), изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения.
Сулейр заключава за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което се засяга при епидемиите. В „Електродинамичното влияние на светилата"[1] се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява влиянието на планетите и разбора на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични с тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите (Ш.
Анри: Опити за
обобщаване
теорията на излъчванията и т.н), изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения.
Този способ показва ясно начина, по който може да се определи по един строго научен път психологичната и физична роля на планетните влияния. Но това са само още скици. Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир.
към текста >>
8.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико
обобщение
на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико
обобщение
на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат.
Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
към текста >>
9.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като
обобщение
, синтез от крайните изводи на науката.
Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката.
ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като
обобщение
, синтез от крайните изводи на науката.
Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
към текста >>
10.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически
обобщения
то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа.
Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически
обобщения
то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
(Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител.
към текста >>
11.
Архангел Михаил – Мара Белчева
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе
боба
, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета.
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе
боба
, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета.
Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни".
към текста >>
И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „
боб
", четвърто - „жито".
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата.
И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „
боб
", четвърто - „жито".
Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
към текста >>
12.
МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тази мисъл крие в себе си анахронизма на новото учение за погледа на обикновения човек, който вижда нещата като следствия, който иска да види в Духът
обобщение
на материални същности.
Но революцията на Духът е по-страшна; от нея всички се плашат, против нея всички въздигат глас, против нея въстават и тези, които хвърлят мостове към ная. И нищо не е в състояние да я спре, защото тя няма никога корените си в миналото. Революцията, претворбата на Духа е нещо самобитно, тя крие семената на новото в себе си. Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности. Претворбата на Духа крие в себе си началото на всяко развитие, на всяка материална култура, на всяка творческа любов, на всяка нова мисъл и физичен образ.
Тази мисъл крие в себе си анахронизма на новото учение за погледа на обикновения човек, който вижда нещата като следствия, който иска да види в Духът
обобщение
на материални същности.
Ние живеем във велика епоха, защото можем съзнателно да следим претворбата, революцията на Духа, която обуславя новото, която създава новите образи и форми на бъдещето, която става навсякъде по широката земя и против която нищо не може да се бори. Новото, което носи претворбата на Духа прилича на човека, който се движи забулен по пътя (в книгата на Ал. Блок. – Дванадесетте) и когото не е в състояние нищо да го спре, нито куршуми, нито заповеди. Новото не иде нито от Изток нито от Запад, то се ражда в Духа на всекиго, навсякъде.
към текста >>
13.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Склонни са да синтезират и
обобщават
.
Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа. Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта. В една линия те влагат цяло съдържание.
Склонни са да синтезират и
обобщават
.
Сърцето доминира над ума. Те работят повече по инстинкт и по импулс. Екзекутивни, енергични и бързи. При лоши знаци и линии - това са жестоки, коравосърдечни и даже престъпни типове. Дългите пръсти се срещат у хора на изкуството, у учени, литератори, философи, а късите - у хора на делото.
към текста >>
14.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В този път те
обобщават
всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят.
Затова, управници, учители, служители на народа, бъдете преди всичко човеци, които познавате себе си и сте направили нещо от себе си! Тогава вие ще бъдете полезни на другите. Вие ще съдействувате за извличането от народните маси на онзи единици, които се раждат за да бъдат светилници в пътя на хората. Тези единици са всичко, те са „солта", без която в живота не може, без която няма никакво творчество! Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване!
В този път те
обобщават
всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят.
С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота. При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
към текста >>
15.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и
обобщение
.
Боян Боев ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката. Разбира се, нейното зараждане беше отдавна подготвено. В науката през последните няколко века се бяха набрали множество факти, които правеха възможна една по-широка синтеза, каквато представлява от себе си еволюционната теория. Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива.
Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и
обобщение
.
Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота. Днес кой и да е въпрос, непременно се разглежда от гледна точка на еволюцията, за да може да се разбере. Окултната наука не само че е знаела закона на еволюцията, но тя винаги го е прилагала в много по-голям мащаб, защото тя разполага с методи за по-дълбоко изследване на действителността и на факторите на еволюцията. Това може да се види ясно, като се проследят съчиненията по окултна биология. Но не само това.
към текста >>
16.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ръката на
Боби
Джонс В лицето на
Боби
Джонс, ние разпознаваме още на пръв поглед двигателния натюрел.
През 1932 год. е бил пратен като пълномощен министър в Лондон. Звездата на Аполоновия хълм, непосредствено под основата на едноименния пръст, както и клончето, което от линията на Сатурн се насочва към Аполон, говорят твърде ясно за големия успех във финансовия живот на Андре Меллон. Звездата на Аполоновия хълм сведочи, въобще, за големи постижения в живота. Те могат да бъдат постижения в областта на изкуствата, науката и пр., но винаги са свързани с материални успехи.
Ръката на
Боби
Джонс В лицето на
Боби
Джонс, ние разпознаваме още на пръв поглед двигателния натюрел.
В неговото продълговато лице, силно развити форми (костна система) и мускули, се чете характера на човек с дълбоко чувство към делото, към което има едно непосредствено отношение. В него любовта към делото създава живата интуиция кое кога и как да направи. Джонс не е чист натюрел. Към двигателното, динамичното у него се примесва и умственото - той е едно хармонично съчетание между двигателен и умствен натюрел. Високото и пластично чело, носът и оживените от мозъка мускули на лицето му, говорят красноречиво за умствения дял в неговия натюрел.
към текста >>
17.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
За да
обобщя
изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос.
Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
За да
обобщя
изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос.
"Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите.
към текста >>
18.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Книгата представлява
обобщения
на най-новите научни постижения в областта на практическите методи за разумно използуване на слънчевата енергия.
Георги Радев. Живите сили на слънцето. Севлиево, книгоиздателство "Братство"; 1939 г. Цена 5 лв. Стр. 40.
Книгата представлява
обобщения
на най-новите научни постижения в областта на практическите методи за разумно използуване на слънчевата енергия.
Доставя се и от редакцията. Орион. Рила когато проговори. Севлиево, издание на книгоиздателство "Братство", 1939 г. Цена 6 лв. От съдържанието, което излагаме, може да се състави приблизително понятие за интересните въпроси, които се разглеждат в тая книга.
към текста >>
19.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Бащата, впрочем, уверил лекарите, че двете близначета често страдали от общи болки, било
зъбобол
, било ухобол и т.н.
Трети пример. Едно петгодишно момче на име Томас Стокър си играело със своите другарчета някъде в околностите на Манчесстер. При построяването на една палатка, едно от по-големите момчета, като замахнало с чука, наранило без да ще момченцето в лявото око. Отвели го веднага в болницата, където лекарите положили всички усилия да спасят скъпоценния орган на детето. Само няколко часа след тази случка, братът близнак на малкия Томас, Улиям, започнал да страда от силно възпаление на лявото око – нещо, което изисквало незабавни лекарски грижи.
Бащата, впрочем, уверил лекарите, че двете близначета често страдали от общи болки, било
зъбобол
, било ухобол и т.н.
Друг подобен случай. Един мъж почувствал внезапно болки в главата, толкова силни, че щял да припадне. На следния ден той узнал, че неговият брат близнак, който живеел другаде, паднал от кон и се ранил тежко в главата. Още един подобен случай. Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял.
към текста >>
20.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към
обобщаване
на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията.
В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на парапсихологията. Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм? " Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове.
Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към
обобщаване
на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията.
Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология?
към текста >>
21.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
От белите лъжи се създава предразположение към по-леки болести, като ревматизъм, болки в кръста, в гърба, простуда,
зъбобол
и пр.
Тя е най-мощната сила, която привлича всички елементи на здравето. В бъдеще лекарите ще лекуват чрез любовта! " Това, което се отнася за всички отрицателни състояния, които изключват любовта, се отнася и за лъжата. И тя нарушава естествения ритъм на електромагнитните течения в организма и с това предразполага към болезнени състояния. Това обяснява следните думи на Учителя, казани в беседата от 17 май т.г.: "От черните лъжи се образуват най-тежките болести в свата, като проказа и пр.
От белите лъжи се създава предразположение към по-леки болести, като ревматизъм, болки в кръста, в гърба, простуда,
зъбобол
и пр.
Ония хора, които лъжат, още приживе почват да гният, и от тях излиза най-лоша миризма. У тях става едно разлагане. А от светията, който живее в любовта, усещате, че излиза едно ухание, което носи живот. Хората на лъжата носят смърт, а хората на Истината, Любовта и Правдата носят живот". У болния, за да оздравее, трябва да стане коренен вътрешен преврат, той трябва да се издигне до слънчевите върхове на любовта и да почне възторжения живот на едно новородено дете.
към текста >>
22.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
А според Учителя имаме едно
обобщено
поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически.
Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен.
А според Учителя имаме едно
обобщено
поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически.
Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея.
към текста >>
23.
СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с
бобини
, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда.
По този начин електричната енергия се превръща в звукова (акустична). Тази възможност именно — електричната енергия, да се превръща в механична, или другояче казано — да превръщаме електричните вълни в звукови, става твърде интересна, защото количеството на звуковите вълни, за дадена единица време, напр. една секунда, могат да бъдат, според желанието ни — най-различни и техните минимум и максимум да се движат в значително по-широки граници от тия на звука. Така също и електричните генератори, с които разполагаме, са толкова различни по размер, че с тях можем да произведем съответно различни количества трептения за са щото дадено време. Известно е на всички, че с физиологичното понятие звук се означават вибрациите, които долавяме с органа на слуха; знае се също така, че нашата физиологична възможност е ограничена от един максимум и един минимум на звукова честота на трептенията (фреквенция), които вибрации съществуват, но престават да бъдат доловими за нашето ухо.
Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с
бобини
, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда.
От тук е лесно да се установи важността на проблемите, които се слагат пред нас, и интересът към практичните приложения, които могат да се из-влекат от тях. Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия. Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни. животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния свят впечатления, несъществуващи за нас — хората.
към текста >>
24.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Безжичното предаване на думи и образи с помощта на
бобини
и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения.
Мозъкът не създава нищо ново, той само подражава на всичко. Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците! Цялата модерна машинария е едно несъзнателно подражание на самите нас или на животните. Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита. Самолетите, които летят от единия край на света до другия, приличат на птици и насекоми.
Безжичното предаване на думи и образи с помощта на
бобини
и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения.
Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък. Всичко благородно и трайно повяхва и потъва в забрава. В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им. А в сърцето им тогава сигурно не се намира никакво основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало.
към текста >>
25.
Личност и душа - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Умният ще разбере, че този човек не може да яде
боб
; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне.
Обаче, домакинът започнал да му разправя една интересна приказка. Гостът слушал, слушал и си рекъл; Дано по-скоро свърши приказката, че да се сети да ми нахрани! - На същото основание и аз трябва да свърша приказката си. Гладният първо трябва да се нахрани, а после да му се говори. С какво трябва да се нахрани?
Умният ще разбере, че този човек не може да яде
боб
; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне.
И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха?
към текста >>
26.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е философската,
обобщителната
, моралната му страна.
който е виждал море. Съзнанието на човека борави с тия величини в живота, до които е имало контакт. Животът, както ни се представя в своето всекидневно течение, дава материал на нашето съзнание в две посоки: едната е към земята, надолу, а другата нагоре. Връзката на съзнанието ни с земята има отношение към нашите физически нужди, от които — без съмнение — не можем да отбегнем. Чрез тая част от своята умствена дейност човек подчинява природните елементи и ги прави удобни за неговото съществуване; другата му връзка няма пряко отношение с физическия живот.
Тя е философската,
обобщителната
, моралната му страна.
Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа. При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество.
към текста >>
27.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и
обобщи
.
Разходка на перото Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път. Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием съзнателно отношение към Бога. Другояче е невъзможно да схванем Бога. Да разсъждаваме за Него и да Го доказваме по чисто математически път, — това е нещо невъзможно. Божественият път.
Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и
обобщи
.
Например, в нашия свят едно и едно правят две; обаче в Божествения свят те могат да правят сто, или пък нищо. Даже когато човек няма никакво познание за Бога, той може от време на време да Го съзнава, ако само притежава сърдечна склонност да се стреми към Него и да се уповава на Него, бидейки винаги изпълнен с чувството на благодарност. Единствено с нашето собствено усилие ние по никакъв начин не бихме могли да схванем Бога, понеже Божественият свят е подложен на такива промени, които надминават даже нашите предположения. Ние можем да познаваме Бога само отчасти, малко по малко, но никога не можем схвана Неговата пълнота изведнъж, по същия начин, както ний можем да допълним знанието си за човешкото тяло, изучавайки едно след друго неговите различни органи: глава, ръце, крака и т.н., които заедно образуват тялото. Ето защо, колкото по-силна е нашата склоност да се стремим и да се уповаваме на Бога, толкова повече ние започваме да се свързваме с Него, благодарение на което почваме фактически да Го познаваме и придобиваме голяма сила.
към текста >>
28.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то
обобщава
и резюмира всички.
Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то
обобщава
и резюмира всички.
Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще
обобщим
своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги.
Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките. Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община.
Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще
обобщим
своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги.
(Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(следва) Фъстъците по-добри от месото „Тропическото
бобово
растение (Arachis hypogaea), с право и космато стебло, назъбени листа, и светложълти цветове, които, след като се оплодят се навеждат и зариват в земята, където узряват“.
В него можем да развием извънредно ценната способност за непосредствено отъждествяване на себе си с най-висшето, а, следователно, и за неотъждествяването ни с нашите земни прояви. Белодробния център при своето психично развитие става радиатор на психична енергия в окръжаващата среда. От потенциала на този кръг записи големината на кръга, който ще бъде обхванат от тази енергия. Психичния аспект на бъбречния център — това е средството за очистване ма нашата личност от всичко нечисто, създаденото от дребнавите страсти, желания, привички, суеверия и предразсъдъци. Храносмилателният център също има своята психична страна, която се състои в усвояването на психичната енергия, която възприемаме от обкръжаващата ни среда.
(следва) Фъстъците по-добри от месото „Тропическото
бобово
растение (Arachis hypogaea), с право и космато стебло, назъбени листа, и светложълти цветове, които, след като се оплодят се навеждат и зариват в земята, където узряват“.
Като чете тия думи човек мисли за нещо величествено и страшно. В същност, те са кратко описание, каквото дават речниците, на крайно смирения фъстък, на който толкова малко внимание сме обръщали до сега. А заслужава по-голяма чест, защото е най-ценната храна, каквато ни дава земята, както се вижда от следните цифри: 1/2 кг., фъстъци дава 2,500 калории 1/2 кг., зрял боб дава 1,600 калории 1/2 кг., хляб дава 1,200 калории 1/2 кг., месо дава 850 калории 1/2 кг., яйца дава 700 калории 1/2 кг., мляко дава 320 калории Д. Е. Лайк пее хвалебствена песен на фъстъка в „The American journal of Physical Therapy“. „Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни.
към текста >>
А заслужава по-голяма чест, защото е най-ценната храна, каквато ни дава земята, както се вижда от следните цифри: 1/2 кг., фъстъци дава 2,500 калории 1/2 кг., зрял
боб
дава 1,600 калории 1/2 кг., хляб дава 1,200 калории 1/2 кг., месо дава 850 калории 1/2 кг., яйца дава 700 калории 1/2 кг., мляко дава 320 калории Д. Е.
Психичния аспект на бъбречния център — това е средството за очистване ма нашата личност от всичко нечисто, създаденото от дребнавите страсти, желания, привички, суеверия и предразсъдъци. Храносмилателният център също има своята психична страна, която се състои в усвояването на психичната енергия, която възприемаме от обкръжаващата ни среда. (следва) Фъстъците по-добри от месото „Тропическото бобово растение (Arachis hypogaea), с право и космато стебло, назъбени листа, и светложълти цветове, които, след като се оплодят се навеждат и зариват в земята, където узряват“. Като чете тия думи човек мисли за нещо величествено и страшно. В същност, те са кратко описание, каквото дават речниците, на крайно смирения фъстък, на който толкова малко внимание сме обръщали до сега.
А заслужава по-голяма чест, защото е най-ценната храна, каквато ни дава земята, както се вижда от следните цифри: 1/2 кг., фъстъци дава 2,500 калории 1/2 кг., зрял
боб
дава 1,600 калории 1/2 кг., хляб дава 1,200 калории 1/2 кг., месо дава 850 калории 1/2 кг., яйца дава 700 калории 1/2 кг., мляко дава 320 калории Д. Е.
Лайк пее хвалебствена песен на фъстъка в „The American journal of Physical Therapy“. „Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни. Съдържа и повече калциеви соли. Японски изследователи са открили, че неговите белтъци превъзхождат белтъците на соята. Пепелта му е слабо кисела.
към текста >>
31.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като
боброви
гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи.
Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце. В сиянието прекрасно на звездите Аз виждам Божието лице.
Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като
боброви
гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи.
Планината облича своята зимна дреха и е най-негостоприемна тогава. Тежките от влага мъгли се влачат из безкрайните й коридори и искат да завземат върховете. Канарите, напоени до пресищане от дълбоко проникващата влага, се окапват, изглеждат мрачни и неузнаваеми. Над езерата се вият вихрено мъглите, а мрачният небосвод ги прави тъмни и страхотни. Те тръпнат от леденото дихание на севера, който свири през тревичките и ги обкичва със скреж.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека споменем тука, освен богатите на хранителни елементи житни зърна, основата на „насъщния хляб“ още и чудесните плодове: ябълки, дюли, орехи, лешници, кестени, фъстъци, а наред с тях: всички гулийни зарзавати, кромида, праза, моркова, картофите, зелето, целината, след които идват разнообразните и тъй хранителни
бобови
растения.
Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци. В областта на това знание е и отговорът на въпроса: как можем да се ползваме от благата на суровата храна през зимния сезон. когато растителното царство е сложило вече своята дан и всички негови продукти отдавна преминали. С настъпването на зимния сезон по-никой начин не се прекратяват съкровища на суровите храни. Едни от тях се запазват в свежо състояние дълго време, а други са изсъхнали без да губят от състава и хранителността си.
Нека споменем тука, освен богатите на хранителни елементи житни зърна, основата на „насъщния хляб“ още и чудесните плодове: ябълки, дюли, орехи, лешници, кестени, фъстъци, а наред с тях: всички гулийни зарзавати, кромида, праза, моркова, картофите, зелето, целината, след които идват разнообразните и тъй хранителни
бобови
растения.
Всички тези храни могат да се употребяват в сурово състояние, стига само да сме се заинтересували с тяхното целесъобразно приготовление. Някои само от тях изискват размекване чрез наквасване, или запарване. Не споменаваме тука всички видове овощия и зеленчуци, консервиране чрез стерилизиране, или различни разтвори. Те вече отстъпват значително от пълното качество на слънчево-светлинната храна и стоят на второ място. През зимата, когато слънчевите лъчи вече не топлят, когато температурата е низка, а при нашето устройство на живота, човек не почива, а живее в усилен труд и напрежение, организмът може да си достави необходимата енергия само от богатите акумулатори на жизнените сили — слънчево-светлинните храни, които с малко грижи можем да имаме през цялата зима.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичките са „лампите,
бобините
и антената“ — техническата предпоставка на всеки радиоприемател. Ст.
Те изпълват всеки връх, всяка долинка, еднакво палата на императора и хижата на бедняка. Те са еднакво лесно находими както в Индия, в Англия, тека и в Япония и в Сибир. Иска се само едно: радио-приемателната станция, мозъкът на човека, да бъде нагласен ди възприема. Понеже мозъкът е именно такова направено от самата природа, естествено радио, което не ражда мислите „както плюнчените жлези произвеждат плюнката“, а ги възприема „изневиделица“. както на всеки наблюдател на радиоприемателя се струва, очевидно, не е без значение нито расата, нито вродените качества, нито образованието, нито възпитанието на човека.
Всичките са „лампите,
бобините
и антената“ — техническата предпоставка на всеки радиоприемател. Ст.
ВЕСТНИКЪТ И КИНОТО като културни фактори днес Отдавна е надживяно времето, когато вестникарската дейност се простираше само до новината, до сензацията и рекламата. Излизането на много всекидневни, седмични и двуседмични вестници днес, за култура, наука, литература и обществени въпроси вече говори за нарасналите духовни нужди. Киното на свой ред и то е един важен фактор днес за насаждане на култура. Както вестника, така и киното постепенно си извоюваха място на първостепенни фактори в обществения живот. Културната мисия на тия два фактора расте от ден на ден.
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може до си по-служим със следния чертеж, който може да остане като обект за
обобщаване
на казаното.
Това толкова се по вече улеснява ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа. Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата., получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането от там с характера на ума и проявата на човешкият характер. Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко е дребно, действа бърже и ако и с широки основи (ноздри) е склонен към избухване.
Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може до си по-служим със следния чертеж, който може да остане като обект за
обобщаване
на казаното.
Дължината на носа. „a“ — това е израз на продължителността на действие на силата в случая уравновесена дейност между ума и сърцето с надмощие на ума като ръководно начало. „b“ — височината на носа — това е израз, или резултат на действащите сили — тяхната проява във физическия свят като дела и желания. „c“ —това е широчината на носа — тя е изрез на интензивността но силите, които действат. Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро.
към текста >>
35.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които са ги
обобщили
в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ.
Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н. От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина. Че тя се подчинява на известни принципи, на известни закони, които единствено могат да направят съществуването на държавите хармонично, а това на хората — радостно. А тия закони са изразени твърде ясно и твърде нагледно от големите, прозорливи синове на човечеството.
които са ги
обобщили
в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ.
С т е ф а н Обичай живота! Обичай живота — път чуден Към връх, що се вие, издигнал гранитно чело. Скали, и грамади, и бездни и ужас, И светли простори, крила на орли, Дух пламнал, и песен, и връх, що зове Към светли простори, към чудно небе! * Обичай живота — поле безпределно, Шир златна, където под пламналий сърп Се слагат житата узрели, Житата на дълъг, любовен и сладостен труд. * Под златния зной.
към текста >>
36.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А именно, то е същественото — функцията, и рационалния остатък — неизвестното, което
обобщаваме
с думата живот.
Тия условности обаче имат за последици отношения спрямо всичко друго. По такъв начин се раждат ония условия „вселени“ — „мирове“, които ние наричаме физически, механически, психически „духовни“ и пр. разбира се със своите отношения и закони. В същност, ние имаме един свят, който не е нито физически, нито химически, нито психически, нито духовен (правя съществена разлика между дух и душа), но който е един и същ във всички положения, но нашите отношения и знания към него не са еднакви, както не биха били впечатленията еднакви да речем на една мравя, която лази по краката и по главата на един и същи човек. Или ако си послужим с друга аналогия — ако някой учен почне да изучава както и сега изучава във физиологията постепенните разрези на един зародиш, под микроскопа — там може да се видят известни органи, но онова, което дева значение на тия форми — живота, по никой начин не може да бъде видяно или констатирано.
А именно, то е същественото — функцията, и рационалния остатък — неизвестното, което
обобщаваме
с думата живот.
Предварителен речник Стигайки до тая дума, нам се налага да направим едно малко отклонение и да изтъкнем нещо съществено — че человек обикновено е свикнал да схваща живота ограничен и обезателно свързан със строго определени форми. Така се мисли, че человекът е жив само до като е в тялото си — щом тялото престане да живее — и человек престава да съществува. Това е една чисто детинска представа, която характеризира начина по който човек е достигнал своето знание. Ние няма да я обясняваме, само ще я констатираме. Няма да доказваме и обратното — понеже всяко доковано нещо изключва истината.
към текста >>
37.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той се намира в пресните зеленчуци, картофи, коркови, ориза в
бобовите
плодове, домати, репички, в южните плодове (портокали, лимони, смокини, грозде), житните храни — хляба, но не в белия, в кравето мляко, жълтъка, във вътрешните органи, в бирените гъбички.
Без него децата мъчно растат и често са изложени на заболяване от рахитизъм. Този витамин играе голяма роля и в обмяната на варовитите вещества. Той се разрушава при нагряване над 85 — 100 градуса. Витамина В усилва упорството на организъма срещу разни болести. От него раните по-скоро заздравяват, космите престават да падат.
Той се намира в пресните зеленчуци, картофи, коркови, ориза в
бобовите
плодове, домати, репички, в южните плодове (портокали, лимони, смокини, грозде), житните храни — хляба, но не в белия, в кравето мляко, жълтъка, във вътрешните органи, в бирените гъбички.
Витамина В се разтваря във водата, за това когато се готви зеленчука не трябва да се хвърля водата му. При сушене, зеленчука губи витамина си. Липсата на витамина В причинява още силни нервни разстройства и болестта Бери-бери. Витамина С се намира във всички зелени растения, преди всичко в пресните зеленчуци (зелето, спанака, чесновия лук, салата) и в пресните плодове (ягоди, праскови, лимони, портокали). Той се намира още в червените домати, лука, картофите, цвеклото, радиката, граха, фасула, репите.
към текста >>
38.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Книгата се състои от две части: теория и практика, и е
обобщение
на всичко направено до сега в областта на природното лекуване от главните негови представители, стр. 940.
На слънце, от А. В. Никола. Ръководство за използване лечебната сила на слънцето — принос към по-висшето развитие на човека. Природно пътуване, от М. Платен, съкратено системно изложение на природния, физико-диетичния лечебен метод.
Книгата се състои от две части: теория и практика, и е
обобщение
на всичко направено до сега в областта на природното лекуване от главните негови представители, стр. 940.
Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство у артритиците от П .Картон. В съгласие с природата, или пътят към телесното възраждане, д-р Винш. Хигиена — Здрав и млад от Л. Лулчев. Въздържание и вегетарианство Първо стъпало, от Л. Толстой. Въздържанието от месна храна е първа стъпка към нов живот.
към текста >>
39.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
248) Горното изложение може да се резюмира и
обобщи
по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма.
Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
248) Горното изложение може да се резюмира и
обобщи
по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма.
Това е хармоничното отношение между знаците и планетите. А когато планетите се намират в несходни тям по природа знаци, те не могат да проявят своите добри качества, а проявяват по-скоро своите отрицателни качества или съвсем не могат да се проявят. Това се нарича заточение и падение на планетите. Ще разгледаме сега по-конкретно тези четири вида отношения, които съществуват между знаците и планетите. Както споменах по-рано, имаме 12 планетни течения.
към текста >>
40.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той се съдържа твърде много в жълтъка, соята (японския
боб
) и др.
Те се ценят, обаче, като носители на минерални вещества, които поддържат реакцията на кръвта да бъде все алкална (лугава); те подтикват червата и бъбреците към по-усилена дейност, а също са и един богат извор на витамини. Марулята съдържа 1.2 на сто белтъчини и 1.8 на сто въглероди: 100 гр. от нея развиват едва 15 калории. Тя има, обаче, силно основни (алкалични) свойства и съдържа витамини А, В и С в изобилие. Забележително в нея е съдържанието на много лецитин — веществото, което е основата на мозъчната и нервна тъкан.
Той се съдържа твърде много в жълтъка, соята (японския
боб
) и др.
Сто грама маруля съдържа 475 милиграма лецитин, едно яйце — 1800, 100 гр. леща — 920, 100 гр. фасул — 650 и 100 гр. соя — 1480 милиграма. Лецитинът е важна неотделима част от нашата храна.
към текста >>
41.
-
Имайки предвид горното, не е мъчно да добием едно
обобщително
заключение относно значението на различните аспекти на планетите.
Марс - като символ на страстта и силата. 6. Юпитер - като символ на благородството, религиозността и правото. 7. Сатурн - като символ на себелюбието и разумността. 8. Уран - като символ на висшия ум и мъдростта. 9. Нептун - като символ на висшата Любов.
Имайки предвид горното, не е мъчно да добием едно
обобщително
заключение относно значението на различните аспекти на планетите.
Така една квадратура на Слънцето със Сатурн, ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат на себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва не една борба, която се е водила между висшите и нисшите наклонности, при която нисшите са взели надмощие и по този начин сами сме си турили пречки и ограничения на пътя, с които сега трябва да се справим. Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурна. Този аспект се проявява в характера като прямота, съсредоточеност, задълбочаване на мисълта - качества, добити от по-раншен живот.
към текста >>
42.
-
Не ядял, обаче, всички растения, например
боб
.
Ние сме само частица от нея. Тялото ни загръща тази Божествена искра, която зовем живот. Питагорейците възприели от Изток и разработили науката за прераждането. За себе си Питагор казвал, че помнел миналите си животи. Бил е истински предходник и създател на вегетарианството.
Не ядял, обаче, всички растения, например
боб
.
Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано. Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета. Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“.
към текста >>
43.
-
Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от
боба
, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото.
И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло.
Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от
боба
, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото.
При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място.
към текста >>
44.
-
И когато ги запитвах може ли като се посади
боб
да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно.
Из беседа, държана от Учителя на 19. IV. 1942 г. София-Изгрев Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Сей чисто семе! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж.
И когато ги запитвах може ли като се посади
боб
да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно.
— А при това все пак те се оплакваха. . . Когато една нива се оре не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват!
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стрит с тамян той се употребява за смекчение на
зъбобол
и пр.
А употреблението на чесъна осигурява именно редовното и правилно храносмилане. Чесънът (Allium sativum) е бил известен още в старо време. Израилтяните го употребявали в Египет, а египтяните го считали за деликатес. Между народа и днес чесънът се употребява като лечебно средство против ухапано от Отровна змия. Счукан с мед, чесънът образува едно лекарство, с което се лекува кръвотечение от носа и кашлица.
Стрит с тамян той се употребява за смекчение на
зъбобол
и пр.
Електрически сън. В берлинското списание „Klinische Wochenschrift“ Д-р Нагелшмид съобщава за един, изнамерен от него, нов вид електрически ток, който можел да докарва нечувствителност към болки, като местна упойка, и безсъзнателно състояние, ако действа на мозъка. Касае се за един алтернативен ток, който може по мярка да се усилва и отслабва. При съответна сила на тока и сполучливо поставяне на електродите по ръката или мишницата, могло да се постигне нечувствителност от убождане и порязване. Нечувствителността могла да бъде тъй голяма, че да не се усещат и дълбоки бодове с игла и дори оперирания.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за
обобщаване
.
Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс. Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове.
Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за
обобщаване
.
Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост. Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие. Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те означават също — пресметливост, чувство за
обобщаване
.
Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия. Гладките пръсти означават, че страстите и инстинктите надделяват над разума. Възлестите пръсти означават влияние,:което е в съгласие със значението, което отговаря на крайния фаланг.
Те означават също — пресметливост, чувство за
обобщаване
.
Разбира се, трябва да се внимава върху болезнените надебелявания на ставите, каквито се случват при ревматични афекции и при подагра у по-старите хора — те не бива да се вземат за типични. Твърди и набръчкани ръце обикновено са признак на вироглавство и упоритост. Такива ръце почти никога не могат да се обтегнат и дланта им обикновено образува слаба вглъбнатина. Що се отнася до формите на пръстите и ръцете, те изобщо се наследяват, а не се придобиват. .Може чрез особено действащи външни обстоятелства да станат някои изменения във формата, но първоначалния тип остава непроменен.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
избирали нарочно неясни, а за нас странни, термини, за да изразят твърде широки
обобщения
и абстракции, с приложение към всеки клон от науката: небесния, духовния, психологическия, интелектуалния и физическия (астрономически, химически и пр.).
Всичките неща се управляват от един централен закон и всичките полета на знанието се намират в съотношение. Това, което е истина в едно поле, съответства като истина и на другите полета. За да се обхване напълно единият универсален принцип, който работи в сърцето на всяка фаза и аспект на еволюцията, това значи, да се проникне в тайната на творението. В това се състои делото на херметическите философи и на алхимиците. Те са.
избирали нарочно неясни, а за нас странни, термини, за да изразят твърде широки
обобщения
и абстракции, с приложение към всеки клон от науката: небесния, духовния, психологическия, интелектуалния и физическия (астрономически, химически и пр.).
Бьоме употребява смело тяхната терминология в излагането на своята философска система. Той почва, с това, което нарича Абис1). Този Абис съдържа в себе си всичко и нищо; всичко възможно, нищо проявено; подобно на желъда, който съдържа потенциално една дъбова гора. Скрита, както е била, вътре в този Абис се намира една вечна, бездънна, несътворена воля или Бис. Тази воля или Бис винаги желае да се прояви, „иска да стигне до някъде“ .
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и
обобщения
.
Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото.
Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и
обобщения
.
Обаче, това не е вярно. Вярно е, че известни въпроси, с които борави окултизмът, са предмет и на философията, обаче, до разрешението на тези въпроси окултизмът дохожда не чрез философски спекулации, а единствено чрез опит и наблюдение. По тази причина в това отношение окултизмът е по-близък по своите методи до естествените науки, отколкото до философията. Окултизмът и свещените предания (устни и писмени) Друго едно схващане на окултизма е, че той е синтеза на историческите свещени предания, устни и писмени, т. е. е синтеза на истините, изложени в свещените книги на разните религии, синтеза на истините, изложени в съчиненията на разните мъдреци, действали в миналото и пр.
към текста >>
Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни
обобщения
, които опорочиха съвременната философия“.
Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“? И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“.
Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни
обобщения
, които опорочиха съвременната философия“.
Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма.
към текста >>
Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то
обобщава
и резюмира всички.
Тази наука, казват, е една нещастна скитница, дъщеря на Кабалата, събирана от уличните циганки! Ако се осмелите да я защитите, това би значило да скъсате с високоученото общество и да привлечете презрителното състрадание на тия хора, които включват всичкото си знание в една алгебрическа формула. А между това, какво по-интересно и по-ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по-високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ни отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то
обобщава
и резюмира всички.
То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух! Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената!
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на
бобъра
, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“.
Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“. Кжсите носове са абсолютно както късите палци, добри, обичливи, но капризни и своенравни. Те изобразяват една експанзивна натура, всякога готова да се предаде, пълна със занемаряване и наивност; характерът е смешлив, шумен, игрив, пълен с лудории и непоследователности. За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“. Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти.
Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на
бобъра
, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“.
Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс?
към текста >>
За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо
обобщение
на тоя превъзходен принцип.
Кашлицата, както и странгурията, се причинява и премахва от същите неща“. В неговите съчинения се намира едно типично приложение на това правило: veratrum е една дрога, която предизвиква повръщане и диария с изстудяване. Хипократ я употребил на един болен от холера, който представлявал тия признаци и го излекувал. Ето защо той е прокламирал, че „подобното извиква подобното и цери това, което причинява“. Като добавък на това, Хипократ приемал, че природата спонтанно се стреми да лекува „natura medicatrix“ и за лекаря достатъчно е да спомага и стимулира нейните усилия.
За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо
обобщение
на тоя превъзходен принцип.
Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка. Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества.
към текста >>
Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да
обобщи
на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката.
„Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка. Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува.
Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да
обобщи
на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката.
Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично.
към текста >>
Същевременно той открил и ключа на
обобщаването
, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек.
Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно.
Същевременно той открил и ключа на
обобщаването
, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек.
Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й. Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“.
към текста >>
Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се
обобщи
, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза.
От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени. Затова и професор Лансро препоръчва испанската муха в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската муха произвежда типичен нефрит). Шарко употребява за цяр при бучене в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом. А пък при всичко, че отравянето с разядлив сублимат причинява истинска живачна дизентерия, Бруардел го препоръчва при обикновената дизентерия. Също Дюжарден — Бомец препоръчва живачния цианюр при изобилие на белтък (албумин) в пикочта, а Грасе — ръженото рогче при табеса и пр.
Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се
обобщи
, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза.
Това е точно средството. открито от Ханеман. Но докато спагиристите, за да динамизират своите лекарства, прибягваха към всички видове опитни операции: дистилации, разстопявания, смесици и пр. и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-близкото
обобщение
, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса!
Най-близкото
обобщение
, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
към текста >>
Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам
зъбобол
, който ще трае един час“.
Ясновидство в бъдещето Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол. За две минути Райхенбах излязъл с лампата, за да вземе нещо от съседната стая. Като се завърнал, намерил я заспала. Скоро тя почнала да говори с променен тон. Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс.
Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам
зъбобол
, който ще трае един час“.
Райхенбах забелязал тези думи и след това я събудил с обратни паси, като не й съобщил нищо за случилото се. На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта. Тя се оплакала, че зле минала, защото имала зъбобол. Той я запитал кога почувствала зъбобола. —Около 12 часа.
към текста >>
Тя се оплакала, че зле минала, защото имала
зъбобол
.
Скоро тя почнала да говори с променен тон. Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“. Райхенбах забелязал тези думи и след това я събудил с обратни паси, като не й съобщил нищо за случилото се. На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта.
Тя се оплакала, че зле минала, защото имала
зъбобол
.
Той я запитал кога почувствала зъбобола. —Около 12 часа. — И до кога трая? — Цял час, защото чух да бие един. Трябва да се забележи, че тя цяла година не била страдала от зъбобол.
към текста >>
Той я запитал кога почувствала
зъбобола
.
Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“. Райхенбах забелязал тези думи и след това я събудил с обратни паси, като не й съобщил нищо за случилото се. На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта. Тя се оплакала, че зле минала, защото имала зъбобол.
Той я запитал кога почувствала
зъбобола
.
—Около 12 часа. — И до кога трая? — Цял час, защото чух да бие един. Трябва да се забележи, че тя цяла година не била страдала от зъбобол. Друг път, към 10 часа, паднала в транс, както си седяла на канапето и казала, че нея нощ ще има конвулсии (гърчения) към три часа след полунощ, които ще траят час и половина и ще се изкачват чак до стомаха.
към текста >>
Трябва да се забележи, че тя цяла година не била страдала от
зъбобол
.
Тя се оплакала, че зле минала, защото имала зъбобол. Той я запитал кога почувствала зъбобола. —Около 12 часа. — И до кога трая? — Цял час, защото чух да бие един.
Трябва да се забележи, че тя цяла година не била страдала от
зъбобол
.
Друг път, към 10 часа, паднала в транс, както си седяла на канапето и казала, че нея нощ ще има конвулсии (гърчения) към три часа след полунощ, които ще траят час и половина и ще се изкачват чак до стомаха. Никой не й казал нищо по това след събуждането й, за да не преживее излишни страхове. В три часа се почнали конвулсиите на краката, изкачвали се чак до гърците и траяли до 41/2 часа. Г-ца Новотни имала всека вечер каталептична криза, към която понякога се присъединявал и магнетичен сън. В един такъв случай (на 19.
към текста >>
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно
обобщително
заключение, относно различните аспекти на планетите.
Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект.
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно
обобщително
заключение, относно различните аспекти на планетите.
Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
към текста >>
Телата, съставляващи висшето същество, са
обобщени
под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
Телата, съставляващи висшето същество, са
обобщени
под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за
обобщената
относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г.
4) Ако q е незначително спрямо с, членовете q/c могат да бъдат изоставени, и в такъв случай Лоренцовите трансформации преминават в галилеевите, и новите уравнения на механиката в Нютоновите. Безкрайна ли е вселената? От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн.
Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за
обобщената
относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г.
Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му.
към текста >>
Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V —
обобщената
относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките.
Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V —
обобщената
относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му. Теорията на обобщената относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище. Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга.
към текста >>
Теорията на
обобщената
относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище.
Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му.
Теорията на
обобщената
относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище.
Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга. Но по-благоразумно е може би да се изследва тази проблема с помощта на последните данни от наблюденията, като се затворят грижливо вратата на нашите съждения от тази смес от карти, каквато е метафизиката. Така сме длъжни също да определим и чистото пространство, като че ли не знаем за него нищо и даже като да се съмняваме, че то съществува. Доказателството, че ние не знаем много за него, е, че нютонистите вярват в него, когато айнщайнистите го считат само като неразделно свойство ка предметите. Те определят пространството чрез материята, но трябва да определят и последната.
към текста >>
Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за
обобщената
относителност.
При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал. Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя.
Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за
обобщената
относителност.
Вселената както се схваща сега. В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости. Какво значат думите: вселената е безкрайна? От айнщайново гледище, както и от нютоновско, а даже и от прагматическо, това значи: ако аз вървя право пред себе си, винаги и до края на вселената, аз няма да се върна никога в точката на тръгването ми. Възможно ли е това?
към текста >>
Аз правех опити с
боб
, ягоди, лук и др. растения.
От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека. Обаче, аз бях намерил, че жълтият цвят действаше съвсем другояче на един мой познат, отколкото на мене. Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора. Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили.
Аз правех опити с
боб
, ягоди, лук и др. растения.
Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб. Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера.
към текста >>
1.
Боб
.
Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора. Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити.
1.
Боб
.
Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб. Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди.
към текста >>
При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина
боб
.
Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже.
При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина
боб
.
Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина. Обратно, растенето при светло-зелена и светло- синя светлина ставаше съвсем бавно, ягодите едва узряваха и имаха твърде малко плодове.
към текста >>
Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически,
бобът
принадлежи според вида си на Луната и Венера.
Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб.
Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически,
бобът
принадлежи според вида си на Луната и Венера.
Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина. Обратно, растенето при светло-зелена и светло- синя светлина ставаше съвсем бавно, ягодите едва узряваха и имаха твърде малко плодове. Ягодите са под влиянието на Венера, на която принадлежащите цветове изучихме в точка 1.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или
обобщаваме
, ние с това потвърждаваме съществуването на душата.
Но явно е, че това е една идея и тая идея действа върху материята. Първоначалната причина не е мозъкът, тъй като вибрациите му са само ефекти. Човекът, който упражнява волята си, е строител на своите съдбини. Нека разгледаме сега специално в човека мисълта. Тя е постоянната демонстрация на съществуването на душата.
Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или
обобщаваме
, ние с това потвърждаваме съществуването на душата.
Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч
обобщили
в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост.
Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4.
Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч
обобщили
в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост.
В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата.
към текста >>
Тоя, който се
обобщава
със Словото, става негова неотлъчна частица.
: I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество.
Тоя, който се
обобщава
със Словото, става негова неотлъчна частица.
Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер
боб
) и някой други зеленчуци.
След това започва ли учебните занятия. В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения. Упражнявали се в надбягване, разисквали заедно, задавали си въпроси и си отговаряли. След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и вода. Никога не ядели месо и не пиели вино.
На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер
боб
) и някой други зеленчуци.
И в другите отношения те са били крайно въздържани. След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса).
към текста >>
Истински мъдрец е оня, който
обобщава
всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо.
Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
Истински мъдрец е оня, който
обобщава
всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо.
Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
към текста >>
Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер
боб
), и пр.
След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото.
Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер
боб
), и пр.
Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета. Всеки тръба да си има своя аптека. Всеки трябва да си има свои символи.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като
обобщава
неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена .
Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия. Това вещество се описва като „нито земя, нито вода, нито твърдо, нито течно“. Без строго определен цвят и, подобно на хамелеона, то възприема всички цветове. Също се казва за него, че то съдържа в себе си нещо, което „прилича на трептения“. Тая последна бележка е от значение в свръзка с активността, проявена от първичното вещество, открито от г-жа Дикинсън, когато то е под влиянието на слънчевите лъчи.
Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като
обобщава
неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена .
. . В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот на природата, то става всичко и всяко мислимо нещо, в което то желае да се превърне. Сега то е минерал, после растение, после животно. Чрез преодоляване на кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту тяло, ту въздух, ту земя, ту вода . . .
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние можем да
обобщим
нашите основни схващания, за сега, така: 1.
Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в тялото би могло да схване. Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще.
Ние можем да
обобщим
нашите основни схващания, за сега, така: 1.
„Преживяването на личността след смъртта на тялото“ е едно просто обяснение на многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването на личността е факт. 2. Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности.
към текста >>
Щом се атакува пулпата, вследствие на дразненето и възпалението й почва познатото силно
зъбоболие
, защото пулпата е извънредно богата на нерви.
При по нататъшния вървеж на процеса, във време на дъвчене се строшава глечната покривка, под която болестта е напреднала. Тогаз болният с безпокойствие вижда, че се открива голяма кухина в зъба. Когато дентинът слабо е проникнат от варовито вещество, тогаз кариесът в него твърде бързо се разпространява и то по всички посоки. При по-твърд строеж разрушението се ограничава на един конус с малка основа. От по-бавното или по-бързото напредване на кариеса в зъбното вещество зависи естествено и по-бързото или по-бавното заразяване на пулпата.
Щом се атакува пулпата, вследствие на дразненето и възпалението й почва познатото силно
зъбоболие
, защото пулпата е извънредно богата на нерви.
Лекуването на веднъж образувания зъбен кариес, когато последният е повредил твърдите. зъбни вещества, може да стане само чрез зъболекарска операция, при което зъболекарят замества повредените тъкани с изкуствен минерален или метален материал. Затова от още по-голяма важност се явява предпазването на зъбите. В това отношение обикновената наука ни дава ценни упътвания. Те са следните: 1) Чистене на зъбната кухина по възможност след всяко ядене или най-малко веднъж на ден, най-добре при лягане, със зъбна четка и зъбен прах или зъбна паста.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Философията на Веданта говори за нея като за последно
обобщение
на многообразните сили на природата.
Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически.
Философията на Веданта говори за нея като за последно
обобщение
на многообразните сили на природата.
Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сатурн в Овена; измръзване, глухота,
зъбобол
, ревматични главоболия.
Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи. Юпитер действа в противоположна посока, именно разширително, топлодайно, носи пълнокръвие, прехранване, затлъстяване и действа твърде благотворно върху съответния орган. Уран носи нервни болки, които внезапно се явяват и пак тъй внезапно изчезват, чувствителност и предразположение към възпаления, спазми. Нептун причинява свиване, сбръчкване на органите, поради нефункционирането им, набръчкване на кожата: глухи болки. Като Марс в Овена (главата) причинява остри болки и нервност, така пък Нептун, зле аспектиран в Овена, създава повече глухи болки.
Сатурн в Овена; измръзване, глухота,
зъбобол
, ревматични главоболия.
Сатурн в Лъва: сърдечни разстройства. Сатурн или Марс във везни: бъбречни болести. Уран в Близнаци: спазми в ръцете и рамената, понякога астма. Меркурий в Овен: нервни болки в главата и т. н. (Следва) К.
към текста >>
Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни
обобщения
.
Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение.
Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни
обобщения
.
И въпреки тази очевидна истина, как силно очарова слуха звукът на тая дума на ученика мистик! Как тя е пълна със страшни мистически възможности за безсмъртни сили, въплътени в сложния организъм, наричан човек! Думите — само ако ние знаехме това — имат също вродено магнетическо влияние и притежават същата сила на сродство и оттласкване, както и човешкото семейство и всичките органически и неорганически форми и субстанции. И колко печално е за развитата душа да види в човешката среда неразбиране, причинено от лъжливото тълкувание на термините. Мнозина знаят за личния или човешкия магнетизъм и неговите ефекти, но по-далеч от това не отиват.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следното изложение
обобщава
резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности.
Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф. Д-р Коморцински (Виена). „Вълшебната флейта“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната флейта“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени.
Следното изложение
обобщава
резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности.
Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера. Ето защо и в 1784 г. император Йосиф II го повика в Виена и му даде привилегията да построи един от големите театри, който трябваше да бъде посветен изключително на немското оперно изкуство. На този театър именно и възлагаше Моцарт най-големите си надежди. С Шиканедера Моцарт се запозна в Залцбург през 1780 г., когато и написа за представената по онова време драма „Тамос, крал египетски“ няколко хорове, а после — дела театрална музика.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От тях са останали ценни останки в Индия и Египет и можем да твърдим, че преобладаващия характер на учението е бил синтезата,
обобщаваща
в кратки и опростотворени закони цялата наука.
И тъй като истината е основата на мъдростта, а последната oбpaзува щастието, благопожелавам, щото моите думи да открият на някои от Вас хоризонти много по-широки от тия, които съм постигнал. Може би, ние се намираме пред прага на едно общо видоизменение на научните методи. Материализмът направи последно усилие, като обясни анализът на последните граници на всичките клонове на науката. Синтезата е необходима за прогреса. Ще спомена, че колосалните древни цивилизации са притежавали една всестранна наука, университети и училища.
От тях са останали ценни останки в Индия и Египет и можем да твърдим, че преобладаващия характер на учението е бил синтезата,
обобщаваща
в кратки и опростотворени закони цялата наука.
Ако сме изгубили почти напълно тази синтеза, това се дължи на факта, че науката се е предавала на малцина избраници, които, преди това, са били изложени на големи изпитания, за да установят твърдостта на сърцето, на разума и волята. Така че науката тогава е била тайна. И от тук произхожда името окултна наука, дадено от съвременниците на древните синтези. Учението е носило названието на някой свещеник или посветен. Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните народи според тяхната степен на цивилизация.
към текста >>
НАГОРЕ
