Търсене в текстове за 'Бисер'

Галилей Величков (1911-1985)

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи. Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек.
към текста >>

2. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Бисери от Учителя", брой на стиховете: 300 6.
Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя. 500 2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 700 3. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 900 Всичко 2 100 4. "Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината", общ брой на стиховете: 300 5. "Бисери от Учителя", брой на стиховете: 300 6. "Мисли за Бога от Учителя", брой на стиховете: 300 Всичко 900 7. "Той иде! Свещени страници" 33 8. "Мистични изживявания и поучения от Учителя" 72 9. "Изпити и изпитания, през които трябва да мине ученикът" 91 10.
към текста >>

3. 3_18 Изпитът

Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете.
Изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките - най-неочаквани и драматични. Аз доживях да видя всичко това дори тридесет години след заминаването на Учителя през 1944 година. Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете. Словото на Учителя бе Слово за Школата. Уроците, получени през време на Школата, бяха уроци за учениците. А ученици бяха онези,-които бяха готови души, дошли да възприемат Словото на Учителя като Общение с Бога. Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, защото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела. Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: "Вие, приятели, изпитани ли сте?
към текста >>

4. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека.
"Ти как познаваш коя цигулка е по-добра? " "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости. А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи.
към текста >>

5. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика.
И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки!
към текста >>

6. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас.
Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева". А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас. Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта. Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на Петър Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим".
към текста >>

7. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

ТОМ 2

Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
към текста >>

8. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
към текста >>

9. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим".
Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>

10. І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА

Галилей Величков

Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки.
ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ Част I 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА Рила бе окъпана от тих и спокоен дъжд. Челата на върховете ту се забулваха, ту се откриваха, за да ни покажат снежните преспи, белнали се между скалите. А по езерата се носеха успокоени мъгли, все още напомнящи за утринната прохлада. Чудесна утрин! Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки. Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била.
към текста >>

11. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика.
Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив. А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика. Но тази вечер и ние бяхме тихи и внимателни. Всеки се подготви за уречения среднощен час. Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни. Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки.
към текста >>

12. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя.
За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език. Богатото съдържание и великият смисъл, вложени във формата, бяха известни на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

13. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви.
А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън.
към текста >>

14. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

" Отговор, няма що - бисер.
Все едно, че беше затвор. Бяха им дали двустаен апартамент с Илия, но те все не искаха да се преместят. Чакаха да узреят едни ябълки, за да ги оберат. „Значи, ти си в затвора сега, за едни ябълки! Язък ти за окултното знание, което имаш." „Да, ама на зима ще ям ябълки без пари! " Отговор, няма що - бисер. Дойде време и тя премина през премеждие. Беше си счупила крака. Премина през Пирогов, заковаха коста й с пирони и я докараха в бараката. Това премеждие беше свързано с един конфликт на Изгрева. Бяха я атакували сили и след това я бяха заковали на легло с пирон в крака.
към текста >>

15. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Получавал е отговори от Учителя, които днес са бисери.
9. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ[/size] [size="4"]Николай Дойнов е рожден брат на Борис Николов и на Цанка Екимова. Като студент в София е един от учениците в Младежкия Окултен Клас. По време на клас Учителят често го е вдигал на дъската, подавал му е тебешир, за да напише някои формули, или да реши някоя задача по математика или физика, с което е трябвало да се онагледи беседата на Учителя. Имало е и други математици, но Учителят е вдигал само него. От своя страна той, Николай е бил толкова чистосърдечен и непосредствен, че понякога е задавал въпроси на Учителя, такива, каквито друг не би посмял да Му зададе. Получавал е отговори от Учителя, които днес са бисери. Учителят се е отнасял към него много отворено, допускал го е до себе Си. От този контакт в съзнанието на Николай са били запечатани много спомени. Моето запознанство с Николай датира от 1969 г., когато много пъти съм излизал с него на екскурзии по Витоша. Една екскурзия протича в разстояние на 6-10 часа. През цялото това време аз го разпитвах за живота на Школата на Учителя и той разказваше невероятни неща.
към текста >>

16. 7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра.
Липсваше първата тетрадка. После тя ги върна обратно на Николинка Шарова, от която ги бе взела. Направиха се безуспешни опити да се намери първата тетрадка. Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е поискала да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила. Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив. Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи ксерокопие и ни го изпрати. По този начин ще поправим една допусната грешка и ще можем да публикуваме нейните опитности. А този, който ни предостави нейния снимков материал, трябва да бъде убеден, че Наталия Чакова освен че е съществувала като ученик, но трябва да се покаже на следващите поколения, че този човек има лице, образ, че той е съществувал и е изпълнил чрез живота си някои от идеите на Учителя.
към текста >>

17. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща.
Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години.
към текста >>

18. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

А иначе, при обикновен разговор, от неговото съзнание изникваха бисери и откровения от живота на Школата.
А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето. Но едно е да говориш, а друго - да реализираш в живота си. С годините той ми разказваше някои от своите опитности, които аз записах. Можеше да се запишат още. Когато отивах с магнетофон при него, той ми заявяваше, че сега не може да работи, защото не е възходящо състояние на духа и не си спомня нищо. А иначе, при обикновен разговор, от неговото съзнание изникваха бисери и откровения от живота на Школата. И благодарение на това, че успях да запиша тези неща, днес той може да има своя дял в поредицата „Изгревът". Ето така той има днес историческа проекция и то, благодарение на мен. Този "факт" с преписването на Паневритмията изобщо не си го спомням. То не е истина. Аз не се ожених за Вергилий за софийско жителство.
към текста >>

19. 16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра.
Липсваше първата тетрадка. После тя ги върна обратно на Николинка Шарова, от която ги бе взела. Направиха се безуспешни опити да се намери първата тетрадка. Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е поискала да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила. Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив. Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи ксерокопие и ни го изпрати. По този начин ще поправим една допусната грешка и ще можем да публикуваме нейните опитности. А този, който ни предостави нейния снимков материал, тряб-ва да бъде убеден, че Наталия Чакова освен че е съществувала като ученик, но трябва да се покаже на следващите поколения, че този човек има лице, образ, че той е съществувал и е изпълнил чрез живота си някои от идеите на Учителя.
към текста >>

20. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща.
Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години.
към текста >>

21. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор. Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне.
към текста >>

22. 53. БОЖИЕТО ОКО

Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата.
Веднъж ме среща един възрастен приятел, усмихнат, имаше претенции, че е високо издигнат и всичко може. Среща ме и ме запитва: Сестра, какво става с вас? Имате ли нужда от моята помощ? " Аз спирам и го питам: „Каква помощ мога да получа от вас, та аз току-що бях при Учителя и при Бога". Той ме изгледа с учудване и след това дълго време ме наблюдаваше. Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата. Поради тези неща пред Учителя аз бях много открита. Обикновено си казвах: „Отивам при Учителя. Там в него е Бог. Там е Бог и не скривам нищо от него". Не можех да постъпвам другояче пред него.
към текста >>

23. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Бисерите не се даваха направо, те се изработваха вътре у човека и се съхраняваха за душите.
Опитваха се да четат беседите, но не намираха нещо особено у тях, защото онова, което бе написано там според тях бе повторение на едни и същи неща до безконечност. Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни. По този начин чрез външните методи те не успяха да Дойдат до учението на Учителя. Оловото за тях беше скрито и покрито. Това беше и една предохранителна мярка на Учителя. Бисерите не се даваха направо, те се изработваха вътре у човека и се съхраняваха за душите. Спомням си, че първите приятели бяха споменали, че в един от първите събори Учителят най-тържествено заявил: "Това учение е допуснато да има външни препятствия с единствената цел да не дойдат в него любопитни, а онези, които са изпратени от Небето". По-късно го открих в протоколите на първите събори. Ето така външните методи пазеха учението, външните препятствия отстраняваха любопитните. Но идваха все пак освен учениците и още много, много други души, за да получат нещо от Божието благословение. Идваха, получаваха и си отиваха.
към текста >>

24. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти.
А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя. А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си. А през това време Учителят стои настрана, не те вижда, не ти обръща внимание. Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти. И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам".
към текста >>

И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа.
А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си. А през това време Учителят стои настрана, не те вижда, не ти обръща внимание. Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти. И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам". Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам".
към текста >>

25. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат".
Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него.
към текста >>

Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите.
Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него. По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите. Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите.
към текста >>

26. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

ТОМ 6

Какви мъдри слова. Бисери.
Обедът е общ. Нареждаме се околовръст на полянката. И след обеда пак разговор и пак песни под милващите или жарките лъчи на слънцето. Сестрите стенографки и братът стенограф не са пропуснали нито трохичка да падне на земята. Какви слова. Какви мъдри слова. Бисери. Те не бива да се разпиляват. 89 Те крият благото на човечеството за векове. Бъдещето ще ги държи отговорни. И те са съвестни и прецизни. И пожертвувателни.
към текста >>

27. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 6

Те не трябва да пропуснат нито един от бисерите, които ще се отронят от Него тази сутрин.
Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място. Стенографите са около Него. Те не трябва да пропуснат нито един от бисерите, които ще се отронят от Него тази сутрин. Защото това са Божествени слова. Сам Бог говори чрез Неговите уста. Той е потънал в съзерцание! В какви ли светове се е издигнал сега? Какво ли вижда?
към текста >>

Учителят ниже своите бисери.
Сноп лъчи възвестяват неговото идване. Ето го и той впрегнал златна колесница пристига царствен и величествен с всичкия си блясък и красота! „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя! " Приветствуваме го с песен. Той ръси злато. Учителят ниже своите бисери. Стенографите пишат. Ние сме в слух. После редицата се среща бавно назад. Всеки пристъпва бавно и тържествено. Сякаш носи съсъд със скъпоценно съдържание, което се бои да не разлее.
към текста >>

28. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

Такива опитности остават вечни за ученика и са предметно учение за останалите ученици и представляват онзи скъпоценен бисер от съкровищницата на Духа.
Ако е отвън ще пострада повече и няма възможност да контролира нещата. Но понеже тази арена на борещите се сили е у нея, тя може да се справи само когато направи връзка с духа на Учителя, като си казва, че била винаги послушна на Учителя. Послушанието е метод на връзка между ученика и Учителя. Няма друг метод освен послушанието. То е връзката между ученика, между човешката душа и Учителя - Божественият Дух. Такива опитности остават вечни за ученика и са предметно учение за останалите ученици и представляват онзи скъпоценен бисер от съкровищницата на Духа. Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

29. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

ТОМ 7

В смисъл тайни, не че са тайни, но затворени общества с ограничен достъп, защото както се казва да не се хвърлят бисерите на свинете, нали.
Щайнеристи? И: Свободни зидари и на Розенкройцерите. Да видите какво интересно нещо. В: Те знаят ли, че тук е бил Учителят? И: Аз кореспондирах от Италия, защото те бяха тайни общества, нали? В смисъл тайни, не че са тайни, но затворени общества с ограничен достъп, защото както се казва да не се хвърлят бисерите на свинете, нали. И след това сега се обявяват открито. Обаче други са били първите розенкройцери, други са днешните. Ония са били по-издигнати. В: Мен ме интересува какво е отношението на розенкройцерите, на теософите в Европа, на щайнеристите по отношение на Учителя? И: В Лайпциг има общество на атропософите на д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

30. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2.
Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в килия мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили. 5.Х11.1959 г. 3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6.
към текста >>

Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6.
С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия.
към текста >>

Там полянката зелена,оросена се разстилаше от бодри стъпки, като бисерните капки по цветята нижеха се песните, игрите. 5.
Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост. 2. Гдето славея в зори с призив любовен лееха мелодии сърдечни, и в пробудената ведра, свежа утрин вплитаха се в слънчевите песни. 3. Гдето боровите грани мълчаливи свеждаха чела пред слънчев изгрев и нависнали от сочен плод градини ръсеха ухание и радост. 11 .V. 1964 г. 4. Там полянката зелена,оросена се разстилаше от бодри стъпки, като бисерните капки по цветята нижеха се песните, игрите. 5. Там изплиташе съзвучието дивно светлината с музика в душите, ще забравим ли ний слънчевия полет? и Пилота в кораба небесен? 6. Там чертаеше колона жива, плавно в слънчев ритъм кръг на любовта, и завинаги вграден остана образ на велико бъдеще в живота. 1. Разказвай, не спирай, разказвай безкрайно за дните край теб преживяни, Той идеше често при тебе, лознице, разказвай за дни отлетяли. 4. Зефир ли шумеше в листата ти млади, затихваше мигом унесен, ти слушаше кротко хармония дивна, Божествена мисъл и песен.
към текста >>

31. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото.
39. БЕЛЕЖКИТЕ Учителят дава Словото. Учениците са в клас - слушат и записват в тетрадките си. Те си водят бележки за най-главното, което е влезнало в техния ум от мощната Му мисъл. След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото. Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли млякото да предшествува овцата? Или маслото - млякото? Резултата се предшествува от една права мисъл. Вашия организъм е един резултат. Щастието е един резултат.
към текста >>

32. 83. ЦЕЛУНАХ РЪКА

Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра.
Учудено гледах прекрасния образ лъчезарен, светъл и слушах гласът Ти дълбоко топъл, сладък, звучащ, пеещ, нежен и весел, надежден. Ти искаше знание, богато и чудно, лъчезарно, светло на мен да откриеш. Ти искаше обич там топла и мила, трептяща и нежна в душа ми да влееш. Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно. Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни. Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно. И обич разбрах какво е тогава.
към текста >>

33. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество".
Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше. В: Други такива личности? Не си спомняте. Веска: Сега в момента не мога да ви кажа, не си спомням. Беше поканена да дойде на Изгрева, но не дойде.
към текста >>

34. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери.
В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта. Трябвало е да се подбере по-добрият вариант.
към текста >>

В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци.
Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.! Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи. Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни.
към текста >>

35. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие.
Във втората част се намират повечето от тъй наречените от нас "санскритски песни", но Учителят нарича употребения в тях език "Ватански", един прастар свещен език. В коментара на песнопойката е даден превода на повечето от тях на български. Тези песни са всички много красиви, но особено се открояват песните "Махар Бену Аба", "Вехади", "Нева санзу", фир-фюр-фен", "Бершид-Ба". Тук се намират и митичните песни: "Бог е любов", "В началото бе Словото", "Благославяй", величествения "Химн на Великата душа". Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка.
към текста >>

36. 155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ

ТОМ 9

Всичкото е така бисери.
Е.А.: Вярвам. В.К.: „Отче наш" е за петата раса. Е.А.: Вярвам, тя е много хубава молитва. Много хубава молитва е, но виж Учителят е дал много хубави молитви, не само една. „Плодовете на Духа" е хубава, „Триединния Бог" е хубава, всички, много хубави молитви има. Всичкото е така бисери. В.К.: По отношение преводите. Савка е превела на немски „Високият идеал". Друго беше ли превела Савка? Е.А.: He. В.К.: А Тереза, майка й?
към текста >>

37. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му.
Не чака, не изисква условия. Не зная някой някога да е говорил седнал на отворен прозорец и слушателите Му част да са в стаята, а другите да стоят пред отворения прозорец на открито, при всяко годишно време. Почувствах се длъжна това да го кажа. Добре, че нямаше случаи на заболяване. При такива условия Учителят е изнесъл първите си беседи, в които е изложил основните положения на своето учение. Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване.
към текста >>

38. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

ТОМ 9

НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ 1.
Подобен е случаят и в Стара Загора. Онези, нечистиви духове, които са там, влизат в него, в ръководителя на Братството Панайот Ковачев и го карат да прави свинарник, купува свине и всички духове влизат в свинете. Той храни свинете с братските пари, храни не чистивите духове, които са в свинете до онзи момент, когато те измират. А защо? Повтаря се същото преди 2000 години, когато свинете се хвърлят в езерото и загиват. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ 1. Програмата, която ръководех за издаването на Словото на Учителя Петър Дънов, изискваше намирането на екипи, които да набират отделните годишнини, съхранявани до този момент от мен. На 26.12.1997 год. в моят дом бяха доведени от Любомир Гълъбов двама млади човека от Стара Загора. Единият бе Стоян Кючуков, а другият Момчил Николов. Беше направен подробен протокол за работата по „Неделни беседи" 1940-1941 год., състояща се от 39 беседи.
към текста >>

Навремето Исус бе казал да не се дават бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и след това ще се обърнат и ще разкъсат всичко.
Но тук излезна на сцената онзи човек, който чрез своето вмешателство отклони Стоян Кючуков. А това бе певецът Симеон Симеонов. Той стана причина, че онези духове на разрушението, които кръжаха над Стара Загора в разстояние на 50 години, да преминат от него, че оттам през Стоян и да се разруши всичко. Нечистивите духове навремето навлязаха в свинете на Панайот Ковачев, изядоха братските пари и след това измряха. Сега направиха същото, разрушиха всичко. Навремето Исус бе казал да не се дават бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и след това ще се обърнат и ще разкъсат всичко. Сега се случи същото. Бяха им дадени бисери. Дадено им бе Словото на Учителя Дънов да го набират по оригинал. Но се намесиха духовете нечистиви, влезнаха в свинете и те разрушиха всичко, като решиха да се удавят във водата и да удавят Словото на Учителя. А кои са свинете?
към текста >>

Бяха им дадени бисери.
Той стана причина, че онези духове на разрушението, които кръжаха над Стара Загора в разстояние на 50 години, да преминат от него, че оттам през Стоян и да се разруши всичко. Нечистивите духове навремето навлязаха в свинете на Панайот Ковачев, изядоха братските пари и след това измряха. Сега направиха същото, разрушиха всичко. Навремето Исус бе казал да не се дават бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и след това ще се обърнат и ще разкъсат всичко. Сега се случи същото. Бяха им дадени бисери. Дадено им бе Словото на Учителя Дънов да го набират по оригинал. Но се намесиха духовете нечистиви, влезнаха в свинете и те разрушиха всичко, като решиха да се удавят във водата и да удавят Словото на Учителя. А кои са свинете? Проумейте сами. Но ръководителят на програмата реагира своевременно и връчи лично на Момчил Николов своето разпореждане, което ще цитираме дословно. 7.
към текста >>

Дадени бяха бисери, а те ги хвърлиха на свинете.
През 1945 год. бяха предадени на Ръководителя на Старозагорското Братство за съхранение на 500 000 лв., които представляваха 100 средни заплати. Чрез тях направиха свинарник. През 1998 год. бяха предадени оригинали за работа по програмата ръководена от Вергилий Кръстев. Дадени бяха бисери, а те ги хвърлиха на свинете. Те се обърнаха и сега разкъсват всичко. Повториха се същите събития, защото Силите на Разрушението от 1945 и 1998/1999 год. са едни и същи. Написал: Вергилий Кръстев 11. Д Е КЛ А Р А ЦИ Я Долуподписаният Вергилий Кръстев удостоверява следното: 1.
към текста >>

6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото.
Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов. А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото. Тук в София и Стара Загора. Жив окултизъм с живи хора и развръзки драматични! КОЙ Е СВИНЕПАСТИРЪТ? Длъжни сме да разкажем и тази история, защото тя е финала за разказите ни за Стара Загора. Тогава ще си отговорите кой е свинарят, който пасе свинете, кои са свинете и кои са нечистивите духове, които влизат в тях, че ги карат да се хвърлят във водата да се издавят.
към текста >>

39. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка.
Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка. 7. Учителят. 8. Ради Иванов Дюлгеров. 9. Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева.
към текста >>

40. 01 - 80. ИЗПИТЪТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете.
А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. А аз доживях да видя всичко това дори тридесет години след заминаването на Учителя през 1944 г. Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете. Словото на Учителя бе Слово за Школата. Уроците, получени през време на Школата, бяха уроци за учениците. А ученици бяха онези, които бяха готови души, дошли да възприемат Словото на Учителя като общение с Бога. Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, защото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела. Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: Вие, приятели, изпитани ли сте?
към текста >>

41. 08 - 23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

А „Бисери на размишлението", също мисли и други от Учителя и други мисли, върху които съм мислил върху тях и съм ги подредил така като поезия.
Аз съм описал тази чешма как е направена и т.н. Но тази чешма в миналите години я развалиха и сега остана една обикновена чешма. По-нататък, „Четиво за забавни размишления". Това са разни случки, които съм описал в сборниците, отделно съм ги разказал на някои хора и съм ги записал така, отделни случки, събрани в един по-малък формат, по-малък от сборниците. „Плодове от моята градина", там пък съм турил разкази, басни, мисли, афоризми, всичко съм събрал в един сборник, да не се загуби и съм го озаглавил „Плодове от моята градина". А „Бисери на размишлението", също мисли и други от Учителя и други мисли, върху които съм мислил върху тях и съм ги подредил така като поезия. „Сборни стихове", това е мое лично творчество вече, част от което сега в момента притежавам. „100 гатанки", басни - около 30 басни имам тука, поеми, но най- хубавата поема е за „Василии Врач". Друга поема имам за Жана Д'Арк, друга имам за Джордано Бруно, за Галилей, за д-р Петър Берон, имам една поема за Злото, тука мисля, че има един екземпляр от нея. „Полезни съвети", имаш един екземпляр то тях. „Методи и правила", това са неща от беседите, от които може да се ползва ученикът.
към текста >>

42. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Георги е написал следните книги: Мисли и афоризми, Наръчник на ученика, Басни, Гатанки, Разкази, Пред прага на загадъчното, Весела хроника, Победи без насилие, Методи и правила, Вътрешните закони, Бисери на размишлението, Поеми, Пътеписи и др.
Хвана перото и почна да пише статии и да ги публикува във вестници и списания. Мимоходом само ще споменем, че първата му статия е: „Към светло утро", публикувана на 2 октомври 1928 година във въздържателния вестник „Светло бъдеще", а през 1930 година почва да сътрудничи на вестник „Братство", издаван в гр. Севлиево, и на сп. „Житно зърно", издавано в София. Също е бил сътрудник на вестник „Свобода", издание на кооперативно дружество „Последник". Георги е написал следните книги: Мисли и афоризми, Наръчник на ученика, Басни, Гатанки, Разкази, Пред прага на загадъчното, Весела хроника, Победи без насилие, Методи и правила, Вътрешните закони, Бисери на размишлението, Поеми, Пътеписи и др. Не е необходимо да изброяваме всичко, за да не обременяваме читателя, защото не всеки се интересува от умственото творчество на другите. Дочуване, драги читателю, дано при друг случай пак се срещнем и обменим мисли върху онова, което сега, без да искаме, сме пропуснали да кажем за нашето родословие. 5. ОПРОСТЯВАНЕ На 9 февруари 1942 година ме назначиха кмет в Просенишките общини и напуснах София. Това беше тайното ми желание, щото викам, толкова години все едно и също. Щото нали отиване и връщане, отиване и връщане, виждаше ми се еднообразен животът и дълбоко в себе си копнеех да напусна София, да отида някъде, гдето да съм постоянно в движение.
към текста >>

43. 09 - 142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ

По тоя начин той придобил една изключителна опитност, един бисер, който краси челото му.
Голиат замахнал с бича, но видял, че нечия ръка хванала ръката му. В същия момент потекло струя от искри от бича. Изплашил се Голиат и казал на брата сърдито: „Ставай, обличай се и си отивай." По този начин брат Теню бил изгонен от участъка. Поражда се въпросът дали е трябвало брат Теню да тича подир каруцата, за да им дава намереното портмоне. Неговата честност го зъдължавала. По тоя начин той придобил една изключителна опитност, един бисер, който краси челото му.
към текста >>

44. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

„Не хвърляй бисерите на свинете", значи не давай оръжие в ръцете на противника си, защото ще се обърне и със същото оръжие ще те съсипе.
Който пресиля работите, учи своите уроци. Един человек, който живее един ден в любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг человек, който е живял милиарди години без любовта Божия. Аз взех този стих затова, защото трябва да се въдвори между вас равновесието. Всеки един от вас трябва да желае доброто на другите хора, понеже тези, които желаят доброто на другите, връща се на тях. Търговец, който продаба платове, ако няма на кого да ги продава, как ще ги продаде? „Не хвърляй бисерите на свинете", значи не давай оръжие в ръцете на противника си, защото ще се обърне и със същото оръжие ще те съсипе. В миналогодишното събрание казах да искате и вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се и влошиха работите ви. Вашата несполука ето на какво се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове гдето трябва. Вместо да ги включите с Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от человеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо.
към текста >>

45. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете.
За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се. Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна. Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всякога добродетел, защото Божествената деятелност е само отдясно. Ако турите лявата страна, ще действуват законите само на лявата страна. Ясно ли ви е всичко това?
към текста >>

46. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът.
Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината. П.
към текста >>

47. V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

Летопис Вергилий Кръстев

Ти забрави ли думите на Христовия Дух - „Не хвърляйте бисерите на свинете!
По избор. Трябва да се спазва оригинала. И когато Учителят ме запита: „Ти с тези ли две ръце им даде молитвите и скрижалите на Духа? ". То ще отговоря: „Да, аз ги предадох на онези души, които бяха определени и изпратени да приемат Словото от Вас, и да го предадат чрез живота си на следващите поколения, защото това Слово е Слово на Бога за идното човечество. А молитвите са Скрижалите на Духът Господен." И ако тези Скрижали, които публикувам в „Изгревът" том XI, поради невежество, невнимание, немарливост някой отвори печатите на Духът, с които са запечатани и ги предаде на онези, които са дошли да обругаят, да кощунствуват чрез тях, то ще се обърна към оногова, чието име е само едно - предател - и ще му кажа: „Ти с коя ръка предаде молитвите на обругание и кощунство? Ти забрави ли думите на Христовия Дух - „Не хвърляйте бисерите на свинете! " Тогава ще му предам думите на Великият Учител, какво е казал по този повод - „Нито едно престъпление на Изгрева няма да остане ненаказано, защото съдбата на света започва от Дома Господен". А Домът Господен бе Дом на Божествения Дух, на Господния Дух, на Христовия Дух, Дом на Светата Троица и всичко бе в Едно изявено и в Едно проявено, чрез Словото на Всемировия Учител. Защото то обемаше все и вся, т.е. всичко и навсякъде. Небето и земята в едно, чрез Словото Му.
към текста >>

48. Наряди за 1919 г.

ТОМ 12

През: Ако се случат повече постни дни, тогава ще четете още и „Приливи и отливи", „Новото основание", „Многоценният бисер", „Учителите", „Марта и Мария", „Истината".
Продължителността на поста ще бъде също по разположение. През траенето на всеки постен ден (или дни) ще размишлявате върху една от следните добродетели. През време на: Ако постните дни надминат 12, тогава ще се повторят в същия ред от първия, втория, третия и т.н. постни дни. В съгласие с горното, през време на постните дни ще се прочетат следните беседи от „Сила и живот". През: Ако се случат повече постни дни, тогава ще четете още и „Приливи и отливи", „Новото основание", „Многоценният бисер", „Учителите", „Марта и Мария", „Истината". Ако се случат още повече постни дни, направете запитване. Към настоящия наряд се прилага едно упътване за изпълнението на тоя наряд, в което е систематизирано по седмично и по денно всичкия материал и дейност по извършването на наряда. Настоящият наряд се дава за изпълнение на онзи член или не член, който желае да го изпълнява точно. Даден на28 (15) август, четвъртък, 1919 година, гр. Търново. УПЪТВАНЕ за изпълнение наряд първи през 1919 - 1920 г.
към текста >>

49. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя.
Да излезем вече от бараките, разхвърлени тук и там. Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева. Да пожелаем всички в душите си да се изпълни това за слава Божия и за слава на Учителя! Завършваме доклада на финансовия-домакински съвет. Пред ръководителите бе прочетен доклада на Просветния съвет, съдържащ освен отчет за дейността на съвета, още и редица полезни идеи и начинания. По технически причини не можем да дадем резюме от този доклад, но си запазваме правото да направим това при друг случай.
към текста >>

50. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

Нека и твоята памет богатее с бисерите на богатия човешки дух!
Тя е приветлива и гостоприемна, като добра славянка. Щедра да раздава от своето вътрешно богатство на всеки, който истински се нуждае. Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха. Събрани днес тука, нека й пожелаем лек и светъл път. Всички единодушно казваме: Дойди, пак дойди, обична Надке и друг път между нас, по- богата и по-изобилна в излияние на красивото и великото в света. Нека и твоята памет богатее с бисерите на богатия човешки дух!
към текста >>

51. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал.
В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Търново, 8.IX.1919 г. Обична Паша, Получих писмото ви. Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта. Да е постоянно проникнат с тяхната сила. Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал. Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае. Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло.
към текста >>

52. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

Там бих открила бисери безкрайни и зловонни ужаси, що тровят човека и крият се там от мисли потайни, що търсят да унищожат човека до края на века.
На Бога аз ще служа до края в пътя, който ме въведе. Пътят е стръмен, аз го зная, но друг път за мен веч няма. 12.02.1983 г. Нека земята цъфти И старост и младост в едно са сляти. Да бих могла само от далеч да погледна в тъги и радости в неволи навяти в ума, в сърцето на всеки да погледна. Там бих открила бисери безкрайни и зловонни ужаси, що тровят човека и крият се там от мисли потайни, що търсят да унищожат човека до края на века. О, мисли чудесни, мисли прекрасни, откриватели на нови красиви вълшебства. Унищожете тез мисли на смрад потайни, да бъде земята на нови хвалебства. Да никнат нови красиви семена, знамена на мир да се веят по цялата земя. Да настане най-после очакваната мечта и никой да не жертва за оръжия ни лепта. Не искам да мисля за лошите последици, но зная, че новата война не ще пощади и птичка, що лети, и рожбата в утробата на майката ще си намери края.
към текста >>

53. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

КЪМ СКРЪБТА Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом.
Очакват го всички, очакваме го ти и аз. И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден. С цветя украси дома, с търпение сърцето си. Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден. Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният. КЪМ СКРЪБТА Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом. Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила. Неканена пристигаш, свещен кът заемаш и разпалваш сили спомени в душата ми доволна. Навън, навън изпъждам те, нахална гостенка на моя дом, бой свещен приемам аз, пази се от мен, далеч отбий се веч. 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Изминаха четиридесет дни, от когато Любимият ни Учител замина за страната на Ангелите, Серафимите и Херувимите, за страната на светлината - Неговата родина. Изминаха четиридесет дни, от както нашите сърца отдаваха последен поздрав на любимия ни и скъп образ, на свещената Му осанка - Неговата украса.
към текста >>

54. 10. ЧЕТЕТЕ ЖИВОТО СЛОВО

Съжалявам, че не съм записала тези бисери, помня само някои от тях.
10. ЧЕТЕТЕ ЖИВОТО СЛОВО Преди повече от десет години на Рила възрастни братя и сестри от провинцията разказваха ценни опитности, които са имали с Учителя. Съжалявам, че не съм записала тези бисери, помня само някои от тях. Един възрастен брат разказваше за друг брат, който на времето е присъствал на погребението на бащата на Учителя. След погребението отива при Учителя и Му казва: „Учителю, вчера погребахме баща Ви, а Вас ви нямаше." Учителят отговорил: „Аз наредих да го приемат Горе! " След това една възрастна сестра и тя пожела да каже своя опитност. Отива при Учителя и Той я пита: „Сестра, какво четете? " - „Най-много Библията", отговорила сестрата.
към текста >>

55. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

Тодор Абаджиев с внучката си Бисерка 7.
Племеник на Георги Тахчиев 2. Майката на Георги Тахчиев с бастуна 3. Каню Велинов, със светлото сако, бил е ръководител на Ямболското братство след Тодор Абаджиев 4. Митко-турчето 5. Нейчо Георгиев 6. Тодор Абаджиев с внучката си Бисерка 7. Учителят 8. Ради Иванов Дюлгеров - първият ръководител на Ямболското братство 9. Тодор Попов с белият костюм 10. Боян Боев с бялото сако 11. Димитрина Радева.
към текста >>

56. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1221-1240

Савка Керемидчиева

Бисерът. 1229 Ако мидата от една песъчинка може да направи един бисер, защо ти да не можеш да направиш от една лоша мисъл един бисер?
Каква приятност е да имаш едно същество, на което да разчиташ напълно, пълно доверие имаш и във всички бури никакъв страх не прониква в душата ти. Такова нещо е Любовта. Не е ли Любовта, която ни носи в пространството. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, направена от Любов, е добра. Всяко нещо, което е направено с Любов, е добро! Бисерът. 1229 Ако мидата от една песъчинка може да направи един бисер, защо ти да не можеш да направиш от една лоша мисъл един бисер? Богатството. 1230 Всеки човек, на когото Бог е дал ум и сърце, всеки човек, който има и душа, е богат. Несметни са вашите богатства. Ще благодарите на Бога за вашите богатства. Ще работите за духа си, за душата си, за ума си, за сърцето си. Това са разумни същества, които работят за сърцето ти.
към текста >>

57. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 61-80

Савка Керемидчиева

„Не хвърляйте бисерите на свинете." Светът.
Но и неговите ученици пазят думите му свещени в душата си. Учител. 77 Учителят може да обича и да не изрази Любовта си. Съотношение. 78 Когато ученикът пази и цени това, което има от Учителя си, и у Учителя се явява желание да му даде още повече. Свещените неща. 79 Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. „Не хвърляйте бисерите на свинете." Светът. 80 Ако се стремиш да угодиш на света, всякога ще останеш излъган.
към текста >>

58. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

И това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе нагоре изисква усилие, труд и постоянство! Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: Който победи, нему ще се даде венеца на живота! И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто, да станат печат достоен на покаяние. И това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. И ако Бог те е възлюбил, кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб Милостта Си, кой може да се възпротиви. Защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли и няма кой да Му се възпротиви. Обаче, необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии Пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си.
към текста >>

59. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

Бисери от Учителя - 300 6.
Какво тя - Савка - трябва да извърши: Зора на новата наука (11 книги). 1. Свещени думи на Учителя към ученика - 500 2. Свещени думи на Учителя към ученика - 700 3. Свещени думи на Учителя към ученика - 900 _______ 2100 4. Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината - 300 5. Бисери от Учителя - 300 6. Мисли за Бога от Учителя - 300 __________ Всичко 3000 7. Той иде! (Свети страници) 33 8. Мистични изживявания и поучения от Учителя 72 9. Изпити и изпитания, които трябва да мине ученика 91 10.
към текста >>

60. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

" Отговорът е само един - да срещам по някой бисер захвърлен в калта, да проверя твърдението на философа, че във всяко човешко същество има искра от величието на Твореца!
Да не пропусна да ви благодаря за хубавия кекс, който винаги ми изпращате по Веса. И така, определено било да получите писмо от затворник и то от един от най-близките ви хора! Винаги си спомням как Жени и Жоро ме посетиха в съда след присъдата. Трогателно е и човек изпитва една радост, когато вижда, че има хора, които милеят за него! Не само вие, но и аз се запитвам често: „Защо съм тук? " Отговорът е само един - да срещам по някой бисер захвърлен в калта, да проверя твърдението на философа, че във всяко човешко същество има искра от величието на Твореца! Нужна е само малко любов към падналия и той ще се отърси от грешките си, ще стане като „добрите" хора. Усилията на обществото са насочени към превъзпитание на тръгналите в погрешна посока и дано скоро човечеството доживее, да изчезнат престъпленията из неговата среда, да изчезнат затворите! Друго за себе си ще кажа, че съм малко по-добре тук, отколкото в София. Климатът е мек и ми дават подходяща работа, което още повече ме облекчава. Свижданията и писмата са празниците в нашия живот тук.
към текста >>

61. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица.
Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие. Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви, за да се напием с чай. Все пак той остана доволен и извика след нас: „Елате пак". Потеглихме по нанагорнището, снегът престана.
към текста >>

Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително.
Гората е небивало красива, дърветата са натегнали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла. Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние.
към текста >>

Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод.
Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла. Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите.
към текста >>

62. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

Бях близо до Учителя, пях и аз и си мислех, как ли Учителят е създал такива бисери.
Една малка случка от времето на Учителя, където ще говорим за значението на мисълта и за мястото откъдето идва мисълта. В една лятна, тиха, приятна вечер бяхме се събрали на полянката където играехме утринните упражнения. Учителят беше също там, пеехме някои от песните, които Той ни беше дал. Всички пееха така вдъхновено, тъй хармонично, пееше Учителя. Създаде се рядко по своята красота и чистота изживяване. Бях близо до Учителя, пях и аз и си мислех, как ли Учителят е създал такива бисери. Като привършихме пеенето, доближих се до Него и Го попитах: „Кажете ми, как измислихте такива прекрасни песни, такива мелодии". А Той ми отговори: „Аз не съм ги измислил". Да, Учителят не беше ги измислил, Той ги беше взел само от Великата хармония на природата. Тъй както и учението, което той донесе беше взел от необятната съкровищница на Божествената мъдрост, от която съкровищница всички велики Учители черпят. В.К. Значи, не съм ги измислил. Н.Д.
към текста >>

63. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи.
Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X.
към текста >>

64. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!...
1919), с. 3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване.
към текста >>

2 ЛИЛИЯ "Разгледайте лилиите как растят... нито Соломон в всичката си слава се облече като една от тях..." Лука, 12;27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик - във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик?
И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.I.1920), с. 2 ЛИЛИЯ "Разгледайте лилиите как растят... нито Соломон в всичката си слава се облече като една от тях..." Лука, 12;27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик - във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?... Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай - на Гения Му чист творение последно... Но моето сърдце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с.
към текста >>

Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г.
I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа.
към текста >>

35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
към текста >>

Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата!
"Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров. на св. Иван. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворат от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ.
към текста >>

Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци!
Движението на ръцете става обратно и протегането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини! И в сйяния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна - живей в любовен химн блажените си дни!... 28. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

65. 3. POESIA MYSTICA

Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!...
Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете" Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя.
към текста >>

66. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини!
Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката.
към текста >>

67. СЪДЪРЖАНИЕ

НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев.
ЗАЩО ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ................................................................................................893 XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.......................................895 XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА.....................................................................................................902 XIII. ОБЯВЕНАТА ВОЙНА..............................................................................................................907 XIV. КОЙ ИСКАШЕ ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ?...........................................................909 XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6).............................913 XVI. КАК ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЗАВЕДЕ ДИМИТЪР ЗАРКОВ ОТ КАЗАНЛЪК ДО НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО..............................................................................................919 XVII. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА И ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ........................................................921 XVIII.
към текста >>

68. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Разказах този дълъг разказ, защото той е наниз от бисери, един след друг закачени и прикачени върху огърлица, която трябва да краси човека.
Вече разбирах защо поп Ганчо толкова се възхищаваше от тази песен. Защото тя идваше от горе, преминаваше през мене, после преминаваше през учителите, ние бяхме една верига, и оттам - върху него. Затова попът така се възхищаваше, подскачаше да изкаже възторга си от голямото вдъхновение, което беше обхванало всички ни. Това не се повтаря често, но затова се помни винаги и вечно. А аз бях станал един временен проводник на тази песен, която слизаше от незнайните висоти на Духа. Разказах този дълъг разказ, защото той е наниз от бисери, един след друг закачени и прикачени върху огърлица, която трябва да краси човека. През дългите години, когато го разказвах, всеки се докосваше до него и взимаше онова, което му трябваше и което бе готов да приеме. Един-едно, друг-друго, всекиму според нуждите и потребностите. Но онова велико преживяване на молитвата на ученика чрез песента „Махар Бену Аба" остана за мен неръкотворно и недосегаемо за човешките ръце, човешките чувства и мисли. То остана за човешката душа, която никой не може да докосне и опетни, защото там са небесните селения на Духа, към които тя се стреми, защото най-висшето състояние на една песен е, когато тя се превърне в молитва. Аз изпитах това състояние и пожелавам и вие да се доберете до него.
към текста >>

69. 1929 година

Учителю, как освежително действуват Твоите Бисерни Живи Слова!
И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта - по-малкото благо за човека, и радостта - по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо! " Това са думи с магическо съдържание и смисъл, за пробудените души. Учителю, как освежително действуват Твоите Бисерни Живи Слова! Ти не преставаш от да ни будиш и като мила любяща майка все говориш, все учиш и вярата Ти безсмъртна в Живота Безкраен ни вдъхва все нови и по-нови струи на ентусиазъм и постоянство в пътя към Вечния Живот, към царството на Любовта. Ти окриляш слабите, насърчаваш обезверените в светлото бъдеще. Колко много са съдържателни Словата, излизащи из устата Ти, че ако всички будни души биха разбрали извора на живите слова, ако люспите биха паднали от духовните им очи, то те не биха Те на мира оставили, но всичко това за Славата на Бога, Който работа по незнайни пътища за избавлението и пробуждането на спящите души. Нека светлината на Вечния, от Която си лъч, непреривно осветява сърцата, умовете и душите на всички братя и сестри, та стремящи се към Вечния Източник на Светлините и светлите Духове да се съберат техните светлини и тогава в едно да осветят и озарят тъмната бездна, която е още в сън и неуредена! Днес прекарах повечето си време в общината.
към текста >>

Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил.
Следобед снегът се преобърна в дъжд и цял ден вали, сега до 10 ч, и изглежда, че ще вали още, защото небето е покрито с черни облаци. Мрак цари вънка. Спомних си днес и по много въпроси се справях с Еленка. Тя вече дълго не ми е писала. Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на стящите в тъмнина! Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот.
към текста >>

70. 1929 година - продължение

Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотиии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече.
Каза, че с Ковачевския поп били си приказвали и той по-рано пред мен го обвинил, но сега си дръпва думата назад, защото Ковачевският му казал, че когато той отишел у Дядови Ганчо Цокев, то аз и Русева сме излезли из една плевня, „дето сме се били скрили двамата" и това го изрече с особен тон с присмех и изгледа присъствуващите, с цел да потвърди, че той има факти, че Дъновистите са развратници; и след това, аз съм бил спорил с него поп много неверни работи и т. н. Трябваше още от тия му подчертани думи да го отрежа и му подчертая, че той лъже и говори, без да познава и да е проверил това, което Ковачевският поп му казал и т. н. Разделихме се. Мъка изпълни душата ми за тия тесногръди попове. Те, водителите на духовно гладния и жаден народ български, нямат храна и пития да задоволят народа, отиват и му говорят какво нещо била сектата на Дънова, четат му беседите, не виждат хубавите и прехубавите мисли на Учителя, и четат, но очилата им изглежда са многоцветни, та всичко боядисват на попско и лошо. Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотиии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече. Покривалото още стои на лицето им и не виждат истинското, великото, мощното, не виждат слънцето на живота, под чиито лъчи възраства всичко здраво и чисто и дава плод, а лошото се разлага и деформира. Вечерта, докато си отида, се срещнах със Ст. Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен. 10.VI.1929 год., понеделник Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му.
към текста >>

71. 1934 година

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

72. XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев.
XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6) 1. На 26.12.1997г. пристигна у дома Любомир Гълъбов и представя Момчил Николов, който пък водеше Стоян Кючуков, и двамата от Стара Загора.
към текста >>

73. 1. Великият Учител

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Нито злато, нито свила и коприна, нито бисери и брилянти, нито изумруди и сапфири, нито царските палати са в състояние да дадат мир и покой на разбунтувалия се дух в цялото ми същество!
И тъкмо в такива тежки дни за човечеството Бог изпраща Великите Учители. В такова време дойде Кришна, в такова време дойде Буда, Рама, Конфуций, Мойсей, в такова време дойде Христос и ето, в такова време идва и днес Великият Учител, името на Когото да бъде свято навеки! Потопена в такива мисли, аз чувствувам, че нещо бушува в сърцето ми и че нещо силно се провиква и дълбочините на моята душа и иска да излезе навън, за да се прояви с всичката си сила. Бунтува се душата ми, о, Господи! Какво да правя? Нито злато, нито свила и коприна, нито бисери и брилянти, нито изумруди и сапфири, нито царските палати са в състояние да дадат мир и покой на разбунтувалия се дух в цялото ми същество! Дълбоко умислена, аз реших да ида при Него, при моя Учител, да Му заявя, че нещо става в моята душа. Аз вярвам, че Той е мощен да ме укроти и да внесе мир в развълнуваното ми сърце. И реших. На III.й август 1933 г., вторник, сутринта, когато слънцето беше се издигнало и на златните си колесници се носеше по чистото и синьо небе, аз приближих бялата хижичка на Любезния ми Учител и с трепет прекрачих прага на Неговата стаичка. Той ме прие и беше все тъй благ, тих и кротък.
към текста >>

74. 10. Духовна работа. За село Слатина

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога.
Намерихме се на открито. Югоизточната част на широкото Софийско поле се разстилаше пред нас, обсипано с кръстци от жито и овес. Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше. Ние се спряхме и в мълчание издигнахме към небето топла молитва от благодарност за благодатния дар, който ни го е дал. Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога. - „Мир и светлина да бъде в този дом" - си казахме, когато с десния крак прекрачвахме прага на селската кръчма. Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората. Кръчмарят ни прие любезно. И за малката услуга, която направи, предложи ни да пием нещо. Нямайки друго, ние поискахме сода.
към текста >>

75. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи.
Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето. Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето. И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи. Атмосферата се стопли и всичко се потапяше в новата радост и новия живот за новия ден. Цялото ни същество вибрираше от свещен трепет, а из гърдите ни се разнасяше Божественият химн, изразен в молитва и благодарност към Великия Баща. Унесени в този чуден и приказен мир на утринната зора, ний стояхме неподвижни, а в душите ни се разливаше тихият глас на вътрешния ни Бог, Който, като се е ограничил в нас, викаше да се изяви и прослави чрез нас. Този Бог в нашите души пееше пред олтара на позлатения изток великата симфония на Любовта. Тя се носеше на крилете на свежия зефир, който изпълваше всемира.
към текста >>

Отдалеч се виждаха бели къщурки, които наподобяха бисери, разхвърляни от ръката на щедър баща из долинки и баири на прекрасната планинска местност.
Те ни оставяха праха, що дигаха по пътя, и без да знаят, взимаха от нас духовни ценности и ги занасяха със себе си. Минахме през Владая, което е живописно селце, кацнало в полите на Витоша. То изглеждаше като един драгоценен камък, поставен да краси гърдите на млада влюбена мома. Понеже банката ни разполагаше достатъчно със златни монети, ний дадохме и на селото, през което минавахме. Ето ни и пред Мърчаево. Отдалеч се виждаха бели къщурки, които наподобяха бисери, разхвърляни от ръката на щедър баща из долинки и баири на прекрасната планинска местност. Пред погледа на друг, случайно минаващ пътник, тия бели къщурки по-скоро би наподобили ято бели гълъби, които, подгонени от хищна птица, бяха кацнали изплашени на разни страни из баирите и долините на планината. Спряхме се и с устремени погледи към селото, мислено се свързахме с братята и сестрите, при които отивахме. Ний разчитахме на добри успехи, защото живеехме с пълна вяра, че не сме сами и че сме проводници на Божия Дух, Който ни изпълваше. Чувствувахме се силни не с нашите сили, а със силата на Учителя и на ония разумни същества, които ни придружаваха. Преди да навлезем в селото, настигнахме двама пътници от друго село, на които дадохме беседи.
към текста >>

76. 18. Писмо от Елена Хаджи Григорова до брат Тошев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

В лицето на човека днес аз виждам не човека, израз на Божествените добродетели, какъвто трябва да бъде, а съвсем противоположното на това, и казвам: ето един заровен бисер, върху който природата дълго време ще трябва да работи, за да се разрови и да блесне със своята красота.
Брат Пеньо не скрива радостта си, че литнал далеч в тамкашните краища, е намерил Вас, като приятел и като брат, с когото да споделя радости и скърби, мисли, чувства и идеи. Благодарение на случая ще си позволя и аз да споделя с Вас някои мисли, които в размишление доста занимават моето съзнание. Като гледам човека в себе си и в лицето на другите, задавам си въпроса:- случайно ли е дошел той на Земята или пък е изпратен отнякъде със специална мисия? Мисля за човека и виждам, че той е особено устроен, сякаш някоя разумна сила е работила върху него, за да го приготви да мисли, да чувствува и да действува. Много пъти Учителят ни е казвал, че в човека са вложени всички възможности и че в него са посадени ония семенца, които ще дадат едно съвършено същество, с ум светъл като слънцето, със сърце чисто като кристал, с душа обширна като цялата вселена и с Дух мощен като Бога и едно с Бога. В лицето на човека днес аз виждам не човека, израз на Божествените добродетели, какъвто трябва да бъде, а съвсем противоположното на това, и казвам: ето един заровен бисер, върху който природата дълго време ще трябва да работи, за да се разрови и да блесне със своята красота. Друг един случай, пак за човека: четох веднъж, че няколко младежи били осъдени заради своите идеи - за мир и свобода, и чакайки своя край, един от тях се провиква: „Братя, вие ни убивате, но ние ви прощаваме." Вглъбена в тези мисли, в съзнанието ми възникнаха мъдрите слова на нашия Учител, който казва, че има няколко вида хора: глупави, които постоянно се оплакват и са готови на всяка отрицателна проява; умни, които от всичко се учат и разумно разрешават всички противоречия; гении, които творят и за които всичко в света е постижимо; и светии, които осветяват пътя на хората. За глупавите хора мъчнотиите и противоречията в живота няма да се разрешат. Само умният може да мисли и да разрешава противоречията, а за гения всичко е постижимо. Това е неговият девиз. Мислейки си така, стана ми ясно, че съществуват строго определени закони в природата, от нарушението на които произтичат страданията и противоречията между хората.
към текста >>

77. 30. Писмо от лагера - Рила

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери.
Сякаш ангели слизаха от небето по стръмна и тясна пътека. Така величествено и красиво изглеждаше утринната картина на слизане от Молитвен връх. Отидох при чешмичката на Мъдростта. Умих се. Тя беше по-красива от други път. Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер. А дежурните приготовляваха картофената чорба.
към текста >>

78. 32. Високият връх

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири.
Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено. Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив. Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири. Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи.
към текста >>

79. 13. Зазоряване на Молитвения връх

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома.
Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ. Галеше ме хладен ветрец. Върхът беше обсипан с камъни и зелена растителност- клекове. Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома. Малко по-надолу от мен съзрях три фигури, сгушени и спотаени един до друг. Те бяха дълбоко потопени в своята мисъл. Приближих ги и седнах и аз на един камък, студенината на който пролази по цялото ми тяло. Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си.
към текста >>

80. 2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни капки роса от небето.
Цветя разноцветни ухаят и красят градини и поля. А слънцето пече ли, пече! „Дъждец, росица искаме"- се провикват тревите и цветята. „Дъждец, росица искам" - се провиква душата и сърцето на едно разумно цвете в градината на Бога! А това цветенце си ти, драги мой! Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни капки роса от небето. И ето днес, в тази пролетна доба, когато всичко расте и се радва и когато слънцето те облива със свойте оживителни лъчи, дребен дъждец се изсипва върху твоята чашка-този дъждец е любовта на Бога към тебе, която се изпраща днес чрез настоящото писмо в красиви мисли и чувства, излизащи от съкровищницата на моето сърце. Пеньо, в нас е Бог. Вътре в нас е всичкото - и небето, и земята. Вътре в нас е и Учителят. Вътре в теб живея и аз.
към текста >>

81. 25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Колко би останал доволен, ако можех да ти я изпратя още днес с писмото наедно, но ха де, какво да се прави, като и аз искам да ги вписвам тези бисери, да не ги изплъзвам из ръцете си тъй, понеже всяко нещо, което не се записва и заучва, лесно се забравя.
С крилата на духа си лети из безбрежните пространства на всемира, обхождай организираните светове неземни, любувай се на тяхната красота, храни се и с оная храна, която употребяват там, която поддържа вечния живот, чети, мисли през цялата седмица и в събота ела при мен и ми разправи своята опитност и сподели с мен свойте наблюдения и преживявания на твоята душа през време на свойте пътешествия! Помни и не забравяй, че идването в София те задоволява и че е от голямо значение за тебе сега! Ако аз не си идвах често, не бих могла да изкарам толкова години по селата! Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление. Днес шната лекция е великолепна и тя е като насъщен хляб за днес за тебе, както ьи поставен. Колко би останал доволен, ако можех да ти я изпратя още днес с писмото наедно, но ха де, какво да се прави, като и аз искам да ги вписвам тези бисери, да не ги изплъзвам из ръцете си тъй, понеже всяко нещо, което не се записва и заучва, лесно се забравя. Пък това са принципи, закони, това са рецепти които с нищо не можем ги плати, та поне да ги запишем и заучим, че през вековете ще ни бъдат като едно велико съкровище, безценно богатство в живота ни. Имам много да пиша, ще се постарая тези дни да ги изпратя. Ти и всички, които ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение. Ти сега имаш нужда от четене словото; и аз имам тази нужда, но за мен засега обстоятелствата са тъй втечени, че повечето време давам за външна техническа придобивка на цигулката. Всяка вечер брат Калудов ни събира и зор, до 22и т. г.
към текста >>

82. 18.Писмо на Мария Витанова до Елена Хаджи Григорова от 12.XII.1928 г. с резюме на лекцията от Учителя от същия ден

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Онова, което имаме сега, трябва да продадем за многоценния бисер.
Туй, което никой не може да ни отнеме, то е Божественото съзнание. Животът представлява една красива възможност да проявим любовта. Един малък блясък на любовта струва цял един живот. Красотата е чисто Божествена. Тази мисъл, която ти е дала подтик, отбележй я. Онова, което имаме сега, трябва да продадем за многоценния бисер. Опашката на нещата, това е човешкият ум. Окултен ученик е онзи, който разбира себе си. При най-лошите условия, извикай Божествената Любов, тя ще оправи пътя ти. Ние сме станали лоши, защото сме изгубили пространство в живота. Затова трябва да се разширим, не да се наблъскваме всички в едно.
към текста >>

* Мило Еленче, Най-сетне останах свободна да ти напиша от последните бисери на Учите-ля.
Възкресението не е нещо друго освен пробуждане на съзнанието и ще бъдем мощни да поправим света. Ще гори светът от 4 страни. Христос казва: „Огън дойдох да туря" - ще се запали целият свят и всички лъжливи учения ще паднат от нас и ще се освободим от сегашния багаж на черната ложа, ще дишаме този опреснен въздух и светлина, които ще донесат радост и веселие. Ще се внесе в нас правилно разбиране на любовта, мъдростта, истината. Годината 1929 е благоприятна да направим тази връзка с невидимия свят. * Мило Еленче, Най-сетне останах свободна да ти напиша от последните бисери на Учите-ля. Сега вече може да четеш и във вестниците. Дошла съм у ген. Стоянова на лечение и ти пиша, чувствувам се като в палата в Кошкови [? ] и двенките с тебе, мило Божие чадо, живеем в хармонията на Бож. живот, просвещаваме се и се радваме на Бож. блага.
към текста >>

83. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Мъдрост, благост, дълготърпение, кротост, въздържание, целомъдрие са бисерите, които трябва да красят истинския ученик.
Той е вече готов за една велика работа в духовното поле за повдигане и събуждане на безчетното число спящи души. Ученикът е вече доста голям светилник, който трябва да свети на тия, които ходят още в тъмнината, и да ги избави от потъването в дълбочините на всемирния океан на живота. Един истински ученик трябва да има будно съзнание във всичките си действия, във всичките си дела. Бог е Любов. Ученикът трябва да люби преди всичко Бога, да люби ближния си като себе си, да люби врага си. Мъдрост, благост, дълготърпение, кротост, въздържание, целомъдрие са бисерите, които трябва да красят истинския ученик. Задачата на ученика е да изпълнява упътванията на Учителя си, също и неговите наставления, с цялото си сърце, ум и душа. (Аз се стремя да стана ученик.) Най-първо ученикът трябва да се смири, да започне да работи върху своя ум, сърце и воля. Задачата на ученика в школата е да живее според принципите и законите на тая школа - да живее, като измени вътрешния си живот. Това, що Учителят учи в школата, ученикът трябва да следи и изпълнява и проучава с пълно внимание и да бъде активен в изпълнението. Защото крайната цел на Учителя е нещо много повече, отколкото ученикът може да си представи.
към текста >>

84. 116. Самоотричане

IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова - Вергилий Кръстев

Ще се самоотречеш, ако намериш по-ценното, бисера.
Раздадеш всичко, тръгнеш с тояга, дойде изкушението, смеят ти се, ти съжаляваш. Аз не тъй. Аз ще забравя моите пари и ще тръгна с тояжка. Няма да печела по този начин - да ми подаряват крадена къща, да я взема. Ще кажа: „Аз ти не ща крадената къща." Ти си имаш стаица хубава от Господа. Ще се самоотречеш, ако намериш по-ценното, бисера. Отречи се тогава от старото и вземи новото, иначе в крив път ще влезеш. Не знаят как да произнасят гласните букви. С гърлото „о". Може „а" с гърлото, но няма резултат. „Е" е спомагателно на „и".
към текста >>

85. Бележки към спомените на Ана Шишкова

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

За мен са чисти бисери.
Комунистите си заплащат за това, че е била вярна към тях - оформят й пенсията. А тя се завръща на Изгрева при Учителя. И се отплаща на Учителя с тези три тетрадки с разговори, записани пред нозете Му. И накрая се откупва пред Учителя от прегрешенията си с тези три тетрадки. 7. Какво представляват тези три тетрадки? За мен са чисти бисери. Записани са, запазени са и са ми предадени, като ме предупреждаваха да внимавам с тях, защото са бисери. Толкова много материал е преминал през ръцете ми: и писма на Учителя, и оригинали, и скрижали, и какво ли не още. Но пред тези три тетрадки аз благоговея. И аз, Вергилий, се прекланям пред тази мравчица - духовната сестра Ана Шишкова. 8. Нейният материал се предава дословно и той се набира от оригинала от Марина Иванова.
към текста >>

Записани са, запазени са и са ми предадени, като ме предупреждаваха да внимавам с тях, защото са бисери.
А тя се завръща на Изгрева при Учителя. И се отплаща на Учителя с тези три тетрадки с разговори, записани пред нозете Му. И накрая се откупва пред Учителя от прегрешенията си с тези три тетрадки. 7. Какво представляват тези три тетрадки? За мен са чисти бисери. Записани са, запазени са и са ми предадени, като ме предупреждаваха да внимавам с тях, защото са бисери. Толкова много материал е преминал през ръцете ми: и писма на Учителя, и оригинали, и скрижали, и какво ли не още. Но пред тези три тетрадки аз благоговея. И аз, Вергилий, се прекланям пред тази мравчица - духовната сестра Ана Шишкова. 8. Нейният материал се предава дословно и той се набира от оригинала от Марина Иванова. Аз съм сложил само заглавията и съм ги номерирал.
към текста >>

86. 9. Стихове във в. „Живот

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

1) остават като бисери, посипани по стръмната пътека на живота й, към които тя после не се връща и не ги преиздава.
11, 1.VI.1929, с. 1), „Тихата пътека" (бр. 12, 7.VI.1929, с. 1), „Превъзмогване" (бр. 13,14.VI.1929, с. 1) остават като бисери, посипани по стръмната пътека на живота й, към които тя после не се връща и не ги преиздава. Кратките мигове на отмора отворената й душа за красотата на света преживява и на двора, пред Салона на „Изгрева". ВЕЧЕР Излез на двора. Погледни небето, избистрените му очи. Те ще ти заговорят на сърдцето, когато всичко замълчи. Деца играят още на площада, тъмнее храма там, не бди.
към текста >>

87. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият.
Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тази връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства: и Олга Славчева неведнъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I. В усмивката на пролетния ден снегат стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, - кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II . Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта - от всички минало най-рано през портите на пролетта!
към текста >>

88. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов.
Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи. Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва. Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички. В своята обилна любов тя е чудна и може чудеса да стори, ако би знаяла какво повече да направи.
към текста >>

89. 18. Чужденката

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Една мечта го ласкаеше далеч на юг, в братска страна, гдето слънцето по-силно грее на лазурен кръгозор, гдето един бистър ум пречупва през кристална призма ежедневните житейски тревоги и ги превръща в бисери на мъдрост, гдето един голям човешки дух чувства и живее Духа на Вселената и чъртае с широка ръка величието на самия живот.
Малцина знаят като нея добре значението на тихото чудо, което цъфне тук, в България, на Рила, край Седемте езера. - Беше време, когато виждах пред себе си човека, един случаен представител на Учението на Учителя. Виждах и хубавото, и лошото, което имаше в него, и което можеше да има всеки човек. А сърцето ми трепкаше. То предугаждаше зад неговата оригинална фигура, зад неговата неправилна реч онова, което отдавна беше бленувано. Една мечта го ласкаеше далеч на юг, в братска страна, гдето слънцето по-силно грее на лазурен кръгозор, гдето един бистър ум пречупва през кристална призма ежедневните житейски тревоги и ги превръща в бисери на мъдрост, гдето един голям човешки дух чувства и живее Духа на Вселената и чъртае с широка ръка величието на самия живот. - Аз не съм си правила илюзии в нищо, когато идвах насам: знаех, че идвам насам в страна, облагодетелствувана от природата, онеправдана от историята. Палмови вейки не съм искала и не съм ги очаквала. Не си правя илюзии и по отношение на самото Учение: то е светлина върху живота на човека. Криво ли е, че животът на всеки човек има повече горчивини, отколкото радости, и повече поуки, отколкото щастие? - Наистина, тук ние не научихме теорията на окултизма: ние идваме вече подготвени.
към текста >>

90. 9. Празникът на пролетта, 21 март 1965 г.

„И уподоби се царството Божие на многоценен бисер, който, като намери човек, продаде все, що имаше, и купи го." Обични братя и сестри, Днес празнуваме един от празниците на природата, духовната и астрономическа Нова година.
9. Празникът на пролетта, 21 март 1965 г. „И уподоби се царството Божие на многоценен бисер, който, като намери човек, продаде все, що имаше, и купи го." Обични братя и сестри, Днес празнуваме един от празниците на природата, духовната и астрономическа Нова година. В живота непрестанно се влива нещо ново. На него се дължи всяко движение и всички промени. Новото иде от онзи велик Божествен ред и порядък, който сега слиза на земята. Ние го наричаме Царство Божие. Божественият ред и порядък прониква цялата вселена.
към текста >>

91. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас.
Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата - ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е, защото един от основните принципи, които действуват във Венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света-хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното.
към текста >>

92. 9. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич!
Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа. Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта. Стрелец
към текста >>

93. 16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини, постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя.
16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 47 ÷ 49 Не само че не потъмнява стечение навремето, но повече блести сияющият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини, постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена „Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество”. Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил някога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст - тая велика книга за човека - той е видял истината по-зряло, и това, което се нарича съдба и предо преде леност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество.
към текста >>

94. (Продължение)

Влад Пашов

Дух на воин и душа на девойка

И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато”.
И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис - и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше - яспис, второто - сапфир, третото - халкидон, четвъртото - смарагд, петото - сардоникс, шестото - сардий, седмото - хризолит, осмото - вирил, деветото - топаз, десетото - хрисопрас, единадесетото - якинт, дванадесетото - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато”. Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни. ГЛАВА X. Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е.
към текста >>

95. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

С дни и с седмици се ровеше той в тях и събираше бисери.
Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието”. Това е една серия статии, крайно интересни високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в „Житно зърно” не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и с седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори”, които впоследствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброта и пр., и пр., можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото”, която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на „Житно зърно”. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи.
към текста >>

В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.
Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най- хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в Евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример заедно по-задълбочено тълкуване на Новия Завет. Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика”. За жалост обаче той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии впоследствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори”. Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”. Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”.
към текста >>

96. III. Поетът на Зодиака

Понеже той е по зодия Стрелец, към съответната зодия прибавя своята автобиография, която е наниз от бисери.
“Житно зърно”. Аз оттам взех онези материали и ги публикувах в този том, които ги бе обозначил със своите псевдоними: Sagitarius (Стрелец) и Georg Nordman. 5. През 1943 г. издателство “Братство” на Сава Калименов в Севлиево издава книжката “Зодиак”, включваща основно публикуваните статии в сп. “Житно зърно”. Понеже той е по зодия Стрелец, към съответната зодия прибавя своята автобиография, която е наниз от бисери. Аз тук я включих. 6. Той беше единственият от последователите на Учителя, който бе завършил математика, физика, астрономия и беше учител, при това, имаше знание и ако беше написал астрология, щеше да бъде много точен. Той ми е правил хороскопа, разглеждал го е пред мен и ми говореше за тази епоха, която ще се разкрие пред мен и за това, което ми предстоеше да върша. Ето, дойде времето и това се изпълни. Сега аз издавам том “Изгревът” XVIII за астролозите на Изгрева.
към текста >>

97. 3. Иван Антонов