НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна
библиотека
„Св. св.
Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.
22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна
библиотека
„Св. св.
Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г.
към текста >>
2.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на
библиотеката
, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос.
Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги.
В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на
библиотеката
, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос.
Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено. Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления.
към текста >>
3.
Изгрев, 5.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са
библиотека
.
Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията. Те са като книги. От тях ще научите нещо.
Те са
библиотека
.
Изучавайте кои растения за какво са лековити. Много пъти хората не знаят как да прилагат растенията като лечебно средство. Ще отидете при едни растения, към които имате разположение, защото тогава може да научите нещо. Без разположение не може. Изучавайте какво влияние оказват растенията на човека.
към текста >>
4.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване
библиотеката
, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване
библиотеката
, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси.
към текста >>
5.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната
библиотека
и пр.
Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас. Ръчен труд Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели.
От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната
библиотека
и пр.
* * * Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност.
към текста >>
Диаграма за увеличение броя на ученическата
библиотека
и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране.
Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура.
Диаграма за увеличение броя на ученическата
библиотека
и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране.
Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца.
към текста >>
6.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Голяма писалищна маса, голям шкаф-
библиотека
, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола.
Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен.
Голяма писалищна маса, голям шкаф-
библиотека
, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола.
На един стол пред масата стои самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието му, дългогодишния труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси на живота и науката.“ Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли е той? “ В този момент на вратата се почуква.
към текста >>
7.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде
библиотека
от духовни книги, забравени и пръснати по света.
В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони.
Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде
библиотека
от духовни книги, забравени и пръснати по света.
След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР. След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов председател се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества. С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой.
към текста >>
8.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В разкопките на грамадната Ашурбанипалова
библиотека
, съставена от глинени плочки и открита в град Колху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност.
В същите писания е дадена продължителността на лунния месец с точност до 0.0004 от денонощието. Лунният месец според тях е бил с четири десетохилядни по-къс, отколкото е днес, според най-точни съвременни измервания. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са давани, Луната е била по-близо до Земята. Съществуват и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания на древните за Звездния мир.
В разкопките на грамадната Ашурбанипалова
библиотека
, съставена от глинени плочки и открита в град Колху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност.
Един асирийски цар, живял шест столетия преди Христа, е събрал в нея не само знанията на своето време, но и писанията на древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите. Установено е обаче, че този учебник е копие на друг, писан в древновавилонска епоха много преди времето на Ашурбанипал. Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж. Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света.
към текста >>
9.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска
библиотека
.
За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази лъженаука "астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?..." Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа.
За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска
библиотека
.
Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година.
към текста >>
10.
ХАНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
и опожаряването на Александрийската
библиотека
- най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания.
ХАНО Разглеждайки влиянието на Слънцето, Луната и известните досега планети върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и личността, ще забележим явления, които не могат да се обяснят само с него. В човешките общества съществуват редица ярки исторически събития, които обхващат периоди от около 400-500 години или кратни на този период. Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г.
и опожаряването на Александрийската
библиотека
- най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания.
Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.
към текста >>
11.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Александрийската
библиотека
, която е съдържала над двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено знанието, което човечеството е придобило в течение на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието на предците от Първата и Втората раса.
Там, казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка с Източника на това велико знание. Както казах, в различните страни и епохи, учението на Братството е предавано под различна форма. В Индия то е предадено под философска форма. В Халдея, Персия и Египет, то се предава в една стройна научна система, която няма равна на себе си в световната история. Всичкото това знание е било събрано в
Александрийската
библиотека
, която е съдържала над двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено знанието, което човечеството е придобило в течение на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието на предците от Първата и Втората раса.
От това величествено знание са останали откъслеци, които са достояние на съвременното човечество, а е запазено в своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде па езика на математиката. Платон и другите философи го облякоха във философска форма.
към текста >>
12.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той имал грамадна каменна
библиотека
в храма.
Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните.
Той имал грамадна каменна
библиотека
в храма.
Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия.
към текста >>
13.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на
библиотеката
в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир.
Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на
библиотеката
в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха.
към текста >>
14.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
(Преведено от арабски; оригиналът се пази в
библиотеката
на кесарите в Рим).
Някои го укоряват, показвал незаконността на царските ви закони, затова се обезпокоявам от четата на тези злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината му. Писах настоящето си, за да се съобразявам със заповедите на Вашето императорско Величество. Ваш роб юдейски, управител Публий Лентул Пилат.
(Преведено от арабски; оригиналът се пази в
библиотеката
на кесарите в Рим).
6. Новооткритият есейски пергамент. Той е открит в едно абисинско търговско представителство в Александрия и представлява писмо, написано на латински върху пергамент, намерено в Александрия в една забравена библиотека в едно старо здание, обитавано някога от монаси. То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия". Писмото е написано от един съвременник на Исус, старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до старейшината на есеите в Александрия.
към текста >>
открит в едно абисинско търговско представителство в Александрия и представлява писмо, написано на латински върху пергамент, намерено в Александрия в една забравена
библиотека
в едно старо здание, обитавано някога от монаси.
Ваш роб юдейски, управител Публий Лентул Пилат. (Преведено от арабски; оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим). 6. Новооткритият есейски пергамент. Той е
открит в едно абисинско търговско представителство в Александрия и представлява писмо, написано на латински върху пергамент, намерено в Александрия в една забравена
библиотека
в едно старо здание, обитавано някога от монаси.
То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия". Писмото е написано от един съвременник на Исус, старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до старейшината на есеите в Александрия. Съдържанието на писмото е следното: "Мир вам, мили братя. Вие сте чули за историята и за събитията, които станаха в Ерусалим и изобщо в юдейската земя.
към текста >>
15.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската
библиотека
.
Първият бил знаменитият неокесарски епископ, Григори чудотворец (240 - 270). Оригенов ученик бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година. Навярно по предложение на своите приятели епископи Ориген бил поканен на църковния събор в Бостра през 244 година, където успял да убеди бостренския епископ Берил да се откаже от монархиянската ерес. В Кесария и Ерусалим Ориген намерил добри условия за книжовна работа. Там продължил и може би довършил своя огромен библейскокритичен труд Ексампли.
Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската
библиотека
.
От този труд се ползвали Памфил и Евсевий Кесарийски и други. Ориген ходил втори път в Арабия, където оборил друга една ерес, така нареченото тнитопсихитското учение. С него водил преписка римският император Филип Арабин и жена му Севера. Гонението на императора Декин Траян го заварило в Тир, където вероятно е умрял в 254 година на 70 годишна възраст вследствие на претърпели мъки в затвора. Ориген бил най-плодовитият от църковните писатели през първите векове на християнството.
към текста >>
16.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За възнаграждение управителят му предоставил своята
библиотека
, където се намирали много редки книги.
Едва на 16 годишна възраст той вече бил лекар с лекарска практика и все повече растяща клиентела. Той се прочул като много опитен лекар и около него се създала легенда, че може да лекува всякакви болести и че може да възкресява даже мъртви. Така един ден заболял владетеля на Бухара. Усилията на придворните лекари станали безуспешни. Повикали Авицена и той го излекувал.
За възнаграждение управителят му предоставил своята
библиотека
, където се намирали много редки книги.
Работата в тази библиотека бил последният етап на неговото обучение. Едва на 18 годишна възраст Авицена е вече първият учен не само в Средна Азия, но и по целия тогавашен известен свят. Той обхванал всички области на тогавашната наука, а също така и окултната наука във всичките и области. Занимавал се е с музика и поезия. Той казва в автобиографията си: "Когато навърших 18 години аз завърших изучаването на всички науки и след това вече нищо ново не ми се откриваше.
към текста >>
Работата в тази
библиотека
бил последният етап на неговото обучение.
Той се прочул като много опитен лекар и около него се създала легенда, че може да лекува всякакви болести и че може да възкресява даже мъртви. Така един ден заболял владетеля на Бухара. Усилията на придворните лекари станали безуспешни. Повикали Авицена и той го излекувал. За възнаграждение управителят му предоставил своята библиотека, където се намирали много редки книги.
Работата в тази
библиотека
бил последният етап на неговото обучение.
Едва на 18 годишна възраст Авицена е вече първият учен не само в Средна Азия, но и по целия тогавашен известен свят. Той обхванал всички области на тогавашната наука, а също така и окултната наука във всичките и области. Занимавал се е с музика и поезия. Той казва в автобиографията си: "Когато навърших 18 години аз завърших изучаването на всички науки и след това вече нищо ново не ми се откриваше. Разликата е там, че тогаз ловех науката сякаш повече от въздуха, а сега подхождам към нея зряло и я познавам по-основно и по-ясно."
към текста >>
17.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската
библиотека
чрез Никита и Николай Мистик.
Духът стои изправен пред Дверите на чистотата и една Жена му дава Седемте одежди на Сиянието, като му говори за онова, което отразяват тук долу тези одежди. Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, изнасяна от Посветените на всички времена — мисълта за значението на Чистотата в Пътя на окултното развитие и Пътя за нейното придобиване. Това са богомилските книги, написани от Михаил Унгарец. Наред с Никита Странник във Византия е работил и един малоазиец, наречен Василий Византиец. По занятие той е бил ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи и е работил при Боян още през времето на неговите школски дни.
Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската
библиотека
чрез Никита и Николай Мистик.
Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина. Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците. Когато тези ученици излезли да разпространяват учението, което трябвало да разрушава и гради едновременно, Василий бил пратен за ръководител на братството в Кипър. Там делото имало нечуван успех между гърците и островяните. Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят.
към текста >>
18.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В един новооткрит паметник във Виенската
библиотека
се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него.
Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.
В един новооткрит паметник във Виенската
библиотека
се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него.
Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината.
към текста >>
19.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава
библиотека
.
Законите на природата се различават от нашите закони. И принципите на природата се различават от нашите закони, от това, което ние разбираме. УЧИТЕЛЯТ Брат Евгени разправя, че един ден като бил при Учителя на разговор, го
помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава
библиотека
.
Може ли да ми дадете нещо да прочета и ще Ви го върна. "Учителят се усмихнал: „Да, имам грамадна библиотека и цялата ти е на разположение." Брат Евгени полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на
към текста >>
грамадна
библиотека
и цялата ти е на разположение." Брат Евгени
Брат Евгени разправя, че един ден като бил при Учителя на разговор, го помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава библиотека. Може ли да ми дадете нещо да прочета и ще Ви го върна. "Учителят се усмихнал: „Да, имам
грамадна
библиотека
и цялата ти е на разположение." Брат Евгени
полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на друго място? " Вече смеейки се, Учителят посочил навън и пояснил: „Цялата природа е моята библиотека, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла наука. Трябва само да се научиш да четеш от тази велика книга на природата."
към текста >>
полюбопитствал веднага: „Сигурно
библиотеката
Ви е в горната стая или на
помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава библиотека. Може ли да ми дадете нещо да прочета и ще Ви го върна. "Учителят се усмихнал: „Да, имам грамадна библиотека и цялата ти е на разположение." Брат Евгени
полюбопитствал веднага: „Сигурно
библиотеката
Ви е в горната стая или на
друго място? " Вече смеейки се, Учителят посочил навън и пояснил: „Цялата природа е моята библиотека, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла наука. Трябва само да се научиш да четеш от тази велика книга на природата." Друг случай е впечатлил дядо Благо: „Една година, заедно с Учителя и
към текста >>
природа е моята
библиотека
, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла
"Учителят се усмихнал: „Да, имам грамадна библиотека и цялата ти е на разположение." Брат Евгени полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на друго място? " Вече смеейки се, Учителят посочил навън и пояснил: „Цялата
природа е моята
библиотека
, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла
наука. Трябва само да се научиш да четеш от тази велика книга на природата." Друг случай е впечатлил дядо Благо: „Една година, заедно с Учителя и двайсет и двама души братя отидохме в Родопите на екскурзия. На една хубава поляна, до която имаше силно, дебело и високо борово дърво, Учителят реши:
към текста >>
20.
Каталог съставен от Лалка Кръстева
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в
библиотеката
в Бостън и в Университетската
библиотека
в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас.
Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред.
Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в
библиотеката
в Бостън и в Университетската
библиотека
в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас.
Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място. Така днес се появява относително пълен каталог. Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре. А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на земята.
към текста >>
21.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя
библиотека
- и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:
А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота!
Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя
библиотека
- и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:
«Колко спечелих! » Но това са все чужди неща! Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси! Но онова, което Любовта ти дава, приеми - то носи и благосло- вение за тебе - защото едничкият господар в света е тя!
към текста >>
22.
ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя
библиотека
и т.н.
Ами имало един французин Манджо, който правил запис на беседи на Учителя. Сега разказваше ми Елена Андреева, че на времето Манджо тука отишъл с групата французи, направил запис на беседа на Учителя. Какво знаете за това? А: Това бяха първите магнетофони, понеже работеше там в телевизията, беше донесъл един уред и наистина е записал, но за тази плоча, аз сама съм го питала и той не знае какво е станало с нея. Той каза, че се е счупила, че накрая и той си беше загубил малко ума така.
Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя
библиотека
и т.н.
въобще нищо не се знае за тая плоча. В: Значи вие лично сте го питали. А: Да, питала съм го,защото и тука са ме питали. Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил.
към текста >>
Може би да се намира в някаква си
библиотека
за песни и етнографски музей, да.
Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа.
Може би да се намира в някаква си
библиотека
за песни и етнографски музей, да.
Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни-когаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше.
към текста >>
23.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
И дори в Националната
библиотека
в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги.
И дори в Националната
библиотека
в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ.
към текста >>
24.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
При южната стена на стаята е поставена
библиотека
с книги от прочути автори.
Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение. Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката.
При южната стена на стаята е поставена
библиотека
с книги от прочути автори.
До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало. До шкафчето изправен стои бастонът. До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки. В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му.
към текста >>
До
библиотеката
има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало.
Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори.
До
библиотеката
има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало.
До шкафчето изправен стои бастонът. До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки. В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват.
към текста >>
След това сложи нова лента на уреда, взе една книга от
библиотеката
и изледе.
Той влезе отново в стаята, наметна пелерината си и излезе в двора. В този тъй ранен час на поляната беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ. Лампата в приемната светна и освети цветната леха и близкото пространство пред дома. Наведен над един уред, който регистрираше денонощно промените в климата, Учителя записа показанията му в един дневник.
След това сложи нова лента на уреда, взе една книга от
библиотеката
и изледе.
* В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и почука на вратата на Любовта. Наметнат с пелерината си, Учителя отвори вратата. Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе. Навън се развиделяваше и някои вече отиваха към поляната, където бяха пристигнали музикантите.
към текста >>
25.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с
библиотека
, кухня и дом за възрастни приятели.
Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван.
Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с
библиотека
, кухня и дом за възрастни приятели.
Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева.
към текста >>
По едно време Учителя става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: Дук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон,
библиотека
, трапезария, а те какво направиха?
От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителя я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано.
По едно време Учителя става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: Дук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон,
библиотека
, трапезария, а те какво направиха?
Оградиха се с телове." Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: Дова можаха, това направиха." След това Учителя притваря очи и дълго време мълчи. По едно време той се обръща към Милка и промълвява: „Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди неговото заминаване. След това Учителя я пита: „Ти защо не си на училище? " Тя му отговаря, че е във ваканция и предлага да остане при него да го обслужва. „Може" — отговаря Учителя.
към текста >>
26.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата й
библиотека
много окултни книги.
Запознава се с Учителя и осмисля своя живот, като остава да живее на Изгрева. Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й.
Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата й
библиотека
много окултни книги.
Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова.
към текста >>
27.
7.58 Гради Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази
библиотека
с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов.
Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополията. Чакат известно време, за да ги приеме митрополитът. В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи.
Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази
библиотека
с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов.
За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на братството. След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите и работи като домакин. След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост-Г, заедно с брат си Атанас и майка си Мария. Тя си заминава на 25 юни 1974 г.
към текста >>
28.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна
библиотека
.
Това възпитание оказва силно въздействие при формирането на характера му. С особена благодарност и въодушевление, свидетелствува проф. д-р Ников, си спомняше Константин Дъновски за своя някогашен първоучител монах. Той е бил светогорски таксидиотин, възпитан в духа на строгите канони на монасите от Света гора. Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин.
Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна
библиотека
.
Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х.
към текста >>
29.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата
библиотека
, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация.
„Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия." Учителя съветва младите хора да учат, за да се запознаят с културата и науката на своето време. Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service.
В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата
библиотека
, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация.
Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек. Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали близостта на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде.
към текста >>
30.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
В
библиотеката
, в която се занимавахме, имаше предостатъчно книги за всеки.
Аз написвах възраженията си на български език, Виктор ги превеждаше, аз ги научавах наизуст и на трапезата ги издекламирвах. Това продължи доста време. Така открих, че това е най-добрият начин за изучаване на английски и много скоро вече можех да разговарям свободно на този език. Лекциите бяха само на английски, като методът беше разговорен. Професорът задаваше темата, по която следния път ще разискваме, даваше ни учебници и ни посочваше допълнителна литература.
В
библиотеката
, в която се занимавахме, имаше предостатъчно книги за всеки.
За да се явиш на лекция, трябваше най-малко два часа да четеш, за да можеш да участваш в дискусията. Това налагаше упорита работа над езика. С речник в ръка, аз залегнах здраво и след 2-3 месеца можех доста свободно да разговарям и да участвам в дискусиите. В Атина имаше теософско общество с богата библиотека.. Вземах да чета книги оттам. Това изключително много обогати кръгозора ми.
към текста >>
В Атина имаше теософско общество с богата
библиотека
.. Вземах да чета книги оттам.
Професорът задаваше темата, по която следния път ще разискваме, даваше ни учебници и ни посочваше допълнителна литература. В библиотеката, в която се занимавахме, имаше предостатъчно книги за всеки. За да се явиш на лекция, трябваше най-малко два часа да четеш, за да можеш да участваш в дискусията. Това налагаше упорита работа над езика. С речник в ръка, аз залегнах здраво и след 2-3 месеца можех доста свободно да разговарям и да участвам в дискусиите.
В Атина имаше теософско общество с богата
библиотека
.. Вземах да чета книги оттам.
Това изключително много обогати кръгозора ми. Заедно с това четях беседите на Учителя и лека-полека дойдох до съдбоносния извод, че няма защо да търся гуруто в далечна Индия и Тибет, а че моят гуру, който аз така настойчиво търсех, е тук, в България, и това е Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Бях безкрайно щастлив, че още на 19-годишна възраст след много търсения бях намерил своя гуру. Прекрасният морски бряг и лазурното море ми предоставиха отлични условия за размишление и преценка. Имах възможност да размишлявам върху учението на Петър Дънов, изложено в малкото книги, които бях взел от Изгрева, сравнявах го с другите школи, в резултат на което дълбоко в себе си осъзнах, че Учителят Петър Дънов е не само моят гуру, но велик Учител на Новата епоха, която вече настъпва.
към текста >>
31.
Спомени за бате Крум от Сьома Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
След много подобни случаи аз почвам да гледам на всичко това като на някаква стара
библиотека
.
Спомени за бате Крум от Сьома Левин Понякога ме молят да си припомня нещо от миналото. Понякога - от най-далечното. И аз, уж човек с изрядна памет, изведнъж почвам трескаво да разлиствам в ума си някакви откъслеци от неопределени периоди на живота си и да си призная, не ми се удава...
След много подобни случаи аз почвам да гледам на всичко това като на някаква стара
библиотека
.
Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници. Нещо се е отпечатало завинаги, а от други неща - нито ред... Пък и на останалите страници не всичко в нея е тъй важно. Но има такива спомени, без които моето „днес“ би било съвсем друго. Един от тях са нашите пътувания в България и по-точно - прекарването и екскурзиите на Рила. В лагера на бате Крум аз попаднах едва 10-годишен.
към текста >>
32.
Лалка Кръстева
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
По-късно основава издателство „Славянски“ и става издател на световноизвестната
библиотека
„Безсмъртни мисли“.
* * * Един от най-близките приятели на Крум беше Светослав Славянски. Той и Крум са участвали активно в организирането на рилските лагери. Славчо Славянски беше изключително ерудиран човек. Той създава литопечата в България.
По-късно основава издателство „Славянски“ и става издател на световноизвестната
библиотека
„Безсмъртни мисли“.
Също така печата и Словото на Учителя. Спомням си, че Крум веднаж ни заведе в Смолян при неговия приятел Петър Пампоров. Всички бяхме много впечатлени от интелектуалните му способности и високо духовно ниво. Крум, Тената (Стефан Дойнов) и Митко Костов са правели големи преходи в планините и са карали ски. До края на живота си те останаха най-искрени приятели.
към текста >>
33.
Произведения на Николай Райнов
 
- Николай Райнов
Атанасов“,
библиотека
„Маяк“, год.
– „Имало едно време...“ (пиеса), издателство Христо Г. Данов1924 г. – „Златното птиче“ (български приказки), изд. „Ст. Атанасов“1924 г. – „Най-хубавите народни приказки“, изд. „Ст.
Атанасов“,
библиотека
„Маяк“, год.
III, №4-6, преиздадена 1929 г. със заглавие „Най-хубавите български приказки“1924 г. – „Зараждане на изкуствата и печата“, изд. „Дом на изкуствата и печата“, Пловдив1924 г. – „Графиката на Николай Павлович“1925 г.
към текста >>
– „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната
библиотека
в Пловдив“1926г.
– „Днес и утре“1925 г. – „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г.
– „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната
библиотека
в Пловдив“1926г.
- Науката против теософията1926г - Ремканство и теософия- Николай Райнов 1926г1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, библиотека „Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г. – „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г.
към текста >>
„Хемус“,
библиотека
„Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г.
– „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“1926г. - Науката против теософията1926г - Ремканство и теософия- Николай Райнов 1926г1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд.
„Хемус“,
библиотека
„Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г.
– „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г. – „Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ (арабски приказки, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1939 г.1928 г.
към текста >>
Притчи и сказания“,
библиотека
за самообразование1928 г.
Атанасов“1928 г. – „Вечните поеми. Песни за човека и земята“, изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Книга на загадките.
Притчи и сказания“,
библиотека
за самообразование1928 г.
– „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада)“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г.
към текста >>
Атанасов“,
библиотека
за самообразование1931-1934 г.
– „Венецианският търговец“ (преразказ за юноши), изд. „Хемус“1930 г. – „Трендафилка“ (приказка от Ш.Перо), изд. „Хемус“1931 г “Добрата фея“1931 - Бисерна огърлица1931 - Дървото на приказките1931 г. – История на пластическите изкуства” (12-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура), изд. „Ст.
Атанасов“,
библиотека
за самообразование1931-1934 г.
– „Приказки от цял свят“ (34 отделни книги), изд. „Ст. Атанасов“1933 - Славянски приказки - Н.Райнов1933 - Морската царица1933 г. – „Самодивско царство (Сказания и притчи)“, изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена 1939 г.1933 г. – „Златни сърца“ (разкази за деца и юноши), изд. „Ст.
към текста >>
Атанасов“,
библиотека
„Маяк“, год.
– „Имало едно време...“ (пиеса), издателство Христо Г. Данов1924 г. – „Златното птиче“ (български приказки), изд. „Ст. Атанасов“1924 г. – „Най-хубавите народни приказки“, изд. „Ст.
Атанасов“,
библиотека
„Маяк“, год.
ІІІ, №4-6, преиздадена 1929 г. със заглавие „Най-хубавите български приказки“1924 г. – „Зараждане на изкуствата и печата“, изд. „Дом на изкуствата и печата“, Пловдив1924 г. – „Графиката на Николай Павлович“1925 г.
към текста >>
– „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната
библиотека
в Пловдив“1927 г.
– „Днес и утре“1925 г. – „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г.
– „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната
библиотека
в Пловдив“1927 г.
– „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, библиотека „Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г. – „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г. – „Али Баба и разбойниците.
към текста >>
„Хемус“,
библиотека
„Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г.
Атанасов“1925 г. – „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд.
„Хемус“,
библиотека
„Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г.
– „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г. – „Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ (арабски приказки, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1939 г.1928 г.
към текста >>
Притчи и сказания“,
библиотека
за самообразование1928 г.
Атанасов“1928 г. – „Вечните поеми. Песни за човека и земята“, изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Книга на загадките.
Притчи и сказания“,
библиотека
за самообразование1928 г.
– „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика) “, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада) “, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г.
към текста >>
Атанасов“,
библиотека
за самообразование1931-1934 г.
„Хемус“1930 г. – „Трендафилка“ (приказка от Ш. Перо), изд. „Хемус“1931-1939 г. – История на пластическите изкуства” (12-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура), изд. „Ст.
Атанасов“,
библиотека
за самообразование1931-1934 г.
– „Приказки от цял свят“ (34 отделни книги), изд. „Ст. Атанасов“1931 - Бисерна огърлица1933 г. – „Самодивско царство (Сказания и притчи) “, изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена 1939 г.1933 г. – „Златни сърца“ (разкази за деца и юноши), изд. „Ст.
към текста >>
Атанасов“,
библиотека
„Прометей“, №81941 г.
Дамаскини и притчи“ „Самодивско царство (Сказания и притчи) “, вече издадена през 1933 г. „Княз и Чума 1“ (повест за юноши) „Княз и Чума 2“ (повест за юноши)1939 г. – „Отдавна, много отдавна“ (разкази), изд. „Ст.
Атанасов“,
библиотека
„Прометей“, №81941 г.
– „Вечното в нашата литература“ (10-томна поредица за българските класици), изд. „Ст. Атанасов“. Включва: Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев Иван Вазов Захарий Стоянов, Михалаки Георгиев
към текста >>
Атанасов“,
библиотека
„Рисувани изкуства“, №41945 г.
Димчо Дебелянов1943-1945 г. – „История на изкуството“ в 2 тома, изд. „Народна книга“; преиздадени в един том през 1948 г.1943 г. – „Как се печати книга. Печатарското изкуство“, изд. „Ст.
Атанасов“,
библиотека
„Рисувани изкуства“, №41945 г.
– „Архитектурен стил“, изд. „Ив. Стойчев“, библиотека „Специални издания“, №391946 г. – „Рембранд“ (тематика и разбор на картини и гравюри, 24 репродукции), изд. „Българска книга“1947 г. – „Кръвожадни“ (роман), „Славянско кооперативно издателство“, поредица „Романи през вековете“, кн.І1955 г.
към текста >>
Стойчев“,
библиотека
„Специални издания“, №391946 г.
„Народна книга“; преиздадени в един том през 1948 г.1943 г. – „Как се печати книга. Печатарското изкуство“, изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Рисувани изкуства“, №41945 г. – „Архитектурен стил“, изд. „Ив.
Стойчев“,
библиотека
„Специални издания“, №391946 г.
– „Рембранд“ (тематика и разбор на картини и гравюри, 24 репродукции), изд. „Българска книга“1947 г. – „Кръвожадни“ (роман), „Славянско кооперативно издателство“, поредица „Романи през вековете“, кн.І1955 г. – „Николай Павлович. График и живописец“, издателство на БАН1957 г.
към текста >>
34.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова
библиотека
, съставена от глинени плочки и открита в град Клху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност.
В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност 0,0004 от денонощието. Лунният месец според тях е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определен с най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята. Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за Звездния мир.
В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова
библиотека
, съставена от глинени плочки и открита в град Клху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност.
Един асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, събрал в нея не само знанията на своето време, но и написаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите. Установено е било обаче, че този учебник е копие от някакъв друг, писан в древновавилонската епоха, много преди времето на Ашурбанипал. Ярък белег от величието на Първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение са поставени други; това е т.нар. Стоунхендж в Англия.
към текста >>
За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска
библиотека
.
Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Ренесанса - гениалните Нютон, Кеплер, Коперник и други от онова време - са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено ярко се е изявил Йохан Кеплер. Отбелязан е и един интересен случай, станал с Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с такава заблуждаваща наука, каквато е Астрологията. Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера.
За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска
библиотека
.
Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания.
към текста >>
За втори път
библиотеката
била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет.
Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията.
За втори път
библиотеката
била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет.
И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти. Написал е и труд по Астрология, известен поя името „Т е т р а б и б л о с т“.
към текста >>
35.
Планетата зад Плутон – Хано
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До падането на Източната Римска империя в 1453 година изтичат около три такива периода; до освобождаването на Русия от монголско робство в 14 век от Дмитрий Донски - също три периода; до откриването на Америка в 1492 година от Христофор Колумб - три периода; Периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I в 1517 година и изгарянето на голямата Александрийска
библиотека
- най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - три периода.
ПЛАНЕТАТА ЗАД ПЛУТОН - ХАНО, ДВАНАДЕСЕТАТА Разгледахме онова, което Слънцето, Луната и известните досега Планети дават със своите влияния върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и човека. Имаме обаче и такива явления и събития, по-специално за обществото и човека, които можем само да констатираме, без да могат да бъдат обяснени с влиянията на познатите членове на Слънчевото семейство и Слънцето. При човешките общества имаме ред ясно изразени исторически събития, които обхващат периоди от около 400 - 500 години. Така например, да вземем раждането на Христа като отправна точка: възходът на Християнството трае от около 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 година. България е под турско робство около 500 години.
До падането на Източната Римска империя в 1453 година изтичат около три такива периода; до освобождаването на Русия от монголско робство в 14 век от Дмитрий Донски - също три периода; до откриването на Америка в 1492 година от Христофор Колумб - три периода; Периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I в 1517 година и изгарянето на голямата Александрийска
библиотека
- най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - три периода.
Четиринадесет столетия трае властта на Инквизицията - от 415 година (първата нейна жертва в Александрия) до 1823 (последната в Испания) - три периода. Изобщо при внимателно разглеждане на човешката история не може да не се забележи тази периодичност. По отношение на човека също имаме дадености, необясними с познатите ни влияния. Така например имаме хора с ясно изразен голям, едър ръст, плод на голяма активност на щитовидната жлеза, която се намира на шията на човека. Но кой предизвиква тази прекалена активност.
към текста >>
36.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска
библиотека
, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар.
Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа.
Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска
библиотека
, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар.
Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята.
към текста >>
37.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Моите вуйчовци са били в една анархистическа група, която е била доста силна В Севлиево, и оставили голяма
библиотека
.
Защото беше включена и Япония в последните етапи на Втората световна война и т. н. - Какъв е другият етап за формиране на личността, Сава Калименов? - Аз, като взех да поотраствам, минах и през един друг етап, който оказа извънредно силно, извънредно голямо влияние върху моето съзнание и моята личност. Това беше свързването ми с революционното движение. Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско село към Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията.
Моите вуйчовци са били в една анархистическа група, която е била доста силна В Севлиево, и оставили голяма
библиотека
.
Синът на един от моите вуйчовци ми каза за тия книги. Аз почнах да се ровя в тях и намерих извънредно голямо количество революционна литература на български и руски език. Бях почнал да чета Вече и руски. Руски ние не учихме, защото тогава бяхме с германците и изхвърлиха руския. Обаче моите сестри, по-възрастни от мене, бяха учили и оставили учебниците.
към текста >>
Приближавам се до него и за 2-3 минути се разбрахме и след това започнахме да издаваме „Беседите“ на есперанто под формата на една
библиотека
„Нова култура“.
След като бях дошъл в Севлиево и знаех, че тук трябва да работя, защото в София имах известни пречки, аз мислех вече тук да правя печатарска и издателска комуна и тук да работя. Макар че и по-рано преди да ида в София го мислех това нещо. Но сега вече твърдо бях установил, че трябва да бъде тука, трябва да бъда самостоятелен и да няма никой да ми заповядва, защото аз не мога да работя под команда. Командата принципно казано спира творческата дейност на човека. При едно отиване в София случайно срещам Атанас Николов на гърдите със зелената есперантска звезда.
Приближавам се до него и за 2-3 минути се разбрахме и след това започнахме да издаваме „Беседите“ на есперанто под формата на една
библиотека
„Нова култура“.
Това беше първото. Доставихме букви и печатах на бащината си машина, както бях напечатал и книгата „Бранд“. Малко след това започнах и издаването на в. „Братство“ на български език и „Фратецо“ на есперантски език. Тия неща продължиха доста време.
към текста >>
Не можехме да си изплащаме разноските и изкарахме две години от тази
библиотека
„Нова култура“, която съдържа почти всички беседи от Учителя.
Доставихме букви и печатах на бащината си машина, както бях напечатал и книгата „Бранд“. Малко след това започнах и издаването на в. „Братство“ на български език и „Фратецо“ на есперантски език. Тия неща продължиха доста време. В есперантските издания имахме затруднения, понеже малък беше тиражът.
Не можехме да си изплащаме разноските и изкарахме две години от тази
библиотека
„Нова култура“, която съдържа почти всички беседи от Учителя.
В първия брой на библиотеката имаше предговор от Мара Белчева и от д-р Кирил Паскалев. Другите книги бяха все от Учителя с изключение на една от Стоян Вътовски „Кои и какви са белите братя“, написана от него след присъствието му на един от съборите на братството, мисля, че през 1927 година. От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало. Атанас от Бургас дойде в Севлиево и живя тук повече от 12 години. Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас.
към текста >>
В първия брой на
библиотеката
имаше предговор от Мара Белчева и от д-р Кирил Паскалев.
Малко след това започнах и издаването на в. „Братство“ на български език и „Фратецо“ на есперантски език. Тия неща продължиха доста време. В есперантските издания имахме затруднения, понеже малък беше тиражът. Не можехме да си изплащаме разноските и изкарахме две години от тази библиотека „Нова култура“, която съдържа почти всички беседи от Учителя.
В първия брой на
библиотеката
имаше предговор от Мара Белчева и от д-р Кирил Паскалев.
Другите книги бяха все от Учителя с изключение на една от Стоян Вътовски „Кои и какви са белите братя“, написана от него след присъствието му на един от съборите на братството, мисля, че през 1927 година. От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало. Атанас от Бургас дойде в Севлиево и живя тук повече от 12 години. Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас. В това време баща ми почина и аз поех неговата работа в книжарницата и печатницата.
към текста >>
Ние почнахме тази
библиотека
за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори.
Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията. Понеже тя имаше по-широк пласмент и можеше на нея да се разчита, за да се изгради по-здрава материална база. Започнах с някои мои преводи от английски. Не споменах, че английски учих докато бях в София в един вечерен курс. френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност към езиците.
Ние почнахме тази
библиотека
за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори.
Явиха се и други хора, които ни преведоха някои неща, макар и от руски, въпреки че аз знаех руския. Постепенно започнаха да се появяват много книги, които можехме да издадем. Но дойде Втората световна война и тогава в един от броевете на в. „Братство“, когато Хитлер беше навлязъл в Съветския съюз и надълбоко проникваше към Киев и Москва, аз написах една статия „Славянството“, в която поддържах, че славянството не може да бъде покорено, не може да бъде унищожено или подчинено на друг. И не след дълго последва едно съобщение, че вестникът се спира.
към текста >>
- Не може да се намерят най-малкото в Народната
библиотека
.
Бях събрал всичко в един сандък, всичко, което сме печатали. Внучката пък взела, че ги подредила по раздели. Не могла да съобрази, нали е съвсем млада. Сложила на тази полица - тази книжка, на друга - другата, разбива ги по раздели и не мога да ги намеря. - Но не са загубени?
- Не може да се намерят най-малкото в Народната
библиотека
.
- На колко книги си автор? - Виж какво, не са много, понеже съм писал повече във вестника. Аз съм редактирал всичко - от първия до последния ред. Макар че имах съображения, бях сложил Атанаса за редактор, Атанас Николов - не ще го познаваш. С него започнахме работа на есперантски издания.
към текста >>
Пуснах тогава и есперантската
библиотека
.
- От коя година излиза в. „Братство“ В Севлиево? - Трябва да проверя, мисля, че тук ги имам подвързани. 1927 г. се завърнах от София, но дали издадох в есента на 27 година, или в началото на 28 година?
Пуснах тогава и есперантската
библиотека
.
- Какво представлява емблемата на в. „Братство“? - Вестникът имаше друго заглавие, с печатни букви, но беше спрян по време на войната, когато Хитлер навлезе в СССР. Написах една статия под заглавие „Славянството“. Понеже Учителя много категорично се е изказвал, че бъдещето ще е на славянството, чрез него ще се появят тия божествени елементи, ще навлязат в цялото човечество. Изобщо то ще стъпи на световната сцена след залеза на запада.
към текста >>
38.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в
библиотеката
на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.
Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд.
Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в
библиотеката
на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.
Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост.
към текста >>
39.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
1870 в Ню Йорк частната платена заемна
библиотека
на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома.
1866 (26 октомври) железопътната линия Русе-Варна влиза в експлоатация. 1867 в Самоков се ражда приятелят на Петър Дънов от студентските му години в Америка д-р Георги Чакалов. 1867 (6 ноември) в Медисън, Ню Джърси, тържествено бива открита методистката семинария на Дрю. 1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците железопътни линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв път се осъществява в Америка. 1869 в Русе се открива първото българско методистко дружество.
1870 в Ню Йорк частната платена заемна
библиотека
на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома.
1870-те години в семинарията на Дрю в Медисън, Ню Джърси, излиза модата студентите да носят цилиндри. 1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града. 1871 в Истанбул се готви патриаршеската схизма срещу Българската църква, която ще я направи най-сетне независима. 1871 (19 септември) в Медисън, Ню Джърси, роденият в Елена през 1847 г. Йордан Икономов се записва в методистката семинария Дрю.
към текста >>
Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата
библиотека
.
Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873. Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг. - А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса. Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници.
Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата
библиотека
.
Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици. На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест. Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно завършване и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю. В продължение на две десетилетия след това Томов превежда духовни книги от английски на български, като успоредно с това публикува свои трудове в Америка, където перото му отдавна е добре дошло. След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп.
към текста >>
В Архива на
библиотеката
трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и
библиотекари
в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати.
(Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“. За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация. И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю. Есен е и аз ритам шумата в дъбовата гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на дъбовата шума прави душата ти свободна и съзерцателна. А аз искам да ми е свободно и да провидя повече, отколкото ще видят очите ми.
В Архива на
библиотеката
трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и
библиотекари
в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати.
Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма. Поглежда ме един път само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет пъти, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка. Архивът тук се пази всъщност за такива човъркала като него, дето никой не знае кога какво ще изчовъркат, така че добре! - Какво мога да направя за вас? - пита. Не се усмихват ни устата, ни очите й, но е усмихната.
към текста >>
Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в
библиотеката
ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.
Никъде няма Тесличков. В методистките архиви в Медисън, Ню Джърси, също няма сведения там да е учил някой си Тесличков. Нито в Бостън във Факултета по теология. Както и да е. Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю.
Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в
библиотеката
ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.
Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо? Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса, Петербург, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си. Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали.
към текста >>
40.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън
библиотеката
на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа.
1886 в Ню Йорк на 129-та улица и З-то авеню се открива подвижният мост между Бронкс и Манхатън. 1887 в Ню Йорк Рийс издава статиите си за квартала Файв Поиитс (Петте кюшета), където изникват сред уличните банди бъдещите главатари на американските мафии; в това е върхът на журналистическото му отразяване на живота на нюйоркската беднота между 1879 и 1888. 1887 (юни) Американското научно-богословско училище в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов, подписано от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ проповедник. 1887 (ноември 24) от с. Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П.
Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън
библиотеката
на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа.
1888 (11-14 март) вилнее най-парализиращата снежна буря в историята на САЩ. 1888 в централните територии на САЩ индианските методистки мисии вече имат преводи на Библията на езиците на племената чероки и чотау. 1888 в Манхатън Бруклинският мост светва в електрически крушки. 1888 в Ню Йорк вестник „Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун. 1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент.
към текста >>
41.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие,
библиотека
, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията.
Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората?
Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие,
библиотека
, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията.
Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ. 1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска.
към текста >>
Тук на втория етаж в един от апартаментите му бяха казали, че живее професор Юфам, а зад Мийд Хол се виждаше току-що завършеният строеж на Новата
библиотека
с внушителната й кула.
Оттам»все на запад се прибраха в Сикамор Катедж уж само да си оставят покупките, но Марин искаше да си нареди нещата и Петър се възползва да продължи сам. Вече бе видял картата на мястото, пък и кое точно кое е не беше толкова важно за него. Тръгна право към шосето, което по него време наричаха Медисън авеню. Ясно се виждаше трета дълга конюшня с много малки пристройки и до нея къщата, дадена на професор Милей. Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко пъти бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело.
Тук на втория етаж в един от апартаментите му бяха казали, че живее професор Юфам, а зад Мийд Хол се виждаше току-що завършеният строеж на Новата
библиотека
с внушителната й кула.
Оттук - на запад и на запад, където в самия край бе разкошната резиденция на професор Бъц. Спря да я погледа. Съзнанието му бе празно, само сърцето му бе радостно и искаше да върви и да върви. Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата пътека оттук. На края й, в самия югозападен ъгъл на тази част на гората, която принадлежеше на семинарията, се издигаше най-голямата конюшня.
към текста >>
Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в
библиотеката
или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се.
И сутрин, като закусят, закача столовете от масата на тези пирони, за да се знае, че сега е ден и време за работа, и чак като се свечери и всички се приберат от полето, сам ще ги свали и ще ги нареди около масата да се чете, да се пише, да се вечеря - и утре пак на стената! Така или иначе, няма: „Чакай да ти кажа, дядо Либене!... Тъй шъ’й то, Хаджи Генчо!... Булка, дай още една шишя!“ Иска се труд и се иска празно да не се стои. Ешбъри Хол, където Петър Дънов прекарва три учебни години в университета Дрю, Медисън Учебните часове са от девет до три часа от вторник до петък. Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване. Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна.
Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в
библиотеката
или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се.
Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата.
към текста >>
В читалнята на
библиотеката
има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история.
Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване. Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна. Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се. Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр.
В читалнята на
библиотеката
има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история.
Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас. Завършилите този курс получават бакалавърско звание по теология и проповедническо право.
към текста >>
Негово преосвещенство Самуел Юфам е професор по практическа теология и, разбира се, професор Силвърнейл е инструкторът по реторика, докато негово преосвещенство пастор Ейрс е
библиотекар
.
Преподавателите поемат най-различни задължения, но всеки от тях е и титуляр по на една специална област. Така президентът на Дрю, негово преосвещенство Хенри Бъц, е професор по Новия завет. Джеймс Стронг е професор по текстоална теология. Джон Милей е професор по систематична теология. Негово преосвещенство Джордж Крукс е професор по историческа теология.
Негово преосвещенство Самуел Юфам е професор по практическа теология и, разбира се, професор Силвърнейл е инструкторът по реторика, докато негово преосвещенство пастор Ейрс е
библиотекар
.
Така или иначе, времето на Петър Дънов в Дрю е времето на „Голямата петорка“ и не можем да не се спрем на тези забележителни преподаватели в американската теология. Когато семинарията Дрю бива открита през 1867 г., всичко изглежда наред. Има добри преподаватели, те са осигурени от лихвите, които носят вложените за семинарията средства от самия господин Дрю, и това е! Най-старият професор е 55-годишен, а най-младият - 33; какво може да се случи! Голямата петорка“ на университета Дрю - учителите на Петър Дънов. От ляво на дясно: Юфам, Стронг, Бъц, Милей, Крукс Случва се това, че само за осем години двама отиват другаде, двама умират и приходите от лихвите се стапят от финансовата криза. Всичко пада на гърба на мощния Стронг и на младия преподавател по гръцки Бъц.
към текста >>
се открива
библиотеката
и научният архив на Дрю, за което парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел, и оттогава се строи и се събират помощи, и се изкупуват ценни научни материали, и най-сетне идва време - както се казва - да се среже лентата.
Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години. Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати. През 1888 г.
се открива
библиотеката
и научният архив на Дрю, за което парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел, и оттогава се строи и се събират помощи, и се изкупуват ценни научни материали, и най-сетне идва време - както се казва - да се среже лентата.
* Между материалите и брошурите с информация за семинарията, които Петър получи при регистрирането си в Мийд Хол, имаше един доста дебел каталог с готическото здание с кулата от бял камък, на което беше спрял да се полюбува при първата си обиколка няколко дни по-късно. Няколко дни го въртя в ръце и го мести от едно място на друго из стаята, докато нареждаше, но не му оставаше време да го погледне. Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види. В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката. След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея.
към текста >>
В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на
библиотеката
.
През 1888 г. се открива библиотеката и научният архив на Дрю, за което парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел, и оттогава се строи и се събират помощи, и се изкупуват ценни научни материали, и най-сетне идва време - както се казва - да се среже лентата. * Между материалите и брошурите с информация за семинарията, които Петър получи при регистрирането си в Мийд Хол, имаше един доста дебел каталог с готическото здание с кулата от бял камък, на което беше спрял да се полюбува при първата си обиколка няколко дни по-късно. Няколко дни го въртя в ръце и го мести от едно място на друго из стаята, докато нареждаше, но не му оставаше време да го погледне. Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види.
В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на
библиотеката
.
След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не. Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр.
към текста >>
Страница 37: „Новата сграда на
библиотеката
на семинарията е завършена и е готова за ползване.
Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види. В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката. След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не.
Страница 37: „Новата сграда на
библиотеката
на семинарията е завършена и е готова за ползване.
Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр. Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична библиотека, подготвена за научна работа. Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична библиотека, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа. Така че вълнението бе взаимно. Откриването беше нещо импозантно.
към текста >>
Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична
библиотека
, подготвена за научна работа.
След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не. Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр.
Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична
библиотека
, подготвена за научна работа.
Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична библиотека, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа. Така че вълнението бе взаимно. Откриването беше нещо импозантно. Студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видните лица от Медисън и от Ню Йорк влизаха в това поразително здание със смирение, което едва ли бяха показвали в църква. А когато секретарят на борда на настоятелите Уилям Хуайт започна да чете словото си в голямата готическа зала на смълчаното множество, той прикова вниманието така, както малцина проповедници биха могли да го направят.
към текста >>
Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична
библиотека
, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа.
И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не. Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр. Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична библиотека, подготвена за научна работа.
Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична
библиотека
, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа.
Така че вълнението бе взаимно. Откриването беше нещо импозантно. Студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видните лица от Медисън и от Ню Йорк влизаха в това поразително здание със смирение, което едва ли бяха показвали в църква. А когато секретарят на борда на настоятелите Уилям Хуайт започна да чете словото си в голямата готическа зала на смълчаното множество, той прикова вниманието така, както малцина проповедници биха могли да го направят. Петър стоеше до Делчев и Бедрос и тримата гълтаха всяка дума, без да се погледнат - като че не се познаваха.
към текста >>
Привилегия е за мен днес да ви запозная с какво успях да снабдя
библиотеката
на семинарията Дрю.
Петър стоеше до Делчев и Бедрос и тримата гълтаха всяка дума, без да се погледнат - като че не се познаваха. Когато започна всичко, той не бе спокоен, защото още от Свищов бе открил, че не му са много присърце многословните речи. Но тук се разкриваше пред него какво има на разположение през следващите две години като студент: как ще преброди този свят? Щеше ли да успее? Не само слушаше, но искаше всеки две думи на Хуайт да са четири: „...Президент Бъц, откак решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено - откак, казвам, започнахме работата, аз се заех с осигуряването за неговите полици на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече изследователи и учени тук да водят изследванията и проучванията си.
Привилегия е за мен днес да ви запозная с какво успях да снабдя
библиотеката
на семинарията Дрю.
Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите на Стария свят са събрани преди Америка да е станала известна като нация. Така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свети ръкописи, няма и половин дузина да са описани в каталозите в страната ни като нашите ръкописи тука: Първо. Това е лекционариум, или Евангелистариум, или сборник от уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година. Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита.
към текста >>
Никога не е бил в
библиотека
, тъй като фолиата не бяха номерирани досега.
Има указания в Менологията, че е специално приготвен за Византийската църква... Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София“. Второ. Евангелариум, или Четвероевангелие. Цяло. Много красиво изписано на фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири на три и половина инча, изписани с много фин, но поразително четлив ръкопис. Вероятно датира от единадесети век.
Никога не е бил в
библиотека
, тъй като фолиата не бяха номерирани досега.
Подвързията е от петнадесети или шестнадесети век. Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец. Трето. Стихиварион с химните на гръцката църква за годината, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия. Четвърто. Молитвеник. Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария.
към текста >>
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази
библиотека
, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му?
Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума.
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази
библиотека
, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му?
* Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее. Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира.
към текста >>
Когато стана за пръв път дума за
библиотеката
, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда.
Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека. В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че медитацията сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук. Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата.
Когато стана за пръв път дума за
библиотеката
, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда.
Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен. Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира.
към текста >>
Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на
библиотеката
поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира.
Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда. Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен.
Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на
библиотеката
поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира.
През септември следващата 1889 година чак лондонското архитектурно списание „Билдър“ му се възхищава: „Прозорецът, изписан от господин Хенри Холидей, е замислен така, че да представи „Теологията“ възвеличено в центъра на композицията с моралните добродетели и интелектуалните сили, струпани наоколо й, докато „Скромността“ заема централното място отдолу и е изобразена как води „Младостта“ нагоре към „Знанието'за Бога“. Ако вземем думата „теология“ в най-широкия й и дълбок смисъл, идеята е чудесна и вярна;...оцветяването също е изискано и хармонично. Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители. И както Томов и Икономов, Петър също е имал своята декемврийска разходка.
към текста >>
“ И без да чака отговор, тръгна към
библиотеката
.
Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители. И както Томов и Икономов, Петър също е имал своята декемврийска разходка. Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си. В едно поетично послание: „Първия път, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук?
“ И без да чака отговор, тръгна към
библиотеката
.
Тази посока някак ме накара да мисля, че ме води да видя някоя рядка книга, стар ръкопис или исторически портрет. Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво? “... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „Гората на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе. Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева. Оттук, където стоя, от време на време долавям през върховете на дърветата на североизток озарени петна по далечните ниски хълмове.
към текста >>
Но преди да стигнем до
библиотеката
, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво?
Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си. В едно поетично послание: „Първия път, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук? “ И без да чака отговор, тръгна към библиотеката. Тази посока някак ме накара да мисля, че ме води да видя някоя рядка книга, стар ръкопис или исторически портрет.
Но преди да стигнем до
библиотеката
, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво?
“... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „Гората на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе. Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева. Оттук, където стоя, от време на време долавям през върховете на дърветата на североизток озарени петна по далечните ниски хълмове. Точно на изток има дълги, леещи се лъчи светлина - нито правилни, нито красиви - просто мътни червени окраски и сини цветове; толкова тъмни, че едва ли не изглеждат мрачни. Върховете на брезите първи откликват на зората и много скоро перата им, увиснали и леко разлюлени, светят като нишки сребърен филигран.
към текста >>
1891 в Бостън, в
библиотеката
на Теологическия факултет се получава броят на сп.
Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“. 1891 (от юли нататък) в. „Ню Йорк Таймс“ започва разпалена дискусия по строителството и цялостната подготовка на Световното изложение в Чикаго (посветено на 400-годишнината от откриването на Америка-1892), на което ще има и български павилион. 1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския факултет на Филаделфийския университет. 1891 в Камден, Ню Джърси, Уолт Уитман публикува Goodbye my Fancy! („Довиждане, Душице моя!“).
1891 в Бостън, в
библиотеката
на Теологическия факултет се получава броят на сп.
„Атлантик Мънтли“ с прочутото есе на Емерсън „Бостън“, което при идването си тук Дънов ще щудира. 1891 (16 ноември) в Медисън, семинарията Дрю, Петър Дънов надписва снимката си, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов“. 1892 на о-в Елис Айлънд, Ню Йорк (на мястото на изоставен форт) се открива емиграционната служба, през която до 1920 г.
към текста >>
42.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Бостънската обществена
библиотека
е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“.
Бостънската обществена
библиотека
е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години.
към текста >>
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до
библиотекарите
и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“
библиотека
, която го беше изумила преди четири години.
Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж.
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до
библиотекарите
и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“
библиотека
, която го беше изумила преди четири години.
Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
към текста >>
На първо място е
библиотеката
на самия институт.
Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“. Теорията не може да мине без практическо взимане на участие в църковната работа, като се почне от стажант-проповедничеството, та се стигне до чисто техническа помощ. Факултетът има завидно организиран хинтерланд. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали.
На първо място е
библиотеката
на самия институт.
След това идва рядката теологическа колекция на покойния декан на института пастор Джеймс Латимер. Общата теологична библиотека от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института. На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена библиотека, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година. В читалнята й се получават над четиристотин периодични издания - всичко, което значи нещо в Щатите, плюс всичко важно от Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и Скандинавските страни. Студентите са изложени на картечен огън от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози.
към текста >>
Общата теологична
библиотека
от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института.
Теорията не може да мине без практическо взимане на участие в църковната работа, като се почне от стажант-проповедничеството, та се стигне до чисто техническа помощ. Факултетът има завидно организиран хинтерланд. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на самия институт. След това идва рядката теологическа колекция на покойния декан на института пастор Джеймс Латимер.
Общата теологична
библиотека
от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института.
На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена библиотека, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година. В читалнята й се получават над четиристотин периодични издания - всичко, което значи нещо в Щатите, плюс всичко важно от Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и Скандинавските страни. Студентите са изложени на картечен огън от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Всяка седмица клубовете за импровизирани дебати имат редовни срещи. В понеделник сутрин в големия салон на името на Уесли има пасторска конференция, на която се срещат проповедници от всички възможни християнски деноминации.
към текста >>
На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена
библиотека
, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година.
Факултетът има завидно организиран хинтерланд. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на самия институт. След това идва рядката теологическа колекция на покойния декан на института пастор Джеймс Латимер. Общата теологична библиотека от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института.
На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена
библиотека
, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година.
В читалнята й се получават над четиристотин периодични издания - всичко, което значи нещо в Щатите, плюс всичко важно от Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и Скандинавските страни. Студентите са изложени на картечен огън от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Всяка седмица клубовете за импровизирани дебати имат редовни срещи. В понеделник сутрин в големия салон на името на Уесли има пасторска конференция, на която се срещат проповедници от всички възможни християнски деноминации. Понеделник вечер на крачка от тук са лекциите на прочутия лектор Джозеф Кукс.
към текста >>
Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската
библиотека
, и му стисна ръката.
Таунсенд замълча, гледа го, мисли и накрая реши, че няма как - този странен българин очевидно беше искрен. Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше. Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми. И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“.
Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската
библиотека
, и му стисна ръката.
На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години. Всъщност една година и седем месеца до 15 април другата година. * Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън. Далече не най-важната част.
към текста >>
И сред това - в
библиотеката
на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената
библиотека
на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.
Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма.
И сред това - в
библиотеката
на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената
библиотека
на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.
Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“. Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е.
към текста >>
Бостънската обществена
библиотека
За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности).
Бостънската обществена
библиотека
За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
Останалото е хаос и всъщност остава извън регистриращата се в съзнанието ни перцепция. И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог. Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е.
към текста >>
Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена
библиотека
, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“.
Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество. Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият. Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо.
Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена
библиотека
, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“.
* В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше. Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови пътеки за проучване. В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение.
към текста >>
* В Бостънската
библиотека
бе тихо като в люпилня.
Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество. Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият. Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“.
* В Бостънската
библиотека
бе тихо като в люпилня.
Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше. Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови пътеки за проучване. В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро.
към текста >>
Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в
библиотеката
, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема.
„Атлантик Мънтли“ още по Нова година след идването на Петър в града пусна остродискусионна статия върху това защо социализмът привлича артистите ши, ако искате, творческите личности. Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества. Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация. Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана.
Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в
библиотеката
, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема.
Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен. Сърцето му трепна. Може би дори е неточно нещата да се поставят толкова меко - развълнува се.
към текста >>
* През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в
библиотеката
на института или публичната
библиотека
.
Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното. Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала. Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди. Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън.
* През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в
библиотеката
на института или публичната
библиотека
.
Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение. Оказа се, че не беше забелязал, че се е отдалечил толкова от нещо, което му бе по-скъпо, отколкото му се струваше, че е, преди да замине. Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото. Сещаше се ту за това, ту за онова, което бе изоставено встрани и... не вървеше така! Най-остро взе да чувства липсата на разходките си, на общуването с природата, на медитацията... В Дрю не беше така.
към текста >>
Книгите му са прибрани от Елен Емерсън на отделна полица в
библиотеката
на баща й и специални посетители като студенти от Духовния факултет на Бостънския университет при предварително уговаряне могат да видят тази
библиотека
.
През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век. Самоделната му барака на езерото я няма, но все пак посетителят може да види всичко останало, което има значение.
Книгите му са прибрани от Елен Емерсън на отделна полица в
библиотеката
на баща й и специални посетители като студенти от Духовния факултет на Бостънския университет при предварително уговаряне могат да видят тази
библиотека
.
Къщата на Р.У.Емерсън в град Конкорд Малцина безпокоят Елен с подобна молба обаче, тъй като има достатъчно да се види в сбирката на Антикварното дружество на Конкорд на втория етаж на старата сграда на съдилището. Къминг Дейвис е събрал по-голямата част от вещите в колекцията, докато - като млад пришълец - работи във вестникарската си будка, към която има и магазинче за най-различни дреболии. За няколко години събира над 1500 предмета - главно неща, свързани с историята и литературния живот на града и две десетилетия преди събитията, които описваме, разполага сбирката си в споменатата сграда на съдилището и я предоставя на любопитството на зяпачите и гостите на града. Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е реалност. Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии.
към текста >>
И препис на списъка на книгите му, които се пазят в дома на Емерсън, както и списък на Емерсъновата
библиотека
, съставен от Елен.
Къщата на Р.У.Емерсън в град Конкорд Малцина безпокоят Елен с подобна молба обаче, тъй като има достатъчно да се види в сбирката на Антикварното дружество на Конкорд на втория етаж на старата сграда на съдилището. Къминг Дейвис е събрал по-голямата част от вещите в колекцията, докато - като млад пришълец - работи във вестникарската си будка, към която има и магазинче за най-различни дреболии. За няколко години събира над 1500 предмета - главно неща, свързани с историята и литературния живот на града и две десетилетия преди събитията, които описваме, разполага сбирката си в споменатата сграда на съдилището и я предоставя на любопитството на зяпачите и гостите на града. Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е реалност. Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии.
И препис на списъка на книгите му, които се пазят в дома на Емерсън, както и списък на Емерсъновата
библиотека
, съставен от Елен.
Книгите на Емерсън са наистина книги от библиотеката на американски философ от края на миналия век. Интересът е към духовното, мъдростта на Индия, забравените поетически ценности на Изтока, късните европейски трансценденталисти и мистици. Има всичко, от което една търсеща душа има нужда. Подръка в кабинета му е всичката персийска поезия, която може да се намери по негово време: „Гюлестан“ и „Бостан“ на Саади, друг по- ранен превод на „Гюлестан“. Хафиз от Шираз.
към текста >>
Книгите на Емерсън са наистина книги от
библиотеката
на американски философ от края на миналия век.
Къминг Дейвис е събрал по-голямата част от вещите в колекцията, докато - като млад пришълец - работи във вестникарската си будка, към която има и магазинче за най-различни дреболии. За няколко години събира над 1500 предмета - главно неща, свързани с историята и литературния живот на града и две десетилетия преди събитията, които описваме, разполага сбирката си в споменатата сграда на съдилището и я предоставя на любопитството на зяпачите и гостите на града. Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е реалност. Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии. И препис на списъка на книгите му, които се пазят в дома на Емерсън, както и списък на Емерсъновата библиотека, съставен от Елен.
Книгите на Емерсън са наистина книги от
библиотеката
на американски философ от края на миналия век.
Интересът е към духовното, мъдростта на Индия, забравените поетически ценности на Изтока, късните европейски трансценденталисти и мистици. Има всичко, от което една търсеща душа има нужда. Подръка в кабинета му е всичката персийска поезия, която може да се намери по негово време: „Гюлестан“ и „Бостан“ на Саади, друг по- ранен превод на „Гюлестан“. Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр.
към текста >>
Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена
библиотека
, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи?
Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя? Гласът вътре в него като личност ли, който, ако го чуеш правилно, е гласът на Божественото, или гласът на старейшините? На тези, които сега съдят такива духовни великани като Мичел, като Боун? Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях?
Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена
библиотека
, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи?
Ще го остави да закърнее, да се похаби; така както е сега на тридесет години- вече ще забрави всичко, което е придобил, и ще свири „Когато бях овчарче“ на малките синеоки дечица още - колко? - четиридесет години? Петдесет? Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него? Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал.
към текста >>
43.
Бай Жечо Вълков
 
- Георги Христов
Като ни види седнали в двора или в стаичката, която сме приспособили за
библиотека
, Жечо почва нетърпеливо и безцелно да снове напред и назад.
У него има един трудно изкореним недостатък - да бърза и да не може да подреди работите си. Той е ревнив към всеки според него загубен час, ако в тоя час ние или четем, или разговаряме за нещо, или пък някой от нас свири на цигулка. Да разкажа какво обикновено се случва в неделните дни. Ние сме облекли малко поизпрани, по- свестни дрехи. Почиваме, защото умора е изпънала мускулите и ставите на ръцете и краката.
Като ни види седнали в двора или в стаичката, която сме приспособили за
библиотека
, Жечо почва нетърпеливо и безцелно да снове напред и назад.
По лицето му се разлива червенина. Смутено конфузна усмивка се колебае по ръжената растителност на лицето му. - Братя, както виждам, вие не сте заети с нищо. - Заети сме - отговаря някой веднага. - Да бяхме поскубали малко лук.
към текста >>
През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим
библиотеката
, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса.
- Заети сме - отговаря някой веднага. - Да бяхме поскубали малко лук. То барем не е някаква работа. Да скубеш лук е все едно, че си почиваш. Ние нищо не възразяваме срещу тази мъдрост и след минутка-две някои от нас вече скубят лук.
През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим
библиотеката
, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса.
Ако не се лъжа, Асен бе взел цигулката и тихичко си свиреше нещо в библиотечната стаичка. Тогава маститият „шеф“ реши да постави и музиката в услуга на труда. - Знаете ли колко хубаво бихме поскубали лука при тази песенчица? - продума той, а върху лицето му грее същата усмивка, която има за цел да прикрие хитрината му. Със същата усмивка той кани Борис на коситба и в неделен ден, както споменах, но го кани така, като че му предлага игра на тенис.
към текста >>
44.
Асен Кантарджиев
 
- Георги Христов
И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута
библиотека
, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги.
Асен е човек на мярката. Кой знае защо, но движенията му по едно време взеха да стават от ден на ден все по-бавни и по-бавни, докато заприличаха на ония движения в киното, когато лентата се пуска в бавен, разточен темп, за да се види някой скок на кон или движение на спортист, с което той спечелва победата. Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен. Той отхвърли предложението от наша страна да остане вкъщи. Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад.
И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута
библиотека
, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги.
Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи. С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по трънливия път да разнасят новото благовестие. Асен също чете астрология. Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения.
към текста >>
45.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
Дощя ми се пак да зърна изкривеното помещение на нашата
библиотека
, да седна на дъските, да сложа дебелия том на астрологията на Канцер „Аквариус либра“.
След обяд, към седем часа, ние сме вече във влака. Моите и Кръстювите пари стигат, за да купим билети за Стара Загора. Колкото се отдалечаваме, толкова Ачларе ни става по-мило. Мил ни става и Жечо с всичките си навици и хитрини. В този бяг на влака всичко преживяно в Ачларе става скъпо.
Дощя ми се пак да зърна изкривеното помещение на нашата
библиотека
, да седна на дъските, да сложа дебелия том на астрологията на Канцер „Аквариус либра“.
Поиска ми се да прегърна Христо и да тръгна по прашния друм към нивите. Много ми се иска пак да чуя мърморенето на Жечо и неговия въпрос: „Братя, с какви лъжички искате да ядете киселото мляко? С чаени лъжички или разредено на айрян с големите супени лъжици? “ Спомням си за черната руска рубашка. Ние се редувахме да я обличаме, когато ни идва ред да гоним кравите, впрегнати в тежката диканя.
към текста >>
46.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
 
- Георги Христов
Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и
библиотекар
-домакин.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.
Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и
библиотекар
-домакин.
Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов. Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“. На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението „брат“ и „сестра“. Поставя се на дневен ред пред събора въпросът за образуването на „комуни“ като опит.
към текста >>
Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; •
Библиотекар
-домакин - Иван Вълчанов.
Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин.
Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; •
Библиотекар
-домакин - Иван Вълчанов.
Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“. На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението „брат“ и „сестра“. Поставя се на дневен ред пред събора въпросът за образуването на „комуни“ като опит. В беседите със своите ученици Учителя им дава методически указания в тази насока.
към текста >>
47.
Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас
 
- Георги Христов
И това аз искам да стане като гнездо и като
библиотека
и място, което да служи като светило със своите хора.
Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи - и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате.
И това аз искам да стане като гнездо и като
библиотека
и място, което да служи като светило със своите хора.
За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи. Това място, за което ти казвам, е една случайност. Тези мои сега изникнали мисли може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя. Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе.
към текста >>
48.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Славейков", избран е за негов
библиотекар
-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението".
(на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р.
Славейков", избран е за негов
библиотекар
-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението".
През 1897 г. (на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя.
към текста >>
49.
За авторите
 
- Филип Филипов
работи по изграждането на антропософска
библиотека
на английски език.
В периода 1998-2006 г. посещава и живее в много страни по света и изучава традициите на Западноевропейската култура. По настоящем живее и работи в София, България. Автор на няколко монографии с антропософска насоченост. От 2002 г.
работи по изграждането на антропософска
библиотека
на английски език.
Е-меил:
[email protected]
Димитър Калев. Роден през 1953 г., живее и работи във Варна. Медик по образование, доктор по медицина, асистент по белодробни болести в Медицински университет - Варна. Работи като редактор в Издателство „Бяло Братство", София. Съставител на документална книга за Учителя Беинса Дуно („Учителя във Варна", 1999) и на сборници с негови беседи („Разумното сърце", 2004 и „Сила и Живот", седем томна хронологична поредица).
към текста >>
НАГОРЕ