Търсене в текстове за 'Бисер'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
към текста >>

2. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

„Не хвърляй бисерите на свинете", значи не давай оръжие в ръцете на противника си, защото ще се обърне и със същото оръжие ще те съсипе.В миналогодишното събрание казах да искате и вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се и влошиха работите ви.
Който пресиля работите, учи своите уроци. Един человек, който живее един ден в любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг человек, който е живял милиарди години без любовта Божия. Аз взех този стих затова, защото трябва да се въдвори между вас равновесието. Всеки един от вас трябва да желае доброто на другите хора, понеже тези, които желаят доброто на другите, връща се на тях. Търговец, който продаба платове, ако няма на кого да ги продава, как ще ги продаде? „Не хвърляй бисерите на свинете", значи не давай оръжие в ръцете на противника си, защото ще се обърне и със същото оръжие ще те съсипе.В миналогодишното събрание казах да искате и вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се и влошиха работите ви. Вашата несполука ето на какво се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове гдето трябва. Вместо да ги включите с Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от человеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо. Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък.
Л. Г-жа Е. И. Получих вашето писмо, за добрите работи се иска време да се осъществят. Освен това, иска се силна вяра, твърдо упование и непоколебима Любов. Да се не обезсърчава душата ви при първите несполуки. Несполуките всякога носят големи сполуки. За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък. Право мислите, като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ние ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има закон за тях. А на добрите ще кажем да вървят напред, защото има помощ за тях. Победата е на тая страна, гдето е Господ.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

А той бил от лявата страна.Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете.
Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите.Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им.За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се. Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна.Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всякога добродетел, защото Божествената деятелност е само отдясно. Ако турите лявата страна, ще действуват законите само на лявата страна. Ясно ли ви е всичко това?
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът.
Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат.Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината.П. Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.- И тази форма има своя смисъл.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Простота, чистота, яснота, доброта, правота - това иска Небето.Изпращаме ви 35 екземпляра от „Многоценният бисер” по Христо Керат[лиев].
Стойчева, В сегашните времена човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Господа; само така може да преплува това развълнувано море, на което вълните разярено удрят о стените на плуващия кораб. Но нека се вълнува морето. Когато Христос е на кораба, то ще утихне. Трябва да се минат изпитанията, трябва да се разбере животът. Ученикът да се учи, учителят да преподава; ученикът да почита, учителят да люби – това е пътят на живота. Простота, чистота, яснота, доброта, правота - това иска Небето.Изпращаме ви 35 екземпляра от „Многоценният бисер” по Христо Керат[лиев]. Моя поздрав на Коста и на всички приятели. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 22 декемврий 1915
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.

Ще намерите, че в малките хижи се крият най-скъпоценните бисери.
Господ да благослови всички добри труженици, които работят за доброто на човечеството и за доброто на своите близки. И Господ да вразуми всичките Европейски народи да се помирят и заживеят за добро. Те прокарват първите изпити на твоето посвещение в пътя на Живота и Истината. Сега ще разбереш що за хора са човеците, от какъв материал са направени, каква морална стойност имат, какво благородство на духа притежават. Всичко това ще ти се открие. Ще намерите, че в малките хижи се крият най-скъпоценните бисери. Ще забележите, че между простите войници се проявяват най- доблестните добродетели. Види се много сълзи, много кръв е потребна да се измият човешките грехове на миналото. От милиони сърдца трябва да се пусне кръв, да се внесе Божието обновление. Сегашните хора Аз ги наричам мъченици на икономическата война. Българите между своите ботювци трябва и те да плащат своя дан на времето.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново

Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал.
Търново, 8.IX.1919 г. Обична Паша, Получих писмото ви. Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта. Да е постоянно проникнат с тяхната сила. Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал. Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае. Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло.
към текста >>

9. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица.
Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие. Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви, за да се напием с чай. Все пак той остана доволен и извика след нас: „Елате пак". Потеглихме по нанагорнището, снегът престана.
към текста >>

Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително.
Гората е небивало красива, дърветата са натегнали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла. Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние.
към текста >>

Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод.
Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла. Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите.
към текста >>

Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска печка ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица.
Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица. Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска печка ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла топли гласове - пеят като един, пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие! Платихме му за топлата вода - за дръвцата с които я приготви, за да се напием с чай; все пак той остана доволен и извика: „Елате пак! ”. Потегляме по нанагорнището. Снегът престана, небето се изясни.
към текста >>

Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително.
Дърветата натежали от сняг. Буйно се спуска по скали планинска река. Тя пее, шумно разнася своята детска радост; като че ли плеска с ръце; като че ли невидими другарчета. Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх...Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод.Вредом белина. София е потънала в сиви мъгли. Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче пътува из вечността. Отсам Люлин - сребърно-бял в ослепително сияние. Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания на Родопите.
към текста >>

Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод.Вредом белина.
Буйно се спуска по скали планинска река. Тя пее, шумно разнася своята детска радост; като че ли плеска с ръце; като че ли невидими другарчета. Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх...Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод.Вредом белина. София е потънала в сиви мъгли. Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче пътува из вечността. Отсам Люлин - сребърно-бял в ослепително сияние. Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес Ръка на велик Майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини.Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръкава ми.
към текста >>

11. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
към текста >>

12. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е.
Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина. Дъждът все вали и вали. Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е. Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя.
към текста >>

Сълзи дъждът върху челата ни като бисерна диадема.
Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки. Мълчание и красота. Сълзи дъждът върху челата ни като бисерна диадема. Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота на природата.Облаци като гигантски духове се носят над земята. Ние вървим всред тях, водени от Него, върху главата на когото играе невидимо слънчево сияние. Наметалото Му като че ли се слива с бегливите лъчи на слънцето и го обвива в светлина. Отново огромен кръг. Той стои от единия му край.
към текста >>

13. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана?
Чува се весело провикване маршова песен. Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана? Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества. Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи.
Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде на мъгли и облаци.Осъмваме над селото. Всред розов океан от светлина - пристига Слънцето, като огромно рубиново око. Нежни думи изказа то на земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица. Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух.
Свечерява се. Приятна, милваща дрезгавина обвива планините и пълзи по пътеките. Селото е зад нас. Пътят е пресполовен. Бодри стъпки ни отвеждат към града.О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух. Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен.Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде. Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо!
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада.
Но това не прави песента й по-малко весела. Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят.
към текста >>

Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса.
Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят. Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Занизаха се като бисерен гердан нашите чаровни песни.
Всички се смеем колкото ни сила държи, като насърчавахме ту беглеца, ту гонителя. Някой път с всички сили викахме да бъде хванат беглеца, а в друг случай пък крещяхме след него да избяга по-бърже и по-далече.После насядахме около Учителя. Колко радост има във всинца ни! Приличахме на бодри юноши, девойки и деца, които са си добре поиграли. Пяхме „Фир фюр фен”, „Махар Бену”, „Светъл лъч от горе слиза”,,Давай, давай”. Занизаха се като бисерен гердан нашите чаровни песни. Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме на небето, а не на земята. Естествено след това дойде молитвата. Как се молихме, с каква жар. Като благодарни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж.
към текста >>

18. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките.
към текста >>

Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар.
Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.- Стой! Чува се гласът на командата.
към текста >>

19. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките.
към текста >>

Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар.
Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.- Стой! Чува се гласът на командата.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи!
Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери! Кой, отгде ги донесе? Негласна добродетел върши всичко това.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад. Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад. Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад. Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад. Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
" Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш. Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад. Сепвам се. Затичвам се бегом, и ето ме пред всички. Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи на свещени Мусалла. След мен прииждат други. На голия планински лоб лягаме по камънаците.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри.
Едвам се измъквам от потъналата в дълбоки валога [преспи]. Затъвам до кръста - мек, рохкав сняг. Ето ме горе. Едвам се измъквам. По храстите съхнещи дрехи. Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика. Някой ни брои - 145 души.
към текста >>

Като че ли започва приятна музика на двуредните тридесет и две бисерни струни на зъбите.
Колко е траяла тази дрямка! Тръбят за обяд с оная прекрасна германска тръба с дългия бял копринен шнур, с дълга пискюлия, нанизан през рамо. Сядаме на припек и сърбам гореща ароматична бобена чорба, що една добра сестра предлага от своето ново чист-понеделнишко гърне. Колко вкусно! Други пък се надпреварят със своята картофена супа. Като че ли започва приятна музика на двуредните тридесет и две бисерни струни на зъбите. Същински концерт на божествени инструменти. Не липсваше върху трапезата дълъг крехък празец, излежал в земята под снега. Също и ряпа, бяла и черна, стъргана и на филийки; ето и маслини, халва, ябълки, бели питички хляб. След малко, от безбройните блага не остана нито следа. На всички лицата греят от радост.Пак низа около Учителя.
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

В чашките им - бисерни капки, лъщят като ел мази от слънцето.
Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите. Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят. Лазурът пляска с ръце от радост. Слънцето неудържимо се смее, гледайки весели хора, облаци и небе.Цялата природа от дъжда е придобила нещо още по-красиво. Теменужката пие вода, също и игличината. В чашките им - бисерни капки, лъщят като ел мази от слънцето. Ето, скоро те ще ги глътнат... Снегът по хълмовете нагоре блести, блести. Заплакал е вече и сълзите му на силни, бързи струи тичат по гърдите на планината.Кога превали денят. Кога изсвири тръбата. Кога изказахме сърдечна молитва. Планината е вече далеч от нас, а градът близко, близко.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява.
Планината първа пламва от далечните целувки на светилото. Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини. Руменеят върховете. Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага. Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали.
към текста >>

Люшнали са бисерна песен по вейки и скали.
Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага. Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си.Небето се слива със земята. - Теменужчице, красавице нежна, него ли чакаш ти? Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и живот. Сега те усилено дишат в трепет очакващи любимия и как това дихание благоухае! Виж как се е навила новата папрат до старото си коренище.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

В устата си скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса.
Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната си песен...Днес е Великден. Всякому кокошка е снела поне по едно червено яйце. Някъде пък са решили днес само да преяждат.Ето морав минзухар! Що се не обаждаш, мили? Как бодро е разтворил своето чадърче и се усмихва с червено шафранени тичинки. В устата си скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса. Тих ветрец го поклаща и то грациозно люшва главицата си, като че нещо му отговаря.Стоя, не гледам, не дишам, затварям очи. Къпя се в слънчеви лъчи. То ме милва. Ветрецът и мен гали, както онзи минзухар. Природата ме обгръща, аз ставам нейна.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето.
Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно. Като че няма лъчи. Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му. То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци.
към текста >>

31. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни.
Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша! Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката. Не вървя, но хвърча! Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко! Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам. Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже.
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери.
Сякаш ангели слизаха от небето по стръмна и тясна пътека. Така величествено и красиво изглеждаше утринната картина на слизане от Молитвен връх. Отидох при чешмичката на Мъдростта. Умих се. Тя беше по-красива от други път. Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер.
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири.
Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено. Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив. Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири. Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи.
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома.
Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ. Галеше ме хладен ветрец. Върхът беше обсипан с камъни и зелена растителност- клекове. Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома. Малко по-надолу от мен съзрях три фигури, сгушени и спотаени един до друг. Те бяха дълбоко потопени в своята мисъл. Приближих ги и седнах и аз на един камък, студенината на който пролази по цялото ми тяло. Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си.
към текста >>

35. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Цял час гимнастика с музика до Божествения Елбур, що сега цял трепти в злато и бисери от напиращото слънце.
Да, няма да Го има някой път, но Словото Му, това е Той.Рилската долина се буди, сънна трие очите си - дивните си искрящи езера. Всичката мъгла се разпилява. Планината сякаш пъргаво се изправя на нозете си и почва своята прекрасна невидима шетня.После - на игрището. По двама, по двама правим огромен кръг около огнището. Екват звуците на „Паневритмията”. Цял час гимнастика с музика до Божествения Елбур, що сега цял трепти в злато и бисери от напиращото слънце. На края - смях, поздрави, песни. Чува се тръбата -закуска. А подир туй, всеки прави по нещо добро за себе си и за другите. Определени места за пране и миене съдове-означени с красиво надписани табелки. Има приспособена платнена баня за къпане.
към текста >>

36. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика.
Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив. А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика. Но тази вечер и ние бяхме тихи и внимателни. Всеки се подготви за уречения среднощен час. Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни. Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки.
към текста >>

37. Снимка на Учителя с ямболската група на събора - 1942 г., София

Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка.
Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка. 7. Учителят. 8. Ради Иванов Дюлгеров. 9. Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева.
към текста >>

38. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка.
Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка. 7. Учителят. 8. Ради Иванов Дюлгеров. 9. Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева.
към текста >>

39. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка.
Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка. 7. Учителят. 8. Ради Иванов Дюлгеров. 9. Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева.
към текста >>

40. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя.
Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си. Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството. Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука. Деян Пенчев
към текста >>

41. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Проучва основно Словото и написа много сказки по теми от него, изпълнени с бисери, дадени от Учителя за развитието на учениците.
През първата световна война баща му загива на фронта и те остават сираци и без дом ( - Слънце квадрат Плутон, Слънце в IV дом). След свършването на войната новият цар Борис посещава всички пострадали от войната и им построява дом, дава една солидна сума на майка му, а децата ги праща в приюти за сираци, където да учат. Младият Влад изпада под силното влияние на комунистите и става техен член. Влад е много любознателен и учи усърдно ( - Меркурий в перихелии тригон Юпитер, паралел Слънце).Тези аспекти; са едни от най-важните условия за един богат духовен живот. Юпитер му е във Водолей (в съвпад с Уран), разменени знаци и паралел Слънце в знака на новата епоха, на Водолей, ръководена от Бялото братство. Проучва основно Словото и написа много сказки по теми от него, изпълнени с бисери, дадени от Учителя за развитието на учениците. Слънце паралел Меркурий () му дава многосилна духовна връзка с Учителя. Тригонът му дава весел и оптимистичен характер, способен да гледа добрата страна на нещата и да не пада духом при несполука. Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, подвижен, способен да разсъждава правилно, да взима твърдо решение след продължително размишление, което тогава става неизменно. Големи успехи с литературата в братството и Словото. Ще е уважаван и почитан от всички заради своята искреност.
към текста >>

42. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>

Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>

43. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж.
Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни.Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя.Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми.За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти.
към текста >>

С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери.
Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр. и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж.
към текста >>

0.18349003791809