Търсене в текстове за 'Ближен'

Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6.
През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата.
към текста >>

7. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Също и Учителят имаше Своите приближени ученици, върху които действаше непосредствено именно специалният клас, втора школа - общият окултен клас и трета школа - която представляваха съборите, където се събираха над 1000 души.
Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия. Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика. Също и Учителят имаше Своите приближени ученици, върху които действаше непосредствено именно специалният клас, втора школа - общият окултен клас и трета школа - която представляваха съборите, където се събираха над 1000 души. Школата на Христа от 500 души, както и тази, на Учителя, от 1000 души, е кръгът на физическия свят, или школата на оглашените. Тези 500 души бяха колективни същества и затова днес те са изразени в 500 милиона последователи на Христа. Съборната школа на Учителя от 1000 души показва, че в бъдеще последователите на Учителя ще бъдат 1000 милиона = милиард последователи. В моите интимни разговори с Учителя аз съм научавал все пак по нещо. Всеки петък, преди да държи своите беседи, Той ме извикваше и просто скицираше онова, което ще говори.
към текста >>

8. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в спомените си: „Действително Исус Христос не беше от този свят.
Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него. Той и физически живее. Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в спомените си: „Действително Исус Христос не беше от този свят. А ние, Цезар, Александър Македонски и аз създаваме империи, които пропадат, а Неговото царство не пропада, защото почива на закона на Любовта". Значи този гигант Наполеон идва до едно прозрение. Той е адепт. За да му поверят една такава задача, това никак не е случайно. Трябва да подчертаем, че човек, когато отрича или критикува един факт, той не знае какви са дълбоките намерения на Живата Природа.
към текста >>

9. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен.
Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея. Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени. Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно копие от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това. Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен. Те не познаваха нито епохата, нито събитията, нито хората по онова време. Не познаваха и материала, не знаеха почти нищо. Но знаеха как да пречат и да противодействат. Това бяха го научили на друго място и в друга Школа. А сега ще разкажа за методите на Черната Ложа.
към текста >>

10. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен.
Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея. Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени. Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно копие от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това. Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен. Те не познаваха нито епохата, нито събитията, нито хората по онова време. Не познаваха и материала, не знаеха почти нищо. Но знаеха как да пречат и да противодействат. Това бяха го научили на друго място и в друга Школа. А сега ще разкажа за методите на Черната Ложа.
към текста >>

11. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя.
Вероятно дойде отнякъде. Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра. Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши.
към текста >>

12. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Но да покаже, че Учителят не е прав решава да не тръгне сам, но да вземе и някои от неговите приближени, над които имаше влияние.
Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството на Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя. След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна. Учителят му казва: „Ти си иди, аз оставам! " След малко добави: „Ти си иди, ние оставаме". След като се разсърди Лулчев решава да си тръгне. Но да покаже, че Учителят не е прав решава да не тръгне сам, но да вземе и някои от неговите приближени, над които имаше влияние. Той си беше създал група от съмишленици от по-младите братя и сестри, беше ги увлякъл и беше си създал група в Школата. Учителят се опитваше да вразумява ту Лулчев, ту някои, от които бяха подвластни на Лулчев, защото винаги те бяха потърпевши от него и после идваха и се оплакваха пред Учителя от него и търсеха помощта на Учителя. Но не минаваше много време и те отново се присламчваха към Лулчев. Ето сега той реши да си тръгне и отива при сте-нографката Елена Андреева и й нарежда да тръгне с него. Тя беше си създала сърдечни и други връзки с него, беше под неговото влияние и тръгна след него.
към текста >>

13. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее.
Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието. В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията. Колкото за излетите на мнозина сутрин пред изгрев-слънце в Борисовата градина, ще кажа, че тия иЗлети се правят само от ония мъже и жени, които възприемат възгледа на Дънов., прокаран в беседите му, че онзи ще бъде здрав постоянно, който става рано преди изгрев на слънцето и прави разходка на отворено. Не е вярно, че Дънов е мил нозете на жени или моми, при старанието си да прокарва свое някое Учение вън от онуй, за което по-горе споменувам". Ст.
към текста >>

14. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Савка като най-приближената на Учителя.
Когато искам да помогна някому то е вътрешното пожелание, което му изпращам. А до мен на стража стоят ангели Божии и служители Божии, които поемат мисълта ми и тръгват да я реализират. Така отива и достига помощта на онзи, комуто аз съм я пожелал. Всеки има право да иска да бъде добре посрещнат, но духовете, които го преследват кармически му се явяват като пречка и те са неговите врагове и той първо трябва да се справи с тях и да разреши кармически и да изплати своите задължения към тях". Това положение за трите ученички се прие официално от Изгрева. Савка като най-приближената на Учителя. Паша - най-уважаваната от Учителя. А за Марийка - макар всички да виждаха и знаеха, че Учителят я приема често и работи с нея, смущаваха се от това положение и не искаха да го приемат като факт. Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева. Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно.
към текста >>

15. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Та трите тогава в един период воювахме помежду си за надмощие една над друга със средства, които не са позволени на една ученичка, а що се отнася до най-приближените ученички на Учителя това тяхно поведение бе несъвместимо със Словото и с Школата.
Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово. Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина. Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм. Та трите тогава в един период воювахме помежду си за надмощие една над друга със средства, които не са позволени на една ученичка, а що се отнася до най-приближените ученички на Учителя това тяхно поведение бе несъвместимо със Словото и с Школата. Тогава Учителят ни извика трите и без да обяснява защо и как ни даде една простичка задача. Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си. Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно. Изгревът още не беше заселен, това бяха първите години на Школата, не беше построен и салона, който се построи през 1927 г. Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина.
към текста >>

16. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

237. ОБУЩА ЗА ПАША В отношенията ни между нас най-приближените на Учителя имаше непрекъснато сблъсъци и недоразумения.
237. ОБУЩА ЗА ПАША В отношенията ни между нас най-приближените на Учителя имаше непрекъснато сблъсъци и недоразумения. Това се дължеше на нашите състояния, които бяха плод на разклонените човешки чувства, които взимаха връх или пък резултат на мисли недосегаеми да се приемат в главите ни и там да се обработят така както трябва. Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно.
към текста >>

17. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Около Учителя непрекъснато кръжаха десетки братя и сестри, които се смятаха за приближени на Учителя.
Те идваха, слушаха ни, гледаха ни и понеже ние не бяхме образци, то те си заминаваха разочаровани от нас обратно. Други пък се срещаха с Учителя, имаха вътрешен стремеж към Словото му и понеже ни сравняваха с Учението му виждаха, че ние сме несъвършени и това ги отблъскваше. А те имаха чист стремеж към Словото на Учителя. Поради нашето несъвършенство те се отдалечаваха. Така ние попречихме с нашите погрешки на мнозина, които имаха вътрешен стремеж да се доближат до Учението на Учителя. Около Учителя непрекъснато кръжаха десетки братя и сестри, които се смятаха за приближени на Учителя. Някои от тях се забелязваше един подсъзнателен стремеж да изпъкнат над другите и с добитите знания да стоят над останалите. Това поставяше Школата върху хлъзгава почва. Искате пример, ще ви го дам. Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в непосредствена близост до него. Освен че тя беше стенографка и записваше Словото му, то Учителят я постави да записва „Свещените думи на Учителя".
към текста >>

18. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, да си създава почитатели като първа ученичка на Учителя.
Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя ги даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате сега на каква хлъзгава почва беше стъпила Савка. А тя след като издаде първата книжка трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше да се печата свободно. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, да си създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. И тя написа на всички свои тетрадки, томчета,книги, снимки, така: „Савка-Аверуни". А на някои места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и връзката му с Учителя, за неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя, а тази връзка е името на ученика в Духовния свят.
към текста >>

Но искам да кажа, че много от нейните тефтерчета тя раздаде преди това на някои свои приближени, за да имат спомен от нея и да я споменават с добро.
Около архива на Савка се вдигна много шум, но за най-голяма изненада на всички, на нейните приятели и на цялото братство, в последните си дни тя нарежда архива да се предаде на Борис Николов. Всички ахнаха от почуда. Защото нейният архив идваше при най-големият й враг, т.е. при мен, защото аз и Борис бяхме съпрузи и живеехме в един дом. Само аз знаех как стоят истинските неща и защо те дойдоха у нас. Но искам да кажа, че много от нейните тефтерчета тя раздаде преди това на някои свои приближени, за да имат спомен от нея и да я споменават с добро. И тези личности, които получиха тези нейни тефтерчета ги пазеха тридесет години след заминаването й и още ги държат и не ги предават за работа и ги задържат като талисман. Добре, че накрая Борис Николов разчете някои нейни стенограми и предаде за съхранение разчетените „Мисли на Учителя за ученика". За доказателство аз притежавам едно листче от едната страна Савка ми е написала следното: „Н.Л.К.Б.Л." (Няма Любов като Божията Любов). Мила Мика, Когато двама се съединяват заради себе си, то е грях, те са номера, числови номера от една редица. А когато две души се приближават заради един идеал, нещо трето по-велико от тях, идеалът може да бъде само Бог.
към текста >>

19. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Те се успокоиха, че бяха зачетени, предпочетени и особено доволни, че им се връчва чинията пред мене, като се показва по този начин кого предпочита Учителя и кому се излива благословението му и кои са най-приближените му.
Те не ме помолиха да седна при тях и да опитам поне парче или пък някоя цяла мекица. Мекиците свършиха. Учителят ме погледна с една усмивка говореща: „Видя ли! " За тях това беше цяло благословение и особено зачитане от страна на Учителя. Те това го изискваха от него, казвам, те го изискваха, а не го искаха и Учителят им го даде. Те се успокоиха, че бяха зачетени, предпочетени и особено доволни, че им се връчва чинията пред мене, като се показва по този начин кого предпочита Учителя и кому се излива благословението му и кои са най-приближените му. Те го изискваха и го получиха, а особено те държаха това да бъде пред мен и аз да видя всичко това и да си налегна на парцалите и да си седна на задника и оттам да не ставам и да не им съпернича. Не случайно Учителят ме погледна и с поглед каза: „Видя ли? " Аз мислено му отговорих: „Видях, Учителю! " Времето на Учителя празно не течеше и Словото му - имаше един външен разговор и един вътрешен разговор. Словото му течеше непреривно, но се изразяваше ту с външен разговор, ту с вътрешен.
към текста >>

20. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Спомням си когато Учителят й даде някоя мисъл, която тя трябваше да запише в тефтерчето си, после тя ще я извади и ще я напише на малки правоъгълни листчета три на пет см и почва да ги раздава на приближените си и подшушва на ухото: „Това е от Учителя мисъл, която ми е дал и аз сега ти я давам в името на Божията Любов".
Получаваше я. После тя излизаше пред всички и ще я покаже по такъв начин да се види и разбере: „Вижте какви ми е дал Учителя. На вас не го е дал. Вижте какъв ученик съм и какво ми е дал Учителят! " Ето това беше една нейна слабост, която обръщаше наопаки всички нейни добри стремежи и качества. Спомням си когато Учителят й даде някоя мисъл, която тя трябваше да запише в тефтерчето си, после тя ще я извади и ще я напише на малки правоъгълни листчета три на пет см и почва да ги раздава на приближените си и подшушва на ухото: „Това е от Учителя мисъл, която ми е дал и аз сега ти я давам в името на Божията Любов". Другите ги получаваха, прибираха си ги и оставаха нейни доверени лица. Така се създаде възможност да се оформи група около нея, да се създаде около името й ореол, а това бе в разрез с Учението. Ето това аз виждах и се противопоставях. Това бе причината, че тя не можа да си довърши работата с тези мисли давани й от Учителя. Изпусна времето си от щестлавие и то излетя и не се върна вече.
към текста >>

21. 259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

Трябваше всички да видят как тя ги поднася и как Учителят ги приема, за да може един път за винаги да се затворят устата на онези, които говорят по неин адрес и да се отворят очите на онези, които не искат да видят, че тя е най-приближената на Учителя.
А аз се стараех по вътрешен път да се доближавам до Словото на Учителя. Доколко съм успявала това е вече друга работа. Учителят редовно в първите години на Школата извикваше Савка, обикновено сутрин рано в зори и й диктуваше негови мисли предназначени за ученика. Това беше работа за онзи ученик, който заемаше първото място до Учителя. Тя ги събра, написа ги в едно тефтерче и на Рила в присъствие на приятелите тя демонстративно ги поднася на Учителя като с това подчертаваше, че Учителят само на нея ги е дал. Трябваше всички да видят как тя ги поднася и как Учителят ги приема, за да може един път за винаги да се затворят устата на онези, които говорят по неин адрес и да се отворят очите на онези, които не искат да видят, че тя е най-приближената на Учителя. Но тук Учителят приложи най-неочакван метод. Учителят не прие тефтерчето. „Не може да ми се подарява онова, което аз съм дал за учениците". Савка изобщо не очакваше такава реакция от Учителя. Тя видя, че се изложи пред всички, наскърби се и се отдалечи и се прибра в палатката.
към текста >>

22. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Савка Керемидчиева бе получила привилегията и отстояваше мястото си на най-приближената до Учителя.
Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното мляко от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше. Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват. За онези, останалите, които идваха да слушат една-две беседи, те отново си заминаваха по пътя и потъваха в житейските грижи, за тези хора аз изобщо не говоря. А онези, които ни бяха посетили не бяха малко, дори и ония, които останахме при Учителя бяхме малко, а многото и мнозината идваха, престояваха и ни напускаха. Онези, които бяха останали отстояваха правото си на присъствие в Школата. Савка Керемидчиева бе получила привилегията и отстояваше мястото си на най-приближената до Учителя. Бореше се за него по всички правила на една жена, която ревнуваше и не позволяваше някой да пристъпи при Учителя освен посредством нея и чрез нейно застъпничество. А такива случаи имаше много. Но Учителят се противопоставяше и аз лично бях свидетел много пъти как той я скастряше с непривичния за него остър тон. Но винаги на място и с подходящи думи. Тя се отдръпваше и оставяше временно Учителят свободен да приема когото иска и пожелае.
към текста >>

23. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата.
А в проекцията на човешкият им живот на земята човек трябваше да се срещне по законите на елипсата с човешката душа и с човешкия дух. Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където единият център бе Учителя, а другият център бе Бога. Е, това бе най-интересното и това обяснява разнопосочните интереси на посетителите при Учителя и техните разнообразни професии и точно тук имаме предвид онова, което каза веднъж Учителя: „Моите ученици не са тук на Изгрева, а са в света". Ето едно противоречие за мнозина тогава на Изгрева, нали Школата беше тук и ние бяхме ученици в тази Школа? От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя. А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата. В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази близост тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа. А аз бях свидетелка на нейния живот от страни и не смятах това нейното положение да се дължи на нейната особа и на нейните качества. Затова отидох при Учителя с явното намерение да му се оплача от нея и съответно да му кажа, че според мен нещата не стоят така, а малко по-иначе. С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения.
към текста >>

24. 270. ЛУЧКА

Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им.
Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността. Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им. Понякога тези т.нар. групировки взимаха големи размери и застрашаваха да се направи школа в Школата още приживе при Учителя. Но винаги така се случваше, че нещо ставаше и онзи, който бе станал тартор на групата, нещо се случваше с него и всичко се разтуряше. Имаше безброй такива примери през толкова много години и за тях ще научите от разказите на другите. Аз ще се спра тук на нещо друго, защото освен моя път има и път на останалите ученици.
към текста >>

Поради приближеността си Савка получаваше от Учителя разни негови мисли, които тя записваше и после трябваше да изнесе и предаде на Братството като се отпечатат.
Понякога тези т.нар. групировки взимаха големи размери и застрашаваха да се направи школа в Школата още приживе при Учителя. Но винаги така се случваше, че нещо ставаше и онзи, който бе станал тартор на групата, нещо се случваше с него и всичко се разтуряше. Имаше безброй такива примери през толкова много години и за тях ще научите от разказите на другите. Аз ще се спра тук на нещо друго, защото освен моя път има и път на останалите ученици. Поради приближеността си Савка получаваше от Учителя разни негови мисли, които тя записваше и после трябваше да изнесе и предаде на Братството като се отпечатат. Отначало тя бе усърдна много и записваше на стенограма, но после тя ги преписваше на тефтерчета и ги показваше на онези, които кръжаха около нея и които неволно направиха едно обкръжение около нея и една група. И така се случи, че онези, които бяха около Савка започнаха да имат привилегията и да заявяват, че те са първите, които знаеха онова, което казваше Учителя, защото те първи си преписваха мислите на Учителя от тефтерчетата на Савка. След това те вървяха по Изгрева, показваха тези тефтерчета и тези свещени мисли и подчертаваха, че са от Савкините тефтерчета и че тя лично им ги е дала, а пък тя ги е получила специално от Учителя. По този начин Савка започна да гради един авторитет, дължащ се на това, че Учителят я беше сложил до себе си да свърши една работа. И което е най-важното вместо тя да работи, да си свърши работата, да предаде всички мисли, които й ги бе дал Учителя, то тя не можа да стори това.
към текста >>

Една от причините да си замине беше и тази, че не си свърши работата до край и че Учителят не пожела да я остави, защото тя щеше да увлече Братството по съвсем грешка посока на приближени, на привърженици, на симпатизанти и обожатели.
Оплакванията ми бяха от този род и след като Учителят ме изслуша, добави: „За тебе съм предварително убеден, че ще издържиш и ще си свършиш работата, но за Савка не съм убеден. За нея има такава опасност, че може да пропадне". Аз си тръгнах успокоена и вътрешна убедена, че Учителят споделя моята загриженост за всичко, което се случва около нея. А привържениците на Савка я наричаха „Лучка", което значи „Светлина". Помежду си казваха така: „Лучка това каза, Лучка онова разказа", но след заминаването на Учителя няколко месеца след това си замина от този свят и Савка през месец май 1945 г. Една от причините да си замине беше и тази, че не си свърши работата до край и че Учителят не пожела да я остави, защото тя щеше да увлече Братството по съвсем грешка посока на приближени, на привърженици, на симпатизанти и обожатели. Ето защо Учителят си я прибра. Веднъж пред един брат Учителят беше споделил месеци преди да си замине следното: „Ще взема със себе си и Савка". Братът помислил, че се касае за предстояща екскурзия, но после проумя каква е работата. Но Савка накрая се показа като честен, верен, предан ученик и предаде чрез рождения си брат всички свои неща и своят архив на Борис Николов. Това беше последното й желание.
към текста >>

25. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина".
Възможно е. Да не би да се заблуждавам. Да, бе заблуждение, но не от моя страна, а от страна на Милка. Ще ви преразкажа два случая от друга гледна точка. Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя.
към текста >>

26. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв порядък какъвто беше при него. Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
към текста >>

27. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв порядък какъвто беше при него. Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
към текста >>

28. 25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ?

ТОМ 6

Никога няма да забравя Неговото съсредоточено светещо лице доближено по чудноват начин до мене и Неговия дълбок и проникновен глас в тази утрин, както и в летящия на сън трамвай.
Беше в Изгревския салон. Изпяхме я 1, 2, 3, 4, 5 - много пъти. Разбрах, че това е заради мене и се просълзих. И през сълзите не виждам хората, а виждам Него, сякаш се е приближила катедрата до мене. И не чувам думите, общото пеене, а чувам Неговия дълбок, проникновен, приятен глас, като глас на множество води... И така вярно и точно заучих всичките трудни модулации на песента, както мнозина и до ден днешен не са я научили да я пеят, както аз я научих в оная ранна сутрин. Никога няма да забравя Неговото съсредоточено светещо лице доближено по чудноват начин до мене и Неговия дълбок и проникновен глас в тази утрин, както и в летящия на сън трамвай. Тези две картини са се отпечатали така в моята душа, че много пъти като ги пея тези песни аз се потапям в същата обстановка и виждам същите картини и слушам Неговия глас. За мнозина може да се вижда това невероятно, но за онези, които познават Учителя това е нещо обикновено, защото и самите те са имали подобни опитности и защото това бяха от Неговите най-дребни, чудновати проявления. 38
към текста >>

29. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

ТОМ 6

Изпрати своя приближен Сливен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на 2 езеро.
Значи други се явиха да бият и убиват. Та аз разбрах какво значи думата на Учителя. Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на първото езеро и беше се скрил в клековете, там при реката откъдето водата отива в първото езеро. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Сливен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на 2 езеро. Лулчев ми нареди да взема чайника и ние двамата отидохме при царя. Там накладохме огън, сварихме вода и брат Лулчев каза: „Сипи му вряла вода да пие! " Аз му сипах, а Лулчев по-късно ми каза: „Сипахме му вряла вода да пие, защото врялата вода е символ на чист живот. А царя няма чист живот. Сипи му вряла вода да му се прочисти стомаха и кръвта и да добие чист живот".
към текста >>

30. 21. Бъди готов

Георги Йорданов Добрев

Той беше много приближен, много близък с Учителя.
21. „БЪДИ ГОТОВ“ В.К.: Вие познавахте Галилей? Г.Д.: Да, познавам Галилей, много добре се познавам с Галилей. Той беше много приближен, много близък с Учителя. Имаше така много опитности, тъй че Галилей е един брат... Аз ще ви разкажа за Галилей един интересен случай от живота ни. Неделен ден Учителят редовно в 10 ч. имаше беседа, обща беседа. След Паневритмията, която е след първата сутрешна беседа Учителят казва на Галилей: „Цигулката ти тука ли е? “ „Тука е.“ Казва: „Бъди готов!
към текста >>

31. 50. Къде е щукнала младежта

Георги Йорданов Добрев

Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най- големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя.
По отношение на оградата нещо да направят. Отива Ангел, казва му, Борис не отива. Втори път ходи. Втория път му казва: „Борисе, Учителят те вика“ - не отива. И третия път не отива и не знам въобще дали е отишъл. Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най- големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя. Той не беше на лагерите с Учителя, а все странеше - по отношение за слушането и затова младите хора малко бяха около Учителя. Учителят негодуваше, защото младите хора като отидем на Витоша или на Рила, те бягат настрани, малко остават при Него. Все възрастните остават, младите все бягат. А Учителят искаше колективният живот, братския, Той държеше за младите хора. За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с болка, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха.
към текста >>

32. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода.
Там бяхме доста народ, нали вършеем. Добре, но това нещо не стана. Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода. Как не се разболяхме от някоя болест - Господ ни опази. Та брат Сотиров се отнесе много нехайно към моето искане. За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода. Като го гледах как постъпва правех сравнение между свако ми Слави Тодоров и брат Сотиров и намирах, че постъпките му не са както трябва да бъдат в братството. Иначе брат Сотиров беше добър брат. Той беше от Бургас и в неговия двор беше построен салона на братството където се събираха, събират се и сега братя и сестри, четяха беседи и се подвизаваха духовно. Сестра Нейчева беше ездач на коне. Някой път се качи на някой кон и обикаляше чифлика, той беше 12 000 декара земя.
към текста >>

33. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Понеже Елена ми беше казала, че била излъгана от мъж нали, аз вътрешно си казах, докато не се венчая, няма да правя никакви сближения... И така след това се върнах отново в София на Изгрева.
След някое време аз ходих някъде по пристанищата, да прегледам някои постройки или пък във връзка с някои нови строежи. След това се връщах в София и когато отново ще тръгвам за Русе пак отидох да се обадя на Учителя и тогава тръгнах за Русе. Като отидох там Елена си взе два-три дни отпуск. Катя я нямаше. Не зная къде беше, дали командировка или другаде. Понеже Елена ми беше казала, че била излъгана от мъж нали, аз вътрешно си казах, докато не се венчая, няма да правя никакви сближения... И така след това се върнах отново в София на Изгрева. Отивам и чукам на вратата на Учителя. В това време Учителят отваря вратата на антрето и преди да Му целуна още ръка, още като ме видя, каза: „Много добре си изигра ролята“. Обаче в момента не се сетих за каква роля става въпрос. А ето трябва да ви кажа, че след годежа бях ходил на пазара, където бях видял много хубави ябълки и вземах от тях за около 30-40 души. Така да почерпя в трапезарията.
към текста >>

34. 54. Вековната вражда

Ангел Вълков

И ако тези хора са управляващи в Гърция, те започват да милеят за България и стават причина да стане сближение между тези два народа.
Значи тя е гръцки дух. А какъв беше мъжът й Тодор? За разяснение ще добавя едно изказване на Учителя, което ще разясни всичко. „Провидението по някой път, за да сдобри два съседни народа, които воюват, да кажем праща гръцки духове да се преродят в България и те минават по плът за българи, но нещо ги влече към Гърция, милеят за нея, защото са гръцки духове. Същевременно провидението пък праща българи да се родят в Гърция и те там минават за гърци по плът, но нещо ги тегли към България. И ако тези хора са управляващи в Гърция, те започват да милеят за България и стават причина да стане сближение между тези два народа. И обратното, когато гръцки духове тук са управляващи в България, те също съдействат за сближението на тези два народа.“ Ето така вековната вражда между българи и гърци се разяри на Изгрева и аз като българин участвах без да искам в този кармически възел. Учителят разреши проблема ни с общата трапеза. Разрешението идва в обща Балканска федерация, в която непременно да участва и Гърция. Такова бе решението на Учителя и това е единственото разрешение в случая. А ние на Изгрева го разрешихме по същия начин.
към текста >>

И обратното, когато гръцки духове тук са управляващи в България, те също съдействат за сближението на тези два народа.“ Ето така вековната вражда между българи и гърци се разяри на Изгрева и аз като българин участвах без да искам в този кармически възел.
А какъв беше мъжът й Тодор? За разяснение ще добавя едно изказване на Учителя, което ще разясни всичко. „Провидението по някой път, за да сдобри два съседни народа, които воюват, да кажем праща гръцки духове да се преродят в България и те минават по плът за българи, но нещо ги влече към Гърция, милеят за нея, защото са гръцки духове. Същевременно провидението пък праща българи да се родят в Гърция и те там минават за гърци по плът, но нещо ги тегли към България. И ако тези хора са управляващи в Гърция, те започват да милеят за България и стават причина да стане сближение между тези два народа. И обратното, когато гръцки духове тук са управляващи в България, те също съдействат за сближението на тези два народа.“ Ето така вековната вражда между българи и гърци се разяри на Изгрева и аз като българин участвах без да искам в този кармически възел. Учителят разреши проблема ни с общата трапеза. Разрешението идва в обща Балканска федерация, в която непременно да участва и Гърция. Такова бе решението на Учителя и това е единственото разрешение в случая. А ние на Изгрева го разрешихме по същия начин.
към текста >>

35. 28. ТИХИЯТ УРОК ЗА УЧЕНИКА

28. ТИХИЯТ УРОК ЗА УЧЕНИКА На Изгрева имаше много приближени външно сестри около Учителя.
28. ТИХИЯТ УРОК ЗА УЧЕНИКА На Изгрева имаше много приближени външно сестри около Учителя. По този начин те получаваха своето благословение, но едновременно бяха и подложени на много изпити, изкушения и изисквания от страна на Учителя. Така че от тези външно приближени до Учителя сестри се искаше и прилежа-ние и послушност, и изпълнение на всички задачи, които Учителят даваше. Колкото Учителят повече дава на ученика, толкова по-голямо е изискването към него в сравнение с останалите. Така веднъж Учителят беше извикал Катя Грива в приемната и й се караше за нещо. Прозорците бяха отворени и се виждаше и чуваше всичко.
към текста >>

Така че от тези външно приближени до Учителя сестри се искаше и прилежа-ние и послушност, и изпълнение на всички задачи, които Учителят даваше.
28. ТИХИЯТ УРОК ЗА УЧЕНИКА На Изгрева имаше много приближени външно сестри около Учителя. По този начин те получаваха своето благословение, но едновременно бяха и подложени на много изпити, изкушения и изисквания от страна на Учителя. Така че от тези външно приближени до Учителя сестри се искаше и прилежа-ние и послушност, и изпълнение на всички задачи, които Учителят даваше. Колкото Учителят повече дава на ученика, толкова по-голямо е изискването към него в сравнение с останалите. Така веднъж Учителят беше извикал Катя Грива в приемната и й се караше за нещо. Прозорците бяха отворени и се виждаше и чуваше всичко. Навън стояха пред приемната и други, които чакаха своят ред да влезнат при Учителя. И те слушаха това, за което Учителят се караше на Катя Грива.
към текста >>

36. 37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ

Трето: За благото на моя ближен мога ли да сторя това?
То е мисълта на Разумните същества, които стоят зад Мене. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух. Те минават през цялата вечност". "Знанието, за което Аз говоря е за Съвършени." "Всяка моя беседа носи такива сили в себе си, които действуват върху вашите души тъй, както пролетния дъжд върху току-що поникналите растения, така и всяка моя беседа действува освежително върху вашите души." "За бъдещата култура трябва да имате поне две-три правила, които да прилагате в живота си: Първо: Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това? Второ: За доброто на моята душа мога ли да направя това? Трето: За благото на моя ближен мога ли да сторя това? Аз ви говоря за знание, което е изявено в Учителя. Когато говоря за Учител, аз разбирам същество, което нагласява Вселената, т.е. нагласява учениците си, защото Вселената съставлява сбор от мислещи същества, които са атомите на този велик, разумен свят. Когато питате, що са духовните хора, трябва да знаете, че те са мислещи същества." Веднъж Учителят ни даде текст, да си напишем сами музиката: "Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум.
към текста >>

37. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен.
Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава. Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква. Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци.
към текста >>

38. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен - тя е пръст на Божията Ръка, там ще стои и работи.
Следователно и показалецът ми не може да служи едновременно на двама господари. Ако се опита да направи това, той ще попадне под ударите на Великия Закон и ще изсъхне. Той ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, дето е поставен. Такъв е законът - където те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен - тя е пръст на Божията Ръка, там ще стои и работи. Ако пожелае да отиде на друго място или друг я пожелае, нейната съдба е решена - смърт я очаква." 9. Друго е положението с Добруджа - за предстоящото й анексиране от България има доста много регистрирани изказвания. Ето и главното от тях: „Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си вкъщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като остров в море.
към текста >>

39. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

ТОМ 9

И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат.
Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята. Наука и култура това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем. Познаването е един неприривен акт в природата. Да познаваме Бога, затова не се изисква само един момент, затова се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че лесно да познаваш човека." (Стр. 1 от оригинала).
към текста >>

40. 06 - 06. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.
6. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС София, 19 август 1913 год. Любезний братко, Настъпилите събития налагат работа на вярующите. И затова по разпореждание чрез Учителя, за следующите три святи Недели, а именно 25Август, 1-й и 8-й Септемвий т. год. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята Неделя, 25 Август т. год. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това, заради Великото си име с което си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всички народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето си, ние ще те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Амин.
към текста >>

На верующите жени от Веригата и приближените до нея от местния кръжок да се каже само, че те през същите три святи Недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне.
Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. Уединението всеки ще прави в дома си или гдето намери за угодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима. Горното разпореждание се отнася само за мъжете - верующи. То не бива да се съобщава на жените, защото към тях то не се отнася. На верующите жени от Веригата и приближените до нея от местния кръжок да се каже само, че те през същите три святи Недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. А вечерта от 10 до 11 часа (нощ) в същите неделни дни, ще прекарват в уединение по домовете си, прави в молитва пред Господа пак за работите на България за в полза на делото Божие. На обяд и в трите святи Недели няма да се яде. Ядение ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това е за всинца. Изложеното тук съобщете и на братята: Георги Куртев от Айтос и Майор Сотиров.
към текста >>

41. 06 - 08. ПИСМО ОТ ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Брате, По разпорежданието на нашия Учител, явявам Ви, че молитвата на избраните ще я имат само членовете на Веригата и онези, които са най-приближени до нея (веригата) и то само от българска народност.
8. ПИСМО ОТ ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ гр. Бургас, 18 Септемврий 1913год. Любез. Брате, По разпорежданието на нашия Учител, явявам Ви, че молитвата на избраните ще я имат само членовете на Веригата и онези, които са най-приближени до нея (веригата) и то само от българска народност. На всички други от друга народност, на които е била дадена, ще я вземете обратно. Това вземание на молитвата ще им кажете, че е за доброто на България, за което те не трябва да им бъде мъчно. За по-големи подробности, ако бихте искали такива, обърнете се до Г-н Дънова, който на 17 този сутринта замина за София. Заповядано ми е още, че вместо Г-н Дънова, който засега предвид наложните си работи, не ще може да Ви посети, то да Ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя. С братски поздрав в Господа: П. Киров
към текста >>

42. 08 - 24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене?
След като послушал малко, той нищо не разбрал от говореното, казал на ума си: „Шарлатанин." Учителят в същия миг се обръща към него и му казва така: „Аз не съм шарлатанин, аз уча хората как да живеят." Гражданинът бил поразен от това обстоятелство, че Учителят бил прочел мисълта му и веднага му бил отговорил. Той променил отношението си към Учителя. Това не помня кой ми го разказа. Телепатия от разстояние. Нашият мил и симпатичен брат Димитър Шишков, който беше артист, ми разказа следното: „Бяхме на турне с театъра в град Петрич. Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене? " Той дойде в същия момент, боксира ме и ме събори на земята. Туй нещо веднага се занесе на директора и директорът веднага отложи турнето, без да даваме някакво представление. Колкото билети бяхме продали, върнахме парите на хората и веднага натоварихме всичко и се върнахме в София. Цяла нощ пътувахме. Сутринта бързам да отида на Изгрева, за да слушам беседата.
към текста >>

43. 09 - 192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

- „Окото е лихвата на злото, което той е причинил на своя ближен." Каквото си посял вчера, т е.
Нали само престъпленията се наказват? " Не само тава, ами и окото го заболяло и се превърнало на живеница. Чудел се този искрен и ревностен в делото брат, но задоволителен отговор все още не можел да намери, а и малко бил чел от нашата литература. Той си мислел така: „Бог е любящ и справедлив, а ето че добър човек страда." Една нощ братът сънува сън, чрез които получава отговор на въпроса, който го интересува. На сън му се казало: „Този човек, който сега е с един крак, в миналия си живот е отнел крака на друг, затова сега му е дадено това страдание, независимо от общата му доброта." - „Ами защо и окото му пострада", запитал с удвоен интерес братът. - „Окото е лихвата на злото, което той е причинил на своя ближен." Каквото си посял вчера, т е. в миналото, такова ще пожънеш днес, т.е. в настоящия живот. Едно страдание днес е само последствие от нашия минал живот. Такъв е великият закон за казуалната обусловеност, т.е. законът за причинната зависимост между причините и следствията.
към текста >>

44. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи.
Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята. За въдворявание Царството Божие в сърцата и умовете на всяка човешка душа от всички народи. И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта. Истината и всяка правда и доброта, за да помогнем с каквото можем на всеки отруден и угнетен, когото срещнем в пътя си - това е да ввършим волята Божия, за да бъдем и ний радостни и весели. С Братски поздрав: Г. Куртев.
към текста >>

45. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен.
Исторически погледнато, това Учение не е ново. Още преди две хиляди години Христос е проповядвал тези велики добродетели. Той е бил велик и мощен оратор. Според Учителя Дънов, една беседа на Христа е траяла 4 часа и е говорел винаги пред много слушатели. Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели. Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен. В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги.
към текста >>

46. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

И в двата случая Асен и Петър са убити с меч след свади със своите приближени, които в своята ярост ги насекли.
Властта преминала в Петър, той завладял Търново и е обявен за втори път за цар на българите. Той продължил с жестокостите си към пленниците, които ги измъчвали и чак тогава ги убивали. Разорявали всичко. С тях били куманските наемници, които плячкосвали всичко. Петър бил мразен от сънародниците си и той бил убит, пронизан с меча на свой сънародник. И в двата случая Асен и Петър са убити с меч след свади със своите приближени, които в своята ярост ги насекли. Сбъднали се молитвите към Св. Димитър на измъчените селяни срещу божията напаст. През 1187 г. жената на цар Асен I била пленена от ромеите. Те я върнали, но взели за заложник най-малкия брат Калоян в Константинопол.
към текста >>

47. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите.
Неговата дейност като Варненски митрополит засяга вече пряко историята на българското възраждане, и ние ще има да се повърнем на нея по-нататък обстойно. Иоакимовото служене във Варна се паднало в едно усилно и критично време за гърцизма, когато пробуденото българско население се отказало от патриаршията и от гръцките владици, и завело жестока борба за своя българска църква. Митрополит Йоаким трябвало да преживее още от първия момент на идването в епархията си тежки и горчиви минути от постоянно увеличаващото се недоволство и неприязън на българите против него; българските села едно след друго се отцепвали от неговата юрисдикция и преставали да го признават. Той повел наистина една политика на помирение, сближаване и привличане на българите, обаче не успял. Той поставял в църквата духовното и църковно начало по-високо от светското и националното. И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите. Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите. Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит.
към текста >>

48. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни.
проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях.
към текста >>

Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие.
Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата.
към текста >>

49. II.02.13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква

При слуха, .че при преговорите, водени тогава под натиска на Русия в Цариград между българи и гърци за сближение, българските представители се били съгласили да се откажат от някои епархии, в това число и от Варна, Варненската община протестирала за това пред великия везир и пред архиерейския събор в Цариград, заявявайки, че никога не ще приеме подобно решение и че е против всяко спогаждане с Цариградската патриаршия.
Ентусиазмът и съучастието на варненци в тогавашните народни работи личат и от следния пасаж в едно писмо на Варненската община до архиерейския български събор в Цариград: „Пастирие! Вие сте днеска народните Поборници, Вие сте. които ще въздигнити и устроити българската независима Йерархия. Вази ще укичи с венци народната църковна история. Заради туй Ви покорно и смирено молим, действувайте постоянно, недейте пропуща днешний случай и обстоятелство". При слуха, .че при преговорите, водени тогава под натиска на Русия в Цариград между българи и гърци за сближение, българските представители се били съгласили да се откажат от някои епархии, в това число и от Варна, Варненската община протестирала за това пред великия везир и пред архиерейския събор в Цариград, заявявайки, че никога не ще приеме подобно решение и че е против всяко спогаждане с Цариградската патриаршия. Подобни опасения са вълнували обаче в 1869 г. и варненските гърци, и те също така реагирали, както и след това през време на преговорите през 1871-72 г. Успехите въздействували върху по-консервативните български села във Варненско, които продължавали още да се държат с Патриаршията, да се откажат от нея, така напр. селото Дерекьой. Българите от Варненско подали тогава до властта следното прошение, с което искали да им се позволи в мезлишите (управителните съвети) да имат вместо по един, както дотогава, по двама свои представители. [...]
към текста >>

50. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си?
Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва или като лисица подла към курникът на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежа-ние твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш, това изисква живота. Треба да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеидба, и който сее, ще и да събира.
към текста >>

51. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ние често плачем за някой умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото нашият ближен си е отишъл, но защото съществуванието на заминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
Така някой казва: „Глупав съм." Но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? Той е излишък от портокалената краска. Ние често плачем за някой умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото нашият ближен си е отишъл, но защото съществуванието на заминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та, този прост начин ще употребим сега. Написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си. То е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват, а ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище.
към текста >>

52. V.II.22 МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА

Изпълни сърдцето ми, за да мога да любя с всичката си сила Божествения създател на всички неща, моя ближен и всички живи същества. 3.
22 МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА 1. О, пречиста Божествена Любов, която царуваш над цялата Вселена. *2. Изпълни сърдцето ми, за да мога да любя с всичката си сила Божествения създател на всички неща, моя ближен и всички живи същества. 3. О, Божествени Учителю! Аз Ти благодаря за всичко, което си Ти направил за мен. 4. На Тебе възложих всичките си упования и всичките си надежди. 5. Аз имам безгранична вяра в Твойте безкрайни знания, в Твойте Всемогущества и в Твоята необятна Любов към всички твои създания и твари. 6. О, Ти Божествена Мъдрост озарявай непрестанно моя дух.
към текста >>

53. Наряди за 1938 г.

А пък външното ти щастие зависи от любовта, която имаш към твоя ближен, към всички, които те окръжават и от любовта, която те имат към тебе.
С любовта, която можете да покажете към някого, вие внасяте един нов живот в него. Щастието ни зависи от Бога вътрешно и от нас външно. Ти външно не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш и ако не те обичат. И вътрешно не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш Бога и Бог не те обича! Вътрешното ти щастие зависи отлюбовта, която Бог има към тебе, към твоята душа; която ти имаш към Бога. А пък външното ти щастие зависи от любовта, която имаш към твоя ближен, към всички, които те окръжават и от любовта, която те имат към тебе. Щом дойдете в едно външно противоречие, вие можете да го изгладите само чрез любовта, която имате към Бога. Злоупотребената любов изгаря, но добре употребената любов внася всичкото щастие в света. Зле употребеното знание изгаря, унищожава човешкия мозък, но добре употребеното знание дава сила на мозъка. За да познаеш дали обичаш някого или не, има един начин. Всички противоречия в света съществуват, за да опитаме любовта си: дали обичаме някого или не.
към текста >>

54. Наряди за 1946 г.

Това е сближението на индивиди, народи и раси.
Като че ли човечеството отива към израждане, като че е в опасност бъдещият културен възход на човечеството. Обаче, който е следил историята знае, че винаги на границата между две култури, между две велики епохи, през преходния период се минава през хаос и големи крушения. Това да не стряска, защото старите форми на живота се рушат, преди да се изградят новите форми. И кой е онзи принцип, който ще легне в основите на новото човечество, обновено, пречистено и възродено чрез днешните големи сътресения? Това е общността, единението, взаимопомощта. Това е сближението на индивиди, народи и раси. Това е обединението на всички в едно велико общочовешко семейство. Признаци за това вече виждаме навсякъде. По много симптоми, които виждаме около нас, можем да съдим вече за тенденциите на развитието и за характера на бъдещето, което пристъпва към нас. Тая тенденция, която забелязваме, към общност, единение, показва, че една нова сила се ражда в света, една нова сила се пробужда в човешката душа. Това е Любовта като принцип - Мировата Любов.
към текста >>

55. Наряди за 1948 г.

Човек почва да чувствува скръбта на своя ближен като своя скръб и радостта му като своя радост.
Вярата, като сила на човешката душа, чрез която той преодолява мъчнотиите и разрешава задачите на живота. Интересно е, че днес много от най-издигнатите представители на човечеството се възвръщат към вярата, докато народът в известни свои слоеве се обезверява. Днес видни хора на мисълта, науката, изкуството навлизат в нови области на живота и знанието отвъд видимото, конкретното и там намират разрешението на много задачи, неразрешими досега за човека. Любовта вече действува като потик в душата и тя се отваря за живота. Новата мисъл, новите чувства разтапят преградите на личния живот, прехвърлят пространството и свързват душите. Човек почва да чувствува скръбта на своя ближен като своя скръб и радостта му като своя радост. Зачита правото му като свое право и свободата му като своя свобода. Този Божествен потик, който кара човека да погледне с обич ближния си, да му се усмихне, да му се притече на помощ в нужда, това е любовта, която почва да действува в живота. Затова бъдещето носи добри и велики неща. Работата, която предстои на учениците за идването на новата култура, за идването на Царството Божие на земята, е да оправят пътищата на любовта. Казано е: „Прави правете Неговите пътеки." Това значи човек да бъде отзивчив и за най- малкия потик на живота.
към текста >>

56. Наряди за 1949 г.

Прогресивните хора желаят мир, за щото за тях човеците са братя, а брат е всеки, който желае да сподели благата със своя ближен.
Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека честните хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата. Разумните хора по целия свят желаят мир. Той е прекрасен плодна творческия дух. Прогресивните хора желаят мир, за щото за тях човеците са братя, а брат е всеки, който желае да сподели благата със своя ближен. Ние отправяме апел към народите за любов, братство и мир! Поканваме всички членове съмишленици на обществото „Бяло Братство" да се присъединят към акцията за защита на мира. БРАТСКИ СЪВЕТ НА ОБЩЕСТВОТО „БЯЛО БРАТСТВО" София 27 март 1949 г. 4) ПРОТОКОЛ на редовния годишен конгрес на верската общност „Бяло Братство", състоял се на 26 април 1949. г. в гр.
към текста >>

57. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън.
Умно е това дете и то по този начин е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.“ Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста - ще я измиеш, ще направиш една превръзка. Трябва да изучаваме човешката душа. Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом. Отворете очите си към Бога. Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнят с Бога.
към текста >>

58. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните.
Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв. Обаждат се: - Ами обещанието, че Христос обогатява? - То е за християните на кредит - за ония, които Христос кредитира, търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин. Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство. То трябва да претърпи преобразувание. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим това, защото то не влиза в нашата област.
към текста >>

59. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна.
И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна. Но и така пак може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото, приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или, каруцата ще пристигне,, но каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още.
към текста >>

60. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи.
Тези преживявания, които имах този месец ме засегнаха много дълбоко- „Глупава, много глупава." Действително има минути в живота, когато може да почувствуваме, че сме такива каквито сме без прикритие. Божествената Мъдрост всеки може да постигне, тя не е непостижима, но необходима е тука преди всичко чистотата. Пенка 22. 09. 1923 г. София Ill 5 Любовта За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи. Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникната от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божествени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога." Цветка 22. 09.
към текста >>

61. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш.
Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10.
към текста >>

62. 5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му!
И той, подобно на Христа, е гонен от своите сънародници и българското духовенство; маса хули, лъжи и клевети изсипа върху Него жълтата преса. Навремето някои евреи казваха за Христа: „Защо го слушате, той е луд?! " Синедрионът Го обвини в богохулство и осъди за това. Нека читателят на Учителя Дънов има предвид, че Той е окултист - мистик с високо посвещение, при това и голям ясновидец. Че Той притежава знания, че Той владее тайни и сили, за които корифеите на съвременната наука нямат даже представа. Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му! Но един ден всичко това ще стане достояние на човечеството. Защото, Неговото име, без друго ще остане в историята на духовните движения в света, като име на един от великаните, заслужили на човечеството! Един ден, мнозина ще отидат да търсят де е Изгрева, с боровете зад Борисовата градина, дето господин Дънов е държал най-много беседи; както мнозина досега са отивали да видят Гетсиманската градина... У Учителя Дънов ще четете между другото какви преобразования ще настанат в икономическия, стопанския, семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат Любовта като активен принцип в живота си! " (М.Б.: „Вечните Истини" в своите 18 раздела е наситена с много ценни цитати и извадки от Учителя, Стария и Новия завет и от другата окултна и духовна литература. И .,Кратки духовни съчинения" са изключителни по теми и материали, което говори за ерудицията на автора им.
към текста >>

63. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)

Стефан Тошев

- напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя.
Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души. По това време чрез моето слово наши съмишленици в Русе бяха и окръжният прокурор Коста Петров и окръжният следовател Маждраков. Този наряд трябваше да се изпълнява за няколко дни рано сутрин - един час преди да се съмне.
към текста >>

64. 2. ПИСМА ОТ ПЕНЮ КИРОВ

Стефан Тошев

Любезнии брате, По разпорежданието на нашия Учител, явявам Ви: че „Молитвата на избраните" ще я имат само членовете на веригата и онези, които са най- приближени до нея (веригата) и то само от българска народност.
Всичко това ви предаваме по заповед на нашия Учител. С мир Божи и поздрав от всички приятели тук. Ваш духовен брат: П. Киров гр. Бургас, 18.09.1913 г. Любезнии брате, По разпорежданието на нашия Учител, явявам Ви: че „Молитвата на избраните" ще я имат само членовете на веригата и онези, които са най- приближени до нея (веригата) и то само от българска народност. На всички други от друга народност, на които е била дадена, ще я вземете обратно. Това вземание на молитвата ще им кажете, че е за доброто на България, за което те не трябва да им бъде мъчно. За по-големи подробности, ако бихте искали такива, обърнете се до г-н Дънова, който на 17 този сутринта замина за София. С братски поздрав в Господа: П. Киров
към текста >>

65. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Стефан Тошев

от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество.
Гумнеров София, 19 август 1913 г. Любезни братко, Настъпилите събития налагат работа на верующите. И затова, по разпореждане чрез Учителя, за следующите три святи недели, а именно 25 август, 1 и 8 септември т.г. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята неделя. 25 август т.г. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество. Окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, от пред лицето Си; ние ще Те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка.
към текста >>

На жените верующи от веригата и приближени до нея от местния ви кръжок, ако такива имате в Севлиево или Кръвеник, да се каже само, че те през същите три святи недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне.
Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България за в полза на делото Господне. Уединението всякой ще прави в дома си или гдето намери за сгодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима. Горното разпореждане се отнася само за мъжете верующи. То не бива да се съобщава на жените, защото към тях не се отнася. На жените верующи от веригата и приближени до нея от местния ви кръжок, ако такива имате в Севлиево или Кръвеник, да се каже само, че те през същите три святи недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. А вечерта от 10 до 11 часа (нощя) в същите неделни дни, ще прекарват в уединение по домовете си, прави, в молитва пред Господа пак за работите на България за в полза на делото Господне. На обяд и в трите святи недели няма да се яде. Ядене ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това се отнася за всички. С братски поздрав до всинца ви Петко Ив.
към текста >>

66. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен.
Мога само да повторя думите: светлина и слънце. Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда. Минаха и отминаха двамата. Братът вече друг, отиде в просторния двор на вилата, така наречената тогава колибата, а Учителя изгубих от очите си. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото. Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата? Стана нещо друго и то пак велико. Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха. Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие.
към текста >>

67. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш.
Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата. Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот. Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб. Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него. Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот. Неговите страдания са вече морални и го водят в областта на мировата скръб. Природата записва тази скръб, но с това пише и името на този човек. Неизброими са човешките страдания, но още по- неизброими са неговите скърби.
към текста >>

И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен.
Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб. Това ехо се чува отвън, но и вътре в тебе. Колко пъти ще чуеш ехото и на твоята скръб, за която си мислиш, че много се е отдалечила от тебе и ще си кажеш: Колко прясна е тази моя скръб, за която мислех, че е отдалечена и забравена. Ехото на мировата скръб. - Преди години, доста години, може би преди три десетки години, дълбоко заспала спокоен безгрижен сън, събуди ме нещо особено.
към текста >>

68. 7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

в действията на човека, на онзи човек, който първо е възлюбил своя Създател с цялото си същество, а после и своя ближен като себе си.
Един тих глас ми нашепна: За да ме намериш, търси ме в ръката на любещата майка, която крепи нозете ми, когато съм слаб и немощен. Търси ме в очите на смирения, който е дал път на любовта в себе си. Търси ме в човешкото сърце, което всякога се моли и уповава на моята милост. Търси ме в човешката мисъл, която преди да изрече някаква дума, поставя истинността й на изпит. Най-после потърси ме в човешката воля, т.е. в действията на човека, на онзи човек, който първо е възлюбил своя Създател с цялото си същество, а после и своя ближен като себе си. Потърси ме и ще ме намериш във всичко живо, което те обикаля: във всяко семенце, което никне, расте, цъфти и зрее; във всяко живо същество, което пълзи и лази, което ходи по земята, което лети и хвърка из въздуха. Потърси ме и в човека, своя брат, в който край на света и да живее, който стои прав и мисли за великото и красивото на земята и на небето, който се вслушва вътре в себе си, дано там някъде чуе химна на своята душа и заедно с всички хора по лицето на земята запее този химн: „ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ, ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО! " Чуеш ли този химн, ти сам ще си отговориш на въпроса къде си Ти, Господи. Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и долини, във всичко живо, което ги обитава.
към текста >>

69. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Само по този начин човек ще дойде до първия закон - до отношението си към Бога, а после и до втория закон - до отношението си към своя ближен, до отношението си към сърцето.
Какво по-велико педагогическо правило от това? Днес всички велики, всички учени хора, всички добри и напреднали същества - светии, ангели, работят за повдигането на жената. За тази цел се проповядва на всички хора да изменят коренно своите възгледи за жената. Ако имате другарка, приятелка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си гледайте, като че Бог е в нея. Само по този начин човек ще дойде до първия закон - до отношението си към Бога, а после и до втория закон - до отношението си към своя ближен, до отношението си към сърцето. Обичате ли Бога, обичате ли ближния си, никому не говорете за това, защото то е велико нещо. Ако мъжът е начало на правата линия, крайният предел на тази права непременно ще бъде жената. Мъжът и жената представляват два принципа, две части на едно цяло - на човека. Тези два полюса, две части, могат да живеят отделно, както мъжът и жената живеят отделно, в две физически форми. Жената, която живее на земята, не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена.
към текста >>

70. 20. РОДИ СЕ ТОЙ

Тук, в този райски свят, той постави сърцето да живее нов живот, да се освободи от всички отрицателни чувства и желания, да бъде готов да се жертвува за Великото и Красивото, да се проникне от любов към своя Създател, към своя ближен и себе си.
И все това знаме, леко полюляващо се от зефира на Любовта, която тихо напява новия химн на великата свобода. Роди се той на физическото поле като сеятел на великото, безсмъртно Слово Божие. Здраво хванал в ръката си ралото на Любовта и с нея разора цялата земя: направи нови бразди и пося в тях животворното вечно Слово. Расте това семе, цъфти, връзва и дава плод, за да храни цялото човечество, да расте и укрепва човешкия организъм, за да може един ден човекът, изхранен с това семе, смело да каже: Наистина не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, излязло от устата на Бога. Роди се той в сърцето на човека - духовният свят, да напоява и обработва поля и градини, да ги превърне в райски. Тук, в този райски свят, той постави сърцето да живее нов живот, да се освободи от всички отрицателни чувства и желания, да бъде готов да се жертвува за Великото и Красивото, да се проникне от любов към своя Създател, към своя ближен и себе си. И тогава новият човек да каже: И отне Бог каменното ми сърце и го замени с духовно. Роди се той в мисълта - в умствения свят, отдето сне нови методи и правила, нови закони и принципи, които обработват човешкия ум, развива човешката мисъл, дават й права посока и я превръщат в права мисъл. Дето е правата мисъл, там няма спор, няма недоразумения, няма неразбиране. Правата мисъл е връзка на човека с великия разумен свят. Тя осветява живота.
към текста >>

71. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Педагогът откри вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен.
Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, които обещават днес на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещават материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че човек се лекува не когато е болен, но когато е здрав. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено разрешение на всички социални въпроси. Педагогът откри вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. При новата светлина на вечногорящата свещ, музикантът промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен на благодарност към онзи, който го е дарил с този Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас и потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата, разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечното зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува; здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните.
към текста >>

72. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен.
Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята.
към текста >>

Ближен е всеки, в когото бие пулс.
Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца.
към текста >>

Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината.
От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда.
към текста >>

73. 13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА

Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество.
И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които подобри проводници са тия на благородните метали. Много са проводниците на природните сили, но една е тяхната централа. Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от доб зи, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане. Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос. Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество. Те се определиха като ученици и последователи на Учителя, от когото за пръв път чуха да заговори за Школата на Бялото Братство и за Белите братя. Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число. Макар и малцина тогава, Учителят свика на събор в оня месец и ден - 19 август - Преображение, когато ставаше съборът на Белите братя на Небето. На малцината братя и сестри, събрани за пръв път на събор през 1909 година в град Велико Търново, Учителят заговори за Веригата на Бялото Братство, която изпраща своите идеи и мисли от духовния свят на земята, дето те се възприемат от души, готови за духовна работа. Тук идеите и мислите се възприемат, обработват и прилагат.
към текста >>

74. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи.
Най-после горещият оратор си отиде и ние се приближихме и се представихме на любезно усмихващия се Учител Петър Дънов. Това е първата ми среща с тази изключителна личност. Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души!
към текста >>

75. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си.
Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро.
към текста >>

76. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

към N58 Да се обезсърдчим, да се обнадеждим, да разбогатеем и най-после да се проникнем от съзнанието, че трябва да служим на Бога и на своя ближен. Ангелите.
Дето е живота там е и светлината. Животът се облича със светлина. Светлината е външна дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот. 1-во Послание на Иоанна гл.2, ст.15 -16 към N57 „Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него." Колелото на живота. към N58 Да се обезсърдчим, да се обнадеждим, да разбогатеем и най-после да се проникнем от съзнанието, че трябва да служим на Бога и на своя ближен. Ангелите. след N 60 Ангелите посещават хората по невидим път, като им предават своята разумност и светлина, както огъня предава топлината си на добрите проводници. Ангелите. след N 61 Правата мисъл ще ви свърже с ангелите, т.е. с напредналите същества на един от възвишените светове. Херувими и серафими. Правите и добрите чувства ще ви свържат с херувимите и серафимите, които поддържат свещения огън на живота.
към текста >>

77. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1381-1400

Савка Керемидчиева

Следствие на което не може правилно да възприемате космичните енергии. Ближен.
Най- първо ще се учите да създадете красивите форми. Ще се създадат красиви чувства, ще се учите да създадете красиви мисли. Космичните енергии. 1388 От вас се иска да бъдете в хармония с Це- лия Космос. При днешните условия това се постига трудно, защото средата, в която живеете, е крайно развълнувана. Следствие на което не може правилно да възприемате космичните енергии. Ближен. 1389 Под думата „ближен" се разбира онзи човек, у когото Божественото Начало е пробудено Волята Божия - Христос. 1390 Престанете да мислите за себе си. Сега ще мислите да вършите волята Божия. Христос в ума си винаги държи образа на своя Баща. „Както ме е Отец научил." Христос имаше в себе си една идея: Да служи на Бога.
към текста >>

1389 Под думата „ближен" се разбира онзи човек, у когото Божественото Начало е пробудено Волята Божия - Христос.
Ще се създадат красиви чувства, ще се учите да създадете красиви мисли. Космичните енергии. 1388 От вас се иска да бъдете в хармония с Це- лия Космос. При днешните условия това се постига трудно, защото средата, в която живеете, е крайно развълнувана. Следствие на което не може правилно да възприемате космичните енергии. Ближен. 1389 Под думата „ближен" се разбира онзи човек, у когото Божественото Начало е пробудено Волята Божия - Христос. 1390 Престанете да мислите за себе си. Сега ще мислите да вършите волята Божия. Христос в ума си винаги държи образа на своя Баща. „Както ме е Отец научил." Христос имаше в себе си една идея: Да служи на Бога. Да се прояви в света не Той, Бог да се прояви.
към текста >>

78. И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1441-1460

Савка Керемидчиева

1442 Ближен е онзи, в когото Бог се проявява.
Черното и бялото 1441 Черното съдържа всички цветове, но ги задържа за себе си. Бялото съдържа всички цветове, но всичко дава. Който ходи в тъмнина, всичко взема. Който ходи в светлина, всичко дава. Бог се проявява. 1442 Ближен е онзи, в когото Бог се проявява. Брат за вас е онзи, в който Бог се проявява. Майка, баща, Учител - във всички тези форми Бог се проявява. Ти ще имаш един свещен възглед за всички негови проявления. Ще трепне сърцето ти, имаш един Господар, ще гледаш как Господ се проявява. Ако ти в мисълта си не можеш да видиш Бога, ако в чувствата си не можеш да Го видиш и в себе си не можеш да Го видиш, никъде няма да Го видиш.
към текста >>

79. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1655-1680

1657 Който вярва във Великото Начало на живота, той ще вярва и в себе си, и в своя ближен. Чистотата.
През каквито изпитания и страдания да минете, в края на краищата ще се убедите, че няма същество в света, което да ви обича като Бога. И при най-лошите условия да изпаднете, Бог работи за вашето освобождение и повдигане. Бог, за когото проповядвам, живее във всеки човек. Той се изявява като скрит вътрешен идеал, вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек разбира каква трябва да бъде истинската Любов. Вярата. 1657 Който вярва във Великото Начало на живота, той ще вярва и в себе си, и в своя ближен. Чистотата. 1658 Здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна чистота. Идейна чистота се изисква от човека. Отношенията. 1659 Като се добере човек до Божественото, разбира, че отношенията между хората са вечни и неизменни. Всички хора имат Божественото право да се обичат. За да не се карат, те трябва да са готови в даден момент да жертвуват човешкото си желание.
към текста >>

80. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1761-1780

Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга.
Всяка проява на Доброто е музика! Тази музика именно е онази Велика Божествена Симфония на живота. Женитбата. 1778 Женитбата е свещен акт и свещена идея. Хората познават жененето, но не и женитбата. Женитбата представя свещено сближаване между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. В това преливане се крие идеалът на истинския живот. Закон на смирението и закон на търпението. 1779 Защо е дошъл човек на земята? - Да учи за- кона на смирението и закона на търпението. Щом научите тези закони и ги прилагате, вий сте завършили своята еволюция на земята.
към текста >>

81. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1801-1820

Ближен е всеки, който ви обича.
Онзи, който те обича, може да направи най- многото и най-малкото за теб. Малките работи, които Бог извършва заради нас, в тях е Великото. Бог, като е направил всичкия този свят, в едно малко желание ти отслужи и си замине. Вий по този начин трябва да се опознайте - като си помагате или да станете условие Небето чрез вас да помага и на другите. Споделете вашите блага, които Господ ви е дал [с] вашите ближни. Ближен е всеки, който ви обича. Онзи свят. 1807 Онзи свят е в Бога, а Бог е навсякъде. Бял и чер брат. 1808 Който говори едно, а върши друго, той е черен брат. Белият брат върши това, което говори.
към текста >>

82. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2181-2200

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Великото Начало 2197 Които вярва във Великото начало на живота, той ще вярва и в себе си и в своя ближен. Чистотата.
Божиите мисли, желания и чувства не са като нашите. Неговите закони не са като нашите. И Неговата Любов не е като нашата. Бог се изявява във форма на скрит, вътрешен идеал, като вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек разбира каква трябва да бъде истинската любов. Великото Начало 2197 Които вярва във Великото начало на живота, той ще вярва и в себе си и в своя ближен. Чистотата. 2198 Идейна чистота се изисква от човека. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Казвам, пиянството е нечистота, лакомията е нечистота, одумването е нечистота, завистта е нечистота. Нечистотата трябва да се изхвърли - това е хигиена. Като говоря за чистотата, това се отнася за онези хора, които усърдно работят върху себе си, имат силен стремеж към чистотата. Отношенията.
към текста >>

83. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Из архива на Тереза Керемидчиева

В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157.
Само този, който е любил и люби, разбира живота, обаче малцина са тези, които са я вкусили. Даже най-болната стадия на Любовта е блаженство в свръзка с всички други блага в света . Но оня , който е вкусил по-възвишена Любов, разбира дълбоката смисъл на думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата .
към текста >>

84. V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Който се жертва за благото на своя ближен, той се облажава.
21.01.1941 г. Прощавай, за да ти се прощава. 22.01.1941 г. Ако искаш да вървиш в пътя на съвършенството, врагът си люби. 23.01.1941 г. Който се жертва за благото на своя ближен, той се облажава. 24.01.1941 г. Мисли добро, за всички, както мислиш за себе си. 26.01.1941 г. Като мислиш - люби, като говориш - люби и като даваш - люби, защото Любовта е извор на всички блага. 27.01.1941 г.
към текста >>

Стори и направи всичко за славата Божия и за радост на своя ближен.
18.06.1941 г. Когато злото и доброто ти говорят вътре в тебе, откажи се от злото, а приеми, послушай и изпълни доброто. 19.06.1941 г. Когато Бог ти говори отвътре, слушай го и с любов го посрещай и изпращай. 20.06.1941 г. Стори и направи всичко за славата Божия и за радост на своя ближен. 21.06.1941 г. Заменяй омразата с любов, лъжата с истина, неправдата с правда и злото с добро, тогаз живота ти бива осмислен. 22.06.1941 г. За да изявиш благостта си, думите ти трябва да бъдат подсладени, за да бъде задоволен, който те слуша. 23.06.1941 г.
към текста >>

85. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

и да ги раздава на своите приближени, като им казва с тайнствен глас: „Това е свещена мисъл от Учителя.
След техните кончини те се загубиха или попаднаха в други хора. Едва ли някой от тях познава почерка на Савка. И едва ли знае тази история, която разказвам. В ) Онова, което бе у мен като тефтерчета на Савка или преписани тефтерчета от майка й Тереза, аз съм включил в това издание, като съм отбелязал, че са от нейните тефтерчета. Г) В следващия етап Савка започва да преписва тези мисли от Учителя на отделни малки листчета 4 см./10 см. и да ги раздава на своите приближени, като им казва с тайнствен глас: „Това е свещена мисъл от Учителя. Това е строго за теб и няма да казваш и да го даваш другиму." Така се създава кръг от нейни почитатели, кръжат около нея, като започват да превъзнасят Савка и да я поставят в съзнанията си по-горе, на по-високо място от това на Учителя. Невероятно, но факт. Аз заварих тези хора. Имам доказателства. Те говореха за Савка, а забравяха да говорят за Учителя.
към текста >>

Д) По-късно тя раздава някои от тефтерчетата си на свои приближени.
Аз заварих тези хора. Имам доказателства. Те говореха за Савка, а забравяха да говорят за Учителя. Ето това бе началото на създаване на идоли в Школата на Учителя. За да предотврати окончателния й провал, той, Учителят си я прибра от този свят през 1945 г.,през месец май. Д) По-късно тя раздава някои от тефтерчетата си на свои приближени. Особено когато е вече болна в началото на 1945 г. Раздава ги за спомен. Майка й Тереза прави същото след нейната кончина. Така архивът на Савка още преживе се разбива по нейна вина и тази на майка й Тереза. А приближените на Савка довършват останалото.
към текста >>

А приближените на Савка довършват останалото.
Д) По-късно тя раздава някои от тефтерчетата си на свои приближени. Особено когато е вече болна в началото на 1945 г. Раздава ги за спомен. Майка й Тереза прави същото след нейната кончина. Така архивът на Савка още преживе се разбива по нейна вина и тази на майка й Тереза. А приближените на Савка довършват останалото. Разпръскват ги и ги предават на други хора. Единствено чрез Галилей Величков дойде при мен 1 - 2 тефтерчета и няколко нейни преписа, които са включени в настоящото издание на „Изгревът". Е) Идва се до онзи момент, когато Филип, рожденият брат на Савка предава останалите материали да се пазят от Борис Николов. По-късно той ги предава на сестри Аламанчеви да ги пазят, понеже много настоявали за това. А те са приближен и на Савка.
към текста >>

А те са приближен и на Савка.
А приближените на Савка довършват останалото. Разпръскват ги и ги предават на други хора. Единствено чрез Галилей Величков дойде при мен 1 - 2 тефтерчета и няколко нейни преписа, които са включени в настоящото издание на „Изгревът". Е) Идва се до онзи момент, когато Филип, рожденият брат на Савка предава останалите материали да се пазят от Борис Николов. По-късно той ги предава на сестри Аламанчеви да ги пазят, понеже много настоявали за това. А те са приближен и на Савка. Но те започват да си преписват от тях и да ги разпространяват по същия начин, така, както е правила Савка. Целта е да си създават ореол и техни почитатели. Борис Николов като научава това, то прибира архива. Но той е вече разбит от 3-те сестри Аламанчеви, Люба, Милка и Цветана. Някои материали те са ги раздали на свои приближени.
към текста >>

Някои материали те са ги раздали на свои приближени.
А те са приближен и на Савка. Но те започват да си преписват от тях и да ги разпространяват по същия начин, така, както е правила Савка. Целта е да си създават ореол и техни почитатели. Борис Николов като научава това, то прибира архива. Но той е вече разбит от 3-те сестри Аламанчеви, Люба, Милка и Цветана. Някои материали те са ги раздали на свои приближени. Това го знам лично от Борис и от Мария Тодорова. Идва се до онзи момент, когато той ги скрива в буркани в едно скривалище на Витоша. Те там се съхраняват от 1946 до 1980 г., когато биват откраднати чрез Боян Златарев и от онези, които стояха зад него. Това е описано от мен в „Изгревът", том III, стр. 113-115. Ж) По-късно лично Борис Николов ме заведе и ми показа мястото.
към текста >>

86. 12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133

Жечо Панайотов

Била много красива, интересна, но той я дава лично само на най-приближените си ученици.
Нужно е било едно противодействие и Учителят разрешава въпроса с четенето на 133 псалом. То може да има и друга някаква причина, но аз знам тази. В разговорите ни през този период, след събора 1912 година и есента на 1913 г. братята интимно споделяха впечатленията си от една книжка. Тази книжка била отпечатана по нареждане на Учителя. Била много красива, интересна, но той я дава лично само на най-приближените си ученици. Едно от условието било да не се показва или дава на чужди хора. Тогава се питаха, щом като е отпечатана в печатница как се е опазила в тайна? По този въпрос най-добре бе осведомена сестра Стойчева. Тя казваше, че при набирането и отпечатването в печатницата присъствувал по нареждане на Учителя брат Гумнеров. Изкарвали една кола, после разпилявали буквите и нареждали втора кола и така докрай.
към текста >>

87. 20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА

Жечо Панайотов

като се има предвид, че пак тогава се намериха 150-160 запазени книжки, идвайки до заключението, че Учителят е раздал на най- приближените си ученици само 320 книжки от 1912 г.
А там е по-високо място, може и вятър да е духал, и да е настинал. По късно научих от сестра Иларионова, че там е работил върху "Завета на цветните лъчи на Светлината". През 1945 г., бъдейки в комисията, която направи опис на оставените от Учителя вещи и книжа срещнах фактурата, издадена от Придворна печатница при отпечатването на тази книжка. Отпечатани са 500 екземпляра, като заедно с подвързията е 500 лв. Напечатана е през 1912 г. като се има предвид, че пак тогава се намериха 150-160 запазени книжки, идвайки до заключението, че Учителят е раздал на най- приближените си ученици само 320 книжки от 1912 г. до 1944 г. Много от притежателите си заминаха, а трябваше да ги предадат на едно по-младо поколение. Например сестра Каназирева си подари своята книжка и Пентаграма на Петър Караиванов. Той си замина, баща му си замина. Къде ли отиде книжката?
към текста >>

88. 85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

Николай Дойнов

Казват някои наши приятели, приближени до Лулчев, много категорично, че Лулчев, който не се стесняваше и много не се колебаеше, да си каже думата навсякъде и на всекиго, когато намери за нужно, бил писал на Кришна Мурти две писма, в които му обръщал вниманието, че той не е Миров Учител, но е само един ученик.
Тези тримата, тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна Мурти - със своята богата литература, която теософското общество издаваше и написаната от този младеж книга „При нозете на Учителя", за която някои казват, че е написана под ръководството на Ана Безант. Водачите на обществото го лансираха, като новият Миров Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране, като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение на замъка Ерде. Разбира се такова едно голямо събитие на духовните среди от всемирен мащаб без Магдалина не може и тя решава да отиде там. Казват някои наши приятели, приближени до Лулчев, много категорично, че Лулчев, който не се стесняваше и много не се колебаеше, да си каже думата навсякъде и на всекиго, когато намери за нужно, бил писал на Кришна Мурти две писма, в които му обръщал вниманието, че той не е Миров Учител, но е само един ученик. И, че вярно е, че сега има Миров Учител, но Той е в България. Също той му подчертал, че да си присвои човек такова звание, като Миров Учител, е голяма отговорност свързано с тежка карма. Трябва да се приеме, че има нещо вярно, Лулчев да е писал такива писма и да ги е пратил до Кришна Мурти, защото, когато в навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, която е имало около него, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където Кришна Мурти се е разхождал. Като я видял, започнал да се отдръпва, а тя го настигнала и му казала на безупречен английски език: „А, ха, ти бягаш от жените, не си като нашият Учител". Като чул, че става въпрос за Учител, той се спира и се започва от нейна страна обяснения за нашия Учител Петър Дънов и за неговото учение.
към текста >>

89. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери.
към текста >>

От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери.
Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр.
към текста >>

90. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат.
Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не.
към текста >>

91. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен?
Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец.
към текста >>

92. 1923 година

Самопожертвувайте се за своя ближен, за разумното, за доброто, чистото, идеалното.
5) Вярвай, твойта душа е чиста и никой не е я опетнил. 6) Лимонът е знак на мъдрост и който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон. 7) В сегашната епоха всички сме изложени на големи изкушения и всички трябва да станем верни на великата любов. 8) В съзнанието иде светлина в облак, е която ще видите Христа отвътре и ще чуете Неговия глас тихо да ви шепне: „Обичайте се! Любете се! Самопожертвувайте се за своя ближен, за разумното, за доброто, чистото, идеалното. 9) Любете всичките хора, както Христос ги любеше. 10) Няма човек, който да няма добро в него. 11) Умният човек връзва силния и добрия. Исус е казал: „Да развържем доброто, а свържем злото." Да свържем давещия се със спасителното въже. 12) Знайните неща, явните, са безцелни, скритите са ценни.
към текста >>

93. 1931 година

Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес].
Тази статия ме отнесе в дълбочината на моята душа, в недрата на вечно ожидащия ми дух. Като че ли леки струи докоснаха сърцето ми и го подбудиха към усета на тия, които живеят с идея, чиито сърца туптят за свят и разумен живот, чиито души са искри от вечния огън - Бог, и се стараят да разнасят виделината на вси страни, но и имат и голяма съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя. *(на есперанто) - „Условието на вечния живот". (Бел. М. И.) ^ брести - диал.
към текста >>

94. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре. Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя. Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида.
към текста >>

95. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия.
Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.[/b] [b][b]34.[/b][b] скаш ли да прогресираш[/b][/b] [b]Искаш ли да прогресираш, ти трябва да желаеш доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място.
към текста >>

96. 10. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 16.IX.1937 год.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Нашето сближение е от Бога и то стана с откровение, което знаеш.
Между другото каза така: „Този свят не е направен само за вас. В него живеят и ангели, и паднали ангели, и овци, и вълци, и хора от разни степени по съзнание и разни култури, затуй на вас ви трябва знание, да познавате хората и да се пазите. На основание това аз казвам: кому кога поникнат крила, да хвръкне нагоре, да не чака другите. Един днес, друг утре - кой кога се излюпи, да хвръкне нагоре." И аз ти казвам сега: хайде да вървим заедно, защото зная, че това е копнеж и на твоята душа! Тук имаме допирни точки, пък и на всичките полета ги имаме. Нашето сближение е от Бога и то стана с откровение, което знаеш. Малките недоразумения понякога, това са спънки, за да увеличат подтиците в нас, да внесат или да увеличат парата на нашия кораб, за да увеличи скоростта на своето движение. Да вървим, да вървим, по чистата пътека на Бож[ествената] светлина и знание... Часът е 1.15. Довиждане. Учителят каза и друго: На земята братство няма. То е горе. Ние тука сме на школа.
към текста >>

97. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

В началото на 1897 година е преместен за дипломатически агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съседни народа.
През деветдесетте години на миналия век той написва най-значителните си художествени произведения, които му спечелват славата на самобитен повествовател - проникновен познавач на бита, психологията и езика на нашия народ. Дружбата му с Ив. Вазов и с някои други български писатели започва много по-рано. В къщата му се събират често някои от най-видните майстори на художественото слово, най-ревностните културни дейци по онова време. Ала тези сбирки, на които се обсъждат в приятелска атмосфера проблемите на литературата, изкуството и на младата българска наука, която вече прави първите си стъпки, биват прекъснати поради заминаването на Михалаки Георгиев за Виена, назначен през август 1894 година за първи секретар на българската легация. В началото на 1897 година е преместен за дипломатически агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съседни народа. С настъпването на пролетта на 1899 година настъпва и краят на дългогодишната служебна дейност на Михалаки Георгиев. Той напуска не само държавната служба, но се отказва да участва в каквато и да е политическа партия. Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр.
към текста >>

98. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала.
Потопена в нея, аз правя последно усилие да помогна в този тежък час, който е неизбежен за всяка душа, копнеюща да се прости със суетното, което ни държи в робство на греха и ни обезверява. Мила моя, не зная с що бих могла да ти бъда полезна - ако въобще бих могла да сторя нещо за тебе и да те зарадвам. Душа! Тази странна дума за света, която хората не обичат да поменуват, освен когато казват: „Да успокои Бог душата му! " Само тогава чуваме да се изговаря тя. Аз няма да се впущам в обяснения по този въпрос, защото ще ти се стори твърде отвлечен. Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала. И сега даже, когато случайно погледна назад, нещо ме кара да изтръпна и да се ужася. Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата суета, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене. 0, чудна е твоята душа! Как умее да се радва тя! Ти си мила като дете, от което е скрита тяжестта на живота.
към текста >>

99. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Твърде приближен до Александър Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни.
15. Начо Петров Когато Начо Петров се запозна с Учителя, беше едвам на тридесет години - през 1910 г. Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона. Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия. Твърде приближен до Александър Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни. Последователно той беше общински съветник, после помощник-кмет на столицата, като от онова време си запази живи спомени и твърди връзки. Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично. Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия. Контактът на Начо Петров с Учителя беше отговор на дълбоко негово търсене. Скоро той стана един от най-редовните Негови последователи.
към текста >>

100. 59. Надежда Конова. 59.1. Защо и как станах „дъновистка