НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
85
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната
биология
.
Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието.
Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната
биология
.
Има т.нар. психични фактори на еволюцията. Външните условия влияят, но начинът, по който организмът реагира на външните условия, е психичен. Подсъзнанието работи в тъканите. От една страна, то се ръководи от Монадата на самия организъм и от друга страна – от Напредналите същества.
към текста >>
2.
3_29 ) Човек е микрокосмос
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е важен
биологичен
принцип.
А линии, напречни на животната линия, дават по-голяма активност на живота, правят го по-активен, по-интензивен. Линиите, които се чертаят на ръката, са проекция; трябва да изучим истинските линии в етерното тяло. Истинският хиромант вижда главните линии на етерното тяло. На какво се основава хиромантията? На следния велик закон в Природата: във всяка част на организма работят силите на целия организъм.
Това е важен
биологичен
принцип.
На това се основава и следното: ако посадим бегониев лист, той ще даде цялото растение. Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете. Някои от вас трябва да изучавате хиромантията, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик. Една наука може да се направи приятна. Хиромантията не е да разкрием недъзите, тя е наука, която дава подтик.
към текста >>
3.
50) Общи и местни условия за възпитание
- Боян Боев (1883 – 1963)
В часовете по химия, физика, география,
биология
и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас.
В часовете по химия, физика, география,
биология
и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.
към текста >>
4.
3) Божествената наука обема всичко в себе си
- Боян Боев (1883 – 1963)
Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна
биология
, окултна медицина – впрочем той изучава Природата.
Но Божествената наука е по-горе от мистицизма. У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи. Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност. А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота. Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата.
Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна
биология
, окултна медицина – впрочем той изучава Природата.
Окултната наука е съединително звено между физическото и Божественото, докато Божествената наука обема всичко в себе си. Гениалният може да бъде окултист, а светията може да бъде мистик. От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците. Земята като остане наследие на праведните, страданията ще престанат. В Царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат.
към текста >>
5.
47) На границата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например при проучвания в
биологията
е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете.
Съвременната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят. Нещо повече, тя даже е встъпила в областта на неизследвани светове. И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост. Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията.
Например при проучвания в
биологията
е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете.
Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието.
към текста >>
С това
биологията
напоследък влиза в съвсем нова фаза, но все още
биологичните
механизми не могат да обяснят тези факти и това води към неовитализъм и психоламаркизъм.
А група немски биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор. Организаторът винаги регулира разумно органическите процеси в организма, и то в такива случаи, където всяко действие на естествения подбор е изключено, например при биотомия на крайник в зародиша при земноводните. Това показва, че целесъобразността, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи този организатор или тая ентелехия според проф. Ханс Дриш е разумен, психичен фактор.
С това
биологията
напоследък влиза в съвсем нова фаза, но все още
биологичните
механизми не могат да обяснят тези факти и това води към неовитализъм и психоламаркизъм.
Учените се натъкват на множество факти, с които установяват в организма сили и способности, за които доскоро дори не се подозираше. Нека споменем за радиестезията (багетизъм). Срещат се хора, които имат силно развита сензитивност и могат с лескова или металическа вилка да открият подземни води, руди, метали, изгубени вещи. Нещо повече, чрез радиестезия може да се определи дълбочината, количеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Наблюдавал съм как един сензитив откри златен пръстен, скрит в тревата на една полянка.
към текста >>
6.
51) Нови веяния в биологията
- Боян Боев (1883 – 1963)
НОВИ ВЕЯНИЯ В
БИОЛОГИЯТА65
НОВИ ВЕЯНИЯ В
БИОЛОГИЯТА65
Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в биологията. 1. Изследванията на Жорж Лаковски
към текста >>
Новите факти в
биологията
все повече я приближават до окултните схващания.
НОВИ ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА65
Новите факти в
биологията
все повече я приближават до окултните схващания.
Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в биологията. 1. Изследванията на Жорж Лаковски В 1925 г.
към текста >>
Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално
биологичните
явления по форма, съдържание и смисъл.
НОВИ ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА65 Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания.
Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално
биологичните
явления по форма, съдържание и смисъл.
Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в биологията. 1. Изследванията на Жорж Лаковски В 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота“, в която изложи своята теория за радиациите на организмите.
към текста >>
По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в
биологията
.
НОВИ ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА65 Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.
По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в
биологията
.
1. Изследванията на Жорж Лаковски В 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота“, в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Нейното второ издание е под заглавие „Тайната на живота“ и тя е допълнена с нови факти. Освен това Лаковски е познат с книгите „Принос към изучаване на болестта рак“ и „Универсион“.
към текста >>
Ученият прави съобщение за тези си опити до
Биологическото
общество през 1924 г.
Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака.
Ученият прави съобщение за тези си опити до
Биологическото
общество през 1924 г.
и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации, които излизат от Слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на биологичните явления. В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологичните и биологичните явления на Земята.
към текста >>
Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на
биологичните
явления.
Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации, които излизат от Слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини.
Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на
биологичните
явления.
В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологичните и биологичните явления на Земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез проф. Д’ Асонвал доклад във Френската академия на науките на 28 март 1927 г., в който се проследява развитието на лозата във Франция в периода 1851 – 1915 г., като се намира връзка между състоянието на добива и изригването на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят и на добра лозова реколта. Също така там се констатира и връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести.
към текста >>
В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологичните и
биологичните
явления на Земята.
Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации, които излизат от Слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на биологичните явления.
В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологичните и
биологичните
явления на Земята.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез проф. Д’ Асонвал доклад във Френската академия на науките на 28 март 1927 г., в който се проследява развитието на лозата във Франция в периода 1851 – 1915 г., като се намира връзка между състоянието на добива и изригването на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят и на добра лозова реколта. Също така там се констатира и връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече едно правилно навлизане в изучаването на Природата по нейното съдържание.
към текста >>
7.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
биологията
това е изразено чрез закона на корелацията.
При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи.
В
биологията
това е изразено чрез закона на корелацията.
Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват.
към текста >>
8.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски
биолог
, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната
биология
; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза).
4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията.
6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски
биолог
, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната
биология
; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза).
Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс.
към текста >>
7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията,
радиобиологията
и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.
Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция.
7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията,
радиобиологията
и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.
8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти.
към текста >>
9.
69) Подем в биологията
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПОДЕМ В
БИОЛОГИЯТА66
ПОДЕМ В
БИОЛОГИЯТА66
1. Новият термин „организатор“ в биологията През 1924 г. въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията термина организатор. Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите.
към текста >>
1. Новият термин „организатор“ в
биологията
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА66
1. Новият термин „организатор“ в
биологията
През 1924 г. въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията термина организатор. Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени.
към текста >>
въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в
биологията
термина организатор.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА66 1. Новият термин „организатор“ в биологията През 1924 г.
въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в
биологията
термина организатор.
Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични. В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно.
към текста >>
Сега усилено се работи в тази област на
биологията
от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А.
Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани.
Сега усилено се работи в тази област на
биологията
от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А.
Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г. Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия биологичен институт в гр.
към текста >>
Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия
биологичен
институт в гр.
Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г.
Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия
биологичен
институт в гр.
Берлин и другият е под директорството на Шпеман от Зоологическия институт в гр. Фрибург. Важно е, че научните групи на Шпеман и Манголд са дошли до същите заключения, които изнесоха Лаковски във Франция и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. От изключителна важност е характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща – че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или че то е от динамичен характер, т.е. дължи се на действието на известни сили.
към текста >>
С въвеждането на организаторския и психичния принцип в
биологията
се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини.
Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми. Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид.
С въвеждането на организаторския и психичния принцип в
биологията
се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини.
С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от биологията, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите. С разбирането на организаторите като основни центрове на сили в етерния двойник се стига и до една нова анатомия и физиология, която иначе отдавна е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята теория, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост. Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др.
към текста >>
С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от
биологията
, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите.
Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид. С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини.
С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от
биологията
, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите.
С разбирането на организаторите като основни центрове на сили в етерния двойник се стига и до една нова анатомия и физиология, която иначе отдавна е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята теория, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост. Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др. се доказва, че съзнанието може да съществува извън физическия мозък, а така се разрешава един от най-важните въпроси, които са вълнували толкова много човешкия дух.
към текста >>
10.
71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР“ В НОВАТА
БИОЛОГИЯ
ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА68
ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР“ В НОВАТА
БИОЛОГИЯ
ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА68
В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица биологични проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, между които най-характерен е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в биологията“. Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях.
към текста >>
В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица
биологични
проблеми.
ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР“ В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА68
В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица
биологични
проблеми.
Те пристъпиха към тях чрез особени методи, между които най-характерен е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в биологията“. Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление през 1901 г.
към текста >>
Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в
биологията
“.
ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР“ В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА68 В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица биологични проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, между които най-характерен е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси.
Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в
биологията
“.
Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление през 1901 г. Първият му труд от този характер е „Корелации при развитието на окото“. Автор е на многобройни статии, но главното му съчинение е „Експериментален принос за една теория на развитието“. Този труд е немско издание на лекциите му, държани в Съединените щати през 1933 г.
към текста >>
Изследванията върху организатора и индукцията в
биологията
дават изобилен материал за размишления и заключения.
Аналогичен пример има и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Тriton cristalus и Тriton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа, освен това тя се разменя между двата вида. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход.
Изследванията върху организатора и индукцията в
биологията
дават изобилен материал за размишления и заключения.
Гурвич още през 1922 г. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле. Според него яйцето, зародишът или възрастният организъм освен физическо тяло имат и особено силово поле. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле, тъй като той направи собствени регенерационни опити върху тритона. Вайс, имайки предвид, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира – на мястото на раната се образува една индиферентна тъкан от регенерационен бластем – индиферсенцирани клетки, които после регенерират откъснатата част.
към текста >>
Значи
биологията
постепенно, но сигурно доказва етерния двойник, който представлява една част от аурата на организмите.
Това показва, че силовото поле на главата е по-силно от силовото поле на трупа и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война, което беше известно и по-рано, а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което идва Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи, а и до което идва и П. Вайс въз основа на споменатите изследвания – негови и тези на Шпеман, Манголд и др., това силово поле е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма.
Значи
биологията
постепенно, но сигурно доказва етерния двойник, който представлява една част от аурата на организмите.
И тези организатори в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които споменава окултизмът и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследванията върху организаторите и индукцията се стига до едни и същи заключения, а именно приемане на аурата на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси.
към текста >>
11.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
- Боян Боев (1883 – 1963)
В последно време
биологията
все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси.
Що е психометрия? Когато сензитивът се допира до някой предмет, той придобива възможността да вижда сцени из живота на притежателя му. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер.
В последно време
биологията
все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси.
„Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“.
към текста >>
От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата
биология
водят към витализма.
Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози.
От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата
биология
водят към витализма.
Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“. Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа.
към текста >>
Може да се направи обобщението, че днес
биологията
въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище.
И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма.
Може да се направи обобщението, че днес
биологията
въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище.
Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“. Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите.
към текста >>
Първо, той е пример как един учен, който е запознат с всички факти и методи на днешната
биология
, може да дойде до витализма, и то въз основа на научни изследвания.
Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления. В едно свое писмо до мен проф. Дриш сподели, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо да работи доколкото може за каузата на спиритуализма. Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения.
Първо, той е пример как един учен, който е запознат с всички факти и методи на днешната
биология
, може да дойде до витализма, и то въз основа на научни изследвания.
Второ, той показа как един съвременен учен може пак въз основа на фактологичен материал да сформира парапсихологията.
към текста >>
12.
84) Речник на остарели и чужди думи
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в
биологията
– третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето
„донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие
Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в
биологията
– третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето
Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения
към текста >>
Корелация (лат.) – взаимна зависимост между частите на цялото; в
биологията
– взаимна зависимост между частите на организъм, поради което промяната в един орган влече след себе си промяна и в целия организъм
Индукция (лат.) – „подбуда“ – процес, при който едно явление възниква под въздействието на друго Инервира (фр.) (мед.) – снабдява с нервни влакна и контролира чрез тях Катехизис (гр) – „обучение“ – кратък курс по християнска вяра във форма на въпроси и отговори Клосни (ост.) – недъгави Кольор (фр.) – цвят
Корелация (лат.) – взаимна зависимост между частите на цялото; в
биологията
– взаимна зависимост между частите на организъм, поради което промяната в един орган влече след себе си промяна и в целия организъм
Ксенопластичен (гр.) – от „ксенос“ – чужд – (биол.) присадка на чужда тъкан от друг биологичен вид Ливан (гр.) – тамян Медлено (рус.) – бавно Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.) Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене
към текста >>
Ксенопластичен (гр.) – от „ксенос“ – чужд – (биол.) присадка на чужда тъкан от друг
биологичен
вид
Инервира (фр.) (мед.) – снабдява с нервни влакна и контролира чрез тях Катехизис (гр) – „обучение“ – кратък курс по християнска вяра във форма на въпроси и отговори Клосни (ост.) – недъгави Кольор (фр.) – цвят Корелация (лат.) – взаимна зависимост между частите на цялото; в биологията – взаимна зависимост между частите на организъм, поради което промяната в един орган влече след себе си промяна и в целия организъм
Ксенопластичен (гр.) – от „ксенос“ – чужд – (биол.) присадка на чужда тъкан от друг
биологичен
вид
Ливан (гр.) – тамян Медлено (рус.) – бавно Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.) Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец
към текста >>
Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в
биологията
от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили
Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с готовност
Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в
биологията
от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили
Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение Пертурбация (лат.) – смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата
към текста >>
Психоламаркизъм – направление в
биологията
, според което в основата на еволюционния процес лежи нематериален фактор: „психическа енергия“, „сила на растежа“ и др.
Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение Пертурбация (лат.) – смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата Петнист дъждовник – опашато земноводно, което живее и у нас Пластир-везикатор (лат., анат.) – от везика – мехур Пряко приспособяване – целесъобразна реакция на организма спрямо външни въздействия в случаи, когато всяко действие на естествения подбор е изключено
Психоламаркизъм – направление в
биологията
, според което в основата на еволюционния процес лежи нематериален фактор: „психическа енергия“, „сила на растежа“ и др.
Психометрия (вещогадаене) – метод, при който се използва физически стимул, а изследователят се стреми да открие парапсихологически асоциации, свързани с даден предмет, и от чисто психологическите, пораждащи се в съзнанието на екстрасенса Регенерирам (лат.) – „прераждам“, възстановявам Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата Ретроград (лат.) – „вървящ назад“, реакционер, противник на прогреса Салтамарка (тур.) – връхна дреха
към текста >>
13.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например редица
биологични
факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране.
Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата.
Например редица
биологични
факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране.
Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите. А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“
към текста >>
Ако при изучаването на нормалните и патологичните физиологични процеси, както и на терапевтичните проблеми, не вземем предвид електромагнитните течения, то винаги ще останем с ограничени разбирания и постижения в
биологията
и медицината.
Като говорим за електромагнитни течения в човешкия организъм, ние си служим с този термин поради липса на по-подходяща терминология и така обозначаваме не само електричеството и магнетизма, но още и тъй наречения од на Райхенбах, жизнения магнетизъм на Дюрвил, митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на Лаковски и др. Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни, но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили. Електромагнитните течения в организма участват в строежа, растежа и функциите на органите. Те са строителни сили и са главният фактор, който дирижира физиологичните процеси в организма. Те циркулират из тялото, както кръвта.
Ако при изучаването на нормалните и патологичните физиологични процеси, както и на терапевтичните проблеми, не вземем предвид електромагнитните течения, то винаги ще останем с ограничени разбирания и постижения в
биологията
и медицината.
Електромагнитните течения, които минават през всеки орган, са от голямо значение за неговото състояние. Природата е разумна и икономична, не ѝ е присъщо разпиляването на енергиите – естествено е, че наличието на електромагнитни сили в човешкия организъм играе особена роля в живота на организма. Психичните процеси регулират електромагнитните течения в организма и упражняват голямо въздействие върху тях, като характерът на влиянието им зависи от естеството на мислите и чувствата. Ако са правилни, те влияят благотворно и на електромагнитните течения, които запазват своя естествен ритъм, а това е важно условие за здравето. Ако мислите или чувствата са отрицателни – например ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм – всичко това отклонява електромагнитните течения от естествения им ритъм, което се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите.
към текста >>
14.
Другарски час Детски клуб
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тия реферати из областта на физиката, химията,
биологията
, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр.
Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство. Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат. Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот.
Тия реферати из областта на физиката, химията,
биологията
, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр.
ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството. Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето. Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр.
към текста >>
15.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Условия за това има, както във физичната, химична,
биологична
, психологична и пр.
За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр. младежът ще проучи в лабораторията, ще прави там наблюдения и опити. Важно е да се спазва основният принцип: Ученикът да бъде поставен в досег със самите факти и даже нещо повече: той сам да ги търси и открива.
Условия за това има, както във физичната, химична,
биологична
, психологична и пр.
лаборатории, тъй и при излети, а изучаване флората и фауната, минералите, земните пластове, събиране на вкаменелости и пр. По състава и наклона на земните пластове, по вкаменелостите и пр. може да се възстанови историята на страната в миналите геологични ери; това оживяване в съзнанието на ученика на миналите геологични промени ще внесе по-дълбоко прозрение за методите, по които работи великата природа. Фактите, с които ще влезе по този начин в досег, ще събудят у ученика много въпроси, които ще подбудят към по-нататъшни наблюдения и опити в лабораторията или сред природата за събиране на нови факти и към проучване на съществуващата литература по въпроса. Тъй възникналите въпроси ще станат задача на целия клас.
към текста >>
По този начин може да се усвоят материалите по физика, химия,
биология
, минералогия, геология.
лаборатории, тъй и при излети, а изучаване флората и фауната, минералите, земните пластове, събиране на вкаменелости и пр. По състава и наклона на земните пластове, по вкаменелостите и пр. може да се възстанови историята на страната в миналите геологични ери; това оживяване в съзнанието на ученика на миналите геологични промени ще внесе по-дълбоко прозрение за методите, по които работи великата природа. Фактите, с които ще влезе по този начин в досег, ще събудят у ученика много въпроси, които ще подбудят към по-нататъшни наблюдения и опити в лабораторията или сред природата за събиране на нови факти и към проучване на съществуващата литература по въпроса. Тъй възникналите въпроси ще станат задача на целия клас.
По този начин може да се усвоят материалите по физика, химия,
биология
, минералогия, геология.
Този метод може да се приложи успешно и по всички други учебни предмети. В много случаи по възникналите въпроси могат да се приготовляват от учениците и реферати, които ще се разглеждат в клас. Обмяната на мисли след реферата ще направят активни всички ученици, ще събудят тяхното внимание и интерес. Този метод е близък до „изследователската образователна работа” на Цвятко Петков. Той казва: „Учениците сами ще изследват данните на опита и сами ще дойдат под ръководството на учителя до разрешението на множество проблеми.
към текста >>
16.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
- Боян Боев (1883 – 1963)
За влиянието на физическите процеси върху
биологичните
могат да се дадат множество примери.
Тук са интересни опитите на Пултон върху гъсениците на пеперудата Rumia crataegata. Върху неговите опити по-големи подробности могат да се намерят в книгата на Cuenot „La genese des especes animals”, 1911. После са интересни опитите на Пшибрам и учениците му върху рибите. По този въпрос от значение е статията му „Methode autophorer Transplantationen” в списание „Archiv fur Entwickiungsmechanik”, 99 том, кн.1 / 1923. Също са важни опитите на Елеонора Брехер върху гъсеницата на пеперудата Vanessa.
За влиянието на физическите процеси върху
биологичните
могат да се дадат множество примери.
Ще дадем тук само няколко такива за изяснение: а/ Професор Бойл-Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той цитира и следния интересен пример: една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата, и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствала, че кракът й силно заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето.
към текста >>
ще бъде век на
биологичната
психология.
При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължил опитите на Павлов: чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След това с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване на някои храни, възбужда апетита. Отделеният в този случай стомашен сок съдържа повече солна киселина /2 %/, както и голямо количество пепсин, което не се е констатирало при невъзбудения стомах. Той казва: „С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултат в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 в.
ще бъде век на
биологичната
психология.
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност, т.е че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 г. Нобеловата премия.” Професор Август Паули казва: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване нуждите на организма; следователно, субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат редица причини, тогава би трябвало душевното състояние непосредствено да действа върху химичните процеси. Ние имаме затова косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция”, с което дава едно пряко доказателство за това.
към текста >>
Нови насоки в
биологията
Тия явления, особено по-дълбоките фази, не се поддадат на материалистично или механистично обяснение. Те противоречат на всяко материалистично или механистично разбиране. Изследвания Върху ясновидството от Д-р Ханс Бендер Той е работил в психологическия институт на Бонския университет /Германия/. Работил е по строго научни методи с помощта на няколко асистенти.
Нови насоки в
биологията
Виждаме чудна целесъобразност в организма. Всеки орган е приспособен към околната среда. Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление. Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая.
към текста >>
Тогава идваме вече до психичния фактор при
биологичните
процеси.
Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление. Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая. И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал. Тогава остава да приемем, че целесъобразността се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм.
Тогава идваме вече до психичния фактор при
биологичните
процеси.
В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта.
към текста >>
Немският
биолог
Итеман пък въз основа на последните успехи на
биологията
въведе в тая наука термина организатор.
В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си.
Немският
биолог
Итеман пък въз основа на последните успехи на
биологията
въведе в тая наука термина организатор.
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма.
към текста >>
Също въз основа на новите факти в
биологията
професор Ханс Дриш въведе в
биологията
термина ентелехия.
За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия.
Също въз основа на новите факти в
биологията
професор Ханс Дриш въведе в
биологията
термина ентелехия.
Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността. Опит на Л. Колиско
към текста >>
През последните десетилетия експерименталната
биология
пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за
биологията
.
Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма.
През последните десетилетия експерименталната
биология
пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за
биологията
.
С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността. Опит на Л. Колиско Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Тук виждаме, как при изменение на условията, организмът се ориентира при създаденото ново положение и реагира целесъобразно, разумно.
към текста >>
Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез
биологията
, чрез своите зоологически изследвания.
Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш.
Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез
биологията
, чрез своите зоологически изследвания.
Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плоча. Делението на клетките става по посока, перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка.
към текста >>
Тогава трябва да прибегнем до немеханичен принцип за обяснение на
биологичните
явления.
Тая регулация показва, че в организма има нещо, което не може да се поддаде по никой начин на механистично обяснение. Има нещо в организма, което е над физикохимичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, ентелехия и пр. Това не изменя същността. Щом се признае прякото приспособление, то механистичното обяснение на природата пада!
Тогава трябва да прибегнем до немеханичен принцип за обяснение на
биологичните
явления.
Дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че в такъв случай за всеки даден вид регулация трябва да действа специален естествен подбор. Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия.
към текста >>
Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на
биологичните
явления.
Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор.
Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на
биологичните
явления.
Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели. Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, например, дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стеблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма.
към текста >>
Това е един нов клон от
биологията
, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия.
Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения. Човек също тъй индивидуално и целесъобразно реагира на всяко ново дразнене. Друго нещо е машината, друго е живият организъм. Ентелехията е деятелят, който обуславя целесъобразните движения и реакции в животните и човека.” Биотехника
Това е един нов клон от
биологията
, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия.
Биотехниката излага интересни факти за технически постижения у растения и животни. Те са използвали всички закони на техниката, които днес човек постепенно открива, и в много отношения у тях има приложени такива технически принципи и закони, които човек в бъдеще може да използва за усъвършенстване на техниката. Някои от тях човек е приложил в техниката, а някои още не. От биотехниката се вижда, че природата, когато има нужда от известна функция, от известен орган, създава го по най-целесъобразен начин. Клещи, щипци, органи за хващане, за изпилване и пр.
към текста >>
Към третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в
биологията
.
Към втората група факти спадат въпросите за електрическата пулсация на растенията, радиацията на организмите или митогенните лъчи на Гурвич, радиестезията, опитите на д-р Килнер, изследванията на телепатията и пр. Тия факти говорят за динамичното разбиране на природата. Те се занимават с енергиите, които организират материята. Че наистина е така, виждаме от изучаването на електрическата пулсация у растенията, от изследванията на Гурвич и пр. Например митогенните лъчи са онзи динамичен принцип, който усилва растежа и дележа на клетките, ръководи жизнените процеси.
Към третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в
биологията
.
Тия факти говорят за психичния фактор в природата, който не може да се сведе към материалните или динамични явления. Тия факти говорят за разумното, което седи в основите на цялото битие. Както се вижда от новите факти в биологията, разумният, психичният принцип дава целесъобразно направление на силите. Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката.
към текста >>
Както се вижда от новите факти в
биологията
, разумният, психичният принцип дава целесъобразно направление на силите.
Че наистина е така, виждаме от изучаването на електрическата пулсация у растенията, от изследванията на Гурвич и пр. Например митогенните лъчи са онзи динамичен принцип, който усилва растежа и дележа на клетките, ръководи жизнените процеси. Към третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в биологията. Тия факти говорят за психичния фактор в природата, който не може да се сведе към материалните или динамични явления. Тия факти говорят за разумното, което седи в основите на цялото битие.
Както се вижда от новите факти в
биологията
, разумният, психичният принцип дава целесъобразно направление на силите.
Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание. Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях.
към текста >>
Чрез новите факти в
биологията
младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят.
Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание. Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях.
Чрез новите факти в
биологията
младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят.
Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа.
към текста >>
Най-новите факти на
биологията
също така хвърлят светлина върху този въпрос.
Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи.
Най-новите факти на
биологията
също така хвърлят светлина върху този въпрос.
Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота.
към текста >>
17.
Новите възгледи върху материята
- Боян Боев (1883 – 1963)
Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски
биолог
Гурвич, който откри т.нар.
Бахромеев през 1930 г. изследва проницаемостта на животинските клетки при облъчване с митогенни лъчи. А Потоцка изследва през 1930 г. плесените при облъчване с митогенни лъчи. Други учени на Гурвич са Аникин, Подолская, Нина Гурвич и пр.
Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски
биолог
Гурвич, който откри т.нар.
от него жизнени или митогенни лъчи. Според неговите наблюдения живите същества изпускат невидими лъчи, които излизат от живата протоплазма на клетките им. По този начин Гурвич откри път за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества. Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни. Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните.
към текста >>
Манев за изследванията на Гурвич: „Известни са опитите на руския
биолог
Гурвич, който установи, че луковиците излъчват лъчи, които взаимно си влияят, вследствие на което става бързо деление на клетките им.
Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете. Намерено е, че и смокинята не може да вирее в близост с маслината. Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали, орехи и др. дървета и е намерено, че те изпускат лъчи с различна дължина на вълната, и затова могат да се садят наблизо едни до други и да виреят само растения, които имат по-сродни вълни.” Ето какво казва А И.
Манев за изследванията на Гурвич: „Известни са опитите на руския
биолог
Гурвич, който установи, че луковиците излъчват лъчи, които взаимно си влияят, вследствие на което става бързо деление на клетките им.
В началото на 1934 г. Гурвич е направил изложение по този въпрос във Виена пред отбрана аудитория от лекари, физиолози, химици, физици и пр. След като изложил своите по-раншни открития, Гурвич пристъпил към изложението на последните свои открития. Професор Гурвич установи, че съществуват няколко вида лъчи на живота. Източниците на тия излъчвания според Гурвич са кръвта, мускулите, костният мозък и нервите.
към текста >>
18.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
- Боян Боев (1883 – 1963)
А това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна, както в
биологията
, тъй и във всички други науки.
Най-мощна беше материалистичната вълна през втората половина на 19 в. Тогава беше епохата, когато естествознанието имаше голям подем във външното изследване на природата. Именно понеже външното изследване на природата даде големи резултати, дойде се до механичното разбиране на природата. Опитаха се да обяснят всички жизнени процеси чрез физико-химичните сили и закони. Но натрупаха се все нови и нови факти, които механичното разбиране, материализмът не може да обясни.
А това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна, както в
биологията
, тъй и във всички други науки.
Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се поддаваха на старите начини на разбиране на природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които отначало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкова повече се идваше до коренна промяна в разбиране на природата, в обяснение на явленията. По този начин се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Спиритуалистичната вълна, която се роди още в последните десетилетия на 19 в. поради новите факти, натрупани в биологията, геологията и пр.
към текста >>
поради новите факти, натрупани в
биологията
, геологията и пр.
А това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна, както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се поддаваха на старите начини на разбиране на природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които отначало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкова повече се идваше до коренна промяна в разбиране на природата, в обяснение на явленията. По този начин се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Спиритуалистичната вълна, която се роди още в последните десетилетия на 19 в.
поради новите факти, натрупани в
биологията
, геологията и пр.
отначало се издигаше слабо, с по-неуверени стъпки, но тя все повече се изправяше със самоувереност. И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище: все повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието.
към текста >>
Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия,
биология
и др.
Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания. И тогава запознаването с новите факти в науката ще дойде като отговор на въпросите, които вълнуват юношата. Тъй че въпросите, които възникват в душата на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа. И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти, които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси. По-долу ще спомена само няколко от новите научни факти, които могат да се изучат в средните училища във връзка с останалия материал на съответните учебни предмети и то по горния метод.
Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия,
биология
и др.
Електромагнитна скала на трептенията Ако разгледаме приложените тук таблици ще видим, че човек възприема като светлина електромагнитните вълни от 49-та октава, т.е. с дължина 0.076 микрона на вълната - между 4 х 1014 и 7.5 х 1014 трептения в секунда. Под тях са инфрачервените лъчи, които са невидими за човека, а над тях са ултравиолетовите лъчи, които са с по-къси вълни и с по-голяма фреквенция.
към текста >>
19.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология,
биология
, астрономия и пр.- толкова повече вижда противоречието между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега.
В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове. В душата си младежът преживява особено трагични моменти.
Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология,
биология
, астрономия и пр.- толкова повече вижда противоречието между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега.
Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропастта между науката и своята дотогавашна вяра. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: - Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество.
към текста >>
20.
Ново отношение към природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днешната
биология
със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията.
Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция.
Днешната
биология
със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията.
У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата. Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в биологията, доказва целесъобразното изменение на поляритета. Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр.
към текста >>
Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в
биологията
, доказва целесъобразното изменение на поляритета.
Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата.
Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в
биологията
, доказва целесъобразното изменение на поляритета.
Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр. искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка, в живия организъм. Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * *
към текста >>
В нашите училища се прилага при обучение по природознание
биологичният
метод на Шмайл и други.
Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват. Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов. Тогава неговата дейност ще има истинско образователно значение. Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него.
В нашите училища се прилага при обучение по природознание
биологичният
метод на Шмайл и други.
Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него.
към текста >>
21.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен,
биологичен
, нагледност и активност.
Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори.
Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен,
биологичен
, нагледност и активност.
Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. По този начин на преподаване не се ангажира в дейност цялата детска природа с всички свои сили Това последното ще се постигне, като се въведе в училището трудовият принцип - творческият труд. Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни.
към текста >>
Цвятко Петков казва: „Любознателността е
биологична
потребност за детето, дори и за животните.
За търсене отговор на много от своите въпроси то ще се подбуди да работи: ще изучава фактите, ще събира данни било от природата, било от книги, списания и пр. За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал. Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие.
Цвятко Петков казва: „Любознателността е
биологична
потребност за детето, дори и за животните.
Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата.
към текста >>
в
биологията
биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа.
Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие. Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар.
в
биологията
биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа.
Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. Досегът му с живата природа е бил много по-голям, отколкото днес. Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза. З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка.
към текста >>
Л/ Един психо-
биологичен
закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки.
Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.” Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние.
Л/ Един психо-
биологичен
закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки.
Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят.
към текста >>
22.
Навременност
- Боян Боев (1883 – 1963)
Развитието на детето почива на психо-
биологични
закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката.
а/ Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието. б/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата. Нека разгледаме по-подробно тия две точки: Трите образователни периода.
Развитието на детето почива на психо-
биологични
закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката.
Детето, юношата и младежът минават през три образователни периода. Ето как ги характеризира Учителят: „От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно.
към текста >>
23.
14. Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Даже
биологията
казва, че хората имат четири отделни типа кръв.
Всяка степен от ангелската йерархия има 7 класа и всеки един от тях има по 7 типа ангели. Също така има 7 типа хора. Ще ви кажа нещо от окултната космогония. Три типа хора са завършили своето развитие. Още четири има да се развиват на земята.
Даже
биологията
казва, че хората имат четири отделни типа кръв.
На специални ангели е поверено отглеждането на цветята. Други се занимават с развитието на народите, трети - с еволюцията на небесните тела и т. н. Изобщо, всички явления в природата се ръководят от различни ангелски същества. Когато ние погледнем на цветето като на същество, което има душа, тогава ние ще направим връзка с тези същества от ангелската йерархия. Така можем да се облагородим, това цвете ще ни възпитава.
към текста >>
24.
Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Даже
биологията
казва, че хората имат четири отделни типа кръв.
Всяка степен от ангелската йерархия има 7 класа и всеки един от тях има по 7 типа ангели. Също така има 7 типа хора. Ще ви кажа нещо от окултната космогония. Три типа хора са завършили своето развитие. Още четири има да се развиват на земята.
Даже
биологията
казва, че хората имат четири отделни типа кръв.
На специални ангели е поверено отглеждането на цветята. Други се занимават с развитието на народите, трети - с еволюцията на небесните тела и т. н. Изобщо, всички явления в природата се ръководят от различни ангелски същества. Когато ние погледнем на цветето като на същество, което има душа, тогава ние ще направим връзка с тези същества от ангелската йерархия. Така можем да се облагородим, това цвете ще ни възпитава.
към текста >>
25.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и
биология
.
Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод.
С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и
биология
.
Те не се нуждаят от обяснения. Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично?
към текста >>
26.
Преводът на Фабр д'Оливие
- Влад Пашов (1902- 1974)
2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на
биологическите
закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна. Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм.
2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на
биологическите
закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили.
към текста >>
27.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те се занимават, както казах, и с естествените науки, в които се включват физика,
биология
, анатомия, астрономия и астрология, химия и алхимия, като и самата дума алхимия е от техен произход.
Свързвайки астрономията с астрологията, както го е направил и Птоломей, те създават една чисто окултна космоло-гия, според която между Първата Причина - Бог - и природата се намират така наречените сфери притежаващи универсален разум, който е еманация на Димиург - творческия Логос. душата на природата. Посредством този разум се осъществява движението на всички части на Вселената до границите на подлунния свят. Той попълва пропастта между Първата Причина, първия двигател и първичната материя. А дейността на разума се реализира чрез Небето, което се разглежда като живо същество.
Те се занимават, както казах, и с естествените науки, в които се включват физика,
биология
, анатомия, астрономия и астрология, химия и алхимия, като и самата дума алхимия е от техен произход.
Техните биологични изследвания те прилагат в медицината, която е на дълбока почит от тях и за която в Багдад се създаде специална медицинска академия. Също са работили в областта на ботаниката и зоологията. В областта на химията и на алхимията през VIII - IX век е работил Абу-Муса-Джифар, който е наречен по-късно от Роджер Бекон, който също се занимавал с алхимия, магистер магиструм - велик майстор. Той е превръщал металите един в друг чрез горене. Той оказва ползотворно влияние върху прогресивните мислители на Западна Европа.
към текста >>
Техните
биологични
изследвания те прилагат в медицината, която е на дълбока почит от тях и за която в Багдад се създаде специална медицинска академия.
душата на природата. Посредством този разум се осъществява движението на всички части на Вселената до границите на подлунния свят. Той попълва пропастта между Първата Причина, първия двигател и първичната материя. А дейността на разума се реализира чрез Небето, което се разглежда като живо същество. Те се занимават, както казах, и с естествените науки, в които се включват физика, биология, анатомия, астрономия и астрология, химия и алхимия, като и самата дума алхимия е от техен произход.
Техните
биологични
изследвания те прилагат в медицината, която е на дълбока почит от тях и за която в Багдад се създаде специална медицинска академия.
Също са работили в областта на ботаниката и зоологията. В областта на химията и на алхимията през VIII - IX век е работил Абу-Муса-Джифар, който е наречен по-късно от Роджер Бекон, който също се занимавал с алхимия, магистер магиструм - велик майстор. Той е превръщал металите един в друг чрез горене. Той оказва ползотворно влияние върху прогресивните мислители на Западна Европа. Широка известност придобива един от най-изтъкнатите арабски лекари, персиец по произход, Абу-Бекр-Мохамед-Ал-Ръзи в IX — X век, който възприел идеите на египтяните и на гърците и ги доразвил.
към текста >>
28.
7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И като проява на единството на живота се явява естествения стремеж към взаимопомощ, солидарност, взаимоуслуга, който е закон за организиране на всички
биологически
и обществени форми.
Всеки човек може да определи за себе си, защо живее. Това е неговата задача. И всеки който си даде разрешение на въпроса - защо живее, той добива конкретно познание за живота. Има лична опитност, а който не може да си даде отговор, той си създава само общи философски схващания за живота, които не отговарят на реалността. Тези, които имат великото знание за живота, които имат лична опитност, едногласно твърдят, че животът не е механически процес, а че той е едно велико вътрешно единство, проявено във всички форми на времето.
И като проява на единството на живота се явява естествения стремеж към взаимопомощ, солидарност, взаимоуслуга, който е закон за организиране на всички
биологически
и обществени форми.
Но днес хората са изменили на този първичен закон - както в индивидуалния си живот, така и в обществения - и по тази причина в индивида се раждат болестите, а в обществото, кризите и сътресенията. Защото хората днес не градят и не подпомагат процеса на живота, а рушат това, което животът гради. Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогава, когато всички хора, които са дошли на земята намерят това, за което са дошли. Тогава хората ще добият истинския живот, който изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния.
към текста >>
29.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка
биологична
форма са строго определени.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания.
Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка
биологична
форма са строго определени.
Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон.
към текста >>
30.
26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на
биологичните
форми.
СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега.
И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на
биологичните
форми.
Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си.
към текста >>
Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на
биологическия
развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си.
Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на
биологическия
развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила.
към текста >>
31.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-важният
биологически
закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов.
Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека.
Най-важният
биологически
закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов.
Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека.
към текста >>
Това е първото
биологическо
условие за благоденствието на всеки човек.
И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си.
Това е първото
биологическо
условие за благоденствието на всеки човек.
Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят? - на месечината ли е, на Слънцето ли е, или някъде другаде, то те не могат да отговорят на това запитване. С това не искам да обвинявам религиозните хора, но искам само да изтъкна едно погрешно схващане за живота. Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея.
към текста >>
Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя
биологически
и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата.
Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят. При сегашното органическо устройство на човека, не може да се оправи светът. Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата. Това не става произволно, с човешки измислици. Всеки човек, според органическото си устройство, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии.
Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя
биологически
и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата.
Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината.
към текста >>
32.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията,
биологията
и пр.
Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно.
Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията,
биологията
и пр.
за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг. Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия.
към текста >>
33.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже в развитието на
биологичните
форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество.
А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното.
Понеже в развитието на
биологичните
форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество.
И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е.
към текста >>
34.
1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За нас животът не е механичен или
биологичен
, а е един чисто разумен процес на Космоса.
Понеже животът е проява на Разумното начало в Космоса, всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Значи остава да проучим законите на живота като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си. Животът е една велика космична симфония, която изпълва с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи до микроскопичния атом звучи хармонията на единния живот. Той е единен и неделим по същността си, но разнообразен в своите проявления.
За нас животът не е механичен или
биологичен
, а е един чисто разумен процес на Космоса.
Астрологията изучава именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучва законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества. Вследствие на многостранността и всеобменността на живота, в своите проявления той се диференцира на ред сили и елементи, които са именно предмет на проучване от астрологията. Астрологията е наука за звездите - тя изучава влиянията на звездите като живи същества върху проявлението на живота на Земята. Докато астрономията се интересува от звездите чисто механически, тоест изучава ги като мъртви тела, изследвайки техния химически и физически строеж, законите на движенията им, големина, маса, обем, отстояние от Слънцето и пр.
към текста >>
35.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
- Методи Константинов (1902-1979)
Пътят на Ученика създава хора от
надбиологична
еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество.
„ако реагирате с добро, го трансформирате". В Пътя на Ученика това е развито умение. Когато корабостроителят проектира кораб, той трябва да изчисли динамичните натоварвания, огъващите моменти и срязващи сили. Ако ги обяви за „зло" и откаже да се занимава с тях, те ще потопят кораба. Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „мореходни качества".
Пътят на Ученика създава хора от
надбиологична
еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество.
То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото". В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява. Учителят ни води към Космично Съзнание, при което се постига Свобода. Само свободният може да достигне Посвещение и да познае Истината.
към текста >>
36.
Увод към френското издание
- Методи Константинов (1902-1979)
Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за
биологичното
равенство.
Бедната работничка напр. бяга от действителността и се разминава със смисъла на своето съществуване. Всичко тук долу в материалната област е белязано с печата на преходното, на суетата. Колкото и зрелищни да са материалните дейности на човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп.
Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за
биологичното
равенство.
Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята. Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други. От друга страна, никак не е успокоително, че човешкото земно съществуване завършва с еднакъв безличен скок в гроба. Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в действителност много кратко. Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности.
към текста >>
37.
ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на
биологични
и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.
В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия. От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и е идеята за „духа", която противопоставят на „материята". Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи:
Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на
биологични
и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.
Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.
към текста >>
38.
САМОДВИЖЕНИЕ
- Методи Константинов (1902-1979)
Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални,
биологични
, социални и др.
САМОДВИЖЕНИЕ Вярно е, че животът като движение е резултат от разделянето на единството. Противоположностите не могат да съществуват самостоятелно поотделно. Те действат под знака на единството, което създава самодвижението, и чийто център, според Учителя, е Великото Космично Начало. Подчертахме, че Космичното Начало е същността на Космичната Стълба на Реалността, която ще бъде гръбнак на модерната философия.
Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални,
биологични
, социални и др.
явления върху планетата ни. Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип. По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало.
към текста >>
39.
ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
В
биологията
това е изразено чрез закона за корелацията, т.е.
и сътрудничи в делото па Сътворението." ------- [1] Карма ( инд.) - детерминизъм между причини и последствия. [2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З). [3] В органичната природа съществува вътрешна и външна връзка между клетките, органите и системите на даден организъм.
В
биологията
това е изразено чрез закона за корелацията, т.е.
промените, които настъпват в даден орган, рефлектират върху другите органи. Тази корелация съществува и в целокупния живот, който включва минало, настояще и бъдеще.
към текста >>
40.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Съвременната наука доказва, че всички разновидности на живите организми, съществували на нашата планета, се съдържат в човека, което означава, че цялото
биологично
дърво е синтезирано в човешкия организъм.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
Съвременната наука доказва, че всички разновидности на живите организми, съществували на нашата планета, се съдържат в човека, което означава, че цялото
биологично
дърво е синтезирано в човешкия организъм.
Материята в човешкия организъм е като книга, в която е записана личната, семейната, обществената, националната, расовата и общочовешката карма. Употребяваме този термин от индийската философия като израз на Закона за Причини и Последствия. Историческата обстановка и околната среда на всеки човек, отношенията му е околните, обществените му връзки и т.н. са разписката или полицата на един дълг, който трябва да плати в течение на даденото превъплъщение като част от общата си карма. В бъдеще науката ще проникне в сложния шифър на природата, оформящ възприемчивостта и паметта на материята.
към текста >>
41.
САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ
- Методи Константинов (1902-1979)
Тези проблеми са свързани
биологично
, исторически и космично с човешката същина.
Когато, работещият в министерството д-р М. Константинов, потресен от неправдите на комунистическото правителство след 9.09.1944 г., се оплаква на Учителя: „Тези хора не са представители на Новия Свят на Справедливост, за който ни говорите...", Той го прекъсва: „Не критикувай Методий! Слушай внимателно как ще се развият световете, защото ще пишеш книга за това..." В продължение на 3 часа, сбито и есенциално, Учителят описва бъдещия развой на света и на човешката душа. Съвременното човечество е изправено пред три кардинални проблема, без чието решаване не може да се издигне до Ново съзнание и да създаде Нова раса.
Тези проблеми са свързани
биологично
, исторически и космично с човешката същина.
Първият основен проблем е икономически. Той е от физическия свят и докато не се разреши, ще тегли човешкото съзнание надолу към Земята. Неговото радикално решение може да се търси единствено на световен терен. Вторият основен проблем е сексуален. Той е в областта на астралния свят и докато не бъде решен правилно, съзнанието ще гравитира по затворена траектория около нетрайни във времето изкуствени форми.
към текста >>
42.
БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Според космичната
биология
, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите.
тогава ще дойде на земята новият велик живот, за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура."
Според космичната
биология
, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите.
Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите. Това са социологически категории от една и съща система. Този нов свят ще се разкрие от творческата работа на Слънчевите Деви, Синовете на Мъдростта и Великите души на Истината. Любовта е главният двигател и устрем при творческите процеси на работата. За този велик стимул в материалните и духовни творчески процеси Учителят на човечеството говори просто и ясно:
към текста >>
43.
НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК
- Методи Константинов (1902-1979)
Няма да разглеждаме морфологията на мъжа и жената от
биологично
, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза.
НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК
Няма да разглеждаме морфологията на мъжа и жената от
биологично
, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза.
Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос. Докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, хипофизата и пинеалната жлеза са свързани с психичното, духовното, което разкрива великите закони на Живата Разумна Природа. Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка. Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза. Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности.
към текста >>
Считаме за уместно да припомним, че като
биологичен
комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка.
НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Няма да разглеждаме морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос. Докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, хипофизата и пинеалната жлеза са свързани с психичното, духовното, което разкрива великите закони на Живата Разумна Природа.
Считаме за уместно да припомним, че като
биологичен
комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка.
Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза. Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности. Само малка част от тях се намират в даден момент в емпиричния свят върху Земята за усъвършенстване. Тогава те се проявяват като мъже или жени, в зависимост от задачите, които имат да разрешават или - в зависимост от назрялата карма, която имат да развързват в това си прераждане. Ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата.
към текста >>
44.
ТРЕТОТО ОКО
- Методи Константинов (1902-1979)
Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната
биологична
поляризация на физическия свят.
И затова са я наричали „върховен надзирател на другите жлези". Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тя действа много активно в редица физиологически направления. Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие.
Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната
биологична
поляризация на физическия свят.
Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала. Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката душа. Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност. Трябва да се има предвид, че проявите върху земята са относителни. Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на относителността: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни.
към текста >>
45.
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява
биологичната
материя от деструктивните сили на процесите на разлагането.
Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса. За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения.
Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява
биологичната
материя от деструктивните сили на процесите на разлагането.
Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по пътя на човешката еволюция.
към текста >>
Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда
биологически
и социологически в ограничения свят на нашата планета.
Първото издига идеята за „преформацията", а второто - за „епигенезиса". Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда". В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността.
Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда
биологически
и социологически в ограничения свят на нашата планета.
В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова постановка, обществените отношения и семейството ще минат в нова фаза, където, според Учителя:
към текста >>
46.
ФАЗИ НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Според традицията, мъжът и жената преминават
биологически
през различните сфери на планетите.[1]
ФАЗИ НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА
Според традицията, мъжът и жената преминават
биологически
през различните сфери на планетите.[1]
Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност в човешката душа се активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Говорихме, че там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов и семеен характер. Личността в дадено прераждане използва само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Тя преминава физиологически и психически през различни електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите.
към текста >>
47.
Глава трета - ИЗХОД ОТ СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ
- Методи Константинов (1902-1979)
Те трябва да си поставят задача да проникнат дълбоко в тия
биологични
закони и да се съобразяват с тях в нареждането на социалния и културен живот на всички народи".
Глава трета ИЗХОД ОТ СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ „Ръководителите на съвременните народи наново да се позанимаят със законите, по които се ръководи животът на човечеството, за да не се влияят от случайни построения и временни интереси при насочването на своята обществена дейност.
Те трябва да си поставят задача да проникнат дълбоко в тия
биологични
закони и да се съобразяват с тях в нареждането на социалния и културен живот на всички народи".
Учителят Преодоляване на кризата ООН и ОНЧ Световната федерация Трите мирогледа
към текста >>
48.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Причините за дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в днешните
биологически
единици, съставляващи тези народи, нито в историческите и политическите личности на същите.
Тези системи представляват форми и облекла на съответните исторически епохи, чиито материални елементи се амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие като двадесетото - така богато със събития, както в техническия, така и в обществено - културния живот на човечеството. Двете последни световни войни през първата половина на този век, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност. Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития, не са случайност. Корените на тази всеобща криза са заложени в нощта на хилядолетията.
Причините за дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в днешните
биологически
единици, съставляващи тези народи, нито в историческите и политическите личности на същите.
Тези причини датират от дълбока древност, те се коренят в подсъзнанието и в метапсихичните комплекси на човечеството, на расите и на народите. Те са от колективен характер, едно тотално негативно общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимни ограбвания. Антагонизмът на отделните държави, както и на държавните съюзи и блокове, крие в своите дълбини една омраза, едно съперничество за господство, за насилване на слабия от силния. В своята основа, тази омраза крие възпоменание за нанесено страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите.
към текста >>
49.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
- Теофана Савова
Регулира атмосферните течения, урежда динамическия обмен между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата
биология
."
Дошъл си от Слънцето, наш скъп гост, за да радваш нашите души, за да стоплиш нашите сърца и да внесеш светлина в умовете ни. Твоят живот и твоето дело показват, че си дошъл с голяма мисия. Това, което ни даваш, е божествена благодат, жива вода на извор, който знае да дава. За теб е казано още: „ Учителя наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни между планетни влияния, грижи се за растенията и животните, като подобрява техните качества.
Регулира атмосферните течения, урежда динамическия обмен между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата
биология
."
Ние знаем, че една от твоите задачи е да изправиш оста на Земята, т. е. неправилния живот на хората. Защото знаеш опорната точка на човешкото съзнание, и с лоста на мисълта и силата на любовта ти го изправяш; даваш му ново направление под възможно най-малкия ъгъл. Затова обръщаш внимание и на най-малките неща, а за големите казваш: „Да ги оставим на Господа." Казано е:
към текста >>
50.
Някои основни истини
- Георги Томалевски (1897-1988)
Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само
биологичната
родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно.
Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и насадените лехи.“ За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми. * Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората.
Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само
биологичната
родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно.
По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов.
към текста >>
51.
Паневритмия
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пробуденият от съня на своето
биологично
битие човек винаги се стреми да даде израз на този висш живот на духа както чрез изразните средства на музиката, живописта и архитектурата, така и с хореографското изкуство.
Тя е особен вид масова игра, която се извършва сутрин при музикален съпровод. Паневритмията има дълбоко значение както за физическото здраве, така и за общото тониране на човека. За науката може би нейното въздействие е още тайна. Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изяснил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: „Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа“. Ако се вгледаме по-внимателно в дълбокия смисъл на човешкия и космическия живот, ще открием, че всяка проява на микрокосмичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса.
Пробуденият от съня на своето
биологично
битие човек винаги се стреми да даде израз на този висш живот на духа както чрез изразните средства на музиката, живописта и архитектурата, така и с хореографското изкуство.
Движенията, които човек прави дори при всекидневния си живот, са израз на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Всяко движение е израз на някаква мисъл. Хореографското изкуство би трябвало да е така съвършено, че наблюдателят да долови в движенията оная мисъл, към която те ни насочват. Преповторението на дадена танцова фигура трябва да ни доведе до идеята, до мисълта и до вътрешното изживяване.
към текста >>
52.
Проблемът за здравето
- Георги Томалевски (1897-1988)
С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто
биологична
област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека.
Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания.
С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто
биологична
област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека.
Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област.
към текста >>
Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на
биологичните
проблеми.
С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика.
Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на
биологичните
проблеми.
Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
към текста >>
53.
Из дневника на сестра Е. И.
- Георги Томалевски (1897-1988)
Те живеят своето
биологично
битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието.
Из дневника на сестра Е. И. На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на душата. Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало.
Те живеят своето
биологично
битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието.
За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната. Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и славата, и целият живот рухват пред името на смъртта. Някои от тези натури, които имат по-слаба съпротивителна сила, падат по-бързо, отчайват се и завършват печално своя живот.
към текста >>
54.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
В
биологически
смисъл човек е това, с което се храни.
И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.). Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта."
В
биологически
смисъл човек е това, с което се храни.
В духовен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене изгражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света. За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на после смъртната участ на човека Учителят П. Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.
към текста >>
55.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
- Константин Златев
В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и
биолог
Луи Пастьор: Vivum ex vivo!
"Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо.
В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и
биолог
Луи Пастьор: Vivum ex vivo!
(Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота!
към текста >>
Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с
биологическите
си сетива.
В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с
биологическите
си сетива.
Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.
към текста >>
56.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от
биологическата
еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от
биологическата
еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията).
към текста >>
Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между
биологическата
и духовната еволюция.
Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход.
Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между
биологическата
и духовната еволюция.
Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество.
към текста >>
Независимо от посоката на своята
биологическа
еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
(Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса".
Независимо от посоката на своята
биологическа
еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия.
към текста >>
(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от
биологическа
та бяла раса).
Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата.
(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от
биологическа
та бяла раса).
Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената".
към текста >>
57.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална,
биологическа
и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна).
2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов)
Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална,
биологическа
и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна).
Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
към текста >>
58.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност:
биологически
, емоционален и интелектуален.
V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр.
Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност:
биологически
, емоционален и интелектуален.
Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността. Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа. VI. Принцип на причината и последствието
към текста >>
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята
биологическа
природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса.
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята
биологическа
природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.
към текста >>
59.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
- Константин Златев
Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто
биологическите
и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида.
Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината.
Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто
биологическите
и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида.
За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината.
към текста >>
Източник на
биологическия
живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето.
Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина:
Източник на
биологическия
живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето.
Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем.
към текста >>
60.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
- Константин Златев
Възрастта няма единствено физиологическо или
биологическо
измерение – тя е преди всичко състояние на духа!
Учителят П. Дънов разкрива този процес на личностна трансформация по следния начин: „Ти казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Не, не, именно сега ще стане. Защото старият, като почне да върши Волята Божия, ще се подмлади, а младият, като престане да върши Волята Божия, ще остарее. Върши Волята Божия и като я вършиш, никой да не те знае. Така ще се образува вътрешният мир (курсивът мой – К.З.).“ Като се огледаме внимателно около себе си, съзираме мнозина „подмладени“ старци, а и немалко „застарели“ младежи.
Възрастта няма единствено физиологическо или
биологическо
измерение – тя е преди всичко състояние на духа!
А да се подмладиш във фразеологията на духовния Учител означава да следваш пътя на изпълнението на законите, вложени в Космоса от неговия превелик Автор. Изискването да не бием барабан за постиженията си по духовната пътека е от изключителна важност! И не само на думи, но и в мисълта си. В мига, в който си помисля, че съм постигнал нещо – някаква добродетел, качество, въобще ценно завоевание, – в същия този миг може да го изгубя безусловно. И след това ще се наложи да започна отначало.
към текста >>
61.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
- Константин Златев
Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на
биологическите
предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос.
В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св. Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф. А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е. в обратен на първия ред.
Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на
биологическите
предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос.
И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета. Смаляването, казано по друг начин, притежава чисто енергийна характеристика. Колосалната духовна енергия на Мировите Учители и на Учителите от по-нисък ранг се „вмества“ в едно високо еволюирало и пречистено човешко тяло по методите на въплъщението или вселяването. Тялото бива използвано за целите на това въплъщение или вселяване дотолкова, доколкото то е във възможностите си да издържи вибрациите на обитаващата го енергийна същност и да ў предостави шанса да се прояви в пълнота.
към текста >>
62.
Общуване с природата
- Павел Желязков
Боян Боев, един от най-добрите ученици на Учителя, се отличавал с обширни и задълбочени знания по
биология
.
От словото на Учителя знаем, че всъщност нищо не убягва от зоркото око на природата, че тя регистрира и най-малките жестове, и най-невинните прояви на хората. Но съществата, които й служат, са спокойни, защото знаят, че всичко, което се случва, ще се превърне в добро и работят това да стане по най-добрия начин. Учителя казва: „Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влияние на изостаналите духове."
Боян Боев, един от най-добрите ученици на Учителя, се отличавал с обширни и задълбочени знания по
биология
.
Вдъхновение за научните си студии и статии той намирал в духовните науки и в природата. След 1922 г. започват редовни екскурзии с Учителя на Витоша и Рила планина. В една своя статия Боян Боев казва, че окултно ученичество без екскурзии в планината е невъзможно. Това твърдение е особено в сила днес, когато в битието ни се преплитат множество механични процеси, радиовълни, телефонни и телевизионни емисии, радарни и спътникови системи, които ни оплитат в своите глобални мрежи, както и замърсяването в градовете и промишлените райони, замърсяването на атмосферата и на океаните и пр.
към текста >>
Като
биологичен
вид обаче човекът е тясно свързан с биосферата, т. е.
Тази елементарна схема на битието позволява да осъзнаем нещо много важно нашата отговорност пред творческите сили във Вселената. Действието на универсалния живот в нас зависи и от отношението ни към него, но на първо място от връзката ни с природата, с която сме органически свързани. Според някои философи човекът, като разумно и мислещо същество, със своята мисловна активност е фактор в сферата на разума, наречена ноосфера. Сферата на разума е резултат от мисълта на разумните хора. Тя прониква биосферата и обгръща цялата планета.
Като
биологичен
вид обаче човекът е тясно свързан с биосферата, т. е.
от екологичното му съзнание и от правилното проектиране на творческите му сили в нея, зависи неговия прогрес. Ако упражнява положително влияние върху природата, той е добър проводник на живота, посредник между универсалните творчески сили и елементарните форми на живота. В такъв случай екологическото съзнание провежда добре влиянията, които идват от сферата на разума, т. е. то е от решаващо значение за човешкия прогрес. Разумът израства и укрепва според правилното отношение на хората към природата.
към текста >>
63.
Що е Бог, кое е свръхестествено?
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По-късно друг гениален учен - английският
биолог
Пол Дирак, направил следния експеримент.
Има обаче безспорни доказателства, че Земята е на възраст 4,5-5 млрд. години и откакто я има, все е имало Слънце. Следователно в тази теория нещо куца. Тогава гениалният италиански математик Енрико ферми, каза: „Не, господа, ние сме потопени в един необятен миров силов океан, от който всичко взима сила, за да живее и да се движи“. Ето този необятен океан от космическа енергия хората на Земята наричат БОГ.
По-късно друг гениален учен - английският
биолог
Пол Дирак, направил следния експеримент.
Сложил върху лабораторно стъкълце капка вода и в нея малко тичинков цветен прашец, покрил го с друго стъкло и го поставил под микроскопа си. За своя огромна изненада видял, че прашинките се движат, въпреки голямото съпротивление. Повторил, потретил опита - все същото. След това остъргал малко прах от един камък и отново го поставил в капка вода между двете стъкълца - видял, че прашинките този път не се движат. Сегашните учени-материалисти не обичат много да говорят за Брауновото движение, но тогава Пол Дирак прави следният извод: колкото едно вещество е по-съвършено, толкова повече сила приема то от необятния миров силов океан.
към текста >>
64.
В отвъдното парите не ви вършат никаква работа
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С помощта на лабораторни опити и микроскопско изследване на цветен прашец и прах от камък големият английски
биолог
Роберт Браун установява, че колкото едно същество е по-съвършено, толкова повече сила може да черпи то от необятния световен океан.
Защо е така? Тук, на Земята, ако искате да направите нещо, да отидете някъде, трябва да имате пари. Но в отвъдното те не ви вършат никаква работа. Там, за да отидете от едно място на друго или изобщо да направите каквото и да било, ви трябва сила, енергия. А тя не се купува с пари - с нея разполага само онзи, който във физическото си тяло е водил разумен живот и е служил на доброто.
С помощта на лабораторни опити и микроскопско изследване на цветен прашец и прах от камък големият английски
биолог
Роберт Браун установява, че колкото едно същество е по-съвършено, толкова повече сила може да черпи то от необятния световен океан.
Затова всички Световни Учители, идвали на Земята, за да напътстват човечеството към правилния Път, към ускорена еволюция, винаги са проповядвали едно и също - доброто! Да бъдеш внимателен, любезен, добър, да обичаш искрено хората и цялата природа - това не са идеалистични пожелания, а напълно рационални съвети. Колкото по-съвършен си нравствено във физическото си тяло, толкова по-свободен и силен ще бъдеш в отвъдното. Ако човек не се е вслушвал приживе в тези съвети, ако не е вървял по пътя на доброто, след смъртта душата му няма да може да се движи до други планети и все ще обикаля около Земята, ще се опитва чрез медиумите да контактува със света на живите, защото няма да може да си позволи други забавления, няма да има сила за тях. Общо взето такива - нравствено несъвършени и затова безпомощни в отвъдното - са духовете, които обичат да се представят пред живите за извънземни, за спасители на човечеството. Те напътстват, дават съвети или ултиматуми, заплашват че иде края на света, изискват подчинение и послушание, ако приживе са били поети или художници, могат да пишат стихове или да рисуват чрез ръката на живия медиум.
към текста >>
65.
Душата ни е извънземен скитник
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Както си спомняте, великият английски
биолог
Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан.
ДУШАТА НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система? Това са различните школи, през които ще мине човешката душа по пътя към своето усъвършенстване. Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано, душата отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг. Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч).
Както си спомняте, великият английски
биолог
Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан.
Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители. Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети. По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си.
към текста >>
66.
Вселена
- Сава Калименов (1901 - 1990)
По такъв начин са произлезли всички
биологични
форми.
Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло.
По такъв начин са произлезли всички
биологични
форми.
От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета.
към текста >>
67.
Животъ за Цѣлото
- Георги Радев (1900–1940)
Затова отдѣлнитѣ единици, макаръ и по силата на единъ
биологически
законъ да сѫ групирани въ семейства, общества, все иматъ стремежъ да се затворятъ въ черупката на своята личностъ.
Животъ за Цѣлото Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота не въ неговата цѣлостъ, а откѫслечно. Тѣ го разглеждатъ не исторически, като космиченъ развой, авъ неговитѣ отдѣлни моменти. Тѣ се ограничаватъ въ тѣснитѣ рамки на индивидуалния животъ, живота на частитѣ, и търсятъ въ него върховния смисълъ на всѣко съществувание.
Затова отдѣлнитѣ единици, макаръ и по силата на единъ
биологически
законъ да сѫ групирани въ семейства, общества, все иматъ стремежъ да се затворятъ въ черупката на своята личностъ.
Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси. Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ. Наистина, обособяването на отдѣлни органи и системи съ опредѣлени функции е законъ на органическия свѣтъ, който действува въ сложнитѣ организми, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ.
към текста >>
68.
Държава въ държава
- Георги Радев (1900–1940)
И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили, къмъ които се мъчатъ да сведатъ всички физически,
биологически
и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ.
По-разумно уредено учреждение отъ него въ видимата, материална вселена не съществува. Въ неговото устройство участвуватъ главно три рода сили: физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили отъ по-високъ редъ, които действуватъ въ свѣта, но въ човѣшкия животъ, така както той сега се развива на земята, при тази степенъ на съзнание, което днешнитѣ хора иматъ, тѣзи три рода сили съ главнитѣ, основнитѣ. Всѣки човѣкъ на земята — за да останемъ въ сферата на земния животъ — минава презъ три основни процеса: физически, астраленъ и умственъ, въ които се проявяватъ споменатитѣ три вида сили. Законитѣ, по които действуватъ тия сили, се коренно различаватъ помежду си, тѣ даватъ понѣкога диаметрално противоположни резултати, макаръ да преследватъ въ края на краищата една обща целъ.
И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили, къмъ които се мъчатъ да сведатъ всички физически,
биологически
и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ.
За тѣхъ реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се подава на измѣрване, изчисляване, претегляне. Душевното за тѣхъ е субективно, „ирационално“, „несъизмѣримо“. Ето защо, тѣ признаватъ общевалидна закономѣрностъ, принудителна необходимостъ само на физичното, видимото, а въ душевното, невидимото, макаръ и съзнавано, тѣ мислятъ, че може да царува субективенъ произволъ. Днешнитѣ хора си въобразяватъ, че могатъ да желаятъ каквото щатъ, че могатъ да чувствуватъ и да се отнасятъ къмъ чувствата на другитѣ безнаказано както щатъ, че могатъ да мислятъ каквото и както искатъ. Тѣ си въобразяватъ, че могатъ едно да мислятъ, а друго да говорятъ и вършатъ.
към текста >>
69.
Божествени и човѣшки идеи
- Георги Радев (1900–1940)
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се
биологични
единици — същества.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се
биологични
единици — същества.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
към текста >>
70.
Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
- Георги Радев (1900–1940)
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се
биологични
единици — същества.
Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се
биологични
единици — същества.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
към текста >>
71.
Пеперуди
- Георги Радев (1900–1940)
И изтъкват, че
биологичният
смисъл на тия наподобявания: „хомохромия“, „миметизъм“, „мимикрия“ е очевиден — предпазване от врагове.
Ясна е мисълта написана и върху крилцата на пеперудата Kalima Inachus boisduvnlii. Написана — не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява две допрени едно до друго листа, с цялата им нерватура. Всичко напомня лист — и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
И изтъкват, че
биологичният
смисъл на тия наподобявания: „хомохромия“, „миметизъм“, „мимикрия“ е очевиден — предпазване от врагове.
Това наистина е очевидно, и без гръколатински имена. Но друга една очевидност — че във всички тия явления има разумност — повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цел един апарат от технически термини — от всевъзможните „тропизми“ и „таксии“ до „адаптацията“, за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът — най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере“ и „обясни“ едва ли не всичко.
към текста >>
Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда към
биологичния
си първоизвор.
И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“ към „Биосa“, (Ludwig Кlаges). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма.
Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда към
биологичния
си първоизвор.
И затова всичките тия движения на запад имат характер по-скоро на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените прадеди, а трагичната „воля за гибел“ на съвременния човек. Те обаче са ония психични акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за една бъдеща война, последна може би, която ще приключи една епоха.
към текста >>
72.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
- Георги Радев (1900–1940)
Трябваше да се измине доста време докато съвременната
биология
се подготви да приеме една отдавна знайна истина.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт.
Трябваше да се измине доста време докато съвременната
биология
се подготви да приеме една отдавна знайна истина.
Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сиреч свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив.
към текста >>
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички
биологични
процеси.
Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички
биологични
процеси.
Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура.
към текста >>
н., за да не споменаваме нищо за способите, които се употребяват при
биологичните
изследвания от тоя характер в наши дни.
Високо-чувствителни субекти виждат още по-подробно светещата аура на човека. Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност: Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна. У левичарите полярността е обратна. Едноименните полюси действувате възбудително, разноименните - успокоително. _____________________________________ *) Тряба да споменем,че днес са изнамерени по-други и по-съвършени инструменти за чисто физично установяване на тия излъчвания: магнетометър, био- метър (д-р Барадюк), стенометър (д-р Жоар), махалото на Тор и т.
н., за да не споменаваме нищо за способите, които се употребяват при
биологичните
изследвания от тоя характер в наши дни.
**) Както ще видим по-нататък човешкото тяло е поляризирано: дясната му страна е анимистично-положителна, лявата — отрицателна. Също и ръката: половината откъм малкия пръст е положителна, другата половина, откъм палеца, е отрицателна.
към текста >>
73.
Натюрели
- Георги Радев (1900–1940)
Аз го наричам
биологична
основа на идеалния слънчев тип.
Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии — от по-висок регистър — се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето! Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности. Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост. Едностранчивостта на трите натюреля се премахва едва у хармоничния натюрел, който съединява качествата и на трите, без техните недостатъци.
Аз го наричам
биологична
основа на идеалния слънчев тип.
У него, именно, изпъкват най-ярко особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ цялостно развития човешки тип с неговата многостранност и хармония. __________________________ *) Виж книгата му „Korperbau und Charakter“.
към текста >>
74.
Темпераменти
- Георги Радев (1900–1940)
Той е органичната,
биологична
почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено.
Той е органичната,
биологична
почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
към текста >>
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като
биологическа
основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като
биологическа
основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина.
Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
към текста >>
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от
биологичните
процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.).
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от
биологичните
процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>
Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от
биологичните
извори на темпераментите.
С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент.
Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от
биологичните
извори на темпераментите.
Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа.
към текста >>
75.
Животът и жената
- Георги Радев (1900–1940)
В
биологичното
дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор.
Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер.
В
биологичното
дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор.
И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет.
към текста >>
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени,
биологически
дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „
биологични
закони".
Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете.
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени,
биологически
дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „
биологични
закони".
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
към текста >>
Именно
биологията
, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони".
Именно
биологията
, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
към текста >>
И колкото и да не иска това,
биологията
е принудена да „морализира" хората.
В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
И колкото и да не иска това,
биологията
е принудена да „морализира" хората.
Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
към текста >>
Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „
биологична
трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията.
Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „
биологична
трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената.
към текста >>
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с
биологията
на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с
биологията
на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>
Те започват да съзнават оня голям „
биологичен
товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Те започват да съзнават оня голям „
биологичен
товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „
биологичната
трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „
биологичната
трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на
биологията
и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.
Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на
биологията
и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.
От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>
76.
Два образа
- Георги Радев (1900–1940)
Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова,
биологична
функция в социална и психологическа.
Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души.
Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова,
биологична
функция в социална и психологическа.
Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето.
към текста >>
77.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
- Георги Радев (1900–1940)
С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто
биологично
-психологичен възглед за света.
Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена.
С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто
биологично
-психологичен възглед за света.
И аз бих се изразил за днешното състояние на научните тенденции по следния начин: съвременното състояние на някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине към граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания на окултната наука за човека и вселената, разбира се в най-достъпната им форма. И така, да се повърнем пак към нашия предмет. Видехме, че на слънцето кипи мощен живот. То пулсира ритмично, тупти като същинско сърце. Неговите пулсации, обаче, са по дълги — те траят средно 11 години.
към текста >>
78.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
Недоволен е (негласно) от
биолога
Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера.
Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си. Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури.
Недоволен е (негласно) от
биолога
Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера.
Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това.
към текста >>
79.
Глава четвърта: Неделни беседи
- Атанас Славов
С Бертоли работи помощникът му Борис Николов -
биологът
, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева.
(След време айтозлии именно ще изградят незабравимия салон и кухнята на „Изгрева“ четвърт вековното сърце на българския дъновизъм.) Оттук се заражда и разкошът на Тополница! Авторски блик Мътен сън беше Тополница. Едно облещено под слънцето село на десетина километра от Айтос, където хората работеха в Химкомбината и после се изселиха. Само че в ония години 75% от жителите му са дъновисти. По него време на километър и нещо на изток от селото дошлият от Италия мозайкаджия Бертоли строи голяма камення чешма. Това е един от учениците на Петър Дънов, които идват от Запад, за да живеят с него.
С Бертоли работи помощникът му Борис Николов -
биологът
, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева.
С тях са дъновистите на селото, а с дъновистите и цялото останало село. Мъкнат камъни, каптират водата, бъркат разтвор за коритата и зидарията. По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените. Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти. Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето.
към текста >>
80.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
- Атанас Славов
Честта се пада на дипломирания
биолог
Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли.
Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради. Трябва да отворя скоба на това място за да подсетя, че именно бай Ради позира на Лазар Николов за изработването на прочутия паметник на Патриарх Евтимий на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ в София. Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева.
Честта се пада на дипломирания
биолог
Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли.
Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица. След завършването на строежа Изгревът бързо се модернизира. Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията. В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя. Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище.
към текста >>
81.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в
биологичното
, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува.
Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях. Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри. За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства. Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето.
То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в
биологичното
, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува.
Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата.
към текста >>
82.
Глава пета: Ученият
- Атанас Славов
А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж,
биологията
на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят.
Останалото е било ливада, храсталаци, кичурчета вековни дървета. А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените сгради като от почетна стража, никой не помислял да го пипне. Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван. В края на краищата това е градът на най- великия урбанист на всички времена Луис Мъмфорд и неговото кредо: „Като урбанизираме природата, ние развиваме природното в града.“ Градът за тези граждани наистина е втора природа. И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин.
А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж,
биологията
на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят.
И тази човешка, тази градска органичност на развитието на града е „природността“ на градската среда, за която Мъмфорд говори. В празната си църква пуританинът намира повече Бог, отколкото в най-позлатената католическа катедрала със златните й слънца или отколкото в най-вмирисаната на тамян православна църква, защото е като молитва на полето под естествено порасналите сандалови дървета и техния аромат, и естествено изгрялото слънце и неговото енергийно сияние. Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин. Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог.
към текста >>
83.
4. Идеално и осъществимо управление
- Георги Христов
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на
биологическия
принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на
биологическия
принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
към текста >>
84.
5. Синархия на практика
- Георги Христов
По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения,
биологическия
закон на развитието.
При тая трикамерна съветска система отведнаж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, респективно на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет. Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните министерства.
По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения,
биологическия
закон на развитието.
А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е, добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна зарад нейните възвишени блага, е бърже и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най- съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и на тяхна- та дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно - политическа тенденция.
към текста >>
85.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
- Филип Филипов
Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната
биологична
наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека.
Методът Сине мой, дай ми сърцето си съчетава микрокосмичната гледна точка и макрокосмичния аспект на съвременния етап от общочовешката еволюция. Образно казано, именно на този етап боговете изискат от човека предимно емоционална отдадено ст, т.е. не искат нито мислите ни, нито волята ни, а единствено сърцето ни. Изложеният методологичен подход изисква строго дефиниране на анатомичната и психологична среда, в която той работи, т.е. изисква знания за неговия психофизиологичен субстрат.
Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната
биологична
наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека.
Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1. Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е.
към текста >>
По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и
биологичната
репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот.
С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни. В настоящия етап от еволюцията на съзнанието ключова е функцията на Етерното тяло като свръхсетивна анатомична структура, в която и чрез която съзнателно работи езотеричният ученик. Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание. Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос.
По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и
биологичната
репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот.
Историческо разгръщане на нашата теза След формулиране на тезата и на методологичния подход към нея ние неизбежно навлизаме в една историчност. Единствено чрез историческо разгръщане на Словото и делото на Учителя Беинса Дуно би могло да се докаже или отхвърли неговата връзка с Бодхисатва Майтрея. За тази цел условно разделяме историческия период от време, през който е живял и работил Учителя Беинса Дуно, на седем подпериода от по седем години. За начало приемаме 1896-97 г., когато 33-годишният Петър Дънов учредява във Варна Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ, публикува книгата „Наука и възпитание" и написва мистичния текст „Хио-ели-мели-месаил". От този момент до 1944 г., годината на неговото заминаване от този свят, обект на нашето проучване са четиридесет и девет (7 х 7) години.
към текста >>
НАГОРЕ
