Търсене в текстове за 'Ближен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 171 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба.
Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде.
към текста >>

Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните.
Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден. Вечен ход. – Знамение, че Той е вечно жив.
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен?
Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца. Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща: 1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода. 2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята. 3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен? Нима оня, що руши идолите отвън, не ще направи нови, догдето има идоли в душата си. А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците? То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят? То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд.
към текста >>

Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички.
И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3.
към текста >>

Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
към текста >>

4. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата.
По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
към текста >>

5. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената.
Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра.
към текста >>

Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години).
Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината.
към текста >>

6. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните.
Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество.
към текста >>

7. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството.
Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения.
към текста >>

8. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия.
Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти. Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци, обичаха мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир.
към текста >>

9. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока.
към текста >>

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада?
Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата.
към текста >>

10. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини.
- Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията.
към текста >>

11. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение.
Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2].
към текста >>

12. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност.
Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани.
към текста >>

13. ЦВЕТЯ - А. УНКОВСКА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На тебе - моя ближен..
Пампоров ЖЕЛАЛ БИХ! Желал бих да бъда светъл слънчев лъч и всяка сутрин, когато ставам да посрещам деня, да те приветствувам с лъчезарна светлина! Желал бих да бъда чист планински въздух и да изпълвам гърдите ти с бодрост, свежест и живот. Желал бих да бъда бистра, кристална вода и да внасям изобилна радост и щастие. Желал бих да бъда хубав пшеничен хляб, да те храня и да ти давам сила за красив и мощен живот на творчество. На тебе - моя ближен..
към текста >>

14. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство.
Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма. Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10).
към текста >>

Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на народите. 12.
Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ. Всички напредничави идейни течения намират отглас. Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на народите. 12. Искри - разкази от Юрдан Ковачев - изд. на „Посредник", Бул. Дондуков, 61. Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож.
към текста >>

15. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа.
Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше.
към текста >>

16. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>

17. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството.
Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството.
към текста >>

18. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите.
Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка. Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения". Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>

19. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр.
към текста >>

20. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите.
Опитите по микробиология, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни. Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите. Биологията, микробиологията и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление. (Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето. Животът като електричество. Проф. Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни клетки към растене. Разстоянието, до което достига въздействието на тези жизнени лъчи, възлиза на 38 мил. Гурвич намери същите лъчи, предизвикващи нарастване, и при поповите лъжички.
към текста >>

21. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов.
Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство. Тези истини прогласи Заменхоф. Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива. Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата.
към текста >>

22. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда.
към текста >>

Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички.
към текста >>

В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен.
Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен. При днешната действителност всички, които се наредят в редицата на тия, които служат на доброто със своята мисъл, със своите чувства и дело без да философствуват, вършат едно от най-великите дела на земята. Те са от малцината през вековете, които съграждат истински вечно творческото ново.
към текста >>

23. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска.
За това се изисква велика, гениална, а не обикновена мисъл. Ще кажете, че трябва да се подобрят условията на живота. Вярно е това, но добрите условия се включвате в гениалните, в разумните, в добрите хора. Такива хора трябва да се намерят! Тези хора въздействуват върху човечеството. Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска. Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях. Човекът на любовта има нещо специфично в своя глас. Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени.
към текста >>

24. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
към текста >>

25. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това е красиво начало на сближение.
ВЕСТИ Литературно-музикална забава в София На 4 март 1934 година в Вегетарианския салон в София се даде литературно-музикална забава съвместно от учениците на Всемирното Братство и вегетарианското дружество. Салонът беше препълнен. Изпълниха се и доста музикални късове от Учителя. След подобна обща вечеринка в Пловдив, ето сега имаме такава и в София. Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г. в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
към текста >>

26. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си.
Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви.
към текста >>

27. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват.
към текста >>

28. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот.
Това е нормалната средна мярка. Устата (хармоничните уста) трябва да бъдат също толкова големи, колкото е разстоянието между зениците на очите. Зениците трябва да дойдат точно над ъглите на устата. Карус говори за установената от един женевски художник „мистична тройка" на лицето, която се изразява между очите, носа и устата, приблизително според дадената фигура. Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата. Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност.
към текста >>

29. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Колко сме сближени с него от миналите години!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините!
към текста >>

30. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите.
Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините. Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание.
към текста >>

31. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?
По отговора, който дава на Христа, личи че този законник - човек с тънък аналитичен ум, привикнал към философска спекулация, обигран в казуистиката на Талмуда - наистина е схванал есенцията на закона, добрал се е до неговата ядка. „Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави! " Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича.
към текста >>

И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен?
С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика. Извисен на върха на спекулативната мисъл, той само отдалеч вижда очертанията на плодородната земя на Милосърдието, дето тече „мед и масло", вино и елей. И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен? " На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае.
към текста >>

И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен?
То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея". За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>

32. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Та кой ли не изиграва днес своя ближен!
– И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм. Бихме могли да кажем: „да пази Бог" от подобна почтеност, която външно се облича в царски дрехи, а вътрешно живее в дрипи. Почтеност, чиито плодове отвън са хубави и сочни, а от вътре са прогнили и разядени от червеи. Истинската почтеност започва от себе си.
към текста >>

33. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд.
Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс. Доброто е външната страна на Истината. Ето защо, Доброто може да се опитва, а Истината не може да се опитва по външен път. От Истината, обаче, произтича подтикът за жертва и тази жертва се изразява в доброто.
към текста >>

34. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти.
Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер.
към текста >>

35. LA VIE POUR LE TOUT Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С горещи думи се апелира в позива за взаимно опознаване и сближение на славянските народи, за да могат последните да изпълнят своята общочовешка културна мисия.
Un agent nouveau influençant la vie humaine. La psychobolie humaine". Радостно явление е все по-голямото засилване на духовната вълна в разните страни. Това е признак за навлизане в една нова фаза на човешкото съзнание и на културата изобщо. Дружество "Славянска мисъл" в Белград Получи се в редакцията позивът на това дружество. С горещи думи се апелира в позива за взаимно опознаване и сближение на славянските народи, за да могат последните да изпълнят своята общочовешка културна мисия. В позива се апелира да се образуват такива дружества в разните славянски държави Или да се обновят съществуващите вече дружества, като се влее един нов дух в тях. В позива се споменава между другото за мнението на Шпенглер, според когото импулсът за нова култура ще излезе от славянството. Цитира се мнението и на Достоевски за духовната мисия на славянството. "Dans le royaume de la nature vivante" Sofia, 1937. Страници 107.
към текста >>

36. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Да простиш на своя ближен от пълнотата на своята душа, от това че ти напълно влизаш в положението на другия, че ти го разбираш, че ти си надрасъл неговото състояние, че ти виждаш неговото неведение, в това соди изкуството да прощаваш.
ПРОШКАТА Може би няма по-трудно, но затова по-велико нещо в живота от това да умee човек да прощава. Да простиш на своя ближен от пълнотата на своята душа, от това че ти напълно влизаш в положението на другия, че ти го разбираш, че ти си надрасъл неговото състояние, че ти виждаш неговото неведение, в това соди изкуството да прощаваш. Христос, който е разбирал и живял с великия закон на прошката, е изнесъл големия смисъл на тази вътрешна проява. Той казва: "Прости им, те не знаят какво вършат! " Каква неземна любов има в тези прости думи! Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях. За обикновения човек, прошката има две страни.
към текста >>

Той завладява душата на своя ближен с благостта си.
Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели. Той не е уязвим от нищо. Горд е с добродетелите си. Затова той може да прощава, той живее в любовта. От него се лее прошката като благодат и благословение. Той завладява душата на своя ближен с благостта си. Прошката разцъфтява човешката душа. Разцъфтява се душата на този, който прощава. Разцъфтява се душата и на този комуто се прощава. Огън и радост се запалва в душите и на двамата. Благословение се излива в дома, в живота на този, който умее да прощава.
към текста >>

37. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния.
Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин. Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н.
към текста >>

38. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение.
Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
към текста >>

39. ИМПУЛСИ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R.
Нека приемем, че в даден хороскоп луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция. По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците.
към текста >>

40. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Само новите идеи, които днес проникват навсякъде, могат да дадат условия за една хармонична култура на мир, на едно сближение и побратимяване на народите.
Могат да се сключват договори, могат да се свикват разни международни конференции. Те може да са хубави начинания, те могат да имат добри подбуди, но всичко това не е достатъчно. Нужно е преди всичко едно ново разбиране на живота! Нужни са хора с едно ново съзнание! Сегашното положение е плод на съвременните възгледи върху живота. Само новите идеи, които днес проникват навсякъде, могат да дадат условия за една хармонична култура на мир, на едно сближение и побратимяване на народите. При това ново разбиране на живота всички народи ще се смятат като едно голямо семейство. И съперничеството помежду им ще се замести с взаимно помагане, при което по-големите народи ще се смятат като по-големи братя, а по-малките като по-малки братя. И по-силните, по-големите и по-напредналите от тях ще помагат на по-слабите. Една градина можеш да чистиш от плевелите, но ако оставиш корените им, те отново ще поникнат, и може би още по-буйно. Трябва едно коренно преобразяване на човека чрез новите идеи!
към текста >>

41. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки.
към текста >>

42. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен.
Старото е вече опитано. Неговите резултати се знаят. А как се е изразило то в съзнанието на човека? - В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си. Новото, в което човек сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите. Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин. Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът.
към текста >>

Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът.
Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин. Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът. Това е вътрешната проява на тази идея в живота на човека. Външно тя се проявява във връзката, която съществува между мъжа и жената. И ако попитате, защо мъжът трябва да обича жената, отговорът е следният: мъжът трябва да обича жената - своя ближен, защото тя е проводник на любовта. А от любовта се ражда животът. Понеже мъжът се нуждае от живот, то ако не обича жената, той ще се лиши от живота.
към текста >>

И ако попитате, защо мъжът трябва да обича жената, отговорът е следният: мъжът трябва да обича жената - своя ближен, защото тя е проводник на любовта.
Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът. Това е вътрешната проява на тази идея в живота на човека. Външно тя се проявява във връзката, която съществува между мъжа и жената. И ако попитате, защо мъжът трябва да обича жената, отговорът е следният: мъжът трябва да обича жената - своя ближен, защото тя е проводник на любовта. А от любовта се ражда животът. Понеже мъжът се нуждае от живот, то ако не обича жената, той ще се лиши от живота. Жената, от своя страна, трябва да обича мъжа, защото той представя човешкия ум и светлината, която произтича от мъдростта. Ако жената не го обича, тя ще се лиши от светлината и ще ходи в тъмнина. А без светлина, тя няма никога да разбере живота.
към текста >>

- Той е неин ближен.
В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти".
към текста >>

43. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

повече, по-сближени и по-бляскави, около която екваториално са разпръснати други звезди.
Между другото в тая статия се казва: "Този огромен Космос се състои от множество по-малки звездни вселени във вид на спирални мъглявини. Нашият млечен път, заедно с нас, е една от тях, а досега, според Джийнс, са фотографирани още около 2 милиона такива вселени, и вероятно милиони, милиони други са. извън могъществото на нашите телескопи. Всяка от тия вселени съдържа няколко хиляди милиона звездни субстанции, предназначени да ги създадат. Строежът на тия вселени е еднакъв: централна част, където звездите са. повече, по-сближени и по-бляскави, около която екваториално са разпръснати други звезди. По същия модел е устроена и всяка звездна система, която влиза в състава на млечните пътища. Екваториално около звездата-слънце се движат планети - спътници. Често и планетите представят подобно устроен свят със своите спътници-луни, каквито Юпитер има 9, а Сатурн - 10. Досущ по същия модел е устроен атомът, около чието централно положително ядро в една екваториална плоскост обикалят съвсем дребните електрони. От горе до долу - еднакъв план!
към текста >>

44. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз.
Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото.
към текста >>

45. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне.
Гостуването на Изгрева на югославски членове на Българо-Югославската търговска камара В началото на март бяха дошли в София делегати за учредяване на българо-югославската търговска камара. Петима членове на югославската делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева, за да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език. Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер.
към текста >>

Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване.
Петима членове на югославската делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева, за да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език. Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето.
към текста >>

Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот.
Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език. Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето. Тия две явления показват, че земетресението не може да се обясни така просто, както се опитват някои да направят.
към текста >>

46. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята.
пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия. Те проучват идеите на Учителя и сега дойдоха да направят личен контакт с Учителя и с Братството. Интензивен живот представляваше петдневното им престояване в България. На 29 април участваха в екскурзията на Витоша. Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята. Духовните идеи са широката идейна основа, чрез която се хвърля мост между всички народи и те почват да се считат като членове на великото общочовешко семейство. Нашата преса и богомилството През зимата в. „Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега? " Вестник „Вечер" в своите разсъждения върху тая тема пише между другото: „Поп Богомил, велик християнски реформатор, много преди Цвингли, Лютер и Калвин излезе с позив за духовно и нравствено съвършенство на човека и доведе Европа до лозунга „свобода, братство и равенство" който ще остане вечен блян на човечеството". Ние виждаме тук как постепенно все повече обществото се приближава до схващането, че богомилството е една от най-светлите прояви в българската история.
към текста >>

47. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

10; 8, 9 ст.), преведени от Сент Ив с по-голямо приближение до езотеричния смисъл, скрит в тия стихове, който определя характера на оня политически режим, който Мойсей изразява идеографично с иерограмата „Немрод".
Великият религиозен синтез. който характеризира цикъла на Рама, се разпада на отделни култове, предимно фалически; мощният съюз от държави, подчинени на Синархичния строй – на отделни държави, в които се възцарява принудителната власт, чиито носители се явяват най-вече монарсите. Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон. Персия, Рим, които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на „Немрода": пътя на тигъра. Ето тия пасажи от Мойсеевата книга Битие (гл. 10; 8, 9 ст.), преведени от Сент Ив с по-голямо приближение до езотеричния смисъл, скрит в тия стихове, който определя характера на оня политически режим, който Мойсей изразява идеографично с иерограмата „Немрод". „Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б.пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitraire, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral", Б.пр.), чието име е път на тигъра, Немрод–цезаризмът. „Този вид политически строй господства над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господства над планетата. „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие, срещу оня социален строй, който в устройството си е едно отражение на IEVE в човешкото царство. „От там сравнението: Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството". През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца", възниква движението на Абрамидите или Неорамидите.
към текста >>

48. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ.
И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх. За най-малката постъпка, която не беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни присъди. Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците осакатени от царските джелати. Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ. А въздишката на народа се носеше от единия до другия край на страната. И тъкмо тогава, когато чашата на всеобщото бедствие и страдание преливаше, когато народът изчерпи и последните си сили, в страната на Зинобий-Ра се разнесе невидим и чуден дъх на жадувана пролет. Народът въздъхна за миг и трепетно душата му се устреми към бъдещето, което се очертаваше някъде далече и в светлите простори вещаеше радостна вест. В страната тук и там се носеше шепот: „Пратеник дошъл от незнайна страна, казвал се Ишуа Бентам. Той носел спасение за целия народ".
към текста >>

49. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект.
Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете. „От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам.да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. „Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване. „Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект. Марс в Рак, а Юпитер в Козирог, особено ако Марс създава приближаващия се аспект, би действувал напротив съвсем решително неблагоприятно. „От тоя съвсем прост случай става ясно, колко би сбъркал ученикът, ако би преписал просто това, което е казано за Юпитер опозиция Марс в ръководствата. Самостоятелното мислене е необходимо, следователно, дори и в най-простите случаи, тъй като никой учебник не може да даде всички възможности, които безкритичният би желал да препише при тълкуването на един хороскоп. Към това идва още един нов фактор, който затруднява синтезата и умножава възможностите за комбинации. „И диспозиторът на планетите, които дохождат под съображение, това е господарят на знака, в който те се намират, трябва да бъде взет под внимание при преценката на аспектите, особено при аспектите на Слънцето, Луната и Меркурий.
към текста >>

50. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

– След днешните събития в света иде едно сближение на народите.
Единственото нещо, което дава простор на живота, е мъдростта. Единственото нещо, което дава право на живота, е свободата, истината. Един от лекарите каза: – Аз веднъж държах в университета сказка, в която казах: „Дано за в бъдеще да няма хора, които да бъдат разпъвани за това, че са защищавали Истината! " – В новата култура основният закон ще бъде писан не вън, но вътре в всеки човек. – Кой е изходът от сегашните събития в света? – След днешните събития в света иде едно сближение на народите. В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя. Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще.
към текста >>

51. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Комуто правите добро, вие сте негов ближен.
С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта.
към текста >>

Душата— неговият ближен.
В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта. Работете за своя дух и за своята душа!
към текста >>

Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта. Работете за своя дух и за своята душа! —за Бога и за ближния (11). Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага.
към текста >>

Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него.
Бъдещият свят е света на Любов, разбирателство, братство и свобода (13). Всички поданици там живеят братски (6)." Всяка от изнесените мисли на Учителя е ясна сама за себе си. Те всички имат отношение към света — сир. към самите нас хората и към всичко онова, което ни заобикаля. В това отношение, тия мисли са свързани в едно цяло и изграждат, заедно с много мисли изнесени в предходната глава — за Отношенията на Любовта към ближния, едно цялостно учение за Любовта в света, в което главна роля играе човек. Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него. Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога". В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят.
към текста >>

Комуто правите добро, вие сте негов ближен".
Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов". Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко". Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят. От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог. „Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен". От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него.
към текста >>

Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение.
към текста >>

52. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна.
С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна. А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето. Вторият път – вътрешният – по който става качественото подобрение на нервната система, е чисто психичен. Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея.
към текста >>

53. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен.
Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка. Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен. Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>

54. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ИСКРИ Когато твоят ближен е озарен от слънцето и се разцъфтява неговата градина, не казвай, че ти си забравен, изоставен, а речи: Моят ближен, това съм аз.
Когато в основата на едно творчество седи идеята за Бога, когато в нашия обект на творчеството виждаме Бога, ние сме истински творци и нашите творби облагородяват другите. Колкото по-висока идея се прокарва в едно творчество, колкото на по-голям кръг хора засяга духовните, интереси, толкова по е динамично. Творчеството е проява на човешкия дух. Само когато творим, ние живеем, само когато творим, ние вкусваме от сладостта на живота. Когато сме свързани с Първичната Причина, която непрекъснато твори, и ние като части от цялото вземаме участие в творчеството на Великия. ИСКРИ Когато твоят ближен е озарен от слънцето и се разцъфтява неговата градина, не казвай, че ти си забравен, изоставен, а речи: Моят ближен, това съм аз. Да се радваш на чуждата радост струва повече от твоите лични постижения. * Когато човек пролива сълзи, става поет; когато престанат сълзите, става философ; когато обърше сълзите на другите, става мъдрец. Някога човек е поет, друг път е философ или мъдрец. Който цени малките добрини и не пропуща да ги прави, той е чувствителна мембрана, която възприема и най-слабите трептения на любовта. Човекът на малките добрини прилича на музикант, който долавя и най-слабия тон на симфонията на любовта.
към текста >>

55. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Голямо сближение царувало между него и учениците му.
Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А. Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Атмосферата в училището била радостта. На следната година го преместили на друго място. Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за тебе.
към текста >>

56. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен.
Светлина ли бе или слънце? Двамата леки, спокойни, приятели, равни на себе си. Братът окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да пиша Пак минаха покрай дървото, аз останах пак незабелязана, освен Един, който ме вижда, знае, но Знае да мълчи. Братът отиде в просторния двор на вилата, наричана "колибата" Учителят се изгуби от пред очите ми. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие. "Наведе се той и пишеше на земята" "И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта." Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи. 1920 г., август, съборни дни от 19 - 25, Велико Търново
към текста >>

57. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако той се е водел от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: Идея има този човек, на него може да се разчита!
Ако си пръв слуга при един богат господар, и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат пред вид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг - обувките, трети - нарежда стаята ти и т.н. - Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки? - Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водел от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: Идея има този човек, на него може да се разчита! Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие, както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин.
към текста >>

58. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им.
последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г. Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен Китай и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението. Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им. Дегучи прокарва нашироко изучаването на есперанто в движението Оомото и с помощта на този международен език се започва усилена дейност из целия свят за разпространение на движението. В Камеока, центъра на движението, се започва издаването на есперантското списание „Оомото“, което влиза вече в шестата си година. В Париж се издава също на есперанто в-ка „Oomoto Internacia“. който също се разпространява из целия свят. Появяват се и няколко отделни издания на френски, немски и английски езици.
към текста >>

59. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите.
Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи.
към текста >>

60. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи.
Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
към текста >>

61. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В едната се опровергават твърденията на някои учени и публицисти, че българите не били славянско племе и че кръвната разлика била една от основните пречки за сръбско българско сближение.
Адрес: ул. „Кралица Наталия" № 74 (угао Балканске) Београд — Югославия. Абонамент 80 динара. Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто, пропито с идеализъм народничество. Интересни за нас, българите, са две статии под едно и също заглавие, „Ние и българите“ поместени в два различни броя. В едната се опровергават твърденията на някои учени и публицисти, че българите не били славянско племе и че кръвната разлика била една от основните пречки за сръбско българско сближение. В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение. В другата статия се отхвърлят обвиненията, че българския народ, в своята целокупност, е виновен за престъпленията от неговите управници, които го тикнаха в братоубийствената война. Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска.
към текста >>

В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение.
„Кралица Наталия" № 74 (угао Балканске) Београд — Югославия. Абонамент 80 динара. Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто, пропито с идеализъм народничество. Интересни за нас, българите, са две статии под едно и също заглавие, „Ние и българите“ поместени в два различни броя. В едната се опровергават твърденията на някои учени и публицисти, че българите не били славянско племе и че кръвната разлика била една от основните пречки за сръбско българско сближение. В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение. В другата статия се отхвърлят обвиненията, че българския народ, в своята целокупност, е виновен за престъпленията от неговите управници, които го тикнаха в братоубийствената война. Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга.
към текста >>

62. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко!
Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв!
към текста >>

63. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Между другото, конгреса е взел решение за засилване на дейността за сближение на българи и сърби и обединение но всички южни славяни.
Адрес: Ген. Паренсов, 18 — София. Абонамент 120 лв. В Нанси, Франция, се е състоял в началото на този месец конгреса на Съюза на дружествата за обединение на южните славяни. Присъствали са делегати, повечето студенти, от Прага, Бърно, Лайпциг, Женева, Гренобъл, Тулуза, Нанси, Париж, Лиеж и Брауншвайг. Между другото, конгреса е взел решение за засилване на дейността за сближение на българи и сърби и обединение но всички южни славяни. * * * Драги читатели, В-к „Братство“ се нуждае от вашата морална и материална подкрепа, за да може да се подобри, да се разпространи по-нашироко и да се закрепи финансово. Мнозина от вас съвестно и щедро подкрепихте до сега вестничето и ние ви сърдечно благодарим. Но има още много, които до сега не са сторили това и с тия си редове ние се обръщаме главно към тях, за да им напомним още веднъж, че в-ка се издържа само от доброволните помощи на своите читатели и че ние очакваме и тяхната подкрепа.
към текста >>

64. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя.
Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път. Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си. От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите?
към текста >>

65. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самите те трябва да подемат инициативата за сближение и обединение, защото дейността на офиц.
Федерация, Паневропа, разоръжение) я карат малко на шега — задоволяват се само с приказки, в които сами не вярват — все пак самия факт че се говори за тия неща е пълен със значение, е нищо като знамение на времето. След вековни борби и кръвопролития, иде време вече народите да си подадат братски ръце. Да се обединят и да заживеят в мир и разбирателство. Дошло е вече време и балканските народи да се разберат и обединят, да дадат свобода на потиснатите и така да се освободят от постянно грозящия ги кошмар на една нова война и от милиардните разходи за въоръжение и военна подготовка. Обаче тази велика задача трябва да се разреши от самите народи. Самите те трябва да подемат инициативата за сближение и обединение, защото дейността на офиц. представители не е много надеждна.
към текста >>

66. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си.
Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето.
към текста >>

67. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен?
И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот.
към текста >>

Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти.
Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата. В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България. Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н.
към текста >>

Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си.
Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
към текста >>

Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение.
С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса. Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш.
към текста >>

68. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа.
Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи.
към текста >>

Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение.
взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи. Разбира се, първия дълг. който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам народи. Миналото трябва да се заличи.
към текста >>

Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи.
Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи. Разбира се, първия дълг. който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам народи. Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница.
към текста >>

69. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако има някаква пречка за помирението, сближението и дори обединението на двата братски народа, това е шовинизма на привилегированите, войствено настроени съсловия, който е еднакво силен и в двете страни.
Tе не си желаят злото защото те няма какво да делят! Интересите на българския и сръбския народи не са противоречиви, — те са едни и същи. Ние не сме осъдени да живеeм в постоянно братоубийство. Ний можем да живеeм в мир и съгласие. Нашите интереси изискват това. Ако има някаква пречка за помирението, сближението и дори обединението на двата братски народа, това е шовинизма на привилегированите, войствено настроени съсловия, който е еднакво силен и в двете страни. Но бива ли огромните народни маси да стават жертва на злата воля и заслепението на тези малки групи? — Не! Народа трябва да каже своята тежка дума. А тая дума не може да бъде друга освен: мир, братство, помирение, всеопрощение, забрава на миналото. И българския и сръбския народи трябва еднакво да издигнат гласа си и да се наложат на тия шовинистически клики, които познават само едно ефикасно средство за прокарване на своите разбирания: насилието, кръвопролитието.
към текста >>

Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха.
Дайте им: училища, църкви, литература на техния роден език. Дълг е на сръбския народ да наложи това на своите управници, защото от него той няма да изгуби нищо, но ще спечели: мир спокойствие и сигурност. А българите трябва да престанат да бъдат тъй упорити, в своето пословично дебелоглавие отблъсквайки, както до сега, всеки опит на другите за помирение. Те трябва да престанат да мислят за реванш, а да разберат, че само по един път — по пътя на мирното разбирателство, — ще успеят да защитят интересите си и тия на своите сънародници в Македония. Преди десетина дни в София бе дошла една интелигентна представителка на братска Югославия г-жа проф. Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха. Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче мисли по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото. И ето, — ръката, която българските шовинисти и професори отблъснаха, е приета сърдечно и искрено от българския народ, — от тоя народ на широките мирни и трудолюбиви селски и градски маси. който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога. Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество. В светлината на окултната наука Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето.
към текста >>

Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество.
Преди десетина дни в София бе дошла една интелигентна представителка на братска Югославия г-жа проф. Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха. Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче мисли по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото. И ето, — ръката, която българските шовинисти и професори отблъснаха, е приета сърдечно и искрено от българския народ, — от тоя народ на широките мирни и трудолюбиви селски и градски маси. който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога. Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество. В светлината на окултната наука Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето. Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една права линия, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения. Но астролозите от най-древни времена, когато при всеки държавен глава на древните империи са стояли винаги по няколко души да предвещават събитията, па и до днес, когато астролозите са непознати на обикновените хора и непризнати от учените с ограничен манталитет, винаги са отдавали най-голямо значение на слънчевите и лунни затъмнения, като са ги свързвали с настъпването на изключителни събития в живота на дадени индивиди, цели общества и народи. Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина. Също така забелязано е, че мъжките деца, които се раждат слепи, са заченати или родени през време на слънчево затъмнение, а женските, които се раждат слепи, са родени или заченати през време на лунно затъмнение.
към текста >>

70. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път.
Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата. Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та нима България не може да води своя собствена политика на сближение и мир с всички народи, без да се привързва към колесницата на която и да било велика сила?
Достатъчно сте продавали живота ни за златото на големите хищници. Българската кръв е скъпа, и каквато и цена да ви дават за нея, господа управници, вие не трябва да я давате за нищо! “ И тъй, — нито с Германия, нито с Италия, нито с Франция, нито с Русия. А с кого? — с Мира и Любовта, с Правдата и Истината. Та нима България не може да води своя собствена политика на сближение и мир с всички народи, без да се привързва към колесницата на която и да било велика сила? Будни трябва да бъдат всички, защото само ония страни, които, както Швейцария, Холандия и т. н в миналата война, запазят спокойствие и останат на страна от приближаващата световна буря, само те ще бъдат щастливи и велики. Ако България запази спокойствие, когато удари часа на борбата, тя ще спечели най-много, — ще стане наистина велика — по силата на своята духовна мощ, — и ще осъществи своите истински национални задачи и идеали. Новото слънце Въпреки мощта, с която се разля електричеството из света, въпреки че днешните усъвършенствани технически културни придобивки проникнаха в четирите крайни точки на земното кълбо, все пак тъмно и тежко е навред. Ужаса на един непрогледен мрак е паднал на измъченото човечество.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Животът е благо За българо-югославянското сближение (С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 69 - год. VI. Севлиево, 14 октомври, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Животът е благо За българо-югославянското сближение (С. К.) До всички народи (Пострадали от войната) Комунизмът (Т. Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H. Фихар) Словото на Учителя. Бог като основа на живота (По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.) За политическите права на жената (Н. Неделчева) Здравето (Д-р Стефан) Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето (Г. С.
към текста >>

За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.
Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби.
към текста >>

Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега.
Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н.
към текста >>

Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби.
За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н. Да беше това преди година-две, с камъни биха ги убили! Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната. Такова нещо е политиката.
към текста >>

Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н.
Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н. Да беше това преди година-две, с камъни биха ги убили! Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната. Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна.
към текста >>

Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение.
Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната. Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи. Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас.
към текста >>

Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят.
Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи. Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас. Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни!
към текста >>

Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи.
Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи. Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас. Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни! Ако ние с братята си по кръв не се помирим, то тогава какво повече можем да сторим? — Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи.
към текста >>

Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас.
Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи. Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас. Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни! Ако ние с братята си по кръв не се помирим, то тогава какво повече можем да сторим? — Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи. Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати.
към текста >>

Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати.
Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас. Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни! Ако ние с братята си по кръв не се помирим, то тогава какво повече можем да сторим? — Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи. Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати. И затова тази работа трябва да бъде подета искрено и сериозно, от хора достойни, с доказана добра воля, за да няма съдбата на по-раншното ни съюзяване, което завърши с братоубийство. Но — кръст на миналото. Нека се почне наново. Пожелаваме искреност, разумност и добра воля и на двете страни — сърбите и българите, за да се дойде със сигурност до желаното и от двата народа трайно помирение и сближение. Колкото и да са трудни въпросите, които предстои да се разрешават, с добра воля всичко ще се уреди.
към текста >>

Пожелаваме искреност, разумност и добра воля и на двете страни — сърбите и българите, за да се дойде със сигурност до желаното и от двата народа трайно помирение и сближение.
— Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи. Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати. И затова тази работа трябва да бъде подета искрено и сериозно, от хора достойни, с доказана добра воля, за да няма съдбата на по-раншното ни съюзяване, което завърши с братоубийство. Но — кръст на миналото. Нека се почне наново. Пожелаваме искреност, разумност и добра воля и на двете страни — сърбите и българите, за да се дойде със сигурност до желаното и от двата народа трайно помирение и сближение. Колкото и да са трудни въпросите, които предстои да се разрешават, с добра воля всичко ще се уреди. Защото само в обединението, на базата на равноправието, е нашата сила и нашето бъдеще. И нека се помни, че докато не се разберем и сближим с братята си сърби и с всичките южни славяни, докато не обединим и слеем усилията си с техните, никакъв значителен напредък, никакви сериозни културни достижения не ще бъдат достъпни за нас. Не във взаимоунищожението, а в обединението на южното славянство е залога за неговото величие За това обединение трябва да работим всички, защото там е пътя на българския народ. С. К.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи.
н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават младежта в дива омраза и сляп шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ. Защото никой здравомислещ човек не може да се съмнява, че всеки подобен опит ще бъде завършен с трета, много по-страшна национална катастрофа. Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него. Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила. Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме.
към текста >>

Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия.
Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него. Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила. Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация.
към текста >>

Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие.
Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила. Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация. Ний искаме излаз на Бяло море, искаме Добруджа и Македония, но никой няма да ни ги даде.
към текста >>

Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти".
Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация. Ний искаме излаз на Бяло море, искаме Добруджа и Македония, но никой няма да ни ги даде. Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим.
към текста >>

Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме.
Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация. Ний искаме излаз на Бяло море, искаме Добруджа и Македония, но никой няма да ни ги даде. Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим. Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна политика, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация.
към текста >>

Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров.
Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия. Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация. Ний искаме излаз на Бяло море, искаме Добруджа и Македония, но никой няма да ни ги даде. Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим. Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна политика, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация. Защото в нея и само в нея ний можем да достигнем своите законни национални аспирации.
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен.
Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество.
към текста >>

величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа.
Вдъхновен от нея именно и за нейното реализираме той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото. Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение.
към текста >>

Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н.
Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България.
към текста >>

при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение.
величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България. ЩО Е ЕСПЕРАНТО?
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света.
И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света. Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не. От днешното ни самоопределяне зависи утрешното ни поведение.
към текста >>

76. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият резултат от сближението Словото на Учителя.
Севлиево, 14 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинска свобода Звездний апокриф (Юлий) История и национално чувство (Г. Тахчиев) Преглед. Първият резултат от сближението Словото на Учителя. Спешните въпроси в живота (По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.) Истинска свобода „Човек е свободен дотолкова доколкото действа в съгласие със законите на Природата“ Петър Дънов Робството, под което пъшкат както отделните индивиди, така и цели народи, не е нещо случайно. Този, който притежава ясновидския дар на прозрение в миналото и настоящето на даден народ или индивид, знае положително, че икономическото, политическото и духовно робство, в което са попаднали се дължи на обективни причини, които се коренят в народа или индивида, за които е дума. Тука имаме една индивидуална или колективна, национална карма, която трябва да изплатим „до последния кодрант“, но която, все пак, може да бъде смекчена и скосена или пък влошена и удължена в зависимост от поведението ни. По-ясно казано: каквото сме заслужили, това и получаваме. Не поради прищявката на никого, па бил той и всемогъщия Бог, не поради слепия случай, не и заради това.
към текста >>

Тахчиев Преглед Първият резултат от сближението Винаги досега, когато ставаше дума за българо-югославянско сближение, от българска страна се заявяваше, че истинско сближение е невъзможно, докато не се даде свободен достъп не българската книга в Югославия.
Положителния материал е естествената среда, в която се развива доброто в човека. На първо място трябва да стои културната история, защото тя е съставена от положителни образи, които с питателната храна на човешката душа за да се развива правилно. Както красивата обстановка за една бременна жена действа облагородяващо за зародиша в нея. така и красивите образци в историята действат облагородяващо за човешкото съзнание, за да може да роди красиви мисли, чувства и постъпки. Отрицателните събития с нужни до толкова, до колкото с нужни сенките на една картина за да изпъкне по-добре. Г. Тахчиев Преглед Първият резултат от сближението Винаги досега, когато ставаше дума за българо-югославянско сближение, от българска страна се заявяваше, че истинско сближение е невъзможно, докато не се даде свободен достъп не българската книга в Югославия. Доколко е вярно общото твърдение на нашата преса, че достъпа на българската книга в Югославия е бил забранен до сега, ние не знаем положително. Защото ние сме из пра цели на няколко пъти книги в Югославия, които са били получавани, а също така и вестника ни се получава и свободно се разпространява от наши съчувственици в Югославия ето вече няколко години. Във всеки случай, не е чудно, че достъпа на голяма част от българската преса и литература, особено в Македония, е било забранено. Но идват нови времена. Като пръв резултат сближение, което се осъществява между интелектуалните среди на двата народа, се явява следната резолюция: „Югославянските центрове на ПЕН-клуба (клуб на писателите, б.
към текста >>

Като пръв резултат сближение, което се осъществява между интелектуалните среди на двата народа, се явява следната резолюция: „Югославянските центрове на ПЕН-клуба (клуб на писателите, б.
Тахчиев Преглед Първият резултат от сближението Винаги досега, когато ставаше дума за българо-югославянско сближение, от българска страна се заявяваше, че истинско сближение е невъзможно, докато не се даде свободен достъп не българската книга в Югославия. Доколко е вярно общото твърдение на нашата преса, че достъпа на българската книга в Югославия е бил забранен до сега, ние не знаем положително. Защото ние сме из пра цели на няколко пъти книги в Югославия, които са били получавани, а също така и вестника ни се получава и свободно се разпространява от наши съчувственици в Югославия ето вече няколко години. Във всеки случай, не е чудно, че достъпа на голяма част от българската преса и литература, особено в Македония, е било забранено. Но идват нови времена. Като пръв резултат сближение, което се осъществява между интелектуалните среди на двата народа, се явява следната резолюция: „Югославянските центрове на ПЕН-клуба (клуб на писателите, б. ред.) в Белград, Загреб и Любляна и българския ПЕН-клуб, в заседанието си на 12 януари 1934 г. в София, разгледаха въпроса за духовните и културни отношения .между техните страни. Като се вдъхновяват от идеите на международните конгреси на ПЕН-клуба за свободна, с нищо неограничена размяна на интелектуалните и художествени ценности, и като излизат от близостта на националните литератури на братските народи и необходимостта от по-близки и преки връзки между тях — в които връзки до сега не е имало взаимност — ПЕН-клубовете се задължават да действат пред надлежните места, със средствата, които, имат на разположение, за свободната циркулация на художествените литератури в цяла Югославия и България — специално за свободното получаване и излагане на тия книги в публичните читални и библиотеки и допущането им в свободната открита продажба. Специално югославянските центрове на ПЕН-клуба се нагърбват да употребят всички свои усилия за осъществяването на тази задача в своята страна." Сближението и братството трябва да станат реалност, иначе гибел чака южните славяни. Словото на Учителя Спешните въпроси в живота Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система.
към текста >>

Специално югославянските центрове на ПЕН-клуба се нагърбват да употребят всички свои усилия за осъществяването на тази задача в своята страна." Сближението и братството трябва да станат реалност, иначе гибел чака южните славяни.
Но идват нови времена. Като пръв резултат сближение, което се осъществява между интелектуалните среди на двата народа, се явява следната резолюция: „Югославянските центрове на ПЕН-клуба (клуб на писателите, б. ред.) в Белград, Загреб и Любляна и българския ПЕН-клуб, в заседанието си на 12 януари 1934 г. в София, разгледаха въпроса за духовните и културни отношения .между техните страни. Като се вдъхновяват от идеите на международните конгреси на ПЕН-клуба за свободна, с нищо неограничена размяна на интелектуалните и художествени ценности, и като излизат от близостта на националните литератури на братските народи и необходимостта от по-близки и преки връзки между тях — в които връзки до сега не е имало взаимност — ПЕН-клубовете се задължават да действат пред надлежните места, със средствата, които, имат на разположение, за свободната циркулация на художествените литератури в цяла Югославия и България — специално за свободното получаване и излагане на тия книги в публичните читални и библиотеки и допущането им в свободната открита продажба. Специално югославянските центрове на ПЕН-клуба се нагърбват да употребят всички свои усилия за осъществяването на тази задача в своята страна." Сближението и братството трябва да станат реалност, иначе гибел чака южните славяни. Словото на Учителя Спешните въпроси в живота Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм.
към текста >>

Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът.
Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие. По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>

77. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!
(Т. Ч.) Най-богатият (Т. Ч.) Усмивките (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други.
към текста >>

Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение.
„Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий.
към текста >>

Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело.
Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
към текста >>

Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>

Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други.
Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде. Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други. Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати.
към текста >>

Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението.
Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде. Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други. Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни!
към текста >>

Същият е държал редица сказки за Есперанто, за Бялото Братство, за българо-югославянското сближение в Белград, Суботица, Ст.
Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния хаос, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята. Беседите на Учителя се доставят от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София 3. Искайте пълния каталог. Хроника Нашият приятел Пампоров се намира понастоящем в Югославия, където е посрещнат най-радушно от югославянското общество и специално от приятелите на Бялото Братство в Югославия. Същият е държал редица сказки за Есперанто, за Бялото Братство, за българо-югославянското сближение в Белград, Суботица, Ст. Бечей, Палич, Нови Сад, Слав. Брод, Любляна. Софийските ни абонати се умоляват да изплатят абонамента си на Жечо Панайотов. Нека тия, които искат и занапред да получават „Братство“ побързат да се издължат, защото издаването на седмичник е съпроводено с много разноски, които трябва да се посрещнат навреме. Продължава се записването на абонат за книгата НАУКА ЗА ДИШАНЕТО.
към текста >>

78. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили!
Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли. Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря! Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа. Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! … Управниците правят, а народът тегли! Международното положение Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение. Пет пари не чинат „миролюбивите“ изявления на държавниците. Защото това са само безуспешни опити да се залъже бъдещия противник.
към текста >>

79. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ.
Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира. Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ. Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към граждански войни. Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд. вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

югославянското сближение Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 99 - год. VII. Севлиево, 30 септември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Безграничното, (С. К.) М-р Председателя за бълг. югославянското сближение Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. - Продължение от бр. 98) В недрата на Космоса Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. (Продължение от бр. 98) Вести Медицина и окултизъм (Д-р Стефан) Радостта на живота (Т.
към текста >>

М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г.
Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба. С. К. Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя.
към текста >>

Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено.
И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр. 98) Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно.
югославянските Крал и Кралица. Стар обичай е на вестниците да-вдигат шум до Бога за всяко голямо или малко събитие на деня, да пълнят цели страници с подробности и перспективи за бъдещето и след това, на другия ден още, да го забравят, като че ли не е било. Казаното казано, било и отминало, а сега —да търсим нови сензации! Не е така, обаче, и с нас. Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело. Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно.
към текста >>

Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност.
Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело. Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна.
към текста >>

Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно.
Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна. за да се приобщят и обединят усилията към културен и икономически възход.
към текста >>

Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо.
постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна. за да се приобщят и обединят усилията към културен и икономически възход. Но как ще стане това, когато ние не знаем сърбо-хърватския език, а и сърби, хървати и словенци не знаят българския?
към текста >>

истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна.
Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна. за да се приобщят и обединят усилията към културен и икономически възход. Но как ще стане това, когато ние не знаем сърбо-хърватския език, а и сърби, хървати и словенци не знаят българския? Ето защо, налага се, българите от една страна и сърбо-хървато-словенците от друга, да изучават взаимно езиците си. Това най-добре ще се осъществи като се възприеме и осъществи идеята на проф. Михалчев, подхвърлена преди няколко години, за взаимно въвеждане в училищата на двата езика, застъпвайки ги поне с един час седмично.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците.
Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени.
Хълмовете на Юпитер, Сатурн, Аполон и Меркурий се намират в основата на съответните пръсти, хълма на Венера се намира в основата на големия пръст. Марсовият хълм с намира срещу него на другия край на дланта, а Лунния хълм в долната част на ръката, под марсовия хълм. Когато тия хълмове са добре развити, намират се на своите места и са добре съединени, те показват качества, отговарящи на съответните планети. Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви.
Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си. Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да разпространяваме по света не само езика Есперанто но и това, за което е сътворен — международното сближение и зачитане.
Те образуват едно живо цяло, чийто тяло е езикът, а душа —духът. Ако се отдели тялото от душата, нищо не би останало освен труп, обречен на изгниване. Ако загасим огъня на локомотива, по какъв начин ще потегли той, дори с пълен котел с вода и по най-добри релси? Ратувайки за Есперанто да не се мъчим да потуляме и потушаваме огъня му — идеята. Ние сме задължени да я сеем, а не пренебрегваме. Трябва да разпространяваме по света не само езика Есперанто но и това, за което е сътворен — международното сближение и зачитане. И ние в никой случай не бива да се уморяваме или обезсърчаваме в тая борба, тъй като тя е борба за нас на живот или смърт. Горко на нашето дело, ако кървавият кошмар се върне. Много, много години той ще забавя тържеството на Есперанто. Да наченем от самите нас. Не можем да внушим чувства и вяра у други, ако не ги притежаваме ние.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите.
Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.
към текста >>

87. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен.
И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи. Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни. Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин. Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата. Бащата — това е първия закон, а майката втория закон в света. Бащата е закона за Любовта към Бога, а майката е закона за Любовта към ближния.
към текста >>

Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен.
Тези два закона са си разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от божествени закони: има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тия закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, аз ги наричам още придадени закони. Първият закон към Бога, се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това, което ние наричаме душа, е човешката страна, човешкото начало; духът — това е божествената страна, божественото начало; сърцето — това-е човешката страна; умът — това е божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам онзи променчив ред, в който нещата се разви-ват. Когато говоря за душата, разбирам онова начало в което става разширение; духът пък това е мощното в човека, което носи сила. Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете.
към текста >>

Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен.
Когато говоря за сърцето, аз разбирам онзи променчив ред, в който нещата се разви-ват. Когато говоря за душата, разбирам онова начало в което става разширение; духът пък това е мощното в човека, което носи сила. Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш.
Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля.
към текста >>

Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш.
И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото.
към текста >>

Най- ближен на човека е човешкият ум.
Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка.
Не се осмелявах да гледам. Не се осмелявах да проникна в тъмнината, за да се озова пред реалността, която ме заобикаляше. „Отвори очите си, сине мой, каза Себуа, и ми кажи тук ли е нашата царица? “ Аз ги отворих страхувайки се да видя страшното лице, което ме бе изпълнило с ужас през нощта. Но не, за един момент аз не видях нищо и изпуснах една. въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка. Но, почти веднага, аз почувствах цялото ми същество да тръпне от удоволствие. Себуа, без да забележи това, ме бе довел до басейна на лотоса; и аз видях навеждайки се като по рано да пия, по течението на бистрата вода, онази красива жена, с дълги златисти коси, които полузакриваха лицето й „Говори й, извика Себуа. О! Говори й! Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация. Говори й, защото ний наистина имаме нужда от нейната помощ!
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край.
Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар. Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н.
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приета е била осморка, понеже опашката на деветорката била твърде много приближена до тялото на цифрата, че почти се съединявала с нея и приличала на осморка.
Постепенно пред техните духовни очи почнали да се рисуват контурите на предметите, лежащи на масата във Виена, и ръката на всякого от тях рисувала това, което той виждал. Направени са били шест опита, от които трите напълно сполучливи. Единият предмет бил змийче с два завоя; в Берлин приели змийче само с един завой. Вторият предмет бил стрела, сложена хоризонтално; в Берлин приели стрела, но полегато сложена. Третият предмет бил една деветорка. Приета е била осморка, понеже опашката на деветорката била твърде много приближена до тялото на цифрата, че почти се съединявала с нея и приличала на осморка. Но най-интересен е шестият опит. Във Виена сложили на масата цифрата 5, а в Берлин приели петорката, но с триъгълник под нея. Във Виена обясняват този случай с обстоятелството, че в момента на предаването проф. Шрьодер за момент трябва да се е отвлякъл и погледнал на стената, гдето имало триъгълник. Друго мнение е това, че триъгълникът трябва да е паразитна мисъл форма, каквито се носят из простора навред.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила.
„Тогава произнеси фаталните думи! “ Камен Бака падна на колене и дигна пъргаво ръце над главата си. Лицето му имаше тревожен израз. „От този момент, макар и всички хора де ме обичат, аз не ще обичам нито един човек! “ Мрачната фигура се хлъзна към него и допря с ръката си главата му „Ти си мой,“ каза тя и се повърна с една усмивка, която бе мрачна и студена като някой северен ледник. Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила. „Сега, дете, ти трябва да работиш, каза тя, приближавайки се до мене. В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том.
към текста >>

93. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено.
Той представлява за него символ, буква от голямата книга на живата природа, с помощта на които той може да чете и да се учи. Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето. Днес това време е дошло и назряло за мнозина, а за други опасно е да премине. За да се събуди съзнанието на човека, Природата създава мъчнотии и причинява ред страдания, тя го шиба по лицето, изобличава неговата съвест, понеже ако се остави в това състояние, в което е днес, той ще направи сума пакости още. Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си. Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено. Днес колко хора са готови да изправят погрешките си? За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал.
към текста >>

94. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея.
Аз ще го изтегля от тебе; но аз пак ще ти го възвърна, нали той е толкова скъп? Не се страхувай.“ Подчиних се без да се колебая, обаче с един невъобразим страх. Не можех да се противопоставя на нейната воля. Чувствах, че съм неин роб. Студените й ръце хванаха моите и, внезапно, стори ми се, че те не бяха вече прозрачни и безтелесни, а се превърнаха в стоманени клещи, които ме сковаваха. Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея. Желах смъртта, за да ме освободи, защото не можех да се надявам за никаква друга помощ. Поставих устните си на челото й. Парите от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои.
към текста >>

95. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той.
„Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца! Смразен ми стана този въшкав народ . . . Баща ми ми дотегна със съветите си, а Майя ми омръзна с любовта си. Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала.
към текста >>

96. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен.
Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира. Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал.
към текста >>

Природата е нашия ближен.
Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си.
към текста >>

Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така.
Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си.
към текста >>

ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен.
Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си. Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на любовта; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание. Ако ние така разбираме нещата и влезем в сегашния живот.
към текста >>

97. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване.
Затова всеки който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е образец на тия добродетели. Да му се говори за разумното хранене — какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използва слънчевата светлина. След това, които са по готови и почувстват вътрешен потик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото го крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита. Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, истината и правдата са стълбовете в живота. Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване. Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава! Накрай ще кажем че не е далеч деня, когато много чисти и верующи души от най-различни среди — православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци — които за сега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдейства за непрестанното усъвършенстване на всичко съществуващо, ще схванат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все напред и все напред, без да може тъй наречената „смърт“ (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия, Тогава живота ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота.
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо.
Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо.
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На тия два конгреса, освен научната работа е силно подчертана идеята за сближението и единството на славянските народи.
Защото понастоящем в Испания се борят на живот или смърт фашизмът и демокрацията. В Германия, на последния конгрес на национал социалистите, Хитлер вече твърде ясно загатва на своите последователи, на народа си, а,разбира се и на цялото човечество, (защото речите му са веднага разпространени и коментирани навсякъде) за своето намерение до търси разширение на Германия на изток — към Съветска Украйна, под предлог да освобождава Русия от болшевизма. Германия чувства голяма нужда от колонии, и понеже, както се вижда, трудно ще ги получи от Англия и Франция, изглежда че погледът й е отправен към Русия. Ясно е, че думите за миролюбие са само залъгалки за своя и за чуждите народи. България. В София станаха през този месец два общославянски конгреси — първият на славянските географи и етнографи и вторият на студентите-медици от славянските страни. На тия два конгреса, освен научната работа е силно подчертана идеята за сближението и единството на славянските народи. Понастоящем Софийският митрополит Стефан, заедно с митрополит Паисий и други представители на българската православна църква, са в Югославия, като са били и в някои градове на Македония, като Охрид и други и навсякъде са подчертавали, че е време да се свърши веднъж за винаги с раздорите и братоубийствата между двата народа. Хроника На 4-6 юли т. г. се състоя конгреса на Спиритистите в Чехословакия, гр. Бърно. Присъствали са делегати и гости от цяла Чехия, представители на 300 хиляди спиритисти и окултисти. Имало е гости от няколко страни.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в своя ближен.
Печалбата и успеха в живота на човека се заключава само в даването. Така че, същественото в живота е да се приложи закона на даването или изявяването на Божията Любов. Но Любовта изключва просията. Когато дойде някой у дома ви, той трябва да почувства че у вас има любов, там има готовност за услуга, за помощ. В Любовта никой никого не използва и всеки има доверие в брата си. в своя ближен. Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божествения закон. Всички трябва да изпълнявате волята Божия. Не изпълните ли волята Божия, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62431812286377