Търсене в текстове за 'Ближен'

11. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им.
И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр. Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на любов към родината.
към текста >>

Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество.
Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр. Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на любов към родината. От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество?
към текста >>

12. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая обща работа е мощен метод за тяхното сближение и хармонизиране.
Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно. Тая обща работа е мощен метод за тяхното сближение и хармонизиране. Всяка обща работа обединява хората, сближава ги, развива социалните чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност. А всички тези прояви са качества на любовта! По такъв начин трудовият принцип води към любовта. 7. Децата имат другарски час /детски клуб/. В този другарски час те имат научни, литературни, музикални и др. занимания.
към текста >>

13. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Голямо сближение царувало между него и учениците му.
Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за теб.
към текста >>

14. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни.
Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха.
към текста >>

15. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко сме сближени с него от миналите години!
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините!
към текста >>

16. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– След днешните събития в света иде едно сближение на народите.
– Аз веднъж държах в университета сказка, в която казах: „Дано за в бъдеще да няма хора, които да бъдат разпъвани за това, че са защищавали Истината! " – В новата култура основният закон ще бъде писан не вън, но вътре във всеки човек. – Кой е изходът от сегашните събития в света? – След днешните събития в света иде едно сближение на народите. В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя. Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще.
към текста >>

17. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път не можете да се примирите със своя ближен.
Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика. Когато почнете да пеете, цялото Небе ви слуша. Отгоре имате най-хубавата преценка. Не се страхувайте, че горе няма кой да ви слуша. Има публика, която ще оцени пеенето ви. Някой път не можете да се примирите със своя ближен. Като запеете една песен, у вас ще се появи готовност да се примирите. Това е силата на музиката. Защо човек трябва да пее? За да не изгуби това, което има. Ти си близо да постигнеш нещо хубаво – ще пееш, за да не го изгубиш.
към текста >>

18. 048 ВТОРИЯТ ЗАКОН - Боян Боев (1883 – 1963)

Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен.
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си.
към текста >>

19. 085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е ли хубаво, да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят?
Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво, да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.
към текста >>

20. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее.
Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия, това е значението на думата „българин”. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. Ти питаш: „Българин ли съм? ” Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.” Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух - по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух, българите имат право на държава.
към текста >>

21. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

И твоят ближен, каквото е намислил, ще стане, ако мисли право.
“ И ако не получавате, зле просите. И зле просите, защото не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък ако не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да стане. Всичко, каквото мисли Бог, ще стане... И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил, ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? Днес! Щом мислим, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл.
към текста >>

22. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен.
Алхимикът осъществи своя древен блян превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване.
към текста >>

23. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен.
Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата.
към текста >>

Ближен е всеки, в който бие пулс.
Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“.
към текста >>

Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен.
От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб.
към текста >>

24. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса.
към текста >>

25. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици.
Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите.
към текста >>

26. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов.
Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов.
към текста >>

27. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен?
Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9).
към текста >>

28. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те изследваха размерите на земята до една или две степени приближени и още много други неща.
Те изучаваха математика, химия, алхимия, астрономия и астрология. В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това теорията на бинома. Те приложиха в тригонометрията синуса и косинуса. Те откриха или изнамериха сферичната тригонометрия. Те направиха първия телескоп и изучаваха звездите. Те изследваха размерите на земята до една или две степени приближени и още много други неща. Те установиха арабските числа и в астрологията увеличиха и разработиха учението за "частите". Създадоха нова архитектура, създадоха нова музика, преподаваха научна агрикултура, развиха доста голяма индустрия. Също така те са работили много в областта на философията, като са дали редица знаменити философи, за които ще спомена по-после. Те развили мощни мистични движения. Също така развили медицината начело с Аавице-на.
към текста >>

29. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството.
Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност."
към текста >>

30. Християн Розенкройц израства между Богомилите - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството.
Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там в един център за Посвещение. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност.
към текста >>

31. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си.
И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето.
към текста >>

32. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът.
Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие. По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>

33. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците.
Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл.
към текста >>

34. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите.
Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. По беседа от Учителя, държана на 21 април 1935 г.
към текста >>

35. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш.
Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля.
към текста >>

Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш.
И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото.
към текста >>

Най- ближен на човека е човешкият ум.
Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане.
към текста >>

36. РАЗВИВАНЕ ДОБРОТО В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и
да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после – в себе си и най-после – в своите ближни. Да вярвате в Бога, това значи да работите в Божествения свят; да вярвате в себе си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека, е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето. Така че гледайте на ближния си като условие за вашето развитие, гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога – като на велика цел, към която трябва да се стремите.
към текста >>

37. ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Стремете се към Великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога.
Грижете се за тялото си като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стеснявайте от нищо. Правете редовно упражнения за тялото. В тази машина са вложени възможностите на всички минали култури, както и тези на настоящата и бъдещите култури. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще ви разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще ви покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество. Стремете се към Великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога. Хората на Новата раса ще се отличават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени и ще бъдат във връзка с Разумните същества на Духовния свят. Искате ли да регулирате силите на вашия организъм да функционират правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби.
към текста >>

38. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, за да станете мъдреци.
Всеки сам се определя. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запазва естеството си и се проявява такъв, какъвто е, той е мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, за да станете мъдреци. (Мислите за Специалния клас са цитирани от “Закони на Доброто”, 33-та лекция “Светлина и знание”, държана пред Младежкия окултен клас на 25.04.1930 г.)
към текста >>

39. Три важни правила - Влад Пашов (1902- 1974)

Каквото намислиш, ще стане по единствената причина, че си в хармония със себе си, със своя ближен и с Живата Природа.
За изучаване на трите правила ще работите съзнателно върху себе си двадесет и седем години. След придобиването на това специално знание ще ви дам свобода. Като знаете това, не употребявайте повече от девет години за себе си, повече от девет години за окръжаващите и девет години за Природата и за Бога. Ако с никого не си в дисхармония, ти си гений, светия, велик човек. Дето минеш, вратите сами ще се отварят пред теб и всичкото богатство на света ще бъде на твое разположение. Каквото намислиш, ще стане по единствената причина, че си в хармония със себе си, със своя ближен и с Живата Природа. И тъй, онези от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурите си. Каквото сте учили и правили досега да остане като опит. Отсега нататък вие се нуждаете от двадесет и седем години да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако искаш да не влизаш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко девет години: три години ще учиш да знаеш как да постъпваш, три години – да знаеш как да прилагаш желанията си и три години – да мислиш право. Алегория ли е това?
към текста >>

40. ПРАВИЛО ЗА ДАВАНЕ НА ОБЕЩАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

питай и своя ближен.
• 1004 • Правило за даване на обещание. Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш. Преди да обещаеш нещо, питай Господа съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно никога не обещавай преди да си взел съгласието на Бога, на себе си и на ближните си.
към текста >>

Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш
• 1004 • Правило за даване на обещание. Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш. Преди да обещаеш нещо, питай Господа съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно никога не обещавай преди да си взел съгласието на Бога, на себе си и на ближните си. Иначе работата
към текста >>

41. 23I-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не е физическото сближение, което сближава хората.
Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде герой. Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелост да издържи тези гранати. Аз искам да ви туря в тила, отзад, далече. И при това пазете се от едно заблуждение. Не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е в това, когато техните души вибрират еднакво и когато Божията Любов ги прониква еднакво, тези души могат да се разбират. 26. Великият Учител вътре в живота е Един. Той може да ви внесе една мисъл, да ви даде едно семенце и ще каже: Ще вземеш туй семе и ще идеш на еди кое си място да го посееш. Та най-първо трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване. Даде ли ти Учителя една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на своята душа.
към текста >>

Сближението е в това, когато техните души вибрират еднакво и когато Божията Любов ги прониква еднакво, тези души могат да се разбират.
Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелост да издържи тези гранати. Аз искам да ви туря в тила, отзад, далече. И при това пазете се от едно заблуждение. Не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е в това, когато техните души вибрират еднакво и когато Божията Любов ги прониква еднакво, тези души могат да се разбират. 26. Великият Учител вътре в живота е Един. Той може да ви внесе една мисъл, да ви даде едно семенце и ще каже: Ще вземеш туй семе и ще идеш на еди кое си място да го посееш. Та най-първо трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване. Даде ли ти Учителя една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на своята душа. Затова никакво колебание, никакво съмнение.
към текста >>

42. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила. Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл.
към текста >>

43. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено.
Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. * Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво. * Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено. * Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда. * Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава - това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре. * Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате.
към текста >>

44. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с Бога, със своя ближен.
Онова, което Слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всяка сутрин то раздава обилно блага и енергия за мозъка, дробовете, стомаха и цялото тяло. Тази енергия е Бог. * Виждал съм много мъже и жени да плачат за своите близки, заминали за другия свят. Но не съм виждал никой да плаче, че е скъсал връзката си с Бога. Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с Бога, със своя ближен. * Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже. * Доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината - това е пътят към Бога, и доброто също. Те са вложени в човешката душа.
към текста >>

45. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

12. Много се радваме тук на стъпките на френския президент към сближение с Изтока!
Нека ми се обади за пряка връзка и уговаряне! Какво ти е мнението, брат Михаел, дали не подхожда да дадем печатана „Добрата молитва" с препоръка да се преведе на национален език? Дали няма да се получи вулгаризиране, вместо популяризиране? Желая да чуя мнението ти! Изобщо, в тая област аз ще бъда „резерв". 12. Много се радваме тук на стъпките на френския президент към сближение с Изтока! Това е прекрасно! Дано старите връзки между французи и нас получават все по-конкретна и красива форма! Трябва да кажа нещо за туризма, за който и ти поменуваш. Нашата страна сега се много посещава, особено от германци. Планините ни - хубавата им част има ограничени възможности за приемане на гости.
към текста >>

46. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

И така започнах да ходя навсякъде с Учителя, където искаше да отиде, бях винаги на негово разположение, станах един от приближените му.
Преди да се разделим, аз му казах, че съм студент, Учителя ме погледна и отговори: „Ще имате свободно време и за нас." След тези думи той излезе. Така от този ден аз станах най-преданият ученик в Братството. След всяка беседа Учителя идваше при мен и разговаряхме. Един ден той ме попита: „Ще можете ли да ме придружавате понякога сутрин, когато искам да отида някъде? ". Отговорих му, че ще бъда радостен да го правя. И така започнах да ходя навсякъде с Учителя, където искаше да отиде, бях винаги на негово разположение, станах един от приближените му. Когато тръгвахме на екскурзия, Учителя ще ми каже: „Кажи на братята, че съм казал да ходим утре на екскурзия", независимо къде - било на Боровец (Чам-Кория), или на Витоша. Така се научих да организирам всички екскурзии: някои по-малки, други по-големи - с повече хора, а имаше и екскурзии, на които ходехме само мъже, без сестрите. Такава екскурзия направихме един ден до Мусала, времето не беше хубаво, преминаваха облаци, които леко ни наросяваха, но щом Учителя е решил да отидем, тръгнахме десетина братя. Като стигнахме до езерото на Мусала (тогава още нямаше хижа на върха, имаше само наблюдателница), братята предложиха да се качим на върха. Учителя каза: „Да, можем да се качим, но един от вас трябва да остане тука, да разгъне палатките и да накладе огън." Никой не каза, че иска да остане, и тръгнаха.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Учителя, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легендарни, изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Един-единствен, с празни ръце, без земни приятели и богатства, той днес, след 25 години труд, се радва на постижения, на които най-ученият му съвременик може да позавиди. Днес той има и приятели, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди души от всяка възраст и съсловие. И при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има някои изгледи на дълговечност и даже сега, в самото си начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените, а може би и от рода на великите. Това е човек и нещо повече. Учителя, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легендарни, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители. Божи пратеник. * Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България.
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

" Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее.
Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия, то е значението на думата „българин". Като българин намери своя учител и кажи: „Великий Учителю на светлината, Ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. " Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. Спасението на България седи в това всички българи да се обърнат към Живия Господ, който държи съдбините на народите в Ръцете Си. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На тебе, Господи, се кланяме, на Тебе уповаваме." * Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече 300 години от създаването им, но те не изгубиха своята цена.
към текста >>

49. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен.
Но, аз да съм добре! Какво друго ме интересува - говори невежият, този, който не знае законите на единството. Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки. Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство.
към текста >>

50. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя.
А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание. Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване.
към текста >>

51. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели „Познавам го от 1930 г., но и преди това съм слушал много за него и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него.“ Така пише един от почитателите на Учителя, по-късно негов ученик. „Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания. Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти. Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща из тоя период от работата му. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум.“ Друг източник на сведения - пише в писмото си същият почитател - намерих в лицето на Стоян Кръстев Ватралски - състудент на Учителя в Америка. Ватралски бе дръзко обективен.
към текста >>

52. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Заради такова едно предупреждение, направено на цар Фердинанд, чрез хора приближени на двореца - предупреждение, че влизането на България в Първата световна война ще донесе катастрофа, Учителят беше интерниран във Варна.
Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи. Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той. Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи. Той знаеше кои неща са кармично неизбежни и кои могат да се предотвратят. Заради такова едно предупреждение, направено на цар Фердинанд, чрез хора приближени на двореца - предупреждение, че влизането на България в Първата световна война ще донесе катастрофа, Учителят беше интерниран във Варна. И по-късно се случиха събития, които ясно доказват една необикновена далновидност, но за тях тук не е удобно да се говори. Като съществени щрихи към духовния образ на Учителя ще добавим и следните негови думи: „Някои от моите приятели искат да видят в мене проявите на Христа. Не, не е право това. Христос ще намерите само в Неговото учение.
към текста >>

53. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П.
Някои изследователи, обаче, отнасят строежа на пирамидите към много по-ранен период. И едните, и другите не могат да изяснят технологията на това грандиозно строителство, чието изпълнение би затруднило дори нашите съвременници, при цялата налична строителна техника. Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава? " остава все така актуален и до днес. В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П. Дънов е дал отговора преди повече от шест десетилетия. Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията. Т. е. колосалните каменни блокове, с многотонна тежест (най-крупните от тях са достигали 200 тона), са били привеждани в безтегловност и подреждани в строен ред според архитектурния план. Естествено - това не е било по силите на тогавашните хора.
към текста >>

12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).
към текста >>

54. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот.
" - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога.
към текста >>

55. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия.
Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: "Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите.
към текста >>

Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си.
Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички.
към текста >>

56. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

" Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен.
Божественото Око, т. е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувствате мощни. ...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек! " Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите." В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност.
към текста >>

57. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици.
Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П. Дънов, подкрепени са и с многобройни примери, съвети и практически указания. Като специфични фактори за подобряване на телесното и психическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикални инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съдържание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение. "Правете всичко сразположение! " - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, включително и относно темата, която разглеждаме тук. Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
към текста >>

58. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Това за благото на моя ближен мога ли да сторя?
Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя? Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П. Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи. Например, той е минал през школата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-после до човека.
към текста >>

59. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията.
Тогава ще влезеш в закона на вселяването." И още: "Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава." "Чрез прощаване човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват. Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил." По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация.
към текста >>

60. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали.
Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи
към текста >>

61. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител.
Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.
към текста >>

62. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли.
На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
към текста >>

63. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен.
Примерът с тиквата – освен че блести с ярко чувство за хумор и несравнима изобретателност в областта на словесната илюстрация – ни навява на мисълта да се вгледаме откровено и обективно: първо в самите себе си, а после – и около нас, за да открием кой именно се радва на големите си листа, под които се мъдри ... тиква. Вкусен плод и във варено, и в печено състояние, ала не е образец за висока интелектуалност, а още по-малко – за духовни постижения. Първата слана на земните изпитания го попарва и цялото му самочувствие се изпарява, понеже не може да пие повече от чашата на самомнението. Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик:
към текста >>

64. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Същата свещена Любов, която имаме за дълг да отправяме към всеки наш ближен – особено към изпадналия в нужда или беда: „Ако някой ви запита вярвате ли в Бога, какво знаете за онзи свят, поканете го у дома си, дайте му един хубав обяд, кажете му няколко благи думи, после може да му кажете, че доброто ядене, добрите думи и чувства са проява на същества от друг свят.
И аз чрез Твоя дух всичко мога.“ Вечната цел на нашия човешки път е единението с Бога. Светлината на действената вяра разпръсква тъмнината по този път, а най-мощното ни оръжие, за да го извървим докрай, е Божествената Любов: „Онова, което търсим, може да го намерим само в Бога. Вярата в Бога ще ни покаже къде можем да го намерим. Това, което търсим, може да го намерим само по закона на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Същата свещена Любов, която имаме за дълг да отправяме към всеки наш ближен – особено към изпадналия в нужда или беда: „Ако някой ви запита вярвате ли в Бога, какво знаете за онзи свят, поканете го у дома си, дайте му един хубав обяд, кажете му няколко благи думи, после може да му кажете, че доброто ядене, добрите думи и чувства са проява на същества от друг свят. Бог живее във всички живи същества и така се проявява“ (Учителят П. Дънов). Същата велика Любов, която е родна сестра на вярата и откликва на всеки неин призив: „Когато говорим, че трябва да вярваме, това значи, че трябва да имаме Любов. Ако вярата не предизвиква Любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? Която извиква Любовта.“ Затова именно: „... Онова, ценното във вярата, е, че тя носи съдържанието на Любовта.
към текста >>

65. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И ако вече си осъзнал колко уязвим и раним си ти самият, старай се при всички житейски обстоятелства да щадиш вътрешния мир и на своя ближен.
Ала не губи кураж! Това, което си изгубил, отново може да бъде намерено; разрушеното – наново съградено. За това свидетелства и великият Учител на Любовта: „Аз наричам вътрешен мир на човека онзи свят, където се раждат неговите мисли и неговите чувства, неговите подтици. Този свят той може да загуби и пак да го намери.“ Да се загубиш веднъж в лабиринта на земните изкушения не е кой-знае каква беда. Ала съзнателно да се луташ сред тях в търсене на химери и примамливи безплътни миражи, да загърбиш истинския път заради ефирния измамлив блясък на сапунени мехури – просто не си струва! И ако вече си осъзнал колко уязвим и раним си ти самият, старай се при всички житейски обстоятелства да щадиш вътрешния мир и на своя ближен. Това е най-сигурният начин да запазиш неприкосновеността и на своя собствен: „Не настъпвайте никого нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Вашият мир струва повече, отколкото онова, което вашите мисли и чувства могат да изискват. Някой ви каже нещо или ви изобличи. Ако му кажете и вие нещо, ще си нарушите мира. Вашият мир струва повече от онова, което той е казал.
към текста >>

66. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки.
Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже! Не аз сторих това, а Ти чрез мен.“ Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки. Те са толкова неизбежни, колкото и твоите! С какво си по-добър от него?! Не си ли постъпвал по същия начин в подобна ситуация? Паметта ни често е твърде услужлива спрямо неудобните за нас преживявания и ги заличава или преиначава в изгодна за нас светлина. Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!
към текста >>

А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик.
Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва. Ако не се постави на тяхно място, той би се отнесъл негативно към тях. Така би постъпил той в заслепението си, ако не умее да прозира смисъла на земните ни роли, които твърде често и понякога драстично рязко се сменят.
към текста >>

67. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици.
За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът.
към текста >>

68. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога.
Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота. Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото. И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване. Ще се съединиш с Неизповедимия в неразлъчно единство и непостижима красота. Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога. И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите. Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на Божия план за Космоса и планетата Земя: „Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог. Това да е вашият идеал. Ще се изправите и ще кажете: „Ще го направя доброто, Господи!
към текста >>

69. Библията - свещена книга, но не съвсем - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не ви ли прави впечатление, че в нея има много жестоки събития, твърде наивни предположения, че апостолите са дванадесет, а са запазени евангелията само на четирима, от които най-хубаво е евангелието на Йоан (най- приближения ученик на Христос), но именно то е сложено последно.
Къде става разминаването? Библията наистина е една велика книга. Мойсей е бил истински пророк и посветен и всичко, написано от него, има истинска стойност. Но това са само първите глави, Битието. След това много земни хора са се намесвали, дописвали и преправяли Библията и от свещена книга са я превърнали постепенно в история на еврейския народ след изселването му от египетските земи. Не ви ли прави впечатление, че в нея има много жестоки събития, твърде наивни предположения, че апостолите са дванадесет, а са запазени евангелията само на четирима, от които най-хубаво е евангелието на Йоан (най- приближения ученик на Христос), но именно то е сложено последно. А къде са останалите? Дали в тях няма неща, които не са били угодни на църквата? Знае ли някой на кой църковен събор какво е отпаднало, какво е добавено? Аз лично не знам, но пък зная от други древни книги някои подробности, които сигурно ще ви бъдат интересни и ще ви накарат да са замислите. В Библията пише: „Създаде Бог Земята и небето.
към текста >>

70. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?
Христос не му отговаря направо, а на свой ред го запитва, що пише по това в тяхната Тора - оня върховен авторитет, на който са почивали и богословски, и философски, и правни, и етични възгледи на тогавашните учени. По отговора, който дава на Христа, личи че този законник - човек с тънък аналитичен ум, привикнал към философска спекулация, обигран в казуистиката на Талмуда - наистина е схванал есенцията на закона, добрал се е до неговата ядка. „Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави!" Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича.
към текста >>

И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен?
С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика. Извисен на върха на спекулативната мисъл, той само отдалеч вижда очертанията на плодородната земя на Милосърдието, дето тече „мед и масло", вино и елей. И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен? " На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае.
към текста >>

И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен?
То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея". За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>

71. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото, организмът на Великия космичен Човек.
Не може, следователно, да се допусне, че светилата се движат във вакуум, без никакво триене; наопаки, те изпитват съпротива в движението си. 4. Тази съпротива трябва по необходимост да предизвиква известни нарушения в движението на небесните светила. Ако такова не съществува, както в краен резултат се констатира при движение на планетите — защото, както споменах, в течение на хиляди години, не се е забелязало изменение в периода на техните обиколки — трябва да съществуват противодействуващи причини, които действуват вън от светилата, или изхождат от тях. 5. Необходими са в такъв случай регулиращи, направляващи и, следователно, интелигентни сили за извършване на точните планетни движения, защото при наличността на толкова причини, които предизвикват различни забавяния и ускорения в движението, едно чисто автоматично регулиране е изключено. 6. Седалището на тези интелигентни сили е мислимо не само в централното светило, отдето т чрез предаване на енергията както при безжичния телеграф, регулират планетните движения, а и в отделните планети, които ние трябва да си мислим като живи организми, одарени със съзнание и воля. Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото, организмът на Великия космичен Човек. Ще ви цитирам тук думите на френския астроном Emile Belot, подпредседател на френското астрономично дружество, който въз основа на модерните астрономични изследвания, се опита да създаде цяла една космогонична система. „Вселената, казва той, е имала някога, като всеки организъм, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите организми. Тези артерии ще да са вихрушки от космична материя, аналогични на мъглявите влакна на Плеадите, свързващи звездите помежду им и ядрата на планетите с ядрото на тяхното централно слънце. Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации. Тия думи не звучат ли като далечно ехо на загадъчните думи на кабалистите за Великия небесен човек, Адам Кадмон?
към текста >>

72. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Дънов по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе, стават легендарни изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. От където и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало. Това е човек и нещо плюс. Дънов по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе, стават легендарни изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно по размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер от една страна, а от друга обаянието на личността върху неговите последователи, Дънов е религиозен гений. Един от историческите, може би мирови учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език се наричат Божи пратеници, пророци, ясновидци, Кришна, Махатма, на съвременен научен език Религиозен гений. Дънов, аз видях, както казах най-първо, на вечерята, а после като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, съединява изобилна подрязана коса.
към текста >>

73. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство.
По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината.
към текста >>

Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция.
Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава.
към текста >>

74. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Много от старите братя вече са назрели и могат да бъдат приближени.
Ще се нареди по един ден в седмицата пост и молитва, за да се пречистим (за да се излекуват заболелите отделни органи на тялото). Ония, които излязоха от нас, искат да черпят енергията ни, а задълженията не искат да носят. При тия задължения те ще се отстраняват, ще ни напуснат. Нужно е постоянно общение между братствата. Младите ще турим на работа, нека всички говорят. Много от старите братя вече са назрели и могат да бъдат приближени. Старите да не се изолират, а да се интересуват от младите. Да не казват, че те са млади, какво правят в Школата. Първите редове в събранията да бъдат от жени, последните от мъже. Външни хора да не пущат на първите редове, тях ще ги туряме в средата, в обсадно положение. Старите трябва да се стараят да имат разположението на младите, весели да бъдат.
към текста >>

75. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му.
Ние разбираме копнежа по свободата на тези обгорели мъже, които пеят с меки баритони. Знаем и това, което ни разделя от тях, но сега в тази тиха и спокойна вечер, мислим повече за това, което ни сближава. На другия ден Петър Камбуров ми казва, че единият от тях, този когото срещнахме на чешмата, е Георги Шейтанов141 - виден анархист и най- необорим техен теоретик. Другарите му го наричаха с друго име, защото той е в нелегалност. Дори Петър ми казва, че не всички от другарите му знаят кой е той. Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му. С Георги Шейтанов аз се видях по-късно при по-други обстоятелства, за които ще спомена по-надолу. Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142. Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди. Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката. Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята.
към текста >>

76. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия.
Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно, наричан от своите последователи Omraam Mikhael Aivanhov. Духовно и културологично влияние Творчеството и дейността на Учителя Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от авторитетни учени и духовни водачи. Според Павел Бирюков, биограф на Лев Н. Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Учителя Петър Дънов. Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен." Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината." Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп.
към текста >>

НАГОРЕ

0.530837059021