Търсене в текстове за 'Безкрайност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността.
Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра ли онова, що видя? - попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност.
към текста >>

„Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето.
Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух. Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите." Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета - един образ на тази мисъл. За да изучите Божествените мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса. Какво говорят звездите? Какво казват числата?
към текста >>

2. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността.
Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима.
към текста >>

Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността.
Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога.
към текста >>

3. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство.
В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек. То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как отива човек към него. То ще бъде всичко за човека, ако душата му е в хармония с него, за да го разбере. То ще бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен човек.
към текста >>

4. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността.
Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността."
към текста >>

Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността.
Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си.
към текста >>

Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността.
Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът.
към текста >>

Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността."
Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си.
към текста >>

„Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя.
„Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог. Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното.
към текста >>

Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното.
„Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог. Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове. „Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство.
към текста >>

5. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената.
Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес. В Лунния период са завършили своята човешка еволюция ангелите, които са най-близо до човека. В Слънчевия период са завършили своята човешка еволюция архангелите, а в Сатурновия период са завършили своята човешка еволюция началствата. В настоящия Земен период нашето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция. А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини.
към текста >>

6. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Планетите се движат и обикалят около Слънцето, много планети се въртят и около своите оси, а Слънцето пък обикаля със семейството си около по-голямо централно Слънце, последните обикалят около още по-големи и така до безкрайност.
Какъвто и да е предмет, студен или топъл, непременно проявава известни топлинни вибрации и. в този смисъл, той е в движение и вибрира. Движението, вибрирането е естествено състояние на нещата и предметите във Вселената. А покоят е само привиден, привидно състояние на материята. Всички материални частици са в кръгово движение, като се започне от атома и се стигне до Слънцето и Галактиките. Планетите се движат и обикалят около Слънцето, много планети се въртят и около своите оси, а Слънцето пък обикаля със семейството си около по-голямо централно Слънце, последните обикалят около още по-големи и така до безкрайност. Молекулите, от които са съставени различните видове материя, са в едно състояние на непрекъснато вибриране и движение. Молекулите са съставени от атоми, които на свой ред са в едно състояние на постоянно движение и вибриране. Атомите пък са съставени от електрони, йони, протони и прочие, които също са в състояние на бързи движения, въртейки се едни около други и които проявават едно извънредно бързо състояние и начин на движение и вибриране. Виждаме, че всички форми на материята проявяват вибрации и движения, съгласно хермесовия Принцип на вибрациите. Такъв е случаят и с различните форми на енергия.
към текста >>

Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации.
Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия. Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация. И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така. както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин.
към текста >>

7. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

и светлината заляла безкрайността.
миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести. И ако човек притежава истинска воля, той ще види да блести Истината и ще постигне Доброто, към което се стреми. Хлопай и ще ти се отвори, но изучавай дълго време Пътя, в който трябва да влезеш. Обърни лицето си към Слънцето и справедливостта, и Науката на Истината ще ти бъде дадена. Запазвай мълчание относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.
към текста >>

8. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина.
Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко. Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело. Коронованият шлем символизира победата на силата. Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е.
към текста >>

9. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози девица, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага.
Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания. На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози девица, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага. Божественото се е проявило в Пилигрима - в неговото свещено спокойствие, с което Божественото извиква световете към живот, което ни е показано от картина първа; властва в живота и в света, както ни е показано в картина четвърта и води към съвършенство, както е показано в седма картина. То ръководи и властва, а също така обгръща онези, които имат поне до известна степен проявено Божественото в себе си. Такъв напреднал човек обезоръжава и подчинява своите врагове чрез спокойствието и добрината, които излъчва. Такъв човек е узрял, той е посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало на стъпало, от светлина към още по-голяма светлина. След като ученикът е преминал фазата, означена от единадесети Аркан и след като е придобил известни магически сили с помощта на Йерофанта, той напуска тялото си и се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Днес ще вървим в дълбочината на вечния огън, където звездите се свързват в един венец.
към текста >>

В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността.
Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността. При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози. Венци от рози - мисли си ученикът. Те минават като стрела през световете на духовете и на душите. Мисъл-форми хвърчат покрай тях. но в неимоверната бързина с която се движат, ученикът едва може да различи нещо.
към текста >>

10. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно.
Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство.
към текста >>

11. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие.
Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е. духовни причини. Той е Творец на всичко, душа на всичко, Причина на причините. Творец на всичко съществуващо и действащо. Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие. Съвършенството и редът в света, хармонията на извършващите се в него процеси, говорят за всемогъществото на Всевишния, за безкрайната Му активна способност. Те свидетелстват за наличието на Първата Причина. Спира се също на окултното схващане за произхода на елементите и основните качества - топло, студено, влажно и сухо, което е взето от Аристотел, който е бил запознат с окултната наука, а също и Платон говори по този въпрос. Така от сухото и топлото се ражда огънят, от сухото и студеното се ражда земята, от студеното и влажното се ражда водата, а от топлото и влажното се ражда въздухът. Така че.
към текста >>

12. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност.
Бидейки съвършено свободни от тяло. те не показват никакава зависимост от телата. Същността или Битието на външните предмети е безразлично за съществуването или несъществуването на идеите, които не зависят от съзнанието на хората. Единставената зависимост, в която те влизат, е отношението им към Единното, Необходимото, Истинското Същество. Идеите, които съставят същността на конкретните, емпиричните неща и които определят тяхното Битие имат за свой източник Върховното Същество. Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност. Бидейки обективно съществуващи идеите определят същността на конкретните материални неща. Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите. Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него.
към текста >>

13. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Това слънцеподобно тяло се превръща в двойна, понякога в десеторна, понякога в стотна, хилядна степен и даже до безкрайност същинска и чудесна степен на съвършенство.
И в нея се състои една от границите на усъвършенстването на подготовката. На третата степен на преработката на камъка трябва да се извърши по същия начин и тя се състои в последното допълнение на подготовката. Сиреч, ти още трябва със средствата на претопяването да направиш изпаряващ се останалия вече огнеупорен камък и да направиш огнеупорно изпаряващото се, да разтопиш огнеупорното и отново да направиш изпаряващо се онова, което е разтопено и отново да сгъстиш изпаряващото се, докато потече и се покрие със слънцеподобна или лунноподобна кора. От повтарянето на тази трета степен на подготовка в медицината се добива увеличаване на промяната в смисъл на подобряване. И тъй чрез различие повтарянето на обработката на камъка при разните степени добива се и различие в промяната на умножаването на добротата. Това слънцеподобно тяло се превръща в двойна, понякога в десеторна, понякога в стотна, хилядна степен и даже до безкрайност същинска и чудесна степен на съвършенство. Чрез тази последна и крайна степен се изпитва дали този минерален прах е достигнал до съвършенство." Арабската култура се развива, както вече казах, под импулса на вълната,носена от третия клон на Бялото Братство. Този подем почва от Мохамед, който е първият халиф. Неговите приемници като установили своята столица в Багдад, издигнали високо лозунга: "Един е Алах, и Мохамед е Неговият пророк." И Така с небивал устрем те се заемат да изпълнят задачата на своя пророк. Гази стихия, която завладяла арабския народ, се дължи на това, че неговите вътрешни сили бяха събудени от сън и се развиха вихрено с голям устрем.
към текста >>

14. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те знаели само, че започва обширният, необятен Океан на Безкрайността, обител на истинските божества, без граници и край.
Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите. Тези светове са на формата Над тях идват четирите висши светове, за които е невъзможно да се говори и да се именуват. Осмият свят е съставен от хиляда и сто звезди и е областта на Херувимите, деветият принадлежи на неподвижните звезди, понеже разстоянието пречи да се изброят, са подчинени на Серафимите. Десетият свят е съставен от невидими звезди, които могат да се вземат за облаци, толкова са натрупани в области, че са наречени Млечен път и това са звездите на Луцифер, които са увлечени от него в ужасна гибел. За онова, което идва след това, то е твърде далече, за да могат сирийците да кажат нещо. Те знаели само, че започва обширният, необятен Океан на Безкрайността, обител на истинските божества, без граници и край. Шамполион /археолог/ твърди, че същите вярвания са съществували у египтяните. Хермес, след като говори за Бащата, Майката и Сина, чийто Дух — Божественият Фият — създава Вселената, казва: „Седемте проводници били съединени, за да поддържат Божествените светове в съответните им кръгове. Дейността на тези проводници получи името Съдба. По-нататък изброява 7,10 и 12 реда." Валентин /гностик/ поставя тежестта върху Великите Седем, що получават заповед да породят тази Вселена, след като Архетор или Неизразимият, чието име е съставено от седем букви, представя Първата Седморка, чието име Архехетос означава седморната природа на Единния, на Логоса.
към текста >>

15. ДВЕТЕ ТВОРЧЕСКИ ЙЕРАРХИИ, ОБЕДИНЕНИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те всички са от човешката раса и в безкрайността на времената са завършили своята човешка еволюция и сега са съработници на Бога и направляват целия Космос.
ДВЕТЕ ТВОРЧЕСКИ ЙЕРАРХИИ, ОБЕДИНЕНИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ Тези същества са от десет степени или чинове. Те всички са от човешката раса и в безкрайността на времената са завършили своята човешка еволюция и сега са съработници на Бога и направляват целия Космос. Ще посоча имената, с които са известни в християнския езотеризъм и техните основни функции в Космоса. 1. Най-висшият чин от тези същества се наричат Серафими — Братя на Любовта. Те са толкова възвишени, че обединяват слънчевите системи в по-големи системи и ги направляват и ръководят в пространството. 2.. Вторият чин се наричат Херувими — Братяi на Хармонията и Мъдростта. Те хармонират и регулират движенията в една слънчева система.
към текста >>

16. ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред 40 курсистки и инспектор.
Да се учи от всичко: от движение, стойка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно, чисто и светло. Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента. - Научи се да разбираш и да живееш живота по съдържание, а не по форма. - Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред 40 курсистки и инспектор. Трябва да се подготвя от тази вечер - казах неохотно, продължавайки да записвам думите му. - Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото.
към текста >>

17. ШЕСТТЕ СТЪПАЛА - Методи Константинов (1902-1979)

Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията.
Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване. Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието. Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна. Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията. На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота. Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др.
към текста >>

18. ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух-имат допир в безкрайността.
Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството па познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух-имат допир в безкрайността. Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва?
към текста >>

19. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
I. ВЪНШЕН КРЪГ Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище. Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление.
към текста >>

20. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

(Тук думата „безкрайност“ е употребена в смисъла на трудно обозрим и още по-трудно определящ се с нашите понятия и нашето мислене свят.)
Всяко явление е предизвикано от някаква причина и всяка причина както във физическия, така и в духовния живот, носи неминуеми последствия. И най-после седмият и последен принцип за единството и сродството. Всичко в природата е сродно, произлизащо от Великото Едно. Ако тръгнем по дирята на различните явления, ще открием, че всичките се събират в един фокус - в една пораждаща ги причина, че съществува връзка между всичко това, което става в живота както на отделния индивид, така и на цялото. Цялата вселена би могла да се третира като един безкрайно голям организъм. (Тук думата „безкрайност“ е употребена в смисъла на трудно обозрим и още по-трудно определящ се с нашите понятия и нашето мислене свят.) Да се върнем към Паневритмията. Дори само когато приказва човек, пак прави движения. Ако се опитаме да превърнем каквато и да е песен в движение, ще забележим, че тези движения упражняват върху нас известно въздействие. Посредством тези движения думите и тоновете на песента като че повече оживяват. Така са се родили танците.
към текста >>

21. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност?
То идва отвсякъде, а вероятно най-много от красотата на буйно разцъфналите дървета, когато още не е паднало нито едно листенце от ароматните им цветове. Небето беше много дълбоко и неговата чиста кобалтова синева разсейваше противоречията на вечно лутащия се в неразрешимите задачи човешки ум. Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно мълчание слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели. Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност.
към текста >>

22. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността.
"Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във всеки изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността. Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот! БЛАГОДАРЯ ВИ!
към текста >>

23. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

че клони към плюс безкрайност.
Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени." Езотеричното познание свидетелства, че жителите на невидимия свят се придвижват в пространството със скоростта на мисълта. Мнозина смятат, че тази скорост е неограничена, т. е. че клони към плюс безкрайност. Но Учителят П. Дънов е дал в Словото си конкретна числова стойност за скоростта на мисълта - 4,3.1014 (430 000 000 000 000) km/s. В допълнение Учителят предлага и една по-обща класификация на ангелите от гледна точка на степента им на обвързаност с материалния свят: "Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешкатараса (в широкия смисъл на понятието!
към текста >>

24. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на великия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на развитието, на обновата.
В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип - за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Главната мисъл на Учителя П. Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на великия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на развитието, на обновата. Това е особено важен принцип. Той утвърждава движението. Тук не става дума за движението във физическото поле (материалната действителност), това е движението на Космоса в неговата необхватност. Природата е жива. Тя не е съставена от мъртви форми, от материални обекти, създадени от само себе си.
към текста >>

25. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тя е една разумна безкрайност.
Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин.
към текста >>

26. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност.
на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието. Същността на вярата е концентрирана в обстоятелството, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената посредством силата на Любовта. Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се "изживее" посредством вътрешно прозрение и свързване с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност. Гносеологическите моменти в учението на ББ, представено от Учителя П.Дънов, се преплитат с антропологиче ските схващания на същия. Според него опознаването на човека води до опознаване на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелектуални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенска всеобхватност.
към текста >>

27. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло.
свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

28. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността.
Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия". Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъра на кръга) редици от по пет двойки. Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържествен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, изтъкани от разумност, и възвисяващата музика. в) принципи Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми. Паневритмията има за своя основа: 1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа.
към текста >>

29. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее.
Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие.
към текста >>

30. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Неговият полет продължава в безкрайността.
Във владенията на относителността – нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност. В своето развитие той рано или късно достига етапа, когато никоя тайна на Битието не може да остане скрита за него. Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание. Така става достоен жител на Небесното Царство. Ала и то не е последната спирка по неговия вечен Път. Неговият полет продължава в безкрайността.
към текста >>

31. 'Докъде се простира светът' - Невена Неделчева

Така човекът започва своя нов път в безкрайността на познанието и на световете.
окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът на Невена Неделчева внушава на читателя, че човешкото пространство може да бъде също така необозримо и безкрайно, както е това на Вселената. Пътят за откриване на тези непознати за обикновения човек области от света е духовното израстване, което ще оттласне съзнанието на хората, за да скъса то ограничаващите го връзки с бита и с материята и да полети във висините на открива- нето на светлите духовни същества, на Учителя и на Бога. Така човекът започва своя нов път в безкрайността на познанието и на световете. Спаска Миховска Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-205-4
към текста >>

32. Дълбокото дишане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Като казваме всичко, ний подразбираме същевременно безкрайността на времето и пространството, необходими за постигане на това всичко, а не искаме да кажем, че то може да бъде постигнато моментално или с кратковременни и незначителни усилия.
Не, това зависи от вас и само от вас — от нищо друго, от никого другиго. Тази първична сила, тази основна енергия, тази всестранна мощ, която можете да трансформирате във всичко и която е необходима за всичките ваши успешни прояви в живота, вие можете да я почерпите направо от въздуха чрез дълбокото дишане. — Ако досега вие сте получавали едно чрез обикновеното дишане, занапред вие можете да получавате десет чрез дълбокото дишане, можете, също така, да получавате и двадесет, и тридесет, и повече. Стъпка след стъпка, усилие след усилие, успех след успех, може би отначало твърде малки, като че ли незабележими, но постепенно все повече увеличаващи се, все по-значителни, все по- очебийни — вие чрез дълбокото дишане можете да постигнете всичко. И като казваме всичко, — ние сме обмислили тази дума, преценили сме нейното значение и съдържание и не я казваме само за засилване силата на речта си. Като казваме всичко, ний подразбираме същевременно безкрайността на времето и пространството, необходими за постигане на това всичко, а не искаме да кажем, че то може да бъде постигнато моментално или с кратковременни и незначителни усилия. Не, — нищо не може да бъде достигнато, без да се положат необходимите, съответствуващи на неговата големина и значение усилия. Важното в случая, обаче, е това, че вие имате правия път към тия достижения, защото, вярна е също така, че вие можете да правите колкото си щете усилия, но всички те да се разбият напразно, когато не бъдат в хармония с основните закони, движещи вселената и живота, — когато не са отправени в правата насока. А един от най-важните и основни закони на живота е закона за непосредственото черпене, за прякото възприемане на енергия от въздуха посредством правилното, дълбокото дишане. Колкото и да бъдем силни — може да владеем царства и народи — може да бъдем господари и на целия свет — но ние не можем да се противопоставим на закона за великата правда в живота. Ние, каквито и които и да сме, не можем да нарушим нито един Божествен закон, без да понесем, по-рано или по-късно, последствията от това.
към текста >>

33. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота.
Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот. Тя е непосредствено скачване на нашата душа и тяло с великия източник на всека сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот. И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота. Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи. Какво е станало? Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най-малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина.
към текста >>

34. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях.
Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25784397125244