Търсене в текстове за 'Бисер'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 109 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана.
Това е причината на греха. Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под Неговия контрол. В Него живеем, движим се и съществуваме. Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде.
към текста >>

2. 21) Дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора.
Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора. Учителя даде дихателните упражнения, а в края на посещението разтвори томчето „Мнозина казваха“ на 53-54 стр. и на 202-203 стр. и като прочете от тях, разделихме се. ПЪРВО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ Прави се в течение на пет минути.
към текста >>

3. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели?
Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление.
към текста >>

4. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг пример: Колко са красиви бисерите!
Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата.
към текста >>

Нали има бисерни огърлици.
Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда.
към текста >>

Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.
В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
към текста >>

При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
към текста >>

Значи при страданието на природата се ражда този бисер.
Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат.
към текста >>

Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата.
Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери.
към текста >>

Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа.
Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери. Аз ще ви приведа много малко.
към текста >>

5. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В Индия има факири, които англичаните викат, когато ловят бисерни миди на дъното на океана.
Дойде една мъчнотия за човека и той престане да мисли за Бога - обърнал е вече гърба си към Господа. Това е причината за греха. Грехът е резултат от следното: Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват. * В Индия има факири, които англичаните викат, когато ловят бисерни миди на дъното на океана. Факирът се концентрира и акулите не идват; престане ли да се концентрира, акулите идват. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Бога - Великото Разумно Начало, човек е ограден. Престанеш ли да мислиш за Бога, чувствуваш празнота. Има някои, които търсят Бога, когато са в затруднение.
към текста >>

6. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук.
Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук. От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиж. Били ли сте в Мъглиж? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата брега на едноименната река. Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
към текста >>

7. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг пример: Колко са красиви бисерите!
Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата.
към текста >>

Нали има бисерни огърлици.
Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда.
към текста >>

Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.
В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
към текста >>

При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
към текста >>

Значи при страданието на природата се ражда този бисер.
Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат.
към текста >>

Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата.
Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери.
към текста >>

Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа.
Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери. Аз ще ви приведа много малко.
към текста >>

8. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица навън.
Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща, ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато съзира върху широката си готварска печка нашите чайници, нашите лъскави гюмчета, котлета... Остана със зяпнала уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица навън. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор? Где е видял той такова чисто веселие? Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви за нас, за да се напием с чай. Все пак доволен, извика след нас - Елате, елате пак! Щом потеглихме по нагорнището, снегът престана.
към текста >>

Слънцето разстила по пътя мантия от бели бисери.
Небето се изясни, гората е небивало красива, дърветата са натежали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска песен и като че ли пляска с ръце. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя мантия от бели бисери. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила с шепи от тези бели слънца. Вредом белина, София омотана в мъгла. Стара Планина, проточила бял гръбнак, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин, сребърно-бял, е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите.
към текста >>

9. ВЕНЕРИН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Красивата и пленителна усмивка разкрива изящно наредените като бисери зъби.
Очите са големи, с омайна пленителност и нежност, изразяваща любов. Хармоничните и леко подвити нагоре ресници, които жените често изкуствено удължават, увеличават още повече чарът, който се излъчва от техните очи. Носът е неголям и често е кокетно вирнат нагоре. Устата обикновено е малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалният улей, който се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно вдлъбнат и показва деликатното, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкрива изящно наредените като бисери зъби. Облата брадичка завършва лицето с една малка и приятна трапчинка. Венера - това е типът жена; силата й не седи в мускулите, нито във волята, а в силата на опияняващите чувства. Мъжките Венерини типове са красиви, изнежени, с изискана прическа и с хубави засукани мустачки. Те, като че ли, са по погрешка мъже и са меки, чувствителни, кокетни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват.
към текста >>

10. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка.
„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този свят заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая."
към текста >>

11. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих.
„Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но когато нечестивият началствува, народът въздиша." „Человек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му." „Праведният дава внимание в съдбата на бедните. Нечестивият не вниква, за да познае." 30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец." „Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе."
към текста >>

12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени.
Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде.
към текста >>

13. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа.
Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи. В 13-та глава първите четири притчи са отправени към народа, а последните 3 са изказани на учениците. Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа. Това са езотерични притчи, за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето.
към текста >>

14. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Христос казва: "Не давайте осветените неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да ви разкъсат".
да търси Божественото в себе си и в другите, и да върви в Пътя на съвършенството. Затова е казано още: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни". В началото на седма глава Христос излага закона за причините и следствията, и закона за Божествената Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата. Този закон е изразен по следния начин: " Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери." По-нататък Христос казва: "Не давайте осветените неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да ви разкъсат". Това се отнася до Божественото знание - да не се дава на неподготвени хора, защото ще злоупотребят с него и ще причинят по този начин много злини. Със знанието на законите и силите, които това знание дава, те ще почнат да злоупотребяват и ще се превърнат в черни магьосници, които ще се обърнат срещу тези, които са им дали това знание.
към текста >>

15. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

6. Притчата за скъпоценния бисер.
1. Притчата за сеятеля. 2. Притчата за плевелите и пшеницата. 3. Притчата за синаповото зърно. 4. Притчата за кваса. 5. Притчата за съкровището в нивата. 6. Притчата за скъпоценния бисер. 7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16).
към текста >>

В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега.
Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния свят. Този Път е описан в образите на притчите. Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния свят. От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите. Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели. И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие.
към текста >>

Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери.
учениците с пробудено съзнание. Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата. Нивата е тялото. Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето.
към текста >>

Бисерите се намират на брега на морето.
Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата. Нивата е тялото. Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите.
към текста >>

Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него.
Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите. Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото.
към текста >>

16. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И 12-те порти бяха 12 бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло."
„И тоя, който говореше с мен, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите му и стените му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на ширината му; и като измери града с тръстта, излезе 12 000 стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе 144 лакти; а това беше човешка мярка, употребена от Ангел. Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше Яспис, вторият Сапфир, третият Халкидон, четвъртият Смарагд, петият Сардоникс, шестият Сардий, седмият Хризолит, осмият Верил, деветият Топаз, десетият Хризопрас, единадесетият Яцинт, дванадесетият Аметист. И 12-те порти бяха 12 бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло." „И храм не видях в него, защото неговият Храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна, да го осветлява, защото Божията Слава го осветляваше и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата Светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, а нощ не ще има там; па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща." „И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в Книгата на Живота на Агнето."
към текста >>

17. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те запазват своите бисери на Мъдростта за малцината избрани, които разбират и знаят цената им и които ще ги носят на короната си, вместо да ги захвърлят пред материално грубите свине, които биха ги стъпкали в калта и биха ги смесвали с тяхната отвратителна умствена храна.
"О, не позволявай, щото Пламъкът да угасне, поддържай и пази от век на век в неговата тъмна стаичка, в неговите свети олтари и храмове, поддържан горящ всякога. Подхранван от чисти служители на Любовта, не позволявай щото Пламъкът да угасне". "Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи. Те са били безразлични към тези неща, защото те знаят колко малко могат да се намерят такива предани хора във всяко поколение, които да са готови за приемане на Истината или които биха били готови да я схванат и разберат, ако добре им се представи. Те са се ръководили от правилото: "Твърдата храна е за възрастните, а млякото е за децата". Те запазват своите бисери на Мъдростта за малцината избрани, които разбират и знаят цената им и които ще ги носят на короната си, вместо да ги захвърлят пред материално грубите свине, които биха ги стъпкали в калта и биха ги смесвали с тяхната отвратителна умствена храна. Тези хора никога не са забравяли и не са пренебрегвали оригиналните учения на Хермес относно предаването на думите на Истината на тези, които са готови да я получат, и което е изразено от Хермес както следва: "Когато Учителя минава, то ушите на тези, които са готови за Неговото Учение, се разтварят широко". А също и следното: "Когато ушите на ученика са готови да слушат, тогава идват и устните, които да ги изпълнят с Мъдрост". Но тяхното държане се определя и от друга мисъл на Хермес, а именно: "Устните на Мъдреца са затворени, освен за ушите на избраните", т.е. за ушите, които могат да разберат Мъдростта".
към текста >>

18. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение.
Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия."
към текста >>

19. Работа със скъпоценните камъни - Влад Пашов (1902- 1974)

Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система.
Всеки човек, роден през съответното време, когато Слънцето минава през даден знак, е добре да носи съответния камък. Рубинът и топазът са червени, смарагдът е зелен, нефритът е също зелен, лазуритът е яркосин, диамантът е безцветен, прозрачен, а аметистът е бледовиолетов. Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло. Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен. Може посочените цветове да не са точно такива, каквито притежават съответните камъни, но източникът, който ползвах, ги посочва такива. Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги открие.
към текста >>

20. 6-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова именно Христос е казал на учениците си да се пазят от свинете, да не хвърлят бисерите си на свинете.
Тази е причината, поради която окултните школи са се криели от хората. Защото хората като не разбират законите, със своето любопитство са им причинявали ред пакости. Те са постъпвали с тях /с учениците на Школата/, както и до днес още някои постъпват с цъфналите дръвчета - да си късат цветове от тях, докато ги окъсат всички и дървото се осакатява. Ученикът е цъфнало дръвче. Когато той прави някои опити има опасност, като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова именно Христос е казал на учениците си да се пазят от свинете, да не хвърлят бисерите си на свинете. Когато цветята и дърветата растат, радвайте се отдалеч на миризмата им, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Това е велик закон на Природата. 32. В окултната школа се приемат ученици със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля, със здрав гръбнак да носят. Хилави, болни ученици в Школата не се приемат. Който е слаб, хилав, да си седи у дома.
към текста >>

21. 9-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: "Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете".
Ще бъдете в света, без да сте от света, за да не възприемете неговите недъзи, т.е. трябва да се ограждате. А това става като държите в ума си светли мисли и в сърцето си благородни чувства. 55. Пазене на свещеното знание, което се предава в Школата. Често у хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: "Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете". Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. Затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята. Религиозните хора, обаче, всичко каквото имат, изнасят го на пазара, защото не е тяхно, не са го придобили с труд. Най-първо, като ученици на окултната школа ще знаете: Свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара, а ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас.
към текста >>

22. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете.
Някои от вас питат: По какво се отличава Окултният Ученик от обикновените хора? Различието седи в това, че Окултният Ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него ИСТИНАТА Е ИДЕАЛ, МЪДРОСТТА - ЦЕЛ, А ЛЮБОВТА - РЕАЛИЗИРАНЕ. 148. Ученикът трябва да пази Свещеното знание. Често в хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята. Религиозните хора, обаче, всичко каквото имат, изнасят го на пазара. Защо? - Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд.
към текста >>

23. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и Христос казва: Не хвърляйте бисерите на свинете.
В една беседа аз ще ви говоря върху методите на Любовта, да видите какво нещо е Любовта и как може да се приложи и какви резултати произвежда тя. Защото както сега се описва Любовта, това са само чувства, свързани с живота, известно приятно разположение, а когато дойдем до същинската Любов, тя е нещо велико. Ако може да се създаде тази любовна атмосфера, тогава ще може да ви се говори за методите на Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мене. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставим в бъдеще други да говорят. Когато се образува една атмосфера, каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. Затова и Христос казва: Не хвърляйте бисерите на свинете. Свещените работи не трябва да се дават на неподготвени хора. С Любовта можем да направим опит ако искате. Тя е Божественото съзнание, което произвежда всички възвишени състояния. Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас. Ние само рушим, но трябва да се откажем да рушим, а да градим.
към текста >>

24. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер.
Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане трябва. За да се огладите, ще се напредварвате в Божествената Любов. Тази Любов ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер. Най-първо ще започнете с добрата обхода. 442. Изпитването на Ученика. Вие ще приложите учението, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците.
към текста >>

25. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат".
Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това
към текста >>

Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите.
Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него. По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите. Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме.
към текста >>

26. 24 часа - Теофана Савова

Учителя започва да ниже перли и диаманти, най-прекрасни бисерни слова в огърлицата на 1929 година.
- казват топовните гърмежи отвън. Честита Нова година! - казваме всички с целуване ръка на Учителя ни благ. С най-голяма радост се поздравяваме и си пожелаваме да се реализира пожеланието на Учителя. * Учителя започва да ниже перли и диаманти, най-прекрасни бисерни слова в огърлицата на 1929 година. Беседи и лекции се редуват с най-голяма Любов, с Мъдрост и Истина, а ние поглъщаме с жажда словото, окриляни от неговата жива сила. * Голяма е светлината на Словото. Тя прониква до най-потайните кътове на стария живот и той сам съзира своите недъзи. Започва борба.
към текста >>

27. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

Веднага след вечерята концерт словото потече като слънчеви лъчи през бисерен наниз.
ПОСТИЖЕНИЯТА 1931 г. Честита Нова 1931 година - Година на постижения! Веднага след вечерята концерт словото потече като слънчеви лъчи през бисерен наниз. Бяхме се събрали около нашия обичен Учител. В такива вечери очаквахме с голямо вълнение словото му, което ни вълнуваше повече и от най-добрата артистична програма. Като из драгоценен извор то струи и озарява умовете ни със светлината на Божествената мъдрост, изпълня с топлина сърцата ни и внася в нас импулсите на вечния живот. Затова го приемахме с голямо вълнение: във всеки неделен ден, всяка сряда и всеки петък, когато с трепет следяхме мисълта на Учителя, за да доловим отговора на въпроса, който безпокои нашия ум, вълнува нашето сърце и подтиква към деятелност нашата воля. Защото знаехме, че пулсът на вечния живот в словото на Учителя носи верния отговор на въпросите ни.
към текста >>

28. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя изнася бисери на Словото Божие, изявени в беседите: „Мировата любов и космичната обич" — 1919 г., „Новото човечество" — 1920 г., „Пробуждане на колективното съзнание" — 1921 г., които заедно с добре организираните събори обръщат вниманието на обществото.
Всички вие до един ще проповядвате идеите на шестата раса. Тези идеи са вложени в беседите и лекциите, които ви говоря. Затова трябва да проучвате внимателно беседите и лекциите. Ще ви се дадат дарби, сили, знания и условия за работа." (64) След Първата световна война на съборите от 1919 г. Учителя изнася бисери на Словото Божие, изявени в беседите: „Мировата любов и космичната обич" — 1919 г., „Новото човечество" — 1920 г., „Пробуждане на колективното съзнание" — 1921 г., които заедно с добре организираните събори обръщат вниманието на обществото. Много граждани от Търново започват да посещават беседите и съборите. Това не остава незабелязано от Православната църква, която вижда в лицето на Учителя голям свой враг. Космичният закон на хармонията гласи, че там, където светлината е голяма, предизвиква съответно и голяма тъмнина. Ето защо Църквата се опълчва срещу Учителя и братството. Тази борба достига своята кулминационна точка на 19 август 1922 г.
към текста >>

29. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>

30. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот.
Той не само наранил себе си със своето немирство, но причинил вреда и на другите. Останалите на софрата може да не разберат за кого е това назидание, но знаят, че някой от тях е този, за който става реч. Беседа в салона на Изгрева, София Имаше и случаи и те бяха много, когато Учителят трябваше да отговаря на въпрос, зададен му през седмицата от някой ученик. Тогава, зърнал ученика между слушателите, той правеше умело една модулация между основната мисъл и вмъкваше в нея необходимия отговор. В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много. Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема.
към текста >>

31. 48. РОДНА ЗЕМЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мила родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери.
РОДНА ЗЕМЯ Мила родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери. Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват легенди за безбройни подвизи на верните ти синове. Ето чувам молитвени химни в подземните обители на манастирите, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях. О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка... 23.II.1984 г.
към текста >>

Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват легенди за безбройни подвизи на верните ти синове.
РОДНА ЗЕМЯ Мила родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери. Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват легенди за безбройни подвизи на верните ти синове. Ето чувам молитвени химни в подземните обители на манастирите, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях. О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка... 23.II.1984 г.
към текста >>

32. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки.
Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
към текста >>

33. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер".
Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека."
към текста >>

И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид.
към текста >>

34. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението.
Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание?
към текста >>

35. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота.
Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава.
към текста >>

36. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност.
Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност. Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове.
към текста >>

37. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Дънов в англоезичните държави имат и трите книги, издадени от видния британски учен и мислител Дейвид Лоримър в Англия през 90-те години на XX век: "Пророк на нашето време" ("Prophet for Our Times"), "Кръгът на свещения танц" ("The Circle of Sacred Dance") и "Бисери на любовта" ("Gems of Love").
В нея фигурира и името на Учителя П. Дънов, който е представен по следния начин: "Български пророк, който твърди, че е слязъл на Земята от "Алфеола, Звездата на звездите", за да проправи пътищата за идната "епоха на славянството". През 1914 г. Дънов обявява на света, че е настъпила "Епохата на Водолея"." По-късно изключителен принос за популяризирането на духов- но-културното наследство на Учителя П. Дънов в англоезичните държави имат и трите книги, издадени от видния британски учен и мислител Дейвид Лоримър в Англия през 90-те години на XX век: "Пророк на нашето време" ("Prophet for Our Times"), "Кръгът на свещения танц" ("The Circle of Sacred Dance") и "Бисери на любовта" ("Gems of Love"). И трите произведения са посветени изцяло на българския духовен Учител и разкриват неговата мисия на нашата планета. За отбелязване е, че Д. Лоримър - след като за първи път посещава събора на ББ при Седемте Рилски езера през 1989 г. - се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал.
към текста >>

38. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи.
Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчетава в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги приемат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи. Те са живата връзка между него и обществото, проводниците на величавите му идеи - вестители на Новото Учение, апостоли (а нерядко и мъченици) на прехода от по-ниското към по-високото стъпало на мировата еволюция. Световните Учители идват периодически на планетата Земя като Пратеници на една висша Общност, която съществува и функционира в духовната вселена, имайки проекции във всички материални светове (галактики, звездни системи, отделни планети). Едно от имената, с които е известна тази Общност, е Великото Всемирно Братство (Всемирна Ложа). Както подчертава и българският духовен Учител П. Дънов, това е Йерархия от разумни Същества, завършили преди милиони или милиарди години земния (материалния) етап от своята духовна еволюция.
към текста >>

Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини.
4. Оценката на Времето Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да остане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по трънливите друми на живота. Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното. Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето.
към текста >>

39. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

4. Библейски бисери:
Те са червената нишка и в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Само духовно пробуденият би могъл да разгадае контурите на тяхното присъствие в библейския текст: „Мнозина четат Библията, говорят за Бога, но малцина познават Любовта, Мъдростта и Истината. Може ли някой да каже, че е чел и чете Словото Божие, ако не се е запознал с Любовта, с Мъдростта и с Истината? За него Словото Божие е затворена книга.“ В безкрайната си Мъдрост и прозорливост Бог, обаче, е предвидил, че не всяко от Неговите чеда ще бъде в състояние да разгадае смисъла на посланието Му. Затова Той е заложил в свещения текст и помощните средства, с които вярващият човек, пътникът в необятните поля на духовното Откровение да успее да открие ориентирите за вярната посока: „Много неща са написани в Библията, но там са написани едновременно и законите за разбирането им.“ 4. Библейски бисери: „В свещената Книга се съдържат велики истини. Те са велики именно поради това, че носят Живот. Великото в света е Животът. Съвременните хора искат да станат велики извън Живота. Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие.
към текста >>

Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово.
На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“ Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово. За една от тях говори и Учителят П. Дънов в своя съборна беседа от сборника „Отвън и отвътре“: „Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа: най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адам, и във времето на Авраам, и във времето на Мойсей, и във времето на Христа, и в сегашните времена – Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов.
към текста >>

“ Още един драгоценен бисер на библейския свещен текст – за най-съществения обект на разглеждане – разкрива Учителят на ББ у нас на друго място в Словото си: „Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света или проявлението на Христа.
Дънов в своя съборна беседа от сборника „Отвън и отвътре“: „Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа: най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адам, и във времето на Авраам, и във времето на Мойсей, и във времето на Христа, и в сегашните времена – Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов! “ Още един драгоценен бисер на библейския свещен текст – за най-съществения обект на разглеждане – разкрива Учителят на ББ у нас на друго място в Словото си: „Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци, апостоли – то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията обаче е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, за това се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост – както майката постъпва с любов по отношение на детето си.“
към текста >>

Има един особено ценен библейски бисер, който не бихме успели да открием по страниците на Божието Слово, а само между редовете му.
Като четеш Неговите светли и възвишени слова, намираш, че Той е говорил само през светли, слънчеви дни. Затова именно словото на Христа наричаме слово на деня, т.е. на светлината. Следователно четете свещените книги, Евангелието, за да се свържете с Христа, носителя на Любовта. Без Любов нищо не се постига.“ Има един особено ценен библейски бисер, който не бихме успели да открием по страниците на Божието Слово, а само между редовете му. Той представлява по своята същност синтез на величавата Мъдрост, вложена в Божието послание към нас: „Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази свещена Книга! “ Какво е Писанието? – Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот… „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във Вселената.
към текста >>

40. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки.
Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа. За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П. Дънов посочва: „Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>

41. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си.
Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане. За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

42. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>

43. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П.
Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов! “ Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П. Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ. Ето някои от тях: „Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“ „Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал.
към текста >>

44. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Измежду множеството бисери в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) блестят с неподправен блясък и мислите му, посветени на служението.
Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на Новата Култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз“ (Учителят П. Дънов). Отличен урок за всички, които – едва-едва измътили яйце в полога на грижливо прикриваното си самомнение – бързат да разгласят за това събитие от космическа важност по четирите посоки на света. Измежду множеството бисери в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) блестят с неподправен блясък и мислите му, посветени на служението. За учениците в духовната Школа особен интерес представлява начинът, по който той свързва пътя на ученика с усвояването на трите първостепенни космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината и обуславянето на придобиването на последния именно със служението: „Любовта е път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява. Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога.“ Трите пътя – на Любовта, Мъдростта и Истината, в същност са един път, който обединява Божественото извън човека с неговата изначална вътрешна Божественост. Двата наглед антагонистични полюса на космическото проявление – Доброто и злото, изграждат различни модели на живот. В рамките на първия забравяш себе си и се отдаваш да служиш на Цялото.
към текста >>

45. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате.
Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите. Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от твоята непреходна природа. Пробуденият човек възприема своя висок идеал като нещо свещено, недосегаемо за бурите на материалната действителност, за сквернотата и пошлостта на сивия поток на делника. Във всички ситуации от живота той държи запален в съзнанието си факела на своя възвишен душевен стремеж. Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате. Всеки трябва да има едно свещено чувство, което да обича, и една свещена постъпка. Това да е вашият идеал“ (Учителят П. Дънов). Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота. Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото.
към текста >>

46. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

„Хемус“1931 г “Добрата фея“1931 - Бисерна огърлица1931 - Дървото на приказките1931 г.
– „Макбет“ (преразказ за юноши), изд. „Хемус“1930 г. – „Венецианският търговец“ (преразказ за юноши), изд. „Хемус“1930 г. – „Трендафилка“ (приказка от Ш.Перо), изд. „Хемус“1931 г “Добрата фея“1931 - Бисерна огърлица1931 - Дървото на приказките1931 г. – История на пластическите изкуства” (12-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование1931-1934 г. – „Приказки от цял свят“ (34 отделни книги), изд. „Ст. Атанасов“1933 - Славянски приказки - Н.Райнов1933 - Морската царица1933 г. – „Самодивско царство (Сказания и притчи)“, изд. „Ст.
към текста >>

Атанасов“1931 - Бисерна огърлица1933 г.
Перо), изд. „Хемус“1931-1939 г. – История на пластическите изкуства” (12-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование1931-1934 г. – „Приказки от цял свят“ (34 отделни книги), изд. „Ст. Атанасов“1931 - Бисерна огърлица1933 г. – „Самодивско царство (Сказания и притчи) “, изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена 1939 г.1933 г. – „Златни сърца“ (разкази за деца и юноши), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст.
към текста >>

47. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Красивата и пленителна усмивка разкрива изящно наредените като бисер зъби.
Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често е кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатното, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкрива изящно наредените като бисер зъби. Една обла и мека брадичка завършва лицето с малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не стои в мускулите, нито във волята; тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, с хубави засукани мустачки. Държат да се нравят на жените повече с тези си качества, отколкото със своя ум.
към текста >>

48. Венериният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Усмивката е чаровна и разкрива красиво наредени като бисери зъби.
Носът е прав и леко извит, малко е месест, но е фин, с малки трепкащи ноздри, което говори, че не обичат да се задълбочават във философски проблеми. Устата е малка или средно голяма, с две красиво оформени месести устни, което говори, че лесно обещават, но трудно изпълняват - една пленителна небрежност към своите обещания. Вертикалната бразда, която са спуска от носа към горната устна, е изящно издълбана и подсилва красотата в тази област на лицето. Това показва деликатно и внимателно отношение към околните. Брадичката е малка, обла, месеста. Усмивката е чаровна и разкрива красиво наредени като бисери зъби. Бузите са кръглички с трапчинки. Ушите са обикновено малки, показващи липса на стремеж към разрешаване на големи проблеми. Шията е бяла, закръглена и със средно хармонична дължина. Раменете са закръглени, пълнички и падащи, на които не може да се види никаква кост. Гърдите са месести, но по-тесни.
към текста >>

49. От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете.
И в тази игра всяко дете избира място съответно силите си. Всеки взема участие, всеки работи, всеки живее. Трогателно е родителят да види детето си активен участник в колективна дейност, при даден социален проблем макар и изнесен във вид на игра. Играта за детето е живот и вдъхновение. Приятно е всяко дете да получи в края на годината свидетелство. То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете. При друг случай, играем на пчелин — царицата пчела поднася на всяко дете капка медец с пожелание — свидетелство. Свидетелствата се изработват от учителката и са изненада за децата. Утрото завършва с щастливи пожелания и радостно настроение. Трагичната раздяла е излишна сантиметалност. След празника децата идват, за да си вземат изработените предмети — спомен от първото им творчество.
към текста >>

50. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Приближила се царицата до олтара и свалила скъпата си бисерна Огърлица.
Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили. Изреждали се и други хора с хубави подаръци, но камбаните не забили. Отчаяли се вече хората. Полунощ наближавало, когато изведнъж пристигнали царят и царицата. Хората се отдръпнали да сторят път. Приближила се царицата до олтара и свалила скъпата си бисерна Огърлица. Толкова тихо станало в черквата, че всички чули, когато царицата сложила огърлицата на мраморните стъпала на олтара. Но. . . камбаните не се чули. Тогава се приближил царят и полека свалил от главата си скъпата корона, цялата от злато и обсипана със скъпоценни камъни. Всички затаили дъх в очакване, че сега камбаните ще забият.
към текста >>

51. Съдържание - Николай Райнов

Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

52. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе! Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи.
Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус — жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе! Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея?
към текста >>

53. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар.
Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки. И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя.
към текста >>

И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки.
И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки. И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя. ... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом.
към текста >>

И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини.
И чудеxa му се всички. А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза. И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята. И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър. А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали. И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини. А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете. А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато. Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на змейове. А очите им бяха от опали.
към текста >>

„ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно.
„Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя. „Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало. „ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята. „И — венци от кръв... „Това е за людете. „А за боговете има обич на мъдрост и сърце. „Ти бог ли си ? „ .. Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз.
към текста >>

54. Слова на Блажения - Николай Райнов

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.
към текста >>

55. Даниил - Николай Райнов

Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия — като пъстри змии.
Защото бе млад и хубав, и силен. И закопня царицата по него. И накити се една вечер тя за Данииля. И тури на главата си прочелници от злато и тънка мед, обсипани с ясписи и рубини. И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия — като пъстри змии. А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу. И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист. И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер. И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор. И на ушите си — сърповидни обеци, а на пръстите си — пръстени с египетски камъни.
към текста >>

И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер.
И тури на главата си прочелници от злато и тънка мед, обсипани с ясписи и рубини. И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия — като пъстри змии. А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу. И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист. И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер. И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор. И на ушите си — сърповидни обеци, а на пръстите си — пръстени с египетски камъни. И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици. И прати да повикат Данииля.
към текста >>

56. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити.
И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити. И ще видят само бледен прах с кисела миризма на отрова — сива пепел с дъх на разорение, — тънка паяжина, по която снове и пее лъжата на света. И над тези бледи останки ще играе своя танец сянката на Смъртта. И ще проговорят с остра печал устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!“ „Те ще подирят седалище в Съда. Но безлюдни ще намерят покоите на Правдата — и на голямото седалище ще видят седнал човек от кости, а на главата му — вместо венец — се вие дълга зелена змия. И очите на змията ще ги погледнат право в лицето — а после змията ще обърне главата си към черепа на костения човек — и ще впие своя език в неговите кухи очни дупки.
към текста >>

57. Път на звездите - Николай Райнов

Когато стигна в далечен град, където продаваха скъпи бисери, Балтазар видя син, че е застанал с нож над майка си — да я убива, защото бе пиян и гняв беше обсебил нетрезвата му десница.
И потеглиха след тях Мознаим, Акраб и Кешед — звездобройци от Персия — и приготвиха сардоникс, кориандър и кинамон, за да поднесат избраните дарове на Тогова, Когото смятаха, че ще бъде най-мъдър и най-дълбок между пророците. А от Индия потеглиха Геди, Делои и Дагим — брамани-влъхви, които взеха алмази, тигров зъб и кръгла кост от кротал — дарове на всемощен вожд и бранник. Дванадесетмина бяха те — и всеки носеше своя дар, за да го поднесе Нему — на Непознатия Човек, Чието живелище не знаеше ни един от тях. …А най-сетне тръгна Балтазар, но дар не смогна да намери, понеже не знаеше какъв дар прилича на Оногова, Чието име е Милосърдие. И тръгна Балтазар да търси дар за Него. Когато стигна в далечен град, където продаваха скъпи бисери, Балтазар видя син, че е застанал с нож над майка си — да я убива, защото бе пиян и гняв беше обсебил нетрезвата му десница. А майката ридаеше — и молеше сина си да не прави безумие. Но мъжът бе разсвирепял — и в пристъп на ярост замахна бясно с ножа. Случи се, че тъкмо в тоя миг змия се обви около крака му — и се приготви да го ухапе. А майката, прободена, се хвърли да разплете пепелянката от ногата на своя син. Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана — и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите й.
към текста >>

58. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче.
И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой — : да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури — и клати земята — и пак се крие, за да го не уловят. Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолeй ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата — : ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — а две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната; затова затваряш своя път със знака Риби. Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети cветлината — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце.
към текста >>

59. Книга на загадките - Николай Райнов

Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна.
Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна. Аз Го не видех, кога изчезна и кога се скри. Скалата опустя и високият брег стана отново мъртъв. Аз не видех своя Бог, кога прибра лютнята и си отиде. Но Земята и Морето ми пришепнаха песента Му, та аз я запомних. Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят.
към текста >>

*** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер.
И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му.
към текста >>

*** Той търси цял живот бисери.
— Не си! — рече навъсено богът. — Но когато те видех, аз хвърлих косата си и снех своя венец, затова изгубих дарбата да убивам и забравям. Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец? Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро.
към текста >>

Той търси цял живот бисери.
Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства.
към текста >>

Единият претърси морето и не найде бисер.
... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни. Той търси цял живот алмази. Но намери прах. Единият претърси морето и не найде бисер. Другият прекопа земята и не намери ни злато, ни сребро. Третият преброди планините и не откри алмази. Тогава тримата се сбраха, за да делят своя добив. Първият изнесе сълзите си, другият — сивата си пепел, а третият — праха си. — Ти си намерил бисер — му рекоха двамата.
към текста >>

— Ти си намерил бисер — му рекоха двамата.
Единият претърси морето и не найде бисер. Другият прекопа земята и не намери ни злато, ни сребро. Третият преброди планините и не откри алмази. Тогава тримата се сбраха, за да делят своя добив. Първият изнесе сълзите си, другият — сивата си пепел, а третият — праха си. — Ти си намерил бисер — му рекоха двамата. — Не. Сълзи са — отвърна той. — Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял живот, но сълзите ми не станаха бисери. — Дай ни тогава сълзите си! — рекоха му те, — Твоите сълзи блестят като бисер и ние не знаем по-хубави бисери: дай ни своето съкровище! И те го взеха. — Ти си намерил злато — рекоха двамата на другия.
към текста >>

— Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял живот, но сълзите ми не станаха бисери.
Тогава тримата се сбраха, за да делят своя добив. Първият изнесе сълзите си, другият — сивата си пепел, а третият — праха си. — Ти си намерил бисер — му рекоха двамата. — Не. Сълзи са — отвърна той. — Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял живот, но сълзите ми не станаха бисери. — Дай ни тогава сълзите си! — рекоха му те, — Твоите сълзи блестят като бисер и ние не знаем по-хубави бисери: дай ни своето съкровище! И те го взеха. — Ти си намерил злато — рекоха двамата на другия. — Не, пепел е — отвърна той. — Аз не найдох ни жилка злато. Изгорих всичко, що имах, но пепелта не стана злато.
към текста >>

— Дай ни тогава сълзите си! — рекоха му те, — Твоите сълзи блестят като бисер и ние не знаем по-хубави бисери: дай ни своето съкровище! И те го взеха.
Първият изнесе сълзите си, другият — сивата си пепел, а третият — праха си. — Ти си намерил бисер — му рекоха двамата. — Не. Сълзи са — отвърна той. — Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял живот, но сълзите ми не станаха бисери. — Дай ни тогава сълзите си! — рекоха му те, — Твоите сълзи блестят като бисер и ние не знаем по-хубави бисери: дай ни своето съкровище! И те го взеха. — Ти си намерил злато — рекоха двамата на другия. — Не, пепел е — отвърна той. — Аз не найдох ни жилка злато. Изгорих всичко, що имах, но пепелта не стана злато. — Дай ни тогава пепелта! — рекоха му те.
към текста >>

И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер.
Те ме накараха да диря алмази в небето и звезди — в земята. Мълниите ме разкъсаха— и аз се върнах, за да запазя сетното, що ми остана: праха. Но прахът ми не стана алмаз. — Дай ни тогава праха си! — рекоха му те. — Твоят прах блести като алмаз и ние не знаем по-хубав алмаз: дай ни своето съкровище! И те го взеха. И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот. *** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир.
към текста >>

Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му.
Мълниите ме разкъсаха— и аз се върнах, за да запазя сетното, що ми остана: праха. Но прахът ми не стана алмаз. — Дай ни тогава праха си! — рекоха му те. — Твоят прах блести като алмаз и ние не знаем по-хубав алмаз: дай ни своето съкровище! И те го взеха. И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот. *** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир. Дойдоха мъже и жени, но си отидоха гладни.
към текста >>

В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си.
— Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание, защото всяка звезда бе в душата ми разпален шип, който ми напомня за Твоя поглед. — Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си. — Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми. По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна.
към текста >>

Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна?
Още! Още! — Над девствената ми снага, целувана само от майка и сестри, лежат, като кървави петна от луди прегръдки, пръстите на ония, що ме внесоха тук. Te ме целунаха на излизане — и влажните следи от киприте им устни топлят моята застинала плът. Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам. Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам. Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест? Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна? Светла ли ще бъде нощта, когато се разлъча с него ? Каква тайна ще открие той на душата ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и душата му се облива с багрен свян? Да жаля ли за радостта, която съдбата ми не присъди? Да оплаквам ли насладата, която участта ми не отдели? Или е горчива тази радост, — или е отровна тая наслада, мои незнайни сестри ?
към текста >>

В дъното на кораба блестят купчини злато, червен корал, бисерни миди, седеф и жълти морски звезди.
По дългата далечна черта, дето сякаш се свършва морето, играят пъстри змии. Човекът поглежда и се спира. Неговият образ дели земя от море. Иде кораб с багрени платна. Чернокожи гребци размерно и плавно извиват своите тела при дълбокия удар с греблата. В дъното на кораба блестят купчини злато, червен корал, бисерни миди, седеф и жълти морски звезди. Пъстри риби играят край кораба. А зад него — чак до далечната ивица, дето сякаш се свършва морето — се гъне къдрава бяла пътека, чиито край се не вижда. От Вечността ли иде този кораб? Птици с дълги остри крила пресичат соления въздух и чертаят над писъка светли криволици. Човекът пристъпя бавно и слага крак на стълбата, що дели кораб от скала.
към текста >>

От тук се начева неговата бисерна поема.
Човекът се възправя на кораба. Слънцето рисува по платната неговата синя сянка: образ на господар, който догражда храма на мечтата си. Чернокожите гребци се навеждат над греблата, белокосият кормчия улавя лоста на голямото колело. Платната плющят и се издуват. Човекът стои до мачтата и с поглед лови бързите движения на земята, която кичи своя зелен дворец. От тук се начева неговата бисерна поема. Корабът сече сънливите води, сепва ветровете и разбужда заспалите водни чудовища. Пенлива грива кипи отсам и отвъд преслона, та бележи светлата ивица на пролетна морска оран. Къдрави бели шевици се диплят по зелената водна ливада, високи талази се навеждат учудено над кипналата пропаст, като тежки житни снопове. Земята е далеко: за кого догражда тя толкова рано своя голям зелен дворец ? Кой ще оре и сее нейните черни недра?
към текста >>

60. Живот за всички - Сава Калименов (1901 - 1990)

А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление, към който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата безсмъртна душа, която крие в себе си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми богатства.
Това значи: ние имаме основния капитал, който ни е нужен, за да започнем и от нас се иска само разумно да работим с него и да не отлагаме никак и по никакви причини поставянето му в обръщение. Безценни богатства ни заобикалят от всички страни, богатства, с които не може да се сравни всичкото земно злато, струпано на куп. Въздухът, който дишаме, водата, която пием, слънчевата светлина, храната, която употребяваме, красотата на природата, скритото величие на живота, великите тайни, безчислените богатства, които той е запазил за нас в бъдеще — всичко това не може да бъде оценено, не може да бъде сравнено с никакви земни богатства. Защото дори малкото храна, която употребяваш, за да наситиш глада си, струва повече, отколкото цел милиард левове в злато, което не може да те нахрани. И малкото въздух, който е необходим, за да дишаш, и без който не можеш нито една минута, струва повече, отколкото дело царство. А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление, към който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата безсмъртна душа, която крие в себе си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми богатства. Ние сме богати, и то много богати, липсва ни само съзнанието за нашето богатство и умението да го турим в действие и да се ползуваме от него. Ний можем да претворим живота си. Можем да го направим красив, радостен, щастлив, пълен с духов но и материално изобилие. Бог ни е дал всичките сили, всичките условия, всичките възможности за това. От нас се иска само да разберем това, да приемем великата истина на Божественото учение като ръководна нишка в живота си и да приложим това знание и тези сили за нашето собствено добро и за доброто на всички.
към текста >>

61. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер.
Градът беше четвъртит, с дължина, равна на ширината му. И като измери града с пръчката, той излезе дванадесет хиляди стадии - дължината, ширината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешката мярка, употребена от ангела. Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият - сапфир, третият - халцедон, четвъртият - смарагд, петият - сардоникс, шестият - сард, седмият - хризолит, осмият - берил, деветият - топаз, десетият - хризопрас, единадесетият - хиацинт, дванадесетият - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер. И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнецът. И градът няма нужда нито от Слънце, нито от Луна, за да го осветяват, защото Божията Слава го осветява и неговото светило е Агнецът. И народите ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие. Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и народите ще донасят в него своето богатство.
към текста >>

Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи.
И народите ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие. Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и народите ще донасят в него своето богатство. И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши зло и който лъже, а ще влязат само записаните в Книгата на Живота на Агнеца. Двадесет и първата глава има връзка с двадесет и първата година. Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши - понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли тогава в какво положение вие ще се намирате? - Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е любов, това не е живот - да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най- голямото страдание - по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява.
към текста >>

62. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан.
В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство. Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера. Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан. Роден е през 1868 г. в Карнобат. Според близките му животът му е просто стопроцентов низ от духовни изживявания. Първото му видение е на седем годищна възраст: Явява му се светло същество, което се носи в небето на север към Стара планина! На 12 годишна възраст е увенчан от два ангела по поръка на Бога. На петнадесет годишна възраст изчезва някъде в чужбина.
към текста >>

63. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“.
После учил славистика в Прага. Когато се върнал в България, станал директор на класното училище в Сливен, издал аритметика, елементарна словесност, българска граматика, история и какво ли не! Всичко от каквото имало нужда. Спял със запретнати ръкави. Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието. Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“. Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето. А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв лесен бил сега за тях пътят им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“. Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и легенди хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут? На тези хлапаци тогава какво да каже? Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик.
към текста >>

Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките.
Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките. Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено. Той не е като другите си връстници. Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла. С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология. Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската църква като българи с национално съзнание.
към текста >>

64. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава.
Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“. Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци. Заминавали изправени като глътнали бастун англичани. Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове.
към текста >>

65. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Прекрасни младенчески копнежи! Вие стоите като ореол на нашия живот и синеете като драгоценни бисери над останалите безплодни и пусти дни и нощи.
Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива. Гробниците на земята са гробници на смели борци с оръжие в ръка. Но тиранията не може да се справи само със семената на любовта, посети в нивата на живота, защото тези семена неминуемо израстват и дават своите плодове. Победен е ужасът на Атила, на Чингиз-хан, на Тамерлан, на инквизицията и гилотината, но никой не може да победи кроткото слово на Христа, което се носи като благодатен спасителен полъх и зов над пламналата в ужас и противоречие земя. То изтрая 2000 години и още 2000 пъти по 2000 години не ще бъдат достатъчни, за да се проумеят тия „думи на живот“, които изрече Назарянинът. Прекрасни младенчески копнежи! Вие стоите като ореол на нашия живот и синеете като драгоценни бисери над останалите безплодни и пусти дни и нощи. С вас душите ни дишаха небесните чаровни хубости. Хубави, чисти, неповторими ачларски дни и нощи! Вие сте като звездите върху мрачината на нашата земна суета. Да можеше да завардим чистотата ви завинаги!“ С името на Коста са свързани почти всички сериозни почини. Той носи в себе си дух, склонен към независимост. Не само като остатък от неговия анархизъм се проявява този дух, но и като една основна черта на характера му.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38139510154724