НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
242
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от
биологична
гледна точка.
Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл.
В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от
биологична
гледна точка.
Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана
биологията
, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.
Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана
биологията
, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси.
към текста >>
Биологията
, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
Биологията
, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.
Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации.
към текста >>
Днес, според твърдението на последните нейни представители,
биологията
се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.
Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.
Днес, според твърдението на последните нейни представители,
биологията
се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.
Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.
към текста >>
Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на
биологичната
стълба между амебата и човека.
Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща.
Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на
биологичната
стълба между амебата и човека.
Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде.
към текста >>
С това
биологията
събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите.
С това
биологията
събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.
към текста >>
3.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Усилията на съвременната
биология
да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо?
Същността на първия процес се заключава в свързването на известни енергии със съответните материални субстанции, т.е. преминаването им в потенциално състояние, а на втория – в освобождаване на тия енергии, преминаването им в кинетическо състояние. От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка.
Усилията на съвременната
биология
да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо?
Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече.
към текста >>
Със средствата, с които разполага днес,
биологията
може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси.
Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.
Със средствата, с които разполага днес,
биологията
може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси.
Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия. Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме.
към текста >>
4.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нито
биологията
, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.
Нито
биологията
, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>
5.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна,
биологическа
и пр.
В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни.
Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна,
биологическа
и пр.
гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония.
към текста >>
Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология,
биология
знаят много добре проявата на тая дивна хармония.
Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония.
Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология,
биология
знаят много добре проявата на тая дивна хармония.
Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак.
към текста >>
6.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Проучването на тия условия представлява обект на съвременната
биология
и физиология.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ За да може един зародиш да прояви вложените в него възможности, необходими са известни външни, обективни условия.
Проучването на тия условия представлява обект на съвременната
биология
и физиология.
Изследванията в това направление показват, че развитието на живота се ръководи от точно установени природни закони. За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина, влага и пр. И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова неговото развитие става по-правилно. И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия.
към текста >>
Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в
биологията
.
Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия. Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в почвата. Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар. морални закони. Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ.
Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в
биологията
.
От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения. Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми.
към текста >>
Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и
биологът
в диренето законите за проявите на живота.
Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал. Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и
биологът
в диренето законите за проявите на живота.
Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията. Но това е само първата стъпка.
към текста >>
7.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на
биологическия
закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на
биологическия
закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката.
към текста >>
8.
ПЕСНИ - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху
биологичният
процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност.
Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху
биологичният
процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност.
Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт . Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне.
към текста >>
9.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е вярно както за физиката, така и за химията,
биологията
, психологията и пр.
Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Това е вярно както за физиката, така и за химията,
биологията
, психологията и пр.
Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
към текста >>
10.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по
биология
в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по
биология
в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати.
към текста >>
11.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените,
биологични
и психични процеси, т.е.
В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод.
И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените,
биологични
и психични процеси, т.е.
всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността. Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално.
към текста >>
12.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и
биолог
, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°.
И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни". И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати. Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността. Дори за него още се чуват неодобрителни гласове... Най-после такъв е случаят и с българските нестинари из югоизточните покрайнини на България, които безнаказано играят по разгорещена жарава в продължение на няколко часа дори. Такива играчи в огъня има и в Азия.
Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и
биолог
, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°.
Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология. За съжаление обаче, ни един български биолог не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден път от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год. от. П. Р. Славейков, С. Шивачев и др.
към текста >>
Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната
биология
.
И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати. Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността. Дори за него още се чуват неодобрителни гласове... Най-после такъв е случаят и с българските нестинари из югоизточните покрайнини на България, които безнаказано играят по разгорещена жарава в продължение на няколко часа дори. Такива играчи в огъня има и в Азия. Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°.
Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната
биология
.
За съжаление обаче, ни един български биолог не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден път от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год. от. П. Р. Славейков, С. Шивачев и др. От етнографите само проф.
към текста >>
За съжаление обаче, ни един български
биолог
не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден път от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год.
Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността. Дори за него още се чуват неодобрителни гласове... Най-после такъв е случаят и с българските нестинари из югоизточните покрайнини на България, които безнаказано играят по разгорещена жарава в продължение на няколко часа дори. Такива играчи в огъня има и в Азия. Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°. Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология.
За съжаление обаче, ни един български
биолог
не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден път от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год.
от. П. Р. Славейков, С. Шивачев и др. От етнографите само проф. Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М.
към текста >>
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от
биологична
, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай.
Славейков, С. Шивачев и др. От етнографите само проф. Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М. Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.).
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от
биологична
, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай.
Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
към текста >>
Ще разгледам това явление не само от
биологична
, но и от окултна гледна точка.
Шивачев и др. От етнографите само проф. Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М. Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.). Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай.
Ще разгледам това явление не само от
биологична
, но и от окултна гледна точка.
Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др. Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни.
към текста >>
13.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от
биологичния
отдел на института).
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ УВОДНИ ДУМИ (Продължение от книга І) Има основан в Щутгарт „Научно-изследователски институт", в който специалисти, които владеят от една страна знанието на днешната наука, а от друга страна окултното познание, правят в лабораториите на института изследвания за по-дълбоко изучаване на природните закони. Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му. Такъв е напр. трудът на д-р Л.
Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от
биологичния
отдел на института).
После от д-р Р. Е. Майер: „Вилардовия опит. Едно експериментално изследване" и пр. Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е.
към текста >>
14.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени
биологически
закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в
биологията
, физиологията и физиката.
у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели. Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня.
Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени
биологически
закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в
биологията
, физиологията и физиката.
[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят.
към текста >>
15.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и
биологията
.
Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и
биологията
.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
към текста >>
16.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия,
биология
, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия,
биология
, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
към текста >>
17.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Биологът
разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което неговата специалност поставя.
Ориентиране спрямо вечното Човешкият живот може да се разгледа от хиляди страни. И всеки, който наблюдава живота, наблюдава го от оная точка, до която той е достигнал в даден момент. Затова единствено и съществуват разногласията между хората. Социологът разглежда живота от свое гледище, а именно: той гледа как човекът е ориентиран спрямо обществото, в което е поставен.
Биологът
разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което неговата специалност поставя.
Моралистът, търговецът, занаятчията, свещеникът и т.н. – всеки има своя координатна система и ориентира спрямо нея всичко, развиващо се наоколо. Привидно всички са прави. И така е, прави са, защото ако някой мисли по даден въпрос по един начин, то значи, че той не може да мисли в момента иначе. С други думи, той е убеден.
към текста >>
18.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Няколко думи за значението на окултната
биология
Боян Боев „Ако аз положа най-хубавата мастилница на масата си, имам перо и един лист... Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писането.
Няколко думи за значението на окултната
биология
Боян Боев „Ако аз положа най-хубавата мастилница на масата си, имам перо и един лист... Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писането.
Аз топя с перото и почвам да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя. Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата.
към текста >>
Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите
биологични
проблеми.
Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът?
Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите
биологични
проблеми.
Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
към текста >>
19.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
Б .
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
Б .
Боев „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата".
към текста >>
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в
биологията
, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в
биологията
, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите.
към текста >>
Той е свързан със много други
биологични
въпроси.
Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията.
Той е свързан със много други
биологични
въпроси.
По-рано нека разгледаме в какво състояние се намира този въпрос в официалната наука и след това ще видим, каква светлина може да се хвърли върху него чрез по-дълбоко изследване на действителността. [1]Виж „Етерните сили в космоса, земята и човека" от Д-р Гюнтер Ваксмит.
към текста >>
20.
Ученик на живота - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела
психобиология
.
Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията. Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения.
Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела
психобиология
.
Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма. По-долу ще разгледам днешната борба между тези течения, но преди това ще разгледам двете понятия: пряко и непряко приспособление. ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ Според Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични. Те не са в тая или оная посока, те са случайни „плюс" и „минус" вариации. Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма.
към текста >>
21.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Известен е на публиката интересът към изследванията на руския
биолог
Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи".
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед".
Известен е на публиката интересът към изследванията на руския
биолог
Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи".
Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния.
към текста >>
Френският
биолог
Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума".
Тази изложба – заключава „Рул", заслужава да бъде посетена. Просто невероятно е, как тези картини, толкова различни по стил и изпълнение, са могли да бъдат нарисувани от едно и също лице. Заедно с прекрасните холандски пейзажи се редят платната на Рубенс, Верещагин, своеобразни източни мотиви и пр. Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ.
Френският
биолог
Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума".
Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните.
към текста >>
22.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната
биология
– Б.
Из „Приказки и песни". Бор. Ник. Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б.
БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната
биология
– Б.
Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3.
към текста >>
Уводни думи към окултната
биология
– Б.
Пълнота в живота – Ели. 12. За нашите стремежи – Д. Ст. 13. На пир (стихове) – Цветан 14. Светията и Серафиа – Г. 15.
Уводни думи към окултната
биология
– Б.
Боев 16. Въпросът за факторите 17. Ученик на живота – Цветан. 18. Светлина върху пътя. 19. Един факир в Париж – превод.
към текста >>
23.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди
биологът
Яворски.
Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди
биологът
Яворски.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
към текста >>
24.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и
биологията
на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и
биологията
на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
към текста >>
25.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА
БИОЛОГИЯ
.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА
БИОЛОГИЯ
.
НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот. Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П.
към текста >>
НОВИТЕ НАСОКИ В
БИОЛОГИЯТА
„Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство!
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ.
НОВИТЕ НАСОКИ В
БИОЛОГИЯТА
„Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство!
Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот. Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П. Дънов Преди всичко – без да се спираме върху причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува.
към текста >>
Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в
биологията
, понеже от него зависи разрешението на ред основни
биологични
въпроси.
Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава. Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор. Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор.
Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в
биологията
, понеже от него зависи разрешението на ред основни
биологични
въпроси.
Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота. Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока. И тъй, този въпрос е централен в биологията.
към текста >>
От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните
биологични
въпроси: дали на механична основа или по-дълбока.
Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор. Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси. Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота. Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер.
От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните
биологични
въпроси: дали на механична основа или по-дълбока.
И тъй, този въпрос е централен в биологията. Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност. при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр.
към текста >>
И тъй, този въпрос е централен в
биологията
.
Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси. Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота. Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока.
И тъй, този въпрос е централен в
биологията
.
Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност. при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор.
към текста >>
Изучаването на дълбоките причини на това хвърля светлина върху основните
биологични
проблеми.
От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите. Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници. И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на тялото излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един. Това не става винаги. Кои са причините на това наглед тъй странно явление?
Изучаването на дълбоките причини на това хвърля светлина върху основните
биологични
проблеми.
Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо тялото на животното, т.е. пръстите му не са обърнати нормално, а са в обратен ред на нормалния. Видяхме, че такава асиметрия се получава при втория от горните случаи, т.е. при дисхармонично развитие на присадката (случай в). В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е.
към текста >>
Ето защо опитите на Харисон са епохални в това отношение, че хвърлят светлина върху толкова важни проблеми в
биологията
.
Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите. И този вътрешен фактор, тези вътрешни по-дълбоки сили трябва да са разумни, понеже тяхната разумност се проявява в целесъобразното реагиране.
Ето защо опитите на Харисон са епохални в това отношение, че хвърлят светлина върху толкова важни проблеми в
биологията
.
Ето защо напразно се мъчат някои да обяснят живота механически. Само с изучаване химическите свойства на протоплазмата и на механическите сили в клетката не можем да разберем живота, защото животът не се изчерпва само с тях. Едно от основните свойства на живота е значи разумността, която дирижира отвътре всички жизнени явления. Така ние дохождаме до приемане на вътрешния, психическия фактор на еволюционния процес. Това ще стане по-ясно по-долу и в следните книжки.
към текста >>
(следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната
биология
” в „Житно Зърно”, год.
Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена. Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и счупеният член може за напред да извършва движения. Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение.
(следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната
биология
” в „Житно Зърно”, год.
II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис. „Journ. Experim. Zool.”, 32 том, стр. 1 - 136, 136 фигури, 1921 година. [3] Ж. С. Николас.
към текста >>
1924 [4] Виж изложението на опита в статията „Няколко думи за окултната
биология
" в сп.
С. Николас. „Регулиране на положението в присадения крайник на Amblystoma punctatum, ,,Journ. Experim. Zool." т. 40, стр. 113 - 159, год.
1924 [4] Виж изложението на опита в статията „Няколко думи за окултната
биология
" в сп.
„Житно Зърно", год. II, кн. 5 - 6. [5] Виж Journ. Ехреr. Zool 33 том, стр.
към текста >>
26.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Уводни думи към окултната
биология
.
СЪДЪРЖАНИЕ 1. Изгревът на годината – Г. 2. Перспективи за едно ново знание – Вел. Вл. 3.
Уводни думи към окултната
биология
.
Новите насоки в биологията – Б. Боев 4. Примери за пряко приспособление 5. Живият Огън – Г. 6. Георги Томалевски 7.
към текста >>
Новите насоки в
биологията
– Б.
СЪДЪРЖАНИЕ 1. Изгревът на годината – Г. 2. Перспективи за едно ново знание – Вел. Вл. 3. Уводни думи към окултната биология.
Новите насоки в
биологията
– Б.
Боев 4. Примери за пряко приспособление 5. Живият Огън – Г. 6. Георги Томалевски 7. Пробуждане 8.
към текста >>
27.
Идващата раса – Г. Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво
биологично
влияние в живота.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво
биологично
влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
към текста >>
Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без
биологична
връзка с нашето естество – жестоко се лъжат.
Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа.
Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без
биологична
връзка с нашето естество – жестоко се лъжат.
И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета. Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси.
към текста >>
Истина, вяра, обич са за ученика
биологически
живи.
Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум.
Истина, вяра, обич са за ученика
биологически
живи.
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват.
към текста >>
28.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
–
Биологичният
интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия?
–
Биологичният
интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
към текста >>
Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето
биологично
същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето
биологично
същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал.
към текста >>
29.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Б. Боев НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
Б. Боев НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА (Продължение от книга 3) „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина.
към текста >>
НОВИТЕ НАСОКИ В
БИОЛОГИЯТА
(Продължение от книга 3) „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което съвременните естественици разбират.
Б. Боев НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ.
НОВИТЕ НАСОКИ В
БИОЛОГИЯТА
(Продължение от книга 3) „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което съвременните естественици разбират.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел).
към текста >>
БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни
биологични
въпроси.
Дотук имаме обратното явление: отначало имаме два зачатъка, които после чрез сливане стават един. Това сливане пак е пряко приспособление и отговаря напълно на условията, в които се намира организмът. Поради недоразвитостта на храносмилателната система, пространството, което при нормални условия се заемаше от храносмилателната система, е свободно и затова мехурите няма защо да бъдат разделени, и те се сливат в едно. И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В.
БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни
биологични
въпроси.
Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати.
към текста >>
Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на
биологичните
явления.
Но идеята за колибата не се съдържа нито в дъжда, нито в материала, от който тя е направена. Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор. Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите.
Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на
биологичните
явления.
Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало.
към текста >>
Целта му е да покаже как всички нови фактори в
биологията
не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават.
Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията.
Целта му е да покаже как всички нови фактори в
биологията
не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават.
За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори.
към текста >>
В това ново направление в
биологията
работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др.
За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори.
В това ново направление в
биологията
работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др.
И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание. Доста се приближава до това направление и Ханс Дриш[3]. Принципите, които Ламарк приемаше за по-висшите животни, неоламаркизмът разширява за цялото органическо царство. Днес под названието неоламаркизъм са събрани множество направления, някои от които доста се различават едно от друго. Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията.
към текста >>
30.
Портрет – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в
биологическия
институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания.
В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в
биологическия
институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г.
Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
към текста >>
Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната
биология
, но и ще се узнаят условията за здраве и болест.
А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него.
Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната
биология
, но и ще се узнаят условията за здраве и болест.
Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум". През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека".
към текста >>
Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната
биология
по строго научен начин.
Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина.
Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната
биология
по строго научен начин.
Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум". През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А.
към текста >>
Има основан
биологичен
отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт.
Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин.
Има основан
биологичен
отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт.
Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум". През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище.
към текста >>
Ето защо е важна за
биолога
и новата книга „Астрономията в светлината на окултизма" от д-р Вилхелм Кайзер, издание на математично-астрономичния отдел при окултния университет ..Гьотенаум ".
През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище. Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос.
Ето защо е важна за
биолога
и новата книга „Астрономията в светлината на окултизма" от д-р Вилхелм Кайзер, издание на математично-астрономичния отдел при окултния университет ..Гьотенаум ".
Така окултизмът внася нов импулс във всички науки. [1] Виж това списание 52 том (1922 год.), 100 том (1923 год.), 103 том (1924. г.), 104 том ( 925 г.), 105 том (1925. година) [2] Един микрон - една хилядна от милиметра [3] Виж Maxwel: De Mèdicina màgnetica 1679 г [4] Виж „Всемирна лeтопис” год. II, кн. 5
към текста >>
31.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Няколко думи за окултната
биология
.
Томалевски. 3. Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4. Психология на вярата. 5. Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7.
Няколко думи за окултната
биология
.
Нови насоки в биологията – Б. Боев. 8. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев. 9. Портрет – Х. 10.
към текста >>
Нови насоки в
биологията
– Б.
Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4. Психология на вярата. 5. Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7. Няколко думи за окултната биология.
Нови насоки в
биологията
– Б.
Боев. 8. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев. 9. Портрет – Х. 10. Насаме със себе си – Боян Планински 11.
към текста >>
32.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА. (продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл". Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес.
към текста >>
НОВИ НАСОКИ В
БИОЛОГИЯТА
.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ.
НОВИ НАСОКИ В
БИОЛОГИЯТА
.
(продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл". Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите.
към текста >>
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на
биологична
психология.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита.
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на
биологична
психология.
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
към текста >>
Новото направление, в което се насочва
биологията
, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно.
И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени.
Новото направление, в което се насочва
биологията
, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно.
Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа. Това е онази духовна вълна, която прониква в биологията.
към текста >>
Това е онази духовна вълна, която прониква в
биологията
.
Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа.
Това е онази духовна вълна, която прониква в
биологията
.
Но тя ще се отрази и върху другите науки. Туй загатва за новата епоха, която иде. (следва) [1] Виж „Die Stufen Lebens” от Август Пютер. 1923 г. 424 стр.
към текста >>
33.
Съдържание на бр. 6
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна
биология
в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр.
стр. 180. Издава книгоиздателство „Възраждане", ул. „Бачо Киро", № 13, София. Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов.
Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна
биология
в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр.
132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст. Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст. Абонамент 40 лева.
към текста >>
34.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Окултна
биология
- Б.
СЪДЪРЖАНИЕ НА VI КНИЖКА 1.Една историческа картина - Г. 2,Изток и Запад - Вел. Вл. 3.
Окултна
биология
- Б.
Боев 4. Живите барометри - Добран 5. Гласове в планината - Georg Nordman 6. Звездна симфония – Gis Moll 7. Гостуване у Мусала - X. 8.
към текста >>
35.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Организмът, подчинен на своите
биологични
закони поддържа едно точно определено число епителни клетки.
Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина.
Организмът, подчинен на своите
биологични
закони поддържа едно точно определено число епителни клетки.
Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка.
към текста >>
36.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В
БИОЛОГИЯТА
За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в
биологията
.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В
БИОЛОГИЯТА
За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в
биологията
.
Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична.
към текста >>
Биологията
е млада наука.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията.
Биологията
е млада наука.
Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки.
към текста >>
Обектът на
биологията
е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък.
Обектът на
биологията
е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота.
Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е.
към текста >>
Без да се впускам в историческия развой на
биологията
, ще се спрем само на последните очертани положения в нея.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота.
Без да се впускам в историческия развой на
биологията
, ще се спрем само на последните очертани положения в нея.
Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда.
към текста >>
Днес в
биологията
се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея.
Днес в
биологията
се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична.
Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции, които именно реакции съвкупно творят живота.
към текста >>
По отношение същината на живота
биологията
нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и
биологът
се занимава с мъртвата вече протоплазмена част.
Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции, които именно реакции съвкупно творят живота. Като първи и съществени жизнени процеси са обмяната на веществата, и трансформирането на химическата енергия от един род в друг, според нуждите на клетката. По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета.
По отношение същината на живота
биологията
нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и
биологът
се занимава с мъртвата вече протоплазмена част.
А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях. Забележително е, че „случайността" в механичната биология е застрашена твърде много. Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу.
към текста >>
Забележително е, че „случайността" в механичната
биология
е застрашена твърде много.
По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета. По отношение същината на живота биологията нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и биологът се занимава с мъртвата вече протоплазмена част. А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях.
Забележително е, че „случайността" в механичната
биология
е застрашена твърде много.
Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу. В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма. Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията.
към текста >>
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната
биология
и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта.
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната
биология
и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
П. И. Василев
към текста >>
37.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в
биологията
.
Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена. Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор Двама светии. Тайната на живота. – А. Бертоли Из „Чист и светъл” Безсмъртие и прераждане – Д-р Ст.
Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в
биологията
.
– П. И. Василев Хигиена на здравето – Цв. Димитров Небесното знамение – Gis Moll Заровените таланти Живи барометри – Добран Вести Книжнина
към текста >>
38.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
Б. БОЕВ.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К.
към текста >>
НОВИ НАСОКИ НА
БИОЛОГИЯТА
(Продължение от кн.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ.
НОВИ НАСОКИ НА
БИОЛОГИЯТА
(Продължение от кн.
6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата.
към текста >>
В миналите статии по окултната
биология
и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма.
И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите.
В миналите статии по окултната
биология
и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма.
Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр.
към текста >>
Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро,
биолог
от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние.
А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание.
Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро,
биолог
от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние.
Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт. Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma.
към текста >>
Един от най-важните проблеми в
биологията
се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност.
по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре.
Един от най-важните проблеми в
биологията
се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност.
Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е. става с помощта главно на естествения подбор.
към текста >>
Такива опити има вече събрани доста в
биологичната
литература.
Тогаз трябва да се признае вътрешния, психическия фактор при еволюцията". За да може да се хвърли светлина върху този въпрос, трябва да се издирят такива случаи, дето да е изключено напълно действието на естествения подбор и при все това да имаме целесъобразно реагиране от страна на организма на външните въздействия. Неоламаркистите привеждат ред примери, които изключват действието на подбора и значи действието на механическия фактор, и при все това виждаме целесъобразно реагиране на организма. Естествено е, че щом механическите фактори при такова целесъобразно реагиране са изключени поради самото естество на опита; налага се тогаз да приемем, че приспособлението в случая се дължи на вътрешния фактор, т.е. н а една разумна причина, действуваща в организма.
Такива опити има вече събрани доста в
биологичната
литература.
Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор. Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити.
към текста >>
Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна
биология
в миналите книжки.
н а една разумна причина, действуваща в организма. Такива опити има вече събрани доста в биологичната литература. Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор. Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр.
Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна
биология
в миналите книжки.
Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е.
към текста >>
При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той,
биологът
дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира.
Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той,
биологът
дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира.
Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма". Гурвич в една статия в списанието ,,American Naturalist" се изявява като привърженик на „практическия витализъм". Както виждаме днес биологията все повече и повече се приближава до окултните схващания. НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите.
към текста >>
Както виждаме днес
биологията
все повече и повече се приближава до окултните схващания.
Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира. Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма". Гурвич в една статия в списанието ,,American Naturalist" се изявява като привърженик на „практическия витализъм".
Както виждаме днес
биологията
все повече и повече се приближава до окултните схващания.
НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища.
към текста >>
-------------------------------------------------------------- [1] Някой
биолог
може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата.
Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света.
-------------------------------------------------------------- [1] Някой
биолог
може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата.
Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год.
към текста >>
39.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
СЪДЪРЖАНИЕ НА IX и X КНИЖКИ НОВОТО – Г. ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К. Ик. Б.
БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА
БИОЛОГИЯ
.
НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х. КРАСОТА – А. Т. ВЕСТИ СЪДЪРЖАНИЕ
към текста >>
НОВИ НАСОКИ НА
БИОЛОГИЯТА
(Продължение от кн.
СЪДЪРЖАНИЕ НА IX и X КНИЖКИ НОВОТО – Г. ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К. Ик. Б. БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ.
НОВИ НАСОКИ НА
БИОЛОГИЯТА
(Продължение от кн.
6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х. КРАСОТА – А. Т. ВЕСТИ СЪДЪРЖАНИЕ
към текста >>
40.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически,
биологически
и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица.
Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление.
Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически,
биологически
и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица.
В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата.
към текста >>
41.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В
биологията
това е изразено чрез закона на корелацията.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване".
Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В
биологията
това е изразено чрез закона на корелацията.
Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво.
към текста >>
42.
Едгард Даке и неговото дело. – Е. К.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2)
Биологична
; 3) Медицинска.
Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството.
Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2)
Биологична
; 3) Медицинска.
Медицинската си има и Терапевтическа клиника в Арлесхайм Тези секции усилено работят както в областта на научното изследване на действителността, така и в печатането на книги, съдържащи изложението на тези изследвания. Такива печатни трудове има вече от д-р Ваксмут, д-р Попелбаум, г жа д-р Вегман, г-жа Колиско и пр. Секциите си имат лаборатории за опитно изучаване на действителността. А. Б.
към текста >>
43.
Звездните влияния върху земните вещества
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Естествена история: Типов кръг и
биологичен
характер на времето.
Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър. с платно 11,5 марки. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод: Теория и наука - Действителна стойност на мита.
Естествена история: Типов кръг и
биологичен
характер на времето.
- Геологичната възраст на човешкия род. - Телесни особености на митологичния предисторически човек. - Първичният човек и предпотопните (митични) животни. - Легендата за Атлантида. - Геологично обяснение на Ноевия потоп.
към текста >>
44.
Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗВЕЗДНИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в
биологичния
институт при „Гьотеанум") Г-жа Л.
ЗВЕЗДНИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в
биологичния
институт при „Гьотеанум") Г-жа Л.
Колиско е правила дългогодишни изследвания върху този въпрос. Тя искала с научни опити да покаже, че звездното небе участвува в земните явления. При тези си опити тя си е служила с разтвор от солите на среброто, желязото и оловото. Тези разтвори при нормални обстоятелства - както денем, така и нощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка - дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, потопена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действувала при образуването на слънчевата ни система за създаването на един или няколко метала на земята.
към текста >>
45.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
[1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в
биологичния
институт при Гьотеанум).
Л. Колиско СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г.
[1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в
биологичния
институт при Гьотеанум).
В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли. Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени.
към текста >>
46.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО
Биологически
днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО
Биологически
днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света.
От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството.
към текста >>
47.
Съдържание на 10 бр.
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Опитите си тя е правила в Окултния
биологичен
институт в Щутгарт.
Д-р Вреде говорила върху луната, нейното развитие и нейната материя. Този реферат бил държан от името на Астрономическата секция при „Гьотеанум". Хомеопатичен конгрес в Лондон. Между многото реферати, четен е бил реферат от Д р Е. Колиско за „Действието на малки дози," според изследванията на г-жа Л. Колиско.
Опитите си тя е правила в Окултния
биологичен
институт в Щутгарт.
Основната идея на реферата е била да се изтъкне, че чрез подобни изследвания ще ни се разкрие новия свят на етерното действие на материята със своето разнообразие и едва тогаз ще се схване, що е всъщност потенцирането (разредяването) на разтворите и как действува то. Рефератът възбудил голям интерес. Д р Цилер изтъкнал след реферата, че той съдържа съвсем нови възгледи върху действието на потенциите (материя в разредено състояние) и че в бъдеще в терапията потенцирането трябва да бъде приложено по различен начин.
към текста >>
48.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и
биологично
гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века.
Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг?
Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и
биологично
гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века.
Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея.
към текста >>
49.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Днес тя се изследва вече със средствата на модерната
биология
, биофизика и биохимия.
Международен конгрес за болестта рак в Лондон през 1927 година. Той се състоял от 17 до 20 юли. Присъствували 400 души най-знаменити специалисти. Джеймс Евин от Ню Йорк държал реферат върху причините на болестта. Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест.
Днес тя се изследва вече със средствата на модерната
биология
, биофизика и биохимия.
Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло.
към текста >>
Ето по-важните от четените реферати: „Приложение на
биологично
-динамични препарати при разните зеленчуци", „Културните растения в светлината на окултизма", „Действието на разните зеленчуци върху човешкия организъм", „Критичното разглеждане на съвременното почвознание", „Био-климатичната страна на земеделското стопанство" и пр.
Тези средства се прилагат в Свободното Валдорфско училище. Педагогическа сбирка на Свободното Валдорфско Училище в Щутгарт от 21 до 26 март 1929 година. По-важни четени реферати; „Как се възпитава през втория детски период", „Целта на обучението и възпитанието в горните гимназиални класове с оглед на днешното положение" и пр. Ново Земледелие. Групата, която работи за ново земеделие в Дорнах, е устроила сбирка през януари тази година.
Ето по-важните от четените реферати: „Приложение на
биологично
-динамични препарати при разните зеленчуци", „Културните растения в светлината на окултизма", „Действието на разните зеленчуци върху човешкия организъм", „Критичното разглеждане на съвременното почвознание", „Био-климатичната страна на земеделското стопанство" и пр.
към текста >>
50.
КРАЙ ИЗВОРА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при
биологичните
явления), ние вече виждаме, че
биологията
влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение.
Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване.
А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при
биологичните
явления), ние вече виждаме, че
биологията
влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение.
Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече. За да се разберат жизнените процеси на организмите, непременно трябва да се знае връзката между физичното тяло и етерното, също и с по-горните членове на неговото естество. Това хвърля голяма светлина и върху медицинските проблеми.
към текста >>
51.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако погледнем астрономията, физиката, химията,
биологията
и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота.
Ако погледнем астрономията, физиката, химията,
биологията
и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
към текста >>
Същото е и с
биологията
.
Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят.
Същото е и с
биологията
.
Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област.
към текста >>
Трупат се много факти в
биологията
, които показват, че трябва да се приеме при
биологичните
процеси един организатор, който организира формите.
Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията.
Трупат се много факти в
биологията
, които показват, че трябва да се приеме при
биологичните
процеси един организатор, който организира формите.
Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр.
към текста >>
Във физиката, химията,
биологията
, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго.
Във физиката, химията,
биологията
, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
към текста >>
52.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика,
биология
, метеорология и пр.
Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика,
биология
, метеорология и пр.
Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр.
към текста >>
В
биологичния
институт при Гьотеанум сега правят опити, аналогични с опитите на г-жа Л.
От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр. връзката между златото и слънцето, среброто и луната, оловото и Сатурн, калая и Юпитер. Но същото нещо се отнася и за растенията.
В
биологичния
институт при Гьотеанум сега правят опити, аналогични с опитите на г-жа Л.
Колиско с металите. За целта в тоя институт се отглеждат в саксии по-бързо растящи растения, като люцерна и др. Първите резултати са насърчителни. Изследванията продължават. Подобни изследвания ще отворят нови перспективи за всички естествени науки.
към текста >>
53.
Съдържание на 6 бр.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Sternewirken in Erdenstoffen: Das Silber und der Mond, (Звездното действие върху земните вещества: среброто и луната!) Експериментални изучвания в
Биологичния
институт на "Гьотенаум", с две цветни и други 150 таблици и 20 рисунки в текста.
- Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса. - Природата на кометите и пр. 7. L. Kolisko.
Sternewirken in Erdenstoffen: Das Silber und der Mond, (Звездното действие върху земните вещества: среброто и луната!) Експериментални изучвания в
Биологичния
институт на "Гьотенаум", с две цветни и други 150 таблици и 20 рисунки в текста.
Цена 20 марки. Помнят читателите статията, печатана от същата авторка в "Житно зърно", год. IV, кн. 8-9. Там се описваха наблюденията ù върху промените в някои метали при слънчевото затъмнение през юни 1927 година. В тая нова книга тя описва опитите си за констатиране промените в среброто при разните състояния на луната.
към текста >>
54.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ (Из едно интервю с Лаковски) Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за
биологичните
явления.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ (Из едно интервю с Лаковски) Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за
биологичните
явления.
Интересът към нея е доста голям, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр.
към текста >>
Ето защо днешната
биология
като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник.
И всички тези изследвания са на чисто експериментална почва. Защото окултизмът не е плод на философски спекулации, на умувания, само на теоретизиране, но е експериментална наука и в това отношение той е като продължение на естествознанието. Мога да приведа за пример новата книга на D-r Poppelbaum: „Der Bildekräfteleib Organismen" (Етерното тяло на организмите); авторът е естественик и значи знае принципите, законите, методите на естествознанието, но отива по-далеч. Казах, че Лаковски в тези си изследвания само загатва за етерното тяло на организмите, обаче, едно е да загатнем за някой въпрос и друго е да го изучим основно, подробно. Защото етерното тяло е организирано, то има органи с определени функции, които са тясно свързани с органите и функциите, на физичното тяло Нещо повече: първите са организатори и ръководители на вторите.
Ето защо днешната
биология
като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник.
Изследванията на Лаковски. Гурвич и пр. само хвърлят един мост към някои нови за тях области, но трябва естествениците да изучават окултизма, за да хвърлят светлина върху проблемите си. Нито един биологичен процес не може да се разбере правилно, нито една биологична проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма. Нещо повече.
към текста >>
Нито един
биологичен
процес не може да се разбере правилно, нито една
биологична
проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма.
Защото етерното тяло е организирано, то има органи с определени функции, които са тясно свързани с органите и функциите, на физичното тяло Нещо повече: първите са организатори и ръководители на вторите. Ето защо днешната биология като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник. Изследванията на Лаковски. Гурвич и пр. само хвърлят един мост към някои нови за тях области, но трябва естествениците да изучават окултизма, за да хвърлят светлина върху проблемите си.
Нито един
биологичен
процес не може да се разбере правилно, нито една
биологична
проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма.
Нещо повече. За да ни разкрие своите тайни, природата трябва да се изучава трояко: по форма, съдържание и смисъл. Това, което естествознанието досега е направило, е изучаване по форма Силите, които организират формите образуват съдържанието: изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр. са само едно леко докосване до тая област, която крие обширно поле за изследвания и плодотворни закони. Изучаването на разумните сили, които дават целесъобразност на силите, които организират, образува смисъла.
към текста >>
Тук е една дълбока област, която е добре изследвана от окултната наука, а официалната само загатва за нея напоследък с постепенното засилване в
биологията
на психоламаркизма (проф.
Нещо повече. За да ни разкрие своите тайни, природата трябва да се изучава трояко: по форма, съдържание и смисъл. Това, което естествознанието досега е направило, е изучаване по форма Силите, които организират формите образуват съдържанието: изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр. са само едно леко докосване до тая област, която крие обширно поле за изследвания и плодотворни закони. Изучаването на разумните сили, които дават целесъобразност на силите, които организират, образува смисъла.
Тук е една дълбока област, която е добре изследвана от окултната наука, а официалната само загатва за нея напоследък с постепенното засилване в
биологията
на психоламаркизма (проф.
Август Паули, Раул Франсе, Ад. Вагнер, Райнке и пр.). Интересно е. че видният чешки ботаник Веленовски, който е добре известен всред българския учен свят със своите изследвания на българската флора (виж неговото капитално съчинение „Flora Bulgarica" с множество допълнителни статии), в последните години, виждайки, че проблемите на естествознанието могат да получат разрешение само при по-дълбоко изследване, вмъква окултизма в полето на изследването и дохожда до ценни резултати, до важни заключения. Това той е изложил в един от последните си трудове върху философията на природата .
към текста >>
55.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Eugen Relgis - Една книга на мира - „
Биология
на войната” от Проф.
1-12 8. „Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и духознание в България, год. IX, броеве 1-15. Абонамент 60 лева годишно, ул. Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9.
Eugen Relgis - Една книга на мира - „
Биология
на войната” от Проф.
Георг Николай - наречена Евангелие на мира. Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е. Релжис, ученик на Николай, водител на хуманитарното движение в Румъния. Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р. Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит.
към текста >>
Неговото съчинение „
Биология
на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест.
Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия. Сега той е проф. в Южна Америка.
Неговото съчинение „
Биология
на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест.
история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1).
към текста >>
56.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът,
биологът
и химикът правят своите опити.
И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът,
биологът
и химикът правят своите опити.
Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.
към текста >>
57.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Пигментът, изглежда, играе важна
биологична
роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма.
Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи.
Пигментът, изглежда, играе важна
биологична
роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма.
Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влияние на слънцелечение, при coxitis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способствува също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма. Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и стомашното храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма.
към текста >>
58.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Б. Боев НОВИ ВЕЯНИЯ В
БИОЛОГИЯТА
УВОДНИ ДУМИ Както във всички други области така и в
биологията
днес се забелязва навлизане в нови пътища, разтваряне на неподозирани досега нови хоризонти.
Б. Боев НОВИ ВЕЯНИЯ В
БИОЛОГИЯТА
УВОДНИ ДУМИ Както във всички други области така и в
биологията
днес се забелязва навлизане в нови пътища, разтваряне на неподозирани досега нови хоризонти.
Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Знаем, че окултизмът разглежда целокупната природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма. Изучаване по съдържание значи изучаване на силите, които организират формите. А изучаване по смисъл е изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.
към текста >>
Новите факти в
биологията
все повече я приближават до окултните схващания.
Б. Боев НОВИ ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА УВОДНИ ДУМИ Както във всички други области така и в биологията днес се забелязва навлизане в нови пътища, разтваряне на неподозирани досега нови хоризонти.
Новите факти в
биологията
все повече я приближават до окултните схващания.
Знаем, че окултизмът разглежда целокупната природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма. Изучаване по съдържание значи изучаване на силите, които организират формите. А изучаване по смисъл е изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. Ще приведа тук няколко примера, които показват новите пътища в биологията.
към текста >>
Знаем, че окултизмът разглежда целокупната природа и специално
биологичните
явления по форма, съдържание и смисъл.
Б. Боев НОВИ ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА УВОДНИ ДУМИ Както във всички други области така и в биологията днес се забелязва навлизане в нови пътища, разтваряне на неподозирани досега нови хоризонти. Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания.
Знаем, че окултизмът разглежда целокупната природа и специално
биологичните
явления по форма, съдържание и смисъл.
Обикновеното изучаване е по форма. Изучаване по съдържание значи изучаване на силите, които организират формите. А изучаване по смисъл е изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. Ще приведа тук няколко примера, които показват новите пътища в биологията. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЛАКОВСКИ През 1925 г.
към текста >>
Ще приведа тук няколко примера, които показват новите пътища в
биологията
.
Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Знаем, че окултизмът разглежда целокупната природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма. Изучаване по съдържание значи изучаване на силите, които организират формите. А изучаване по смисъл е изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.
Ще приведа тук няколко примера, които показват новите пътища в
биологията
.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЛАКОВСКИ През 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота", в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Скоро тя излезе във второ издание под заглавие: „Тайната на живота", допълнена с нови факти. Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си.
към текста >>
Съобщение за тези си опити той е направил до „
Биологическото
общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година.
Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака.
Съобщение за тези си опити той е направил до „
Биологическото
общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година.
Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята.
към текста >>
Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на
биологичните
явления.
Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини.
Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на
биологичните
явления.
В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести.
към текста >>
В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и
биологични
явления на земята.
Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления.
В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и
биологични
явления на земята.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание.
към текста >>
59.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нови влияния в
биологията
– Б.
Тахчиев 5. Великата тайна – Вл. Пашов 6. От миналото на българите – Л. Лулчев 7.
Нови влияния в
биологията
– Б.
Боев 8. Нашият социален идеал – А. Томов 9. Толстой – Мара Белчева 10. Кой? – Г.
към текста >>
60.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
По едно време и позитивната наука в лицето на
биологията
ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес.
Вл. Пашов НАУКА И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката.
По едно време и позитивната наука в лицето на
биологията
ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес.
Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса. И затова тя се заема сега само с изучаване процесите и законите. по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява. Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем.
към текста >>
И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия,
биология
и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения.
И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия,
биология
и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота.
към текста >>
Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме
биологическия
и психологически живот на човека от живота на самата природа.
Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата.
Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме
биологическия
и психологически живот на човека от живота на самата природа.
Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие.
към текста >>
61.
СТЪПКИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Б. Боев ПОДЕМ В
БИОЛОГИЯТА
Новият термин „организатор" в
биологията
Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в
биологията
в 1924 година термина „организатор".
Б. Боев ПОДЕМ В
БИОЛОГИЯТА
Новият термин „организатор" в
биологията
Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в
биологията
в 1924 година термина „организатор".
Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени.
към текста >>
Сега усилено се работи в тая област на
биологията
от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В.
Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани.
Сега усилено се работи в тая област на
биологията
от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В.
Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие.
към текста >>
Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия
биологичен
институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр.
Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия
биологичен
институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е.
към текста >>
Има множество такива примери, изложени в по-раншни статии по
биология
в „Житно зърно" (год.
Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин. Обяснението чрез подбора е механическо. Но щом имаме целесъобразност и тя не се подава на обяснение чрез подборът, очевидно е, че тук имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособление, т. е. приспособлението, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.
Има множество такива примери, изложени в по-раншни статии по
биология
в „Житно зърно" (год.
2 – 5), напр. опитите на Харисон, Бранд, Николас и др. Обаче и при простите опити, напр. при някой обикновен опит на Шпеман, Манголд и пр., пак се прозира действието на психичния принцип, понеже виждаме целесъобразност без действието на подбора. Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма).
към текста >>
Заключение Днес за
биологията
с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука.
Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма). Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят.
Заключение Днес за
биологията
с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука.
Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството.
към текста >>
62.
Списанието PDF
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Подем в
биологията
– Б.
Лулчев 7. Земетресенията и слънчевите петна - Л. Лулчев 8. Основното социално противоречие – А. Томов 9.
Подем в
биологията
– Б.
Боев 10. Стъпки 11. Вести 12. Книгопис 13. Съдържание
към текста >>
63.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това е закон за наследствеността на съвременната
биология
.
Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми.
Това е закон за наследствеността на съвременната
биология
.
Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия.
към текста >>
Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната
биология
, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите.
Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната
биология
, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека.
към текста >>
64.
КНИГОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В тия статии е резюмирано почти всичко по-съществено, което традицията е оставила по тоя въпрос, както и научните теории, които се основават на археоложки, етноложки, палеонтоложки,
биологични
и геологични изследвания на редица съвременни учени.
Някои се просълзили дори. Духът на новото работи навсякъде. Спирит. Братство има свой хор, оркестър, театр. група. На конгреса са присъствали 1200 души. Атлантида Двойният номер за август и септември на списанието „VoiIed'Isis" е посветен изцяло на „Атлантида", потъналият континент, за който още Платон говори в един от своите диалози.
В тия статии е резюмирано почти всичко по-съществено, което традицията е оставила по тоя въпрос, както и научните теории, които се основават на археоложки, етноложки, палеонтоложки,
биологични
и геологични изследвания на редица съвременни учени.
Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм. Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития. Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии. Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя.
към текста >>
65.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в
биологичния
смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години.
То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената.
И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в
биологичния
смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години.
Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение.
към текста >>
66.
ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В
биологичното
дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор.
Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер.
В
биологичното
дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор.
И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет.
към текста >>
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени,
биологически
дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „
биологични
закони".
Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете.
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени,
биологически
дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „
биологични
закони".
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
към текста >>
Именно
биологията
, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони".
Именно
биологията
, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
към текста >>
И колкото и да не иска това,
биологията
е принудена да „морализира" хората.
В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
И колкото и да не иска това,
биологията
е принудена да „морализира" хората.
Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
към текста >>
Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „
биологична
трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията.
Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „
биологична
трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената.
към текста >>
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с
биологията
на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с
биологията
на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>
Те започват да съзнават оня голям „
биологичен
товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Те започват да съзнават оня голям „
биологичен
товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „
биологичната
трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „
биологичната
трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на
биологията
и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.
Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на
биологията
и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.
От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>
67.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Биологията
твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали.
При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът.
Биологията
твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали.
Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде.
към текста >>
68.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология,
биология
, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия.
И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии.
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология,
биология
, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия.
Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
към текста >>
69.
КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Влиянието на лунните фази върху
биологичните
процеси.
Следователно, тя е в буквалния смисъл на думата е един жив радиоприемател. Проф. Кей казва, че човешкият мозък може не само да получава, но и да изпраща радиовълни. И той тогаз обяснява телепатията по този начин. По този начин идваме все повече и повече до приемане на ясновидството. Научна астрология.
Влиянието на лунните фази върху
биологичните
процеси.
Констатирано е, че степента на възприемчивост на радиоелектричните вълни е в зависимост между другото и от лунните фази. Това се установи с изследванията на М. П. Венсен и се потвърди с наблюдения, направени в течение на много години в астрофизичната обсерватория в Мьодон (Франция). Наблюдения, правени върху организми (животни и растения) по време на разни лунни фази, доказват влиянието на последните. Знае се от изследванията на Лаковски, че микробните култури се стерилизират чрез пряк контакт на течности с някои метали.
към текста >>
Опитите по
микробиология
, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни.
Знае се от изследванията на Лаковски, че микробните култури се стерилизират чрез пряк контакт на течности с някои метали. Тая стерилизация между другото е в зависимост от лунните фази и звездните радиовълни. От бактериите най-чувствителни за влиянието на лунните фази са стрептококите и стафилококите. Стерилизацията на дестилираната вода е по-успешна при празнене на луната. Болестите, които се дължат на микробите стрептококи и стафилококи, са по-чести и по-проявени при пълнолуние.
Опитите по
микробиология
, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни.
Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите. Биологията, микробиологията и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление. (Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите.
към текста >>
Биологията
,
микробиологията
и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление.
От бактериите най-чувствителни за влиянието на лунните фази са стрептококите и стафилококите. Стерилизацията на дестилираната вода е по-успешна при празнене на луната. Болестите, които се дължат на микробите стрептококи и стафилококи, са по-чести и по-проявени при пълнолуние. Опитите по микробиология, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни. Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите.
Биологията
,
микробиологията
и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление.
(Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето. Животът като електричество. Проф.
към текста >>
70.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и
биологичните
им корелации.
Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”.
В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и
биологичните
им корелации.
Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата.
към текста >>
71.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Днешната
биология
вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания.
Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите.
Днешната
биология
вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания.
Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О.
към текста >>
И наистина,
биологията
вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр.
Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания.
И наистина,
биологията
вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр.
видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
към текста >>
видният съвременен немски
биолог
Шлеман вече въвежда в
биологията
термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр.
видният съвременен немски
биолог
Шлеман вече въвежда в
биологията
термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
към текста >>
От този и от много други такива опити, събрани вече в
биологията
, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр.
От този и от много други такива опити, събрани вече в
биологията
, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения).
към текста >>
Но вече
биологията
прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
Но вече
биологията
прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е.
към текста >>
Това е онова течение в
биологията
, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
Това е онова течение в
биологията
, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма.
към текста >>
Има вече събрани много опити в
биологията
, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия.
Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
Има вече събрани много опити в
биологията
, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия.
Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф.
към текста >>
Ще се работи в съвсем нови области, които днешната
биология
не подозира.
който излиза от пръстите му и е постигнал с това ускоряване бързината на растежа у растението. Но още по-интересни са някои психологически опити върху растенията, Някои са правили следното наблюдение; отглеждали са едно растение, като са проявявали голяма любов към него. И после, когато те временно са го изоставяли, това цвете е клюмвало, макар и други да са го гледали. Изобщо растението, към което се проявява любов, расте по-добре. Това дава загатване за новото земеделие, за новото градинарство.
Ще се работи в съвсем нови области, които днешната
биология
не подозира.
Психологически ще се работи върху растенията. С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения. Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата.
към текста >>
72.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Оначало той почва като
биолог
(професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите.
По свидетелството на лицата, които отдавна я познават, тя не е била в състояние да изучи тези езици в сегашния си живот. Проф. Флурноа не дава никакво заключение. Само констатира фактите. Най-новият труд на проф. Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет.
Оначало той почва като
биолог
(професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите.
Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли върху същността на живота. Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа.
към текста >>
И това той обосновава научно и философски въз основа на
биологичните
факти.
Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка.
И това той обосновава научно и философски въз основа на
биологичните
факти.
По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма. След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология".
към текста >>
По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната
биология
, идва до спиритуализма.
Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка. И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти.
По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната
биология
, идва до спиритуализма.
След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област.
към текста >>
От горното ясно се вижда, как
биологичната
наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”.
От горното ясно се вижда, как
биологичната
наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
към текста >>
Изследвания на английския
биолог
Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина.
Нашият свят е с три измерения, но аз още по-рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние, с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас. (Изв. в. „Свободна реч”, 1. XII. 1932) Жизнени лъчи в човешкото тяло.
Изследвания на английския
биолог
Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина.
Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло.
към текста >>
Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския
биолог
Сър Фредерик Г.
(Изв. в. „Свободна реч”, 1. XII. 1932) Жизнени лъчи в човешкото тяло. Изследвания на английския биолог Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина. Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение.
Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския
биолог
Сър Фредерик Г.
Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки.
към текста >>
Хопкинс, ръководител на Лондонския
биологичен
институт.
„Свободна реч”, 1. XII. 1932) Жизнени лъчи в човешкото тяло. Изследвания на английския биолог Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина. Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г.
Хопкинс, ръководител на Лондонския
биологичен
институт.
Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото.
към текста >>
73.
Списанието PDF
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
3.Сравнителният
биологичен
метод.
Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. Тя е ново издание на „Силите на живата природа”, но с големи допълнения и разширения. Съдържание: 1.Влиянието на слънчевата енергия. 2.Сегашното положение на човечеството.
3.Сравнителният
биологичен
метод.
4.Старото и новото човечество. 5.Пред новата епоха. 6.Умът, сърцето и волята. 7.Повече съзнание и светлина! 8.Разумните сили в живата природа.
към текста >>
74.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едва Huter даде в края на миналия век едно
биологически
обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения.
Едва Huter даде в края на миналия век едно
биологически
обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек.
За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел.
към текста >>
Голямата заслуга на Хутер се състои в това, че той им дава едно
биологическо
и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа.
За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг. 10, който се счита за тип на човек-демон, представител на всякакво зло. Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на човек-бог (фиг. 11). Върху човешката типология са работили мнозина. Мнозина са се домогвали до трите основни типа, които Huter дава, макар че са ги наричали различно.
Голямата заслуга на Хутер се състои в това, че той им дава едно
биологическо
и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа.
Не е, обаче, без значение да се спомене за учението за трите основни темперамента на Братя Фоулер, на Учителя П. Дънов (виж за темпераментите в същото списание кн. 2 и 3 т. г.), макар темперамента да се коренно различава от натюрела. Основната идея на споменатите автори се свежда до основните три натюрела на Хутера.
към текста >>
75.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Както се спомена и в миналата книжка в статията „Няколко думи върху туризма“, днешната
биология
вече научно, с факти доказва съществуването на психичното във всеки организъм и между другото и в растенията.
Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете. в слънчевия спектър и пр., също така и зависимостта между планетите и металите се среща и в по-горните октави на природните царства, между другото и в растителното царство. От тук вече ясно принципиално можем да видим важността на определяне на времето за засяване на едно растение.
Както се спомена и в миналата книжка в статията „Няколко думи върху туризма“, днешната
биология
вече научно, с факти доказва съществуването на психичното във всеки организъм и между другото и в растенията.
И с това психично именно неовитализмът и неоламаркизмът се стремят днес да обяснят чудната онази целесъобразност, която виждаме във всеки организъм. Ако се откъсне основата на хидрата и се присади на горния край на хидрата, дето са пипалата, тогаз хидрата ще си образува нова уста с венец от пипала на долния край, дето по-рано е била основата. Този опит доказва целесъобразността при реагирането на хидрата при новите условия, при които е поставена, макар и това да е придружено с изменение на поляритета, който става обратен. Но има и много други опити, които се привеждат от неовиталисти и неоламаркисти и които доказват съществуването на психичното в организма и неговата роля при еволюционния процес. Правени са не само с животни, но и с растения подобни опити, които доказват, че и в растението работят разумни психични сили.
към текста >>
76.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един
биологичен
или държавно-стопански организъм.
Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”.
Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един
биологичен
или държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”.
към текста >>
77.
LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Нови схващания в
биологията
" (от Д-р X. Попелбаум).
Тя ще се състои от 8 до 15 август т.г. Темата на конференцията ще бъде: „Основни импулси на 20 век”. Ще се четат следните по-важни лекции: „Пътят към възход в драматичното изкуство” (от Алберт Стефен). „Отде иде модерното изкуство, де стои и как се обновява? " (от Д-р О. Хартман).
„Нови схващания в
биологията
" (от Д-р X. Попелбаум).
„Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут). „Природата и духът в науката на 20 век" (от Д-р Е. Вреде). „Биологията на кръстопът" (от Еренфрид Пфайфер). „Човекът като микрокосмос " (от Д-р Р. Шуберт). „Болест и лекуване" (от Д-р Г. Сухантке).
към текста >>
„
Биологията
на кръстопът" (от Еренфрид Пфайфер).
„Отде иде модерното изкуство, де стои и как се обновява? " (от Д-р О. Хартман). „Нови схващания в биологията" (от Д-р X. Попелбаум). „Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут). „Природата и духът в науката на 20 век" (от Д-р Е. Вреде).
„
Биологията
на кръстопът" (от Еренфрид Пфайфер).
„Човекът като микрокосмос " (от Д-р Р. Шуберт). „Болест и лекуване" (от Д-р Г. Сухантке). „Насоката на възпитанието" (от Д-р Ернст Юли). „Три източници на културата" (от Д-р X. Е. Лауер).
към текста >>
78.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И изтъкват, че
биологичният
смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове.
Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
И изтъкват, че
биологичният
смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове.
Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът - най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере" и „обясни" едва ли не всичко.
към текста >>
Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не
биологически
реалности.
Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages).
Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не
биологически
реалности.
Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход.
към текста >>
Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към
биологичния
си произход.
Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма.
Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към
биологичния
си произход.
И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените правди, а трагичната „воля за гибел". Ала те са ония психически акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за бъдещата война. Изтъквам бегло всичко това като личби на времето. За тоя, който разбира, те са дълбоки символи и ясни предзнаменования.
към текста >>
Ще кажа още само едно: че много от това, което сега идва в света съвсем не е нещо ново, то не е
биологически
живо, а само повторение и образ: крилата на пеперудата не се превръщат в жива кукумявка - от тях ни изнича само образът на нейното лице. Г.
И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените правди, а трагичната „воля за гибел". Ала те са ония психически акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за бъдещата война. Изтъквам бегло всичко това като личби на времето. За тоя, който разбира, те са дълбоки символи и ясни предзнаменования.
Ще кажа още само едно: че много от това, което сега идва в света съвсем не е нещо ново, то не е
биологически
живо, а само повторение и образ: крилата на пеперудата не се превръщат в жива кукумявка - от тях ни изнича само образът на нейното лице. Г.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява
биологическия
нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания.
Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява
биологическия
нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания.
към текста >>
80.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално
биологическият
отдел.
Една част от растенията било за проучваниятаq било за произвеждането на веч познатите бои, се култивират в специалния за това двор на Антеа института. Друга част се култивират в именията на обществото и на негови членове в Холандия. При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр. и пр. неща, които установило се е, са от много голямо значение.
Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално
биологическият
отдел.
Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства. Там работят около 15 души. Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията. Правят се строго научни изучвания върху растения, животни и човека.
към текста >>
Главният ръководител на
биологическата
лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства.
При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр. и пр. неща, които установило се е, са от много голямо значение. Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата).
Главният ръководител на
биологическата
лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства.
Там работят около 15 души. Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията. Правят се строго научни изучвания върху растения, животни и човека. Прилагат се най-различни позитивистични методи. Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести.
към текста >>
Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на
биологическата
лаборатория.
Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници. Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления. Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват върху тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и върху животни и върху растенията.
Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на
биологическата
лаборатория.
При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население.
към текста >>
81.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Трябваше да се измине доста време докато съвременната
биология
се подготви да приеме една отдавна знайна истина.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт.
Трябваше да се измине доста време докато съвременната
биология
се подготви да приеме една отдавна знайна истина.
Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех.
към текста >>
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички
биологични
процеси.
Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички
биологични
процеси.
Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура.
към текста >>
82.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем,
биологически
даден.
Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа.
Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем,
биологически
даден.
Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-безкористни хора. Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това.
към текста >>
Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в
биологично
и психологично отношение.
Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество. Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек.
Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в
биологично
и психологично отношение.
Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят.
към текста >>
83.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в
биологията
, тъй и във всички други науки.
Боян Боев ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ Към средата на 19 век мина една мощна материалистична вълна през човешката култура. Това беше епоха, когато естествознанието имаше голям подем във външното изследване на природата. Именно понеже външното изследване на природата даде големи резултати, дойде се до механистичното разбиране на природата. Опитаха се да обяснят всички жизнени процеси чрез физико-химични сили и закони. Но натрупваха се все нови и нови факти, които механистичното разбиране не можеше да обясни.
Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в
биологията
, тъй и във всички други науки.
Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се подаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които от начало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкоз повече се идваше до коренни пертурбации в разбирането на природата, в обяснението на явленията. Постепенно се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете. Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр.
към текста >>
Въз основа на множество факти в
биологията
, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията.
от друга страна. Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в небесните тела. Напр. чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази.
Въз основа на множество факти в
биологията
, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията.
регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията. Той е дошъл до спиритуализма чрез биологията! И той цитира в съчиненията си множество проврени и общоприети факти, които напълно противоречат на механическото обяснение и говорят за едно по-дълбоко разбиране на живота. И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "парапсихология", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука. Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние.
към текста >>
регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в
биологията
.
Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в небесните тела. Напр. чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази. Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията.
регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в
биологията
.
Той е дошъл до спиритуализма чрез биологията! И той цитира в съчиненията си множество проврени и общоприети факти, които напълно противоречат на механическото обяснение и говорят за едно по-дълбоко разбиране на живота. И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "парапсихология", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука. Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние. Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи.
към текста >>
Той е дошъл до спиритуализма чрез
биологията
!
чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази. Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията. регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията.
Той е дошъл до спиритуализма чрез
биологията
!
И той цитира в съчиненията си множество проврени и общоприети факти, които напълно противоречат на механическото обяснение и говорят за едно по-дълбоко разбиране на живота. И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "парапсихология", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука. Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние. Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи. Това накара Лаковски да се опита да обясни тези явления чрез тъй наречената "радиация на организмите", т.е.
към текста >>
Виенският
биолог
Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн.
Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние. Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи. Това накара Лаковски да се опита да обясни тези явления чрез тъй наречената "радиация на организмите", т.е. способността на организмите да възприемат и изпращат радиовълни. Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета.
Виенският
биолог
Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн.
36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в биологията"). Той говори в тая статия за гореспоменатата способност на животните да се ориентират. Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си. Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние.
към текста >>
36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в
биологията
").
Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи. Това накара Лаковски да се опита да обясни тези явления чрез тъй наречената "радиация на организмите", т.е. способността на организмите да възприемат и изпращат радиовълни. Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета. Виенският биолог Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн.
36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в
биологията
").
Той говори в тая статия за гореспоменатата способност на животните да се ориентират. Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си. Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят!
към текста >>
Една академия на ясновидци предлага един съвременен
биолог
!
В гореспоменатата си статия Майер посочва и опитите на професор О. Фишер с Р. Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити. Майер праща читателя и към книгата на Матизен: "Отвъдният човек" (Берлин:Лайпциг, 1925 г.), дето също има доказателства за ясновидските способности на човека. И Майер препоръчва да се основе "Академия на ясновидци", в която да се изучават тези по-дълбоки сили и способности в човека и в другите организми.
Една академия на ясновидци предлага един съвременен
биолог
!
Дали ще се основе такава академия, това е друг въпрос, но за нас е важно следното: Можеше ли да се помисли, че един биолог от средата на 19 век ще предложи основаването на една такава академия? Какво разширение има вече в схващанията! Това ясно вече говори за големия преврат, който е извършен днес в науката и специално в естествознанието! Ето защо Метерлинк казва, че научното откритие на невидимия свят е най-великото научно постижение на 20 век и че това ще има големи последствия в бъдеще. Това постепенно разширение на човешкото съзнание по отношение границите на изследване природата, има и своя вътрешна страна, която се състои в постепенното събуждане на нови сили в човека, чрез което той става все повече способен да възприема по-дълбоките страни на природата.
към текста >>
Дали ще се основе такава академия, това е друг въпрос, но за нас е важно следното: Можеше ли да се помисли, че един
биолог
от средата на 19 век ще предложи основаването на една такава академия?
Фишер с Р. Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити. Майер праща читателя и към книгата на Матизен: "Отвъдният човек" (Берлин:Лайпциг, 1925 г.), дето също има доказателства за ясновидските способности на човека. И Майер препоръчва да се основе "Академия на ясновидци", в която да се изучават тези по-дълбоки сили и способности в човека и в другите организми. Една академия на ясновидци предлага един съвременен биолог!
Дали ще се основе такава академия, това е друг въпрос, но за нас е важно следното: Можеше ли да се помисли, че един
биолог
от средата на 19 век ще предложи основаването на една такава академия?
Какво разширение има вече в схващанията! Това ясно вече говори за големия преврат, който е извършен днес в науката и специално в естествознанието! Ето защо Метерлинк казва, че научното откритие на невидимия свят е най-великото научно постижение на 20 век и че това ще има големи последствия в бъдеще. Това постепенно разширение на човешкото съзнание по отношение границите на изследване природата, има и своя вътрешна страна, която се състои в постепенното събуждане на нови сили в човека, чрез което той става все повече способен да възприема по-дълбоките страни на природата. Човек е в непрекъсната еволюция.
към текста >>
84.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
По въпросите от
биологическо
естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс".
Тя не е хвърляла сянка; била доста силна. Това явление е траяло само няколко секунди. Галванометърът не е показвал никакво движение. Учените, които съобщават това, поясняват единодушно, че в истинността на явлението не може да има никакво съмнение и че самозаблуждението трябва да се смята за напълно изключено. За жалост физикалното изследване не дало никакви резултати, защото лъчите не са могли да бъдат по никой от досега познатите начини отбелязани.
По въпросите от
биологическо
естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс".
(Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения. След това с уводна реч от Алберт Щефен сбирката е започнала работата си. На 6 август била представена мистичната драма "Портите на посвещението" от Д-р Щайнер.
към текста >>
85.
ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в
биологията
в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др.
Д-р Ел. Раф. Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството.
След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в
биологията
в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др.
и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
към текста >>
86.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Знаем, че тъй нареченото движение в
биологията
неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен.
Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност.
Знаем, че тъй нареченото движение в
биологията
неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен.
Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
към текста >>
Витализмът въз основа на множество факти от
биологията
твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси.
Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен.
Витализмът въз основа на множество факти от
биологията
твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси.
Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер.
към текста >>
Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество
биологични
факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси.
И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси.
Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество
биологични
факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси.
От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание.
към текста >>
87.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически,
биологически
и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена. В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел.
И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически,
биологически
и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл.
За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат.
към текста >>
88.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Много примери от
биологията
, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право.
Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ. Неовитализма), че животът е нещо повече от самия механизъм, от материята.
Много примери от
биологията
, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право.
Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл.
към текста >>
89.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Карл Хутер, чието учение за натюрелите -
биологически
обосновано - ще остане класическо.
Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения. Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука. Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на характерологията. Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3.
Карл Хутер, чието учение за натюрелите -
биологически
обосновано - ще остане класическо.
За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела"). Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване.
към текста >>
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на
биологията
, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо. За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела").
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на
биологията
, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
към текста >>
В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като
биологична
цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.
За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела"). Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване.
В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като
биологична
цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.
Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса.
към текста >>
Аз го наричам
биологична
основа на идеалния слънчев тип, който ще разгледам при друг случай.
Една проблема на бъдещето! Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности. Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост. Едностранчивостта на трите натюрела се премахва едва у хармоничния натюрел, който съединява качествата и на трите, без техните недостатъци.
Аз го наричам
биологична
основа на идеалния слънчев тип, който ще разгледам при друг случай.
Тогава ще изпъкнат по-ярко и особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ цялостно развития човешки тип с неговата многостранност и хармония. Г.
към текста >>
90.
LE MAITRE PARLE. DIEU
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В новото италианско списание „ Sulla Soglia di una niona Era del Pensionero" („На прага на новата епоха на мисълта"), орган на Италианския институт за експериментална
психобиология
(Рим, януари 1935) е печатана статията „Послание на слънцето до всички, които обичат светлината му".
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното братство в чужбина. В Аржентинското списание „Estrella de l`Occidente", последната книжка, е печатана в испански превод беседата от Учителя: „Великият Закон". В друго аржентинско списание „Кuntur", орган на Теософското общество в Аржентина, е печатана беседата от Учителя: „Слабият и силният".
В новото италианско списание „ Sulla Soglia di una niona Era del Pensionero" („На прага на новата епоха на мисълта"), орган на Италианския институт за експериментална
психобиология
(Рим, януари 1935) е печатана статията „Послание на слънцето до всички, които обичат светлината му".
В тая статия се излагат идеите на Всемирното Братство. Статията има следните подзаглавия : Към новата епоха. Двата космични момента. Очистителният огън на любовта. Италианският поет Елдо Маркети напоследък е написал един хвърчащ лист с заглавие: „Новите времена и силата на спиритуализма".
към текста >>
91.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В съвременната
биология
е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда.
Може от подобни родители да излязат много способни деца в някои отрасли на живота, но човеци от тях трудно ще стане. Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока любов към развитие. Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея.
В съвременната
биология
е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда.
Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката. Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога.
към текста >>
Създаде се вследствие това цяла нова
биологична
наука - расовата хигиена, евгениката.
Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока любов към развитие. Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда.
Създаде се вследствие това цяла нова
биологична
наука - расовата хигиена, евгениката.
Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече.
към текста >>
92.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той е органичната,
биологична
почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено.
Той е органичната,
биологична
почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
към текста >>
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като
биологическа
основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като
биологическа
основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина.
Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
към текста >>
" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от
биологичните
процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!
" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от
биологичните
процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>
93.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Интересни симптоми в съвременната
биология
- Видният
биолог
в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността.
Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота.
Интересни симптоми в съвременната
биология
- Видният
биолог
в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността.
Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството.
към текста >>
За нас тия думи на видния
биолог
са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука.
Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо.
За нас тия думи на видния
биолог
са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука.
Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло.
към текста >>
94.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от
биологичните
извори на темпераментите.
Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент.
Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от
биологичните
извори на темпераментите.
Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично!
към текста >>
95.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ИДЕИ Идеята, която организира хората в колективни единици - семейства, общества, държави - е чисто
биологична
идея.
БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ИДЕИ Идеята, която организира хората в колективни единици - семейства, общества, държави - е чисто
биологична
идея.
Животът е, който организира хората. Там дето има живот, има организиране: организира се живото, организират се биологични единици -същества. Не може да се организират частите на една машина или на един апарат. Те могат само да се съчетаят и сглобят. Механизмите, в противовес на живите същества, не са резултат на един органически процес, те са резултат на механично съпоставяне и сглобяване.
към текста >>
Там дето има живот, има организиране: организира се живото, организират се
биологични
единици -същества.
БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ИДЕИ Идеята, която организира хората в колективни единици - семейства, общества, държави - е чисто биологична идея. Животът е, който организира хората.
Там дето има живот, има организиране: организира се живото, организират се
биологични
единици -същества.
Не може да се организират частите на една машина или на един апарат. Те могат само да се съчетаят и сглобят. Механизмите, в противовес на живите същества, не са резултат на един органически процес, те са резултат на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъж направени, те си остават такива, каквито са - не могат по-нататък ни да растат, ни да се развиват. Обществата, народите не са механизми, защото възникват, растат и се развиват по чисто биологични закони.
към текста >>
Обществата, народите не са механизми, защото възникват, растат и се развиват по чисто
биологични
закони.
Там дето има живот, има организиране: организира се живото, организират се биологични единици -същества. Не може да се организират частите на една машина или на един апарат. Те могат само да се съчетаят и сглобят. Механизмите, в противовес на живите същества, не са резултат на един органически процес, те са резултат на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъж направени, те си остават такива, каквито са - не могат по-нататък ни да растат, ни да се развиват.
Обществата, народите не са механизми, защото възникват, растат и се развиват по чисто
биологични
закони.
И щом известни човешки организации започнат да се разпадат, това показва, че животът ги е напуснал, и че те са навлезли в един механичен процес. Ето защо, когато говорим за организиране, винаги подразбираме живот. И ако животът функционира правилно, правилно върви и процесът на организирането. Като всеки жизнен процес, и организирането си има свой израз. У човека израз на правилното организиране, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисъл.
към текста >>
96.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският
биолог
Август Паули и пр.
Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна. И всъщност последната дирижира процесите на живота.
Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският
биолог
Август Паули и пр.
Ако искаме в най-общи черти да скицираме вътрешната страна на еволюционния процес, трябва да кажем, че еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които минава. Както всички култури са плод на човешкия дух, тъй изобщо всички форми на великата еволюционна стълба са плод от дейността изобщо на Духа. Духът работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-свършени форми, за да може да се изяви чрез тях с по-голяма пълнота. В това и се състои великият път на усъвършенствуването. Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота.
към текста >>
Защото има много факти в съвременната
биология
, които не могат да се обяснят от механично гледище.
После преминава към животинските форми, и след това към човешката форма. Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа. Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една муха. Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите. Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер.
Защото има много факти в съвременната
биология
, които не могат да се обяснят от механично гледище.
Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери.
към текста >>
97.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Съвременната
биология
не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото.
За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка.
Съвременната
биология
не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото.
Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица. Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени клетки - „монери", не издържа критика. Не представляват ли ядра, които организират живота на масата, онзи единици, които със своето дело издигат хората, народите и света? Ще кажем, че в обществения живот, тези единици са рожба все на масата, ние го забелязваме това, ние виждаме тяхното издигане пред очите си. Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда.
към текста >>
98.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Посетена била от гостите
биологическата
лаборатория под ръководството на Д-р Пфайер, Великото учение.
„Самопознание и свтопознание в художественото творчество" от Алберт Стефен. „Розенкройцерското движение на прага на модерната епоха" от проф. Маурер и пр. Освен това през време на конгреса били представени някои мистични драми: „Портите на посвещението" от Д-р Щайнер и избрани места от „Елевзинските мистерии" от Едуард Шюре и пр. Освен това били уредени курсове по евритимия, по пластика, по живопис и пр.
Посетена била от гостите
биологическата
лаборатория под ръководството на Д-р Пфайер, Великото учение.
Книжка първа: Няколко основни положения. От В. Т. Благодумов. 1935 г. Цена 15 лева.
към текста >>
99.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тук ще вземем за пример
биологичните
проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява
биологичните
проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот.
Тук ще вземем за пример
биологичните
проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява
биологичните
проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни.
Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни.
към текста >>
Множество нови факти има натрупани напоследък в
биологията
, които говорят за по-дълбокото естество на организма.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни.
Множество нови факти има натрупани напоследък в
биологията
, които говорят за по-дълбокото естество на организма.
Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената.
към текста >>
Съвременният
биолог
не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр.
Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения?
Съвременният
биолог
не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр.
Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер. Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили.
към текста >>
Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в
биологията
.
Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма.
Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в
биологията
.
Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек !
към текста >>
Под това название е известен в
биологията
фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"?
Под това название е известен в
биологията
фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено.
към текста >>
Голяма епоха ще се създаде в
биологията
, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания.
Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси.
Голяма епоха ще се създаде в
биологията
, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания.
Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии.
към текста >>
В
биологията
все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище.
Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили. Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен. Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него. Но ако зад този сух прът посадите една фиданка, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около фиданката. После са правени опити за психична връзка между човек и растение.
В
биологията
все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище.
Тия факти подкрепят тъй наречения витализъм и психоламаркизм. Всичко горно показва, че биологията и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови хоризонти.
към текста >>
Всичко горно показва, че
биологията
и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови хоризонти.
Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него. Но ако зад този сух прът посадите една фиданка, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около фиданката. После са правени опити за психична връзка между човек и растение. В биологията все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище. Тия факти подкрепят тъй наречения витализъм и психоламаркизм.
Всичко горно показва, че
биологията
и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови хоризонти.
към текста >>
100.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Такива факти се трупаха в
биологията
, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма.
Боян Боев ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО Мощният подем на естествознанието от 15 век насам издигна материализма в 18 век във Франция с представители Ламетри. Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни.
Такива факти се трупаха в
биологията
, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма.
От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр.
към текста >>
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия,
биология
, химия и пр.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни.
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия,
биология
, химия и пр.
и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
към текста >>
Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в
биологията
, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма.
Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в
биологията
, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>
НАГОРЕ
