Търсене в текстове за 'Безкрайност'

Пред мен е безкрайността на мировата еволюция.
Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята.
към текста >>

2. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа.
Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре.
към текста >>

3. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Цифрата осем, написана хоризонтално, е знак за безкрайността.
За да образувате, когато дойде време, първата ядка на шестата раса. И да бъдете основатели на Шестата раса, която после ще работи в човечеството." Учителят за българите В едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1913 година, четем: "Накрая на жътвата Аз ще имам думата - казва Господ. - Аз познавам душата на този народ. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." "Осем хиляд и години" В своите беседи и разговори Учителят често споменава числото 8 000 години. Цифрата осем, написана хоризонтално, е знак за безкрайността. При цифрата 0 тя означава благоприятните условия в Божествения, Духовния и физическия свят. Тези благоприятни условия се дават на човека за неговото усъвършенствуване. Учениците на Бялото Братство водят началото си от тези 8 000 години. Учениците на Бялото Братство винаги вървят и следват Учителя си. Къде ще се прерод и Бялото Братство ?
към текста >>

4. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>

5. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност.
Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека. То е същественото!
към текста >>

6. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността?
То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67. Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления.
към текста >>

7. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Самото число и цифрата 8 ако я напишем хоризонтално - това означава знака на безкрайността.
Това означава и показва времето, когато има условия да се прояви Злото. То може да бъде във всяко време, в далечното минало, в близкото минало и днес, и в бъдеще. Числото 8000 - това е мистичен момент, кръстопът, който циклично се повтаря. Това представлява такъв аспект от Сили, които може да отклонят човека от Божествения живот и може да го свлекат в бездната. Как се разглежда числото 8000 години. Самото число и цифрата 8 ако я напишем хоризонтално - това означава знака на безкрайността. Трите нули означават благоприятните условия във физическия свят, в духовния и в Божествения свят. Тези благоприятни условия Бог дава на човека да расте и да се усъвършенствува. 5. Края на епохата. „В края на жътвата Аз ще имам думата", казва Господ. „Аз познавам душата на този народ.
към текста >>

8. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Летопис Вергилий Кръстев

Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души.
Ученици от Младежкия Клас можеше да посещават Общия Клас. Но ученици от Общия Клас, където бяха семейните, не бе им позволено да посещават Младежкия Клас. Бяхме млади, хубави и момите, и момците. Сега, когато това разказвам, сме побелели старци, но тогава бяхме хубавици и красавци. Бяхме влюбени един в друг явно, или тайно. Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души. Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише. Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен.
към текста >>

9. 6.08. КОТВАТА

Третият знак означава разчупения кръг и символизира безкрайността, т.е.
Това е емблема на земята. От другата страна има втора редица със знаци. Първият знак е триъгълник, който означава трите измерения на личността с трите катета, които символизират чувствата, мислите и действията. Вторият знак е квадрат. Той символизира четвъртото измерение. Третият знак означава разчупения кръг и символизира безкрайността, т.е. слизането на живота от Невидимия във видимия свят. Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи.
към текста >>

10. 6.34. Астрокосмична синтеза

Следователно идеята, която Учителят хвърля като мост между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността.
Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен. Следователно идеята, която Учителят хвърля като мост между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността. Само този мост може да създаде условие за така желания мир между народите в цялото човечество. Действително за първи път в човешката история така могъщо израства в международните отношения тази мощна идея - Мирът, която може да бъде стимул и гаранция за обединяване на всичките народи в едно цяло. Това обединение ще създаде условие за идването на новата култура, която от себе си ще създаде необходимите условия за раждане на новата раса - расата на учениците, расата на синовете Божии. В този миниатюр Учителят търпеливо изработваше чертите на новия човек, който ще има вътре в себе си тази велика хармония между неговото емоционално, интелектуално и волево съзнание. Този човек ще бъде отражение на тази космична пълнота, която Учителят донесе на човечеството.
към текста >>

11. 6.39. Равносметката

Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото.
Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
към текста >>

12. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване.
към текста >>

Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване.
към текста >>

13. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността.
Имаше пъстрота във всичко.Тук нямаше много заможни и богати хора, те бяха малцина, а другите едвам успяваха да си платят пътните, но затова пък откликваха на този вътрешен духовен подем. В тези години Учителят поименно и по списък съобщаваше на онези, които са извикани на събора. Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс. На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в лозето, където бе направен лагер с палатки. Някои отсядаха в града при роднини, но организацията бе изрядна. Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността. Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние. Тук се движеха с усмихнати лица готови да услужат всекиму като откликваха на онази изява на духа за стремежа му за обединение на мнозинството чрез Словото, което излизаше от Учителя. Ето сега ще ви предоставим два интересни документа от събора. H.Л.К.Б.Л. (Няма любов като Божията Любов) ИЗВЕСТИЕ I. Квартирна комисия I.
към текста >>

14. 73. НА МУСАЛА

ТОМ 6

Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!...
Едва сега чувствуваме, че са премръзнали. Пием топла водица от нарочно донесени термоси, сядаме около Учителя. Започва Словото. Слово на Мусала. Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение! „Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение! " Пеем всички. И лекота! „При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала?
към текста >>

15. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

ТОМ 6

А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога.
Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми. Но нали епохата е необикновена, Учителят е тук в София, тука е Школата, съборите, лагерите в планината и общите екскурзии. Но това е за другите, а аз съм затворена сама в този град, в дълбочината на ада и изпълнявам ролята на роб. Понеже се справях с голямото домакинство много добре, не ми пречеха да чета беседите на Учителя. Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с болка помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре! А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога. Ама наистина не го достигнах никога! Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но нямаше как. Представете си, той нямаше пари да ми даде да купя един лист хартия и да напиша едно писмо. Да, нямаше пари. А беше богат фабрикант и си играеше с милиони.
към текста >>

16. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него.
Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм. Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него. Моят дух излизаше от вековете и чрез поезията и музиката търсеше да се добере до Господа. Когато я работих бях целият изтръпнал и пот се изливаше от мен. Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи. Разбрах, че те не разбират нищо от музика и поезия. Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха.
към текста >>

17. 8. Инфекциозната болест

Васко Искренов

ТОМ 7

Стената изведнъж стана млечно бяла, прозрачна до безкрайност и Христос с една светлина голяма ми подава една корона и аз се изплаших и викам: „Васко, Васко, Васко“. Да.
И аз Му се кланям. Нали никой не ме вижда. Изведнъж жена ми писна от другата стая: „Васко, Васко“, тревожно вика „Васко! “ Отивам и тя със сълзи на очите ми каза: „Ти си отиде да спиш току-що. Аз съм будна, не съм заспала. Стената изведнъж стана млечно бяла, прозрачна до безкрайност и Христос с една светлина голяма ми подава една корона и аз се изплаших и викам: „Васко, Васко, Васко“. Да. В: Това е през време когато дъщеря ви е болна? И: Да, когато те бяха болни и двете от инфекциозна болест. Точно така оздравяха още на следващия ден. Жена ми - вече повярва в Христа и Учителя.
към текста >>

18. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

ТОМ 7

Като съм ги закачил така 6/9 филми, той гледа и се учудва, че от предния план до безкрайност има острота.
Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море. Там ме има на снимката, а при Дончо Карастоянов се отбих при него и си правих в неговото ателие филмите. Като съм ги закачил така 6/9 филми, той гледа и се учудва, че от предния план до безкрайност има острота. С голям апарат 6/9 такава острота не може да се постигне. Аз му казах, че бях намерил едно тефтерче, където е показано бленди и разстояния от колко до колко при дадена бленда и даден метраж, от колко до колко метра ще има острота. И благодарение на това, а пък тая схема е вградена на обективите на малко форматни камери и там като се постави обектива не на фокус, а на метража вие получавате тая острота, който го знае. Ама почти никой не го знае. Аз на много хора съм отворил очите, защото те не могат да разберат как трябва да получат една хубава снимка.
към текста >>

19. 18. КОЛЕДА

ТОМ 8

Вятърът грабваше сняг от едно място и го трупаше на друго. Безкрайност.
Сложих всичко в чиста книжка и после в чантата и тръгнах. Снегът беше дълбок. Запомних това пътуване по шосето. Когато изваждах крака си, за да пристъпя напред, другия крак се забиваше по-дълбоко в снега. Вървя, никой няма по шосето. Вятърът грабваше сняг от едно място и го трупаше на друго. Безкрайност. По едно време ми се струваше, че е невъзможно да продължа. Спирам, гледам назад, гледам напред. Безкраен снежен път. Да продължа напред трябва да стана героиня. Да се върна назад - смисъл няма.
към текста >>

20. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ТОМ 9

А Христовият Дух обхваща Битието и Небитието, Земята и Небето, обхваща цялата Вселена от минус безкрайност до плюс безкрайност.
Беше им показал извадения на ксерокс оригинален почерк на Учителя Дънов написал Писмото. Показа им оригиналната беседа извадена на ксерокс „Работа на окултните сили", 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год., стр.10-11, където Учителят говори срещу уставите. Отговориха му, че това е било казано за 1923 год., а сега е 1998 година и не важало. А те не знаеха, че Христовият Дух, който бе влезнал в Учителя Дънов през 1912 год. е този, който дава Словото. А Христовият Дух обхваща Битието и Небитието, Земята и Небето, обхваща цялата Вселена от минус безкрайност до плюс безкрайност. Христовият Дух е във времето от вчера, днес и утре, защото той е Духът на Единението на Битието и Небитието чрез пространството и във времето. Най-добре е дадено от апостол Павел в Послание към Евреите, глава 13, ст. 6: „Исус Христос е същият вчера, днес и до веки". А какво представлява Христовият Дух виж „Изгревът", том I, стр 647-654. Симеон Симеонов чрез Стоян Кючуков се намеси и започна да работи срещу програмата.
към текста >>

21. ДВИЖЕНИЕ НАГОРЕ

12 април 1922 г.

19 септември 1922 год., 6.30 ч.сутринта

Б - освен шестократа в буквата „Б" има и знак на безкрайност.
И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шестократа в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към текста >>

Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността.
Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шестократа в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата. Пред КАР[2] седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по закон те и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност.
към текста >>

Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по закон те и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност.
Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата. Пред КАР[2] седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по закон те и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност. MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа. Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие.
към текста >>

а, b, с, d, е КАРМА АКАРМ АКРМА РКАМА МКАРА МАРАК РАМА АМАР -АМ-РА АМРА АМРА - АМРИХА ----------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] вероятно става въпрос за знака за безкрайност [2] отнася се за думата карма
Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия. а, b, с, d, е КАРМА АКАРМ АКРМА РКАМА МКАРА МАРАК РАМА АМАР -АМ-РА АМРА АМРА - АМРИХА ----------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] вероятно става въпрос за знака за безкрайност [2] отнася се за думата карма
към текста >>

22. ЕДНО С БОГА

22 август - 22 септември 1922 г.

Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
Цветята живеят в ангелския свят • това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето пентограмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентограмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползу- вате от него. Пентограмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта.
към текста >>

23. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една.
Тя казва: „Аз ще ви дам моите съкровища, ще ви разкрия моите тайни, ще ви се отворят очите да видите, но аз искам да бъдете смели и силни! " Всъщност в природата всичко е в строга хармония, но по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта.
към текста >>

А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие.
" Всъщност в природата всичко е в строга хармония, но по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично.
към текста >>

24. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опитността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината. Ясно розовият цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта. Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опитността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свещеник и жезъл, те са вън от петолъчката. Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети.
към текста >>

25. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Кръгът, като символ на вечност казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
Лявата ръка - Любовта. Тези пет точки са пет центрове, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, пет точки, които ни ограничават в света на проявеното, на формите, но силите текат, за тях няма ограничение, изграждат в невидимия свят невидимия човек. Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (Учителят дава и кратки пояснения за другите символи, с които си служи Бялото Братство и които са в Пентограма. Поясненията са от 1911 г.) Пентограмът е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. Кръгът, като символ на вечност казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Триъгълникът с връх надолу значи слизане надолу, а триъгълник с връх нагоре - възкачване, спасение, стремеж. В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. През тази врата трябва да мине идеалният човек. Най-лесният път е от там.
към текста >>

26. 6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Ти - душата, ти - Духът, синът Божи, дъщерята на Бога, летиш в Безкрайността, чрез силата и на крилата на небесния Ангел, крепко държейки ръката си в неговата мощна ръка... Летиш към Слънцето!
Ето: озарява те безкрайната, непоносима за физическото око светлина! В незнайното, неизразимо с човешки думи, на човешки език сияние, ти като че ли цял се стопяваш, смаляваш, изчезваш... Всичко земно изчезва от тебе! Ти не си ти - не си това, което бе досега - не си земно същество! Земята не притежава вече никаква притегателна сила за теб. Ето: ти се чувствуваш в прегръдките на това Свръхсъщество, което е именно източника на неземната светлина, която те обгръща. Ти - душата, ти - Духът, синът Божи, дъщерята на Бога, летиш в Безкрайността, чрез силата и на крилата на небесния Ангел, крепко държейки ръката си в неговата мощна ръка... Летиш към Слънцето! Летиш към Светлината! Летиш към Истината! Към Любовта! Към Бога! Към нашето спасение, към нашето избавление, към нашето освобождение от силата, от властта на тъмнината, на злото.
към текста >>

27. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Всичко напредва и еволюира, вселената е без начало и без край, във всяко начало има безначалие и във всеки край има безкрайност.
Страданието е отвън, щом го съзнаваме, го приемаме, то става вече добре. Скърбите са долините, а горе е само за възвишените духове, за светиите. За учениците са долините, туй което хората не искат. В страданията човек се кали. Материята са долините, възвишените духове и те слизат на земята, в долините и каквото придобият ще го занесат горе. Всичко напредва и еволюира, вселената е без начало и без край, във всяко начало има безначалие и във всеки край има безкрайност. Началото и края е туй, което нашето съзнание схваща доколкото то е будно. Сряда е ден за интелектуална работа. Петък - за придобиване на Любовта. Четвъртък - за придобиване благородство, достойнство. Вторник - за войнственост.
към текста >>

28. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото.
Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
към текста >>

Какво има зад този кръг - безкрайност.
Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове.
към текста >>

Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
към текста >>

29. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг.
Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед.
към текста >>

30. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ясно е, че „второто небе” на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира „до безкрайност”.
Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията - в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нещо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за „небе”, която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство — пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че „второто небе” на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира „до безкрайност”. Де ще трябва да преместят те тогава „третото небе”?. Едно очевидно затруднение. При това астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система.
към текста >>

31. 14. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието, и краят му се губи - в безкрайността.
И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата-бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието, и краят му се губи - в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода, дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено, като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света. Стрелец
към текста >>

32. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността.
София, 1933, с. 64÷ 65 „Първиятзакон на живота е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата Ж, с която започва думата „живот” е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметьра на кръга, Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години, то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу, на сьщата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно, човек е произлязъл от движението на тия два крьга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи.
към текста >>

33. 30. Песента на живота

(В. «Живот», г. I, бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)

И който ме приеме - всичко е приел: и Радостта, и Мъдростта, и Любовта, и сиянието на деня, и незнайния блян на вечната Безкрайност... - Но след мен мойта сянка върви.
Без очи - гледам, защото бъдещето съм аз самият! Въздишам във вековете, усмихвам се в планините, в небето и трепкащи- те звезди. - Аз ида - и мъртвите се будят! Пея - всичките песни моята песен са. И който ме чуе, той става друг. И който ме приеме - всичко е приел: и Радостта, и Мъдростта, и Любовта, и сиянието на деня, и незнайния блян на вечната Безкрайност... - Но след мен мойта сянка върви. И в нея има тъма. И който нея приеме - скръбта и злото, и нощта, и тъмата, и смъртта е приел... - Аз ида по Пътя на Незнайното - и сянка и светлина Нося в себе! - Събуди се, който спиш, защото аз ида - и Новото ти нося - всеки ден аз нови дрехи имам, изтъкани от хиляди желания, мисли и мечти на люде, живот- ни и звезди... Тук разклащам, там вдигам - събарям стени на затвори! Негде взимам, негде давам... всичко оживявам! - Аз ида, с мен тръгнете: който мене има - всичко има!
към текста >>

34. 2. ЕССЕ HOMO

И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител!
Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител! И за тия, които започнаха да се радват на света, след като бяха тъгували цял живот - той е спасител! Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова?
към текста >>

35. (25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.

И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество.
А какво става - вж.в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие застава-ли ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разперва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия,Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27септември 1940 г.
към текста >>

36. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество.
в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г.
към текста >>

Ако се постави числото 8 в легнало положение, ще се получи знакът на ( + ) со (-) - плюс-минус безкрайност.
Англия се противопоставя, за да не позволи на славянска държава да стъпи на Бяло море. Целта е да не позволи българският народ да се обедини в рамките на Сан-Стефанския договор и да ограничи условията за работа на Великия Учител - Беинса Дуно. Вж. «Изгревът», том I, стр. 441-443, 443-446. 261. Числото 8000 е число на Кабалата. Ако се постави числото 8 в легнало положение, ще се получи знакът на ( + ) со (-) - плюс-минус безкрайност. Това число показва времето, когато човешката цивилизация се заселва на Земята и започва да се организира като такава. Това е епохата на Кали Юга. Сега е демаркационната линия на старата епоха и новата епоха. Земята излиза от 13-ата сфера. Вж. «Изгревът», том III, стр.
към текста >>

37. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.