Търсене в текстове за 'Библиотека'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII. Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
към текста >>

2. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература.
Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
към текста >>

3. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария.
Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости. А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си.
към текста >>

4. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд.
към текста >>

Имам апартамент с пиано и библиотека.
Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото.
към текста >>

5. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
към текста >>

Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата.
към текста >>

И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя.
Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време.
към текста >>

Накрая ги оставят в библиотеката.
Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Там те стояха до 1957 година, след което заложната къща ги продаде. Ако след време ги намерите на някой таван, знайте, че Школата няма нищо общо с тази литература. Общо с нея има само Духът на заблуждението.
към текста >>

6. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик.
Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му. Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината - предварително за следващата година. Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик. Отворих го и видях, че документите за радиото са там. Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю? " "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная.
към текста >>

7. 8_13 Построяване на Изгрева

Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята си правеха каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагичното - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета.
към текста >>

8. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

"БИБЛИОТЕКА "ЖИТЕН КЛАС" Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството.
"БИБЛИОТЕКА "ЖИТЕН КЛАС" Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа.
към текста >>

Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа.
"БИБЛИОТЕКА "ЖИТЕН КЛАС" Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е закон на Школата! А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1. "Георг и Куртев - кратък животопи с - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство". Излезе от печат през 1991 г., във връзка със 120-годишнината от рождението му. 2.
към текста >>

Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ

Библиотеката на Учителя 75.
Общежитие на Изгрева 70. Къщичката на Стоянка Илиева 71. Вътрешната работа на ученика 72. Постът в Школата 73. Бит на Учителя 74. Библиотеката на Учителя 75. Музиканти на Изгрева 76. Творчески живот на Изгрева 77. Художници на Изгрева 78. Портретът на Учителя 79. Ръцете на Учителя 80.
към текста >>

10. ПОСЛЕСЛОВ

Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6.
започна да работи Издателство „Бяло Братство". С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха.
към текста >>

11. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

А каква библиотека имаше само.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах.
към текста >>

Това бе най-голямата библиотека в България по онова време.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди.
към текста >>

Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета.
Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас.
към текста >>

Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов.
Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове.
към текста >>

12. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература.
„Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуваха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и на руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище.
към текста >>

13. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме уточнили да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки.
След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана. Накрая започнахме да подвързваме книги и то нощно време. Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме уточнили да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки. А те взеха, че ни даваха най-дебелите книги за подвързване и пак на същата цена. Използваха ни и ние не можехме да караме повече, отказахме се. И все пак главното ни задължение беше да посещаваме редовно лекции и упражнения, а ние нямахме много свободно време. Затова ние търсехме такава работа, че когато имаме свободно време, да поработим и изкараме някой лев. Най-после се запознахме с нашия брат Бертоли, италианец, който беше мозайкаджия и работеше и изработваше мозайките на новостроящите се къщи в София.
към текста >>

14. 74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ

74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Имаше ли любими книги Учителя? По този въпрос нищо не мога да кажа. Но ще кажа друго. Как се набираха тези книги. Идва някой и Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката Си.
към текста >>

Идва някой и Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката Си.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Имаше ли любими книги Учителя? По този въпрос нищо не мога да кажа. Но ще кажа друго. Как се набираха тези книги. Идва някой и Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката Си. Имаше освен на български език също и на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори.
към текста >>

По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена.
Понякога някой приятел отиде при Учителя и каже, че има такава и такава книга, но струвала еди колко си. Приятелят няма пари. Учителят извади пари и му даде. Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека.
към текста >>

По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион.
Приятелят няма пари. Учителят извади пари и му даде. Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека. Аз направих постъпки.
към текста >>

Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека.
Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека. Аз направих постъпки. Тези двама чиновника цивилни, които се явиха с няколко милиционера заявиха, че се явяват от името на директора на Народната библиотека. Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае.
към текста >>

Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека.
По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека. Аз направих постъпки. Тези двама чиновника цивилни, които се явиха с няколко милиционера заявиха, че се явяват от името на директора на Народната библиотека. Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае. Какво е обяснението? Ами унищожили са я.
към текста >>

Тези двама чиновника цивилни, които се явиха с няколко милиционера заявиха, че се явяват от името на директора на Народната библиотека.
А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека. Аз направих постъпки. Тези двама чиновника цивилни, които се явиха с няколко милиционера заявиха, че се явяват от името на директора на Народната библиотека. Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае. Какво е обяснението? Ами унищожили са я. И още нещо, при отпечатването на 51 томче беседи на Учителя от 1945 до 1950 г. ние изпращахме по десет книги от всяка издадена беседа.
към текста >>

Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае.
Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека. Аз направих постъпки. Тези двама чиновника цивилни, които се явиха с няколко милиционера заявиха, че се явяват от името на директора на Народната библиотека. Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае. Какво е обяснението? Ами унищожили са я. И още нещо, при отпечатването на 51 томче беседи на Учителя от 1945 до 1950 г. ние изпращахме по десет книги от всяка издадена беседа. Накрая се разбра, че в Народната библиотека ги няма тези книги.
към текста >>

Накрая се разбра, че в Народната библиотека ги няма тези книги.
Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае. Какво е обяснението? Ами унищожили са я. И още нещо, при отпечатването на 51 томче беседи на Учителя от 1945 до 1950 г. ние изпращахме по десет книги от всяка издадена беседа. Накрая се разбра, че в Народната библиотека ги няма тези книги. По-късно през 1970/75 г. Никола Нанков влезе във връзка с някои служители на Народната библиотека и те поискаха от него книги, за да попълнят онова, което нямат. А това беше времето когато милицията правеше непрекъснато обиски на книгите на Учителя, прибираше ги и ги унищожаваше. Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо. Беше излезнал каталог и когато проверихме видяхме, че са застъпени една десета част от книгите на Учителя.
към текста >>

Никола Нанков влезе във връзка с някои служители на Народната библиотека и те поискаха от него книги, за да попълнят онова, което нямат.
Ами унищожили са я. И още нещо, при отпечатването на 51 томче беседи на Учителя от 1945 до 1950 г. ние изпращахме по десет книги от всяка издадена беседа. Накрая се разбра, че в Народната библиотека ги няма тези книги. По-късно през 1970/75 г. Никола Нанков влезе във връзка с някои служители на Народната библиотека и те поискаха от него книги, за да попълнят онова, което нямат. А това беше времето когато милицията правеше непрекъснато обиски на книгите на Учителя, прибираше ги и ги унищожаваше. Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо. Беше излезнал каталог и когато проверихме видяхме, че са застъпени една десета част от книгите на Учителя. Тогава един млад брат предаде няколко кашона с книги на брат Никола Нанков и той ги занесе в Народната библиотека. А откараха 19 камиона книги за претопяване.
към текста >>

Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо.
ние изпращахме по десет книги от всяка издадена беседа. Накрая се разбра, че в Народната библиотека ги няма тези книги. По-късно през 1970/75 г. Никола Нанков влезе във връзка с някои служители на Народната библиотека и те поискаха от него книги, за да попълнят онова, което нямат. А това беше времето когато милицията правеше непрекъснато обиски на книгите на Учителя, прибираше ги и ги унищожаваше. Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо. Беше излезнал каталог и когато проверихме видяхме, че са застъпени една десета част от книгите на Учителя. Тогава един млад брат предаде няколко кашона с книги на брат Никола Нанков и той ги занесе в Народната библиотека. А откараха 19 камиона книги за претопяване. После разказваха, че имало някаква малка стаичка в мазето, където били нахвърляни тези книги. Може и да е така.
към текста >>

Тогава един млад брат предаде няколко кашона с книги на брат Никола Нанков и той ги занесе в Народната библиотека.
По-късно през 1970/75 г. Никола Нанков влезе във връзка с някои служители на Народната библиотека и те поискаха от него книги, за да попълнят онова, което нямат. А това беше времето когато милицията правеше непрекъснато обиски на книгите на Учителя, прибираше ги и ги унищожаваше. Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо. Беше излезнал каталог и когато проверихме видяхме, че са застъпени една десета част от книгите на Учителя. Тогава един млад брат предаде няколко кашона с книги на брат Никола Нанков и той ги занесе в Народната библиотека. А откараха 19 камиона книги за претопяване. После разказваха, че имало някаква малка стаичка в мазето, където били нахвърляни тези книги. Може и да е така. Но защо ще търсят от нас книги след като ги прибраха? И защо в техния каталог не е обозначено всичко, което е излязло от Учителя, когато сме им изпращали редовно книги?
към текста >>

Единствено, което имаме запазено това е списъкът на книгите в библиотеката на Учителя.
После разказваха, че имало някаква малка стаичка в мазето, където били нахвърляни тези книги. Може и да е така. Но защо ще търсят от нас книги след като ги прибраха? И защо в техния каталог не е обозначено всичко, което е излязло от Учителя, когато сме им изпращали редовно книги? По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези хранители и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература. Единствено, което имаме запазено това е списъкът на книгите в библиотеката на Учителя. Е, това все пак е нещо.
към текста >>

15. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Или в архива на МВР или в Народната Библиотека.
Около двеста тетрадки написани със стенограми от корица до корица. Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение.
към текста >>

Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека.
Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава.
към текста >>

И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева.
Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава. Всички беседи на Учителя в Мърчаево, както и последните Му беседи са издадени в три тома „Заветът на Любовта". *
към текста >>

А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение.
Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава. Всички беседи на Учителя в Мърчаево, както и последните Му беседи са издадени в три тома „Заветът на Любовта". *
към текста >>

16. 126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Истинското възнаграждение е духовно. Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния свят. Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла седмица. Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му. В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи.
към текста >>

17. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
„Алабинска" 37.В неговите складове се държат отпечатани беседи на учителя „Сила и живот". Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

18. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

Но предполагам да са запазени в Народната Библиотека в някоя скришна стаичка.
Какво стана с нещата, които Учителят ни предаде? Гръблашева си взе скъпоценностите и само тя знае какво направи с тях. Методий след това написа очерк за Гръбла-шева. Тетрадките на Гумнеров, които Боян Боев държа при себе си, му ги взеха при последният обиск заедно с неговите тетрадки. Не можа Боев да ги запази. Но предполагам да са запазени в Народната Библиотека в някоя скришна стаичка. Аз бях подал молба при последните обиски до директора на Народната библиотека, за да се заинтересува и запази архива на Учителя. И той изпрати двама човека на Изгрева, когато товареха литературата на камионите. Така че те присъстваха. Какво е станало по-нататък не знаем. Дали бяха чиновници на Народната библиотека или бяха служители на милицията, не знаем.
към текста >>

Аз бях подал молба при последните обиски до директора на Народната библиотека, за да се заинтересува и запази архива на Учителя.
Гръблашева си взе скъпоценностите и само тя знае какво направи с тях. Методий след това написа очерк за Гръбла-шева. Тетрадките на Гумнеров, които Боян Боев държа при себе си, му ги взеха при последният обиск заедно с неговите тетрадки. Не можа Боев да ги запази. Но предполагам да са запазени в Народната Библиотека в някоя скришна стаичка. Аз бях подал молба при последните обиски до директора на Народната библиотека, за да се заинтересува и запази архива на Учителя. И той изпрати двама човека на Изгрева, когато товареха литературата на камионите. Така че те присъстваха. Какво е станало по-нататък не знаем. Дали бяха чиновници на Народната библиотека или бяха служители на милицията, не знаем. Какво са запазили ние също не знаем.
към текста >>

Дали бяха чиновници на Народната библиотека или бяха служители на милицията, не знаем.
Но предполагам да са запазени в Народната Библиотека в някоя скришна стаичка. Аз бях подал молба при последните обиски до директора на Народната библиотека, за да се заинтересува и запази архива на Учителя. И той изпрати двама човека на Изгрева, когато товареха литературата на камионите. Така че те присъстваха. Какво е станало по-нататък не знаем. Дали бяха чиновници на Народната библиотека или бяха служители на милицията, не знаем. Какво са запазили ние също не знаем. Но сигурно знаем, защото видяхме и проверихме как тези 19 камиона, натоварени със запленената литература и архив бяха изпратени за претопяване в книжната ф-ка на гара Искър. Това го знаем. И вие трябва да го знаете. Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп.
към текста >>

19. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков.
Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето".
към текста >>

20. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

Като иззеха беседите, ние занесохме молба до Народната библиотека, за да я вземат като литература на обществените дейци.
Затуй не бяхме взели предпазни мерки. Освен тези 180 000 томчета те иззеха много голяма братска литература от частни лица. Това беше вторият голям удар срещу нас. Безпощаден и унищожителен! Приятелите останаха без беседи от Учителя. Като иззеха беседите, ние занесохме молба до Народната библиотека, за да я вземат като литература на обществените дейци. Дойдоха двама служители и взеха два камиона беседи и два камиона книги от библиотеката на Учителя. Казаха ни, че ще я закарат в Народната библиотека. Дали са я закарали или не, не зная. Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги.
към текста >>

Дойдоха двама служители и взеха два камиона беседи и два камиона книги от библиотеката на Учителя.
Освен тези 180 000 томчета те иззеха много голяма братска литература от частни лица. Това беше вторият голям удар срещу нас. Безпощаден и унищожителен! Приятелите останаха без беседи от Учителя. Като иззеха беседите, ние занесохме молба до Народната библиотека, за да я вземат като литература на обществените дейци. Дойдоха двама служители и взеха два камиона беседи и два камиона книги от библиотеката на Учителя. Казаха ни, че ще я закарат в Народната библиотека. Дали са я закарали или не, не зная. Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги. При Неговото деликатно здраве, на Учителя, аз се учудвам как можа да изнесе толкова голяма работа на плещите си.
към текста >>

Казаха ни, че ще я закарат в Народната библиотека.
Това беше вторият голям удар срещу нас. Безпощаден и унищожителен! Приятелите останаха без беседи от Учителя. Като иззеха беседите, ние занесохме молба до Народната библиотека, за да я вземат като литература на обществените дейци. Дойдоха двама служители и взеха два камиона беседи и два камиона книги от библиотеката на Учителя. Казаха ни, че ще я закарат в Народната библиотека. Дали са я закарали или не, не зная. Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги. При Неговото деликатно здраве, на Учителя, аз се учудвам как можа да изнесе толкова голяма работа на плещите си. Че Той държеше по четири беседи на седмицата.
към текста >>

21. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Спомени на съвременници и пос-ли на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО

Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин.
Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр.
към текста >>

22. Сборник ТОМ 4

Сборник ТОМ 4 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество.
Сборник ТОМ 4 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух. С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева. На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

23. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод.
Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
към текста >>

24. 6.24. Пред прага на мъдростта

Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр.
Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане.
към текста >>

25. 6.25. Змията ментора

Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли".
Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност. Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света. Била е много пъти издавана. Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли". Този роман има особен чар. Особена мистичност и загадъчност. Когато се чете, упражнява много силно въздействие на човешкото съзнание. Навремето изигра голяма роля за една подготовка към окултното знание, което беше предадено в по-достъпна форма на читателя. Учителят не се е изказал отрицателно за този роман.
към текста >>

26. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

" „Взех я от университета, от библиотеката".
Няколко дни бях в голяма депресия, когато получих тази вест, защото ми се отряза един канал за запад. Движех се в София и ме среща една приятелка, чийто баща беше бивш министър, и разказва: „Да не си ми споменал вече името теософия". „Защо", питам аз. „Защото четох една книга на някой си Рене Генон „Историята на една лъжлива религия - теософията". „Откъде си я взела? " „Взех я от университета, от библиотеката". Аз веднага отивам там и я намирам. Оказа се една голяма, дебела книга. И понеже тогава работех тежка физическа работа. Бях вече мозайкаджия в бригадата на Борис Николов и понеже не бях така подготвен добре с френския език, че да може бързо да я прочета, затуй я дадох на Боян Боев да я прочете и да си даде мнението. И той денонощно я е чел.
към текста >>

27. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Тя е управителка на библиотека.
Аз влезнах в контакт с него като му изпратих преведения на френски мой ръкопис. Той написа един предговор към книгата, който заслужава аплодисменти. Там той например казва, че „ние, французите, не мислим да ставаме славяни, но не можем да не вземем красивите черти на славяните за тяхната всеотдайност и пожертвувателност". Той издаде и втория том от книгата „Учителят" („Универсалната Любов"). Бившата жена на Жерард Низе се казваше Ася. Тя е управителка на библиотека. Беше идвала в България. Тя е енергична жена, занимаваща се повече с пласмента на книгите. Заинтересува се от книгата ми и ми съдейства за издаването й. Книгата, която бе издадена, разноските се поеха от издателя. Той беше съобщил по радиото, че ще излиза такава книга.
към текста >>

28. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни философи.
Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици. Запомнете това. Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички философски системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му. От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука, философия и идеология. По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни философи. Аз тази книга я купих и я прочетох, но не я изхвърлих и не казвам, че е „боклук", но в тази книга го няма Учителят, понеже Вие не знаете кой е Учителят. И да искате да знаете, не можете. Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов. За мен Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>

29. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене характера по лицето" от Дюрвил.
Той е роден в с. Кръвеник, Габровско. Като ученик се запознал с комунистическите идеи и е един от тези, които създават комунистическа група не само в селото, но и в неговия край. Спомням си, той ми показва, как по случай годишнината от основаването на тази група, беше поместена статия в окръжния вестник и неговото име беше вписано там, но бащиното, а не фамилното. По-късно той минава през теософските среди и накрая идва в Школата на Учителя. Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене характера по лицето" от Дюрвил. По-късно участва в различни издателства и се пенсионира там. Като съвременник на Школата бе запознат с нейната история. Започнах да работя с него около 1970 г. и да му съдействам за неговите начинания. Той знаеше за моя интерес да се документира Школата и освен това, той също бе работил в тази насока.
към текста >>

30. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека.
От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов. В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов.
към текста >>

с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция.
На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов. В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият.
към текста >>

А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат.
По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов. В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща.
към текста >>

Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов.
В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов.
към текста >>

31. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека.
А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал.
към текста >>

Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката.
Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал. Тогава тя ми благодари на думи, но на дело се подписа под „Отворено писмо", като изобщо не е запозната с нищо, защото няма от къде да го знае. Но тя се подписа, за да угоди на другите, за да бъде включена в издателската колегия на „Братския живот".
към текста >>

32. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене характера по лицето" от Дюрвил.
Той е роден в с. Кръвеник, Габровско. Като ученик се запознал с комунистическите идеи и е един от тези, които създават комунистическа група не само в селото, но и в неговия край. Спомням си, той ми показва, как по случай годишнината от основаването на тази група, беше поместена статия в окръжния вестник и неговото име беше вписано там, но бащиното, а не фамилното. По-късно той минава през теософските среди и накрая идва в Школата на Учителя. Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене характера по лицето" от Дюрвил. По-късно участва в различни издателства и се пенсионира там. Като съвременник на Школата бе запознат с нейната история. Започнах да работя с него около 1970 г. и да му съдействам за неговите начинания. Той знаеше за моя интерес да се документира Школата и освен това, той също бе работил в тази насока.
към текста >>

33. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека.
От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов. В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов.
към текста >>

с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция.
На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов. В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият.
към текста >>

А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат.
По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов. В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща.
към текста >>

Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов.
В това имат успех, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека. През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов.
към текста >>

34. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Тя е служителка в Народната библиотека.
И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова. Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал.
към текста >>

Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката.
Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова. Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал. Тогава тя ми благодари на думи, но на дело се подписа под „Отворено писмо", като изобщо не е запозната с нищо, защото няма от къде да го знае. Но тя се подписа, за да угоди на другите, за да бъде включена в издателската колегия на „Братския живот".
към текста >>

35. Сборник ТОМ 5

Информация за сборника

Сборник ТОМ 5 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировня Учнтел Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество.
Сборник ТОМ 5 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировня Учнтел Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Бениса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух. ... Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Словото излиза от Великия Учител, но принадлежи на Бога. Един учител съществува в света. Един е Мировият учител на Битието и Небитието.
към текста >>

36. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя.
Това неразбиране ли беше или незнание, че всичко това се пръкна и на Изгрева и едното, и другото. Но те трябваше да попитат Учителя, а те не го попитаха. А той даваше своето Слово ежедневно и ежечасно. Има ли човек, който може в един живот да прочете всичко, което той е казал? Едва ли. Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя. Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване. Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя. Учителят с пръст посочва да я остави на масата, а след това сестрата, която чисти стаята го пита какво да прави с тази книга. Той отронва само една дума: „В библиотеката". Хем да не обижда приятелите, хем да не бъде при Учителя тази книга отива при другите и се нарежда на рафта.
към текста >>

Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване.
Но те трябваше да попитат Учителя, а те не го попитаха. А той даваше своето Слово ежедневно и ежечасно. Има ли човек, който може в един живот да прочете всичко, което той е казал? Едва ли. Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя. Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване. Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя. Учителят с пръст посочва да я остави на масата, а след това сестрата, която чисти стаята го пита какво да прави с тази книга. Той отронва само една дума: „В библиотеката". Хем да не обижда приятелите, хем да не бъде при Учителя тази книга отива при другите и се нарежда на рафта. Така тази библиотека се напълни с доста книги и с литература като беше повечето от частни лица, които я закупуваха без дори да са я чели.
към текста >>

Той отронва само една дума: „В библиотеката".
Едва ли. Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя. Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване. Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя. Учителят с пръст посочва да я остави на масата, а след това сестрата, която чисти стаята го пита какво да прави с тази книга. Той отронва само една дума: „В библиотеката". Хем да не обижда приятелите, хем да не бъде при Учителя тази книга отива при другите и се нарежда на рафта. Така тази библиотека се напълни с доста книги и с литература като беше повечето от частни лица, които я закупуваха без дори да са я чели. И забележете сега най-интересното. Цялата тази литература през време 1957 г. тя бе описана, иззета и унищожена.
към текста >>

Така тази библиотека се напълни с доста книги и с литература като беше повечето от частни лица, които я закупуваха без дори да са я чели.
Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване. Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя. Учителят с пръст посочва да я остави на масата, а след това сестрата, която чисти стаята го пита какво да прави с тази книга. Той отронва само една дума: „В библиотеката". Хем да не обижда приятелите, хем да не бъде при Учителя тази книга отива при другите и се нарежда на рафта. Така тази библиотека се напълни с доста книги и с литература като беше повечето от частни лица, които я закупуваха без дори да са я чели. И забележете сега най-интересното. Цялата тази литература през време 1957 г. тя бе описана, иззета и унищожена. Така че от нея остана само нейния списък. Значи тя не бе потребна нито на Изгревяни, нито на някой другиго.
към текста >>

Отивам аз в библиотеката и решавам и аз да прочета някоя окултна книга, че и аз малко да се образовам, та да не оставам по-назад от другите, че беше ми омръзнало да слушам този или онзи каква книга е прочел от еди кой си автор.
И забележете сега най-интересното. Цялата тази литература през време 1957 г. тя бе описана, иззета и унищожена. Така че от нея остана само нейния списък. Значи тя не бе потребна нито на Изгревяни, нито на някой другиго. Отивам аз в библиотеката и решавам и аз да прочета някоя окултна книга, че и аз малко да се образовам, та да не оставам по-назад от другите, че беше ми омръзнало да слушам този или онзи каква книга е прочел от еди кой си автор. А това беше знак на ученолюбивост и напредък на ученика, който може да обхваща с ума си не само Словото на Учителя, но и да прехваща и знанието, идващо от целия свят. Нали е доста примамливо? Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово. А веднъж бе ми споменал, че ученикът трябва да се стреми към разнообразие. И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека.
към текста >>

Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово.
Така че от нея остана само нейния списък. Значи тя не бе потребна нито на Изгревяни, нито на някой другиго. Отивам аз в библиотеката и решавам и аз да прочета някоя окултна книга, че и аз малко да се образовам, та да не оставам по-назад от другите, че беше ми омръзнало да слушам този или онзи каква книга е прочел от еди кой си автор. А това беше знак на ученолюбивост и напредък на ученика, който може да обхваща с ума си не само Словото на Учителя, но и да прехваща и знанието, идващо от целия свят. Нали е доста примамливо? Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово. А веднъж бе ми споменал, че ученикът трябва да се стреми към разнообразие. И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека. Посягам на една от книгите и попадам на Папюс преведена на български. Таман я разлиствам и ето вратата се скръцна зад гърба ми и аз се обръщам и виждам кого мислите? Ха, да видим ще се сетите ли кого виждам.
към текста >>

И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека.
Отивам аз в библиотеката и решавам и аз да прочета някоя окултна книга, че и аз малко да се образовам, та да не оставам по-назад от другите, че беше ми омръзнало да слушам този или онзи каква книга е прочел от еди кой си автор. А това беше знак на ученолюбивост и напредък на ученика, който може да обхваща с ума си не само Словото на Учителя, но и да прехваща и знанието, идващо от целия свят. Нали е доста примамливо? Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово. А веднъж бе ми споменал, че ученикът трябва да се стреми към разнообразие. И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека. Посягам на една от книгите и попадам на Папюс преведена на български. Таман я разлиствам и ето вратата се скръцна зад гърба ми и аз се обръщам и виждам кого мислите? Ха, да видим ще се сетите ли кого виждам. Защо ли? После ще ви обясня.
към текста >>

„Учителю, ама защо тази книга стои тука, а не се изхвърли от библиотеката?
Защо ли? После ще ви обясня. Пред мене е Учителя: „Какво правиш тук, Марийке? " „Учителю, избрах си една книга от Папюз." „Остави я веднага и веднага си измий, ръцете и ела при мен." Изтръпвам и уплашена три пъти си измивам ръцете, отивам при Учителя, а той ми казва: „Това е писател от Черната ложа". Разтреперих се. „Учителю, ама защо тази книга стои тука, а не се изхвърли от библиотеката? " Той се усмихва: „И Великият Учител минава през изпитание, както и ученикът минава през изпитание". Тръгнах си. Разказах на всички. Слушаха ме, слушаха ме, но книгите не ги изхвърлиха - останаха там. Дори купуваха и прибавяха нови към тях.
към текста >>

Дойде време, че комунистите изхвърлиха тази литература и цялата библиотека да я няма на Изгрева.
" Той се усмихва: „И Великият Учител минава през изпитание, както и ученикът минава през изпитание". Тръгнах си. Разказах на всички. Слушаха ме, слушаха ме, но книгите не ги изхвърлиха - останаха там. Дори купуваха и прибавяха нови към тях. Дойде време, че комунистите изхвърлиха тази литература и цялата библиотека да я няма на Изгрева. А това трябваше да направят братята. Но го направиха другите от света. Но с тази литература те изхвърлиха от бараките на Изгрева, и изхвърлиха беседите на Учителя и изметоха целия Изгрев. И затова днес Изгрева го няма. Вие какво смятате.
към текста >>

Имаше много такива случаи на Изгрева с тази окултна литература, докарана отвън и вкарана в България и в библиотеката на Изгрева.
Аз се уплашвам, затичвам се при Учителя и му разказвам всичко. А той ме успокои: „Ти с книгата си ги привлякла онези от Черната ложа. Хвърли я". После добави: „Романите й са окултни трици, а могат да станат и отрова". Та имах вече две опитности с Учителя с два различни автора и оттогава, когато исках да чета един автор аз го запитвах предварително и той си даваше мнението и едновременно ми казваше каква е задачата на този автор и на неговата литература, какво иде да покаже на света. Имаше много такива случаи на Изгрева с тази окултна литература, докарана отвън и вкарана в България и в библиотеката на Изгрева. Ето ви два случая, когато Учителят ме предпази от големи грешки поради незнание. Така че не мога да бъда упрекната в непослушание. А за другите не мога да кажа. Но ще ви кажа друго, че пред салона на Учителя на Изгрева един книжар бе сложил една масичка и продаваше литература. Не, не продаваше беседи на Учителя, а продаваше, продаваше литературата на източните и западните окултисти, на северните и южни окултисти.
към текста >>

37. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му.
Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си. Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай. И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа.
към текста >>

Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание.
Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си. Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай. И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа. Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра.
към текста >>

38. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Веднъж той ми възложи задачата да му наредя книгите в библиотеката.
Всяка отделна душа си има свой път, специфичен път и Учителят я ръководеше по метод отговарящ на специалния дух на нейното индивидуално развитие. Учителят правеше разлика между индивидуалност и личен път. Той казваше: „Всяка душа в Божествения свят си има своя индивидуалност, а личния път е човешкият егоистичен живот", За всеки човек Учителят имаше свой подход, той не беше негов, но подхода идваше съобразно това кой бе застанал пред него, от къде идваше този човек и каква задача имаше да разрешава на земята. И опитността на всеки ученик бе строга специфична и индивидуална за него и тя не се повтаряше при други случаи и с други ученици. Когато Учителят ни даваше някоя работа да му свършим имахме го за чест и се чувствувахме много радостни. Веднъж той ми възложи задачата да му наредя книгите в библиотеката. Аз бях неизказано щастлива. С голям мерак започнах и в работния си ентусиазъм триех с парцала всяка книжка от всички страни независимо дали бяха прашни или не. Изведнъж, о ужас за мен измежду книгите изскочи една голяма черна хлебарка. Аз изпитах такава голяма погнуса и отвращение смесено със страх, че дори и изкрещях и мигом напуснах работата, която той ми беше посочил. Побягнах на двора пребледняла и разтреперана.
към текста >>

Чак тогава ми олекна, разбрах, че ми беше дадено да разбера, че и чистенето на книгите на Учителя в библиотеката му не бе лесна работа и тя бе свързана с разрешаване на задача - похвалиш ли се, че можеш и умееш ще те сложат на изпита.
Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах. Чак тогава ми олекна, разбрах, че ми беше дадено да разбера, че и чистенето на книгите на Учителя в библиотеката му не бе лесна работа и тя бе свързана с разрешаване на задача - похвалиш ли се, че можеш и умееш ще те сложат на изпита. И тогава му мисли. Много пъти се стараехме онези, които са около него да се приближаваме много близо до него и да бъдем всички около него. Това не бе възможно и понякога това наше стремление довеждаше до сблъсък между сестрите, най-вече между тях понеже те бяха две трети от състава на Изгрева. След един такъв сблъсък и скандал между две сестри той веднага отговори на този проблеми: „Кой е най-близо до мен? Който чете беседите и Словото ми, той е най-близо до мен понеже се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез мен".
към текста >>

39. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

Отначало аз смятах, че щом са там в библиотеката на Учителя значи са одобрени от него и трябва да се четат.
Малко е това време затова пред него стои другото време на вечността. На ул. „Опълченска" 66 имаше шкаф с книги на Учителя, повечето му бяха подарявани от приятели и като някой види някоя окултна книга, купи я и търчи така, че краката ще си строши докато я подари на Учителя. А той нареди да я сложат към лавицата с другите книги. Така се събираха много окултни книги подарени от приятели, но не по молба и предпочитание от Учителя. Отначало аз смятах, че щом са там в библиотеката на Учителя значи са одобрени от него и трябва да се четат. Така веднъж редях и почиствах книгите и попаднах на един автор Папюз. Беше нашумял автор и приятелите все говореха и го цитираха. Учителят влезна и ме погледна. Аз веднага трепнах и го попитах дали мога да чета Папюз. Той натъртено отговори: „Не.
към текста >>

40. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и... под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина".
към текста >>

41. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов.
към текста >>

42. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр.
Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ". По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия. В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр. 10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса. „Стотина списания и вестници се издават за популяризиране на окултизма. У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие.
към текста >>

43. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

А тя му завеща всички пари и библиотеката си.
Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева. Така покрай неразбориите на Борис и превратните му схващания аз бях принудена също със страдания и мъки да вървя до него като съпруга. ] Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче. Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд".
към текста >>

44. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливо в нея.
Засечката бях аз. Аз скочих на крака и се противопоставих най-енергично като викнах у дома Неделчо Попов и го накарах да отиде и да разкаже пред всички на Братския съвет какво му е наредил Учителя, когато е разбрал, че Славянски печели като търговец от Словото на Учителя. Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливо в нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена. Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са безмилостни и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>

45. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

А тя му завеща всички пари и библиотеката си.
Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева. Така покрай неразбориите на Борис и превратните му схващания аз бях принудена също със страдания и мъки да вървя до него като съпруга. Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче. Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд".
към текста >>

46. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливов нея.
Засечката бях аз. Аз скочих на крака и се противопоставих най-енергично като викнах у дома Неделчо Попов и го накарах да отиде и да разкаже пред всички на Братския съвет какво му е наредил Учителя, когато е разбрал, че Славянски печели като търговец от Словото на Учителя. Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливов нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена. Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са безмилостни и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>

47. Сборник ТОМ 6

СБОРНИК ТОМ 6 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество.
СБОРНИК ТОМ 6 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух-Словото на учителя Дънов е Слово на Есетровия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога. Във Вселената има един Бог, едно Слово, един Всемиров учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената. Словото на Всемировия учител - Беинса Дуно е Третият завет на Бога към Човечеството. Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е.
към текста >>

48. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека.
София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма. Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме. Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна. Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая.
към текста >>

49. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой.
Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше. Те изгладняха, комуната не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси. Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой. Баща ми беше вегетарианец, не пиеше, не пушеше. Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости. Така той покани членовете на комуната и те му гостуваха. Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка.
към текста >>

Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли.
Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това. Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши. Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време. Но при него идваха приятелите от комуната и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството.
към текста >>

50. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги.
Мен не ме интересуваха разни други неща, че хората дават пари, че мога да отида да направя някоя служба в някой частен дом и да взема пари за това. Тези неща не ме вълнуваха и аз бягах от тях. Аз така както посещавах Изгрева и разговарях с Учителя, така и четях беседи. Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на владиката Стефан в София. А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят.
към текста >>

51. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос? " „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски. Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд.
към текста >>

52. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Надежда Георгиева Кьосева

Не може да се оплаче, книги имаше в библиотеката на баща му, природата бе наоколо му и накрая му се даде да учи в консерваторията.
Проявява много егоизъм. Голямо противоречие има в него. А баща му беше идеен човек, интелектуалец. Като си замина баща му остави хиляди книги от хубави по-хубави, от които Симеон е черпил. Още при първата среща Учителят му бе казал: „Обичаш книгите, обичаш природата, обичаш музиката". Не може да се оплаче, книги имаше в библиотеката на баща му, природата бе наоколо му и накрая му се даде да учи в консерваторията. Но не успя нито в трите области. Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си. Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си. Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не. Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се.
към текста >>

53. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Славчо започна да издава „Библиотека безсмъртни мисли".
И така това беше първата смехория с Бубка, която остана нарицателно. Имаше много хубави моменти вкъщи, имаше хумор, но Жоро имаше вече и други намерения. Намисли да ме представи вече вкъщи. Помагаше ми вече в училището за тая пуста търговия, която аз не обичам, но пак си ходех на беседа, пак си ходехме на Витоша и по Рила и Славчо организираше пак Рилските летувания и живота си течеше. Често идваха майката и сестрата на Люба - Пека и Надка, но те бяха със свои семейства и не можеха да помагат вкъщи. Славчо започна да издава „Библиотека безсмъртни мисли". Имаше нещо като печатница на ул. „Гурко" № 22, но по-късно бомба удари всички тези негови книги. Цялата печатница бомба я удари на „Гурко" 22. Случайно ли бе? Жоро имаше фотоапарат и правеше много снимки - на салона, при празници, на Петровден, на поляната и на Витоша и на Рила.
към текста >>

54. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Надежда Георгиева Кьосева

След женитбата си Славчо започна издаването на библиотека „Безсмъртни мисли".
Поддържаше постоянна връзка с Учителя и по Негово нареждане изпълняваше много задачи. Славчо имаше едно решение да не се задомява, за да може да бъде всецяло отдаден на братските нужди, но в началото на 1934 г. той се ожени за агрономката Люба Андреева, която беше също отдадена на Учението на Учителя. Трябва да спомена, че още преди женитбата си брат ми беше получил една криза от апендисит, за която лекарите констатирали, че е гноен и че веднага трябва да се оперира, но сестра Елена Каназирева, която беше у дома в момента отиде при Учителя, който нареди да му се направят няколко млечни компреса, след което всичко премина и не се повтори повече. Това не беше единствения случай, при който Учителят лекува. След женитбата си Славчо започна издаването на библиотека „Безсмъртни мисли". Кантората и печатницата му бяха на ул. „Гурко" 22. Понеже тази библиотека работеше за Славянството той реше да промени името си от Печеников на Славянски. И до ден днешен двете му дъщери му носят името Славянски, а не Печеникови. При бомбардировките над София падна бомба на ул.
към текста >>

Понеже тази библиотека работеше за Славянството той реше да промени името си от Печеников на Славянски.
Трябва да спомена, че още преди женитбата си брат ми беше получил една криза от апендисит, за която лекарите констатирали, че е гноен и че веднага трябва да се оперира, но сестра Елена Каназирева, която беше у дома в момента отиде при Учителя, който нареди да му се направят няколко млечни компреса, след което всичко премина и не се повтори повече. Това не беше единствения случай, при който Учителят лекува. След женитбата си Славчо започна издаването на библиотека „Безсмъртни мисли". Кантората и печатницата му бяха на ул. „Гурко" 22. Понеже тази библиотека работеше за Славянството той реше да промени името си от Печеников на Славянски. И до ден днешен двете му дъщери му носят името Славянски, а не Печеникови. При бомбардировките над София падна бомба на ул. „Гурко" 22 и унищожи всичко. Остана онова, което е отпечатал. Пропуснахме да кажем, че Славчо имаше една лека кола „ДКВ", с която често пъти е возил Учителя и други братя и сестри.
към текста >>

55. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Маргарита Рангелова Стратева

На Изгрева се запознава с брат ми Светослав Печеников, който при издаване на библиотека „Безсмъртни мисли" промени името си на Славянски поради славянските си издания.
Чрез поглед към природата той оформя своето дарование чрез фотографията. Още от 1932 г. той правеше много снимки на Учителя, на салона, на епизоди от изгревския, витошкия и рилския живот. Правил е снимки също и в Мърчаево, правил е снимки на езерата, на Паневритмията и на Молитвения връх. Направил е също и филми от живота на Братството. На Изгрева се запознава с брат ми Светослав Печеников, който при издаване на библиотека „Безсмъртни мисли" промени името си на Славянски поради славянските си издания. И до днес дъщерите му носят името Славянски вместо Печеникови. Много често през 1932 - 33 и 34 година брат ми канеше при него да приспиват на Изгрева приятелите срещу беседите в сряда и петък (общ окултен клас и специален окултен клас за неженени), които се провеждаха в 5 ч. сутринта. След гимназията Жорж е работил при баща си, който е бил търговец на едро за обущарски материали и той е ходил в габровските фабрики за стоки и е помагал много на баща си. През 1936 г. ние се оженихме на 23.VIII.
към текста >>

56. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Маргарита Рангелова Стратева

За неговата дейност има много материали в библиотеката „Кирил и Методий".
Емил се познаваше с много приятели, превеждаше беседи, ходеше на Изгрева. Всичко това беше много хубаво, но той после се отклони и влезе в партия. Това не беше хубаво, за което той плати с живота си. Емил беше по убеждение чист земеделец на Ал. Стамболийски и в тая връзка беше много запален. За неговата дейност има много материали в библиотеката „Кирил и Методий". Емил беше приятел и на попа на село, който беше земеделец, та когато синът ми Георги стана на 2 - 3 години попа ни написа свидетелство за брак. Нали трябваше да се узакони нашето дете. Аз не смеех нищо да му кажа да не би случайно той да ме остави, а причината беше друга - неговата небрежност. Не беше грижовен поначало. Йоанна: Баща ми е имал много големи политически амбиции.
към текста >>

57. 10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА

От него имам подарък един немско-руски речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките.
Тя беше приятелка на капитана. След време тя беше изтеглена в СССР, където роди дете. Кина: Аз четях за изпити и понеже при Гита беше много тясно и шумно кап. Шпак ми даваше ключа от стаята си у Стефови, за да мога да чета там. Понякога той ми даваше по малко захар и казваше: „За децата". От него имам подарък един немско-руски речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките. Йоанна: Ние знаем за една Варя, която е отседнала при нас и тоя кап. Шпак, за когато аз имам някакви далечни спомени, че той много ме обичаше и ми викаше „кнопка", което значи габърче или не зная какво и не харесваше другите. Той казваше, че ще вземе една клечка кибрит и ще запали целия Изгрев, но ще остави само „Кнопката". Но той отишъл веднъж при Учителя и като се върнал е казал това: „Ваший Учитель, самий мудрий на земном шаре". Той си е занесъл от тука един-два куфара с беседи.
към текста >>

58. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Цялата си библиотека ми остави на разположение и аз с тях ходех след това на Симеоново.
3. В БРАТСТВОТО Все пак аз започнах да си ходя горе на Изгрева. Веса Несторова не ме запозна с Влад Пашов и Димитрий Стоянов, но аз като ги срещнах веднъж им казах, че съм помолила Веса да ме запознае с тях. Влад беше много разположен. Тогава Влад ми даде литература най-различна и по физиогномика, хиромантия и астрология, въобще той ме посвети в много неща. Цялата си библиотека ми остави на разположение и аз с тях ходех след това на Симеоново. За Рила Димитрий ми отстъпи палатката си. След заминаването на Учителя ходех всяка година на Рила, направих си палатка и летувах там. Хубаво беше при огньовете, но аз не бях много контактна. Та това ми бе срещата с Учителя. След това съм отивала така, но по- малко.
към текста >>

Той имаше богата библиотека с наша и чужда литература.
Там е бил по Своге и другите гари. Майка ми никога не е работила държавна работа. Била е домакиня. Ами шест деца е родила, да не е лесно да се отгледат. Бях въведена в Учението на Учителя от Влад Пашов. Той имаше богата библиотека с наша и чужда литература. Даже имах няколко книги от библиотеката на Учителя, които преведох на български, но не мога да си спомня заглавията. Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя. В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка.
към текста >>

Даже имах няколко книги от библиотеката на Учителя, които преведох на български, но не мога да си спомня заглавията.
Майка ми никога не е работила държавна работа. Била е домакиня. Ами шест деца е родила, да не е лесно да се отгледат. Бях въведена в Учението на Учителя от Влад Пашов. Той имаше богата библиотека с наша и чужда литература. Даже имах няколко книги от библиотеката на Учителя, които преведох на български, но не мога да си спомня заглавията. Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя. В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка. През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години.
към текста >>

59. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка.
На 6.XII.1957 г. бе иззета литературата на Братството от 5. 20 ч. вечерта от София, където е била на склад както и от много братя и сестри, които бяха посочени в София и в провинцията. У нас в Русе също дойдоха сутринта двама цивилни и един милиционер. Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка. Ние бяхме като замръзнали и не можехме да проумеем какво става и защо е това нещо. Спомням си, че тогава бях на работа в Параходство „Българско речно плаване" и трябваше поради това да отида по-късно на работа. Но доста преди това бяха ме викали в съвета и цивилни лица ме разпитваха и ми задаваха въпроси като искаха да ми дават литература да чета - един вид да ме привлекат за друга работа, но аз отказах под предлог, че имам други убеждения и че не желая това. После още няколко пъти ме викаха в милицията да ме разпитват отново като ме накараха да подпиша, че няма да съобщавам никому, че са ме викали и ако говоря за това да бъда строго наказана. Така аз не говорех абсолютно нищо в службата си във връзка с братството и когато ме запитваха нещо казвах, че аз съм дошла на работа, за да изкарвам прехраната си, а не за други неща.
към текста >>

60. Сборник ТОМ 7

СБОРНИК ТОМ 7 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1997 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество.
СБОРНИК ТОМ 7 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1997 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дaр на онези, на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух. Школата на Учителя Дънов е Школа на Всемирното Велико Бяло Братство. Тя се открива за пръв път от 1922- 1944 г. на земята, в духовния свят и в Божествения свят. Школата на учителя Дънов е Школата на Всемировият учител Беинса Дуно.
към текста >>

61. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов.
Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава.
към текста >>

62. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Аз съм библиотекар на пансиона и там идваха, тогава имаше прогресивни момчета, които впоследствие, а пансиона беше военен, станаха военни и ги избиха след 9.IX.1944 г.
Скъпа, тука е пренесена и преди да се монтира царя идва, поканиха го да дойде и генерала ни каза, че ще се ръкува с нас и ще ни пита за нашия баща и вие ще му разкажете. Аз като висок и красив бях знаменосец. Строихме се така една редица около 200-300 деца и генерала казва,като дойде царя ще ви пита за вашия баща, къде е загинал, на кой фронт и т.н. и като си тръгва ще му целунете ръка. Това става предния ден. Аз съм библиотекар на пансиона и там идваха, тогава имаше прогресивни момчета, които впоследствие, а пансиона беше военен, станаха военни и ги избиха след 9.IX.1944 г. Аз не исках да стана военен. Някои бяха комунисти, после много станаха и в ръководството на Политбюро. Аз останах жив. Те идваха вечерно време след проверката при мене. Казвам им: „Приятели, така и така каза директора.
към текста >>

63. 22. Дядо Благо

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му.
“ И така в един хумористичен вид те са общували много сърдечно. Той има много такива скоропоговорки, пословици, гатанки. При едно такова общуване на дядо Благо му идват гости. Поглеждайки през прозореца той разбрал кои идват и бил недоволен от посещението им и казал на бай Иван: „Ти стой сега в тая стая, аз казал ще изляза да ги посрещна и бързо, бързо ще ги отпратя. Не ми са приятни, сега за какво идват“. И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му. Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“. Започнал и дръпнал една беседа и отваря. И когато отваря гледа вътре в беседата едно тесте с хартия - нещо написано. Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя старец има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент. Взема го и го слага в джоба си.
към текста >>

64. 29. Цочо Диков - Ракитски

Но редактора се обърнал към библиотеката си и извадил една енциклопедия, отворил я на мястото където има дадено за движението на Луната и му показал същата картинка, същия чертеж, който дядо Цочо е направил самостоятелно.
Като разбрал тая работа, понеже не е чел нищо до тогава, не знае, че това движение на Луната е открито отдавна. Взема го и един ден, когато успява да получи отпуска, взема някакво превозно средство и идва в София. Отива в редакцията на някакъв вестник, не си спомням дали ми е казал кой вестник, но отива най-щастлив така и усмихнат им поднася това, което той е открил. Редакторът го видял, разгледал го. Какво е помислил редактора той не знае. Но редактора се обърнал към библиотеката си и извадил една енциклопедия, отворил я на мястото където има дадено за движението на Луната и му показал същата картинка, същия чертеж, който дядо Цочо е направил самостоятелно. И дядо Цочо вижда, че това е открито много отдавна и много се отчаял. И в такъв смисъл се отчаял, притеснил се по-скоро от това, че редактора ще го помисли за плагиат, че той е откраднал това нещо от енциклопедията или от някъде другаде където го има и му го носи като някое свое откритие. Дали така е помислил редактора или не ние не знаем, той не си е казал мнението, той само му е казал, че няма да му публикува откритието тъй като това е вече открито и следователно няма нищо ново под слънцето. Дядо Цочо вижда истината, примирил се с нея, прибрал си чертежа и си е тръгнал. Но истината е, че той без всякакво образование е успял да открие точното движение на Луната, така както е в действителност.
към текста >>

65. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

Нали възпитаник е бил и бе с богата библиотека.
Ето, това е. Дал му е възможност. А той е бил наистина много голям ясновидец. Бил е и голям учен. Той е първият английски възпитаник от българските авиатори по време на Европейската война. Нали възпитаник е бил и бе с богата библиотека. Голям ясновидец е бил, но аз го знам, но до него никога не се доближих и до Кръстю Христов не се доближих. Бяха ме предупредили да се пазя от тях. И от кого ме пазеха още Паша и Аня? И от брат Славчо Славински ме пазеха. Той беше много сладкодумен, много чаровен, много слънчев, но чичо Колю Гръблев, като че сега го гледам как се смее и вика: „Той гледаше в очите Бога и Го лъжеше“.
към текста >>

66. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим.
Георги Раковски е казал, че Константин Велики е българин, а ние го знаем за римски император, но той не живееше в Рим. Ама ние не четем нашата истинска история, а ние четем какво са писали средноевропейците, а каква представа имат за Балкаския полуостров? Че най-напред е бил император на римската империя, после на Византийската и на турската. А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция. В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край.
към текста >>

Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области.
Ама ние не четем нашата истинска история, а ние четем какво са писали средноевропейците, а каква представа имат за Балкаския полуостров? Че най-напред е бил император на римската империя, после на Византийската и на турската. А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция. В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г.
към текста >>

67. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя библиотека и т.н.
Ами имало един французин Манджо, който правил запис на беседи на Учителя. Сега разказваше ми Елена Андреева, че на времето Манджо тука отишъл с групата французи, направил запис на беседа на Учителя. Какво знаете за това? А: Това бяха първите магнетофони, понеже работеше там в телевизията, беше донесъл един уред и наистина е записал, но за тази плоча, аз сама съм го питала и той не знае какво е станало с нея. Той каза, че се е счупила, че накрая и той си беше загубил малко ума така. Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя библиотека и т.н. въобще нищо не се знае за тая плоча. В: Значи вие лично сте го питали. А: Да, питала съм го,защото и тука са ме питали. Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил.
към текста >>

Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да.
Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни- когаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше.
към текста >>

68. 12. Занаят за прехрана

Анина Бертоли

„Имам каза много книги в библиотеката, ще ви ги дам.“ После пак отидох, то беше вече след 9.септември 1944 г.
В: Щеше да станеш голям астролог. А: Е да, ама като не слушаме. Защото го смятах за нещо странично „А, казвам с астрология“. В: Значи Учителят пожела да ви даде някоя и друга книга. А: Е, книги. „Имам каза много книги в библиотеката, ще ви ги дам.“ После пак отидох, то беше вече след 9.септември 1944 г. Медицината тъй ме привличаше. Казвам: „Медицина, Учителю“. „Ах, по начина както се изучава сега.“ Друго казва: „Ами, Учителю, естествена история.“ „А да, може.“ В: И вие какво предпочетохте? А: Естествена история следвах. В: И това го изкарахте?
към текста >>

69. 15. Условия за работа

Анина Бертоли

Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко.
И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място. После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 1/2 на три м. Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко. А баща ми също живя в една мъничка стая 3 на 3 м всичко и етажерки, етажерки, за да сложим всички книги, списания. В: И фактически сега тука имате по-добри условия. А: Е, имам разбира се, но тука не ми е работата, като е вечер не мога друго да правя. Не знам, въобще не си правя планове. Никакви планове, както нещата се нареждат.
към текста >>

70. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов.
Обаче в себе си казах: "Аз ще подиря тази книга по-късно". В същото време, при една набързо станала среща с моя преподавател, последния сподели впечатлението, което получил от личната среща с Учителя, която имал. Бил поканен като идеен човек в дома на ръководителя на духовната група на вечеря и разговор. Така възторжено бе ми предал впечатленията си, че у мен се създаде представа, че Учителя е необикновен човек и у мен се зароди желанието да го видя. Три месеца след това аз бях вече прогимназиална учителка в едно голямо село в Търновско. Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов. Бях положила много усилия, много труд при тежки и оскъдни условия докато си извоювам терен, на който да стъпя в живота. При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост.
към текста >>

71. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

Тя беше в един пансион католишки за студентки и там в този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки.
Д: Ще разкажа как станаха тези неща, защото са за мене най-важни тия работи когато реших да уча музика, когато баща ми се съгласи. Защото той се разочарова, нали Катя завърши в Санта Сицилия в Рим и не стана музикант професионален. В: Тя се върна в София. Д: Тя завърши музикалното училище в Пловдив, оттам замина за Рим пет години. То беше всъщност последната година на Катя, в която се подготвиха така нещата за нея и за мене. Тя беше в един пансион католишки за студентки и там в този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки. Има първи опитности. То е много интересно. Когато дойде на Изгрева тя беше запозната с тия проблеми.
към текста >>

72. 14. КАТЯ ГРИВА

Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити.
Д: Ами преди земетресението 1928 г. и стоя там пет години. Върна се 1932 г. Тя учи в Рим, в Санта Чичилия, това е голямата консерватория, в която даже и Верди е учил. Там има една плоча, че е била в някакъв пансион католишки. Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити. Катя беше настроена много мистично, духовните проблеми винаги много са я вълнували, както и аз в същото време се запознах с теософията. Един ден и двамата седим на масата, чакаме обеда и в това време донасят една брошура. В Пловдив поповете издават една брошура срещу Учителя. Цитират го какво разбира Петър Дънов за любовта. Обаче книжката е издадена с такова невежество, че веднага заинтересова.
към текста >>

73. 22. НЕОБЯСНИМОТО

И от тази библиотека там католишката се запознава тя с йогите, теософията.
Той беше един много добър музикант, много така подготвен, да, хубава култура носеше и даваше солидна подготовка, и бе добър педагог. Много добър педагог. В: Какво знаеш за Катя? Д: тя отива в Рим да учи музика пет години. Последната година отива в пансиона, католишки пансион като ще плаща по-евтин наем, ще бъде там, трябва да спести пари понеже иска от Италия да се върне през Париж или направо през Швейцария. И от тази библиотека там католишката се запознава тя с йогите, теософията. Те даже не знаят там сестрите какво има в библиотеката им. А от друга страна тя си беше подготвена в това отношение още от България.
към текста >>

Те даже не знаят там сестрите какво има в библиотеката им.
Много добър педагог. В: Какво знаеш за Катя? Д: тя отива в Рим да учи музика пет години. Последната година отива в пансиона, католишки пансион като ще плаща по-евтин наем, ще бъде там, трябва да спести пари понеже иска от Италия да се върне през Париж или направо през Швейцария. И от тази библиотека там католишката се запознава тя с йогите, теософията. Те даже не знаят там сестрите какво има в библиотеката им. А от друга страна тя си беше подготвена в това отношение още от България.
към текста >>

74. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература.
Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели.
към текста >>

75. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

Дядо ми беше с много големи интереси духовни и литературни, имаше огромна библиотека.
Галилей завърши гимназия в Пловдив. Сега в 1928 г., но не помня светлата сряда. С дядо ми отидохме на черква, защото в евангелската черква има богослужение в 10 часа, неделя сутринта и вечерта, и в сряда вечерта. Това бяха богослуженията, а пък през седмицата в петъчен ден жените имаха женско събрание и там разработваха евангелски стихове, освен това имахме младежко евангелско дружество, в което пък всяка неделя след обед имаше специална служба, където някой от младежите изнасяше реферат на религиозна тема, из живота на някой велик човек и така добихме доста голяма ерудиция за детската си възраст. Майка ни ни четеше много хубави приказки и винаги така ни приспиваше. Дядо ми беше с много големи интереси духовни и литературни, имаше огромна библиотека. Голяма, много голяма библиотека и той знаеше английски, баба ми знаеше английски, майка ми знаеше английски, така всичките. Нашият дом беше наситен с много духовна светлина, с много музика, мога да кажа, че ние сме имали едно много красиво и щастливо детство. Защото помня около празниците, още през месец октомври получавахме от нашето духовно библейско училище вече стихчета, които трябваше да заучаваме, за да ги казваме на Коледното тържество. Това бяха стихчета от стария завет, от пророците, които предвещават идването на Христа, от Евангелието, картините на Рождество Христово. Тогава системата на училище беше по-друга.
към текста >>

Голяма, много голяма библиотека и той знаеше английски, баба ми знаеше английски, майка ми знаеше английски, така всичките.
Сега в 1928 г., но не помня светлата сряда. С дядо ми отидохме на черква, защото в евангелската черква има богослужение в 10 часа, неделя сутринта и вечерта, и в сряда вечерта. Това бяха богослуженията, а пък през седмицата в петъчен ден жените имаха женско събрание и там разработваха евангелски стихове, освен това имахме младежко евангелско дружество, в което пък всяка неделя след обед имаше специална служба, където някой от младежите изнасяше реферат на религиозна тема, из живота на някой велик човек и така добихме доста голяма ерудиция за детската си възраст. Майка ни ни четеше много хубави приказки и винаги така ни приспиваше. Дядо ми беше с много големи интереси духовни и литературни, имаше огромна библиотека. Голяма, много голяма библиотека и той знаеше английски, баба ми знаеше английски, майка ми знаеше английски, така всичките. Нашият дом беше наситен с много духовна светлина, с много музика, мога да кажа, че ние сме имали едно много красиво и щастливо детство. Защото помня около празниците, още през месец октомври получавахме от нашето духовно библейско училище вече стихчета, които трябваше да заучаваме, за да ги казваме на Коледното тържество. Това бяха стихчета от стария завет, от пророците, които предвещават идването на Христа, от Евангелието, картините на Рождество Христово. Тогава системата на училище беше по-друга. Първите четири години бяха отделения, вторите три бяха прогимназия и след това пет години гимназиален курс.
към текста >>

76. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК Първата вечер пренощувахме в хотел "Балкан" и вече трябва да ми търси брат ми квартира. Отиваме при наши познати, д-р Паранжилов, да го питаме дали знае някъде квартира. "О-о, тука живее една много добра австрийка, която дава целия горен етаж под наем." Австрийката фрау Берта Бочарова, съпруга на един бивш казанлъчанин, който е лекар, който е завършил във Виена и тя идва да живее с него млада. Тя дава целия горен етаж под наем. Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка. Адриана, която пък беше дошла да бъде като частна учителка на децата на директора на фабриката "Копрони". Тя беше военна фабрика, която с договор бяхме дали на италианска компания. Той беше инженер Калигарис, а тя беше преподавател на неговите деца. Но аз както съм винаги затворена, отивам: "Добър ден, добър ден", повече нищо. А в другата стая живееше една българка, детска учителка.
към текста >>

В това време, а и в нейната стая имаше също така библиотека, и се отваря вратата на библиотеката.
" "Ами получила съобщение, че майка й е починала. Идете да я посетите! " И аз чукнах на вратата на Адрияна и викам: "Добър ден. Изказвам моите съболезнования. Не плачете, тя майка ви е жива". В това време, а и в нейната стая имаше също така библиотека, и се отваря вратата на библиотеката. И тя казва: "Ето, това е признак, че майка ми е жива". И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански.
към текста >>

77. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко.
И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше. Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира. В горния етаж бяха нашите спални. Една американка, тя и аз. Имахме там и баня. Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко. Тя ми даде всичко каквото беше. И хубаво бях посрещната. Гали ме заведе там, пък моя приятелка беше учителка вече там в Ловеч и тя ме представи на мис Търнър, на цялата колегия и Гали изнесе концерт в залата за концерти. Те имаха зала за концерти в колежа. И те даже ученичките нарекоха Гали сър Вайъли на английски „цигулка".
към текста >>

Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия.
И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно. И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със солена вода, в много слаба форма. Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора. Бях решила в себе си и какво ще занимавам Учителя повече, да. Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия. "Вие напомняте за Ренесанса с тази прическа." Съпругата му беше в Америка тогава, те нямаха деца и той искаше да ме вземе в Америка, но аз казах: "В България си оставам". Изобщо не ме е блазнило това отиване на някъде, макар че съм имала хиляди случаи и в Италия, и във франция, и в Америка да отида и са ме канили да ми плащат. Тука си оставам.
към текста >>

78. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български.
В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи. В: Искам друго да ви питам.Понеже в първите години нали евангелските среди са смятали, че Учителят ще бъде пастор към тях. Веска: Да.
към текста >>

79. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

На разположение ми беше нейната богата библиотека и пианото й работата ми с ученичките се развиваше под знака на успеха, винаги вдъхновена и с радост влизах при моите добри и интелигентни ученички.
18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА От къщата, в която живеех заедно с мис Търнър ми бяха дадени много добри условия. На разположение ми беше нейната богата библиотека и пианото й работата ми с ученичките се развиваше под знака на успеха, винаги вдъхновена и с радост влизах при моите добри и интелигентни ученички. От Изгрева получавах често много богати по съдържание писма с мисли от беседите на Учителя, които ми пращаше с голяма Любов сестра Савка Керемидчиева, една от стенографките на Братството. Погребана в един чист и уютен кът, настрана от шумния живот на обществото, бях доволна на Бога за всичко, което беше ми дадено. Но един сън, който сънувах през март 1943 г. ме озадачи доста и наведе на сериозни размисли. Сънувам, че се намирам в чакалнята на Пловдивската гара.
към текста >>

80. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

Мама отвори вратата, Савка почтително й целуна ръка, влезе в моята стая, там все още беше пианото, беше наредена стаята с всичко мое и библиотеката ми и тя погледна на пианото ми и погледна моя портрет и казва: "Ах, такъв хубав нос!
Той разбра, че нищо не разбирам, даже не съзнавам какво става около мене в политическия свят, в политическия живот. Това беше последното, но след като Гали се завърна от фронта, той имаше някакво страдание, язва се появи. И много страдаше от нея и една нощ сънувам, че Учителя идва у нас, влиза в стаята на Гали и положи ръката си върху болното място. Събудих се и очаквах все пак този сън да се покрие с някаква реална проява. И действително сутринта раничко се позвъни и се появи на вратата Савка Керемидчиева. Мама отвори вратата, Савка почтително й целуна ръка, влезе в моята стая, там все още беше пианото, беше наредена стаята с всичко мое и библиотеката ми и тя погледна на пианото ми и погледна моя портрет и казва: "Ах, такъв хубав нос! " Така каза. Не знам защо? Портрета го видя. Както и да е, но тя дойде с цел да съобщи на Гали някакви разпоредби, някои съвети, които Учителят му дава във връзка с неговото излекуване. Това беше една много мила проява.
към текста >>

81. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

"Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка".
Консулов, към вас. Вие сте известен като голям учен на България в Европа и по целия свят и сега когато вие сте в един институт, който оглавявам аз, бих желал да направя вашия престой в него колкото може по-удобен. Кажете ми от какво се нуждаете? " И професора му казал: "Благодаря ви за вашето внимание, вие знаете, че един учен не може без светлина. Ако може в моята килия да поставите крушка електрическа". "Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка". Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия.
към текста >>

82. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И всичките негови лекции са изградени върху тези абсолютни Истини на тази огромна Вселенска библиотека където са засегнали вечните принципи на Битието.
Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот". И действително, той в живота си успява да изгради една такава система обоснована на много трайни истини, които той е заимствал от акашовите ръкописи. И всичките негови лекции са изградени върху тези абсолютни Истини на тази огромна Вселенска библиотека където са засегнали вечните принципи на Битието. Той е против всякакви сеанси да се правят, но когато трябва само. Те са ги правили, те са правили сеанси с Ани Безант, Блаватска е била медиум, и онази е била медиум, но те не са имали тази култура, този поглед, исторически поглед за развитието на нещата на Вселената и на човека отделно и на взаимоотношението на човека и Вселената и природата. Такава е разликата между тях. И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа.
към текста >>

83. 37. ТЕОСОФИТЕ

Лично се запознах така за кратко време с един теософ - Никола Трифонов, който беше приятел и с брат ми Гавраил, един много честен така, един много благороден и хубав човек, едни хубави сини очи имаше, имаше огромна теософска библиотека.
Защото той е изпробвал всичко, какво отговаря на нашия натюрел ни повече, ни по-малко, ни грам повече, ни грам по-малко. В: Сега, при българските условия между двете световни войни се разраства много теософското движение. Вие познавате ли тука много теософи? Те и в нашите среди са били. Веска: Аз ще ви кажа. Лично се запознах така за кратко време с един теософ - Никола Трифонов, който беше приятел и с брат ми Гавраил, един много честен така, един много благороден и хубав човек, едни хубави сини очи имаше, имаше огромна теософска библиотека. Четяха, някои от тях бяха вегетарианци, но повечето от тях си, всичко това, което им предлагаше източната теософия го знаеха като една теория. Не го прилагаха. Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот. На моята снаха леля й, леля Варвара Багрянова, тя беше теософка, тя беше вегетарианка, един много издържан човек така в морално отношение, но дори ми е казвала: "Знам още колко прераждания ще трябва да идвам на земята и как не ми се ще да се прераждам вече. Отново да почвам пак да боледувам, тези болести детските, да ходя да уча".
към текста >>

84. 42. СЕМЕЙНА СНИМКА

Той даже фамилия Василеви познаваше Георги Томалевски, понеже Георги Томалевски беше се заел да пише биография на Учителя, той услужи на Георги Томалевски с тази снимка, след това Георги Томалевски му я върна, да си има той в своята библиотека.
Това са наши много добри приятели от евангелското общество, културни хора, образовани хора, с много духовни интереси, с много така добродетели проявяваха в живота си и именно неговата внучка Малинка, по съпруг сега Атанасова, тя ми даде, баща й Самуил Василев ми показа тази снимка на Учителя. В: Какво представлява тя? Веска: Това е едно малко портретче, Учителят като младеж, като ученик в гимназията. В гимназията още да, в гимназията и са си разменили: Петър Василев е дал на Учителя и Учителят пък е дал на Петър Василев тази снимка. Но баща му си я пази. Той даже фамилия Василеви познаваше Георги Томалевски, понеже Георги Томалевски беше се заел да пише биография на Учителя, той услужи на Георги Томалевски с тази снимка, след това Георги Томалевски му я върна, да си има той в своята библиотека. В: Може ли да се вземе тая снимка да я преснемем и да му я върнем? Веска: Ние сме много големи, ние сме от три поколения приятели. Значи д-р Шопов, той пък е възпитаник на лейди Страндфорд. Той е един от будните български момчета, от Меричлери ли беше, от не знам кое село до Пловдив, при което лейди Страндфорд когато идва в България, иска да издържа няколко българчета на свои разноски в Лондон и той свършва в Англия медицина д-р Шопов. Негова дъщеря е Амалия Шопова, съпруга на Самуил Василев, който пък е син на Петър Василев, съученикът на Учителя.
към текста >>

85. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека.
Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири. След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега? Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека. Погледът ми попадна на една книга, озаглавена „Житно зърно". Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна розово-слънчева светлина. /Само тази част от съня можах да си припомня/. Поразена от това съвпадение бързо изтеглих книгата. Започнах да разрязвам и чета страниците напълно погълната от тяхното съдържание.
към текста >>

86. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя, когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ.
към текста >>

87. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4.VIII.1969) 1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА Кратките сведения за Юрдан Харалампиев Симеонов - Данко, получихме от неговата втора съпруга Надка, които бяха записани на касетка на портативен касетофон през 1989 г. Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни предаде: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия. Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи. Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата. Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко -Надка. Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея.
към текста >>

88. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО Родителите на Данко са от В. Търново. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови, които били търговци. Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе. Майка му - Евангелия е била учителка в Кубрат. Данко е роден в София на 6.111.1895 г. Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София.
към текста >>

89. 21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ

Учителят имал план, Той искал срещу салона да се построи тази сграда, да има библиотека, да има читалня, да има стаички за братя и сестри, които са самотни.
А Учителят искал от страни да бъде осветлението. И така се правеше брат, виждате ли, Учителят каже нещо, пък всеки го направи както той го разбира. И оттам се получиха тези недоразумения, които ставаха. И така и външният вид който се даде на Изгрева. Защото ние би трябвало, нали план да има. Учителят имал план, Той искал срещу салона да се построи тази сграда, да има библиотека, да има читалня, да има стаички за братя и сестри, които са самотни. Имал е много хубав план, но не го направихме, защото те го заеха мястото от други малки къщички и развалиха плана на Учителя. Виждате ли, после купиха от другата страна местата по един декар взеха там. Там вече взеха по един декар. Ами и Славчо Печеников, като купиха там с Борис Николов и те взеха по-малко и те взеха малко место. И там не бяха по декар.
към текста >>

90. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

До него имаше една библиотека от един брат, който му я прави - Боян Златарев, той Му прави библиотеката, след това имаше масичка на която впоследствие стоеше радио, след това имаше един прозорец северо- източен от който лятно време влизаше слънце, и след това имаше, маса, голяма маса.
Като влезеш вратата. Влизаш от запад към изток. Веднага от дясната страна имаше една закачалка за дрехи. От лявата страна беше Неговото легло с глава към север. До него имаше нощно долапче. До него имаше една библиотека от един брат, който му я прави - Боян Златарев, той Му прави библиотеката, след това имаше масичка на която впоследствие стоеше радио, след това имаше един прозорец северо- източен от който лятно време влизаше слънце, и след това имаше, маса, голяма маса. Отдолу под масата Той си имаше един кош, в който си държеше бельото. До тази маса беше отвора за балкона. Имаше балкон и след това, оттук имаше масичка. И на тази маса дето бельото Му, там Учителя си държеше портретите, Неговите портрети. От Цветана Щилянова, от Борис Георгиев и от Кършовски.
към текста >>

В.К.: А в библиотеката каква литература имаше?
И на тази маса дето бельото Му, там Учителя си държеше портретите, Неговите портрети. От Цветана Щилянова, от Борис Георгиев и от Кършовски. Три портрета имаше рисувани. Така един зад друг стояха. И на нея си държеше Библията и някои книги и тефтерчета Негови. В.К.: А в библиотеката каква литература имаше? Е.А.: Имаше много голяма литература на английски език, окултна литература на английски език, имаше и български, имаше една енциклопедия на английски език - голяма и други книги подарявани. В.К.: Учителят четеше ли? Превеждаше ли? Е.А.: Аз съм го заварвала да чете, да. Радио му купиха много по-късно, може би 4-5 години преди да си отиде.
към текста >>

91. 37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И аз влязох в стаята Му, щото Той в антренцето беше, там е печката, стоя в стаята и бъркам в библиотеката и първия плик, който хванах беше този, най-отгоре.
Запалих я. А пък преди това бяхме чистили стаята горе и Савка дойде да ми каже, че Учителят е недоволен, че сме разместили книгите търсил един плик, за да си намери за радиото документите, за да може да платят, защото се плащаше предваритело, накрая на годината ли, какво беше. Нещо такова и аз като беше вече там, и като свърших всичко, казвам: „Учителю, каза ли сте тъй на Савка, че някакъв плик сте търсили с документи. Какъв е казвам плика, за да го потърся? " Той вика: „Канцеларски формат". И аз влязох в стаята Му, щото Той в антренцето беше, там е печката, стоя в стаята и бъркам в библиотеката и първия плик, който хванах беше този, най-отгоре. И аз отворих го, видях документи за радио. Казвам: „Този ли е Учителю? " „Този". Намерих го, беше плика. Как не са го намерили, защото Савка каза че и тя го търсила, за да не го намерят.
към текста >>

92. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

Зад Него имаше една библиотека с книги, които държеше Учителя.
Щото Учителят горе не прие да Му сложат гардероб. Той имаше една закачалка на която си слагаше дрехите. Оттука в ляво бяха наредени столове, на които сядаха гостите. От тази страна южната имаше прозорец, пред прозореца беше една маса, голяма маса, мисля че беше разтегателна и там на нея Учителят закусваше и обядваше. Да, обядваше и закусваше. Зад Него имаше една библиотека с книги, които държеше Учителя. И горе имаше библиотека и тук имаше библиотека. А след това имаше сега тука имаше Учителят една поставка, един чайник електрически, където си топлеше вода, в стаята в ляво. Показано е на снимката. Тя беше голяма стая, широка, по-широка от горната. Сега горе е емблемата.
към текста >>

И горе имаше библиотека и тук имаше библиотека.
Той имаше една закачалка на която си слагаше дрехите. Оттука в ляво бяха наредени столове, на които сядаха гостите. От тази страна южната имаше прозорец, пред прозореца беше една маса, голяма маса, мисля че беше разтегателна и там на нея Учителят закусваше и обядваше. Да, обядваше и закусваше. Зад Него имаше една библиотека с книги, които държеше Учителя. И горе имаше библиотека и тук имаше библиотека. А след това имаше сега тука имаше Учителят една поставка, един чайник електрически, където си топлеше вода, в стаята в ляво. Показано е на снимката. Тя беше голяма стая, широка, по-широка от горната. Сега горе е емблемата. Това е име, но сърцето което е с пламъка.
към текста >>

93. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

Балючева е наша сестра, която работи в Народната библиотека, тя там се пенсионирала и когато й казах, че съм изработила такъв каталог, тя ми каза, това е основната работа на всеки каталог.
Аз много имах желание да мога да го възстановя, но сега, ако Бог ми даде възможност, ще го възстановя. Само всичките беседи бях предала, когато дойде властта да ни вземе беседите, всичко бях предала на съхранение. Само „Беседите на ръководителите" не томчета, ами всичко което беше говорено на ръководителите специално беше подбрано в папка и бяха готови да ги предавам. Но не бях ги предала на Борис тогава, още на времето и ги взеха при обиска 1957 год. полицията и затова сега съм задължена и имам задължение пред себе си да ги възстановя. Балючева е наша сестра, която работи в Народната библиотека, тя там се пенсионирала и когато й казах, че съм изработила такъв каталог, тя ми каза, това е основната работа на всеки каталог. За всеки каталог това е нещо, което е най-ценното и най-основното, което трябва да се направи. Аз не съм библиографка, но така смятах, че в един хронологичен ред като се дадат може да се види и мисълта на Учителя как е вървяла, нали една беседа след друга, ако го чете човек както са по датите може да схване това нещо.
към текста >>

94. 113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи /обиски се правеха постоянно/ - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр, на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас.
Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри /преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра/. Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи /обиски се правеха постоянно/ - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр, на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас. Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място. Така днес се появява относително пълен каталог. Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре. А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на земята.
към текста >>

95. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

„В Народната библиотека има 1-2 книжки на английски език, само че няма кой да ги чете".
Среща я една сутрин: „Сестра, чела ли сте нещо от Сведенборг? " „Не съм Учителю". Учителят прави израз на лицето си, което показва, че е много жалко, че не е чела. На следващата сутрин отново я пита: „Значи сестрата не е чела нищо от Сведенборг? " „Не съм Учителю, не съм попадала на такива книги". „В Народната библиотека има 1-2 книжки на английски език, само че няма кой да ги чете". „О, така ли Учителю". „Така сестра, така сестра". Весела след всеки разговор споделя със своите обожатели новото положение, че сега най-важното в момента е да се прочете Сведенборг. На третата сутрин Учителя задава същия въпрос. Весела не издържа и вика: „Веднага Учителю слизам в София и отивам в библиотеката за да го прочета".
към текста >>

Весела не издържа и вика: „Веднага Учителю слизам в София и отивам в библиотеката за да го прочета".
„В Народната библиотека има 1-2 книжки на английски език, само че няма кой да ги чете". „О, така ли Учителю". „Така сестра, така сестра". Весела след всеки разговор споделя със своите обожатели новото положение, че сега най-важното в момента е да се прочете Сведенборг. На третата сутрин Учителя задава същия въпрос. Весела не издържа и вика: „Веднага Учителю слизам в София и отивам в библиотеката за да го прочета". „Хубаво, сестра". Весела заминава и всички нейни обожатели посърнали се прибират отново в общия строй. На следващия ден Учителят пита: „Да има някой от Вас друг, който да не е чел Сведенборг? " Всички мълчат. Една сестра се обажда „Ами ние не знаем английски език".
към текста >>

„То го има и на български в библиотеката".
„Хубаво, сестра". Весела заминава и всички нейни обожатели посърнали се прибират отново в общия строй. На следващия ден Учителят пита: „Да има някой от Вас друг, който да не е чел Сведенборг? " Всички мълчат. Една сестра се обажда „Ами ние не знаем английски език". „То го има и на български в библиотеката". Тогава се обажда друга сестра „Учителю, не искаме да четем Сведенборг, тука при Вас ни е много добре. Никъде не отиваме". Тогава на всички просветва в ума, че това е метод на Учителя за отстраняване на Весела Несторова и да я отпрати от лагера в София. След заминаването на Учителя, тя много не идваше при нас. Сестрите не я обичаха, бяха чули някои изказвания от Учителя за нея.
към текста >>

96. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Да, поръча книгите на Райнов да се купят за Неговата библиотека, факт е, защото той вече като се поинтересувал от това, направи контакт с Него, той Го пожела за Учител и Учителят отговори с внимание към неговото творчество.
Казвам, което съм чула. Но мисля този брат учителя от Пловдив, питах го веднъж каза, че той не го помни така, другояче било. Сега, кой е предал неточно не мога да знам. Че Николай Райнов е бил при Учителя. Факт е, че Учителят купи всички негови книги после. Да, поръча книгите на Райнов да се купят за Неговата библиотека, факт е, защото той вече като се поинтересувал от това, направи контакт с Него, той Го пожела за Учител и Учителят отговори с внимание към неговото творчество. Щото това е Учителят. В.К.: Слушал съм, че официалната власт, църквата, били пълни с хули и обиди към Учителя. Е.А.: Много писаха вестниците, пък мълвата каквато беше отвратителна и грозна, да не говорим за нея. Учителят Го обявиха, че се е отлъчил от църквата какво не Му приписваха, но то беше така скоро преди 9.IX.1944 год. мисля, че беше по някакъв повод, пак нещо ми казаха, че беше писано и говорено за Него и като излезе от долната стая Учителят, така показа си пръста - Юпитер каза: „Те няма престъпление, което да не са ми преписали, но то ще се върне на главите им".
към текста >>

97. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Издаваше библиотека „Безсмъртни мисли" и разни книги на частни лица.
Може би това беше свързано със слабото й зрение. Казваше, че така й е по-удобно. През последната година по времето на Учителя печатането на беседите ставаше в печатницата на Славчо Славянски в града на ул. „Гурко" 22. Той имаше издателство. Издаваше библиотека „Безсмъртни мисли" и разни книги на частни лица. Там печатаха беседите и лекциите. През време на бомбардировките бяха напечатани втория том от песните на Учителя, но там падна бомба и те изгоряха. Много отдавна се говореше, че братството трябва да си купи печатарска машина, за да си печата беседите. Не ми беше ясно защо повече се говореше отколкото да се направи нещо. Едва след като Учителят напусна земята, братството купи печатарска машина, която инсталираха на Изгрева в дома на една сестра, която наскоро беше си заминала.
към текста >>

98. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА

Аз влязох в стаята Му и потърсих между пликовете в библиотеката Му.
Наскоро преди това аз бях чистила горната стая на Учителя, понеже наближаваха Коледните празници. След няколко дена Савка дойде при мене и ми каза, че Учителят търси някакъв документ за радиото. Аз използвах случая, че съм при Учителя и Му казах, че Савка ми е казала, че търси някакви документи. Попитах Го: „В какъв плик са били документите, за да потърся и аз". Отговори ми: „Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му и потърсих между пликовете в библиотеката Му. Първият плик в канцеларски формат, който хванах беше, отворих и видях, че в него има документи. Прегледах документите, бяха за радиото. Занесох плика на Учителя, Той го прегледа и ми каза: „Занесете го на брат Дряновски! " Преди да излеза Той ми даде една ябълка, голяма, александровка. Благодарих и излязох да занеса плика.
към текста >>

99. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология"от тази библиотека, на абонатите.
Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време. Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи. От страна на редакцията на списание „Житно зърно" сме помолени да ВИ явим, че Ви се изпраща 8 и 9 книжка от списанието, а 10 е под печат. Изпраща Ви се покана за записване абонати за петата годишна на списанието; разчита се веднага да съберете достатъчно абонаменти, които да подпомогнат незабавното издаване на първата книжка от V година, тъй като желание на редакцията е, да издадат / книжка до 22.Ш. Списъците на абонатите и сумите за града и околията Вида се изпращат от Вас - като настоятел, а записването на абонати да става от повече души. Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология"от тази библиотека, на абонатите. Може да се заемете да разпространявате тази книга - ще Ви се прави 30% отстъпка. Най-после, апелираме към всички братя и сестри, да се абонират за лекциите от Младежкия клас - пета година, за да стане издаването им по-евтино. За братското книгоиздателство: (п) Ж. Панайотов (п) Ст. Русев П.П.
към текста >>

100. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев