Търсене в текстове за 'Библиотека'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница.
Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г.
към текста >>

Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома.
Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза. Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд. Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
към текста >>

2. Неподправеният Петър Дънов

В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св.
• • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения.
към текста >>

3. УВОД

Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св.
писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник.
към текста >>

Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г.
към текста >>

№ 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св.
868. а.е. 114, л. 123-гръб * * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г. (правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София.
към текста >>

на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24
Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П.
към текста >>

Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св.
Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София
към текста >>

Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св.
Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София .......................... Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К.
към текста >>

4. Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF

Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св.
http://www.uchitelia...Petar danov.pdf Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К.
към текста >>

5. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р.
защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А.
към текста >>

6. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
към текста >>

7. №52 /Пеню Киров/

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор
също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж.
към текста >>

8. №75 (Петър Дънов)

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

9. №83 (Пеню Киров)

е избран за библиотекар- домакин.
Атанас Велчев заедно с П. Дънов участва в учредяването на читалище „П. Р. Славейков“ в ІІІ участък, ул „Дунавска“ №257 на тогавашна Варна (днес ул. „Дунав“). П. Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов. 171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г. 172 Няма данни за дядо Георги. Името не се появява по-нататък.
към текста >>

10. №86 (Пеню Киров)

И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора.
Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора. За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи. Това място, за което ти казвам, е една случайност. Тези мои сега изникнали мисли може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя. Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе.
към текста >>

11. №102 (Пеню Киров)

Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име.
(222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката.
към текста >>

12. ПОСЛЕСЛОВ

В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св.
Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К.
към текста >>

13. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П.
към текста >>

14. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

е избран за библиотекар- домакин.
учредяването на читалище „П. Р. Славейков“ в ІІІ участък, ул „Дунавска“ №257 на тогавашна Варна (днес ул. „Дунав“). П. Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов. 171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г. 172 Няма данни за дядо Георги. Името не се появява по-нататък.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име.
238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката.
към текста >>

16. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008.
1878-1944. Т. І-V. София, 1996. 7. „Изгревът“ на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Състав. Вергилий Кръстев. т. 1-24. София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008. 8. Вестник „Воля“ (Пловдив), Г. І, бр. 27 от 9 ян. 1927, с. 1. 9. Учителят във Варна.
към текста >>

17. БЕЛЕЖКИ

„Родина" и библиотека „Духовен живот".
" 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп. „Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя.
към текста >>

18. Повече светлина

Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека.
По какво се отличава духовният и светият човек? – По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? – По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди?
към текста >>

За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“.
– По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? – По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично.
към текста >>

Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели.
Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
към текста >>

19. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Д-р Миркович дарил личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище „Зора", имота си -за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
до март 1896 г. Това било списание, в което се популяризирали малко познати и безвредни начини за лекуване, както и за запазване на здравето. Съдържало статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката - професионална и лична, за ролята на гнева, страстите, внушението и самовнушението, ролята на облеклото, грижата за косата и други. През 1902 г. издавал списание „Виделина" - ежемесечно списание, посветено на развитието на душата, ума и сърцето, със съдържание, подобно на предишните две. Д-р Миркович дарил личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище „Зора", имота си -за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. Посочил в завещанието си винаги да се иска съвета на духовния му Учител П. Дънов. През 1890 г. оставил доста имоти в Мердин на тия, които са били добри към него по време на изгнаничеството му там. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за църковна независимост, революционер, диарбекир-ски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България, подготвил почвата за идването на Вожда на Светлината, за да се сбъдне и това пророчество.
към текста >>

20. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература.
През същата година братската група направи опит да заживее колективно. Братя и сестри изработваха играчки за деца, продаваха ги на пазара, а спечеленото се употребяваше за общия живот. През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското училище като преподавател по практически занятия. Така се установих на постоянна работа във Варна. През 1922 г. се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература. През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми. След 1922 г. животът на Братството потече както изгряващите слънчеви лъчи. Всяка заран излизаме за изгрев слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*. През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята.
към текста >>

21. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете".
Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София. Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете". Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов. „Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? " Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма.
към текста >>

22. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Един ден отидох в градската библиотека за книги.
Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът. * * * „Дойде ли зимата, пролетта не е далеч." Клончето на прасковката край оградата цъфна с всичката си красота и багра - за хубост и надежди. Само че... единствено. Един ден отидох в градската библиотека за книги. Библиотекарят ми беше познат. КЧ му казвахме накратко. Беше астролог и екстрасенс. Той ми заръча да ида при кака Станка и да й кажа да не се вдава така дълбоко в делото по строежа, защото има опасност за здравето и за живота й. Като отидох у какини Станкини, заварих двора гол, без дървета.
към текста >>

Библиотекарят ми беше познат.
щеше да започне строежът. * * * „Дойде ли зимата, пролетта не е далеч." Клончето на прасковката край оградата цъфна с всичката си красота и багра - за хубост и надежди. Само че... единствено. Един ден отидох в градската библиотека за книги. Библиотекарят ми беше познат. КЧ му казвахме накратко. Беше астролог и екстрасенс. Той ми заръча да ида при кака Станка и да й кажа да не се вдава така дълбоко в делото по строежа, защото има опасност за здравето и за живота й. Като отидох у какини Станкини, заварих двора гол, без дървета. Предадох й заръката на КеЧе.
към текста >>

23. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература.
„Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, го разглеждат от попско гледище.
към текста >>

24. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен.
Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш! " След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат.
към текста >>

Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували.
" След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата.
към текста >>

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с.
След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня. В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й.
към текста >>

веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.
Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г. Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.
към текста >>

В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов.
Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г. Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи. През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка.
към текста >>

25. 1926_7 Архивът на Братството

подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново.
Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти.
към текста >>

В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство.
Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред.
към текста >>

26. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител.
При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр.
към текста >>

27. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма.
През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ

Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България.
Лицето му беше чисто и дори прозрачно като на девойка. Беше скромен и тих. Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец. Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често в разговор се питахме един друг кой какво чете, какво го интересува. Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на науката. Той владееше руски, английски, френски, немски език като матерния си език. Когато го питахме как и откъде, той се усмихваше: "Сам ги изучавам." - "А кога? " - "Вечерите за какво са?
към текста >>

Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети.
Когато го питахме как и откъде, той се усмихваше: "Сам ги изучавам." - "А кога? " - "Вечерите за какво са? " - отговаряше той. Любопитно ни беше как си разпределя времето. Оказа се и тук, че той използва цялото си свободно време извън училище изключително в четене. Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети. Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения.
към текста >>

29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература.
Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията.
към текста >>

Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката.
За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко.
към текста >>

30. УЧЕНИЦИ

Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго.
към текста >>

31. НЕПОСЛУШАНИЕ

Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета.
към текста >>

Накрая ги оставят в библиотеката.
Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството.
към текста >>

Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
към текста >>

Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата.
към текста >>

И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя.
А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след деситилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис. Борис Николов Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.
към текста >>

32. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите.
Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли: "Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните - щастие.
към текста >>

Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови - днес явяваща се собственост на австрийското правителство.
И макар Неговите слова - тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на Запада. Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя. Именно по тази причина решихме да публикуваме истинските и оригинални слова на Иисус, преведени непосредствено от арамейски език, на който е говорил и Йоан. Това е любимият ученик, единственият от всички ученици на Иисус, записал с безупречна точност словата на Учителя. Вероятно това е огромна отговорност да се заявява, че Новият Завет, в този вид, в който той служи за основа на всички християнски църкви, е изопачен и фалшифициран, но няма по-висока религия от Истината. Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови - днес явяваща се собственост на австрийското правителство. Тези два ръкописа са достигнали до нас, благодарение на несторианските свещеници (от кръга на Нестор), които под заплахата на различните орди на Чингиз хан, са били принудени да се спасяват с бягство на запад, като взели със себе си всички древни Писания и всички свои свещени икони. Този арамейски текст се отнася към първия век на нашата ера, а старославянският вариант се явява дословен превод на първия. Тази част, която ние сега публикуваме, се отнася към целителната дейност на Иисус. Ние публикуваме тази първа част на монускрипта, тъй като тя съдържа поучения, от които страдащото човечество изпитва днес безотлагателна потребност." "Истината говори сама за себе си."
към текста >>

33. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: "Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха?
От тази дата Той започва да спи в приемната си. Милка Периклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в Себе си и почти не говори. Сестрата Го пита някои неща, но Той отговаря кратко и сдържано. По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: "Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха? Оградиха се с телове! " Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: "Това можаха, това направиха." След това Учителят притваря очи и дълго време мълчи. После се обръща към Милка и промълвява: "Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди Неговото заминаване. Светозар Няголов
към текста >>

34. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Предполагам, че са ги прибрали или в архива на МВР, или в архива на Народната библиотека.
Около 200 тетрадки със стенограми от корица до корица. Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници: "Запазете ги, това са документи. Това е архив народен! " Те уж обещаха. Предполагам, че са ги прибрали или в архива на МВР, или в архива на Народната библиотека. Като почнаха обиските, аз подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя. Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам тези двама чиновника да са спасили нещо, включително и тетрадките на Боян Боев. А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение.
към текста >>

Като почнаха обиските, аз подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя.
Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници: "Запазете ги, това са документи. Това е архив народен! " Те уж обещаха. Предполагам, че са ги прибрали или в архива на МВР, или в архива на Народната библиотека. Като почнаха обиските, аз подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя. Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам тези двама чиновника да са спасили нещо, включително и тетрадките на Боян Боев. А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава!
към текста >>

Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева.
Аз помолих тези милиционери и началници: "Запазете ги, това са документи. Това е архив народен! " Те уж обещаха. Предполагам, че са ги прибрали или в архива на МВР, или в архива на Народната библиотека. Като почнаха обиските, аз подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя. Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам тези двама чиновника да са спасили нещо, включително и тетрадките на Боян Боев. А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава! Борис Николов
към текста >>

А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение.
Предполагам, че са ги прибрали или в архива на МВР, или в архива на Народната библиотека. Като почнаха обиските, аз подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя. Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам тези двама чиновника да са спасили нещо, включително и тетрадките на Боян Боев. А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава! Борис Николов На 6.XII.1957 г. в 5 ч. сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни изземат литературата.
към текста >>

35. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899).
Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005). 8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899). През 1897 г. учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на Българский народ”, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворителното дружество “Майка” беседата “Призвание към народа ми”. 9 Всички дати до 31 март 1916 г.
към текста >>

36. ЕДИНСТВОТО

Ако влезете в библиотека и има светлина, всяка книга може да отворите и да четете, но ако влезете в тъмна стая, няма ли да бъдете невежа?
Правете дихателни упражнения три пъти на ден. Сутрин, на обед и вечер. Въздухът е дихание на Бога. Той е проникнат от Любовта на Бога. Човек едновременно е много учен и много невежа. Ако влезете в библиотека и има светлина, всяка книга може да отворите и да четете, но ако влезете в тъмна стая, няма ли да бъдете невежа? Когато казват на един човек: „Ти си невежа“, това означава, че тъмнина има около него. Като се махне тъмнината, ще стане пак учен. Трябва да считате, че всичко, което се случва, е за добро. Вие сте се качили на Монблан. Съжалявате ли за това?
към текста >>

37. Свещеният час

Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах.
Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим? " Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства.
към текста >>

Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират.
Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести.
към текста >>

38. Тринадесета част

Жената е библиотекарката тук.
Жената носи земята, а мъжът светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявят чрез тях всички добродетели. Значи каква е целта на вашия живот? Да придобиете добродетели. Всичко необходимо за човешкото развитие е вложено в Земята. Жената е библиотекарката тук. Като дойде нейният възлюбен, тя го въвежда в своята лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката, той й казва: А сега аз ще те заведа на Слънцето. В това движение, отгоре надолу и отдолу нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на Слънцето, а жената на Земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не могат да постигнат.
към текста >>

39. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня.
Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни.
към текста >>

След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр.
Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят. Да излезем вече от бараките, разхвърлени тук и там. Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева. Да пожелаем всички в душите си да се изпълни това за слава Божия и за слава на Учителя! Завършваме доклада на финансовия-домакински съвет. * * * Пред ръководителите бе прочетен доклада на Просветния съвет, съдържащ освен отчет за дейността на съвета, още и редица полезни идеи и начинания.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19295501708984