Търсене в текстове за 'Биолог'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>

От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва.
към текста >>

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У.
към текста >>

Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.
към текста >>

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>

6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката
към текста >>

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>

6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
към текста >>

Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.
Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.
към текста >>

4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга.
към текста >>

[29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология.
това налягане не е еднакво навсякъде. След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество. Той се нарича Духовен свят.” [28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията.
към текста >>

Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията.
[29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека?
към текста >>

[30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор.
Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив?
към текста >>

Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията.
[77] Това е т. нар. „свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г.
към текста >>

2. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Сравнителният биологически процес.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия.
към текста >>

Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
към текста >>

(Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях.
И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Можем да продължим аналогиите между делението на клетката и фазите, през които минава човечеството. В една машина работата е разпределена, но не машината разпределя нещата, но разумното, което работи. Така и в клетката ние имаме едно учреждение, едно заведение, в което разумното разпределя работите. Така че клетката сама по себе си не прави тези изменения, но разумното, което се изявява чрез нея. (Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия.
към текста >>

Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси.
Можем да продължим аналогиите между делението на клетката и фазите, през които минава човечеството. В една машина работата е разпределена, но не машината разпределя нещата, но разумното, което работи. Така и в клетката ние имаме едно учреждение, едно заведение, в което разумното разпределя работите. Така че клетката сама по себе си не прави тези изменения, но разумното, което се изявява чрез нея. (Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност.
към текста >>

Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата.
Така че клетката сама по себе си не прави тези изменения, но разумното, което се изявява чрез нея. (Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес.
към текста >>

3. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане?
към текста >>

4. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време.
към текста >>

Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути.
И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни.
към текста >>

5. БОЯН БОЕВ

Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен.
БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883-23. VII. 1963) Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р.
към текста >>

6. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Този професор беше Стефан Консулов, биолог от Софийския университет.
На следващия ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които си я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на г-н Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий! Този професор беше Стефан Консулов, биолог от Софийския университет. Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели мишки, зайци и т.н. След 9 септември 1944 г. проф. Консулов е уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник. Божията правда действаше като закон Божий. Борис Николов
към текста >>

7. ШЕСТАТА РАСА

Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си.
Турят се основите, гради се. Народите ще останат, но Шестата раса ще бъде главата им, а другите народи ще бъдат крака, ръце, стомах и пр. Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си. То прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период. Това се нарича в Окултната наука "явяване на Шестата раса". Но понеже тая дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство.
към текста >>

8. Дял първи Животопис и творчество

Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят.
Очертават се тези две течения – старото и новото. В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото. В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека. В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1. Един нов път се отваря за научната мисъл и този път извежда човека вън от яките стени на материалния свят. В социалния живот наблюдаваме същата полярност.
към текста >>

В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1.
Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека. В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1. Един нов път се отваря за научната мисъл и този път извежда човека вън от яките стени на материалния свят. В социалния живот наблюдаваме същата полярност. Днешното време се характеризира с класовите борби – търсене правото на човека. От друга страна се повдигат духовните движения – за братство и любов. В международните отношения, от една страна, имаме още стария стремеж за господство в света чрез силата, който създава съперничество, недоверие и омраза в света.
към текста >>

1 Става дума за научни открития в химията, физиката и биологията от първата половина на XX век.
Чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на Природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителя иде със Своя живот и със Своето Слово да внесе нова, свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път – Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината – за всички народи, за цялото човечество. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Става дума за научни открития в химията, физиката и биологията от първата половина на XX век.
към текста >>

9. НОВА НАСОКА НА НАУКАТА

Почти във всички области науката се докосна до този Невидим свят – в психологията, биологията, физиката, химията.
Изследвайки тези уравнения, математиците с очудване констатираха, че те следват своя естествен ред до безкрайност, не спират до границите на материалния свят, а продължават отвъд тях. Следователно отвъд тези граници съществува един невидим и все пак реален свят, който човек не познава, не е още изследван. Ирационалните величини първи напомнят за този свят. След това математиците заговориха за неевклидова геометрия, за четвърто и повече измерения. Разкриха се нови области и необятни перспективи. Почти във всички области науката се докосна до този Невидим свят – в психологията, биологията, физиката, химията. Постиженията на всички се допълват. Всички те се докоснаха до видимия свят и почнаха да търсят методи да го изследват. Изкуството също заговори за него. Днес човек се намира на границите на един тайнствен, невидим, непознат, неизмеримо по-обширен свят от видимия. Движението към този свят не подразбира движение в някаква посока в триизмерен смисъл на думата.
към текста >>

10. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такива разстояния между тях, които отговарят на разстоянията на отделните планети от Слънцето – Меркурий, Венера, Земята и прочее. Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението.
към текста >>

11. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество. Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности. Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
към текста >>

12. 20 август 1927, 7 часа сутринта

В биологията се казва, че клетката се размножавала чрез деление.
Бог казва: Ако някой даде някому дори само една чаша вода, но с любов, Аз ще го благословя. Така че всяко нещо, което направите с любов, то е за вас. Казвам: Ако мислите, чувствувате и постъпвате правилно, то е най-напред благо за самите вас и за вашите приятели и след това за окръжаващите ви. Само така може да бъдете носители на Божествения Живот. В света има развиване, разклоняване, но не и деление. В биологията се казва, че клетката се размножавала чрез деление. Не, в клетките не става никакво деление, а се извършва един вътрешен процес на разклоняване. Клетките растат и се размножават също тъй, както корените, клоните, цветовете и плодовете на едно дърво. И в живота няма деление, а има разклоняване. Това са закони. Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тези закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклоняването.
към текста >>

13. Първа част

Мога да развия пред вас неговата чисто философска страна; мога да ви обясня биологическия му произход, неговата физиологическа и психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва.
Той казва: "Аз съм Животът." По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, важни са три думи: "живот", "познание" и "Бог". Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигане на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим този живот. Този въпрос има двоен смисъл. Мога да развия пред вас неговата чисто философска страна; мога да ви обясня биологическия му произход, неговата физиологическа и психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва. Това е все едно на един гладен човек да не му дам хляб да яде, а да започна да му разправям как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла и т.н... Среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: "В Него живеем, движим се и съществуваме", и чрез Него душата може да придобие своя първоначален живот, да се "облече" в безсмъртие. Следователно Бог е една вътрешна среда, вътрешно условие, вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим, така както нашите очи са свързани със светлината и черпят от нея, а дробовете с въздуха, стомаха с устата, така и нашето сърце, и нашият ум са средства, чрез които душата може да приеме живота... Вярно е, че когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек законът еднакво действа. Христос, който дълбоко е разбирал тоя закон, казва, че е необходимо да познаваме Бога, или казано на научен език.
към текста >>

14. Уводни думи

Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство.
ПАНЕВРИТМИЯ I цикъл – 28 упражнения УВОДНИ ДУМИ Разучаване на Паневритмията с Учителя на поляната на Изгрева Същинския смисъл на думата „Паневритмия“ Учителя е изяснил от духовно-окултно гледище със следното изчерпателно и пълно с богат смисъл изречение: Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата Природа. Ако се взрем по-настойчиво в дълбокия смисъл на човешкия и космичния живот, ще открием, че всяка промяна в микроскопичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство. Движенията, които правим във всекидневния си живот, са израз на една или друга идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме в дялове, съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство е израз на някаква мисъл. Би трябвало това изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да долавя в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват.
към текста >>

15. Паневритмия 1941г.

Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10403895378113